Translated from English to Bulgarian - www.onlinedoctranslator.

com

Вътр. J. Environ. Res., 1(4): 307-320, есен 2007 г.

ISSN: 1735-6865

Обзорен доклад

Разливи на суров петрол в околната среда, ефекти и някои иновации

Почистващи биотехнологии

Онвура, INE1*, Огугуа, В.Н2, Onyike, NB3, Охоногор, AE4и

Otitoju, OF4
1 Отдел за контрол на замърсяването и биотехнологии, Катедра по биохимия,
Университет на Нигерия, Нсука, щат Енугу, Нигерия
2Катедра по чиста и промишлена химия, Университет на Нигерия, Нсука,
Щат Енугу, Нигерия
3 Катедра по растителни науки и биотехнологии, Държавен университет Абия,
Утуру, щат Имо, Нигерия
4Катедра по биохимия, Държавен университет Коги Анигба, щат Коги, Нигерия
Получено на 15 януари 2007 г.; Ревизиран на 20 юни 2007 г.; Приет на 30 юли 2007 г

РЕЗЮМЕ:Суровият петрол, рафинираните петролни продукти, както и полицикличните ароматни въглеводороди са повсеместни в различни части на околната среда. Те могат да се биоакумулират

в хранителните вериги, където нарушават биохимичните или физиологичните дейности на много организми, като по този начин причиняват канцерогенеза на някои органи, мутагенеза в

генетичния материал, увреждане на репродуктивния капацитет и/или причиняване на кръвоизлив в изложената популация. Причината/следствието на нефтения замърсител обикновено се

определя количествено чрез използване на параметри на биологична крайна точка, наричани биомаркери. Замърсяването на почвата, произтичащо от разливи, е един от най-ограничаващите

фактори за почвеното плодородие и следователно за продуктивността на културите. Тези вредни ефекти правят задължително да има противодействие на петролния въглеводороден замърсител в

околната среда. Биоремедиацията на замърсена с петролни въглеводороди среда е потенциално важно приложение на екологичната биотехнология. При този подход микроорганизмите се

използват при определени условия за облекчаване на отрицателните ефекти в икономически ефективен и щадящ околната среда подход. Прегледани са основните стратегии за биоремедиация на

нефтени разливи, които включват биостимулация, приложение на хранителни вещества, биоувеличаване, засяване с компетентни или адаптирани хидрокарбоно-кластични бактерии или техен

консорциум и генетично модифицирани микроби. Въпреки че обещанието за биоремедиация все още не е реализирано, подчертават се иновативните области в биотехнологиите за околната

среда за почистване на петролни разливи. При този подход микроорганизмите се използват при определени условия за облекчаване на отрицателните ефекти в икономически ефективен и щадящ

околната среда подход. Прегледани са основните стратегии за биоремедиация на нефтени разливи, които включват биостимулация, приложение на хранителни вещества, биоувеличаване,

засяване с компетентни или адаптирани хидрокарбоно-кластични бактерии или техен консорциум и генетично модифицирани микроби. Въпреки че обещанието за биоремедиация все още не е

реализирано, подчертават се иновативните области в биотехнологиите за околната среда за почистване на петролни разливи. При този подход микроорганизмите се използват при определени

условия за облекчаване на отрицателните ефекти в икономически ефективен и щадящ околната среда подход. Прегледани са основните стратегии за биоремедиация на нефтени разливи, които

включват биостимулация, приложение на хранителни вещества, биоувеличаване, засяване с компетентни или адаптирани хидрокарбоно-кластични бактерии или техен консорциум и генетично

модифицирани микроби. Въпреки че обещанието за биоремедиация все още не е реализирано, подчертават се иновативните области в биотехнологиите за околната среда за почистване на петролни разливи. засаждането с компетентни или ад

Ключови думи:Нефтени въглеводороди, Екологични биотехнологии, Биоремедиация

* Автор за кореспонденция: имейл-iyknuelo@yahoo.com

ВЪВЕДЕНИЕ
Преместването на икономическата база от въглища (2002) съобщават, че тринадесет години след петролния
към суров петрол и петролни продукти, особено след разлив на Exxon Valdez в залива Принц Уилям, токсичните
Втората световна война, значително увеличи обема на ефекти все още се усещат поради останалата по-голяма част
тези стоки, транспортирани през открито море. Горното, от по-малко изветрения подземен нефт. Произволно вземане
съчетано с тяхното подземно съхранение, включва на проби от подземни резервоари за съхранение на гориво,
високи рискове за околната среда. Например останките проведено от Агенцията за опазване на околната среда на
на „Тори Каньон“ край бреговете на Англия през 1967 г. САЩ (USEPA) в Съединените щати, разкрива около 35%
предизвикаха световно безпокойство относно течове в тези резервоари (United Press International, 1986).
последствията от масивни петролни разливи в морската Основното безпокойство при разлива на суров петрол е
среда. Къс,et al. замърсяването на подпочвените води,

307
 Onwurah, INE, et al.

и последващото почистване. Със стимулираните изследвания на съдбата в околната
среда и биологичните ефекти на разлятия нефт през 70-те години на миналия век и до
днес, бяха отбелязани много постижения в областта на екологичните биотехнологии
по отношение на контрола на замърсяването със суров нефт и операциите по
почистване. Поради много фактори петролното замърсяване продължава да бъде
голямо безпокойство за целия свят. Някои от трудностите включват факта, че
суровият нефт и петролът са много сложни смеси от няколко хиляди въглеводороди и
други неопределени структури и добавки. Сложността на някои екосистеми не
позволява лесен достъп за определяне на състоянието на разлятото масло в момента
на разлива и след това. Операциите по почистване на нефтени разливи могат да
причинят повече вреда на крехката крайбрежна блатна среда, отколкото самият нефт.
Една от основните съдби на разлятия петролен нефт в крайбрежната среда е
разградени), разклонени алкани и циклоалкани (трудни
за идентифициране), изопреноидите (много устойчиви
на биоразграждане), ароматните съединения (добре
идентифицирани и много по-разтворими от други
въглеводороди) и накрая полярните, съдържащи главно
серни, кислородни и/или азотни съединения. Типичният
състав на суровия нефт въз основа на дестилационните
свойства е илюстриран в Таблица 1а, докато Таблица 1b
показва някои примери и разтворимост във вода на
въглеводородни съединения, обикновено анализирани в
суров нефт (Adams and Jackson, 1996). Невъглеводородни
съединения могат също да бъдат открити в суровия нефт

включването му в седиментите (Alexander and Webb, 1987). Също така и те включват порфирини и техните производни (Callot и

физикохимичните свойства на разлятия нефт не са много известни по отношение на Ocampo, 2000). Металите, които могат да бъдат открити в

засегнатата екосистема. Проблемите, свързани с проучването и възстановяването на

суровия петрол чрез връзката им с порфирините,

замърсената екосистема, могат да бъдат много скъпи. Освен това химичните процеси
включват никел, ванадий, желязо, цинк, кобалт, титан и

(окисляване, фотолиза), включени в разграждането, не са напълно известни.

мед (Chicarelli,и др.,1990.) Някои приоритетни

Правните проблеми, свързани с обезщетението по отношение на присъждането на

замърсители на петролните въглеводороди и суровия

парично възнаграждение, могат да предизвикат сериозни спорове. Проблемите,

нефт включват бензен, хептани, хексан, изобутен,

свързани с проучването и възстановяването на замърсената екосистема, могат да

изопентан, PAH като бензо[a] антрацен, бензо[b] пирен и
др.
бъдат много скъпи. Освен това химичните процеси (окисляване, фотолиза), включени

в разграждането, не са напълно известни. Правните проблеми, свързани с

обезщетението по отношение на присъждането на парично възнаграждение, могат

Източници в околната среда
Различни компоненти на суров нефт и петрол, като
да предизвикат сериозни спорове. Проблемите, свързани с проучването и
например полициклични ароматни въглеводороди (PAHs), са
възстановяването на замърсената екосистема, могат да бъдат много скъпи. Освен с
открити във водните пътища в резултат на замърсяване от
това химичните процеси (окисляване, фотолиза), включени в разграждането, не са
промишлени отпадъчни води и нефтохимически продукти
напълно известни. Правните проблеми, свързани с обезщетението по отношение на
(Beckles,et al., 1998).
присъждането на парично възнаграждение, могат да предизвикат сериозни спорове.

Таблица 1 (а). Някои дестилационни компоненти на

Независимо от горното, има нужда от известни Нигерийски месингов суров петрол

познания за химическите процеси, включени във Състав Верига

Дестилационна фракция
взаимодействията между суровия нефт и екосистемите, (%) дължина

Бензин 11.2 ° С4-° С10

проблемите на общественото здраве и здравето на околната
Нафта 18.1 ° С4-° С10
среда, свързани с петролните разливи, инженерните Керосин 16.9 ° С10- ° С20
технологии, включени в почистването, и правителствените Газьол 15.7 ° С15-° С40

разпоредби в тях. Това ще допринесе за смекчаване на ° С40и

Тежък газ 25.8
по-горе
неблагоприятните ефекти от замърсяването с нефт на
околната среда. За тази цел ще е необходим
Таблица 1 (b). Разтворимост (във вода) на някои общи
мултидисциплинарен подход, който ще включва различни
компоненти, лесно анализирани в суров петрол
области на биологията, химията, инженерството, Разтворимост

икономиката, образованието и т.н. Този преглед ще разгледа Компоненти Примери (мг/л)

иновативните технологии в тази мултидисциплинарна област
28±2 °C
Алкани n-бутан 101,00
на екологичните биотехнологии и други въпроси, свързани n-декан 0,05
със замърсяването на околната среда със суров нефт. Разклонени алкани 2-метилпентан 78
Циклоалкани Циклохексан 55
Олефини 1-пентен 148
Общ състав на суровия нефт Моноароматни Бензол 1760
Толуен 470
Суровият петрол и нефтът са сложни смеси от
Етил бензол 140
няколко полициклични ароматни съединения и други Полиаромати Нафталин 30
въглеводороди (Domask, 1984). Основните класове Феноли Фенол 82 000
2,6. диметил фенол 4600
въглеводороди, открити в дизеловото гориво (Mackay 2,4,6-триметил фенол 14 000
et al., 1985) са нормалните алкани (бързо * Адаптирано от Адамс и Джаксън, 1996 г.

308
 Вътр. J. Environ. Рез., 1 (4): 307-320, есен 2007 г
Замърсяването на околната среда с петролни въглеводороди може да
възникне от операции по сондиране на петролни кладенци,
производствени операции, транспортиране и съхранение в
индустрията нагоре по веригата и рафиниране, транспортиране и
маркетинг в индустрията надолу по веригата. Замърсяването на
околната среда с петролни въглеводороди може да възникне от
производствени операции при сондиране на нефтени кладенци,
транспортиране и съхранение в промишлеността нагоре по веригата и
рафиниране, транспортиране и маркетинг в промишлеността надолу
по веригата. Замърсяването с петролни въглеводороди може да бъде и
от антропогенни източници (Oberdorster and Cheek, 2000). Някои
неизгорели въглеводороди изтичат в околната среда по време на
процеса на изгаряне на газ. Доскоро по-голямата част от свързания газ,
произведен по време на сондиране в Нигерия, беше изгарян във факел.
Източниците на петрол и неговите продукти в
околната среда също ще включват случайни разливи и от
спукани нефтопроводи. Днес международните петроло- и
газопроводи се простират на няколко милиона
километра и това нараства всяка година. Точно като
всеки друг технически уред, тръбопроводите са обект на
„разкъсване и износване“, поради което могат да се
повредят с времето (Beller,и др., 1996). Разлетите
петролни въглеводороди в околната среда обикновено
се изтеглят в почвата поради гравитацията, докато се
срещне непроницаем хоризонт, например основна скала,
водонепроницаема глина или водоносен хоризонт.
Лошата смесимост на суровия нефт е причината за
натрупването на свободен нефт на повърхността на
подземните води и това може да мигрира странично на
голямо разстояние, за да замърси други зони, много
далеч от точката на замърсяване. Промишлени и
общински зауствания, както и градските оттоци,
атмосферните отлагания и естествените просмуквания
също са причина за замърсяването на околната среда с
нефтени въглеводороди. Таблица 2 (Baker, 1983) е
обобщение на някои източници и прогнозно количество
суров петрол, изпуснат в някои посочени екосистеми.
Заслужава да се отбележи, че подземните води са една от
многото среди, чрез които хората,
Таблица 2. Източници и оценки на суровия нефт или
неговите продукти, изпуснати в морската среда
(Бейкър, 1983)
Източници Количества (К. тонове)
Транспортни злополуки Операции с 390
цистерни (измивания) Атмосферно/ 710
изгаряне на гориво Общински, 300
промишлени и повърхностни
1400
оттоци
Естествени просмуквания / ерозия 300
309
Ефект на замърсители от петролни
въглеводороди в околната среда
Суровият петрол, смес от много хиляди органични
съединения, може да варира по състав от един източник
до друг. Това предполага, че ефектите от разлива на
суров петрол ще варират от източник до източник.
Подробностите за потенциалните биологични щети
обаче ще зависят от екосистемата, в която е възникнал
разливът.
Водната екосистема, особено морските, са най-
уязвими (Cairns and Buikema, 1984). Източниците на суров
нефт в някои морски екосистеми са изброени в таблица
2. Нефтените разливи в морската среда могат да засегнат
организмите, намиращи се в нея, чрез пряка токсичност
или чрез физическо задушаване (Perry, 1980). Нефтените
разливи като цяло могат да причинят различни щети на
блатната растителност. Установено е, че намалява
растежа, скоростта на фотосинтезата, височината на
стъблото, плътността и надземната биомаса наSpartina
alternifloraиС. Патенс и може да причини смъртта им
(Krebs and Tamer, 1981). Разливът на суров петрол в
морето образува повърхностно петно, чиито компоненти
могат да следват много пътища. Някои могат да
преминат в масата на морската вода и доказателствата
сочат, че те могат да се задържат дълго време, преди да
се разградят от микроорганизмите във водата. Пластът
обикновено става по-вискозен и образува емулсия вода в
масло. Маслото във водата причинява изчерпване на
разтворения кислород поради трансформация на
органичния компонент в неорганични съединения,
загуба на биоразнообразие чрез намаляване на
популацията на амфиподи, което е важно в хранителната
верига, и еутрофикация. Краткосрочната токсичност при
рибите включва лимфоцитоза, епидермална
хиперплазия, хеморагична септицемия (Beeby, 1993). При
бозайниците притежава антикоагулантна активност
(Onwurah, 2002a). Изчислено е, че около десетки хиляди
морски птици са били убити в резултат на разлят нефт в
морето (Dunnet, 1982). Умиращите мангрови дървета,
катранените плажове и намаляващият улов на риба
изглеждат заплахи за дългосрочната жизнеспособност на
някои екосистеми, като районите на делтата на Нигер в
Нигерия след това. Освен присъщата токсичност на
разлятия нефт в моретата, се съобщава за повишена
токсичност поради ултравиолетово (UV) лъчение. Това се
нарича фотоподсилена токсичност (Barron, et al., 2003).
Пелетие,et al. (1997) отбелязват, че неизветреният суров
петрол от Prudhoe Bay е сто пъти по-токсичен за
скаридите и двучерупчестите ембриони след излагане на
UV светлина. Снимката -
 Разливи на суров петрол в околната среда
повишената токсичност при риби и водни безгръбначни
изглежда възниква чрез активиране на химични
остатъци, които се биоакумулират в тези организми
(Calfee,et al., 1999). Като цяло, суровият нефт е токсичен за
водните организми, поради наличието на PAH (Heintzet al
., 1999). Това е така, защото ПАВ, изложени на слънчева
UV радиация, могат да генерират1O чрез
фотосенсибилизация (Babu,et al., 2002), при което се
произвеждат токсични PAH хинони (фиг. 1). Суров петрол
в резултат на съдържанието на PAH; нарушават
развитието, имунитета, размножаването, растежа и
оцеляването на водните организми (Браун,et al., 1996).
Разлив на нефт в околната среда може да доведе до
повишена експозиция на странични продукти от ПАВ на
дадена човешка популация. Това може да увеличи риска
от смъртност от инфекциозни заболявания (Hall,et al.,
2006) и репродуктивния капацитет на тази популация
(Tiido,et al., 2006). Въпреки това, канцерогенният път на
сурова смес от ПАВ може да бъде по-малък от общия сбор
на очакваната канцерогенност, когато се вземе предвид
ефикасността на известните ПАВ (канцероген) в суровата
смес (Falk,et al., 1964). Това предполага, че ПАВ в суровия
нефт могат да взаимодействат по такъв начин, че да
намалят туморогенния риск.
На сушата разливите на суров петрол са причинили
голямо отрицателно въздействие върху производителността
на храните. Например, добър процент от нефтените разливи,
които се случиха на сушата между 1978 и 1979 г. в Нигерия,
засегнаха земеделски земи, в които се отглеждаха култури
като ориз, царевица, ямс, маниока живовляк (Onyefulu и
Awobajo, 1979). Суровият петрол засяга покълването и
растежа на някои растения (Onwurah 1999a). Той също така
засяга плодородието на почвата, но мащабът на
въздействието зависи от количеството и вида на разлятия
нефт. Сериозен разлив на суров петрол в щата Крос-Ривър,
Нигерия, принуди някои фермери да мигрират от
традиционния си дом, особено тези, които зависят
единствено от селското стопанство. Това е така, защото
петролните въглеводороди „стерилизират“ почвата и
предотвратяват растежа и добива на културите за дълъг
период от време. Добивът на стероиден сапогенин от
грудкови тъкани наDioscorea deltoideaсе влияе
неблагоприятно от някои въглеводороди (Hardman and Brain,
1977). Отрицателното въздействие на нефтените разливи
остава основната причина за изчерпването на растителната
покривка на делтата на Нигер в Нигерия и екосистемата на
мангровите гори (Odu, 1987). Замърсяването на земята със
суров нефт засяга определени параметри на почвата, като
минерална и органична материя
съдържание, катионен обменен капацитет, редокс
свойства и рН стойност. Тъй като суровият нефт създава
анаеробни условия в почвата, съчетани с
преовлажняване и киселинни метаболити, резултатът е
високо натрупване на алуминиеви и манганови йони,
които са токсични за растежа на растенията.
2 Може да се каже, че има връзка между
здравето на околната среда и човешкото здраве.
Докато човешкото здраве е дълбока област на
науката от древни времена, концепцията за
„здраве на околната среда“ може да се разглежда
като съвременна наука, която се измерва като
жизнеспособността на обитателите на дадена
екосистема, повлияна от факторите на околната
среда (Shields, 1990). На практика здравето на
околната среда включва оценка на здравето на
отделните организми и съотнасяне на
наблюдаваните промени в здравето с промените в
условията на околната среда. Някои заболявания
са диагностицирани като последствия от
замърсяване със суров нефт. Здравословните
проблеми, свързани с петролния разлив, могат да
бъдат чрез който и да е или комбинация от
следните пътища: замърсена храна и/или вода,
емисии и/или изпарения.и др.,1996).
Въглеводородите от суров нефт могат да повлияят
на генетичната цялост на много организми, което
води до канцерогенеза, мутагенеза и увреждане
на репродуктивния капацитет (Short and Heintz,
1997). Рискът от питейна вода, замърсена със
суров петрол, може да се екстраполира от ефекта
му върху плъхове, които са развили хеморагични
тенденции след излагане на водоразтворими
компоненти на суровия петрол (Onwurah, 2002).
Летливите компоненти на суровия петрол след
разлив са замесени в влошаване на астма,
бронхит и ускоряване на стареенето на белите
дробове (Kaladumo, 1996). Други възможни
здравни ефекти от петролния разлив могат да
бъдат екстраполирани от плъхове, изложени на
замърсени места, и те включват повишено тегло
на черния дроб, бъбреците и далака, както и
липидна пероксидация и окисление на протеини
(Anozie and Onwurah, 2001).
Екологична биотехнология за пречистване на
суров нефт
Биотехнологията се определя като набор от научни
техники, които използват живи организми или части от
310
 Вътр. J. Environ. Рез., 1 (4): 307-320, есен 2007 г

Окисляване от
синглетно състояние Токсични PAH хинони и други продукти

Фотомодификация
PAH*

3PAH* Окисление от триплетно състояние

hλ Междусистемни

пресичане 3О2

Фотосенсибилизация
PAH
1О2 УВРЕЖДАНЕ НА ТЪКАНИТЕ

Фиг. 1. Образуване на ROS по време на фотосенсибилизация на PAH (Babu,et al., 2002 г.)

организми за създаване, модифициране или подобряване на въздействието на такова замърсяващо вещество, всяко живо
продукти (които могат да бъдат растения или животни). Това същество и жизнена функция могат да се считат за потенциален
също е разработването на специфични организми за биомаркер или биоиндикатор.
специфично приложение или цел и може да включва
Биомаркерът е организъм или част от него, който
използването на нови технологии като рекомбинантна ДНК,
се използва за откриване на възможното вредно
клетъчно сливане и други нови биопроцеси (Anon, 1991.)
въздействие на даден замърсител върху околната
Това е също онзи аспект на биотехнологията, който
среда или биотата. Биомониторингът или
конкретно се занимава с проблемите в контрола на
биологичният мониторинг е обещаващо, надеждно
замърсяването на околната среда и възстановяването
средство за количествено определяне на
(Onwurah, 2000). Това означава, че включва много
отрицателния ефект на даден замърсител на
дисциплини в областта на биологията, селското стопанство,
околната среда. В широк смисъл, биологичните
инженерството, здравеопазването, икономиката,
маркери (биомаркери) са измервания във всякакви
математиката и образованието. Днес се разглежда като
биологични проби, които ще изяснят връзката между
фундаментално инженерно приложение на микробната
експозицията и ефекта, така че нежеланите ефекти да
екология (Rittmanet al., 1990) и проектиране на процеса.
могат да бъдат предотвратени (NRC., 1992). То трябва
Инженерният аспект на екологичната биотехнология
да се въвежда винаги, когато изхвърляне на
включва проектиране/конструиране и проектиране на
отпадъци или разлив на нефт може да причини
специални машини или оборудване, наричани реактори или
значителна вреда на приемащата екосистема.
биореактори. Екологичните биотехнологии също така
Предпочита се пред химическия мониторинг, тъй
обхващат количествено математическо моделиране, чрез
като последният не отчита фактори с биологично
което разбирането и контролът на много взаимосвързани
значение, като комбинираните ефекти на
процеси стават възможни. Технологията за математическо
замърсителите върху ДНК, протеин или мембрана.3до
моделиране надхвърля границите на отделните
106над стойността на околната среда и/или
традиционни научни дисциплини и технологии, при което
предоставяне на ранен предупредителен сигнал на
логическа рамка разрешава свързани проблеми (Ziegler 2005;
човешкото население за предстояща опасност,
Onwurah 2002b). Те са инструменти, използвани икономично
дължаща се на токсично вещество.
за обяснение на разходите и ефективността на различни
Микроорганизмите могат да се използват като
опции за технология за почистване и контрол (Onwurah и
индикаторен организъм за анализ на токсичността
Alumanah 2005; Ziegler 2005).
или при оценка на риска. Тестовете, извършени с
бактерии, се считат за най-възпроизводими,
Едно от най-големите предизвикателства пред чувствителни, прости, икономични и бързи (Mathews,
човечеството днес е застрашаването на биотата в резултат на 1980). Някои примери включват „повторния анализ“,
замърсяването на околната среда от суровия нефт. За да се който използваBacillus subtilisза откриване на
оцени биологичната опасност от нефт след разлив, е хидрофобни вещества (въглеводороди), които са
необходимо познаване на вредните ефекти на компонентите. токсични за ДНК (Matsui, 1989),Nitrobacter sp, която се
В други за получаване или установяване на основава

311
 Onwurah, INE, et al.
върху ефекта на суровия петрол върху окисляването на
нитритите до нитрати (Okpokwasili и Odukuma, 1994), и
Azotobacter sp,използвани при оценката на ефекта от
нефтени разливи във водна среда (Onwurah, 1998).
Множество биотестове, които използват различни видове,
могат да бъдат приложени, за да се постигне по-добро
разбиране на токсичността на дадено трофично ниво и при
полеви условия. Съществуват няколко критерия за избор на
биомаркери от растителен и животински произход. Сега се
използват биомаркери като пръстови отпечатъци за
идентифициране на мистериозни нефтени разливи и те
включват стерани, фитани и хопани. Нормалният хексадекан,
n-алкан, открит в суровия нефт, често се използва поради
неговата ниска летливост и висока хидрофобност (Foght,и др.,
1990). Тези маркери са неразделна част от суровия нефт и не
се влияят или разграждат лесно от биологичен процес.
Следователно те остават като „скелет“ на суровия петрол
дори след като е настъпило естествено разграждане.
Стераните в суровия петрол се извличат от водораслите или
растението, от което произхожда изходната скала, докато
хопаните се извличат от присъстващия в бактериите
хопенетерол (Peters and Moldowan, 1993). Хопаните могат да
се използват за определяне на природата на изходната скала,
която е генерирала суров нефт.
Биосензорът е технология, която обещава да бъде
важна за генерирането на бъдещи стандарти по отношение
както на бионаличността, така и на токсичността на всеки
замърсител, изпускан в околната среда. Биосензорите
обикновено са фотодетекторни системи, които работят върху
гените, които контролират луминесценцията (Kinget al., 1990).
Повечето от биосензорните тестове не са количествени, а по-
скоро могат да открият потенциалната активност или
присъствието на токсичен за околната среда. Примерите
включват Petro-Risk Soil Tests System (DTSC, 1996), използвана
за откриване на общи петролни въглеводороди в дадена
почва след нефтен разлив. Тестовият комплект използва
технология за ензимно-свързан имуносорбентен анализ
(ELISA). Това включва антитяло с афинитет към определени
петролни въглеводороди. Антитялото, което не реагира с
метаноловия екстракт от петролните въглеводороди или
суровия нефт в почвената проба, се открива чрез цветна
реакция. Развитият интензитет на цвета намалява с
увеличаване на концентрацията на въглеводороди.
Обикновено се включва диференциален фотометър. Други
примери включват Microtox, който използва луминисцентни
бактерии,Вибро фишери (Photobacterium phosphoreum), при
наблюдение на токсичността на петролен въглеводород.
бактерията,
312
Вибро риболовизползва около 10% от своята
метаболитна енергия за биолуминесцентна
активност. Луминесцентните пътища са свързани с
клетъчното дишане, чието прекъсване ще промени
светлинния поток (Ross, 1993), или върху връзката
структура-активност на отделните съединения в
суровия петрол или нефта (Cronin и Schultz, 1998).
Технологии за биоремедиация на обекти,
замърсени със суров нефт
Биоремедиацията е технология, която използва
способностите на микроорганизмите и други естествени
местообитания на биосферата за подобряване на качеството
на околната среда за всички видове, включително човека.
Разработването на иновативна технология за
биоремедиация като функционален инструмент за
почистване на замърсена със суров нефт околна среда
зависи толкова много от основните познания за
физиологията и екологията на естествените бактериални
популации, открити в такива замърсени места. Много
постижения в биохимията и молекулярната биология сега се
прилагат в различни усилия за биоремедиация (Olson и Tsai,
1992; Bouwer, 1992). Според някои изследователи (Барби,et al
., 1996; Ritter и Scarborough, 1995), биоремедиацията не
винаги води до пълна минерализация на органичните
съединения. Много от тези съединения се трансформират
естествено в метаболити с неизвестна устойчивост и
токсичност. Следователно някои основни стъпки, които може
да са необходими за успешен проект за биоремедиация, ще
включват анализ на съответствието, характеризиране на
обекта, избор на метод/проучвания за осъществимост,
правилно възстановяване и краен анализ на проекта
(Бонавентура,et al., 1995). Анализът на съответствието
изисква изследване на замърсената площадка в светлината
на управляващата наредба и плана за действие. Проучването
на обекта ще доведе до неговото характеризиране и това е
много предизвикателен и труден аспект от усилията за
биоремедиация. Познаването на параметрите на почвата,
като капацитет за обмен на катиони, наличие на съответните
хранителни вещества, киселинност (рН на почвата), аерация
или ниво на кислород, хидравлични свойства и т.н., е от
първостепенно значение и това изисква помощта на
специалисти в тези области. Последният етап от всеки проект
за биоремедиация трябва да включва биоанализ на
третираното място. Това потвърждава пълното или почти
пълното отстраняване на PHC замърсителя. Според Lovely
(2003), комбинирането на модели (включително
математически модели), които могат да предскажат
 Вътр. J. Environ. Рез., 1 (4): 307-320, есен 2007 г
активността на микроорганизмите, участващи в
биоремедиацията със съществуващите геохимични и
хидрологични модели, трябва да трансформира
технологията за биоремедиация.
Някои необходими променливи на процеса,
включени в биоремедиацията на замърсени с петролни
въглеводороди среди, които трябва да бъдат известни,
включват характеристиките на замърсяващия суров
нефт, неговата биоразградимост и характеристиките на
замърсеното място (физични и химични). Логистичните
проблеми по отношение на достъпа до замърсеното
място (напр. блата) трябва да бъдат известни, заедно с
въздействието на операцията по почистване. Последната
точка е много важна, тъй като е известно от няколко
проучвания, че в някои естествени процеси на
детоксикация клетъчните механизми на метаболизма на
въглеводородните съединения могат да създадат
съединения или метаболити, които са по-токсични от
изходните въглеводороди, особено когато крайните
продукти не са само въглероден диоксид и вода.
Ситуацията се усложнява дори от факта, че
биохимичните реакции рядко протичат по един
единствен път. Следователно една от най-големите
трудности при оценката на успеха на биоремедиацията
на замърсена със суров нефт среда е познаването на
съдбата на метаболитите след незадържанена място
лечение (Дженкин и Сандърс, 1992).
В пълномащабните технологии за биоремедиация на
замърсени със суров нефт екосистеми са известни много
ограничаващи скоростта фактори (Atlas, 1991; Prince, 1992) и
те включват наличие на други токсични съединения,
различни от замърсителя от суров нефт, нивото на наличния
кислород и хранителни вещества (особено азот и фосфор),
температура и pH. Други фактори са съдържанието на влага
или наличието на вода, биоразнообразието на
хидрокарбонокластичните и кометаболизиращите бактерии
на мястото. Адсорбционният капацитет на въглеводородите
към почвата и утайката, както и скоростта на смесване и
пренос на маса също са важни фактори. В земната
екосистема разлятият нефт се адсорбира върху почвените
частици, образувайки сплотена, токсична смес, която е
вредна за местните микроорганизми. Тези събития или
характеристики на почвата намаляват или увеличават
бионаличността на петролните въглеводороди, присъщата
токсичност и следователно биоразградимостта. Тези фактори
са отговорни за дългите забавяния в минерализацията на
петролните въглеводороди (PHC) от местните или
приложените микробни популации. Ефективен метаболизъм
на суров петрол
313
изисква адекватно снабдяване с кислород като акцептор на
електрони. При ниско напрежение на кислорода, както в
мангровата екосистема, е желателно използването на биологично
активен абсорбент (Gregorio, 1996) за фиксиране на маслото и за
постигане на средносрочно биоразграждане. Трябва да се
отбележи, че степента на въздействието на суровия нефт върху
почвата също зависи от разлятата концентрация, лекотата на
дисоциация от почвената матрица, размера на частиците на
почвата, порьозността или пропускливостта. За да се улесни
биоремедиацията, са необходими методи, които могат да
дисоциират PHC и да създадат условия за процес на масов
трансфер (Onwurah, 2000).
Биоремедиацията на замърсена със суров нефт
среда може да изисква известен инженерен процес, така
че да се улеснят усилията за възстановяване.
Инженерството може да включва изграждане на стрели,
окопи и бариери за задържане на замърсители, сондажи,
биоклетки и използване на инженерни микробни
системи. Повишаването на бионаличността на PHC може
да бъде постигнато чрез физическа обработка на
замърсената със суров нефт почва или седимент чрез
изкопаване, пулверизиране и смесване. Горните процеси
максимизират аерацията и повърхността за микробна
активност. Някои специфични процеси на
биоремедиация, които може да изискват инженерство, са
обобщени по-долу.
Най-простият метод за биоремедиация на
замърсена с нефт почва ена мястообработка на
земята. Тази технология използва стандартни
земеделски процедури като запушване на
замърсената с масло почва с трактор, периодично
напояване и аериране. Тази технология обхваща
използването на аеробни микроорганизми за
разграждане на PHC и други производни до
въглероден диоксид и вода или други по-малко
токсични междинни продукти. Опитът показва, че
когато технологията за земеделие се прилага
правилно за замърсена с PHC почва, нелетливите
компоненти на петрола и други свързани продукти
бързо се обездвижват, така че може да не се измият.
Тази технология може да включва обогатяване на
хранителни вещества под формата на прилагане на
тор или по-нататъшно манипулиране на условията на
място, като инокулации с избрана или възприета
микробна популация, смесване и аериране на
повърхността на почвата, регулиране на pH и
напояване.et al., 1991). Възможно подобрено
възстановяване на почвеното плодородие за такава
замърсена с петрол селскостопанска почва е
демонстрирано в микрокосмоса на почвата
 Разливи на суров петрол в околната среда
експерименти, при които покълването и растежът
на зърната от сорго се подобряват след третиране
с адаптираниAzotobacterинокулум (Onwurah,
1999a).
Технологията за компостиране става важна при
третирането на замърсената с нефт крайбрежна зона.
Това включва механизирано смесване на замърсена
почва или седимент с хидрокарбонокластични
бактерии, съдържащи композит, при аеробни и топли
условия. Чрез добавянето на царевична насечка
(листа и стъбла след прибиране на реколтата),
фиксирането на микробния азот е оптимизирано
съвместно с разграждането на петролен
въглеводород (Paerl,и др., 1996).
Биореакторът по същество е проектирана система, в
която биохимичната трансформация на материалите се
насърчава чрез оптимизиране на активността на
микроорганизмите или чрез „in vitro“ клетъчни компоненти
на микробните клетки (ензими). Биореакторите за
ремедиация на замърсена с нефт почва използват система от
водна суспензия. Суспензионният биореактор се счита за
една от най-бързите технологии за биоремедиация, тъй като
замърсителите могат да бъдат ефективно транспортирани до
микробните клетки (Muelleret al., 1991). Някои ограничаващи
фактори, влияещи върху процеса на суспензионната фаза на
биореактора по време на обеззаразяване на замърсена с
нефт почва и как те могат да бъдат контролирани, са
изброени в таблица 3. Привлекателна алтернатива на
суспензионните биореактори за третиране на замърсени с
нефт почви са въртящите се барабанни биореактори, тъй
като те могат да обработват почви с високи концентрации на
петролни въглеводороди (Grayet al., 1994; Банерджиet al.,
1995). Течната фаза подобрява транспорта на хранителни
вещества и "разтворими" или диспергирани PHC
замърсители към разграждащите се бактерии. С биореактор
температурата, pH и други параметри са оптимизирани за
разграждане. Въртящият се барабанен биореактор, вграден с
лопаткови колела вътре, беше демонстрирано оценен като
ефективен при обеззаразяване на замърсена с
въглеводороди почва (Hupe et al., 1995). Замърсената почва
трябва да бъде изкопана, смесена с вода и въведена в
реактора. Като цяло факторите, ограничаващи скоростта във
всяка биореакторна система, използвана за разграждане на
суров нефт, са степента на разтваряне на PCH чрез
производство на био-повърхностно активно вещество и
нивото или концентрацията на активна биомаса от
въглеводороднокластични бактерии, поддържани в
системата (Stroo, 1992). Продукти на разграждане в
314
биореакторите се наблюдават лесно и се регулира
входа. Биореакторите обаче по същество са по-
скъпи отна мястоили технологии за обработка на
земята, защото са специализирани.
Биологичното разграждане, особено от микробите, е
един от основните механизми за окончателното
отстраняване на петролни въглеводороди от замърсени
среди (Atlas, 1988; NRC, 1985). Ускоряването на този
естествен процес е целта на усилията за биоремедиация.
Засяването на замърсена среда с щамове бактерии,
които са толерантни и способни да разграждат висок
процент от замърсяващите петролни въглеводороди и
по този начин да допълват естествената резидентна
микробна популация, се оказа полезно при
биоремедиацията. Относителният успех на такива
адаптирани (оксотични) бактерии, когато се добавят към
място, замърсено със суров нефт, ще зависи от редица
фактори, включително конкурентни взаимодействия с
естествените бактерии, тяхната скорост на растеж в
системата, както и тяхната толерантност към физико-
химичната среда (Leahy and Colwell, 1990). Таблица 4
показва някои нови микробни системи, които са били
приложени в разграждането на PHC. Някои от тези
култури са разработени като патентовани продукти чрез
селекция на генетично способни (непроектирани)
микроорганизми от смесени култури, които се намират в
естествена замърсена среда, за разлика от генетично
модифицираните щамове на микроорганизми. Оценката
на ползата от инокулация или засяване на петролни
петна с избрани или адаптирани микроорганизми досега
не е окончателна (Pritchard and Costa, 1991). Въпреки
това, посяването с висока плътност на микробните
клетки увеличава успеха на операцията (Onwurah and
Nwuke 2004). Доказана е ползата от адаптиран микробен
консорциум и хранителни вещества при биоремедиация
на замърсена с петрол среда (Adams and Jackson, 1996).
Освен използването на адаптирани организми, се
използват и генетично модифицирани микроорганизми.
Нови "супер буболечки", разграждащи маслото, са
създадени чрез вмъкване в тях на плазмиди от
бактериални видове с различни способности за
биоразграждане (Chakrabarty, 1982). Появата на
високопроизводителни методи за секвениране на ДНК и
анализ на геноми, както и моделиране на микробиални
процеси направи революция в екологичните
биотехнологии (Lovely, 2003). Генетично модифицирани
или конструирани микроорганизми
 Вътр. J. Environ. Рез., 1 (4): 307-320, есен 2007 г

Таблица 3. Някои фактори, които ограничават процеса на суспензионната фаза при разграждането на нефтени въглеводороди и как да се направи

минимизирайте го в биореактори, (извадка от Бонавентура,и др.,1995 с модификация)

Ограничаващи фактори Причини за въздействие Действие за минимизиране на въздействието

Добавяне на повърхностно активно вещество

Ниската разтворимост води до наличие
Разтворимост във вода или емулгатори или микроорганизми,
на маслени замърсители
произвеждащи биоповърхностно вещество

Регулиране на рН (добавяне на буфери) и

Неоптимални условия (pH, Намалена микробна (ензимна)
температура до оптимална стойност
температура) активност/инхибиране на активността

Липса на основни хранителни Мониторинг и регулиране на

хранителни вещества вещества за растежа и нивата и съотношенията на
метаболизма, напр. азот и фосфор въглерод, азот и фосфор
Лоши акцептори на електрони, Мониторинг на нивото на акцептора
особено кислород за аеробни Създава стъпки за ограничаване на скоростта. на електрони (напр. кислород) и
процеси регулиране и рециклиране на клетки
Намалява контакта между PHC, Оптимизиране на смесването
Лошо смесване
хранителни вещества и характеристики на реактора
микроорганизми. Ниската плътност Добавяне на адаптирани културни
Клетъчна плътност/смесена култура
води до ниска степен на разграждане щамове

Таблица 4. Успешно използвани микробни системи или щамове при биоремедиация на замърсена с нефт среда

Микробна система или щам Механизъм за саниране справка

Pseudomonas aeruginosa(UG2) Производство на биосърфактант, който емулгира Шайбенбогенet al1994 г
суровия нефт

Pseudomonas sp/ Azotobacter Оптимизиране на фиксацията на азот за метаболизма Onwurah, 1999b

vinlandiiконсорциум и ко-метаболизма на суровия нефт Onwurah и Nwuke, 2004

DBCRS (IBS смес от разграждащи Адаптиран микробен консорциум, който разгражда Адамс и Джаксън 1996 г
въглеводороди микроби) много компоненти на суровия нефт

* Rhodococcus * Acinobacter Адаптиран / толерантен към петролен въглеводород * Балба, 1993 г

* Микобактерии

имат по-голям потенциал за биоремедиация на замърсената възстановяване на контаминирана екосистема

околна среда, тъй като са пригодени да изпълняват такава
функция. Съществува обаче голяма загриженост, че
използването на GEM може да повлияе неблагоприятно на
биоразнообразието. Съществува тази теория, че създаден
микроб, специално проектиран да минерализира разлят
суров петрол, може да унищожи складираните запаси от
гориво и дори до степен на изчерпване на запасите или
находищата на суров петрол, ако не бъде задържан. Поради
голямата несигурност и регулиране, пълната перспектива за
биоремедиация на GEMs остава неопределена количествено.
Фиторемедиация
Това е подход, при който растенията се използват за
почистване на замърсени среди. Това е нововъзникваща
технология, която обещава ефективно, евтино и по-
малко натрапчиво почистване и възстановяване на
замърсена с масло среда (Stomp,et al., 1993; Шнор,et al.,
1995). Фиторемедиацията включва растения, които
подпомагат
(Cunningham and Berti, 1993). Зеленото растение е
задвижвана от слънчева енергия, изпомпваща и
ефективна филтрираща система, надарена с измерими
способности за разграждане и замърсяване (сол,et al.,
1995). Растенията от солените блата са в състояние да
поемат въглеводороди от замърсени с петрол седименти
и да увеличат въглеводородите или общата липидна
фракция на надземните части на растенията (Lytle и Lytle,
1987). Има три установени механизма, чрез които
растенията обеззаразяват замърсените с нефт места и
това са директно поглъщане на петролни въглеводороди
в техните тъкани; освобождаване на ензими и ексудати,
които стимулират активността на
хидрокарбонокластичните микроби и директна
биохимична трансформация (ензими) на нефтени
въглеводороди; засилване на разграждането на
замърсителите в ризосферата, дължащи се на микоризни
гъби и активността на почвените микробни консорциуми
(Schnooret al., 1995). Растения, които са устойчиви на
токсичност от суров петрол, като черна топола и върби,

315
 Onwurah, INE, et al.
както и тревата от мискантус (слонска трева) се
оказаха ефективни при ремедиацията на
замърсена с нефт почва (Шанк и Макюън, 1998). В
блатна средаSpartina pat ens, Sagittaria lancifolia,
Spartina alternifloraи Juncus roemeriannusсе считат
за екологично и икономически важни във
фиторемедиацията (Lytle и Lytle, 1987).Dioscorea sp
може да метаболизира петролни въглеводороди
като nhexadecane (Hardman and Br ain, 1977).
Цитохром P450 и пероксидази, открити в
растениетоDioscorea compostaучастват в
биотрансформацията на този въглеводород (Vega-
Jarquinи др.,2001). Една голяма пречка във
фиторемедиацията е, че растенията са склонни да
се конкурират с хидрокарбонокластичната
микробна популация за наличния фиксиран азот и
фосфор. Въпреки това, фиторемедиацията може
да ускори намаляването на концентрацията на
масло както в повърхностната, така и в дълбоката
почва и по този начин да възстанови потенциала
за поддържане на културите и да намали ерозията
на блатата след разлив.
Екологично разглеждане на биоремедиацията
Ефективното биоремедииране на замърсената със
суров петрол среда ще изисква консорциум от микробни
общности. Много е важен екологичният баланс на
ключовите микроби, необходими във всички аспекти на
биоремедиацията на замърсената със суров нефт
екосистема, включително кометаболизиращи бактерии.
Таблица 5 показва някои ключови области на изследване
в този подход (Ritmann, 1992.). За разграждането на PHC в
пречиствателните станции е от съществено значение
избраните бактерии да са тези, които могат да се събират
заедно, без да стават „влакнести“ (Rittmann, 1987). Друга
структура на общността, която се използва, е възможното
съвместно съществуване на хетеротрофни и автотрофни
бактерии. Подчертана е конкуренцията между тази група,
особено аеробните хетеротрофи и нитрифициращите
бактерии (Rittmann, 1987). Въпреки това, някои
работници са кооптимизирали биологичното фиксиране
на азот (Paerl et al. 1996) или микробна азотна фиксация
(Onwurah, 1999b) с биоразграждане на петролни
въглеводороди съответно в крайбрежната среда и
почвените системи. Способността за едновременно
съществуване на хетеротрофни и адаптирани
автотрофни бактерии, (Pseudomonas spиA. vinelandii) в
замърсена с нефт среда е демонстрирано (Onwurah,
1999b). Също така много важно е използването
316
на висок инокулум на адаптирана микробна популация
при биоремедиация на замърсена с петрол среда. Когато
адаптирани микробни щамове, взети от замърсена
почва, се въведат в ново място за петролен разлив при
висока клетъчна плътност, те могат да променят
генетичните способности на различните бактерии в тази
нова среда (Smetsи др.,1990). Това беше демонстрирано,
когатоA. vinelandiiбеше изолиран от предишно
замърсено с нефт място и въведено в новозамърсено с
нефт място, при което азотната фиксация и ко-
метаболизмът допринесоха за подобреното
биоремедииране (Onwurah, 1999b). Разпределението на
гените в щамовете може да осигури ниво на структура на
общността, което може да се наслагва върху естествената
екологична структура от смесените адаптирани
инокулирани популации.
Таблица 5. Възможна област на изследователски интерес
в екологичните биотехнологии по отношение на
структура на микробната общност
Изследователски области Предимства
(i) Използване на флокообразуващи
По-лесно рециклиране на клетките
бактерии срещу нишковидни
и бързо смесване
хетеротрофи
(ii) Използване на адаптиран
Обогатяване с азот
мутуалистичен консорциум от
биопроцес и засилено
хетеротрофи като напр
разграждане чрез
хидрокарбонокластичен /
кометаболизъм.
диазотрофни бактерии
Наслагване на
(iii) Използване на съдържаща
способност за
ген микробна система срещу
биоразграждане на
микробна система без ген.
естествения микробен щам
ИЗВОДИ
Екологичната биотехнология е въплъщение на
няколко области на изследване, което се ръководи от
услуги и регулиране. Широкото използване на суров
петрол като основен източник на енергия увеличи
рисковете от случайни разливи и следователно
замърсяване на околната среда. Днес необходимостта да
се намалят отрицателните въздействия от
замърсяването на ПМЗ поради разливи мотивира много
изследователи към иновации в различни аспекти на
екологичните биотехнологии, които ще доведат до
устойчиво развитие и устойчива околна среда.
Интегрирането на няколко от тези технологични
постижения за облекчаване на отрицателните ефекти от
нефтени разливи в околната среда ще бъде най-
целесъобразно и този преглед има за цел да подчертае
много от тези постижения. Да имате добри познания или
разбиране на различните биотехнологии
 Вътр. J. Environ. Рез., 1 (4): 307-320, есен 2007 г
Напредъкът, постигнат досега в почистването на
замърсените екосистеми от PHC, допълнително ще подготви
инженерите по биоремедиация в проектирането на
програми за по-ефективни и всеобхватни операции по
почистване. Необходимостта от азотно съединение по време
на всякаква биоремедиация на замърсена със суров нефт
среда е добре документирана. Следователно микробен
консорциум, включващ диазотрофни бактерии и
въглеводороднокластични бактерии, трябва да бъде
проектиран или проектиран за биоремедиация на замърсени
със суров нефт места. Резултатите, получени от
предварителните изследвания в тази област, са обещаващи и
има място за подобрение. Екологията на такъв бактериален
консорциум е нова изследователска област, която може да
представлява значителен научен пробив. Към почистването
на замърсената с въглеводороди екосистема трябва да се
подходи по рентабилен и екологичен начин.
Биоремедиацията все още е най-приемливата технология,
която може да отговори на разпоредбите, които управляват
почистването на замърсени с петрол места. Въпреки това,
всички аспекти на биоремедиацията трябва да бъдат
интегрирани по отношение на въпросния обект за бързи и
ефективни усилия за ремедиация, а мониторингът трябва да
бъде неразделна част от всяка програма за биоремедиация.
ПРЕПРАТКИ
Адамс, PJ, (1996). Биоремедиация на нефтени разливи:
теория и практика. Сборник на 8th.Биенален
международен семинар на NNPC. В: Петролната
промишленост и околната среда на Нигерия, Порт
Харкорт, Нигерия, 183-203.
Александър, SK и Webb, JW, (1987). Връзка на растежа на
Spartina alterniflora със съдържанието на седиментен нефт
след нефтен разлив. Производство на конференцията за
нефтени разливи от 1987 г., Американски петролен институт,
Вашингтон, окръг Колумбия, 445-449.
Анон. Доклад за националната биотехнологична политика. Съвет
по конкурентоспособност на Белия дом, Вашингтон, 1991 г.
Anozie, O., Onwurah, INE, (2001). Токсични ефекти на лек
суров петрол Bonny при плъхове след поглъщане на
замърсена диета. Nigerian J. Биохимия и молекулярна
биология (Допълнение към материалите).16(3),
1035-1085.
Atlas, RM, (1991). Микробно разграждане на
въглеводороди: биоремедиация на нефтени разливи.
J. Chem. техн. Биотехнология,52, 149-156.
Atlas, RM, (1988). Биоразграждане на въглеводороди в
околната среда, В: Environmental Biotechnology
Omenn, GS Ed Plenum Press, NewYork.
317
Babu, TS, Huang, XD, Greenberg, BM, (2002). Медиирана
от реактивни кислородни видове токсичност на
замърсители на околната среда В: Learned Discourses:
Timely Scientific Opinions SETAC Globe,3(3), 26-28.
Бейкър, JM, (1983). Въздействие на замърсяването с нефт
върху живите ресурси: Документи на Комисията по екология
№ 4 Международен съюз за опазване на природата и
природните ресурси, Гланд, Швейцария.
Banerjee, DK, Fedora, PM, Hashimoto, A., Masliyah, JH,
Pickard, MA и Gray, MR, (1995). Мониторинг на
биологичното третиране на замърсена с антрацит почва
във въртящ се барабанен биореактор. Приложение
микробен. Биотехнология,43, 521-528.
Barbee, GC, Brown, KW, Thomas, JC, Donelley, KC, Murray, HE,
(1996). Мутагенна активност (тест на Еймс) на утайки от
консервиращи дървесина отпадъци, приложени към почвата
Бул. Environ Contam Toxicol.,57, 54-62.
Barron, MG, Carls, MG, Short, JW и Rice, SD, (2003).
Фотоусилена токсичност на водна фаза и химически
диспергиран изветрял суров петрол от Северен склон на
Аляска за яйца и лава от тихоокеанска херинга. Environ.
Токсикол. Хим.,22(3). 650-660.
Beckles, MD, Ward, CH, Hughes, JE, (1998). Ефект на
смеси от полициклични ароматни въглеводороди и
седименти от флуорометан модел на биоразграждане
Environ. Токсикол. Хим.,17, 1246-1257.
Бийби, А., (1993). Измерване на ефекта от замърсяването. В:
Прилагане на екологията. Чапман и Хол, Лондон, Ню Йорк.
Beller, M., Schoenmaker, H., Huuskonen, E., (1996). Инспекция
на тръбопроводи, опазване на околната среда чрез онлайн
инспекция, Производство на семинара на NNPC в:
Петролната промишленост и нигерийската околна среда,
Порт Харкорт, Нигерия. 233-241
Bonaventura, C., Boneventura, J., Bodishbaugh, DF,
(1995). Биоремедиация на околната среда: подходи и
процеси. В: Екотоксичност и човешко здраве (Eds) de
serres, FJ and Bloom, ADCRS Lewis Publ. Бока Ратън, Ню
Йорк. 199-200
Bouwer, EJ, (1992). Биоремедиация на органични
замърсители в подземния слой. Екологична
микробиология. изд. Ралф Мичъл. Пъб „Джон Уайли и
синове“. Ню Йорк. 287-318.
Brown, ED, Norcross, BL и Short, JW, (1996). Въведение в
проучвания за ефектите от нефтения разлив Exxen valdez
върху ранните етапи от историята на живота на
тихоокеанската херинга,clupae pallasi, в Prince.Willian
Sound, Аляска. Can J Fish Aquat, Sci.,53, 2337-2342 .
Cairns, J., Buikema, AL, (1984). Възстановяване на
местообитания, засегнати от нефтени разливи. (Ann
Arbor Science) Бътъруърт, Бостън.
 Разливи на суров петрол в околната среда
Calfee, RD, Little, EE, Clevel и L. Barron, MG, (1999).
Фотоусилена токсичност на изветряло масло за
Ceriodaphnia dubiaразмножаване. Environ. Sci.
замърсяване. рез.,6, 207-212.
Callot, HJ, Ocampo, R. (2000), Геохимия на
порфирините. В: Kadish KM, Smith, KM, Guilard, B, eds.
Наръчникът за порпирин, том 1, Academic, Сан Диего,
Калифорния, САЩ. 349-398.
Чакрабарти, AM, (1982). Биоразграждане и
детоксикация на замърсители на околната среда.
Нови биотехнологични подходи към екологичните
проблеми. биотехнология,1, 67-74.
Chicarelli, MI, Eckardt, CB, Owenn, CR, Maxwell, JR,
Eglington, G., Hutton, RC, Eaton, AN (1990). Приложение
на масспектрометрия с индуктивно свързана плазма
при определяне на органометални съединения в
хроматографски фракции от богати на органични
шисти шисти. Орган. геохимия,15, 26-274.
Compeau, GC, Mahaffey, WD, Patras, L., (1991).
Пълномащабна биоремедиация на замърсена почва
и вода. В: Екологични биотехнологии за третиране на
отпадъци. Ред. GS Sayler, R. Fox, JWBlackbourn. Plenum
Press, Ню Йорк и Лондон. Environ. Sci. рез.,25, 91-109.
Cronin, MTD, Schultz, TW, (1998). Структура токсичност
връзки на три механизма на действие на токсичност
къмVibrio fischeri. Екотоксикол. Environ. Saf., 39, 65-69.
Cunningham, SD, Berti, WR, (1993). Възстановяване на
замърсена почва със зелени растения: Общ преглед. В:
Vitro клетъчна и биология на развитието, растение 29.
207- 212.
Отдел за контрол на токсичните вещества (DTSC),
(1996). Щат Калифорния EPA Petro Rise Soil Test
System. Скрин за бърз имуноанализ за общи
петролни въглеводороди в почвата. Ensys. Inc.
Research Triangle Park, NC 27709.
Domask, WG (1984). Въведение в петролните
въглеводороди. Химия и състав във връзка с горива и
разтворители, получени от петрол. Ефекти на Renel от
петролни въглеводороди. адв. Кимам. Environ. Токс. 8,
1-26.
Dunnet, GM, (1982). Замърсяване с нефт и популации на
морски птици. Философски трудове на Лондонското
кралско общество, B 297, 413-427.
Falk, HL, Kotin, P., Thompson, S., (1964). Инхибиране на
канцерогенезата. Arch Environ Health.9, 169-179.
Forght, JM, Fedorak, PM, Westlake, DWS, (1990).
Минерализация на [14C] хексадекан и [14C] фенантрен
в суров нефт. Специфика сред бактериалните
изолати. Can J Microbiol.,36, 169-175.
318
Грегорио, Ф., (1996). Microbe-sorb, нов продукт за
биотретиране на нефтени разливи. International
Bioremediat ion services Group, Westgate Aldr idge
Birmingham.UK.
Грей, MR, Banerjee, DK, Fedora, KPM, Habhimoto, A.,
Maslryah, JH, Pickard, MA, (1994). Биологично
възстановяване на замърсена с антрацен почва във
въртящи се биореактори. Приложение Микробна
биотехнология, 40, 933-944.
Hall,AJ, Hugunin, K., Deaville, R., Law, RJ, Allchin, CR,
Jepson, PD, (2006). Рискът от инфекция от излагане
на полихлориран бифенил в Harbour Porpoise (
Phocoena phocoena): Подход за контрол на случая.
Перспективи за здравето на околната среда,114,
704-711.
Хардман, Р., Мозък, KR, (1977). Ефектът на
външни въглеводороди върху добива на
Стероиден сапогенинот грудката t издаване на
Dioscorea deltoidea. фитохимия,10, 1817-1822.
Heintz, RA, Short, JW и Rice, SD, (1999). Чувствителност на
рибни ембриони към изветрял суров нефт Част 11.
Повишена смъртност на сьомгата (onchorpynchus
gorbusca) ембрион, инкубиращ надолу по течението от
изветрения суров петрол Exxen Valdez. Environ. Токсикол.
Хим.,18,494-503.
Hupe, K., Luth, JC, Heerenklage, J., Stegmann, R., (1995).
Доилни реактори при биологично третиране на
замърсени почви, в процеси на биологични единици
за третиране на опасни отпадъци. Ед от Hunchee RE,
Skeen RS и Sayles GD, Battele Press, Columbus. 153-159.
Дженкинс, КД, Сандърс, БМ, (1992). Биомониторинг с
биомаркери: Многослойна рамка за провеждане на
екологичното въздействие на замърсителите. В:
Екологични показатели. Mekenzie, D., Hyatt, E.,
McDonald, J. Eds. Елсевър, Ню Йорк.
Kaladumo, COK, (1996). Последствията от изгарянето на
газ в околната среда на делтата на Нигер. Сборник на 8th
Биенален международен семинар на NNPC. В:
Петролната промишленост и околната среда в Нигерия,
Порт Харкорт, Нигерия, 277-290.
King, JMH, DiGrazia, PM, Applegate, B., Bulage, R.,
Sanseverio, J., Dunbar, P., Larimwer, F., Sayler, GS,
(1990). Бърза чувствителна биолуминесцентна
репортерна технология за излагане на нафталин и
биоразграждане. наука,249, 778.
Кребс, CT, Танер, CE, (1981). Възстановяване на мазни блата
чрез отстраняване на седименти и размножаване на Spartina.
Производство на конференцията за нефтени разливи от 1981
г., Американски петролен институт, Вашингтон, окръг
Колумбия, 375-385.
 Вътр. J. Environ. Рез., 1 (4): 307-320, есен 2007 г
Leahy, JA, Colwell, RR, (1990). Микробно
разграждане на въглеводороди в околната среда.
Микробиологични прегледи,54, 305-315.
Lovley, DR, (2003). Почистване с геномика: прилагане
на молекулярната биология към биоремедиацията.
Nature Reviews/Микробиология,1, 35-44. Наличен в: (
www.nature.com/reviews/micro ).
Lytle, JS и Lytle, TF, (1987). Ролята на Juncos roemerianus в
почистването на замърсени с нефт седименти. Производство на
конференцията за нефтени разливи от 1987 г., Американски
петролен институт, Вашингтон, окръг Колумбия. 495-501.
Mackay, D., Shiu, WY, Chais, A., Southwood, J. Johnson, CI,
(1985). Екологична съдба на разливи на дизелово гориво
на сушата. Доклад на Департамента по химическо
инженерство и приложна химия на Университета на
Торонто за Асоциацията на американските железници,
Вашингтон, окръг Колумбия.
Mathews, PJ, (1980). Токсикология за водни учени J.
Environ. Управляващ,11(1), 1-14.
Мацуи, С., (1989). Молекулярна биология и
промишлено приложение. в:Bacillus subtilis. Maruo и
Yosikawa H. изд. Elsevier, Kodansha Ltd. Токио. 241-260.
Мюлер, JG, Lanze, SE, Blattmann, BO, Chapman, PJ,
(1991). Стендова оценка на алтернативни процеси
на биологично третиране за ремедиация на
замърсени с пентахлорфенол и креозот
материали: биоремедиация във фаза на
суспензия. Environ. Sci. Техн.,25, 1055-1001.
Национален изследователски съвет (NRC), (1992).
Екологична невротоксикология. National Academy
Press, Вашингтон.
Национален съвет за научни изследвания (NRC), (1985). Масло в
морето; входове, съдби и ефекти. National Academy Press,
Вашингтон, окръг Колумбия.
Oberdorster, E., Cheek, AO, (2000). Изкривяване на
пола на плажа, ендокринни смущения в морски и
естуарни организми. Environ. Токсикол. Хим.,20(4),
23-36.
Odu, EA, (1987). Въздействие на замърсяването върху
биологичните ресурси в делтата на Нигер. Технически доклад за
мониторинг на замърсяването на околната среда в басейна на
делтата на Нигер в Нигерия. Том 6. Консултантска група по
околната среда, Университет на Ифе, 69-121.
Okpokwasili, GC, Odukuma, LO, (1994). Толерантност на
Nitrobacter към токсичността на някои нигерийски суров
петрол. Бик. Environ. Contan Toxicol.,52, 388-395.
Olson, BH, Tsai, Y., (1992). Молекулярни подходи за
управление на околната среда. В: Микробиология на
околната среда, изд. Ралф Мичъл. John Wiley and sons
Inc. Pub. Ню Йорк, 239-263.
319
Onwurah, INE, (2002a). Антикоагулантна сила на
водоразтворимите фракции на Bonny леко масло и
ензимна индукция при плъхове. Biomed. рез.,13(1), 33-37.
Onwurah, INE, (1999a). Възстановяване на потенциала за
поддържане на реколтата на замърсена със суров нефт почва
чрез Azotobacterинокулация. Завод Прод. Res, J.,4, 6-16.
Onwurah, INE, (1999b). Роля на диазотрофните бактерии в
биоремедиацията на замърсена със суров нефт среда J.
Chem. техн. Biotechnol., 957-964.
Onwurah, INE, (2000). Перспектива на индустриалната
и екологична биотехнология. Snaap Press / Publishers
Enugu, Нигерия, 148.
Onwurah, INE, (2002b). Количествено моделиране на
токсичността на суровия нефт с помощта на подхода на
кибернетиката и структурираните механизми на микробните
процеси. Environ. Монит. Оценява,76, 157-166.
Onwurah, INE, (1998). Усилие при биохимично потребление
на кислород и кинетика на усвояване на глюкозаAzotobacter
в среда, замърсена със суров нефт. Бик. Environ. Contam.
Токсикол.,60(3), 464-471.
Onwurah, INE и Alumanah, EA, (2005). Интегриране на модел
на полуживот на биоразграждане и модел на токсичност на
маслото в диагностичен инструмент за оценка на
технологията за биоремедиация, индустриална
биотехнология 1(4), 292 – 296.
Onwurah, INE и Nwuke, CP, (2004). Подобрено
биоремедииране на замърсители от суров нефт в
почвата чрез Pseudomonasвидове и взаимно
свързани адаптираниAzotobacter vinelandii. J. Chem.
техн. Биотехнология,79(5), 491-498.
Onyefulu, KO, Awobajo, OA, (1979). Екологични аспекти
на петролната промишленост в делтата на Нигер,
проблеми и решения. В петролната индустрия и
делтата на Нигер. Сборник на семинара на NNPC по
околна среда,2.
Paerl, H., Piehler, M., Swistak, J., (1996). Ефекти от замърсяването с
дизелово гориво по крайбрежието върху местната микробна
общност. Плакат, представен на срещата на Американското
дружество по микробиология, Ню Орлиънс 19-23 май.
Pelletier, MC, Burgess, R. M,, Ho, KT, Kuhn, A., Mckinney,
RA, Ryba, SA, (1997). Фототоксичност на отделни
полициклични ароматни въглеводороди и петрол за
морски безгръбначни лави и млади екземпляри.
Environ. Токсикол. Хим.,16, 2190-2199 .
Пери, JJ, (1980). Нефт в биосферата. В „Въведение в
екологичната токсикология (FEGuthrie и JJ Perry
Eds) Elsevier, NewYork, 198-209.
Peters, KE, (1993). Moldown JM. Ръководството за биомаркери,
Интерпретиране на молекулярни вкаменелости в нефт и
древни седименти. Prentice- Hall, Englewood Cliffs, NJ. САЩ.
 Onwurah, INE, et al.
Prescott, ML, Harley, JP, Klan, AD, (1996).
Индустриална микробиология и биотехнология.
В: Микробиология. 3rd.Изд. Wim C Brown
Publishers, Чикаго, 923-927.
Принс, PC, (1992). Биоремедиация на нефтени разливи с
особено внимание към разлива от Exxon Valdez.
Микробен контрол на замърсяването. (Eds. Fry Jc, Gadd
GM Herbert RA, Jones CW и Watson-Craik 1A.) Симпозиум 48
на Обществото за обща микробиология.
Pritchard, PH, Costa, CF, (1991). Проектът на EPA за
биоремедиация на нефтени разливи в Аляска, Environ. Sci.
техн.,25 372-379.
Ritter, WF, Scarborough, RW, (1995). Преглед на
биоремедиацията на замърсени почви и подземни
води. J. Environ Sci Health. А.,30, 323-330.
Rittmann, BE, Smets, BF, Stahl, DA, (1990). Генетични
възможности на биологичните процеси Част 1. Околна
среда. Sci. техн.,24, 23-30.
Ритман, Белгия, (1992). Иновации в биологичните процеси за
контрол на замърсяването. В микробиологията на околната
среда, редактирана от Ралф Мичъл. John Wiley and Sons Inc.
Publ N. York. 265-286.
Rittman, BE, (1987). Аеробно биологично
третиране. Environ. Sci. техн. Проц.,21, 128-134.
Рос, П., (1993). Използването на бактериални луминесцентни
системи при изпитване за водна токсичност. В: Richardson M.
ed, Екотоксикологичен мониторинг VCH, Ню Йорк, САЩ.
155-194.
Salt, DE, Blaylock, M., Rumor, NP, Dushenkuv, V., Ensley,
BD, Chet, I., Raskin, I., (1995). Фиторемедиация Нова
стратегия за отстраняване на токсични метали от
околната среда с помощта на растения.
Биотехнология,13, 468-474.
Scheibenbogen, K., Zybner, RG, Lee, H., Trevors, JJ, (1994).
Подобрено отстраняване на избрани въглеводороди от
почвата чрезPseudomonas aeruginosaUG 2 биосърфактанти и
някои химически повърхностно активни вещества. J. Chem.
техн. Биотехнология,59, 55-59.
Schnoor, JL, Licht, LA, McCutcheon, SC, Wolfe, NL,
Carreira, LH, (1995). Фиторемедиация на
органични и хранителни замърсители. Environ.
Sci. техн.,29(7), 318A-323A.
320
Shanks and McEwan (Southern) Ltd. (1998 г.). Калвърт.
Сметище; Информационна брошура, Woodside House,
Church Road, Woburn Sands, Milton Keynes, Bucks MK17
8TA. 1
Short, JW, Lindeberg, MR, Harris, PM, Maslko, J., Rice, SD, (2002).
Вертикално разпределение на петрола в зоната на
приливите и отливите 12 години след нефтения разлив на
Exxon Valdez в залива Принс Уилям, Аляска.Сборник,25th.
Програма за нефтени разливи в Арктика и море. Калгари,
Албърта, Канада. 11-13 юни, 57-72.
Short, JW, Heintz, RA, (1997). Идентифициране на петрола
на Exxon Valdez в седименти и тъкани от залива Принц
Уилям и северозападния залив на Уилям въз основа на
модел на изветряне на PAH. Environ. Sci. техн.,31,
2375-2384 .
Smets, BF, Rittmann, BE, Stahl, DA, (1990). Генетични
възможности на биологичните процеси, част II.
Environ. Sci. техн.,24, 162-170.
Stomp, AM, Han, KH, Gordon, MP, (1993). Генетично
подобряване на дървесни видове за ремедиация на
опасни отпадъци. In vitro клетъчна и биология на
развитието - растения. 29, 227-232.
Stroo, HF, (1992). Биотехнологии и третиране на
опасни отпадъци .J Environ. качество,21, 167.
Tiido, T., Rignell-Hydbom, A., Jönsson, BAG, Giwercman,
YL, Pederson, HS, Wojtyniak, B., Ludwicki, JK, Lesovoy, V.,
Zvyezday, V., и 10 други s., (2006). Влияние на PCB и p,p
΄-DDE замърсители върху съотношението човешка
spermY:X хромозома: проучвания върху три
европейски популации и инуитската популация в
Гренландия. Environ. Здравна гледна точка,114,
718-724.
United Press International, (1986). Съобщава се, че бензинът е
заплашващ водата'' Бостън Глоуб, 25 юни.
Vega-Jarquin, C., (2001). Dengooven l, Magana-Plaza 1,
Thalasso F, Ramas-Valdivia A. Биотрансформация на n-
хексадекан чрез клетъчни суспензионни култури от
Cinchona robustaиDioscorea composti.Environ.
Токсикол. Хим.,20, 2670-2675 .
Ziegler, CK, (2005). Използване на математически модели
за оценка на стабилността на седимента. Интегрирана
екологична оценка и управление,2(1) 44-50.