1

РЕФЕРАТ
Влиянието от атомните
електро-централи върху околната среда

Влиянието от атомните електро-централи не е изолирано от околната

среда. В резултат на техния процес е възможно постъпване на радионуклиди в
околната среда, които обуславят неблагоприятното влияние върху
населението, главно чрез следните ефекти:
- инхалиране на радоиактивни газове и аерозоли съдържащи се в
изхвърлянията;
- облъчване от газово-аерозолния облак;
- облъчване от отлаганията върху земната повърхност;
- използуване на вода, разтителна и животинска продукция
съдържаща техногени радионуклиди;
- влияние на изливаните в р. Дунав дебалансни води- - къпане,
риболов, поливане на насажденията с речна и подпочвена вода и
т.н.
На Приложение (1) схематично е представено пазположението на
радионуклидите отделящи се от АЕЦ в околната среда.
На площадката на АЕЦ-Козлодуй са изградени шест енергийни блока
произведени и доставени от Русия.
Първите четири блока са съоръжения с реактори тип ВВЭР-440 ( тип
В-230 ) ,а последните два са реактори ВВЭР-1000 ( тип В-320 ). Ядреният
реактор на блок едно е въведен в редовна експлоатация през 1974г. , а блок
шести- през 1993г.
В периода 1974-1998г. централата е произвела повече от 280 милиарда
KWh. През 1998г. са произведени 16,9 милиарда KWh, което е 45,5% от
общото електропроизводство на НЕК.
Трябва да се подчертае екологичният аспект от експлоатацията на
ядрените енергиини мощности.Производството на електрическа енергия от
АЕЦ-Козлодуй само през 1998г. е спестило вредни емисии в атмосферата на
27 милиона тона въглероден диоксид, 1.2 милиона тона серен диоксид, 77 000
тона азотни оксиди и 51 000 тона прах.
С настоящия реферат се разглеждат някои от проблемите свързани с
общото влияние на АЕЦ върху околната среда и системата за наблюдение и
контрол в санитаро-защитна зона около АЕЦ-Козлодуй.
В частност се разглеждат и въпроси свързани с преработката,
съхранение и транспорт на РАО и мерки за защита на околната среда, които се
вземат при проектирането и експлоатирането на тези съоръжения.
 2

В края на работата се дава обща оценка за въздействието на

производството на РАО върху околната среда и заключение на екологическата
ефективност на това производство.

ПРОГРАМА ЗА РАДИАЦИОНЕН КОНТРОЛ НА ОКОЛНАТА

СРЕДА И МРЕЖА ЗА НАБЛЮДЕНИЯ
Дългосрочната програма на АЕЦ-Козлодуй за радиационен контрол
на околната среда (2) е съгласувано с Министарството на околната среда
водите, Министерството на здравеопазването и Комитета за използване на
атомна енергия за мирни цели.Тя напълно съответства на препоръките на
международните организации и нормативната уредба в Р. България, както и на
“добрата практика” в тази област на други страни.
За целите на радиационния контрол около АЕЦ-Козлодуй са
обосновени три зони:
- санитаро-защитна зона –3км. радиус
- контролирана зона –12км. радиус
- зона за наблюдение –100км. радиус
В зоната за наблюдение са установени 36 контролни поста, в които се
осъществяват измервания и пробоотбиране за целите на лабораторния анализ
на съдържанията на естествени и техногенни радионуклиди. Според
функционалното си предназначение контролните постове са разделени на два
типа:
-Постове от тип “А”. На този тип постове се контролира
радиационната чистота на въздуха ( аспирационни инсталации със сменяеми
аерозолни филтри ) , събират се проби от атмосферните утайки, почба и
разтителност. На постовете от този тип се измерва периодично мощността на
еквивалентната доза на гама-лъчението, а за оценка на интегралната доза са
монтирани термо-луминисцентни дозиметри. Постове от тип “А” са 11 на
брой.
-Постове от тип “Б”. На тези постове се събират проби от атмосферни
утайки, почви и разтителност.Мощноста на еквивалентната доза на гама-
лъчението се измерва периодично, а интегралната доза се измерва
посредством термо-луминисцентни дозиметри. Броят на тези постове тип “Б”
е 25.
Извън посочените пунктове се анализират проби от вода, мляко, месо,
риба и други. Особено внимание се обръща на обседването на река Дунав, по
чието течение има наколко пункта за пробоотбор както и на питейните
водоизточници. Радиационния мониторинг при нормална експлоатация на
АЕЦ-Козлодуй се провежда в съответствие със следните основни правила:
- Измерванията или пробоотбирането се извършват задължително в
най-неблагоприятните точки;
 3

- Паралелни измервания или пробовземане се извършват и в точки, в

които е изключено да има влияние на АЕЦ;
- Пробите от храни са характерни за района около централата;
- Иследваните радионуклиди са типични за ядрено-енергетични
реактори –ВВЭР;
- Откриваемите минимуми са толкова ниски, че позволяват
определянето на активности, характерни за естествения
радиационен фон и глобалното отлагане на техногени
радионуклиди.
Честотата на пробоотбор, местата, на които той е провеждан, типа на
измерванията ( или определяемите радионуклиди ) са в ,,Програма за
радиационен контрол при АЕЦ-Козлодуй”, както и с практиката на други
страни.Изследваните реперни радионуклиди, определяни в различните проби
от околната среда, са продукти на делене и активни продукти на корозия,
чието поглъщане чрез храна и питейна вода или попадане в обекти от
околната среда (неразделна част от пътища за замърсяване на храната) биха
причинили допълнително вътрешно облъчване на населението.
В отдела за радиационен контрол всяка година се анализират около
2000 проби, като броя на проведените анализи е значително по голям, поради
факта, че всяка проба се подлага на повече от един анализ. В това число не са
включени анализите извън програмата, тези свързани с осигуряване на
качеството, както и проведените измервания на дози и мощност на дозите.
Основните методи за анализ, използвани от Отдел РКОС са
гамаспектрометрия, определяне на обща бета-активност, определяне на
съдържанието на стронций –90 след радио-химичен анализ на пробите, и
течносцинтилационно измерване на концентрацията на тритий във водни
проби.
Използваната спектрометрична и радиометрична техника е много
чувствителна и прецизна. Най-основното апаратите са два броя гама-
Спектрометри Canberra GC 4019, гама-спектрометър ,,Nucleus”-PGS 20, течно-
сцинтилационни спектрометри Rackbeta 1219/1215 и ниско фонова система за
измерване на алфа/бета активности Pegase. Съответно лабораторно
оборудване отговаря на съвременните изисквания. Методите и техниките,
използвани за пробоотбиране, предварителна подготовка на пробите, както и
за радиохимично изолиране и концентриране, са добре проверени в
практиката, систематизирани в процедурите за анализ на проби от околната
среда на САЩ, Германия или препоръчани от МААЕ.Конкретно за условията
на нашите лаборатории, тези процедури са адаптирани с непосредственото
участие на специалисти от НИРРХ (определение на 90 Sr), лабораторията по
Радиохимия при СУ,,Кл.Охридски” ( определение на тритий ), ИЯИЯЕ при
БАН ( определение на 137 Cs ).
За осъществяване на непрекъснат радиационен мониторинг на
околната среда в случай на инциденти и аварийни ситуации е изградена
 4

система ,,Bertholα ” с 10 измерителни станции . Две от тях са разположени на

промишлената площадка на централата, а останалите са в радиус 1,8км. около
нея. Стацоинарната им апаратура непрекъснато измерва мощността на дозата,
а при повишаване на стойностите се включват каналите за радио-йода. В
състава на автоматизираната информационна система за външен радиационен
контрол ( АИСВРК ), се извършват метерологични наблюдения в три
автоматични метерологични станции.
Данните от метерологичните измервания са използвани за извършване
на оценка на индивидуалните и колективни дози на облъчване на населението
в 30км. зона, дължащо се на газо-аерозолните радиоактивни изхвърляния от
АЕЦ в атмосферата.
Всички данни от измерванията на мястото на лабораторните анализи
на специфичната активност на техногени радионуклиди в различни от
защитата, контролирани и наблюдавани зони през 1998г. са обобщени и
включени в доклад, предоставен за информация и използване на НЕК,
надведомствените контролни органи и КИАЕМЦ. С основните изводи са
запознати местните, административни органи и широката общественост.Тези
данни дават възможност да се проследяват, както текущите стойности на
радиационните фактори в околната среда, така и ако се проявят тенденции за
отклонение от нормалните им стойности от предексплоатационния период.
От голямо значение за ефективното провеждане на радиационния
мониторинг е човешкия фактор. В Отдела за радиационен контрол на околната
среда работят висококвалифицирани специалисти с доказан професионализъм
при рутинната работа и международни лабораторни сравнения.
За гарантирането на качеството на измерванията и достоверността на
полуяените резултати в Отдел ,,РКОС” се реализира ежегодно програма за
осигуряване на качеството, отговаряща на съвреманните изисквания.
Резултатите от изпълнението и се включват в годишните доклади.

НОРМАТИВНИ РАЗПОРЕДБИ

В съответствие с българските и международните нормативни

документи границата на ефективната доза от общото външно и/или вътрешно
облъчване на отделни лица от населението е 1mSv на година. На базата на
този лимит за целите на радиационния контрол са изведени вторични граници,
като граница на годишното постъпление, средногодишна допустима
концентрация ( СГДК ) за даден радионуклид в атмосферен въздух, питейна
вода и др. В Таблица 1 са предоставени данни за средногодишните допустими
концентрации на някой по-типични радионуклиди в атмосферния въздух и
питейната вода.
 5

Таблица 1.СГДК във въздуха и питейната вода за някои радионуклиди

Радионуклид СГДК за атм.въздух СГДК за питейна вода

Бк/м³ Бк/л
Тритий 6000 70000
Кобалт –60 2 100
Манган –54 60 1000
Стронций –90 0,4 20
Йод –131 4 20
Цезий –137 10 80

През 1994г. беше публикувана Наредба N°22 на МЗ и КИАЕМЦ за

установяване на норми за радиоактивност на храни в Р.България.Тези норми
се отнасят за всички видове храни, които се произвеждат, внасят и консумират
в Р.България.Някои сведения от тази наредба съвсем накратко са представени
в Таблица 2.

Таблица 2. Максимално допустима специфична активност за някои

радионуклиди в храни –Бк/кг
Мляко и Месо и месни Зеленчуци и Хляб,
Радионуклид млечни продукти зеленчукови брашно и
Продукти продукти Макарони
Манган –54 1920 2480 1920 1080
Кобалт –60 20,4 26,3 20,4 11,4
Стронций –90 35,7 46,1 35,7 20
Йод –131 41,6 53,7 41,6 23,3
Цезий -137 470 606 470 263

Границата на ефективната доза за сметка на радиоактивността

освобождавана през вентилационните тръби е 0,2 mSv, а за сметка на течните-
0,05 mSv.
 6

При инсталационна мощност от 3,76 GW, разрешените годишни

граници за газоаерозолните изхвърляния АЕЦ-Козлодуй са както следва:
25 550 TBq за радиоактивни благородни газове, ( РБГ )
730 GBq за дългоживущи аерозоли, ( ДЖА ) и 510 GBq за I –131

Границата на общата активност, освободена за една година с течните

изхвърляния от цялата площатка е 740 GBq, а само за Тритий –185 GBq.

МОНИТОРИНГ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

При радиационния контрол на околната среда се използват два

основни подхода за анализ на получените резултати. Първият от тях е да се
провери и демонстрира съответствието на текущото състояние на
радиационните параметри на околната среда с действащите в Р.България
закони, подзаконови актове и други нормативно-технически документи в тази
област.Вторият подход е сравнителен анализ с нивата на радиоактивност в
контролираните обекти от преходни години и предексплоатационния период
на АЕЦ-Козлодуй.
Изхвърлянето на радиоактивни вещества при нормална експлоатация
на ядрените централи е незначително и не представлява опасност за
населението и околната среда. Този безспорен факт, обаче следва да се доказва
непрекъснато с подробни и систематични изследвания. Измерените
концентрации на техногенни радиоактивни изотопи в обекти в околната среда
са много ниски за тяхното определяне е необходима прецизна и чувствителна
апаратура, радиохимично концентриране от големи обеми на пробите и
продължително време за измерване. В този аспект самото сравняване на
измерените стойности със законовите норми, които са на няколко порядъка
по-високи, не дава достатъчно информация за стабилноста на радиационната
обстановка около АЕЦ. Ето защо от голямо значение е използването на втория
подход за сравнителна оценка. В такива случаи най-често се използва
сравнението на текущите резултати, с тези получени през преходни години и
преди въвеждането на АЕЦ в работа. Предексплоатационните измервания в
района на АЕЦ-Козлодуй са проведени в периода 1972-74г. от специалисти на
националния център по радиобиология и радиационната защита (тогава
НИРРХ).
Кратко резюме на тези резултати е представено в Таблица 3.

Таблица 3.Радиоактивност на обекти от околната среда на АЕЦ-

Козлодуй в предексплоатационния период 1972-74г.
 7

Обект Цезий -137 Стронций –90 Обща бета-

активност
Почви 7,6± 0.6 5± 0,4 703± 30
Води (без р.Дунав) 10± 6 7± 6 420± 170
мБк/л
Дънни утайки (без 5,6± 0,4 5,4± 0,2 778± 52
р.Дунав) Бк/кг
Води от р.Дунав 4± 1,2 12± 2 248± 70
мБк/л
Дънни утайки от 3.6± 1,4 2,6± 0,6 889± 74
Р.Дунав Треви
Бк/кг
Пшеница Бк/кг
2,1± 0,1 4,4± 0,3 963± 259
Краве мляко
0,25± 0,02 0,15± 0,01 85± 4
мБк/л
133± 11 111± 15 -
Краве месо Бк/кг
Кости Бк/кг 0,296± 0,026 0,092± 0,011 67± 3,7
Риба-месо Бк/кг <0,1 10± 1,6 170± 18,5
Риба-кости Бк/кг 4,44± 1,7 0,37± 0,09 82± 3
Атмосферни 0,37± 0,12 1,48± 0,20 140± 20
утайки Бк/м²гдо 12± 3 11± 4,1

Не безизвестен е факта, че повечето природни субстанции са

радиоактивни. Всички живи същества са подложени на въздействието на тази
радиация, доколкото естествени радиоактивни елементи се съдържат в
природните води, почвата, атмосферата, храните, строителните материали и
т.н. Такива радиоактивни елементи са урана, тория, продуктите на тяхното
радиоактивно разпадане, калий –40 и рубидий –87, образувани още при
възникването на Земята. Такива радио-активни елементи са берилий –7,
тритий и въглерод –14,които се генерират непрекъснато от взаимодействието
на космическото лъчение с атмосферата на Земята.

ЕКОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА ПРЕРАБОТКАТА И

СЪХРАНЕНИЕТО НА НИСКО-И СРЕДНО-АКТИВНИ ОТПАДЪЦИ
В АЕЦ-КОЗЛОДУЙ
 8

1.Характеристика и класификация на РАО, получаващи се в АЕЦ

Всички РАО получавани в АЕЦ могат да се разделят на три основни

групи:
1.1 Газообразни –това са летливи радионуклиди и аерозоли. Част от
тях във вид на радиоактивни благородни газове и радиоактивен
йод се изпускат в атмосферата имаща, както е известно почти
неограничена възможност за разреждане. Аерозолната фракция се
задържа в така наречените абсолютни (по ефективност) филтри в
атмосферата се изпускат само около 0,1-0,01% от нейната
първоначална активност дължаща се на финодисперсната
компонента. Филтрите се събират и се явяват част от свиваемите
твърди РАО.
1.2 Твърди-към тях се отнасят части от демонтирано оборудване,
тръбопроводи и арматура, замърсени инструменти,
приспособления и материали използвани при ремонта на
съоръженията, детайли от елекрообезвреждането и контролно-
измервателните системи, топло изолационни материали, различни
отпадъци от метал, дърво, пластмаса, строителни отпадъци,
аерозолни филтри от вентилационните системи, замърсено
спецоблекло, средства за защита, материали за почистване и др.
Твърдите несвиваеми отпадъци с голяма степен на радиоактивност
заемат сравнително малък обем (повечето се образуват по време
на ремонтните работи) и тяхното транспортиране и погребване се
решава с достъпни технически средства. Повече по-обем, но
предимно с средна и ниска активност са така наречените свиваеми
(меки) отпадъци. Преработването на тези отпадъци се заключва
най-вече в намаляване на обема им чрез компактоване (балиране,
пресоване).
1.3 Течни – това са водни дисперсни системи – води и водни разтвори,
суспензии и шмолове на филтруващи материали от системите за
водочистване (СВО) и концентрат след преработване на
радиоактивно замърсени води в изпарителни апарати (кубов
остатък). Основни методи за преработване и концентриране на
течните РАО в АЕЦ са утаяване, филтруване, изпаряване и
йонообмен. Тъй като продължителното съхранение на
концентрирани течни отпадъци се счита за нецелесъобразно,
поради недостатъчната гаранция и сигурност те трябва да се
преработват и съхраняват в твърдо състояние. Втвърдяването на
течните РАО става чрез включването им в състава на стъкло,
цимент, биотом, пластмаси и др. Към течните РАО се отнасят
радиоактивно замърсените масла. Според Наредба 7 (Дв. бр.
8/1992год.) на КИАЕМЦ за събиране, съхраняване, преработване,
 9

складиране, превозване и погрбване на радиоактивните отпадъци

на територията на Р.България течните и твърдите РАО се
категоризират както следва:
Течни РАО

Течни РАО категория Специфична активност Bq/kg

Нискоактивни до 3,7.105
Средноактивни от 3,7.105 до 3,7.1010
Високоактивни над 3,7.1010

Течните РАО се характеризират и чрез съдържанието на

радиоактивните изотопи в тях. Обикновенно изотопния състав се изразява
чрез съдържанието (активноста) на следните радионуклиди – продукти на
деление на ядреното гориво и активирани продукти на корозия:
Cr –51, Mn –54, Fe –59, Co –58, Co –60, Zn –65, Zr –95,
Ag –110m, Cs –134, Cs –137, Sr –90, Ge –144, Fe –55, Ni –59
Важна характеристика на течните РАО е и съотношението между
дългоживущите и краткоживущите радиоактивни изотопи в тях, както и
съотношението между някои от химичните компоненти между някои имащи
значение при преработването им.
Твърди РАО –разделят се на три категории в зависимост от
мощността на еквивалентната доза на гама-лъчението на разтоявние 0,1m от
повърхността им и стойностите на специфичната им алфа – и бета –активност.

Тв. РАО Мощност на екв.доза Специфична бета Специф. алфа-

Категория гама лъчение на 0,1m Активност активност
от пов-стта на от-те
Bq/kg Bq/kg
mS/h
I 1.10-3 – 3.10-1 7.104 – 3,7.106 7.103 – 3,7.105
II 3.10-1 – 10 3,7.106 – 3,7.109 3,7.105 – 3,7.108
III над 10 над 3,7.109 над 3,7.108

Изотопния състав на твърдите РАО се характеризира чрез

съдържанието на следните радионуклиди:
Mn –54, Co –58, Co –60, Sr –90, Zr –95, Cs –137, Ag –110m
Съотношението между дългоживущите и краткоживущите изотопи
има важно значение за начина на събиране, преработване и съхраняване на
отпадъците.
Твърдите РАО, получаващи се като резултат от обслужването и
ремонта на съоръженията в АЕЦ са предимно нискоактивни и средноактивни
отпадъци (РАО I и II категория). При ремонт на съоръжения, които
контактуват с топлоносител от I контур могат да се получат високоактивни
 10

отпадъци с мощност на дозата над 10 mSv/h (РАО III категория), което изисква
спецвнимание и мерки за защита при работа с тях.
Според свойството си да намаляват обема си под действието на
външни сили на натиск, твърдите РАО се разделят на две групи – пресуеми и
непресуеми, а според вида на материала на отпадъка – текстилни полимерни,
гума, кабели, хартия, вата, метални, дървени, строителни, стружки, аерозолни
филтри и смесени.

ПРЕРАБОТВАНЕ НА РАО В АЕЦ –КОЗЛОДУЙ

В световната практика широко се е наложила концентрацията за

преработване на течни и твърди РАО в централизирани съоръжения с
получаване на краен продукт отговарящ на условията за продължително
безопасно съхраняване в природни условия. В момента на площадката на
АЕЦ-Козлодуй се изгражда предприятие за преработване на течни и твърди
отпадъци с ниска и средна активност, по проекта на американската фирма
,,Уестингхаус” и на български проектански организации. В цеха за
преработване се предвижда две технологични линии:
Първата линия използва технологията за циментиране на течни РАО
след смесване на кубовия остатък (концентриран до 40% - тегловни) с цимент
и някои добавки.
Втората линия служи за пресоване на твърдите РАО в 200 литрови
варели на два етапа:
А) предварително пресоване с усилие 50t. (пресоване) с цел по-
добро уплатняване и машинно затваряне на варелите;
Б) пресоване с мощна преса (суперпреса) с усилие 1000t. ,при
което се получават варели (във вид ,,пити”, ,,таблетки”) с минимални размери,
зависещи от свиваемостта на отпадъците.
Завършващия етап е опаковането на преработените отпадъци в
желязобетонен контейнер (,,ББ-куб”), в които се поставят пресованите с
твърдите РАО варели, а празното пространство между тях се запълва с
циментована смес, в която са включени течните РАО.
На практика сега в АЕЦ-Козлодуй се третират само твърдите РАО,
като съществуващата технология съответства на посочената по-горе втора
линия. С това от една страна се избягва натрупването на големи обеми
непреработени РАО на площадката на АЕЦ, а от друга страна твърдите РАО
се подготвят за опаковането им съвместно с течните в Цеха за преработка на
РАО.
Успоредно с това се полагат усилия за въвеждане в експлоатация на
инсталация за изгаряне на горимите РАО. С това ще се постигне значително
намаляване на обема на отпадъците за съхранение и преработване.
Както се вижда технологията за преработване на РАО цели
отпадъците да се включват в определена матрица, която да не позволи тяхното
 11

изнасяне в околната среда. Избраните методи за циментиране на течните и

пресованите твърди РАО във варели са най-доброто решение, тъй като дават
възможност да се съвместят при опаковането им. По-този начин матрицата
едновременно включва твърди и течни отпадъци, като контейнерът ги изолира
от околната среда създавайки вторична бариера. Нивото на безопастност в
числено изражение се определя от основните показатели на крайния продукт:
якост и натиск и измиваемост по Cs, както и от някой допълнителни
изисквания за пожароопастност, устойчивост срещу микроорганизми и
агресивни среди и пр. достатъчни да не допуснат миграция на радионуклиди в
околната среда.

СЪХРАНЯВАНЕ НА РАО В АЕЦ-КОЗЛОДУЙ

На територията на централата течните РАО се съхраняват в

резарвоари (хранилища) разположени в спрециални корпоси на
енергоблоковете. Всички резервоари от системите за течни РАО са построени
на принципа ,,резервоар в резервоар”. По този начин в случай на
разплътняване или при аварийна ситуация се изключва проникването на
радиоактивни вещества в почвата. В повечето АЕЦ (в т.ч. и Козлодуй) като
външен резервоар служи помещението, в което е разположен основния
резервоар, като за целта то е облицовано с листове от нераждаема стомана.
Продължителното съхраняване на КО е свързано с някои особености.
Неблагоприятен фактор е утаяването (кристализация) на борна киселина и
нейните солиборати, което се дължи на голямата и концентрация и ниска
разтворимост при обикновенна температура. Получената твърда фаза трябва
да се разтваря при специфични условия чрез специални приспособления на
фирмата ,,Уестингхаус”, а транспортирането му до Цеха за преработка, с
автоцистерна на същата фирма.
Спецкорпусите на АЕЦ-Козлодуй са обезпечени проектно и с
хранилища за приемане и временно съхраняване на твърдите РАО до
пускането в експлоатация на съоръжението за преработването им.
Обикновенно това са бетонни клетки с определена вместимост. При
проектирането и строителството на хранилища за твърди РАО са предвидени
специални мерки за херметизиране и изолиране с цел недопускане на
взаимодействие на РАО с повърхностните и подпочвените води, а също
непопадане на дъждовна вода или надводняване и други причини.
Допълнително на територията на АЕЦ-Козлодуй е изградено хранилище за
твърди РАО, където се съхраняват значителни количества непреработени
РАО.
От създаването на специализирано предприятие (Производство за
преработване на РАО –1992г.) насам в АЕЦ-Козлодуй не се събират и
съхраняват непреработени РАО. Всички текущи постъпления на ниско и
средноактивни твърди РАО се преработват в 200 литрови варели. Данните за
 12

варелите с РАО се въвеждат в система за компютърно следене и управление за

преработеното и съхраняването на РАО.
Преработените РАО се съхраняват във временен склад (хранилище) на
територията на АЕЦ. След неговото запълване със специално разрешение на
КИАЕМЦ се извършва експеремиментално временно съхранение на
преработени РАО железобетонни контейнери (ББ-куб) на открито върху
специална плщадка. Все още няма приета национална стратегия за избиране,
проектиране и изграждане на хранилище за окончателно погребване на РАО.

МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА НА ОКОЛНАТА СРЕДА ПРИ

ПРЕРАБОТВАНЕ НА РАО

А) извличане и транспортиране на течни и твърди РАО до цеха за

преработка.
Протестно решение за извличане на течни РАО от резервоарите
(хранилища) за течни РАО предвижда използването на специален херметичен
фургон, чрез които се разширява зоната със строг режим (ЗРС) и не се допуска
директна връзка с откритата атмосфера. Във фургона се намират
съоръженията на система за извличане на течните РАО, в него се извършват
операциите по-разтваряне на твърда фаза и изпомпване на КО и той служи,
като защитна бариера, ограничаващо постъплението на радионуклиди в
околната среда. Фургонът може да се премества от люк на люк на
резервоарите за течни РАО. За да се елиминира връзката с околната среда се
предвижда шлюз и автономна вентилационна система с високо ефективни
въздушни филтри.
,,Технологията за преработка на РАО” критичен момент, който може
да доведе до облъчване на персонала и замърсяване на околната среда.
Това ще наложи дезактивация на мястото на разливането
включително събиране на разлятото количество, изгребване на почвата и
третирането и като РАО. Потенциалната опасност се явява само за
територията на центалата, активността извън оградата на площадка
практически не са възможни.
Твърдите РАО се поставят в специални транспортни контейнери,
които се превозват до цеха за преработка с контейнеровоз. В хранилището за
твърди РАО принципно е възможно запелване или самозапалване на горилни
компоненти, което не може да стане при течните.

Преработване и опаковане на РАО

Процеса за преработване на РАО включва две линии:

- линия за концентриране и циментиране на течни РАО

- линия за преработване и пресоване на твърди РАО във варели
 13

Преработването на течни РАО започва с разбъркване в приемните

резервоари за КО докаран с автоцистерната, след което се извършва
изпаряване и концентриране до 40% -тегловни. След корекция на химичния
състав концентрата постъпва в миксер за циментиране, където се подава
съответни пропорции и натриев метасиликат. В процеса на концентриране се
получават кондензат, пара и газове, които са потенциални замърсители на
околната среда. Поради това е предвидена система за събиране на дестилата в
буферен резервоар, а организираните и неорганизираните дренажи се събират
в приемници, от където се връща в резервоарите за КО или се препращат към
спецкорпуса (СК).
Аварийни ситуации е възможно да възникнат поради откази на
оборудването и в резултат на субективни грешки. Това обаче не следва да
доведе до замърсяване на околната среда, тъй като в цеха е възможна
корекция на технологичния процес или неговото спиране без да се изхвърля
активност извън създадените инженерни бариери.
Предвидено е приемането и задържането на аварийни течове на течни
отпадъци в рамките на помещението на цеха.
При преработването на течните РАО се полугават газови емисии и
дестилат, които се съдържат техногени радионуклиди, като газовите емисии
има само I –131, а в течната фракция от изпаряването се съдържат Mn –54,
Co –60, I –131, Cs –134, Cs –137. И докато цялото количество от I –131
от помещението (ако има такъв) ще се изхвърли в атмосферата, то активността
на дебалансите води ще се редуцира във филтърните системи на реакторното
отделение с 1-2 порядъка, което би позволило изхвърлянето им в околната
среда при удовлетворяване на санитарно-защитните норми. Трябва да се
подчертае, че поради краткия период на полуразпадане на I –131 в ,,старите”
отпадъци активността му е нулева и следователно може да не се отчита.
Следователно за избягване на изхвърлянето на I –131 е достатъчно да не се
преработят ,,свежи” отпадъци, а да се изчака разпадането на йода.
Линията за преработване на твърди РАО включва в необходимата
последователност следните операции:
- сортиране на отпадъците и пълнене на варелите;
- предварително пресоване и допълване на варела при
необходимост;
- затваряне с капака;
- измерване на масата и активността;
- пресоване на супер преса до 1000t.;
- комбиниране на пресованите варели по маса и активност;
- временно складиране;
- окончателно подреждане в контейнер за дългосрочно съхранение.
В помещението за преработване на твърди РАО е възможно
разпрашаване на нефиксираната активност при изсипването на докараните с
 14

контейнери твърди РАО, както при операциите при сортиране и пълнене на

варелите. Необходимо е да се посочи, че дисперсираните радионуклиди са в
аерозолна форма, като едро-дисперсните частици се отаяват по пода и
съоръженията, а дребно-дисперсната фракция се поема от общообменната
вентилация снабдена с аерозолни филтри. На етапа на преработване и
сортиране на твърди РАО на следва да възникне проектна, а още по-малко над
проектна авария довеждаща до замърсяване на околната среда с изключение
на повреда на вентилацията, което автоматично се сигнализира и процесът
спира.

СКЛАДИРАНЕ НА ПРЕРАБОТЕНИ РАО

Складът за съхранение е проектиран като са съобразени всички

изисквания и реален риск и радиационните и нерадиационните фактори
съпътващи технологичните процеси до депортирането и дълговременно
съхранение в РАО в нормална аварийна обстановка. Предвидени са също така
и необходимите съоръжения, машини, апаратура, информационни,
сигнализиращи и упражляващи устроиства, както и комплекс организационни
мерки за обезопасяване на труда, оптимизиране на лъчезащитната и
минимизиране на замърсяването от околната среда, и съпроводения с него
риск за населението.
Авторите твърдят, че и при външно въздеиствие като земетресение
конструкцията на средата ще издържи, а контейнерите и да паднат не би
трябвало да получат такива повреди, че да се наруши целостта им.

ПРИ ТРАНСПОРТ НА РАО ОТ ЕДНА СТРАНА В ДРУГА ИМА

ПРАВИЛА, КОИТО СЕ РЕГЛАМЕНТИРАТ ОТ ЕДИННА КОНВЕНЦИЯ
За безопасност при управление на отработило гориво и за безопасност
при управление на радиоактивни отпадъци.

Член 27. ТРАНСГРАНИЧЕН ПРЕВОЗ

1. Всяка договаряща се страна, участваща в транс граничен превоз,
приема подходящи мерки да гарантира, че такъв превоз се
осъществява в съответствие с разпоредбите на настоящата
конвенция и съответните задължаващи международни
документи, касаещи този въпрос.
2. Договарящата се страна не трябва да издава разрешение за
превоз на нейното отработило гориво или радиоактивни
отпадъци за съхранение или погребване в места, разположени
по-южно от 60 градуса южна ширина.
 15

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

При оценка на очакваното въздействие на цеха за преработване на

РАО се използва метода на моделиране на процесите на преноса и миграцията
на техногените радионуклиди в околната среда и на потенциалния риск на
населението. Качествената преценка за резултатите от тези пресмятания може
да се види от таблица Приложение 3.
Обосновава се и всеобхватната система за радиационен контрол в
ЗСР, в райони с непосредствена близост и в санитаро-защитната и
контролирана зона, предвиждаща измерване на мястото, опробване и анализ
на пробите в лабораторни условия с точна и чувствителна апаратура на всички
показатели за комплексна оценка на редиационните условия в околната среда.
Всичко изложено по-горе ни дава основание да отбележим, че цеха за
преработка и склад за съхраняване на преработени РАО са обекти с
екологическа насоченост и ще отговори на изискванията за опазване на
околната среда.
 16

РЕФЕРАТ

Мониторинг в 30 км. защитна зона около

АЕЦ – Козлодуй

Габриела Велизарова ЕК-