Радиотоксикология

Медицински аспекти на радиационните

инциденти
ПРОФ. Д-Р В. ЗАХАРИЕВ
Чернобил

2
Фукушима

3
Радиотоксикология

При радиационни инциденти съществено значение за

биологичния ефект има инкорпорирането на радио-
активните вещества в човешкия организъм. Попаднали
в организма, радиоактивните изотопи стават източник
на вътрешно облъчване. Последствията от това облъч-
ване имат много общи черти с външното, но притежават
и редица специфични особености.

4
Радиотоксикология

Изучава пътищата на постъпване, разпределението

и извеждането на РАВ от организма; особеностите
на биологичното действие в зависимост от пътя и
ритъма на постъпване; близките и късни послед-
ствия на поражението; способите препятстващи
всмукването на РН и ускоряващи извеждането им
от организма.
5
Радиотоксичност

Под радиотоксичност се разбира степента на

биологичното действие на дадения радионуклид в
организма.

Биологичната ефективност на радиоактивните

изотопи като токсични агенти се определя от
редица физични, химични и биологични параметри.
6
Вид на лъчението

Плътността на йонизация е от основно значение за

тежестта на местните промени. Тя е максимална
при α облъчването, по- голяма при ß облъчването и
най-ниска при γ лъчението. Действието на α и ß
лъчението се ограничава в определен орган или
тъкан, а на γ лъчителите се разпределя равномерно
в целия организъм.
7
Продължителност на облъчването

Вътрешното облъчване е продължително и

непрекъснато.

Сумарната доза непрекъснато се увеличава до

изчезване на източника, което става чрез
радиоактивен разпад и биологично отделяне.
Бързо разпадащите се източници са по-
безопасни.
8
Химични свойства на радионуклидите
Обмяната на радиоизотопите в организма е свързана с техните
химични свойства и се определя в значителна степен от прина-
длежността им към подгрупите, групите и редовете на периодичната
система на елементите на Менделеев.

На всички звена на обмяната определящи са химичното състояние и

формата на съединението. Степента на разтворимост на съединението
при контакт с хидроксилната група на средата определя пътя на
разпределение. Разтворимите попадат в кръвта и оттам в между-
клетъчната течност, откъдето могат да се разпределят равномерно в
организма или да се натрупат в отделни органи. Съществена роля в
обмяната на неразтворимите съединения имат клетките на моно-
нуклеарно-фагоцитната система. 9
Пътища на постъпване на
радионуклидите в човешкия организъм

Радиотоксикология
СУБМОДУЛ 1
10
Основни пътища на постъпване

Пътят на постъпване оказва влияние върху

характера на натрупване, разпределение,
извеждане и биологично действие на РН.
При оценка на пътя на постъпване е важно
да се знае: какви количества могат да
проникнат по този начин, колко бързо е
всмукването и как се изменя то с времето.
11
Основни пътища на постъпване

• дихателна система;
• храносмилателен тракт;
• кожа;
• лигавици.

12
Дихателни пътища
Най-вероятен източник на постъпване на РАВ в човешкия
организъм е въздуха, замърсен с радиоактивни газове и
аерозоли. РН се отлагат първично в белите дробове. Поглъ-
щането им се определя от аеродинамичните свойства на
вдишвания аерозол (големината и формата на РА частица,
химичните им свойства, разтворимостта им). Най- много се
отлагат частици с размер 0,5 – 5 μm и под 0,1 μm. За отлагането
на РН има значение анатомията и физиологията на диха-
телните пътища. Част от частиците попаднали във вдишва-
ния въздух се връщат обратно към устната кухина и оттам
попадат в стомашно-чревния тракт. 13
Дихателни пътища

Друга част (главно разтворимите РАВ) през алвеоларните

повърхности проникват в кръвта и оттам се разнасят в целия
организъм. Неразтворимите РАВ чрез фагоцитоза се отлагат
в регионалните лимфни възли. Трудно разтворимите РАВ с
дисперсни частици 10 микрона и повече се задържат в
носоглътката и постъпват в храносмилателния тракт, а не в
белия дроб. Дихателния път е основен за постъпване на
плутоний-239, който има остеотропен характер.

Най-опасни са дългоживеещите РН.

14
Храносмилателен тракт
Постъпването става главно чрез храна и вода. Резорбцията в
стомашно-чревния тракт зависи от:

• химичните свойства на РН;

• физиологичното състояние на храносмилателната система;
• състава на хранителния рацион (напр. млякото значително
увеличава отлагането на стронций в организма);
• сроростта на преминаване на храната през червата;
• функционалното състояние на организма (ЦНС, ендокринна
система), напр. възбуждането на ЦНС води до повишено всмукване
на РН в организма и обратно.



15
Храносмилателен тракт

За повечето елементи абсорбцията е < 10%

Елементи с по–голяма абсорбция:
• radium (20%)
• strontium (30%)
• tritium (100%)
• iodine (100%)
• caesium (100%) 16
 Кожа
Важно условие за постъпване в организма чрез кожата е
разтворимостта на РН във водно-липидните системи.



Зависи от:

• температурата на разтвора;
• концентрацията на разтвора;
• размера на апликацията;
• температурата на кожата;
• относителната влажност на въздуха;
• целостта на кожната повърхност. 17
Наранена кожна повърхност

При наличие на механични, химични или термични

повреди на кожата проникването на РН рязко нараства,
защото главна роля в бариерната функция на кожата
има роговия слой на епидермиса.

Най-лесно през кожата се всмукват тритий, калций,

стронций-90.

Присъствието на органични разтворители, етер, бензин

увеличава всмукването. 18
Принципи на разпределение на
радионуклидите в човешкия организъм

Радиотоксикология
СУБМОДУЛ 2
19
Принципи на разпределение
Разпределението на РН в организма зависи от химичните и
физикохимични им свойства. Най-често те се разпределят
неравномерно. Органите с максимално натрупване на изотопа
получават най-голямо радиационно въздействие и се наричат
критични.

На всички звена от обмяната на радиоактивните вещества,

определящи фактори са химичното състояние и формата на
съединенията, в които те встъпват в съприкосновение с
течните среди на организма, съставни елементи на които са и
продуктите на обмяната. 20
Принципи на разпределение

Приведената в най-общ вид схема на мета-

болизма на радионуклидите в организма
показва, че те съставят две основни групи:

• радиоизотопи, съединенията на които са

разтворими в течните среди на организма;
• радиоизотопи , които образуват трудно
разтворими съединения.



21
Принципи на разпределение
В зависимост от натрупването в критичните органи, радиоизотопите
могат да бъдат разпределени в следните групи:

• радиоизотопи разпределящи се равномерно в организма (натрий - 22 и 24, калий

– 40, цезий – 137, рутений - 106);
• радиоизотопи, натрупващи се предимно в костната тъкан (фосфор-32,
стронций-89 и 90, барий – 140, радий-226 и 228, торий-228 и 232, плутоний-239);
• радиоизотопи, критични органи на които са бъбреците и слезката (полоний-210,
олово-210, уран-235 и 238, лантан-140 );
• радиоизотопи, които се резорбират трудно и имат за критичен орган стомашно-
чревния тракт (кобалт-60, цирконий-95, церий-144, турий-170, иридий-192 );
• радиоизотопи избирателно натрупващи се в отделни органи и тъкани (йод-131 в
щитовидната жлеза, желязо-59 в еритроцитите, цинк-65 в задстомашната жлеза,
молибден-99 в дъговата обвивка на очите ).
22
Групи радионуклиди по токсичност

В зависимост от тяхната радиотоксичност

радиоизотопите се разпределят в четири
групи:

• първа група – много висока;

• втора група – висока;
• трета група – средна;
• четвърта група – ниска. 23
Групи радионуклиди по токсичност

• първа група – включва 41 РН с масови числа над 209 като:

полоний-210; олово-210; радий-226; плутоний-239 и др.; 


• втора група – включва 50 РН с масови числа над 21 като:

кобалт-60; стронций-90; йод-131; тулий-134; барий-140;
церий-144; тулий-170; иридий-192 и др.; 


• трета група – включва 188 РН, като: фосфор-32, сяра-53,

желязо-59, селен-75, стронций-89, цезий-137, злато-138 и др.;


• четвърта група – включва 76 радионуклиди, като: тритий,

кислород-15, йод-129, естествен уран и др. 


24
Радионуклиди с важно значение

Много важно значение има инкорпорирането

на следните радионуклиди в човешкия орга-
низъм:
• йод-131, цезий-137, стронций-90, полониий-
210, плутоний-239, кобалт-60, радий-226 и
уран-238.
25
Увреждане на организма при
инкорпорация на I-131, Cs-137 и Sr-90

Радиотоксикология
СУБМОДУЛ 3
26
Йод - 131
• бета - гама емитер; 


• период на полуразпад – 8 дни;




• постъпване – инхалация, храносмилателна система,

кожа (най-малко);



• критичен орган – щитовидна жлеза;


• биологично действие – доброкачествени и злока-

чествени тумори (папиларен карцином);


• лесно преминава трансплацентарната бариера –

тиреоиден кретенизъм. 


27
Йодна профилактика

Диференцирана по възраст схема

Стабилен йод KJ KJO3

Възраст
mg mg mg
Възрастни и деца над 12 г. 100 130 170

Деца от 3 до 12 г. 50 65 85

Деца и бебета от 1 м. до 3 г. 25 32 42

Новородени (до 1 месец) 12 16 21

28
Цезий - 137

• бета-гама излъчвател;
• период на полуразпад 30 години;


• химичен аналог – калий;




• постъпване – храносмилателен тракт, дихател-

на система, кожа (най-малко);



• разпределение – равномерно, меки тъкани; 


• биологично действие – атрофия и тумори в меки

тъкани (тестиси, костен мозък, ч. дроб и др.).



29
Декорпорация
Специфични лечебни методи

прилагане на йонообменни
смоли – Пруско синьо (же-
лезен фероцианид, отли-
чаващ се с ниска токсич-
ност ) при цезий , талий ,
рубидий.
RADIOGARDASE®
(PRUSSIAN BLUE INSOLUBLE CAPSULES)
30
Стронций - 90

• бета емитер;



• период на полуразпад 28 години;




• химичен аналог – калций; 


• постъпване – инхалаторно, алиментарно, перкутанно;


• остеотропен – черепни и тазови кости;




• биологично действие – остеосаркоми, хипоплазия,

неоплазия и аплазия на костния мозък (поради бета
облъчване от итрий-90).



31
Специфично лечение
При поглъщане:
• aluminum hydroxide – PO, еднократно, възрастни: 60 – 100 ml
(1,2 g/10 ml), деца: деца: 50 mg/kg;
• barium sulfate – PO, еднократно: 100-300 g в 250 ml вода.

При инхалиране:
• 10% calcium gluconate (амп. от 10 ml, 100 mg/ml) – IV: 2 g в 500 ml
5% глюкоза на ден, до 6 дни;
• 10% calcium chloride (флак. от 10 ml, 100 mg/ml) – IV: 200 mg до 1
g на ден, от 1 до 3 дни, бавно IV, да не надвишава 1 ml/min.32
Лечебно -профилактични мероприятия
при външна и вътрешна контаминация

Радиотоксикология
СУБМОДУЛ 4
33
 Дозиметрично измерване

• при измерени стойности на γ

излъчването по-големи от два
пъти над фона, пациета се
третира като замърсен; 


• при измерени стойности на γ

излъчването по-малки от два
пъти над фона, пациета може
да се третира като чист. 

•

34
Деконтаминационни процедури

• сваляне на дрехите; 


• измиване с вода и миещи препарати; 


• от главата към краката; 


• да не се замърсят очи, уши, нос, рани; 


• чистите места да се защитят.

Ефективност – 95% 


35
Деконтаминационни техники

• еднопосочно или с кръгови

движения;
• първо с вода, след това се
подсушава и отново се
провежда дозиметричен
контрол.
36
Деконтаминационни процедури

• зъбите се измиват с паста за зъби и

изплакват с 3% разтвор на лимонена
киселина;
• гаргара с Н2О2 .

• промивка на носа с физиологичен разтвор

или 1-2% р-р на натриев бикарбонат.
37
Деконтаминационни процедури

• очите се промиват с физиологичен

разтвор от медиалния към латералния
ъгъл с пипета;

• ушите се промиват с вода с помощта на

спринцовка.
38
Декорпорация

Лечебно-профилактичните мероприятия,
които се провеждат при вътрешна контами-
нация, се делят на общи и специфични.

39
Декорпорация

Общите лечебни мероприятия се използват за всички

радиоизотопи и целят механичното им отделяне:
• при попадане на радионуклиди в стомашно-
чревния тракт – средства предизвикващи повръ-
щане, стомашна промивка, слабителни, клизма;
• при попадане в дихателната система – освен това
промивка на носоглътката и на устната кухина, и
прилагане на експекторанти.



40
Декорпорация

Специфичните средства за лечение, които се

използват са в зависимост от вида на изотопа
и по-важните от тях бяха разгледани.

41
Медицинско осигуряване

Водещо е правилото, че реанимацията се провежда

преди деконтаминацията.
Ако пострадалият има конвенционално увреждане
или заболяване, животоспасяващите действия са
приоритетни, както се изисква при нормални
обстоятелства.

42
Основни норми за радиационна защита

Медицински аспекти на радиационните

инциденти
ПРОФ. Д-Р В. ЗАХАРИЕВ
43
ОНРЗ - 2018

Радиационната защита е комплекс от меро-

приятия за ограничаване на облъчването на
персонала и на населението до най-ниските
възможни нива, постижими с приемливи за
обществото средства.

44
ОНРЗ - 2018

Нормите и правилата се основават преди

всичко на препоръките на Международната
комисия по радиационна защита (МКРЗ).

45
ОНРЗ - 2018

Още в края на 70 те години МКРЗ препоръчва

обобщена система за ограничаване на дозите
включваща три основни принципа:
• обосноваване на практическото приложение;
• оптимизация на лъчезащитата;
• установяване на граници на облъчване.
46
ОНРЗ - 2018

От изискванията на наредбата за основните норми за

радиационна защита се изключва облъчването, което
се дължи на :
• космическото лъчение върху земната повърхност;
• съдържанието на 40 К в човешкото тяло;
• съдържанието на естествени радионуклиди в раз-
лични материали, което не е променено от човеш-
ката дейност. 

•
47
ОНРЗ - 2018

Целта на основните норми за радиационна защита е

да се изключи появата на детерминистични ефекти,
както и да се намали вероятността от възникване на
стохастични ефекти до ниво, което се определя като
приемливо, съгласно международните препоръки.

48
ОНРЗ - 2018
• границата на ефективната доза за професионално облъчване е
20 mSv за всяка отделна година;
• границите на годишните еквивалентни дози за персонала който
работи с ИЙЛ, като се спазва границата на ефективната доза, са:
✓ 20 mSv за очната леща;
✓ 500 mSv за кожата (отнася се за средната доза, получена от
всяка повърхност с площ 1 cm2, независимо от площта на
облъчената повърхност);
✓ 500 mSv за крайниците.
✓
49
ОНРЗ - 2018
• границата на годишната ефективна доза за всяко едно
лице от населението е 1 mSv;
• границите на годишните еквивалентни дози, като се
спазва границата на ефективната доза са:
✓ 15 mSv за очната леща;
✓ 50 mSv за кожата (отнася се за средната доза, получена
от всяка повърхност с площ 1 cm2, независимо от
площта на облъчената повърхност). 

50
ОНРЗ - 2018
В ОНРЗ се регламентират и критериите за оценка на
ситуациите, при които е налице повишено облъчване от
естествени ИЙЛ. Основно внимание се обръща на
съдържанието на радон в жилищни помещения, чиято
средногодишна концентрация не трябва да надвишава 200
Bq/m3 за новопостроени и 300 Bq/m3 за съществуващи.

Питейната вода се приема като годна за консумация, ако

съдържащите се в нея радионуклиди не водят до
получаването на годишна ефективна доза по-голяма от 0,1
mSv. 51