Токсичност, патогенеза, клинична картина, диагноза,

диференциална диагноза, първа помощ и лечение

Токсикология на ароматни и мастни

въглеводороди
ПРОФ- Д-Р В. ЗАХАРИЕВ
Приложение

Ароматните въглеводороди намират приложение в раз-

лични отрасли на промишлеността − за производство на
полимери, пластмаси, смоли, синтетични влакна, каучук,
лепила, лекарства, експлозиви, багрила, пестициди и др.
Петролът, бензинът и другите петролни продукти
намират широко приложение в транспорта и инду-
стрията като горива, в минното дело, в химическата
промишленост, в медицината и в много други обла-
сти на съвременния живот.
Физико-химични свойства
Бензен
Бензенът (бензол) е безцветна лесно-
подвижна и леснолетлива течност, коя-
то кипи при 80 °С. Има силна, специ-
фична миризма, наподобяваща тази на
бензина. Парите му са по-тежки от
въздуха. Във вода практически не се
разтваря, но се разтваря много добре в
органични разтворители. Той самият е
добър органичен разтворител на йод,
фосфор, смоли, мазнини, каучук и дру-
ги.
Бензин
Бензинът е бистра течност с кехлиба-
рен цвят и специфична миризма. Свой-
ствата му варират в зависимост от това
какви въглеводороди, в какви пропор-
ции и примеси съдържа. Слабо разтво-
рим във вода. Кипи при температури
от 30 до 200 °С. Парите му са по-тежки
от въздуха и при високи концентра-
ции се образува експлозивна смес. Са-
мозапалва се при 250 °C.
Пътища на проникване

• дихателна система;
• храносмилателна система;
• кожа и лигавици.
Токсичност − Acute Exposure Guideline Levels (в ppm)

Бензен Бензин
10 мин. 30 мин. 1 час 4 часа 8 часа 10 мин. 30 мин. 1 час 4 часа 8 часа

AEGL - 1 130 73 52 18 9 AEGL - 1 244 244 244 244 244

AEGL - 2 2000 1100 800 400 200 AEGL - 2 2504 2504 2504 2504 2504

няма няма няма няма няма

AEGL - 3 9700 5600 4000 2000 990 AEGL - 3
данни данни данни данни данни

При стойности над 330 000 ppm, бензиновите пари действат като задушлива отрова
Токсичност

• AEGL-1 − концентрация във въздуха, над която се предвижда, че

общата популация, може да изпитва забележим дискомфорт
или дразнене, които са преходни и обратими при прекратяване
на експозицията;
• AEGL-2 − концентрация във въздуха, над която се прогнозира, че
общата популация може да получи необратими или други
сериозни, дълготрайни неблагоприятни ефекти върху здра-
вето или намалена способност за бягство;
• AEGL-3 − концентрация във въздуха, над което се предвижда, че
общата популация, може да има застрашаващи последици за
живота или да настъпи смърт.
Токсичност
Бензен
• концентрация от ≈ 0,5 mg/l въз-дух
(150 ppm) води до леко главоболие,
отпадналост, слабост при експо-
зиция около 10 минути;
• концентрация от ≈ 65 mg/l въздух
(20000 ppm) води до смърт в рам-
ките на 5 - 10 минути;
• доза от 125 mg/kg (еквивалентно на
10 ml за 70 kg човек) при р.о. прием
е летална.
Бензин
• концентрация от ≈ 0,75 mg/l въз-
дух (250 ppm) води до леко драз-
нене на очите и гърлото при екс-
позиция около 10 минути;
• концентрация от ≈ 60 mg/l въздух
(20000 ppm) води до смърт в рам-
ките на 5 - 10 минути;
• доза от 5 g/kg (еквивалентно на
467 ml за 70 kg човек) при р.о. при-
ем е летална.
Патогенеза
Бензен
• политропна отрова с основно въздействие
върху костния мозък (при хронично отравяне)
и централната нервна система (при остро
отравяне), където се фиксира в богатите на
липиди нервни клетки и оказва значителен
наркотичен ефект. Острата токсичност на
бензена се характеризира предимно с де-
пресия на централната нервна система. Може
да причини химически изгаряния на кожата
при високи концентрации и експозиции.
Смъртта при остро отравяне се дължи на
асфиксия, респираторен арест, депресия на
ЦНС или сърдечна аритмия.
Бензин
• политропна отрова с лесно проникване в бо-
гатите на липиди клетки на ЦНС. Има из-
разена хепатотропност и дразнещо дейст-
вие върху лигавиците на очите, кожата и
дихателните пътища. Острата токсичност се
характеризира предимно с депресия на ЦНС и
увреждане на дихателната система. Може да
причини белодробен оток при високи концен-
трации и експозиции. Увреждането на храно-
смилателния тракт след поглъщане включва
езофагит, гастрит, дегенерация на епитела и
мукозит на устната кухина. При белодробна
аспирация може да се развие пневмонит.
Патогенеза
Бензен
• бензенът индуцира апластична анемия;
• индуцира хематологични злокачествени забо-
лявания (остра миелоидна левкемия, неходж-
кинови лимфоми и др.) чрез генетични, хромо-
зомни или епигенетични аномалии (промени в
метилирането на ДНК и експресията на мик-
роРНК) и геномна нестабилност в хемопое-
тичните стволови клетки. Първоначалният етап,
включва цитохром-P450-зависимо окисление на
бензена до бензен оксид в черен и бял дроб. Той
спонтанно се трансформира във фенол, който
метаболизира до хидрохинон и бензохинон,
които заедно с образуваните ROS са ключа към
канцерогенността на бензена.
Бензин
• бензиновите пари могат да причинят възпале-
ние на очите и кожата. Изгаряния на кожата от I -
II степен възникнат при непрекъснат контакт с
течен бензин в продължение на няколко часа;
• сенсибилизират миокарда към ендогенните ка-
техоламини (епинефрин) с опасност от сърдеч-
на аритмия и камерно мъждене;
• инхалацията на големи количества бензин мо-
же да доведе до мастна дегенерация на прокси-
малните извити каналчета и гломерулите, и бъб-
речна недостатъчност. Описан е също така и
автоимунен гломерулонефрит;
• няма достатъчно доказателства за канцероген-
ността на бензина при хората.
Клинична картина

Клиничните форми се определят от концентрацията и про-

дължителността на експозицията. Различават се:

• лека форма;
• средно тежка форма;
• тежка форма;
• мълниеносна форма.
Лека форма на интоксикация
Бензен
Симптомите се изразяват в
слабост, световъртеж, шум в
ушите, главоболие, гадене,
повръщане, нарушение в
походката. Тези прояви са
преходни и изчезват напъл-
но за няколко часа.
Бензин
Симптомите след инхала-
ция се изразяват в слабо
дразнене на очите, носа и
гърлото. От страна на ЦНС −
объркване, възбуда, свето-
въртеж, нарушена коорди-
нация и други.
Средно тежка форма на интоксикация
Бензен
Усилват се общата слабост и гла-
воболието. Наблюдава се бледа
кожа, замъглено съзнание, тре-
мор, тахипнея, тахикардия, пони-
жение на артериалното налягане.
Слабо изразени симптоми на дра-
знене на очите и лигавицата на
дихателните пътища.
Бензин
Замъглено съзнание, слабост. Из-
разени признаци на очна ток-
сичност с пареща болка и лакри-
мация. Симптоми на ексудативен
трахеобронхит или бронхиолит с
експекторация на слузно-кър-
вави храчки, ретростернална
болка, тахикардия, цианоза.
Тежка форма на интоксикация
Бензен
Пълна загуба на съзнанието с
развитие на тонично-клонич-
ни гърчове и респираторна
депресия. В много редки слу-
чаи може да се развие токси-
чен пневмонит с белодробен
оток.
Бензин
Коматозно състояние с проява
на гърчова симптоматика, ко-
лапс и увреждане на диша-
нето. Често развитие на ток-
сичен пневмонит с бело-
дробен оток.
Мълниеносна форма на интоксикация

Много високи концентрации, над 20 000 ppm,

могат да доведат до бързо безсъзнание и
смърт поради респираторен арест .
Клинична картина при перорално постъпване
Бензен
При поглъщане бензенът може да раз-
дразни лигавицата на устата, храно-
провода и стомаха, да причини гадене,
повръщане, коремни болки и диария.
При белодробна аспирация на погъл-
нат бензен може да се развие токсичен
пневмонит. Налице са симптоми и от
страна на ЦНС − главоболие, шум в
ушите, световъртеж, слабост, промени
в съзнанието до кома и други.
Бензин
При поглъщане бензинът причинява
сравнително силно дразнене на лига-
виците, което води до гадене, повръ-
щане, коремна болка и диария. При
белодробна аспирация на погълнат
бензин може да се развие токсичен
пневмонит. От страна на ЦНС − главо-
болие, виене на свят, промени в съзна-
нието и други. Често причинява ток-
сично увреждане на черния дроб.
Диагноза и диференциална диагноза

Диагнозата се базира на анамнестичните данни,

обективното клинично и параклинично изслед-
ване .
В диференциално-диагностично отношение
при отравяне с бензен и бензин трябва да се
имат предвид: остро алкохолно отравяне, отра-
вяне с барбитурати, бензодиазепини, серовъ-
глерод и други.
Усложнения
Бензен
Индуциране на апластична анемия и
хематологични злокачествени забо-
лявания (остра миелоидна левкемия,
неходжкинови лимфоми и др.).
Често пациентите с апластична ане-
мия, преминават към прелевкемична
фаза и развиват остра миелогенна
левкемия, но може да се развие левке-
мия и без предходна апластична ане-
мия.
Бензин
Хронична белодробна и бъбречна
дисфункция. Съществува опасност от
развитие на автоимунен гломеруло-
нефрит. Хронични увреждания на
черния дроб. Нервни разстройства,
причиняващи двигателна слабост и
мускулна дегенерация. Има данни за
поведенчески и интелектуални про-
мени, и психомоторни нарушения.
Патоанатомия

Патологоанатомичната находка е в пряка зависимост от клинич-

ната форма и срока на настъпилата смърт.

Кръвонапълнени вътрешни органи с точковидни кръвоизливи по

плеврата, епикарда, лигавицата на стомашно-чревния тракт. Оток
на мозъка и мозъчните обвивки. Лигавицата на горните дихателни
пътища е зачервена или кафявочервена. Мастна дегенерация на
черния дроб и на проксималните извити каналчета, и гломерулите
на бъбреците при бензинова интоксикация.
Първа помощ
Първата помощ се състои в прекъсване на контакта с отровата и осигу-
ряване на чист въздух.
При стабилно състояние − промивка на очите, носа, устата и кожата.
При перорално отравяне с бензен, предизвикване на повръщане се пре-
поръчва само ако от поглъщането на отровата е изминал по-малко от 1 час
и без данни за депресия на ЦНС и дишането, поради опасност от бело-
дробна аспирация. За предпочитане е стомашна промивка с вода и ме-
дицински въглен, след което през сондата се влива 100 ml течен парафин.
При перорално отравяне с бензин, предизвикване на повръщане не се
препоръчва. Също с ограничено приложение е стомашната промивка и
медицинския въглен поради слабото абсорбиране на бензина от стомаха.
Лечение
Лечението е неспецифично − поддържащо и симптоматично.
Кислородотерапия. При влошаване на състоянието ендотрахеална
интубация и механична вентилация.
Органопротекция − церебропротекция: глюкоза, ноотропи (пираце-
там) и др.; хепатопротекция: монозахаридни р-ри, силибинин, транс-
метил (адеметионин), фосфолипиди и др.; нефропротекция: вита-
мини от гупа В, поддържане на добра диуреза и други.
Булбарни аналептици, кардиотоници и антиаритмични средства.
Адреналиновите препарати са противопоказани поради сенсиби-
лизирания миокард към ендогенните катехоламини и опасност от
сърдечна аритмия и камерно мъждене.