57.

Токсични газове: въглероден оксид, хлор,

нитрозни и серни газове, амоняк и др.
Единствен път на проникване е инхалаторният. Степента на разтворимост във вода
обуславя дълбочината на проникване в дихателните пътища. В зависимост от
киселинността/основността на газа определя действието.
Механизми на въздействие: реактивно възпаление, дразнене на интерорецепторите.
Газът реагира с водата по лигавиците и крайния продукт има корозивно действие и
предизвиква спазъм.

1. Тежестта на острите отравяния зависи от:

- продължителност на въздействие;
- вид на газа;
- концентрация;
- реактивност на организма;
- степени:
- лека степен – дразнене на очите и ГДП, водниста секреция;
- средна – ларингит, трахеит;
- тежка – бронхиолит, белодробен оток;
- винаги има дразнене в очите и кожата;

2. Хронични отравяния (>10год):

- хроничен конюнктивит;
- увреждане на зъбите;
- ГДП – хипер- и атрофични ринофаринголарингити, токсични бронхити, токсична
пневмофиброза (след тежко остро отравяне с белодробен оток или при работа с
веществата над 10 години);

Въглероден оксид
При непълно горене.
Патогенеза: карбоксихемоглобин – хипоксемия и хипоксия.
Клинична картина:
Остри:
- главоболие;
- гадене, повръщане;
- задух;
- зрителни смущения;
- колапс, конвулсии;
- миокардиопатия;
- кома;
- инфаркт, инсулт;
Свръхостра форма: асфиксия, кома, гърчове;
Късни последици: церебрастения, парализи, парези, епилепсия, паркинсон, психози,
вестибулопатия;
Хронични:
- нарушение в зрение, слух, равновесие;
- хипохромна анемия;
- невровегетативна дистония;
- неврити;
- стенокардия, аритмия;
- инфаркт;
- ранна атеросклероза;
- психози;
Диагностични тестове: за карбоксихемоглобин (различни граници за пушачи) и за
компенсаторна полиглобулия.
Лечение: кръвопреливане, вит С, кислород, течности, хипербарна оксигенация.

Флуороводород
Риск: производства на алуминий, кибрит, уран, райони с вода богата на флуор.
Патогенеза: Флуор има афинитет към Ca, P, Mg: реагира и образува калциев флуорид,
последва декалцификация на на костите.
Клинична картина: Костна флуороза: обхваща периоста, костната тъкан и лигаменти. Най-
рано се засягат тазови и вертебрални кости, ребра. Появява се уплътнение, периостални
сраствания и се стеснява костно-мозъчния канал. Изявява се с костни болки и ограничена
подвижност и спонтанни фрактури. Води до обездвижване и инвалидизация. Зъбна
флуороза: жълто-кафяви зъби, гингивит, трошливост.
Други симптоми: дразнещо корозивно действие, перфорация на ностна мембрана, астма,
пневмофиброза. Кожа: некроза на откритите части на тялото.

Амоняк
Риск: взривни газове, безцветен, бои, лакове, шахти с отпадни води.

Хлор
Риск: Жълтозелен газ със задушлива миризма. При извличане на метали от руди,
дезинфекция на вода, хартиена и текстилна индустрия.

Сероводород
Риск: Безцветен, отделя се при въгледобив, нефтодобив, нефтопреработване,
кожухарство, при гниене на шахти.

Серен диоксид
Риск: Безцветен, добре разтворим, при металургическа обработка на сяросъдържаща
руда, производство на стъкло, хартия, изкуствени влакна.

Азотни оксиди
Рискови професии: Образуват се в хим. промишленост, металургия, селско стопанство
(гниене на слама, изкуствени торове), при пожари и избухване на бомби.
Клинична картина:
Метхемоглобинообразуватели, имат иритативно, наркотично и вазодилататорно
действие.
Остри:
- много бързо се стига до белодробен оток;
- период на начални прояви – дразнене на лигавиците, ГДП, главоболие,
отпадналост;
- латентен период до 24ч.;
- период на развитие на белодробен оток – задух, цианоза, пенести кръвенисти
храчки, хипотония, тахикардия;
- период на обратно развитие/летален изход;
Хронични: ринофарингити, хронични бронхити, емфизем, жълто оцветяване на зъби,
нокти, коса, ранно обеззъбяване, зеленикави налепи по зъбите.
Лечение: диуретици в големи дози (!!!), антибиотици, кортикостероиди, кислород.

Серни и хлорни газове

Като азотни оксиди. Има по-чести психози.