Откриване на повърхностни дефекти

1. Капилярна дефектоскопия

1.1 Основи на метода

Капилярен безразрушителен контрол , още наречен като “метод на

проникващите течности”, служи за откриване на дефекти на повърхността на
готовите изделия , които не се забелязват с невъоръжено око – това са закалъчни
и шлифовъчни пукнатини, уморни пукнатини, драскотини, плитки вдълбнатини,
проходни пукнатини и други подобни нецялостности. Методът позволява да се
получат индикаторни следи от тези на дефектите, да се повиши техния контраст
и видимо да се уголемят размерите им така, че те да се забелязват с просто око.

Основите на този вид безразрушителен контрол почиват на капилярния

ефект при проникване на някои течности в дребните повърхностни
нецялостности. Индикаторните следи следва да притежават свойството да
луминесцират в ултравиолетова светлина или да придобиват определен цвят,
предизвикан от избирателното поглъщане или отражение на видимата светлина.

Дълбоки и тесни пукнатини може да бъдат разглеждани като капилярни

съдове, които имат свойството да засмукват течността поради действието на
капилярните сили.
Капилярното налягане, което определя запълването на пукнатините с
индикаторната течност, зависи от умокрянето на стените на дефекта, от
повърхностното налягане на течността и от широчината на пукнатината.
Капилярното налягане е толкова по-силно, колкото е по-добро омокрянето, по-
ниско повърхностното налягане на течността и колкото е по-малка широчината
на пукнатината. На фиг. 1 е показана схема капилярния ефект.

Р2

Фиг. 1 Схема на проникването

на капилярхата течност в
дефекта: Р1 и Р2 –Капилярни
сили, действуващи в течността

Р1

Реалните течности имат различен визкозитет. При контрола е необходимо

да се изчаква до настъпване на равновесие на силите. Ако височината на
течността в пукнатината е (H), то може да се изчисли времето (t), необходимо за
запълване на пукнатината, по формулата (1):

t = (H 2. 2 ) /  cos  (1)
 където  - повърхностното напрежение на течността;

 - е визкозитетът на проникващата течност;

 -е ъгълът на умокряне

Ако силите на взаимодействието на молекулите в течността и твърдото

тяло са по-големи от силите на взаимодействието между молекулите на самата
течност, тя има добро умокряне и образува устойчива връзка. Умокрянето
зависи също от визкозитета, летливостта на течността и от максималната
дебелина, която тя може да образува върху хоризонталната равнина.

Течността, навлязла в пукнатината, се задържа от капилярните сили в

пукнатината дори при премахването на течността от изследваната повърхност.
Ако върху поърхността се нанесе някое прахообразно проявяващо вещество
(напр. талк ), то се създава сила, която извлича течността на повърхността. Под
действието на силата Р2 , която става по-голяма от Р1, течността излиза на
повърхността, задържайки се от капилярните сили около пукнатината.

Когато проявяващо вещество е под формата на прах или суспензия, всяка

частица от проявителя адсорбира молекулите от течността, излязли на
повърхнината на пукнатината.

При използване на бои или лакове като проявители, индикаторните следи

се образуват чрез адсорбиране на индикаторната течност. Проявяващото
вещество поглъща течността от дефекта, при което течността разтваря
проявителя. Ако течността е със силна летливост, над проявения дефект се
образува трайна следа, но ако течността е нелетлива или проявителят е
бавносъхнещ, то образуваната следа е нетрайна.

При капилярния контрол особено важно е да се осигури добра видимост

на обектите, осветеността на контролираните изделия, от които зависи вярността
на заключенията . От важно значение са и остротата на зрението на
дефектоскописта, от времето за адаптацията при преминаване от дневната
светлина в тъмнина и обратно и др. Известно е, че чувствителността на окото е
най-висока за жълто-зелената част на светлинния спектър, което прави зеления
и жълтия цветове за индикатори в луминесцентния контрол доста
привлекателни. Има значение и факта, дали се наблюдават цветни индикаторни
следи върху светлата повърхнина или светли обекти на тъмен фон. Това
позволява да бъде избрана яркостта на индикаторните следи така, че да се
изключи влиянието на цвета върху чувствителността на наблюдението.
Оценката на чувствителността се свежда до оценяване на контраста и на
минималните размери на индикаторните следи при избрано разстояние за
наблюдение.
 При луминесцентния капилярен контрол представляват интерес вещества,
които луминесцират интензивно в ултравиолетова светлина и добре се
различават индикаторните следи от тези вещества на тъмен метален фон.

Явлението лумесценция представлява излъчване под формата на светлина

на погълнатата от веществото енергия, в определен спектрален диапазон.
Енергията може да бъде предадена на атомите на веществото –“луминофора”
чрез нагряване, при осветяване, чрез облъчване с ултравиолетови, рентгенови
или гама-лъчи и др. При поглъщане на енергията атомите се възбуждат и,
преминавайки в нормално, невъзбудено състояние, те излъчват електромагнитни
вълни във видимата част на спектра .

Органичните луминофори, използвани в капилярната дефектоскопия,

следва да отговарят на следните изисквания:

 при наблюдение в ултравиолетова светлина да светят в жълто-зеления

диапазон;

 да имат значителна яркост и наситеност на цвета;

 да не променят свойствата си във времето;

 добре да се разтварят в течни среди;

 да се абсорбират от използуваните проявяващи вещества;

 да се отстраняват лесно от контролираните повърхнини;

 да не бъдат токсични и Да не замърсяват околната среда;

 да не бъдат лесновъзпламеняеми вещества;

Проникващите течности трябва да отговарят на следните изисквания:

- да запълват добре дефктите;

- да се отстраняват лесно от контролираните изделия;
- да осигуряват висок контраст
- да не бъдат токсични и лесновъзпалненяеми

Често се използуват пенетранти на основата на бензола, ксилола, спирт с

добавки на органични луменсциращи вещества или бои.

За да се образува индикаторна следа, е необходимо значителната част от

проникналата в дефектите луминесцентна течност или цветен разтвор да бъде
извлечена на повърхността на обекта. Тя се извлича поради сорбционните
свойства на молекулите на проявителя.
 1.2 Класификация на капилярните методи

В зависимост от използваните материали като проникващите течности

(пенетранти) и проявяващите вещества методите могат да се класифицират
както следва:

1. Луминесцентен метод – при него се регистрира контраста на

луминесцираща индикаторна течност в UV- светлина;
2. Цветен метод – регистрира се цветен контраст на индикаторната следа
при видима светлина;
3. Цветно- луминесцентен метод – като комбинация на двата горни
метода;
4. Яркостен (ахроматичн метод) – с регистрация на ахроматична
индикаторна следавъв видима светлина;

Тези методи са добили най-голяма популярност и универсалност в

практиката, поради относителната простота и невисока цена на контрола. По-
сложните са методите: капилярно-електростатичен, капилярно-
електроиндуктивен, капилярно- магнотипрахов, капилярно- радиационен,
капилярно- акустико емисионен и други, изискващи по-сложна апаратура и
умения.
Яркостния (ахроматичeн метод) е най-стария метод, при който за
проникващата течност се използува нафта или други леки масла, а за
проявителя – талк или тебеширен прах или водна суспензия. Методът е с
невисока чувствителност и се използува главно за откриване на нехерметичност
в резервоари или тръбопроводи.

При цветния капилярен контрол се използуват проникващи течности, при

които проявяващото вещество образува цветни индикаторни следи на белия фон
на повърхнината.

1.3.Технология, апаратура, материали

Основните технологични операции и необходимите материали са

следните:
 Предварително почистване на обектите за контрол – почистват се нанесените
бои, лакове замърсявания и използуване на механични, пароструйни,
химически и др. методи. Последна операция – подсушаване на повърхността.
На фиг. 2 са показани основните операции.

Фиг. 2 Последователност на операциите при капилярна дефектоскопия

 Запълване на дефектите с проникваща течност (2) – то може да се
осъществявя чрез капилярен ефект, чрез потапяне, обливане, разпръскване и
др. В табл. 1. са показани препоръчваните от някои стандарти времена ,
необходими за проникване на пенетранта при стайни температури в някои
материали и изделия. Обикновено се препоръчва наблюдението да се
извършва след 30 – 120 min, в зависимост от материалите, които се изследват
и се използуват за дефектоскопията. При студени изделия и помещенията
времената се удвояват.

Таблица 1.

Материали Изделия Вид дефект Време за Време за

проникване проявяване
Стомана, Отливки, Порестост, 5 min 10 min
месинг, заварки пукнатини,
бронз, непровар
Al-сплави
Пластично Пукнатини, 10 min 10 min
деформирани защипване
изделия

Пластмаси пукнатини 5 min 10 min

Изделия от Пори, 5 min 10 min
металокерам пукнатини
иката
Керамични Пори, 5 min 10 min
изделия пукнатини

.
 Отстраняване на проникващата течност (фиг.2 – 3). Тази операция се
извършва в зависимост от вида на проникващата течност – или чрез
избърсване, или чрез измиване, или чрез използуване на специални
разтворители. При използуване на вода тя не трябва да е с високо
налягане, насочва се от известно разстояние и под ъгъл към
повърхността, като следва подсушаване на изделието.
  Проявяване (4) се извършва чрез нанасяне на сух проявител или
суспензия чрез пулверизиране, елекроразпръскване, разпрашаване в
камери и др. Времето, което се препоръчва, е показано в табл. 1.
 Наблюдение и оценка на резултатите – това са много отговорни етапи
на технологията, които изискват опит и отговорност на оператора.
Допуска се използуване на лупи със 7-10 кратно увеличение, на
измерителните такива за определяне широчината на индикаторната
следа (тя винаги е по-голяма от дефекта), а също ендоскопи за
труднодостъпните места. Наблюдаваните индикативни следи дават
основание за следните заключения:

А. Локализация на дефектите – еднични (А), групови, разположени в ограничена

зона (Б) или разпределени;
Б. По ориентация относно оста на обекта – успоредни (II), перпендикулярно ( )
или под ъгъл ( );
В. По допустимост – знак (о)- допустими по техническите условия (о) или
недопустими.

Резултатите се оформят в протокол или се отразяват в дневник.

 Почистване след контрола – чрез избърсване, измиване, пясъкоструене,

нагряване.

Необходимата апаратура включва различни разпръскватели, вани,

камери за разпрашване на проявителя, часовници, термометри, лампи ,
затъмнени помещения, сушилни и др.

Материалите за реализиране на контрол включват такива за

почистване, за проникване и проявяване, като последните препарати се
предлагат от фирмите ХЕЛИНГ, АРДРОХ, МАГНАФЛУКС и др.

Техника на безопасност изисква контрола да се извършва само от

правоспособни дефектоскописти, след необходимия инструктаж. Работните
места се вентилират непрекъснато; не се допуска пушене или палене на огън
в района на контрола. Материалите следва да се пазят в специални метали
шкафове. Задължително се използуват ръкавиците, работни престилки, очила.