ПРОЯВИТЕЛ – СЪСТАВ, ТЕХНОЛОГИЯ НА ПРИГОТВЯНЕ.

ПРОЯВИТЕЛЕН
ПРОЦЕС

I. ПРОЯВЯВАНЕ
За да получим фотографско изображение експонираният фотоматериал трябва да
се обработи. Обработката включва процесите:
 Проявяване на скритото изображение
 Фиксиране на видимото изображение
 Измиване на обработения материал
 Сушене
Проявяването е химическа обработка на експонираните фотоматериали, при
което продължава редукционния процес, започнал при експонирането и скритият
образ се превръща във видим под действието на проявителя.
Скритият, латентен образ става видим след проявяването на светлочувствителния
фотоматериал. По време на този процес се усилва /до десетки милиони пъти/
действието на лъчистата енергия върху светлочувствителния слой. Процесът на
проявяване може да бъде химичен, физичен и смесен. За нас представлява интерес
химичният начин на проявяване.
В рентгеновата фотолабораторна практика се прилага химическото проявяване.
1. Химическо проявяване.
При него образът се изгражда за сметка на среброто от емулсионния слой. В
процеса на проявяване се въздейства:
 на тези кристалите на сребърните халогениди от емулсионният слой, които
съдържат центрове на скрито изображение с подходящи размери и
разположение, възникнали в резултат на действието на светлина или
рентгенови лъчи;
 и на центровете на воалиране, оформили се по време на приготвянето на
емулсионния слой.
Веднъж започнало да се проявява, кристалчето се проявява изцяло.
Проявителният процес действа избирателно, само в експонираните места на филма.
Отделилото се сребро има нишковидна, рехава структура, от която кристалът се
деформира и добива по-голям обем, което предизвиква назърнеността на
изображението. Избирателното действие на проявителя върху експонираните кристали,
в рамките на нормалното за проявяване време води до отделяне на металическо сребро
в емулсионния слой, от което изображението става по-пълно /черно/ и контраста се
увеличава.
Ако времето на проявяване се удължи започват да се проявяват и
неекспонираните участъци. Среброто се допира до неекспонираните кристали и те
започват да се проявяват – резултатът от това е воалът на проявяване, който води до
намаляване на контраста.
Проявителният процес трябва да се прекрати тогава, когато е достигната
желаната степен на плътност и контраст.
2. Физическо проявяване.
При него изображението се получава от сребро, получено при проявяване на
кристали, намиращи се извън емулсионния слой, например в проявителния разтвор.
Отделеното метално сребро се натрупва в чувствителните центрове на емулсионните
кристали.
 3. Цветно /хомогенно/ проявяване.
Използва се при обработка на цветни негативни фотоматериали. Проявяващото
вещество се окислява при проявяването и реагирайки с някои органични вещества,
образува багрила. Тази реакция е възможна само при трислойните цветни
фотоматериали.
II. ПРОЯВИТЕЛ - СЪСТАВ
Проявителният разтвор е воден разтвор на няколко химични съединения /от2 до 10
15 бр./ Повечето от тях имат спомагателно действие и в зависимост от ролята, която
изпълняват в проявителния процес може да бъдат: проявяващи, консервиращи,
ускоряващи, противовоалиращи и допълнителни.
1. Проявяващи вещества – не всички химични съединения могат да бъдат
проявители. От неорганичната химия проявяващи вещества може да бъдат железният
оксалат и някои соли на ванадия. От органичната химия има няколкостотин, но в
практиката се изполдват около 10-15. Най-често това са производни на бензола, където
поне два водородни атома са заменени с хидроксилна /OH/ или аминогрупа /NH2 /, или
и двете.
Най-често употребявани проявяващи вещества са:
 Хидрохинон – представлява бели или кафяви кристали, дава енергични
проявители. В повечето случаи се използва в комбинация с метол или
фенидон, тъй като заедно дават по-голям фотографски ефект.
 Пирокатихин – безцветни или розови кристали. В комбинация с основи дава
бързи проявители. С карбонати – слаби проявители.
 Родинал /парааминофенол/ – често е заместител на метола. Служи за
приготвяне на трайни концентриращи разтвори.
 Метол / производно на парааминофенола/ - сиви или жълтеникави кристали.
Най-често употребяваното проявяващо вещество, в повечето случаи в
комбинация с хидрохинон. Слабочувствителен е към промени в
температурата. Проявява бързо, но бавно уплътнява силно експонираните
места. Може да предизвика екзими при работещите.
 Фенидон – широко използван в последните години. Значително разтворим в
хладка вода, средно разтворим в гореща /до 50º/ и добре разтворим във водни
разтвори на киселини, алкали /сода и поташ/ и някои органични
разтворители /ацетон/. Самостоятелно е слаб разтворител, играе роля на
катализатор. В комбинация с хидрохинон дава активни проявители. Днес
фенидона замества метола тъй като има доста предимства: икономичност,
по-малка изтощаемаст, не предизвиква екземи, без противовоалиращи не
предизвиква воал, не оцветява съдове, ръце и дрехи.
2. Ускоряващи вещества – В процеса на проявяване се образува бромоводородна
киселина, която в началото забавя проявяването, а по-късно /като повиши
концентрацията си/ го прекратява. За неутрализирането й се поставят алкали, които
възбуждат проявяващита способност на проявителя. Изборът на ускоряващо вещество
зависи от проявяващото вещество, от желаната скорост на процеса и др. Ускорители са:
 Калиева или натриева основа – произвежда се във вид на люспи или
таблетки. Силно хигроскопични, разтворими във вода, отделят топлина,
разяждат тъканите.
 Сода /натриев карбонат – Na2CO3/ - при неправилно съхранение бързо се
превръща в натриев бикарбонат и понижава алкалността на разтворите.
 Поташ /калиев карбонат – K2CO3/ - силно хигроскопичен, добре разтворим
във вода. Употребява се за енергични разтвори.
 3. Консервиращи вещества –Разтворите, които съдържат проявяващо вещество и
основа при съхранение и използване бързо се окисляват. В резултат на това разтворът
се оцветява от продуктите на окисление на проявяващото вещество и губи своите
проявяващи свойства, неговата активност намалява. За да се предотврати окисляването
и да се увеличи срокът на запазване на разтвора, в него се прибавя консервиращо
вещество – най-често натриев сулфит /Na2SO3/, който се свързва с продукта на
окисление. Например: хидрохинонът се съединява с О 2 , получава се хинон, който не
проявява. Ако в разтвора има сулфит, той реагира с хинона, получава се хидрохинонов
моносулфонат, който проявява с по-малък воал. Така сулфитът не само предпазва
проявителя от окисляване, но и участва в процеса на проявяване.
4. Противовоалиращи вещества – при проявяването заедно с образуването на
метално сребро от експонираните микрокристали се редуцира и неекспониран сребърен
халогенид. Образува се воал от метално сребро, който намалява контраста. За да се
отстрани този дефект се прибавят противовоалиращи вещества, които повишават
избирателната способност на проявителя, т.е. способността по-бързо да се редуцират до
метално сребро експонираните кристали, отколкото неекспонираните. Най-често
използвани противовоалиращи вещества са : калиев бромид, калиев йодит и
бензотриазол.
5. Допълнителни съставки – употребяват се за да придадат на проявителя някои
по-специални качества.
 Омекотители на водата – там където водата е варовита. Пречат на утаяването на
варовите соли по повърхността на фотоматериалите.
 Мокрещи – подобряват полепването на разтворите по повърхността на филма и
така се избягва образуването на въздушни мехурчета.
 Задъбващи – когато фотоматериалът е с недостатъчно задъбен слой и при по-
висока температура се използват изкуствени задъбители – формалин, хромова
стипца и др.
III. ТЕХНОЛОГИЯ НА ПРИГОТВЯНЕ НА ПРОЯВИТЕЛНИЯ РАЗТВОР
Рентгеновите проявители спадат към групата на енергичните проявяващи разтвори,
които трябва да проявяват изображение със сравнително голямо количество сребро
/рентгеновите филми съдържат над 10 гр./м² сребро/.
В рентгеновата практика най-често се използва комбинация на проявяващите
вещества метол или фенидон и хидрохинон. Проявяването става бързо и се получава
образ с по-добра плътност и градация. Приготвянето на проявителя може да стане: по
рецепта; по опаковки на групирани за един проявител съставки; като се използват
концентрирани и стабилни готови разтвори за даден проявител.
1. Общи условия за приготвяне на проявител
 Съдовете, в които ще се извършва приготвянето на проявителя да бъдат
абсолютно чисти;
 Да се внимава да не се смесва с други химикали;
 Да се знае тяхната вместимост, тъй като тя определя необходимото
количество проявител;
 Лаборантът да бъде предварително запознат с предписанието и
съдържанието на опаковките, както и със срока им на годност;
 За добро качество да се използват филми и химикали на една и съща
фирма или поне да бъдат близки по състави.
2. Приготвяне на проявител по рецепта – почти не се практикува вече. Основното
изискване е:
 да се спазва реда на разтваряне, така както е указан в рецептата;
 температурата на водата да бъде 40-50ºС;
  да не се ползва гореща вода;
 да се спазват точно количествените обозначения за даден химикал.
3. Приготвяне по дадени групи /по опаковки/
Този начин е по-лесен, но и той не се използва вече . Характерното за него е, че
всички химични съединения, необходими за изтотвянето на един проявител са в
оригинални опаковки. На тях е обозначено за какво количество проявител са
предназначени. Във всяка опаковка химичните съединения са разделени на два пакета.
Най-често те са обозначени като опаковка А и опаковка В или с римските цифри I и II.
При приготвянето на проявителя определяме количеството химикали, които са ни
необходими за даден съд /зависи от вместимостта му/. Отделяме всички пакети А и
всички пакети В. В съда разтваряме последователно първо всички пакети А, а след тях
– всички пакети В.
4. Приготвяне от концентрирани стабилни разтвори
Начинът на приготвяне на проявителя прилича на описания по-горе.
 Разтворите са поставени в стъклени или пластмасови шишета;
 В упътването е отбелязано за колко литра проявител е едно шише /туба/;
 Химикалите може да бъдат в едно шише, в две или три /зависи от фирмата
производител/;
 Обозначени са съответно с А, В и С и са оцветени в червено /фи1/.
 Разтварят се последователно, като хубаво се разбъркват.

Фиг.1

5. Изтощаване, съхранение и регенериране на разтворите

Редица фактори влияят върху фотографските свойства на проявения фотоматериал.
Съставът на проявителния разтвор заема съществено място сред тези фактори. Той е
точно определен за първоначалния свеж работен разтвор , но след проявяването само
на един филм в него настъпват значителни промени:
 Намалява количеството на проявяващите вещества /тъй като се окислават/;
 Увеличава се съдържанието на бромиди, което намалява проявяващата
способност на проявителя;
 Дори да не се работи с проявителния разтвор той се окислява от О 2 във
въздуха;
 Процесът на проявяване се забавя;
 Понижава се достигнатият коефициент на контрастност, и оптическа
плътност;
  Намалява светлочувствителността;
 Влошават се подробностите в сенките.
Тези изменения в свойствата на проявителя носят названието изтощаване на
проявителния разтвор. Понижаването на активността на проявителя може да се
компенсира като се удължи времето на проявяване, но до известна степен. Поради тези
причини се препоръчва регенериране /освежаване/ на проявителния разтвор.
Освежаващият разтвор има за цел да компенсира намалената активност и
концентрация на проявителя, да възстанови проявителя, „изнесен” от проявените
филми, т.е. да поддържа постоянен обем на работния рязтвор. Регенерираните разтвори
най-често съдържат всички компоненти, от които е изграден съответния проявяващ
разтвор. Регенерацията се ограничава от механичното замърсяване на работния разтвор.
При съвременните автоматични проявителни машини е осигурено автоматично
регенериране и филтрация на проявителния разтвор, при което регенерацията може да
продължи твърде дълго.Почистването на машината и смяната на работните разтвори
става по-рядко / в зависимост от обема на обработените филми/.
6. Фактори, оказващи влияние върху проявителния процес
Проявителният процес зависи от редица условия, като: време на прояваване,
активност /изтощен/ и състав на проявителя, температура и движение на разтвора, вид
и свойства на емулсионния слой, експозиция на филма и др.
 Време на проявяване
Продължителността на обработката оказва влияние върху всички фотографски
показатели на изображението: контрат, плътност, назарненост, воал.
Колкото по-дълго време протича редукционния процес, толкова повече се
увеличава количеството на редуцираното сребро, вследсвие на което се увеличава
плътността на изображението. Нарастването на плътността започва отначало бързо,
постепенно намалява и при достигането на определини граници почти спира.
Най-съществено времето на проявяване влияе върху контраста. Увелечаването
му води до увеличаване стойностите на контраста, а от там и до увеличаване на
чувствителността. Ако вземем три еднакво експонирани филма, на един и същи обект и
го проявим с различно време, то контраста и на трите филма ще бъде различен.
Филмът, на който времето за проявяване е било недостътъчно ще бъде с ниска
плътност, т.е. недопроявен, а този на който времето за проявяване е било повече ще има
много голяма плътност и ще бъде препроявен.
При по- продължително проявяване проявителят започва да действа и на
неекспонираните кристали, в резултат на което се получава воал и контраста намалява.
Приема се, че оптималното време за ръчно проявяване е 3-5 мин., а за машинно 1-3
мин. От своя страна времето на проявяване зависи от:
- Желаната плътност и контраст на негатива;
- Обекта;
- Величината на експозицията;
- Състава и химическата активност на проявителя;
- Температурата на проявителя;
- Движението на филма в разтвора.
 Експозиция
Отклонението на експозицията от нормалната величина влияе на
продължителността на проявяване. За избягване на по-големи плътности
преекспониранят филм следва да се проявява много кратко, но тогава може да се
лишим от информация, тъй като се губят подробности, влошава се контраста. За да
постигнам необходимата плътност при недостатъчна експозиция върху филма, следва
да удължим времето на проявяване, което удължаване не може да бъде безкрайно
/получава се воал/.
 Състав и активност на проявителя
Съставът на проявителя влияе твърде много върху качеството на изображението.
Той търпи твърде големи промени след проявяването на опраделено количество филми.
При работа с изтощен проявителен разтвор ще получим изображение с много малки
плътности, което намалява и контраста на изображението. Намален контраст ще имаме
и при работа с пресен проявител, тъй като ще получим изображение с големи
плътности.
 Температура
Нарушението на температурния режим довежда до значителни отклонения на
фотографските качества на материалите. Нормалната температура за ръчно проявяване
20ºС, а за машинно 24ºС.
При повишена температура на проявителя се повишава активността му, но
увеличава и основния воал и съществува реална опасност от свличане на емулсионния
слой.
Ниската температура, обратно – понижава силно активността. Проявяването
протича бавно, с намален контраст и повишен воал.
 Движението на разтвора
Движението оказва влияние на дифузния процес – проникване на проявителя в
емулсионния слой. Като дифузен процес проявяването зависи от начина, по който се
изравняват разликите в концентрацията на разтвора в емулсионния слой и извън него.
Ако филмът се остави спокойно в проявителния разтвор, проникването на проявителя в
емулсионния слой се забавя, тъй като проникващата способност на тази част от
разтвора, която се намира във фотослоя и непосредствено до него, постепенно се
изтощава. Когато проявителният разтвор се размесва непрекъснато до емулсионния
слой винаги ще има пресен проявител, при което проявяването ще бъде по-бързо.
 Вид и свойства на емулсионния слой
Значение имат физическите свойства на желатина и размера на кристалите на
сребърните халогениди. Колкото по-големи са тези кристали, толкова по-голяма е
светлочувствителността на слоя, толкова по-бавно се проявява той.
7. Техника на проявяване
Процесът на проявяване изисква спазването на редица условия:
 При приготвянето на появителния разтвор да се спазва голяма чистота;
 Проявителният разтвор да не се смесва с други разтвори;
 Лаборантът да знае кога е приговен проявителния разтвор, неговата годност
и колко филма са обработени и преминали през него. Това е важно защото
изтощаването на проявителя удължава времето на обработка.
 Преди работа проявителния разтвор трябва да се разбърква, за да се изравни
температурата;
 Да се започва работа след добра адаптация, така се осигурява контрол на
проявяването;
 Рамките, на които се защипват филмите трябва да бъдат сухи и чисти от
други разтвори;
 При поставяне в танка с проявител филма да се раздвижи, за да не се
получават въздушни мехурчета;
 Рамките с филми да не се поставят много близо един до друг, за да не се
залепят;
 Да не се работи с много филми в малък съд.
 В техниката на проявяване съществуват три методики:
Индивидуална – с визуално /зрително/ проявяване. Тук моментът на прекъсване
на проявителния процес се установява от лаборанта, на око, в резултат на зрително
наблюдение за появяване на изображението и степента на почерняване. Повечето
фактори, влияещи на времето за проявяване се пренебрегват и вниманието е насочено
за постигане на желаната плътност и контраст. Успешните резултати се зависят от
опитността на лаборанта да преценява правилно нарастнащия контраст и плътност, а
също така и обазуването на воала. Визуалното проявяване дава възможност на
работещия да влияе по свое желание върху качеството на изображението.
Методика на проявяване по влеме – работещият корегира температурата на
разтвора и като знае степента на изтощаване на разтвора, при изтичане на определеното
време /отчита се с часовник/ прекъсва процеса на проявяване. Не трябва да се правят
корекции при грешки в експонационните данни.
Автоматична машинна обработка – процесът на проявяване е изцяло
автоматизиран. Работещият във фотолабораторията не може да извършва никакви
корекции /на температура, на време, на състав и др./.