АРОМАТНИ ВОДИ (AQUAE AROMATICAE)

Ароматните води са наситени разтвори на летливи масла (например розово масло,

ментово масло, лавандулово) или други ароматни или летливи вещества в дестилирана вода.
Те са бистри, без твърди примеси и притежават аромат на растението или летливи вещества,
от които са произведени. Основното приложение на ароматните води е като коригенси при
приготвяне на течни лекарствени форми (Аqua Menthae). Само някои имат
фармакологично действие (бадемова вода).
Основен проблем при ароматните води е малката разтворимост маслото във вода.

Получаване
Ароматните води се приготвят чрез дестилация с водна пара или чрез разтваряне на
летливите вещества или масла във вода.
Ако растителната дрога, която се подлага на дестилация е изсушена, предварително се
навлажнява с вода или водноетанолна смес с цел да набъбне и да стане пропусклива за
разтворителя. Водната пара, осигурена от специално устройство, преминава през оситнената
растителна дрога, прониква в растителните тъкани, разтваря летливите масла и ги
транспортира през хладник, след което се събира в приемник. Получава се мътен разтвор,
наситен с летливи масла, който се съхранява в продължение на 2 месеца ( лагерува) при
температура от 12 до 14 ° С. В резултат на стоенето на хладно място, ароматната вода се
избистря и придобива свеж, фиксиран аромат.

Получените чрез дестилация с водна пара ароматни води се наричат естествени

ароматни води. При дестилацията се получава азеотропна смес, която се характеризира с
точка на кипене по ниска от точките на кипене на всяка една от течностите по отделно.
Получава се истински разтвор.
Концентрацията на маслото в получената естествена ароматна вода варира между 0,03
– 0,15%.
Получаване чрез разтваряне на ароматни масла
Тъй като ароматните масла са практически неразтворими във вода, процесът на
приготвяне изисква подходящи ПВ.
Един от подходите е повишаване степента на дисперсност на етеричното масло, като се
използва индиферентен носител с адсорбционни свойства, какъвто е талкът. По този начин се

1
увеличава площта на контактната повърхност между маслото и водата. Ароматната вода
се приготвя в хаван, по дъното на който се диспергира талк. Накапва се ароматното масло и с
пестика се диспергира в талка. Добавя се дестилирана вода, след което получената смес се
филтрува. Върху филтъра остава талка, а филтрата съдържа финно диспергирани капчици,
които са били разпределени към всяка една от частичките на талка. Така се получава
колоиден разтвор, т.к. размера на капчиците е с колоидни размери (1-100 nm).

Приготвяне на 100 g Ментова вода чрез разтваряне на ментово масло, като се използва талк
като диспергиращо средство.
1. Претеглят се 0,1 g масло от мента и се диспергира с 1,0 g талк в хаван.
2. Добавя се постепенно, при разбъркване 100g вода при температура от 50 °С до 60 °С.
3. Прехвърля се след филтруване в бутилка от 150 ml.
Друг подход, който може да се приложи, е разтварянето на маслото, чрез използването на
повърхностноактивни вещества. Този процес наричаме солубилизация.
Солубилизацията е метод за повишаване разтворимостта на малко и практически
неразтворими във вода вещества в присъствие на мицело-съдържащи разтвори.
Повърхностно активни вещества (ПАВ). Това са вещества, които проявяват
свойството да намаляват повърхностното, респективно междуфазовото напрежение в една
система. Повърхностното напрежение се наблюдава на граничната повърхност, например вода
– въздух. Междуфазовото напрежение се наблюдава на границата между две несмесващи се
или неразтварящи се вещества, например масло – вода, неразтворимо твърдо вещество - вода.
С намаляване на повърхностното напрежение повърхностно активните вещества намаляват
свободната енергия в системата и по този начин действат стабилизиращо.
За да бъде едно вещество повърхностно активно, е необходимо да бъдат изпълнени 2
условия:
 Дифилен строеж – състоят се от хидрофилна (полярна) и липофилна (неполярна) част.
Хидрофилната част се състои от киселинни групи (карбоксилна), сулфогрупа (-SO3H),
алкални групи (аминогрупи). Тази хидрофилна част осигурява разтворимостта на ПАВ
във вода или други полярни течности. Хидрофобната част на ПАВ обикновено
представлява въглеводороден радикал, съдържащ между 8 и 18 въглеродни атома.
Въпреки че в молекулата на ПАВ се съдържат едновременно хидрофилна и липофилна
част, нито една от тях не трябва да преобладава значително над другата. Например ако
хидрофилната част е доминираща, веществото (ПАВ) няма да се разположи на
повърхността, а ще остане разтворено във водната фаза. Обратно, ако липофилната
част е доминираща, тогава веществото ще се разтвори в маслената фаза.
 Анизодиаметрична структура – тази структура се изразява в голямата разлика между
напречното сечение и дължината на молекулата. Тя допринася за абсорбирането на
молекулите на граничната повърхност.

КАК ДЕЙСТВАТ ПАВ?

На междуфазовата граница на две несмесващи се течности, възниква повърхностно
напрежение. Когато към такава система се прибавят ПАВ, започва спонтанно ориентиране на
молекулите на ПАВ към граничната повърхност. Полученият адсорбционен слой на
граничната повърхност служи като връзка между двете неразтворими фази на системата. При
постепенно увеличаване на концентрацията на ПАВ се стига до така наречената критична

2
мицелна концентрация – КМК. След нейното достигане молекулите на ПАВ започват да се
организират в асоциати, наречени още мицели.
Макбейн разглежда мицелите като отделна фаза. Те не могат да се наблюдават с просто
око или с обикновен микроскоп, но могат да се наблюдават с ултрамикроскоп с много голямо
увеличение.
Критичната мицелна концентрация може да се установи с различни инструментални
методи, т.е. индиректно, например чрез определяне на повърхностното напрежение,
изменението на осмотичното налягане и т.н.

Мицелите, които се образуват при тази критична мицелна концентрация се образуват

от 50, 100, 150 молекули. Мицелите се състоят от вътрешна част, наречена ядро, и външна
повърхностна част. ПАВ се характеризират с много важен показател, който се нарича
хидрофилно липофилно равновесие (ХЛР или HLB). Стойността му изразява отношението
между хидро- и липофилните части в молекулата на ПАВ. Тази стойност е числен израз на
афинитета на ПАВ към водната и маслената фаза. Този показател е доста приблизителен и
относителен, но дава ориентация по отношение на отнасянията на различните видове ПАВ.
ХЛР ПАВ
1,5 – 3 Отпенители
3–6 В/М емулгатори
7–9 Омокрители
8 - 18 М/В емулгатори
15 - 18 Солубилизатори
13 – 15 Миещи вещества
Как се ориентират молекулите на ПАВ при затваряне на мицел: към вътрешността на
мицела се ориентират липофилните части на ПАВ, a хидрофилните части навън към водата,
когато ПАВ е с високо ХЛР и обратно, когато ПАВ е с ниско ХЛР.
Стойности на ХЛР за различни ПАВ
търговско име химично име ХЛР стойност

Glyceryl monostearate Glyceryl monostearate 3.8

PEG 400 Monoleate Polyoxyethylene monooleate 11.4

PEG 400 Monostearate Polyoxyethylene monostearate 11.6

PEG 400 Monolaurate Polyoxyethylene monolaurate 13.1

3
 Potassium oleate Potassium oleate 20.0

Sodium lauryl sulfate Sodium lauryl sulfate 40

Sodium oleate Sodium oleate 18

Span® 20 Sorbitan monolaurate 8.6

Span® 40 Sorbitan monopalmitate 6.7

Span® 60 Sorbitan monostearate 4.7

Span® 65 Sorbitan tristearate 2.1

Span® 80 Sorbitan monooleate 4.3

Span® 85 Sorbitan trioleate 1.8

Triethanolamine oleate Triethanolamine oleate 12

Tween® 20 Polyoxyethylene sorbitan monolaurate 16.7

Tween® 40 Polyoxyethylene sorbitan 15.6

monopalmitate

Tween® 60 Polyoxyethylene sorbitan monostearate 14.9

Tween® 65 Polyoxyethylene sorbitan tristearate 10.5

Tween® 80 Polyoxyethylene sorbitan monooleate 15.0

Tween® 85 Polyoxyethylene sorbitan trioleate 11.0

Класификация на ПАВ. Основната класификация на ПАВ е направена на базата на

способността им да се дисоциират и въз основа на техния химичен строеж. ПАВ се разделят
на четири големи групи:

 Анионактивни – при дисоциация техният анион е активният компонент. Към тази

група спадат сапуните. Те представляват соли на наситени или ненаситени мастни
киселини с дължина на въглеводородната верига от 12 до 18 въглеродни атома
(палмитинова, стеаринова, олеинова киселина и други). Положителният катион е едно-,
дву- или тривалентен метал или органична база. Едновалентните метали могат да
бъдат натриев или калиев (с мека, почти течна консистенция) сапун, сапуни на
алкалоземни метали и на органични бази (например триетанол амин). Тези сапуни се

4
 използват главно при лекарствени форми за външно приложение, тъй като са токсични
и не могат да се гълтат. Едни от тях са разтворими във вода, а други – в масло.
 Катионактивни – при дисоциация техният катион е активният компонент. Това са
кватернерните (четвъртични) амониеви соли. Към тези ПАВ се отнасят бензалкониев
хлорид и цетилпиридинов хлорид. Тези ПАВ имат бактерицидни и бактериостатични
свойства, т.е. унищожават или спират развитието на микроорганизмите. Затова се
използват освен като ПАВ, и като консерванти (например в състава на много очни
капки). Това бактерицидно свойство на бензалкониевия хлорид е причина той да се
използва и в спермицидни вагинални глобули за местно действие.
 Нейоногенни – тези ПАВ не се дисоциират във вода. Те са неутрални, химически
индиферентни, с много ниска токсичност, което ги прави приложими в лекарствени
форми за вътрешно (перорално) и външно приложение. Това са най-широко
използваните във фармацевтичната практика ПАВ. Към тази група се отнасят естерите
на сорбитан, който се получава от сорбитол. Търговското наименование на тези
сорбитанови естери е Span. В зависимост от това каква е мастната киселина, те могат
да бъдат с различни индекси: Span20, 40, 60, 80, 85. Те са мастноразтворими. Когато
молекулата на естерите на ПАВ се хидрофилизира, т.е. когато се въведе в молекулата
хидрофилни полиоксиетиленови остатъци, се получават т.нар. полисорбати
(фармакопейно име) или Tween (търговско име), които биват Tween20, 40, 60, 80, 85.
 Амфотерни – това са ПАВ, които в структурата си съдържат едновременно групи с
алкален и киселинен характер. Следователно в зависимост от рН на средата те могат да
бъдат анион- или катионактивни. Най-известен представител на тази група е
лецитинът, който е природен фосфолипид.
ПАВ се характеризират с много важен показател, който се нарича хидрофилно
липофилно равновесие (ХЛР или HLB). Стойността му изразява отношението между хидро-
и липофилните части в молекулата на ПАВ. Тази стойност е числен израз на афинитета на
ПАВ към водната и маслената фаза. Този показател е доста приблизителен и относителен, но
дава ориентация по отношение на отнасянията на различните видове ПАВ. Солубилизаторите
се характеризират с висока стойност на ХЛР – между 15 и 18.
Как се извършва разтварянето на лекарствени вещества с помощта на мицело-
съдържащи разтвори?
Разтварянето на лекарствените вещества зависи от техните физико-химични свойства.
Когато лекарственото вещество, е изцяло с липофилен характер, то се разполага във
вътрешността на мицела.
Мицелообразуването започва, когато се достигне критична мицелна концентрация. За
да може веществото напълно да се солубилизира, необходимо е определено количество ПАВ,
за да могат да се образуват достатъчен брой мицели. Това количество ПАВ е известно като
солубилизационен капацитет за съответното ПАВ и съответното лекарствено вещество, т.е.
солубилизационният капацитет е специфична величина за дадено ПАВ по отношение на
дадено лекарствено вещество или масло.
Този капацитет може да се определи опитно. За тази цел се правят серии от т.нар. тройни
системи, които представляват ПАВ, вода и лекарствено вещество, което ще се солубилизира.
В тези тройни системи се правят различни съотношения между ПАВ и лекарственото
вещество.
масло 1г 1г 1г 1г 1г 1г 1г 1г 1г
ПАВ 1г 2г 3г 4г 5г 6г 7г 8г 9г
вода до 30г до 30г до 30г до 30г до 30г до 30г до 30г до 30г до 30г

5
 Там, където се получи бистра смес това е солубилизационния капацитет на ПАВ, което
сме избрали към маслото, с което работим.
Получаване на ароматна вода, чрез солубилизация.
Приготвяне на 100 ml Ментова вода чрез разтваряне на ментово масло с помощта на ПАВ
1. Претеглете 1,0 g масло от мента в стъклена чаша.
2. Добавете 3.0g Tween 80 при разбъркване.
(Солубилизационен капацитет на Tween 80 към ментово масло 1:3)
3. Добавете малки порции дестилирана вода при разбъркване.
4. Разрежда се до 100g. с дестилирана вода.
5. Опаковайте получената 0,1% мента вода в етикетирана бутилка.

Получава се мицелосъдържащ разтвор.

Получаване на ароматни води може да се стане, чрез използване на съ-разтворител,
по-специално етанол. Претегленото масло 0,1g се разтваря първоначално в етанола (30g.),
след което се долива до 100g. с дестилирана вода Получава се максимално дисперсна система
– молекулен разтвор.
Ароматните води, получени чрез разтваряне на ароматно масло по метода на
солубилизация, увеличаване на контактната повърхност или съ-разтворител се наричат
изкуствени и съдържат 0,1 % масло.
Ароматните води се характеризират с ниска микробна стабилност подобно на други
течни форми, които имат вода като носител. За подобряване на тяхната стабилност могат да се
добавят подходящи консерванти, напр. етанол в концентрация не повече от 20% (m/m).
Контрол:
Органолептични характеристики, микробиологична стабилност, идентичност и
етерично маслено съдържание.