СПЕКТРАЛНИ МЕТОДИ ЗА АНАЛИЗ

Спектроскопия
Наука,изследваща взаимодействието на електромагнитно
лъчение с веществото- процеси на излъчване, поглъщане,
пречупване, разсейване, поляризация на
електромагнитното лъчение.
Електромагнитен спектър

 Електромагнитен спектър се нарича диапазонът

(обхватът) на всички възможни електромагнитни
излъчвания.
 Под електромагнитен спектър (обикновено — само
спектър) на даден обект се разбира обхватът на
електромагнитното излъчване, който той излъчва
(емисионен спектър), отразява, пропуска или поглъща
(абсорбционен спектър).
 Период Т [ s] - най-малкият интервал от време, след който се
повтарят всички величини, характеризиращи вълната.
 Дължина l [m] - разстоянието между две еквивалентни точки на
вълната и на хармоничната вълна.
 Честота n [Hz] - броят на вълните, които преминават през дадена
точка за една секунда.
 Вълново число [cm-1] - брой цели дължини на вълната, съдържащи
се в 1cm по посока на разпространението на електромагнитните
лъчи.
 Енергия Е[J] - в спектроскопията по-често се използва единицата eV
 Интензитет I[cd] - светлинния поток, преминал за единица време
през единица площ.
 Дифракция

 Дифракционните явления били

известни още по времето на
Франческо
Грималди през 1665 година. 
 Исак Нютон също изследвал това
явление, но било невъзможно то да
бъде обяснено въз основа на
утвърдената тогава корпускулярна
теория на светлината.
 Ако възпроизведем тази
първоначална фаза от прочутия
опит на Нютон, ние също ще
открием спектър от цветове,
появил се в резултат от
преминаването на лъч бяла
светлина през стъклената призма.
Лъчът светлина ще се разпадне на
дъга от седем цвята.
 През 1800 г. английският физик
и астроном Уилям Хершел
 изследвал с чувствителен
термометър топлинното
действие на отделните части от 
спектъра на бялата светлина и
установил, че термометърът
показва най-висока температура
в областта след червената
светлина. Това показва, че в тази
невидима за човешкото око
област има лъчи.
Инфрачервена спектрофотометрия (ИЧ)
 Инфрачервеното  електромагнитно излъчване е с дължина на
вълната от 0,7 до 300 μm, т.е. от края на червената област
на видимия спектър до микровълновото излъчване.

 Често инфрачервените лъчи носят наименованието топлинни лъчи,

поради силно изразения топлинен ефект върху човешката кожа при
доближаване до силно нагрети тела, които са основните източници
на инфрачервено излъчване.

 При това излъчваната дължина на вълната зависи обратно

пропорционално от температурата му: колкото температурата е по-
висока, толкова по-къса е дължината на вълната и по-висок
интензитетът на излъчването. 
Инфрачервен диапазон

 Целият инфрачервен диапазон днес се разделя на

три области :

 близка инфрачервена: λ = 0,74—2,5 микрона;

 средна инфрачервена: λ = 2,5—50 микрона;
 далечна инфрачервена: λ = 50—2000 микрона;

 Напоследък далечният край се отделя в независим

диапазон под името терахерцово излъчване
 ИЧ
 СПЕКТРОСКОПСКИ МЕТОД, ИЗПОЛЗВАН ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА МОЛЕКУЛИ В
ТВЪРДО, ТЕЧНО И ГАЗООБРАЗНО СЪСТОЯНИЕ.

 ВКЛЮЧВА АБСОРБЦИЯ НА ЕЛЕКТРОМАГНИТНО ЛЪЧЕНИЕ В ИЧ ОБЛАСТ НА

СПЕКТЪРА .

 АБСОРБЦИЯТА НА ИЧ ЛЪЧЕНИЕ Е СВЪРЗАНО С ПРЕХОДИ ОТ ОСНОВНО ВЪВ

ВЪЗБУДЕНО ВИБРАЦИОННО СЪСТОЯНИЕ НА МОЛЕКУЛАТА ЗА СМЕТКА НА
ПОВИШАВАНЕ НА ЕНЕРГИЯТА НА ВАЛЕНТНИТЕ ИЛИ ДЕФОРМАЦИОННИТЕ
ТРЕПТЕНИЯ НА НЕЙНИТЕ АТОМИ.

 ПОГЛЪЩАНЕ В ИЧ ОБЛАСТ НА СПЕКТЪРА ПРИТЕЖАВАТ ТЕЗИ МОЛЕКУЛИ,

ДИПОЛНИТЕ МОМЕНТИ НА КОИТО СЕ ПРОМЕНЯТ ПРИ ВЪЗБУЖДАНЕ НА
КОЛЕБАТЕЛНИТЕ ДВИЖНИЯ НА ТЕХНИТЕ ЯДРА.
 ПРИ РЕГИСТРИРАНЕ НА ИЧ СПЕКТРИТЕ НА
АБЦИСАТА СЕ НАНАСЯ ВЪЛНОВОТО ЧИСЛО n В
ОБРАТНИ САНТИМЕТРИ - cm-1, А НА ОРДИНАТАТА –
ПРОПУСКЛИВОСТТА Т В % .

 ЗАПИСЪТ НА ИНТЕНЗИТЕТА В ЗАВИСИМОСТ ОТ

ЧЕСТОТАТА ИЛИ ВЪЛНОВОТО ЧИСЛО Е СПЕКТЪР
ОТ ЧЕСТОТНАТА ОБЛАСТ.
 ПОДГОТОВКА НА ПРОБИТЕ ЗА АНАЛИЗ:
ПРИ АНАЛИЗА НА ТВЪРДИ ВЕЩЕСТВА СЕ ИЗПОЛЗВАТ ДВЕ
ТЕХНОЛОГИИ – СУСПЕНДИРАНЕ И ТАБЛЕТИРАНЕ.

СУСПЕНДИРАНЕ

ФИННО СТРИТА ПРОБА СЕ ОБРАБОТВА СЪС СУСПЕНДИРАЩА

ТЕЧНОСТ (ВЕЩЕСТВА, КОИТО ПРОПУСКАТ ШИРОКА ИВИЦА ОТ ИЧ
ЧЕСТОТИ ).

СУСПЕНЗИЯТА СЕ НАНАСЯ МЕЖДУ ПЛОЧКИ ОТ АЛКАЛНИ

ХАЛОГЕНИДИ И СЕ ПРЕСОВА ДО ПОЛУЧАВАНЕТО НА
РАВНОМЕРНО РАЗПРЕДЕЛЕН СЛОЙ.
 ТАБЛЕТИРАНЕ:

ТАБЛЕТКИ С КАЛИЕВ
БРОМИД– 1 - 2 mg ОТ
ИЗСЛЕДВАНОТО
ВЕЩЕСТВО СЕ СМЕСВА
СЪС 150 – 200 mg
СПЕКТРАЛНО ЧИСТ КBr,
ПОСТАВЯ СЕ В МАТРИЦА
И СЕ ПРЕСОВА ПРИ
ОПРЕДЕЛЕНО НАЛЯГАНЕ
ДО ПОЛУЧАВАНЕТО НА
НАПЪЛНО ПРОЗРАЧНА
ТАБЛЕТКА.
 АНАЛИЗ НА ТЕЧНИ ВЕЩЕСТВА:
 ТЪНЪК СЛОЙ ОТ
ИЗСЛЕДВАНАТА ТЕЧНОСТ
СЕ НАНАСЯ МЕЖДУ
ПЛАСТИНКИ ОТ НАТРИЕВ
ХЛОРИД ИЛИ КАЛИЕВ
БРОМИД

 СПЕКТРОМЕТРИРА СЕ
СПРЯМО ЧИСТА
ХАЛОГЕНИДНА
ПЛАСТИНКА.
 Анализ на газообразни проби
 Регистриране спектрите на
газообразни проби е
затруднено само в случаи на
силно агресивни газове и пари.
Към стандартното оборудване
на спектрометрите е включена
обикновено кювета с дължина
100 mm - стъклен (пирекс)
цилиндър с кранове.
Цилиндърът се затваря с
прозорци от KBr или NaCl.
Приложения

 ОСНОВЕН ФАРМАКОПЕЕН ТЕСТ ЗА ИДЕНТИЧНОСТ И

ЧИСТОТА.
- ЧРЕЗ ИЗПОЛЗВАНЕ НА СТАНДАРТНА СУБСТАНЦИЯ;
- ЧРЕЗ СРАВНЯВАНЕ НА СПЕКТЪРА НА ИЗСЛЕДВАНОТО
ВЕЩЕСТВО СЪС СТАНДАРТЕН СПЕКТЪР.

 ПРИ ИЗСЛЕДВАНЕ СТРУКТРУРАТА НА НОВОСИНТЕЗИРАНИ

ВЕЩЕСТВА.

 В СЪЧЕТАНИЕ С ДРУГИ МЕТОДИ КАТО ГАЗ-ХРОМАТОГРАФИЯ.

ИЧ Спектрофотометър
UV VIS СПЕКТРОФОТОМЕТРИЯ

 Ултравиолетовите лъчи (UV) са електромагнитно

излъчване с дължина на вълната по-къса от тази
на видимата светлина, но по-дълга от тази
на рентгеновите лъчи, между 10 и 400 nm.
Наименованието им идва от факта, че тази част от
спектъра включва честотите, непосредствено след
тези, идентифицирани от хората като виолетов цвят.
 Видим спектър на светлината се нарича онази част
от електромагнитния спектър, която може да се възприеме от
човешкото око.
 Електромагнитното излъчване с дължина на вълната в този
обхват се нарича видима светлина. 
 Цветът на даден обект във възприятието на хората е този на
отразяваната или излъчвана от него видима светлина.
 Няма точни граници на видимия спектър. Обикновено се
приема, че човешкото око е чувствително към дължини на
вълната от 400 до 750 nm.
Схема на двулъчев UV спектрофотометър
1. Два вида светлинни източници са необходими за целия UV-VIS
диапазон:
Деутериева лампа – покрива UV – областта (200-330 nm)
Волфрамова лампа – покрива областта 330-700 nm

2. Източниците на светлина излъчват в целия диапазон на UV или видима

светлина, а монохроматорът (дифракционна решетка решетка или
призмата) разлага светлината и я прави монохроматична.

3. Beam splitter изпраща монохроматичен лъч към кюветата с пробата и

тази съдържаща референтния разтвор.

4. Детекторът измерва разликата между преминалата светлина през

пробата (I) срещу падащата светлина (I0) и изпраща тази информация
на записващо устройство.
5. Необходим е определен период от време за покриване на
целия UV-VIS диапазон, което се дължи на механизма за
промяна на дължините на вълните.

6. Всяка отделна дължина на вълната на UV светлината се

регистрира с помощта на отделните силициеви диоди от
матрицата.
 АБСОРБЦИЯТА НА ЛЪЧЕНИЕ ВОДИ ДО ЕЛЕКТРОННИ ПРЕХОДИ
ВЪВ ВЕЩЕСТВОТО СЪС СЪПРОВОЖДАЩИ ВИБРАЦИОННИ И
РОТАЦИОННИ ПРОМЕНИ ПРИ МОЛЕКУЛИТЕ.

 НАВСЯКО СЪСТОЯНИЕ НА ЕЛЕКТРОННАТА ЕНЕРГИЯ НА

МОЛЕКУЛАТА ОТГОВАРЯТ НЯКОЛКО ВИБРАЦИОННИ СЪСТОЯНИЯ;

 ЕЛЕКТРОННАТА ЕНЕРГИЯ ОБИКНОВЕНО Е ПО-ГОЛЯМА ОТ

РОТАЦИОННАТА И ВИБРАЦИОННАТА И ЗАТОВА ЕЛЕКТРОННИТЕ
ПРЕХОДИ ВКЛЮЧВАТ ЕНЕРГИИ, СЪОТВЕТСТВАЩИ НА
УЛТРАВИОЛЕТОВОТО И ВИДИМО ЛЪЧЕНИЕ.
Разликата в енергиите между молекулните свързващи,
несвързващи и антисвързващи орбитали е в границите 125-
650 kJ/mol.
Тази енергия съответства на електромагнитното лъчение в
ултравиолетовата (UV) област, 100-350 nm, и видимата (VIS)
област, 350-700 nm, на електромагнитния спектър.
 ИЗМЕРВА СЕ КОЛИЧЕСТВОТО ВИДИМА СВЕТЛИНА ИЛИ ДРУГА
ЛЪЧИСТА ЕНЕРГИЯ, АБСОРБИРАНА ОТ РАЗТВОРА.
1.Пробата се облъчва с UV светлина със широк спектър.
2.Ако даден електронен преход съвпада по енергия с определена
вълна от UV - спектъра, електромагнитното лъчение ще бъде
погълнато
3.Останалата UV светлина преминава през пробата и се
наблюдава и измерва.
4.От тази остатъчна светлина се получава спектър с “дупки” при
тези отделни енергии – нарича се абсорбционен спектър.
 





Фармакопеен анализ

УВ-ТЕСТОВЕ ЗА ИДЕНТИЧНОСТ:
 СРАВНЯВАНЕ СЪС СПЕКТЪР НА РЕФЕРЕНТНО ВЕЩЕСТВО;
 НАЛИЧИЕ НА АБСОРБЦИОННИ МАКСИМУМИ ПРИ
ОПРЕДЕЛЕНИ ДЪЛЖИНИ НА ВЪЛНИТЕ;

2. УВ-ТЕСТОВЕ ЗА ЧИСТОТА:
 ИЗМЕРВАНЕ ПРИ ФИКСИРАНИ ДЪЛЖИНИ НА ВЪЛНИТЕ С
ЛИМИТИРАНЕ НА ВЕЛИЧИНАТА НА АБСОРБЦИЯТА –
ПРИЛОЖИМО ПРЕДИМНО ПРИ НАЛИЧИЕ НА ПРИМЕСИ ИЛИ
РАЗПАДНИ ПРОДУКТИ, В ЧИЙТО СПЕКТЪР СЕ НАБЛЮДАВА
ДОБРЕ ИЗРАЗЕН БАТОХРОМЕН ЕФЕКТ.
КОЛИЧЕСТВЕНО ОПРЕДЕЛЯНЕ:
 ОПРЕДЕЛЯНЕ СЪДЪРЖАНИЕТО НА
ЛЕКАРСТВЕНИТЕ ВЕЩЕСТВА ПО МЕТОДА НА
ЕДИНИЧНИЯ СТАНДАРТ:

Aпроба .C стандарт .b. p

C( g ) 
Aстандарт .a
Където:
С(g) – концентрация на определяемото вещество (g);
Сстандарт – концентрация на стандартния разтвор (g/ml);
Апроба – абсорбция на разтвор на пробата;
Астандарт – абсорбция на стандартния разтвор;
p – средна маса или обща маса на лекарствената форма (g);
а – маса за анализ (g);
b – разреждане.
Как да изберем подходящ спектрофотометър?
1.Надежеден производител .
2.Надежден детектор.
3.Брой на пикселите: Всеки детектор е съставен от определен брой пиксели, колкото
повече – толкова по-добре. Разделителната способност зависи от процепа и
дифракционната решетка и достига до 0.01 nm
4.Основен показател за стабилността е съотношението Сигнал/Шум на детектора,
колкото е по-голямо- толкова по-добре. Примерно Sony 2048, Сигнал/Шум 200:1,
Hamamatsu 1024 Сигнал/Шум 2000:1, Hamamatsu 256 Сигнал/Шум 4000:1
5. Време за интеграция на детектора – Колкото по-малко – толкова по-добре,
минималното време за интеграция се движи от 1 микросекунда до 1-5 милисекунди,
ако е повече – не е за предпочитане.
6. Скорост на сканиране на спектрометъра от 100 до 700 сканирания на целият
спектър за една секунда
7. Аналогов цифров преобразовател , биват 8, 9, 10, 12, 14, 16.... битови, избират се
спрямо предназначението на спектрометъра.
8. Софтуер – Windows базиран.
 Масспектрометрия
 ФИЗИКОХИМИЧЕН МЕТОД ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА
ВЕЩЕСТВАТА ПОСРЕДСТВОМ ЙОНИЗИРАНЕТО ИМ
И ПОСЛЕДВАЩОТО РАЗДЕЛЯНЕ НА ПОЛУЧЕНИТЕ
ЙОНИ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ВЕЛИЧИНАТА НА
ТЯХНАТА МАСА.
 ОТЛИЧАВА СЕ С ВИСОКА ЧУВСТВИТЕЛНОСТ И
СЕЛЕКТИВНОСТ. ЗА РАБОТА СЕ ИЗПОЛЗВАТ
КОЛИЧЕСТВА ОТ ПОРЯДЪКА НА МИКРО- ИЛИ
НАНОГРАМИ.
 ПОЛУЧАВА СЕ ЦЕННА ИНФОРМАЦИЯ ЗА СТРОЕЖА
И СТРУКТУРАТА НА ИЗСЛЕДВАНИТЕ СЪЕДИНЕНИЯ.
 СЪЧЕТАВА СЕ С ДРУГИ МЕТОДИ – ГАЗОВА
ХРОМАТОГРАФИЯ, ТЕЧНА ХРОМАТОГРАФИЯ.
 ПРИНЦИПНА ПРОЦЕДУРА:

ВЪВЕЖДАНЕ НА ВЕЩЕСТВОТО;

ЙОНИЗАЦИЯ НА НЕУТРАЛНИТЕ МОЛЕКУЛИ;

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЙОНИТЕ В ЗАВИСИМОСТ ОТ МАСАТА

ИМ;

РЕГИСТРАЦИЯ НА ЙОНИТЕ.
 ВЪВЕЖДАНЕ НА ВЕЩЕСТВАТА:
НАЙ-ЧЕСТО ЙОНИЗАЦИЯТА СЕ ИЗВЪРШВА В ГАЗООБРАЗНО
СЪСТОЯНИЕ. ИЗБОРЪТ НА СИСТЕМАТА ЗА ВЪВЕЖДАНЕ СЕ
ОПРЕДЕЛЯ ОТ ФИЗИКОХИМИЧНИТЕ СВОЙСТВА НА
СЪЕДИНЕНИЯТА:
- ЛЕТЛИВИТЕ ВЕЩЕСТВА СЕ ВЪВЕЖДАТ В ЙОНИЗАЦИОННАТА
КАМЕРА ПОСРЕДСТВОМ РЕЗЕРВОАР, В КОЙТО СЕ ПОДДЪРЖА
ОПРЕДЕЛЕНО НАЛЯГАНЕ;
- ЗА НЕДОСТАТЪЧНО ЛЕТЛИВИ ВЕЩЕСТВА, РЕЗЕРВОАРЪТ СЕ
НАГРЯВА;
- КОГАТО ВЕЩЕСТВАТА СА НЕЛЕТЛИВИ, ПРЕДВАРИТЕЛНО СЕ
ОБРАБОТВАТ ДО ПОЛУЧАВАНЕТО НА ЛЕТЛИВИ ПРОИЗВОДНИ
(ЕСТЕРИ, АЛКИЛНИ ПРОИЗВОДНИ)
 ЙОНИЗИРАНЕ НА МОЛЕКУЛИТЕ:

- ЙОНИЗИРАНЕ ЧРЕЗ ЕЛЕКТРОНЕН УДАР – ОТДЕЛНАТА МОЛЕКУЛА

ВЗАИМОДЕЙСТВА С ЕЛЕКТРОН С ПО-ВИСОКА ЕНЕРГИЯ, КОЙТО
ВЪЗБУЖДА ЕЛЕКТРОННАТА ОБВИВКА НА МОЛЕКУЛАТА. ОТ НЕЯ СЕ
ОТДЕЛЯ ЕДИН ЕЛЕКТРОН И СЕ ПОЛУЧАВА ПОЛОЖИТЕЛНО
ЗАРЕДЕН ЙОН.
- ЕНЕРГИЯТА, НЕОБХОДИМА ЗА ОТДЕЛЯНЕ НА ЕЛЕКТРОН ОТ НАЙ-
ВЪНШНАТА МОЛЕКУЛНА ОРБИТА, ЗА ПО-ГОЛЯМА ЧАСТ ОТ
ОРГАНИЧНИТЕ СЪЕДИНЕНИЯ Е ОТ 7 ДО 13 еV. ПРИ ЕНЕРГИЯ НА
ЕЛЕКТРОНИТЕ ПО-МАЛКА ОТ ЙОНИЗАЦИОННИЯ ПОТЕНЦИАЛ НА
МОЛЕКУЛАТА, НЕ НАСТЪПВАТ ПРОМЕНИ.
- ПРИ ОБРАЗУВАНЕ НА МОЛЕКУЛЕН ЙОН, ЙОНИЗАЦИЯТА ПРОТИЧА
БЕЗ РАЗКЪСВАНЕ НА МОЛЕКУЛАТА:
M + e- = M+ + 2e-
ПРИНЦИПНО Е ВЪЗМОЖНО И ПОЛУЧАВАНЕТО НА ОТРИЦАТЕЛЕН
ЙОН ПРИ ПРОЦЕС НА ЗАХВАЩАНЕ НА ЕЛЕКТРОН ОТ
МОЛЕКУЛАТА. ПРИ ЕДНАКВИ УСЛОВИЯ ПОЛУЧАВАНЕТО НА
ОТРИЦАТЕЛНИ ЙОНИ Е МНОГОКРАТНО ПО-МАЛКО.
ПРИ ПОВИШАВАНЕ НА ЕНЕРГИЯТА НА ЕЛЕКТРОННИЯ СНОП,
НАРАСТВА ВЕРОЯТНОСТТА ЗА ЙОНИЗАЦИЯ. КОГАТО
СВОБОДНАТА ЕНЕРГИЯ НА МОЛЕКУЛНИЯТ ЙОН ДОСТИГНЕ
СТОЙНОСТТА НА СЪОТВЕТНАТА ДИСОЦИАЦИОННА ЕНЕРГИЯ,
НАСТЪПВА РАЗКЪСВАНЕ НА МОЛЕКУЛАТА И ОБРАЗУВАНЕ НА
ЙОННИ ФРАГМЕНТИ.
- НАЧИНЪТ НА РАЗПАДАНЕТО НА МОЛЕКУЛНИЯ ЙОН ЗАВИСИ ОТ
СТРУКТУРАТА НА МОЛЕКУЛАТА, ОТ ВИДА НА ФУНКЦИОНАЛНИТЕ
ГРУПИ И ТЯХНОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ.
- ОСВЕН ЧРЕЗ ЕЛЕКТРОНЕН УДАР СЕ ИЗПОЛЗВАТ И ДРУГИ
МЕТОДИ КАТО ФОТОЙОНИЗАЦИЯ, ХИМИЧНА И ПОЛЕВА
ЙОНИЗАЦИЯ, ЙОНИЗАЦИЯ С БЪРЗИ АТОМИ, ЛАЗЕРНА
ЙОНИЗАЦИЯ.
- ХИМИЧНАТА ЙОНИЗАЦИЯ СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА ПРИ
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ НА МОЛЕКУЛИТЕ НА ВЕЩЕСТВОТО С ЙОНИТЕ
НА ПРЕДВАРИТЕЛНО ЙОНИЗИРАН ГАЗ (ГАЗ-РЕАГЕНТ). ПРИ GC/MS
РОЛЯТА НА ГАЗ-РЕАГЕНТ МОЖЕ ДА СЕ ИГРАЕ ОТ ГАЗА-НОСИТЕЛ.
ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА МЕТАН, ПРОПАН, ИЗОБУТАН, ИЛИ ВОДОРОД
КАТО ГАЗ-РЕАГЕНТ, ЙОНИЗИРАЩИЯТ ЙОН, ПОЛУЧЕН ОТ ТЕЗИ
ВЕЩЕСТВА СЕ ЯВЯВА КИСЕЛИНА НА ЛЮИС И ПРЕДИЗВИКВА
ОБРАЗУВАНЕ НА ПРОТОНИРАН МОЛЕКУЛЕН ЙОН – МН+. ПРИ
БАЗИЧНИ ГАЗОВЕ-РЕАГЕНТИ (АМОНЯК, АМИНИ), НАРЕД С
МОЛЕКУЛНИЯ ЙОН СЕ НАБЛЮДАВАТ И АДУКТИ НА
ИЗСЛЕДВАНИТЕ МОЛЕКУЛИ С АМОНИЕВИТЕ ЙОНИ.
 РАЗДЕЛЯНЕ И РЕГИСТРИРАНЕ НА ЙОНИТЕ:
- ПОЛУЧЕНИТЕ В ЙОНИЗАЦИОННАТА КАМЕРА ЙОНИ СЕ
ИЗВЕЖДАТ И ФОКУСИРАТ В СЛАБО ЕЛЕКТРИЧНО ПОЛЕ.
РАЗДЕЛЯТ СЕ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ОТНОШЕНИЕТО НА МАСАТА
КЪМ ЗАРЯДА В МАГНИТНО ПОЛЕ – m / z.
 ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МАСИ И СТРУКТУРНИ ФОРМУЛИ НА
ОРГАНИЧНИ СЪЕДИНЕНИЯ;
 ИДЕНТИФИЦИРАНЕ НА ВЕЩЕСТВА;
 ОПРЕДЕЛЯНЕ НА КОЛИЧЕСТВЕНО СЪДЪРЖАНИЕ
ОСОБЕНО В СЪЧЕТАНИЯТА GC/MS, HPLC/MS;
 КОЛИЧЕСТВЕНО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИ И
ТОКСИЧНИ ВЕЩЕСТВА И ТЕХНИ МЕТАБОЛИТИ В
БИОЛОГИЧНИ СРЕДИ.
 ИЗСЛЕДВАНЕ НА КИНЕТИКАТА НА ХИМИЧНИ РЕАКЦИИ;
 ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ФИЗИКОХИМИЧНИ КОНСТАНТИ
(ТОПЛИНА НА ИЗПАРЯВАНЕ, ЕНЕРГИЯ НА ОБРАЗУВАНЕ)