Югозападен университет „Неофит

Рилски“
гр.Благоевград
Природо-математитически факултет

Специлност: Медицинска химия

Катедра: Химия

СТУДЕНТСКИ ПРОЕКТ

Тема: Флуор
Изготвила: Мария Везарова
Факултетен номер: 22251121009
Проверил: доц. Митко Стоев
Съдържание
Аномалии в химията на лития .....................1
Заряд/радиус .................................................1
Количеството енергия, която е необходима
за образуването на един мол йонно
съединение от катионите и анионите му в
газообразно състояние .................................2
Координационно число ................................3
Химическа реактивност ................................5
История
Веществата, съдържащи флуор, са известни от 16 век.
Немският алхимик Василий Валентин споменава в
съчиненията си за оцветени различно камъни,
наречени „шпати“ или „флюси“.Флуорът, под формата
на калциев флуорид (CaF2), е открит през 1529 г. от
Георг Агрикола. В не особено чист вид Гей-Люсак и
Луи Жак Тенар през 1809 г. получават
флуороводородна киселина от флюси.[6] Андре
Ампер по-късно отхвърля теорията на Лавоазие, че
киселината съдържала кислород.
Първите изследователи, опитващи се да получат чист
флуор, не се предпазвали от агресивното действие на
елемента. По тази причина умират Томас Нокс и П.
Лайет, Георг Нокс загубва трудоспособността си за
няколко години, а Гей-Люсак, Л. Тенар и Хъмфри
Дейви се отровили.
През 1886 г., след 74 години на постоянни опити,
Анри Моасан успява да изолира химичния елемент
флуор, за което получава Нобелова награда за химия
през 1906 г. Флуоритът е познат и под старото си име
флуорспар. Името "флуор" (от древногръцки φθόρος
- унищожаване), предложено от Андре Ампер през
1810 г., се използва в руския и някои други езици;
много страни са приели имена, получени от
латинското "fluorum" (което от своя страна идва от
fluere - "поток", от свойството на съединение на
флуор, флуорит (CaF2), да понижава точката на
топене на рудата и да увеличава течливостта на
стопилката).

Разпространение

Флуорът заема 24-то място сред най-често срещаните

елементи във Вселената. На Земята обаче тя е с маса 13во
елемент с концентрация 950 ppm в земната кора и
концентрация 1,3 ppm в морската вода. Почвите имат
концентрация на флуор между 150 и 400 ppm, а в някои
почви концентрацията може да достигне 1000 ppm. В
атмосферния въздух той присъства в концентрация от 0,6
ppb; но в някои градове са регистрирани до 50 ppb.
Флуорът се получава главно от три минерала: флуорит
или флуороспат (CaF2), флуороапатит [Ca5(PO4)3F] и
криолит (Na3AlF6).

Разположение в периодичната таблица

Флуор е елемент от 17-та група на периодичната система
от химични елементи (по остарялата класификация -
елемент от основната подгрупа на VII група), втори
период, с атомен номер 9. Обозначава се със символа F
(лат. Флуор ). Флуорът е изключително реактивен неметал
и най-силният окислител, той е най-лекият елемент от
групата на халогените. Просто вещество флуор при
нормални условия е бледожълт двуатомен газ (Формула
F2) с остра миризма, напомняща на озон или хлор.
Физични свойства
Флуорът е бледожълт задушлив газ при нормални
условия. При охлаждане до -188,14 °C се втечнява в
тъмножълта течност с плътност 1,5 g/cm3, която при -
219,62 °C се втърдява до светложълти кристали.
Молекулата на флуора, F2, има ковалентна връзка,
образувана чрез сдвояване на несдвоения 2p-електрон.

Свойства на атома 9 F

Атомна маса 18,9984

Електронна конфигурация [He]2s2 2p5
Степен на окисление -1
Електроотрицателност (по 3,98
Полинг), Ev
Ефективен атомен радиус, 50
pm
Йонизационна енергия I: 1681,0
kJ/mol II: 3374,2
III: 6050,4
 IV: 8407,7
Ковалентен радиус, pm 64
Радиус на ван дер Ваалс, pm 135
Оксид OF2 (Окислява кислорода)
(Таблица 1)

Физични
свойства
Агрегатно състояние Газ
Алотропи α− и β−флуор
Кристална структура Кубична
Плътност 1,696 kg/m3
Температура на топене 53,48 K (−219,52 °C)
Температура на кипене 85,03 K (−187,97 °C)
Моларен обем 11,20×10-6 m3/mol
Тройна точка 53,48 K; 9×104 Pa
Критична точка 144,41 K; 5,1724×106 Pa
Специф. Топлина на 6,51 kJ/mol
изпарение
(Таблица 2)

Изотопи
Природният флуор се състои от единствения си стабилен
изотоп – 19F, синтезиран от звездите при термоядреното
горене на водорода. Изкуствено са получени и
изследвани 17 радиоактивни изотопа на флуора, от 14F
до 19F, като най-дълготраен е 18F, който може да бъде
получен при няколко ядрени реакции, например
18O(t,n)18F.

Химични свойства

Флуорът е най-реактивният елемент и най-лекият

халоген. Електронната му конфигурация е 1s22s22p5 –
прибавя се 2p-електрон спрямо кислорода. Има атомно
тегло 18,9984032
Флуорът проявява постоянна -1 степен на окисление, за
разлика от останалите елементи в халогенната група,
защото е най-силният редуктор и
неметал.Изключителната му химическа активност се
дължи на много голямото му електронно сродство и
слабата единична химична връзка в молекулите му.
Малкият йонен радиус на F- определя трудното
изместване на на флуоридните атоми от съединенията,
както и образуването на съединения с много плътен
молекулен строеж. Като най-активен неметал, флуорът
реагира с почти всички елементи, дори с тежките
благородни газове. При обикновена температура
взаимодейства енергично с повечето метали, например
Hg, Pb, U. Na и Ca се възпламеняват във флуорна
атмосфера, както и платината при 600 – 1000 °C. Al, Fe, Cu,
Ni образуват траен плътен повърхностен флуориден слой,
спиращ по-нататъшно взаимодействие, но защитната му
функция изчезва при нагряване. Само азотът не реагира с
флуора дори и при нагряване.
Почти всички реакции на флуора са екзотермични,
например взаимодействието с SiO2се съпровожда с
възпламеняване:
2F2 + SiO2 -> SiF4 + O2
Флуорът реагира с водата, при което тя веднага се разлага до свободен кислород. Ако
водата е предварително нагрята, тя се запалва и продължава да гори във флуорна струя с
бледовиолетов пламък:
2H2O + 2F2 -> 4HF + O2
Кислородни флуориди
Кислородът реагира с флуора при електрически разряд до
кислороден дифлуорид – OF2, където кислородът е от +2
степен на окисление. В обикновени условия представлява
безцветен газ с мирис на озон и е силен окислител.
Съединението е ендотермично и може да се получи при
пропускане на газообразен F2 в разтвор на NaOH:
2F2 + 2NaOH -> OF2 + 2NaF + H2O
Известни са и други кислородни флуориди – F2O2
(оранжеви кристали), F2O3, F3O4. Всички те се получават
при 190 – 200 °C, но те са неустойчиви и са силни
окислители.

Други флуориди
С другите неметали образува множество най-различни
съединения, като например SF6, PF5, ClF3 и XeF2 и други. С
металите образува соли флуориди.
Заради високата си реактивоспособност, първите
съединения на благородните газове са именно флуориди
– XeF2, XeF4, XeF6, безцветни летливи вещества, ксенонови
оксофлуориди, KrF4 и нестабилен радонов флуорид.

Флуороводород и флуороводородна киселина

С водорода флуорът образува флуороводород:
H2 + F2 -> 2HF
Реакцията е силно екзотермична и протича с взрив,
поради което реакцията няма практическо значение.
Промишлено се получава от сярна киселина и калциев
флуорид:
CaF2 + H2SO4 -> CaSO4 + 2HF
Флуороводородът е безцветна течност с остра миризма,
кипяща при 19,5 °C и кристализираща -83 °C, дими на
въздух. Молекулата тетрамеризира близо до
температурата на кипене с образуването на водородни
връзки – (HF)4. Сухият флуороводород не взаимодейства с
повечето метали и метални оксиди, но ако реакция
започне, тя продължава автокаталитично, защото се
образува вода. Подобно е действието на
флуородоводорода с металоидите.
Разтварянето на HF във вода е силно екзотермичен
процес. Получава се флуороводордна киселина, която
има средна сила. Тя разрушава стъклото, поради което се
съхранява в парафинови стъклени или полиетиленови
бутилки:
Na2O.CaO.SiO2 + 28 HF -> 2NaF + CaF2 + 6SiF4 + 14H2O
Реагира с SiF4 до хексафлуоросилициева киселина:
SiF4 + 2HF -> H2[SiF6]
Водният ѝ разтвор е силна двуосновна киселина.
Получена е и единствената кислородсъдържаща флуорна
киселина – HFO, безцветна течност, кипяща между -50 и -
79 °C.

Биологични свойства
Флуорът е отровен, а парите на HF силно разяждат слизестите ципи на дихателните пътища.

Приложение
Флуорните съединения имат широко приложение:

• При извличането на Al от бокситите, добавка от

криолит значително понижава температура, което
облекчава добива на алуминий.
• Флуорорганичната индустриална химия започва
съществуването си през 1920 г., когато американецът
 Тамас Мидглей открива фреоните. Те се произвеждат
чрез заместване на водородни атоми с хлорни и
флуорни във въглеводороди. Фреон-12 се използва в
по-старите хладилници като изстудяващо средство.
Флуорполимерите са изключително устойчиви по
отношение на агресивни реагенти. Те са открити
случайно от американеца Рой Планкет. Тефлонът е
химически неутрален и има лоша топла- и
електропроводимост. Други полимери с практическо
приложение са политрифлуороетиленът и
поливинилфлуоридът.
• Първото комерсиално използване на флуора
е проектът „Манхатън“ за създаването на атомна
бомба през Втората световна война. За да бъдат
разделени двата изотопа на урана – U-235 и U-238 – е
използван уранов хексафлуорид (UF6).
• Флуорапатитът, Ca5(PO4)3F, образува кристали, които
се включват в емайла и му придават по-висока
киселинна устойчивост. NaF, NH4F, SnF4 се използват
в пасти, разтвори или гелове за зъби с цел
предпазване от кариес.

Клип
https://youtu.be/TXELwy11uos

В това видео ще ви покажа няколко реакции с CoF3, MnF3, CeF4 и също така ще разберете дали
това наистина е начинът да получите елементарен флуор в лабораторията.