Живак

1. Място в периодичната система и строеж на атома

Живакът заема 80-то място в периодичната система(II-ра В група; 6-ти период).
Означава се с Hg от латинското име Hydrargyrum (течно сребро). Има 6
електронни слоя, като последният слой ‘’P’’ се състои от 2 електрона.

2. Степен на окисление.
Степента на окисление на живака е +1 или +2(в зависимост от това, с което
реагира). Живакът може да се окисли до диживачен оксид, когато се загрее на
стайна температура. Ако този процес на загряване продължи, живакът и
кислорода се разделят на прости вещества.

3. Разпространение на живак в природата

Живакът се среща под формата на минерала цинобър (HgS) или заедно с него.
За да се извлече живак от минерала, субстанцията се нагрява в присъствието на
кислород.

4. Физични свойства
Живакът е метал, чието агрегатно състояние е течно. Той, редом с бромът (Br) ,
са единтсвените химични елементи, чието състояние е течно на стайна
температура.
Цветът му е сребристо-бял. Температурата на топене е -38,83 градуса по целзий.
Температурата на кипене е 356,73 градуса по целзий. Живакът има седем
стабилни изотопа, като 202Hg е най-често срещания. Живакът се оцветява в син
до ултравиолетов цвят, когато премине искра през него. Когато се оцвети в
ултравиолетово, светлината убива микроби.

5. Химични свойства
Живакът е метал, който реагира слабо с други елементи. Както споменах във
втора точка, живакът може да се окисли до диживачен оксид, когато се нагрее
във кислородна среда. Не се разтваря в обикновени киселини, но при реакция с
окислителни киселини се получават живачни соли. Живакът образува амалгами,
когато се миксира с повечето метали като алуминий, злато и цинк. Тъй като не
образува амалгама с желязо, живакът често бива транспортиран в железни
контейнери.
Живачният хлорид е най-често срещаното химично съединение на живака.
 Когато живакът има степен на оикисление +2 , химичните съединения са често

червени. Пример за това е минералът цинобър (HgS).

Съединенията, в които живакът е със степен на окисление +1 се наблюдават
като слаби редуциращи и окислителни агенти. По-голямата част от тях не се
разтварят във вода, правейки ги по-малко токсични от диживачните
съединения. Те биват жълти или безцветни.
От друга страна, диживачните съединения са силни окислителни агенти. Голяма
част от тях са разтворими и са много токсични. Те биват червени или безцветни.
Интересен факт: Диметил-живак е органично съединение, което го прави
много лесно усвояемо от организмите и е много токсично.

6. Биологично значение
За разлика от другите метали и техните минерали, живакът е опасно токсичен за
организмите. Отравяне от живак се изразява в цироза на черния дроб, опадане
на зъбите и мозъчна смърт.

7. Методи на получаване
Въпреки че живакът може да се намира в чиста форма, не е често срещано. В
повечето случай, той се набавя от цинобър или от диживачен хлорид. Чрез
нагряване на солта, съединението се разпада на прости вещества. Най-големи
залежи на живак има в Испания и Китай, също както и Киргизстан. Мини в
Мексико, САЩ и Италия са затворени, поради изчерпване на суровината.
Основен метод на получаване:

8. Екологични проблеми
Основният екологичен проблем на живака е че може да нанесе щети върху
хранителната верига, като той бива погълнат основно от рибите. През 1997 е
документирано масово отравяне на хора с живак, който е бил в месото на
рибата.
 Другият основен проблем е че живакът се акумулира във водни басейни и се
образува органичното съединение метил-живак, който е многократни пъти по-
токсичен от живакът в проста форма. Метил-живакът безпроблемно влиза в
кръвоносната система и засяга мозъка.

9. Практики за рециклиране
До днешна дата, живакът се рециклира в Център за Опасни Отпадъци. В
ситуации, когато живачен термометър се счупи, живакът трябва да се събере в
железен контейнер, тъй като не се образува амалгама. След това се занася в
Център за Опасни Отпадъци.

10. Приложение
Живакът се използва пряко в индустрията за направата на електрически
уреди. Въпреки здравните регулации, той се среща във флуоресцентните лампи.
Живакът се среща и в стоматологията, като участва сместа за пломби.
Мерброминът е антисептик, който се използва за малки рани.
Неговата употреба все още е известна в някои държави.
Едно от най-известните приложения на живака е за направата не
термометри и барометри. Тъй като вече това приложение е остаряло, живачни
термометри се срещат по-рядко.
Живакът намира приложение и в някои неонови светлини, тъй като
когато премине искра през него се образува от синя до ултравиолетова
светлина.
Тиомерсал(органично съединение на живак) се използва във козметиката
като най-голямо приложение се среща в произвеждането на очна спирала.