Преходни метали

Изготвил : Желязко Делчев Видев

От : 10 В клас
 Мед - Cu
1 Място в периодичната система и строеж на атома - Медта е химичен елемент,
метал с атомен номер 29 и символ Cu в Периодичната система на елементите на
Менделеев. Медта е пластичен метал с изключително добра електропроводимост и
намира широко приложение като проводник на електричество, строителен материал
и съставна част на множество сплави . Медта се намира се в I Б група и в IV период. В
електронната обвивка на атомите на медта има 29 електрона, които са разположени
в четири слоя. Във външния слой има един електрон . Атомният радиус е по-малък от
този на калия и калция от същия период. Медта по-трудно отдава електроните си и
проявява по-малка химична активност.
 2 Физични свойства - Медта е метали с червеникав цвят, който има висока електро- и
топлопроводимост (сред чистите метали само среброто при стайна температура
има по-висока електропроводимост). Медта има такъв цвят, защото отразява
червената и оранжевата светлина и поглъща другите честоти от видимия спектър.
Елементът е в контраст с оптическите характеристики на златото, среброто и
алуминият.
 Медта се намира в една и съща група със среброто и златото, оттук идват и
сходните ѝ характеристики с тези метали. Всичките имат висока електро- и
топлопроводимост, и трите елемента имат свойството ковкост. Златото и медта
са единствените метали, които имат цвят.
 Мед - Cu
 2 Физични свойства :
 Медта не взаимодейства с водата, но в присъствие на въглероден диоксид и влага
металът се покрива с мазен на пипане, синьо оцветен налеп, наречен "медна патина'.
 Елементът има два стабилни изотопа 63Cu и 65Cu, наред с още около 24
радиоизотопа (радиоактивни изотопи, нестабилни). По голямата част от тези
радиоизотопи имат кратък живот от порядъка на няколко минути, а понякога и по-
малко от минута; най-дълго издържалият радиоизотоп на медта, 64Cu, е
съществувал в продължение на 12:42 часа, като има два начина на разпад всеки един,
всеки от които води до различни продукти.
 Медта има много на брой сплави – бронзът е медно-калаена сплав, а месингът е сплав
от мед и цинк. Металът монел (създаден от Робърт Кругс Стенли през 1901) е медно-
никелова сплав, наричан още купроникел. Използва се за направата на буталата на
цилиндрите в двигателите с вътрешно горене. Освен за медно-калаени сплави думата
“бронз” се използва и за наименование на всякакви медни сплави, примерно алуминиев
бронз, силициев бронз и манганов бронз
 Мед - Cu
 3 Химични свойства - едта е слабоактивен метал. В химичните съединения се явява с първа
валентност (купросъединения) и втора валентност (куприсъединения).Медта е слаб редуктор.
Проявява по-слаба химична активност от елементите от IA група.
 Взаимодействие с прости вещества - Медта взаимодейства с кислорода и с другите неметали при
загряване. При внасяне на медна пластинка в пламъка на спиртна лампа тя почернява поради
образуването на черен меден оксид (CuO).
 500 ºС
 2Cu + O2 → 2CuO
 меден оксид
 При по-нататъшно нагряване пластинката отново почервенява получава се Cu2O (димеден оксид
при 800 ºС)
 4CuO → 2Cu2O + O2
 Ако в цилиндър, пълен с хлор, на дъното на който има пясък, се внесе снопче нажежени медни , се
наблюдава получаването на капки от стопен жълто-зелен меден дихлорид. Процесът протича с
отделяне на светлина и топлина:
 t°
 Cu + Cl2 → CuCl2
 С металите медта образува сплави с важно практическо значение. Почти от половината
произвеждана мед се използва за медни сплави.
 Директното взаимодействие между Cu и S, Se и Te води до получаването съответно на
Cu2S, Cu2Se, Cu2Te.
 С елементите от V A група медта образува устойчиви съединения (Cu3N, Cu3P, Cu3As).
 Мед - Cu
 Взаимодействие с химични съединения - С металите медта образува сплави с важно практическо значение. Почти от половината
произвеждана мед се използва за медни сплави.
 Директното взаимодействие между Cu и S, Se и Te води до получаването съответно на Cu2S, Cu2Se, Cu2Te.
 С елементите от V A група медта образува устойчиви съединения (Cu3N, Cu3P, Cu3As).
 2Cu + 4HCl + O2 → 2CuCl2 + 2H2O
 Медта взаимодейства с концентрираните азотна и сярна киселини, които са окислители.
 2Cu + 2HNO3 → CuO + H2O + 2NO2
 CuO + 2HNO3 → Cu(NO3)2 + H2O
 Cu + 4HNO3 → Cu(NO3)2 + 2H2O + 2NO2
 Чистата мед не реагира с вода.
 Медта взаимодейства с разтвори на соли на химични елементи, които стоят след нея в реда на относителна активност на
металите, например с разтвори на сребърни соли.
 Оставени продължително време на въздействието на влажен въздух, медните предмети се покриват със синьо-зелен слой.
Влажният въздух в присъствие на CO2 предизвиква образуването на основен меден карбонат Cu(OH)2.CuCO3, наречен
медна патина. Тя плътно прилепва към метала и го предпазва от по нататъшно разрушаване. Ето защо много предмети от
древността са се запазили и до днес.
 Медта взаимодейства с кислорода при висока температура
 (500оС):
 2Cu+O2->2CuO (меден оксид)
 Нагрятата в открит пламък медна пластинка почернява, защото се получава черен CuO (меден оксид). При по-
нататъшно нагряване пластинката отново почервенява-получава се Cu2O
 800о
 4CuO->2Cu2O+O2 (димеден оксид)
 Също при висока температура медта взаимодейства с халогенните елементи, сярата и други неметали) Медта се
намира след водорода в реда на относителната активност на металите и не може да го измести от съединенията
му. Затова с киселини, които нямат окислителни свойства, тя взаимодейства само в присъствие на окислител:
 2Cu+4HCL+O2->2CuCl2+2H2O
 Медта взаимодейства с концентрираните азотна и сярна киселини, които са окислители.
 Cu+2HNO3->2CuO+H2O+2NO2 (процесът с концентрираната азотна киселина е окислително редукционен)
 CuO+2HNO3->Cu(NO3)2+H2O (процесът с разредена азотна киселина НЕ протича, защотото Cu има по-
слаби редукционни свойства от H)
 Cu+4HNO3->Cu(NO3)2+2H2O+2NO2 (сумарното уравнение на горните два етапа)
 Под действието на влага и въглероден диоксид, медта се покрива със зелен слой от основен меден карбонат
 Мед - Cu
 4 Употреба - Както вече споменахме, медта е ковка и намира приложение в:
електропреносната и електроразпределителната мрежа;
водопроводната мрежа;
дръжките на вратите и други домашни предмети;
скулптурата и направата на статуи (статуята на Свободата съдържа 81,3 тона мед);
материалите за покрив, канавките, улеите и др.;
електромагнитите;
електричните машини, най-вече електрически двигатели и генератори;
парните двигатели;
електрически релета, ел. превключватели и автобусните врати;
улеите по покривите и канализацията;
електронни лампи, катодно-лъчеви тръби и магнетроните в микровълновите печки;
структури, които насочват свръхвисокочестотни радиовълни;
все повече навлиза в интегралните схеми, замествайки алуминия заради по-добрата си проводимост;
в сплав с никела, примерно купроникел и монел, се използва в корабостроенето поради високата издръжливост на
корозия;
като съставна част на монетите, най-често във вид на купроникел;
направата на тигани за пържене;
предмети като ножове, лъжици, вилици съдържат мед;
използва се в болниците и по корпусите на корабите, а също и в климатиците, понеже бактериите не се развиват
върху повърхности направени от мед;
меден сулфат (CuSO4) се използва в басейните и в градинарството (син камък) за защита от плесен и гъбички;
използва се в производството на компютри, като част от охлаждащите радиатори поради по-големия си
капацитет за разсейване на топлина в сравнение с алуминия;
медта понякога се използва и за мултифункционалните ножчета на жените ескимоси;
американските пенита (1/100 от долара) са с 4,5%-ово съдържание на мед;
американските 5-центови монети са с 3,5%-ово съдържание на мед;
американските 10-центови монети са с 5,5%-ово съдържание на мед;
американските 25-центови монети са с 3,8%-ово съдържание на мед;
 Мед - Cu
 5 Физиологични действия – Медта и нейните съединения са отровни .
Поради това медните съдовме с покриват с калай , а не се използват пряко
за храна и готвене . От друга страна медта е извънреднонужна за някои
биохимични процеси в човешкия организъм , т.е. Тя е незаменим биоелемент .
Особенно богат на мед е черния дроб , където съдържанието и достига до
300 mg/kg сухо вещество .
 Сребро - Ag
 1 Място в периодичната система и строеж на атома - Среброто се намира в 1 Б
група и V период. В електронната си обвивка има 47 електрона, разположени в пет
електронни слоя. Във външния си слой има 1 електрон. На електронния слой,
разположен под външния, има 18 електрона и той е незавършен. Атомният радиус на
среброто е сравнително малък и затова то здраво задържа валентните си електрони.
Ето защо елементът има слаба редукционна способност. При химичните
взаимодействия участва с единия си електрон от външния електронен слой и проявява
първа валентност. В химичните съединения е от +1 степен на окисление.
 2 Физични свойства - То е с бял цвят и красив метален блясък. Среброто е
изключително ковък метал, топло проводим, с най-високата електропроводимост сред
металите. Лесно са поддава на обработка и се използва в електронните продукти,
както и в бижутерията. Разтваря се в киселинни окислители. Характеризира се с
висока температура на топене и кипене и сравнително малка трърдост. Лесно
образува сплави. Всички разтворими съединения на среброто са отровни.
 Сребро - Ag
 3 Химични свойства
 Среброто не взаимодейства с разтвори на безкислородни киселини, или неконцентрирани кислородосъдържащи
киселини, без присъствието на окислител. Но лесно взаимодейства с киселини, които могат да изпълняват ролята
на окислители, като HNO3, к. H2SO4 и др.
Не взаимодейства с пряко кислород (O2), но при повишаване на температурата среброто може да задържи голяма
част от кислорода в себе си под формата на разтвор. При 450˚C среброто може да погълне в себе си до 5 обема
кислород, а в стопено състояние и още повече.
Могат да съществуват три сребърни оксида - AgO ,Ag2O и Ag2O3, които съответстват на степен на окисление
+I, +II и +III. Те са неустойчиви. Най-стабилен от тях е Ag2O – кафяво, малкоразтворимо във вода вещество,
което се поучава при алкилиране на разтвори на соли на Ag(I).
(1)AgNO3 + KOH → AgOH + KNO3
2AgOH → Ag2O + H2O
 Този оксид - Ag2O – проявява амфотерни свойства и е неразтворим във вода. Основните свойства на оксида
доминират и той може да се разтваря в минерални киселини.
При окисляване на Ag2O или други съединения на Ag(I) със силни окислители се получава черна утайка от АgO,
която може да се получи и чрез от Ag NO3 и K2S2O2.
Сребърният хидроксид (уравн.1) е нестабилно, бяло, неразтворимо във вода вещество, което проявява основни
свойства. Той е сравнително силна основа и неговите соли не хидролизират.
Среброто взаимодейства и с халогенните елементи, като се получават халогениди. Халогениди могат да се
получат и при взаимодействие на среброто с алкални халогениди (2) или халогенопроизводни киселини.
Взаимодействие протича при нагряване на среброто в атмосфера на хлороводород. Реакцията е обратима и се
придружава с отделяне на топлина(3).
(2) 2AgCl → 2Ag + Cl2
(3)2Ag + HCl ↔ 2AgCl + H2 + 17 kcal
 Сребро - Ag
Химични свойства :
Халогенидите на среброто са малко разтворими във вода и са фоточувствителни, поради това се съхраняват в
банки от тъмно стъкло. Те са по-устойчиви, но при леко нагряване и под действието на светлина започват да се
разпадат.
Близък до халогенидите е сребърнят цианид – AgCN – бяло вещество, ковто за разлика от халигенидите не
потъмнява под действието на светлината. Веществото се разпада преди да е достигнало до температурата си на
кипене. Кристалът му се състои от безкрайни линейни вериги от типа
...Ag … C≡N … Ag … C≡N…
т.е. среброто е свързано и с въглерода и с азота на цианидния анион.
Среброто взаимодейства със сяра (S). Ag2S се образува освен при директно взаимодействие със S (4), но и с H2S в
присъствие на влага и на кислорода от въздуха (5), както и чрез пропускане на H2S през водни разтвори на Ag+ (6).
(4) 2Ag + S → Ag2S
Сребро Сяра Дисребърен сулфид
(5) 2Ag + 4H2S +O2 → 2Ag2S + 2H2O
сребро Серо-водород Кисло-род Дисребърен
сулфид вода
(6) 2AgNO3 + H2S → Ag2S + 2HNO3
Сребърен нитрат сероводород Дисребърен сулфид Азотна к-на
Сулфидът е черен и е най-трудно разтворимата във вода сол.
При взаимодействие на амонячна вода с оксидите на среброто се получават нестабилеи (избухлив) азид с
приблизителна формула AgN3
Известен е и карбид на среброто, който се получава при преминаване на поток от C2H2 през амонячен разтвор на
Ag+. Съставът на карбида съответства на формулата Ag2C2. По същество това е ацетиленид, който отделя
ацетилен при обработка с разредени киселини. Карбидът на среброто е нестабилно съединение, което избухва при
изсушаване.
Среброто много лесно образува комплексни съединения, повечето от които се разтварят добре във вода.Така чрез
образуването им могат да се приведат в разтвор много неразтворими във вода соли. Например:
AgCl + 2NH3 → [Ag(NH3)2]Cl
Така неразтворимият сребърен хлорид лесно се разтваря в NH4OH. Често при комплексообразуване се повишава и
устойчивостта на съединенията.
За стапен на окисление +I аквакомплексите не са стабилни, но аминокомплексите като [Ag(NH3)2]+ са значиелно
по-устойчиви.
Среброто не взаимодейства и с азот (N2), въглерод (C) или водород (H2).
 Сребро - Ag
 4 Употреба - Среброто има множество приложения: използва в електронните продукти, както и в бижутерията,
за изсичане на монети, за посребряване на огледала, някои от съединенията му имат приложение във
фотографията и медицината.
Среброто се използва преди всичко в ювелирната промишленост и за сечене на монети. Поради своята значителна
електропроводимост то е подходящо за приготвяне на добре проводящи контакти в слаботокови електрически
системи.
Добрата му отражателна способност определя използването му при изготвяне на рефлектори и огледала. Особено
често се използват сплави на среброто с медта и златото. Съдържанието на сребро в сребърно-медните сплави
често се изразява с т. нар. „проба”. Пробата показва колко тегловни части сребро се съдържат в 1000 части
сплав. Проба 875 означава, че сплавта съдържа 87,5 % сребро и 12,5 % мед.
Интересно приложение намира получаваното чрез редуциране ситно раздробено сребро в санитарната техника и
медицината. Както показва опитът, йонът Ag притежава изключително силни бактерицидни /убиващи
бактериите/ свойства. Например оставената известно време в сребърни съдове вода може след това да се запази,
без да започне да гние в продължение на много месеци, тъй като тя се оказва достатъчно стерилизирана дори от
онази нищожна концентрация на йона Ag, която се създава в нея при съприкосновението със среброто.
Натрупването на йоните Ag във водата протича толкова по-бързо, колкото по-голяма е повърхността на
съприкосновението и с метала. За максимално увеличаване на тази повърхност с най-малък разход на метал е
целесъобразно последният да се отлага на много тънък слой върху зърна от обикновен пясък и след това водата да
се филтрува през слой от такъв посребрен пясък. По подобен начин могат да бъдат създадени удобни походни
филтри за обеззаразяване на водата. От друга страна, превръзка с използване на получена по този начин „сребърна
марля” или „сребърен памук” действа добре при лекуване на някои кожни болести, трудно заздравяващи рани и
пр. Интересно е , че покриването на повърхностни рани със сребърни пластинки се е практикувало още в древния
Египет.
 Сребро - Ag
 4 Употреба - древния Египет.
„Сребърната вода” може да служи като средство за обеззаразяване и консервиране на някои хранителни
продукти. По-бръз и удобен начин за нейното получаване е контактът на водата не с чисто Ag, а със сребърен
хлорид.
Чрез редуцирането на амонячни разтвори от сребърни соли могат да се получат плътно прилепващи към
стъклото тънки корички от метално Ag. На това е основано производството на огледала. Отложената върху
стъклото сребърна коричка се покрива с лак, за да се предпази от външни въздействия.
Върху светлочувствителността на халогенидите на Ag е основано използването им за целите на фотографията.
Първите опити да се фотографира са били направени в началото на XVIII век. Употребяваните понастоящем
фотогравски плаки или ленти се състоят от светлочувствителен слой от фина суспензия от кристалчета на
халогенида на Ag /най-често AgBr/ в желатин, нанесен върху стъкло или целулоид. Осветяването на плаката или
лентата води до разпадане на съдържащият се в нея халогенит, като халогенът се свързва химически с желатина,
а среброто образува съвсем малки кристалчета. По такъв начин на плаката или лентата се получава „скритият
образ” на фотографирания предмет. За да се направи той видим, плаката или лентата се подлагат на операцията
проявяване, която се състои в по-нататъшното редуциране на сребърния халогенид до свободно Ag по химически
начин. Като проявител се използва обикновено някакъв органичен редуктор. След като се постигне достатъчна
яснота на видимия образ, плаката или лентата се фиксира, за да се премахне по-нататъшното действие на
светлината. Фиксажът се осъществява чрез извличане от светлочувствителния слой на останалите неразложени
сребърни халогени. Полученият чрез проявяване и фиксиране образ /негатив/ е обратен на истинския, понеже
тъмните места на него отговарят на светлите на фотографирания обект и обратно. За да се получи истински
образ, негативът се поставя върху друга плака или хартия със светлочувствителен слой /най-често AgCl/ върху
повърхността и се подлага на действието на светлината. Така се отпечатва снимката, след което се подлага на
проявяване и фиксиране.
Среброто има приложения и в електрониката и електротехиката поради своята висока проводимост.
 Сребро - Ag
 4 Употреба - Неговите свойства го правят и добър примес в състава на някои зъболеказски пломби.
Неговите каталитични свойства го правят чудесен катализатор за накои окислителни процеси като например
произвеждането на фирмоалдехид от метанол със въздушна среда. При правилна употреба среброто е може-би единствения
достъпен днес катализатор, който да катализира реакжията за получаване на етиленов оксид (C2H4O) от етилен (C2H2).
По-късно етиловият оксид хидролизира до етанол гликол, използван за направата на полиестери.
Използва се също и за спочване на сплави, производство на високо капацитетни сребърно-цинкови и сребърно-касмиеви
батерий. А сребърнен оксид се използва като катод в батериите за часовници.
Сребърният фулминат (AgCNO) е известен като гърмящо сребро и е много подобно на гърмящ живак. То отровно вещество,
изключително силен експлозив, който се взривява във вода или при взаимодействие с метали или сярна киселина.
Сребърният хлорид, които може да се изжистри се озползва за направа на стъкло. Има широко приложение също и като
електрод за pH тестове, а същи и при измервания с потенциометър.
Според легенди среброто е смъртоносно за много свръхестествени същества като върколаци и вампири. По-късно от тези
легенди се разширили от употребата на обикновено сребро до сребърни коршуми.
Течният сребърен нитрад и сребърния сулфадиазин са използвани за лечение и унищожадане на бактериите при сериозни
изгаряния до началото на деведесетте години. Сега тези медикаменти са заменени. Използват се стерилни антимикробни
превръзки с нанокристално сребърно покритие.
История
Среброто е познато на хората още от древни времена. Неговото латинско наименование е argentum. За него се споменава в
Библията, сребърни късове били намерени и при разкопки на п-в Мала Азия и в Средиземноморието. Има исторически
доказателства, че хората обработвали среброто и го отделяли от оловото още през четвъртото хилядолетие Преди
Христа. Хиляди години среброто било използвано за направата на различни украшения, за търговия. По-късно то застава в
основата на много монетни системи. Дълго време нговата стойност като благороден метал била надвишавана само от
стойността на златото. А в Древен Египет и Средновековна Европа било дори по-ценено от златото. Свързвано с луната и
с морето, а също така и с образите на много богини на луната, в алхимията среброто е било известно с името luna.Един от
алхимичните символи за сребро е непълната луна.
Металът живак бил смятан за вид злато, въпраки че те не са свързани. Латинскити наименование на живакът –
hydrargyrum – означава "watery silver" (водно сребро).
По време на великите географски открития били намерени големи количества сребро на територията на днешно Мексико и
Боливия. Среброто било изключително ценено и в Китай,където търгували с него с Испанската империя.
Испанския град Рио Де Ла Плата бил наречен на среброто (означава „река от сребро”), след това значението на това име се
пренесло и върху друг град, които нарекли Аржентина.
Сребърните мини били главната причина за изграждането на много селища в западната част на Северна Америка.
Сребърни находища се намирали и в Колорадо, Калифорния, Невада, Британска Колумбия и др.
 Сребро - Ag
 5 Физиологични действия - Среброто няма токсична доза и е един от
деветте елемента, от които е изградено човешкото тяло. Дневната нужда
от сребро като хранителна добавка е 0,088 мг. Освен макроелемент,
среброто се държи и като микроелемент. То е фактор, регулиращ
тъканното дишане и борбата с инфекциите, чрез участието си в
продуктите на имунната система. Във възпалените тъкани има до 10 пъти
по-високо съдържание на сребро, а в туморите до 15-20 пъти повече,
отколкото в нормалните клетки.
 Среброто и действието му в момента се изследва от над 30 института по
среброто в света и всяка година се докладва полезното му действие върху
повече от 80 заболявания.
 Колоидното сребро е едно от най-старите средства, познати на човека, за
борба с причинителите на всички видове инфекции. В древността няма
прочуто светилище, което да е без щерна с вода, в която са поставяли
сребърни съдове и след благословенията от Бога чрез светкавица, водата се
раздава на вярващите за лечение.

 Цинк - Zn
 1 Място в периодичната система и строеж на атома - Цинкът Zn химичен елемент , преходен
метал . Намира се във 2Б група , четвърти период от периодичната система на елементите.
Поредният му номер е 30. Атомът на елемента се отличава с устойчива d10-конфигурация в
предпоследния (трети) електронен слой и с два s-електрона в последния. Поредният му номер Zn е
равен на 30, т.е. той има 30 протона в ядрото си и 30 електрона в електронната си обвивка.
Електронната му конфигурация има вида
 1s22s22p63s23p63d104s2
 Характерната за цинка атомна маса е равна на 65,37 а.е.м., атомният му радиус е 0,139 nm,
аелектроотрицателността му - 1,4 eV.
 Химичните свойства на цинка са подобни на тези на преходните метали никел и мед, макар че той
има запълнена s-обвивка, така че неговите съединения са диамагнити и предимно безцветни.
 Йонният му радиус е почти идентичен с този на магнезия и поради това някои от техните соли
имат еднаква кристална структура и там, където йонният радиус е определящ фактор, цинкът
и магнезият имат подобни химични характеристики.
 Цинкът има йонен радиус 0,074 nm, който е много по-малък от тези на представителите на IIА
група, а характерната за негойонизационна енергия е значително по-голяма - 9,39 eV. Затова и
активността на този елемент е значително по-малка. Поради стабилността на d10-
конфигурацията характерната степен на окисление на този елемент е +2. Химичните връзки се
образуват с участието на двата s-електрона. Проявява подчертана склонност към
комплексообразуване .
 Цинк - Zn
 2 Физични свойства - Цинкът е сребристобял метал. Плътността му е 7,1 g/cm3, a
стандартния електроден потенциал – 0,763 М/М+2. При обикновенна температура е
подчертано крехък и не може да се обработва механически. При повишаване на
температурата става ковък и при 100–150 °С е толкова мек, че може да се валцува и
изтегля на жица. Над 200 °С става отново крехък и към 300 °С може да се стрива
дори на прах. Примесите към цинка оказват влияние върху ковкостта му. Така 0,12%
желязо понижава силно способността му да се валцува. Това отнасяне на цинка се
обяснява с неговите алотропни форми, които значително се различават по своите
механически показатели. Освен това се променят и относителното тегло, както и
твърдостта. Все пак относителното тегло е от порядъка на 7,14. Цинкът се топи
при 420 °С, а кипи при 907 °С. Топлопроводимостта му е 61-64%, а
електропроводимостта – 27% от тези на среброто.
Естествените изотопи на цинка са пет на брой: 64Zn – 48,7 мас. %, 66Zn – 27,8 мас.
%, 67Zn – 4,1 мас. %, 68Zn – 18,8 мас. % и 70Zn – 0,6 мас. %.
 Цинк - Zn
 3 Химични свойства - При сравнение на свойствата му с тези на А-групата и със съседните групи преходни
метали изпъкват сравнително ниските температури на топене и кипене, както и сравнително високото
електросъпротивление – 5,8 µΩ.см. Обяснението на тези факти се търси в значителната стабилност на
d10-конфигурацията при този метал. d-Електроните не участват нито в ковалентна, нито в метална
връзка между металните атоми, а запазват характерното за изолираните атоми разпределение на
електронната плътност около ядрата. По такъв начин металната връзка се осъществява само от s-
електроните от последния електронен слой. Връзката е по-слаба и свързаните с нея показатели (какъвто
е температурата на топене) – по-ниски.
По химична активност, цинкът значително отстъпва на представителите на А-групата.
Изложен на въздух, губи металния си блясък, като бързо се покрива с корица от основен карбонат, която
го предпазва от по-нататъшно окисление.
Стойностите на стандартните електродни потенциали показват, че цинкът е сравнително добър
редуктор и се разтваря в киселини
Zn + 2H3O+ + 2H2O → [Zn(H2O)4]2+ + H2,
а при нягряване и в основи
Zn + 2OH- + 2H2O → [Zn(OH)4]2+ + H2
При взаимодействие с киселини, който са и силни окислители, цинкът се отнася като по-силен редуктор. С
разредена азотна киселина например, се извършва взаимодействието:
4Zn + 10HNO3 → 4Zn(NO3)2 + NH4NO3 + 3H2O
и част от азотната киселина се редуцира до амониев йон.
Когато цинкът е отчасти примесен с метали, които се намират след него в реда на относителната
активност на металите, в зависимост от тяхната природа скоростта на разтварянето на цинка в
киселината се увеличава повече или по-малко.
Цинкът не реагира с вода, тъй като се образува корица от цинков хидроксид, която го предпазва от по-
нататъшно взаимодействие. Взаимодейства с амоняк и разтвори на амониеви соли, особено ако
температурата е по-висока, при което се получава [[Zn3N2]]
3Zn + 2NH3 → Zn3N2 + 3H2
При нагряване цинкът взаимодейства с повечето неметали.
Получаване на цинк
 Цинк - Zn
 Химични свойства
 Цинкът се получава от неговите сулфидни руди при металургична преработка. След обогатяване чрез флотация
сфалерита се пържи, при което се получава цинков окис (ZnO), съдържащ и кадмий:
 2ZnS + 3O2 → 2ZnO + 2SO2
По-нататък ZnO може да се обработи по два начина:
* пирометалургия - редуциране с въглища (кокс)
 ZnO + C → Zn + CO
 Редукцията се извършва при висока температура и цинкът се отделя във вид на па̀ри. При охлаждането може да
стане окисляване на цинка вследствие равновесието, което се установява при тези условия
Zn + CO2 ↔ ZnO + CO;
 За да се избегне това, охлаждането на цинковите пари става чрез впръскване на стопено олово. Стопилките
от двата метала не се смесват и при тези условия се получава цинк с чистота около 99%. Пречистването му става
чрез вакуумдестилация.
* хидрометалургия - цинковия оксид се разтваря в разредена сярна киселина и се подлага на електролиза.
Електролитът е цинков сулфат, анодите са оловни, а катодите – алуминиеви. Оловните аноди не се разрушават
при електролизата, а отделеният върху алуминиевите катоди цинк лесно се отделя механически от тях. Поради
значителният си парен натиск цинкът лесно се пречиства чрез дестилация. Така се получава метал с чистота
99,99%.
Кадмият често съпътства цинка в неговите руди. Двата метала могат да се разделят при дестилация, тъй като
температурата на кипене на кадмия е по-ниска от тази на цинка. При хидрометалургичното получаване на цинка
примесите от кадмий и мед попадат в разтвора като сулфати. При прибавянето към този разтвор на цинков прах
цинкът редуцира кадмиевите и медните соли и се отделя т.нар. медно-кадмиев кек. При обработването му със
сярна киселина (H2SO4) се получава разтвор на кадмиев сулфат (CdSO4), който се подлага на електролиза.
Публикувана от: Георги Валентинов Вълчев 10б клас на 24.6.2007
 Цинк - Zn
 4 Употреба - Практическото използване на цинка и неговите съединения е широко и разнообразно. Основното
количество цинк се използва като антикориозното покритие на жеязото . Използва се за месингови сплави, които
съдържат мед и от 20 до 50% цинк. Още участва в състава на сплави , в които освен мед, се съдържа и алуминйй.
Според съдържанието на цинк, мед и алуминий тези сплави носят различни наименования: целко сплав , бял месинг
и др.
 Цинков прах намира приложение като редуктор в лабораторната практика и в химичната технология. Поради
своята трошливост цинкът не е подходящ като конструктивен материал . В това отношение обаче редица негови
сплави – с медта, алуминия и никела — имат отлични качества. В металургията цинкът се използва за отделяне
на среброто от оловно – сребърната стопилка, както и за отделяне на ззлатото от неговатакомплексна сол , при
извличането му по цианидния метод. В лабораторната практика се употребява най-често за получаване на водород
при взаимодействието му със сярна киселина .
 Сухите галванични елементи се правят най-вече с участието на цинк или метали от групата на цинка — например
въглерод-цинков, живачен и алкално-манганов.
 Най-широко приложение на цинка е като анти-корозионен агент. Галванизацията, която представлява покриване
на предмети отжжелязо илистомана с тънък слой цинк, е най-често използваният метод за нанасяне на цинков
слой (поцинковане) с цел защита от корозия. През 2006 в САЩ 56% или 773 000 тона от метала са били използвани
именна за галванизация , а в световен мащаб за тази цел са използвани 47% .
 Цинкът е по-силно реактивен от желязото и стоманата и затова когато е в близост с тези метали „привлича“
окислението към себе си, докато напълно корозира. При корозията му се формира защитен слой от окис или
карбонат, който постепенно деградира. Това му свойство се използва широко при т.нар катодна защита с
жертвени аноди, широко прилагана за зашита на подземни тръбопроводи или метални корабни елементи. Към
руля на кораба се прикрепва цинков диск, който бавно корозира, докато рулят остава чист.
 Цинк - Zn
 5 физиологични действия – цинкът е биоелемент . Неговите йони са нужни
на организма . Те се съдържат в кръвта 0,55 mg , в тъкани 0,6 mg , в
костите 14 mg , и останалите 19 mg се намират в ноктите .
 Големи количества цинкови йони ,попаднали в организма , предизвикват
отравяния . Цинка има общо токсично действие . Можем сами да усетим
липсата на цинк , ако боледуваме често , ако лесно попадаме в лапите на
депресията , губим желание за работа , забравяме или пък мускулите ни
внезапно се сковават .
 Олово - Pb
 1 Място в периодичната система и строеж на атома - Оловото е химичен елемент
от IV А група и в 6 период. 82-та електрона в електронната му обвивка са групирани в
6 електронни слоя. Във външния електронен слой има 4 електрона, от които два са
единични и една електронна двойка. Оловото има по-голям атомен радиус от
елементите в 4А група. Поради това той по-слабо привлича валентните си електрони
от външния електронен слой. При химичните взаимодействия отдава два или четири
електрона, като проявява втора или четвърта валентност. Свойства и употреба:
Прясно отрязаната повърхност на оловото има сивосинкав цвят и метален блясък.
Оловото е тежък метал (p =11,3g/cm3) и ниско топим ( tk=327 oC). Топи се
сравнително лесно. Оловото е много мек метал, реже се с нож и оставя сива следа
върху хартия. Той е пластичен и се валцува на тънки листа. Има по-малка
топлопроводимост и електропроводимост в сравнение с медта и среброто.
 2 физични и химични свойства - Оловото е сиво-бял, мек и пластичен метал със силен
метален блясък. Разтваря се в киселини и се окислява при обикновена температура, но
се пасивира - образува тънка оксидна кора, която го предпазва от по-нататъшно
окисление. Съединенията му са отровни. Олово се добива главно от минералите
галенит, церусит и англезит. Най-големи находища има в Австралия, Канада, Русия,
Испания. Приложение - за сплави, химични апаратури, изолатор на кабели,
акумулатори, за защита от радиоактивни лъчения, за куршуми, сачми и др.
 Олово - Pb
 3 химични свойства
 Взаимодействие с прости вещества
 На въздух оловото бързо губи металния си блясък. Става матово или сиво, защото се
покрива с оловен оксид, който прилепва плътно към метала и го предпазва от по-
нататъшно окисление.
 2Pb + O2 --> 2PbO
 При загряване оловото взаимодейства с хлора, сярата и други неметали.
 Pb + Cl2 --> PbCl2
 Pb + S --> PbS

С металите оловото образува сплави: мек припой – сплав за куршуми и ловджийски
сачми, лагерна сплав и др.
 Оловото поглъща радиоактивните лъчения, затова се използва за направата на
защитни прегради, на защитни наметали при рентгенови снимки и др.
 Оловото се намира точно пред водорода в реда на окислителната активност на
металите. Със солна и със сярна киселина оловото почти не взаимодейства, защото
по повърхността му се образуват неразтворимите соли PbCl2 и PbSO4. Това определя
използването му в огромни количества главно в автомобилите за направата на оловни
 Олово - Pb
 4 Употреба -Оловото изолира от радиоактивни лъчения, затова се използва
за направата на защитни прегради, на защитни наметала при рентгенови
снимки и др.
 Също се използва за:
 оцветяващ елемент на керамичните политури - в жълт и червен цвят
 направата на метателни оръжия
 производство на патрони
 удължаване на горенето на някои свещи
 направата на колани за гмуркачите с акваланги с цел да противодейства на
естествената способност на човек да се задържа над водата
 направата на високоволтажни кабели - като обвивен материал, за да
предотврати водна дифузия в изолираното
 пространство
 производство на оловно-цинкови батерии

 Олово - Pb
 5 Физиологични действия - Оловните пари и оловните йони имат отровно
действие. Те попадат в човешкия организъм чрез въздуха, водата и храната.
Големи количества аерозоли постъпват в атмосферата при изгарянето на
оловосъдържащия бензин. Затова все повече се използва безоловен бензин.
 Оловото се натрупва в организма и когато достигне определено количество,
предизвиква болестта сатурнизъм. Заболелият получава нервно
разтройство и венците на зъбите му добиват сивкав цвят. При хроничните
отравяния се поразяват кръвотворните органи, засягат се някой ензими,
жлезите с вътрешна секреция и др. Дози от 0,2 – 0,3 mg/kg оловни
съединения са достатъчни за появата на отровно действие. Опасност от
отравяне има при боядисване с оловни бои, когато се пази храна в
гледжосани съдове, отровна е газовата смес от ауспуха на колите и т.н.
Ежегодно около 200 000 t Pb замърсяват околната среда на планетата Земя.
В този процес участва и човека.
 Също така оловото се натрупва и в костите на живите организми.Протича
процесът заместване на калция с олово.
 Желязо - Fe
 1 Място в периодичната система и строеж на атома - Желязото е химичен
елемент , метал , с атомен номер 26 и символ Fe. Той е част от група 8 и период
4 на периодичната система , поради което се класифицира катопреходен метал.
Желязото и неговите сплави, най-вече стоманата , са най-масово използваните
метали и феромагнити в ежедневния живот.
 Повърхността на желязото е блестяща и сребристосива, но изложена на въздух
оксидира и се покрива с червен или кафяв железен оксид. Отделните кристали чисто
желязо са меки (по-меки от алуминия), като добавянето на относително малки
примеси значително увеличава твърдостта и якостта. Стоманата представлява
сплав на желязото с малко количество въглерод и други метали и може да бъде 1000
пъти по-твърда от чистото желязо.
 Желязо – 56 е най-тежкият стабилен изотоп , образуван от алфа
процеса при звездния нуклеосинтез. За образуването на елементи, по-тежки от
желязото и никела е необходима свръхнова. Желязото е най-изобилният елемент в
ядрата на червените гиганти и най-изобилният метал в железните метеорити и в
плътните метални планети, като земята.
 Желязо - Fe
 2 Физични свойства - Желязото има сребристо-бял цвят. Той е тежък, труднотопим метал с голяма
якост. Не се променя при обикновени условия на сух въздух. При по-висока температура се покрива с
тънка оксидна корица, която го предпазва. При още по-висока температура изгаря:
 3 Химични свойства
 3Fe + 2O2 → Fe3O4
 В среда с влажен въздух желязото бързо оксидира, като се образува ръжда. Тя представлява
хидратирани железни оксиди:
 Fe2O3.xH2O
 и няма защитен ефект, защото слоят не е плътен, а се рони.
 3 Химични свойства –
 При висока температура желязото взаимодейства с неметали:
 2Fe + 3Cl2 → 2FeCl3
 С метали и въглерод желязото образува сплави. Желязото лесно се разтваря в минерални киселини:
 Fe + 2HCl → FeCl2 + H2↑
 Концентрираните азотна киселина (HNO3) и сярна киселина (H2SO4) пасивират повърхността на
желязото. То реагира само с концентрирани разтвори на алкални основи при висока температура, като
се получава комплексно съединение:
 Fe + 4NaOH + 2H2O → Na4[Fe(OH)6] + H2
 Желязото взаимодейства с вода при нагряване:
 3Fe + 4HOH → Fe3O4 + 4H2↑ — при температура по-ниска от 570 градуса
 Fe + HOH → FeO + H2↑ — при температура по — висока от 570 oC
 Трижелезният тетраоксид (Fe3O4) е смесен оксид — FeO.Fe2O3
 Взаимодейства и сразтвори на някои соли, които са съставени от метал , който се намира след
желязото в реда на относителната активност:
 Fe + CuSO4 → FeSO4 + Cu
 Желязо - Fe
 4 Употреба - Желязото е най-употребяваният метал.
95% от световния добив на метали е желязо.
 Желязото е основен компонент на стоманата и чугуна —
едни от най-важните строителни материали. Желязото
се използва основно за строителни конструкции, а също и
в машиностроенето.
 Оксидите на желязото са важен елемент в
производствата на устройства за запис на данни:
касети, дискети, твърди дискове.
 Сулфатите на желязото в смес с меден сулфат се
използват за борба с вредителите в селското стопанство
 Желязо - Fe
 5 Физиологични действия – Желязото играе важна роля в
живота практически на всичк организми , с изключение
на някои бактерий
 В организма на животншите и човека желязото
постъпва чрез храната (най – богати на него са черния
дроб , месото , яйцата , бобови култури , хлябът , грисът
, цвеклото )
 В организма на животните желязото влиза в състава на
много ферменти и белтъчини учавстващи в много
окислително – възтановителните реакций , например в
процеса нта дишането , тъй като то влиза в състава на
хемоглобина .
Мед , Сребро , Цинк , Олово и
Желязо