ЮГОЗАПАДЕН УНИВЕРСИТЕТ „НЕОФИТ РИЛСКИ”

ГР. БЛАГОЕВГРАД
ТЕХНИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

КУРСОВАРАБОТА
ПО

Технологичен практикум:
механични технологии
ТЕМА:
Метали - видове, свойства и практическо
приложение

ИЗГОТВИЛ: ПРОВЕРИЛ:

СПЕЦИАЛНОСТ: Педагогика на обучението

по технологии и предприемачество
КУРС: Втори

2020г.
 СЪДЪРЖАНИЕ:

1. Същност и свойства на метала

2. Видове метали (класификация)
3. Практическо приложение
4. Заключение
5. Литература

Същност и свойства на метала

 Металите са кристални вещества. Градивните им частици се
разполагат в определен ред и образуват елементарната клетка. Подредени
една до друга в пространството елементарните клетки образуват
кристалната решетка на метала.
Металната връзка се определя като сила на привличане между
свободните електрони и металните йони. Металната връзка е
изключително здрава и определя свойства на металите.
Цветът на повечето метали е един и същ – светло сив със синкави
оттенъци. Изключение са златото – с жълтеникав цвят, медта – с
червеникав

I. Свойства на металите

 Основните химични свойства са: огнеустойчивост съпротивление

на окисляване при висока температура, огнеупорност (запазване на
структурата) , корозионна устойчивост.
 Технологични са тези свойства на металите, които определят
методите за тяхната обработка до готови изделия. Физичните и
технологични свойства се определят от особеностите на техния
кристален строеж.
 Физични свойства: Агрегатно състояние и вид на повърхността
– металите са твърди вещества с характерен метален блясък.
Металния блясък се дължи на това, че кристалната повърхност
отразява – по-голямата част от падащата върху нея светлина. Най-
добре отразяват алуминият и среброто, за това те се използват при
направата на огледела.
 Механични свойства
 Ковкост и пластичност - Тези свойства определят способността на
металите да се деформират в студено състояние или при нагряване.
Получената форма се запазва и след обработката. Така от заготовката
метал се получават изделия с определена форма – тънки листове или
проводници.

Електро – и топлопроводимост - Металите имат висока електро- и

топлопроводимост. Това, че металите са добри проводници на
електрически ток се дължи на наличието на подвижни електрони, които се
придвижват под действието на електрическото поле. Най-добрите
електрически проводници са сребро, мед и алуминий. Високата
топлопроводимост зависи също от подвижността на електроните, затова
най-добрият проводник на топлина е също среброто.

 Магнитни свойства - Тези свойства определят поведението на

металите под въздействие на външно магнитно поле. По отношение
на магнитните си свойства металите биват диамагнитни,
парамагнитни или феромагнитни.

 Диамагнетик е вещество, което поставено във външно магнитно

поле се намагнетизира в посока обратна на това поле. В отсъствие на
външно магнитно поле диамагнетиците са немагнити.

 Парамагнетизъм се проявява единствено при наличие на външно

магнитно поле. Парамагнитните материали реагират на външното
магнитно поле, но много слабо и не се намагнитват под негово
въздействие - при излизането им от полето магнитните им свойства
изчезват.
  Феромагнитите са метали, които се намагнитват силно под
действие на външно магнитно поле. Феромагнитни вещества са
желязото, кобалт, никел и други.

II. Класификация на металите

 Черни метали

Към черните метали се отнасят желязото и всички негови сплави.

Условно към черните метали е прието да се отнасят и мангана и хрома,
които влизат в състава на железните сплави.

Основното разделение на черните метали е на стомана и чугун,

като и двата вида са сплав на желязото с въглерод. Основна разлика е в
процентното съдържание на въглерода в сплавите. Ако съдържанието на
въглерод е до 2% говорим за стомана, а ако съдържанието е над 2%
говорим за чугун. Въпреки че разликата е малка, тя води до съществени
различия в свойствата на двете сплави. 

Чугунът е крехък и не може да се подлага на процеси, които се

използват при производството на стоманени продукти – изтегляне, коване
и пр., а се излива в определени форми. Ето защо, може да се открие в
разнообразни отливки в бита и индустрията – от уличните капаци до
многотонни машини.
 Стоманата се получава като се окислява, което води до отделяне на
излишния въглерод и спрямо нуждите на производството се обогатява с
различни примеси. Стоманата е по-благоприятна за получаване на
разнообразни продукти благодарение на своя състав и свойства.

 Цветни метали

Цветните метали в зависимост от техните свойства и разпространение

биват четири групи:

1. Леки цветни метали – алуминий, магнезий, титан и други с

плътност под 4500 кг/куб.м;
2. Тежки цветни метали – олово, мед, никел, калай, антимон и други
с плътност над 4500 кг/куб.м;
3. Благородни метали – злато, сребро и платинови метали;
4. Редки метали – към тях принадлежат 55 метала, притежаващи
различни физични и химични свойства. Повечето от тях са много
малко разпространени в природата и рядко образуват самостоятелни
руди.
Цветните метали могат да осигурят здравина, те се използват предимно,
когато разликите им от черни метали могат да осигурят предимство.
Например, цветните метали са много по-меки от черните
метали. Цветните метали също са много по-леки, което ги прави
подходящи за употреба там, където е необходима сила, но теглото е
фактор, като например в авиацията или консервната промишленост. 
Тъй като не съдържат желязо, цветните метали имат по-висока
устойчивост на ръжда и корозия, поради което тези материали ще се
използват за улуци, водопроводни тръби, покриви и пътни знаци. И
накрая, те също са немагнитни, което ги прави идеални за използване в
малките електроники и като електрически кабели.

III. Практическо приложение

 Приложение на цветните метали

Цветните метали намират широко приложение в машиностроенето,
енергетиката, електрониката, химическата промишленост, ядрената
енергетика и др. Развитието на тези отрасли е немислимо без цветните
метали, тъй като повечето от тях притежават специфични свойства, по-
особени от тези на желязото и техните сплави. Така например високата
електропроводимост на медта, среброто и алуминия определят
значението на тези метали в развитието на електротехниката и
енергетиката. Развитието на самолетостроенето е резултат на прогреса
в производството на алуминий и неговите сплави, а на
полупроводниковата електроника е производството на редки и благородни
метали.
Цветните метали образуват многобройни сплави, които притежават
по-добри механични, физични, антикорозионни и други свойства от
чистите метали, с което се разширява областта на техното приложение.

 Значение на черните метали в

бита на човека
 Всички видове черни метали са станали неизменна част от нашия
живот благодарение на свойствата си – механична якост, твърдост,
ковкост, електропроводимост, износоустойчивост и други.

Добавяйки допълнителни компоненти – метали или неметали,

имаме възможност да произведем видове черни метали според нашите
нужди. Видът и количеството на добавките се подбират внимателно, за да
се постигнат определени свойства.

От високолегирана манганова стомана се произвеждат звена за

вериги на трактори и други верижни машини, облицовки за мелници,
трошачни и облицовъчни плочи за трошачки и други съоръжения,
използвани в рудодобивната, въгледобивната и циментовата
промишленост.

Стоманата е най-разпространена в строителството,

машиностроенето, автомобилостроенето.

Чугунът се използва предимно за направата на отливки, които на

свой ред се използват в машиностроенето и строителството.  Компании,
специализирани в производството на отливки от чугун произвеждат
отливки за отоплителни уреди /камини и печки/, барабани за камиони и
ремаркета, отливки за телферостроенето и машиностроенето,
отводнителни решетки, капаци за шахти и сифони и други.

 РЕЦИКЛИРАНЕ НА ЦВЕТНИТЕ МЕТАЛИ

 В ежедневието постоянно се генерират отпадъци, чието количество
постоянно расте. Складирането им не е желателно, а унищожаването
отделя вредни емисии. Най-разумното решение е вторичните суровини да
бъдат включени отново в производствения цикъл чрез рециклиране на
техните съставки.

Рециклирането на цветните метали представлява преработката на

отпадъците от тях, като детайли, жици и други отпадъци от бита и
промишлеността. За целта на рециклиране на различните видове цветни
метали е необходимо отпадъците от същите да бъдат събрани, сортирани,
балирани, ако е необходимо поради високата плътност, транспортирани
и подготвяни за тяхното рециклиране в различните заводи и комбинати
за последваща преработка на цветни метали.

За рециклиране на цветните метали се използват електрически, газови и

други пещи. Доменните пещи наричани още металургично високо
поставена пещ с непрекъснат цикъл  могат да бъдат опростени като скрапа
се затопля преди да бъде достигната точката на топене, тези прости пещи
се наричат леярни.

Рециклирането и преработката на цветни метали е полезна защото

така металните отпадъци от цветни метали могат да се използват
за създаването на нови продукти. В съвременното рециклиране са
измислени електронни уреди за измерване на точния химичен
анализ на цветните метали .Благодарение на тях цветните метали
излизат от пещите с точно определен химичен анализ. След, което влизат
в бита и ежедневието на хората.

 Рециклиране на черните метали

 Рециклирането на черните метали представлява добива им
чрез преработка на отпадъците от тях – ненужни детайли, машини,
строителни материали и стоманени и чугунени отпадъци от бита.

За целта на рециклиране на видовете черни метали е необходимо

отпадъците от същите да бъдат събрани, транспортирани, сортирани,
подготвени и доставени в стоманодобивните предприятия. Предвид обема
и теглото на отпадъците от черни метали, тези дейности са трудоемки и
скъпоструващи. За да се извършват качествено е необходим финансов
ресурс, техническо оборудване и добра логистика.

 Рециклиране на стомана
Като най-разпространени видове черни метали, стоманените отпадъци
се рециклират в най-голяма степен. Рециклирането на стомана спестява
много енергия, природни ресурси и намалява вредните емисии в
атмосферата в следствие на добива на руди. Нужна е около 60% по-
малко енергия за производството на стомана от рециклирани
материали, отколкото при производството й от желязна руда.

Стоманата е с 50% рециклируем елемент и може да се рециклира

многократно без да променя качеството и здравината си.

За рециклиране на стомана се използват т. нар. електродъгови

пещи. Oтпадъчните видове черни метали, които днес наричаме накратко
„скрап“ се разделят по видове и при необходимост минават през
допълнителна обработка – рязане, шредиране, сортиране.

След сортиране, скрапът се транспортира до електродъговите пещи.

Посредством кранове с висока товароподемност, скрапът се изсипва в
пещите. Следва процесът на топене на скрапта, която се загрява до около
1650 градуса по Целзии с помощта на електродите. Разтопената скрап се
излива в стоманоразливъчна кофа, след което течният метал отива в
кофъчната пещ за допълнителна обработка и се получава окончателният
химичен състав на зададената марка стомана.

Готовата течна стомана се подава на машини за разливане на стомана,

т.нар. машини за непрекъснато разливане на заготовки. В тях се
получават полуфабрикати – сляби, кнюпели и блуми, които се използват
за направата на готови стоманени продукти чрез леене, валцуване,
пресоване, коване, студено изтегляне.

 Рециклиране на чугун
Рециклирането на чугун в стомана е възможен чрез претопяване, но
тъй като той е сплав на желязото с относително високо съдържание на
въглерод и в състава му присъстват и други нежелани елементи, същият се
разтопява и се подлага на допълнителна преработка, при която се
отстранява излишния въглерод и други нежелани примеси, а в някои
случаи се добавят легиращи елементи.
 IV. Заключение

Рециклирането на черни метали е високотехнологичен процес,

лежащ върху основа от труда и стремежите на поколения учени към
прогрес. Стъпвайки на техните рамене, днес, имаме възможност да
допринесем не само за следващата стъпка в усъвършенстване на
технологиите, а по-важно – да се погрижим за природата,
като рециклираме отпадъците от нашия бит и дейности.

V. Литература

1. Татяна Авджиева, Константин Стаевски, “

Материалнознание и технология на материалите”,
Университетско издателство “Св. Климент Охридски”

2. Д. Бучков , “Термична обработка на металите”, 1980 г.