МЕД

Място в периодичната система

Група- 11; период-4

Физични свойства
При стайна температура медта е в твърдо агрегатно състояние, като нейната твърдост
превъзхожда тази на другите два метала от 1Б група на Периодичната Система. Елементът се
класифицира като преходен метал (d-елемент) и простото му вещество се отличава с добра
ковкост, изтегливост, топлопроводимост и електропроводимост. Металната мед е червена на
цвят и притежава метален блясък

Химични свойства
Медта образува голямо разнообразие от химични съединения със степени на окисление +1 и +2
(по-стабилна), които се наричат съответно купросъединения и куприсъединения. При
специални условия са възможни +3 и +4 степен на окисление. Тя не реагира с водата, но в
контакт с атмосферния кислород протича бавна реакция, която покрива медта със слой от
кафяво-черен меден оксид. За разлика от окисляването на желязото, оксидният слой при медта
е плътен и не позволява развитие на корозията в дълбочина. Зелената патина, която може да се
види по стари сгради и съоръжения, като Статуята на свободата, най-големият меден паметник
в света, представлява меден карбонат, образуван от реакция на медта с атмосферния
въглероден диоксид.

С кого взаимодейства?
Медта е слабо активен метал. Проявява по-слаба активност от елементите от ІА.
* Взаимодействие с прости вещества.
При внасяне на медна пластинка в пламъка на спиртна лампа тя почернява поради
образуването на черен меден оксид(CuO) при висока температура - 5000С.
Също при висока температура медта взаимодейства с халогенните елементи, сярата и други.
Ако в цилиндър, пълен с хлор, на дъното на който има пясък, се внесе снопче нажежени медни
жички, се наблюдава получаването на капки от стопен жълто-зелен меден дихлорид. Процесът
протича с отделяне на светлина и топлина:
С металите медта образува сплави с важно практическо значение. Почти половината от
произвежданата мед се използва за медни сплави.
Директното взаимодействие между Cu и S, Se и Te води съответно до получаването на Cu2S,
Cu2Se, Cu2Te.
С елементите от VA група медта образува устойчиви съединения (Cu3N, Cu3P, Cu3As).
* Взаимодействие с химични съединения.
Медта се намира след водорода в реда на относителна ативност(РОА) на металите и не може да
го измести от съединенията му. Затова с разредени киселини, които нямат окислителни
свойства тя взаимодейства само в присъствие на окислител:
Медта взаимодейства с концентрираните азотна и сярна киселини, които са окислители:

СРЕБРО
Името сребро произлиза от санскритската дума „Argenta“, което означава „светлина”. От
същата произлиза и латинска дума „Argentum” или в превод бял.На български „сребро“, на
немски език „Zilber“, на английски „silver“ – тези думи произлизат от древно-индийската дума
„Sarpa“, с което са обозначили Луната и Сърпа (по аналогия с Луната) – най-стария инструмент
на земеделския производител
Място в периодичната система
Група- 11; период- 5

Физични свойства
Среброто е с бяло-сив цвят и красив метален блясък. То е меко, ковко и пластично и може да
се обработва механически, но все пак е по-твърдо от златото и по-меко от медта. Може да се
изкове на лист с дебелина около 2 μm, който пропуска светлина със синьозелен цвят. Леенето
на среброто е невъзможно, тъй като подобно на медта в стопено състояние то разтваря
значителни количества въздух, като при застиването кислородът се отделя и разкъсва
втвърдената повърхност. Неговите сплави обаче могат да се леят. Среброто е най-добрият
проводник на електричество и топлина. Металът има диамагнитни свойства и неговата
магнитна възприемчивост не зависи от температурата. Отразява 95% от видимата и до 98% от
инфрачервената светлина.

Химични свойства
Атомният радиус на среброто е сравнително малък и затова то здраво задържа валентните си
електрони. Ето защо елементът има слаба редукционна способност. При химичните
взаимодействия участва с единия си електрон от външния електронен слой и проявява първа
валентност. В химичните съединения е от +1 (най-устойчива), +2, +3 и +4 степен на окисление.
То не се окислява, затова се причислява към „благородните метали“, заедно със златото и
металите от платиновата група. Среброто е най-реактивоспособното от благородните метали.
Въпреки това е слабо активно в сравнение с другите матали.

С кого взаимодейства?
При нагряване от 170°С, се покрива с тънък оксиден слой съгласно уравнението:
Със сероводорода реагира винаги, при което повърхността почернява вследствие образуването
на Ag2S. На това се дължи потъмняването на сребърни предмети, когато са стояли на въздуха
дълго време или са били внесени в минерални бани, миришещи на сяра. При сплав от 80% Ag и
20% Pd почерняване не се наблюдава.
Разстваря се в гореща концентрирана H2SO4, която действа окислително:
Взаимодейства с хлороводородната, бромоводородната и йодоводородната киселина:
Основите не му действат дори и когато са в стопилка.

Свойства на оксиди, хидроксиди или оксокиселини

Дисребърен оксид се Получава като черна утайка при реакцията между сребърна сол и алкален
хидроксид. Всъщност би трябвало да се получи AgOH, обаче хидроксидът бързо се
обезводнява при условията на утаителния процес:
Може да се получи в разредени разтвори на AgNO3 и алкална основа. Бледа утайка, която се
обезводнява до Ag2O. Данните в миналото за съществуването на по-нисши оксиди от Ag2O,
като например Ag4O и други, понастоящем са отречени. Сребърният оксид намира
приложение в медицината, в препаративната неорганична химия и др.
ЗЛАТО
Химичният символ на златото Au произлиза от латинската Дума Aurum, което, преведено
буквално, означава „светеща зора."
Място в периодичната система
Група- 11; период- 6

Физични свойства
Златото е най-ковкият метал – един грам от него може да бъде изкован в лист с площ един
квадратен метър. Златното фолио може да бъде направено толкова тънко, че да стане
прозрачно, като преминаващата през него светлина е зеленикавосиня, тъй като златото
отразява силно жълтото и червеното. Такива полупрозрачни листове отразяват и голяма част от
инфрачервената светлина, поради което се използват като инфрачервени щитове във визьорите
на топлозащитни костюми и скафандри. Златото е добър проводник на топлината и
електричеството. За разлика от повечето метали, които в чист вид са сиви или сребристобели
на цвят, златото е жълто. Той е доста изтеглив и има най-голяма електроотрицателност от
всички метали.

Химични свойства
Обичайните степени на окисление на златото са +1 и +3, по рядко +2 и +5. Съществуват и
редки златни съединения със степен на окисление −1, наречени ауриди – напр. цезиев аурид
(CsAu), меден аурид (Cu3Au). Златните йони в разтвор се редуцират и утаяват чрез добавяне на
друг метал като редукционен агент. Добавеният метал се окислява и се разтваря, измествайки
златото от разтвора и давайки му възможност да се отдели като твърда утайка. Златото с
висока чистота няма вкус и мирис, което е свързано с неговата устойчивост на корозия: вкусът
на металите се дължи на образуваните в разтвора метални йони.

С кого вазимодейства
Златото не реагира химически с въздуха, влагата и повечето корозивни вещества, което го
прави подходящо за използване в монети и украшения, а също и като защитно покритие на
други, по-реактивни метали. Въпреки това златото не е напълно инертно химически. Не
взаимодейства непосредствено с кислорода, водорода, азота, фосфора, антимона и въглерода.
Изследванията показват, че само повърхностните атоми на златото взаимодействат с
кислорода. То е неразтворимо в повечето течности, но се разтваря в смес от силни киселини –
т. нар. царска вода. Не взаимодейства с чисти киселини и основи, освен в гореща селенова
киселина:
2Au + 6H2SeO4 -> Au2(SeO4)3 +H2SeO3 + 3H2O
В смеси с азотна или сярна киселина с манганова киселина (HMnO4), и в царска вода:
След изпарение се образуват жълти кристали на комплексното съединение водороден
тетрахлороаурат хидрат
[HAuCl4*3H2O] Във водни разтвори на цианиди (Na, Ca, K), при достъп на кислород или други
окислители, златото се разтваря, образувайки цианоаурати:
Цианоауратите се редуцират до чисто злато:
Тези две реакции лежат в основата на важния промишлен процес за извличане на златото от
рудите.
Освен това, на златото действат и разтопени смеси на основи и нитрати на алкалните метали, а
също и други съединения, като халогени и други неметали:
Взаимодейства с някои оксиди, киселини и соли при по-специфични условия: