Iron Carbon - Cementite Phase Diagram 2

Материалът е подготвен от: доц. В. Камбуров, гл.ас. Р. Димитрова, доц. Р. Рангелов, инж. А.
Димитрова
„Материалознание и технология на материалите“
Опорни точки от записки по лекции
на проф. д.т.н. Й. Генов
Съставили: В. Камбуров, Р. Димитрова, Р. Рангелов, А. Димитрова
При подготовката на този материал са използвани, следните учебници и учебни помагала:

1. Балевски А., „Металознание“, София, ДИ „Техника“, 1988;
2. Калев Л., „Технология на машиностроителните материали”, София, ДИ „Техника“, 1974;
3. Бучков Д., М. Кънев, „Материалознание“, София, Изд. „Техника“, 2007;
4. Желев А., „Материалознание – техника и технологии“, том І „Получаване на
машиностроителните материали“, София, 1999;
5. Желев А., „Материалознание – техника и технологии“, том ІІ „Технологични процеси и
обработваемост“, София, 1999;
6. Кемилев Н., Н. Тончев, „Материалознание и технология на материалите“, Изд. „Виртуален
център“, София, 2006;
7. Цанков Ц., Г. Попов, Г. Пецов, „Обработване на металите чрез пластична деформация“,
София, Изд. Техника, 1995;
8. Анчев В., В. Тошков, Л. Василева, Ж. Захаридова, Ж. Калейчева, Й. Николов, Р. Петров,
В. Симеонов, „Ръководство за лабораторни упражнения по материалознание“, София, ИК
„КИНГ“, 2001;
9. Сторожев М., Е Попов, „Теория обработки металлов давлением”, М., „Машиностроение“,
1977;
10. Kalpakjian S., S. Schmid, „Manufacturing processes for engineering materials”, Prentice-Hall,
2001.
Полиморфно състояние на желязото
Материалът е подготвен от: доц. В. Камбуров, гл.ас. Р. Димитрова, доц. Р. Рангелов, инж. А. Димитрова
Полиформизъм (алотропия) на желязото – означава, че то може да съществува в различни форми, устойчиви при
различни температури. Тези форми се наричат полиморфни модификации, а преходът от една полиморфна
модификация в друга се нарича полиморфно превръщане. “Полиформните” или “алотропни” състояния или
изменения (модификация  преобразуване, изменение) на Fe се отнасят преди всичко до вида на кристалната му
решетка. Полиморфни модификации имат още сярата, фосфорът, калаят, кварцът, въглеродът и др. Всяка полиморфна
(алотропна) модификация има различни свойства – различен обем, различна разтворимост, различен специфичен обем.
T0C
1539 0C
 - Fe Желязото (Ferrum) е елемент

1392 0C
от VІІІ Б група на периодичната
система, то е преходен метал.
Желязото е един от най-
разпространените метали -
 - Fe
среща се главно във вид на
руди. То е пластично - може да
910 0C
се кове и изтегля. Въпреки
навлизането в употреба на
768 0C
много нови материали, все
още желязото е в основата на
повечето сплави, които се
ползват за производството на
- Fe
конструкции, детайли,
инструменти и изделия за
бита.
Диаграма на състоянията желязо - въглерод.
Така, че в зависимост от температурата  - Fe може да бъде феромагнитно
или парамагнитно ( - Fe). Магнит (от гр. magnetis)– букв. камък от областта
Магнезия (древен град в Мала Азия) – тяло, притежаващо магнитно поле.
t, min Феромагнетизъм – силно проявен магнетизъм, присъщ на металите от групата
на железити (феро  желязо) – желязо, никел, кобалт.
Полиморфно състояние на желязото
При стайна температура желязото има обемно центрирана кубична решетка (ОЦК). Елементарната му клетка
представлява куб със ръб 0,287 nm (109nm = 1 m). По върховете на куба и в мястото на пресичане на телесните му
диагонали са разположени железните атоми (йони).
Тази полиморфна модификация на желязото се отбелязва като
- Fe и е стабилна при температури под 910С. При 910С  -
желязото търпи полиморфно превръщане и се преобразува в 
- Fe. На време - температурната крива на желязото се появява
площадка, която показва, че при достигането на критичната
температура се консумира известно количество топлина за
преобразуване на кристалната решетка. При 768С -
температура на Кюри - също се забелязва площадка.
При тази температура  - желязото губи магнитните си

свойства и от феромагнитно състояние преминава в
парамагнитно без да се променя вида на кристалната му
решетка.
- желязото има стенно центрирана кубична решетка (СЦК),
която още се нарича равнинно центрирана (РЦК). Атомите му
са разположени по върховете на куба и в местата, където се
пресичат диагоналите на всяка една от шестте стени. При
1392С желязото отново претърпява полиморфно превръщане -
 - Fe преминава в  -Fe. При това на време-температурната
крива се появява трета площадка. Кристалната решетка на  -
Fe е същата като на  - Fe. То е устойчиво до температурата
на топене - 1539С. При температурата на топене отново се
появява площадка на време - температурната крива - тя
съответства на енергията, консумирана от метала за промяна
на агрегатното му състояние.
Въглеродът е елемент от ІV А група на периодичната система.
Има няколко полиморфни модификации - диамант, графит,
карбин (получен синтетично). Свойствата на веществата,
съответстващи на различните полиморфни модификации
силно се различават. При стайна температура най-стабилен в
термодинамично отношение е графитът.
Желязо-въглеродна диаграма
William Roberts-Austen's
first iron - carbon "T - x"
diagram. first "T - x"
diagrams or measured
temperature (T) composition
(x) diagrams. His first T - x
diagram for the iron - carbon
system appeared in 1897
(see below).
There is a minor dispute that
one Albert Sauveur or one
Reinhard Mannesmann
preceded him.
Anyway, T - x diagrams are not true phase diagrams because they are not equilibrium diagrams
H.W. Bakhuis Roozeboom who, invited by Austen
(even so they may come close) for the simple reason that "equilibrium" wasn't quite invented yet.
to do so, produced the first "real" phase diagram.
Gibbs' ground-breaking work, while published in time from 1876 to 1878, was pretty much
Roozeboom's first iron - carbon phase diagram.
unknown.
The iron - carbon phase diagram
The colors are usually not there. They only serve to give you, the smith, an idea what the work
piece looks like at the temperature indicated
There is hardly any

austenite (the yellow γ
phase). That's because
phosphorous does what
is known as "closing the
γ-field"; just like arsenic
(As), silicon (Si),
aluminium (Al),
beryllium (Be), titanium
(Ti), vanadium (V),
molybdenum (Mo) and
chromium (Cr).
Phase diagram Iron - Phosphorous

Желязо-цементитна диаграма
Характерни точки в желязо-въглеродната диаграма:
т. А – 0% С; температура 1539ОС – точка на топене на
чистото желязо; т. В – 0.5% С; температура 1500ОС; т. С –
4.3% С; температура 1147ОС – евтектична точка; т. D –
6.67% С; температура 1252ОС – АВСD е ликвидус линия;
т. Е – 2.14% С; температура 1147ОС – точка на
максимална разтворимост на С в γ - Fe; т. F – 6.67% С;
температура 1147ОС – точка на топене на сплав със
6.67% С; т. G – 0% С; температура 910ОС – температура
на полиморфно превръщане на чистото желязо; т. S –
0.83% С; температура 727ОС – точко на евтектоидно
разпадане, точките определящи минимална температура,
при която съществува γ - Fe ; т. P – 0.04% С; температура
727ОС – точка на максимална разтворимост на С в  -
Fe; т. К – 6.67% С; температура 727ОС;
Точките по ординатата (№% С, 100% Fe – лявата
ордината) определят температурния интервал на
стабилност на полиформните модификации на желязото.
Точка Температура, оС Концентрация на въглерод, мас. %
A 1539 0
B 1492 0,5
C 1147 4,3
D ≈1600 6,67
E 1147 2,06 (2,14)
F 1147 6,67
G 910 (911) 0
H 1492 0,1
J 1492 0,15
K 727 6,67
L 20 6,67
M 768 –
N 1392 0
O 768 –
P 727 0,02
Q 20 0,008 5
Диаграма на състоянията желязо – цементит:
S 727 0,83
а) фазова; б) структурна
Твърдите разтвори се разполагат в области от диаграмата, защото съществуват в концентрационен
интервал. Химичните съединения се представят с вертикална линия, защото в тях количественото
съотношение на атомите на двата елемента, съставящи молекулата, е фиксирано.
Ферит (фаза Ф) – твърд разтвор на въглерод в обемно центрираната кубична решетка на

-Fe   тв.разтвор. В зависимост от температурата разтваря различно количество
въглерод (от 0.008% при стайна температура до 0.02% при 723ОС).
Аустенит (фаза А) – твърд разтвор на въглерод в стенно
центрираната кубична решетка на  - Fe   тв.разтвор.
може да разтвори до 2.06%С при 1147ОС.
Цементит (фаза Ц) - Fe3C е
химично съединение - железен
карбид с 6.67% въглерод.
Цементитът е със сложна
ромбическа решетка
Графит (фаза Г) – фаза в
сплавта, наречена чугун
Перлит (структурна съставна П)
– двуфазна кристална смес
(евтектоид 0.83%С) от фино
напластени една до друга
феритни и цементитни ламели.
Ледебурит (структурна съставна
Л) – двуфазна кристална смес
(евтектичен продукт 4.3%С) от
аустенит и цементит. Аустенитът
се разпада до перлит (под 727ОС),
а ледебуритът - до видозменен
ледебурит (структурна съставна
ВЛ) - смес от перлит и цементит.
2
Желязо-въглеродна диаграма, структурен анализ
Стомани и чугуни
Известните ни от практиката сплави на желязото и въглерода са стоманата и чугунът. Стомани са тези желязо-
въглеродни сплави, които съдържат до около 2% въглерод. Чугуните теоретично могат да съдържат до 6.67%
въглерод, но в практиката се използват чугуни с въглеродно съдържание от 3.0 – 4.5% С. За подобряване на
свойствата стоманите и чугуните се легират с някои елементи, но винаги съдържат желязо и въглерод. За
изучаването на структурата и свойствата на стоманата и чугуна и за проектиране на технологии се ползва желязо-
въглеродната диаграма. Желязо-въглеродната диаграма е по-сложна от елементарните диаграми на състоянието и
може да се разглежда като съставена от няколко от тях. Причина за сложността й е наличието на полиморфни
модификации при желязото и фактът, че желязото и въглеродът в различни съотношения образуват твърди
разтвори, химично съединение или механични смеси от твърдите разтвори и химичното съединение. Желязо -
въглеродната диаграма се разглежда до концентрацията на химичното съединение цементит (6.67%С), защото в
тази част се намират сплавите с практическо приложение. Представена по този начин, диаграмата може да се
разглежда като двукомпонентна диаграма на желязо и железен карбид или желязо – цементитна диаграма.
характерни точки, фази, фазов анализ
Структурен анализ на стомани и чугуни
Сплав с концентрация b - евтектоидна (перлитна) стомана т.S (0.83% С): – т. b1 - хомогенна стопилка (L); – т. b2 - аустенитни кристали (
- тв.р-р) и стопилка (L+А); – т. b3 – еднофазно състояние аустенит (А) с концентрация b; – т. b4 – ферито-цементитна смес (перлит П) (в т. S
евтектоидна реакция при 727С от аустенитните кристали с концентрация S (0,83% С) се получава П.
А0.83%С  Ф0.02%С + Ц6.67%С
Сплав с коцентрация а% С – подевтектоидна (нисковъглеродна) стомана – след т.В от перитектикума и преди т.Е (над 0.04% С и под
0.8% С): – т. а1 - хомогенна стопилка (L); – т. а2 - двуфазно състояние аустенитни кристали ( - тв.р-р) и стопилка (L+А) (концентрацията на 
кристалите се изменя по линията (JE), а на стопилката по (ВС)) ; – т. а3 – еднофазно състояние аустенит (А) с концентрация а; – т. а4 –
двуфазно състояние ферит ( - тв.р-р) и аустенит (Ф+А) (концентрацията на ферита се изменя по линията (JP), а на аустенита - по (JS) и
приближава евтектоидната); - т. а5 – две фази ферит и цементит и структурна съставна перлит (ламелки ферит и цементит) (Ф+П+Ц’’).
Сплав с концентрация с - надевтектоидна стомана: – т. с1 - хомогенна стопилка (L); – т. c2 - аустенитни кристали ( - тв.р-р) и стопилка
(L+А); – т. c3 – еднофазно състояние аустенит (А) с концентрация c; – т. c4 – две фази цементит и аустенит (А+Ц) (концентрацията на
въглерод в аустенита е по линията SЕ и се приближава до евтектоидната); -– т. с5 – цементит и перлит (Ц””+П) (ферито-цементитни ламели)
отделя се и третичен цементит.
Сплав с концентрация е - евтектичен чугун т.С (4.3% С): – т. е1 - хомогенна стопилка (L); – т. е2 - при евтектичната концентрация се
получават кристална смес от аустенит и цементит – т.нар. ледебурит (Л); L4,3%С  А2,06%С + Ц6,67%С
- т. е3 – видоизменен ледебурит, перлит и вторичен цементит (аустенитът се разпада на ферит и перлит).
L Сплав с концентрация d -
A a1 b1
c1 подевтектичен чугун: – т. d1 -
B a' хомогенна стопилка (L); - т. d2 двуфазно
H b'
J a"2 c' f1 D
b2 d1 състояние - аустенитни кристали и
N a'2
e1
b'2 a'' c2 b"2 c"2 L+Ц' стопилка (L+А) (концентрацията на 
c'2
b''
L+A кристалите се изменя по кривата ВС, като
C f2 се приближава до евтектичната,
a3 c" E d2
A c3
Л F съответстваща на т. С); - т. d3 - две фази
b3 c'"
d3 аустенит, ледебурит ( евтектичната
e2 f3 реакция) и вторичен цементит (отделян от
G А+Ц
A+Ц" A+Ц''+Л Л+Ц' аустенита ); - т. d4 – видоизменен
A+Ф
a'''
a''4
c'4 c4 ледебурит, перлит и вторичен цементит
ФP
a'4 a4 f'3 (аустенитът се разпада на ферит и
S cIV K
d4
перлит) .
e3 f4
b4
b'4 b"4 Сплав с концентрация f -
Ф+П Ф+Ц надевтектичен чугун: – т. d1 -
П+Ц"
a5
a'5 a"5 хомогенна стопилка (L); - т. f2 двуфазно
П П+Ц''+ВЛ ВЛ+Ц' състояние – цементит и стопилка (L+Ц) ; -
c'5
c5
c"5 т. f3 предварително отделеният първичен
цементит и ледебурит, получен при
евтектичната реакция; - т. f4 –
Q L видоизменен ледебурит и първичен
Fe 0,8 2 4,3 6,67%C цементит
Структурен анализ Fe3C
Структурни превръщания в стоманите
Ферит
Перлит
Ферит +
Мартензит
Перлит
Аустенит
Перлит
Бейнит
Цементит +
Въглеродни стомани
In Delhi you find a famous 1600-
year-old huge iron pillar (7 m
tall, 6 tons in weight), forged
together from many pieces of
Стоманата е желязо – wrought iron with low carbon
въглеродна сплав под content that simply does not
2.0 – 2.14% С. rust. Its "secret" has recently
been unveiled by Indian
Чугунът е желязо – scientists. The relatively large
въглеродна сплав с amounts of phosphorous in the
над 2.14% С iron and in slag particles within
(обикновено то е по- the iron, catalyzed the formation
високо 3.0 – 4.5%). of a special kind of rust, so-
called δ-FeOOH ("Misawite")
plus a layer of crystalline
phosphates that together form a
stable protective layer on its
surface
Въглеродни стомани
Желязото е химичен елемент. Стоманата е желязо – въглеродна сплав под 2.0 – 2.14% С. Чугунът е желязо –
въглеродна сплав с над 2.14% С (обикновено то е по-високо 3.0 – 4.5%). Комбинацията под различни форми и при
различни концентрации на ферит (мек, пластичен 80 НВ) и цементит (твърд, крехък 800 НВ) обуславя и различните
свойства на стоманите.
The ductility - tensile strength
В зависимост от въглеродното съдържание стоманите са:
технически чисто желязо – С < 0.008% С – структура ферит –
меко и пластично; - подевтектоидни стомани – С > 0.008% - <
0.83% С - структура – ферит и перлит (Ф + Ц); (при 0.3-0.5%
въглерод стоманата се счита за средно твърда); - евтектоидни
стомани – С = 0.83% (12% цементит) - структура перлит; -
надевтектоидни стомани – 0.83% < С < 2.14% С – структура –
перлит + цементит (при нарастване на въглеродното
съдържание над 1.3% (20% цементит) прави стоманата
твърда и много крехка.
Влияние на въглерода върху свойствата на стоманите.
Увеличаване на %С води до нарастване на якостните
показатели - B и S, но и до намаляване на пластичността -
 и .
Mild = Mild steel. IF = Interstitial Free steel.

BH = Bake Hardening steel. IS = Isotropic Steel ; C-Mn = carbon - manganese steel
(whatever that means) ; HSLA = High Strength Low Alloy steel; DP = Dual Phase steel;
TRIP = Transformation Induced Plasticity steel. ; MP = Multi Phase steel;
AHSS = Advanced High Strength Steels; a family of steels as indicated.
Манганът и силицият подобряват качествата на стоманите,
тъй като се разтварят във ферита и аустенита.
Фосфорът - вреден за стоманите елемент (студена крехкост).
Сярата - образува се неразтворим железен сулфид – FeS
(червена крехкост (800 до 1 000 С). Кислородът -
О се
наблюдава под формата на неметални включвания – (FeO).
Азотът - разтваря се в желязото в ограничени количества и
образува нитриди - синя крехкост (200 – 300ОС). Водородът -
вреден елемент, но трудно се отстранява (образуват се т.нар.
флокени).
Влияние на въглерода върху
свойствата на стоманите
Чугуни. Видове и свойства
Чугунът е желязо – въглеродна сплав с над 2.14% С. Основната структура на белите чугуни е видоизмененият
ледебурит (перлито-цементитна смес), който съдържа около 65% цементит - матрична фаза, определяща качествата на
материала – твърд и крехък, поради което не се използва. Използват се чугуни с въглеродно съдържание от 3.0 – 4.5%
С и с протекъл процес на графитизация..
Според вида на металната матрица (степента на графитизация)
чугуните биват: сиви, преходни и бели. Сивите чугуни са три вида: -
феритни – пълна степен на графитизация (ферит + графит);
- ферито-перлитни – запазен е само евтектичния цементит, но той е
включен в перлитната смес (ферит + перлит + графит); - перлитни –
металната матрица е перлит (перлит + графит).
Преходните чугуни съдържат видоизменен ледебурит и графит
(перлит + цементит + графит).
Белите чугуни са от видоизменен ледебурит и цементит, без графит.
Класификация на сплавите
– видове стомани и чугуни
Процесите на графитизация зависят от: - скоростта на

охлаждане; - осъществяне на задържане при 1150ОС
(графитизиращо отгряване); - наличие на примеси,
активиращи процеса (активатори); - липса на примеси,
стабилизиращи цементита (карбидообразуващи).
Силицият улеснява получаването на т.нар. сиви чугуни,
активатори са също Al, Ni, Co, Zn, Be, Cu пр.
Повишеното съдържание на въглерод също улеснява
процеса, поради което при стомани е почти невъзможно да се
отдели въглерод..
Карбидообразуващите елементи възпрепятстват графитизацията – „избелват“ чугуните), независимо дали се разтварят
12
в цементита (азот, кислород, сяра и пр.) или образуват собствени карбиди (манган).
Структура на сивите чугуни
Структурата на сивите чугуни се формира под влияние на два основни
фактора – химичен състав и скорост на охлаждане. Белите чугуни (ВЛ +
Ц, без графит) - поле А. Преходните чугуни ВЛ (П + Ц) + Г – поле Б. В трите
полета В ледебурит не се получава - чугунът е сив: - феритен (Ф + Г) – поле
В3; - ферито-перлитен (Ф + П + Г) - поле В2; - перлитен – (П + Г) – поле В1.
При бавно охлаждане на течния чугун– пластинчата форма – обикновен

сив чугун. При използване на подходящ модификатор (напр. Mg)
сфероидална форма или сферографитен чугун. Гнездовидната форма е
резултат на термично обработване (отгряване) на бели чугуни, което се
нарича темпероване. Микроструктура на основните видове чугуни
.
Количество на цементитната
фаза в стоманите и чугуните
(a) Gray iron: the dark graphite flakes are embedded in an -ferrite matrix. (b) Nodular (ductile)
iron: the dark graphite nodules are surrounded by an -ferrite matrix. (c) White iron: the light
cementite regions are surrounded by pearlite, which has the ferrite–cementite layered structure.
(d) Malleable iron: dark graphite rosettes (temper carbon) in an –ferrite matrix. (e) Compacted 13
graphite iron: dark graphite worm-like (or vermicular) particles within an -ferrite matrix.
4
Металургични процеси при добиване на чугун и стомана
Метална руда – минерални образувания (смес от минерални и химични съединения на един или повече метали)
с такива по количество и вид, съдържащи метали или химични съединения на метала, които осигуряват
технологична възможност и целесъобразност за извличане на металите от тях.
Железни руди: - Магнезит – Fe3О4 – най-богата на желязо руда (45-60% желязо) – черен цвят, метален блясък,
магнитни свойства (скална маса и пясък ); - Хематит - Fe3О3 около 70% желязо, практически 40 – 60% Fe, червен
цвят, слабо се привлича от магнит; - Лимонит - 2Fe2О3.Н2О (хидрооксиди) – най-разпространен, около 30 – 45%
Fe; - Сидерит - FeСО3 (железен карбонат), практически 25 – 40% Fe. За да се извлече Fe от железни окиси
трябва да се „отнеме“ кислорода. Химическата реакция, при която кислородът се отнема от неговото съединение
се нарича “редукция”.
Подготовка на желязната руда

за добиване на чугун: - обогатяване
(железни окиси); - уедряване –
брикетиране, пресоване; спичане – с
кокс и въглища – нагрява до
температура 1200 - 1400ОС;
агломерация.
При движението си надолу в
отделните зони по височина на
високата пещ в шихтата (руда и
гориво) се извършват различни
физико-химични процеси: -
изпарение на хигроскоп. влага; -
отделяне на хидратир. влага
(свързаната влага); - отделяне на
летливите вещества (600ОС); -
разлагане на карбонатите; -
редуциране на желязото; -
овъглеродяване на желязото; -
стопяване на метала и образуване на
шлаката.
Добиване на чугун
Горене – коксът, който също се подава отгоре, постепенно се разгаря и когато достигне до отворите, през които се
подава нагрят въздух, той изгаря: C + O2 = CO2 + Q (над 2000ОС).
Когато СО2 срещне при висока температура загретия кокс, въглеродният диоксид се редуцира по реакцията:
CО2 + С = 2CO – Q (пада до 1600ОС).
Разлагане на карбонатите - когато СО2 срещне при висока температура загретия кокс, въглеродният диоксид се
редуцира по реакцията: CО2 + С = 2CO - Q
Разлагането на карбонатите е ендотермично , но то води до СаСО3  Са + СО2 – Q,
отделяне на СО – главен редуктор за редуциране на FeСО3  Fe3O4 + 2СО2 + CO – Q
железните окиси. Водата от шихтата и въздуха се разлага
и редуцира от С при 1000ОС до водород.
Редуциране на желязото (отнемане на кислорода) – Редуктори могат да са, както следва:

извършва се последователно: - въглеродният оксид СО – индиректна редукция с
Fe2О3  Fe3O4  FeO  Fe. отношение Fe към O:
2/3  3/4 3Fe2О3 + СО  2Fe3O4 + СО2
3/4  4/4 Fe3O4 + СО  3FeO + СО2
4/4  Fe без О FeO + СО  Fe + СО2
- въглеродът С – директна редукция с
отношение Fe към O:
2/3  Fe без О Fe2О3 + 3С  2Fe + 3СО
3/4  Fe без О Fe3O4 + 4С  3Fe + 4СО
4/4  Fe без О FeO + С  Fe + СО
Индиректната редукция се извършва при температури

от 400ОС до 1000ОС, а директната – при температури
над 1000ОС (Бодуардова равновесна крива СО – СО2).
Овъглеродяване на редуцираното желязо Въглеродът се свързва с желязото в Fe3С, който се разтваря в

металната маса и температурата на топене намалява – така се получава чугун с въглеродно съдържание 3.0 –
4.5%С – в течно състояние при температурата от 1600ОС 4в долната част на пещта. Шлаките са резултат от
стопяването на неметалната част на рудата и пепелта.
Директен метод – метализация в твърдо състояние направо от рудата – само при руда с високо съдържание на желязо
(60-70%). Рудата се смила и се гранулира. Както в древните пещи, така и тук рудата (гранулите) не се стапят, а желязото
се редуцира в твърдо състояние – до желязо повече от 90%.
First of all you need a crucible that Second, you need a furnace that
can take the heat, at least 1350OC and can produce at least 1350OC.
higher is better! You can't make it You can easily get that kind of
from "regular" clay because your temperature close to the tuyere of
crucible then would start to melt a well-constructed and vigorously
around 1200OC. So use "special" clay blown bloomery but here you
and strengthen it with roughly equal need to heat a crucible inside a
amounts of (silicon dioxide rich) rice kind of kiln.
chaff. Or find some other way, e.g. by Crucibles. Left, the larger but
using "China clay" or stuff containing a thin-walled Central Asia kind;
lot of aluminum oxide. right the smaller and older Indian
variety. Several crucibles were
put in a bed of charcoal inside a
domed kiln and a lot of air was
blown in from below.
Your iron needs to be crushed

into suitable lumps. Note that for an "ideal" crucible steel
process, you may want to have your iron more or less as
dust or powder. So why organic matter and not
charcoal? The decomposition of the organic stuff at high
If you want to make crucible steel with at
temperatures releases hydrogen (H2) and carbon
most 2 % carbon, possibly a bit less, you
monoxide (CO) among other stuff, gases that will not
must keep up a temperature of at least
only prevent the oxidation of the iron but remove the
1350OC for hours and within a not too small
oxides already there.
area. One might speculate what you might
get at lower temperatures, where you find
yourself inside the "γ + liquid" phase field.
Known Places where Crucible Steel was made in There you have a mixture of carbon-lean
early times Crucible steel could have been made solid austenite and a carbon-rich liquid.
as early as 500 BC or so - it's just not likely.
You can remove your crucible steel from the
crucible (which you have to destroy in the
process). You will have produced either a wootz
cake if you feel attached to the modern English
tradition, or a bulad egg if you use the more
ancient names for naming the ingot . 4
"Cake" or "egg" refer to the shapes of your ingot,
determined mostly by the shape of the crucible
bottom.
Pattern Welding
Pattern welding is a special way of constructing a sword blade from a lot of iron / steel parts. Pattern welding: Fire welding
different kinds of iron / steel in such a way that a specific pattern occurs on the finished (and possibly etched) blade. Piling
Most generally it means that a big piece of iron / steel is made by fire welding smaller pieces.
Old pattern welded swords are at least 1000 years old. They were en vogue around
200 AD - 800 AD in Northern Europe, after 800 AD they slowly disappeared. These
swords belong to the "Nydam treasure", all kinds of things unearthed from a
Danish bog. In fact, Danish bogs yielded a lot of swords (more than 400) from
around 100 AD - 500 AD, most of them Roman, and most of them pattern welded.
Pattern welded
swords from the
Nydam treasure.
Source: Schleswig-
Arranging the rods to be welded, Holstein
and welding Landesmuseum,
Schleswig,
Germany
Exhibit to the topic /pattern 4
welding"
Добиване на стомана от чугун
Индиректен метод – рафиниране на чугун създаване на условия и осъществяване на отстраняване (окисляване)
на съдържащите се в чугуна в повече въглерод, силиций, манган, фосфор, сяра. Широко приложение е намерил
конверторния метод за индиректно добиване на стомана в течно състояние. Добиването на стомана от чугун се
осъществява чрез вдухването на въздух през или над стопения чугун или вдухване на кислород над стопения чугун.
За първи път добиването на стомана чрез продухване на течен чугун с въздух с конструирана за тези цел пещ е било
предложено от Хенри Бесемер през 1855 г. При този метод се налага и предварително обезсеряване (в смесител)
чрез вдухване на.
калциев карбид FeS + CaC2 + 2FeO  CaS + 3Fe + 2CO
или сода FeS + NaCO3 + 2C  Na2S + Fe + 3CO
Sir Henry Bessemer

One of his inventions was a new kind of rifled
artillery shell that was supposed to spin around
its long axis in order to stabilize its flight. That is a
common thing by now. However, accelerating a
projectile down the barrel and into a spin will
keep the shell a bit longer in the barrel, causing
the pressure to increase - and the state-of-the-art
cast iron cannon to explode. Bessemer, not given
to giving up lightly, set out to make stronger
cannons and in going about this invented the
Bessemer process for mass-producing steel,
patented in 1856. Except he didn't. Because it is
actually the Kelly – Bessemer process. (already
Invented 1847).
Конверторът представлява съд с крушообразна форма, който се

закрепва посредством две шийки върху стойки, така че може да се
завърта около хоризонтална ос и да излива стопилката. Отвътре е
облицован с огнеупорна зидария. През отвора му се вкарва
водноохлаждаемо „копие“ с дюза, през която кислородът се вдухва
Конвертор с вдухване на въздух (кислород) от върху металната вана.
долу, през пода, който реализира продухване на
стопения чугун.
Повишаването на температурата (от 1350ОС до 1500ОС) е от екзотермичните реакции при окисляването: C + O2  CO + Q ;

Si + O2  SiO2 + Q; Р + O2  Р2O5 + Q; Si + 2FeO  SiO2 + 2F + Q.
Добиване на стомана в електропещи
Директен метод – метализация в твърдо състояние направо от рудата – само при руда с високо съдържание на
желязо (60-70%). Рудата се смила и се гранулира. Както в древните пещи, така и тук рудата (гранулите) не се
стапят, а желязото се редуцира в твърдо състояние – до съдържание на желязо повече от 90%. Следва разтопяване
и пречистване (рафиниране) в електродъгови пещи.
В електродъговите пещи се използва топлинния

ефект на електрическата дъга. В зависимост от
разположението на електродите и начина на
получаване на дъгата различаваме пещи с
директна дъга (дъга между електрода и метала), с
индиректна дъга (дъгата е между електродите, над
метала) и със закрита дъга (дъгата гори под слой
от твърда шихта). Отсъствието на шихтата
определя характера на процесите, водещи до
намаляване на съдържанието на въглерод, сяра и
фосфор.
Индукционната топлинна пещ е топлинна пещ с
индукционно нагряване. Представлява,
трансформатор, на който първична намотка е
спирала от медна тръба, охлаждана с вода, а
вторична – самият метал, който се топи.
Електрическият ток, който преминава по
спиралата (индуктора), създава променливо
магнитно поле, което индуцира в нагрявания
метал вихрови токове, и се отделя топлина.
За отливане на блоковете се използват метални форми – кокили, които се изработват от чугун или от лята
стомана. Запълването на кокилата с метал може да се извърши чрез заливане отгоре (горно леене) или чрез
заливане отдолу (сифонно леене).
При инсталациите за непрекъснато / полунепрекъснато леене на стомана се отливат заготовки с голяма
дължина.
Разливане на стомана, Непрекъснато леене
По-голямата част от стоманата, която се добива в металургичните заводи, се преработва в различни
полуфабрикати – профили, релси, ламарина и пр. чрез валцоване или коване. За тази цел разтопената стомана се
излива в метални форми и кристализира - получават се т.нар. стоманени блокове, които представляват изходните
материали за валцовото и ковашкото производства.
При охлаждането си металът се свива (както в течно, така и в твърдо състояние) и намалява своя обем.
Образувалите твърди пластове метал черпят метал за компенсиране на своето свиване от намиращия се
непосредствено над тях все още течен метал. По този начин в края на кристализацията се стига до получаването
на един дефицит (всмукнатина) в мястото, където е последно е имало течен метал.
Предпочитано нарастване по определени оси, под формата на „разклонения” около една главна ос – т. нар.
дендритна форма. При иглестите кристали предпочитаната посока на нарастване е направлението на
топлоотвеждане (перпендикулярно на стените на леярската форма). Структурни зони на стоманен блок, отлят в кокила
Видове „мъртви“ глави
При много големи

преохлаждания се получава
дребно зърнеста структура,
а при сравнително малки
Строеж на стоманен блок, преохлаждания се
отлят в кокила
получават равноосни
(многостенни) кристали.
Основни видове леярска структура
Разливане на стомана. Непрекъснато леене.
За избягване образуването на всмукнатина в отливаните блокове се
прилага т.нар. непрекъснато и полунепрекъснато леене. Течният метал от
пещта през разливната кофа се излива непрекъснато в кристализатор, а
втвърденият блок се изтегля с определена скорост от кристализатора.
Наличието на стопилка над зоната на кристализация подхранва
(компенсира) непрекъснато свиващият се при кристализирането под него
метал и не позволява образуването на всмукнатина. От кристализатора
блокът с още течна сърцевина постъпва в зоната на вторичното
охлаждане, състояща се от масивни ролки и група дюзи, които подават
вода към повърхността на блока.
Хоризонтално съоръжение за
непрекъснато леене на
стомана
Степента на охлаждане
и скоростта на
изтегляне на блока се
избират такива, че
течната сърцевина да
се втвърдява преди
постъпването на блока
в клетката на
изтеглящите
(теглещите) ролки.
Кристализиралият блок
се разрязва с помощта
на устройството за
газово рязане. Вертикално съоръжение за непрекъснато леене на
стомана: 1 – разливна кофа; 2 – разливно
устройство; 3 – водоохлаждаем кристализатор; 4 –
охлаждаща вода; 5 – зона на вторично охлаждане; 6 –
изтеглящи валци; 7- стоманен блок; 8 – газо-
кислородно рязане; 9 – устройство за обръщане
Независимо от разликите в конструкцията, всички машини за
непрекъснато леене използват следните основни технологични възли:
- кристализатор; - зона на вторичното охлаждане; - теглеща и
изправяща клетка; - устройство за рязане на блока.

Iron Carbon - Cementite Phase Diagram 2

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Iron Carbon - Cementite Phase Diagram 2

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Материалът е подготвен от: доц. В. Камбуров, гл.ас. Р. Димитрова, доц. Р. Рангелов, инж. А.

При подготовката на този материал са използвани, следните учебници и учебни помагала:

 - Fe Желязото (Ferrum) е елемент

При тази температура  - желязото губи магнитните си

There is hardly any

Phase diagram Iron - Phosphorous

Ферит (фаза Ф) – твърд разтвор на въглерод в обемно центрираната кубична решетка на

Mild = Mild steel. IF = Interstitial Free steel.

Процесите на графитизация зависят от: - скоростта на

При бавно охлаждане на течния чугун– пластинчата форма – обикновен

Подготовка на желязната руда

Редуциране на желязото (отнемане на кислорода) – Редуктори могат да са, както следва:

Индиректната редукция се извършва при температури

Овъглеродяване на редуцираното желязо Въглеродът се свързва с желязото в Fe3С, който се разтваря в

Your iron needs to be crushed

Sir Henry Bessemer

Конверторът представлява съд с крушообразна форма, който се

Повишаването на температурата (от 1350ОС до 1500ОС) е от екзотермичните реакции при окисляването: C + O2  CO + Q ;

В електродъговите пещи се използва топлинния

Видове „мъртви“ глави

При много големи

You might also like