ИЗМЕНЕНИЕ НА МЕХАНИЧНИТЕ СВОЙСТВА НА

СТОМАНИТЕ ПРИ ТЕРМИЧНА, ХИМИКО-

ТЕРМИЧНА И МЕХАНИЧНА ОБРАБОТКА

Въпрос №51
И. Ростовски
 Изменение на механичните свойства на стоманите при термична, химико-термична и механична
обработка

1. Общи положения
Термичната обработка на стоманите се изразява в нагряване и охлаждане, които се провеждат
по определен температурен режим. Крайната цел е промяна на структурата, а оттам и
свойствата на стоманата.
Голямо влияние върху структурата на стоманата има скоростта на охлаждане. При бавно
охлаждане аустенитът се разпада напълно на ферит и перлит, перлит или перлит и циментит.
Размерите на зърната на перлита са от порядъка на 10 -6 m. При по-бързо охлаждане се
образува дребнозърнеста смес от ферит и циментит, която се нарича сорбит. Размерът на
частиците на сорбита е 10-7 ÷ 10-8 m.
При увеличаване на скоростта на охлаждане на стоманата се получава още по-дребна зърнеста
структура (фино дисперсна), наречена троостит, който е с едрина на зърната 10-8 ÷ 10-10 m.
При рязко, почти мигновено охлаждане на стоманата протича бърза трансформация на
кристалната решетка от γ-Fe в α-Fe като атомите на въглерода не успяват да се отделят от
кристалната решетка на желязото. Получава се преситен разтвор на въглерод в α-Fe, със същата
кристална решетка, който се нарича мартензит. Мартензитът е неустойчив, но е много твърд
и крехък. Под микроскоп, мартензитът се вижда като тънки иглоподобни образувания. При
нагряване, мартензитовата структура преминава в по-устойчива – троостит, сорбит или перлит.
 Изменение на механичните свойства на стоманите при термична, химико-термична и механична
обработка

Влиянието на скоростта на охлаждане върху структурата на стоманата е показана на фигурата

по-долу, на която се виждат кривите на изотермичен разпад на преохадения аустенит.

Диаграма на изотермично превръщане на аустенита

I – крива на начало на разпада, II – крива на край на разпада,
1 – крива (линия) на охлаждане на стоманата за получаване на мартензит; 2 - – крива (линия) на
охлаждане на стоманата за получаване на сорбит
 Изменение на механичните свойства на стоманите при термична, химико-термична и механична
обработка

При изотермичен разпад на аустените, преохладен до 700оС се получава перлит,

съответно при 600 – 650оС – сорбит, при 450 – 600оС – троостит, при 300 – 400оС –
игловиден троостит (бейнит), при който частиците на циментита с по-малки. При
температура 230оС, линиите на начало и край на превръщане на аустенита се
прекъсват от линията Мн. Част от аустенита, преохладен до температура по-ниска от
230оС мигновено се превръща в мартензит, а друга част съхранява структурата си на
аустенит. Колкото по-ниско е температурата на преохлаждане, толкова повече се
образува мартензит. При температури по-ниски от съответстващите на линията Мк,
цялото количество аустенит преминава в мартензит.
Скоростта на охлаждане на стоманата, изразена в градуси за секунда ( оС/s) са
изобразени нагледно с линии 1 и 2. В зависимост от разположението на кривите на
охлаждане и на изотермичния разпад, може да се установи какви структури се
получават след охлаждане на стоманата. При рязко охлаждане със скорост 200 –
500оС/s, линията 1 не пресича кривите I и II, в този случай се образува мартензитова
структура. При охлаждане със скорост 1 – 5оС/s, при температура около 650оС, от
разпада на аустенита се образува сорбит.
 Изменение на механичните свойства на стоманите при термична, химико-термична и механична
обработка

Положението на линиите I и II по отношение на Мн и Мк не е постоянно и зависи от

съдържанието на въглерод в стоманата. При повишаване на въглерода, линиите на
изотермичния разпад се преместват нагоре и вдясно, и може да се получи мартензитова
структура на стоманата при по-ниска скорост на охлаждане.
Положението на Мн и Мк, в зависимост от съдържанието на въглерод в стоманата е показано
на фигурата по-долу.

За нисковъглеродните стомани Мн и Мк се
намират в област на високи температури, при
които образувалият се в кратки срокове
мартензит бързо се разпада на по-устойчиви
структури. Практически, при С < 0,2%
стоманите на могат да получат мартензитова
структура.
Влияние на съдържанието на въглерод в
стоманата върху местоположението на
температурните точки Мн и Мк
 Изменение на механичните свойства на стоманите при термична, химико-термична и механична
обработка

2. Термична обработка на стоманата

Термичната обработка на стоманата се състои от загряване до пресичане на линията GSE

от желязо въглеродната диаграма (на фигурата вдясно) и охлаждане, В зависимост от
скоростта на охлаждане и съдържанието на въглерод се получават различни структури на
стоманата.
Основните видове термична обработка са отгряване, нормализация, закаляване и
отвръщане.
Отгряване на стоманата се прави в случаите, когато необходимо да се намали твърдостта, и
да се увеличи пластичността и да се подобри обработваемостта на стоманата при рязане.
Пълно отгряване на стоманата се прави след нагряване с 30 – 50 оС над линията GSE и
последващо много бавно охлаждане (под слой от шлака, пепел или пясък). Частично
отгряване се прави чрез загряване с 30 – 50оС над линията GSE и последващо бавно
охлаждане, рои което протича непълна прекристализация.
При предварителното загряване на стоманата се получава аустенит, който след охлаждане се
разпада, като образува структури в съответствие с желязо-въглеродната диаграма. За
намаляване на вътрешните напрежения в стоманата, понижаване на твърдостта и
подобряване на обработваемостта, се прилага нискотемпературно отгряване, като
загряването е до температури по-ниски от аустенитовото превръщане.
Изменение на механичните свойства на стоманите при термична, химико-термична и механична
обработка

Закаляването е процес на загряване на метала до

температури с 30 – 50оС над линията GSE, задържане на
температурата, до пълно загряване на отливката и
последващо бързо охлаждане. При това аустенитът се
преобразува в мартензит. Мартензитовата структура е
неустойчива и обикновено за преминаването ѝ в по-
устойчива се прави отпускане.
Стоманите с ниско въглеродно съдържание се закаляват
на мартензит много трудно, тъй като началото на края на
мартензитовото превръщане е в област на високи
температури, които съответстват на други по-устойчиви
структури (троостит, сорбит). Колкото е пи-високо
съдържанието на въглерод в стоманата, толкова е по-
голяма твърдостта на образуващия се мартензит и
толкова по-високо е закаляването на стоманата.
 Изменение на механичните свойства на стоманите при термична, химико-термична и механична
обработка

Способността на стоманата да се закалява в дълбочина зависи от скоростта на

охлаждане. Дълбочината се изразява чрез дебелината на т.нар. полумартензитова
зона по повърхността на стоманата, която се състои от 50% мартензит и 50%
троостит. При охлаждане на обикновена въглеродна стомана, дълбочината на
закаляване е около 5 – 7 mm. За обезпечаване на закаляване по цялата дебелина на
изделията се използват легирани стомани.
В случаите, когато се изисква висока твърдост на повишена износоустойчивост на
повърхността, при съхраняване на пластична и достатъчно здрава сърцевина на
стоманата, се използва повърхностно закаляване, което не е по цялата дълбочина на
метала. На повърхностни закаляване могат да се подлагат стомани със съдържание
на въглерод над 0.3%.
Отпускането на стоманата се състои в нагряване до температури, които са по-
ниски от температурата на образуване на аустенита и последващо охлаждане.
Различават се три вида отпускане – ниско, средно и високо. В резултат на
отпускането, в зависимост от температурата на нагряване, неустойчивата
мартензитова структура се превръща в по-устойчива – сорбит, троостит или перлит
 Изменение на механичните свойства на стоманите при термична, химико-термична и механична
обработка

Вид на Температура на Тврърдост по Бринел Структура, след

Стомана
отпускането нагряване, оС (Brinell), kg/mm2 отпускането
150 - 200 600 отпуснат мартензит
Високовъглеродна Ниско игловиден троостит
200 - 230 580
(бейнит)
350 - 450 320 – 420 троостит
Средно
Средновъглеродна 450 - 500 370 – 400 троостит и сорбит
Високо 600 - 650 230 - 280 сорбит

Стоманата с трооститна структура има якост на опън около 1800 N/mm2 и

относително удължение при скъсване около 2%. Стоманата със сорбитна
структура се характеризира с якост на опън около 1000 N/mm2 и относително
удължение при скъсване около 7%.
За повишаване на твърдостта на стоманите обикновено се провежда
закаляване, при 800 – 820оС и нискотемпературно отпускане, при около 150оС.
 Изменение на механичните свойства на стоманите при термична, химико-термична и механична
обработка

Нормализацията на стоманите е вид термична обработка, при която се получава по-висока

твърдост, по-дребнозърнеста структура и по-малка пластичност, в сравнение с отгряването.
При нормализацията, стоманата се нагрява до температури с 30 – 50оС над линията GSE,
задържане на температурата, до пълно загряване на отливката и последващо охлаждане на
въздух. В резултат на това, стоманите със съдържание на въглерод до 0,3% придобиват
ферито – перлитна структура, а тези със съдържание на въглерод 0,3 – 0,7% и
нисколегираните – сорбитна структура.
Химико-термичната обработка на стоманите се състои в промяна на химичния състав на
стоманата по повърхността ѝ , съчетано с термообработка. Този вид обработка на металите
се различава от повърхностното закаляване по това, че първо се извършва насищане на
повърхността на стоманата с други химични елементи – въглерод (С), азот (N), алуминий (Al),
силиций (Si) и др. При това се образуват твърди разтвори на внедряване или заместване.
Процесът включва:
- образуване във външната среда на активни атоми, които да проникнат чрез дифузия в
желязото;
- поглъщане (адсорбция) от основния метал на атомите на активното вещество;
- преместване на активните атоми от повърхността към вътрешността на основния метал
(дифузия). Върху този процес влияят вида на внедряваното вещество, температурата, при
която протича процеса и неговата продължителност.
 Изменение на механичните свойства на стоманите при термична, химико-термична и механична
обработка

3. Химико-термична обработка на стоманата

Циментацията е повърхностно насищане на нисковъглеродна стомана (С < 0,2%) с въглерод,
с цел получаване на детайл с твърда повърхност и пластична сърцевина. Детайлите, които се
подлагат на циментация се поставят в огнеупорни съдове с карбонизатори – смес от чисти
въглища и вещество, което лесно отделя газ, съдържащ въглерод (K2CO3, Na2CO3 и др.).
Съдовете са загряват в пещ при температура 900 – 950оС в течение на опитано установено
време (4 – 6 часа). Отделящия се при висока температура въглероден диоксид (СО2) реагира с
въглерода от въглищата, образовайки въглероден оксид, който при контакта си с желязото
отдава въглерод:
СО2 + С → 2СО, 2СО + 3Fe → Fe3C + CO2
В резултат на дифузията на въглерода, съдържанието му в дълбочина до 1 – 2 mm, може да
достигне до 2%.
Термичната обработка на „циментираните“ изделия започва с нормализация на нагрятата
стомана, при което се елиминират вътрешните напрежения в частта им, където не е имало
проникване на въглерод. След това се провежда закаляване на повърхностния слой, за
придаване на висока твърдост, а накрая – отпускане, за намаляване на вътрешните
напрежения от закаляването. По този начин се получават изделия с твърда повърхност и
пластична сърцевина.
 Изменение на механичните свойства на стоманите при термична, химико-термична и механична
обработка

Газовата циментация се състоя в насищане на повърхностния слой на детайлите с въглерод

след престой в атмосфера от газове съдържащи въглерод при температура 800 – 850 оС. Тези
газове се получават при високотемпературно разлагане на керосин, бензол и др, подобни
горива на основа въглеводороди. При контакт с нагретия метал те се разлагат, отделяйки
въглерод:
СН4 → 2Н2 + C
Газовата циментация е процес, при който значително се повишава производителността на
труда и качеството на изделията, но се изисква по-сложно оборудване.
Азотирането е процес на повърхностно насищане на стоманата с азот, като тя се задържа в
атмосфера от амоняк (NH3), при температура 600 – 650оС.
2NH3→ 3Н2 + 2N
Процесът трае 60 – 80 часа за получаване на дълбочина на слоя около 1 mm. Азотирането има
следните предимства пред циментацията:
- повърхността е с много висока твърдост, тъй като азотът образува химични съединения с
желязото (Fe), алуминия (Al), хрома (Cr), които имат и висока корозионна устойчивост;
- температурата, при която се извършва азотирането е по-ниска от тази при циментацията, в
резултат, на което изделията не се деформират при охлаждане, а сърцевината им остава
мека и пластична без допълнителна термична обработка.
Изменение на механичните свойства на стоманите при термична, химико-термична и механична
обработка

Цианиране – представлява едновременно насищане на метала с азот и

въглерод, провежда се за повишаване на твърдостта, износоустойчивостта и
ударната якост.

Алитиране (с алуминий), хромиране (с хром), силициране (със силиций) на

стоманата е разновидност на повърхностната обработка, която се изпълнява
аналогично на циментацията, съответно в среди на алуминий, хром и силиций.
Този вид обработка придава на стоманите редица специални свойства –
огнеустойчивост, износоустойчивост, корозионна устойчивост и др.

4. Механична обработка на стоманата

 
Напреженията в металите водят до възникване на еластични и пластични
деформации. Пластичните деформации са съпроводени с изменения не само
на формата, но и на структурата на метала.
 Изменение на механичните свойства на стоманите при термична, химико-термична и механична
обработка

Наклепът е най-простия метод за уякчаване на горещо валцувани стомани чрез пластична

деформация. Структурните изменения, предизвикани от пластичните деформации са
неустойчиви и се запазват при липса на подвижност на атомите т.е. при ниски температури.
При нагряване деформираните кристални зърна постепенно прекристализират в закръглени
равновесни кристали и по този начин структурата на стоманата се възстановява във вида,
който е имала преди пластичната деформация. Процесът на възстановяване на структурата е
познат под името „рекристализация“. При пластична деформация на стоманата в студено
състояние се изменят нейните механични свойства – нараства якостта и твърдостта, намалява
пластичността. След загряване и рекристализация – якостта и твърдостта намаляват, за
сметка на увеличената пластичност.
Температурата, при която започва възстановяването на първоначалната структура на
стоманата се нарича температура на рекристализация (Тр):
Тр = α Ттоп
Ттоп - температура на топене;
α - коефициент зависещ от състава и структурното състояние на метала. За технически чисти
метали α ≈ 0,4, за сплави и твърди разтвори - α ≈ 0,5 – 0,6.
Изменение на механичните свойства на стоманите при термична, химико-термична и механична
обработка

Повишаването на якостта и понижаването на пластичността на

нисковъглеродните стомани се запазват и след снемане на натоварването,
което предизвиква пластична деформация. Това се дължи на деформирането
на кристалите при пластичната деформация, което води до неустойчивост на
твърдите разтвори, като се намалява разтворимостта на примесите (въглерод,
азот и др.). Отделянето от твърдите разтвори на нови фази в дисперсно
състояние предизвиква изменение на свойствата на стоманата, което се
нарича стареене. Стареенето протича и при нормални условия, но много по-
бавно. Процесът на стареене се ускорява с повишаване на температурата, при
200 – 400оС деформираната (наклепана) мека стомана губи пластичност и
става крехка. Голяма склонност към стареене имат стоманите, които съдържат
примеси от сяра и фосфор.
 Благодаря за
вниманието !!!