Тема №12 ГАЗОСНАБДЯВАНЕ

Ключови понятия:
Видове корозия при металните повърхности на газовите съоръжения,
инхибиторна защита; антикорозионни покрития; катодна, електродренажна и
протекторна защита.

Цели:
След запознаване с материала Вие трябва да можете да направите
класификация на видовете корозия при стоманените газопроводи и на методите
за защита.

12.1 Общи сведения за корозията

Корозия представлява разрушаване на металите и техните сплави в
резултат на химическо или електрохимическо взаимодействие с окръжаващата
ги среда. В зависимост от начина на протичане на процеса различаваме
химична и електрохимична корозия.
При химичната корозия разрушаването на металите е вследствие на
химична реакция без протичане на електрически ток.
Електрохимичната корозия е свързана с едновременното протичане на
окислителен аноден (от метала преминават електрони в електролита) и
възстановителен на катода процес, свързан с протичането на ел.ток. Почвата е
средата, в която протича корозионната активност, а именно стойността на
специфичното електрическо съпротивление на почвата, стойността на рН,
съдържанието на хлорни йони във водата и почвата.
В зависимост от характера на разрушаване на метала корозията бива два
вида обща (по цялата повърхност) и местна (локална).
Количественото разрушаване на металните повърхности се оценява с
масовата скорост на корозия – Км (загубата на метал за единица време) и
линейна Кл (дълбочина на корозионното разрушаване - mm/год.).
m 0 .m1
KM  (1)
S .
Където КМ е скоростта на корозия g/m2h;
m0 - масата на изследвания образец, g;
m1 - масата на образеца след изследването, g;
S - площта на образеца, m2;
 Тема №12 ГАЗОСНАБДЯВАНЕ

 - времето за изследване на корозията, h ( = ~ 6 h).

За изследването на корозията в лабораторни и промишлени условия се
използват метални пластини с размери 50 х 20 х 2 mm.
На фиг.1 са представени схематично различните видове корозия.

Фиг.1. Видове корозия

За измерване на скоростта на корозия се използват
електропотенциометричен, електросъпротивителен и други методи.
Линейната скорост на корозия Кл се изчислява по следната зависимост.
m 365
KЛ  . .10 2 (2)
 Sn
Където КЛ е линейната скорост на корозия mm/год.;
m - загубата на метал от образеца вследствие на корозията, mg;
 - плътността на метала, g/cm3;
S - повърхността на образеца, cm2;
n - продължителността на изследването, в денонощия.
При известна скорост Км преизчисляването се извършва по следната
зависимост:
Кл=Км.8,76/ρ, mm/год. (3)
Влияние на скоростта на корозия в металните газопроводи оказват
следните фактори:
 Тема №12 ГАЗОСНАБДЯВАНЕ

 високата температура;
 съдържанието на соли;
 съдържанието на кислород в газа;
 съдържанието на H2S в газа.

12.2 Защита на вътрешната повърхност на газопроводите от корозия

За предотвратяване на корозията по вътрешната повърхност на
газопроводите се използват: инхибиторна защита, антикорозионни покрития,
корозионноустойчиви материали за тръбите.
Инхибиторната защита не изисква големи капиталовложения и може да се
използва за защита не само на нови съоръжения, но и на намиращите се в
експлоатация частично корозирали машини. Състои се в дозиране на химически
вещества (инхибитори) в корозионната среда (нефт, газ, пластова вода), които
образуват защитна ципа върху вътрешните стени и забавят корозионните
процеси. Необходимо е инхибиторите да имат дълъг период на действие, при
малка концентрация да осигуряват висок защитен ефект.
Друг ефективен метод за защита на металите от корозия са
антикорозионните покрития, особено когато са нанесени в заводски условия, при
производството на тръбите. Най-често се използват покрития на епоксидна
основа. Прилагат се и технологии за изолация на вътрешната повърхност на
тръбопроводите в полеви условия. Преди изолацията тръбопровода (с дължина
до 5 km) той се почиства с вода, в която се добавят ортофосфорна киселина (50
g/l), солна киселина (50 g/l), уайт-спирт (300 g/l), ПАВ (3 g/l), КМЦ
(карбоксилметилцелулоза) (3 g/l) и др. Миещият разтвор се прокарва през
тръбопровода няколко пъти с гумени сфери до получаване на блестяща
повърхност на тръбата. След очистване на тръбите сферите се прокарват
няколко пъти през тръбопровода за отделяне на остатъците от разтвора. След
това повърхността се пасивира с 0,1%-ен разтвор на калиев бихромат или
натриев бихромат. Разтворът на бихромата образува на повърхността на
тръбите пасивна ципа, предотвратяваща корозията на вътрешната повърхност
на тръбопровода преди нанасяне на покритието.
 Тема №12 ГАЗОСНАБДЯВАНЕ

Вътрешната повърхност се изсушава (най-често с горещ въздух), след

което се изолира чрез няколкократно прокарване на антикорозионния лак в
двете посоки на тръбопровода фиг.2.

Фиг.2. Схема на изолиране на вътрешната повърхност на стоманен

газопровод в полеви условия
1 – компресор; 2 – съединителен фланец; 3 – манометър; 4 – кран; 5 –
камера; 6 – маншетен разделител; 7 – антикорозионен лак; 8 – тръбопровод.

12.3 Защита на външната повърхност на газопроводите от корозия

Защитата на външната повърхност на подземните стоманени газопроводи
от корозия е два вида – активна и пасивна.
Пасивната защита от корозия представлява комплекс от изолационна и
защитна лента. Преди полагане на изолационна и защитна лента стоманената
тръба на газопровода се почиства от ръжда до метален блясък. Връзката между
изолационната лента и тръбата се осъществява от лепилен грунд. В зависимост
от условията на експлоатация и категорията на газопровода броят на слоевете
изолационна и защитна лента може да бъде (1+1), (2+1), (2+2).
Активната защита от корозия включва катодна, дренажна и протекторна
защита. Като изходни данни за проектиране на активната защита служат
стойностите на специфичното електрическо съпротивление на почвата и
степента на корозионната й активност. Газопроводите се защитават от почвена
корозия и корозия от блуждаещи токове съгласно БДС 15705-83.
Принципът на действие на катодната защита се състои в катодна
(отрицателна) поляризация на стоманената тръба с външен източник на
постоянен ток. Газопровода се свързва към отрицателния полюс (катод), а
положителният полюс се свързва с анодния заземител фиг.3. Анодът се
разрушава, а тръбопроводът се защитава от корозия.
 Тема №12 ГАЗОСНАБДЯВАНЕ

Фиг.3. Схема на катодна защита.

1 – източник на постоянен ток; 2, 5 – ел. кабели; 3 – анод; 4 – стоманен
газопровод.
Потенциалът тръбопровод – земя е в границите –0,85 до –1,5 V, а в
случай на блуждаещи токове до –2,5 V. Според източника на захранване
катодните станции биват с автономно захранване и с външно захранване от
електрическата мрежа. За анодни заземители се използват въглеродна стомана
(стари тръби, релси и др.), стоманено-силициеви (~15%) сплави, графит. Те се
разполагат на дълбочина 2÷4 m (повърхностни) или дълбочина до 75 m (в
специални сондажи).
Разстоянието до защитавания газопровод е в правопропорционална
зависимост от дължината му, като се препоръчва да е по-голямо от 100 m.
Между анода и тръбопровода не трябва да има други подземни метални
съоръжения. Съпротивлението между анода и почвата трябва да е минимално.
В зависимост от това съпротивление се определя броят на свързаните по между
си анодни заземители фиг.4. За намаляване на контактното съпротивление
почвата около заземителите се обработва със сол (NaCl), меден сулфат, цинков
сулфат, калциев хлорид.
Всяка станция за катодна защита – СКЗ (с мощност 0,5 ÷ 1,5 kW) защитава
участък от тръбопровода с дължина 20÷40 km. Ефективността на катодната
защита е функция от стойността на потенциалната разлика тръба-земя. За
измерване на тази потенциална разлика през определена дължина от
тръбопровода се изграждат контролно измерителни колонки (КИК).
 Тема №12 ГАЗОСНАБДЯВАНЕ

Фиг.4. Конструкция на вертикални анодни заземители

В райони без източник на ел.ток и за почви със съпротивление под 50 Ω.m

за анод се използват метали с по-нисък електрически потенциал от защитавания
тръбопровод – протектори. За стоманени газопроводи такива метали са цинк,
алуминий, магнезий. Загубите на метал при използване на протектори са по-
големи в сравнение с катодната защита. Принципът на действие е аналогичен –
газопроводът е катод, а протекторите – анод фиг.5.

Фиг.5. Схема на протекторна исталация

1 – газопровод; 2 – контролно измерителна колонка; 3 – протектор (анод)
Съпротивлението между протектора и почвата трябва да е минимално.
Един протектор защитава участък от газопровода с дължина до 100 m.
 Тема №12 ГАЗОСНАБДЯВАНЕ

Електродренажната защита се прилага при попадане на газопровода в

зони с блуждаещи токове. Такива са зоните около тяговите подстанции на
трамвайните и електрифицираните жп линии, зоните около техните трасета.
Чрез електродренажната инсталация блуждаещото електричество се отклонява
от газопровода към източника му (релси на жп линия). Електродренажната
инсталация се състои от токоизправител, ел. реостат, сигнализатор с ел.
предпазител, диод, ел. кабел фиг.6.

Фиг.6. Схема на електродренажна защита

1 – релси; 2 – електродренажна инсталация; 3 – кабел; 4 - газопровод

Контролни въпроси:
1. Какви видове корозия по металните повърхности познавате?
2. Какви методи за определяне скоростта на корозията познавате?
3. Кой са основните фактори оказващи влияние на корозията?
4. Какви методи за защита на вътрешната повърхност на газопроводите
познавате?
5. Какви методи за защита на външната повърхност на газопроводите
познавате?