КОНТАКТНА РЕЛСА

Контактна релса - твърд контактен проводник или трета релса,

предназначена да осъществява плъзгащ контакт с токоприемника на
подвижен състав (електрически локомотив, вагон), изобретен от
американския инженер Гранвил Уудс .
Изработени от мека стомана, формата и напречните размери са подобни на
формата и размерите на конвенционалните релси. Релсата се закрепва с
изолатори към скобите, които от своя страна се монтират върху траверсите
на ходовите релси.

Странична контактна релса, метро в Амстердам

Горни контактни релси на метростанция Plaça Espanya , метро на

Барселона
Приложение

1
 Основното предимство на контактната релса е надеждна връзка на
ток в контакт с токоприемници на вагони или електрически локомотиви,
разположени върху шасито на колесни талиги. Изключени са и
трептенията на токоприемниците и отделянето им от контактната шина, а
оттам и прекъсване на контакта и прекъсване на токовата верига, искри и
дъги, разрушаващи контактните повърхности.

Контактна релса (жълта), метро в Хелзинки

Основната област на приложение на контактните релси е подземният
железопътен транспорт, по-специално осигуряването на движението на
влаковете на метрото. По-рядко това технологично решение се използва на
отворени линии при относително ниско напрежение (не повече от 3000 V).
Също така контактната релса се използва за осигуряване на енергия
за подемно оборудване (например кранове) и складови транспортни
устройства, надземни пътища, електрически подемници, машини,
осветителни устройства и други подобни технически средства.
Има два вида контактни релси:
- странична контактна релса - затворена отгоре и отстрани с
изолационна кутия, а захранването се отвежда чрез контактна
обувка, минаваща отдолу (долен токоприемник).
- долна контактна шина - без изолация.

2
 Долен токоприемник.

Горен токоприемник. Чикагско метро .

В зависимост от това как е разположена контактната повърхност,

има:
- долно събиране на ток - контактна повърхност отдолу;
- горен токоприемник - контактна повърхност отгоре;
- страничен токоприемник - контактната шина се завърта на 90°, в
резултат на което контактната повърхност е отстрани.

Предимства
- Използването на контактна релса в метрото вместо контактен
проводник позволява да се намалят размерите на тунелите.
- Контактната шина е с висока надеждност и издръжливост.
3
 - Лесен за ремонт и поддръжка.
- Ниско съпротивление на постоянен ток. Стандартните сечения
на контактната релса са 5800 и 6600 mm², което е около 50-80 пъти
по-голямо от това на контактния проводник (85, 100 и 120 mm²), така
че съпротивлението на контактната релса е много по-ниска от тази на
контактния проводник, дори въпреки факта, че специфичното
съпротивление на стоманата е 6-8 пъти по-високо от това на медта
(съпротивлението на проводника е обратно пропорционално на
площта на напречното сечение).
Недостатъци (при използване на сухопътен транспорт)
- Ниска електрическа безопасност.
- Защита от снегонавявания.
- Скоростта на подвижния състав е ограничена до приблизително
120 км/ч.
- Висока устойчивост на променлив ток. Стоманата е феромагнит,
така че ефектът на кожата в нея е много по-изразен, отколкото в
неферомагнитните метали, например в медта дълбочината на кожата е
9 mm, а в стоманата е само 0,74 mm. Следователно почти целият ток
протича в повърхностния слой, чието общо напречно сечение е около
400 mm², което е еквивалентно на меден проводник с напречно
сечение от около 50 mm² - това е по-малко от стандартното напречно
сечение на контакта тел.

Контактни релси на трамваи

Контактните релси се използват и в трамваите. Често такива трамваи

използват комбиниран тип захранване - от контактна релса и надземна
контактна мрежа, например в градските трамваи на Анже, Бордо, Рио де
Жанейро.

4
 Изграждане на трамвайни релси в Бордо, контактна релса в средата
между опорните релси
Контактна релса в метрото
Материал, профил, дължина
Поради факта, че контактната релса е проводник на електрически
ток, нейното омично съпротивление трябва да е малко, поради което при
производството на контактната релса се използва нисковъглеродна
стомана, тъй като добавката на въглерод увеличава електрическото
съпротивление.
Нормалната дължина на контактната релса е 12,5 м. На прави и
извити участъци с радиус от 300 м или повече в тунели контактните релси
са заварени в ремъци с дължина 100 м, на сухопътни участъци дължината
на ремъците е 37,5 м. , а на паркови алеи и завои с радиус под 300 м - 12,5
м.

Окачване на контактна релса

Монтажът на контактната шина се извършва с помощта на метални опори-
скоби с главата надолу. Скобите от своя страна са прикрепени към
траверсите. При такова окачване контактната обувка, монтирана на
талигата на вагона и издърпана нагоре от пружините, се плъзга по главата
на релсата - долния токоприемник.
Скобите се монтират на определено разстояние една от друга -
обикновено 4,5-5,4 м. В местата на температурни фуги разстоянието между
скобите намалява. Формата на конзолата е извита част от профила на
канала. В горната част на частта има дупка и така наречената „кутия” е
заварена, а долната част (т.нар. „опашка”) е закрепена към траверсите .
Височината на конзолата, която определя височината на контактната релса,
зависи от вида на коловозните релси.
5
 Фиксиращият възел, разположен в горната част на скобата, има
достатъчна здравина и осигурява надеждна изолация на контактната шина
от скобата с помощта на порцеланови изолатори и полиетиленови
уплътнения.

Стави
Има два вида свързване на контактните релси помежду си: заварени
съединения и термични съединения.
Заварените съединения се получават чрез заваряване на релси с
машина за контактно заваряване. След заваряване фугите се обработват в
съответствие с профила на напречното сечение на контактната шина.
Термичните съединения се получават чрез свързване на краищата на
релсите с наслагвания, които се затягат с болтове. На тунелни участъци от
коловоза температурните фуги се правят приблизително на всеки 100 m (на
фугите на заварени ребра), на земни участъци - след 37,5 m (също на фуги
на заварени решетки), а на паркови релси - след около 37,5 m. (поне през
две кръстовища на коловозните релси). Разликата в температурните фуги
зависи от дължината на миглите и температурата. Основното изискване за
този тип съединения е възможността за относително свободно движение на
краищата на релсите във съединението при температурни промени. Това
изискване се постига благодарение на наличието на овални отвори в
релсите и облицовките, както и поради слабото затягане на болтовете на
една от съединяваните релси.
За да се увеличи електропроводимостта на съединението, отгоре са
заварени четири електрически конектора. Конструкцията им не се
различава от заварените електрически съединители на коловозните
релсови съединения.

Крайни кранове

6
 Клемен изход на контактната шина: 1 - скоба за закрепване на
контактната шина; 2 - контактна релса; 3 - наклон на работната
повърхност

Крайните изходи са предназначени за плавно влизане на контактната

обувка под контактната шина и плавно излизане от нея в местата на
счупване. Работната повърхност на крайния клон на определено
разстояние от фугата запазва височината си спрямо главите на релсите на
коловоза и след това постепенно се издига до края на клона с определен
наклон.
Окачването на крайните кранове се осъществява с помощта на скоби,
с които се окачва контактната шина. Крановете са свързани към
контактната шина с помощта на конвенционални съединения без празнини.

Счупвания на контактната шина

Почивките се организират в следните случаи:
- за разделяне на изолирани секции; в този случай празнината трябва
да бъде по-голяма от разстоянието между токоприемниците на една
кола
- на местата на стрелките; за да се избегне прекъсване на
захранването, сегмент от контактната релса се поставя на мястото на
стрелката от другата страна на коловоза
- на пресичания (на наземни линии)

Защитна кутия

7
 Изолационна кутия на контактната шина.

Поради факта, че контактната шина представлява повишена опасност

за човек при докосване, тъй като е под високо напрежение, се използват
специални защитни кутии, за да се гарантира безопасността на хората.
Кутиите са монтирани върху контактната релса по цялата й дължина и я
затварят отгоре и отстрани, а в точките на преход през контактната релса
(например подобни мостове в краищата на станциите), диелектрични
гумени ленти или рогозките са монтирани отгоре на кутията.
Извършването на ремонтни дейности на контактната шина или в
непосредствена близост до нея е възможно и разрешено от инструкциите
само когато напрежението от нея е отстранено и късите съединения са
включени или е монтирано късо съединение, което ще предпази хората от
токов удар , ако напрежение случайно се прилага към контактната шина.