Тема 8

ТУРБОПОМПИ И ВЕНТИЛАТОРИ
ТЕМА 8. НАГНЕТАТЕЛНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ЦЕНТРОБЕЖНИТЕ

ПОМПИ - СПИРАЛЕН КАНАЛ, НАПРАВЛЯВАЩ И ОБРАТЕН
НАПРАВЛЯВАЩ АПАРАТ ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ, ВИДОВЕ И
ОРАЗМЕРЯВАНЕ. СМУКАТЕЛНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ЦЕНТРОБЕЖНИ
ПОМПИ - КОНФУЗОРИ, ПРЪСТЕНОВИДЕН И ПОЛУСПИРАЛЕН
КАНАЛ.
КЛЮЧОВИ ПОНЯТИЯ
 спирален канал;
 направляващ апарат;
 обратен направляващ апарат;
 лопатъчен дифузор;
 конфузор;
 полуспирален канал.
ЦЕЛИ
СЛЕД ЗАПОЗНАВАНЕ С МАТЕРИАЛА ВИЕ ТРЯБВА ДА МОЖЕТЕ:
 да определяте основните размери на нагнетателните и смукателните
елементи на турбопомпите.
8.1. ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА НАГНЕТАТЕЛНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ

В неподвижното тяло на центробежните помпи са оформени смукателните и
нагнетателните канали на помпата, по които течността се довежда към, респ.
отвежда от работното колело. Тези канали могат да се изпълнят
непосредствено в тялото на помпата или в специални отделни елементи.
Особено голямо значение за работата на центробежната помпа имат
нагнетателните канали, респ. елементи. Основното им предназначение е да
отведат плавно течността от работното колело към нагнетателния отвор на
помпата или към следващото работно колело (при многостъпалните помпи),
да осигурят равно ососиметрично течение при изхода на работното колело с
оглед създаване на установено относително течение в последното и да
трансформират част от кинетичната енергия на течността след работното
колело в потенциална.
Използват се най-често следните основни форми на нагнетателни канали
(Фиг. 8.1):
ТЕМА 8.НАГНЕТАТЕЛНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ЦЕНТРОБЕЖНИТЕ ПОМПИ - СПИРАЛЕН КАНАЛ,
НАПРАВЛЯВАЩ И ОБРАТЕН НАПРАВЛЯВАЩ АПАРАТ ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ, ВИДОВЕ И
ОРАЗМЕРЯВАНЕ. СМУКАТЕЛНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ЦЕНТРОБЕЖНИ ПОМПИ - КОНФУЗОРИ,
ПРЪСТЕНОВИДЕН И ПОЛУСПИРАЛЕН КАНАЛ.
Спирален канал, завършващ с дифузорен участък (Фиг. 8.1 а). Когато е

оформен в отделно тяло, то се нарича спирално или спирала. Спиралният
канал се използва както при едностъпални, така и при многостъпални помпи.
Лопатъчен канал (Фиг. 8.1 б). Представлява криволинеен канал, снабден
частично или изцяло с лопатки. Обикновено е оформен като отделен елемент
или елементи, които се монтират в тялото на помпата и образуват т. нар.
направляваш, апарат. Използва се при многостъпалните помпи за довеждане
на течността до работното колело на следващото стъпало.
Пръстеновиден канал (Фиг. 8.1 в). Представлява канал с постоянно сечение,
завършващ най-често с дифузорен участък. Формите на сечението му са
различни (правоъгълна, кръгла и др.). Използва се както при едностъпални
помпи в самостоятелно тяло, така и при многостъпални помпи след
последното стъпало.
Фиг. 8.1. Нагнетателни елементи на центробежни помпи: а).

спирален канал; б). лопатъчен канал; в). пръстеновиден канал.
Съществуват и комбинирани нагнетателни канали.
Спиралният канал може да се оформи със съвършена в хидравлично
отношение обтекаема повърхнина, с което се постига висок к. п. д. на
помпата. Необходимо е обаче при отливането му да се получи чиста
повърхнина, тъй като е трудно да бъде подложен на прецизно почистване.
2
Лопатъчният канал, респ. направляващият апарат, е с по-сложна форма.

Когато конструкцията му позволява прецизна механична обработка на
обтекаемите повърхнини, с него също може да се постигне висок к. п. д.
8.2. СПИРАЛЕН КАНАЛ. ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ, ВИДОВЕ И

ОРАЗМЕРЯВАНЕ НА СПИРАЛЕН КАНАЛ С ТРАПЕЦОВИДНО
СЕЧЕНИЕ.
ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА СПИРАЛНИЯ КАНАЛ

Спиралният канал трябва да изпълнява трите основни функции, посочени по-
горе за нагнетателните елементи.
Напречните сечения на
спиралния канал най-често
имат следните форми:
закръглена трапецовидна,
крушовидна и кръгла. На Фиг.
8.2 са показани схеми на
спирални канали с различни
форми на сечението му.
Течността, излизаща от
работното колело, постъпва в
спиралния канал през
Фиг. 8.2. Спирални канали с различна форма цилиндрична повърхнина с
на напречното сечение. диаметър D 3 и широчина b 3 .
Окръжността с радиус
D3
r3  се нарича начална окръжност на спиралата. Диаметърът D 3 трябва да
2
бъде така подбран, че неравномерността на течението при началната
окръжност да бъде незначителна. Обикновено се приема D 3  1,03 ..1,05   D 2 ,
където D 2 е външен диаметър на работното колело. С цел да се намалят
шумът и вибрациите се приема D 3  1,06 ..1,08   D 2 .
Широчината при входа на спиралния канал се приема b 3  b 2  0,02 ..0,05   D 2
където b 2 е широчината на работното колело при изхода му.
Страничните стени при некръглите сечения образуват помежду си ъгъл  ,
като обикновено   25 ..45 o .
Началото на контура на спиралния канал и на дифузора оформят т. нар. език
или зъб на спиралата. Крайното сечение на спиралата може да се разположи
на ъгъл   360 o от началото й, т. е. от езика (Фиг. 8.3).
3
С изчислението на спиралния канал се цели да се определи големината и

контура на напречните му сечения, разположени на произволен ъгъл  , при
избрана форма на тези сечения и приети стойности на D 3 и b 3 .
Скоростта  в дадена точка от течението, разположена на радиус r , е
допирателна към токовата линия в тази точка. Тя има проекция  m върху
направлението на радиуса r и u - върху направление, нормално на радиуса
r . Ъгълът между скоростите  и u е  (Фиг. 8.3).
Фиг. 8.3. Изчислителна схема на спирален канал.

Сеченията на спиралния канал обикновено се изчисляват по следните два
метода:
1. Като се приеме, че течението в спиралния канал се подчинява на закона
за потенциалния вихър (за постоянния скоростен момент, т. е.
 u  r  const ).
2. Като се приеме, че средната скорост във всички напречни сечения на
спиралния канал е еднаква, т. е. um  const .
Законът  u  r  const в спиралния канал е в сила, ако се приеме, че течността
в него се движи свободно, по инерция, при пренебрегване на влиянието на
силите от триене. В този случай резултантният момент M z на външните сили,
действащи върху течението, спрямо оста на работното колело е равен на
нула.
Тъй като начално сечение на всички токови нишки е това при изхода от
работното колело, където скоростният момент е u2  r2 , очевидно е, че за
4
произволна точка от течението в спиралния канал, разположена на

произволен радиус r , ще бъде в сила уравнението:
8.1 u  r  u2  r2  const  K .
Такова течение е ососиметрично, тъй като по окръжност с даден радиус г
скоростите на течението са еднакви.
От 8.1 следва, че скоростта са в дадено сечение намалява по хиперболичен
закон с увеличението на радиуса r , докато налягането p нараства с
увеличение на радиуса r .
Константата K на спиралния канал може да се определи от израза:
u 2   u 2   r2   u 2   K
8.2 HT    ,
g g g
следователно
g  HT
8.3 K .

В произволно сечение на спиралния канал, в който течението се подчинява на
закона  u  r  const , поради намалението на u и на  m , а следователно и на
скоростта  по радиуса следва, че налягането p ще расте (Фиг. 8.3). От друга
страна, очевидно е, че в посока на движение на течността в спиралата, т. е. от
малките към големите сечения, средната стойност на налягането нараства.
Поради това спиралата действа като дифузор.
При изчисляване на спиралния канал се приема, че при нормалния режим на
работа на помпата течността от работното колело постъпва в спиралата с
равномерно разпределение на скоростите по външната окръжност на
работното колело с диаметър D 2 . Тогава дебитът на течността през елемент
от дъга на окръжност с радиус r2 е пропорционален на централния ъгъл,
обхващащ този елемент. Оттук следва, че дебитът през произволно сечение,
разположено на централния ъгъл  от спирала, ще бъде:

8.4 Q  Q.
2
Разглежда се произволно сечение на спирален канал, разположено на
централен ъгъл  от езика (Фиг. 8.3). Дебитът през елементарното сечение
dS  b  dr ще бъде:
b
8.5 dQ    u  dS   u  b  dr  K   dr ,
r
където K  u  r . Дебитът през цялото сечение S се получава, като се
интегрира 8.5 от r3 до rs :
5
rs
b
8.6 Q  K    dr .
r3 r
Ако се замести Q  с израза му от 8.4, се получава:
2 K b
rs
8.7     dr .
Q r r 3
8.2.1. ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА СПИРАЛЕН КАНАЛ С ТРАПЕЦОВИДНО

СЕЧЕНИЕ
При изчисляването на спирален канал със закръглено трапецовидно сечение
по закона  u  r  const се изхожда от 8.5 и 8.6, като се използва численото
интегриране. Подинтегралната функция се означава чрез
Br  
b
8.8 .
r
Дебитът през сечение с широчина b i и височина ri съгласно 8.5 е:
Bi1  Bi
8.9 Qi  K   ri ,
2
където B i1 и B i са стойностите на функцията Br  при радиусите ri1 и
ri  ri1  ri .
Ако цялото напречно сечение се раздели на n елемента, дебитът през него се
определя по уравнението:
in
Bi1  Bi
8.10 Qi  K    ri .
i1 2
Фиг. 8.4. Оразмеряване на спирален канал с трапецовидно напречно сечение.

6
Определят се диаметърът, респ. радиусът на началната окръжност и

широчината b 3 при входа на спиралния канал. Приема се и ъгълът на наклона
на страничните стени на сеченията, еднакъв за всички сечения. Изчисляват се
обикновено 8 сечения, разположени на централен ъгъл 45 o едно спрямо
друго.
Построява се т. нар. график на пропускателната способност на сеченията,
представляващ зависимост на дебита Q i през дадено трапецовидно сечение в
зависимост от радиуса ri (Фиг. 8.4). за целта се прекарва система успоредни
прави, разположени на еднакво разстояние r , и се определят съответните
дебити Q i , респ. Q i по 8.9 и 8.10. Изчисленията се провеждат в таблична
форма в Таблица 8.1. По данните от таблицата се построява графиката
Q  f r  .
Върху графиката по абсцисата се нанася целият дебит Q, протичащ през
последното сечение на спиралния канал. Разделя се на 8 равни части и се
определят стойностите на ri , съответстващи на
Таблица 8.1
r b B r Bi 1  Bi Q i Q i
Точка №
mm mm mm 2
1 2 3 4 5 6 7 8
1
2
...
дебитите Q 45 , Q 90 и т.н. Чрез тях се определят контурите на необходимите

o o
трапецовидни сечения. Последното сечение на спиралния канал започва от

радиус re  r3  re , където re е дебелина на езика. Поради това дебитът
през последното сечение се нанася върху графиката от ново начало на
координатната система, повдигнато на височина re .
Получените трапецовидни сечения на спиралния канал са с остри ъгли,
поради което се създават условия за допълнителни хидравлични загуби и
концентрация на напреженията. С цел да се избягнат тези недостатъци
трапецовидните сечения се закръгляват. При това е необходимо дебитите
през извадената площ S x и добавената S y да бъдат еднакви и да се спази
законът  u  r  const , т. е. S x  ux  S y  uy и rx  ux  ry  uy , където rx и ry са
7
радиусите на центровете на тежестта на сеченията S x и S y . От горните

S r
уравнения следва, че x  x .
S y ry
При центробежните помпи с по-голяма специфична честота на въртене

централният ъгъл  s , в който е разположен спиралният канал, е по-малък от
360 o (Фиг. 8.5 - а). На Фиг. 8.5 – б е показана зависимостта на отношението
а).
б).
в).
Фиг. 8.5. Оразмеряване на спирален канал при помпи с висока специфична
честота на въртене: а). изчислителна схема на спиралния канал; б).
зависимост s  f ns  ; графични зависимости на коефициентите k  , k p и k H
um
от специфичната честота на въртене n s .

s
от n s . В случая през последното сечение 8 на спиралния канал
2
8
e
преминава дебит Q  Q e , където Q e  Q (Фиг. 8.5 - а). Необходимите
2
сечения се определят както по-горе, като се държи сметка за дебита Q e ,
който не преминава през спиралния канал, и не се отчита дебелината на
езика.
При изчисляване на сеченията на спиралния канал чрез възприемане на
еднаква средна скорост  um по тях обикновено по гореописания начин се
определя големината и контура на последното сечение, а площта на всяко
друго сечение, разположено на ъгъл  o , се определя по уравнението:
o
8.11 S  S . o
360 360
Средната скорост  um може да се определи и посредством коефициента k  : um
8.12 um  k   2  g  H .
um
Стойностите за kum
се определят от
графиката, показана на Фиг. 8.5-в.
Ако се означи с h височината на
последното сечение на спиралния канал, с
r2 - външния радиус на работното колело, а
с r3 - радиуса на началната окръжност на
спиралния канал, отношението
h  r3
8.13 kp 
r2
се нарича коефициент на разкриване на
спиралата.
От 8.13 следва, че
D2 D3
8.14 h  k p  r2  r3  k p   .
2 2
Фиг. 8.6. Изчисляване на
спирален канал по На Фиг. 8.5-в са дадени стойностите на k p
зависимостта um  const . за центробежни помпи с двустранно
засмукване. За помпи с едностранно
засмукване коефициентът k p се намалява с 10 – 15 % с цел да се намали
радиалният размер на спиралния канал.
Диаметърът на началната окръжност може да се определи по израза:
8.15 D3  k H  D2 ,
9
където стойностите за k H са дадени също така на Фиг. 8.5-в.

Изчислението на сечението на спиралата по закона um  const се използва
по-специално в случаите, когато страничните им очертания са разположени в
различни централни ъгли  . При очертанието на сеченията трябва да се
осъществи плавно нарастване на ъгъла  от първото към последното
сечение и плавно изменение на външното очертание на сеченията (Фиг. 8.6).
Препоръчва се ъгълът  за отделните сечения да се определи по
конструкцията на Фиг. 8.6, където разстоянието а е разделено на 8 равни
части.
8.3. НАПРАВЛЯВАЩ АПАРАТ НА ЦЕНТРОБЕЖНА ПОМПА -

ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ И ПРЕСМЯТАНЕ
8.3.1. СХЕМИ НА НАПРАВЛЯВАЩИ АПАРАТИ И ПРЕДПОСТАВКИ

ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕТО ИМ
В общия случай направляващият апарат е съставен от дифузорен
направляващ апарат (дифузор) и обратно направляващ апарат. Дифузорът
може да бъде безлопатъчен или лопатъчен, докато обратно направляващият
апарат е винаги лопатъчен. Когато дифузорът и обратно направляващият
апарат са снабдени с лопатки, двете лопатъчни системи могат да бъдат
разделени посредством безлопатъчно пространство (между тях течността
преминава наклонено) или да образуват непрекъснати лопатъчни канали.
На Фиг. 8.7 са показани схеми на най-често използвани направляващи
апарати.
а). Направляващ апарат, съставен само от дифузор (Фиг. 8.7 - а). При тази
схема направляващият апарат е обикновено снабден с лопатки, разположени
най-често между две успоредни пръстеновидни повърхнини, оформящи
дифузорните канали. Използва се при някои едностъпални помпи или при
последното стъпало на многостъпална помпа. След дифузора следва
спирален или пръстеновиден нагнетателен канал. При използването му
съвместно със спирален канал се увеличава значително ефектът на
трансформация на кинетичната енергия в потенциална. В случая
предимството от използването му е още и това, че спомага за разтоварване
на работното колело от радиална сила при различни режими на работа на
помпата. По-рядко за случая се използва безлопатъчен дифузор.
б). Направляващ апарат, съставен от лопатъчен дифузор и лопатъчен
обратно направляващ апарат с безлопатъчно пространство помежду им (Фиг.
8.7 - б). В случая се явява безлопатъчен преходният участък между
дифузорите и обратно направляващите лопатки. В този участък течението в
10
меридианната равнина се завърта на 180° и се подчинява на закона

 u  r  const .
Обратно направляващите лопатки се конструират така, че течението при
изхода им да няма въртелива компонента u и да постъпва към следващото
работно колело в осова посока.
в). Направляващ апарат с наклонено преминаване на течността между
дифузорите и обратно направляващите лопатки (Фиг. 8.7 - в). Максималният
диаметър при този апарат е равен на максималният диаметър на дифузора, а
течността преминава от дифузорните към обратно направляващите канали по
подходящо оформени къси наклонени безлопатъчни канали. Радиалният
размер на този апарат е сравнително малък. Лопатките се оформят открити и
могат да се зачистват добре. Съществуват различни конструктивни
изпълнения на тази схема.
а). б). в).
г). д).
Фиг. 8.7. Видове направляващи апарати при центробежните помпи: а).
лопатъчен дифузор; б). лопатъчен дифузор и лопатъчен обратно
направляващ апарат с безлопатъчно пространство помежду им; в).
направляващ апарат с наклонено преминаване на течността между
дифузорите и обратно направляващите лопатки; г). направляващ апарат с
непрекъснати лопатки; д). направляващ апарат, съставен от безлопатъчен
дифузор и лопатъчен обратно направляващ апарат.
г). Направляващ апарат с непрекъснати лопатки (Фиг. 8.7 - г). При тази схема
лопатките на дифузора и на обратно направляващия апарат са съединени и
образуват непрекъснати, плавно изменящи се канали. Схемата може да се
изпълни на базата на схема „б" или схема „в". В случая лопатките са с по-
сложна пространствена повърхнина. При рационално конструиране на тези
апарати, осигуряващо благоприятна дифузорност на течението, с този апарат
може да се получи по-висок к. п. д. в сравнение с разгледания по-горе.
Недостатъкът му е по-сложната технология на изработване и по-трудното
зачистване на лопатките му след отливането им.
11
д). Направляващ апарат, съставен от безлопатъчен дифузор и лопатъчен

обратно направляващ апарат (Фиг. 8.7 - д). В този случай течението както в
дифузора, така и в преходния участък до обратно направляващите лопатки се
осъществява по закона  u  r  const .
8.3.2. ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ДИФУЗОР

Безлопатъчен дифузор с успоредни стени. Разглежда се най-често срещаният
случай на безлопатъчен дифузор с успоредни стени (Фиг. 8.8). Приема се, че
течението в него е плоско ососиметрично, подчиняващо се на закона за
потенциалния вихър. В такъв случай е валидно уравнението
u  r  u2  r2  const или
 u 2  r2
8.16 u  .
r
Меридианната скорост m при произволен радиус r ще бъде:
Q 2    r2  b 2  m2 r b
8.17 m    m2  2 2 ,
2    r  b3 2    r  b3 r  b3
където m 2 е меридианната скорост при изхода на работното колело, без да
се отчита дебелината на лопатките му. Тогава от 8.16 и 8.17 следва:
  b b
8.18 tg  m  m  2  tg 2  2  tg 3  const ,
u u b 3 b3
т.е. ъгълът  между допирателната към токовата линия в произволна точка и
допирателната към окръжността с радиус r , минаваща през същата точка, е
постоянна величина.
Фиг. 8.8. Изчислителна схема на безлопатъчен дифузор.

dr dr
От друга страна (Фиг. 8.8) tg  tg 3  или  tg 3  d .
r  d r
12
Чрез интегриране на горното диференциално уравнение в границите от r3 до

r се получава:
r 
dr
8.19   tg 3  0 d или ln r  ln r3    tg 3 ,
r r
3
от което следва уравнението:

r
8.20  e tg .
3
r3
Полученото уравнение 8.20 на токовата линия представлява уравнение на
логаритмична спирала.
Обикновено се приема D 3  1,02 ..1,05   D 2 , D 4  1,45 ..1,65   D 2 и
b 3  b 2  3 ..4 mm , където D 3 и D 4 са диаметри на окръжностите,
ограничаващи успоредните стени на дифузора.
Понякога с цел да се увеличи дифузорният ефект стените на дифузора се
оформят така, че и в меридианно сечение каналът да бъде с дифузорност.
Лопатъчен дифузор. Разглежда се за дифузорът от типа на Фиг. 8.9 - в,
показан отделно на. Междулопатъчният канал на такъв дифузор е съставен от
спирален участък abc, дифузорен участък bcde и прехвърлящ участък def.
Спиралният участък е с постоянна широчина b 3 . Приема се, че в него
течението се подчинява на закона  u  r  const , следователно
 r
u3  r3  u2  r2  const или  u3  u2 2 .
r3
От друга страна, меридианната скорост пред входящия ръб на дифузора е
Q
m3  , а непосредствено след входящия ръб
  D3  b3
t3 t3
 m3  k 3  m3   m3 , където k 3  е коефициент на стеснение на
t 3  3 t 3  3
течението при входа на дифузора.
 m3 
Тогава tg 3  или  3  arctg m3 .
 u3  u3
Ъгълът на лопатката  3 Л се приема малко по-голям от ъгъла  3 , с което се
постига малък ъгъл на атаката. Обикновено се определя по зависимостта
8.21 tg 3 Л    tg 3 ,
където се приема   1,05 ..1,2 . По-малките стойности за  се приемат за
помпи с по-малки стойности на n q .
13
Препоръчва се ъгълът  3 Л да се нанесе откъм вдлъбнатата страна на

лопатката, а дебелината й - откъм изпъкналата страна.
Контурът ab (Фиг. 8.9) се очертава по логаритмична спирала, като се използва
8.20.
Широчината a 0 на дифузорният участък на канала се определя като диаметър
на вписаната окръжност, допирателна към началото на лопатката и горното
очертание на канала. От триъгълника b'b"c следва, че
rc  r3
8.22 a0   3 ,
cos  3 Л
където  3 е дебелина на входящия ръб на лопатката. Но
8.23 rc  r3  e  c  tg 3 Л
,
а
2
8.24 c    ,
zl
където z l е броят на лопатките на дифузора.
Фиг. 8.9. Изчислителна схема на лопатъчен дифузор.

2
Ъгълът  е много малък в сравнение с ъгъла , поради което се
zl
определя приблизително по следния начин: от условно изправения
правоъгълен триъгълник ab'c с прав ъгъл в т. с следва, че
14
2    r3
bc  ab  sin  3 Л   sin  3 Л . От триъгълника b'сb" следва, че
zl
2    r3
bb  r3    bc  sin  3 Л   sin2  3 Л , следователно
zl
2
8.25    sin2  3 Л .
zl
Чрез заместване на  от горното уравнение в уравнение 8.24 се получава
2 2
8.26 c   1  sin2  3 Л    cos 2  3 Л
zl zl
и
2 
cos2  3 Л  tg 3 Л sin2  3 Л
8.27 rc  r3  e zl
 r3  e zl
.
Чрез заместване в 8.22 се получава:
r3  z sin2 
 e  1   3 .
3Л
8.28 a0  l
cos  3 Л  
 
Опитът показва, че дифузорът има висок к. п. д., ако  0  b 3 . Поради това
следва да се подбере подходящ брой лопатки.
Когато дифузорният участък е с постоянна широчина b 3 , препоръчва се ъгълът
му на разширение да бъде   12 o . Този участък може да се оформи с
разширение в две взаимно перпендикулярни равнини. В такъв случай се
препоръчва  a  6 ..12 o (в равнина, нормална на оста на въртене на помпата)
и  b  4 ..7 o (в равнина, минаваща през оста на въртене на помпата). На тези
S a
ъгли съответстват отношенията 4  2,5 ..3 и 0  3 ..4 , където S 3 и S 4 са
S3 l
където са сеченията в началото и края на дифузорния канал, а l - дължината
на канала, мерена по средната му линия.
Целесъобразно е при разширение в две равнини сеченията на дифузора да
се запазват по дължината му квадратни.
При конструиране на лопатъчните дифузори се препоръчват още следните
зависимости: D 3  1,02 ..1,05   D 2 , D 4  1,3 ..1,5  D 2 , b3  b 2  2 ..4 mm и
zl  zk  1, където z k е броят на лопатките на работното колело.
Дебелината на дифузорната лопатка при входящия ръб е обикновено
3  1..4 mm . В случая коефициентът на стеснение трябва да бъде k 3  1,15 .
15
Препоръчва се дифузорният участък bcde да се оформи по възможност с

права ос. Преходният участък def се оформя конструктивно въз основа на
приетата конструкция на направляващия апарат.
При направляващи апарати по схемите а и б (Фиг. 8.7) лопатките на
дифузорите се опростяват, като обикновено се изпълняват с постоянна или
слабо променлива дебелина по цялата им дължина, обикновено изтънени при
входящия и изходящия им ръб (Фиг. 8.10). В случая входящият ъгъл  3 Л и
изходящият  4 Л на лопатките му са ъгли между допирателните към средната
линия на лопатката при входа и изхода и допирателните към окръжностите с
диаметър D 3 и D 4 . Ъгълът  се определя по указания по-горе начин, а
ъгълът  4 Л се определя въз основа на приетата дифузорност на
междулопатъчните канали.
Фиг. 8.10. Изчислителна схема на лопатъчен дифузор.

За изчислението на обратно направляващите лопатки е необходимо да се
познава големината и посоката на скоростта на течението при изходящата
окръжност на дифузора с диаметър D 4 , по-конкретно на проекцията й  u1 .
Поради влиянието на броя на лопатките на дифузора ъгълът  4   3 Л .
Ъгълът  4 може да се определи по формулата:
r2   u 2
8.29 ctg 4  1  p l   ctg 4l  p l  ,
r4   m 4
r42
където p l   l  е коефициент, отчитащ влиянието на броя на лопатките
zl  Sl
  o4 Л 
zl на дифузора;  2  0,6  1   - опитен коефициент;
 60 
16
 r4  r32 
r4
1 2
S l   r  dr  - статичният момент на средната линия на
r3 2
t4 Q
меридианното сечение; m 4  k 4  m 4   ; k 4 - коефициент на
t 4   4   D4  b 4
стеснение при изхода на дифузора.
При дифузор с успоредни стени b 4  b3 .
При изпълнение на дифузора по Фиг. 8.9 за диаметър D 4  2  r4 се приема
този на окръжността, минаваща през средата на контура de.
Ако са известни скоростта m1 и ъгълът на течението  , могат да се
определят скоростите  4 и  u 4 .
Лопатъчният дифузор има следните предимства в сравнение с
безлопатъчния: при реализиране на еднакъв дифузорен ефект т. е. еднаква
 24   32
стойност , дифузорът е с по-малък външен диаметър, тъй като
2g
изходящият му ъгъл  4 Л се приема по-голям от ъгъла  4 , определен по
закона u  r  const ; пътят на течността в него е по-къс, поради което загубите
от триене са по-малки; при режими, различни от нормалния, разтоварва
работното колело от радиална сила.
Недостатъците му са следните: по-сложна конструкция; съдейства за по-
неблагоприятна форма на характеристика H  Q на помпата - с максимум; при
режими, различни от нормалния, понижава чувствително к. п. д. поради удара
при входа му.
8.3.3. ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ОБРАТНО НАПРАВЛЯВАЩ АПАРАТ

Диаметърът на входящата окръжност на лопатките му се приема обикновено
r5  r4 (Фиг. 8.11) - за
схемите „б" и „д" (Фиг. 8.7)
или се определя по
конструктивни съображения
за схемите „е" и „г".
Широчината му при входа
се приема обикновено
b 5  0,95 ..1,0  b 2 .
Широчината b2 и
диаметърът на изходящата
окръжност D 6 се приемат
Фиг. 8.11. Обратно направляващ апарат. така, че да се осигури
17
плавно изменение на скоростта на течението до тази при входа на

следващото работно колело. Броят на лопатките на обратно направляващия
апарат се приема z 0  z k  1.
Тъй като в преходното пространство от изхода на дифузора до входа на
направляващия апарат се приема, че течението се подчинява на закона на
r
потенциалния вихър, то u5  r5  u 4  r4 или  u5   u 4  4 .
r5
Меридианната скорост непосредствено след входящия ръб на обратно
t5 Q
направляващите лопатки е  m5  k 5  m3   , където k 5 е
t 5  5   D5  b 5

коефициентът на стеснение при диаметър D 5 . Тогава tg 5  m5 или
 u5

 5  arctg m5 . Приема се
 u5
8.30 tg 5 Л    tg 5 ,
където   1,2 е коефициент, отчитащ неравномерността на скоростното поле
и вторичните течения при входа на обратно направляващия апарат.
При изходящия диаметър D 6 обратно направляващите лопатки не завършват
радиално, а под ъгъл  6 Л  90 o   o , където ъгълът  отчита отклонението на
течението при изхода, поради влиянието на броя на лопатките. Ъгълът  6 Л
може да се изчисли по уравнение, аналогично на 8.29, като обикновено
  5 ..10 o .
Очертаването на лопатките може да се извърши по дъга от окръжност или по
точки. Във втория случай се приема законът за изменение на скоростта  и
дебелината  на лопатката по радиуса г, респ. ъгълът  Л на наклона на
средната линия на лопатката.
8.4. ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ И КОНСТРУКТИВНИ СХЕМИ НА

СМУКАТЕЛНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ
В смукателните елементи на центробежните помпи са оформени
смукателните канали, чрез които течността се довежда от входа на помпата (а
понякога от смукателния резервоар) до входа на работното колело.
Основното им предназначение е да доведат плавно течността от входа на
помпата до входа на работното колело с минимални хидравлични загуби и да
осигурят равномерно, ососиметрично течение при входа на работното колело
с оглед създаване на установено относително течение в последното.
18
Най-често се използват следните форми на смукателни канали: конфузор,

пръстеновиден смукателен канал и полуспирален смукателен канал.
Конфузорът представлява конусовиден
канал с праволинейна или
криволинейна ос (Фиг. 8.12). В него се
увеличава скоростта на течността с 15-
20%, с което се постига добро
изравняване на скоростното поле при
входа на работното колело и протичане
на течността с минимални хидравлични
Фиг. 8.12. Смукателни елементи на
загуби, без откъсване на течението от
турбопомпа.
стената му.
Праволинейният конфузор се използва предимно при конзолно разположение
на работното колело. Криволинейният (коленовиден) конфузор се използва
както при конзолни помпи, така също и при помпи, на конто валът преминава
през смукателното им пространство. При големи вертикални центробежни
помпи се използват специални коленовидни конфузори, подобни на
коленовидните смукателни тръби на водните турбини.
Фиг. 8.13. Смукателни елементи на турбопомпа.
19
Пръстеновидният смукателен канал представлява пръстеновидна камера с

постоянно сечение, подходящо очертано в зависимост от конструктивното
оформление на смукателното тяло (Фиг. 8.13). При входа на работното колело
пръстеновидният канал завършва с конфузорен участък ab за ускоряване на
течението. Този канал се използва предимно при многостъпалните
центробежни помпи, на които валът преминава през смукателното
пространство.
Недостатък на пръстеновидния смукателен канал е липсата на симетрия в
разпределението на скоростта при входа на работното колело. Причина за
това е образуването на вихрова зона зад вала при обтичането му,
неравномерно скоростно поле около него поради въртенето му, симетрия на
канала по отношение на вертикална равнина и влиянието на центробежните
сили на течността при изменение на посоката й на движение в канала от
радиална в осова.
Полуспиралният смукателен канал се използва предимно при двустранно
засмукващите едностъпални центробежни помпи, при някои типове
многостъпални помпи и по-рядко при едностъпални едностранно засмукващи
помпи. При тях валът преминава през смукателното пространство на помпата.
Осъществява се по-често по схемата на Фиг. 8.13-а. Състои се от входящ
канал А и спирален канал В. Условно за граница между каналите А и В се
приема диаметралната линия 0-8, преминаваща през „езика“ на спиралния
канал. Езикът представлява ребро, разположено обикновено на 45° спрямо
направлението на течението във входящия канал А. Езикът разделя
течението, постъпващо в работното колело, от полуспиралния канал и
непосредствено от входящия канал. По такъв начин спиралната част обхваща
половината от външната окръжност на работното колело. Смукателният канал
се оформя с конфузорен участък ab пред работното колело, за да се изравни
скоростното поле пред него.
Използването на полуспиралния смукателен канал значително подобрява
обтичането на вала и осъществява значителна равномерност на скоростното
поле при входа на работното колело. Освен това той осъществява известна
циркулация на скоростта на течението пред работното колело, която трябва
да се вземе под внимание при изчислението на последното и оценката на
кавитационните му качества. Опитът показва, че центробежни помпи с
полуспирален смукателен канал имат високи енергетични и кавитационни
качества.
Смукателният канал може да бъде изпълнен и по схемата на Фиг. 8.13 - б,
където спиралната част е съставена от две симетрични полуспирали.
Използва се по-рядко и е с по-лоши хидравлични качества в сравнение с
разгледаната по-горе конструкция.
20
КОНТРОЛНИ ВЪПРОСИ
 За какво служат нагнетателните елементи при турбопомпите?
 Какво е предназначението на спиралния канал при турбопомпите?
 Какво е предназначението на направляващия апарат при
турбопомпите?
 Какво е предназначението на обратния апарат при турбопомпите?
 Какво е предназначението на смукателните елементи при
турбопомпите?
21

Тема 8

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Тема 8

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

ТУРБОПОМПИ И ВЕНТИЛАТОРИ

ТЕМА 8. НАГНЕТАТЕЛНИ ЕЛЕМЕНТИ НА ЦЕНТРОБЕЖНИТЕ

8.1. ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА НАГНЕТАТЕЛНИТЕ ЕЛЕМЕНТИ

Спирален канал, завършващ с дифузорен участък (Фиг. 8.1 а). Когато е

Фиг. 8.1. Нагнетателни елементи на центробежни помпи: а).

Лопатъчният канал, респ. направляващият апарат, е с по-сложна форма.

8.2. СПИРАЛЕН КАНАЛ. ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ, ВИДОВЕ И

ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА СПИРАЛНИЯ КАНАЛ

С изчислението на спиралния канал се цели да се определи големината и

Фиг. 8.3. Изчислителна схема на спирален канал.

произволна точка от течението в спиралния канал, разположена на

8.2.1. ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА СПИРАЛЕН КАНАЛ С ТРАПЕЦОВИДНО

Фиг. 8.4. Оразмеряване на спирален канал с трапецовидно напречно сечение.

Определят се диаметърът, респ. радиусът на началната окръжност и

дебитите Q 45 , Q 90 и т.н. Чрез тях се определят контурите на необходимите

трапецовидни сечения. Последното сечение на спиралния канал започва от

радиусите на центровете на тежестта на сеченията S x и S y . От горните

При центробежните помпи с по-голяма специфична честота на въртене

от специфичната честота на въртене n s .

където стойностите за k H са дадени също така на Фиг. 8.5-в.

8.3. НАПРАВЛЯВАЩ АПАРАТ НА ЦЕНТРОБЕЖНА ПОМПА -

8.3.1. СХЕМИ НА НАПРАВЛЯВАЩИ АПАРАТИ И ПРЕДПОСТАВКИ

меридианната равнина се завърта на 180° и се подчинява на закона

а). б). в).

д). Направляващ апарат, съставен от безлопатъчен дифузор и лопатъчен

8.3.2. ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ДИФУЗОР

Фиг. 8.8. Изчислителна схема на безлопатъчен дифузор.

Чрез интегриране на горното диференциално уравнение в границите от r3 до

от което следва уравнението:

Препоръчва се ъгълът  3 Л да се нанесе откъм вдлъбнатата страна на

Фиг. 8.9. Изчислителна схема на лопатъчен дифузор.

Препоръчва се дифузорният участък bcde да се оформи по възможност с

Фиг. 8.10. Изчислителна схема на лопатъчен дифузор.

8.3.3. ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ОБРАТНО НАПРАВЛЯВАЩ АПАРАТ

плавно изменение на скоростта на течението до тази при входа на

8.4. ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ И КОНСТРУКТИВНИ СХЕМИ НА

Най-често се използват следните форми на смукателни канали: конфузор,

Фиг. 8.13. Смукателни елементи на турбопомпа.

Пръстеновидният смукателен канал представлява пръстеновидна камера с

You might also like