Professional Documents
Culture Documents
КЛЮЧОВИ ПОНЯТИЯ
• работно колело;
• кинематика на течението;
• скоростен триъгълник;
• динамичен напор;
• потенциален напор;
• степен на реактивност;
• коефициент на циркулация.
ЦЕЛИ
СЛЕД ЗАПОЗНАВАНЕ С МАТЕРИАЛА ВИЕ ТРЯБВА ДА МОЖЕТЕ:
• да построите скоростен триъгълник при входа, при изхода и в
произволна точка от междулопатъчния канал на центробежна помпа,
при краен и безкраен брой на лопатките;
• да познавате основното уравнение на работните турбомашини в
различните му форми на запис;
• да обясните влиянието на крайния брой на лопатките и на изходящия
им ъгъл 2 Л върху напора и степента на реактивност.
а). б).
в).
Фиг. 2.2. Токови картини: а). на преносното движение; б). на относителното
движение; в). на абсолютното движение.
Скоростта на абсолютното течение се получава като геометрична сума от
скоростите u и w :
2.1 =u+ w.
За да работи с висок к.п.д. една турбопомпа, е необходимо абсолютното
течение в подвеждащите и отвеждащи (неподвижни) елементи да е
установено. В работното колело това на практика е не осъществимо, поради
разлика между наляганията, съответно скоростите по коремната и гръбната
страна на лопатката. Поради тази причина изискването за висок к.п.д. при
поптимален (изчислитетлен) режим на работа на помпата се постига, чрез
3
ТЕМА 2. ОСНОВНИ СВЕДЕНИЯ ОТ ТЕОРИЯТА НА ТУРБОПОМПИТЕ И ВЕНТИЛАТОРИТЕ –
СКОРОСТНИ ТРИЪГЪЛНИЦИ И ОСНОВНО УРАВНЕНИЕ
4
ТЕМА 2. ОСНОВНИ СВЕДЕНИЯ ОТ ТЕОРИЯТА НА ТУРБОПОМПИТЕ И ВЕНТИЛАТОРИТЕ –
СКОРОСТНИ ТРИЪГЪЛНИЦИ И ОСНОВНО УРАВНЕНИЕ
5
ТЕМА 2. ОСНОВНИ СВЕДЕНИЯ ОТ ТЕОРИЯТА НА ТУРБОПОМПИТЕ И ВЕНТИЛАТОРИТЕ –
СКОРОСТНИ ТРИЪГЪЛНИЦИ И ОСНОВНО УРАВНЕНИЕ
6
ТЕМА 2. ОСНОВНИ СВЕДЕНИЯ ОТ ТЕОРИЯТА НА ТУРБОПОМПИТЕ И ВЕНТИЛАТОРИТЕ –
СКОРОСТНИ ТРИЪГЪЛНИЦИ И ОСНОВНО УРАВНЕНИЕ
7
ТЕМА 2. ОСНОВНИ СВЕДЕНИЯ ОТ ТЕОРИЯТА НА ТУРБОПОМПИТЕ И ВЕНТИЛАТОРИТЕ –
СКОРОСТНИ ТРИЪГЪЛНИЦИ И ОСНОВНО УРАВНЕНИЕ
8
ТЕМА 2. ОСНОВНИ СВЕДЕНИЯ ОТ ТЕОРИЯТА НА ТУРБОПОМПИТЕ И ВЕНТИЛАТОРИТЕ –
СКОРОСТНИ ТРИЪГЪЛНИЦИ И ОСНОВНО УРАВНЕНИЕ
2.13 M0 (F) = (r
S2
2 2 ) dq − (r1 1 ) dq = M0 (G) + M0 (F1 ) + M0 (F2 ) + M0 (Fk ) ,
S1
където M 0i са моментите на съответните сили спрямо избран център на
въртене.
И тук най-често се налага да се търси моментът от действието на каналните
стени върху флуида - M0 (Fk ) или реактивния момент от действието на флуида
върху каналните стени - M0 (Frk ) като:
2.14 M0 (Fk ) = (r2 2 ) dq − (r1 1 ) dq − M0 (G) − M0 (F1 ) − M0 (F2 ) ,
S2 S1
2.15 M0 (Frk ) = −M0 (Fk ) = M0 (G) + M0 (F1 ) + M0 (F2 ) + (r
S1
1 1 ) dq − (r
S2
2 2 ) dq .
9
ТЕМА 2. ОСНОВНИ СВЕДЕНИЯ ОТ ТЕОРИЯТА НА ТУРБОПОМПИТЕ И ВЕНТИЛАТОРИТЕ –
СКОРОСТНИ ТРИЪГЪЛНИЦИ И ОСНОВНО УРАВНЕНИЕ
3. От външните масови сили, върху флуида действа единствено теглото G
. Поради симетричното разпределение на флуида в работното колело,
приложната
точка на теглото съвпада с оста на въртене О и моментът
му е M0 (G) = 0 .
4. Флуидът при турбопомпите и вентилаторите се приема за несвиваем,
т.е. = const . Тогава dq = dQ .
Величините
(r1 u1 ) dQ
2.19 (r1 u1 )ср = S1
QT
и
10
ТЕМА 2. ОСНОВНИ СВЕДЕНИЯ ОТ ТЕОРИЯТА НА ТУРБОПОМПИТЕ И ВЕНТИЛАТОРИТЕ –
СКОРОСТНИ ТРИЪГЪЛНИЦИ И ОСНОВНО УРАВНЕНИЕ
(r 2 u 2 ) dQ
2.20 (r2 u2 )ср = S2
QT
се наричат усреднени (по дебит) стойности на скоростния момент при
входа, съответно при изхода на работното колело.
Тогава 2.18 добива вида:
2.21
MK = Q T (r2 u 2 )ср − (r1 u1 )ср .
Мощността, предадена от работното колело на флуида, е:
2.22 PK = MK = Q T (r2 u2 )ср − (r1 u1 )ср = Q T (u2 u2 )ср − (u1 u1 )ср ,
където u1 = 1 r1 и u2 = 2 r2 .
Тъй като теоретичният напор на работната турбомашина е:
2.23 HT =
PK
=
Q T (u2 u2 )ср − (u1 u1 )ср
,
g QT g QT
или:
(u 2 u2 )ср − (u1 u1 )ср
2.24 HT = .
g
Уравнение 2.24 представлява т. нар. основно уравнение на работните
турбомашини или уравнение на Ойлер за работна турбомашина.
Записано за схемата със zk = , уравнение 2.24 дава теоретичния напор на
машината при безкраен брой лопатки:
(u 2 u2 )ср − (u1 u1 )ср
2.25 H T = .
g
Уравнение 2.24 важи и за отделна токова нишка (токова линия). В такъв
случай то се записва във вида:
u 2 u2 − u1 u1
2.26 HT = ,
g
където u2 , u 2 , u1 и u1 са скоростите при изхода, съответно при входа на
разглежданата токова нишка (токова линия).
Ако се приложи косинусова теорема за скоростния триъгълник при входа на
работното колело, за относителната скорост w 1 може да се запише:
2.27 w 12 = u12 + 12 − 2 u1 1 cos 1 = u12 + 12 − 2 u1 u1 .
Тогава за произведението u1 u1 се получава:
12 + u12 − w 12
2.28 u1 u1 = .
2
11
ТЕМА 2. ОСНОВНИ СВЕДЕНИЯ ОТ ТЕОРИЯТА НА ТУРБОПОМПИТЕ И ВЕНТИЛАТОРИТЕ –
СКОРОСТНИ ТРИЪГЪЛНИЦИ И ОСНОВНО УРАВНЕНИЕ
12
ТЕМА 2. ОСНОВНИ СВЕДЕНИЯ ОТ ТЕОРИЯТА НА ТУРБОПОМПИТЕ И ВЕНТИЛАТОРИТЕ –
СКОРОСТНИ ТРИЪГЪЛНИЦИ И ОСНОВНО УРАВНЕНИЕ
2.37 pT = u2 u2 .
За схемата с безкраен брой лопатки, уравненията са:
22 − 12 u 22 − u12 w 12 − w 22
2.38 p T = + + ,
2 2 2
2.39 p T = (u2 u2 − u1 u1 )
и
2.40 pT = u2 u2 .
2.3. ВЛИЯНИЕ НА БРОЯ НА ЛОПАТКИТЕ НА РАБОТНОТО КОЛЕЛО
И ИЗХОДЯЩИЯ ИМ ЪГЪЛ ВЪРХУ НАПОРА И СТЕПЕНТА НА
РЕАКТИВНОСТ
13
ТЕМА 2. ОСНОВНИ СВЕДЕНИЯ ОТ ТЕОРИЯТА НА ТУРБОПОМПИТЕ И ВЕНТИЛАТОРИТЕ –
СКОРОСТНИ ТРИЪГЪЛНИЦИ И ОСНОВНО УРАВНЕНИЕ
за може да се запише:
HT − Hd H
2.45 = = 1− d .
HT HT
Вижда се, че коефициентът показва каква част от теоретичния напор на
помпата се превръща в потенциален.
От скоростните триъгълници е известно е, че 12 = m2 1 + u21 и 12 = m2 2 + u22 .
След заместване на последните изрази в 2.41, за динамичния напор се
получава:
22 − 12 m2 2 + u22 − m2 1 − u21
2.46 Hd = = .
2g 2g
При u1 = 0 и m1 = m2 (както често се приема), изразът 2.46 приема вида:
u22
2.47 Hd = .
2g
Тогава за степента на реактивност може да се запише:
u22
H 2g
2.48 = 1− d = 1− = 1 − u2 .
HT u 2 u 2 2 u2
g
Ако се изрази u 2 от уравнение 2.48, чрез и u2 и се замести в 2.31, за
теоретичния напор на работна турбомашина може да се запише:
2 u 22
2.49 HT = (1 − ) .
g
2.3.2. ВЛИЯНИЕ
НА БРОЯ НА ЛОПАТКИТЕ НА РАБОТНОТО
КОЛЕЛО ВЪРХУ НАПОРА НА РАБОТНА ТУРБОМАШИНА
За изясняване влиянието на броя на лопатките на работното колело върху
напора на помпата се разглежда кинематиката на течението при безкраен
zk = и краен zk брой на лопатките (Фиг. 2.7).
При схемата с безкраен брой на лопатките zk = , относителното течение е
ососиметрично. Токовите му линии са равномерно разпределени в
междулопатъчния канал и имат формата на лопатките. Относителната
скорост w и налягането имат постоянни стойности във всички точки от
окръжност с произволен радиус r (Фиг. 2.7). При тази схема скоростните
триъгълници при входа и изхода се построяват с ъгли 1Л и 2 Л (Фиг. 2.8, а, б).
Скоростите, зависещи от тези ъгли се означават с индекс " " - u , w u , w
и .
14
ТЕМА 2. ОСНОВНИ СВЕДЕНИЯ ОТ ТЕОРИЯТА НА ТУРБОПОМПИТЕ И ВЕНТИЛАТОРИТЕ –
СКОРОСТНИ ТРИЪГЪЛНИЦИ И ОСНОВНО УРАВНЕНИЕ
15
ТЕМА 2. ОСНОВНИ СВЕДЕНИЯ ОТ ТЕОРИЯТА НА ТУРБОПОМПИТЕ И ВЕНТИЛАТОРИТЕ –
СКОРОСТНИ ТРИЪГЪЛНИЦИ И ОСНОВНО УРАВНЕНИЕ
а). б).
Фиг. 2.8. Скоростни триъгълници при безкраен и при краен брой на лопатките:
а). при входа на работното колело; б). при изхода на работното колело.
Поради увеличаване на скоростта по посока на въртене на работното колело,
токовите линии на относителното течение в близост до гръбната страна на
лопатката се сгъстяват (Фиг. 2.7). При това се променя и ъгъл между
относителната скорост и допирателната към окръжност с радиус r .
От казаното до тук следва, че крайният брой на лопатките води до промяна на
скоростните триъгълници при входа и изхода на работното колело. Тази
промяна се изразява в появата на отклонения на относителните скорости
w u1 - непосредствено след входа на работното колело и w u2 -
непосредствено преди изхода му (Фиг. 2.8, а, б). Това води до увеличаване на
преносната компонента на абсолютната скорост при входа от u1 до u1 и до
намаляване на преносната й компонента при изхода от u2 до u 2 , където
без индекс " " са означени скоростите при схемата с краен брой на
лопатките.
Промяната на скоростния триъгълник при входа на работното колело не
оказва влияние върху напора на помпата, тъй като теоремата за момента на
количеството на движение се прилага за сечение, което се намира
непосредствено преди входа на колелото.
Промяната в скоростния триъгълник при изхода на колелото, вследствие
влиянието на крайния брой на лопатките, води до намаляване на преносната
компонента на абсолютната скорост с w u2 :
2.50 u2 = u2 − w u2 .
Тази промяна довежда до намаляване на теоретичния напор на помпата до
HT , в сравнение със схемата с безкраен брой на лопатките, където напорът е
HT (HT HT ).
Поради сложния характер на явленията, протичащи в работното колело на
работна турбомашина, на практика е почти невъзможно да се изведе строга
теоретична зависимост отчитаща влиянието на крайния брой на лопатките
върху напора, създаван от работното колело. По тази причина формулите,
които се използват за отчитане на това влияние, са получени след
опростяващи предпоставки или представляват полуемпирични и емпирични
зависимости.
16
ТЕМА 2. ОСНОВНИ СВЕДЕНИЯ ОТ ТЕОРИЯТА НА ТУРБОПОМПИТЕ И ВЕНТИЛАТОРИТЕ –
СКОРОСТНИ ТРИЪГЪЛНИЦИ И ОСНОВНО УРАВНЕНИЕ
17
ТЕМА 2. ОСНОВНИ СВЕДЕНИЯ ОТ ТЕОРИЯТА НА ТУРБОПОМПИТЕ И ВЕНТИЛАТОРИТЕ –
СКОРОСТНИ ТРИЪГЪЛНИЦИ И ОСНОВНО УРАВНЕНИЕ
1
2.58 k= .
1,5 + 1,1 2 Л
1+ 90
D 2
z k 1 − 1
D 2
За отчитане влиянието на крайния брой на лопатките върху напора на
работното колело, Gulich предлага формулата:
2.59 HT = 1 − (1 − ) u2 HT .
Коефициентът се определя по формулата:
sin 2 Л
2.60 = f1 1 − kw ,
z k0,7
където: коефициентът f1 , отчитащ формата на междулопатъчния канал в
меридианно сечение, има стойност f1 = 0,98 за радиални работни колела.
8,16sin2 Л
−
D1
Коефициентът kw има стойност kw = 1 при e zk
и
D2
D1 −
8,16sin 2Л
−e z k
D
kw = 1− 2 8,16sin 2Л в останалите случаи.
−
1− e z
k
Тъй, като
2.61 u2 − u2 = w u2 = (1 − ) u2
и
m 2
2.62 tg 2 Л = ,
u 2 − u 2
за теоретичния напор на работното колело може да се запише:
u 22 m2 u 22 k 2 QT
2.63 HT = − = − .
g u 2 tg 2Л g D 2 b 2 tg 2Л
18
ТЕМА 2. ОСНОВНИ СВЕДЕНИЯ ОТ ТЕОРИЯТА НА ТУРБОПОМПИТЕ И ВЕНТИЛАТОРИТЕ –
СКОРОСТНИ ТРИЪГЪЛНИЦИ И ОСНОВНО УРАВНЕНИЕ
19
ТЕМА 2. ОСНОВНИ СВЕДЕНИЯ ОТ ТЕОРИЯТА НА ТУРБОПОМПИТЕ И ВЕНТИЛАТОРИТЕ –
СКОРОСТНИ ТРИЪГЪЛНИЦИ И ОСНОВНО УРАВНЕНИЕ
20
ТЕМА 2. ОСНОВНИ СВЕДЕНИЯ ОТ ТЕОРИЯТА НА ТУРБОПОМПИТЕ И ВЕНТИЛАТОРИТЕ –
СКОРОСТНИ ТРИЪГЪЛНИЦИ И ОСНОВНО УРАВНЕНИЕ
S' 2 t2 1
2.70 k2 = = = .
S2 t 2 − 2 zk 2
1−
2 r2 sin 2 л
Ако работното колело е реализирано по схемата zk = , скоростния
триъгълник за течението непосредствено преди изходящия ръб на лопатките
е образуван от скоростите 2 , u2 и w 2 (Фиг. 2.11). С отчитане влиянието на
броя на лопатките на работното колело
скоростния триъгълник при изхода е
образуван от скоростите 2 , u 2 и w 2 . В
случая преносната компонента на
абсолютната скорост е u2 u2 .
Скоростния триъгълник за течението
непосредствено след изходящия ръб е
образуван от скоростите ' 2 , u2 и w' 2 ,
където 'm2 m2 , 'u2 = u2 по
Фиг. 2.11. Скоростни триъгълници съображения, аналогични на тези,
при изхода на работното колело. отнасящи се за входа на лопатките на
работното колело.
Фиг. 2.12. Форма на междулопатъчния канал: а). при ъгъл 2 Л 90 о ; б). при
ъгъл 2 Л = 90 о ; в). при ъгъл 2 Л 90 о .
Изходящият ъгъл 2 Л оказва съществено влияние върху напора и степента на
реактивност на работното колело. От Фиг. 2.12 се вижда, че при еднакви
меридианни m2 и преносни u2 скорости при изхода на работното колело,
скоростните триъгълници са различни, при различни ъгли 2 Л . Това води до
различни преносни скорости u2 при изхода, респ. до различен напор HT . За
да се изясни по-подробно влиянието на ъгъл 2 Л се разглеждат скоростните
триъгълници, показани на Фиг. 2.13 Скоростните триъгълници, показани на
фигурата са построени при предпоставката за безкраен брой на лопатките, а
напорът HT и степента на реактивност са определени при условието
u1 = 0 (радиално втичане). В такъв случай теоретичният напор е
u 2 u 2
2.71 H T = ,
g
динамичният напор е
22
ТЕМА 2. ОСНОВНИ СВЕДЕНИЯ ОТ ТЕОРИЯТА НА ТУРБОПОМПИТЕ И ВЕНТИЛАТОРИТЕ –
СКОРОСТНИ ТРИЪГЪЛНИЦИ И ОСНОВНО УРАВНЕНИЕ
u22
2.72 Hd = ,
2g
потенциалният напор е
u 2 u2 u22
2.73 Hp = Ht − Hd = − ,
g 2g
степента на реактивност е
u 2
2.74 = 1 − .
2 u2
23
ТЕМА 2. ОСНОВНИ СВЕДЕНИЯ ОТ ТЕОРИЯТА НА ТУРБОПОМПИТЕ И ВЕНТИЛАТОРИТЕ –
СКОРОСТНИ ТРИЪГЪЛНИЦИ И ОСНОВНО УРАВНЕНИЕ
u 22
• III – ъгъл 2 Л = 90 . В този случай u2 = u2 . Това означава, че HT
o
= ,
g
u 22 u 22 1
Hd = , H p = и степента на реактивност = .
2g 2g 2
• IV - ъгъл 2 Л 90 o .
• V - скоростта u2 = 2 u2 , като изходящият ъгъл е означен с 2 Лmax . В
2 u 22
този случай HT = Hd = , а степента на реактивност е = 0 .
g
Очевидно е, че такова работно колело създава само динамичен напор.
На Фиг. 2.13 са показани и графичните зависимости на HT , Hd , Hp и от
u 2 .
От изложеното до тук могат да се направят николко по-важни извода.
Работните колела с назад обърнати лопатки ( 2 Л 90 o ) при равни други
условия създават по-малък теоретичен напор HT в сравнение с работни
колела с напред обърнати лопатки 2 Л 90 o . Това е валидно и за теоретичния
напор при краен брой на лопатките HT . Колелата с назад обърнати лопатки
обаче създават по-голям потенциален напор (имат по голяма степен на
1
реактивност ) в сравнение с тези с напред обърнати, при които
2
1
преобладава динамичният напор (при тях степента на реактивност е ).
2
В отвеждащите елементи на работните турбомашини се осъществява процес
на преобразуване на част от кинетичната енергия в потенциална. Този процес
е съпроводен със загуби на енергия. Тъй като при работните колела с назад
обърнати лопатки ще имаме преобразуване на енергия в по-малка степен,
това означава, че този вид машини ще работят с по-висок хидравличен к.п.д.
в сравнение с машините с напред обърнати лопатки.
При еднаква честота на въртене, работното колело с напред обърнати
лопатки ще създава даден напор при по-малък външен диаметър, т.е. по-
малки габаритни размери на машината и по-малка маса. Поради по-ниския
к.п.д. на този вид машини като цяло, те се използват в случаите, когато от
решаващо значение са габаритните размери. С напред обърнати лопатки се
изработва обикновено работните колела на някои видове центробежни
вентилатори.
При центробежните помпи изходящият ъгъл на лопатките е в границите
2 Л = 15 .. 36 о . При вентилаторите 2 Л = 15.. 170 о .
КОНТРОЛНИ ВЪПРОСИ
24
ТЕМА 2. ОСНОВНИ СВЕДЕНИЯ ОТ ТЕОРИЯТА НА ТУРБОПОМПИТЕ И ВЕНТИЛАТОРИТЕ –
СКОРОСТНИ ТРИЪГЪЛНИЦИ И ОСНОВНО УРАВНЕНИЕ
25