ТЕМА 7

ХИДРАВЛИЧНИ СИСТЕМИ НА ЛЕТАТЕЛНИТЕ АПАРАТИ

7.1. Обща характеристика на хидросистемите на летателните апарати.

Хидравличните системи се използват широко в авиационната техника

за управление на механизми, изискващи относително големи кратко
действащи мощности. Такива са механизмите за спускане и прибиране на
колесника, за управление на механизацията на крилото и въздушните
спирачки, кормилните машини и др.
В хидравличните системи се получават големи сили в ограничено
пространство, което осигурява бързодействие и развитие на големи усилия.
В тях е възможно плавно (безстепенно) регулиране на изходната скорост в
широк диапазон и получаване на равномерно и устойчиво движение.
Масата и габаритите на хидросистемите, отнесени към единица предавана
мощност, са малки.

За управление на самолета, предвид важността на тези функции и

големината на мощността, обикновено се предвижда специална
хидросистема (бустерна система, или хидроусилвател), която се изпълнява
едновременно с дублираща и аварийна система. За изпълнение на
останалите функции на самолета служи друга система от хидропредаване с
общо предназначение.
В зависимост от начина на разтоварване на помпата,
хидросистемите се делят на три вида: хидросистеми с постоянно
налягане, с постоянна производителност и помпени станции.
Помпените станции имат индивидуално електрозадвижване, което се
изключва при завършване на управлението чрез някакъв агрегат. Такива
системи се използват на тежки самолети.
В хидросистемите с постоянна производителност (с не регулируема
помпа) се използва специален автомат за разтоварване на помпата.

Най-голямо приложение на съвременните ЛА имат хидросистемите с

постоянно налягане. Принципна схема на такава система е показана на
фиг. 7.1. Хидросистемата се състои от основна и изпълнителна
магистрала. Основната магистрала включва смукателна, нагнетателна
и сливна линия. Изпълнителната магистрала е предназначена за
изпълнение на определени функции, като управлението на колесника, на
механизацията на крилото и т.н.

Такава система на хидропредаване обикновено се състои от основни

(помпени) магистрали и няколко паралелно съединени изпълнителни
магистрали със съответните хидроцилиндри, всяка от които е
7-1 Хидравлични системи
на летателните апарати
предназначена за изпълнение на определени функции. Управление на
колесник, задкрилки и т.н.
Принципната схема на проста хидропредавка с възвратно-
постъпателно движение с една изпълнителна магистрала и един силов
хидроцилиндър е показана на фиг. 7.1.На схемата съответно са означени:
резервоар (1), връщателна магистрала, помпа (2), нагнетателна магистрала с
няколко агрегата с общо предназначение до управляващо устройство
(разпределител) (3), изпълняваща и отвеждаща (изпускателна) магистрала.
Изпълнителната магистрала започва с разпределителя: нататък следва
участък от магистралата, подвеждаща работната течност към
хидроцилиндъра (4), и отвеждащ участък на магистралата от
хидроцилиндъра към разпределителя. При реверсиране на хидродвигателя,
превключването на разпределителя, функциите на приводящия и отводящия
участък се разменят.

Фиг.7.1 Схема на проста хидропредавка в система на ЛА.

Легенда към фиг.7.1. : 1-резервоар , 2-помпа, 3-разпределител, 4-

хидроцилиндър.
На фиг.7.2. е показана схема на хидропредавка на самолетна система (с
постоянно налягане), при това от изпълнителната магистрала като пример е
дадена само една - магистрала за управление на задкрилки (обозначение на
позиции 1-4 както е и на фиг.7.1).
7-2 Хидравлични системи
на летателните апарати
 Устройството на основната хидромагистрала зависи от това каква
помпа е използвана в хидросистемата - регулируема или нерегулируема. В
самолетните хидросистеми намират приложение пластинчати
(нерегулируеми) и роторно-плунжерни (регулируеми) помпи.
Регулируемата помпа обикновено е снабдена със съответното устройство ,
което осигурява практически постоянно налягане и намаляване на
подаването при отсъствие на потребление на работна течност до
минималните стойности. Последното трябва да компенсира само
вътрешните утечки в системата и осигурява охлаждане на помпата, което се
осъществява посредством постоянна циркуляция на течността през дросел с
голямо съпротивление (5) .

Фиг.7.2. Хидросистема на ЛА с постоянно налягане

Легенда към фиг.7.2. : 1-резервоар, 2- регулируема помпа, 3-

разпределител, 4- хидроцилиндър, 5-дросел, 6-автомат за разтоварване на
помпата, 7-предпазен клапан, 8-хидроакумулатор, 9-делител на разхода, 10-
дозатор, 11-филтър, 12-обратен клапан.

Ако в системата се използва нерегулируема помпа, то нейното

подаване е практически постоянно (при постоянни обороти). Ето защо при
отсъствие на потребление на работна течност това подаване е нужно да се
върне в резервоара с най-малко съпротивление. За това служи автомат за

7-3 Хидравлични системи

на летателните апарати
разтоварване на помпата (6), превключващ помпата на празен ход
(пунктираните линии на схемата).
Предпазният клапан (7) обикновено се поставя във всички
хидросистеми за предпазване от прекомерно налягане в случай на отказ на
системата за автоматично регулиране на помпата или автомат за
разтоварване, или регулатор на налягане на въздуха в системата за надув на
резервоара (подналягане).
Хидроакумулатор (8) събира работната течност под налягане при
неработещ хидродвигател за последващото и използване заедно с
подаването на помпата в момента на най-голямо потребление на
хидравлична течност. Освен това хидроакумулатора изглажда
неравномерното подаване от помпата, омекотява хидравличния удар и
запълва утечките на хидравлична течност от линията за високо налягане
към линията с ниско налягане в системата с разтоварващия автомат.
Разпределителят (3) представлява устройство за управление, с помоща
на което се осъществява вкючване на една или друга секция на
хидроцилиндъра (изпълнителен механизъм) към напорната линия на
схемата или изключване от тази линия.
На схемата всеки от квадратите на разпределителя обозначава
варианти на съединяване на линиите, т.е. позицията на разпределителя.
Делител на разхода (9) или порционер се използва в случаите когато е
нужно синхронизиране на движението на едни или други механизми
(например, задкрилка). На фиг.7.2 е показан дозатор (10) –устройство
,предпазващо от изтичане на работна течност от системата при разрушаване
на тръбопровода.
Филтърът (11) е предназначен за улавяне на твърди частици намиращи
се в работната течност. Предназначението на обратния клапан (12) –
пропуска течност (или въздух) в една посока и го спира в обратна посока.

7.2. Особености и предназначение на елементите от хидросистемите на

летателните апаратие.

7.2.1. Следящо хидрозадвижване (хидроусилвател).

Както беше споменато, хидропредавката извършва просто

преместване на буталото от едно крайно положение в друго с преодоляване
на силата P по дължина на предавателния прът (вал).
В други случаи е необходимо да се осъществи по-сложен закон за
движение на буталото (прът). Така например, в системите за управление на
ЛА предавателния прът на силовия хидроцилиндър трябва автоматично да
следва преместването на ръчката за управление, при което на всяко
положение на ръчката трябва да съответства на точно определено
положение на пръта.
Такива хидросистеми се наричат следящи, а хидравличният
цилиндър в тях – хидроусилвател или бустер, тъй като предавателният
7-4 Хидравлични системи
на летателните апарати
прът не повтаря просто движението на ръчката, но и създава усилие
значително по-голямо от усилието приложено в ръчката за управление.
Управлението на съвременните скоростни самолети, както и при
вертолетите, по правило се осъществява, с помощта на хидроусилватели,
тъй като необходимите усилия върху ръчката за управление нерядко
превишават многократно мускулните сили на пилота.
В зависимост от начина на действие хидроусилвателите се делят на
плунжерни, струйни и хидроусилвател дюза-преграда. Според броя на
степените на усилване те биват едностъпални и многостъпални.
Многостъпалните хидроусилватели са комбинация на два и повече
последователно свързани хидроусилвателя, които могат да бъдат с еднакъв
или различен начин на действие. В зависимост от структурата на
управление хидроусилвателите се делят на такива без обратна връзка, с
обратна връзка и с комбинирано управление. Според вида на изходната
величина те са хидроусилватели на дебит и хидроусилватели на налягане.
Важна характеристика на хидроусилвателите е техният коефициент
на усилване на мощността k , представляващ отношението на
мощността на изпълнителният механизъм и мощността, необходима
за управляване на хидроусилвателя.

Принципна схема на хидроусилвател (бустер) е представена на фиг.7.3.

Преместване на ръчката за управление (1), например надясно, летеца
премества командния шибър (2), който чрез канал (3)-(отваря го)
направлява течността под налягане в лявата част на цилиндъра (4) и
съединява изпускателната лява част на цилиндъра.

Фиг. 7.3. Принципна схема на хидроусилвател (бустер).

Легенда към фиг.7.3. : 1-ръчка за управление, 2-прът на шибър ,3-

канал, 4-цилиндър, 5-бутало, 6-корпус на шибър, 7-изпълнителен прът.
Под действие на налягането, създадено от помпата, буталото (5) се
премества надясно заедно с корпуса на шибъра (6) дотогава докато не се

7-5 Хидравлични системи

на летателните апарати
препокрие канала от шибъра, по който течността се подава в цилиндъра и се
отвежда от него. При преместване на ръчката и шибъра наляво, налягането
ще бъде подведено в дясната част на цилиндъра и буталото ще се премести
наляво. По този начин изпълнителният прът (вал) (7), свързан например с
ръчката на самолета, следва всяко движение на шибъра (2), но развиваното
от тях усилие превишава многократно усилите което летеца указва върху
шибъра.
Работата на хидроусилвателя като силов двигател се определя от
неговите статични характеристики. Тези характеристики изразяват
зависимостта на относителния разход Q  Q Qmax от относителното
натоварване P  P Pmax и относителния ход x  x xmax на изпълнителния
прът на бустера (фиг. 7.4), където

От горните зависимости е налягането на течността на

входа в хидроусилвателя минус налягането на изхода. и са съответно
относителния разход и относителна скорост на изпълнителният прът. S е
площта на буталото минус площта на пръта.
Те представляват фамилия прави линии, ъгълът на наклона на които
към оста x намалява с увеличаване на натоварването на пръта. При P  1
характеристиката на хидроусилвателя съвпада с абсцисата, а това означава,
че скоростта на изпълнителния прът е равна на нула.

а-идеален; б-с припокриване; в-проточен

Фиг. 7.4. Статични характеристики на Фиг. 7.5. Схеми на шибри.
хидроусилител.

Върху характеристиките на хидроусилителя влияе т. нар. “покритие”

на шибъра, представляващо отношението на ширината на буталото
на шибъра h и ширината на каналите за пропускане на работната
7-6 Хидравлични системи
на летателните апарати
течност в шибъра t (фиг. 7.5). В зависимост от покритието съществуват 3
схеми: идеален шибър (h=t), шибър с припокриване (h>t) и проточен
шибър (h<t). Показаните на фиг. 7.4 статични характеристики са за идеален
шибър. Когато шибърът е с препокриване, се получава зона на
нечувствителност, което е недостатък, но по този начин се повишава
херметичността. При проточния шибър се получава протичане на течност
от напорната в сливната линия, а следователно и загуба на мощност. Но
практически отсъства зона на нечувствителност, тъй като при най-малко
изместване на шибъра от неутралното положение в силовия цилиндър се
получава разлика в налягането.

7.2.2. Хидроусилител с вътрешно разположение на шибъра.

На фиг.7.6. е дадена конструктивна схема на хидроусилвател с шибър

и разположен вътре изпълнителен прът (2). При преместване на командния
шибър (1), течността по канала (7) се отвежда в една от кухините на
цилиндъра (3) от помпата и се слива с други кухини.
Освен цилиндъра (3) с буталото (4) и шибъра (1), тези авиационни
хидроусилватели имат и следните допълнителни устройства.
1. Система за автоматично свързване на двете работни области на
цилиндъра при падане на налягането в хидросистемата.
Това е необходимо за да се осигури безпрепятствено движение на
шибъра от ръчката за управление на пилота, когато се преминава към
непосредствено ръчно управление на съответното кормило. В този случай
хидроусилителя не извършва работа и се превръща в просто кинематично
звено.
Свързването на двете области на цилиндъра се извършва чрез
плунжерите (5). Когато в системата няма налягане, преместването на
буталото (4) от външни сили предизвиква преместване на плунжерите и се
отварят каналите, по които течността свободно преминава от едната област
на цилиндъра в другата.

7-7 Хидравлични системи

на летателните апарати
 Фиг. 7.6 Схема на хидроусилвател с вътрешно разположение на шибъра.

Легенда към фиг.7.6. : 1-Шибър, 2-изпълниителен прът, 3-цилиндър, 4-

бутало, 5-плунжер, 6-съчмен клапан, 7-канал.

2. Демпфер на шибъра. На фиг. 7.6 той е изпълнен като едностранен

съчмен клапан 6. Шибърът, заедно с този клапан, работи като помпа,
изпомпвайки течност от пространството А, където се създава вакуум. По
този начин върху челото на шибъра действа постоянно едностранно
натоварване, което предпазва хидроусилвателя от автоколебания.

7.2.3. Хидроусилвател с външно разположение на шибъра.

Фиг. 7.7 Схема на хидроусилвател с вътрешно разположение на шибъра.

Легенда на фиг.7.7. : 1-цилиндър, 2-изпълнителен прът, 3-шибър, 4-клапан,

5-отвор, 6-пружина.

7-8 Хидравлични системи

на летателните апарати
 Разликата на този хидроусилвател от предния се състои преди всичко
във външното разположение на шибъра (3), чиито корпус също е свързан
твърдо с изпълнителния прът (2) (фиг. 7.7). По друг начин обаче е
реализирана системата за разтоварване на хидроусилвателя. При липса на
налягане, клапанът (4) се предвижва в крайно ляво положение под действие
на пружината (6) и свързва двете пространства на цилиндъра (1). Когато се
подаде течност към цилиндъра (1) под налягане, то клапанът (4) се
премества надясно под действие на това налягане, отворът (5) се затваря и
връзката на течността между двете страни на цилиндъра се прекъсва.

7.2.4. Хидроусилвател дюза-преграда.

Този усилвател намира голямо приложение в следящите системи и

особено в автоматичните системи за управление. Обикновено се прилага
като първо стъпало в многостъпален усилвател и рядко за непосредствено
въздействие върху управлявания обект.

Фиг. 7.8. Усилвател дюза-преграда.

Легенда на фиг.7.8. :1-тяло, 2-дросел, 3-дюза, 4-преграда.

Дросленият усилвател дюза-преграда (фиг. 7.8) се състои от тялото 1,

постоянният дросел 2 и дюзата 3, която заедно с преградата 4 образуват
променлив дросел, чието съпротивление расте при намаляване на хлабината
 между тях. Работната течност се подава в камерата А, преминава през
постоянния дросел 2 и попада в междудроселното пространство В, което се
свързва с изпълнителния механизъм. От пространството В работната
течност преминава през променливия дросел дюза-преграда в камерата С,
която чрез отвеждащия тръбопровод се свързва с резервоара Р. Ако
преградата 4 се премества под действие на чувствителния елемент,
налягането p2 в междудроселната камера В се променя, като стойността му
е максимална при   0 и минимална когато  е максимална. При това
изпълнителният механизъм също ще се премести. Ходът му ще бъде
максимален при максимално налягане p2 , а минимален – при минимално

7-9 Хидравлични системи

на летателните апарати
p2 . Разликата между максималния и минималния ход се нарича
регулируем ход на изпълнителния механизъм.

7.3. Пропорционални хидроустрийства.

Пропорционалните хидроустройства, подобно на хидроусилвателите,

са предназначени за управление на хидрозадвижванията. Те се използват за
директно управление (пускане, ускоряване, изменение на посоката и
големината на скоростта и спиране) на хидродвигателите. Тези устройства
отстъпват на хидроусилвателите по мощност и точност на възпроизвеждане
на управляващите сигнали, но по-ниската им цена, по-простото устройство
и по-ниските изисквания към филтрацията на маслата ги правят все по-
приложими в съвременните хидрозадвижвания.
По принцип пропорционалните елементи се състоят от едно
хидравлично управляващо устройство и един управляващ
пропорционален електромагнит. Електромагнитът преобразува
подадения електрически сигнал в сила, която е пропорционална на
регулируемата хидравлична величина.
Пропорционалните хидроустройства се класифицират по
следните признаци:
1. Според регулируемите хидравлични параметри – за дебит и за
налягане (разпределители, дросели и клапани).
2. Според броя на стъпалата на усилване – едно-, дву- и
многостъпални.
Пропорционалните елементи за дебит са дросели и разпределители.
Разпределителите обикновено са четирипътни и са винаги с препокриване,
което осигурява нулево положение на елемента. Те изменят непрекъснато
съпротивлението на каналите и управляват по-лесно преходните процеси
(пускане, спиране, реверсиране). Поради припокриването им, тяхната
нечувствителност достига 15-20%.
Пропорционалните хидроустройства за налягане работят като
предпазно-преливни или редукционни клапани.

7.4. Хидравлични следящи системи.

Следящата система представлява усторойство, което съобщава

движение на водимото (изпълнителното) звено с определена
съгласуваност спрямо движението на водещия чувствителен елемент.
Двете движения могат да се съгласуват с голяма точност, но винаги
съществува някакво изоставане на изпълнителното звено спрямо това на
входното звено, наречено несъответствие (грешка, несъгласуваност).
Несъответствието е органично свойство на следящите задвижвания, тъй
като в следствие на него изпълнителният механизъм получава енергия за
своето движение чрез управляващия елемент.

7-10 Хидравлични системи

на летателните апарати
 В зависимост от това дали предавателното отношение е единица,
по-малко или по-голямо от нея, изпълнителното движение възпроизвежда
входното в натурален, умален или увеличен размер.
По принцип следящата система е усилвател на мощност, в която
изключително голямо приложение намират хидроусилвателите.
Хидравличните следящи системи са значително по-ефективни от
електрическите благодарение на предимствата на хидравличните
задвижвания в сравнение с електрическите.

Според метода на управление хидравличните следящи системи са

два вида: обратима (затворена) и необратима (отворена) схема.
Следящата система е необратим тип, когато следващите звена не
оказват обратно въздействие върху предидущите, т.е. налице е само права
връзка – от управляващото към изпълнителното звено. Когато има обратна
връзка от изпълнителното към управляващото или към междинно звено
системата е обратима.

На фиг.7.9. е представена работата на хидроусилвател с обратна схема на

управление. Ако мислено закрепим твърдо тягата на обратимост, а центъра
на въртене на люлката преместим от точка А в точка В, то обратимата схема
на управление ще се превърне в необратима.

7-11 Хидравлични системи

на летателните апарати
 Фиг.7.9. Схема на предаване на усилието от ръчката за управление чрез
хидроусилвател към органа за управление

7.5.Работни течности в хидравличната система на ЛА.

В хидравличните системи на ЛА течността изпълнява основно
функциите на работно тяло, което осигурява определени кинематични
отношения и затова се нарича работна течност.
Ето защо работната течност е един от основните елементи на
хидрозадвижването, качествата на която определя до голяма степен и
качествата на цялата хидросистема. Освен това работната течност служи за
мазане и охлаждане на триещите се повърхности, за изнасяне на продуктите
на износване от зоната на триене и за предпазване на детайлите от корозия.
Работната течност трябва да осигурява нормална работа на
хидрозадвижването при всички експлоатационни режими. В процес на
работа тя е подложена на въздействието на налягания, скорости и
температури, които се изменят в широк диапазон. За да удовлетворява тези
условия на работа, работната течност трябва да отговаря на следните по-
важни изисквания:
- Да не отделя и поглъща въздух, да не се окислява, да не отделя пари
при работните температури и да не съдържа примеси, отделящи пари.
- Да не предизвиква корозия по повърхностите на хидравличните
устройства и механизми и разрушаване на материала на различните
уплътнения.
- Да има добра мазителна способност и химична устойчивост.
- Да има оптимален вискозитет при работни условия, който да зависи
слабо от температурата, за да се избягват големите пропуски или големите
загуби на мощност за преодоляване на хидравличните съпротивления.
- Да има голяма стойност на коефициента на обемна еластичност,
високи изолационни и диелектрични свойства.
- Да има голям специфичен топлинен капацитет, висок коефициент на
топлопроводност и малък коефициент на топлинно разширение.
- Температурата на сгъстяване на течността да бъде с 10  150 по-ниска
от най-ниската температура на околната среда, при която ще работи
хидрозадвижването.
- Да не бъде токсична и да не съдържа примеси, които да замърсяват
системата.
- Да бъде пожаробезопасна.
- Да има ниска цена.

Като работни течности, които в някаква степен отговарят на

поставените изисквания, в самолетните хидросистеми се използват основно
три вида хидравлични течности (ХТ): на растителна основа, на нефтена
основа и на фосфатно-естерна основа. Поради разликата в състава на

7-12 Хидравлични системи

на летателните апарати
трите течности не могат да се смесват.В противен случай това би довело до
износване на уплътненията, корозия, блокиране на системата и т.н.

7.5.1. Хидравлични течности на растителна основа:

Тези ХТ са се използвали в миналото, когато не е имало големи
изисквания към хидравличните системи. Поради тази причина най-
използвани са минерални и синтетични хидравлични течности:
7.5.2. Минерални хидравлични течности (нефтена основа):
Минералните масла сравнително добре удовлетворяват изискванията
към работните течности и затова са най-разпространени в
хидрозадвижванията. Те представляват смес на различни въглеводороди и
техните производни. Затова свойствата им са различни от тези на
еднородните течности, които имат точно определени температура на
кипене, налягането на наситените пари и др. С течение на времето
качеството им се влошава – намалява вискозитетът, губят се мазилните
свойства, получава се окисляване, отделят се смоли и др. Ако вискозитетът
им се намали с 20%, маслата задължително се подменят.
Основен фактор за влошаване качествата на маслата е многократното
им дроселиране в предпазни и други клапани и дросели. В резултат на това
маслата се нагряват и в тях се извършват молекулно-структурни изменения.
При контакта на нагрятото масло с въздуха в условията на интензивно
смесване в резервоара, маслото се окислява. От него се отделят смоли,
които попаднали в малките хлабини на хидравличните устройства, могат да
предизвикат заклинване на механизмите.
За подобряване на експлоатационните качества на хидравличните
масла към тях се прибавят специални легиращи добавки (присадки).
Независимо от това срокът на работа без съществено влошаване на
свойствата на хидравличните масла в зависимост от условията е в
границите от 500 до 2000 часа.
Недостатъци на хидравличните масла са голямото изменение на
вискозитета от температурата, лесното изпарение, ниската температура на
възпламеняване и горната температурна граница на експлоатация
( 80  900 C ), по-малкият модул на обемна еластичност от водните емулсии и
смеси.

В качеството на такава ХТ се използва АМГ-10, представляваща тежък

керосин към който за повишаване на вискозитета е добавен специален
сгъстител.
При ниски температури на течността, движението на хидравличната
течност АМГ-10 в тръбопроводите е ламинарно. Сравнително малкия
вискозитет на течността АМГ-10 води до това, че в самолетните
хидросистеми съществуват области, в които ламинарното течение

7-13 Хидравлични системи

на летателните апарати
преминава в турбулентно. Така например през студено време от годината
през дренажа от изпускателната част се образува ламинарно течение на
хидравличната течност , в същото време както в нагнетателната част,
където течността е с по-висока температура и течението може да бъде
турбулентно. Недостатък на този вид ХТ е, че те я запалима.

7.5.3. Синтетични хидравлични течности (фосфатно-естерна основа):

Тези течности се появяват през 1948г. с цел висока защита от пожар.

Най разпространена от този вид ХТ е SKYDROL, която има малко по-
висока плътност от водата и широк температурен диапазон на работа.
Доказано е че не поддържа горенето и дори при неразчетни температури
когато е възможно да припламва не може да разпространи огъня, защото
горенето се ограничава само в температурния източник.

7.6. Работен газ в пневмосистемата на ЛА.

Най-често използваният работен газ в пневмосистемата е сгъстеният

въздух. Нормалната работа на пневмосистемата зависи съществено от
състоянието на работното тяло и затова към сгъстения въздух се предявяват
определени изисквания:
- Да не съдържа механични частици.
- Да съдържа възможно най-малко количество водни пари.
- Да осигурява надеждно мазане на триещите се повърхности на
пневмодвигателите и устройствата за управление.
За надеждна и дълготрайна работа на пневмосистемата
концентрацията на влага във въздуха не трябва да превишава 0,6 g, а
механичните включвания с размери под 0,05 mm да не са повече от 20 mg
на 1 m 3 при атмосферно налягане и температура на околната среда под 50 0 .
Съдържанието на пулверизирано масло трябва да е 2-4 капки на 1 m 3 .

7-14 Хидравлични системи

на летателните апарати