ТУ-София

Реферат по летателни апарати 2,

изготвен от Сергей Пешевски
64 гр. ФН: 143217003

Принцип на работа на
автожира

Автожирът, известен също като жироплан или

жирокоптер, е вид летателен апарат от тип винтокрили, който
използва свободно въртящ се носещ винт за създаване на
подемна сила. Тягата за хоризонтален полет се създава
чрез витлов двигателот тип теглещ или тикащ , което налага
при излитане и кацане летателния апарат да има кратък
пробег. Режимът на самовъртене или авторотация на носещия
винт не се създава чрез двигател, а от насрещния въздушен
поток.
 Силите действащи на автожира са различни от тези при
хеликоптера. Теглителната сила е предавана директно на
фюзелажа, а не е създавана от носещ винт, и резултантната
сила е насочена в посока обратна на посоката на движение.
 История на автожира
Дизайнът на модерния автожир е създаден от Хуан де ла
Сиерва през 20-те години на ХХ век. Първият успешен полет с
автожир бил изрълнен на 17.01.1920
 През 1927 Енгеберт Засчка създава комбинация от
автожир и хеликоптер, чието основно предимство била
възможността да каца по вертикална линия.

Жиропланът бил използван през втората световна война

от британците – “Авто рота ”, германците - Focke-AchgelisFa
330 и от японците - KayabaKa-1.
 Авто рота

Focke-Achgelis Fa 330

KayabaKa-1

Жиропланът бил “възроден” след войната от Игор Бенсен,

който през 1955 година създава BensenB-7.
Подобрената версия на B-7 - BensenB-8 била създадена за
въздушните сили на Съединените щати.

През XXI век автожирите намират приложение. Примери:

- за олимпийските игри през 2002 в Saltlakecity, автожири

Hawk 4 са използвани за охрана

- до ден днешен полицията в град Томбал, Тексас използва

автожири в полицията

-автожирите са използвани от правителството в Киргистан.

Hawx 4
 Основните елементи на
автожира:

Носещ винт
Най-често срещаната роторна система е от полутвърд тип.
Тази система е разпространена сред любителско
конструираните автожири. При роторната система от
полутвърд тип лопатите са твърдо свързани с главина ,а
главината на свой ред е свързана с мачтата чрез люлеещ се
шарнир (teetering hinge). Това позволява на лопатките да
извършват движение нагоре-надолу. Промяната на стъпката
на лопатите, се осъществява чрез накланяща шарнир
(feathering hinge). Много автожири се конструират с лопати
без промяна на стъпката.
 При роторната система от полутвърд тип роторната глава
е монтирана върху шпиндел, който може да се накланя.
Обикновено главината има конусов ъгъл (coning angle),
определян от теглото на лопатите и скоростта на носещия
винт, с цел да се намалят огъващите моменти. Запазването на
разстоянието между оста на мачтата и центъра на тежест на
всяка лопата се осъществява чрез люлееще се система. Тя
служи и за свързване на главата на носещия винт посредством
втулката (teeteringbolt) на люлееща система. Главата на
носещия винт се състои и от лагерен блок.

Някои автожири използват роторна система сходна с тази

на хеликоптерите. Тя е много по-сложна от роторната ситема
от полутвърд тип и за това при повечето автожири не се
използва.

Преротатор
Преди излитане носещият винт на автожира трябва да
достигне ъглова скорост достатъчна, за да създаде нужната
подемна сила. При по-простите автожири това се получава
чрез ръчно развъртане на лопатите и последващото им
ускорение до нужните обороти от насрещния въздушен поток.
По-модерните автожири използват преротатор. Той
наподобява на системата, задвижваща носещия винт на
хеликоптера, но може да работи само когато автожирът е на
земята. Причината за това е, че конструкцията на атожира за
разлика от тази на хеликоптера не включва система за
елеминиране на въртящия момент (опашна перка,
fenestronили notar). Преротаторите биват механични,
хидравлични и електрически.
 Преротатор

Мачта
При автожири с полутвърда роторна система главата на
носещия винт е директно свързана с мачтата, а при такива със
система от хеликоптерен тип с покрива на кабината. Това е
пряко свързано с теглото. При ултралеките автожири не е
възможно да се използва кабина, която да носи товари,
защото би била прекалено тежка, за това се използва
конструкция от пръти, като основният вертикален прът се
нарича мачта. Мачтата носи товарите на носещия винт,
двигателите и седалките. Важна характеристика на мачтата е
способността да се огъва еластично, елиминирайки огъващите
моменти породени от разликата в челното съпротивление при
въртенето на двулопатъчен носещ винт.
Фюзелаж
Функцията на фюзелажа е да свърже всички елементи на
автожира в единна компановка. При някои автожири,
фюзелажът има аеродинамична форма с цел да се държи
челното съпротивление в разумни граници и предно стъкло, за
да предпазва пилота от насрещния въдушен поток.

Опашна група
Опашната група включва в повечето случаи хоризонтални и
вертикални плоскости.

Вертикалните плоскости при автожирите служат за

стабилизиране на фюзелажа. При двигатели от “тикащ” тип
летателния апарата ще се нуждае и от кормило за посока, за
да компенсира рискеането.

Хоризонталният стабилизатор не е задължителен, защото

гравитационните сили ще държат фюзелажа под носещия
винт. Това е валидно само при бавен равномерен полет. При
по-бърз полет челното съпротивление и теглителната сила са
достатъчно големи, за да предизвикат люлеене. Тогава
използването на хоризонтален стабилизатор за стабилизиране
на фюзелажа е задължително.

Система за излитане и кацане

Автожирът може да рулира по земята подобно на самолет.
Причината за отдалеченосста на двата основни колесника
един от друг е, че освен за движение по земната повърхност
колесниците служат и за стабилизиране на автожира при
роторен ексцентритет. Най-честата схема включва носов
колесник с възможност да завива и отделни спирачки на
основните колесници. Целта на отделните спирачни системи е
постигането на диференциално спиране и наличието на
възможност за извършване на завои с тесен радиус. На някои
автожири носовия колесник е снабден с отделна спирачна
система. При автожири с преротатор колесниците служат за
елеминиране на въртящия момент.

Основен колесник

Двигатели
Автожирите използват основно витлови двигатели от
“тикащ” тип. Съществуват и автожири с реактивни двигатели,
но автожирите са прекалено малки на размери, за да бъде
този начин на задвижване ефективен.
 Индикаторни уреди на борда
на автожира

Индикатори на двигателя: датчик за температура на

охладителя, температура на маслото, температура в
карбуратора, температура на изгорелите газове и налягане на
маслото.

Тахометър на носещия винт:използва се при

излитане, за да знае пилота кога са достигнати нужните
обороти за излитане.

Индикатор за плъзгане/занасяне: антена за

рискание, поставена на носа на автожира, и конвенционален
висотомер често се използват на борда на автожира, за да се
подпомогне поддържането на зададения курс.

Скоростомер: служи за определяна на въздушната скорост

на автожира. Специално проектиран за измерване на ниски
скорости.

Бъдещето на автожира
Един от най-модерните автожири в света в момента е
AutogyroCavalon, модел разработен от немската компания
AutoGryoGmbH. Той представлява двуместен автожир с
напълно затворена кабина, изградена от композитни
материали. Формата на фюзелажа наподобява капка с цел
ниско челно съпротивление. Цената на този летателен апарат
започва от 52500 евро.