КОМПРЕСОРИ И КОМПРЕСОРНИ СТАНЦИИ

ТЕМА 10. ТУРБОКОМПРЕСОРИ – ПРИНЦИП НА ДЕЙСТВИЕ И

ОСОБЕНОСТИ НА ЦЕНТРОБЕЖНИ И ОСОВИ КОМПРЕСОРИ.
ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ.

10.1. КЛАСИФИКАЦИЯ И ПРИНЦИП НА ДЕЙСТВИЕ НА

ТУРБОКОМПРЕСОРИТЕ
Турбокомпресорите, по подобие на работните турбомашини (турбопомпи и
вентилатори), спадат към динамичните машини. При тях енергообменът се
осъществява чрез силовото
взаимодействие между работното
колело, снабдено със система от
лопатки и преминаващия през него
газ. При това се повишава
налягането на газа и се променя
неговата кинетичната енергия. За
разлика от вентилаторите, при
турбокомпресорите се проява
свойството свиваемост на газа и
процесът на енергообмен е
съпроводен с повишаване на
температурата му.
В зависимост от направлението на
течението в меридианно сечение на
работното колело,
турбокомпресорите, подобно на
турбопомпите, се делят основно на
радиални, осови и диагонални.
При центробежните компресори
газовите частици се движат по
повърхнини, нормални или близки до
нормалните на оста на въртене на
работното колело. При тях
нарастването на енергията се дължи
Фиг. 10.1. Класификация на основно на работата на
динамичните компресори центробежните сили.
При осовите компресори газовите
частици се движат по цилиндрични повърхнини, чиито оси съвпадат с оста на
въртене на машината. При тях нараства основно на кинетичната енергия на
газа.
При диагоналните компресори частиците се движат в областта на работното
колело по повърхнини, близки до конусните.
Според степента на повишаване на налягането  турбокомпресорите се делят
на:
ТЕМА 10.ТУРБОКОМПРЕСОРИ – ПРИНЦИП НА ДЕЙСТВИЕ И ОСОБЕНОСТИ НА ЦЕНТРОБЕЖНИ И
ОСОВИ КОМПРЕСОРИ. ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ.

 нагнетатели – когато   1,15 ..3 и машината работи без охлаждане на

газа;
 компресори – когато   3..20 и машината работи с охлаждане на газа.
Показаните граници са приблизителни, като при   1,15 се използват
вентилатори.
В зависимост от броя на стъпалата турбокомпресорите се делят на
едностъпални и многостъпални.
В зависимост от наличието на охладителна система, турбокомпресорите
биват охлаждаеми и неохлаждаеми.
В зависимост от вида на работното колело, турбокомпресорите са с
едностранно и с двустранно засмукване.

Фиг. 10.3. Схема на двустранно

Фиг. 10.2. Схема на едностъпален засмукващ едностъпален
центробежен нагнетател центробежен нагнетател
На Фиг. 10.2 е показана схема на едностъпален центробежен нагнетател.
Основният му елемент е работното колело 1, което се състои от основен диск
с главина за монтиране към вала на нагнетателя, покривен диск и система от
лопатки, разположени между двата диска. В предния диск на работното
колело е изработен отвор, през който газът постъпва в междулопатъчните
канали, където се осъществява обмяната на енергия между лопатките и
транспортирания газ. Работното колело е поместено в нагнетателното тяло,
съставено от безлопатъен дифузор 3 и спирална камера 4, която завършва с
конусен дифузор 5. Там част от кинетичната енергия на газа се превръща в
потенциална енергия под форма на налягане. Към нагнетателното тяло е
монтиран смукателят 2, който подвежда газът към входа на работното колело
в осова посока.
На Фиг. 10.3 е показана схема на двустранно засмукващ едностъпален
центробежен нагнетател. При него работното колело 1 се състои от един
основен и два покривни диска, между които се намират симетрично
разположени работни лопатки. Газът постъпва от двете страни на работното
колело. В тялото на нагнетателя са оформени нагнетателен канал 2 и
смукателен канал 3.

2
ТЕМА 10.ТУРБОКОМПРЕСОРИ – ПРИНЦИП НА ДЕЙСТВИЕ И ОСОБЕНОСТИ НА ЦЕНТРОБЕЖНИ И
ОСОВИ КОМПРЕСОРИ. ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ.

На Фиг. 10.4 е показана схема на многостъпален (тристъпален) центробежен

нагнетател. Върху вала му са монтирани три броя работни колела 1, през
които газът преминава последователно. След първото и второто работно
колело газът постъпва в
направляващ апарат,
съставен от лопатъчен
дифузор 2 и обратен
направляващ апарат 3.
Съвкупността от работно
колело и съответния
направляващ апарат се
нарича стъпало на
нагнетателя. След третото
работно колело газът
Фиг. 10.4. Схема на многостъпален постъпва в нагнетателната
центробежен нагнетател камера 4. Както се вижда от
фигурата, работните колела
на отделните степени са с еднакви външни диаметри, но с различна
широчина на междулопатъчните канали, което се дължи на непрекъснатото
намаляване на обемния дебит на газа към изхода на нагнетателя. Същото
важи и за направляващите апарати.
Засмукването на газа се осъществява през смукателния канал 5.
Уравновесяването на осовата сила се извършва чрез специално
уравновесително бутало 6.
На Фиг. 10.5 е показана схема на многостъпален (четиристъпален)
центробежен компресор, снабден с междинен охладител след второто
стъпало, както и условно означение на двусекционен центробежен компресор
с междинен охладител. Под секция на компресора се разбира съвкупността от
стъпалата, между които няма междинни охладители. В случая първо и второ
стъпало образуват първата секция, а трето и четвъртото – втората секция на
компресора. След първата секция е разположен междинен охладител, след
който газът постъпва във втората секция на компресора. И тук както и при
нагнетателите, всяко следващо работно колело е с по-тесни канали от
предходното. Същото се отнася и за направляващите апарати на компресора.
При многостъпалните центробежни компресори се различават два вида
стъпала – междинни и крайни. Междинно е стъпалото, от което газът
постъпва в следващото стъпало. Съставено е от работно колело и
направляващ апарат. Крайно е стъпалото, след което газът постъпва в
охладител или консуматора. Съставено е обикновено от работни колело,
дифузорен направляващ апарат и спирален нагнетателен канал. В някои
случаи крайното стъпало е съставено от само от работно колело и спирален
нагнетателен канал.

3
ТЕМА 10.ТУРБОКОМПРЕСОРИ – ПРИНЦИП НА ДЕЙСТВИЕ И ОСОБЕНОСТИ НА ЦЕНТРОБЕЖНИ И
ОСОВИ КОМПРЕСОРИ. ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ.

Фиг. 10.5. Схема на многостъпален центробежен компресор

На Фиг. 10.6 е показана схема на многостъпален осов компресор. Към общата
главина (барабан) 1 са прикрепени работни лопатки 2, а към неподвижното
тяло 3 – направляващи лопатки 4,
образуващи пространствени решетки.
Един комплект от работни лопатки,
лежащи в една равнина, нормална на
оста на въртене, с принадлежащата им
част от главината се нарича работно
колело. Един комплект от направляващи
лопатки от своя страна образува т. нар.
направляващ апарат. Съвкупността от
Фиг. 10.6. Схема на работно колело и направляващ апарат
многостъпален осов компресор образуват стъпалото на компресора.
При някои осови компресори пред първото стъпало се предвижда входящ
направляващ апарат 5, а след последното – изходящ направляващ апарат 6.
Газът се засмуква през входящата камера 7 и се нагнетява през изходящата
камера 10.

4
ТЕМА 10.ТУРБОКОМПРЕСОРИ – ПРИНЦИП НА ДЕЙСТВИЕ И ОСОБЕНОСТИ НА ЦЕНТРОБЕЖНИ И
ОСОВИ КОМПРЕСОРИ. ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ.

10.2. ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ НА ТУРБОКОМПРЕСОРИТЕ

Основните показатели на турбокомпресорите са: дебит, степен на
повишаване на налягането, напор, мощност на вала на компресора, честота
на въртене и коефициент на полезно действие (к.п.д.).

10.2.1. ДЕБИТ
Под дебит на турбокомпресора се разбира количеството газ, транспортиран
от компресора или преминал през нагнетателния му отвор за единица време.
В зависимост от единицата за измерване на количеството газ, се различават
три вида дебит:
 Обемен дебит Q, m 3 / s  - привежда се при условията на входа на
компресора;
 Масов дебит:
10.1 q    Q, kg / s ,
където , kg / m3  е плътността на газа, изчислена при условията на входа на
компресора.
 Тегловен дебит:
10.2 G  g  q    g  Q, N / s ,
където g, m2 / s е земното ускорение.

10.2.2. СТЕПЕН НА ПОВИШАВАНЕ НА НАЛЯГАНЕТО

Степента на повишаване на налягането  се дефинира с израза:
pD
10.3  ,
pS
където pS и pD са абсолютните налягания съответно при входа и изхода на
компресора.

10.2.3. НАПОР
Под напор на турбокомпресор h, J / kg се разбира нарастването на енергията
на 1 kg газ, преминал през нагнетателния отвор на компресора.

10.2.4. НАЛЯГАНЕ
Под налягане pk на турбокомпресор обикновено се разбира абсолютното
наляганe при изхода на компресора (измерено в точката на нагнетяване D ).

5
ТЕМА 10.ТУРБОКОМПРЕСОРИ – ПРИНЦИП НА ДЕЙСТВИЕ И ОСОБЕНОСТИ НА ЦЕНТРОБЕЖНИ И
ОСОВИ КОМПРЕСОРИ. ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ.

10.2.5. МОЩНОСТ
Мощността на вала на турбокомпресора P , W  е отдадената на вала, от
задвижващия двигател, енергия за единица време. Тя се изразходва от
компресора за реализирането на дебита, напора (степента на повишаване на
налягането) и за покриване на различните видове загуби в компресора.
Стойността й при съвременните турбокомпресори може да достигне до
200 kW .

10.2.6. ЧЕСТОТА НА ВЪРТЕНЕ

Честотата на въртене на вала на компресора n, min1 е друг важен показател.
При съвременни конструкции на турбокомпресори може да достигне до
600 000 min1 .

10.2.7. КОЕФИЦИЕНТ НА ПОЛЕЗНО ДЕЙСТВИЕ (К.П.Д.)

Коефициентът на полезно действие отчита съвършенството на сгъстителния
процес и влиянието на различните видове загуби в компресора. При
турбокомпресорите се дефинират няколко различни к.п.д., в зависимост от
вида на сгъстителния процес. Те ще бъдат разгледани по-подробно в
следващата тема.