Тема 13

КОМПРЕСОРИ И КОМПРЕСОРНИ СТАНЦИИ
ТЕМА 13. ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ТУРБОКОМПРЕСОРИТЕ -

ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ЦЕНТРОБЕЖНИТЕ КОМПРЕСОРИ,
СЪВМЕСТНА РАБОТА НА СИСТЕМА ОТ ЦЕНТРОБЕЖЕН
КОМПРЕСОР, ГАЗОПРОВОДНА МРЕЖА И КОНСУМАТОРИ.
13.1. ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ТУРБОКОМПРЕСОРИТЕ

Характеристиките, които се използват при турбокомпресорите, по подобие на
хидравличните работни турбомашини (турбопомпи и вентилатори), са:
работни характеристики при постоянна честота на въртене, работни
характеристики при различни честоти на въртене (универсални
характеристики), теоретични характеристики и безразмерни характеристики
(коефициентни и относителни).
За експлоатацията на турбокомпресорите от основно значение са работните
характеристики при постоянна честота на въртене и те ще бъдат разгледани в
настоящата тема.
13.1.1. РАБОТНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА

ТУРБОКОМПРЕСОРИТЕ
Работните характеристики на турбокомпресорите представляват графични
зависимости на степента на
повишаване на налягането
 (или налягането при
изхода pk ), мощността на
вала P и КПД  от обемния
дебит Q на компресора при
постоянна честота на
въртене на вала n  const .
Като коефициенти на
полезно действие се
определят вътрешните
к.п.д. (политропен  п ,
адиабатен a или
изотермичен  из ). При
турбокомпресорите е
целесъобразно да се Фиг. 13.1. Работни характеристики на
разглеждат турбокомпресор.
характеристиките на
отделно стъпало, а понякога - и на отделно работно колело.
Обикновено характеристиките на турбокомпресорите се получават по опитен
път посредством изпитването им на специални опитни уредби. Изпитването
се провежда най-често с въздух. Върху графика с характеристиките се
отбелязва честотата на въртене, за която те са валидни, както и
ТЕМА 13.ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ТУРБОКОМПРЕСОРИТЕ - ХАРАКТЕРИСТИКИ НА
ЦЕНТРОБЕЖНИТЕ КОМПРЕСОРИ, СЪВМЕСТНА РАБОТА НА СИСТЕМА ОТ ЦЕНТРОБЕЖЕН
температурата и налягането при условията на засмукване и естеството на

газа.
На Фиг. 13.1 е показан общият вид на зависимостите pk  f Q  , P  f Q  и
 п  f Q  на центробежен компресор. По форма показаните графични
зависимости са подобни на съответните зависимости, характерни за
центробежен вентилатор. Характерно за турбокомпресорите е, че част от
характеристиките им (показана с прекъсната линия на фигурата) е неработна.
Това се дължи на неустойчивата работа на компресора в този диапазон от
дебити, което ще бъде изяснено по-нататък в настоящата тема.
13.2. СЪВМЕСТНА РАБОТА НА ТУРБОКОМПРЕСОР И

КОМПРЕСОРНА УРЕДБА. УСТОЙЧИВА И НЕУСТОЙЧИВА
РАБОТА. ПОМПАЖ И АНТИПОМПАЖНО РЕГУЛИРАНЕ.
13.2.1. ХАРАКТЕРИСТИКА НА КОМПРЕСОРНА УРЕДБА.

ВИДОВЕ.
Всеки турбокомпресор е предназначен за работа в компресорна уредба
(инсталация), съставена в общия случай от тръбопроводи, резервоари,
консуматори и спомагателни елементи. Обикновено турбокомпресорите
работят в нагнетателни компресорни уредби при които смукателният участък
е къс и с незначителни загуби на
налягане. Зависимостта на
налягането p c в началото на
нагнетателния участък на
компресорната уредба и дебита през
същата Q, се нарича характеристика
на уредбата (инсталацията).
Формата на характеристиката зависи
от характера на инсталацията (Фиг.
13.2). Когато изменението на дебита
се осъществява при постоянно
налягане, характеристиката е права,
успоредна на абсцисната ос – Фиг. 13.2. Видове характеристики на
правата 1 на Фиг. 13.2. Този случай компресорна уредба.
се среща при компресорни уредби в
химическата, металургичната и други промишлености. По-често
характеристиката на уредбата представлява квадратна парабола, с начало –
началото на координатната система pc  Q . Случаят е характерен при
нагнетяване в газопроводи, при което се преодоляват съпротивленията на
същите – кривата 2 на Фиг. 13.2. Съществуват и комбинирани случаи –
кривата 3 на Фиг. 13.2.
2
13.2.2. ОПРЕДЕЛЯНЕ РЕЖИМА НА РАБОТА НА

ТУРБОКОМПРЕСОР С КОМПРЕСОРНА УРЕДБА.
Ако се начертаят в една координатна система и в един и същ мащаб
характеристиката на уредбата pc  f Q  и характеристиката на компресора
pk  f Q  , пресечната точка
А на двете характеристики
се нарича работна точка на
компресорната уредба
(Фиг. 13.3). В т. A се
удовлетворяват условията
за материален и енергиен
баланс на системата:
Qk  Qc и pk  pc Поради
това режимът на работа на
компресора в т. A е
установен.
Фиг. 13.3. Съвместна работа на турбокомпресор Турбокомпресорът е
с компресорна уредба подбран рационално за
дадена компресорна
уредба, ако на работната й точка съответства максимална или близка до
максималната стойност на неговия к.п.д.
13.2.3. УСТОЙЧИВА И НЕУСТОЙЧИВА РАБОТА НА

ТУРБОКОМПРЕСОР С КОМПРЕСОРНА УРЕДБА. ПОМПАЖ И
АНТИПОМПАЖНО РЕГУЛУРАНЕ.
Работата на турбокомпресора в дадена компресорна уредба, определена от
работната й точка, може да бъде устойчива или неустойчива. Работата е
устойчива, когато при изменение на дебита, съответстващ на работната
точка, в резултат на кратковременна причина турбокомпресорът възстанови
първоначалния си режим на работа. В противен случай работата е
неустойчива, което може да предизвика явлението помпаж.
От значение при разглеждането на въпроса за устойчивостта на работата е
акумулиращата способност на компресорната уредба.
Казваме, че една уредба има акумулираща способност, ако е възможно в нея
да се реализира по-голяма маса газ от колкото при установено течение.
Малка акумулираща способност е характерна за компресорна уредба с малък
обем и при малко изменение на плътността на газа (при малки налягания).
Случаят е характерен за вентилаторни уредби и е близък до случая на
турбокомпресори за авиационни цели. При последните обемът на уредбата и
наляганията са сравнително неголеми. При липса на акумулираща способност
и отклонение на режима на работа от работната точка течението от
установено става неустановено. При това дебитът на компресора; и уредбата
3
остават еднакви, докато наляганията им са различни. При отклонения режим

на работа налягането на компресора се изразходва за преодоляване на
съпротивлението на системата и инерцията на течението:
13.1 pk  pc  pi ,
където pi е налягане вследствие инерционните сили. Знакът „+" е за случай
на намаление на дебита, знакът „-" - за случай на увеличение на дебита по
отношение е на този при работната точка.
Голямата акумулираща способност е характерна за компресорни уредби с
голям обем и голямо изменение на плътността на газа (при по-големи
налягания) и с незначително влияние на инерционните сили. При
компресорна уредба с голяма акумулираща способност при кратковременно
изменение на режима на работа в сравнение с този при работната точка
налягането остава постоянно, докато дебитите на уредбата и компресора са
различни.
Отклонението от режима на работа, определен от работната точка на
компресорната уредба, може да се дължи на различни случайни причини:
кратковременно изменение на съпротивлението на уредбата, на честотата на
въртене на ротора, периодично откъсване на вихри от лопатките на
компресора и др.
 Устойчива работа на турбокомпресор с уредба без акумулираща
способност.
Разглежда се компресорна уредба, за която се предполага, че няма
акумулираща способност (Фиг. 13.4). Нека предположим, че работната точка е
т. A (дебитът в системата е QA ), която се намира в дясно от максимума на
характеристиката pk  Q (т. K ). Ако по някаква причина дебитът в системата
се увеличи с Q , от фигурата става ясно, че режимът на работа на
компресора се измества в т. A1k , а този на уредбата – в т. A1c . При това
налягането на компресора е по-малко от това, което е необходимо за
преминаване на новия дебит Q1 през уредбата. Поради недостига на
потенциална енергия газът започва да се движи закъснително, което води до
постепенно намаляване на дебита до възстановяване на първоначалната му
стойност QA . Ако по някаква причина дебитът в системата намалее с Q , от
фигурата става ясно, че режимът на работа на компресора се измества в т.
A2 k , а този на уредбата – в т. A2 c . При това налягането на компресора е по-
голямо от това, което е необходимо за преминаване на новия дебит Q2 през
уредбата. Излишната потенциална енергия се изразходва за повишаване на
кинетичната енергия на газа и той започва да се движи ускорително, което
води до постепенно увеличаване на дебита до възстановяване на
първоначалната му стойност QA .
4
Фиг. 13.4. Устойчива работа на компресор с уредба без акумулираща

Направените разсъждения са валидни за всяка точка по низходящия клон на
характеристиката на компресора (в дясно от точка K ). Това означава, че по
низходящия клон работата е устойчива. По аналогичен начин може да се
докаже, че когато кривите pk  Q и pc  Q имат една единствена пресечна
точка в ляво от т. K , работата по възходящия клон на компресорната
характеристика също е устойчива.
 Неустойчива работа на турбокомпресор с уредба без
акумулираща способност.
Нека да предположим,.че характеристиката на компресорната уредба pc  Q
пресича характеристиката на турбокомпресора pk  Q в три точки: A , B и C ,
както е показано на Фиг. 13.5. Ако първоначално работната точка е A и по
някаква причина дебитът в системата се увеличи с Q , от фигурата става
ясно, че режимът на работа на компресора се измества в т. A1k , а този на
уредбата – в т. A1c . При това налягането на компресора е по-голямо от това,
което е необходимо за преминаване на новия дебит през уредбата. Поради
излишъка на потенциална енергия газът започва да се движи ускорително,
което води до постепенно увеличаване на дебита в системата до достигане на
нова пресечна точка на двете характеристики – т. B , в която работата е
устойчива.
5
Фиг. 13.5. Неустойчива работа на турбокомпресор с уредба без акумулираща

Ако по някаква причина дебитът в системата се намалее с Q , режимът на
работа на компресора се измества в т. A2 k , а този на уредбата – в т. A2 c . При
това налягането на компресора е по-малко от това, което е необходимо за
преминаване на новия дебит през уредбата. Поради недостиг на потенциална
енергия газът започва да се движи закъснително, което води до постепенно
намаляване на дебита в системата до достигане на нова пресечна точка на
двете характеристики – т. C , в която работата е устойчива.
От казаното до тук следва, че работата на компресора в точка A е
неустойчива. Това важи за всички работни точки, разположени в клона C2  B1
от характеристиката на компресора (точки C2 и B1 се получават от
характеристики на уредби, допирателни към характеристиката на компресора
- Фиг. 13.5).
Вижда се, че за да имаме устойчива работа в разглежданите случаи, е
необходимо да бъде изпълнено условието:
dpc dpk
13.2  .
dQ dQ
 Устойчива работа на турбокомпресор с уредба с акумулираща
Разглежда се компресорна уредба с голяма акумулираща способност и
пренебрежимо влияние на инерционните сили. Нека работната точка е A и се
намира в дясно от точка K (Фиг. 13.6).
6
Фиг. 13.6. Устойчива работа на турбокомпресор с уредба с акумулираща

При увеличаване на налягането в системата по някаква причина до p1 ,
режимът на работа на уредбата се премества в точка A1c , а този на
компресора – в точка A1k . При това дебитът на компресора Q1k е по-малък от
дебита на уредбата Q1c . По тази причина налягането в системата постепенно
намалява до достигане на първоначалната му стойност, което води до
възстановяване на изходния режим в т. A .
Ако налягането в системата намалее по някаква причина до p2 , режимът на
работа на уредбата се премества в точка A2 c , а този на компресора – в точка
A2 k . При това дебитът на компресора Q2 k е по-голям от дебита на уредбата
Qk c . По тази причина налягането в системата постепенно се увеличава до
достигане на първоначалната му стойност, което води до възстановяване на
изходния режим в т. A .
От изложеното дотук става ясно, че режимът в т. A е устойчив. Това важи за
всички точки от компресорната характеристика, които се намират в дясно от
точка K .
 Неустойчива работа на турбокомпресор с уредба с акумулираща
способност. Помпаж и антипомпажно регулиране.
На Фиг. 13.7 е показана работа на турбокомпресор с уредба с акумулираща
способност, при която работната точка A се намира в ляво от максимума на
компресорната характеристика. Ако по някаква причина налягането в
7
системата намалее, работната точка на компресора се измества в т. A1k , а

тази на компресорната уредба – в т. A1c (Фиг. 13.7 - а). В този случай дебитът
на компресора Q1k е по-малък от дебита на уредбата Q1c . В следствие на това
налягането в системата продължава да намалява и се достига до момент, в
който режимът на компресора е в минимума на компресорната
характеристика - точка B , а този на уредбата - в точка B1 .
а). б).
Фиг. 13.7. Неустойчива работа на турбокомпресор с уредба с акумулираща
При последващо намаляване на налягането режимът на компресора се
измества скокообразно в точка C , при което той започва да работи с дебит QC
, който е по-голям от дебита на уредбата Q1B . В следствие на това налягането
в системата започва да се увеличава постепенно докато достигне стойност,
характерна за максимума на компресорната характеристика - точка K . В този
момент компресорът работи с дебит QK , а компресорната уредба – с дебит
QK  QK . При следващо увеличаване на налягането в системата, режимът на
1
работа на компресора се премества скокообразно в точка E , за която е

характерен дебит QE  QA . В следствие на това налягането в системата
започва да намалява, при което режимът на работа на компресора се
измества постепенно от точка E към точка B , а режимът на уредбата – от
точка K1 към точка B1 . Има компресори, чиито характеристики имат вида,
показан на Фиг. 13.7 – б. При тях клона, върху който са точките B и E , се
намира в ляво от ординатната ос. Това означава, че дебитът на компресора в
този клон от характеристиката е отрицателен, т.е. газът се устремява от
уредбата в изхода на компресора.
След достигане на точка B , режимът на компресора се измества
скокообразно в точка C и след това описаният по-горе цикъл се повтаря.
8
Описаното явление се нарича помпаж. То е причина за появата на

автоколебания на газа в системата компресор – компресорна уредба,
придружени от внезапно изменение на налягането и дебита на компресора.
Реалните компресорни уредби са с ограничена акумулираща способност,
поради което при евентуално смущение на режима на работа се предизвиква
едновременно изменение и на дебита, и на налягането на компресора и
уредбата. Във всички случаи при режими по низходящия клон (надясно от т. K
) на характеристиката на компресора работата му е устойчива. По левия клон
в общия случай работата е неустойчива, но може да има участъци от същия,
по които при някои условия тя да бъде устойчива. Точка от характеристиката
на компресора, наляво от която съществуват условия за помпаж, се нарича
гранична точка на помпажа. Ако са дадени характеристиките pk  f Q  на
компресора за различна честота на въртене, линията, съединяваща
граничните точки на помпажа на отделните характеристики, се нарича граница
на помпажа. Тя зависи от характеристиката на компресора, както и от тези на
мрежата (акумулираща способност, скоростта на газа в тръбопроводите и
др.). Голямо значение има и големината на смущенията при режима на
работа на компресора и уредбата. В зависимост от характеристиките на
компресора границата на помпажа може да се разположи наляво от точките
К., по тях или надясно от тях. Най-често се разполага надясно от точките K ,
при това с известен запас, съобразен с възможните най-големи смущения в
системата.
Реализирането на помпажа може да стане без прекъсване на
характеристиката pk  f Q  на
компресора по възходящия й
клон. В случая се говори за
мек помпаж. Ако обаче при
помпажа се реализира
прекъсване на
характеристиката pk  f Q  , се
говори за твърд помпаж. От
прекъсването на
характеристиката pk  f Q 
следва и прекъсване на
останалите характеристики на
компресора. На Фиг. 13.8 е
показана прекъсната
характеристика на компресор
Фиг. 13.8. Прекъснати характеристики на вследствие помпаж.
турбокомпресор Прекъсването е обикновено
такова, че се получават две
граници на помпажа: едната - при увеличаване, а другата - при намаляване на
дебита.
9
Появата на помпажа се характеризира с рязко периодично хлопане в

компресора, изхвърляне на газ от същия в смукателния тръбопровод, а при
развит помпаж - с глух шум и вибрации. В някои случаи може да предизвика
тежки аварии, най-често - счупване на елементи на ротора (лопатки и дискове
на работни колела и др.), разбиване на лагери и пр. Изваждането на
компресора от помпаж не бива да става внезапно, а постепенно чрез
значително намаляване на съпротивлението на уредбата.
За борба с помпажа при турбокомпресорите обикновено се провеждат
следните мероприятия: рационално конструиране на компресора с оглед
разширяване на устойчивия клон на характеристиката на налягането му, а при
осъществен компресор с известна граница на помпажа - посредством
специално антипомпажно устройство, гарантиращо работата му в
непомпажната зона.
а). б).
Фиг. 13.9. Схема на антипомпажно регулиране.
Осигуряване работата на компресора в извънпомпажна зона посредством
антипомпажно устройство се основава на принципа на осигуряване
минимален дебит на компресора, определен от границата на помпажа, при
консумиране на дебит, по-малък от този, определен от същата граница.
На Фиг. 13.9 е показана схема на антипомпажно устройство. Към
нагнетателния тръбопровод на компресора се включва антипомпажен
регулатор P (обикновено от струен тип), който посредством сервомотор С
задейства антипомпажния клапан AK . Когато дебитът на консуматора QC се
намали до или под минималния такъв Qmin , определен от границата на
помпажа, влиза в действие регулаторът на дебит. Последният регулира
степента на отваряне на антипомпажния клапан така, че през последния да
преминава дебит Q  Qmin  QC . По такъв начин се осигурява постоянен
дебит Qmin на компресора при различни стойности на консумирания такъв
QC  Qmin . При въздушните компресори обикновено въздухът, преминал през
10
антипомпажния клапан, се изпуска в атмосферата. В случай че газът е вреден

за околната среда, той се изпуска в смукателната страна на компресора.
От конструктивните мероприятия особено важни са тези, които допринасят за
намаляване на вихрообразуването около профилите на лопатките при малки
дебити, следователно при по-значителни ъгли на атака при входа на
лопатките. При осовите компресори по-важните мероприятия са намаляване
на периферните скорости, респ. числото на Мах, използване на профили с по-
голяма относителна дебелина - при малки числа на Мах, закръгляване на
входящия ръб на профилите с по-голям радиус на закръгление, подходящ
избор на формата на средната линия на профила, намаляване на
относителната стъпка и др. При центробежните компресори за същата цел е
r 2
целесъобразно да се приемат по-големи стойности за отношението , по-
u2
голям брой лопатки, използването на безлопатъчни дифузори и пр. Условията
в тога отношение могат да се подобрят при някои компресори чрез подходящо
регулиране на лопатъчните системи.
13.3. РЕГУЛИРАНЕ НЕ ДЕБИТА НА ТУРБОКОМПРЕСОРИТЕ

Регулирането на турбокомпресора се извършва с цел да се осигурят
необходимите параметри на същия съобразно изискванията и консуматорите.
Така например компресорите, снабдяващи с въздух домени пещи, трябва да
подават въздух с постоянен дебит. При други случаи е необходимо
компресорите да работят с постоянно налягане при изхода независимо от
консумирания дебит, като например компресорите, снабдяващи със сгъстен
въздух силови пневматични устройства. Понякога регулирането се извършва с
цел да се осигури едновременно изменение както на дебита, така и на
налягането на газа по определен закон, какъвто е случаят на
турбокомпресори, работещи в газотурбинни уредби.
Регулирането може да се осъществи и чрез изменение характеристиките на
уредбата или чрез изменение на характеристиките на турбокомпресора.
Първият начин на регулиране се осъществява посредством шибър, монтиран
към нагнетателния тръбопровод. Вторият начин на регулиране може да се
извърши с различни средства - чрез дроселна клапа, монтирана към
смукателния тръбопровод, чрез изменение честотата на въртене на ротора,
чрез завъртане на лопатките на работното колело, направляващия апарат
или дифузора и др.
11
13.3.1. РЕГУЛИРАНЕ ПОСРЕДСТВОМ ШИБЪР КЪМ

НАГНЕТАТЕЛНИЯ ТРЪБОПРОВОД
При този начин на регулиране при дадена честота на въртене на компресора
чрез притваряне на
шибър, монтиран към
нагнетателния
тръбопровод, се
увеличават
хидравличните загуби в
тръбопровода и
следователно се променя
характеристиката му - тя
стара по-стръмна (Фиг.
13.10). Тогава пресечните
точки с характеристиката
на компресора се
преместват все по-
наляво, при което дебитът
му намалява, а
налягането расте.
Фиг. 13.10. Регулиране посредством дроселиране
Този начин на регулиране
в нагнетателния тръбопровод.
е прост, но неикономичен
поради реализирането на значителни загуби в шибъра. В съчетание с
останалите начини на регулиране той дава възможност да се реализират
различни закони за изменение параметрите на турбокомпресора.
13.3.2. РЕГУЛИРАНЕ ПОСРЕДСТВОМ ДРОСЕЛНА КЛАПА В

СМУКАТЕЛНИЯ ТРЪБОПРОВОД
В случая регулирането се извършва посредством дроселна клапа, монтирана
в смукателния тръбопровод на достатъчно голямо разстояние от входа на
компресора, за да не създава чувствителни смущения на течението при
постъпването му в компресора. Чрез притваряне на клапата се увеличава
съпротивлението на газовото течение пред входа на компресора, като се
понижава налягането му и намалява плътността на газа. Същевременно се
намалява и налягането pk при изхода на компресора. Ако дроселната клапа е
напълно отворена, работната точка на системата е т. 1 (Фиг. 13.11). При
различни положения на дроселната-клапата се получа¬ват различни закони
за изменение на налягането pk от дебита Q , следователно и различни
работни точки 2, 3, 4. В случая обемният дебит Q е този при изхода на
компресора, но изчислен за условията на засмукване, т. е. в смукателната
камера.
При регулиране на турбокомпресорите посредством дроселна клапа в
смукателния тръбопровод областта на устойчива работа на компресора е
12
значително по-голяма, отколкото при регулиране посредством шибър в

нагнетателния тръбопровод. При едновременно регулиране по двата начина
могат да се реализират различни закони за изменение на налягането pk от
дебита Q (Фиг. 13.11).
13.3.3. РЕГУЛИРАНЕ ПОСРЕДСТВОМ ИЗМЕНЕНИЕ ЧЕСТОТАТА

НА ВЪРТЕНЕ
Регулирането на турбокомпресорите чрез изменение на честотата на
въртенето им n се явява
един от най-икономичните и
сравнително прости начини
за регулиране на
параметрите им. Използва се
в случаите, когато
присъединеният към
компресора двигател
позволява изменение на
честотата на въртенето му.
Ако Q и  са дебитът и
степента на повишаване на
налягането на компресора
при честота на въртене n ,
съответните параметри Q x и
 x при друга честота на
Фиг. 13.11. Регулиране посредством дроселна въртене n x могат да се
клапа в смукателния тръбопровод
определят с помощта на
следните приблизителни уравнения:
nx
13.3 Qx  Q  ;
n
при адиабатно сгъстяване:
k 1 k 1 2
n 
13.4  x
k
 k
 x  ;
 n 
при политропно сгъстяване:
n 1 n 1 2
n 
13.5  x
n
 n
 x  ;
 n 
при изотермично сгъстяване:
2
n 
13.6 ln  x   x   ln  .
 n 
13
Точното определяне на характеристиките на турбокомпресора при различна

честота на въртене се извършва по опитен път.
На Фиг. 13.12 са показани характеристиките на турбокомпресор при различна
честота на въртене. Разглежда
се случай, при който се
изисква от компресора при
изменение на налягането в
уредбата да се поддържа
постоянен дебит. Предполага
се, че уредбата е съставена от
резервоар и къс тръбопровод,
в които хидравличните загуби
са пренебрежими и
характеристиката на уредбата
представлява хоризонтална
линия. Ако т. А съответства на
нормалния режим на работа в
уредбата и не съществуваше
възможност за регулиране,
например при намаление на
налягането в уредбата от pA
на pB дебитът нараства от QA
на QB . Но чрез намаление на
честотата на въртене от n на
0 ,9 n работната точка се
премества от т. B в т. B1 , при
което при пониженото
налягане се запазва Фиг. 13.12. Регулиране посредством
първоначалният дебит. По изменение на честотата на въртене.
аналогичен начин, ако
налягането в уредбата се е увеличило от pA на pC , дебитът се намалява от
QA на QC . За да се реализира същото налягане pC , при запазване на
първоначалния дебит QA е необходимо да се повиши честотата на въртене
на компресора, например от n на 1,1 n , при което се реализира работната
точка C1 . По такъв начин чрез намаляване или увеличаване на честотата на
въртене може да се подава в уредбата постоянен дебит QA при променливо
налягане на същата в областта на работното поле на компресора от т. D до т.
E . Посредством изменение на честотата на въртене могат да се реализират
режими с други постоянни дебити при променливи налягания.
В случай че е необходимо да се поддържа в уредбата постоянно налягане,
например pA , при увеличаване на дебита например от QA на QF е
необходимо да се увеличи честотата на въртене n на 1,1 n , т. е. да се
14
реализира режим в т. F . Очевидно в случая могат да се реализират дебити от

QG (съответстващ на т. G от линията на помпажа) до QH (съответстващ на т.
H от характеристиката при максималната честота на въртене). При
поддържане на по-високо или по-ниско постоянно налягане от pA дебитната
граница съответно се намалява или разширява.
13.3.4. РЕГУЛИРАНЕ ПОСРЕДСТВОМ ВХОДЯЩ НАПРАВЛЯВАЩ

АПАРАТ
Този начин на регулиране е намерил приложение както при центробежните,
така и при осовите компресори. Същността му се състои в следното. Ако
газовото течение при входа на работното колело не е предварително
завъртяно, т. е. u1  0 , теоретичният напор се определя от следната форма
на основното уравнение на турбокомпресора (например за центробежен
компресор):
13.7 ht  u2  u 2 .
Ако обаче течението при входа на колелото е предварително завъртяно,
основното уравнение има вида:
13.8 ht  u2  u 2  u1  u1 .
Фиг. 13.13. Многостъпален центробежен нагнетател с радиален входящ

направляващ апарат към всяко стъпало.
15
При завъртане по посока на въртенето на колелото, т. е. u1  0 . напорът ht

се намалява в сравнение с този при u1  0 . При завъртане в посока, обратна
на въртенето на колелото, т. е. при u1  0 , напорът ht расте спрямо този при
u1  0 . Посредством завъртане на лопатките на специален входящ
направляващ апарат могат да се реализират по големина и посока скорости
 u1 , следователно да се реализират различни напори, респ. степени на
повишаване на налягането  k и крайни налягания pk .
а). б).
Фиг. 13.14. Регулиране с входящ направляващ апарат.
При центробежните компресори (нагнетатели) се използват два вида входящи

направляващи апарати: радиални и осови. На Фиг. 13.13 е показана
конструкция на тристъпален центробежен нагнетател на с радиален входящ
направляващ апарат към всяко стъпало. Едновременното завъртане на
лопатките се извършва ръчно посредством специален регулировъчен
механизъм. На Фиг. 13.14 - а е показана конструкция на едностъпален
нагнетател с осов входящ направляващ апарат.
На Фиг. 13.14 - б е показано примерно изменение на характеристиките на
центробежен нагнетател с входящ направляващ апарат при различни
положения на лопатките.
16
Действието на входящия направляващ апарат при центробежните компресори

(нагнетатели) е по-ефективно при завъртане на течението пред работното
колело по посока на въртенето му. При това се намаляват напорът и дебитът,
но се понижава и к.п.д. Този начин на регулиране се явява по-икономичен,
отколкото регулирането посредством дроселна клапа в смукателния
тръбопровод.
Входящият направляващ апарат намира положение и при осовите
компресори. Реализират се и конструкции на многостъпални осови
компресори с регулируеми лопатки на всички направляващи апарати. По-
рядко при осовите компресори се практикува регулиране посредством
завъртане на лопатките на работното колело (колела) поради значително
усложнената конструкция на регулировъчния механизъм.
13.3.5. РЕГУЛИРАНЕ ПОСРЕДСТВОМ ЗАВЪРТАНЕ НА

ЛОПАТКИТЕ НА ДИФУЗОРА
При някои конструкции центробежни компресори регулирането се
осъществява посредством завъртане на лопатките на дифузора им. Този
начин на регулиране намира приложение както при едностъпални, така и при
многостъпални конструкции. Чрез него може да се осъществи както постоянно
налягане, така и постоянен дебит и да се намали значително помпажната
зона. На Фиг. 13.15 е показан шестстъпален центробежен нагнетател, при
който дифузорите на второ, четвърто и шесто стъпало са снабдени с
регулируеми лопатки.
Фиг. 13.15. Центробежен нагнетател с регулируеми лопатки на дифузорите.
17
На Фиг. 13.16 е показано изменението на характеристиките на компресора при

две различни честоти на въртене n1 и n2 и за различни положения на
лопатките на дифузора. Непрекъснатите линии представляват характеристики
на компресора при честота n1 и различни стойности на междулопатъчното
сечение в %, а прекъснатите - при n1 и различни стойности на
междулопатъчното сечение. Прекъснатите линии с точка представляват
граници на помпажа. Вижда се, че при разглеждания начин на регулиране при
притварянето на лопатките на дифузора се премества границата на помпажа
към страната на по-малките дебити. По този начин се подобряват
антипомпажните качества на компресора.
Фиг. 13.16. Регулиране посредством лопатките на дифузора и изменение

честотата на въртене.
Освен това съчетаването на регулирането чрез завъртане на лопатките на

дифузора и чрез изменение честотата на въртене разширява значително
работната област на компресора. При това се реализира повишаване на к.п.д.
при по-малки дебити.
13.3.6. РЕГУЛИРАНЕ ПОСРЕДСТВОМ ИЗКЛЮЧВАНЕ НА

СТЪПАЛА
В някои случаи на частично натоварване на компресора регулирането може
да се извърши чрез изключване на едно или няколко стъпала на същия. На
Фиг. 13.17 - а е показана схема на този начин на регулиране. Чрез специален
пропускателен вентил 2, управляван от регулатор на дебит и налягане 3,
може да се реализира по-голям дебит при по-малко налягане чрез изключване
18
на отделни стъпала на многостъпалния компресор 1 (на Фиг. 13.17 - а - чрез

изключване на начални стъпала). На Фиг. 13.17 - б е показана конструкция на
центробежен компресор при която може да се изключат първото и второто
стъпало на компресора.
а). б).
Фиг. 13.17. Регулиране чрез изключване на стъпала.
13.3.7. РЕГУЛИРАНЕ ПОСРЕДСТВОМ ИЗПОЛЗУВАНЕ НА

ДВУСТРАННО ЗАСМУКВАЩИ КОМПРЕСОРИ
На Фиг. 13.18 е изобразен двустранно засмукващ нагнетател, предназначен за
подаване на сгъстен въздух в доменни пещи. Характерното при него е, че
стъпалата му са симетрични спрямо вертикалната му ос. Двете половини на
нагнетателя имат самостоятелна смукателна и нагнетателна тръба, всяка от
тях снабдена със затварящи устройства. Нагнетателните тръби са
присъединени към общ нагнетателен тръбопровод. Чрез изключване на
половината стъпала на компресора може да се премести наляво към по-
малките дебити неговата граница на помпажа. На Фиг. 13.19 са показани
характеристиките на такъв вид нагнетател при едностранно и двустранно
засмукване.
На Фиг. 13.20 е показан двустранно засмукващ нагнетател, предназначен за
доменни пещи. Двете половини на нагнетателя са присъединени към
тръбната мрежа така, че той може да работи паралелно или последователно.
19
Фиг. 13.18. Двустранно засмукващ нагнетател за паралелна работа.

От всички разгледани по-горе начини за регулиране на параметрите на
компресора най-ефективен и икономичен начин се явява този чрез изменен те
честотата на въртенето му. Всички
останали начини на регулиране по
икономичност отстъпват на горния,
като най-неикономичен се явява
начинът на регулиране посредством
шибър в нагнетателния тръбопровод.
Регулирането посредством входящ
направляващ апарат се явява по-
икономично, отколкото регулирането
посредством дроселна клапа в
смукателния тръбопровод.
Регулирането посредством завъртане
на лопатките на дифузора се използва
особено при случаите, когато
Фиг. 13.19. Характеристики на
компресорът трябва да работи при
двустранно засмукващ нагнетател.
чувствително изменение на дебита му
и незначително изменение на напора му. Останалите начини на регулиране
имат също така свои предимства и недостатъци.
Въпросът за избора на начина на регулиране на турбокомпресорите е много
важен и трябва да бъде добре проучен и обоснован. Изборът на начина на
регулиране зависи от изискванията относно диапазона на регулиране на
дебита и напора (или степента на повишаване на налягането), респ. от
зададен закон за изменение на тези параметри, съобразени с границата на
20
Фиг. 13.20. Двустранно засмукващ нагнетател за паралелна и последователна

работа
помпажа, както и от изискванията относно икономичността на регулиране,
респ. от изискванията за поддържане на висок к.п.д. Освен това трябва да се
държи сметка за усложняването конструкцията на компресора, увеличаването
на стойността му. както и оскъпяването на ремонта и експлоатацията му.
21

Тема 13

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Тема 13

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

КОМПРЕСОРИ И КОМПРЕСОРНИ СТАНЦИИ

ТЕМА 13. ЕКСПЛОАТАЦИЯ НА ТУРБОКОМПРЕСОРИТЕ -

13.1. ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ТУРБОКОМПРЕСОРИТЕ

13.1.1. РАБОТНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА

температурата и налягането при условията на засмукване и естеството на

13.2. СЪВМЕСТНА РАБОТА НА ТУРБОКОМПРЕСОР И

13.2.1. ХАРАКТЕРИСТИКА НА КОМПРЕСОРНА УРЕДБА.

13.2.2. ОПРЕДЕЛЯНЕ РЕЖИМА НА РАБОТА НА

13.2.3. УСТОЙЧИВА И НЕУСТОЙЧИВА РАБОТА НА

остават еднакви, докато наляганията им са различни. При отклонения режим

Фиг. 13.4. Устойчива работа на компресор с уредба без акумулираща

Фиг. 13.5. Неустойчива работа на турбокомпресор с уредба без акумулираща

Фиг. 13.6. Устойчива работа на турбокомпресор с уредба с акумулираща

системата намалее, работната точка на компресора се измества в т. A1k , а

работа на компресора се премества скокообразно в точка E , за която е

Описаното явление се нарича помпаж. То е причина за появата на

Появата на помпажа се характеризира с рязко периодично хлопане в

антипомпажния клапан, се изпуска в атмосферата. В случай че газът е вреден

13.3. РЕГУЛИРАНЕ НЕ ДЕБИТА НА ТУРБОКОМПРЕСОРИТЕ

13.3.1. РЕГУЛИРАНЕ ПОСРЕДСТВОМ ШИБЪР КЪМ

13.3.2. РЕГУЛИРАНЕ ПОСРЕДСТВОМ ДРОСЕЛНА КЛАПА В

значително по-голяма, отколкото при регулиране посредством шибър в

13.3.3. РЕГУЛИРАНЕ ПОСРЕДСТВОМ ИЗМЕНЕНИЕ ЧЕСТОТАТА

Точното определяне на характеристиките на турбокомпресора при различна

реализира режим в т. F . Очевидно в случая могат да се реализират дебити от

13.3.4. РЕГУЛИРАНЕ ПОСРЕДСТВОМ ВХОДЯЩ НАПРАВЛЯВАЩ

Фиг. 13.13. Многостъпален центробежен нагнетател с радиален входящ

При завъртане по посока на въртенето на колелото, т. е. u1  0 . напорът ht

При центробежните компресори (нагнетатели) се използват два вида входящи

Действието на входящия направляващ апарат при центробежните компресори

13.3.5. РЕГУЛИРАНЕ ПОСРЕДСТВОМ ЗАВЪРТАНЕ НА

Фиг. 13.15. Центробежен нагнетател с регулируеми лопатки на дифузорите.

На Фиг. 13.16 е показано изменението на характеристиките на компресора при

Фиг. 13.16. Регулиране посредством лопатките на дифузора и изменение

Освен това съчетаването на регулирането чрез завъртане на лопатките на

13.3.6. РЕГУЛИРАНЕ ПОСРЕДСТВОМ ИЗКЛЮЧВАНЕ НА

на отделни стъпала на многостъпалния компресор 1 (на Фиг. 13.17 - а - чрез

13.3.7. РЕГУЛИРАНЕ ПОСРЕДСТВОМ ИЗПОЛЗУВАНЕ НА

Фиг. 13.18. Двустранно засмукващ нагнетател за паралелна работа.

Фиг. 13.20. Двустранно засмукващ нагнетател за паралелна и последователна

You might also like