ТУРБОПОМПИ И ВЕНТИЛАТОРИ

ТЕМА 3. ПОДОБИЕ НА РАБОТНИТЕ ТУРБОМАШИНИ. УРАВНЕНИЯ

НА ПОДОБИЕ. СПЕЦИФИЧНА ЧЕСТОТА НА ВЪРТЕНЕ.

КЛЮЧОВИ ПОНЯТИЯ
 геометрично подобие;
 кинематично подобие;
 динамично подобие;
 критерии на подобие;
 уравнения на подобие;
 специфична честота на въртене.

ЦЕЛИ
СЛЕД ЗАПОЗНАВАНЕ С МАТЕРИАЛА ВИЕ ТРЯБВА ДА МОЖЕТЕ:
 да познавате условията за геометрично, кинематично и динамично
подобие на работните турбомашини;
 да познавате уравненията на подобие на работните турбомашини;
 да умеете да класифицирате турбопомпите и вентилаторите според
специфичната им честота на въртене.

3.1. ПОДОБИЕ НА РАБОТНИТЕ ТУРБОМАШИНИ

При проектирането на нова турбомашина е целесъобразно да се използват
резултати, получени от съществуващи машини с висок к.п.д. Ако новата
(оригинална) турбомашина е с относително големи размери и мощност, се
разработва подходяща умалена моделна машина или модел на
оригиналната. С помощта на моделната машина се провеждат изследвания за
определяне на основните й показателите и построяване на характеристиките
й.
За определяне показателите и характеристиките на оригиналната машина с
помощта на резултатите, получени за моделната, се използва теорията на
подобието. Тази теория дава възможност да се получат зависимости между
параметрите на модела и проектираната турбомашина. Тези зависимости са
валидни за всеки две подобни машини. За да бъдат достоверни получените
зависимости е необходимо да се осъществи пълно механично подобие
между теченията на флуида в модела и оригинала.
ТЕМА 3.ПОДОБИЕ НА РАБОТНИТЕ ТУРБОМАШИНИ. УРАВНЕНИЯ НА ПОДОБИЕ. СПЕЦИФИЧНА
ЧЕСТОТА НА ВЪРТЕНЕ.

За да бъдат механично подобни две флуидни течения, е необходимо между

тях да бъде осъществено геометрично, кинематично и динамично
подобие.
Геометрично подобие между модела и оригинала съществува, ако
отношението на съответните им линейни размери е една и съща величина:
D0 D D b b l
3.1  1  2  1  2   ,
D 0M D1M D 2M b1M b 2M lM
където: D 0 , D1 , D 2 , b1 , b 2 и l са характерни размери на оригинала; D 0M , D1M ,
D 2M , b1 , b 2 и lM -характерни размери за модела. Коефициентът на
пропорционалност  се нарича коефициент на геометрично подобие.
Геометричното подобие включва още: равенство на ъглите и броят на
лопатките на работните колела; подобие на грапавините на стените и
каналите на машините; подобие на хлабините в уплътненията и подобие на
дебелината на лопатките.
Кинематично подобие между флуидните течения на оригинала и модела се
постига, ако при наличие на геометрично подобие отношението на големините
на съответните скорости в съответни точки на теченията е една и съща
величина. За течението през работното колело на турбомашина е необходимо
да бъдат изпълнени условията:
 w   u r n
3.2   u  m     ,
M w M uM mM uM M  rM nM
където:  , w , u , m и u са характерни
скорости на течението през оригинала;
M , w M , uM , mM и uM са характерни
скорости на течението през модела.
n
В 3.2 постоянната величина е   ,
nM
където n е честотата на въртене на
работното колело на оригиналната
Фиг. 3.1. Скоростни триъгълници
при модела и при оригиналната машина, а n M е честотата на въртене на
машина модела. Очевидно е, че за да
съществува кинематично подобие между
теченията в оригиналната и моделната турбомашина е необходимо
скоростните им триъгълници в съответните точки на работните колела да са
подобни (Фиг. 3.1).
За да съществува динамично подобие между теченията в оригиналната и
моделната турбомашини, е необходимо при наличие на геометрично и
кинематично подобие, отношението между съответните сили, действащи
върху съответните частици от теченията да е една и съща величина:

2
ТЕМА 3.ПОДОБИЕ НА РАБОТНИТЕ ТУРБОМАШИНИ. УРАВНЕНИЯ НА ПОДОБИЕ. СПЕЦИФИЧНА
ЧЕСТОТА НА ВЪРТЕНЕ.

F F F Fp G
3.3  i  T   ,
FM Fi M FTM FpM GM
    
където: F  FT  Fp  G  Fi са силите, действащи върху флуидна частица в

работното колело на оригиналната турбомашина; FT - сила от вътрешно
  
триене; Fp -сила от налягане; G - сила на тежестта; Fi - инерционна сила;
    
FM  FTM  FpM  GM  FiM са силите, действащи върху флуидна частица в
работното колело на моделната турбомашина.
Като се изхожда от уравненията на Навие - Стокс, в теорията на подобието се
доказва, че за да се осъществи динамично подобие, е необходимо
безразмерните критерии за подобие на оригиналното и моделното течение да
бъдат изпълнени. Тези критерии са:
 Критерий на Рейнолдс, което представлява отношение между
конвективната инерционна сила и силата на триене и се определя по
формулата:
FiK   l     l
3.4 Re    ,
FT  
където: FiK е конвективната инерционна сила;  е характерна скорост на
течението в работното колело; l - характерен линеен размер на работното
колело;  - плътност на флуида;  - динамичен вискозитет на флуида;  -
кинематичен вискозитет на флуида. Този критерий се използва при
моделирането на напорни течения на вискозен флуид при течения в
тръбопроводи без свободна повърхност, в каналите на работни турбомашини
и др.
 Критерий на Фруд, което представлява отношение между
конвективната инерционна сила и силата на тежестта и се определя по
формулата:
FiK 2
3.5 Fr   ,
G gl
където g е земното ускорение. Този критерий се използва при моделиране
течения със свободна повърхност, например при проектиране на кораби.
 Критерий на Струхал, което представлява отношение между
конвективната и локалната инерционна сила:
FiK   t
3.6 Sh   ,
FiL l
където: FiL е локалната инерционна сила; t - времето. Критерият на Струхал
се използва за моделиране на неустановени течения.

3
ТЕМА 3.ПОДОБИЕ НА РАБОТНИТЕ ТУРБОМАШИНИ. УРАВНЕНИЯ НА ПОДОБИЕ. СПЕЦИФИЧНА
ЧЕСТОТА НА ВЪРТЕНЕ.

 Критерий на Ойлер, което представлява отношение между силата от

налягане и конвективната инерционна сила:
Fp p
3.7 Eu   ,
FiK   2
където p е характерна стойност на хидростатичното налягане в работното
колело. Критерият на Ойлер е зависим критерий. Той се изпълнява, ако са
изпълнени останалите три критерия.
Следователно, за да има динамично подобие на флуидните течения на
оригинала и модела, е необходимо да са изпълнени следните условия:
3.8 Re  Re M ; Fr  FrM ; Sh  ShM ; Eu  EuM .
На практика е невъзможно да бъдат изпълнени едновременно всички
критерии на подобие. В този случай моделирането се извършва, като се
отчита критерият, който отчита главните сили, характеризиращи теченията.
При работните турбомашини върху характера на течението основно влияние
оказват силите на вътрешно триене. По тази причина определящ при
моделирането на този вид машини е критерият на Рейнолдс. Прието е
числото на Рейнолдс да се пресмята по израза:
u2  D2
3.9 Re  .

За да има подобие между флуидните течения на оригинала и модела е
необходимо да бъде изпълнено условието:
u 2  D 2 u 2 M  D 2M
3.10  .
 M
При едни и същи стойности на кинематичния вискозитет на оригинала и
модела    M  , както се вижда от 3.10, честотата на въртене на моделната
машина трябва да е значително по-голяма от тази на оригинала, което е
трудно осъществимо. При избор на приемлива стойност на честотата на
въртене на модела се вижда, че кинематичния вискозитет на моделното
течение трябва да бъде значително по-малък от този на оригиналното
течение, което също е трудно осъществимо. Поради тези причини не винаги е
възможно да се постигне равенството Re  Re M .
Поради неспазване на критерия на Рейнолдс при изпитване на модела,
хидравличните загуби в него са относително по-големи от тези в
оригиналната машина. На базата на опитни данни е установено, че при
Re  5  10 5 , в която работят обикновено оригиналът и моделът,
хидравличните загуби не зависят съществено от числото на Рейнолдс и
влиянието му може да се пренебрегне. Областта на работа на турбомашините
при Re  5  10 се нарича автомоделна област.
5

4
ТЕМА 3.ПОДОБИЕ НА РАБОТНИТЕ ТУРБОМАШИНИ. УРАВНЕНИЯ НА ПОДОБИЕ. СПЕЦИФИЧНА
ЧЕСТОТА НА ВЪРТЕНЕ.

Различието на отношението на Re и на относителната грапавост при

оригинала и модела се отразява върху хидравличния им к.п.д., като к.п.д. на
оригинала е по-голям от к.п.д. на модела. Това явление се нарича мащабен
ефект. Хидравличният к.п.д. на оригинала се определя, чрез съответна
корекция на к.п.д. на модела. Неспазването на геометричното подобие по
отношение на хлабините между работното колело и тялото на турбомашината
при оригинала и модела оказва влияние върху обемния им к.п.д., като
последният е по-голям при оригинала. Аналогични са и доказателствата по
отношение на механичния к.п.д. Преизчисляването на к.п.д. на оригинала въз
основа на к.п.д. на модела се извършва чрез опитно установени зависимости.
Абсолютното течение в работното колело на работна турбомашина е
неустановено, поради което абсолютната скорост  във фиксирана точка от
абсолютното течение, разположена на радиус r , добива еднаква стойност
2
след време t  ( z k - брой на лопатките), за което време точка от
  zk
2 r
колелото изминава път l  . В такъв случай критерият на Струхал
zk
добива вида:
2 zk  
3.11 Sh       .
  zk 2    r   r u
  
От 3.11 се вижда, че при осигурено кинематично подобие   M  е
 u uM 
изпълнено равенството Sh  ShM .
В заключение може да се отбележи, че за да се осигури механично подобие
на флуидните теченията в работна турбомашина, е необходимо:
1. Да се осигури автомоделност на теченията, т.е. Re  5  10 .
5

2. Да се осигури подобие на формата на проточната част на модела и

оригиналната машина.
3. Да се осигури подобие на скоростните триъгълници при входа и изхода
на работните колела.
При наличие на геометрично и кинематично подобие и отчитане на
различията в к.п.д. на оригинала и на модела се извеждат зависимости между
дебитите, напорите (наляганията) и мощностите им.
3.2. УРАВНЕНИЯ НА ПОДОБИЕ
Теоретичните дебити на оригинала и модела се определят по формулите:
3.12 Q T    D 2  b 2  m2 и
3.13 Q TM    D 2M  b 2M  m2M .

5
ТЕМА 3.ПОДОБИЕ НА РАБОТНИТЕ ТУРБОМАШИНИ. УРАВНЕНИЯ НА ПОДОБИЕ. СПЕЦИФИЧНА
ЧЕСТОТА НА ВЪРТЕНЕ.

След разделяне на левите и десните части на горните уравнения, се

получава:
QT   D 2  b 2  m2
3.14  .
Q TM   D 2M  b 2M  m2M
Като се имат в предвид зависимости 3.1 и 3.2, се получава:
QT n
3.15  3  .
Q TM nM
Действителните дебити на оригинала и модела са:
3.16 Q  Q T  Q и QM  QTM  QM .
Тогава:
Q Q T  Q n Q
3.17   3   .
Q M Q TM   QM n M QM
Теоретичните напори на оригинала и модела, съгласно турбинното уравнение
на Ойлер са:
u 2   u2
3.18 HT  и
g
u 2 M   u 2M
3.19 HTM  .
g
След разделяне на левите и десните части на горните уравнения се получава:
2
HT u   n 
3.20  2 u2  2    .
HTM u 2M   u2M  nM 
Напорите на оригинала и модела са:
3.21 H  HT  H и HM  HTM  HM .
Тогава:
2
H H  u   n  
3.22  T H  2 u2  2     H .
HM HTM  HM u 2M   u2M  n M  HM
Мощността на вала на оригинала и модела е:
  gHQ
3.23 P и

 M  g  HM  Q M
3.24 PM  .
M
След разделяне на левите и десните части на горните уравнения и след
преработка, се получава:

6
ТЕМА 3.ПОДОБИЕ НА РАБОТНИТЕ ТУРБОМАШИНИ. УРАВНЕНИЯ НА ПОДОБИЕ. СПЕЦИФИЧНА
ЧЕСТОТА НА ВЪРТЕНЕ.

2
P   g  H  Q  M  2  n  n M H   Q
        3    
PM  M  g  HM  Q M    M  nM  nM  HM  QM
3.25 3
.
 n   M H   Q
 5      
 nM   M  HM  QM
Известно е, че   m  Q  H и M  mM  QM  HM . Тогава:
3
P  n   mM
3.26  5      .
PM  n M   M m
Изразите 3.17, 3.22 и 3.26 се наричат уравнения на подобието.
Ако се приеме, че при подобните режими на работа коефициентите на
полезно действие на оригинала и на модела са еднакви и ако се приеме, че
оригиналът и моделът работят с един и същ флуид   M  , уравненията на
подобието добиват вида:
Q n
3.27  3  ,
QM nM
2
H  n 
3.28  2    и
HM  nM 
3
P  n 
3.29  5    .
PM  nM 
Уравненията на подобие в опростения си вид 3.27, 3.28 и 3.29 дават
задоволителни резултати, ако коефициентът на геометрично подобие е   3 .
Законите на подобие се използват и за определяне параметрите на една
турбомашина при работа с различни честоти на въртене. Ако Q , H и P са
параметрите на една турбомашина при честота на въртене n , а Q x , H x и Px
са параметрите на същата машина при честота на въртене n x . Ако при двата
режима на работа теченията остават кинематично подобни, а к.п.д. –
непроменени, имайки в предвид, че   1, уравнения 3.27, 3.28 и 3.29 добиват
вида:
Q n
3.30  ,
Qx nx
2
H  n 
3.31   и
H x  n x 
3
P  n 
3.32   .
Px  n x 

7
ТЕМА 3.ПОДОБИЕ НА РАБОТНИТЕ ТУРБОМАШИНИ. УРАВНЕНИЯ НА ПОДОБИЕ. СПЕЦИФИЧНА
ЧЕСТОТА НА ВЪРТЕНЕ.

При различни честоти на въртене на практика числото на Рейнолдс е

различно, поради което 3.30, 3.31 и 3.32 дават само приблизителни резултати,
които са по-достоверни при по-малка разлика в честотите на въртене.
3.3. СПЕЦИФИЧНА ЧЕСТОТА НА ВЪРТЕНЕ
Специфична честота на въртене на работна турбомашина се нарича
честотата на въртене на еталонна моделна турбомашина, геометрично и
кинематично подобна на дадената, имаща еднакъв хидравличен и обемен
к.п.д. с нея, произвеждаща при оптималния си режим на работа зададени
дебит Q q и напор H q (или налягане p q ).
Поради подобието на еталонната моделна турбомашина с дадената са в сила
равенствата:
Q опт n
3.33  3  и
Qq nq
2
Hопт n
3.34  2   .
Hq n 
 q
След съвместното решаване на горните две уравнения и изключване на  , се
получава равенството:
nq Q опт n q Hопт
3.35 3 3   .
n Qq n Hq
Ако 3.35 се реши спрямо n q , за специфичната честота на въртене се
получава:
H3q / 4 n  Qопт
3.36 nq   .
Qq H3опт/ 4

При дебит на еталонната турбомашина Q q  1 m 3 / s и напор Hq  1 mH2 O за

специфичната честота на въртене се получава:
n  Q опт
3.37 nq  .
H3опт/ 4
В България широко приложение е намерило определянето на специфичната
честота на въртене n s , като се приеме, че еталонната помпа при работа с
вода има дебит Q s  0,075 m 3 / s и напор Hs  1 mH2 O . В този случай имаме:

n  Q опт
3.38 n s  3,65  .
H3опт/ 4
От 3.37 и 3.38 следва, че:

8
ТЕМА 3.ПОДОБИЕ НА РАБОТНИТЕ ТУРБОМАШИНИ. УРАВНЕНИЯ НА ПОДОБИЕ. СПЕЦИФИЧНА
ЧЕСТОТА НА ВЪРТЕНЕ.

ns
3.39 nq  .
3,65
Специфичната честота на въртене на моделен вентилатор, създаващ
налягане p q  1 Pa и дебит Q q  1 m 3 / s се определя по формулата:

n  Q опт
3.40 nq  ,
p 3опт/ 4
където p опт , Pa е налягането на вентилатора при работа с въздух при
стандартни условия – нормално атмосферно налягане pатм  101,3 kPa ,
температура на въздуха T  20 C и относителна влажност   50 % , при
o

които плътността на въздуха е   1,2 kg / m3 .

Таблица 3.1. Класификация на турбопомпите в зависимост от n q и n s .

Центробежни помпи Диагонални Осови

Бавноходни Нормални Бързоходни помпи помпи

D2 D2 D2 D2 D2
 3,0..2,5  2,5 ..1,8  1,8 ..1,4  1,4 ..0,9  0,8..0,6
D0 D0 D0 D0 D0
nq  10 ..20 min 1 nq  20 ..40 min 1 nq  40 ..80 min 1 nq  80 ..160 min 1 nq  160 ..500
ns  40 ..80 min 1 ns  80 ..150 min 1 ns  150 ..300 min 1 ns  300 ..600 min 1 ns  600 ..1800 min 1

Според центробежните вентилатори се делят на бавноходни -

nq
nq  2..5 min 1 , нормални - nq  5..8 min 1 и бързоходни - nq  8..15 min 1 .
При nq  15 min 1 вентилаторите са осови. Специфичната честота на въртене
влияе съществено върху формата на меридианното сечение (проекция) на
работното колело, съответно върху съотношението на размерите му, както и
върху формата на останалите елементи на работните турбомашини. Поради
това тя може да се използва за тяхната класификация и типизация.
9
ТЕМА 3.ПОДОБИЕ НА РАБОТНИТЕ ТУРБОМАШИНИ. УРАВНЕНИЯ НА ПОДОБИЕ. СПЕЦИФИЧНА
ЧЕСТОТА НА ВЪРТЕНЕ.

При работни колела с двустранно засмукване, специфичната честота на

въртене се пресмята с половината от оптималния дебит на помпата, а при
многостъпални помпи - с напора на едно стъпало.
В Таблица 3.1 са показани меридианните проекции на работните колела на
различните типове турбомашини в зависимост от специфичната честота на
въртене, както и вида на работните им характеристики.

КОНТРОЛНИ ВЪПРОСИ
 Какво е условието за геометрично подобие на две турбомашини?
 Какво е условието за кинематично подобие на две турбомашини?
 Какво е условието за динамично подобие подобие на две турбомашини?
 Какво наричаме „автомоделна област“?
 Какво наричаме „мащабен ефект“?
 Какво представлява критерият на Рейнолдс?
 Какво представлява критерият на Фруд?
 Какво представлява критерият на Струхал?
 Какво представлява критерият на Рейнолдс?
 Какво представлява критерият на Ойлер?
 Какви са условията, необходими за реализиране на механично подобие
между две работни турбомашини?
 Каква е връзката между дебитите на оригиналната и моделната
турбомашина?
 Каква е връзката между напорите на оригиналната и моделната
турбомашина?
 Каква е връзката между мощностите на оригиналната и моделната
турбомашина?
 Каква е връзката между дебита Q при честота на въртене n и дебита
Q x при честота на въртене n x на работна турбомашина?
 Каква е връзката между напора H при честота на въртене n и напора
Hx при честота на въртене n x на работна турбомашина?
 Каква е връзката между мощността P при честота на въртене n и
мощността Px при честота на въртене n x на работна турбомашина?
 Как се дефинира понятието „специфична честота на въртене“ на
турбопомпа?

10