42 Uchebnik

ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ - СОФИЯ
Т. Йонков, Е. Йончев, Д. Цанков, Хр. Стоянов
МОДЕЛНО БАЗИРАНИ ЕНЕРГОСПЕСТЯВАЩИ

СТРАТЕГИИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА
ИНТЕГРИРАНИ СГРАДНИ СИСТЕМИ
МЕТОДИЧНО РЪКОВОДСТВО
София
2011
доц. д-р инж. Тодор Йонков
гл.ас. д-р инж. Евтим Йончев
гл.ас. инж. Дочо Цанков
маг. инж. Христо Стоянов
МОДЕЛНО БАЗИРАНИ
ЕНЕРГОСПЕСТЯВАЩИ СТРАТЕГИИ ЗА
УПРАВЛЕНИЕ НА ИНТЕГРИРАНИ
СГРАДНИ СИСТЕМИ
(Лабораторна практика, анализ, моделиране)
под общата редакция на доц. д-р Т. Йонков
София
2011
Книгата представлява ръководство за изграждане на управление
в системи за сградна автоматизация, базирани на
програмируеми логически контролери. В нея са дадени
теоретични сведения, примерни решения и методически
указания относно: съставянето на функционални схеми; анализ
на режимите на работа, алгоритми за управление на системи за
отопление, вентилация и климатизация. Демонстрирани са
основни подходи за моделиране в различни софтуерни среди на
разглежданите управляващи системи. Специално внимание е
отделено на работа с контролерните среди TAC Menta и TAC
Vista. Дават се знания и за изграждането на моделно-базирано
управление, при което моделите на обектите са подложени на
симулация в реално време в среда MATLAB/SIMULINK.
Ръководството е подходящо при провеждане на упражнения по
дисциплината СГРАДНА АВТОМАТИЗАЦИЯ, както и при
разработване на курсови работи по същата дисциплина.
© Тодор Стефанов Йонков

© Евтим Йорданов Йончев
© Дочо Цанков Цанков
© Христо Любенов Стоянов
Технически университет - София, 2011

Съдържание
ПРЕДГОВОР 1
1. ОСНОВНИ СЕНЗОРИ В СИСТЕМИТЕ ЗА СГРАДНА 4
АВТОМАТИЗАЦИЯ
1. Сензори за измерване на температура 6
1.1. Контактни сензори за измерване температура на 7
тръбопроводи
1.2. Потопяеми сензори за измерване температура на флуид в 8
1.3. Сензори за измерване температура на флуид във 9
въздуховоди
2. Сензори за измерване на относителна влажност 9
3. Сензори за измерване на налягане 11
3.1. Сензори за измерване на налягане на флуид в 12
3.2. Сензори за измерване на диференциално налягане във 13
3.3. Пресостати за измерване на диференциално налягане във 14
4. Сензори за измерване на концентрация на СО2 15
2. БАЗОВИ ИЗПЪЛНИТЕЛНИ МЕХАНИЗМИ В 16
СИСТЕМИТЕ ЗА СГРАДНА АВТОМАТИЗАЦИЯ
1. Задвижващи устройства за подвижни жалузийни решетки 16
2. Задвижващи устройства за вентили 17
3. Задвижващи устройства за електрически двигатели на помпи 18
и вентилатори
3. СВОБОДНО ПРОГРАМИРУЕМИ КОНТРОЛЕРИ И 23
ВХОДНО/ИЗХОДНИ МОДУЛИ
1. Контролери 23
2. Входно/изходни модули 24
4. СОФТУЕРЕН ПАКЕТ TAC MENTA – НАСТРОЙКИ И 26
РАБОТА С ФУНКЦИОНАЛНИ БЛОКОВЕ И
ОПЕРАТОРИ
1. Общи положения 26
2. Конфигуриране на единици за управление 26
3. Функционални блокове, оператори 28
3.1. Функционални блокове 28
3.2. Оператори 34
3.3. Блок „математически израз” 36
5.СЪЗДАВАНЕ И СИМУЛИРАНЕ НА ПРОГРАМИ В 40
РАЗВОЙНА СРЕДА TAC MENTA
1. Създаване на програма за част от вентилационна система 40
чрез използване на функционални блокове.
1.1. Конфигуриране на контролер и входно/изходни модули. 40
1.2. Създаване на бутон „Start”. 41
1.3. Създаване на контролен блок 42
1.4. Въвеждане на времеви график 43
1.5. Въвеждане на сигнализации – авария и статус 45
2. Симулация на създадена програма в „off line” режим 49
6. МОДЕЛНИ БИБЛИОТЕКИ В РАЗВОЙНА СРЕДА TAC 50
MENTA
1. Модел на топлообменник вода-въздух в средата TAC Menta 50
2. Модел на топлообменник въздух - въздух в средата TAC 51
Menta
3. Дефиниране на режим в средата TAC Menta 52
7. СЪЗДАВАНЕ НА LON МРЕЖИ С КОНТРОЛЕРИТЕ 54
TAC XENTA
1. Основни сведения 54
2. Създаване на примерна мрежа чрез програмния продукт 55
LonТool
3. Създаване на примерна мрежа чрез TAC Vista 61
8.СИСТЕМА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА СТАЙНА 66
ТЕМПЕРАТУРА ЧРЕЗ ПИД РЕГУЛИРАНЕ
1. Структура на системата 66
2. Проектиране и реализиране на системата за управление. 66
Моделно базиран анализ и настройване.
2.1. Топлинен модел на нагревател 67
2.2. Модел на нагревател в развойна среда TAC Menta 69
2.3. Топлинен модел на стая 70
2.4. Модел на стая в развойна среда TAC Menta 71
2.5. ПИД регулатор 72
2.6. ПИД регулиране на стайна температура, реализирано чрез 72
контролери TAC Xenta
9. СИСТЕМА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА СТАЙНА 73
ТЕМПЕРАТУРА ЧРЕЗ РЕЛЕЙНО РЕГУЛИРАНЕ
1. Структура на системата при изпълнителен механизъм вентил 73
2. Проектиране и реализиране на системата за управление. 73
3. Структура на системата при изпълнителен механизъм - 74
честотноуправляемо електрозадвижване на помпен (въздушен)
агрегат
4. Проектиране на системата за управление в развойна среда 74
3
TAC Menta и реализиране с контролери TAC Xenta
5. Изграждане на операторска станция TAC Vista Workstation – 75
оперативен режим – контрол на честотопреобразувателя
10. МОДЕЛНИ БИБЛИОТЕКИ В СРЕДА SIMULINK 77
1. Модел на нагнетателна секция (Blower) 79
2. Модел на смесителна секция (Mixing Box) 80
3. Модел на система за подгряване на вода (Boiler) 82
4. Модел на трипътен вентил (Valve) 84
5. Модел на отоплителна секция (Heating Coil) 85
6. Цялостен модел на системата 87
11. СИМУЛАЦИОНЕН АНАЛИЗ В СРЕДАТА SIMULINK 88
12. МОДЕЛНО-БАЗИРАНО УПРАВЛЕНИЕ 94
1.Физическа експериментална система - компоненти и 94
входно/изходни параметри
1.1 Нагнетателна секция 94
1.2 Система за подгряване на вода 96
1.3 Топлообменник 97
1.4 Измервателни сензори 97
1.5 Управляващи устройства 98
2 Hardware in the loop (HIL) 99
3 Използван хардуер и софтуер 101
3.1 Хардуер 101
3.2 Софтуер 103
4. Тест на системата в реално време 105
5. Анализ на резултатите 107
6. Приложение на системата за моделно-базирано управление в 109
реално време
13. СИСТЕМА ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА ЕНЕРГИЙНАТА 111
ЕФЕКТИВНОСТ НА УПРАВЛЕНИЕТО В СГРАДНИ
СИСТЕМИ
1. Принципна основа 111
2. Физическа реализация 113
2.1. Технически характеристики на модулите за полева 115
автоматика
2.2. Технически характеристики на контролерите и 118
входно/изходните модули
3. Управление на температурата на входящия въздух чрез 120
комбинирана система по задание и смущение
4. Програми за управление 124
14. СУПЕРВАЙЗОРНО НИВО В СИСТЕМИТЕ ЗА 132
СГРАДНА АВТОМАТИЗАЦИЯ
4
1. Изготвяне на графичен интерфейс 132
2. Операторската станция за диспечерско наблюдение и 135
управление - (BMS) – супервайзорно ниво
15. ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИ ПРИЛОЖЕНИЯ НА 139
ОПИТНАТА СИСТЕМА
1. Анализ на качеството на управление 139
1.1. Експериментално изследване на пусков и установен режим 139
на системата
1.2. Експериментално изследване при подаване на топлинно 141
смущение след установяване на системата
1.3. Анализ на показателите за качество на регулираната 143
система
2. Възможности на системата за оценяване на енергийната 145
ефективност на различни управляващи алгоритми
ПРИЛОЖЕНИЕ 1 - ОСНОВНИ ЗАВИСИМОСТИ НА 147
ТОПЛО- И МАСООБМЕНА
ПРИЛОЖЕНИЕ 2 - ЗАДАЧИ ЗА САМОСТОЯТЕЛНО 155
ПРОЕКТИРАНЕ
ПРИЛОЖЕНИЕ 3 - МРЕЖОВА СТРУКТУРА НА 167
ЛАБОРАТОРНИТЕ СТЕНДОВЕ
ПРИЛОЖЕНИЕ 4 - ОСНОВНИ МОДУЛИ В 168
ЛАБОРАТОРИЯТА
ЛИТЕРАТУРА 173
5
Предговор
Поддържането на комфортен микроклимат в сградите при

възможно най-ниски експлоатационни разходи днес е въпрос не
само на правилен подбор на подходящото оборудване за
климатичната, отоплителната и вентилационната инсталация, но
и на оптималното им управление. Все по-голям брой от
мащабните многофункционални сгради разполагат със система
за автоматизирано управление и контрол на сградните
инсталации – отопление, климатизация, осветление, системи за
сигурност и т.н. Специално в областта на климатизацията на
сгради, автоматизирани платформи позволяват успешно да се
поддържат подходящите параметри на микроклимата паралелно
с енергийноефективна работа.
Цел на всяка система за сградна автоматизация е да осигури

успешно управление на инсталациите и да оптимизира
оперативните разходи за поддръжка на сградата. Съвременните
решения осигуряват непрекъснат мониторинг на всички
параметри в сградата, имащи отношение към комфорта и
безопасността на обитателите от една страна, и на енергийните
потоци, от друга. Сред най-важните предимства от използването
им е огромната свобода за настройване на параметрите на
микроклимата, която осигуряват.
Сред най-широко използваните платформи за управление и

контрол на климатични инсталации са системите за сграден
мениджмънт, популярни у нас с абревиатурата BMS (Building
Management System). Известно е, че те представляват отворени,
модулни, йерархични автоматизирани системи за мониторинг,
контрол и управление. В областта на сградната автоматизация
широко се използва и мрежовата платформа LonWorks, чийто
комуникационен протокол е наречен LonTalk и фигурира като
един от физическите слоеве, респективно слоеве за свързване на
данни, на протокола BACnet. Когато се говори за сградна
автоматизация не бива да се пропуска и стандартът за
изграждане на интелигентни комуникационни мрежи European
1
Installation Bus (EIB). Решенията, базирани на посочените
стандарти, осигуряват автоматизиран контрол и управление на
всяка сградна инсталация, като климатичната инсталация е само
една от всичките управлявани подсистеми.
Сред най-често използваните системи за централна
климатизация, чиято работа може да бъде контролирана с
автоматизирана система, са: многозоновите системи, системите
с въздухоохлаждаем водоохлаждащ термопомпен агрегат
(чилър), покривните климатици (Rooftop) и централизираните
климатични системи. Доколко използването им е рационално
зависи от спецификата на сградата и изискванията към
параметрите на въздушната среда в отделните помещения.
Централизираните климатични системи са сред най-

подходящите решения за климатизация на помещения с големи
размери, като театрални зали, закрити стадиони и други.
Представляват комплекс от съоръжения, чрез които въздухът се
пречиства и обработва. Също така му се предава и необходимата
енергия за транспортиране. Структурата на централизираните
климатични системи се определя в зависимост от конкретните
изисквания за температура и влажност на въздуха. Елементите
за обработка на въздуха конструктивно са оформени във вид на
секции и блоксекции, предназначени за регулиране, нагряване,
охлаждане, изсушаване, овлажняване и смесване на въздуха.
Обикновено пространството в сградата е разделено на по-малки
зони, което позволява подържането на различна температура в
тях. Всяка зона съдържа отоплителна и/или охладителна части,
чрез които се достига до желаната температура на постъпващият
в зоната въздух. Този начин на работа изисква по-сложен
дизайн, но повишава бързодействието на системата.
Настоящото ръководство е един от първите опити в нашата

страна да се систематизират знания и подходи при изграждането
на управление на системите за сградна автоматизация с
помощта на контролерни управляващи устройства, като се цели
и постигането на енергийна ефективност на същите. Надяваме
се то да е от полза на студенти, дипломанти и докторанти с
богатия обем от примерни решения на широк кръг подобни
2
системи. Ръководството е в тясна връзка със задачите по проект,
финансиран от ФНИ, както и с курса по СГРАДНА
АВТОМАТИЗАЦИЯ, четен във факултет Автоматика. Всички
критики и препоръки за подобряване качеството на материала
ще приемем с благодарност.
Авторите имат равностойно участие при написване на

Ръководството и изказват своята благодарност за финансовата
подкрепа при издаването му на Националния фонд за научни
изследвания - МОМН, както и за станалото възможно,
благодарение на финансирания от фонда Договор ДТК 02/1 -
2009 год. създаване на експериментален лабораторен комплекс в
ТУ - София, свързан с изграждането на енергоефективно
управление в системите за сградна автоматизация.
София, 06.05.2011 Авторите
3
Основни сензори в системите
1 за сградна автоматизация
Сензорът е устройство за получаване на информация и
измерване на контролираната непрекъсната и постоянно
изменяща се неелектрическа или електрическа величина чрез
преобразуването й в подходяща електрическа величина. В
системите за управление и автоматизация сензорът служи за
изработване на необходимите команди за управление. Входната
величина на сензора може да бъде с различна физична природа:
механична (линейно или ъглово преместване, скорост, дебит,
ускорение, тегло, налягане и др.); топлинна (температура,
температурен градиент); електрическа (съпротивление,
магнитна проницаемост, напрежение и др.). Изходната величина
на сензора е постоянен или променлив ток или напрежение с
изменяща се амплитуда, честота, фазова разлика, брой импулси
или продължителност. Ако нивото на изходната величина на
сензора е недостатъчно за задействуване на следващия елемент
във веригата за управление, се използва подходящ усилвател. За
измерването и обработката на изходната електрическа величина
се използват подходящи аналогови методи и средства. Все
повече се прилагат аналогово-цифрови преобразуватели и
компютърна обработка на информацията. За преобразуването на
входната в изходната величина се използват различни физични
явления и елементи. В зависимост от естеството на
преобразуването сензорите се разделят на две големи групи:
генераторни и модулаторни. В генераторните сензори
изменението на входната величина генерира електрическа
енергия. Такива сензори са: индукционните,
пиезоелектрическите, термоелектричните и др. В модулаторните
сензори под действието на входната величина се изменят
параметрите на електрическата верига: съпротивление,
взаимоиндуктивност, капацитет. Такива сензори са:
потенциометричните, индуктивните, трансформаторните,
капацитивните и др. В зависимост от начина на преобразуване
на входната величина в изходната се делят на сензори с
директно преобразуване и сензори с индиректно преобразуване
4
– при които входната величина е неудобна за непосредствено
преобразуване. В такъв случай изменението на входната
величина се преобразува в изменение на друга междинна
величина, която въздейства върху подходящ сензор. Например
налягането на газ в затворен обем се трансформира в движение
на бутало, което с използването на сензор за преместване се
преобразува в електрическа величина. Основните
характеристики на сензорите са :
- Характеристика на управление или статична
характеристика, представляваща зависимостта на
изходната величина Y от входната величина X: Y= f(X).
Тази зависимост може да бъде линейна или нелинейна.
При участието на хистерезисни явления в
преобразуването (механични, магнитни) статичната
характеристика е нееднозначна и има два клона
съответно при увеличаване и намаляване на входната
величина. За всяка стойност на входната величина
разликата между двата клона на характеристиката
определят грешката на сензора.
Фигура 1. Статична характеристика на аналогов сензор
5
- Граници на изменение на входната (Xmin, Xmax) и
изходната (Ymin , Ymax) величини.
- Чувствителност s = Δ y / Δ x .
- Праг на чувствителност – изменението на входната
величина, предизвикващо промяна в изходната
величина, което може да се определи без допълнителни
устройства.
- Грешки. Определят се статични и динамични,
абсолютни и относителни грешки на входа и изхода на
сензора.
- Бързодействие – способност на сензора бързо да реагира
на изменението на входната величина.
Върху работата на сензора оказват влияние много фактори:

условия на околната среда (температура, влажност, наличие на
електрически и магнитни полета и др.), изменение на
напрежението и честотата на захранващия източник, удари,
вибрации, положение в пространството и др. За ограничаване на
влиянието на тези фактори техните допустими граници на
изменение се регламентират от действащите в сила стандарти.
Работата на сензора може да води до изменение на входната
величина което също води до грешка. За намаление на
обратното влияние на някои видове сензори върху входната
величина се използват диференциален тип конструкции и
подходящи схеми на свързване. Основните изисквания към
сензорите са: надеждност, голяма чувствителност и
бързодействие, малки грешки, линейност на характеристиката,
стабилност на параметрите във времето и при изменение на
влияещите фактори. Най – често използваните сензори в
системите за сградна автоматизация са:
1. Сензори за измерване на температура

Единицата за измерване на температура по СИ е градус Келвин -
°К, представляваща 1/273,16 част от скалата, ограничена от
абсолютната нула и термодинамичната температура на тройната
точка на водата, при която трите й агрегатни състояния са в
равновесие, независещо от барометричното налягане. Като
6
единица за температура се използва още градус Целзий - °C,
представляваща 1/100 от скалата, ограничена от точката на
топене на леда и точката на кипене на водата при атмосферно
налягане. Връзката между двете единици е:
θ С = θ К - 273,15
Съществува голямо разнообразие от методи за измерване на
температура, основаващи се на термометричните свойства на
газовете, течностите и твърдите тела.
1.1. Контактни сензори за измерване температура на

тръбопроводи.
Този тип сензори измерват температурата на топло/
студеноносител (флуид – най-често вода или етиленгликол)
индиректно чрез явлението топлопроводност, като се закрепват
за тръбопровода чрез скоба с подходящ диаметър. Използват се
при метални тръбопроводи (мед, стомана и др.) с максимално
сечение Ø 100 mm (4 in.) за наблюдение (мониторинг) на
избраната точка от системата или на места, където използването
на потопяем температурен сензор е физически невъзможно. Не
се препоръчва показанията им да се използват в логика за
изработване на управляващ сигнал. Пример за такъв сензор е
моделът STC110-400.
7
STC 110 - 400
Вид на сензора Термистор - NTC, 1.8 kohm при +25 °C (77 °F)
Работна температура - 40 … +150°С
Времеконстанта 75 секунди
–25 °C/–13 °F .........±0.7 °C/±1.3 °F
±0 °C/32 °F ...........±0.5 °C/±0.9 °F
25 °C/77 °F ...........±0.3 °C/±0.5 °F
Точност на измерването
50 °C/122 °F ..........±0.6 °C/±1.1 °F
75 °C/167 °F ..........±0.9 °C/±1.6 °F
100 °C/212 °F .........±1.3 °C/±2.3 °F
Клас на защита на кутията IP54
Материал на контактната със средата част неръждаема стомана
1.2. Потопяеми сензори за измерване температура на флуид

в тръбопроводи.
Този тип сензори измерват температурата на топло/
студеноносител (флуид – най-често вода или етиленгликол)
директно в самите тръбопроводи. Монтирането на сензорния
елемент се осъществява чрез резбово съединение в специално
направени за целта отвори. Монтират се на т.н. „колена” срещу
посоката на движението на флуида. Характеризират се с малка
времеконстанта и показанията им се използват в логика за
изработване на управляващ сигнал. Пример за такъв сензор е
моделът STP 120.
STP120
Времеконстанта 1,5 секунди
–25 °C/–13 °F .........±0.7 °C/±1.3 °F
±0 °C/32 °F ...........±0.5 °C/±0.9 °F
25 °C/77 °F ...........±0.3 °C/±0.5 °F
50 °C/122 °F ..........±0.6 °C/±1.1 °F
75 °C/167 °F ..........±0.9 °C/±1.6 °F
100 °C/212 °F .........±1.3 °C/±2.3 °F
Устойчивост на налягане PN16
8
1.3. Сензори за измерване температура на флуид във
въздуховоди.
Този тип сензори измерват температурата на въздушният поток
във въздуховоди. Монтирането на сензорния елемент се
осъществява чрез самонарезни винтове за самият въздуховод.
Монтират се в близост до вентилатора, където въздушният
поток е турболентен. Дължината на сензорния елемент се
избира в зависимост от размерите (напречното сечение) на
въздуховода. Времеконстантата им зависи от скоростта на
потока и показанията им се използват в логика за изработване на
управляващ сигнал. Пример за такъв сензор е моделът STD 100.
STD 100 - 150

Вид на сензора Терморезистор - NTC, 1.8 kohm при +25 °C (77 °F)
при 1,5 ms - 72 секунди
Времеконстанта
при 3,0 ms - 52 секунди
–25 °C/–13 °F .............. ±0.7 °C/±1.3 °F
±0 °C/32 °F .................. ±0.5 °C/±0.9 °F
25 °C/77 °F .................. ±0.3 °C/±0.5 °F
50 °C/122 °F ................ ±0.6 °C/±1.1 °F
75 °C/167 °F ................ ±0.9 °C/±1.6 °F
100 °C/212 °F .............. ±1.3 °C/±2.3 °F
2. Сензори за измерване на относителна влажност

Влагата е величина, която характеризира съдържанието на вода
в материалите. Измерва се и се регулира най-вече влагата в
газообразни и твърди материали. Понятието влага е
обобщаващо и смисълът му се разкрива чрез конкретните
наименования за нея в газовете и твърдите тела. При газовете се
използват следните термини:
9
- Абсолютна влажност – a. Измерва се с масата на водните
пари M H O в единица обем V паровъздушна смес при
2
нормални условия.
M H2O
a=
V
- Относителна влажност –
ϕ . Измерва се като отношение
3
на количеството водните пари в 1m газова смес и
максимално възможното количество пара в същия обем
при същите условия. Относителната влажност с
достатъчно голяма точност може да се изрази с:
Pп
ϕ=
Pпн
където Pп и Pпн са парциалните налягания съответно
на водните пари и на наситените водни пари в
паровъздушната смес в единица обем при едни и същи
условия.
- Влагосъдържание – d. Представлява отношението на
масата на водата и масата на сухия въздух, съдържащи
се в единица обем.
MH2O
d=
Mсв
За нуждите на сградната автоматизация е необходимо
измерването на относителна влажност на въздушния поток (в
проценти). При измерване на относителна влажност във
въздуховод сензорът се монтира на определено разстояние от
вентилатора, където въздушният поток е ламинарен в
зависимост от размерите на въздуховода и след активни
съоръжения, пряко оказващи влияние върху влагосъдържанието
на въздушния поток (изсушители, овлажнители, охлаждащи
серпентини и др.). Характерното при този тип сензори е, че имат
вграден електрически трансмитер, който преобразува
измерваната величина в електрически сигнал, най-често 0-10V
или 4-24mA. За захранване на трансмитера най-често се
използва напрежение 24V AC. Пример за такъв сензор е моделът
SHD 100.
10
SHD100
Вид на сензора Електрически трансмитер
Електрически сигнал 0 - 10V; 4-24mA
Точност на измерването ≤ 2%
Времеконстанта < 15 секунди
Захранващо напрежение 24 V AC ±10%
Консумация на ток 15mA
Обхват 0 - 95% RH
3. Сензори за измерване на налягане

Налягането е величина, която се характеризира със силата,
равномерно разпределена на дадена повърхност. В следващото
изложение се има предвид статичното налягане на флуиди.
Единицата за измерване на налягане е Паскал, Ра.
единица сила
1Ρa= , N/m 2
единица площ
Уредите за измерване на свръхналягане се наричат манометри.
Барометрите са уреди за измерване на атмосферното налягане,
вакуумметрите са за измерване на разреждания,
диференциалните манометри са за измерване на разлика между
две налягания, мановакуумметрите - за измерване на
свръхналягане и разреждания. За измерване на ниски стойности
на свръхналягания или разреждания (3,9. 10 4 Ра) се използват
напоромери - за свръх налягане, тягомери - за вакуум,
тягонапоромери - едновременно за свръхналягане и вакуум.
11
За нуждите на сградната автоматизация се използват мембранни
манометри. Като чувствителен елемент при тях се използват
различни видове мембрани, изработени от висококачествени
пружинни стомани, бронз или гума. Линейното преместване,
причинено от измерваното налягане се преобразува в
електрически сигнал. Измервателният обхват на мембраните
манометри е (0,1 до 1) 106 Ра. Предимствата им се изразяват в
сравнително високата точност на измерване (класът им на
точност е 1 - 2,5) и във възможността за включването им в
системи за непрекъснато регулиране на налягането.
3.1. Сензори за измерване на налягане на флуид в

Този тип сензори измерват статичното налягане, което оказва
флуидът по посока стената на тръбопровода. Монтирането на
сензорния елемент се осъществява чрез резбово съединение в
специално направени за целта отвори. Монтират се на буферни
съдове, колекторни кутии или на определено разстояние след
помпи, където потокът е ламинарен в зависимост от размерите
на въздуховода. Характерното при този тип сензори е, че имат
SPP 110.
12
SPP110
Електрически сигнал 0 - 10V
Точност на измерването ±0,5%
SPP110-1600 - (0-1600kPa)
Обхват
SPP110-2500 - (0-2500kPa)
3.2. Сензори за измерване на диференциално налягане във

Този тип сензори измерват разликата между две налягания на
газове във въздуховоди. Използват се за следене замърсеността
на въздушните филтри, както и за измерване на скорост и
въздушен дебит. Характерното при този тип сензори е, че имат
SPD 160.
13
SPD160
Времеконстанта < 10ms
LCD - дисплей да
SPD160-300 - (0-300Pa)
Обхват
SPD160-500 - (0-500Pa)
3.3. Пресостати за измерване на диференциално налягане

във въздуховоди
Този тип сензори представляват електрическо реле с входна
величина диференциална разлика по налягане и изходна
величина съпротивление (електрическо). Използват се за
следене на въздушен дебит във вентилаторните секции. Пример
за такъв сензор е моделът SPD 900.
SPD900
Вид на сензора Мембранен пресостат
Електрически сигнал нормално отворени/затворени сухи контакти
Комутационни цикли > 1 000 000
Допустимо напрежение през контакктите 250 VAC
SPD900-200 - (0-200Pa) - златни контакти
Обхват
SPD900-600 - (0-600Pa) - сребърни контакти
14
4. Сензори за измерване на концентрация на СО2
С този тип сензори се измерва концентрацията на СО2.
Използват се за наблюдение качеството на въздуха в
конферентни зали, офиси и гаражни помещения. Характерното
е, че инфрачервеният сензор конвертира измерването в
електрически сигнал 0-10V. За захранване на трансмитера най-
често се използва напрежение 24V AC. Пример за такъв сензор е
моделът SCD 100.
SCD100
Работна температура 0 … +50°С
Точност на измерването ±5%
Времеконстанта < 3min
LCD - дисплей да
15
Базови изпълнителни
2 механизми в системите
за сградна автоматизация
Изпълнителните механизми в частност за частта отопление
вентилация и климатизация служат за задвижването на
различни видове устройства (трипътни/двупътни вентили,
„бътерфлай” вентили, подвижни жалузийни решетки,
електрически двигатели за помпи и вентилатори и т.н.), които
регулират и поддържат зададените параметри на микроклимата
в сградите. Положението на изпълнителните механизми се
определя от стойността на подаденият им управляващ сигнал 0-
10V, който се изработва на базата на логика, заложена в
програмируемите контролери, след отчитане на показанията на
прилежащите им сензори и други фактори като: работен график,
аварийни ситуации и т.н. За захранване се използва различно
номинално напрежение (24V AC, 220V AC, 380V AC, като са
възможни и изпълнения с DC напрежение) в зависимост от
съответните модели и съобразено с реализираните електрически
схеми.
1. Задвижващи устройства за подвижни жалузийнни

решетки.
Подвижните жалузийни решетки (ПЖР) са механични
устройства, които се монтират напречно по сечението на
въздуховодите и служат за регулиране на дебита на въздуха през
въздуховода чрез движението на подвижна ос в диапазона от 0
до 90 градуса. Задвижващите устройства за ПЖР биват няколко
вида: с две устойчиви състояния (отворено/затворено) без
пружинен възврат, с две устойчиви състояния
(отворено/затворено) с пружинен възврат, с аналогово
управление от 0-100% без пружинен възврат и с аналогово
управление от 0-100% с пружинен възврат. Пружинният възврат
представлява спирално навита пружина, която връща
задвижващото устройство в случай на отпадане на захранващото
му напрежение. При моделите с аналогово управление е
16
налична обратна връзка по напрежение 2-10V, указваща
реалното местоположение на изпълнителния механизъм.
Пример за аналогово задвижване с пружинен възврат е моделът
AF-24 SR.
AF24-SR
Обратна връзка 2 -10V
Захранващо напрежение 24VAC
Консумирана мощност 3W
Пружинен върврат да
2. Задвижващи устройства за вентили

Вентилите служат за регулиране на променлив дебит или
температура на топло/студено носител към отоплителни или
охладителни серпентини на вентилационни камери и
вентилаторни конвектори. Задвижващите устройства се
закрепват към вентилите чрез монтажни пакети в зависимост от
типа и размера на вентила. Те биват няколко вида: с две
устойчиви състояния (отворено/затворено) и аналогово
управление от 0-100%. При моделите с аналогово управление е
налична обратна връзка по напрежение 2-10V, указваща
реалното местоположение на изпълнителния механизъм.
Пример за аналогово задвижване е моделът М800.
17
M800
Консумирана мощност 15 VA
Време за реакция 20s
3. Задвижващи устройства за електрически двигатели на

помпи и вентилатори
За задвижване и регулиране оборотите на електрическите
двигатели на помпи и вентилатори се използват честотни
преобразуватели. Използват се главно трифазни асинхронни
двигатели. Основните предимства на честотното управление са:
- Широк диапазон на регулиране на скоростта, както под,
така и над номиналната й стойност.
- Много добри енергетични показатели.
- Добра твърдост на механичните характеристики.
- Висока претоварваща способност по момент.
Възможността за регулиране на скоростта на асинхронен

двигател с накъсосъединен ротор посредством честотата на
захранващото напрежение следва директно от израза за
синхронната скорост на двигателя:
2πƒ1
ω0 =
2p
18
Където f1 честотата на статорното напрежение, а p е броят на
полюсите на двигателя. Синхронната скорост, с която се върти
магнитното поле в двигателя, е пропорционална на честотата f1
на захранващото напрежение. Скоростта на въртене на ротора ω
е свързана със синхронната скорост посредством хлъзгането s:
ω = ω0 (1− s )
Хлъзгането обикновено е от порядъка на няколко процента и
следователно в първо приближение скоростта на въртене на
ротора е равна на синхронната и е пропорционална на честотата
на захранващото напрежение. За ефективното използване на
асинхронния двигател и поддържане на постоянен въртящ
момент M = const при честотното регулиране е необходимо
магнитният поток във въздушната междина да бъде постоянен
Ф = const. Това може да се изпълни при следното условие:
E1
= const.
ƒ1
където Е1 е е.д.н. на статорната намотка на двигателя. Ако
импедансът на статора Z1 има малка стойност, може да се
приеме че е в сила:
U1
= const.
ƒ1
В действителност, при намаляване на честотата f1 въртящият
момент на асинхронния двигател бързо спада. Това се обяснява
с факта, че нараства влиянието на активното съпротивление на
статора R1, което е пропорционално на честотата. При честоти f1
< (10 – 20) Hz значително намаляват пусковият и максималният
момент на асинхронния двигател. За подобряване на
характеристиките при тези ниски честоти напрежението U1
трябва да се увеличи над стойността, определена съгласно
горепосочената зависимост, за да остане потокът постоянен.
Този метод се нарича компенсация на пада на напрежение в
активното съпротивление на статорната намотка или IR –
компенсация.
19
Фигура 2. Зависимост U1/f1 при IR компенсация
Друг начин на управление е този със стабилизация на магнитния

поток. При него потокът във въздушната междина на двигателя
се поддържа постоянен Ф = const. Информацията за потока
може да се получи пряко или косвено, като за предпочитане е
вторият начин, според който е.д.н. на двигателя се изменя
пропорционално на честотата му f1. Непосредственото
измерване на е.д.н. е невъзможно, затова то се определя като
векторна разлика на напрежението и пада на напрежение в
статора, като се измерват статорните токове посредством
датчици за ток.
Една от особеностите на асинхронните двигатели е, че при

понижение на честотата на захранващото напрежение и
респективно на скоростта на въртене, механичните
характеристики стават по-меки поради увеличеното влияние на
активното съпротивление на ротора. За да се компенсира
намаляването на скоростта на въртене и при ниски честоти се
прилага т.нар. компенсация на хлъзгането. При нея регулаторът
на скоростта при увеличаване на натоварването на двигателя
повишава честотата на изхода на инвертора над зададената. По
този начин се увеличава синхронната скорост, хлъзгането се
компенсира и скоростта на двигателя се запазва, а механичната
му характеристика се втвърдява.
20
Фигура 3. Принцип на компенсацията на хлъзгането
От теорията на електрическите машини е известно, че при

асинхронните двигатели е налице изискването в статорните
токове да отсъстват хармоници. В противен случай се получават
провали в кривата на момента, повишават се загубите и като
цяло работата на машината се влошава. За да се захранват
двигателите при честотно управление се използват силови
електронни преобразуватели с междинно звено за постоянен
ток. Те се състоят от нерегулируем токоизправител и
независими инвертори на напрежение, които позволяват да се
формира синусоидален ток през фазите на двигателя и да се
прилагат най-съвременните алгоритми за управление - напр.
векторно управление с ориентиране по магнитен поток и
директно управление по момент (Direct Torque Control – DTC).
За реализирането на силовата част се използват тиристори за
големите мощности и IGBT транзистори за по-малките
мощности.
Честотните преобразуватели имат вграден набор от защити,

предпазващи както самия инвертор, така и свързания към него
двигател.
- Защита от понижено или повишено мрежово
напрежение.
- Защита от прегряване на преобразувателя.
- Защита от претоварване на двигателя.
- Защита от късо съединение в двигателя.
- Защита от пробив към земя в двигателя.
21
- Защита от прекъсване на токовия кръг на обратната
връзка по честота.
- Защита от повреда на паметта, съдържаща настроените
параметри.
- Защита от свръх ток на преобразувателя.
- Вътрешни защити от софтуерни грешки.
Пример за честотен преобразувател е моделът Altivar 21
Altivar 21W
Честотен преобразувател Електрически силов регулатор
Електрически сигнали 2AI , 3DI , 2DO и 1AO
Допустим ток за 60s 110% In
Вграден пулт за настройка дисплей 4 знака на 7 сегментен екран
Захранващо напрежение 380 - 480V 3-фазно захранване
Консумирана мощност според мощността на двигателя
Обхват 0.75 до 30kW
Комуникационни възможностти Modbus , LonWorks , BACnet и други
22
Свободно програмируеми
3 контролери и входно/изходни
модули
1. Контролери
Програмируемите автомати (контролери) служат за управление,

защита, наблюдение, диагностика, обслужване на обекти и
технологични процеси. Най-напред са се използвали за
управление на електрически машини, но постепенно тяхната
роля и функция се разширяват. Програмируемият апарат
обработва информацията за обекта, получена с помощта на
сензорите и другите устройства и изготвя команди за
управление подсистемите. На фигурата по-долу е показана
структурата на програмируем автомат, която съдържа следните
основни блокове (модули).
Фигура 4. Структурна схема на програмируеми контролери
- Захранване. Блокът захранване формира всички

необходими напрежения за работата на останалите
модули и елементи на програмируемия автомат.
- Памет. Модулът съдържа програмата за функциониране
на автомата. Тук се натрупват информационните данни,
подлежащи на обработка. Използват се два вида памети :
RAM и РОМ, както в изчислителните машини.
- Процесор. Процесорът е централния блок, в който се
обработва информацията. Свързан е с модула памет и с
23
входно/изходните модули. Процесорът чете периодично
през няколко (до няколко десетки) милисекунди
входната информация и изработва необходимите
команди за управление.
- Входно/изходни модули. Входната информация се
получава от различни източници: бутони и клавиатура
(управлявани от оператор); помощни апарати и сензори,
монтирани на управлявания обект или процес; детектори
за обратна връзка и др. Изходната информация служи за
директно или индиректно (чрез релета, контактори,
честотни инвертори и др.) управление на електромотори,
изпълнителни механизми, звукови и светлинни сигнали
и др. Входно/изходните модули свързват и съгласуват
вида и нивото на сигналите (токове и напрежения) в
двете посоки (към автомата и към обекта).
За конкретната работа на автомата с определен обект или процес

е необходимо създаване на съответен софтуер с използване на
подходящ език за програмиране. Програмируемите автомати
имат необходимите периферни устройства (конзола за
програмиране, монитор или дисплей, принтер и др., които са
аналогични на използваните от изчислителните машини.
2. Входно/изходни модули
Контролерите за сградна автоматизация се програмират за

конкретно приложение и задача, те съдържат логическата схема
за управление на системата, LonWorks комуникативни са и
позволяват свързването им в мрежа. Контролерите обработват
сигналите от датчиците и изработват управляващи сигнали към
изпълнителните механизми, решенията се вземат вследствие на
алгоритъма и задачите, програмирани в контролера. Свободно
програмируемите контролери нямат предварително зададена
програма и параметри, а се програмират в зависимост от
конкретна задача, параметри и място на употреба. Те могат да
играят ролята на зонови контролери, като може да се използват
за повече от една зона. Физическите входове и изходи на тези
контролери са фиксиран брой (Xenta 200/300) или въобще нямат
24
такива (Xenta 400), като към контролерите може да се добавят
входно-изходни точки с добавянето на входно-изходни модули.
Входовете и изходите се разделят на дискретни и аналогови
(някои от модулите имат универсални входове), като
характеристиките им се задават в програмата на контролера
според вида на датчиците и изпълнителните устройства,
включени към тях.
Спецификация на контролери TAC Xenta - серии 280, 300 и 400

както и на входно/изходните модули са дадени в таблицата:
Контролери DI TI UI DO AO Допълнителни Вх/изх. Модули
TAC Xenta 281 2 - 4 3 3 -
TAC Xenta 282 2 2 4 4 4 -
TAC Xenta 283 2 4 - 6 - -
TAC Xenta 301 4 4 4 6 2 максимум 2
TAC Xenta 302 4 4 4 4 4 максимум 2
TAC Xenta 401 - - - - - максимум 10
Входно/изходни модули DI DO UI TI АО
Xenta 411 10 - - - -
Xenta 412 10 - - - -
Xenta 421 4 5 - - -
Xenta 422 4 5 - - -
Xenta 421A - 5 4 - -
Xenta 422A - 5 4 - -
Xenta 451 - - 4 4 2
Xenta 452 - - 4 4 2
Xenta 451A - - 8 - 2
Xenta 452A - - 8 - 2
Xenta 471 - - 8 - -
Xenta 491 - - - - 8
Xenta 492 - - - - 8
25
Софтуерен пакет TAC MENTA
4 – настройки и работа с
функционални блокове и оператори
1. Общи положения
Създадената програма се записва във файл с разширение *.MTA.
След стартиране на софтуерът, прозорецът има следния вид:
2. Конфигуриране на единици за управление

Преди създаване на програмата трябва да се избере конкретния
модел контролер и прилежащите му входно-изходни модули,
които ще се използват за конкретната задача. Избира се Device
specification от менюто Options.
26
Появява се следният диалогов прозорец:
27
Въвежда се тип на контролера, за който се създава програмата,
както и системната и хардуерната му версия. Ако в проекта се
предвижда използването на мрежови променливи, се поставя
отметка на полето Add new network variables in the XIF file.
Когато към контролера има прилежащи входно изходни модули
или стайни термостати, използващи LonWorks комуникация, те
също се добавят.
3. Функционални блокове, оператори

Езикът за програмиране TAC Menta е блоково ориентиран и с
цел бързото му усвояване по-долу е представен подробен
преглед на основните и най-често използвани в практиката
блокове.
3.1. Функционални блокове

Кликва се с десен бутон на мишката върху работното поле в
TAC Menta и се избира от менюто Simple Block.
Появява се диалогов прозорец, от който се избира желания

функционален блок.
28
3.1.1. Функционален блок “ACCUM”
Запазва съдържанието на увеличаващ се вход. Служи като
буфер за временно запазване на постоянно нарастваща стойност.
3.1.2. Функционален блок “AI”

Генерира аналогов вход, към който се прилагат сигнали,
получени от сензори или изпълнителни механизми.
3.1.3. Функционален блок “ALARM”

Генерира алармен сигнал, когато на входа му постъпи сигнал.
29
3.1.4. Функционален блок “AND”
Логически „AND” оператор за две бинарни стойности.
3.1.5. Функционален блок “AO”

Генерира аналогов сигнал, който се изпраща към
входно/изходните канали за управлението на определено
задвижващо устройство.
3.1.6. Функционален блок “CURVE”

Дефинира определена точка от графика, определена от
координати x и y.
3.1.7. Функционален блок “DATE”

Показва текущия ден.
3.1.8. Функционален блок “DELAY”

Задържа за определено време сигнала, подаден на входа му.
30
3.1.9. Функционален блок “DI”.
Генерира дигитален входен сигнал, получен на определен вход
от сензор или изпълнителен механизъм.
3.1.10. Функционален блок “DО”.

Генерира дигитален изходен сигнал, който се изпраща към
релеен изход на определен входно/изходен модул.
3.1.11. Функционален блок “HOUR”

Показва текущия час.
3.1.12. Функционален блок “MAX”

Сравнява два сигнала и избира по-големия от тях.
3.1.13. Функционален блок “MIN”

Сравнява два сигнала и избира по-малкия от тях.
31
3.1.14. Функционален блок “MINUTE”
Показва текущата минута.
3.1.15. Функционален блок “MONTH”

Показва текущия месец.
3.1.16. Функционален блок “OR”.

Логически „OR” оператор между две бинарни величини.
3.1.17. Функционален блок “PIDA”

ПИД регулатор за генериране на аналогов сигнал.
3.1.18. Функционален блок “PIDI”

ПИД регулатор за генериране на увеличаващ се изход.
32
3.1.19. Функционален блок “PVB”
Поддържа константна бинарна стойност на изхода.
3.1.20. Функционален блок “PVI”

Поддържа константна стойност тип „Integer” на изхода.
3.1.21. Функционален блок “PVR”

Поддържа константна стойност тип „Real” на изхода.
3.1.22. Функционален блок “RAMP”

Ограничава стойността на входа.
33
3.1.23. Функционален блок “RST”
Рестартира първия програмен цикъл.
3.1.24. Функционален блок “TSCH”

Блок за въвеждане на времеви график.
3.2. Оператори
TAC Menta и се избира от менюто Operator.
34
Появява се диалогов прозорец, от който се избира желания
оператор.
3.2.1. Оператор “A/D converter”

Преобразува аналогов вход в бинарен изход.
3.2.2. Оператор “Addition”

Добавя стойностите на два аналогови сигнала.
3.2.3. Оператор “Analog mux”

Изпълнява функцията на аналогов мултиплексор.
35
3.2.4. Оператор “AND”
Изпълнява логическа операция „AND” за два бинарни входа.
3.2.5. Оператор “D/A converter”

Преобразува бинарен вход в аналогов изход.
3.2.6. Оператор “Equal”

Сравнява два аналогови входа и при равенство подава бинарен
изход.
3.2.7. Оператор “Greater than”

Сравнява два аналогови входа и когато първият е по-голям от
вторият, подава бинарен изход.
3.3. Блок „математически израз”

Потребителят има възможност да въвежда избран от него
математически израз за пресмятане в собствен блок.

TAC Menta и се избира от менюто Expression.
36
Появява се диалогов прозорец, от който се въвежда желания
математически израз.
37
Следните означения трябва да бъдат използвани при
дефинирането на математически израз:
Unitary Operators
- change of sign
! logical negation
Binary Operators
* multiplication
/ division
% modulus
+ addition
- subtraction
<< left shift
>> right shift
< less than
> greater than
<= less than or equal to
>= greater than or equal to
= equal to
!= not equal to
& logical AND (bit wise)
^ logical Exclusive OR (bit wise)
| logical OR (bit wise)
Ternary Operators
?: IF-THEN-ELSE statement. ”a ? b :
c” means “if a then b else c”.
38
Arithmetical Functions
x**y x to the power of y
LN (x) Natural logarithm
LOG (x) Base 10 logarithm
EXP (x) Exponential e to the power of x
COS (x) Cosine of x (radians), defined for all
x.
SIN (x) Sine of x (radians), defined for all x.
TAN (x) Tangent of x (radians), defined for all
x.
ACOS (x) Arc cosine of x, where -1 < x < 1,
gives a result between 0 and /2
radians.
ASIN (x) Arc sine of x, where -1 < x < 1, gives
a result between - /2 and /2 radians.
ATAN (x) Arc tangent of x, defined for all x,
gives a result between - /2 and /2
radians.
SQRT (x) Square root of x
ABS (x) Absolute value of x
INT(x) Conversion to integer (truncation)
39
Създаване и симулиране на
5 програми в развойна среда
TAC Menta
1. Създаване на програма за част от вентилационна система
чрез използване на функционални блокове.
Задача: Да се създаде примерна програма за управление на
вентилатор по следната схема:
1.1. Конфигуриране на контролер и входно/изходни модули.

Стартира се приложението TAC Menta. От падащото меню
„Options” се избира подменюто „Device Configuration”. В
конкретният случай ще се използва контролер TAC Xenta 401 и
входно/изходните модули TAC Xenta 421A и TAC Xenta 451A.
След дефинирането им, се потвърждава изборът чрез кликване
върху бутона „ОК”.
40
1.2. Създаване на бутон „Start”.
Кликва с десен бутон на мишката в работното поле на вече
отворено приложение TAC Menta. От появилото се падащо
меню се избира „Simple Block”. От появилото се меню „Select
Simple Block” се избира функционален блок “DI” – Digital Input.
Потвърждава се избора чрез кликване върху бутонът „ОК”.
В работното поле се появява функционалният блок „DI”. Кликва

се с ляв бутон отново върху работното поле, за да изчезне
зелената рамка, ограждаща въведения блок. Кликва се два пъти
с ляв бутон върху функционалния блок и се появява подменюто
“Edit block DI”.
41
В полето „Identifier” се определя функционалното значение за
дадения функционален блок. В този случай се попълва „Start”
понеже конкретният блок ще подава команда за стартиране
вентилатор. Поставя се отметка в полето „Public”, за да е
възможно присъствието на сигнала при конфигурирането на
Операторския панел. Кликва се върху бутона „Bind”. Появява се
следния диалогов прозорец.
Поставя се отметка на „Physical Input” и се определя модула и

входа, на който ще се свърже ключът “Start”. Избира се два пъти
бутонът „ОК”.
1.3. Създаване на контролен блок

Кликва се с десен бутон на мишката в работното поле на вече
Simple Block” се избира функционален блок “OR”. Потвърждава
се избора си чрез кликване върху бутона „ОК”. Позиционира се
функционалният блок “OR” до функционалния блок „DI”, като
се провлачва с мишката.
42
Свързва се Start към Or, като първо се кликва с мишката върху
изхода на “DI” и след това се премества курсорът до входа на
“Or”. Кликва се с десен бутон на мишката в работното поле на
вече отворено приложение TAC Menta. От появилото се падащо
Simple Block” се избира функционален блок “DO”. Потвърждава
се избора чрез кликване върху бутонът „ОК”. В полето
„Identifier” въвеждаме К1 (контактор 1). Избира се бутон „Bind”,
поставяме отметка на „Physical Output” и определяме модула и
входа, на който ще се свърже контактора К1. Избира се два пъти
бутонът „ОК”. Свързва се изходът на „OR” с входа на „DO” по
гореописания начин.
1.4. Въвеждане на времеви график

Simple Block” се избира функционален блок “TSCH”.
Потвърждава се избора чрез кликване върху бутонът „ОК”.
Кликваме два пъти с ляв бутон върху функционалния блок и се

появява диалоговият прозорец “Time Schedule”.
43
Изходът на „TSCH” е от тип Integer, т.е. за да се включи
контролния блок трябва да бъде преобразуван в бинарна
стойност, което може да се направи чрез “Expression block”.
меню избираме „Expression block”. Въвеждаме следния израз в
появилия се диалогов прозорец.
44
Свързва се изходът на „TSCH” към входа на “XPB” и изходът на
“XPB” към входа на “OR”.
1.5. Въвеждане на сигнализации – авария и статус

За да бъде сравнен статуса на управляващия сигнал с реалния
статус на вентилатора, се създава функционален блок ”DI” ,
който ще бъде свързан към физически вход на някой от
входно/изходните модули, където е предвидено да се отчита
диференциален пресостат, сигнализиращ за състоянието на
вентилатора. След това се създава функционален блок „NOT”,
чийто вход се свързва към изхода на „DI – presostat”
функционалния блок. Създава се функционален блок “AND”,
като единият му вход се свързва към изхода на „NOT” блока, а
другият му вход се свързва с изхода на „OR” функционалния
блок. Създава се функционален блок „ALARM” и се свързва
входа му с изхода на “AND” блокът. След двоен клик с мишката
върху блока „ALARM” се появява следния диалогов прозорец.
45
След дефиниране на полетата в „Parameters” и полето “Identifier”
потвърждаваме настройките с бутона “OK”. Появява се следния
диалогов прозорец:
Въвежда се времезакъснението при настъпване на алармен

сигнал. Потвърждават се настройките. По същия начин се
въвежда още една алармена сигнализация, но вместо да се
отчитат показанията на диференциален пресостат, ще бъдат
отчитани обратната връзка от управляващия контактор.
Програмата в “TAC Menta” до момента би трябвало да изглежда
по подобен начин:
46
Създава се функционален блок „OR”, свързват входовете му с
изходите на функционалните блокове “ALARM”. Създава се нов
функционален блок „DO”, свързва се входът му с изхода на
новосъздаденият „OR” блок, като на изхода му определяме
модула и изхода, към който ще бъде свързана светлинната
индикация за авария на вентилатора. Програмата в “TAC Menta”
до момента би трябвало да изглежда по подобен начин:
Реализира се светлинна индикация за статус „RUN” на

вентилатора, като събираме логически управляващ сигнал към
контактор, обратна връзка от контактор и показание на
диференциален пресостат. Въвежда се функционален блок “DO”
47
и към входа му се подава сигнал при наличието и на трите
гореописани сигнала. На изхода му определяме модула и
изхода, към който ще свържем светлинната индикация за
безпроблемна работа на вентилатора. Програмата в “TAC
Menta” до момента би трябвало да изглежда по подобен начин:
За да бъде преустановено изработването на управляващ сигнал

към контактора при наличието на алармено събитие, въвеждаме
обратна връзка към управлението на контактора:
48
2. Симулация на създадена програма в „off line” режим
За да бъде проверена създадената програма в „simulate mode”,
натискаме клавиш F12 или избираме „simulate” подменюто от
меню “options”. На екрана трябва да се появи следния диалогов
прозорец:
Чрез смяната на състоянията (натискане на бутоните на

входовете горе в ляво) може да се види реакцията на
програмата, без да е необходимо да се зарежда самата програма
в програмируем контролер.
49
Моделни библиотеки в
6 развойна среда TAC Menta
1. Модел на топлообменник вода-въздух в средата TAC

Menta
Динамиката на модела е описана като система от първи ред с

номинална времеконстанта = 30с . Падът на температура в
установен режим е дефиниран от PVR-блока MaxFall.
Номиналната му стойност е 20 градуса, като варира според типа
на климатика.
Входовете и изходите му се дефинират по следния начин:
Inputs
(Real) Температура на въздуха преди климатика, °C.
(Real) Управляващ сигнал, %.
Outputs
(Real) Температура на въздуха след климатика, °C.
50
Трябва да се отбележи, че моделът няма връзка с големината на
въздушния поток през него. Той описва единствено промяната
на температурата на въздуха след него.
2. Модел на топлообменник въздух - въздух в средата TAC

Menta
Динамиката на системата е описана като филтър от първи ред с

номинална времеконстанта THx. Балансът е направен при
предположението, че въздушните потоци са равни по големина
и скорост от двете страни на топлообменника.
Входовете и изходите се дефинират като:
Inputs
(Real) Температура на въздуха (извеждан) преди
топлообменника, °C (Trin)
(Real) Температура на въздуха (доставян) преди
топлообменника, °C (Tin)
(Real) Управляващ сигнал, % (Uc)
Outputs
(Real) Температура след топлообменника (извеждан), °C. (Trout)
(Real) Температура след топлообменника (доставян), °C. (Tout)
51
Ефективността на топлообменника се дефинира от потребителя
като eta:
Eta=(Tout - Tin)/(Trin – Tin)
Например:
Tout=17 Tin=0 Trin=22
Eta=(17-0)/(22-0)=0.8 THx=20s
3. Дефиниране на режим в средата TAC Menta
Тази функция изчислява флага за Отопление или Охлаждане,

като това не трябва да се смесва с този за разрешаване на
работата им. В същото време тук се изчислява и контролната
точка за следващия контролен цикъл. Превключване между
отопление и охлаждане настъпва, ако контролният сигнал от
предишния цикъл е равен на 0.
Списък на променливите, входовете и изходите и променливите

е показан по-долу:
Inputs
(Real) SP cooling, °C (Желана температура при охлаждане)
(Real) SP heating, °C (Желана температура при отопление)
(Real) Supply temperature, °C (Външна температура)
(Real) Control signal, %
(Binary) Cooling allowed flag
Outputs
(Real) SP supply temperature, °C
(Binary) Cooling case (0=heating, 1= cooling)
Parameters
Public signals
(Real) ActualSP
(Bin) CoolingCase
52
53
Създаване на LON мрежи с
7 контролерите TAC Xenta
1. Основни сведения
LONWORKS е технология за интелигентно разпределено
управление, създадена от американската фирма Echelon.
Мрежите, които използват този тип технология, се наричат LON,
което е съкращение от Local Operating Network. В LON мрежите
интелигентните устройства се наричат nodes и за комуникация
използват протокола LonTalk. LonTalk е отворен протокол и
позволява продукти от различни доставчици да общуват
помежду си.
Една интегрална схема във всеки контролер, наречена Neuron,
осигурява оперативна съвместимост на комуникациите в LON.
Всеки Neuron чип има уникален кодов номер, който се нарича
Neuron ID. Трансивърът е част от контролера, осигуряваща
връзката между Neuron чипа и средата за обмен на данни.
Съществуват трансивери, предназначени за работа с: усукана
двойка, радио вълни, силова електро-преносна мрежа и оптични
влакна.
TAC Xenta устройствата комуникират помежду си чрез
LONWORKS 78 kbps мрежова платформа, като мрежовите
топологии, които могат да бъдат реализирани са:
Смесена топология
Топология обща шина
54
Операторният панел (OP) също ползва този тип мрежи, като е
общ за всички участници в мрежата. TAC Xenta 301/302/401
контролерите имат и по един RS232 порт за връзка с модем или
за инсталиране на създадената чрез TAC Menta програма. Всеки
участник в LON мрежата има присвоен програмен адрес.
Най-често използваните продукти за създаване и управление на
LON мрежи са: LonMaker, LonТool и TAC Vista. Разширителните
модули TAC Xenta 411/412/421/422/451/471/ 491/492 са
логически свързани с контролерите TAC Xenta 301/302/401 и
работата на даден разширителен модул с трети устройства става
през съответния логически свързан контролер.
2. Създаване на примерна мрежа чрез програмния продукт

LonТool
Стартира се приложението LonТool от софтуерната група на
TACMenta. С помощта на това приложение ще бъде
конфигурирана мрежата, като се настроят адресите и
характеристиките на контролерите и свързаните с тях
разширителни модули. След стартиране, софтуерът има
следния вид:
Следващата стъпка е редактиране на името на мрежата, което

при нова мрежа е равносилно на даване на име, обикновено
свързано или с функционалното приложение, или с
местоположението. Особено внимание трябва да се обърне на
това как ще работим с този вид продукт, дали с директна връзка
55
с физическата мрежа, или на ниво проект, при което се отмята
Run Offline. След решаване на този въпрос, отчитайки
допълнителното подразпределение на мрежата, се добавя група
(Add group), където ще бъдат основните и разширителните
модули. Тези действия са извършват от падащото меню,
показано по-долу.
Създаването на група позволява по-нататъшно добавяне на

основни единици и разширителни модули.
56
Подходът за реализация може да бъде въз основа, на
съществуващ MTA файл или на база на схема на мрежата.
Първият метод се осъществява с директно създаване на
отделните възли като вида им не е специфициран.
Вторият начин се базира на създаден преди това с TACMenta
файл и при него типа на отделните модули е известен. Стъпките,
през които се преминава, са следните:
Резултатът е автоматично добавяне на участващите в

програмата контролери и разширителни модули.
57
Задължителните моменти се състоят в следното:
- Избор на главен контролер с отметката Master.
- Избиране на отметка за преконфигуриране на
разширителните устройства.
- Въвеждане на адреси за Subnet и Node.
- Въвеждане Neuron ID - чрез натискане на бутона Service
Pin или чрез въвеждане на номера, указван на стикер
върху всеки от контролерите
58
След завършване на настройката е възможно зареждането на
новосъздадената мрежа в мастер контролера през неговия RS232
порт. Ако е работено Offline, се записва файла на диска като
.NDB файл.
Пример:
Създаване на мрежа за управление на един от етажите на сграда.
Мрежата съдържа два контролера и необходимия им брой
разширителни (входно-изходни) модули. Дадена е схемата,
където са определени и адресите:
Следвайки описаните по-горе стъпки, е възможно да бъде

създаден необходимия NDB файл. Той, отворен с LonТool,
изглежда по следния начин:
59
Настройките на адресите на разширителните модули и
контролерите следват предложената схема. При двойно
кликване върху избрания от нас контролер се отваря прозорец,
който дава възможност за редактиране на входно-изходните
модули.
ast1
ast2
Въвеждането на Neuron ID (означен с нули) става чрез

натискане на бутона Service Pin в OnLine режим на работа.
60
3. Създаване на примерна мрежа чрез TAC Vista
За изпълнение на тази задача, ако се спрем на дадената по-горе в

примера мрежова схема, е необходимо първо да бъде
активирано приложението TAC Vista Server, след което е
възможно стартиране на TAC Vista Workstation. Продуктът ще
изиска: username и password, които и в двата случая са: system.
Влезли в работната станция, е необходимо да организираме

начин за комуникация с LON мрежата. В нашия случай най-
подходящо се оказва това да стане чрез вградения в компютъра
LTA-адаптер. Резултатът от описаните досега действия изглежда
така:
С натискане на десен бутон върху маркирания (LTA) член от

дървото се създава желаната от нас мрежа.
В диалогов режим се определя името на мрежата и връзката със

съществуващ порт.
61
Отново с десния бутон, но вече върху създадената мрежа
BuildingA, се определя вида на групата от контролери, с
която ще работим.
Важно уточнение, което може да се направи, свързано с

контролерите, които участват в различните групи, е следното:
В TAC Xenta Group влизат:
контролерите TAC Xenta 280/300/400/900 със съответните им
разширителни модули.
В LonWorks Group влизат:

TAC Xenta 120/511 и всички останали устройства, които могат
да комуникират в тези мрежи.
62
Резултатът от тези действия е създаване на групата Floor2,
където по аналогичен начин ще бъде избран типа на контролера,
с който ще работим. Изборът е TAC Xenta 400.
Това води до стартиране на поредица от диалогови прозорци,

които извършват:
- Добавяне на устройство към групата с ръчно избран или
автоматично зададен адрес.
- Въвеждане на Neuron ID.
- Задава се пътя към програмата, предварително създадена
за нашето приложение.
След завършване на процедурата софтуерът ни уведомява, че

добавянето е извършено, и ни показва присвоените: адрес и
Neuron ID.
63
Повтаря се процедурата за другия контролер и се получава
новият пълен вид на мрежата под формата на дърво.
Тук се виждат двата контролера ast1 и ast2, както и техните

приложни програми. След двойно кликване върху някоя от
програмите от дясно на екрана, се наблюдават участващите,
обявени като публични, сигнали.
Настройката на разширителните модули става при активиране

на съответния базов контролер и задаване на Neuron ID.
64
С това завършва процедурата по създаването на мрежата, остава
така създадената мрежа и приложената програма да бъдат
заредени в контролерите.
Разрешението за инсталиране на създадената мрежа и приложни

програми в контролерите става с кликване върху двете
разнопосочни стрелки горе в ляво.
При успешна инсталация на мрежата сервизните индикатори на

всички устройства започват да мигат с понижена честота и
червените пойнтери на участниците в дървовидната диаграма
стават зелени.
65
Система за управление на стайна
8 температура чрез ПИД регулиране
1. Структура на системата
t0C входен Физически обект за

въздух управление
Зонов ПИД регулатор ЕЗ на

сензор- със зона на клапанен Топлообменник Стая
задание нечувствителност механизъм
Температурен
сензор
2. Проектиране и реализиране на системата за управление.

t0C входен
въздух
Зонов ПИД регулатор ЕЗ на

сензор- със зона на клапанен Топлообменник Стая
задание нечувствителност механизъм
сензор
Модел Модел
Топлообменник Стая
t0C моделирана стайна

температура
66
2.1. Топлинен модел на нагревател
Това е опростен модел на нагревател, управляван от смесителен

вентил. Приемаме, че водният и въздушен дебити са
константни. Нарастването на температурата на въздуха зависи
от ефективността eps на нагревателя, дефинирана по следния
начин:
eps = (Twi – Two)/(Twi – Tai)
където:
Twi = температура на входящата вода, °C.
Two = температура на изходящата вода, °C.
Tai = температура на входящия въздух, °C.
Динамиката на температурата на изходящите въздух и вода се

описва чрез използването на филтър от първи ред с
времеконстанта = 30 s.
Входове
Tai = температура на входящия въздух (°C). Real.
TB = температура преди смесителния вентил (°C). Real.
uc = управляващ сигнал (0–100%). Real.
Изходи
Tao = температура на изходящия въздух (°C). Real.
Two = температура на изходящата вода (°C). Real.
Константи
eps = ефективност на нагревателя. Номинална стойност = 0.3.
Real.
qa = въздушен поток (m³/s). Номинална стойност = 5.0 m³/s.
Real.
qw = дебит на водата (kg/s). Номинална стойност = 1.0 kg/s. Real.
ca = специфична топлоемност на въздуха ( kJ/(kg*K) ) = 1.02
kJ/(kg*K). Real.
67
cw = специфична топлоемност на водата ( kJ/(kg*K) ) = 4.18
kJ/(kg*K). Real.
rho = плътност на въздуха (kg/m³) = 1.2 kg/m³. Real.
Tc = времеконстанта (s). Номинална стойност = 20 s. Real.
Δt
t in tout
P = q ρ c Δt
където:
Р – мощност, kW
q – дебит на въздуха, m³/s
t out t in
Δt
ρ – плътност на въздуха, 1.2 kg/m³

c - специфична топлоемност на въздуха 1.02 kJ/(kg*K)
P = qv ρ cv Δt
където:
Р – мощност, kW
qv – дебит на водата, l/s
ρ – плътност на водата, 1.0 kg/dm³
cv - специфична топлоемност на водата 4.19 kJ/(kg*K)
68
2.2. Модел на нагревател в развойна среда TAC Menta
Heating Coil
Tai Tao
Air temperature before heater, °C (Real) Temp. after Heater, °C (Real)
FILT
+ TimeConst
Tc
Tb A Two
Boiler temperature, °C (Real) XPR
B FILT Return Water Temp., °C (Real)
TimeConst
(eps*A+(1-eps)*Q*B)/ Tc
Q
(Q+eps-eps*Q)
Heat Balance
Temp. of Water Air-Water
Uc Entering the Heater Water Temp.
B Difference Air Temp.
Control signal, % (Real) XPR Difference
Q XPR T
÷ −
R
Q*B+(1-Q)*R (qw*cw)/
(qa*ca*rho)*T
100
Това е модел на отоплителен радиатор, управляван посредством

смесителни вентили. Налягането на водата през тръбите, както и
на въздуха около тях, се приемат за константни. Динамиката на
системата се описва чрез филтър от първи ред с номинална
времеконстанта Tc.
Тъй като показаният макро блок съдържа голям брой константи,
които трябва да се дефинират от потребителя, в съответствие с
характеристиките на съществуващ продукт, ще изложим кратък
пример с дефинирани такива стойности, както и техния
физически смисъл.
Нека температурата на водата, напускаща серпентината е 42°C,
при влизаща такава с температура 60°C, като въздухът,
навлизащ в пространството около серпентината, е с температура
0°C. Тогава:
eps = (60-42)/(60-0)= 0.3
Времеконстантата на филтъра е 30 сек.
Други константи:
(Real) qa - скорост на въздушният поток(m3/s). Стойност = 5.0
m3/s.
(Real) qw - скорост на водата в серпентината(kg/s). Стойност =
1.0 kg/s.
(Real) ca - топлинен капацитет на въздуха( kJ/(kg*K) ) = 1.02
kJ/(kg*K).
(Real) cw -топлинен капацитет на водата( kJ/(kg*K) ) = 4.18
kJ/(kg*K).
69
(Real) rho - плътност на въздуха(kg/m3) = 1.2 kg/m3.
Входовете и изходите се дефинират по следният начин:
Inputs
(Real) Температура на въздуха преди радиатора °C (Tai)
(Real) Температура на топлата вода преди серпентината, °C (TB)
(Real) Управляващ сигнал, % (uc)
Outputs
(Real) Температура на въздуха след серпентината, °C (Tao)
(Real) Температура на водата след серпентината, °C (Two)
2.3. Топлинен модел на стая

Модел от първи ред на стая, загрявана от въздушен поток с
постоянен дебит. Температурата се регулира чрез промяна на
температурата на входящия въздух.
Ако не се отчита топлоотдаването през стените на стаята:
Q = cmτ
където:
Q е топлинната енергия,
с – специфичен топлинен капацитет,
m – маса ,
τ – прегряване
dQ dτ dτ
= cm , P = cm
dt dt dt
Отчитайки топлопредаването, съгласно закона на Фурие

λ sτ
dQ = − dt
δ
където:
λ – топлопроводност на околните стени,
s – повърхност,
δ – дебелина на стените
1 λs
=
Rth δ
70
dτ τ
P = cm +
dt Rth
d (TRoom − TOut ) ⎡ OC ⎤
P.Rth = T + (TRoom − TOut ) ; Rth ⎢ ⎥;
dt ⎣ J ⎦
⎡ J ⎤
C ⎢ O ⎥ ; T = c.m.Rth
⎣ kg C ⎦
При начална температура TOut = const. = 0
dTRoom
P.Rth = T + TRoom
dt
dT
q.ρ .c.Tin .Rth = T Room + TRoom
dt
Входове
TIn = температура на входящия въздух, (°C). Real.
Изходи
TRoom = температура на стаята (°C). Real.
2.4. Модел на стая в развойна среда TAC Menta
Room Stationary Room Temp. for Troom

0°C Supply Temp. Room Temp., °C (Real)
PVR
InitValue +
15
Tin
Supply Temp., °C (Real)
× − ÷ r
INTEG
0 rs InitValue
PVR rv 0
InitValue 0
0.2
Time Const. Room,

minutes.
PVR
InitValue ×
15
60
Температурата в стаята се контролира чрез промяна на

температурата на въздуха, влизащ в нея. Моделът е от първи
71
ред. Времеконстантата и въздушният поток се задават от
потребителя. Към стандартния изход на системата добавяме и
статична съставка T0. T0 се свързва с температурата на стаята,
когато въздухът, навлизащ в нея е 0 градуса.
Входовете и изходите се дефинират като:
Inputs
(Real) Температура на входящият въздух, °C (Tin)
Outputs
(Real) Температура в стаята., °C (Troom)
Като времеконстанта се задава 15 мин.
2.5. ПИД регулатор
⎡ h y (t ) − 2. y (t − h) + y (t − 2h) ⎤
du (t ) = G. ⎢e(t ) − e(t − h) + .e(t ) − Td . ⎥⎦
⎣ Ti h
2.6. ПИД регулиране на стайна температура, реализирано

чрез контролери TAC Xenta
Heating Coil Room
Temp. after Heater, °C (Real)
AINL Heating_coil
A
AI
M2-U3 HFB
AOUT
B D A HFB B
AO
M4-Y6
PVR
InitValue C
100
AILIN
STRIN
S1-U7
Heating control
Supply temperature, °C (Real) MV

AINL PIDA
SP supply temperature, °C (Real)
STRIN SP ControlInt
S1-U2 Normal control (Bin) a Mod 10
XPI G UMin Heat control signal, % (Real) AOUT
0 AO
Ti
UMax M4-Y4
DIN p&a? Td
Heating allow ed (Bin) p 2 100
DI 1:3 DZ
M1-X3 StrokeTime
TSg atingTravelT
PVR A XPR
InitValue
10
100/A
0
PVR A XPR
InitValue
2
A*60
72
Система за управление на стайна
9 температура чрез релейно
регулиране
1. Структура на системата при изпълнителен механизъм
вентил
t0C входен
Физически обект за
въздух
управление
Зонов Релеен ЕЗ на
сензор- регулатор с вентилен Топлообменник Стая
задание хистерезис механизъм
сензор
2. Проектиране и реализиране на системата за управление.
t0C входен
въздух
Зонов Релеен ЕЗ на
сензор- регулатор с вентилен Топлообменник Стая
задание хистерезис механизъм
сензор
Модел Модел
Топлообменник Стая
t0C моделирана стайна

Системата е аналогична на гореизложената в т. 6 с две разлики:
ПИД регулаторът е заменен с релеен регулатор с хистерезис,
клапанният изпълнителен механизъм е заменен с вентилен
изпълнителен механизъм.
Реализацията на регулатора в развойната среда TAC Menta е

показана по-долу:
73
AINL
T zad
STRIN
M0-U2
AOUT
HYST AO
Activate
DIN − 0.2 ℜ × 1 M0-Y2
DI Deactivate
0.1 0
M0-X3
T room 100 0
100
3. Структура на системата при изпълнителен механизъм -

честотноуправляемо електрозадвижване на помпен
(въздушен) агрегат
50%
Зонов Релеен 50% f*

сензор- регулатор с Суматор Мултиплексор ATV АД
задание хистерезис
сензор
Ръчно
Логика
Автоматично
4. Проектиране на системата за управление в развойна среда

TAC Menta и реализиране с контролери TAC Xenta.
74
5. Изграждане на операторска станция TAC Vista
Workstation – оперативен режим – контрол на
честотопреобразувателя
75
76
Моделни библиотеки в
10 среда SIMULINK
Много често обектите за управление, подлежащи на енергийна
оптимизация при синтезирането на управляващите алгоритми,
са твърде сложни и тогава изграждането и настройването на
контролерното управление директно в средата TAC се оказва
трудоемка задача. В тези случаи логичният проектантски ход е
прилагането на "чисто софтуерна" среда за анализ на моделно-
базираното управление, и последващо прилагане на стратегията
"hardware in the loop" за работа в реално време.
Пример: Синтез на енергоефективно управление за обекта,

показан на фигурата по-долу:
Системата се състои от две подсистеми: водна и въздушна. Тези

системи си взаимодействат само чрез топлообменника, където
топлинната енергия на водата се предава на въздуха. При
създаването на модел е препоръчително той да се актуализира
лесно, а не да се налага създаването на изцяло нов при
настъпване на някакви промени. Поради това примерният обект
се разделя на пет отделни модула (подсистеми), изброени в
77
таблицата по-долу. Сензорите не са моделирани поотделно, а са
включени в моделите на съответната подсистема, в която
участват.
Модул Описание
Вентилатор турбинен вентилатор с променлива
скорост
Смесителна секция жалузи на входящия и изходящия въздух
Бойлер електрическо подгряване и помпа за вода
Контролен вентил линеен трипътен вентил
Топлообменник отоплителна серпентина
Всеки от моделите на отделните подсистеми съдържа в себе си

модели на съставните си части. Много от компонентите на
системата са с нелинейни характеристики. Общият модел на
системата разполага с шест входа (четири за контрол и два за
смущения) и осем изхода, които са изброени в таблица по-долу.
Връзките между входовете, изходите и отделните подсистеми е
показана на фигурата
Таблица 1. Входове и изходи

Входове Описание
Cvp управление трипътен вентил
Cbs управление скорост вентилатор
Cdr управление жалузи
Cwh управление нагревател бойлер
Tar температура изходящ въздух
Tae температура входящ въздух
Изходи Описание
Fw дебит на вода през серпентина
Fws дебит на вода през цялата система
Fa въздушен поток към климатизираната зона
Two температура на водата на изхода на серпентината
Tao температура на въздуха към климатизираната зона
Tai температура на въздуха преди отоплителната секция
Twi температура на водата подавана към серпентината
Tws температура на водата на изхода на бойлера
78
Дефинираните величини и структура на обекта в обобщен вид
могат да се онагледят чрез моделното описание:
1. Модел на нагнетателна секция (Blower)

Вентилаторът е главен компонент на нагнетателната секция.
Честотното управление контролира скоростта на турбината му,
като по този начин се изменя потока на въздух през системата.
Освен от скоростта му, дебитът зависи и от положението на
жалузите на смесителната секция. Затова моделът има два входа
(Cbs и Cdr), един изход (Fa) и съдържа три ключови елемента:
“c2Fa”, “AdjFa2” и “Flow Dynamics”. Тези три блока описват
съответно отношението на скоростта на вентилатора към
създадения въздушен поток, въздействието на отварянето и
затварянето на жалузите върху него и динамиката на
нагнетателната секция.
79
Фигура 5. Модел на нагнетателна секция
Връзката между зададената скорост на нагнетателния

вентилатор и въздушния поток е почти линейна. Това се дължи
на факта, че ефективността на турбинния вентилатор намалява с
повишаване на въздушния поток. Отношението между двете се
изразява с уравнението, по-долу, и се реализира в модела с
използването на блока “c2Fa”. Приема се, че клапите за
изходящия въздух са напълно отворени, а тези за входящия са
напълно затворени, т.е. налице е максималният въздушен поток
за всяка една скорост на вентилатора.
Fa = 1,23x10-8Cbs4 - 3,93x10-6Cbs3 + 3,77x10-4Cbs2 - 2,32x10-3Cbs -

1,67x10-2
Позицията на жалузите въздейства на силата на въздушната

струя. Те са свързани чрез контролер и тяхната позиция се
контролира от сигнала за управлението им (Cdr). В модела,
блокът “AdjFa” представя въздушния поток (като процент от
максималния) като функция на клапите за изходящия въздух.
Връзката отново е нелинейна:
Faadj = -0,0233Cdr3 – 0,0287Cdr2 + 0,119Cdr + 0,933
Цялостния модел на нагнетателната секция се формира с

поставянето на блок, симулиращ закъснението при промяна на
стойността на въздушния поток от моментната му стойност до
зададената.
2. Модел на смесителна секция (Mixing Box)

Смесителната секция се намира преди топлообменника. Тя е
мястото, където изходящият въздух се смесва с постъпващия
външен. За контролиране на съотношението между входящия и
80
изходящия въздух, отиващ към отоплителната секция, се
променя положението на жалузите. Макар да е възможно
промяната на положението на всеки поотделно, в интегрираните
системи за сградна автоматизация те са свързани и координират
движенията си един спрямо друг. Това позволява с увеличаване
на потока през едни от жалузите, през другите той да се
намалява, за да остане постоянен потокът на въздух към
топлообменника. По този начин промяната на отношението
между входящия и изходящ въздух се отразява незначително
върху големината на въздушния поток.
Фигура 6. Модел на смесителна секция
Моделът на смесителната секция има три входа и един изход.

Входът Cdr дава информация за положението на жалузите на
изходящия поток. Сигналът постъпва във входа в блока
“NormCdr”. На изхода му той е в рамките на [-1,0], като
показание “0” съответства на изцяло отворени клапи на
изходящия поток. Тъй като двете клапи са свързани,
положението на тази за входящия поток се дава с израза Cdr + 1.
И тук стойността “0” означава напълно отворени клапи. Това се
получава при Cdr = – 1 или с други думи – напълно затворени
клапи на изходящия поток. Входовете Tae и Tar дават
информация за температурата на влизащите потоци в
смесителната камера, съответно на входящия и изходящ въздух.
Уравнението:
Tai = (Cdr+1)Tae – CdrTar
описва модела на смесителната секция.
81
3. Модел на система за подгряване на вода (Boiler)
Системата за подгряване на вода (бойлер) включва и регулатор
на мощността и помпа за вода с постоянен дебит. Заради почти
константната скорост на водата (Fws), влиянието на дебита върху
температурата е почти незначително. По този начин
температурата на водата, излизащата от бойлера (Tws) зависи
само от температурата на постъпващата към него, както и от
подаваната мощност към нагревателя (Pws). Моделът, показан на
фигурата по-долу, съдържа три блока. “Water Return” блока дава
информация за температурата на връщащата се към бойлера
вода. “C2Pw” определя подаваната мощност към нагревателя, в
отговор на сигнала на входа “Cwh”. На изхода си блока “Water
Heater” пресмята температурата на излизащата от бойлера вода,
спрямо температурата на входящата вода и мощността, подавана
към нагревателя му. Последният блок симулира закъснението за
промяната на температурата на водата спрямо зададената и
моментната и стойност.
Фигура 7. Модел на система за подгряване на вода
За изчисляване на температурата на водата, постъпваща в

бойлера (Twr) се вземат предвид четири параметъра – потока и
температурата на водата през бойлера (Fws и Tws) и серпентината
(Fw и Two). Това става в блока “Water Return”, показан на
фигурата по-долу:
82
Фигура 8. Модел на блок “Water Return”
(Two Fw ) + (Tws - 0.5)(Fws Fw )

Twr =
Fws
Сигналът Cwh определя моментната мощност на нагревателя.

Тази линейна функция, дефинирана от уравнението:
Pw = 4833,5Cwh – 2523,21
е симулирана чрез блока, показан на фигурата:
Фигура 9. Модел на блок “C2Pw”
Изходите Pw и Twr са входове на блока “Water Heater”, показан

на фигурата по-долу. Изходът му е променливата Tws, показваща
температурата на водата, излизаща от бойлера. Блокът “TF”
изразява връзката между консумираната мощност от
нагревателя (Pw) и промяната на температурата на водата,
излизаща от бойлера. Тъй като дебита на водата е константа,
времето за преминаването й през бойлера също е постоянна
величина. Това забавяне е постигнато чрез блока “Transport
Delay”.
83
Фигура 10. Модел на блок “Water Heater”
4. Модел на трипътен вентил (Valve)

Трипътният вентил контролира дебита на водата през
отоплителната секция. В затворено положение потокът му се
затваря през него, а в отворено – през серпентината. Вентилът се
отваря и затваря с помощта на електрически изпълнителен
механизъм. В зависимост от сигнала на входа му се изменя
дебита на вода през отоплителната секция.
Фигура 11. Модел на блок “Valve”
Моделът на трипътния вентил е съставен от пет блока,

симулиращи водния поток през серпентината (Fw) и потока през
цялата водна система (Fws) в зависимост от подадения на входа
сигнал. Спрямо нивото му блокът “Cvp2Avp” се грижи за
точното позициониране на вентила. При отварянето и
затварянето му се наблюдава хистерезис поради триенето, но
избраната функция го свежда до минимум. Следващият блок
“Avp2Fw” изразява моментната стойност на потока като
функция на позицията на вентила. Това става чрез уравнението:
Fw = -4.9x10-12Avp4 + 1.3x10-9Avp3 - 6.9x10-8Avp2 + 4.5x10-6Avp -

7.78x10-8
84
Затварянето на водния път през серпентината е по-затруднено,
отколкото през вентила, заради съпротивлението, оказвано от
нейна страна върху водата. Поради това връзката между потока
на водата, протичащ през серпентината и този - през вентила, не
е линейна. Блокът “Fw2Fws” изразява водния поток през цялата
система като функция на водата, преминаваща само през
отоплителната секция. Уравнението:
Fws = -240966Fw3 + 888.2Fw2 – 0.539154Fw + 0.00063
изразява тази връзка.
5. Модел на отоплителна секция (Heating Coil)

Използваният топлообменник е от типа „вода-въздух”. Преносът
на топлинна енергия от водата към въздуха зависи от физичните
му характеристики и е функция на дебита и температурата, като
е налице нелинейност. Блокът “Tao” дава информация за
температурата на въздуха на изхода на отоплителната секция, а
блокът “Two” - температурата на водата на изхода на
серпентината. Общият модел на отоплителната секция е показан
на фигурата по-долу:
Фигура 12. Модел на блок “Heating Coil”
85
Подсистемата “Two”, показана на фигурата по-долу, има четири
входни променливи и една изходна – температура на излизащата
от серпентината вода. Заради големината си, серпентината има
собствен топлинен капацитет, което води до експоненциално
закъснение на изхода. В допълнение на това между входа и
изхода се създава температурен градиент. В моделът се използва
средната температура на серпентината. Времето, за което водата
преминава през цялата дължина, също е взето предвид чрез
добавяне на времеконстанти, различни за всеки от четирите
входа.
Фигура 13. Модел на блок “Two”
Подсистемата “Tаo”, показана на фигурата по-долу, има четири

входни променливи и една изходна – температурата на
излизащия от отоплителната секция въздух. Тя представя
движението на въздуха през отоплителната секция. Подобно на
подсистемата “Two” и тук са добавени “Transport Delay”
блокове, описващи времето за реакция на подсистемата при
промяна на входен параметър.
86
Фигура 14. Модел на блок “Tao”
6. Цялостен модел на системата

След проведеното моделиране на отделните подсистеми, е
възможно сглобяване на цялостен модел на системата,
подходящ за провеждане на симулационни тестове. Блокът
“From Workspace” предава стойностите на входните параметри
от средата на Matlab към Simulink.
Фигура 15. Цялостен модел на системата
87
Симулационен анализ
11 в средата SIMULINK
Пример: Да се проведе симулационен анализ на системата от т.

10 при класически закони за управление
Пропорционалният регулатор е един лесен начин за регулиране

на температурата на въздуха, подаван към отопляваната зона.
Регулаторът се опитва да приравни температурата на изходящия
въздух към зададената и стойност, като отчита грешката между
нея и измерената стойност. Обикновено обаче връзката между
управлението и трансфера на топлина не е линейна. На фигурата
по-долу е показана нелинейната връзка между максимално
отдадената топлина и потока на топла вода през серпентината.
Фигура 16. К.П.Д. на отоплителната секция спрямо потока на

водата
Когато потокът на топла вода се намали, по-голяма част от

нейната енергия се отдава на въздуха, което отчасти обезсмисля
редуцирането му. За да се осигури стабилност при работата на
пропорционалния регулатор, е необходимо настройване на
системата да работи с най-голям работен к.п.д. Това изисква тя
да работи нормално при относително ниски загуби и да променя
параметрите си само когато на изхода й се получи голяма
относителна грешка.
88
Съвременните системи за сградна автоматизация по-често
използват пропорционално-интегрални регулатори за контрол
над отделните величини. В разглеждания пример се контролират
следните величини:
- Температура на водата, доставяна от бойлера
- Обем на въздуха, доставен до климатизираната зона
- Температура на въздуха, доставен до климатизираната
зона
- Дебит на водата през отоплителната серпентина, за
достигане на желаната температура на въздуха
Въпреки добрите си характеристики ПИ регулаторът е изправен

пред редица предизвикателства. На първо място, подсистемата
която той управлява, има нелинеен характер. Поради това ПИ
регулаторът трябва да е настроен при максимални стойности на
параметрите на системата. Това прави настройката на
параметрите му доста трудна и досадна, като рядко се намират
най-добрите стойности. Обикновено се пристъпва към
експерименталното им определяне.
Всички регулиращи органи имат ограничения – моторът има

ограничена скорост, вентилът не може да бъде повече от
напълно отворен или напълно затворен и т.н. В условията на
експлоатация на една реална система може да се случи така, че
управляващото въздействие да достигне границите на насищане
на регулиращия орган. Когато това се случи, обратната връзка
се „прекъсва” и системата работи като отворена, защото
регулиращият орган ще остане в крайното си състояние,
независимо от стойностите на регулируемата величина. В този
момент регулирането “приключва”. От там идва и названието на
ефекта “windup”. Ако се използва регулатор с интегрална
съставка, грешката ще продължи да бъде интегрирана. Тогава
интегралната съставка може да стане много голяма и за да бъде
възстановено управлението на системата, ще е нужно
стойността на грешката да бъде с противоположен знак много
дълго време. Изводът е, че всеки регулатор с интегрална
съставка може да даде големи колебания, когато регулиращият
89
орган се насити. Тъй като този ефект се дължи на интегралната
съставка, обикновено се нарича “integrator windup”. За
управление на разглежданата система класическият подход
изисква три ПИ регулатора: KTws, KTai и KTao.
Известно е, че математическото описание на ПИ регулатора е :

u (t ) = k p e(t ) + ki ∫ e(t ) dt
дискретната форма:
u ( n) − u ( n − 1) = k p [e( n) − e( n − 1)] + kiTe( n)
след пренареждане:
u ( n) = u ( n − 1) + k p [e( n ) − e( n − 1)] + kiTe( n )
Чрез ограничение на стойността на u(n) в определен обхват се
избягва получаването на windup ефекта. Това ограничение
отговаря на максималните и минималните нива на сигналите за
управление.
Фигура 17. ПИ регулатор, включващ antiwindup блок
90
Стойностите на коефициентите на пропорционалната и
интегралната части на трите ПИ регулатора, съответно Kp и Ki
са описани в таблицата:
ПИ контролер Kp Кi
KTai 0.20 0.010
KTao 0.24 0.025
KTws 0.18 0.015
За визуализация на процесите при симулационното моделиране,
моделът от т. 10 бе разширен с регулиращи и
осцилографиращи блокове:
Анализ на показатели на системата:

Процеси Tao Мерни единици
Време за достигане на заданието 122 секунди
Време за установяване 375 секунди
Пререгулиране 4.55 проценти
Максимално отклонение по време на 0.0 проценти
смущението
На фигурите по-долу са показани реакциите на системата при

повишаване на желаната температура в климатизираното
пространство с 5°C. В началото на симулацията е зададена
91
желана температура Тао=29°C и е изчакано системата да се
установи. Това става в 375-та секунда от стартирането й. На 1500-
та
секунда желаната температурата се променя на 34°C, в
резултат на което регулаторът KTao реагира, като отваря
допълнително трипътния вентил, за да увеличи потока на топла
вода през отоплителната секция. Регулаторът KTws увеличава
мощността на бойлера, за да поддържа температурата на водата
на изхода си в рамките на зададената чрез Tws стойност. Около
600-та секунда след смущението се достига желаната
температура. В 2500-та секунда от началото на симулацията е
зададена първоначалната стойност на температурата от 29°C,
като се наблюдава подобно време за навлизането на системата в
установен режим.
Model inputs
100
90
80
70
60
% of maximum
50
Cbs
40
Cdr
30
Cwh
20
Cvp
10
0
0 500 1000 1500 2000 2500 3000 3500 4000
Time (sec)
Фигура 18. Входове на системата

Air and water flow rates
30
Fa
25
20
% of maximum
15
10
5
Fw
0
0 500 1000 1500 2000 2500 3000 3500 4000
Time (sec)
Фигура 19. Въздушен и воден поток
92
Air and water temperatures
60
Twi
50
40
Temperature (°C)
Tao
30
Two
20
Tai
10
0
0 500 1000 1500 2000 2500 3000 3500 4000
Time (sec)
Фигура 20. Температури на въздуха и водата
93
Моделно-базирано
12 управление
1.Физическа експериментална система - компоненти и
входно/изходни параметри
Тестовата система, разгледана в т. 10, се състои от турбинен

вентилатор, бойлер, разширителен съд, помпа за вода,
топлообменник, смесителна секция, температурни датчици и
сензори за дебит на вода и въздух, трипътен вентил, жалузи.
Системата за контрол на температурата на въздуха е съставена

от няколко ПИ регулатора и електрически задвижващи
елементи. Това налага използването на персонален компютър и
подходящ хардуер (Inteco RT-DAC/PCI) и софтуер
(MATLAB/Simulink) за управлението им.
Основните компоненти включени в системата са топлообменник

(серпентина), клапан за контрол на потока на водата, турбинен
вентилатор и смесителна секция, която има две клапи за контрол
на смесването (използването) на входящ и изходящ въздух.
Електрически изпълнителни механизми се използват за
контролиране на тези клапи. Използват се сензори за измерване
на потока от въздух и вода, и температурата на входящия,
изходящия и външния въздух, подадената енергия към бойлера,
позицията на клапите и диференциалното въздушно налягане.
Експерименталната система се състои от две подсистеми –

нагнетателна и отоплителна, които си взаимодействат при
преминаването на въздушния поток през топлообменника,
където водата отдава топлината си на въздуха.
1.1 Нагнетателна секция

Въздушният поток на нагнетателната секция се ограничава в
рамките на тръбната система. Тя е изградена от правоъгълни
въздуховоди, направени от ламарина. Цялата им външна площ е
94
облепена с еластомерна топлоизолация, която намалява
топлинните загуби.
Нагнетателната секция кара въздуха да се движи през тръбите.

Турбинният вентилатор се задвижва от електрически двигател с
честотно управление, като по този начин се регулира
количеството въздух, преминаващо през системата. На снимката
е показана нагнетателната секция.
Фигура 21. Нагнетателна секция
Студения въздух, който постъпва отвън, попада в смесителната

секция, в която се смесва с излизащия от климатизираната зона
въздушен поток. Обемът му зависи от положението на жалузите
за излизащият поток. Колкото повече се отварят те, толкова по-
малко е съотношение свеж/изходящ въздух. При пълното им
отваряне се прекратява постъпването на свеж въздух – жалузите
за свеж въздух са затворени напълно. Съответно при пълното им
затваряне, клапите за свеж въздух се отварят напълно и
прекратяват рециркулацията на изходящия въздух. Движението
на жалузите се осъществява с помощта на електрически
изпълнителен механизъм. Чрез промяна на позицията им се
контролира температурата на постъпващия в климатизираната
зона въздух.
95
1.2 Система за подгряване на вода
Системата за подгряване на вода е от затворен тип. Изградена е
с помощта на PVC тръби, покрити също с еластомерна
изолация. Освен за намаляване на топлозагубите, тя служи и за
предпазване от замръзване, когато системата не се използва и
температурите са отрицателни. Основните компоненти на
системата са показани на снимката.
Фигура 22. Бойлер, водна помпа и разширителен съд
Водата циркулира в системата благодарение на помпа, която се

намира между бойлера и топлообменника. Терморегулатор
следи за подържане на зададената температура на водата. От
бойлера тя постъпва в разширителния съд, който работи под
постоянно налягане през целия температурен диапазон. След
това водата минава през трипътен вентил, показан на фигурата
по-долу. В зависимост от положението му, потокът на водата
може да е затворен само през бойлера и разширителния съд или
да минава през цялата система – включително топлообменника.
Отварянето на клапана е линейно – всяка стъпка на отварянето
му увеличава потока с равен процент спрямо предходната му
96
стойност. По този начин потокът на водата се увеличава
експоненциално. Положението му се следи спрямо показанията
на закрепения към него линеен потенциометър.
Фигура 23. Трипътен вентил
1.3 Топлообменник
На снимката е показан топлообменник, който е ключово

устройство в системата. Ролята му е да отдава топлина на
премиващият през него въздух.
Фигура 24. Топлообменник
1.4 Измервателни сензори

За измерване на температурата на вода или въздух се използват
така наречените индустриални сензори – променят
97
съпротивлението си спрямо температурата. Тези, които
измерват температурата на въздуха, са от типа “две точки” -
дават средна аритметична стойност на двете измерени
температури в началото и края на сензора.
Въздушният поток се измерва с помощта на така наречената

тръба на Пито и сензор за диференциално налягане.
Водният поток през топлообменника се отчита със сензор,

работещ на принципа на Кориолисовия ефект. Потокът на вода
през помпата се измерва чрез сензори, вградени в нея.
1.5 Управляващи устройства
Работата на системата включва управлението на няколко

основни величини.
Позиция на жалузите на входящия и изходящ въздух – определя

количеството на двата потока, като по този начин променя
температурата на влизащия в отоплителната секция въздух.
Позиция на трипъпния вентил за потока на водата – определя

количеството топла вода, която минава през серпентината. При
отворено положение почти целият поток минава през нея. При
затварянето му потокът се ограничава между него бойлера.
Температура на водата в бойлера – определя максималната

температура на влизащия в климатизираното помещение въздух.
Скорост на въртене на турбинния вентилатор – определя потока

на въздух през системата. Регулиране с помощта на честотно
управление.
98
2 Hardware in the loop (HIL)
Физическата реализация на моделно-базираното управление се

свързва с модерната стратегия, наречена Hardware in the loop
Фигура 25. а)Блокова схема на вградена система, свързана с

HIL симулатор
б) Компоненти на обикновен HIL симулатор
Hardware in the loop (HIL) е техника за симулация, която се

използва при разработване и изпитване на сложни, работещи в
реално време системи. HIL базираните симулации
представляват ефективни платформи, които пресъздават
сложността на процесите, протичащи по време на симулацията.
Всеки процес е представен чрез математическо си описание,
като всички заедно образуват динамична система.
Една HIL симулация трябва да включва електрическа емулация
на всички на сензори (измервателни устройства) и изпълнителни
механизми, включени в нея. Тези емулации действат като
99
интерфейс между симулацията и вградената система, която ще
се тества. Стойността на всеки емулиран сензор се контролира
от симулацията, и се предоставя като обратна връзка на
вградената система. Тя изпълнява своите алгоритми и подава
сигнали към изпълнителните механизми. Техните действия
водят до промени в стойностите на управляващите сигнали и
процесът отново се повтаря.
В много случаи най-ефективният начин за разработване на

вградена система е тя да се свърже с реалната инсталация. В
други случаи HIL методът е по-ефективен. Показател за
измерване на ефективността при разработване и тестване
обикновено е формула, която включва следните фактори :
1. Разходи
2. Продължителност
3. Безопасност
4. Приложимост
Специфичните условия, които налагат използването на HIL, са

следните:
1. Къси срокове за разработване на даден продукт
2. По-малки разходи за разработване и тестване
3. По-ранно вземане под внимание на човешкият
фактор
Заради късите срокове за разработки например в автомобилната

индустрия, самолетостроенето или във военната индустрия
тестовете трябва да започнат преди появата на прототипа.
Всъщност всички срокове се залагат при предположението, че
симулацията HIL ще бъде използвана паралелно с
разработването на продукта. Например при разработката на
автомобилен двигател 95% от всички проведени тестове се
провеждат с помощта на HIL симулация.
В много случаи средствата за разработване на модел на бъдещия

продукт са по-малко в сравнение с цената за производство на
прототип.
100
HIL симулацията е ключова стъпка в процеса на развитие на
човешките фактори, както и начин да се осигури използваемост
и системна последователност при използването на софтуер за
ергономичност, човешки фактори, проучване и проектиране. За
Real Time технологиите човешкият фактор е от голямо значение
за тестване и разработване на системите, които ще имат
човешки интерфейс, точно каквито са интегрираните системи за
сградна автоматизация.
3 Използван хардуер и софтуер
Експериментална
система за сградна
автоматизация
MATLAB
SIMULINK
Real-time
Workshop
Фигура 26. Връзка между управление и ОВиК системата
3.1 Хардуер
За входно изходен интерфейс е използван RT-DAC4/PCI
(платката, показана на снимката по-долу) на полският
производител INTECO (INtelligent TEchnology for Control).
Разполага с аналогови и цифрови входове и изходи. За връзка с
компютър се използва PCI слот. Работи под операционна
система Windows. Събирането и обработването на данни става в
101
реално време, без да се внася закъснение в системата. На
платката има инсталиран Xilinx FPGA чип, който може да бъде
препрограмиран за промяна на функционалността на входовете
и изходите, без да се правят хардуерни модификации. При
нашата експериментална система ще се използват само
аналоговите входове и изходи, затова ще се ограничим с данни
само за тях.
Фигура 27. RT - DAC4 / PCI
Таблица 2. Характеристики на аналоговите входове и изходи
102
3.2 Софтуер
За управление и настройка на системата се използва средата на
MATLAB. Това става благодарение на включените в нея
Simulink и Real-Time Workshop (RTW) приложения, които
работят в реално време и поддържат връзка с външни
устройства. Това внася известно закъснение в системата, но това
не е проблем, защото компонентите на обекта променят бавно
своето състояние. Събраните данни и контролните променливи
се представят графично в приложението Simulink.
Real-Time Workshop е отворена система, предназначена да

работи с голямо разнообразие от операционни системи и
хардуер. Нейните функции включват :
- Възможност за генериране на код от всяка Simulink
блок-схема
- Основа за компилиране на програми, работещи в реално
време
- Голяма библиотека с драйвери, подържаща доста
устройства
- Автоматично изграждане на програмата и пълен контрол
над него
- Напълно адаптивно генериране на кода, включително
вградени потребителски блокове.
- Възможност за конфигуриране на процеса на
компилиране на платформи. RTW съдържа примери
който използват: WatcomC/C++, Microsoft Visual C/C++
и UNIX.
- Пълен контрол над графичният интерфейс
- Възможност за настройка на генерирането на кода и
процеса на създаване в Real-Time Workshop.
Отворената архитектура на RTW е показана по-долу:
103
Фигура 28. Архитектура на Real Time Workshop
За да генерира код, RTW се обръща към Target Language

Compiler (TLC). Той генерира описание на построения в
Simulink модел, като го превръща в специфичен код. Този код се
съхранява като ASCII файл с името model.rtw.
TLC позволява да се променят редица аспекти на генерирания

код. Той чете файла model.rtw и стартира TLC програма, която
се състои от target файлове (.tlc). Те са ASCII файлове, написани
104
за Target Language Compiler. TLC компилаторът генерира код от
файла model.rtw.
RTW процедурата първо създава файлът model.rtw, който

пресъздава модела от средата Simulink с всичките негови
параметри. Тази информация е запаметена в независим езиков
формат. След това процедурата продължава с извикването на
TLC, която чете файла и го превръща във файл със специфичен
код. След края на използването на TCL се получава сорс кода на
модела от средата Simulink.
Създадените при компилирането файлове са:

- model.mdl – създаден от Simulink, сорс файл.
- model.rtw – създаден от RTW, model.mdl.
- model.c – създаден от TLC, C\C++ файл за връзка с
model.mdl
- model.h – създаден от TLC, хедърен файл, съдържащ
информация за връзките между блоковете
- model_export.h – създаден от TLC, хедърен файл
съдържащ изходните сигнали, параметри и функции
- model.prm – създаден от TLC, настройките на всеки от
блоковете на системата
- model.reg – създаден от TLC, съдържа функции,
отговорни за инициализацията на модела
4. Тест на системата в реално време

Обобщено идеята на експеримента в реално време в две
програмни среди - моделиращата и управляващата, е пояснена
по-долу:
Фигура 29. Блок схема на симулация от тип HIL
105
Тестовете в реално време се провеждат с помощта на входно-
изходният интерфейс RTDAC4/PCI и контролерът TAC Xenta
282. ПИ регулаторите са прехвърлени от Simulink модела в
паметта на XENTA контролера. Моделът на системата в средата
Simulink е показан на фигурата по-долу:
Фигура 30. Модел на системата в средата на Simulink
106
Фигура 31. ПИ регулатори в средата на TAC Menta
5. Анализ на резултатите
На фигурите по-долу са показани температурите на водата и
въздуха, както и управляващите сигнали. В началото на
симулацията е зададена желана температура Тао=29°C и е
изчакано системата да попадне в установен режим. Това става в
107
345-та секунда от стартирането й. На 430-та секунда желаната
температурата се променя на 34°C, в резултат на което
регулаторът KTao реагира, като отваря още повече трипътния
вентил, за да увеличи потока на топла вода през отоплителната
секция. Регулаторът KTws увеличава мощността на бойлера, за да
поддържа температурата на водата на изхода си в рамките на
зададената чрез Tws стойност. Около 200-та секунди след
смущението се достига желаната температура.
Таблица 3. Данни за показателите на системата
Процеси Tao Мерни единици

Време за достигане на заданието 198 секунди
Време за установяване 345 секунди
Пререгулиране 8.62 проценти
Максимално отклонение по време на 2.94 проценти
смущението
Фигура 32. Температури на въздуха и водата и управляващите

ги сигнали
108
Фигура 33. Температури на въздуха и водата и управляващите
ги сигнали
6. Приложение на системата за моделно-базирано

управление в реално време
Обобщено идеята за моделно-базираното управление в реално

време в две програмни среди - моделиращата и управляващата,
при реализиране на управляващи и информационни сигнали от
реалния обект, е пояснена по-долу:
ФИЗИЧЕСКИ ЕКСПЕРИМЕНТАЛЕН
КОМПЛЕКС
Фигура 34. Блок схема на система с моделно-базирано

управление в реално време
109
При такъв подход сложните изчислителни процедури се
възлагат на средата MATLAB и обикновено алгоритмите за
управление съдържат елементите на предиктивност.
Изгражданите системи притежават адаптивни свойства,
подчинени на структурите, генерирани в MATLAB нивото.
110
Система за оценяване на
13 енергийната ефективност на
управлението в сградни системи
Реализацията на различни закони за управление на системи за

климатизация и вентилация изисква предварителното оценяване
на тяхната енергийна ефективност.
1. Принципна основа.
За целта е създадена опитна физическа система, включваща

комплекс от две взаимосвързани изпълнителни системи за
вентилация и климатизация. По този начин става възможно
прилагането на едната в качеството й на управлявана
(изследвана), а на другата – като „натоварваща”, т.е. генерираща
смущаващи въздействия. Блоковата схема на разработения
комплекс е показана на фигурата по-долу:
111
Фигура 35. Блокова схема на експерименталната постановка
112
2. Физическа реализация
Спецификацията на полевата автоматика, контролерите и
входно/изходните модули на опитната установка е показана в
таблицата.
Таблица 4.
Кат. номер Модел Описание
512-3160-000 STP 120-120 Температурен потопяем
сензор
0-047-0006-0 SPD 110-500 Pa Трансмитер за диф. налягане
0-046-0500-0 STR 350 LonMark Стаен зонов сензор
514-1100-000 EGU Сензор за външна
731-1725-000 V311T/15/4 Трипътен контролен вентил
880-0231-030 M400-S2 Електрическо задвижващо
устройство за вентил
Полева Автоматика
877-0003-000 LF24-SR Електрическо задвижващо

устройство за ПЖР
0-047-0104-0 SPD 900-200 Диференциален пресостат по
налягане
512-3006-000 STD 100-150 Канален температурен сензор
512-3212-000 STC 110-400 Контактен температурен
сензор за тръба
326-0207-000 ATV 61 3kW Честотен преобразувател
326-1205-000 ATV 61 3kW Lon модул за ATV 61
ESMD152X2SFA Lenze SMD Честотен преобразувател
SAP116850 Zenner - zelsius Измервателно устройство на
студова енергия
SAP116850 Zenner - zelsius Измервателно устройство на
топлинна енергия
PM810MG PM 810 Измервателно устройство на
ел.енергия
0-073-0101-2 TAC Xenta 401 Контролер

Контролер
0-073-0201-1 TAC Xenta 411 Вход/изход модул

и
0-073-0245-0 TAC Xenta 421А Вход/изход модул

0-073-0301-0 TAC Xenta 491 Вход/изход модул
113
0-073-0812-0 TAC Xenta 511B Уеб Сървър
0-073-0031-0 TAC Xenta 282 Контролер
9-073-0010-1 PCLTA-card, LTA адаптор за РС за FTT10
FTT10 мрежа
Функционалната схема е:
114
2.1. Технически характеристики на модулите за полева
автоматика
измерване на температурата на въздух

STD 100-150
Времеконстанта 52 секунди при 3 m/s
–25 °C/–13 °F .............. ±0.7 °C/±1.3 °F
±0 °C/32 °F .................. ±0.5 °C/±0.9 °F
25 °C/77 °F .................. ±0.3 °C/±0.5 °F
50 °C/122 °F ................ ±0.6 °C/±1.1 °F
75 °C/167 °F ................ ±0.9 °C/±1.6 °F
100 °C/212 °F .............. ±1.3 °C/±2.3 °F
Клас на защита на
кутията IP65
измерване на външна температурата
EGU
Термистор - NTC, 1.8 kohm при +25 °C
Вид на сензора (77 °F)
Времеконстанта 20 минути при 0.1 m/s
–50 °C/–58 °F ............ ±1,0 °C/±1,8 °F
–25 °C/–13 °F ............ ±0,7 °C/±1,3 °F
±0 °C/+32 °F ............ ±0,5 °C/±0,9 °F
25 °C/+77 °F ............ ±0,3 °C/±0,5 °F
50 °C/122 °F ............ ±0,6 °C/±1,1 °F
75 °C/167 °F ............ ±0,9 °C/±1,6 °F
измерване на температурата в помещението
STR 350
Точност на измерването ±0.6 °C
Комуникационни възможности LonWorks
115
измерване на температурата на течен флуид
STC 110-400
Времеконстанта 75 секунди
–25 °C/–13 °F .........±0.7 °C/±1.3 °F
±0 °C/32 °F ...........±0.5 °C/±0.9 °F
25 °C/77 °F ...........±0.3 °C/±0.5 °F
50 °C/122 °F ..........±0.6 °C/±1.1 °F
75 °C/167 °F ..........±0.9 °C/±1.6 °F
100 °C/212 °F .........±1.3 °C/±2.3 °F
Материал на
контактната със средата
част неръждаема стомана
STP120-120
Времеконстанта 1,5 секунди
–25 °C/–13 °F .........±0.7 °C/±1.3 °F
±0 °C/32 °F ...........±0.5 °C/±0.9 °F
25 °C/77 °F ...........±0.3 °C/±0.5 °F
50 °C/122 °F ..........±0.6 °C/±1.1 °F
75 °C/167 °F ..........±0.9 °C/±1.6 °F
100 °C/212 °F .........±1.3 °C/±2.3 °F
кутията IP65
Материал на
контактната със средата
част неръждаема стомана
Устойчивост на налягане PN16
измерване на дебит на въздушен поток - сензор за
диференциална разлика на налягане
SPD 110-500
116
Времеконстанта < 10ms
Обхват SPD160-500 - (0-500Pa)
отчитане на замърсеността на филтрите - пресостат за
диференциална разлика на налягане
SPD900 - 200
Вид на сензора Мембранен пресостат
Електрически сигнал нормално отворени/затворени сухи контакти
Комутационни цикли > 1 000 000
кутията IP54
Допустимо напрежение
през контактите 250 VAC
Обхват SPD900-200 - (0-200Pa) - златни контакти
управление на трипътните регулиращи вентили –
задвижващо устройство
M400-S2
Консумирана мощност 6 VA
Време за реакция 60s
управление на асинхронните двигатели на
вентилаторите - честотни преобразуватели
Lenze SMD
кутията IP54
Комуникационни
възможности Modbus , CAN bus и LEDCOM
117
управление на асинхронния двигател на помпа
отопление - честотни преобразуватели
Altivar 61
кутията IP65
Захранващо напрежение 380 - 480V 3-фазно захранване
Комуникационни
възможности Modbus , LonWorks и други
управление на подвижните жалузийни решетки -
задвижващо устройство
LF24-SR
Пружинен възврат да
2.2. Технически характеристики на контролерите и

входно/изходните модули
Избрани са гама от програмируеми логически контролери TAC

Xenta серии 280 и 400. Контролерите се програмират за
конкретно приложение и задача, те съдържат логическата схема
за управление на системата, LonWorks комуникативни са и
позволяват свързването им в мрежа. Контролерите обработват
сигналите от датчиците и изработват управляващи сигнали към
изпълнителните механизми, решенията се взимат вследствие на
алгоритъма и задачите програмирани в контролера. Свободно
програмируемите контролери нямат предварително зададена
програма и параметри, а се програмират в зависимост от
конкретна задача, параметри и място на употреба. Те могат да
играят ролята на зонови контролери, като може да се използват
118
за повече от една зона. Физическите входове и изходи на тези
контролери са фиксиран брой (Xenta 200/300) или въобще нямат
такива (Xenta 400), като към контролерите може да се добавят
входно-изходни точки с добавянето на входно-изходни модули.
Входовете и изходите се разделят на дискретни и аналогови
(някои от модулите имат универсални входове), като
характеристиките им се задават в програмата на контролера
според вида на датчиците и изпълнителните устройства,
включени към тях.
TAC Xenta 282

Дигитални входове 2
Дигитални изходи 4
Термисторни входове 2
Универсални входове 4
Аналогови изходи 4
TAC Xenta 401
Управление на входно/изходни
10
модули
TAC Xenta 411
Дигитални входове 10
TAC Xenta 421А
Дигитални изходи 5
119
TAC Xenta 451А
TAC Xenta 491
TAC Xenta 511B
Защита против пропадане на
захранване 72 часа
LonWorks, Modbus, Web server, LTA
Комуникационни възможности адаптор
PM 810
Управление Дисплей
Комуникационни възможности Modbus, Jbus, Mbus
3. Управление на температурата на входящия въздух чрез

комбинирана система по задание и смущение.
Структурната схема на управлението на изпълнителните

механизми за регулиране на температурата на входящия въздух
(трипътен вентил на отоплителна секция, ротационен
рекуператор, трипътен вентил на охладителна секция) е
показана на фигурата по-долу и се разделя на два етапа:
120
Фигура 36.
Структурна
схема за
управление на
температурата на
входящия въздух
121
1 етап
Управление по време на стартиране на системата с общо
(отдалечено) обработване на въздуха за климатизираните
помещения.
Общо и за двата етапа заданието се формира от нелинейна

функционална зависимост чрез задаване на четири фиксирани
точки спрямо показанията на външната температура
(смущаващо въздействие). По време на стартиране
инициализиращия блок сравнява заданието с външната
температура и на базата на тяхната разликата изработва
управляващ сигнал 100% отворено положение към трипътния
вентил на отоплителната секция за изчислено време (4 секунди
за 1C° разлика) с цел предварително подгряване на
отоплителната секция при неработещи вентилатори. По-
подробно описание на примерно стартиране е описано по-долу
при изготвянето на програмите за управление. Разделянето на
управлението на два етапа се налага за да се избегне
сработването на защитата против замръзване (ако е налична) и
за да получим показания по-близки до зададените
непосредствено след стартирането на вентилаторите и
вкарваният студен външен въздух от тях. Не се предвижда
управление на трипътния вентил на охладителната секция при
стартиране в режим на охлаждане поради липсата на защитни
функции.
2 етап
Управление след стартиране на системата с общо (отдалечено)
обработване на въздуха за климатизираните помещения.
След като завърши стартирането на системата управлението на

изпълнителните механизми се реализира от ПИД регулатор, на
входа на който се подава грешката между заданието и
регулираната величина. Изходът на регулатора се подава към
логически блок, който определя към кои изпълнителни
механизми да бъде подаден управляващия сигнал. Обектът за
управление се състои от три подобекта с прилежащите им
изпълнителни механизми.
122
След процедурата за стартиране на честотните преобразуватели
на вентилаторите, те се управляват от многопозиционна система
с променлива стъпка на базата на грешката между зададения и
действителният дебит (в случая диференциално налягане).
Структурната схема описваща регулатора е показана на
фигурата по-долу:
Фигура 37. Структурна схема за управление на въздушен дебит
При отчитането на значителна по големина разлика се изработва

управляващ сигнал с голяма стъпка S1 (с възможност за
корекция от операторската станция от 1 до 5 Hz), докато при
доближаване на измерената стойност до заданието, се
преминава към изработване на управляващ сигнал с малка
стъпка S2 (с възможност за корекция от операторската станция
от 0,1 до 1 Hz). При достигане до предварително зададена зона
на нечувствителност (dead zone) регулаторът не променя
управляващия сигнал към изпълнителния механизъм (честотен
преобразувател).
123
4. Програми за управление.
На фигурата по-долу е показана обща функционална схема на

опитната установка - управлявана система (1) и смущаваща
система (4):
124
Опитната установка обхваща четири взаимносвързани
подсистеми за управление:
Подсистема за климатизиран обект с общо (отдалечено)

обработване на въздуха за климатизираните помещения (1)
се състои от следните блокове:
- Ротационен рекуператор – управлява се скоростта му на
въртене (чрез вграден преобразувател – 0-10V
управляващ сигнал) и съответно производителността му.
- Отоплителна секция – управлява се дебита на
топлоносителя, преминаващ през него (чрез трипътен
вентил – 0-10V управляващ сигнал) и съответно
производителността му.
- Охладителна секция – управлява се дебита на
студоносителя, преминаващ през него (чрез трипътен
вентил – 0-10V управляващ сигнал) и съответно
производителността му.
- Вентилатор – управлява се скоростта на въртене на
вентилаторът (чрез честотен преобразувател – 0-10V
управляващ сигнал) и съответно скоростта (дебита) на
въздуха подаван към помещенията.
Измерва се външната температура (смущаващо въздействие),
както и скоростта (дебита) и температурата на подавания към
помещенията въздух (обратни връзки).
Подсистема за генериране и дистрибуция на течен

топлоносител (2) се състои от следните блокове:
- Електрически котел – управлява се температурата на
топлоносителя.
- Трипътен вентил за отоплителна секция на
вентилационна камера – управлява се дебита на
- Циркулационна помпа – поддържа постоянен дебита в
системата за дистрибуция на топлоносител.
- Трипътен вентил за отоплителна секция на вентилаторни
конвектори – управлява се дебита на топлоносителя.
125
Подсистема за генериране и дистрибуция на течен
студоносител (3) се състои от следните блокове:
- Водоохлаждаем термопомпен агрегат – управлява се
температурата на студоносителя.
- Трипътен вентил за охладителната секция на
вентилационна камера – управлява се дебита на
студоносителя.
- Циркулационна помпа – поддържа постоянен дебита в
системата за дистрибуция на студоносител.
- Трипътен вентил за охладителната секция на
вентилаторни конвектори – управлява се дебита на
Подсистема за климатизиран обект чрез вентилаторни

конвектори (4) се състои от следните блокове:
- Отоплителна секция – управлява се дебита на
топлоносителя преминаващ през секцията (чрез
трипътен вентил – 0-10V управляващ сигнал) и
съответно производителността му.
- Охладителна секция – управлява се дебита на
студоносителя, преминаващ през секцията (чрез
трипътен вентил – 0-10V управляващ сигнал) и
съответно топлопроводимост.
- Вентилатор – управлява се скоростта на вентилаторите
на конвекторите (трискоростни двигатели) и съответно
скоростта (дебита) на въздуха преминаващ през тях.
Измерва се температура на климатизираните помещения
(обратна връзка).
Програми за управление.
За всеки контролер от системата се създава програма с

логически функции, в нея се дефинират входно/изходните
модули и типа на входовете/изходите им, които могат да са
цифрови, аналогови или универсални. Типа и характеристиките
на входовете/изходите в програмата отговарят на физическите
характеристики на свързаните към тях сензори и изпълнителни
126
механизми (за температурен сензор – термисторен/аналогов
вход). Всеки вход/изход се наименува еднозначно в цялата
система и се разглежда като сигнал с дадена стойност, възможно
е дефинирането на сигнали, необвързани с физически
вход/изход – константи или мрежови променливи. Входните
сигнали се подават към логически функции, изходите на които
са свързани към изходните сигнали. Логическите функции
съдържат в себе си константи, времеви графици, логически
оператори, модели на физически функции и т.н. За създаване на
програмата и зареждането й в контролера се полазва
софтуерното приложение ТAC Menta, то разполага с графичен
интерфейс, в който сигналите и логическите функции са
представени с графични обекти. Връзките между обектите са
представени със свързващи линии, като свързването на обекти с
различни характеристики (аналогов с дигитален) е невъзможно.
С ТAC Menta е възможна и симулация на направената програма
за откриване на грешки преди зареждането и в контролера.
Фигурите по-долу изобразяват част от текущата програма и
алгоритъма на PIDP избрания регулатор. Описанието на
входовете и изходите на регулатора е показано в таблицата.
Фигура 38. Регулатор PIDP
127
Фигура 39.Регулатор PIDP, управляващ ротационен рекуператор
и трипътен вентил
Фигура 40. Алгоритъм на регулатор PIDP
128
MV REAL Измерена стойност
SP REAL Задание
Mode INTEGER Режим
G REAL Пропорционална съставка
Ti REAL Интегрална съставка
Td REAL Диференциална съставка
DZ REAL Зона на нечувствителност
TSg REAL Следящ сигнал (актуалната стойност
от предишния контролен сигнал).
ControlInt REAL Управляващ интервал (sec)
UMin REAL Минимална стойност на управляващия
сигнал
UMax REAL Максимална стойност на
управляващия сигнал
StrokeTime REAL Време за реакция на задвижващия
механизъм (sec)
OUTPUT REAL Изход
На фигурата по-долу е показан реализирания многопозиционен

нелинеен регулатор с променлива стъпка за управлението на
вентилаторите.
Фигура 41. Многопозиционен нелинеен регулатор с променлива

стъпка
129
Създадената програма е съвкупност от няколко подобни
функционални блока и покрива напълно управлението на
климатичната камера от опитната установка. Съгласно
програмната логика стартирането на системата ще се извърши в
следната последователност в режим отопление:
- Изчислява се разликата между външната температура и
температурата в климатизираните помещения. На базата
на тази разлика се определя времето за предварително
затопляне на отоплителната серпентина (например 150
сек.).
- При отчетен сигнал (ръчно форсиран, времеви график и
др.) се подава управляващ сигнал към отоплителния
вентил за отваряне на 100%. Моментът t1.
- След 60 сек. времето за отваряне на отоплителния
вентил на 100% започва да се отброява изчисленото
време за предварително затопляне на серпентината.
Моментът t2.
- След 150 сек. се подава управляващ сигнал към
отоплителния вентил за затваряне на 0%, както и се
подава управляващ сигнал към жалузийните решетки за
отварянето им на 100%. Моментът t3.
- След 60 сек. отоплителният вентил е отворен на 50% и
се подава управляващ сигнал на ротационния
рекуператор за достигане на максимални обороти –
100%. Моментът t4.
- След 60 сек. жалузийните решетки са напълно отворени,
рекуператорът работи на максимални обороти и
отоплителната серпентина е предварително подгрята за
студения външен въздух. Подава се управляващ сигнал
на изсмукващия вентилатор за стартиране на 25Hz.
Времето за развъртане на честотните преобразуватели на
вентилаторите са настроени да постигат желаната
честота за 30 сек.. Моментът t6.
- След 30 сек. се стартира подаващия вентилатор по
описаната вече последователност. Моментът t7.
- След 30 сек. се счита, че стартирането е завършило и
управляваната полева автоматика преминава към
130
управление от прилежащите им регулатори. Моментът
t8.
Фигура 42. Примерна последователност при етапа на

стартиране
131
Супервайзорно ниво в
14 системите за сградна
автоматизация
1. Изготвяне на графичен интерфейс.
Графичният основен софтуерен модул с функции за цветна

графика, обслужване на аларми, право на достъп/защита,
планиране, хронологичен запис на тренд-данни и дублиране на
данни е TAC Vista IV Workstation Manager. Той има същите
функции като TAC Vista IV Workstation Standard, като включва и
следните допълнителни възможности:
- Цветен графичен редактор
- Богата библиотека от стандартни символи
- Редактор на символи
- Симулация на проработено време
- Свободно разполагане на графичните средства
- Възможност за множество графики
- Вмъкване на графики във формат .gif, jpg, .pcx, .tif
- Динамични и анимирани графики, както и създаване на
динамични препратки
Графичният интерфейс на опитната установка се състои от

няколко графични страници. На фигурите по-долу са показани
графичните интерфейси на климатичната камера за свеж въздух.
132
Фигура 43. Графичен екран – параметри
133
Фигура 44. Графичен екран – Наблюдение
134
2. Операторската станция за диспечерско наблюдение и
управление - (BMS) – супервайзорно ниво
Тук се включват обработка на аларми, хронологичен запис на

тренд-данни, дневник на системните операции, право на
контролиран достъп и защита на данните. Поддържат се
допълнителни функции като:
- Динамични тренд – криви.
- Графично извеждане на стойностите и хронологичните
записи.
- Прехвърляне на стойностите в други програмни
приложения като MS Excel.
- Поддържане на база данни на основите на MS Access.
- Хронологичен запис на командите и операциите.
- Снемане на данни в реално време.
- Следене на статуса и наличието на аларми.
- Извеждане на аларми на един или няколко принтера.
- Подреждане на алармите по приоритети.
- Препратка от аларми към графики.
- Звуково и визуално оповестяване на алармите.
- Идентификация на потребителя.
- Предварително зададени права за достъпна всички
потребители.
- Изготвяне на времеви графици.
- Синхронизация на времето в системата.
- Възможност за дублиране на графичните екрани с
надписи на различни езици.
- Въвеждане на критични и предупредителни граници на
контролираните параметри.
- Ръчно управление на консуматорите.
- Други.
На фигурите по-долу са показани дървовидната подредба в

работната станция, параметрите на настройка и моментен
статус по време на работа на системата.
135
Фигура 45. Дървовидна файлова подредба
136
Фигура 46. Параметри
137
Фигура 47. Моментен статус
138
Експериментални приложения на
15 опитната система
1. Анализ на качеството на управление

Експерименталното изследване на системата се провежда при
различни режими на работа:
Пусков, установен режим и режим с допълнително смущаващо
външно въздействие (допълнителен топлинен товар чрез
вентилаторните конвектори).
1.1. Експериментално изследване на пусков и установен
режим на системата.
Заданията на поддържаните величини при изследването на двата
режима са:
- Дебит на изсмукващ вентилатор – 1900 m3/h
- Дебит на подаващ вентилатор – 1900 m3/h
- Температура на подавания въздух 22.4 °C
- Температура на топлоносителя - 55 °C
Резултати:
Фигура 48. „Online Chart” Дебит на изхвърлящият вентилатор

при пускане
139
Фигура 49. „Online Chart” Дебит на изхвърлящия вентилатор в
установен режим
Фигура 50.„Online Chart” Температура на подавания въздух при

пускане
140
Фигура 51. „Online Chart”Температура на подавания въздух в
установен режим
1.2. Експериментално изследване при подаване на топлинно

смущение след установяване на системата.
Заданията на поддържаните величини при изследването на

режима с подаване на топлинно смущение са:
- Дебит на изсмукващ вентилатор – 1700 m3/h

- Дебит на подаващ вентилатор – 2200 m3/h
- Температура на подавания въздух - 20.0 °C
- Температура на топлоносителя - 55 °C
- Допълнително смущение с постоянна мощност 3.2 kW
- Време, за което е подавано смущението, 150 минути
141
Резултати:
Фигура 52. „Trend Log”Температура на подавания въздух по

време на въздействие на подадено външно смущение
Фигура 53. „Trend Log”Позиция на отоплителния вентил по

142
Фигура 54. „Trend Log” Скорост на ротационния рекуператор по
1.3. Анализ на показателите за качество на регулираната

система.
Резултатите от фигурите по-горе водят до извода че,
температурният регулатор с дадените настройки, управлявайки
ротационен рекуператор и трипътен вентил, поддържа
заданието с удовлетворяващо качество. При стартирането,
благодарение на въведеното предварително загряване на
отоплителната серпентина, температурата на подавания въздух
се понижава до минимална стойност 20.8 °C (150 сек след
стартирането на вентилаторите). След приключване на процеса
на стартиране прилежащият регулатор поддържа зададената
температура от 22.4 °C с максимално отклонение по време на
работа 0.3°C. Подсистемата за генериране и дистрибуция на
течен топлоносител е със зададена температура 55°C, което
показва, че системата има капацитет да покрие по – големи
топлинни товари. Регулаторът на въздушен дебит за време от
200 сек. достига заданието, но по време на работа се получават
по-големи отклонения на действителните стойности спрямо
143
зададените (100m3/h). Причината за това е сравнително малката
стойност на зададения дебит, голямата чувствителност на
измервателният сензор за скорост (дебит) на въздушния поток,
както и реализираният принцип на измерване на скорост на
въздушен дебит (чрез измерване на диференциална разлика в
налягането в прилежащия въздуховод). Реализираната точност в
конкретния случай е задоволителна.
Резултатите за качество на регулираната система при подадено

външно смущаващо въздействие водят до извода, че
отклонението на температурата на входящия въздух през
времето на действието на смущаващото въздействие достига
максимално стойност от 0.5°C. Наблюдава се затваряне на
изпълнителния механизъм на отоплителния вентил, като за 18
минути се достига напълно затворено положение (поддържане
на температурата вече се осигурява чрез управление на
скоростта на ротационния рекуператор). Скоростта на въртене
на ротационния рекуператор намалява по-бавно спрямо
затварянето на отоплителният вентил, като за 80 минути достига
скорост на въртене 10%, при която се установява управляваната
температура. Вземайки под внимание малките отклонения на
управляваната температура 0.5°C при внезапно подаден
топлинен товар като смущаващо въздействие, се приема
качеството на регулиране за удовлетворяващо изискванията.
Настройките на регулатора за управлението на отоплителният

вентил и ротационният рекуператор са дадени в таблицата.
Таблица 5.
Вентил Отопление Ротационен
Рекуператор
Пропорционална съставка 5 7
Интегрална съставка 240 120
Диференциална съставка 0 0
Зона на нечувствителност 0.1 0.1
144
2. Възможности на системата за оценяване на
енергийната ефективност на различни управляващи
алгоритми.
В опитната установка са включени седем измервателни

устройства на топлинни и електрически енергии, информацията
от които се отчита чрез стандартни комуникационни протоколи
(ModBus и Mbus). Функционалната им схема е показана на
фигурата, а описанието им - в таблицата.
145
Таблица 6.
W1 SAP116850 Измерване топлинна енергия на
вентилационна камера
W2 SAP116850 Измерване топлинна енергия на
вентилаторни конвектори
W3 SAP116850 Измерване студова енергия на
вентилационна камера
W4 SAP116850 Измерване студова енергия на
вентилаторни конвектори
PM1 PM810 Измерване електроенергия на полевата
автоматика на установката
PM2 PM810 Измерване електроенергия на
електрически котел
PM3 PM810 Измерване електроенергия на
водоохлаждащ агрегат
Анализът на данните, натрупани от енергийните измерватели

при различни алгоритми за управление с еднаква
продължителност на експеримента, дават възможност за
директната оценка на оптималната от енергийна гледна точка
управляваща стратегия.
146
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
ОСНОВНИ ЗАВИСИМОСТИ НА ТОПЛО- И

МАСООБМЕНА
1. Базови понятия:
Вентилация - поддържане качеството на стайната среда и го
подобрява чрез подмяна на въздуха;
Климатизация - контролиране на чистотата, температурата,
влажността и скоростта на стайния въздух;
Механична вентилация - механично движение на въздуха
посредством вентилатори;
Естествена вентилация - основава се на разликата в
температурата на външната и вътрешната среда, както и на
вятъра
Физиологични потребности на човека:
Човек вдишва около 1500 литра въздух за денонощие
Човек прекарва около 90% от времето си в затворени
помещения
Стайният климат се определя главно от: температурните
условия, влажността, качеството на въздуха, радиацията,
електромагнитните полета, осветеността, шумът. Той влияе
върху: здравето, комфорта, продуктивността на човешката
дейност (промяна от 1°C на оптималната (20°C) температура
намалява с до 7% човешката производителност). Добър стаен
климат е този, при който се постигат комфорт и
продуктивност с минимален разход на енергия.
2. Параметри и функции на състоянието (основни понятия на

термодинамиката)
Веществата могат да се намират в едно от трите агрегатни
състояния (фази) – газообразно, течно, твърдо. Основните
параметри на състоянието са: температура (T), налягане (P),
относителен обем (v). Основните функции на състоянието са:
вътрешна енергия (U), енталпия (H), ентропия (S).
2.1. Вътрешна енергия: Вътрешната енергия на системата е

свързана с механичната енергия на градивните частици.
147
2.2. Енталпия: Промяната на вътрешната енергия на тялото,
според първия принцип на термодинамиката, e равна на
разликата на получената топлина и работата, извършена от
системата.
ΔU = U B − U D = Q − W
По време на трансформацията работи единствено налягането:
W = pΔV = p (VB − VA )
Следователно получената при такава трансформация топлина е
равна на:
Q = (U B + pVB ) − (U A + pVA )
Записът значително се улеснява, ако се дефинира функцията
енталпия H:
H = U + pV , т.е.
Q = H B − H A = ΔH
Ползата от въвеждането на тази функция е, че енталпията, за
разлика от топлината, е функция на състоянието, и е равна на
полученото от системата количество топлина при постоянно
налягане. Ситуациите, в които налягането е постоянно, са често
срещани във физиката, например при изпарение на течност в
съд на открито (т.е. подложен на атмосферното налягане) и др.
Стойността на енталпията и изменението ù зависят единствено
от началното и крайното състояние, а не от междинните
състояния, през които минава системата по време на
термодинамичния процес.
2.3. Ентропия: Ентропията е понятие от философията и

физиката и е величина, характеризираща състоянието на една
термодинамична система, т.е. изразяването на броя на
възможните конфигурации или подреждания на градивните
частици на системата. Ентропията е критерий за това, колко
близко до термодинамично равновесие е дадена система. Тя е
по-голяма, когато хаосът, а следователно и неговата вероятност,
са по-големи.
Основна закономерност: Ако в изолирана макроскопична
система протича термодинамичен процес, процесът е такъв, че
ентропията на системата нараства. Ако ентропията нараства,
148
процесът е необратим. Всички процеси в природата се
подчиняват на този принцип.
Изменението на ентропията ΔS на термодинамична система при

обратими процеси е отношението на изменението на общото
количество топлина ΔQ към абсолютната температура Т.
ΔQ
ΔS =
T
Тази формула е приложима само за изотермични (при постоянна
температура) процеси. Обобщението ѝ за произволен
квазистатичен процес (състоящ се от непрекъснато следващи
едно след друго състояния на равновесие) изглежда така:
δQ
dS =
T
където dS е диференциалът на ентропията, а δQ - безкрайно
малкото нарастване на количеството топлина. Ентропията се
явява функция на състоянието, затова в лявата част на
равенството стои нейният пълен диференциал. Обратното,
количеството топлина се явява функция на процеса, в който
топлината е била предадена, затова δQ не трябва да се приема за
пълен диференциал.
Третият принцип на термодинамиката позволява ентропията да

бъде определена точно: ентропията на равновесна система
при температура, равна на абсолютната нула, е равна на
нула.
3. Физически свойства на веществата: топлоемкост,

плътност, топлопроводимост и т.н.
Преход на вещество от една фаза в друга се нарича фазов
преход. Възможни са следните видове фазови преходи: кипене,
кондензация и изпарение. Нека енталпиите на фази 1 и 2 са
съответно h1 и h2, тогава количеството топлина на прехода ще
бъде равна на: r = h2 − h1
149
3.1.Топлопроводимост (уравнение на Фурие)
Топлопроводимостта представлява един от видовете
топлообмен. Този вид топлообмен се осъществява чрез
молекулярен пренос. Количеството топлина Q, предадено
посредством топлопроводимост се определя:
dQ = λ * dA * dT / dx
където:
λ - коефициент на топлопроводимост, W/(m*°С),
dA - площ на повърхността, през която протича топлообменът,
m2,
dT / dx - температурен градиент, °С/ m.
В този вид формулата се прилага само за описание на обекти с
разпределени параметри. За обекти със съсредоточени
параметри тя добива следния вид:
dQ = λ * dA * (Ti − Ti +1 ) / s
където:
Ti - температура на i-я елемент със съсредоточени параметри,
°С,
Ti +1 -температура на (i+1)-я елемент със съсредоточени
параметри, °С,
s - разстояние между центровете на елементите i и (i+1) , m
3.2. Конвекционен топлообмен (закон на Нютон за

топлоотдаването)
Конвекцията е един от видовете топлообмен между твърди и
течни или газообразни тела. Този вид топлообмен се
осъществява чрез движение на обеми от течности или газове.
Количеството топлина, предадено при такъв процес на
топлообмен, се определя с уравнението:
dQ = α * dA * (Ts − T f )
където:
α - коефициент на топлоотдаване, W/(m*°С),
dA - площ на контактната повърхност, m2,
150
Ts - температура на твърдата повърхност, °С,
T f -температура на течността (газа), °С.
3.3. Лъчист топлообмен (закон на Стефан – Болцман)

Лъчистият топлообмен се състои в излъчване (поглъщане) на
енергия от телата, пропорционално на температурата,
повдигната на 4-та степен. Количеството излъчвана енергия се
определя с уравнението:
dQ = ε * σ * ((T 1 + 273) 4 ) * dA
Топлообменът чрез излъчване между две повърхности е:
dQ = ε * σ * ((T 1 + 273) 4 − (T 2 + 273) 4 ) * dA
където:
dA - площ на повърхностите, m2,
ε - коефициент на поглъщане,
σ - константа на Стефан-Болцман, 5,669*10-9, W/(m2*°С4),
T 1 - температура на излъчващата повърхност, °С,
T 2 - температура на поглъщащата повърхност, °С.
3.4. Сложен топлообмен

Ако в топлообменния процес участват няколко вида
топлообмен, то той се нарича сложен. Много често в такива
случаи се използва формулата:
dQ = U * ⊗T * dA
където:
U - коефициент на топлообмен, W/(m2*°С),
⊗ T - температурна разлика, °С,
dA - повърхност на топлообмен, m2.
4. Основни понятия от хидравликата

Практическо приложение при проектиране на хидравличните
системи е намерило понятието хидравлично съпротивление
(S).Различаваме два вида хидродинамични съпротивления:
правопропорционални на дължината на потока, и локални,
свързани със структурата на потока на къс участък при
151
протичане през различни препятствия (клапани и др.), а също
така при разширяване или свиване или при промяна на посоката.
Оценка за хидродинамичното съпротивление дава големината на
“загубния напор”, представляващ тази част от относителната
енергия на потока, изразходвана за преодоляване на
съпротивителните сили. Загубите в локалните съпротивления е
удобно да се пресмятат с помощта на коефициента на локално
съпротивление - ξ . Загубите по дължина - чрез коефициента на
хидравлично триене - λ .
1. Загуби на налягане при турбулентно течение

dP = S * G 2
където:
G - масов разход
или по формулата на Дарси
dP = (λ * L / D + Σξ ) * (r * w2 / 2)
където:
L - дължина на участъка
D - диаметър на тръбата
r - концентрация
w - скорост на флуида
2. Характеристика на хидравличните съпротивления

Отчитайки, че масовият дебит e
G = r * w * π * D 2 / 4 , то
S = (λ * L / D + Σξ ) * (1 /(2 * r )) * (4 /(π * D 2 )) 2
3. Числото на Рейнолдс
Re = w * D /ν
4. Кинематичният вискозитет на водата е:

ν = (1.73917 E − 6) + (−3.88258E − 8) * T +
+ (3.46367 E − 10) * T 2 + (−1.0342 E − 12) * T 3
152
5. Скоростта на течността в тръбопровода
w = abs (G ) /(π * ρ * Dy 2 / 4
6. Коефициентът на хидравлично триене е:

λ = 0.11* ( K e / D + 68 / Re)0.25
K e - еквивалентна гладкост на тръбата - стойностите на K e (в

mm) зависят от материала на тръбата
Стъкло 0
Тръби, изтеглени от месинг, олово и мед 0…0,002
Висококачествени безшевни стоманени тръби 0,06…0,2
Стоманени тръби 0,1…0,5
Чугунени асфалтирани тръби 0,1…0,2
Чугунени тръби 0,2…1,0
5. Масопренос (при разлика в парциалните налягания –

закон на Далтон)
Законът на Далтон определя количеството влага, изпаряващо се

от повърхността на водата или друг материал, kg
dG = β * dA * ( P′′ − Pa)
където:
β - коефициент на изпарение, kg/m2*s*Pа,
dA - площ, m2,
P′′ - парциално налягане на наситените пари над повърхността
на изпарение, Ра,
Pa - парциално налягане на водната пара на околната среда, Ра.
За вода при свободна конвекция на въздуха β = (89...98) *10 −10
6. Масоперенос (при разлика в концентрациите – закон

за дифузията на Фик)
153
Законът за дифузията на Фик (първи закон за дифузията)
определя молекулярния масопренос
J a = −c * Dab * ∇xa
J a - молекулярен дифузионен поток на компонента А,
мол/(s*m2),
c - обемна молекулна концентрация, мол/м3,
Dab - коефициент на дифузия, m2/s,
∇xa - градиент на молекулна концентрация на компонента
А,1/m.
7. Вентилация
Ефективността на вентилацията и темпът на смяна на въздуха в

едно помещение може да се дефинира по различни начини:
Вентилационна ефективност: Дефинира се като отношението
на замърсения въздух, изведен от помещението и общата
концентрация на замърсен въздух в помещението.
Локален вентилационен индекс: Дефинира се като отношението
на замърсения въздух, изведен от помещението и
концентрацията на замърсявания в определена точка от
помещението.
Ефективност на дистрибуция на въздуха: Отношението между
номиналната времеконстанта и времето, необходимо, за да се
изведе замърсения въздух.
Специфичен въздушен поток (Време за подмяна на въздуха):
Това е отношението на скоростта на въздушния поток и обема
на помещението. Има размерност на единици за час, или колко
пъти за час обемът въздух в помещението се подменя.
154
ЗАДАЧИ ЗА САМОСТОЯТЕЛНО ПРОЕКТИРАНЕ
Задача 1: Да се проектира управление на топлинен център,

съгласно конкретен вариант:
155
Пояснения:
Пластинчатите топлообменници служат за трансфер на
топлинна енергия между два независими хидравлични кръга. В
първичния кръг (източник на топлинна енергия – предимно пара
или гореща вода от топлофикационна мрежа – 110 градуса) на
топлообменник 1 са заложени температурен сензор Т2 за
наблюдение температурата на източника, контролен двупътен
вентил Y2 за регулиране моментното необходимо количество от
топлоносителя, отсекателен вентил Y4, затварящ при отчетена
висока (критична) температура във вторичния кръг на
топлообменника от термостат Т4. Отсекателите Y6 и Y7 в
затворено положение отсичат топлообменника от
разпределителната мрежа, като работното им състояние е в
отворено положение. По аналогичен начин е реализирана
схемата за топлообменник 2. При първоначален старт на
системата се приема топлообменник 1 за работен – съответно
топлообменник 2 за резервиращ. За създаване на циркулация на
топлоносителя през вторичния кръг на топлообменниците и
консуматорите са използвани циркулационни помпи V1 и V2.
При първоначален пуск на системата се приема помпа V1 за
работна – съответно V2 за резервираща. Трансмитерите за
налягане P1 и P2 служат за наблюдение на работния механизъм
на циркулационните помпи. Температурният сензор Т6 служи за
изработване на управляващ сигнал към изпълнителния вентил
Y2. Сензорът за скорост (дебит) F1 служи за регулиране на
оборотите на въртене на циркулационните помпи V1 и V2.
Трансмитерът за налягане P3 служи за изравняване на работните
часове на електрическите двигатели за наблюдение на
работното налягане на системата. Отсекателният вентил Y1
прекъсва системата за автоматично допълване с вода, когато
работното състояние на системата излезе извън зададени
гранични стойности. Температурният сензор Т1 отчита
стойността на външната температура.
Задание:
1. Да се реализират два режима на работа „преходен” и
„зимен” на базата на външната температура (t външ. < 120C
– зимен; 120C < t външ. < 230C – преходен).
156
2. Времеви график от 08:00 до 18:30 в дните от понеделник до
петък включително за циркулационните помпи V1 и V2.
3. Автоматично стартиране на резервиращата помпа при
настъпване на аварийно събитие в работната помпа.
4. Светлинна индикация на работното състояние на
електрическите двигатели:
- Зелен цвят – работи.
- Червен цвят – не работи.
- Жълт цвят – авария.
5. Управление на оборотите на електрически двигатели V1 и
V2 в зависимост от показанията на сензора за скорост F1.
6. Поддържане на зададена температура (подавана към
консуматорите на топла вода) от криви, зависещи от
външната температура.
7. При отчитане на високо (> 4 bar.) или ниско (< 0,25 bar.)
налягане се зaтваря отсекателен вентил допълване Y1.
8. Изравняване на работните часове на пластинчатите
топлообменници.
9. Автоматично стартиране на резервиращия топлообменник
при настъпване на аварийно събитие в работния
топлообменник.
10. Да се реализират обратни връзки от изпълнителните
механизми за наблюдение на състоянието им.
11. Възможност за централно потвърждаване на алармени
събития от бутон на табло за управление.
12. Да се въведе блок за централно спиране и стартиране на
топлинния център от операторската станция.
Изходни данни:
1. V1 – асинхронен двигател – 2,2 kW
3. Отсекателен вентил допълване Y1– TRV-S DN25
4. Контролни вентили Y2 и Y3 – V231 DN40
5. Отсекателни вентили Y6, Y7, Y8 и Y9 – TRV-S DN80
157
Задачи за изпълнение:
1. Да се изберат сензорите и изпълнителните механизми по
схемата (с изключение на Т4, Т5, Y4 и Y5).
2. Да се изготви таблица на входни/изходни сигнали.
3. Да се изберат контролери и входно изходни модули.
4. Да се изготвят програми за програмируемите контролери с
TAC Menta.
5. Да се създаде графичен екран на схемата с Grafic Editor.
6. Да се „оживят” графичните екрани в операторската станция
Vista Workstation.
7. Да се изобразяват всички алармени събития в операторската
станция.
158
Задача 2: Да се проектира управление на топлинния център,
показан на схемата:
159
Пояснения:
За източник на топлинна енергия в схемата служи котел V3,
работещ на природен газ, в комплект с циркулационна помпа,
управлявани от собствен контролен блок. Водоразпределителят
служи за акумулатор на топла вода, където се поддържа
температура, по-висока от изчислената за моментните нужди на
консуматорите. Трансмитерът P4 и температурният сензор Т5
наблюдават налягането и температурата във
водоразпределителят. Връщащата вода от консуматорите се
събира в акумулаторен съд, наречен водосъдържател.
Трансмитерът P3 и температурният сензор Т4 наблюдават
налягането и температурата във водосъдържателя. Системата се
допълва с вода през водосъдържателя. Отсекателният вентил Y2
прекъсва системата за автоматично допълване с вода, когато
работното състояние на системата излезе извън зададени
гранични стойности. За създаване на циркулация на
топлоносителя през вторичния кръг на топлообменниците и
консуматорите са използвани циркулационни помпи V1 и V2.
При първоначален пуск на системата се приема помпа V1 за
работна – съответно V2 за резервираща. Трансмитерите за
налягане P1 и P2 служат за наблюдение на работния механизъм
на циркулационните помпи. Температурният сензор Т3 служи за
изработване на управляващ сигнал към изпълнителния
механизъм на вентил Y1, който чрез смесване на два потока с
различна температура, поддържа постоянно зададена
температура към консуматорите на топлинна енергия. Сензорът
Т2 наблюдава температурата на топлоносителя, връщан от
консуматорите. Температурният сензор Т1 отчита стойността
на външната температура.
Задание:
петък включително.
3. Изравняване на работните часове на електрическите
двигатели за циркулационните помпи V1 и V2.
160
6. Възможност за настройка на оборотите на електрическите
двигатели V1 и V2.
7. Поддържане на зададена температура (след трипътен
смесителен вентил Y1) от криви, зависещи от външната
температура.
9. При подаден по комуникационната мрежа сигнал „защита от
замръзване” се стартира електрически двигател V1 или V2
на максимални обороти и се отваря трипътен смесителен
вентил Y1 на 100%, независимо от изчислените задания и
времевия график.
топлинният център от операторската станция.
13. Да се подава задание „setpoint” по комуникационната мрежа
към контролния панел на газовият котел V3 за поддържане
на постоянна температура във водоразпределителя.
Начални данни :
3. Смесителен вентил Y1 – VTRE DN65
4. Отсекателен вентил допълване Y2 – TRV-S DN25
161
схемата.
TAC Menta.
Vista Workstation.
станция.
162
Задача 3: Да се проектира управление на топлинния център,
показан на схемата:
163
Пояснения:
Пластинчатите топлообменници служат за трансфер на
топлинна енергия между два независими хидравлични кръга. В
първичния кръг (източникът на топлинна енергия – предимно
пара или гореща вода от топлофикационна мрежа – 110 градуса)
на топлообменник 1 са заложени температурни сензори Т6
(вход) и Т7 (изход) за наблюдение температурата на източника,
контролен двупътен вентил Y3 за регулиране моментното
необходимо количество на топлоносителя и трансмитер за
налягане P7. През вторичния кръг на топлообменика се създава
циркулация чрез циркулационна помпа М1. Трансмитерите за
налягане P5 и P6 служат за наблюдение на работният механизъм
на помпа М1. Водоразпределителят служи за акумулатор на
топла вода, където се поддържа температура, по-висока от
изчислената за моментните нужди на консуматорите.
Трансмитерът P4 и температурният сензор Т5 наблюдават
налягането и температурата във водоразпределителя.
Връщащата вода от консуматорите се събира в акумулаторен
съд наречен водосъдържател. Трансмитерът P3 и
температурният сензор Т4 наблюдават налягането и
температурата във водосъдържателя. Системата се допълва с
вода през водосъдържателя. Отсекателният вентил Y2 прекъсва
системата за автоматично допълване с вода, когато работното
състояние на системата излезе извън зададени гранични
стойности. За създаване на циркулация на топлоносителя през
вторичния кръг на топлообменниците и консуматорите са
използвани циркулационни помпи V1 и V2. При първоначален
пуск на системата се приема помпа V1 за работна – съответно
V2 за резервираща. Трансмитерите за налягане P1 и P2 служат
за наблюдение на работният механизъм на циркулационните
помпи. Температурният сензор Т3 служи за изработване на
управляващ сигнал към изпълнителния механизъм на вентил
Y1, които чрез смесване на два потока с различна температура
поддържа постоянно зададена температура към консуматорите
на топлинна енергия. Сензорът Т2 наблюдава температурата на
топлоносителя, връщан от консуматорите. Температурният
сензор Т1 отчита стойността на външната температура.
164
Задание:
петък включително.
3. Изравняване на работните часове на електрическите
двигатели за циркулационните помпи V1 и V2.
6. Последователно стартиране на електрическите двигатели
(през 5 секунди).
7. Възможност за настройка на оборотите на електрическите
двигатели V1 и V2.
8. Поддържане на зададена температура (след трипътен
смесителен вентил Y1) от криви, зависещи от външната
температура.
9. Поддържане на зададена температура във
водоразпределителя чрез управлението на контролен вентил
Y3.
11. При подаден по комуникационната мрежа сигнал „защита от
замръзване” се стартира електрически двигател V1 или V2
на максимални обороти и се отваря трипътен смесителен
вентил Y1 на 100%, независимо от изчислените задания и
времевият график.
165
топлинният център от операторската станция.
Начални данни :
3. M1 – асинхронен двигател – 1,1 kW
4. Смесителен вентил Y1 – VTRE DN50
5. Отсекателен вентил допълване Y2 – TRV-S DN25
6. Контролен вентил Y3 – V231 DN32
схемата.
TAC Menta.
Vista Workstation..
станция.
166
МРЕЖОВА СТРУКТУРА НА
ЛАБОРАТОРНИТЕ СТЕНДОВЕ
167
ОСНОВНИ МОДУЛИ В
ЛАБОРАТОРИЯТА
TAC Xenta 511

Уеб сървър за LonWorks
мрежи
TAC Xenta 511 е web базирана система за
работа с LonWorks мрежи. Използвайки
стандартен web браузър, операторът
може лесно да наблюдава и управлява
устройствата, работещи в LonWorks
мрежата, ползвайки Internet или локален
intranet.
Комуникация
A: RS232.. . .2400 – 57600 bps, RJ45, 8-p
A: RS485 . . .2400 – 57600 bps, async.
terminal block
B: RS232. . . RJ10, 4-p
C: RS485 . . sync. (SDLC) terminal block
LonWorks . . . TP/FT-10, terminal block
Ethernet. . . TCP/IP, 10Base-T, RJ45
TAC Xenta 401

Програмируем контролер
Високо продуктивен, свободно
програмируем контролер без собствени
входове и изходи. Сертифициран е от
LonMark. С помощта на до 10
разширителни модула броят на
входовете/изходите може да бъде
увеличен
до 100. За локална употреба може да бъде
включен операторски панел TAC Xenta OP.
CPU
CPU. . . . 32 bit, 12.28 MHz, 2 MB fl ash
memory, 128 kB SRAM
Комуникация
TAC Menta; modem . . .9600 bps, RS-232,
RJ-45
TAC Vista . . .TP/FT-10
TAC Xenta OP. . . TP/FT-10, modular jack
168
TAC Xenta 411
Цифров входен модул
За следене и броене на цифрови сигнали
и сигнали за сух контакт. Цифровият
входен модул може да се използва само в
комбинация с базовите контролери TAC
Xenta 300/401.
Цифрови входове: 10 бр. (X1–X10)
Времетраене на отброявания импулс:
минимум 20 ms
Протокол: FTT-10, LonTalk 78 kb/s
TAC Xenta 421А

Цифров входно/изходен
модул
Служи за комбинирано следене и броене
на цифрови сигнали и на сигнали
за сух контакт, както и за подаване на
команди за превключване на
интегрираните релета. Цифровият
входно/изходен модул може да се
използва само в комбинация с базовите
контролери TAC Xenta 300/401
Цифрови входове: 4 бр. (U1-U4)
Времетраене на отброявания импулс:
минимум 20 ms
Цифрови изходи: 5 бр. (K1-K5)
Капацитет на превключване: 230 V AC / 2
A
TAC Xenta 491

Аналогов изходен модул
Служи за подаване на аналогови
задвижващи сигнали. Аналоговият
изходен
модул може да се използва само в
комбинация с базовите контролери TAC
Xenta 300/401.
Работно напрежение: 24 V AC/DC ±20%,
50-60 Hz
Консумирана мощност: максимум 2 W
Аналогови изходи: 8 бр. (Y1–Y8)
Изходен сигнал: 0 - 10 V DC
169
TAC Xenta 282
Програмируем контролер с 16
физически входа/изхода.
Конфигурация на входове/изходи
Цифрови входове 2 (Х1-Х2)
Термисторни входове 2 ((B1–B2)
Универсални входове 4 (U1–U4)
Цифрови изходи, реле 4 ( K1–K4)
Aналогови изходи 4 (Y1–Y4)
Комуникация: LonTalk FTT-10, 78 kb/s
Стенен модул STR350

Стенният модул STR350 е оптимизиран за
приложение в обществени сгради
от типа на офиси, хотели и болници.
Температурен обхват: 5-45 °C
Точност: ± 0.6 °C
Oператорски панел TAC

Xenta OP
За локална експлоатация на контролери
TAC Xenta и индивидуални
стайни контролери.
Мрежова комуникация: FTT-10 LonWorks
STP 120-120
Потопяем температурен
сензор
Температурен обхват: –40 – +120 °C
170
STD 100-150
Температурен сензор за
въздух
SPD 310
Диференциален сензор на
налягане (0-10 V)
Изходен сигнал: 0 - 10 V DC
STC 110-400
Контактен температурен
сензор
SPD 900
Диференциален релеен сензор
на налягане
Максимално оперативно налягане: 50 кРа
EGU 514
Сензор за външна температура
171
EM 9
Електрозадвижване на
вентилен механизъм с
въртящо стебло
Въртящ момент: 15 Nm
M400
Електрозадвижване за
регулиращ вентил
Електромеханично задвижване за
управление на двупътни и трипътни
регулиращи вентили за системи за
отопление и обработка на въздух.
Работен ход: 10 - 32 мм
Усилие: 400 N
LF24-SR
Пружинно възвръщащо се
електрозадвижване
Управляващ сигнал X: 0–10 V DC
Изходно напрежение Y: 2–10 V DC
Ъгъл на завъртане: max. 95°
Въртящ момент: min. 4 Nm
172
Литература
1. TAC Xenta Network Guide, TAC AB, 2001.
2. Introduction to the LonWorks System, Echelon Corp., 1999.
3. Engineering TAC Vista Server, TAC AB, 2005.
4. Building Automation Technology Review, Echelon Corp.,
2003.
5. Engineering Classic Networks, TAC AB, 2003.
6. TAC Xenta 280 - 300 – 401 Handbook, TAC AB, 2003.
7. Network Architecture Communication Solutions, TAC AB,
2001.
8. http://www.tac.com/docnet
9. http://www.echalon.com/
10. TAC Xenta Classic Networks, TAC AB, 2005.
11. AE 310 Fundamentals of Heating, Ventilating, and Air-
Conditioning.
12. LNS Networks, Technical Manual TAC AB, Sept 2007
13. LonТool Help
14. Tiersch F. LONWORKS Technology: An Introduction
2000
15. Per-Göran Persson, William Morton ; Control Handbook
HVAC System ; Töur&Andersson AB, Arlöv Sweden ,1994
16. T.A.C. MENTA Technical Manual,t.a.c.AB, Malmö,
Sweden 2007
17. Ashrae Handbook - 1992 HVAC Systems and Equipment;
Ashrae AB, Atlanta, GA 30329, USA, 1992
18. ASHRAE Standard 135-2001 BACnet - A Data
Communication Protocol for Building Automation; Ashrae
AB, Atlanta, GA 30329, USA, 2001
173
МОДЕЛНО БАЗИРАНИ ЕНЕРГОСПЕСТЯВАЩИ
СТРАТЕГИИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ИНТЕГРИРАНИ
СГРАДНИ СИСТЕМИ
Автори:
© доц. д-р инж. Тодор Йонков
© гл.ас. д-р инж. Евтим Йончев
© гл.ас. инж. Дочо Цанков
© маг. инж. Христо Стоянов
Рецензент:
© доц. д-р Румен Иванов Райнов
Стилов редактор: © Христо Стефанов Христов

Одобрена: Протокол № 37/17.05.2011, ФС-ФА, ТУ-София
Даден за печат: м. май 2011, г. Излязъл от печат: м. май 2011 г.
Тираж 100 броя
ISBN :
Издателство ЕсПринт
174

42 Uchebnik

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

42 Uchebnik

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ - СОФИЯ

Т. Йонков, Е. Йончев, Д. Цанков, Хр. Стоянов

МОДЕЛНО БАЗИРАНИ ЕНЕРГОСПЕСТЯВАЩИ

под общата редакция на доц. д-р Т. Йонков

© Тодор Стефанов Йонков

Технически университет - София, 2011

Поддържането на комфортен микроклимат в сградите при

Цел на всяка система за сградна автоматизация е да осигури

Сред най-широко използваните платформи за управление и

Централизираните климатични системи са сред най-

Настоящото ръководство е един от първите опити в нашата

Авторите имат равностойно участие при написване на

София, 06.05.2011 Авторите

Фигура 1. Статична характеристика на аналогов сензор

Върху работата на сензора оказват влияние много фактори:

1. Сензори за измерване на температура

1.1. Контактни сензори за измерване температура на

1.2. Потопяеми сензори за измерване температура на флуид

STD 100 - 150

2. Сензори за измерване на относителна влажност

3. Сензори за измерване на налягане

3.1. Сензори за измерване на налягане на флуид в

3.2. Сензори за измерване на диференциално налягане във

3.3. Пресостати за измерване на диференциално налягане

1. Задвижващи устройства за подвижни жалузийнни

2. Задвижващи устройства за вентили

3. Задвижващи устройства за електрически двигатели на

Възможността за регулиране на скоростта на асинхронен

Друг начин на управление е този със стабилизация на магнитния

Една от особеностите на асинхронните двигатели е, че при

От теорията на електрическите машини е известно, че при

Честотните преобразуватели имат вграден набор от защити,

Пример за честотен преобразувател е моделът Altivar 21

Програмируемите автомати (контролери) служат за управление,

Фигура 4. Структурна схема на програмируеми контролери

- Захранване. Блокът захранване формира всички

За конкретната работа на автомата с определен обект или процес

Контролерите за сградна автоматизация се програмират за

Спецификация на контролери TAC Xenta - серии 280, 300 и 400

2. Конфигуриране на единици за управление

3. Функционални блокове, оператори

3.1. Функционални блокове

Появява се диалогов прозорец, от който се избира желания

3.1.2. Функционален блок “AI”

3.1.3. Функционален блок “ALARM”

3.1.5. Функционален блок “AO”

3.1.6. Функционален блок “CURVE”

3.1.7. Функционален блок “DATE”

3.1.8. Функционален блок “DELAY”

3.1.10. Функционален блок “DО”.

3.1.11. Функционален блок “HOUR”

3.1.12. Функционален блок “MAX”

3.1.13. Функционален блок “MIN”

3.1.15. Функционален блок “MONTH”

3.1.16. Функционален блок “OR”.

3.1.17. Функционален блок “PIDA”

3.1.18. Функционален блок “PIDI”

3.1.20. Функционален блок “PVI”

3.1.21. Функционален блок “PVR”

3.1.22. Функционален блок “RAMP”

3.1.24. Функционален блок “TSCH”

3.2.1. Оператор “A/D converter”

3.2.2. Оператор “Addition”