ХРИСТО ЛАЛЕВ

ИНФОРМАЦИОННИ СИСТЕМИ

СИГУРНОСТ

ШУМЕН
2014 г.
 Съдържанието на учебното пособие е ориентирано към учебната
програма на дисциплината „Информационни системи и сигурност”
включена в бакалавърския план на „Управление на системите за
сигурност”
Цел на дисциплината е студентите да получат необходимите
знания за структурата, състава, елементната база и функционирането
на съвременни стационарни и мобилни системи за охрана,
видеонаблюдение и контрол на достъпа, като и синтеза и
проектирането на основни алгоритми и програми за захват,
сегментиране, съпровождане и разпознаване на подвижни и
стационарни обекти в зоната за сигурност реализирани със
съвременни информационни технологии.
В резултат на обучението по настоящата програма обучаемите
следва да придобият нови знания за:
-Системите за охрана;
-Системите за контрол на достъпа;
-Системите за видеонаблюдение.
В резултат на предвидените по програмата упражнения
обучаемите трябва да изградят нови способности и умения:
-Да обясняват общите задачи на които отговаря топологията и
функционирането на системите за охрана, видеонаблюдение и
контрол на достъпа по директни, индиректни и биометрични
признаци;
-Да дефинират структурата, принципите на използване и задачите
на интегрираните системи за сигурност използвани в модулите за
видеонаблюдение и разпознаване на подвижни и стационарни обекти.
-Да са способни да демонстрират разбирането на същността и
анализират изискванията към съвременните интегрирани системи за
сигурност и тяхното приложение;
-Да синтезират симулационни програмни модули за анализ и
обработка на видеоизображения в интегрираните системи за
сигурност.

ISBN 978-954-753-109-3

2
 СЪДЪРЖАНИЕ

ОСНОВНИ ТЕРМИНИ И СЪКРАЩЕНИЯ 6

ПРЕДГОВОР 8
ГЛАВА ПЪРВА 12
ИНТЕГРИРАНИ СИСТЕМИ ЗА ФИЗИЧЕСКА
СИГУРНОСТ
1.1. Структура и основни характеристики на 12
технологичните системите за сигурност.
Предназначение, структурна схема, функции и
алгоритъм на действие на технологичните системите за
сигурност
1.1.1. Въведение 12
1.1.2. Предназначение, структурна схема, функции и 13
алгоритъм на действие на системите за охрана
1.2. Компоненти и модули за изграждане на 17
системите за охрана
1.2.1. Интегрирани системи за физическа сигурност 17
1.2.2. Системи за контрол на достъпа и работното 21
време
1.3. Програмно осигуряване и алгоритми на действие 27
на системите за охрана реализирани на базата на RFID
технология
1.3.1. Алгоритъм на действие на системите за контрол 27
на достъпа и охрана реализирани на базата на RFID
технологиите
1.3.2. Програмно осигуряване 30
Въпроси и задачи за самоподготовка 32
ГЛАВА ВТОРА 33
СИГНАЛНО - ОХРАНИТЕЛНИ СИСТЕМИ
2.1. Сигнално - охранителни системи 33
2.1.1. Предназначение, структура, модули, състав и 33
функциониране на системите за контрол на достъпа
Класификация и основни характеристики на
системите за контрол
2.1.2. Организационно – технически основи на 35
периметровите сигнално – охранителни системи
2.2. Същност и предназначение на периметровите 37
сигнално-охранителни системи (ПСОС)
2.3. Оградни периметрови сигнално-охранителни 41

3
системи
2.4. Подземни периметрови снгнално-охранителни 44
системи
2.5. Надземни периметрови сигнално-охранителни 47
системи
2.6. Системи за контрол на достъпа 47
2.6.1. Същност и характеристики на контролно-
пропускателни технически средства
2.6.2. Приложение и принцип на работа на контролно – 53
пропускателните системи
Въпроси и задачи за самоподготовка 55
ГЛАВА ТРЕТА 56
СИСТЕМИ ЗА ВИДЕОНАБЛЮДЕНИЕ
3.1. Предназначение, характеристики и приложение 56
на системите за видеонаблюдение. Откриване,
сегментиране, съпровождане и разпознаване на
подвижен и стационарен обект в зоната на охрана.
Класификация на модулите за видеонаблюдение.
Структура и технологична база
3.1.1.Предназначение, характеристики и приложение 56
на системите за видеонаблюдение
3.2. Откриване, сегментиране, съпровождане и 58
разпознаване на подвижен и стационарен обект в
зоната на охрана
3.3. Класификация на модулите за видеонаблюдение 60
3.4. Структура и технологична база 61
3.5. Видове камери 64
3.6. Методи за реализиране на процеса 69
видеонаблюдение, инструментариум, топология на
комуникационната и информационната среда за
реализиране на процеса на видеонаблюдение
3.7. Телевизионни камери 71
3.8. Обективи 73
3.9. Пренос на видеосигнал 74
3.10. Видеозапис 75
3.11. Комутационно оборудване 75
3.12. Видеодетектори 76
3.13.Wawelet преобразувания 77
3.13.1.Дефиниране на характеристиките и 77
предимствата на wavelet преобразуванията
3.13.2.Съпоставка в честотно-временната плоскост 78

4
3.13.3.Приложение на Wavelet за филтрация на сигнали 81
3.14. Експериментална обработка на 82
видеоизображения
3.15. Обработка на видеоизображения в Wavelet GUI ( 86
Wavelet 2D)
3.16. Кадрова обработка на видеоизображение 90
3.16.1. Алгоритми и симулационни програми за 90
вторична обработка на изображение
3.16.2. Симулационни програми за анализ, обработка, 90
сегментиране и определяне на информативни
признаци на изображение
3.17. Синтез на симулационна програма за изследване 96
контурите на анализирания обект
3.18. Синтез на симулационен модул за селекция и 98
копиране на контур на подвижен обект
3.19. Синтез на симулационен модул за анализ и 100
интерполация на подвижни обекти
3.19.1. Функционални елементи 100
3.20. Трафик монитор 103
3.21. Невроматрични процесори за обработка и 105
мониторинг на видеоизображения
3.22. Приложение на невроматричните процесори в 111
системите за разпознаване
3.23. Инструментални модули 115
3.24. Апаратни средства 117
3.25. Типова структура на апаратните средства 118
3.26. Реализация на приложни системи 118
Въпроси за самоподготовка 125
ЗАКЛЮЧЕНИЕ 126
ЛИТЕРАТУРА 127

5
 ОСНОВНИ ТЕРМИНИ И СЪКРАЩЕНИЯ

Апертура – (Dot Pitch). Разстоянието между точките при

кинескопите на телевизорите и мониторите.
AVI (Audio Video Interleaved) Файлов формат за съхраняване на
цифрово видео под Windows. AVI файловете съдържат аудио и видео
информация, която може да се обработва с хардуер и софтуер,
съвместим с Windows.
BMP - формат за файлове на Microsoft PaintBrush, който е
стандарт под Windows и OS/2.
Вграждане и свързване на обекти – (OLE – Object Linking &
Embedding)
Видеосистеми с висока разделитална способност (High
Defenition Video System – HDVS) Видеосистема за заснемане за новата
телевизионна форма HDTV (High Defenition TV – телевизия с висока
разделителна способност)
Графичен потребителски интерфейс (GUI – Graphical User
Interface)
GEM - метафайлов формат за описване на обектите на едно
изображение
GIF (Graphics Interchange Format)
Дисплей с течни кристали (LCD – Liquid Crystal Display)
DRW - формат за съхраняване на данни
DXF (AutoCAD Drawing eXchange Format)
EPS (Encapsulated Port Script) - формат, намиращ приложение за
съхраняване както на растерни, така и на векторни изображения.
Интелигентно разпознаване на символи (ICR – Intelligent
Character Recognition)
IMG (GEM Image File Format)
Кадри - Единични изображения във видеотехниката.
Кадрова честота (Refresh Rate)
Оптично разпознаване на символи (OCR – Optic Character
Recognition)
Пиксел Съкращение от Picture Element (елемент на картина).
Презредова развивка - Метод за изграждане на изображения.
PCX - широкоразпространен формат при снемането на
монитoрни изображения за по-нататъшна обработка.
SCR - формат за снемане на мониторни изображения под MS
Word (Screen Shots).
Разделителна способност (Resolution)

6
 Телевизия с висока разделителна способност (High Definition
Television - HDTV)
TIFF (Tagged Image File Format)
HPGL (Hewlett Packard Graphic Language) е графичния изходен
формат.
WMF (Windows Metafile Format) е формат, доказал качествата
си при съхраняване на скици без степени на сивото под Windows,
който позволява пестеливо използване на паметта.[11]
WPG (Word Perfect Graphic File Format) е формат за съхраняване
на графични данни на текстообработващата програма Word Perfect.
[17]
QuickTime - възпроизвеждане на цифрово видео в малък
прозорец на екрана на монитора.
Indeo - хардуерно ускорение при възпроизвеждане на
компресирано видео. При последните версии на кодека се използва
wavelets компресия
Cinepak - програма за асиметрична компресия - декомпресия на
цифрово видео във форматите Quicktime и VfW.
DVI (Digital Video Interactive) - поддържа два цифрови
видеоформата.
Real Time Video (RTV) осигуряващ симетрична компресия и
декомпресия на FSFM видео на PC в реално време.
MPEG - Стандарт (Moving Picture Expert Group), MPEG – 1, 2, 4.

7
 ПРЕДГОВОР
Интегрираните системи за физическа сигурност включват в себе
си комплекс от организационни и технически мероприятия за защита
на обектите от всякакво несанкционирано проникване, от
несанкционирано събиране на конфиденциална информация, от
кражби, действия на вандализъм или саботаж. Те намаляват
търговските рискове и опасността от спъване на бизнес процесите.
Интегрираните системи могат и трябва да бъдат използвани в случаи
на настъпване на събития, които са от значение за информационна
безопасност – използване в съдебното производство, корпоративните
разследвания, при промяна на мениджмънт системата на
информационната безопасност на компаниите.1
Взаимосвързаните елементи на интегрираните физически
системи за сигурност включват в себе си:
• система за видеонаблюдение, включително тайно
видеонаблюдение, дистанционни системи за видеонаблюдение,
безжични, разпределени и централизирани системи за
видеонаблюдение;
• аудиоконтрол, включващ дистанционен аудиоконтрол;
• системи за контрол на достъпа (СКД), системи за дистанционен
контрол и управление на достъпа, системи за контрол на работното
време, получаване на информация за местонахождението на
сътрудниците в обектите;
• системи за разпознаване на регистрационните номера в
паркингите;
• защита с технически средства на помещения и обекти от
несанкционирано подслушване, видео шпионаж и събиране на
информация (защита от подслушване с помощта на радиоуреди,
бръмбари за подслушване, радио- скенери, с помощта на ИК скенери,
акустически и вибро-акустически средства за подслушване, контрол
на телефонните линии, линии на кабелната телевизия, електрическите
мрежи и пр.);
• контрол на радиационната безопасност, с цел защита от
радиационен терор;
• различни системи за всеобхватна охранна и пожарна
сигнализация;
• монтиране на бариери, турникети,шлюзови камери и пр.;

1. ДКСИ, Методика за изграждане и оценка на средствата и системите

за физическа сигурност на класифицираната информация, С., 2012

8
 • комплекс от средства за защита от силово проникване или
нападение от престъпни групировки.
Интегрираните системи за безопасност могат да бъдат изградени
в различни отдалечени обекти с общ център за управление.
В настоящо време системите за видеонаблюдение включват в
себе си не само стандартните възможности за възпроизвеждане и
запис на видеоинформацията от камерата. Без участието на човека, те
могат да решават автоматично редица задачи, като се започне от
обикновена детекция на движения в обхвата на видеонаблюдението и
се стигне до извършването на точно преброяване на преминалите
автомобили или хора (система за преброяване на посетителите).
Системите за видеонаблюдение сами по себе си не са завършени
охранителни системи. И ако целта е пълноценна охрана, то успоредно
със системата за видеонаблюдение е необходимо да се изгради
контрол на достъпа.
Някои от моделите на системи за видеонаблюдение отлично се
интегрират с предлаганите системи за контрол на достъпа. Цифровите
видеонаблюдателни системи, които се предлагат, не само изобразяват
и записват информацията, но могат да извършват анализ и да реагират
на нея.
През последната година системите за видеонаблюдение се радват
на особена популярност. PC базираните (компютърни) системи за
видеонаблюдение съчетават в себе си много възможности за запис на
видео и звук. Същността на една такава система е охранителната
платка (кепчър), която цифровизира, записва и компресира сигнала.
Сред възможностите на софтуера са:
• Запис на видео и аудио сигнал в реално време;
• Наблюдение през WEB;
• Търсене и възпроизвеждане на записи;
• Отдалечено преглеждане на записи (по интернет);
• Известяване за дадено събитие чрез SMS и E-mail;
• И много други функции.
Важен момент от изграждането на една такава система е доброто
проектиране. Проектирането, изграждането и поддържането на
системи за видеонаблюдение са според изискванията и нуждите на
потребителите.
Правилно проектирана системата за контрол на достъп гарантира
много високо ниво на ефективност, чрез ограничаване на достъпа до
контролирания обект. Необходимо е осъществяване на отличен
контрол и управление на персонала и потребителите чрез
интелигентен софтуер.

9
 Сред възможностите на един такъв софтуер са:
• Дефиниране на групи и графици за всяка входно-изходна
точка;
• Разпечатване на справки за изработено време, закъснения,
наличен персонал и др;
• Съхраняване на необходимата информация и позволяване на
достъп до определени точки;
• Записване на всички данни от системата на компютър;
• Много функции за експортиране и конвертиране на
информацията.
В основата на системите за видеонаблюдение стоят видеокамери,
видеокарти и софтуер. Тези продукти непрекъснато се обновяват, като
се застъпват последните новости в технологията – патентована
технология за детекция на движението, MPEG – 4 компресия във
видеозаписите, синхронизиран запис на звук и богати опции за
отдалечено наблюдение.
Предимствата на системите за видеонаблюдение са:
• по -функционални и лесни за използване;
• по – надеждна и удобна поддръжка;
• непрекъснато се усъвършенстват.
Компютърните системи за видеонаблюдение комбинират
следните компоненти:
• подходяща компютърна конфигурация;
• необходим брой охранителни камери;
• преносна среда за видео / аудио данните - коаксиален кабел или
безжични устройства;
• охранителна платка за дигитализация на видеосигнала;
• софтуерен пакет.
Връзката между компютърната система и камерата се
осъществява посредством охранителната платка, която прехваща и
конвертира постъпващия аналогов видеосигнал. Софтуера компресира
видео и аудиоданните и ги записва върху твърдия диск, съставяйки
подробен отчет на времената на регистриране на всяко събитие.
Постъпващата информация се показва на оператора или на
отдалечения потребител в реално време, а системата има задача да
осъществи предварително зададените и дейности при регистрация на
събитие – например да активира други външни устройства, изпраща
e-mail съобщения, свързва се с друга компютърна система и др.

10
 Фирмите създаващи необходимия софтуер постоянно подобряват
версиите предоставят и редица нови възможности.2 Сред последните
съществени подобрения са:
 усъвършенствани системи за контрол и достъп на
потребителите;
 Full - screen режим на конзолната програма;
 Post / pre – alarm режим на запис;
 Синхронизиран плейбек на аудио и видеозаписите;
 Поддръжка на множество мрежови карти и нови PTZ
устройства.
Компютърните системи за видеонаблюдение комбинират
следните компоненти:
 подходяща компютърна конфигурация;
 необходимият брой охранителни камери (PAL / NTSC);
 преносна среда за видео/аудио данните - коаксиален кабел или
безжични устройства;
 охранителна платка за дигитализация на видеосигнала;
 софтуерни пакети.

2. www.sectron.bg

11
 ГЛАВА ПЪРВА
ИНТЕГРИРАНИ СИСТЕМИ ЗА ФИЗИЧЕСКА СИГУРНОСТ

1.1. Структура и основни характеристики на технологичните

системите за сигурност. Предназначение, структурна схема,
функции и алгоритъм на действие на технологичните системите
за сигурност
1.1.1 Въведение
Системите за сигурност се проектират с цел ограничаване на
достъпа до обекти с ценни предмети и информация, следене и контрол
на човекопотока през площите на даден обект, контрол на работно
време, сигнализиране при нарушаване на установените ограничения,
лесна и недвусмислена идентификация на нарушителя, както и
документиране на нарушението. Всяка от гореописаните цели се
реализира от отделна подсистема, като всички подсистеми в общият
случай образуват цялостна система за сигурност на обекта, като
взаимодействат помежду си и обменят информация.3
Предимства на системата:
• Предотвратяване на загуби от кражби и изтичане на
информация;
• Повишаване на вътрешния контрол;
• Улесняване при откриването на нарушители.
Видовете охранителни системи са:
 Сигнално-охранителни системи – С използването на подобен
род системи се цели предотвратяване на злонамерен достъп до площи
от обекта или целия обект посредством устройства за детекция на
движение в охраняемите обеми, детекция на проникване откъм
периферията на обекта чрез охрана на стъклените площи, врати, леки
стени и др. След обработка регистрираните сигнали се препращат към
организация за централизиран мониторинг за вземане на мерки.
 Системи за контрол на достъп и работно време – От една до
хиляди врати могат да бъдат контролирани от системите за контрол на
достъп. Всеки който трябва да има достъп ще получи карта чрез която
по безконтактна технология ще може да получава достъп до желани
помещения, през желани дни и в желани часове. Контролирането на
работното време на персонала също е лесна задача за системите, които

3. Слатински Н., Сигурността — същност, смисъл, съдържание. С., Военно

издателство, 2011.стр.34

12
се предлагат, като това е особено подходящо при заплащане по часови
ставки.
 Системи за видеонаблюдение – Състоят се от взаимодействащи
помежду си устройства за заснемане на видеопоток, устройства за
събиране и визуализация на изображенията и устройства за запис на
получените сигнали. Подобен род системи са незаменими при
изграждане на охрана на обекти от голям и среден мащаб с наличие на
локална физическа охрана. Тази система изпълнява ролята на вашите
"незаспиващи очи", бдящи 24 часа в денонощието за това, което се
случва в критично важните точки от наблюдавания обект.4

1.1.2. Предназначение, структурна схема, функции и

алгоритъм на действие на системите за охрана
• Сигнално – охранителните системи включват датчици
(аналогови и цифрови), контактори за врати и прозорци, контролни
панели, клавиатури и сирени.
• Видовете датчици - те са делят на обемни (инфрачервени),
магнитни и за удар и счупено стъкло. Особено важно при изготвяне на
проект за сигнално – охранителна система е да се вземе в предвид
какво ще се охранява, дали е открита или закрита зоната на
охраняване, както и дали преминават животни през нея. Съвременните
датчици са проектирани така че да осигуряват защита срещу
засичането дребни животни, използвайки патентована комбинация от
модерни оптични елементи и цифрови обработващи технологии. В
днешно време най – използвани датчици са инфрачервените датчици
или наричани още обемни. Съществува и нова генерация от
професионални анализиращи разпространението на движението PIR
датчици, съвместени с датчици на удар и чупене на стъкло. Датчикът
осигурява анализ на условията на околната среда в целия честотен
спектър на разпространението на движението. Той приема звуците на
счупено стъкло, които произвеждат два последователни сигнала с
различни честоти “SHOCK” (Удар) и “GLASS” (Стъкло). Уникално
сфазираната схема за детекция на честотите позволява детектирането
и на сигнала от удара, и на силния сигнал от чупене на стъклото, като
така представлява датчик, свободен от фалшиви аларми.
Съвременните датчици не трябва да се монтиран на прозореца, когато
осигурява защита от шумове и ви позволява да защитите няколко
прозореца с един датчик. Датчиците могат да комбинира огледална

4. Лалев, Хр., Системи за видеонаблюдение, Тр., 2008 , стр.76

13
оптика и цифрова технология за превъзходно прехващане и
несравнима гъвкавост:
• Силно отразяващото огледало осигурява прецизна, неизменяща
се диаграма;
• Големи количества от инфрачервена енергия се събират и
фокусират директно върху чувствителния компонент на устройството;
• Вграден микропроцесор изпълнява редица от математически и
логически функции, като така позволява патентованата технология на
DSC Multi-level Signal Processing (MLSP) да определя сигнала по-
ефективно;
•Доставя се в комплект с шарнирна конзола;
•Датчикът може да бъде монтиран на стена, ъгъл, или на таван за
допълнителна гъвкавост.
•Контролния панел наричан още централа имаща възможност за
връзка към избран датчик. Централата е предназначена чрез
радиоканали или свободен телефонен чифт да получава и обработва
сигнали постъпили от охраняващите технически средства. При сигнал
постъпила в нея за пробив в сигурността тя може да изпрати известие
на мобилният Ви телефон или друг посочен телефон, да я извежда на
LCD дисплей или до компютър. Съществува широка гама от
контролни панели с вградени от 4 до 32 зони на охрана. Съществува
възможност за Индивидуално програмиране според нуждите на
клиента и сложността на обекта. Те включват и Буфер при прекъсване
на захранване.
• Контактори за врата и прозорец се поставят на входове и
уязвими места. При опит за нахлуване разбиване или чупене, алармата
се задейства. Отчитат брой влизания и излизания в и от дома.
• Сирени – Срената е свързана с всички охраняеми зони.
Звуковата сигнализация предупреждава за всеки опит за нахлуване
или за забравен отворен прозорец. Силата на звука е достатъчна, за да
предупреди Вас или съседите Ви за опасност и да предотврати опит за
нахлуване . Има бронирани сирени. Те са предназначени за офиси,
апартаменти, магазини, банки и др. Изработени са от стоманена
ламарина с полиестерно покритие. Бронираните сирени се делят на
две големи групи в зависимост от степента на защитеност – единично
и двойно бронирани.Към тях пожелание на клиента може да се
монтира и сигнална лампа 12V/ 5W. Всички сирени имат мостово
усилвателно стъпало и вграден електродинамичен излъчвател,
работния ток е 1,4 А, управляването става чрез отпадане на + 12V.

14
 • Контактори за врата и прозорец – Поставят се на входове и
уязвими места. При опит за нахлуване разбиване или чупене, алармата
се задейства. Отчитат брой влизания и излизания в и от дома.
• Клавиатури (централа) – те имат звуков индикатор (зумер) и
бутони за въвеждане на командите. Светодиодните (LED)клавиатури
имат светлини индикатори за група от зони и за състоянието на
системата. Течникристалните (LCD)клавиатури имат буквено –
цифров индикатор. Клавиатурите се използват за изпращане на
команди към системата и показват текущото и състояние.
Клавиатурите трябва да бъдат монтирани на удобни места в
защитаваните обекти в близост до входните врати. При постъпване на
сигнал от датчик който е в процес на аларма ще бъде индикиран с
мигане на съответни светодиоден индикатор на LED клавиатурите или
чрез писмени съобщения на LCD клавиатурата.

Фиг. 1.1. Структурна схема на физическа система за сигурност

• Системи за контрол на достъп и работно време – Правилно

проектирана системата за контрол на достъп гарантира много високо
ниво на ефективност, чрез ограничаване на достъпа до контролирания
обект.

15
 Осъществява се отличен контрол и управление на персонала и
потребителите чрез интелигентен софтуер. 5
Структурната схема на такава система съдържа следните
компоненти ( фиг.1.1)
• Сървъри за контрол на достъпа – те обработват получените
данни, показват съобщение за транзакция на клиентските станции и
запаметяват данните за транзакцията в базата данни
• Контролер – при постъпване на данни от четеца подадени от
картата и в зависимост от параметрите на оторизация на притежателя
на картата, запаметени в паметта на контролера, изпраща съобщение
за преминаване или отхвърляне към четеца
• Четец за безконтактни карти – те са инсталирани в близост до
главните входовете и изходите на сградите. Преминаването през
контролните пунктове се осъществява чрез доближаване на картата до
четеца. Четеца предава данните от картата към контролера.
• Електромагнитен насрещник за врати
• Пропускателни съоръжения като турникети, ниски и високи
въртящи се врати, бариери
• Потребителски софтуер – трябва да има възможност за лесно и
интуитивно конфигуриране на топологията на мрежата, да подържа
много езици, да е съвместим с различните версии на Windows,
подържане на разнообразни формати за карти и четци, контрол на
работното време и посещенията, възможност за връзка със системите
за видеонаблюдение, пожароизвестяване и СОТ, онлайн обновяване
на версията, вграден софтуер за генериране на отчети.
Сред възможностите на системата са:
• Дефиниране на групи и графици за всяка входно-изходна
точка.
• Разпечатване на справки за изработено време, закъснения,
наличен персонал и др.
• Съхраняване на необходимата информация и позволяване на
достъп до определени точки.
• Записване на всички данни от системата на компютър.
• Много функции за експортиране и конвертиране на
информацията.
• И много други функции.
Необходимата техника за една система за контрол на достъп е:
• Четец за карти;

5. Дяконов В.,Абраменкова И., MATLAB обработка сигналов и

изображений, Питер, Санкт-Петербург, 2002., стр.254

16
 • Контролер;
• Безконтактни карти;
• Компютър за записване и обработка на данните.
Предназначението на системите за контрол на достъпа и
работното време е да контролира преминаването на хора и превозни
средства през територията на охранявания обект.
Контрола на достъпа са основава на индентификация на обекта
посредством RFID безконтактни карти, пръстови отпечатъци, кодове,
маркери за превозни средства или други идентификатори, съобразени
с изискванията на клиента. На картите могат да бъдат отпечатани
персонални данни и снимка на техните притежатели. На посетителите
могат да бъдат давани временни пропуски (пропускателни карти).
Системата за контрол на достъпа може да бъде интегрирана с други
обхващаща интегрираната система за сигурност като системи за
CCTV наблюдение, DVR, защита на периметъра и откриване на
нежелателно проникване. Интегрирането се изпълнява посредством
серийните портове на елементите на системата, LAN връзка или
посредством сухи контакти.

1.2. Компоненти и модули за изграждане на системите за

охрана
Системите за сигурност се проектират с цел ограничаване на
достъпа до обекти с ценни предмети и/или информация, следене и
контрол на човекопотока през площите на даден обект, контрол на
работно време, сигнализиране при нарушаване на установените
ограничения, лесна и недвусмислена идентификация на нарушителя,
както и документиране на нарушението. Всяка от гореописаните цели
се реализира от отделна подсистема, като всички подсистеми в
общият случай образуват цялостна система за сигурност на обекта,
като взаимодействат помежду си и обменят информация. Съществува
три основни групи на системите за охрана: сигнално – охранителна,
система за видеонаблюдение и система за контрол на достъпа и
работното време.6

1.2.1. Интегрирани системи за физическа сигурност

Основната функция на стандартна сигнално – охранителна
система е да охранява малки пространства като къща, апартамент,
офис и др. . Да уведомява Вас или съответната СОД фирма за всеки

6. ДКСИ, Методика за изграждане и оценка на средствата и системите

за физическа сигурност на класифицираната информация, С., 2012, стр.23

17
опит за проникване или възникнал проблем със сигурността. Една
система за сигурност може не само да Ви предпазва от кражби.
Според индивидуалните Ви нужди може да се съчетае с
видеонаблюдение, пожароизвестителна система, контрол на достъпа.
Този вид системи включват датчици (аналогови и цифрови),
контактори за врати и прозорци, контролни панели, клавиатури и
сирени.
• Контролен панел (централи) – Централата е този компонент без
който е невъзможно изграждането на каквато и да е охранителна
система . Това всъщност е този електронен блок към който се свързват
всички останали компоненти които съставляват системата. Към тези
устройствата могат да бъдат свързани различни сензори като обемен
датчик (ПИР), датчик на вратата и т.н. с което да се повиши защита на
вашето имущество (жилище). При изградена такава система, каквато и
да е алармена ситуация активира алармата или автоматичното
набиране на предварително въведени 4 различни номера (напр.:
мобилен телефон, телефона на обслужващата Ви охранителна фирма,
охраната в жилищния блок, телефона в офиса Ви, телефон на
полицията). Вратата се отваря само от регистрирана RF карта или
въвеждането на ПИН, а опита да се влезе с нерегистрирана карта води
до задействане и на алармата.
От това каква централа е избрана най-вече зависи какви ще са
възможностите на изградената алармена система като цяло. Най-
съществените от потребителска гледна точка характеристики са:
1). Начина на активиране и дезактивиране(управление):
- Най-разпространени са централите с клавиатури. При тях за
дезактивиране от клавиатура се въвежда предварително зададен и
известен само на собственика код.
- Друга разновидност са централите с дистанционно
управление.При тях всички операции по нормалната им употреба се
извършват с бутоните на дистанционно управление подобно на тези
които се използуват за автоаларми.
- Най-ниския клас централи се задействуват със секретен ключ
който собственика трябва да носи със себе си и не е по различен от
ключ за пощенска кутия например. С такива централи се изграждат
охранителни системи за по малко отговорни обекти.
2). Броя на зоните - това определя възможността за разделяне на
обекта на условни зони и локализирането на проблем в тях.Ако
например искате да охранявате обект с 3 помещения и централата ви
има само 2 зони то 2 от помещенията трябва да се свържат в обща
зона и при възникване на алармено събитие (проблем който е

18
задействал алармата) няма да можете да локализирате точно в кое от
двете е проблема.
3). Изключване (байпасване) на зони - тази характеристика дава
възможност системата да се включва в режим на частична охрана като
някои от зоните не се охраняват. Например ако имате куче и то е
затворено в 1 от помещенията на охранявания обект по този начин
можете да включите охраната на всички други помещения с
изключение на това.
• Датчици – Ако за централата може да се каже че е сърцето на
охранителната система, то за датчиците може да се каже че са очите и
ушите й. Правилния подбор на типа датчици и мястото на монтаж
определят в най-голяма степен нивото на сигурност което системата
осигурява. Избора и най-вече броят на датчиците се определя в голяма
степен от архитектурата на обекта, от разположението на стаите и
мебелировката в тях. Взема се под внимание и наличието на домашни
любимци, а ако се говори за производствени помещения - статичните
заряди, радиосмущения, по-високите температури, гризачи и др. Има
няколко основни видове датчици, от които най-важните са:
1). Обемни (инфрачервени) датчици за движение. Това са
датчиците които се използуват най-често. Служат за засичане на
движещи се в обхвата им обекти. Най-разпространените обемни
датчици имат обхват около 10 метра и ъгъл на засичане около 180°.
Обикновенно се монтират в някой от горните ъгли на помещението
което трябва да се охранява. Има две техни особеност които трябва да
се има предвид: стъклените прегради са непрозрачни за тях; те засичат
всякакъв вид движение, така че освен на движещ се човек ще реагират
и на кучето или котката които се намират в помещението което
охраняват и дори на перде разклатено от вятъра. Делят се на две
групи:
- Аналогови - Тяхната цена е малко по-ниска. Това е за сметка на
качествата им. Основния недостатък при тях е че по-често генерират
фалшиви сработвания, дължащи се например на пикове в
захранващото напрежение. Освен това чувствителността им е
сравнително по-ниска.
- Цифрови - Това е по-нова технология. При тях сигналите
предварително се дигитализират. Благодарение на това всички
обработки върху тях са цифрови. Това значително увеличава
надеждността, прецизността и чувствителността им. Освен това
фалшивите сработвания при тях са снижени до минимум.
2). Магнитни датчици. Тези датчици се монтират на врати или
прозорци и задействуват при отварянето им. Състоят се от две части -

19
подвижна и неподвижна. Подвижната се монтира на вратата или
прозореца, а неподвижната на рамката.
3). Датчици за счупено стъкло. Тези датчици следят звуковия фон
в помещението и реагират единствено само на специфичния звук
който се получава при счупване на стъкло.
• Клавиатури – Въпреки че клавиатурите са част от комплекта на
централата, понякога се налага поставянето на допълнителни такива.
Те трябва да са атрактивни, удобни и лесна за употреба. Поставя се на
най – удобното и достъпно за място Обикновено в близост входовете
и изходите. Клавиатурата се използва да ни уведомява за задействия,
зони, проблеми. Клавиатурите са два вида с LED или LCD дисплей,
семпъл и елегантен дизайн. Те имат звуков индикатор (зумер) и
бутони за въвеждане на командите. Светодиодните (LED) клавиатури
имат светлини индикатори за група от зони и за състоянието на
системата. Течникристалните (LCD) клавиатури имат буквено –
цифров индикатор. Клавиатурите се използват за изпращане на
команди към системата и показват текущото и състояние.

Фиг.1.2. Примерна схема за свързване на клавиатури към

централа

Те трябва да притежават следните характеристики:

-клавиатура с LCD дисплей

20
 -да е съвместима с охранителната централа
-индикация за готовност на системата за поемане под охрана
- вграден зумер
-функционални бутони за възможност за програмиране /избор на
дадена група от зони, управление на програмируемите изходи/
-възможност да показва информационни съобщения, алармени,
технически и запаметени събития, които се следят от охранителната
централа
-да може да се свързва с основната централа паралелно с не
повече от четири проводен кабел /захранващ + комуникационен
шлейф
 Клавиатура със светодиодна индикация за :
-да е съвместима с охранителната централа;
-индикация за готовност на системата за поемане под охрана;
-възможност да показва, алармени съобщения от нарушена зона;
-вграден зумер;
-функционални бутони за възможност за програмиране /избор на
дадена група от зони, управление на програмируемите изходи/;
-да може да се свързва с основната централа паралелно с не
повече от четири проводен кабел /захранващ + комуникационен
шлейф/.
• Контактори за врати и прозорци - Поставят се на входове и
уязвими места. При опит за нахлуване разбиване или чупене, алармата
се задейства. Отчитат брой влизания и излизания в и от дома.
• Сирени – Срената е свързана с всички охраняеми зони.
Звуковата сигнализация предупреждава за всеки опит за нахлуване
или за забравен отворен прозорец. Силата на звука е достатъчна, за да
предупреди Вас или съседите Ви за опасност и да предотврати опит за
нахлуване . Микропроцесорните автономни сирени са предназначение
за работа с по – сложни алармени системи от по- висок клас. Те могат
да излъчват няколко типа звуци, в зависимост от това кои датчик на
алармената система е задействан. Друг вид сирени са двупроводните,
те са предназначени да работят с всички видове алармени системи.
Друго предимство е тяхната ниска цена.

1.2.2. Системи за контрол на достъпа и работното време

Предназначението на системите за контрол на достъпа е да
контролира и регулира преминаването на хора и превозни средства.
Контрола на достъпа се основава на идентификация на обекта
посредством RFID безконтактни карти, пръстови отпечатъци, кодове,

21
маркери за превозни средства или други идентификатори, съобразени
с изискванията на клиента.
На картите могат да бъдат отпечатани персонални данни и
снимка на техните притежатели. На посетителите могат да бъдат
давани временни пропуски (пропускателни карти). Системата за
контрол на достъпа може да бъде интегрирана с други обхващаща
интегрираната система за сигурност като системи за CCTV
наблюдение, DVR, защита на периметъра и откриване на нежелателно
проникване. Интегрирането се изпълнява посредством серийните
портове на елементите на системата, LAN връзка или посредством
сухи контакти.

Фиг.1.3. Система за контрол на достъпа

Общите приложения на тези системи са:

• Системата контролира влизането в сградата и ограничените
зони
• Идентификацията на оторизирания персонал става посредством
доближаване картата до четеца
• Вратите се заключват посредством електрически насрещници за
врати. Насрещниците заключват вратата когато към нея не се подава
захранване. Подаването на захранване освобождава вратата

22
 • Системата за контрол на достъпа са управлява от работна
станция за контрол на достъпа
• В централната зала за управление се разполагат сървъри за
контрол на достъпа и работна станция за управление
• Сървъра може да бъде използван като платформа за централния
управляващ компютър, която да интегрира различни подсистеми
• Сървъра за контрол на достъпа комуникира с другите
подсистеми
Системите за контрол на достъпа включват следните елементи:
• Сървър за контрол на достъпа
• Контролер
• Четец за безконтактни карти
• Електромагнитен насрещник за врати
• Пропускни съоръжения
• Потребителски софтуер
Четците на картата се инсталират в близост до главните входове
и изходи на сградата. Преминаването през контролните пунктове се
осъществява посредством доближаване на картата до четеца. Четеца
предава данните от картата към контролер. Контролера проучва
получените данни и в зависимост от параметрите на оторизация на
притежателя на картата, запаметени в паметта на контролера,
изпраща съобщение за приемане или отхвърляне към четеца. Четеца
отваря вратата или издава светлинен или звуков сигнал за отхвърляне.
Контролера изпраща съобщение до сървъра съдържащо данни за
изпълнената транзакция. Сървъра обработва получените данни и
показва съобщение за транзакцията на клиентската станция и
запаметява данните за транзакцията в базата данни.
Четците за карти са инсталирани при входовете на
чувствителните зони в сградата. На аварийните изходи, трябва да бъде
позволено свободно излизане. В случай,че дадена контролна врата
остане отворена за период надвишаващ конфигурираното разрешено
време ще бъде генерирана аларма. При отворена врата ще бъде
активирана локална аудио аларма, а на клиентската станция ще бъде
показано съобщение за аларма (врата държана насилствено отворена).
Компонентите на системите за контрол на достъпа са:
 Четец за безконтактни карти – обикновено изглеждат елегантно
и семпло устройство монтирано в изработен от устойчив на
атмосферни влияния пластмасов корпус.

23
 Фиг.1.4. Четец на карти
Те имат светлинна индикация обикновено сигнализираща
работен режим, разрешен достъп и забранен достъп. В повечето
случаи имат и звукова индикации за разрешен достъп. Обхвата им на
разчитане на безконтактна карта е около 15 см. Обикновенно
съдържат и нормално отворен (нормално затворен) релеен изход за
управление на пропускните съоръжения (Relay) с възможност за
задаване на време.
 биометричен четец – Биометрията вече навлиза в бита ни, така
както направиха Интернет и мобилните телефони. Биометрията
включва технологии сканиращи лица, ръце, ирис, глас и др.
Съотношението сигурност-цена при сканирането на пръстовия
отпечатък в сравнение с другите биометрични методи обаче е най-
рентабилно, а пазарният дял на технологиите с пръстов отпечатък
спрямо всички останали биометрични технологии е 52%. Пръстовият
отпечатък е и най-популярният и най-удобен начин за идентификация
на личността. Той се сама регенерира дори да бъде наранен, протрит
или порязан. Остава почти постоянен през целия наш живот.

Фиг.1.5 Биометричен четец

 контролер за отдалечен достъп

24
 При рутинна работа на системата, всички функции за контрол на
достъпа са управлявани от контролера, който предава на сървъра
данните за транзакция и съобщение за аларма или неизправност. В
случаи на неизправност на сървъра системата за контрол на достъпа
трябва да функционира нормално. Веднага след възстановяване на
функционирането на работната станция, контролера актуализира
сървъра с всички събития , които са станали по време на
неизправността. Контролерът е напълно независим с достатъчно
памет за съхранение на данните за притежателите на карти и четците.
В случай на повреда в сървъра или повреда в комуникацията между
контролера и сървъра, той подържа рутинно функциониране на
контрола на достъпа до отстраняване на неизправността, след което
предава не сървъра и на работната станция всички запаметени
събития, които са станали по време на повредата. Обмяната на данни
межди контролера и сървъра не смущава нормалната функция на
контрола на достъп и не предизвиква никакви допълнителни
забавяния при отваряне на вратата за оторизиран притежател на бадж.
Времето за реакция (време между представянето на
идентификационния бадж при четеца на картата и предоставянето или
отхвърлянето на достъп) на които и да е четец на карти в системата е
не по дълго то 0.1 – 0.2 секунди. Съществуват контролери които са в
състояние да управляват до 31 четеца на карти, в случаи когато трябва
да се включат повече четци, се налага използването на допълнителни
контролери. Използвания интерфейс за комуникация е RS-485 и RS-
232. Има контролери които притежават интелигентна разширителна
шина и TCP/IP поддръжка. Контролерите са напълно независими с
достатъчна памет за съхранение на данните за притежателите на
карти, както и нива за достъп и времеви групи. Другото тяхно
предимство е че 100 % работят офлайн, като след възстановяване на
комуникацията предават на сървърите информацията за запаметените
събития, възникнали по време на повредата. Контролера съхранява
конфигурационните си параметри във файл или файлове. Тази
файлове могат да бъдат изпратени до сървъра или до работна станция
за тяхното архивиране.7

7. Лалев, Хр., Системи за видеонаблюдение, Тр., 2008 , стр.56 - 61

25
 фиг.1.6. Схема на свързване на контролер

 Биометричен контролер – той е неразделна част от една

модерна система за контрол на достъпа и работното време.
Обикновено биометричните контролери са проектирани и
произведени със сензор и алгоритъм, базиран на биометрична
технологии подържащи възможност за прецизно разпознаване на
пръстови отпечатъци. Те са изградени от сензор за пръстов отпечатък,
клавиатура съдържаща функционални клавиши, дисплей. Сензорите
обикновено имат специално покритие за да могат да разпознават
безпроблемно сухи и влажни пръсти. Начините за индентификация
можа да се осъществява както с пръстови отпечатъци, така също и
чрез парола и RF карти.

фиг.1.7. Биометричен контролер

 Пропускни съоръжения – неделима част от системите за

контрол на достъпа са пропускателните съоръжения. Те биват
турникети, въртящи се врати и сензорни бариери. Турникетите са

26
подходящи за бизнес центрове, индустриални зони, банки, спортни и
развлекателни центрове, а също така и за обществения транспорт.

фиг.1.8. Турникети

Те са изключително подходящи за места на които влиянието на

околната среда е минимизирано, а бързината на преминаване на
потока от хора е от значение.

фиг.1.9. Въртящи се врати

Въртящите се врати са много подходящи да се поставят на

входните точки при преход в различни райони. Със своята
разнообразност и привлекателност са подходящи за един
архитектурно издържан дизайн.

1.3. Програмно осигуряване и алгоритми на действие на

системите за охрана реализирани на базата на RFID технология.
1.3.1. Алгоритъм на действие на системите за контрол на
достъпа и охрана реализирани на базата на RFID технологиите
RFID технология – навлиза бързо в нашето ежедневие. В превод
RFID означава радио – честотна идентификация. Радио – честотната
идентификация /RFID/ е технология, която позволява без човешко
участие да се снемат данни на базата на електромагнитни вълни.
Принципът на RFID е използването на електронен карти, който под

27
въздействието на изпратените към него електромагнитни вълни
започва да “размишлява” и да изпраща обратно данни към системата.
На картите има възможност да се записват данни за предмета, за
който е предназначен.
• Картата има възможността за запис на информация до няколко
мегабайта
• Позволява да бъдат въведени възможно най-голям обем данни
за носителя
• Записът и снемането на информацията става от разстояние
посредством антени-четци
• Възможно е да бъде разчитана информация от огромен брой
карти едновременно.
• Преимущества на RFID са:
• Многократно записване и променяне на данни от
упълномощените потребители.
• Прочитане на информацията на множество карти, които се
намират в полето на детекция
• Картите са с неограничен капацитет за запис на информация.
• Както всеки дигитален носител, RFID картата може да бъде
предпазен с код (при запис и при четене) т.е. да бъде кодиран с цел
защита на информацията.
• RFID картите могат да бъда променяни във всеки момент.
• Недостатъци на RFID технологията:
• Четенето на картата може да бъде повлияно от средата и да не
бъде разчетен вярно ако се намира в среда, в която има метали,
проводници или течности
• Голямо натрупване на карти един върху друг - не е възможно да
бъдат прочетени, получава се екран
• Колкото и да е възможно четенето на голям брой карти, винаги
съществува възможност някой да не бъде прочетен.
Всеки от нас се среща с RFID в ежедневието си – когато отваряме
вратата на офиса или бариерата на паркинга, доближавайки карта;
когато използваме лифтовете по ски курортите; или чрез
имобилайзера на автомобила си. Факт е, че RFID технологиите вече са
част от нашия живот, но развитието, което предстои ще е поредната
технологична революция.
RFID технологията се състои от два основни компонента – карта,
която е под наблюдение, и четец (антена и приемник). Когато четецът
предава сигнал на определена радиочестота, картата се активира и
изпраща данни обратно към четеца. Четецът изпраща сигнал до
управляващата система, но може да записва и информация обратно

28
върху картата. Има два вида RDIF карти – пасивни и активни.
Пасивните нямат собствена захранваща батерия, а се активират, като
сигналът от четеца създава магнитно поле във вградената в тях
бобина. Това поле захранва електрониката в картата и тя изпраща
сигнал с информацията, записана в паметта. Активният карта има
собствена батерия, която захранва частично или изцяло електрониката
и антената и. Някои карти са с несменяеми батерии, а в други е
предвидена възможност за смяната им.
Ключовият въпрос при избор на карти за дадено приложение е
разстоянието между картата и четеца и количеството на
информацията, която ще съдържа. Пасивните карти трябва да са близо
до четеца – обикновено до около метър, и могат да записват по-малко
информация. Активните могат да се намират на над сто метра от
четеца и да съхраняват повече информация. 8
RFID четците също са два вида – фиксирани и преносими.
Фиксираните са устройства, които автоматично четат картите, без да е
необходим интерфейс или преносимост. Те обикновено са свързани
директно към компютърна мрежа и имат вградени възможности за
прочит и прехвърляне на данните. Използват се главно за събиране на
информация за местоположение или работа, която се върши в
момента. Най-често представляват „станция” за преминаване.
Преносимите RFID четци са джобни устройства с Windows CE, които
се използват в сферата на търговията, те приличат на
разпространените четци на баркодове. Те могат да се носят от хора
или да се прикрепват към товаръчни машини. На принципа на работа
на RFID картите са създадени така наречените етикети, които
наподобяват бар код, но с тази разлика че те могат да съдържат по
голям обем информация и тя може да се променя неограничено.
Въпреки многото си предимства RFID все още не може да изтласка
баркодовите етикети, които започват своята кариера през 1974 г.
върху пакети с дъвка. Между недостатъците на RFID етикетите са по-
високата цена и по-малката точност в сравнение с баркода. Всички
други показатели са по-добри. RFID етикетите съдържат повече
информация, a за записването и после за събирането на данните са
необходими по-малко време и труд. Освен това могат да обменят
двупосочно информация и да се препрограмират. И както вече стана
ясно – RFID етикетите както и картите не се нуждаят от пряка
видимост и могат да се четат автоматично. Те са и по-удобни, защото

8. Лалев, Хр., Системи за видеонаблюдение, Тр., 2008 , стр.127

29
не е необходимо да бъдат поставени по определен начин, за да се
прочетат.
За съжаление и двете технологии – RFID и баркодът, не
предлагат защита срещу кражба, защото всеки етикет може да бъде
отстранен.
Предимствата на RFID етикетите и картите позволяват
разнообразни приложения. Топлофикация или Софийска вода
например могат да отчитат показателите на водомерите и
топломерите, като застанат пред вратата ви, без да е необходимо
някой да ги чака в къщи. Също така те няма да могат да надписват,
защото записът на данните ще е автоматичен. Така вече постъпват в
една община в САЩ, но за нас това изглежда далечна мечта.
RFID технологията намира вече приложение във военната
индустрия, в болничните заведения, фармацията и много други. Някои
компании са толкова "напреднали", че я използват дори за
проследяване на персонала си.
За да се изгради система за охрана на принципа на RFID
технологиите са необходими безконтактни четци на карти, контролер
и сървър. При доближаване на картата до четеца, той предава
информацията от картата на контролера. О т своя страна контролера
проучва данните получени то картата и в зависимост от параметрите
на оторизация на притежателя на картата, запаметени в паметта на
контролера изпраща съобщение за приемане или отхвърляне към
четеца. Четеца от своя страна отваря вратата или издава светлинна
или звукова сигнализация за отхвърляне. Контролера предава
съобщение до сървъра за извършената транзакция. Сървъра обработва
данните и изпраща съобщение за транзакцията до клиентската
станция и запаметява данните за транзакция в базата данни.

1.3.2. Програмно осигуряване

Програмното осигуряване се осъществява с помощта на
специализиран софтуер, разработки на различни производители.
Access Control Manager предлага богата функционалност за всички
сфери за контрол на достъпа и работното време, като намалява
необходимостта от друг специализиран софтуер. Негови предимства
са:9
 Лесно и интуитивно конфигуриране на топологията на
мрежата
 Поддръжка на много езици

9. www.iss.ru

30
  Съвместимост с MS Windows 7
 Microsoft SQL сървърна база данни
 Поддръжка на разнообразни формати за карти и четящи
устройства
 Контрол на работното време и посещенията
 Възможност за връзка със системите за видеонаблюдение,
пожароизвестяване и СОТ
 Онлайн обновяване на версиите
 Вграден мощен софтуер за генериране на отчети
Всички притежатели на карти имат достъп, базиран на
съоръжението, четеца на карти, час и деня. Системата позволява на
потребителя да определя нивата на достъп. Четците на карти имат
възможността да им бъдат задавани които и да са или всички нива на
достъп, определени в ACS (системата за контрол на достъпа).
Определеното ниво на достъп може да включва който и да е или
всички четци на карти в ACS. Времеви зони могат да се регистрират
на което и да е или на всички нива на достъп, така че да е необходимо
времевата зона да бъде определена само веднъж. Нивата на достъп
могат да бъдат зададени на повече от един четец на карти; на всеки
четец може да бъде преписана определена времева зона.
За контролните зони системата за контрол на достъпа предоставя
следните възможности:
 Предотвратяване на повторен достъп - за целта
характеристиките изискват винаги при влизане и излизане от дадена
зона използването на бадж. Контролните зони винаги инат четци н
карти както за вход, така и за изход при всички портали. Контролна на
зоните е метод за сигурност, предотвратяващ дадено лице да предаде
своя бадж на друго лице за двойно влизане в една зона с една и съща
карта. Предотвратяването на повторен достъп работи по следния
начин:
• Даден притежател на карта, трябва да предостави своя бадж на
входния четец на карти за зоната, в която лицето желае да влезе. След
като веднъж му е даден достъп до зоната, притежателя на картата, не
може да предостави баджа на друг входен четец на карти за същата
зона, без преди това да е представил този бадж на изходен четец на
карти за тази същата зона.
 Предотвратяване по време – Тази система позволява на
потребителя да реши колко време след като притежател на карта е
прекарал баджа си трябва да чака, преди същия бадж да бъде приет
отново от същия четец на карти. Това спомага за предотвратяването

31
на няколкократно прекарване през четеца на една и съща карта с цел
осигуряване на достъп на други лица на врати с турникет.
 Лимит на заетостта – той трябва да ограничава броя на
притежателите на карти, които могат да присъстват в зоната по всяко
време. След достигане на лимита на заетостта, даден притежател на
карта трябва да излезе от зоната като прекара картата си при четеца на
карти, преди да може да влезе друг притежател на карти.

Въпроси и задачи за самоподготовка:

1.Какво е предназначението на интегрираните системи за физическа
сигурност.
2.Какъв е състава на физическите системи за сигурност.
3.Кои са функциите на програмното осигуряване.
4.Опишете предназначението, структурна схема, функции и
алгоритъм на действие на системите за охрана.
5.Дефинирайте основните функции на стандартна сигнално –
охранителна система.
6.Какво е предназначението на системите за контрол на достъпа и
работното време,
7.Кои са компонентите на системите за контрол на достъпа.
8.Анализирайте агоритъма на действие на системите за контрол на
достъпа и охрана реализирани на базата на RFID технологиите.
9.Класифицирайте предимствата и недостатъците на RFID
технологиите.
10. Какви са технологичните перспективи в сигнално-охранителните
системи.

32
 ГЛАВА ВТОРА
СИГНАЛНО - ОХРАНИТЕЛНИ СИСТЕМИ

2.1. Сигнално - охранителни системи.

2.1.1.Предназначение, структура, модули, състав и
функциониране на системите за контрол на достъпа.
Класификация и основни характеристики на системите за
контрол.
Масовото внедряване на постиженията на научно-техническия
прогрес (на информационните и комуникационни технологии,
електрониката и преди всичко - производството на специализирани
интегрални схеми с много висока степен на интеграция доведе до
истински “бум” в развитието и използването на алармените системи.
Обществено-икономическите промени в страната ни през последните
години позволиха демонополизация на дейностите по изработка,
внедряване и използване на охранителна техника. За сравнително
кратък период от време се създадоха множество фирми,
осъществяващи различни дейности в тази насока - производство,
доставка, продажби и монтаж на алармени системи, мониторинг и
физическа охрана (СОД), проектиране, инженеринг, след гаранционна
поддръжка и др.
Използването на сигнално-известителна техника за охрана на
обекти е специализиран вид охрана, включваща проектиране, монтаж,
използване и поддържане на съответна техника за опазване, защита и
сигнализиране на обекти.10
Днес проучването на пазара показва, че съществува голямо
разнообразие на предлаганите видове локални системи за обектова
охрана със сигнално-известителна техника, за чието поддържане и
обслужване е необходимо осигуряването както на скъпо струваща
техника, така и наемането на специално обучени лица, притежаващи
необходимата степен на техническа грамотност и образователен ценз.
Изискванията към лицата, осъществяващи този вид търговска
услуга, са значително завишени. Те трябва да бъдат добре подбрани и
обучени специалисти, подготвени за действие не само при рутинни
нарушения в обектите, но и при възникване на критични ситуации.
Необходимо е да притежават способност за вземане на бързи и
правилни решения, да действат уверено и организирано, да проявяват

10. ДКСИ, Методика за изграждане и оценка на средствата и системите

за физическа сигурност на класифицираната информация, С., 2012, стр.27

33
активност, находчивост, съобразителност. чувство на взаимопомощ и
др.
Що се отнася до оборудването и екипировката им, тя трябва да
включва следните основни елементи:
- мобилни комуникации: система handsfree, позволяваща
изключително бърза и прецизна координация на охранителните и
спасителните екипи;
- буквено-цифрови пейджъри за дежурните оперативни екипи
(системата за пейджинг-известяване е свързана с алармено-
известителната система — групово повикване),
- за по-големи обекти е възможно използването на GPS системи
(Global Position System), позволяваща прецизна координация на всеки
един от екипа;
- прожектори, предназначени за експлоатация в неблагоприятна
среда, както и допълнително оборудване, предназначено за употреба
при екстремни ситуации.
Изграждането на ефективна сигнално-охранителна система
изисква методически подход, позволяващ съпоставяне на
възможностите за реализация на преследваните цели с разполагаемите
ресурси. При изграждането на алармена система (АС) е необходимо
да се спазва определена последователност от действия (стъпки), всяка
от които трябва да бъде съобразена с множество фактори, определящи
в крайна сметка окончателните резултати.
Първата необходима стъпка е оценката на съществуващия риск за
сигурността на обекта. Най-общо рискът се определя като
произведение на вероятността за нежеланото действие, угрозата
срещу него (кражба саботаж, вандализъм и т.н.) и сериозността на
последиците. Ето защо е необходимо да се обърне особено внимание
на преценката за възможните нарушители, определяне на целите и
начина им на действие. Не трябва да се забравя т.нар, вътрешен
нарушител - напр. служител на фирмата, който би могъл да
сътрудничи на лицата, осъществяващи враждебни действия. Особено
важно е щателно да се обследват и отбележат тези пунктове от
характеристиките на обекта и създадената организации на работа
(напр. влизане и излизане в обекта от собствения и външен персонал),
които биха могли да улеснят потенциалния враг. На този етап се
преценяват възможностите за финансиране на задачата - един от най-
важните фактори, определящи мащаба и темповете на реализацията й.

34
 2.1.2. Организационно – технически основи на периметровите
сигнално – охранителни системи
1. Оперативно-техническа и сигнално-охранителна техника
Oт гледна точка на самото приложение и предназначение
съвременните технически средства в бизнес сигурността и според
начина на използването, могат да се разделят на две части:
оперативно-технически и сигнално-охранителни средства (системи).11
Оперативно-техническите средства в бизнес сигурността се
изразяват във възможността да се използват фотоапарати,
звукозаписни устройства, телефонни и телефаксни апарати, мобилни
и стационарни съоръжения, радио-микрофонни съоръжения,
маркиращи средства, други специални технически средства и
програмни продукти за установяване съдържанието на обработваната
и съхранявана в компютрите и компютърните системи информация.
Целта е да се осъществява негласен контрол с оперативна техника за
установяване и документиране на факти и обстоятелства, имащи
отношение към престъпна дейност, заплахи и опасности, засягащи
бизнесинтересите на фирмени обекти и лица. В това отношение
оперативно-техническите средства имат голямо значение, но са с
ограничена от закона приложимост само за определени периоди от
дейности, поведението и състоянието на наблюдаваните обекти и
лица, застрашаващи законоустановения бизнес. Само изброените в
закона за специалните разузнавателни средства субекти могат да
осъществяват негласен контрол. Но не бива да се забравя, че в
рамките на дадена фирма (офис. банка, предприятие, склад, двор и
пр.) посетителите могат да се подложат на специален контрол, за
което предварително се уведомяват. Ето защо оперативно-
техническите средства са едновременно и част от оперативно-
издирвателната и информационно-разузнавателната дейност в
бизнессигурността.
Сигнално-охранителните и пожароизвестителните средства в
безнессигурността могат да се разглеждат и като средства,
намаляващи (предпазващи) рисковете и опасностите от нежелани
събития, предизвикващи морални и материални загуби в поетите за
охрана и защита фирмени обекти - офиси, банки, предприятия,
складове, магазини, дворове, жилища и хора. Известна част от
техническите съоръжения, средства и апарати могат да бъдат
предварително вградени и в съчетание с другите технически
(електрически, телефонни) инсталации постоянно или временно да се

11. Лалев, Хр., Системи за видеонаблюдение, Тр., 2008

35
използват и за негласно наблюдение. Сама по себе си и най-фината
техника не е нито секретна, нито явна, тя просто е създадена от човека
да служи на човечеството.
Динамичното развитие на обществено-икономическия и научно-
техническия прогрес през миналото и настояще столетия доведе до
създаването на много предпоставки за организиране и използване на
технически средства при охраняване на предварително определени
обекти.
Целта е повишаване на сигурността и безкомпромисност в
охранявания обект, намаляване субективността на човешкия фактор и
поемане под охрана на повече обекти с използването на по-малък
човешки ресурс чрез оборудването им със сигнални (известителни)
технически системи.
Основен градивен елемент на всяка алармена система е
детекторът, контролния панел (в модерните системи) и известяващо
устройство, че е възникналата опасност oт проникване в охранявания
обект.
Детекторът може да се дефинира като техническо-електронно
устройство, част от алармената система, което при регистриране на
нежелано проникване (или опит за проникване) на нарушител в
охранявания обект или помещение, прекъсва (разпада.) нормалното
съпротивление в електрическата верига на зоната в контролния панел.
Контролният панел (алармена централа, система срещу
проникване) е следяща информационна система, регистрираща
промените в детектирането на помещение(я) или отделни техни части
за неоторизирано проникване п сградата и информираща
охранителния състав или изнесената дежурна, която следи неговото
състояние.
Известяващо устройство (сирена) Сигнално-охранителната
система е предназначена:
- да регистрира - основна функция, свързана с детектирането на
злоумишлено действие или пожар, заплашващо сигурността на
охраняваните обекти, предмети или имущество:
- да известява - алармираща система, т.е. система за вдигане но
тревога:
- да задържа или спира - свързана със създаване на пречки или
забавяне на нарушителя;
- да изпълнява контролно-пропускателна функция - документира
и/или управлява пропускането на лица, транспортни средства през
контролно-пропускателни пунктове:

36
 - да има доказателствена функция - подпомага идентифицирането
и уличаването на нарушители;
- да осъществява информационна функция - подпомага бързата и
правилна реакция на обслужващия персонал:
- да има самодиагностираща функция - самостоятелно тестване
на всички изграждащи системата компоненти.
-изпращане на съобщения от локални системи до отдалечен
алармен център.
Класификацията на техническите системи за сигурност се прави в
зависимост oт вида или начина на осъществяване на регистриращата
функция или в зависимост от това дали е реализирана някоя по-
специфична и конкретно приложима по предназначение система. В
последно време се приема следната квалификация на техническите
системи за сигурност:
• периметрови сигнално-охранителни системи;
• оградни периметрови сигнално-охранителни системи;
• подземни периметрови сигнално-охранителни системи;
• контролно-пропускателни технически системи;
• телевизионни системи за наблюдение и контрол;
• технически системи за охрана на помещения и предмети в
тях.
Съществуват големи възможности и разнообразия на
конфигурации, които се предлагат на пазара, но в залегналите теми те
не се разглежда.
Тази класификация в голяма степен е свързана с особеностите на
конкретния обект, но съответства на приетата терминологията
съгласно стандартизираните изисквания на БДС EN 50 132-7.1996,
БДС EN 50 133-7:1999; БДС EN 50 133-2-1 • 1999; EN 50 131 -3 -2000;
EN 50 131 -4:2001. които на практика въвеждат в Република България
изискванията на ISO/IEC чрез европейските директиви от "нов
подход".

2.2. Същност и предназначение на периметровите сигнално-

охранителни системи (ПСОС)
Първите две функции са задължителни за всички системи за
сигурност, докато останалите са характерни за по-сложни и скъпи
системи. Класификацията на системите се прави в зависимост от вида
или начина на осъществяване на регистриращата функция или пък в
зависимост от това дали е реализирана някоя от по-сложните останали
функции.

37
 Първоначално сигнално-охранителните системи са се изграждали
на принципа детектор (регистриращ, обработващ получената вече
промяна на състоянието му), захранващо устройство, кабелна линия за
пренасяне на сигнала от детектора до релеен комплект (централна
поща), кабелна линия - централна станция, която обработва и
визуализира индивидуално получения сигнал. Общата звукова и
индивидуална светлинна сигнализация дава възможност на оператора
да разбере от кой детектор или малка група детектори е получен
сигнала и на тази база да предприеме необходимите действия.
Предвид несложното обслужване, така изградени сигнално-
охранителни системи все още се използват в практиката.
Развитието на информационните технологии позволи пра
последните няколко години, да се реализират устройства с много
повече и по-сложни функции, които намериха приложение и в
техническите системи за сигурност. Конкретен пример за това са
модерните системи срещу проникване като цяло и контролните им
панели в частност, системи за контрол на достъпа и интегрираните
системи за сигурност. В почти всички такива системи е реализирана
възможност за събиране и запаметяване на огромен обем информация
за всички регистрирани събития, в това число и за действията на
оперативния състав. Тези действия се улесняват от изграден
мониторинг на входни сигнали, позволяващ отличаване на алармата
от техническа неизправност или опит за саботаж, придружени с теле-
визионни системи за наблюдение Много често е предвидена
възможност за съвместна работа на няколко системи или за
икономиката и отбраната на държавни обекти, разрушаването и
повреждането на които, освен големи материални загуби, най-често
довежда и до заплаха за здравето и живота на много хора. Едно от
средствата за намаляване на тези рискове е охраната по периметъра на
такива обекти. Това е трудоемка и скъпа система особено за частния
бизнес, но тя е доказала своята ефективност. Съответно събитията,
които могат да бъдат регистрирани от една периметрова сигнално-
охранителна система, са въоръжено нападение, терористична акция,
неоторизирано проникване, шпионаж, саботаж, кражба.
Смисълът от използване на периметрова сигнално-охранителна
система е във възможността за фиксирането на нарушения при
пресичане на периметровата граница, т.е. получаване на информация
за нарушение и възможен начин да се спечели време за
противодействие. За увеличаване на времето за забавяне на
нарушителя е желателно, съобразно нивото на сигурност, да се
изградят такива периметрови съоръжения, за преодоляването на които

38
ще е необходимо повече време. В някои случаи - за военни обекти или
цивилни такива, това време е строго определено. Също така е
желателно системата да определя посоката на проникване - отвън
навътре или обратно.
Преди да се пристъпи към разглеждане на отделните системи и да
се прецени тяхната ефективност, следва да се отрази фактът, че те се
изграждат извън сградите, на открито, подложени са на различни
атмосферни условия - ниски и високи температури, дъждове,
снеговалежи, градушки, ветрове и др. Ето защо е необходимо
използваните технически устройства да отговарят на високи
технологически и технически критерии, за да се гарантира, че ще се
намалят до минимум фалшивите сработвания от външни атмосферни
влияния и радиочестотни смущения. Много често за по-ефикасно
функциониране на периметровите сигнално-охранителни системи
(ПСОС) се използва комбинация от две или повече системи,
действащи на различни принципи, което дава възможност да се
компенсират недостатъците им.
За реализиране на ПСОС се използват различни детектори и
системи, класифицирани според типа:
Пасивни детектори - регистрират определен вид енергия,
излъчена от нарушителя или промяна на естествените енергетически
полета, предизвикани от придвижването на наушителя по или под
повърхността на земята или при опит за преодоляване на
заграждението, на което е монтирана системата.
Активните детектори - излъчват определен вид енергия и
регистрират изменения в интензитета на полето или отразената вълна.
Те са моностатичии и бистатични според това дали излъчвателят
и приемникът са в един корпус. Практически е невъзможно да се
скрият, в някои случаи могат да станат източници на смущения за
други системи, но в повечето случаи се характеризират със
значително по-нисък брой на фалшиви аларми, тъй като излъчваната
от тях енергия е сравнително голяма и измененията са по-отчетливи.
Обемните детектори, както показва и наименованието им,
регистрират проникване в определен обект от пространството, докато
линейните реагират при опит за преодоляване на повърхност или
линия (например ограда, на която са поставени).
Като въведение, преди разглеждането на отделните видове
детектори и изградените на тази база системи, ще се спрем на някои
термини, с помощта на които те се оценяват:
Вероятност за детектиране (Probability of Detection Pd) - както
показва и самото наименование, това е параметър, оценяващ

39
способността на детектора да регистрира проникване на нарушител в
охраняваната зона. Този параметър зависи от вида на технологията и
конструктивните особености на сензора, начина на обработка на
сигнала от него, установените настройки, характеристики на
нарушителя, климатичните условия, правилното инсталиране,
техническото обслужване и др. Често към тези показатели се включва
и вероятността за получаване на алармен сигнал в централната
станция и неговата коректна оценка.
Ниво на фалшиви сигнали (False Alarm Rate) е показател,
характеризиращ броя на алармите, предизвикани не от нарушителя, а
по други, неизвестни причини Нормално се асоциира с шумове на
сензора и детектора (например в резултат на големи температурни
разлики), лоши спойки и връзки, дефектиране на връзки на
устройствата и т.н.
Ниво на алармите, предизвикани от източници, които не
представляват заплаха за сигурността на обект - няколко групи от
фактори определят стойността на този показател'
- климатични условия;
- животни и птици;
- теренни особености, свързани с повърхността на земята;
- растителност.
Върху тези стойности може да се влияе чрез правилен подбор на
детекторите, внимателен и подробен анализ на особеностите на
обекта, водещи до увеличаване на фалшиви сработвания и добро
техническо обслужване на устройствата. Сумата на фалшивите аларми
и тези, предизвикани от източници, непредставляващи заплаха за
сигурността, дава броя на невалидните аларми.
Следващият важен параметър е вероятността за преодоляване на
системата - чрез използването на различни технически и нетехнически
прийоми нарушителят би могъл да проникне в охранявания обект, без
да активира ПСОС. Ето защо ПСОС трябва да съдържа и средства,
намаляващи тези възможности. Като такива най-често се използват
24-часови анти-тампер мониторинг, самотестващи се детектори, както
и правилна комбинация от детектори, работещи на различни физи-
чески принципи, използването на скрити детектори др
Отделните периметрови сигнално-охранителни системи могат да
се разделят на три вида:
- оградни периметрови сигнално-охранителни системи.
- подземни периметрови сигнално-охранителни системи.
- периметрови сигнално-охранителни системи на база отделно
монтирани детектори.

40
 2.3. Оградни периметрови сигнално-охранителни системи
От дълбока древност първите оградни съоръжения са били
естествените, живите плетове. Там, където не е възможно, са били
изграждани отделни възпрепятстващи огради, недопускащи нежелано
проникване като набити в земята дървени колове и железни такива, на
които се закрепват кръстосано сковани дъски (тараби) и др.
С развитието на научно-техническия прогрес оградните
възпрепятстващи съоръжения претърпяват своето еволюционно
развитие, а вследствие на това навлиза и понятието оградни
перимегрови сигнално-охранителни системи.
Системите регистрират опити за преодоляване на оградата чрез
събаряне, промушване между паралелните хоризонтални проводници,
прерязване на проводници или част от мрежата, покатерване и
прескачане. Те се различават според физическия принцип на работа на
детекторите (датчиците)
В много страни масово се използват системите на база опъната
тел - бодлива или най-често гладка. Всяко въздействие върху оградата
предизвиква опъването на един или повече проводници в
хоризонтална посока. Механичното въздействие върху детектора се
трансформира в електрически сигнал, който се подлага на
допълнителна обработка. Изпълнението на телените и механичните
съоръжения при различните производители е почти идентично,
разликите са в принципа на функциониране на детекторите. В
настоящето изложение се прави кратък преглед на отделните
технологии, които безспорно се развиват и усъвършенстват.
Системата "YAEL-15" е въведена в употреба от израелската
фирма "Magal" още през 1960 г. Системата е изградена от сензорни и
анкерни стълбове, плъзгащи механизми, тел, предаващи движението,
опъващи и закрепващи аксесоари и информационни кабели.
Схематично може да бъде изобразена в следния вид:

Фиг.2.1. Система "YAEL-15"

В основата на последната версия на системата са монолитните

пиезокристални аналогови преобразователи, като всеки от тях

41
контролира 60 м от оградата, а за покриване на 1 км нормално се
използват около 20 комплекта детектори. Детекторите се монтират
върху устойчиви на корозия стълбове. Същите трябва да са
изключително здраво забити в земята или да са монтирани върху
други, механично здрави и укрепени стълбове. На интервал от 3 м
между сензорния и анкерния стълб се монтират плъзгащи механизми,
които поддържат нормално разстояние между отделните редове
опъната тел и преобразуват вертикалната деформация в хоризонтално
преместване, необходимо за задействане на алармата. Обработката на
сигнала от отделните детектори е такава, че системата може да
функционира след нанасянето на повреди върху съоръжението.
Прилагането на сила по-малка от 15 кг не води до сработване, с което
се елиминират фалшиви аларми, породени от малки животни и птици.
За повишаване на чувствителността на системата могат да се
монтират допълнителни междинни и плъзгащи механизми.
Модификацията на системата "YAEL - 15" е система "YAEL -
18". предназначена за монтаж към съоръжения oт бодлива тел,
опъната или навита спираловидно.
Системата "DTR - 200" е също на фирма "Magal" и в много
отношения е идентична с "YAEL - 15". Различава се oт нея по това, че
се използват детектори, работещи на друг физически принцип.
Предлаганите електромеханични детектори се самонастройват към
провисване на телта, причинено от повишаване на температурата,
както и към бавни пропадания на почвата.
Американската фирма "DeTec Security Sustem" предлага
системата "VTW - 400". Миниатюрната сензорна платка иа тази
система е защитена от промяната на атмосферните условия. Получени
сигнали от сензорите се обработват от микропроцесорно устройство,
което на базата на обработка на няколко сигнала от един сензор и
сравнение на сигналите от други сензори (до 32 в 1 зона максималната
дължина на която е 100 м) в случай, че получените стойности са извън
предварително програмираните (така нареченият прозорец), изработва
алармен сигнал. Процесорът дава възможност да се определи oт коя
страна на сензорния стълб е станало нарушението и предоставя
изключително богата информация, улесняваща правилната настройка
на отделните сензори и бързото локализиране на причините за
евентуални технически неизправности
Следващата група класически оградни ПСОС са за контрол на
физически величини на електрически полета или вериги, създавани от
сигнално-охранителни съорьжения. Детекторите са активни, видими и
позволяват изграждането на система, следваща релефа на местността.

42
 Детекторите на част от тези системи регистрират изменението на
капацитета между успоредните редови проводници или между тях и
земята. Проводниците са прикрепени към оградата, но са изолирани
електрически от нея. Чувствителността се регулира и може да
достигне степен, позволяваща контрол на зона, простираща се до 1 м
от проводниците. Подобна чувствителност, за съжаление, води до
увеличаване на фалшиви аларми. Важно условие за правилното
функциониране на тази система е висококачественото заземяване на
всички метални части на оградата. Разположението на електродите по-
далече от изпълнената с метална мрежа или бодлива тел ограда има
положителен ефект, изразяващ се в разширяване на контролирания
обем и намаляване на честотата на възникване на фалшиви аларми
поради по-слабото влияние на вибрациите на оградата върху
системата. Някои отделни монтирани системи са снабдени с
допълнително електронно оборудване, изискващо монтаж на
допълнителни проводници и позволяващо намаляване на лъжливите
сработвания, породени от мълнии, неблагоприятни атмосферни
условия, растения и дребни животни.
Друга група оградни ПС ОС са вибрационните. Детекторите
реагират от механичните вибрации на оградата. При тях е възможно
да се получат фалшиви задействания, причинени от силен вятър и
боклуци, носени от него, бури и градушки, сеизмични колебания, в
т.ч. поради преминаващи наблизо тежки товарни автомобили. За да се
ограничат въздействията на тези фактори е необходимо да се направи
точен оглед на изпълнението на оградата, стълбовете да са стабилни и
здраво забити в земята, а мрежата да е добре опъната. Използват се
различни методи за регистриране на вибрации, но най-
разпространените са системите, използващи електромеханични
детектори или специални сензорни кабели. За елиминиране на
фалшиви аларми към детекторите се включва сензор за времето и
"вана за вятър", а в самия детектор се осъществява филтриране на
сигналите, предизвикани от вятър и градушка.
В последните години се наблюдава тенденция към все по-често
използване на вибрационни оградни ПСОС, използващи за сензор
кабел. По същество те могат да се разделят на две групи. Едната
използва чувствителен пиезоелектрически микрофоничен кабел, а
другата - влакнестооптичен.
При оградните системи, вибрациите на оградата, причинени от
вятър, сняг или дъжд, са нежелан източник на невалидни аларми.
"Intelli FLEX" съдържа система от програми, наречена "Адаптивни
алгоритми", една от важните функции. на които е компенсацията на

43
промените от околната среда и потискане на смущенията от общ вид,
значително намалявайки по този начин алармите, предизвикани от
природни явления. Като опция е възможно използване на детектор на
природни условия, информацията от който се използва от процесора,
за да се прецени най-правилната интерпретация на сигналите,
постъпващи от сензорния кабел.
Няколко са преимуществата при използване на влакнестооптичен
кабел като сензор на детектираща система, липса на интерференции oт
други електромагнитни полета, в т.ч. мълнии; еднаква чувствителност
по цялата му дължина; липса на изльчвания и къси съединения
(особено опасни при използването във взривоопасна среда);
невъзможност за елиминиране, например чрез байпасиране.
Независимо от факта, че за намаляване на фалшивите аларми при
вибрационните системи е необходимо да се предприемат
допълнителни мерки, свързани с механичните параметри на оградата,
поради редица техни преимущества влакнестооптичните ОПСОС
намират все по-широко и все по-разнообразно приложение. Може да
се очаква, че тази тенденция ще се запази през следващите години.
Най- разпространена оградна ПСОС в бившия СССР и в България
все още е системата "К 55", известна с името "Кльон". Стандартно се
използва за охрана на държавните граници, но може да се срещне и
като периметрова, охраняваща военни и цивилни обекти.
Бързото развитие на електрониката, и в частност на
изчислителната техника, позволиха създаването на компактни
компютърни системи, реализиращи много по-широк кръг от функции,
визуализиращи огромен брой събития, както и тяхното групиране по
определени признаци, архивиране и възможност за отпечатване на
справки, визуална информация и др., улесняващи действията на
диспечера (оператора), а така също и за контрол върху неговите
действия и пр. Неразделна част от централната алармена система са
мониторите и управляващите устройства, за регулиране на
осветлението и изпълнителни механизми за блокировки на врати,
портали, оповестителни устройства и други технически средства.

2.4. Подземни периметрови снгнално-охранителни системи

Подземните периметрови сигнално-охранителни системи
(ППСОС) могат да се разделят на две групи:
Първата група е ППСОС, които използват детектори за налягане
или сеизмични детектори, а втората група регистрира промени на
електромагнитното поле в пространството около детекторите.

44
 Детекторите за налягане или сеизмичните детектори регистрират
вибрации, причинени от ходещи, бягащи, скачащи или пълзящи в
контролираното от тях пространство нарушители. При това
детекторите на налягане регистрират преди всичко нискочестотните
вълни в повърхностния слой земя, а сеизмичните - високочестотните
колебания.
Типичният детектор на налягане представлява шланг от
износоустойчив материал, запълнен с течност под налягане.
Намаляването на фалшивите аларми се постига при балансирани
системи, използващи два шланга, включени диференциално.
Детекторният блок също се заравя под земята и може да функционира
при температура от - 35° С до + 55° С (примерна система "Кобра
100"). Сигналите от 16 броя детектори се обработват от анализатор, от
който чрез интерфейс RS 323 може да се изпрати в централната
алармена станция. Шлангът се изработва от смес на етилен и
пропилен, външният му диамегьр е 24 мм и се заравя на дълбочина
от 25 до 30 см.
Сеизмичният вариант на такъв вид ПСОС се базира на свързани
във верига сеизмични детектори. Всеки от тях е изграден от постоянен
магнит и бобина, като единият oт тези елементи е неподвижен, а
другият може да вибрира при колебания в земята. За елиминиране на
въздействието върху тях на отделните източници на сеизмични
колебания, бобините се монтират така, че взаимно да се компенсират.
Такава система е S103. Тази система е изградена с две паралелни
линии, едната от които се използва за детектиране на автомобили и
хора, движещи се в непосредствена близост до охраняваното
пространство (функция, особено полезна при наличието на близки
шосета или алеи за пешеходци). В едната линия могат да се монтират
до 25 сензора, като радиуса на детектиране е 2,5 метра.
И при двата типа детектори чувствителността зависи до голяма
степен от характеристиките на почвата, които от своя страна зависят
от климата и сезона, което налага периодичната и пренастройка.
Втората група подземни ПСОС регистрират промени на
електромагнитното поле в пространството около детекторите. Делят
се на две подгрупи в зависимост от това дали детекторите са активни
или пасивни. Както единият, така и другият принцип имат предимства
и недостатъци.
Системата се основава на два коаксиални паралелни кабела,
заровени в земята на разстояние от 2 до 3 м един от друг.
Предавател изпраща високочестотен сигнал по единия кабел през
отвори в неговата изолация (оттук е и другото наименование на

45
системата - "перфорирани коаксиални кабели") Вторият кабел,
свързан към приемник, служи за антена. Всяко движещо се тяло с
диелектрическа проницаемост различна от тази на въздуха или земята
предизвиква изменение в електромагнитното поле в контролирания
обем, което се регистрира от приемника и се предава в приемно-
предавателния блок за оценка.
При активните системи е много важно в близост до тях да няма
подвижни или неподвижни метални предмети или обекти, както и
големи обеми вода, тъй като същите освен източници на фалшиви
аларми могат в някои случаи да променят "геометрията" на
контролирания обем или напълно да блокират нормалното й
функциониране. Когато кабелът е положен до или между метални
огради, същите трябва да са на поне 2,5 м от него. Също така се
препоръчва перфорираният кабел да се монтира на разстояние поне 5
м от пътища и шосета с цел избягване на невалидни аларми, породени
от движението на МПС. При разполагането на две или повече зони в
съседство е необходимо да се спазват определени минимални
разстояние - 30 м при една и съща честота и 20 м - при различни.
Горните проблеми са по-слабо проявени при пасивните
детектори, макар че и на тях също им влияят местните елект-
ромагнитни смущения породени от мълнии. Тези системи са с малко
по-ниска чувствителност, но са много ефективни за откриване на
транспортни средства и въоръжени диверсанти, поради детектирането
на промени в местното електромагнитно поле, пораждани от
металните предмети.
При съвременните ПСОС най-често се използват инфрачервени,
микровълнови и видеодектори.
• Инфрачервен детектор (наречен бариера) - светодиодът излъчва
светлина с дължина в инфрачервения диапазон, която се оформя като
лъч с помощта на леща. Излъченият лъч се приема от друга подобна
леща и се фокусира върху фотодиод. Детекторът регистрира загубата
на енергия на приемания лъч, когато непрозрачен обект го пресече.
Конструктивно заложено е детекторът да излъчва множество лъчи,
като броят на лъчите зависи от модела или се избира от проектанта.
По този начин се оформя невидима мрежа и пресичането на който и да
е лъч води до загуба на енергия, а оттам и до регистрирането на
нарушение в охраняваната зона. Системата е на модулен принцип,
позволяващ изграждането на бариери с различна височина и дължина.
Влияние оказват метеорологичните условия:
- при ясно и сухо време - до 360 м;
- при дъжд и сняг до - 120 м.

46
 Системата функционира в температурния диапазон от -40°С до
+60° С.

2.5.Надземни периметрови сигнално-охранителни системи

Микровълновите детектори, използвани за ПСОС, са активни и
видими, работещи най-ефективно при равни повърхности. Принципно
са изградени от две антени, разположени в двата края на охраняваното
пространство. Едната от антените се свързва към микровълнов
предавател, а другата - към приемник, регистриращ приемането на
електромагнитната енергия. Детекторът регистрира изменението на
енергията, предизвикана от движението на обекти в охраняваното
пространство. Ако тази промяна надвишава предварително
заложената норма, изработва алармен сигнал. За нормалното
функциониране на микровълновите системи влияят редица фактори
силен дъжд, който води до намаляване интензитета на вълната;
- плясъкът на водни капки при съприкосновението със земята или
повърхността на локви;
- мълнии;
- интерференции с вълни, излъчени от радари.
Видеодетектори използващи телевизионни камери, се монтират
на подходящи и високи стълбове. Те изискват подходящо осветление
и освен за регистриране на проникването, могат да се използват и за
наблюдение на периметъра и оценка на аварийната ситуация.
Телевизионната система трябва да отговаря на следните
изисквания:
- препокриване на ПСОС или взаимно самонаблюдение;
- защита на съоръженията от умишлено повреждане;
- самодиагностика;
- защита на оборудването от мълнии.

2.6. Системи за контрол на достъпа

2.6.1.Същност и характеристики на контролно-
пропускателни технически средства
Предназначението на системите за контрол на достъпа може да се
обясни просто: да регулира преминаването на хора и превозни
средства на територията на даден обект.
Контрола на достъпа се основава на идентификация на обект
посредством RFID карти, безконтактни карти, пръстови отпечатъци,
маркери за превозни средства или други идентификатори, съобразени
с изискванията на клиента. На картите мога да бъдат отпечатани

47
персонални данни и снимка на техните притежатели. На посетителите
могат да бъдат давани временни пропуски или пропускателни карти.
Правилно проектирана на този вид системи гарантира много
високо ниво на ефективност, чрез ограничаване на достъпа до
контролирания обект. Необходимо е осъществяване се отличен
контрол и управление на персонала и потребителите чрез
интелигентен софтуер.
Сред възможностите на системата са:
• Дефиниране на групи и графици за всяка входно-изходна
точка.
• Разпечатване на справки за изработено време, закъснения,
наличен персонал и др.
• Съхраняване на необходимата информация и позволяване на
достъп до определени точки.
• Записване на всички данни от системата на компютър.
• Много функции за експортиране и конвертиране на
информацията.
• И много други функции.
Необходимата техника за една система за контрол на достъп е:
• Четец за карти
• Контролер
• Безконтактни карти
• Компютър за записване и обработка на данните
Системите за контрол на достъпа са много и от най-различен
характер Желанието да се защити персонала и имуществото на
фирмата изисква използване на специализирани системи които:
- да се предотвратят кражбите на имущество и документи.
- да се елиминират възможностите за унищожаване на имущество
и документи,
- да не се допускат нежелани субекти в помещенията на фирмата
итн
Контролно-пропускателните системи идентифицират разрешават
и архивират преминаването на лица, имащи право на достъп. Тези
функции се реализират автоматично, но е възможно на определени
входно-изходни места да има присъствие и на служители от охраната.
Контролно-пропускателните технически системи се използват за
контрол върху движението на лица, материали и КПС в отговорни
обекти като: ел. централи, химически заводи, секрети
научноизследователски институти, лаборатории банки, централни
корпоративни офиси и др.

48
 Бързото развитие на компютърната техника и технологии даде
възможност за реализирането на такива системи с голяма
многофункционалност като:
- създаване ниво на достъп - отделни помещения се обособяват
като зони. достъпът до които е диференциран и възможен само за
определени лица;
- защита от повторна употреба на един и същ пропуск -дефинира
се интервал от време, през който един пропуск не може да бъде
използван повторно ("анти пас бек" по време);
- локален "анти пас бек" - подобен е на горния замисъл.
Състои се в невъзможност за две последователни влизания в
дадена зона, без между тях да има излизане;
- глобален "анти пас бек" - разрешава се влизане в дадена зона,
само ако лицето е влизало в друга задължителна първа зона или
маршрут;
- времеви зони - интервали от време, в които може да се влиза
или излиза;
- контрол на броя от лицата в едно помещение и др.
Неразделна част от контролно-пропускателните системи са
механичните пропускателни устройства. В зависимост от
присъствието или отсъствието на служител те могат да бъдат:
-нисковъртящи се бариери, наричани турникети;
-високовъртящи се врати,
-врати с монтирани на тях електромагнитни ключалки,
управлявани от системата;
-автоматични бариери,
-автоматични електромеханични врати и др.
За да могат системите да функционират правилно и надеждно е
необходимо правилно да идентифицират преминаващите.
Известни са три начина за идентификация :
-персонален идентификационен код;
-легитимиране с удостоверение;
-идентификация с помощта на технически средства -биометрични
методи.
Персоналният идентификационен код се въвежда от клавиатура и
почти винаги е комбинация от цифри (4 или 6).
Легитимиране с удостоверение е класически начин, реализиращ
се по няколко начина:
-лична карта с фотография:
-заменяема лична карта;

49
 -сравнение със съхранявани в компютъра на системата
изображения на лица;
-кодирани удостоверения (карти, пропуски).
Първият начин не е ефективен, тъй като е с най-ниско ниво на
сигурност и затова се избягва. Негова разновидност е вторият начин,
при който преминаващият през портала дава своята карта и получава
аналогична, със същата фотография и номер, но изпълнена различно.
Тази карта се съхранява до неговото излизане.
При третия вариант се сравнява лицето, преминаващо през
портала, с неговото изображение, съхранявано в паметта на системата.
Най-широко приложение намират кодираните удостоверения -
карти, пропуски.
Биометричните методи се базират на анализа на някои
характерни индивидуални анатомични и физически признаци,
специфични за всеки човек - пръстови отпечатъци, големина и форма
на ръката, образ на лицето, особености на ретината, тембър на гласа и
други. Прилагането на биометрични методи в системите за контрол на
достъпа е свързано с преодоляването на различни трудности и
недостатъци (за отбелязване е високата цена), използва се при
гарантиране на високо ниво на сигурност.
В последно време се използват небиометрични методи, които се
базират на информация, известна само на определен индивид -
например изображение на негови познати. При опит за преминаване,
след набиране на идентифициращ лицето код, компютърната система
изпраща и изобразява на монитор матрица от няколко изображения,
определен брой от които преминаващият ще разпознае.
Атрибутните методи създават различни специфични за лицето
признаци, за което в повечето случаи се използва персонален атрибут
- идентификационна карта.
Известни са няколко метода за идентифициране на пропуски - по
своята физическа природа сигнали:
- щрихови кодове;
- метод с използване на магнитни полета;
- метод с използване на радиоактивност;
- метод с използване на оптическо изображение;
- метод с използване на акустично отражение;
- метод с използване на електромагнитни вълни;
- метод с използване на магнитен цифров запис;
- метод с използване на многократно записваща се информация -
smart cart.

50
 Много от посочените методи се оказват неудобни при
използването им. Наложили са се "Magnetic stripe" технология,
използваща кодиран цифров запис върху магнитна лента. Носителят
на магнитната лента е пластмасова карта с дебелина до 1 мм. Картата
е водоустойчива, лека и трудно се поврежда. Без контактното четене
на информацията между четящата глава на четеца и магнитната лента
има тънък пластмасов слой. който увеличава дълготрайността на
пропуска. Устройствата са два вида - с вкарване на картата и с
плъзгане.
- "Wiegdnd" технология, използваща пластмасова карта с
магнитни проводници за кодиране на информацията, които
практически не се влияят от електрически и магнитни полета.
Гарантират по-висока сигурност.
- "Infrared" технология, при която отделните площи в кодовото
поле на картата пропускат различно невидими с просто око
инфрачервени лъчи. Недостатък е, че при замърсени карти е трудно,
даже невъзможно, правилно да се прочете информацията. Освен
пасивната инфрачервена технология, съществува и активна - с
монтиран инфрачервен предавател. Функционира на разстояние до 60
см.
- "Proximity" технология, при която прочитането на информа-
цията става при приближаване на пропуска към четеца, но без ди-
ректен контакт. Друго преимущество е скриването на четеца.
- "Hands free" технология, наименованието на която показва, че
при нея дори не е необходимо да се изважда пропуска, дори и да се
доближава до четеца. Функционира при разстояние 70 см. Но тя е
определено най-скъпа за фирмата, но е предпочитана за удобство и
сигурност.
Използват се и много програмни методи за управление на
централизиран контрол на достъпа, а именно програмен модул
"DIGITERM" позволява контрол на работното време и изготвяне на
протоколи за изчисляване на работните заплати
Специално за използване в хотели е разработен специализиран
софтуер, който освен горепосочените стандартни функции реализира
и няколко допълнителни - регулиране на осветлението и отоплението,
заключване и отключване на входната врата, повикване на персонал и
др.
Разгледаните системи и видове не изчерпват списъка на
съществуващите контролно-пропускателните технически системи.
Трябва да се отбележи, че има и много български разработки. Освен
българското програмно осигуряване на системите, повечето от

51
фирмите предлагат и изработване на контролери, а някои от тях - и
четящи устройства.
Задължително трябва да се отбележат и преходните портали.
Много важна задача е проверката на транспортните средства и ръчния
багаж с цел предотвратяване на внос и износ на неразрешени
материали, оръжие, взривни вещества и др. Най-често използваните
детектори за тази цел са:
-сцинтилатори, регистриращи гама лъчи, генерирани при
радиоактивно разпадане;
Проверка на ръчен багаж се извършва ръчно или с помощта на
технически средства. Най-често се използва облъчване с рентгенови
лъчи, гама лъчи или с неутрони. Това са ме юди, които не винаги са
безопасни за здравето на човека.
Регистрирането на взривни вещества се извършва най-често по
два начина: чрез обучени кучета или чрез детектори на пари на
взривните вещества.
За откриване на оръжие и други метални предмети се използват
портативни детектори, генериращи електромагнитно поле и
регистриращи неговото изменение при движението на метални
предмети между две антени или регистриращи токове на Фуко,
индуцирани в предмета от пулсиращо електромагнитно поле.
Детекторите от първия тип генерират постоянна вълна с честота
от 100 Hz до 25 kHz, създаваща магнитно поле с интензитет до 0,5
Гауса. Сигналът, който се индуцира в приемната антена, се подава на
диференциален усилвател разбалансирано, което води до изработване
на алармен сигнал.
При детекторите от втория тип не са нужни балансирани
приемащи антени, а специалното изпълнение на излъчващите антени
създава магнитно поле. конфигурацията на силовите линии на което
намалява зависимостта на чувствителността от пространствената
ориентация на предмета. Към излъчващите антени с ниска
индуктивност се подават импулси с продължителност до 50
микросекунди и честота от 200 до 400 Hz. Приемащите антени се
изключват по време на излъчването и се включват след спирането му,
обикновено за няколко микросекунди, като регистрират наличие на
метални предмети. Фазата на получения сигнал позволява различаване
типа на метала. Детекторите на метал са чувствителни устройства и
много фактори на обкръжаващата среда могат да доведат до
генериране на фалшиви алармени сигнали - метални врати и
прозорци, тръби на радиатори, метални решетки, силни радиосигнали,
електрически разряди и др.

52
 Задължителните изисквания към една ефективна система за
контрол на достъпа са:
- влизането в охранявания обект и излизането от него трябва да е
възможно единствено чрез преминаване през пунктовете на
системата;
- системата да блокира преминаването, докато не приключи
проверката, да е предвидена възможност за вторична проверка на
непреминалите през автоматизираната проверка лица и транспортни
средства;
- системата да проверява както персонала и багажа му, така и
транспортните средства и превозваните от тях материали;
- пропускателната способност да гарантира нормално
функциониране в "пиковите" моменти;
- системата да е лесна за експлоатация и обслужване от
персонала, обезпечаващ физическата охрана, като му осигурява
допълнителна защита,
- контролно-пропускателната система да е под наблюдение или
да е съставна част от интегрираната система за сигурност на
охранявания обект.
Много важно е при изграждането на една контролно -
проиускателната система да съществува ясна концепция и задание,
както и да се привлекат добри консултанти, които да могат да дадат
компетентно мнение за най-подходящия вариант. Целта е с най-малко
вложени финансови средства да се постигне оптималния и гарантиращ
сигурност вариант, който впоследствие може да претърпи разширения
- включване на видеонаблюдение, допълнително детектиране или
увеличаване на броя на функциите.

2.6.2.Приложение и принцип на работа на контролно –

пропускателните системи
Общите приложения на тези системи са:
•Системата контролира влизането в сградата и ограничените зони
•Идентификацията на оторизирания персонал става посредством
доближаване картата до четеца
•Вратите се заключват посредством електрически насрещници за
врати. Насрещниците заключват вратата когато към нея не се подава
захранване. Подаването на захранване освобождава вратата
•Системата за контрол на достъпа са управлява от работна
станция за контрол на достъпа
•В централната зала за управление се разполагат сървъри за
контрол на достъпа и работна станция за управление

53
 •Сървъра може да бъде използван като платформа за централния
управляващ компютър, която да интегрира различни подсистеми
•Сървъра за контрол на достъпа комуникира с другите
подсистеми
Системите за контрол на достъпа включват следните елементи:
• Сървър за контрол на достъпа
• Контролер
• Четец за безконтактни карти
• Електромагнитен насрещник за врати
• Пропускни съоръжения
• Потребителски софтуер
Четците на картата се инсталират в близост до главните входове
и изходи на сградата. Преминаването през контролните пунктове се
осъществява посредством доближаване на картата до четеца. Четеца
предава данните от картата към контролер. Контролера проучва
получените данни и в зависимост от параметрите на оторизация на
притежателя на картата, запаметени в паметта на контролера,
изпраща съобщение за приемане или отхвърляне към четеца. Четеца
отваря вратата или издава светлинен или звуков сигнал за отхвърляне.
Контролера изпраща съобщение до сървъра съдържащо данни за
изпълнената транзакция. Сървъра обработва получените данни и
показва съобщение за транзакцията на клиентската станция и
запаметява данните за транзакцията в базата данни.
Четците за карти са инсталирани при входовете на
чувствителните зони в сградата. На аварийните изходи, трябва да бъде
позволено свободно излизане. В случай,че дадена контролна врата
остане отворена за период надвишаващ конфигурираното разрешено
време ще бъде генерирана аларма. При отворена врата ще бъде
активирана локална аудио аларма, а на клиентската станция ще бъде
показано съобщение за аларма (врата държана насилствено отворена).

54
 Въпроси и задачи за самоподготовка:
1.Какви са организационно – технически основи на периметровите
сигнално – охранителни системи
2.Каква е същноста и предназначението на периметровите сигнално-
охранителни системи (ПСОС).
3.Анализирайте оградните периметрови сигнално-охранителни
системи.
4.Оценете характеристиките на подземните периметрови снгнално-
охранителни системи
5.Съпоставете надземните и подземните периметрови сигнално-
охранителни системи
6.Дефинирайте същноста и характеристиките на контролно-
пропускателните технически средства.
7.Какви са характеристиките на програмните методи за управление на
централизиран контрол на достъпа
8.Какво е приложението и принципа на работа на контролно –
пропускателните системи
9.Какви са разновидностите на механичните пропускателни
устройства
10.Анализирайте технологичните перспективи в контролно –
пропускателните системи.

55
 ГЛАВА ТРЕТА
СИСТЕМИ ЗА ВИДЕОНАБЛЮДЕНИЕ

3.1. Предназначение, характеристики и приложение на

системите за видеонаблюдение. Откриване, сегментиране,
съпровождане и разпознаване на подвижен и стационарен обект в
зоната на охрана. Класификация на модулите за
видеонаблюдение. Структура и технологична база
3.1.1.Предназначение, характеристики и приложение на
системите за видеонаблюдение
Съществува още една ниша при видеоприхващането, която е
малко по-специализирана, но в последно време започва да се развива с
все по-бързи темпове – охранителните системи за наблюдение и
сигнализация.
Тяхната популярност нараства поради все по-голямата
необходимост от сигурност, а също така и заради все по-ниските цени
и по-високото качество в сравнение с некомпютърните охранителни
решения.
Приложението им е много широко – могат да се използват както
за охрана на частен дом или на отделна стая, така и на обширен обект,
а все по-често се прилагат и за наблюдение и контрол на влизащите
във фирмен офис например. Това обуславя и големия диапазон, в
който варират техните цени – на пазара може да откриете както
бюджетни любителски продукти, така и доста сериозни пакети, чиято
цена само на платката е над $2000. Уникални са и системите за
засичане и разпознаване на автомобилните номера в реално време.
В общия случай една базова система е изградена от следните
компоненти: компютър, PCI базирана цифрова платка за наблюдение
и запис, цветни или черно - бели охранителни камери (техният брой
варира в зависимост от нуждите и от възможностите на наличния
хардуер – един компютър може да приема сигнал както от 1, така и от
16 източника, а при желание може да бъде изградена и мрежа от
системи за наблюдение), кабели за предаване на данните, захранващи
кабели, както и евентуално различни аксесоари – обективи, кожуси и
стойки за камерите. Важен компонент е и софтуерът, който управлява
всички тези модули. Камерите от своя страна могат да бъдат различни
видове: подвижни и статични, скрити, инфрачервени и
влагоустойчиви, безжични. Резолюцията им може да варира от 320 х
240 до 720 х 576 пиксела. А сред възможностите на различните
модели ще откриете: засичане на движение (Motion Detection),

56
наблюдение чрез интернет връзка, запис в MPEG-2 или MPEG-4
компресиран формат (чрез MPEG-4 може да поберете 24-часов
непрекъснат запис от 16 камери на 15 GB дисково пространство),
известяване при възникване на събитие.12
Видеонаблюдателните системи са предназначени за визуално
наблюдение на обекти с помощта на видеокамери. Представляват
комплекс от няколко основни компоненти - една или повече
видеокамери, устройство за обработка, предаване и запис на данните,
сървър за видеонаблюдение или мрежови видеосървър, както и
монитор за изобразяване на видео данните. В тези системи се
включват и различни аксесоари. Така изградени, системите
позволяват да се следи един или едновременно няколко обекта. В
зависимост от сложността им позволяват не само наблюдение на
обекти, но и запис на получената информация, нейната последваща
обработка и съхраняване.
Целите на видеонаблюдението могат да бъдат различни -
сигурност и охрана, развлечение, видеоконферентни комуникации.
Конкретните приложения - контрол, информираност, координиране на
дейности, следене на трафик и много други. Обект на наблюдение
обикновено е пространството около и в сгради, производства, пътни
артерии. Често камери се поставят около домовете, където играят
деца.
Цифровите системи за видеонаблюдение са неизменна част от
съвременния офис. Те са авангардни и полезни от гледна точка на
резултатите от работата им и възможностите, които имат. Наблюдение
в реално време, запис и предаване на заснетото са сред основните им
възможности.
Дори самото присъствие в офиса Ви на монитор с изображения
на случващото се във фирмата може да убеди партньорите Ви в
привързаност към новите технологии. Можете да наблюдавате
обстановката вътре и около офиса дори когато пътувате.
Системите за видеонаблюдение сами по себе си не са завършени
охранителни системи. И ако целта е пълноценна охрана, то успоредно
със системата за видеонаблюдение е необходимо да се изгради
контрол на достъпа.
Някои от моделите на системи за видеонаблюдение отлично се
интегрират с предлаганите системи за контрол на достъпа. Цифровите
видеонаблюдателни системи, които се предлагат не само изобразяват

12. www.sectron.bg

57
и записват информацията, но могат да извършват анализ и да реагират
на нея.
3.2.Откриване, сегментиране, съпровождане и разпознаване
на подвижен и стационарен обект в зоната на охрана
Системата за видеонаблюдение е предназначена за решаване на
задачи свързани с охрана, видеонаблюдение, звуков контрол,
регистрация и контрол на достъп до периметър, детекция на пушек,
детекция на появата и/или изчезване на обекти и др. Пример за такава
система e автоматично активираща се при движение камера, която
интегрира в себе си цветен CCD сензор и стандартен пасивен
инфрачервен датчик за движение. Детекция можа де се извършва
на добавени обекти, обекти движещи се с различна скорост, детекция
на изчезнали обекти, на бавно движещи се обекти, детекция на кражба
и други. Клипове на такива детекции може да разгледате по надолу.
Тези системи могат да бъде използвана както като самостоятелно
охранително устройство, така и като част от цялостна алармена
система. Устройствата могат да разполага и с алармен изход,
позволяващ управлението на външни устройства като осветителни
тела, охранителни видеокасетофони и др. Системи от този вид има
следните функции и характеристики:13
-Високоефективни функции за охрана;
-Високоефективна детекция на движение (изменение);
-Детекция на забавящи се движения;
-Филтрация на бързо движещи се обекти;
-Ефективно филтриране на шум;
-Независимост от осветлението, осигуряващо работа в открити
пространства
-Висока устойчивост към естествени (дъжд, сняг, сенки) и
изкуствени (светофари , бликове и др.) източници на шум;
-Едновременна детекция на близка, средна и далечна дистанция
на обекта;
-Маскиране на зона;
-Обемно видео наблюдение;
-Възможност за използване на два монитора за наблюдение;
Възможности за регистрация:
•Съхраняване на черно-бели и цветни кадри за всички събития по
определен канал;
•Непрекъсната регистрация и регистрация на интервали;

13. Гочев, Г. Прагови алгоритми за отделяне на синтезиращи признаци за

черно-бели изображения. Автоматика и изчислителна техника, № I, 1995.

58
 •Съхраняване на кадри с маркер за дата и час.
•Съхраняване на кадри с маркер на зоната на нарушаване;
•Синхронен запис на звукова информация;
•Съхраняване на изображения в JPEG формат;
•Едновременно съхраняване на данните от всички канали;
•Съхраняване в архив на алармени събития, системни съобщения
и важни съобщения с цел по-бързо търсене в архива.
Средства за визуализиране и обработка на архивна информация:
•Преглед на записаните данни в режим на възпроизвеждане,
превъртан напред/назад, покадрово в реално време;
•Синхронно възпроизвеждане на звукова информация;
•Увеличаване на изображенията с повишен контраст използвайки
алгоритми за интерполация;
•Преглед на записи по кадри на канал;
•Съхраняване на кадри в BMP и JPEG формат;
•Съхраняване на серия от кадри в AVI формат;
•Архивиране на записаната информация;
•Възможност за преглед на произволен архив в произволен
момент.
Възможности за възпроизвеждане на речеви съобщения:
•Възможност за възпроизвеждане на речеви съобщения за всяко
събитие;
•Запис на речеви съобщения и използването им за сигнализация
на определен вид събитие;
•Работа във фонов режим с изключена сигнализация;
•Възпроизвеждане на съобщения в зависимост от приоритет.
Управление на изпълнителни устройства:
•Възможност за сработване на аларма от датчици (контакти или
цифрови източници)
•Автоматично включване / изключване на изпълнителни
устройства ( сирени, звънци и др.)
•Възможност за ръчно управление на изпълнителните устройства.
Възможности за създаване на разпределена мрежова охранителна
система:
•Високоскоростен пренос на изображения по мрежа чрез
използване на алгоритми за компресиране на данните;
•Възможност за дистанционно наблюдение на записите;
•Възможност за дистанционно конфигуриране на системата;
•Възможност за дистанционен достъп до информация от
системата;
•Дистанционно предаване на алармени и звукови сигнализации;

59
 •Автоматично свързване с дистанционно приложение.
3.3.Класификация на модулите за видеонаблюдение
Системите за видеонаблюдение биват две основни групи с
цифрово видеонаблюдение и аналогово. Принципът на работа на
системите за цифрово видеонаблюдение е следният:
Избраните видеокамери, които могат да бъдат до 16 на всеки
компютър подават композитен видеосигнал (PAL/NTSC) посредством
коаксиален кабел свързан най-често с BNC конектор към портовете на
охранителната платка. Платката се поставя в компютъра в обикновен
PCI слот. Хардуерът на платката дигитализира аналоговия сигнал от
камерите след което управлението се поема от софтуера в който
всъщност се крие истинската мощ на системата. Софтуера съдържа
един основен програмен пакет който се инсталира на компютърната
конфигурация към която са свързани камерите и няколко
допълнителни програми изпълняващи специфични функции за
отдалечен контрол и наблюдение които могат да се инсталират на
произволен брой други компютри. Софтуера е централният контролен
пулт на цялата система откъдето се регулират всички нейни функции.
Основната програма е изключително интуитивна и се настройва с
лекота. Тя осигурява приложение за наблюдение в реално време на
видеосигнала от всички камери, приложение за преглед на записите и
за настройка на параметрите на всяка камера по отделно.14
При изграждане на системите за видеонаблюдение се използват
следните модули и компоненти.
• Видеокамери - спрямо начина на обработка на сигнала те се
делят на две основни группи:
 аналогови – при тях информацията се записва върху лента. Вече
има сървъри за видеонаблюдение с цифров запис, които имат
възможност за включване на аналогови камери с цифров запис на
всяка.
 цифрови – този вид камери са подходящи за видеонаблюдение
при широк спектър светлинни условия. В тях са вградени стандартни
функции като цифров процесор за обработка на информацията при
ниска осветеност – Super LoLux, автоматичен баланс на бялото,
корекция на детайли и осигуряват кристално-чиста картина и вярно
цветопредаване при цветните, дори при минимално осветление.
Компактни и икономични, с по добро качеството. Подходящи са за
външен и вътрешен монтаж в обществени и офис сгради, финансови
институции, промишлени приложения и др.

14. Лалев, Хр., Компютърно зрение, Тр., 2010

60
 3.4.Структура и технологична база
Охраната на даден обект може да се осъществи чрез
видеонаблюдение, контрол на достъпа, ако е необходимо се използват
и двата варианта. Преди да се започне с изграждането на системи за
охрана е необходимо първо да се разработи проект, в който се
разглежда въпросния обект, какво се охранява, каква степен на
надеждност иска да се постигне и спрямо тези изисквания се избира
някакво решение, което да ограничи достъпа до въпросния обект.
В основата на системите за видеонаблюдение стоят видеокамери,
видеокарти и софтуер. Тези продукти непрекъснато се обновяват, като
се застъпват последните новости в технологията – патентована
технология за детекция на движението, MPEG – 4 компресия във
видеозаписите, синхронизиран запис на звук и богати опции за
отдалечено наблюдение.15
Предимствата на системите за видеонаблюдение са:
-по – функционални и лесни за използване
-по – надеждна и удобна поддръжка
-непрекъснато се усъвършенстват
Компютърните системи за видеонаблюдение комбинират
следните компоненти:
•подходяща компютърна конфигурация
•необходим брой охранителни камери
•преносна среда за видео / аудио данните - коаксиален кабел или
безжични устройства
•охранителна платка за дигитализация на видеосигнала
•софтуерен пакет
Връзката между компютърната система и камерата се
осъществява посредством охранителната платка, която прехваща и
конвертира постъпващия аналогов видеосигнал. Софтуера компресира
видео и аудиоданните и ги записва върху твърдия диск, съставяйки
подробен отчет на времената на регистриране на всяко събитие.
Постъпващата информация се показва на оператора или на
отдалечения потребител в реално време, а системата има задача да
осъществи предварително зададените и дейности при регистрация на
събитие – например да активида други външни устройства, изпраща
e-mail съобщения, свързва се с друга компютърна система и др.

15. Шлихт Г.Ю., Цифровая обработка цветных изображений, М.,

Издательство ЭКОМ, 1997.

61
 Фирмите създаващи необходимия софтуер постоянно подобряват
версиите предоставят и редица нови възможности. Сред последните
съществени подобрения са:
-усъвършенствани системи за контрол и достъп на потребителите
-Full - screen режим на конзолната програма
-Post / pre – alarm режим на запис
-Синхронизиран плейбек на аудио и видеозаписите
-Поддръжка на множество мрежови карти и нови PTZ устройства
Компютърните системи за видеонаблюдение комбинират
следните компоненти:
-подходяща компютърна конфигурация;
-необходимият брой охранителни камери (PAL / NTSC);
-преносна среда за видео/аудио данните - коаксиален кабел или
безжични устройства;
-охранителна платка за дигитализация на видеосигнала;
-софтуерни пакети
Избраните от видеокамери, които могат да бъдат до 16 на всеки
компютър, подават композитен видеосигнал (PAL/NTSC) посредством
коаксиален кабел свързан най-често с BNC конектор към портовете на
охранителната платка.

Фиг. 3.1.Схема на свързване на охранителна платка

Платката се поставя в компютъра в обикновен PCI слот и, ако е

необходимо, се свързва с допълнителните разширителни планки (в
случай, че използвате повече от 4 камери или записвате звук).

62
 Хардуерът на платката дигитализира аналоговия сигнал, след
което управлението се поема от софтуерната подсистема, в която
всъщност се крие истинската мощ.
Софтуерното осигуряване трябва да съдържа един основен
програмен пакет, който се инсталира на компютърната конфигурация
(видеосървъра), към която са свързани камерите, и няколко
допълнителни програми, изпълняващи специфични функции за
отдалечен контрол и наблюдение, които могат да се инсталират на
произволен брой други компютри.
Програмният пакет на видеосървъра е централният контролен
пулт на цялата система, откъдето се регулират всички нейни функции.
Основната програма трябва да е изключително интуитивна и да
настройва с лекота. Тя трябва да осигурява приложение за
наблюдение в реално време на видеосигнала от всички камери,
приложение за преглед на записите и за настройка на параметрите на
всеки порт. От нея трябва да може се регулират и работещите на
същата машина сървъри за отдалечено наблюдение, както и
архивиращата програма, програмата за възстановяване на базата
данни, за прочитане на водни знаци и т.н.16
В съответствие с високотехнологичните пазарни изисквания се
предлагат широк спектър видеокамери. Има два типа камери цветни и
черно – бели. Те могат да бъдат за вътрешен и за външен мотаж, както
и за дневно и нощно заснимане.Особено разпространени в днешно
време са камерите с цифрова обработка на сигнала. Такива камерите
са подходящи за видеонаблюдение при широк спектър светлинни
условия. Вградените в тях стандартни функции като цифров процесор
за обработка на информацията при ниска осветеност – Super LoLux,
автоматичен баланс на бялото, корекция на детайли и 50dB SNR
осигуряват кристално-чиста картина и вярно цветопредаване дори при
минимално осветление – 0.28 lux. Те могат да бъдат подходящи за
външен и вътрешен монтаж в обществени и офис сгради, финансови
институции, промишлени приложения и др.
Изборът на подходящи видео камери е критичен момент в
изграждането на система за видеонаблюдение.
Основните характеристики на една такава камера са: колко
пиксела е обектива; съотношение на сигнал – шум; автоматичен
електронен затвор; управление на блендата, вградена цифрова
обработка на сигнала измервана в битове; сканиращата система;

16. Шлихт Г.Ю., Цифровая обработка цветных изображений, М.,

Издательство ЭКОМ, 1997.

63
честота на сканиране; видео изход; хоризонтална резолюция;
светочувствителност; автоматичен контрол на усилване на сигнала;
температурен обхват на работа и др.

3.5.Видове камери
Видовете камери са:
• Box камери – Те имат формата на кутия, откъдето идва и името
им. Този вид камера има проста оптична система, често само във
форма на леща. Това обикновено не е особено важно за фокусираща
система също като и отвора и скоростта на блендата. Това го прави
подходящо за заснимане през деня. В по съвременните BOX камери е
премахнат този проблем.

Фиг.3.2. Box камера

• Куполни камери – Те имат формата на купол, откъдето идва и
наименованието им. Предназначени основно за вътрешен монтаж.
Използват се в случаи, когато желаете видеокамерата да не привлича
вниманието на хората. Удачни за наблюдение на търговски обекти
(каси). Могат да бъдат цветни и чернобели. Възможност за избор
между варифокални, space, триъгълни, средни и мини куполни
камери. Куполните камери с много широка употреба и много добри
качества. Те са подходящи за лесен и бърз монтаж върху твърди
повърхности без необходимост от допълнителни аксесоари.
Изключително подходящи в случаите, когато трябва да бъдат често
премествани или пък дискретно поставяни. Въпреки малкия си размер
камерата предлага впечатляваща картина - идентична с тези на
камерите от класическата серия. Предлагат се варианти и с
инфрачервено осветление. Камерата дава възможност за
визуализиране и настройка на място.

Фиг.3.3. Куполна камера

• Водоустойчиви камери – Предназначени основно за външен

монтаж, изложени на всякакви атмосферни условия. Те имат
водоустойчив метален корпус. Могат да бъдат цветни и чернобели,

64
както и с инфрачервени прожектори за нощно виждане. Съвременните
камери от този вид имат вградени устойчиви инфрачервени
светодиоди за заснемане на образ при условия на ниска осветеност.
Възможност за избор между цветни камери с инфрачервено
осветление, чернобели камери с инфрачервено осветление, цветни
bullet камери и чернобели bullet камери.

Фиг.3.4. Водоустойчива камера

• Високоскоростни камери – тези камери са моторизирани. Този

вид камери имат куполна форма, което позволява лесното им
поставяне. високоскоростни камери могат да се движат по
хоризонтала и вертикала. Те се характеризират с високата
разделителна способност. Предава видео става по коаксиален кабел
или неекраниран усукан чифт (UTP) кабели. Те могат да се завъртат
на 360 градуса. Въртенето дава възможност за непрекъснат изглед на
всеки предмет което минава направо под местоположението на
купола.

Фиг.3.5. • Високоскоростни камери

• Zoom камери – Благодарение на моторизирания zoom обектив

има възможност за наблюдение на близки или отдалечени от камерата
обекти. Позволява дистанционно, ръчно и автоматично
приближаване на наблюдавания обект. Подходящи са за вътрешен и
външен монтаж. Най – често се използват за обекти, при които
наблюдавате конкретно протичащи процеси. Този вид охранителни
камери винаги са били обект на голям интерес от страна на клиентите.
Тези устройства дават изключителна гъвкавост на системата за
видеонаблюдение и позволяват висока прецизност при настройката и
позиционирането.

65
 Фиг.3.6. Zoom камери

В действителност една такава камера може да замести няколко

статично разположени други устройства и е неоценим помощник на
оператора на системата, особено когато става въпрос за охраняване на
големи обекти с обширни зони за наблюдение. Поддръжката на тези
устройства от страна на софтуера вече е усъвършенствана и постоянно
се ъпдейтва. До скоро основна пречка в разпространенията на тези
полезни устройства бяха проблеми със съвместимостта на различните
протоколи на комуникация и сравнително високите цени на тези
камери и необходимите аксесоари. При детекция на сигнал от външно
устройство, zoom камерата автоматично се завърта към предварително
зададена позиция. Например ако четеца на картата на входната врата
подаде сигнал на системата, камерата ще се завърти към вратата като
показва на оператора кои точно влиза.
• Вандалоустойчиви камери - Подходящи предимно за външен
монтаж, поради защитеноста на камерата от злонамерени действия.
Могат да бъдат цветни и чернобели.

Фиг.3.7.Вандалоустойчиви камери

• Мини камери - Чернобели или цветни видеокамери, те имат

външен предпазен кожух и вграден обектив. Подходящи за монтаж на
места, където нормална камера не може да бъде монтирана поради
размерите й. Удобни за вграждане в различни устройства и на места,
където искате камерата да не се забелязва. Изображението, както и
захранването и изходният сигнал са като на всички останали камери.

66
 Фиг.3.8. Мини камери

• Безжични камери – безжичната камера предоставя възможност

за връзка с компютър благодарение на вградения върху приемника
USB capture.

Фиг.3.9. Безжични камери

С това прихващането на видео и статични избражения от

безжичната камера се превръща в лесна задача, а устройството като
цяло разширява списъка с възможните си приложения като позволява
да го използвате в системите за видеонаблюдение.
• IP камери - Предимство на IP камерите, в сравнение с
аналоговите решения, е интегрираното аудио, без да е необходимо
допълнително прокарване на кабели. Освен това, комуникацията е с
високо ниво на сигурност, благодарение на предлаганите методи за
криптиране и идентификация. Технологията Power over Ethernet (PoE),
използвана от IP камерите, спестява пари и време, тъй като е
необходим един единствен мрежов кабел. PoE интегрира захранването
в стандартната LAN инфраструктура и го доставя до мрежовото
устройство (като например IP телефон или камера). Самата
инсталация е значително улеснена и надеждна. Някои компании са
превърнали камерите в компютри със собствена операционна система
на базата на Linux. Така всички действие се реализират от самата
камера, като например филтриране на движенията, аларма при
промяна на температурата и шума и пр. Камерите с инсталиран
софтуер разтоварват мрежата, тъй като информацията се обработва
локално и се изпраща само при нужда, т.е. при поява на дадено
събитие. Според Лусиан Сиобану, представител на Mobotix, е

67
безсмислено да се записва цялата информация от камерата, а само
определени събития, по предварително зададен от потребителя
параметър. Възможности за управление на стотици камери от едно
място представи компанията DVTel.

Фиг.3.10. IP камери

Нейното решение iSOC (Intelligent Security Operations Center)

събира аудио, видео, контрол за достъп и управление на аларми в един
команден и контролен център. Този мощен инструмент подобрява
продуктивността, увеличава функционалността и намалява разходите,
тъй като няма специални изисквания към устройствата в системата.
Системата може да управлява комбинация от цифрови и аналогови
камери и поддържа разширяването на инсталациите.
• Платкови камери - Чернобели или цветни CCD видеокамери,
които нямат външен предпазен кожух, с вграден обектив и подходящи
за монтаж на места, където нормална камера не може да бъде
монтирана поради размерите си. Удобни за вграждане в различни
устройства и на места, където искате камерата да не се забелязва.
Изображението, както и захранването и изходният сигнал са като на
всички останали CCD камери. Недостатък при тези камери е
монтажът, поради факта, че те се са оборудвани с корпус и стойка за
монтаж.

68
 Фиг.3.11. Платкови камери

Всяка система за видеонаблюдение е съвкупност от многобройни

хардуерни компоненти, работещи в едно цяло. Затова нейното
безпроблемно функциониране зависи от качеството дори на най
дребния елемент. Често се случва иначе перфектно подбрана система
да не дава най доброто от себе си поради некачествени кабели,
неподходящо монтирани камери, неправилно подбрани обективи.
Доказана е че компромисите с кои да е елемент на системата
обикновено води до затрудняване на поддръжка и експлоатация и като
цяло се отразява негативно върху на направените инвестиции.

3.6.Методи за реализиране на процеса видеонаблюдение,

инструментариум, топология на комуникационната и
информационната среда за реализиране на процеса на
видеонаблюдение
Видеонаблюдателните системи са предназначени за визуално
наблюдение на обекти с помощта на видеокамери. Представляват
комплекс от няколко основни компоненти - една или повече
видеокамери, устройство за обработка, предаване и запис на данните,-
сървър за видеонаблюдение или мрежови видеосървър, както и
монитор за изобразяване на видео данните. В тези системи се
включват и различни аксесоари. Така изградени, системите
позволяват да се следи един или едновременно няколко обекта. В
зависимост от сложността им позволяват не само наблюдение на
обекти, но и запис на получената информация, нейната последваща
обработка и съхраняване.
Целите на видеонаблюдението могат да бъдат различни -
сигурност и охрана, развлечение, видеоконферентни комуникации.
Конкретните приложения - контрол, информираност, координиране на
дейности, следене на трафик и много други. Обект на наблюдение
обикновено е пространството около и в сгради, производства, пътни
артерии. Често камери се поставят около домовете, където играят
деца.

69
 Цифровите системи за видеонаблюдение са неизменна част от
съвременния офис. Те са авангардни и полезни от гледна точка на
резултатите от работата им и възможностите, които имат. Наблюдение
в реално време, запис и предаване на заснетото са сред основните им
възможности.
Системите за видеонаблюдение сами по себе си не са завършени
охранителни системи. И ако целта е пълноценна охрана, то успоредно
със системата за видеонаблюдение е необходимо да се изгради
контрол на достъпа.
Цифровите видеонаблюдателни системи, които се предлагат не
само изобразяват и записват информацията, но могат да извършват
анализ и да реагират на нея. Съществуващите системи позволяват
непрекъснато наблюдение, по всяко време на деня и нощта, на
подвижни и статични обекти, под вода, навън или вътре в помещения,
както и във враждебна среда. Различните решения позволяват локално
и отдалечено (през интернет) наблюдение, запис и преглед и могат да
бъдат интегрирани с охранителни системи. Поведението и реакцията
на системите към конкретни събития и условия могат да бъдат
програмирани според изискванията на клиента. Това може да включва
например автоматично известяване за настъпило събитие чрез e-mail,
SMS или съобщение по телефон.
Телевизионните системи намират широко приложение и в
сигнално-охранителната дейност. Те служат за оценка на аварийната
ситуация, възникнала след подаване на алармен сигнал от детекторите
на периметровата охранителна система, като позволяват да се
определи дали причината за алармата е фалшива или не. дават
допълнителна информация за евентуалното проникване - къде е
станало, колко са нарушителите, какви препятствия са преодолени и
т.н
Системите, които се използват за тези цели, принадлежат към по-
голям клас системи, обозначени като CCTV системи. На български
език официално е възприет терминът "Телевизионни системи за
наблюдение и контрол", но универсалното възприятие е CCTV.
Развитието на съвременните технологии през последните години
доведе до миниатюризиране на телевизионните камери, което направи
CCTV системите много удобни за използване и в закрити помещения.
Второто направление в развитието на CCTV системите е свързано с
усъвършенстване на технологиите за използването им като детектори
на проникване Всичко това направи CCTV системите все по-често
използвани за вграждане или изграждане на сигнално-охранителни
системи.

70
 Основните компоненти за изграждане на една CCTV система са :
- телевизионна камера;
- обектив;
- средство за пренос на видеосигнала;
- монитор;
- средство за видеозапис;
- комутационно оборудване;
- видеодетектори.

3.7.Телевизионни камери.
Камерите са основният модул на CCTV системите. Тяхното
предназначение е да преобразуват оптическото изображение в
електрически видеосигнал, който може да бъде изпратен до
централната станция, където видеомониторът преобразува този сигнал
във видимо за човешкото око изображение
Основните параметри, които характеризират камерите са:
- Разделителна способност - този параметър изразява
способността камерата да различава детайли. Колкото по-висока е
тази способност (този параметър), толкова дребните детайли в
изображението са по-чисти и ясни.
Областта с най-висока разделителна способност се ограничава в
ъгъл 16 до 20 градуса в хоризонтална равнина и ъгъл 12 до 15 градуса
във вертикална, т.е. отношението на страните на правоъгълника на
ясно зрение е 4:3. Затова телевизията е възприела формата на
изображение 4:3.
- CCD (съкращение от английски) - прибор със зарядна връзка, с
който се обозначават полупроводниковите оптически
преобразуватели, използвани в камерите. Тези сензори представляват
матрица от отделни елементи, наречени пиксели Те преобразуват
попадналата върху тях светлина в пропорционален електрически
сигнал.
Много често производителите указват броя им като показател за
разделителната способност на камерата. Важно е да се знае броят на
така наречените "активни пиксели" или пикселите, върху които се
фокусира изображението и които определят разделителната
способност на камерата, а не общият им брой, тъй като една част от
тях може да се използват за запомняне на изображението.
Контраст на изображението - този параметър представлява
отношението на яркостта на най-светлия елемент от изображението
към яркостта на най-тъмния. Коефициентът на пропорционалност се
нарича гама фактор. Ако той е по-голям от "1", изображението се

71
предава с по-голям контраст (тъмните граници са по-подчертани от
светлите), ако е по-малък от "1" - изображението се предава с по-
малък контраст. Чувствителност и отношение сигнал/шум - тези
параметри са наистина отделни, но взаимовръзката им е много голяма.
Чувствителността се определя като минималната осветеност на
обекта, при която може да се получи четлива картина. Колкото по-
малко е осветен обектът, толкова по-малко електрони или заряди ще
се получат от пиксела, в резултат на светлината, попаднала върху
него. Под определено ниво броят на зарядите, резултат от обекта,
става съизмерим с броя на зарядите, резултат от действието на други
фактори. Количествената оценка на този факт се дава с отношението
сигнал/шум:
При отношение С/Ш = 60 dB видеосигналът е 1000 пъти по-голям
от шума и картината е чиста и контрастна.
При отношение С/Ш = 50 dB ефектът на шума е все още
пренебрежителен.
При отношение С/Ш = 40 dB обаче в изображението започват да
се виждат "зрънца".
При отношение С/Ш = 30 dB "снеговалежът" е видим.
При отношение С/Ш = 20 dB картината е практически
неизползваема.
Чувствителността се определя (по предложения от Institute of
Radio Engineers метод и приета скала IRE) като минималната
осветеност, при която нивото на сигнала може да достигне 30 IRE, но
някои производители я измерват с 40 IRE. Обикновено автоматичното
регулиране на усилването (АРУ) и гама-корекциите са включени.
Определящ фактор за чувствителност е усилването на
видеоусилвателя. Ако това усилване е много голямо, при силно
осветен обект ще се получи изкривяване на сигнала и влошаване на
качеството на картината. Числото за автоматично усилване при
слабоосветен обект е около 20 dB. което съответства на 10 пъти.
Всички класически камери са изградени на база на CCD матрици
тип 1/3 инча. Камерите осигуряват разделителна способност между
330 и 580 линии, като някои модели са приспособени да работят при
осветеност от 0,1 лукса и това ги прави предпочитани.
CCD vs CMOS
Сензорната матрица на камерата отговаря за трансформиране на
светлината в електрически сигнали. Когато се изгражда камера,
съществуват две възможни технологии за нейната сензорна матрица:
- CCD (Charged Coupled Device)
- CMOS (Complementary Metal Oxide Semiconductor)

72
 Фиг.3.12. Местоположение на сензорната матрица в мрежовата
камера
CCD сензорите са създадени чрез технология, развита специално
за камерната индустрията, докато CMOS сензорите са базирани на
стандартна технология вече широко използвана в чиповете за памет
във компютрите например.
CCD технология:
CCD сензорите се използват в камерите повече от 20 години и
имат много полезни качества; сред тях е по-добрата чувствителност
към светлина отколкото CMOS сензорите. Тази по-висока
чувствителност към светлина се изразява в по-добри изображения при
ниска осветеност. CCD сензорите естествено са по-скъпи, тъй като са
направени чрез нестандартен процес и свързването им към камерата е
по-сложно. В допълнение, когато има много светъл обект в сцената
(като лампа или директно осветление), CCD-то може да предизвика
дефект в картината (напр. вертикални ярки черти под и над заснетия
обект). Този феномен се нарича блик.
CMOS технология:
Съвременният напредък при изработването на CMOS сензори ги
доближава до техните CCD съответствия от гледна точка качеството
на картината. CMOS сензорите предоставят по-ниска крайна цена за
камерите, тъй като съдържат всичко необходимо, за да се изгради
камера около тях. Те правят възможно производството на по-малки по
размер камери. Налице са и сензори с голям размер, предоставящи
мегапикселова резолюция на множество мрежови камери. Настоящата
ограниченост при CMOS сензорите е в тяхната по-слаба
чувствителност към светлина.

3.8.Обективи
Основният размер на сензора на камерата, зрителното поле,
зависи в голяма степен от обектива.

73
 Наистина разнообразието от модели и различни фокус-ни
разстояния на обективите често е причина за объркване и води до
ситуации, при които точният обектив за конкретната камера едва ли
не трябва да се налучка. Това води до загуба на много време. В общи
линии се търси отговор на следните въпроси:
• Ако се знае фокусното разстояние на обектива, каква област ще
вижда камерата ?
• Ако се знае размерът на областта, която трябва да се вижда, то
обективът с какво фокусно разстояние трябва да бъде?
За да се получат двата отговора трябва да се знае от кои точно
фактори зависят:
• Фокусно разстояние - този термин, обозначава разстоянието в
милиметри между центъра на лещата на обектива и повърхността на
CCD матрицата. Обикновено то е 2,8; 4,0: 6,0: 8.0 или 16,0 мм.
Очевидно, колкото е по-малко то (колкото по-близо до матрицата е
лещата), толкова по-обширни области ще вижда камерата.
• Размер на матрицата - CCD матрица от 1/3 има правоъгълна
форма с ширина 4.8 мм, височина 3.6 мм и диаметър 6.0 мм.
Съотношението между ширината и височината (4.8/3.6 мм) е
приблизително 1,33. Точно такова ще е съотношението и между
размерите на полученото изображение.
• Разстояние до обекта - това е физическото разстояние до
наблюдавания обект .

3.9.Пренос на видеосигнал
За да бъде качеството на изображението добро, е необходимо
сигналът изработен от камерата, да бъде пренесен до монитора, без да
влоши неговите параметри, т.е не трябва да се внасят промени в
амплитудата и формата. Практически това е много трудно -
съществуват редица субективни и обективни фактори: дължина на
трасето, брой линии, внасяне на изкривявания и затихвания и др.
Системата не е проектирана правилно.
Съществуват следните възможност» за пренасяне на
видеосигнала:
- коаксиален кабел;
- кабел тип "усукана двойка";
- влакнестооптичен кабел;
- телефонен кабел;
- радиовълни;
- микровълнов пренос;
- инфрачервени лъчи.

74
 В практиката най-често се използват кабелните варианти.
При пренасянето на сигнала по коаксиален кабел или усукана
двойка винаги възниква затихване на видеосигнала, което частично
зависи от следното колкото честотата е по-висока, толкова
затихването е по-голямо. За противодействие на това се налага
ползването на усилватели.
За правилния подбор на кабел и оборудване трябва да се спазват
следните правила:
1).Определя се функцията, която се цели да бъде построена с
телевизионната система - откриване, класификация или
идентифициране:
2).Подбира се подходящ вид кабел, като критерии те са
минимално затихване на максимално разстояние.
3). Монитори
Изборът на подходящ монитор или монитори е също от тлямо
значение за наблюдаване на качествена картина
Качеството на монитора зависи от разделитетната му способност.
Тя е най-добра в центъра на екрана и най-лоша - в краищата
Много важен момент е разстоянието между монитора и
оператора. Така при дистанция от 0,3 до 0,5 м е подходящ монитор 9
инча. при дистанция 0.5 до 0,9 м - монитор 12 инча. при дистанция от
0.9 до 1,3 м - монитор 15 инча и при дистанция 1,3 до 1.9 м - 19 инча
Следващият фактор е дали и доколко ще се използва
квадратиращо устройство, т.е. възможности да се наблюдават 4 ка-
мери едновременно Препоръчва се монитор по-голям от 12 инча.

3.10.Видеозапис
Началото на видеозаписа е поставено в края на петдесетте години
с използването му в телевизионните студия. Системата VCR е първата
система за запис върху магнитна лента и възпроизвеждане на
изображение. По-късно се появяват и още няколко други системи. Но
на практика се е наложила VHS системата. Впоследствие се появява
S-VHS системата.[32]

3.11.Комутационно оборудване
Системите с една камера са малка част от внедрените CCTV
системи, те обикновено се използват за наблюдение на входни врати
Мнозинството системи са с по-голям брой камери, като броят им в
една система може да достигне и трицифрено число. Ето защо
комутационното оборудване е важна част от CCTV системата.
Модерните видеокомутатори съдържат електронни превключватели и

75
използват технически прийом, известен като "превключване по
интервал". Същността на този прийом е превключването на камерите
в точно определен момент така. че да се избегне вертикалното
преместване на камерата
Най-простият вариант на комуникация е този, при който
превключването може да се извърши ръчно - чрез бутоните на панела
на комутатора или автоматично - последователно.
Други функции, които много от комутаторите (т.нар.
мултиплексори) имат, са обработка на алармени сигнали -практически
това означава при получаване на алармен сигнал към монитора да се
включат камерата или камерите, наблюдаващи обекта, от които е
получен сигнала. В случая е желателно към комутатора да се включат
два монитора - единият да изобразява картина от "алармиращата"
камера, докато другият да се използва по общо предназначение.
Мултиплексорите могат да имат и допълнителни функции, напр.
телевизионно управление на панорамни устройства и обективи и т.н.
При по-големи системи, когато е необходима по-голяма
гъвкавост, се използват така наречените матрични комуникатори. Те
са микропроцесорно управлявани устройства, които дават възможност
за реализиране на сложни и гъвкави а_по-ритми на комуникация
Повечето видеоматрици комутират 8, 16 или 32 камери, а модулната
им организация позволява изграждането на системи със стотици
камери. Задължително изискване към тях е да осигуряват обработка на
алармени сигнали, текстове и/или идентификация на камерите с
еднакви сигнали, независимо от входните.

3.12.Видеодетектори
В последните години все по-често и все по-резултатно се и
използват системи, използващи видеодетектори на движение.
С развитието на компютърните технологии се даде възможност за
усъвършенстване на алгоритмите за обработка на сигналите и
изработка на алармени сигнали, с което се подобрява детектиращата
способност и едновременно намаляване на фалшивите сработвания.
Принципът, на който са изградени, е следният - сравняване
яркостта на изображението в една и съща точка Първоначално броят
точки е бил 1024. С компютърните технологии се дава възможност за
различаване на 256 нива на яркост, като се намалява вероятността за
фалшиво сработване. Промяната на яркостта на сигнала се
интерпретира като движение на нарушител.
Видеодетекторните системи дават възможност за:

76
 - Проследяване на нарушител при приближаване към линията,
пресичането на която води до аларма;
- Елиминиране на влиянието на движение от вятъра, клони на
дървета;
- Осветяване на клетките, чиито промени са довели до аларма,
което позволява по-бързото и лесното съсредоточаване на оператора
върху изображението на мястото, от което е произлязла алармата.
Предлаганите на нашия пазар са- "DTS - 1000", GVK, Sentinel и
др.

3.13. Wawelet преобразувания

3.13.1. Дефиниране на характеристиките и предимствата на
wavelet преобразуванията
Теорията на микровълновите преобразувания (wavelet)
функциите навлезе в науката преди десетилетие и получи широка
популярност в много области на техниката, информатиката, системите
за управление, системите за обработка, филтриране, компресия и
възстановяване на сигнали и изображения, системите за криптиране и
разпознаване. 17
Успехите на теорията на wavelet функциите доскоро беше
привилегия само на математиците, които определяха нейното
развитие и публикуваха своите изследвания. Преодоляното през
последните години разбиране за чисто математическите въпроси на
теорията доведе до внедряването и използването на уейвлет анализа в
радиотехниката, комуникациите, обработката и компресията на
изображения и видео, анализ на нестационарен сигнал, разпознаване
на образи във видимата и инфрачервената област, сеизмология, гео и
астрофизика, анализ на радиолокационни и хидросигнали.
Навлизането на wavelet анализа в областта на обработка на
сигнали може да се счита за естествено. Дилемата спектрална
плътност – честотно временна локализация на сигнала се явява
предопределена при анализ и изследване на скоростни и пикови
изменения на сигнали и изображения. Презумцията за филтриране на
входно изображение в различен честотен спектър, апроксимацията на
селектиран обект, компресията и възстановяване на изображение,
използвано в системите за разпознаване, предопределя използването
на Wavelet функциите. Избраният способ за формиране на
селектирано изображение чрез междукадрова обработка,

17. Дремин И.М., Иванов О.В., Нечитайло В.А., Вейвлеты и их

применение // УФН, 2001, №5.

77
необходимостта за формиране на рязка граница очертаваща контура
на изображението, както и неговата обработка на фона на динамична
флуктоираща среда предопределя използването на Wavelet
преобразуванията. [21]

3.13.2. Съпоставка в честотно-временната плоскост

Свойствата на wavelet функциите да осъществяват честотна и
временна локализация на сигнала се описват върху повърхнина
зададена с координати честота-време.18
На дадената повърхнина уейвлет функцията може да бъда
характеризирана с отрязъка , равен на неговата ширина, а също и на
отрязъка , имаща ширина Фурие образа на функция. В този случай
изображението на уейвлет функциите на честотно-временната
повърхност има вид показан на фиг.3.12.

фиг.3.12. Честотна и времева локализация

Наблюдава се изместване на уейвлет функцията на интервал ,
равен на преместване на паралелно-времевите страни на
правоъгълника. От друга страна, модулацията чрез уейвлет функциите
на комплексната експонента , кара честотно-временната
повърхност да премества правоъгълника относително на .
Потвърждение за това е преобразуването на Фурие, модулирано като
уейвлет функция :

(3.1)

18. Новиков Л.В., Основы вейвлет-анализа сигналов, С.-Пб., Изд-во

СПбГТУ, 1999.

78
 където: , - уейвлет функция и нейния Фурие-образ
изместени в честотната област на . Резултатът от временно-
честотната транслация на уейвлет функцията е показано на фиг.3.13.
Друго преобразуване на уейвлет функция е дилатацията
(компресиране или разкомпресиране), която кара честотно-временната
плоскост да обърне честотно-временния правоъгълник. Така например
ако се свие уейвлет функцията пъти ще се получи нова функция
, енергията на която след преобразуването ще намалее
пъти:

(3.2)

фиг.3.13.

При това, при свиване на функцията ширината на носещата се

смалява в пъти, т.е. , ширината на Фурие-образа в случая се

увеличава пропорционално . Необходимо е да отбележим, че
подобно поведение на уейвлет функцията в нейния Фурие-образ се
осъществява на принципа на неопределеност формулиран от
Хейзенберг. Увеличението на ширината на носещата на функцията
във временно-честотната област води до намаляване на носещата на
нейния Фурие-образ, и обратно.
Като пример, илюстриращ тези принципи за представяне на
честотно-временната плоскост, ще разгледаме -функцията на Дирак
и базис на Фурие.19
Известно е, че -функцията на Дирак се явява идеална основа за
временния анализ на континуални сигнали, доколкото позволява да се
получи съвкупност от дискретни сигнали, разгледани във временен

19. Дяконов В.,Абраменкова И., MATLAB обработка сигналов и изображений,

Питер, Санкт-Петербург, 2002.

79
спектър. На плоскостта на честотно-временния спектър -функцията
изглежда така, както е показано на фиг.3.14. От фигурата се вижда, че
функцията на Дирак заема добра временна локализация, тогава когато
частната локализация в дадена функция отсъства. Действително
Фурие-образът на -функцията е константа и има вида:

(3.3)
В това време базисните функции на Фурие, като се обърнат
показват добра частна локализация, тогава, когато времето клони към
безкрайност (фиг.3.15.)

Фиг.3.15.
Фиг.3.14.

Недостатъкът на анализа на Фурие, обуславящ невъзможността

да осъществи временна локализация на сингулярния сигнал, може да
бъде частично отстранен по време на преобразуваното с wavelet
функция. Така например прозорецът -има компактна носеща.
Използването на прозоречната функция позволява да се представи
резултат от анализа – Фурие-образа – във вид на функции с две
променливи, а именно честотата и времето на положението на
прозореца:

, (3.4)
или след заместване на означенията

получаваме :

, (3.5)

80
 Проблемът при избора на прозоречна функция е широко
описана в литературата.20
Въвеждането на прозоречната функция обезпечава анализа на
Фурие относно обработка на сигнала по време на промяна.
На фиг.3.16. е показана честотно-временна плоскост, на която е
изобразено прозоречно преобразуване на Фурие:
, (3.6)
преместващ надолу временната ос на интервала , а също и
различните значения на хармоника .
От фигурата се вижда, че при преместването на прозореца,
осъществяващ надолу времевите оси равномерно, както при
изменение на честотата на модулация, ширината на честотно-
времевия правоъгълник ще остане неизменена. Даденото
обстоятелство обяснява тези факти, като операцията за преобразуване
на Фурие в дадения случай се осъществява при постоянна ширина на
носещата на прозоръчната функция.
Един от примерите за прозоръчно преобразуване на Фурие се
явява преобразуването на Габор, в която ролята на основна функция
играе гаусовата. Преобразуването на Габор се явява един от най-
добрите прозорeчни преобразувания на Фурие, доколкото метода
позволява най-добрата времева локализация на сигнала.

Фиг.3.16. Прозоречно преобразуване на Фурие

Като други примери за прозоречни функции могат да
служат функциите на Хеминг, Хенинг, Кайзер, Бартлет, Блекман,
Чебишев.

3.13.3.Приложение на Wavelet за филтрация на сигнали

В основата на филтрацията на сигнали, осъществени с помощта
на обратното континуално преобразуване, съществува идеята за

20. Петухов А.П., Введение в теорию базисов всплесков, С.-Пб., Изд-во СПбГТУ,
1999.

81
разбиване на уейвлет спектъра на части и използването на тези от тях
в които има най-много информация за хармониците на филтрирания
сигнал. Прилагането на този способ се оказва много по ефективен в
спектъра на термовизионното и инфрачервеното изображение, с което
се компенсира размиването на контурите на обекта. Графичните
данни могат да се представят посредством отхвърляне на някои части
от спектъра, казано аналитически, стойностите на мащабиращата
променлива на уейвлет функцията за обратно преобразуване е в
границите, съответстващи на границата на използваната част.
На фиг.3.17. е показан сигнал, на който първия и последния
хармоник са зашумени; неговия уейвлет спектър построен в базиса на
функцията на Морле; сигнал, възстановен по дадения спектър.21
Описаната процедура се явява процедура за филтриране и в
този смисъл, успешно може да бъде взета за решаване на задачи за
филтриране и заглушаване на шума в системите за разпознаване на
речеви, хидроакустични, нестационарни видео и инфрачервени
изображения, както и при анализа на изображения формирани в
сложни тримерни сцени.

Фиг.3.17. Функцията на Морле

3.14.Експериментална обработка на видеоизображения

Експерименталната обработка на входните изследвани сигнали
и изображения са извършени в среда Matlab – Wavelet Toolbox
посредством GUI wavelet.

21.Смоленцев Н.К., Основы теории вейвлетов. Вейвлеты в MATLAB.

Кемеровский госуниверситет, Кемерово, 2003

82
 Стартиране и диалогови прозорци:
Стартирането на Графичния потребителски интерфейс се
извършва в командния прозорец на Matlab с оператора wavemenu.22
Основните функции са:
Wavelet 1D, Wavelet 2D;
Wavelet packet 1D, Wavelet packet 2D;
Continuous Wavelet 1D, Complex continuous Wawelet 1D;
Wavelet Display, New wavelet for CWT, CWT de noising 1D, 2D.

Фиг.3.18. Графичен потребителски интерфейс на Wavelet

22. www.mathworks.com

83
 фиг.3.19. Графично представяне на Wavelet функцията на Хаар

Фиг.3.20. Графично представяне на Wavelet функцията на Дюбеши

84
 Фиг.3.21. Wavelet функция на Дюбеши ниво 6

Фиг.3.21..Филтриране на шумовете чрез Wavelet преобразувание

( Хаар, ниво 5)

85
Фиг.3.22.. Изходно изображение на сигнал след филтриране с Wavelet
( Хаар, ниво 5)

3.15. Обработка на видеоизображения в Wavelet GUI (

Wavelet 2D)

Входни изображения

а) б)
Фиг.3.23. Кадър от видеоизображение: а- дневно, б- нощно
Обработка на изображение с Wavelet функция ( Хаар, ниво 2) в среда
Wavelet Toolbox

86
Фиг.3.23. Анализ на изображение ( дневно, нощно) сегментиране
(апроксимация ниво 2)

Фиг.3.24. Анализ на изображение ( дневно, нощно) сегментиране

(апроксимация Db, ниво 2)

87
Фиг.3.25. Филтриране на шума посредством функцията De noise

Фиг.3.26. Анализ на коефициентите на преобразуване

88
Фиг.3.27. Анализ на хистограма и корелационен коефициент

Фиг.3.28. Компресия на видеоизображението

89
 3.16.Кадрова обработка на видеоизображение
3.16.1. Алгоритми и симулационни програми за вторична
обработка на изображение
В своята алгоритмична и технологична база развитието на
компютърните системи, предназначени за обработка на изображения,
има следните измерения:
 Процесори с висока степен на паралелизъм при обработката на
информация, които могат да разделят една или друга задача на части и
да ги обработва едновременно, като по този начин значително
съкращава общото време за изчисления;
 Процесори, в които вместо електронни сигнали за предаване на
информация се използва оптика. Оптическите сигнали още в началото
се използват за предаване на данни между компютрите;
 Процесори с невронни мрежи, представляващи машини,
работещи аналогично на нашите съвременни представи за
функциониране на човешкия мозък.
Разнообразието, големият обем и противоречивост на различната
диагностична информация довеждат на преден план проблема за
търсене на физическите системи и способността им за нейната
преработка. Решението на този комплекс от задачи е тясно свързано с
новите информационни технологии, важно място сред които заемат
методите за разпознаване и категоризация на образи. Невронните
мрежи са мощен и засега, най-добър метод за решаване на задачи за
разпознаване на образи в ситуации, в които в експерименталните
данни отсъства голяма част от информацията, а съществуващата
информация е доста зашумена.
Високата степен на паралелност, допустима при реализация на
невросистема, осигурява обработката на недостъпен за оператора
обем от информация за време, по-малко или сравнимо с допустимите
времена за измерването.23

3.16.2. Симулационни програми за анализ, обработка,

сегментиране и определяне на информативни признаци на
изображение
Симулационните програми за селекция на подвижен обект са
реализирани в среда Simulink на програмния продукт Matlab версия
7.1 и Matlab R2006a в чиито библиотеки са синтезирани елементи за
обработка на видео сигнали – Blocksets Video and Image Processing.

23. www.module.ru

90
Инструментариумът за синтез на експериментални модули се състои
от следните блокове:24

Фиг.3.29. Блокове за симулация при обработката на

видеоизображение

24. Дяконов В.,Абраменкова И., MATLAB обработка сигналов и изображений,

Питер, Санкт-Петербург, 2002.

91
 В работното поле на Simulink се извършва структурирането и
синтеза на работна програма реализираща дедектиране на подвижен
обект в рамките на анализа на видеоизображение. Елементите,
включени в синтеза на този модул са следните:

Фиг.3.30. Блок за обработка на изображението

Фиг.3.31. Блок за детектиране на отместване в рамките на два

съседни фрейма

фиг.3.32. Симулационен модул за селекция на подвижен обект

Въвеждането на кадрите за анализ е във формат AVI

реализирани посредством цифрова видеокамера и обработени с
интефейсния модул ΙΕΕΕ 1394. При анализа са използвани
видеофайлове от дневно и нощно наблюдение предоставено от фирма
“Телепол”.

92
 Фиг.3.33. Селекция на подвижен обект в рамките на три фрейма

При стартиране на модула се наблюдава селекция на два обекта

(човек и автомобил). Колебанието на фона изисква въвеждане на
компенсатор или стробиране на чувствителността относно скоростта
на преместване. Хоризонталната и вертикалната скорост се изчислява
по брой отместени пиксела за единица време на анализ на фрейма.
При скорост на заснемане 25 кадъра в секунда, базовото време е 40
ms.

Фиг.3.34. Определяне на скоростта на преместване посредством блок

Quadrant Motion Estimates

93
 Дедектирането на скоростта Vx ,Vy се извършва с квадратичен
(пространствен) селектор. При появата на два или повече обекта
параметрите за скоростта се присвояват за обекти в посока на
развивката.

Фиг.3.35. Селекция на втори отдалечен бързодвижещ се обект

Фиг.3.36. Въвеждане на прагов селектор за определяне нивото на

сегментиране на подвижния обект

94
 При въвеждане на термофилтър формата на подвижния обект се
селектира и се определя моментната стойност на площта, изразена в
пиксели.

Фиг.3.37. Сегментиране на обекта и апроксимиране на неговата

проекция спрямо източника на наблюдение

Фиг.3.38. Определяне зависимостта – площ (брой пиксели) от

разстоянието и курсовия параметър

95
Фиг.3.39. Сходимост на изображението във функция от разстоянието

При отдалечаване на обекта от камерата в дълбочина,

дедектираната площ става съизмерима спрямо заложените класове
обекти, което е причина за нееднозначност на изходното решение.
Това определя необходимостта от формиране на алгоритми за
разпознаване инвариантни на дълбочината
(разстоянието) до обекта и прецизно и точно формиране на контура на
изображението, както и неговата апроксимация.

3.17. Синтез на симулационна програма за изследване

контурите на анализирания обект

Фиг.3.40. Функционална схема на симулационен модул за

детектиране на контури

96
Фиг.3.41. Обработка на нощна сцена и детектиране на
контурите на наблюдаваните обекти

Фиг.3.42. Анализ на контура на обекта във функция от

разстоянието до обекта

97
 фиг.3.43. Сходимост и сливане на отдалечени контури

3.18. Синтез на симулационен модул за селекция и копиране

на контур на подвижен обект

Фиг.3.44. Функционална схема на симулационен модул за копиране на

контур на подвижен обект

98
Фиг.3.45. Селекция и копиране на контурите на подвижни обекти в
зоната на наблюдение

Фиг.3.46. Определяне геометричните пропорции и съотношения на

анализирания обект

99
 3.19. Синтез на симулационен модул за анализ и
интерполация на подвижни обекти
3.19.1. Функционални елементи

Фиг.3.47. Модул за изчертаване контурите на бързоподвижен обект

Фиг.3.48. Модул за адаптивно селектиране на подвижен обект

100
Фиг.3.49. Структурна и функционална схема на симулационен модул
за адаптивно селектиране и разделяне на контура на подвижен обект
на фона на флуктоираща местност

Фиг.3.50. Детайлна селекция и оконтуряване на обекта

101
Фиг.3.51. Анализ на геометрична зависимост на контура на обекта от
отдалечеността (въвеждане на оптичен zoom)

Фиг.3.52. Сходимост на площта на анализираните обекти във функция

от отдалечеността

102
 3.20.Трафик монитор
Обработка на видеоизображение и определяне на скоростта на
движение на моторни превозни средства в 4 ленти на пътното платно
а) През деня 25

Фиг.3.53. Трафик монитор - обработка на 4 ленти

Фиг.3.54. Трафик монитор - определяне на скороста

25
www.iss.ru

103
 б) През нощта26

Фиг.3.55. Анализ на брой, тип, габарити, скорост на МПС

Фиг.3.56. Анализ на скорост на МПС през нощта

26
www.iss.ru

104
 3.21. Невроматрични процесори за обработка и мониторинг
на видеоизображения
Инструментариумът за решаване на задачите за обработка,
мониторинг и разпознаване на видеоизображения чрез емулация на
невронни мрежи е продукт на много световни микроелектронни
фирми, проектиращи оптикоелектронни, аналогови, цифрови и
хибридни невропроцесори. Най-точни и универсални се явяват
цифровите невропроцесори, благодарение на възможността им за
програмиране. Един от най-важните критерии за универсалност на
цифровите невропроцесори се явява способността им да обработват
входни данни с различна разрядност в порядъка на 1 – 64. Като
правило тези процесори обработват 1,8,16 разрядни данни. В
последните две години в областта на неврокомпютърната техника се
появи разработката на 64 разряден невропроцесор MN6403, в който
НТЦ “ Модул” залагат апаратно извършване на операциите:
умножаване на матрица с матрица, матрица с вектор, изчисляване на
функцията на насищане на векторен елемент и други векторни
операции.27
Таблица 3.1.

От сравнителната таблица ярко се отличават възможностите на

невроматричния процесор MN6403, който за един такт обработва
вектори, всеки от които представлява пакет от 64 разрядни данни.
Разрядността на всеки елемент на вектора може да бъде задаван
програмно и варира в границите от 1 до 64. С намаляване
разрядността на данните се увеличава тяхното количество във всеки

27
Уоссермен, Ф., Нейрокомпъютерная техника, М., Мир, 1992

105
вектор и с това се повишава производителността на процесора.
Архитектурата на процесора дава възможност и за развитие и
построяване на многопроцесорни системи, което го прави
предпочитан в цифровите системи за обработка на сигнали и
изображения.
На фиг.3.57. е представен модел на невронна мрежа, в която
всеки слой съдържа N сензорни входа и се състои от M неврона, като
при това m-ия неврон изпълнява функцията на сумиране на данните
x1, x2, …, xN , подавани на съответния невронен вход, с отчитане на
отместването на всеки един Vm по формулата:

(3.8)
където Wn,m – са тегловите коефициенти на n-ия вход на m-ия
неврон ( n=1,2,..,N; m=1,2,..,M) .

фиг.3.57. Модел на невронна мрежа

след което m –ия неврон изчислява функцията на насищане FQm

следствие сумирането Ym:

където Qm- параметър на функцията на насищане, изчислен за

m-ия неврон. Общата функция на насищане реализирана от
невропроцесора е представена на фиг.3.58.

106
 фиг.3.58. Функция на насищане

Процесорът NM6403 се явява универсално средство за емулация

на различни типове невронни мрежи. При него програмно се задават
следните параметри на невронната мрежа: брой слоеве, брой неврони
и невронни входове във всеки слой, разрядност на данните за всеки
невронен вход, разрядност на всеки теглови коефициент, разрядност
на изходната стойност на всеки неврон, параметрите на функцията на
насищане за всеки неврон. Един процесор позволява емулирането на
невронна мрежа практически с неограничени размери, като
емулацията се осъществява послойно ( последователно слой след
слой). Всеки слой се разбива на последователно обработвани
фрагменти.

Фиг.3.59. Структура на невропроцесор NM6403

107
 Множеството неврони входа се разбива на групи, за да може
сумарната разрядност на данните да не надвишава разрядността на
процесора - 64. При това фрагментиране процесорът реализира две
функции. Първата изчислява сумирането, втората изчислява всички
изходните стойности в състава на групата еквивалентни на функцията
на насищане. Процесът на емулация се състои от последователно
изпълнявани макрооперации, всяка от които емулира един отделен
фрагмент. Общата структура на невроматричния процесор NM6403 е
дадена на фиг.3.59.
Невропроцесор NM6403 има следните апаратни средства,
предназначени за построяване на многопроцесорни системи на негова
основа:
-Два байтови комуникационни порта CP0 и CP1, всеки от които
осъществява обмен на информация между невропроцесора и неговия
външен абонат, притежаващ порт със скорост 20 Мбайта в секунда.
- Два програмируеми интерфейса със 64 разрядна външна шина
(локална и глобална), всяка от които поддържа три различни
мултипроцесорни конфигурации на външната шина. Включването към
една от шините на няколко невропроцесора позволява обмен на
информация чрез обща памет, разположена на същата шина. При
условие , че към една шина са включени два невропроцесора се
увеличава броя на използваните допълнителни управляващи
устройства. Скоростта на обмен на данни през общата шина може да
достигне 400 Мбайта в секунда.
На фиг.3.60. и 3.61. са дадени две структурни схеми,
реализирани по топологията линейна ( кръгова) и матрично (
тороидална) . При използването на комуникационните портове, за
обмен на информация между два невроматрични процесора CP0 на
единия процесор се включва към CP1 на другия процесор.

Фиг. 3.60. Линейна ( кръгова) многопроцесорна структура на

базата на процесор NM6403

108
 Фиг.3.61. Матрична ( тороидална ) многопроцесорна структура
на базата на процесор NM6403

Изводът от структурирането на тази конфигурация е, че

система, състояща се от К невропроцесора реализира емулация К пъти
по-бързо. В същото време изводът може да се интерпретира така:
всеки фрагмент от К – ия слой на невронната мрежа може да се
емулира с помощта на отделен процесор. Високата производителност
на NM6403 и наличието на развит интерфейс позволява използването
му за невроускорител при работа с персонален компютър или за
построяване на неврокомпютърна паралелна изчислителна система.
Това което го прави уникален и поради което е избран за базов
процесор при емулиране и експериментиране на невронни мрежи и
построяване на системи за разпознаване на изображения, е
способността му да работи с данни с променлива разрядност и
свойството му да увеличава производителността си с намаляване
разрядността на операторите. При тактова честота 50 Мhz
производителността се мени в диапазона от 50 MCPS ( 32 разрядно
число за входни данни ) до 51,2 GCPS ( за еднобитови входни данни).
Тези данни са достатъчно категорични за правилността на
избора на невроматричния процесор при избора и обосновката за
използването му като емулатор на невронна мрежа с достатъчно
широки параметри. Те дават основание и за реализиране на система

109
за обработка на видеоизображения в реално време с цел разпознаване
на подвижни обекти. Описаните компоненти и характеристики
потвърждават и възможността за реализиране на една от основните
задачи: емулация на алгоритми за адаптивно обучение на системи за
разпознаване.
Съгласуването във формата на обработка се извършва чрез
пакета данни, подавани на невронните входове на мрежата,
представени във вид на вектор:
(3.9)

При емулация невропроцесора изпълнява следните операции:

където матрицата Wn,m се явява теглови коефициент на V-ия

вход на N-тата група невронни входа:

(3.10)
Изразът :

определя вектора след

натрупващото сумиране на данните относно N –ия вход. Стойността
на минималната разрядност на всеки елемент в тези вектори зависи от
сумарния брой невронни входа в слоя и се определя по формулата:

(3.11)
При емулация на фрагмент от втория тип за m-та група неврони
( m=1,2,...,М) процесора формира
пакет от вектори:

110
 където векторът : се
явява резултат от изчислението на функцията на насищане .
Изчислената функция на насищане за всички вектори в състава на

пакета се задава посредством една команда “

activate” в управляващата програма на процесора.
Като цяло процесът на емулация на невронна мрежа може да се
представи като М последователно изпълнявани процедури, всяка от
които емулират една група неврони и се състои от N+1
последователни макрооперации еквивалентни на един фрагмент от
слоя на невронната мрежа.

3.22. Приложение на невроматричните процесори в

системите за разпознаване
Изложената методика за синтез на системи за обработка на
изображение и разпознаване на обекти чрез използване на изкуствени
невронни мрежи има техническо решение - машинна реализация
посредством невроматрични процесори и определяне възможностите
за синтез на системи за класификация посредством универсална
структура -проблемно ориентиран микропроцесорен комплекс – чиито
характеристики се формират на базата на адаптивно обучение.
Провокативното и амбициозното в случая е търсенето на
доказателства, потвърждаващи тезата, че съвременните
микропроцесорни информационни средства имат диалогова
структура, техните функции са предмет на обучение и адаптация, а не
на консервативен алгоритъм28. Използването на структуриращи
елементи, каквито са изкуствените невронни мрежи, сами по себе си
предопределят тези три основни елемента: тренировка, обучение и
адаптация. В разработката не се търсят приоритети, а се изследват
основно подходите на реализация на невроматрични
микропроцесорни системи за анализ на изображение и разпознаване
на образи и обекти на базата на оптимално допълване и сходимост на
структура и алгоритми, на инструментариум и методика.
Подходите при реализиране на изкуствени невронни мрежи
основно са два:
-използване на невропроцесори – апаратно моделиране
структурата на ИНМ (изкуствена невронна мрежа);

28
www.module.ru

111
 -използване на невроемулатори – програмно моделиране на
изчислителните процеси в ИНМ.
При реализиране на редица приложни изследвания ( наблюдение
на обекти в определен сектор, откриване и разпознаване на подвижни
обекти, различаване на обекти от даден клас, обучение на
разпознаващите системи, тренировка и адаптация на системите за
разпознаване) използването на невроматричните емулатори се явяват
по-перспективни за сметка на своята универсалност.
Предмет на изследването е анализ и оценка ефективността на
апаратно създаден невроемулатор на базата на невроматричен
процесор или няколко процесора, работещи паралелно.
Основните действия и процеси, които трябва да се реализират от
ИНМ са:
 определяне структурата и състава на невронната мрежа;
 определяне броя на слоевете и количеството неврони във
всеки слой;
 избор на активираща функция;
При функциониране на мрежата емулаторът извършва
операцията:

(3.12)
където f(x)- функция на активация на неврона;
m = 1...Mn – брой слоеве;
k = 1...Mn — поредния номер на неврона в съответния слой;
ym,n- изходния сигнал на m-ия неврон, принадлежащ на n-ия
слой;
wn–1,k,m – теглови коефициент определящ връзката между k-ия
неврон от n–1-ия слой и m-ия неврон от n-ия слой.
Най–популярните и едновременно най-широко използваните
функции на активация на невроните в теоретичните и практическите
изследвания и реализации са(фиг.3.62.):29

Фиг.3.62. Функции на активация

Fukushima, K. A Neutral Network Model for Selective Attention in Visual Pattern
29

Recognition. Bioiog. Cybern., October, 1986, 5-И5.

112
 а) – стъпаловидна;
б) – линейна;
в) – сигмоидална.
От формулата за изходния сигнал на отделния неврон може да се
направи извода, че тази операция се повтаря многократно при
реализацията на ИНМ равна на броя на използваните неврони. Тези
операции в теорията на невронните мрежи са популярни като
“масови”. Ако се пренебрегне разновидността на функцията на
активация ( при първоначалния анализ) и се приеме f(x) = x, масовите
операции се свеждат до умножение с натрупване. Това означава, че за
да се реализира ИНМ е необходимо формирането на изчислител,
извършващ умножение с натрупване. Подходите са два: реализиране
на изчислител за всеки неврон или използването на L(L . P)
изчислители, всеки от които последователно във времето емулират
(P/L) неврона. Очевидно, при практическата реализация на ИНМ най-
целесъобразно е използването на втория подход, независимо от
необходимостта за съхранение на междинните данни. Стремежът към
повишаване скоростта на работа на ИНМ определя увеличаването на
броя на изчислителите. При цифровата реализация на ИНМ в
качеството на отделен изчислител се явява невроматричния процесор.
Това от само себе си навежда на мисълта от необходимостта за
многопроцесорна апаратна реализация на ИНМ.
Хронологично първите опити за апаратна реализация на ИНМ в
обединението “Модул” датират от 90-те години. В частност именно
тогава, с цел увеличаване на изчислителната мощ на персоналните
компютри, са разработени многопроцесорни ускорителни платки.30

фиг.3.63. Ускорителна платка М1

30
www.module.ru

113
 На базата на процесор TMS320C40 производство на фирмата
Texas Instruments е разработена и използвана ускорителната платка
М1(фиг.3.63.).
Основните характеристики на М1 са дадени в таблица 3.2.

Таблица 3.2.

Тип на шината PSI

Брой процесори TMS320C40 4
Обем памет SRAM 5 Mb
Брой комуникационни порта 8
Време за достъп до паметта 20 ns
Обем DRAM 32 Mb

На основата на ускорителната платка М1 и вграждащия се модул

VME-модул МЦ9.01 са създадени редица апаратно-програмни
комплекси за обработка на изображения използващи ИНМ.
Натрупаният опит показва, че ефективната апаратна реализация
на масовите операции може да бъде полезна не само при реализация
на ИНМ, но и при създаване на различни приложения, каквито в
частност са обработката на изображения. Концепцията за ефективност
се потвърждава и в оригиналния DSP за обработка на изображения
под кода 1879ВМ1 (NM6403) и наименование “ невроматрица”,
разработен през 1998 година от Samsung по технология CMOS 0,5
мкм (фиг.4.8., табл.4.3).

Фиг.3.64. Процесор за цифрова обработка на видеокадри

Таблица 3.3.
Тактова честота 40 Mhz
Захранващо напрежение 3-3,6 V
Консумирана мощност 1,3W

114
 Тип на корпуса 256 BGA
Основни изчислителни елементи RISC ядро + векторен
кооппроцесор
Разрядност на операндите 1 - 64
Комуникационните портове на процесора са съвместими с
портовете на TMS320C40. Този процесор има в състава си RISC ядро
и векторен кооппроцесор. Матричната структура на този елемент
определя наименованието “ невроматрица”. Векторният кооппроцесор
представлява матрична структура с размери 64564 клетки, като на
всяка клетка съответства един двоичен разряд, изчисленията в който
се извършват в един такт на процесора. Така създадената уникална
структура обезпечава ефективно изпълнение на масовите операции
при значително ниска разрядност на данните спрямо
информационната разрядност на процесора – 64 bit.
На практика това могат да бъдат монохромни телевизионни
изoбражения, чиято разрядност не надвишава 8 bit.
При M = 8, xi и wi име разрядност не превишаваща 8bit, а
разрядността на произведението xi 5wi и натрупаната сума не
превишава 20 bit. Това означава, че клетките на векторния процесор (
матрица ) могат да се разделят на 3 вертикални стълба с широчина 20
разряда всеки по ( 2053, 64). Всеки от тези стълбове има височина 64
клетки. На свой ред всеки от стълбовете се разделя на височина по
64/8 = 8 клетки. По този начин всеки от трите стълба е способен да
осъществи изчисление на 1 такт. Използването на трите стълба
формира 24 умножения с натрупване за 1 такт. С други думи,
деленето на разрядността на мрежата на матричния процесор в случая
е еквивалентно на 24-кратно увеличение на производителността. В
крайна сметка използването на този подход предопределя
използването на векторния кооппроцесор “невроматрица” за
ефективно емулиране ма ИНМ. Характерна особеност е игнорирането
на входното отместване на невроните, тъй като при апаратната
реализация на невроматрицата то може да бъде зададено в границите (
-1 до +1). Предимство на процесора Л1879ВМ1(NM6403) е
възможността за избор на функциите на активация, посочени на
фиг.3.62. В случаите, когато възможностите на кооппроцесора се
окажат недостатъчни, се използва RISC-ядрото на NM6403.

3.23. Инструментални модули

Практиката показва, че за ефективно използване на
микросхемите е целесъобразно разработването на определени
тематично ориентирани модули, каквито са инструменталните модули

115
(ИМ). В анализирания случай това са модули за вграждане в
персоналния компютър и съгласуване на микрочипа с процесора на
персоналния компютър, като е при всички DSP процесори.

Фиг.3.65. Модул за вграждане VME - МЦ9.01

Таблица 3.4.

Тип шина VMA

Брой процесори TMS320C40 6
Обем памет SDRAM 7 Mбайта
Обем памет DRAM 64 Mбайта
Брой портове RS323 2
Брой външни комуникационни 8
портове

Фиг.3.66. Модул МЦ 4.01

Инструментален модул МЦ4.01 МЦ4.02 МЦ4.31

Тип шина PSI PSI PSI
Брой процесори НМ6403 2 1 1
Обем памет SRAM 2-8 Мбайта 0,5Мбайта 4 Мбайта
Обем памет DRAM 64 Мбайта 32Мбайта
Брой комуникационни 4 2 2
порта

116
 Фиг. 3.68. Инструментални модули МЦ4.01, МЦ4.02, МЦ4.31

Инструменталните модули дават възможност при минимална

промяна на конфигурацията на персоналния компютър да се
реализира реално работещо устройство, проблемно ориентирано в
областта на приложение.

3.24. Апаратни средства

Разгледаните по-горе инструментални модули не винаги
разполагат с необходимите ресурси за реализиране на комплексни
системи. Тяхна естествена надстройка се явяват универсалните
апаратни средства от типа на – модул за цифрова обработка на
сигнала МЦ4.04 и устройството за видеообработка BМ1.

Апаратни средства МЦ4.04 BМ1

Тип шина Compact PCI PCI/Compact PCI
Брой процесори M6403 4 2/4
SDAM 24Mb 8/16Mb
DRAM 126Mb 16Mb
RAM 1Mb 1Mb
Комуникационни порта 8 1/2

117
 Характерно предимство на тези разработки е, че апаратните
средства могат да се комплектоват с модули за видео вход от типа
МЦ4.05 и МЦ4.27 (МЦ4.23), което позволява въвеждането на
преобразуваното цифрово изображение непосредствено в паметта на
АС. Конкретно за ВМ1 се извършва комплектовка с модулите
(МЦ4.20, МЦ4.21, МЦ4.23, МЦ4.26,МЦ4.27).
Обзорът и анализът на апаратните средства се прави с цел
оптимизиране на структурата на синтезираната система за обработка
на изображения посредством ПК. ПК обезпечава захранване на
модулите, съхранение на управляващите програми, управление на
интерфейсите, съхранението на данните от обработката и тяхната
визуализация. Непосредственото използване на ПК обособява
възможност за програмиране на апаратните средства и съхраняване на
работните програми. Самите модули могат да се използват и
самостоятелно, тъй като разглежданите АС са съвместими с портовете
TMS320C40.

3.25. Типова структура на апаратните средства

Типовата структура на АС се изгражда от АС1, АС2 – два
идентични модула, NM- процесор Л1879ВМ1 (NM6403), PC –
персонален компютър, M- локална памет на съответния процесор, SM
- памет, достъпна от всички процесори посредством PC шината.
Посредством пунктир са показани връзките осъществявани чрез
комуникационният порт TMS320C40.
Временното разделяне на достъпа до паметта SM се обезпечава
програмно. Вътре в АС обмена на данните между процесорите се
осъществява или посредством Link, или чрез общата памет (SM).
Така разработената структура позволява както паралелна така и
конвейрна обработка на информацията. На фиг. 3.61 е предложена
структурна схема, която обединява няколко АС (АС1 и АС2) в едно
устройство. Това е находчиво решение при необходимост от
увеличаване броя на процесорите за обработка на входното
изображение. В този случай информационният обмен между АС1 и
АС2 може да бъде организиран непосредствено чрез шина РС или
чрез комуникационните портове.

3.26. Реализация на приложни системи

При създаването на приложни системи за обработка на
информация (изображения) основно място има програмното
осигуряване. При неговото разработване най-трудоемко се явява
програмирането на масовите операции на процесора. За да може да се

118
реализира разработка на програмно осигуряване дори и при отсъствие
на реален процесор се използва програмния емулатор на процесора
Л1879ВМ1 (NM6403), функциониращ на персонален компютър.
Използването на емулатора разрешава не само разработване на ПО
ориентирано към отделния процесор, но и експериментиране с
многопроцесорни архитектури. При това се предполага, че
необходимия брой процесори се формира за сметка на ИМ. Още по-
голямо удобство е и използването на АС, притежаващи далеч по-
големи апаратни ресурси в сравнение с ИМ. По този начин
използването на емулатора на процесора Л1879ВМ1 (NM6403) в
съчетание с ИМ и АС е предпоставка и възможност за разработка на
приложно програмно осигуряване паралелно със синтеза на
специализирани апаратни системи.
От анализа се извеждат два възможни подхода при решаване на
задачите за обработка на изображения и при разпознаване на
селектиран движещ се обект в сектора на наблюдение. Илюстрирайки
тези възможности относно задачите за класификация на изображения,
въвеждайки термина – признак, описващ анализираните обекти, то
задачата за класификация се свежда до разбиване на многомерното
пространство ( пространството на признаците ) на няколко области.
Самите признаци се извеждат като междинен резултат при обработка
на входното изображение. При този подход е възможно използването
на изкуствени невронни мрежи ( ИНМ) с достатъчно сложна
структура. Възможност при тези системи е извеждането на решение от
системата за разпознаване на основата на анализа на изходното
изображение при еднократно прием без получаването или
формирането на междинни данни ( признаци). Предпоставката за
използване на термините многомерен признак или пространство на
признаците, изисква при разработването на ПО да се обезпечи
формирането на достатъчно сложна разделяща хиперплоскост. Това
може да стане от една страна с усложняване или окрупняване на
структурата на ИНМ, или предмета на предлаганата методика –
реализиране на адаптивно обучение на системите за обучение.
Другият алтернативен подход е използване на специфични
професионални знания в конкретната област на нивото на експерти с
цел апостериорно определяне на съвкупност от признаци,
посредством които да се извърши разпознаване с максимална
достоверност. Този подход има за цел снижаване размерността на
данните, подлежащи на разпознаване. С други думи, това означава
съществено опростяване на разделителната хиперплоскост, което от

119
своя страна означава минимизация на структурата на ИНМ и
увеличаване достоверността на полученото решение.
Изводите от направения анализ се заключават до следното:
Обработка на информацията, в частност обработка на сигнал или
изображение може условно да се раздели на два етапа:
-Предварителна обработка на данните (снижаване размерността
на входните данни);
-Първият етап в значителна степен се базира на знания от
конкретната предметна област (военно приложно дело - охрана ,
разузнаване, наблюдение, откриване, оценка, целеразпределение).
Вторият етап в анализираните системи е използването на ИНМ.
Прилагането на първия етап позволява съществено опростяване етапа
на реализация на втория етап, повишавайки надеждността при
реализация на задачата за разпознаване изцяло. Използването на
оптимизирана структура на ИНМ позволява намаляване времето за
обучение на разпознаващата система, с други думи оптимизиране
сходимостта на алгоритъма.
Тези изводи могат да бъдат потвърдени от илюстрация на
процеса сегментация на входното изображение. Експериментално в
литература e доказано намаляване времето за сегментация два пъти в
сравнение с традиционните подходи. .
Реализация на обектно ориентирани системи за обработка,
анализ и разпознаване на видео изображение посредством
невроматричен процесор NM6403 и програмно осигуряване
разработено на базата на невроемулатор.
Комплексът обезпечава обработка на изображение във видимия
спектър в реален мащаб от време, получено от цифрова телевизионна
камера. Изображението се получава от неподвижна камера, като
софтуерът реализира откриване и регистрация на подвижни обекти
във всякакви условия на осветеност и климатични условия. Системата
реализира и класификация в реален мащаб от време на подвижни
обекти.
Програмното осигуряване реализира и помощна функция –
съпровождане на произволни обекти в полосата на наблюдение и
тяхното разпознаване в рамките на 6 предварително зададени класа:
1. неизвестно ( непознат) – unknown;
2. (кола) – car;
3. ( хеликоптер) – helicopter;
4. флуктуация на повърхнина ( клони, храсти) – plane;
5. човек – man;
6. взрив, дим, огън - interference

120
фиг.3.69. Входно изображение фрейм 1

фиг.3.70. Входно изображение фрейм 2

121
 Фиг.3.71. Анализ на изображението

Фиг.3.72. Сегментиране на изображението

122
Фиг.3.73. Селекция на подвижен обект

Фиг.3.74. Селекция на група обекти

123
Фиг.3.75. Разпознаване – клас “човек”

Фиг.3.76. Разпознаване на група обекти

124
 Въпроси и задачи за самоподготовка:
1.Какво е предназначението, характеристиките и приложение на
системите за видеонаблюдение.
2.По кои признаци се извършва класификация на модулите за
видеонаблюдение.
3.Каква е структурата и технологичната база на системите за
видеонаблюдение.
4.Кои са методите за реализиране на процеса видеонаблюдение,
инструментариума, топологията на комуникационната и
информационната среда за реализиране на процеса на
видеонаблюдение .
5.Дефинирайте характеристиките и предимствата на wavelet
преобразуванията.
6.Какви са предимствата и недостатъците при обработка на
видеоизображения в Wavelet GUI.
7. Анализирайте алгоритмите и симулационните програми за вторична
обработка на изображение.
8.Каква е структурата на невроматричните процесори за обработка и
мониторинг на видеоизображения.
9. Къде намират приложение невроматричните процесори в системите
за разпознаване.
10.Какви са технологичните перспективи в системите за
видеонаблюдение.

125
 ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Проведената обзорно-информационна дейност има за цел да
класифицира и методологизира процесите при цифрова обработка на
информация и използването на съвремени технологични решения в
интегрираните системите за видеонаблюдение. Направените анализи и
заложените цели са потвърдени с конкретни примери и разработки,
реализирани в последните 3 години в областта на системите за
физическа сигурност и информационните технологии.
В същото време анализът не може да претендира за пълнота или
всеобхватност, тъй като предметната област – съвременни тенденции
за цифрова обработка на видеоизображения и използването на
интегрираните системи за физическа сигурност бележи прогрес, както
в областта на методи, алгоритми, правила и решения, така и в
технологичното развитие на системите за охрана, системите за
контрол на достъпа и системите за видеонаблюдение.
Използваните материали са описани стриктно със сайтовите
адреси на представителствата и фирмите производители. Това
гарантира първо достоверност, второ коректност, и трето - актуалност
на информацията. Използването на тази информация дава възможност
и за оценка на тенденциите в тази област и за прогнозиране.
Най-характерното при тези реализации е не крайната практико-
приложна система, а използването на тези структури, които в
комплекс с други методи обезпечават реализация на системи за
физическа сигурност в областта на административната и
информационна сигурност.

126
 ЛИТЕРАТУРА
1. Гочев, Г. Прагови алгоритми за отделяне на синтезиращи
признаци за черно-бели изображения. Автоматика и изчислителна
техника, № I, 1995.
2. Гочев, Г., М. Драганов, Н. Минкова, А. Маргаритов.
Машинно зрение в робототехническите система. Автоматика изч.
техника и автом. с-ми, № 8/9, 1987.
3. Гузман А., Разбиение визуальной сцены на трехмерные тела.
Интегральные роботы, т.1, М., Мир, 1993.
4. ДКСИ, Методика за изграждане и оценка на средствата и
системите за физическа сигурност на класифицираната информация,
С., 2012
5. Дремин И.М., Иванов О.В., Нечитайло В.А., Вейвлеты и их
применение // УФН, 2001, №5.
6. Дуда. Р.. П. Харт, Распознавание образов и анализ сцен. М.,
Мир. 1976.
7. Дяконов В., Круглов В., Математические пакеты
расширения MATLAB, Питер, Санкт-Петербург, 2001.
8. Дяконов В.,Абраменкова И., MATLAB обработка сигналов и
изображений, Питер, Санкт-Петербург, 2002.
9. Дяконов В.,Круглов В.,MATLAB анализ, идентификация и
моделирование систем ,Питер , Санкт-Петербург, 2002.
10. Журавлев Ю.И., Гуревич И.Б., Распознавание образов и
распознавание изображений // Распознавание, классификация,
прогноз. Математические методы и их применение, – Вып. 2. – М.,
Наука. – 1989.
11. Ким В., Ярославский Л.П., Ранговые алгоритмы обработки
изображений // Адаптивные методы обработки изображений, – М.,
Наука, 1988.
12. Круглов В.В., Дли М.И., Голунов Р.Ю., Нечеткая логика и
искусственные нейронные сети, Физматлит, 2001.
13. Курганов В.Д., Распознавание и цифровая обработка
изображений М., ВШ, 1983 г.
14. Лалев, Хр., Системи за видеонаблюдение, Тр., 2008
15. Лалев, Хр., Компютърно зрение, Тр., 2010
16. Лалев Хр., Методи и алгоритми за разпознаване, ВТС, Троян,
1990.
17. Лалев Х., Анализ на едномерен сигнал в Wavelet toolbox,
МНК-Шумен, 2004

127
 18. Лалев Х., Анализ на изображение в Wavelet toolbox, МНК-
Шумен, 2004.
19. Лалев Х., Невроматричен процесор NM 6403 и
приложението му в системите за разпознаване, МНК-Шумен, 2005.
20. Лалев Х., Андрееев А., Компютърна графика, Учебно
пособие, Тр., 2006.
21. Лалев Х., Разпознаване по формата на обекта, ЮНК-BAF –
Шумен, 2006.
22. Лалев Х., Микровълнови анализ на едномерен сигнал, ЮНК-
BAF- Шумен, 2006.
23. Лалев Х., Разпознаване на подвижни обекти, ЮНК-BAF–
Шумен, 2006.
24. Новиков Л.В., Основы вейвлет-анализа сигналов, С.-Пб.,
Изд-во СПбГТУ, 1999.
25. Петухов А.П., Введение в теорию базисов всплесков, С.-Пб.,
Изд-во СПбГТУ, 1999.
26. Писаревский, А. и др., Системы технического зрения,
Ленинград, Машиностроение, 1988.
27. Путятин Е.П., Аверин С.И., Обработка изображений в
робототехнике, М.,1990.
28. Прэтт У., Цифровая обработка изображений, М., Мир, 1982.
29. Слатински Н., Сигурността — същност, смисъл, съдържание.
С., Военно издателство, 2011.
30. Сифорова В., Ярославского Л., Адаптивные методы
обработки изображений,.М.: Наука, 1988.
31. Смоленцев Н.К., Основы теории вейвлетов. Вейвлеты в
MATLAB. Кемеровский госуниверситет, Кемерово, 2003
32. Уоссермен, Ф., Нейрокомпъютерная техника, М., Мир, 1992.
33. Фор А., Восприятие и распознавание образов, М.,
Машиностроение, 1989.
34. Хуанг Т., Быстрые алгоритмы в цифровой обработке
изображений, Преобразования и медианные филтры, М., Мир, 1994.
35. Шлезингер М.И., Математические средства обработки
изображений, К., Наукова думка, 1989.
36. Шлихт Г.Ю., Цифровая обработка цветных изображений, М.,
Издательство ЭКОМ, 1997.
37. Barnard, E. Image Processing for Image Understanding with
Neural Nets. IEEE Intern. Conf. on Neural Networks, vol. 1, 1989.
38. Dash L., Chatterji B.N. Adaptive contrast enhancement and de–
enhancement // Pattern Recognition, 1992.

128
 39. Dhawan A.P., Buelloni G., Gordon R. Enhancement of
mammography features by optimal adaptive neighborhood image
processing // IEEE Trans. Med. Imaging. – 1986.
40. Fukushima, K. A Neutral Network Model for Selective Attention
in Visual Pattern Recognition. Bioiog. Cybern., October, 1986, 5-И5.
41. Reeves, A. Survey: Parallel Computer Architectures for Image
Processing. Computer Vision. Graphics and Image Processing, 25, 1984,
68-88.
42. Siegel, H. et al. PASM: A Partitionable SMD/MIMD Systems for
Image Processing and Pattern Recognition. IEEE Trans. Comput., 30,1981.
43. Tao, K. Neural Nets and Computer Vision Svsiems. IEEE Intern.
Conf. on Neural Networks, vol. 4, San Diego, 1987.
44. www.autex.spb.ru/techsupt/wavelet/
45. www.cs.ubc.ca
46. www.exponenta.ru
47. www.iss.ru
48. www.igpm.rwth-aachen.de
49. www.labview.com
50. www.matlab.ru
51. www.mathworks.com
52. www.module.ru
53. www.neurnews.iu4.bmstu.ru
54. www.sectron.bg

129