Университет за национално и

световно стопанство
Финансово-счетоводен факултет
Специантост :Финансов контрол и финансово
право
КУРСОВА РАБОТА

ТЕМА
Измами с ддс

Изготвил:

София 2016
 КАКВО Е ДДС

Данъкът върху добавената стойност (ДДС) е косвен данък

Обект на облагане
Чл. 2. С данък върху добавената стойност се облагат:
1. всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга;
2. всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на
територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за
което е възникнало задължение за регистрация;
3. всяко възмездно вътреобщностно придобиване на нови превозни средства с
място на изпълнение на територията на страната;
4. всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на
територията на страната на акцизни стоки, когато получателят е данъчно задължено лице
или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано по този закон;
5. вносът на стоки.

Внос на стоки
Чл. 16. (1) (Изм. - ДВ, бр. 58 от 2016 г.) Внос на стоки по смисъла на този закон е
въвеждането на несъюзни стоки на територията на страната.

ОБЛАГАЕМИ ДОСТАВКИ С НУЛЕВА СТАВКА НА ДАНЪКА

Доставка на стоки, изпращани или превозвани извън територията на

Европейския съюз (Загл. изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)
Чл. 28. Облагаема доставка с нулева ставка е:
1. доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията
на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика;
2. доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията
на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят
е лице, което не е установено на територията на страната; тази разпоредба не се прилага,
когато стоките са предназначени за зареждане, оборудване и снабдяване на плавателни
съдове и въздухоплавателни средства, които се използват за спортни и развлекателни цели
или за лични нужди.

Международен транспорт на пътници

Чл. 29. (1) Облагаема доставка с нулева ставка е превозът на пътници, когато
превозът се извършва:
1. от място на територията на страната до място извън територията на страната,
или
2. от място извън страната до място на територията на страната, или
3. между две места на територията на страната, когато е част от превоз по т. 1 и 2.
(2) За превоз на пътници по ал. 1 се смята и превозът на стоки и моторни превозни
средства, когато те са част от багажа на пътника.
 Международен транспорт на стоки
Чл. 30. (1) (Предишен текст на чл. 30 - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007
г.) Облагаема доставка с нулева ставка е превозът на стоки, когато превозът се извършва:
1. от място на територията на страната до територията на трета страна или
територия или до територията на островите, образуващи автономните области Азори и
Мадейра, или
2. от територията на трета страна или територия или от територията на островите,
образуващи автономните области Азори и Мадейра, до място на територията на страната,
или
3. между две места на територията на страната, когато е част от превоз по т. 1 и 2.

Доставка по обработка на стоки

Чл. 33. Облагаема доставка с нулева ставка е извършването на услуги,
представляващи работа по стоки, като обработка, преработка или поправка на стоки,
когато са налице едновременно следните условия:
1. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) стоките са придобити или
внесени за целите на извършване на такава работа на територията на Европейския съюз;
2. след извършване на работата стоките са изпратени или транспортирани до трета
страна или територия от или за сметка на доставчика или получателя;
3. получателят на услугите не е установен на територията на страната.

Доставка на злато за централни банки

Чл. 34. Облагаема доставка с нулева ставка е доставката на злато, различно от
инвестиционното злато по смисъла на закона, когато получател е Българската народна
банка или централната банка на друга държава членка.

Доставка, свързана с безмитна търговия

Чл. 35. (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г.) Облагаема доставка с нулева ставка е
продажбата на стоки в обектите за безмитна търговия, когато продажбата се смята за износ
по смисъла на Закона за безмитната търговия.

Доставка на услуги, предоставяни от агенти, брокери и други посредници

Чл. 36. (1) Облагаема доставка с нулева ставка е доставката на услуги,
предоставяни от агенти, брокери и други посредници, действащи от името и за сметка на
друго лице, когато са свързани с доставките, посочени в тази глава.

Доставка на свързани с внос услуги

Чл. 36а. (Нов - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) (1) Облагаема с
нулева ставка е доставката на свързани с внос услуги, като комисиона, опаковка,
транспорт и застраховка, когато стойността им е включена в данъчната основа по чл. 55.

Документиране на доставките
(1.) Ако доставчикът не се снабди с документите по ал. 1 до изтичането на
календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът е станал изискуем,
разпоредбите на тази глава не се прилагат. Ако впоследствие доставчикът се снабди с
документите по ал. 1, той коригира резултата от прилагането на тази алинея по ред,
определен с правилника за прилагане на закона.
(2) (Нова - ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Алинея 2 не се прилага
при получени авансови плащания.

Данъчни ставки
Данъчната ставка е 20% и се прилага спрямо:

 всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга, освен за изрично

посочените в закона, че се облагат с данъчна ставка 0%;
 вносът на стоки на територията на страната;
 всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на
територията на страната.

Данъчната ставка за настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения,

включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за
площадки за къмпинг или каравани, е в размер 9 на сто.
 
Основни сделки, освободени от облагане с ДДС са:
-доставка, свързана със здравеопазване;
-доставка, свързана със социални грижи и осигуряване;
-освободена доставка е прехвърлянето на правото на собственост върху земя,с
изключение на земята, разположена под сградите; учредяването или прехвърлянето на
ограничени вещни права върху земя (с изключение на правото на строеж, което е
необлагаемо с ДДС само до издаването на разрешение за строеж), както и отдаването й
под наем или аренда;  освободена доставка е и доставката на сгради или на части от тях,
които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и
прехвърлянето на други вещни права върху тях. Освободена доставка е и отдаването под
наем на сграда или на част от нея за жилище на физическо лице, което не е търговец.
Прехвърлянето на право на собственост върху урегулиран поземлен имот по смисъла на
Закона за устройство на територията, с изключение на прилежащия терен към сгради,
които не са нови, не е освободена доставка и за нея се дължи ДДС.

Документи, деклариране и плащане на ДДС

Данъчните документи са:

 фактурата;
 известието към фактура;
 протоколът.

1. Фактура. Всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за

извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово
плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол.
Фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на
данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане - не по-късно от 5 дни
от датата на получаване на плащането. Независимо от посоченото, при вътреобщностна
доставка, включително в случаите на авансово плащане, фактурата се издава задължително
не по-късно от 15-о число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното
събитие.
 
2. Известие към фактура. При изменение на данъчната основа на доставка или при
развалянето на доставка, за която е издадена фактура, доставчикът е длъжен да издаде
известие към фактурата.
 
3. Протокол. Протоколът се издава, в случаите, в които ДДС се дължи от получателя на
стоката или услугата. Протоколът се издава не по-късно от 15 дни от датата, на която
данъкът е станал изискуем.
 
ДДС обикновено се декларира и плаща месечно. Данъчната декларация и месечното
заплащане на данъка трябва да бъдат направени до 14-ия ден на следващия месец.
 
Данъкът по ЗДДС става изискуем по отношение на данъчно облагаемите доставки и
възниква задължение за данъчно задълженото лице да удържи данъка в момента на
извършване на доставката на стоките или услугите. Данъкът върху вътреобщностни
придобивания става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, в който е
извършена доставката на стоките или услугите. Всяко регистрирано по ЗДДС лице, по
отношение на което се изисква да плати данъка, следва да начисли данъка и да издаде
данъчен документ, като посочи данъка на отделен ред в документа.
 
Възстановяване на ДДС
Когато начисленият данък върху при закупуването на стоките превишава начисления
данък при тяхната продажба, разликата представлява резултат за периода - данък за
възстановяване. Данъкът за възстановяване първо се прехвърля за прихващане за срок от
два месеца с дължимия ДДС за тези месеци. Ако в края на двумесечния срок е останал
данък за възстановяване или някаква част от него, дължимата част се възстановява в срок
от 30 дни след датата на подаване на данъчната декларация за втория месец от
двумесечния срок.

Кой плаща ДДС-то?

Данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност,
без значение от целите и резултатите от нея. Независима икономическа дейност е
дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в
областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна
професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима
икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу
възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с
цел получаване на редовен доход от него. Това означава, че напр. дори когато се използва
адвокатска услуга, върхуадвокатското възнаграждение се начислява ДДС.
 Т.е. данъчно задължен е продавачът, който продава стоката, но за да може той да изпълни
задължението си и да върне ДДС-то на държавата, “потърпевш” е купувача, защото плаща
по-висока крайна цена за стоката/услугата.

Кога фирмата трябва да се регистрира ?

Не всички лица се регистрират по ЗДДС. За да може да има регистрация трябва
едновременно да се отговаря на следните условия

 живея или седалището на фирмата ми е на територията на страната;

 извършвам независима икономическа дейност (когато съм търговец,
производител, доставчик на услуги или извършвам друга редовна дейност по занятие или
срещу възнаграждение), без значение от целите и резултатите от нея.
 извършвам доставки на стоки и услуги с място на изпълнение в България;
Регистрацията по ДДС бива два вида:
1. задължителна – длъжен съм да подам заявление за регистрация в 14-дневен срок от
изтичането на последните 12 месеца, когато за тях имам оборот от 50 000 лв или
повече. Задължението за регистрация възниква независимо от срока, за който съм
достигнал тези 50 000 лв, но не за повече от 12-те месеца, т.е. ако достигна този оборот за
5 месеца, съм длъжен да се регистрирам веднага. Подлежа на регистрация и когато имам
фирма, която доставя стоки и услуги в друга държава членка на ЕС.
2. по избор – дори и да не са налице условията за задължителна регистрация, имам право по
свое усмотрение да се регистрирам по ДДС.

След регистрацията  фирмата ще бъде вписана регистър към Националната агенция за

приходите (НАП).

Задължение за начисляване на ДДС

Като регистрирано лице за мен възниква задължение да начисля данък добавена стойност
(20%) с оглед доставките, които съм извършил, като:
 издавам данъчен документ, най-често фактура, в който посочвам данъка на отделен ред;
 на месечна база изготвям дневници с покупки и продажби, които са облагаеми с ДДС и
посочвам издадените фактури или други документи;
 на база на данните от тези дневници смятам, колко данък трябва да внеса и го посочвам.
Длъжен съм да изчисля резултата за календарния месец, който представлява разликата
между общата сума на данъка, който съм начислил, и сумата на данъчния кредит
 (данъчният кредит представлява сумата, която като регистрирано лице имам право да
приспадна от данъчните си задължения за получени от мен стоки и услуги, когато
извършвам доставка или внос, които се облагат), за който съм упражнил правото на
приспадане:
1. Ако начисленият данък превишава данъчния кредит, то трябва да внеса разликата по
сметка на компетентната териториална дирекция на НАП;
2. Ако данъчният кредит превишава начисления данък, то разликата ще бъде приспадната от
други парични задължения, които имам към държавата (напр. данъци и осигуровки, вкл. и
за в бъдеще).

Таблица на ДДС ставките в света

Основна Диференцирани
Държава Въвежда ДДС
ставка ставки
Армения Януари 1992 г. 20
Австралия Юли 2000 г. 10
Австрия Януари 1973 г. 20 10; 16
Белгия Януари 1971 г. 21 6; 12
Ботсуана Юли 2002 10
Бразилия Януари 1967 20,5 22
България Април 1994 20
Канада Януари 1991 7
Хърватия Януари 1998 22
Дания Юли 1967 25
Германия Януари 1968 20
Гана Декември 1998 12,5
Гърция Януари 1987 18 4; 8
Унгария Януари 1988 25 5;  15
Исландия Януари 1990 24,5 14
Япония Април 1989 5
Южна Корея Юли 1977 10
Киргизстан Януари 1992 20
Ливан Февруари 2002 10
Норвегия Януари 1970 24 12
Панама Март 1977 5 10
Полша Юли 1993 22 3; 7
Португалия Януари 1986 19 5; 12
Румъния Юли 1993 19 9
Русия Януари 1992 18 10
Сърбия – януари
Сърбия и Черна гора 2005 18-17 8
Черна гора - 2003
Сингапур Април 1994 5
Словакия Януари 1993 19
Словения Юли 1999 20 8,5
ЮАР Септември 1991 14
Испания Януари 1986 16 4; 7
Швеция Януари 1969 25 6; 12
Швейцария Януари 1995 7,6 2,4;  3,6
Тайван Април 1986 5
Таджикистан Януари 1992 20
Танзания Юли 1998 20
Тайланд Януари 1992 7
Украйна Януари 1992 20
Великобритания Април 1973 17,5 5
Уругвай Януари 1968 23 14
Виетнам Януари 1999 10 5; 20

Видове измами

Видове престъпления, свързани с ДДС Престъпленията, свързани с ДДС условно могат да

се разделят на два вида. Първият се свежда до:  неправомерно възстановяване на ДДС,
което по същество представляват документни измами за получаване на данъчен кредит,
вторият вид –  укриване на данъчни задължения, свързани с внасяне на ДДС. Тук се
включват различни по естество неправомерни деяния, целящи избягване плащането на
данъчни задължения по ЗДДС (неначисляване и незаплащане на ДДС върху стоки и
услуги), извършването на незаконни счетоводни действия, с цел осуетяване (укриване)
установяването на данъчни задължения и др
Офшорни сметки
Офшорните зони се считат за данъчен рай. При тях е създаден облекчен режим на
облагане - фирмите плащат или само адвокатски и други такси и никакъв данък
печалба. Или минимален данък, най-често под 10 процента. Екстрата за
регистрирания там е и гарантираната тайна на името на собственика и финансовите
операции, които извършва.

Най-чистата причина за регистриране на офшорка е спестяването на данъци. За дружество,

което реализира печалба от 10 милиона лева например, не е без значение дали ще внесе в
българския бюджет 1 милион лева данък, или ще спести половината сума, плащайки ниски
такси в офшорната зона.

Офшорните зони се предпочитат и от фирмите, които извършват вносно-износна търговия.

Пример: Ако бизнесменът закупи нещо отвън на 10 лева бройката и го продаде тук за 20
лева, той трябва да отчисли 1 лев данък печалба (10 процента), тъй като реализира тук 10
лева печалба. Ако обаче предприемачът прекара стоката през офшорната си фирма и там
обяви, че нейната продажна цена е 19 лева, пласирайки я в България за 20 лева, той
реализира с българската фирма 1 лев печалба, чиито данък е 10 стотинки. Така плаща 10
пъти по-малък данък.
Източването на ДДС е най-сериозната причина за регистриране на офшорна фирма. Каква
е процедурата? С българската си фирма бизнесменът купува имот или друг вид стока на
ниска цена. Препродава ги няколко пъти на свои фирми, регистрирани тук или в някой
световен данъчен оазис, като при всяка продажба увеличава цената им. Така, ако е закупил
имот за 100 000 лева, накрая той стига невъзможната цена от 10 милиона с дължими от
държавата 2 милиона ДДС. Има ли чадър над бизнесмена, данъчният кредит му се
разрешава бързо и без проблем и операцията завършва с чиста далавера от 2 милиона за
него и минус 2 милиона за държавата.
Прането на пари също е причина за разкриване на офшорно дружество. Ако някоя фирма е
натрупала средства, чиито произход е незаконен, тя може да ги изпере, получавайки
“заем” от офшорната си фирма. Също така може да и даде “заем”, който да се върне под
формата на инвеститорски намерения на чуждата компания. И т.н. Схемите за пране на
пари са много, обобщават експертите.

От 1000 до 3500 долара е годишната такса за регистрация на офшорна фирма чрез обявени
в интернет телефони и имейли. Те се оказват или на адвокатски кантори или на
специализирани в тази дейност компании. Срещу таксата всеки клиент може да стане
собственик на офшорна компания, а след това да я използва в схеми за източване на ДДС и
укриване на данък печалба.
 
Данъчни експерти изчислиха, че загубите от такива работещи от 20 години схеми са за
близо 900 млн. лв. годишно.
 
Не всеки, който има офшорка, е измамник. Те са предпочитани и като начин за 
легално намаляване на данъци и скриване на собственост,  пълна конфиденциалност и
запазване на банковата тайна, категорични са експертите. Местните власти знаят кой е
управителят и къде е регистрирана фирмата, но нямат понятие за собственика. Самата
офшорка най-често е акционерно дружество, т.е. пакет от акции на притежател, зад които
стои собственикът.
 
Офшорните компании са удобни за данъчни измами. Една от най-леките за изпълнение
схеми е следната: компания Х с регистрация у нас сключва фиктивен консултантски
договор с фирма У за услуга на завишени цени, което предполага неправомерно ползване
на данъчен кредит, който ще трябва да бъде върнат. Преди получаването на
консултантския доклад се сключва договор за проектиране и изграждане на обект от трета
фирма. Тя започва работа, като осчетоводява 600 хил. лв. по консултантския договор, т.е.
записва ги като разход. Веднага след това прехвърля всичките си активи и сметки в
офшорка.
 
Трета компания, обявена като ползвател на консултациите  иска от данъчните
възстановяване на 120 хил. лв. ДДС. Ревизорите отказват заради надутите цени. Те
разпореждат взетият ДДС върху 600 хил. лв. да бъде възстановен. Фирмата, която го е
изтеглила и трябва да го върне, вече е в офшорна зона.

Система
Строгата превенция, ефективният текущ и последващ контрол при проверките и ревизиите
по ДДС може да се реализират чрез изграждане на информационна система за анализ и
оценка на риска. Тя трябва да поддържа актуални и прецизно структурирани и
функционално свързани данни за всички нарушения на режима на ДДС, документалното
проследяване на съответните доставки, както и да открива свързаност между рисковите
стопански субекти. Системата следва да извършва автоматично известяване на важни
обстоятелства, свързани с начисляването и плащането на ДДС. Така ревизиите в този
случай биха приключвали в ускорени срокове, а това би довело до възможността за по-
бързото възстановяване на данъчния кредит.
Схеми за данъчно източване, прилагани в България
Основните схеми за източване на ДДС са няколко, но съществуват голям брой
разновидности в зависимост от браншовите им характеристики, както и свързаността с
митническа контрабанда. Най-високорисковите браншове за ДДС измами са тези, в които
се търгува с бързооборотни стоки и услуги, както и такива с висока добавена стойност - с
относително сложна калкулация на крайната продукция и продукти на интелектуалната
собственост.

Схеми за осъществяване на престъпления, свързани с ДДС

Въпреки многообразието и големия брой модификации на данъчните правонарушения е
възможно да се разграничат следните най-разпространените схеми:

Схеми за неправомерно възстановяване на ДДС

(т.нар. “източване” на ДДС) Измамите с ДДС са възможни и произтичат от верижния
характер на този данък и механизма на начисляване, възстановяване и отчитане. Първите
схеми за "източване" на ДДС у нас датират от 90-те години, но са единични и
неорганизирани. Според данъчни експерти причината за това е голямата инфлация до 1997
г. и дългите законови срокове за възстановяване, които силно са намалявали
"ефективността" на измамите. Днес продължават да съществуват редица схеми за
неправомерно възстановяване на ДДС.

Схема 1: Фиктивни покупко-продажби Това е най-ниско рисковата и елементарна

схема. Нейната реализация остава затворена в самата фирма. В случая търговецът издава
фалшиви фактури, документиращи несъществуващи покупко-продажби – все едно някой
му продава стока с начислен ДДС, после той я реализира и си взема разликата от хазната.
За да се получат реални пари от държавата, се подава т.нар. справка-декларация с
приложени дневници за извършени покупки и продажби, като по този начин търговецът
претендира да му бъде възстановена разликата между величините. Най- често получава
парите безпроблемно, без да се извършва проверка. Сумата, получена чрез подобна
престъпна схема, е сравнително сигурна и лесна, но по-малка, защото евентуални големи
покупки биха усъмнили данъчните власти и те биха предприели проверка по случая

Схема 2: Фирмена верига с фиктивни сделки Създава се верига от реални фирми, най-
често от група хора, които са свързани помежду си с цел осъществяване на престъпното
деяние (освен това фирмите развиват и законосъобразна търговска дейност). Една и съща
стока се превръща в обект на много покупко- продажби, без реално това да се случва.
Всяка от фирмите иска и получава данъчния кредит, който й се полага при съответния
баланс на извършените от нея покупко- продажби . При описаната схема получаването на
паричните суми отново е сигурно. Те са по-големи по размер от тези при първата схема, но
се получават по-бавно, защото според изискванията на закона се правят ревизии на всички
фирми, които участват в една сделка – преди да възстановят данъчния кредит на дадена
фирма, данъчните инспектори проверяват дали предходната фирма във веригата е платила
ДДС.
Схема 3: Верига с включена фирма -"бушон" При тази схема се изгражда фирмена
верига, в която се натрупва голям данъчен кредит. Във веригата присъства и "куха" фирма
- т.нар. "бушон", издаваща фалшиви фактури за всички останали фирми. Знае се, че тя
"гърми" при евентуална данъчна ревизия, но няма активи, които да бъдат отнети. Средната
продължителност на съществуване на такива фирми - "бушони", е около 6-8 месеца
(период, в които тя съществува, без да бъде засечена дейността й от данъчните власти при
рутинна проверка). След това се регистрира нова. За регистрацията на тези кухи фирми в
повечето случаи се вербуват лица от безимотните слоеве на обществото – обикновено
роми, чиято самоличност се използва. По непроверени данни "купуването" на самоличност
(регистрирането на фирма на името на такова лице) варира от 200 до 1000 лева. Целта е да
се избавят от отговорност истинските виновници и да се насочат данъчните власти към
неплатежоспособни лица.
Схема 4: Измами с ДДС по интернет Схемата е аналогична с предходната и е в сферата
на рекламата. Спецификата й се състои в това, че се осъществява в световната компютърна
мрежа "Интернет". Обикновено офшорна фирмапродава авторски права на нереално
висока цена – примерно 10 млн. лв. Правата в повечето случаи са върху фотографски
снимки, които по-късно се появяват в интернет като банери. Авторските права върху
снимките обикновено не струват и една милионна част от цената, на която е оповестена
(документирана) сделката. Впоследствие компанията, закупила авторските права,
фиктивно ги препродава на няколко други фирми, като в цената е включен и ДДС. Те
разпространяват обекта на авторските права (примерно снимка) в интернет и
същевременно си възстановяват ДДС на стойност милиони левове от бюджета. Фирмата,
която се намира в началото на схемата, не е внесла ДДС. Но е трудно тя да бъде
проследена, защото е офшорна, собствениците й са неизвестни и няма как да бъдат
подведени под отговорност. Източването на ДДС чрез реклама в интернет допълнително
се благоприятства от естеството на предмета при тези покупко-продажби и начина на
употребата му. Трудно е да бъде доказано колко струва дадена реклама. Дори данъчните
служители да се натъкнат на напълно нереални, противоречащи на елементарната логика
суми при продажбите, при липсата на единни тарифи, единственото обяснение от
собствениците на фирмите е, че цените за реклама са такива. Това тяхно твърдение на
практика няма как да бъде оборено. Ако при проверката данъчните инспектори влязат в
сайта и не открият банера, за който фирмата-измамник декларира, че е платила милиони
левове, обяснението е просто и неоспоримо - твърди се, че рекламата е седяла известен
период от време, договорният период е изтекъл и банерът е свален. Невъзможно е да се
установи дали той наистина е бил в сайт на Интернет преди месец, ден или дори час преди
данъчната проверка.
Схема 5: Дейности с "надути"разходи Данъчните власти са стигнали до извода, че
напоследък все по- често за източването на ДДС се използват дейности с разходи, които е
трудно да бъдат доказани. Пример за това са социологическите проучвания. Дадена фирма
обявява, че е направила мащабно проучване на сексуалния живот на българина.
Декларира, че цената е милиони левове, а сумата, която претендира да възстанови като
ДДС, съответно е огромна.
Схема 6: Фиктивен износ Тази схема се реализира чрез фиктивни сделки със стоки, които
не напускат територията на страната, но се оформя документация за съответния им
трансфер и се иска възстановяване на ДДС. .При такива схеми се правят по-редки "удари",
но присвоените суми обикновено са големи. Характерно е, че фиктивният износ изисква
стройна организация при реализирането на отделните етапи от измамата и повече
съучастници. Нужно е неправомерно съдействие, както на данъчни служители, така и на
митничари, които да подписват и подпечатват нередовната митническа документация. В
случая измамниците са облагодетелствани и разчитат на това, че митническите и
данъчните служби все още нямат единна информационна система. Въпреки това двете
институции осъществяват обмен на данни, при който се засичат подобни правонарушения.
Рискът от разкриване обаче значително намалява, след като измамата бъде осъществена.
Практически не е възможно извършителят да бъде уличен по наличните счетоводни
документи.
Схема 7: "Пробив" в ДДС-сметка (схемата е неприложима от 2006, поради промяна на
законодателството – премахване на ДДС-сметката22) Фирма "X" от дадена верига фирми
има в специалната си ДДС сметка 100 хил. лв. и ги пуска в оборот. С нареждания, за един
ден те преминават през десет подобни сметки (на други фирми от измамната схема), като
всяка операция е за сумата 100 хил. лв. Всяка от 10-те фирми титуляри на 10-те сметки,
обявява, че е правила покупки за по 500 хил. лв. и е превела 100 хил. лв. задължения към
бюджета. След това прави постъпки за връщане на данъчния кредит. По закон, след като
парите са трансферирани чрез специалните сметки, данъчният кредит се връща без
проверка.
Схема 8: Корупционна схема, със съучастник данъчен служител Следващ пример за
схема за неправомерно възстановяване на данъчен кредит по ЗДДС представлява случай от
2010 г. Фирма - голям арендатор на селскостопански земи и производител на земеделска
продукция, с помощта на служители от данъчната администрация за близо две години
възстановява неправомерно ДДС в размер на над 3 млн. лв. Това се случва, като се
декларират закупени стоки – изкуствени торове и се подава месечна справка декларация с
ДДС за възстановяване . Извършва се проверка само по документи от органите на НАП и с
АПВ данъчния кредит се възстановява ефективно. Не се проверява в складовете на
фирмата за реално доставена продукция. Компетентен служител от НАП взема решение да
не бъде извършвана ревизия, а само проверка, определя екипа, извършващ проверката и го
инструктира проверката да бъде извършена само по документи и да приключи в кратки
срокове. Същият служител получава и съответно неполагащото му се “възнаграждение” за
действията му. Голяма част от такъв тип престъпления се осъществяват чрез фиктивни
ВОД или износ за трети страни, нечленки на ЕС.
Схема 9: Регистрация на фирма на чужд гражданин, с цел “източване” на ДДС
Организирани престъпни групи за “източване“ на данък регистрират в съседни държави
(членове на ЕС) фирми на името на български граждани - роми, социално слаби лица,
клошари. Схемата е приложима и в обратния вариант на румънец, грък или друг чужденец
– социално слаб или ром, се прехвърля фирма у нас, натрупала задължения. Докато
данъчните органи направят запитване до чуждата държава и получат справка, минава
време от порядъка на няколко месеца. Пказателна за “ефективността“ на подобен вид
измами е информация от НАП, която показва,че над 50% от запитванията до Румъния се
връщат с отговор, че такова дружество няма или е регистрирано на името на човек без
никаква собственост
Схеми за избягване установяването и плащането на ДДС Престъпленията, свързани с
укриване на данъчни задължения по ЗДДС са особен обект на внимание от страна на
Икономическа полиция. Това е така, тъй като по експертно мнение на работещи по
данъчни престъпления, през последните две години този вид правонарушения са особено
“модерни” и броят им, както и щетите, които нанасят на държавния бюджет нарастват
значително.
Схема 1: “Класическа” схема за избягване плащането на данък В най-универсалния
случай са налице са реално работещи фирми, известни на пазара, с добра данъчна
репутация, включително чуждестранни компании или филиали на известни чуждестранни
фирми. В даден момент тези фирми осъществяват голям обем продажби и в съответствие с
действащото в Република България законодателство трябва да подадат месечна справка-
декларация по ЗДДС и съответно да начислят и внесат ДДС (обикновено в значителен
размер). По най- различни причини, включително субективни фактори, съответстващи на
особености на средата в която работят тези фирми, съответните ръководители решават, че
не искат да внесат ДДС в размера в който данъка трябва да бъде внесен. Лица, с користна
цел, издават на реално работещата фирма фактури за стоки или услуги, като по този начин
допринасят да бъдат приблизително изравнени сумите й от ДДС за покупките и
продажбите, с цел дължимото на хазната ДДС да бъда в много по-малък размер. В някои
случаи дори при изравняване не е дължим данък въобще . Извършителите на тези
престъпления организират дейността на многобройни фирми така наречените фирми
“чистачи”. Това са фирми регистрирани на малограмотни лица, бедни лица от ромски
произход, криминално проявени лица, алкохолици, клошари. Цялата дейност по
обработването на съответната документация на тези фирми е перфектно синхронизирана
Счетоводството се води в най-често при спазването на всички правила, главно по
отношение на така наречените фирми – “буфери”, които предхождат фиктивните доставки
за фирмите – крайни получатели. Освен счетоводители, групата включва още и доверени
лица, които се явяват пълномощници на фирмите и контактуват с органите на приходната
администрация и други държавни органи. Друго което е характерно е, че престъпната
организация действа на територията на няколко региона, като централите на този вид
“предприятия”, както и ръководителите на престъпната дейност обикновено се намират в
София. “Възнаграждението “, което получават тези лица е от 5 до 30% от укритото
ДДСГенериранният по този начин значителен финансов ресурс огромни суми, с които
разполагат тези лица, им дава възможност да създадат перфектна организация и да
разполагат с най-модерни технически средства сървъри, компютри, наемане на офиси в
представителни сгради, където поради наличието на охрана е затруднен достъпа и пр.
Фирмите “чистачи”, известни също и като фирми “бушони”, които издават фактурите за
фиктивните сделки на фирмите буфери, се характеризират с това, че нямат никаква
кадрова и ресурсна обезпеченост. Те от своя страна също се нуждаят от покупки, за да не
начисляват и внасят ДДС. Основните сделки, свързани с покупки, които сключват тези
фирми са помежду им. Периодично, някои от тях попадат в полезрението на приходната
администрация. Данъчните власти им извършват ревизии, които в обичайния случай
приключват с ревизионни актове, които установяват данъчни задължения по ЗДДС в
особено големи размери. Фирмите биват дерегистрирани по ЗДДС, но поради липсата на
каквото и да е имущество и парични средства както на фирмите, така и на техните
собственици, задълженията остават несъбираеми.

На мястото на дерегистрираните фирми веднага се появяват нови, които по същество са

същите като дерегистрираните и веригата продължава своята дейност. Ръководителите на
веригите изграждат контакти със служители от приходната администрация, както и със
други държавни служители, от които зависи до някаква степен контрола по извършването
на престъпната дейност. Друго характерна черта за този вид престъпна дейност е високата
професионална подготовка на извършителите. Те притежават специфични знания,
обхващащи сферата на данъчното, счетоводното и митническото законодателство,
административното производство и др. Следят и последните изменения и допълнения в
законите. За тази цел, освен да извършват самоподготовка, те наемат и съответните
специалисти в различни области адвокати, експерт-счетоводители, бивши служители на
данъчната администрация, бивши полицейски служители и др. Осъществяването на
измами с ДДС много трудно би се реализирало без участието на служители от приходната
администрация. Нличието на корупция тук е обяснимо като се има предвид с какви
средства разполагат престъпните структури и техните организатори, може да се направи
извода, че винаги се намират “услужливи” служители, които да си “затворят очите” срещу
съответното користно облагодетелстване. Посочените по-долу схеми представляват
различни модификации на ”класическата” схема за избягване плащането на данък.

Схема 2: Намаляване размера на дължимия ДДС Схема за намаляване вноските на

реално работещи фирми по ДДС чрез т. нар. “чистене” на ДДС. Използват се кръг от
лисващи търговци, регистрирани на социално слаби лица. Обособяват се един или повече
конспиративни счетоводни офиси в които се изготвят неистинските счетоводни
документи. Назначават се множество пълномощници с право да преупълномощават, които
да получават средства от банкови сметки, да представят документите в НАП, НОИ и др.
държавни органи. Ръководителите на групата влизат във връзка с реално работещите
фирми и договарят срещу определен процент от размера на ДДС за внасяне, получаването
на документи за нереални доставки. Характерно в схемата е че няма реално движение на
стоки и услуги, фирмите “чистачи” нямат ресурсна обезпеченост за привидната дейност,
която извършват. Разплащанията между реалната фирма и фиктивния доставчик се
извършват по банков път, като котрол по средствата има реалния търговец След
превеждането на парите по сметката на “чистача”, същия ден сумите се теглят от
пълномощници и намалени със съответния процент за услегата, се връщат в брой на
реално работещите фирми. Между отделните звена в престъпните групи се спазва
принципа цялата информация да е известна само на организаторите. Използва се интернет
за изготвяне на заявки за издаване на фактури, а ръководителите на групата, чрез интернет
банкиране постоянно знаят за наредените парични средства и контролират тяхното
изтегляне.

Схема 3: Изравняване на баланса Базира се на взаимната изгода и доверието при

взаимоотношенията между двойка търговски фирми. Схемата изисква две фирми – една,
която има да внася в бюджета добавена стойност, за даизравни баланса си по ДДС за
периода, и друга, с внос на стоки от чужбина, за който трябва да внесе данък за
освобождаване на контейнера на митницата. Ако вносителят (Фирма 1) трябва да плати 4
хил. лв. ДДС, дава фиктивна фактура на Фирма 2, удостоверяваща, че й е извършила
определена услуга за 20 хил. лв. (върху която ДДС е 4 хил. лв.). Фирма 2 превежда 4 хил.
лв. ДДС по сметката на фирмата вносител. Тя съответно дава 2 хил. лв. "на ръка" на
колегата си. Така и двете фирми намаляват наполовина сумата, която заплащат –
вносителят дава 2 хил. вместо 4 хил. лв., а Фирма 2, която е дължала на бюджета 4 хил. лв.,
дава реално на Фирма 1 две хил. лева. В хазната, в която е трябвало да се внесат 8 хил. лв.,
не постъпва нищо.

Схема 4: "Вярно куче" Участници са фирма, която има да възстановява ДДС и няколко
други фирми, които трябва да внасят данък. Например, Фирмата Х има да възстановява
100 единици ДДС. Има право да ги приспада през следващите три месеца от облагаемите
доставки, които извършва. Може и да ги поиска ефективно за възстановяване от
държавата, но може и да не го направи. Насреща е фирма У. Тя има да внася 10 единици
ДДС в бюджета. Вместо да ги внесе, може да ги "купи" от фирма Х. Фирмата Х продава на
фирмата У 10 единици ДДС с фактура в брой за стоки или услуги, но с три единици
комисиона. Така фирмата У вече не дължи на държавата данък. А Х вече има да получава
не 100, а 90 единици от държавата. Само че вече е получила от У и три единици ДДС
"кеш". В схемата се включват следващите фирми, кандидати да си "купят" ДДС.

Схема 5: “Каруселна измама” “Каруселна измама” е схема за осъществяване на

престъпление, свързано с избягване плащането на ДДС, извършваща се на територията
поне на две държави, членки на Европейския съюз. В най-често срещаният вариант при
нея има участници-фирми с три основни роли. Първа е тази на “липсващ търговец”.
Втората роля е на “буфер”. Третата е на “проводник” или “ползвател”. “Липсващият
търговец” има задача да придобие стоката от друга държава – членка на Европейския съюз
и да я продаде в страната си, като не плати данък “добавена стойност”. Продажбата може
да бъде направена или директно за ползвателя, или, за да се разкъса връзката помежду им,
между тях се вмъкват една или повече фирми “буфери”. “Проводника”, след като
придобие стоката, обичайно я продава на фирма от друга държава членка на ЕС, при което
иска възстановяване на данъчен кредит. Характерното в случая е, че “липсващия търговец”
не внася ДДС, а фирмата “буфер” балансира резултатите си и също не внася ДДС.

Схема 6: Модифицирана “каруселна” измама

Каруселната измама има и модифициран вид. При него ползвателя е действителен
търговец на стоки и има всички изискуеми документи, с които да докаже ВОД и правото
си на данъчен кредит по ЗДДС. Характерното за тази схема е, че стоката не следва
движението на документите към чуждестранната фирма, а реално се продава на други
потребители в страната. Тук се включва български липсващ търговец, за да се легализира
стоката във вътрешността на страната, но само по документи. Реално от българския
проводник стоката заминава за потребителя в страната, но такава фактура не се издава.
Допълнителния негативен ефект е, че “проводника” иска и възстановяване на ДДС в
страната. И в двете разновидности на “каруселната измама” се избягва плащането на ДДС
като се декларира дължимия данък, но не се внася или се неутрализират задълженията
чрез псевдопокупки от други липсващи търговци
.
Схема 7: “Обратно начисляване” на ДДС При търговията със скрап се прилага т. нар.
“обратно начисляване” на ДДС. Декларира се ДДС по покупките от страна на купувача
като кредит, а самоначислява ДДС в продажбите си по тези покупки и не начислява данък.
При тази схема се закупува скрап от физически лица, като им се удържа 10% данък при
източника, съгласно ЗОДФЛ. За да обоснове произхода на скрапта търговеца декларира
ВОП (което не е вярно). Съчетаване на двата вида правонарушения Практиката показва, че
са налице престъпни схеми съвместяващи двата вида престъпления – “източване” на ДДС
и избягване плащането на ДДС. Типичен пример за такава компилация е представен в
следната схема. Схема: Изкупуване на продукция без документи Разкрито през 2010 г.
престъпление е свързано с търговия със селскостопанска продукция. На територията на
страната лица изкупуват селскостопанска продукция от производители без документи.
Тази продукция се продава на големи фирми, които извършват ВОД и износ за трети
страни. Чрез съставяне на неистински документи се представя, че продукцията е закупена
от няколко фирми по веригата, които по съществото си са фирми-“бушони”, без ресурсна
обезпеченост. Управителите им подставени малограмотни лица, нямат представа, че по
този начин фигурират пред държавата като крупни производители и търговци. Така, от
една страна се придава произход на селскостопансктата продукция, а от друга страна по
веригата се избягва плащане на ДДС. Същевременно фирмите – крайни получатели, след
ВОД или износ, възстановяват данъчен кредит по ЗДДС. Реално държавния бюджет се
ощетява веднъж от невнесен ДДС и втори път от неправомерно възстановен ДДС.

Индикатори за наличие на престъпна дейност Съществуват белези, които подсказват

наличието на верига от фирми за из- вършване на измами с ДДС: наличието на фирми,
които извършват само продажби без никакви поку- при това са така наречените “липсващи
търговци”; огромни обороти на новорегистрирани по ЗДДС фирми; търговски
взаимоотношения между фирми, регистрирани на един и същ адрес и др.; съмнителни
банкови разплащания – в последните години, поради засиления контрол се наблюдават
плащания по банков път за сделки, които не са извършени реално. Това се прави с цел при
проверка да се придаде реалност на сделката; един и същ счетоводен адрес по “правило”
счетоводството на така създа- дени вериги за измами с ДДС се води на едно и също място
– в една счетоводна фирма. Там се съхраняват касовите апарати на фирмите, кочаните с
фактури, съставят се месечните справки декларации по ЗДДС и въобще се извършва
цялостното осчетоводяване на първичната счетоводна документация; използване на
“съмнителни” предплатени мобилни услуги (анонимни сим карти; телефонни карти с
подставени титуляри, в много случаи идентични и др.). Всички участници в подобна
престъпна дейност използват така наречените предплатени карти за мобилни телефони,
които доскоро бяха анонимни. Освен това картите се сменят често, дори при най-малко
съм- нение, че могат да бъдат подслушвани, а много често и профилактично, през
определен период от време. След промяна в законодателството престъпниците започват да
използват също предплатени карти, които са закупени от фирми, намиращи се в
периферията на престъпната дейност и дори от фирми, които не участват в схемите, но са
свързани с лицата. При извършването на достатъчно добър анализ, могат да бъдат
установени телефоните на участниците в престъпната дейност/аналогично участинците в
престъпната схема. поведение на потенциалните извършители. Организацията на този вид
престъпна дейност е на много високо ниво. Работи се с малък кръг доверени лица.
Проникването в престъпната група е изключително затруднено, но когато става въпрос за
човешки ресурс (особено когато се има предвид, че “собственици” на много от фирмите-
правонарушители са лица с нисък интелектуален потенциал), всеки индивид има слабости
и тяхното използ- ване понякога се явява предпоставка за разкриването на неправомерната
дейност на подобен род организирани престъпни групи

Криминогенни фактори - причини и условия благоприятстващи извършването на

престъпления, свързани с ДДС Разкритите престъпления показват, че схемите за източване
на ДДС са свърза- ни със спецификата на самия данък. По закон той се начислява върху
всяка про- дажба, която се прави от регистрирано по него (ДДС) лице, а за всяка покупка
то има право да ползва данъчен кредит. Когато сумата на продажбите е по-голяма от тази
на покупките, разликата се внася в бюджета. При обратния случай бюджетът връща
разликата. Именно на тази основа се заражда "ДДС индустрията", чиито измами
обикновено са елементарни като схема, но работят безотказно при същест- вуващите
организация и документооборот, обслужващи процеса на баланса по ДДС. Като важен
криминогенен фактор се очертава фактът, че един типично косвен данък се администрира
с методи и средства за пряк данък. От подобна техника печелят само недобросъвестни
администратори и правонарушители, свързани с тях. Допълнително неблагоприятно
въздействие оказва съществуващият т.нар. "праг на регистрация". Практиката показва, че
това условие за регистриране на фирмите по ДДС (т.е. да могат да възстановяват ДДС) е
предпоставка те да правят фиктивни обороти, за да достигнат необходимия за регистрация
минимум. Така се отработват и усъвършенстват ефективни начини и методи за
документиране на недействителен стокооборот. Мненията, относно криминогенния ефект
от съществуващият "праг" са разнопосочни, тъй като редица икономически експерти
застъпват тезата, че отпадането му само би задълбочило проблемите. С криминогенно
влияние е обстоятелството, че ЗДДС регулира нормативно стоковите вместо паричните
потоци. За отстраняването на негати- вните последици от това се търсят различни пътища.
Членството на България в ЕС допринася за значително разпространение на измами с ДДС,
свеждащи се до сделки за фиктивен износ за страни-членки от ЕС. По информация
приходната администрация напоследък зачестяват опитите за отк- лонение от облагане на
стоки чрез вътрешнообщностни доставки за ЕС. Като използват облекчените процедури за
износ, български търговци сключват фиктивни сделки за износ с фантомни фирми и по
този начин възстановяват непра- вомерно ДДС. Икономическата криза допълнително
благоприятства негативните тенден- ции за разрастване на данъчните престъпления.
Според икономически експерти, от 2010 г. насам кризата е “притиснала“ фирмите и е
масовизирала криене на данъци и източване на ДДС. Като най-проблематични в това
отношение се определята в здравеопазването, енергетиката, бизнеса с фармацефтични
срадства, инфраструктурните проекти . Тежкото финансово състояние (ниските доходи и
бедността) на големи со- циални групи, в следствие на кризата и свързаните с нея негативи
(съкращаване на работни места, повишаване нивото на безработица, ниски нива на
заплащане на труда у нас и др.) са решаващи за възникване на ситуации, в които срещу
незначи- телни възнаграждения (от порядъка на 100-200 лв. или дори облага под формата
на провизи и алкохол) малограмотни и/или безимотни граждани са готови да извър- шат
услуга (приемане собствеността на фирма-бушон, например) в полза на орга- низирани
престъпни групи, източващи ДДС/фирми с натрупани данъчни задълже- ния. В съчетание
с относително ниския данъчен морал и грамотност на насе- лението се създават
достатъчно силни нагласи за нарушаване на легитимните пра- вила, в името на
придобиване на моментна облага. Задълбочаването на икономическата криза от своя
страна провокира разрас- тване и увеличение броя на т.нар “рискови сектори“. По данни
на приходната ад- министрация повече от половината установени неизрядно плащани
данъчни и оси- гурителни задължения са открити в т. нар. рискови сектори – строителство,
зърнопроизводство и търговия със зърнени култури, автомобилни превози, дърводобив и
търговия с дървен материал. Съответни са последствията в негативна насока по отношение
събираемостта и “източването“ на ДДС . Наличие на значителна по размери “сива”
икономика – широките мащаби и запазването на сравнително висок дял през последните
десет години на т.нар. “сива икономика“ в България провокитат наличието на
благоприятна среда за ръст на наблюдавания тип престъпност. По международни оценки
обемът на “сенчестата икономика“ у нас представлява около 35% от брутния вътрешен
продукт, което се равнява на 7-8 млрд. евро Резултатите от изследване на Асоциацията на
индустриалния капитал в България (АИКБ) разкриват, че неформалната икономика през
2012 г. е с обхват 36,8%. Анализът показва, че една четвърт от реалните продажби у нас се
укриват – според работодателите от единадесет “пилотни” бранша в държавната хазна
постъ- пват данъците за три четвърти от реализираните продажби. Проучването на АИКБ
канстатира, че за бизнеса става все по-трудно да оперира в стагниращата обща среда и
затова се увеличава рискът от правонарушения. Като израз на това се проявява трайнаната
тенденция за "спестяване" плащането на ДДС. Ако преди две години според 17,9% от
собствениците на фирми неплащането на ДДС е било срещано явление, то през 2012 г.
това мнение споделят 47% от тях .

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
1.ЗАКОН ЗА ДДС
2. http://www.investbg.government.bg/bg/pages/6-vat-system-142.html
3. http://pravatami.bg/16342
4. http://www.forcom-bg.com/dds/3/
5. http://www.bcci.bg/pressview/1830
6. ПРЕСТЪПНОСТ, СВЪРЗАНА С ДДС И ПРЕВЕНЦИЯ /научноизследователски доклад/
7. http://www.pariteni.bg/?tid=40&oid=2451
8. ИЗМАМИ С ДДС И ТЕХНИКА НА ДАНЪЧНИЯ КОНТРОЛ Гл. ас. д-р Борис Решовски ВСУ „Черноризец
Храбър”