ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. СВ.

КИРИЛ И МЕТОДИЙ”
Специалност: „Финанси”

ТЕМА:СЪВРЕМЕНИ
ТЕМА: АСПЕКТИ НА КОСВЕНИЯ ДАНЪК

Дипломант: Научен ръководител:

доц. д-р Павлин Иванов
фак. №
форма на обучение - задочно

Велико Търново 2009 г.

 Съдържание
Увод

Глава Първа: ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНА СТОИНОСТ

- Характеристика на ДДС.................................. 7 стр.
- Регистриране по ЗДДС......................... 15стр.
- Данъчни документи ...................................... 18 стр.
- ДДС-СМЕТКА ............................................ 22 стр.
- Начисляване и определяне на данъка……. 23стр.
Глава Втора: АКЦИЗИ
- Обекти на акцизно облагане………………. 31стр.
- Субекти на акцизно облагане……………… 33стр.
- Тарифи на акцизно облагане……………….. 34стр
- Събиране на акциза………………………… 36стр.
- Възникване на задължение за заплащане на акциз…… 38стр.
- Освобождаване и възстановяване на акциз..... 39 стр.
- Определяне на дължимия акциз............. 42 стр.
- Заплащане на акциза……………………. 43стр.
- Режим отложено плащане на акциз……… 44 стр.
Глава трета: МИТА
- Същност и видове мита……………………….. 51стр.
- Елементи за определяне на митните сборове…… 55стр.
- Тарифиране на стоките…………………………. 59стр.
- Произход на стоките……………………………… 61стр.
64стр.
- Митническа стойност…………………………….
- Заключение……………………………………….. 73стр.

- Литература
 УВОД
- КОСВЕНИ ДАНЪЦИ
- СЪЩНОСТ

Данъкът е определено със закон плащане от страна на физическите и

юридическите лица в полза на държавата. Това плащане подлежи на
задължително изпълнение ако са налице определени в закона
предпоставки.
В съвременната държава няма класи и касти, които въз основа на
привилегирования си обществен статус да са освободени от плащането на
данъци. Това не изключва установяването на данъчни преференции
примерно за социално слаби слоеве, за инвалиди, за насърчаване на
определени производства, за целите на създаване на допълнителна заетост.
Според казаното дотук съвременните данъци са израз на
равноправието пред закона и те не би трябвало да установяват трайни
привилегии и по този начин да дискриминират едни лица и обществени
слоеве за сметка на други.
Още Адам Смит обръща внимание на редица изисквания, на които
трябва да отговаря един данък, а именно да е удобен за плащане, да е
задължителен за всички граждани, съразмерен и поносим за
данъкоплатеца, да е в съответствие с неговите материални възможности,
ползата от данъка за държавата да е значително по-голям от разходите за
събирането му.
Косвените данъци представляват надценка в цената на стоките и
услугите, която се внася в полза на държавния бюджет. Имаме три косвени
данъка – ДДС, акцизи и мита.

ДДС – е всеобщ многофазен данък върху цените на продадените

стоки и услуги. Механизмът на ДДС се базира на така наречения данъчен
кредит. Правото на данъчен кредит означава, че от ДДС – то начислено при
продажбите може да се извади ДДС – то начислено при покупките.
Разликата формира сумата за внасяне в държавния бюджет. За него се
подава декларация до 14 число на следващия месец. Декларацията се
получава на база на два дневника:
- дневник за покупките;
- дневник за продажбите;
Освен случаи на внасяне може да се получи и на възстановяване на
ДДС (данъка при покупките е по-голям).
- данъкът за възстановяване се приспада от други не внесени
задължения;
- сумата за възстановяване започва самостоятелно да се приспада
от лицето от данъците дължими през следващите три месеца;
- при условия, че срокът не стига за изчистване на данъка той
трябва да се възстанови след данъчна проверка в 45 дневен срок;
Разгледаната процедура на ДДС е свързана с така наречените
облагаеми продажби (доставки). Има още два случая, при които
разгледаната процедура има модификация:
1. Износ – когато една фирма извършва износът, се прилага към
износа нулева данъчна ставка
2. Освободени доставки – те са специално изброени в закона. Те са
свързани със здравни, образователни, финансови, застрахователни услуги,
хазарт, наеми на жилища, продажба на земя. Ако една фирма има
продажби, които попадат сред изброените по – горе, върху продажната
цена не се начислява ДДС, обаче ДДС – то за покупките се включва в
цената. Всичко това, което разглеждахме до тук се отнася за така
наречените регистрирани лица по ЗДДС. Регламентирани по ДДС са
следните лица:
- задължително регистрирани са всички лица, чиито оборот до 12
последователни месеца е над 50 000 лв. регистрацията става до 14
число на месеца. При задължителна регистрация оборота се
изчислява на база облагаеми сделки без износа;
 - доброволна регистрация по ЗДДС има ако общия оборот на
фирмата до 12 последователни месеца е над 50 000 лв.
- има специфична форма на регистрация на база капитал. Фирмата,
която се регистрира с първоначален капитал над 50 000 лв. може
автоматично да се регистрира по ДДС;
Всички останали лица са нерегистрирани по ЗДДС.
Когато една фирма е нерегисртирана по ЗДДС тя няма право да
начислява данък върху продажбите, но няма право да си приспада и ДДС за
покупките.
АКЦИЗ – няма всеобщ характер и е еднофазен. Акциз се начислява
само един път от производители и вносители на акцизни стоки. На
облагане подлежат ограничен кръг стоки и услуги, специално опоменати в
закона, който отговаря на един от следните три критерия:
1. Вредност – цигари, алкохол, кафе, черен чай, хазарт;
2. Много луксозни стоки – хубавите леки коли;
3. Дефицитност – течни горива;
Акцизът като правило е специфичен данък. Всяка фирма от момента,
в който започва да произвежда или внася акцизна стока трябва да се
регистрира като такава.
МИТА – те представляват данък върху цените на вносните стоки. Те
се определят на база митническа тарифа. Размера на митото посочено в
митническата тарифа се прилага към така наречената митническа облагема
стойност. Митническата облагаема стойност се определя като левова
равностойност на цената на стоката до българска граница. Левовата
равностойност се определя по митническия курс, който се определя
месечно.
Косвени данъци  са данъците върху обръщението и потреблението -
данъците върху оборота, ДДС данъка, митата, регистрационните такси .
Косвените данъци  се плащат от фирмите платци но реално се понасят и
плащат непряко от потребителите. Косвените данъци са основният
източник на приходи за бюджета. Според Министерство на финансите през
2009 г. приходите от ДДС ще достигнат 9 320.5 млн.лв. при ефективна
събираемост 91% (при очаквана ефективност за 2008 г. от 90.5%). Прих
одите от акцизи ще продължат своя устремен ръст и през 2009 г. се очаква
да достигнат 4 260 млн. лв., като и през следващата година ще продължи
повишаването на размера на акцизните ставки съгласно договорените с
Европейската комисия преходни периоди с оглед достигане на
минималните за общността нива на акцизите. Повишенията за 2009 г.
засягат акциза на керосина, акциза на кокса и въглищата, акциза на
електрическата енергия и акциза на цигарите. Добрата новина е, че през
2009 г. ставките на бензина, дизела, пивото и спиртните напитки няма да
бъдат увеличавани. Изпреварващото увеличаване на някои акцизни ставки
през изминалите години беше грешка. Косвените данъци са свързани с
облагането на реализираните обороти от стоки и услуги. Те се включват в
цената на съответната стока и услуга и по този начин се формират
крайните продажни цени. Макар че са данък в/у оборота те засягат
доходите на потребителите, но не при получаването им, а при
изразходването им. Така косвените данъци водят до двойно дан.облагане на
доходите. Веднъж при получаването и втори път при изразходването му. На
тази основа те дори се считат за антисоциални данъци, защото засягат най-
силно хората с най-ниски доходи. Облагането с косвени данъци е
пропорционално облагане и косвените данъци осигуряват най-голяма част
от приходите в бюджета. Като постъпленията са сигурни и ритмични.

I. ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ

- Характеристика на ДДС
Данъкът върху добавената стойност е главен данък в България. Той
осигурява около 20% от бюджетните постъпления.
Идеята за ДДС датира от второто десетилетие на двадесети век и е
идея на немския учен Карл фон Сименс. За първи път данъкът е въведен в
практиката през 50-те години на миналия век във Франция и постепенно
става основен за страните в Европейския съюз.
ДДС се разглежда в литературата като разновидност от вида "косвен
данък върху потреблението" и се среща под имената "данък върху
продажбите", "данък върху оборота" или дори като "общ акциз".
ДДС отстранява неудобството присъщо на данъка върху оборота, при
който на всеки следващ началния продажбен оборот на стоката или
услугата се облага отново вече обложената стойност.
При данък върху добавената стойност при всеки последващ
продажбен оборот се облага не цялата продажна стойност, а само добавката
от стойността направени при съответния продажбен оборот. Това се
извършва посредством начисляване на ДДС върху всички нетни продажби
на дадена фирма и съответно приспадане от дължимия ДДС, т.е. данъка
платен върху закупените стоки.
В случай, че когато резултатът от приспадането на ДДС е
отрицателна величина, то търговецът има право да му бъде върната
разликата от страна на държавата. Това е налице най-често при експорт на
стоки, също и при закупуване на дълготрайни активи.
От данъчни приходи се нуждае всяка държава независимо от
организацията и формата на обществените отношения. Източниците и
методите, които трябва да се прилагат за събиране на тези средства се
различават по многообразието на използваните форми и начини.
Класическият метод за натрупване на средства за държавния бюджет е
събирането на данъци. Изследването на опита на страните с развити
данъчни системи доказва, че косвените данъци са по-безболезнен и по-
приемлив начин за осигуряване на приходи за държавата.
Предимствата от прилагането на ДДС могат да бъдат подразделени
на фискални, психологически и икономически.
- към фискалните предимства на ДДС могат да бъдат причислени
широкия кръг на облагаемите доставки и сравнително по-малката
възможност за избягване на данъчното облагане; по-голяма независимост
от процесите на нестабилност в икономиката; възможност за "относително
самоизпълнение" на данъка, което намалява злоупотребите и определя
ролята на данъчната администрация като контролна.
- Икономическите предимства на данъка се проявяват в неговата
неутралност спрямо избора между спестяване и потребление за разлика от
данъка върху дохода; във възможността данъкът да бъде използван като
инструмент а влияние върху производството и потреблението; както и за
подобряване търговския баланс на държавата. Натрупаният в другите
страни опит показва, че ДДС е данък, който не деформира икономическите
условия, в които се осъществява стопанския живот и не затруднява процеса
на инвестиране.
Основно място сред предимствата на ДДС заема неговата
неутралност. Това му качество се проявява, както по отношение на
носителите на данъчната тежест, така и спрямо фирмите и организациите,
които начисляват, събират и внасят данъка в държавния бюджет. Най-ясно
неутралността са проявява при данък с единна ставка за облагане,
минимален брой освободени доставки и сравнително нисък
регистрационен праг. Различават се две нива на неутралност: вътрешна и
външна.
Следователно, намесата на данъка и съществуващия пазарен
механизъм следва да бъде сведена до минимум, което означава еднакво
данъчно третиране на близки или заместими стоки и услуги. В противен
случай, потреблението ще се ориентира към стоката или услугата, която
има по-благоприятен данъчен режим, а това ще доведе до нарушаване на
изискването за икономическа неутралност на данъка. В тази връзка следва
да бъде изяснено, че за да бъде една данъчна система неутрална, не е
задължително тя да има само една данъчна ставка. Ако кръгът от стоките и
услугите, които се облагат с по-ниска данъчна ставка е сравнително тесен,
ако те са предназначени за крайно потребление и имат нееластично
търсене, неутралността може да бъде постигната и при повече от една
данъчна ставка. Обикновено с въвеждането на по-ниска ставка с търси
определен социален ефект или намаляване на регресивността на данъка.
Един ДДС ще бъде регресивен, когато съотношението между разходите за
потребление и доходите на населението намалява, при изкачване нагоре по
скалата на доходите. Причината се корени във факта, че от по-ниските
ставки еднакво се облагодетелстват, както лицата с по-ниски доходи, така и
лицата с по-високи доходи. Ето защо, желаният социален ефект и
намаляване регресивността на данъка не могат да бъдат постигнати.
В някои законодателни системи са правени опити за намаляване на
регресивния ефект на данъка чрез въвеждане на различни ставки,
съобразени с финансовите възможности на данъкоплатците. За съжаление
и този подход не винаги води до постигане на търсения резултат, тъй като
при прилагане на по-ниски ставки за стоки от първа необходимост
действието на данъка не се променя. Причината е в това, че стоките от
първа необходимост не се конкурират с други продукти, тъй като при тях
търсенето е нееластично. Еластичността се използва като мярка за
чувствителност на измененията в данъците. Коефициентът на еластичност
дава количествено изражение на тази чувствителност. Той се явява
количествен критерий при изследването и анализа на взаимодействието
между променливите в дадена фискална система. Резултатът може да бъде
по-различен, ако всички стоки, близки или подобни на стоките от първа
необходимост се облагат с една и съща по-ниска данъчна ставка, т.е. ако
действието на данъка се разпростре върху по-широк кръг от стоки. Но
тогава възникват големи, дори непреодолими проблеми с квалификацията
на стоките. На практика се оказва много сложна да се определи коя стока е
от първа необходимост и коя е лукс. Често възникват усложнения при
стоките от смесен характер. Това са най-често "стоки от първа
необходимост", включени в съдържанието на луксозна стока. Опитът,
регресивността на данъка да се преодолее чрез въвеждането на по-високи
данъчни ставки за луксозните стоки също не води да разпределяне на
данъчното бреме според предполагаемата финансова възможност на
данъкоплатците. Установено е, че при еднакви финансови възможности
разходните навици на хората са твърде различни. Затова при създаването на
високи данъчни ставки се наблюдава тенденция, водеща до деформиране
на икономическата неутралност на данъка без да се постигне намаляване
на неговата регресивност. Минималният ефект от разпределянето на
данъчното бреме посредством диференциацията на ставките налага
виждането, че икономическата неутралност на данъка най-добре би се
гарантирала от една единна данъчна ставка. Решаването на въпроса с
данъчните ставки е не само от интерес за вътрешната неутралност на
данъка, но това е проблем, който е свързан и с премахването на данъчните
граници.
Друго предимство на ДДС е всеобщността на облагането. Това
означава, че на облагане подлежат оборотите на всички стоки и услуги,
като допустимите изключения са малко. Най-често това са банковите,
застрахователните, здравните и образователните услуги, сделките със земя,
износа и други.
Осигуряването на значителни бюджетни приходи е едно от големите
предимства на ДДС. Няколко се причините, които правят ДДС сигурен
източник на приходи за държавния бюджет. Сред тях особено място заема
многофазността на данъка, тъй като той се начислява и събира на всеки
етап от производството и реализацията на стоките и услугите по пътя им
към потребителя. ДДС се начислява върху цялата стойност на стоката или
услугата, което обуславя по-високата ефективност при функциониране на
данъка. Когато на даден етап от веригата производството - реализацията,
плащането на ДДС бъде избегнато, съществува ефективната възможност на
един следващ етап данъкът да бъде "заловен" и да постъпи в бюджета.
Друга не по-малка съществена причина за въвеждане на данъка у нас е
прилаганата от ДДС система на облагане, която включва максимално
широка база за облагане и минимален брой изключения. Данък с една
единна ставка за облагане, какъвто е въведения у нас ДДС, намалява до
минимум възможностите за тълкуване и заобикаляне на данъчното
облагане при сходни стоки и услуги, за които има колебания към коя група
да бъдат отнесени. Особено значение за въвеждането на ДДС има
обстоятелството, че начина, по който функционера данъкът поражда
взаимен контрол между регистрираните лица. Всяко лице - получател на
облагаема с ДДС сделка има интерес да поиска да му бъде издадена
данъчна фактура. Това остава "следа" за извършваните облагаеми сделки
между регистрираните лица, което съществено облекчава събирането на
данъка.
Както всеки данък, така и ДДС освен предимства има и редица
недостатъци. Най-често регресивност и антисоциалност са сред
недостатъците, които се преписват на ДДС, тъй като при него се наблюдава
по-тежко данъчно бреме за по-ниските доходи. Регресивният характер на
ДДС се разглежда в два аспекта: абсолютно бреме на данъка върху онази
част от населението, която живее под жизнения минимум и регресивен
ефект на тези, които са над жизнения минимум. Използват се различни
методи за намаляване регресивността на данъка, които имат за цел да го
превърнат в пропорционален и дори прогресивен. Съществуват най-малко
четири алтернативни възможности, които водят до намаляване бремето на
данъка върху лицата и семействата с по-ниски доходи и за намаляване на
регресивността на данъка, към тях спадат привеждане на данъка в
съответствие с държавните социални плащания; въвеждане на нулева или
намалена ставка за храни и други стоки от първа необходимост; създаване
на подходящи условия за възвръщаем кредит и не на последно място лично
освобождаване от ДДС. Най-популярните мерки, които се прилагат за
намаляване регресивността на ДДС са главно две - въвеждане на намалени
ставки или на освобождавания, както и на въвеждане на по-високи ставки
за луксозните стоки. И двете мерки срещат възражения, тъй като
разграничаването на ставките и освобождаванията необосновано
усложняват техниката за събиране на ДДС. Ето защо единната ставка се
препоръчва като най-лесна за управление и най-евтина за приложение.
ДДС, който се събира в държавите от ЕО обхваща всички фази на
производство, разпределение и извършването на доставки на стоки и
услуги. Възможността данъка да бъде приспадан при извършването на
всяка сделка възпрепятства възможността за неговото натрупване.
Купувачът на стоките и услугите е този, който ще реши да каква степен да
приспадне данъка. С други думи при ДДС част от бремето на контрола,
отнасящо се до данъчната задълженост се прехвърля към данъкоплатеца.
Индивидуалните особености на данъка се проявяват при неговото
приспадане.
Най-добре индивидуалните особености на ДДС са обобщени в
следното твърдение: "ДДС е парадокс: използвайки кредитния метод той е
данък, при който онези, които се смятат за освободени от данък се облагат
с такъв, а онези които смятат себе си за обложени принципно са
освободени. Това не се отнася за равнището на търговия на дребно: един
търговец на дребно, който се счита за освободен е въпреки това обложен с
данък и то само когато подлежи на данъчно облагане. Който успее да улови
смисъла на това, няма да има много грижи в разбирането на ДДС."
Прието е да се определя добавената стойност като разлика между
вложените материални разходи и произведената продукция. В практиката
са познати три метода за определяне и облагане на добавената стойност с
данък. Два от тях са преки - метод на изваждане и метод на прибавяне.
Третият е косвен - метод на данъчния кредит.
Методите на прибавяне и изваждане включват пряко изчисляване на
добавената стойност. При метода на изваждането, добавената стойност се
определя като разлика между продажбите за определен период от време и
направените за същия период покупки. На пръв поглед този метод е доста
привлекателен и прост, но когато има повече от една ставка или освободени
стоки и услуги прилагането му става невъзможно. Причината е, че при този
метод не може да се отрази вярно различното третиране на стоките и
услугите, както и връзката между данъчната ставка и цената на крайния
продукт. Ето защо методът противоречи на правния характер на данъка и
неговото използване не може да гарантира вътрешната и външна
неутралност на данъка.
Методът на прибавянето включва като сбор сумата на всички
елементи, които образуват добавената стойност - заплати, наеми, хонорари,
лихви, печалба и т.н. Тъй като печалбата отразява обикновено
амортизационни отчисления, методът е подходящ за ДДС от доходов тип и
не е подходящ за ДДС от потребителски тип. Не е без значение и
обстоятелството, че методът на прибавянето, като метод за определяне и
облагане на добавената стойност с данъка е труден за прилагане и не
отговаря напълно на характера на данъка като косвен данък върху
потреблението. Общото и при двата преки метода на изчисление е , че те
изискват по-дълъг период на разчитане, като най-подходящ за тях е
годишният. Ето защо те намират слабо практическо приложение.
ДДС е многофазен косвен данък, който се събира на всеки стадий от
движението на стоката или услугата, започвайки от производството и
завършвайки с продажбата на крайния потребител. Различията в правната
уредба на ДДС в държавите-членки са свързани с особености, които всяка
държава е въвела.
Субекти на данъчното облагане могат да бъдат както физически, така
и юридически лица, които извършват независима икономическа дейност и
са регистрирали целите на ДДС в съответната държава. Субекти на ДДС се
явяват и държавните органи, държавните компании, местните органи на
власт и други организации, които са създадени на основата на публично
правен акт, но извършват търговска дейност свързана с продажба на стоки
или предоставяне на услуги. При очертаване субектите на ДДС трябва да
се прави разлика между юридическите и икономическите платци на
данъка. Юридически платец се явява физическо или юридическо лице,
което начислява, събира и внася данъка в бюджета. Икономически платец
се явява крайния потребител на стоката или услугата, който носи
данъчното бреме, включено в продажната цена на стоката или услугата.
Данъчна основа на ДДС е тази част от стойността на стоката или
услугата, която се добавя в поредния етап от движението на стоката или
услугата.
Освен посочените облагаеми доставки (продажби) съществуват и т.н.
освободени доставки. Това са:

- Регистриране по ЗДДС.
За да бъде данъчен субект, т.е. носител на определени права и
задължения по ЗДДС, лицето трябва да се регистрира. Регистрацията по
ЗДДС е специфична процедура, която е неразделна част от общата
регистрация на лицата по ДОПК.
- Видове регистрации
- Задължителна регистрация :
Всяко лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период, не по-
дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия, е длъжно в
14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало
този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.
Облагаем оборот е сумата от данъчните основи на извършените от
лицето облагаеми доставки с изключение на облагаемите със ставка нула.
Всяко лице задължително определя своя облагаем оборот след изтичането
на всеки календарен месец.
При определянето на облагаемия оборот се изхожда от данъчния
режим на доставките към датата на възникване на данъчното събитие.
Получените аванси по облагаеми доставки с изключение на облагаемите
със ставка нула се включват при определянето на облагаемия оборот.
Също така на задължителна регистрация подлежи и:
 Нерегистрирано лице, което придобие предприятието на
регистрирано лице;
Нерегистрирано лице, в което се влее регистрирано лице;
Нерегистрирано лице, което е новоучредено на основание на сливане
на данъчно задължени лица, едното от които е регистрирано по ЗДДС или
което е новоучредено на основание на разделяне на регистрирано лице.
- Регистрация по инициатива на данъчния орган:
Когато данъчен орган констатира, че данъчнозадължено по този
закон лице отговаря на условията за задължителна регистрация, но не се е
регистрирало, го регистрира по собствена инициатива с данъчен акт. В този
случай за дата на регистрацията се счита датата на връчването на данъчния
акт.
- Регистрация по избор:
Всяко лице, за което не са налице условията за задължителна
регистрация и което има общ облагаем оборот над 25 000 лв. за период не
по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия, има
право да се регистрира по Закона за ДДС. Общ облагаем оборот е сумата от
данъчните основи на облагаемите доставки, включително тези със ставка
нула. Всяко лице задължително определя своя общ облагаем оборот след
изтичането на всеки календарен месец. Правото за регистрация възниква
независимо от срока, за който е постигнат общ облагаем оборот, но не и за
период, по-дълъг от 12 месеца.
Право на регистрация по избор има и юридическо лице, чийто
ефективно внесен основен капитал е най-малко 500 000 лв., независимо от
облагаемия оборот. Всяко лице има право да се регистрира по този ред
еднократно и да запази регистрацията си на това основание в срок до три
години.
Получените аванси по облагаеми доставки, с изключение на
облагаемите със ставка нула, се включват при определянето на общия
облагаем оборот. Получените аванси за бъдещ износ не се включват при
определянето на общия облагаем оборот, докато не завърши фактическото
му изпълнение и не са получени документите за доказването му.
- Процедура за регистрация
Регистрацията се извършва, като лицето, което е задължено или има
право да се регистрира, подава в съответната териториална данъчна
дирекция заявление за регистрация по образец. Заявлението се подава
лично от физическото лице или от представляващия юридическото лице,
вписан в съдебното решение за регистрация или в друг документ, по силата
на който юридическото лице е възникнало, или от лице, упълномощено от
тях с нотариално заверено пълномощно.
Към заявлението за регистрация се прилагат документи, посочени в
Правилника за прилагане ЗДДС, а именно:
- справка за облагаемия оборот и за общия облагаем оборот по
месеци, за последните 12 месеца преди текущия;
- искане за откриване на "ДДС-сметка".
При първоначалната регистрация може да се направи регистрационен
опис на налични активи, за които има документи, доказващи платен данък
върху добавената стойност. Въз основа на направения списък може да се
ползва право на възстановяване на платен данък върху добавена стойност
за минали периоди. Ако се изисква възстановяване на данъчен кредит за
активи, които при последваща данъчна проверка не са налични и не може
да се докаже документално как лицето се е разпоредило се дължи
имуществена санкция в двойния размер приспаднатия данък, но не по-
малка от 500 лв. и не повече от 2 500 лв. Списъкът на активите се
представя в тридневен срок след получаване на удостоверението за
регистрация. Посоченото право не може да се ползва, ако списъкът е
подаден след третия ден от регистрацията по този закон.
В срок 7 дни от подаването на заявлението за регистрация данъчният
орган е длъжен да извърши проверка на декларираните обстоятелства в
заявлението за регистрация и приложените документи към него.
 Регистрацията се извършва чрез връчване на удостоверение за
регистрация по този закон до 14-ия ден от датата на подаване на
заявлението за регистрация.
Когато данъчен орган констатира, че не е налице основание за
регистрация на лицето, подало заявление, той връчва на това лице
мотивиран писмен отказ за регистрация в срок до 14 дни от датата на
подаване на заявлението за регистрация. За дата на регистрация по този
закон се счита датата на връчването на удостоверението за регистрация.
- Документи, удостоверяващи регистрацията по този закон
На регистрираното лице се издава допълнително удостоверение за
регистрация, защитено с пластмасово фолио, по образец, което му се
връчва срещу подпис.
- Данъчни документи.
Данъчните документи се издават от регистрираното лице - доставчик,
в срок до 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие, а известията
- в срок до пет дни от изменението на данъчната основа и се отразяват в
счетоводството и в дневника за продажби за данъчния период, в който са
издадени. Данъчните документи се издават най-малко в два екземпляра.
Когато издаването на данъчни документи не е задължително, те се издават
по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е
задължена да окаже необходимото съдействие на другата страна за
издаването на данъчния документ.
Получените данъчни документи от получател по доставка се
отразяват в счетоводството му, но не по-късно от 3 месеца след издаването
на документа. Трябва да се има в предвид, че поправки и добавки в
данъчни документи не се разрешават. Погрешно съставени или поправени
данъчни документи се анулират. Същите документи не се унищожават, а
всички екземпляри от тях се съхраняват при лицето, издало документа.
 При кражба, загубване, повреждане или унищожаване на данъчни
документи регистрираното лице незабавно уведомява писмено съответната
териториална данъчна дирекция за тези обстоятелства.
- Видове данъчни документи:
- Данъчна фактура - частен писмен документ, издаван от
регистрирано по ЗДДС лице, за удостоверяване от него на възникнало
облагаемо данъчно събитие и начислен данък. Данъчната фактура се издава
независимо дали получателят е регистрирано или нерегистрирано по този
закон лице.
Данъчната фактура задължително трябва да съдържа: десетразряден
номер на документа, съдържащ само арабски цифри; гриф "оригинал" на
първия екземпляр; данъчната основа на доставката на отделен ред; в
случаите, когато сумата, дължима на доставчика от получателя, е различна
от данъчната основа, тази сума също се отразява на отделен ред, за
информация; размера на начисления за доставката данък на отделен ред.
- Данъчни известия към данъчни фактури - Изменението на данъчната
основа на облагаема доставка, за която е била издадена данъчна фактура, и
изменението на размера на начисления данък се документират с данъчно
дебитно или данъчно кредитно известие, като се посочва и основанието за
изменение. Данъчното известие се издава само към издадена данъчна
фактура. Данъчните известия са:
- данъчно дебитно известие - данъчен документ, с който се отразяват
увеличението на данъчната основа и начисленият данък на документирана
с данъчна фактура облагаема доставка;
- данъчно кредитно известие - данъчен документ, с който се отразяват
намалението на данъчната основа и начисленият данък на документирана с
данъчна фактура облагаема доставка.
В случаите, при които за възникнало данъчно събитие е издадена
данъчна фактура и впоследствие настъпи обстоятелство, по силата на което
се обезсилва това данъчно събитие с обратна сила, се издава данъчно
кредитно известие към датата на възникване на това обстоятелство.
Реквизити на данъчните известия
Реквизитите, които трябва да съдържат данъчните известия, са:
всички задължителни реквизити за данъчната фактура; допълнително
отбелязване "Данъчно дебитно известие" или "Данъчно кредитно
известие"; основание за изменението, както и номерът и датата на
данъчната фактура, към която е издадено известието.
- Опростена фактура - писмен частен документ, издаван от
регистрирано лице - доставчик на стоки и услуги, за възникнало
данъчно събитие, за което не се начислява данък. Опростената
фактура се издава от регистрирано по ЗДДС лице, когато
доставката е освободена, независимо дали получателят е
регистрирано или нерегистрирано по този закон лице.
Опростената фактура задължително следва да съдържа:
десетразряден номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
основанието, поради което не се начислява данък.
Когато се издава опростена фактура за доставка, по която е начислен
данък, счита се, че отразената в документа сума включва начисления данък.
Опростена фактура се издава и в следните случаи на облагаеми
доставки:
- при износ;
- при безвъзмездни доставки;
- при извършена облагаема доставка, за която не е поискана данъчна
фактура;
- при доставки, при които платения от регистрираното по ЗДДС лице
не е с право на данъчен кредит;
- при доставка на стоки втора употреба, на произведения на
изкуството, на предмети за колекции и на антикварни предмети.
- Известия към опростена фактура
 При изменение на данъчната основа на освободена доставка, когато е
била издадена опростена фактура, изменението на данъчната основа се
документира с дебитно или кредитно известие, като се посочва и
основанието за изменение. Известието се издава само към издадена
опростена фактура.
Дебитното известие е документ, с който се отразява увеличението на
данъчната основа на документирана с опростена фактура за освободена
доставка.
Кредитното известие е документ, с който се отразява намалението на
данъчната основа на документирана с опростена фактура за освободена
доставка.
В случаите, при които за възникнало данъчно събитие е издадена
опростена фактура и впоследствие настъпи обстоятелство, по силата на
което се обезсилва това данъчно събитие с обратна сила, се издава
кредитно известие към датата на възникване на това обстоятелство.
Реквизитите, които трябва да съдържат известията, са: всички
задължителни реквизити за опростената фактура; допълнително
отбелязване "Дебитно известие" или "Кредитно известие"; основанието за
изменението, както и номерът и датата на опростената фактура, към която е
издадено известието.
- Справка-декларация
Справката-декларация е документ, в който регистрираното лице е
длъжно да декларира за всеки данъчен период определена информация,
свързана с неговата дейност, която е основание за възникване на права и
задължения. /Приложение 1/
Справката-декларация се съставя по образец, определен в
Правилника за прилагане на закона за ДДС. За всеки данъчен период
регистрираното лице е длъжно да подаде справката-декларация в
съответната териториална данъчна дирекция до 14-о число включително на
месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Справката-
декларация се подава и в случаите, когато данък не следва да се внася или
възстановява, както и в случаите, когато регистрираното лице не е
извършило и получило доставки на стоки и услуги или внос за този
данъчен период.
- Годишна справка-декларация
Регистрирано лице, което е извършило за годината както облагаеми,
така и освободени доставки, подава и годишна справка-декларация по
образец до 15 април включително на следващата година в съответната
териториална данъчна дирекция.
Данъкът за внасяне или за възстановяване, посочен в годишна
справка-декларация, се внася или възстановява в срок 3 месеца от датата на
подаване на годишната справка-декларация, в която е посочен.
- Касова бележка (фискален бон) от фискално устройство -
документ, регистриращ доставка на стока и услуга в търговски
обект, по която се заплаща в брой, с чек, ваучер, с банкова
кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите
платежни средства.
Всяко регистрирано и нерегистрирано по ЗДДС лице е длъжно да
регистрира и отчита извършените от него доставки в търговски обект
чрез издаване на касова бележка от фискално устройство независимо
дали е поискан друг данъчен документ, а получателят я съхранява до
напускането на обекта.
- Митническа декларация - писмен митнически документ,
удостоверяващ съответното митническо оформяне.
- "ДДС-СМЕТКА"
"ДДС-сметка" е банкова сметка:
- в левове;
- с един титуляр, който е регистрирано по закона лице;
- открита в търговска банка, приела да обслужва "ДДС-сметки" по
реда и условията на правилника за прилагане ЗДДС и заявила това писмено
пред главния данъчен директор; списъкът на търговските банки, приели да
обслужват "ДДС-сметки" и заявили това пред главния данъчен директор, е
публичен;
- открита с разрешението на данъчната администрация и управлявана
съгласно разпоредбите на този правилник;
- за която в договора за откриване и водене на сметката титулярят
безусловно, безсрочно и неотменяемо се е съгласил.
При закриване на сметката наличността по нея следва да бъде
преведена служебно от банката в републиканския бюджет по сметка на
съответната териториална данъчна дирекция по регистрация на титуляря на
сметката. ДДС сметката е означена с номер, установен по правилата на
действащия стандарт, от който е видно, че съответната банкова сметка е
"ДДС-сметка".
"ДДС-сметка" се открива при условията и по реда за откриване на
банкова сметка след издаване от данъчната администрация на разрешение
за откриване на "ДДС-сметка". Разрешението за откриване на "ДДС-
сметка" се издава от данъчната администрация в 3-дневен срок от подаване
от регистрираното лице на писмено искане за това, а при регистрация на
лицето - от датата на регистрация. В искането задължително се посочват
наименованието на търговската банка, наименованието, адресът и
банковият код на нейния клон, в който лицето желае да открие "ДДС-
сметка". Разрешението се връчва на регистрираното лице, а търговската
банка, посочена в искането, се уведомява писмено от данъчната
администрация за издаденото разрешение в 3-дневен срок от издаването
му. Регистрираното лице може да открие "ДДС-сметка" до 15 дни след
датата на издаване на разрешението. Търговската банка не може да сключи
договор за откриване на "ДДС-сметка", преди да е получила писмено
уведомлението от данъчната администрация за издаденото разрешение за
откриване на "ДДС-сметка".
- Начисляване и определяне на данъка.
 Начисляването на данъка по този закон се извършва от доставчика,
който е регистрирано лице за всяка извършена от него облагаема доставка
на стока или услуга, в срок до 5 дни от датата на възникване на данъчното
събитие.
Определянето на размера на данъка за всяка доставка се извършва,
като данъчната основа се умножи по процента на данъчната ставка, който
за България е 20%. Размерът на данъка за всяка доставка се определя по
следната формула:

100 където:
Д е размерът на данъка за конкретната доставка;
ДО - данъчната основа на конкретната доставка;
ДС - съответната данъчна ставка.
Когато данъкът се приема за включен в обявената или договорена
цена, размерът на данъка се определя по следната формула:

където:
Д е размерът на данъка за конкретната доставка;
Ц - договорената цена с включен данък или обявената цена на дребно
по конкретната доставка;
ДС - съответната данъчна ставка.

Данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период,

включващ датата на издаване на документа, с който данъкът е начислен, а в
случаите, когато документът не е издаден или не е издаден в срока по този
закон - за данъчния период, включващ датата на възникване на данъчното
събитие, по силата на което данъкът е станал изискуем.
 Данъкът се смята за начислен, когато доставчикът издаде документ, в
който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри и отрази
данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадена
справка-декларация.
Сумата на начисления данък се получава от доставчика заедно с
плащането по доставката.
Получателят е задължен да плати начисления му данък по "ДДС-
сметка" на доставчика по отношение на доставки, за които едновременно
са изпълнени следните условия:
1. получателят е регистрирано по този закон лице;
2. начисленият данък е над 1000 лв.
- Данъчен кредит.
Данъчен кредит е сумата от начислен данък на регистрирано лице за
получена от него стока или услуга по облагаема доставка или за
осъществен от него внос на стоки в рамките на данъчния период, която
лицето има право да приспадне.
Получателят на доставката или вносителя има право да приспада
данъчния кредит. Правото на приспадане на данъчен кредит за е налице,
когато са изпълнени следните условия:
- получателят на доставката, за която е начислен данък, или
вносителят на стоката е регистрирано по този закон лице към датата на
възникване на данъчното събитие и към датата на издаването на данъчната
фактура или към датата на издаване на митническата декларация - при
внос;
- данъкът по облагаемата доставка е начислен от регистрирано по
този закон лице (доставчик) най-късно към датата, на която изтича
данъчният период, следващ периода, през който е възникнало данъчното
събитие за облагаемата доставка;
- доставката, по която е начислен данъкът, е облагаема към датата на
възникване на данъчното събитие;
 - данъкът при вноса на стоки е начислен от митническите органи и е
внесен в републиканския бюджет по съответната сметка, или е начислен от
вносителя;
- получената от внос стока или по облагаема доставка стока или
услуга е използвана, използва се или ще бъде използвана за извършване на
облагаеми доставки;
- получателят притежава данъчна фактура или данъчно дебитно
известие, отговарящи на изискванията на Закона за счетоводството и на
този закон, или митническа декларация;
Правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на
доставката е налице и когато регистрирано лице (негов доставчик), в
случаите, когато данъкът по съответния данъчен документ е платен по
"ДДС-сметка" на доставчика изцяло най-късно до края на данъчния
период, през който е упражнено правото на данъчен кредит.
Получателят на суми, преведени от "ДДС-сметка" на основание,
различно от плащане за данък върху добавената стойност, без основание
или с отпаднало основание, е задължен да ги преведе обратно по "ДДС-
сметката" на платеца в срок до 14 дни от края на календарния месец, през
който са получени сумите или е отпаднало основанието за превеждането
им. Ако сумите не бъдат върнати в този срок, задълженията по този закон
на платеца, установени след проверка или ревизия, се внасят или събират
от получателя до размера на полученото.
Регистрираното лице има право на данъчен кредит за:
- специално работно облекло и лични предпазни средства, безплатна
храна и противоотрови, които лицето е използвало, използва или ще
използва за предоставяне на работниците и служителите;
- безвъзмездната доставка на стоки и услуги, предоставени от
работодател на работник или служител, свързани с дейността на
предприятието.
- Данъчен период.
 Данъчен период е периодът от време, след изтичането на който
регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултат от
същия този данъчен период. Данъчният период е едномесечен за всички
регистрирани лица и съвпада с календарния месец, като първият данъчен
период след датата на регистрацията обхваща времето от датата на
регистрацията до последния ден, включително на календарния месец, през
който е извършена регистрацията по закона. Последният данъчен период
обхваща времето от началото на данъчния период до датата на
прекратяване на регистрацията включително.
Регистрираното лице определя само резултата за всеки данъчен
период - данък за внасяне в републиканския бюджет или данък за
възстановяване от републиканския бюджет, на базата на извършените и
получените от него доставки и внос за всеки данъчен период.
- Внасяне на данъка.
Когато за определен данъчен период общата сума на начисления от
регистрираното лице данък превишава общата сума на данъчния кредит,
разликата представлява резултат за периода - данък за внасяне.
Регистрираното лице е длъжно да внесе определения данък в
републиканския бюджет по сметка на съответната териториална данъчна
дирекция в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, за който се
отнася данъкът, а в случаите, когато данъкът се отнася за последния
данъчен период - в 30-дневен срок от датата на прекратяване на
регистрацията. Данъкът се счита за внесен на датата, на която сумата е
постъпила в републиканския бюджет, по сметка на съответната
териториална данъчна дирекция.
Вносителят на стоки внася ефективно начисления от митническите
органи данък в републиканския бюджет, както следва:
- по сметка на съответното митническо учреждение, оформящо
вноса;
 - по сметка на съответното митническо учреждение, оформящо,
вноса, или в касата на митническото учреждение, когато вносител е
нерегистрирано по този закон физическо лице, което не е едноличен
търговец.
Митническите органи разрешават вдигането на стоките след
заплащане или обезпечаване на начисления данък по реда, определен за
митническото задължение.
Митническата администрация предоставя на данъчната
администрация информация за приетите митнически декларации и
получените плащания на данъка при внос по електронен път в срок до 14
дни от изтичането на всеки календарен месец. Информацията се подава
при условия и по ред, определени със заповед на министъра на финансите.
- Прихващане, приспадане и възстановяване на данък.
Когато за определен данъчен период общата сума на данъчния кредит
превишава общата сума на начисления от регистрираното лице данък,
разликата представлява резултат за периода - данък за възстановяване.
Данъкът за възстановяване се прихваща, приспада или възстановява,
както следва:
- при наличие на други установени и неизплатени данъчни
задължения, възникнали до датата на подаване на справката-декларация,
данъчният орган прихваща тези задължения с посочения в справката-
декларация данък за възстановяване;
- когато няма други установени и неизплатени данъчни задължения
или техният размер е по-малък от посочения в справката-декларация данък
за възстановяване, регистрираното лице приспада данъка за
възстановяване или остатъка от дължимия данък за внасяне, посочен в
справките-декларации, подавани в следващите три поредни едномесечни
данъчни периода;
- ако след приспадането остане данък за внасяне, той се дължи;
 - ако след изтичането на срока от три едномесечни поредни данъчни
периода има остатък от данъка за възстановяване, данъчният орган
прихваща този остатък за погасяване на други установени и неизплатени
данъчни задължения или го възстановява в 45-дневен срок от подаването
на последната справка-декларация, освен в случаите, когато лицето
писмено е декларирало, че желае да приспада данъка за възстановяване от
дължимия данък за внасяне, посочен в справките-декларации, подавани в
следващите до девет поредни едномесечни данъчни периода;
- ако данъкът за възстановяване, по отношение на който е започнала
процедура по приспадане, не е приспаднат изцяло към датата на подаване
на последната справка-декларация от трите едномесечни периода, всеки
друг данък за възстановяване по справка-декларация за някой от тези три
едномесечни периода се добавя към него и подлежи на възстановяване или
прихващане;
Регистрирано лице, което за последните 12 месеца преди текущия
месец е извършило износ и доставки на обща стойност повече от 30 на сто
от общата стойност на всички извършени от него доставки за същия
период и няма установени и неизплатени данъчни задължения, има право
посоченото ДДС за възстановяване в справка декларацията да му бъде
възстановена в 30-дневен срок от подаването на справката-декларация.
Данъкът се възстановява в 45-дневен срок, когато лицето е платило не по-
малко от 80 на сто от начисления му данък, за който е упражнено правото
на данъчен кредит за периода чрез "ДДС-сметка", включително по внос.
Данък, подлежащ на възстановяване, невъзстановен без основание
или невъзстановен поради отпаднало основание (включително и при
отмяна на акт) в предвидените в закона за ДДС срокове, се възстановява
ведно със законната лихва за забава считано от датата, на която е следвало
да бъде възстановен по този закон до окончателно изплащане, независимо
от спирането и възобновяването на сроковете по данъчното производство.
 II. АКЦИЗИ
Акцизите са древна класическа форма на косвените данъци.
Терминът „акциз” произлиза от латинското „asidere”, което означава
„орязвам” и се има в предвид орязване на потреблението на определени
стоки и услуги. Историческите сведения показват, че акцизите са
прилагани още преди Христа, по времето на династията Хан в Китай.
Тогава с акциз се облагат рибата, солта, газта и спиртните напитки.
Акцизите са прилагани и в Римската Империя. Те са включвани в цената
на стоките и услугите и целта им е да се понесат от крайните
потребители. Акцизите не са загубили своето значение и актуалност и в
съвременните функциониращи икономики, те са реална и много често
прилагана практика. С тях се облагат определени групи стоки, най-вече
вредни за здравето продукти, както и някои луксозни стоки и др. Този тип
данъци се наричат косвени, защото данъка се начислява и внася в
бюджета от предприятията, които произвеждат или внасят тези стоки, но
в действителност платец на тези данъци е крайния потребител на
обложените с косвени данъци стоки. Те понасят данъчното бреме. Това
прави косвеното данъчно облагане предпочитана форма за осигуряване
на възможно повече бюджетни приходи във всички държави с развита
пазарна икономика. Законодателите и правителствата предпочитат да
въвеждат и регулират косвеното данъчно облагане.
Известни са четири основни начина (форми) за облагане с акцизи:
- Облагане на земеделски площи, върху които са засадени култури,
служещи за производство на така наречените акцизни стоки – тютюн, захарно
цвекло, лозя и т.н.
- Облагане на инсталациите и съораженията, чрез които се
произвеждат и добиват акцизните стоки, като например рафинериите на
захарните заводи, инсталации за дестилация на алкохол, петролни рафинерии и
т.н.
 - Облагане на суровините и материалите, от които се произвеждат
акцизни стоки. Типична в това отношение е практиката в България от близкото
минало, когато са се облагали с акциз джибрите, преди да е отточено виното
или дестилирана ракията.
- Облагане на крайните готови стоки и услуги, което е и
съвременния начин за облагане с акцизи.

Обекти на акцизно облагане

По отношение на предмета на облагане с акциз, законът определя както
задължителните за всички страни - членки на ЕС тютюневи изделия, алкохол и
алкохолни напитки и енергийни продукти, така и произтичащите от
националната политика за облагане с акциз - кафе и екстракти от кафе, и
автомобили.
За целите на прилагането на новия режим на облагане с акциз в закона е
отредено особено място на дефинирането на акцизните стоки и разделянето им
в категории, което е в пълно съответствие с посочените по-долу структурни
директиви. Така например по отношение на групата алкохол и алкохолни
напитки изчерпателно са дефинирани със своите характеристики и кодове по
Комбинираната номенклатура (КН) на Република България отделните акцизни
стоки - бира, тихи вина, шумящи вина, други ферментирали напитки,
междинни продукти и етилов алкохол. Групата на тютюневите изделия се
подразделя на три подгрупи, а именно: „пури и пурети”, „цигари” и „тютюн за
пушене”. „Автомобили” са новите и употребяваните пътнически, товаро-
пътнически и състезателни автомобили за транспорт до 9 лица, включително
водача, с мощност на двигателя, превишаваща 120 киловата по система DIN
или 126 киловата по система SAE.
Основните директиви на ЕС в областта на акцизите са:
- Хоризонтална (системна) директива 92/12/ЕЕС - това е основната
директива, която регламентира общите правила за производство,
складиране, движение и контрол върху акцизните стоки под режим
 отложено плащане на акциз. Тази директива представлява обща рамка и
съдържа принципите и правилата за гарантиране на свободното движение
на акцизните стоки на територията на Европейската общност при
упражняване на адекватен административен контрол.
- Структурни директиви: тези директиви дефинират продуктите и ги
разделят в категории за целите на облагането с акциз:
- относно тютюневите изделия;
- относно енергийните продукти и електрическата енергия
- относно алкохола и алкохолните напитки.
В съответствие с основната директива на ЕС в областта на акцизите -
Директива 92/12/ЕЕС, акцизните стоки подлежат на облагане с акциз от
момента на тяхното производство на територията на страната или от момента
на внасянето им на тази територия освен когато са поставени под режим
отложено плащане на акциз. Това е същественото различие от досегашния
режим, при който данъчното задължение за произведените в страната акцизни
стоки възниква от момента на тяхната реализация.
В тази връзка при новия режим има ясно разграничаване между момента,
от който стоките подлежат на облагане с акциз, и момента на възникване на
задължението за неговото заплащане. От европейското акцизно
законодателство е въведено понятието “освобождаване на акцизните стоки за
потребление”, като с разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗАДС (Закон за акцизите и
данъчните складове) изчерпателно са посочени всичките девет хипотези, които
определят неговото съдържание.
Същественото тук е, че задължението за заплащане на акциз възниква от датата
на освобождаване на акцизните стоки за потребление, т.е. от момента, в който е
налице някоя от хипотезите по чл. 20, ал. 2 от ЗАДС.
Уредени са и специфичните хипотези на освобождаване и възстановяване
на акциз. По отношение на групата акцизни стоки алкохол и алкохолни напитки
е предвидено да не се облага с акциз денатурираният етилов алкохол.
Предвидено е също така и възстановяване на платения акциз за алкохола и
алкохолните напитки, вложени в производството на крайни продукти, които не
са акцизни стоки, като лекарства, оцет, ароматични продукти за добавки към
хранителни стоки и безалкохолни напитки и др. Възстановяване на платения
акциз за тази група стоки е предвидено и в специфични случаи на тяхното
използване - за медицински цели в лечебни заведения и аптеки, за научни
изследвания и др.
По отношение на групата на енергийните продукти е предвидено те да не
се облагат с акциз, когато по своите характеристики не могат да бъдат
използвани като моторни горива и горива за отопление. В тези случаи законът
изисква вносителите и производителите на енергийни продукти да удостоверят
тези характеристики с технически спецификации.

Субекти на акцизно облагане

Съгласно чл.3 от Закона за акцизите и данъчните складове,
данъчнозадължени лица, наричани още субекти на акцизно облагане, са:
 лицензираните складодържатели и регистрираните по този
закон лица
 лицата, за които е възникнало задължение по митническото
законодателство по отношение на акцизни стоки
 лицата, които в нарушение на този закон са произвели акцизни
стоки извън данъчен склад или са се разпоредили с акцизни
стоки, за които не е бил заплатен акциз
 освободените от акциз крайни потребители и нерегистрираните
търговци
 данъчните представители на лица, регистрирани по ДДС в друга
държава членка, които извършват доставки на акцизни стоки
при условията на дистанционна продажба по смисъла на Закона
за данък върху добавената стойност
  лицата, които получават на територията на страната акцизни
стоки, освободени за потребление в друга държава членка, с
изключение на случаите по предходната точка, когато задължен
за заплащането на акциза е данъчният представител
 Тарифи на акцизно облагане
За всеки вид акцизна стока се определя данъчната основа за облагане с
акциз. Съгласно чл.28 от Закона за акцизите и данъчните складове, тя е както
следва:
1. за бирата – количеството хектолитри за градусите в Плато
2. за виното, другите ферментирали напитки и междинните продукти
– количеството хектолитри завършен продукт
3. за етиловия алкохол – количеството хектолитри чист алкохол,
измерено при температура 20С
4. за бензина, газьола и керосина – количеството литри, приведени
към сравнителна температура 15С
5. за тежкото гориво и втечнения нефтен газ (LPG) – количеството
тежко гориво и втечнен нефтен газ (LPG), измерени в тонове
6. за природния газ – топлотворна способност, измерена в гигаджаули
7. за кафето, екстрактите от кафе и прахообразните смеси със
съдържание на екстракт от кафе над 10 на сто – количеството, измерено в
килограми
8. за пурите и пуретите – количеството късове
9. за биодизел и биоетанол – количеството литри, приведени към
сравнителна температура 15С
10. за кокса и въглищата - топлотворна способност, измерена в
гигаджаули
11. за електрическата енергия – количеството, измерено в мегаватчаса
 Акцизът върху цигарите се определя като сума от специфичен и
пропорционален акциз. Данъчната основа за определяне на специфичния акциз
е количеството късове, а на пропорционалния акциз–продажната цена.
Акцизът върху тютюна за пушене (за лула и цигари) се определя също
като сума от специфичен и пропорционален акциз. Данъчната основа за
определяне на специфичния акциз е количеството килограми, а на
пропорционалния акциз – продажната цена.
Данъчната основа за автомобилите е както следва:
12. за употребяваните автомобили – брой киловати в зависимост от
мощността на двигателя
13. за новите автомобили – брой киловати в зависимост от мощността на
двигателя за разликата над 120 киловата по системата DIN, съответно за
разликата над 126 киловата по системата SAE

Размерът на дължимия акциз се изчислява като данъчната основа се

умножи по акцизната ставка. По отношение на акцизните ставки в Закона за
акцизите и данъчните складове е възприет подходът от директивите за ставките
на ЕС, като ставките са определени чрез съотнасяне с категориите и
дефинициите на акцизните стоки, подробно развити в закона, за разлика от
досегашния Закон за акцизите, в който ставките и видовете акцизни стоки се
определяха в Тарифа за акцизите към закона.
Нов момент е въвеждането на диференцирани ставки за енергийните продукти.
Въведени са намалени акцизни ставки върху моторните горива, използвани за
селско и горско стопанство, за овощарски и рибовъдни дейности, както и за
стационарни мотори и извънпътни превозни средства. В тази група с намалени
акцизни ставки са включени газьол, керосин, природен газ и биодизел.
Предвидени са също така и намалени акцизни ставки върху горивата,
използвани за отопление и битови нужди - газьол, тежки горива, керосин,
втечнен нефтен газ (LPG) и природен газ. Съществено е, че намалената ставка
се прилага за втечнен нефтен газ (LPG), който е само в съдове, използвани за
отопление и за битови нужди и отговарящи на изисквания, които ще бъдат
определени в правилника за прилагане на закона.
Със закона е въведен нов ред за определяне и заплащане на акциза. С
изключение на случаите при внос на стоки, акцизът се начислява от
лицензирания складодържател или от регистрираното лице на датата, на която
той е станал дължим, с издаване на специфични данъчни документи - акцизен
данъчен документ или известие към акцизен данъчен документ. Начисленият
по този ред акциз за съответния данъчен период, който е едномесечен и
съвпада с календарния месец, се декларира от лицензирания складодържател
или от регистрираното лице с подаване на акцизна декларация. Декларацията
се подава в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, за който се
отнася, като дължимият акциз се внася в същия срок по сметката на
компетентното митническо учреждение

14. Събиране на акциза

Законът за акцизите и данъчните складове предвижда акцизът да се
администрира изцяло от митническата администрация, като се поемат и
функциите по контрола на акцизни стоки, произведени на територията на
страната, което досега се осъществяваше от данъчните органи. Такава е и
европейската практика във всички държави - членки, с изключение на Швеция.
В тази връзка разпоредбите на закона предвиждат контролът върху акцизните
стоки, включително върху тези под режим отложено плащане на акциз, да се
осъществява от митническите органи. По отношение на лицата контролът ще
включва проверки на лицензираните складодържатели, на регистрираните по
закона лица, на освободените от акциз крайни потребители, както и на всички
други лица, извършващи дейности с акцизни стоки.
С оглед същността на акциза като косвен данък в закона е предвидено за
производството по установяване, обезпечаване и събиране на задълженията за
акциз да се прилагат разпоредбите на Данъчния процесуален кодекс, като при
осъществяване на тези правомощия митническите органи имат правата и
задължения на данъчни органи.
Акцизите са специален, нарочен, специфичен тип косвен данък
налаган не тотално върху всички продажби а индивидуално, избирателно,
целенасочено, по утвърдени критерии, т.е. върху реализацията на
конкретни, но отделни стоки и услуги, групи и разновидности стоки и
услуги. Акцизите са еднофазен данък, стоката веднъж обложена с акциз не
се облага акцизно втори път при друг евентуален оборот. У нас акцизите са
главен, втори по значение данък осигуряващ малко над 10% от приходите
на консолидирания бюджет.
Четири са аргументите, при които налагането на акцизен данък върху
стока се счита за целесъобразно от фискална, стопанска и социална гледна
точка.
- Фискален аргумент
Той е аналогичен на аргументите за събиране на другите видове
данъци, но при акцизите е най-отчетливо изразен при облагането на
луксозните стоки: златните, сребърните и платинените изделия,
скъпоценните камъни, изделията от луксозни и екзотични кожи,
шампанизираните вина и др.
- Аргумент свързан с опазването на човешкото здраве.
На този аргумент се базира оправданието в очите на общественото
мнение за прилагането на акцизи върху цигарите и твърдия алкохол. Тези
два вида стоки са и сферите в световната практика, където най-често и
обичайно се плаща акциз.
- Икономически и екологичен аргумент.
Свързан е с рационализирането на потреблението на ограничен,
изчерпаем, вносен ресурс и с ограничаването замърсяването на околната
среда. С тези доводи се обосновават налагането на акцизи върху горивата –
нефтени деривати или върху вноса и продажбите на автомобили с голям
обем на двигателя.
 - Аргумент свързан с обществения морал.
Това е аргумент обосноваващ потребността от налагането на акцизи
върху „развращаващите забавления”: хазарта, еротичната и порнографска
продукция, върху билетите за бар, вариетета и др.

15. Възникване на задължение за заплащане на акциз

Стоките подлежат на облагане с акциз при тяхното производство на
територията на страната или при внасянето им на тази територия, освен
когато са поставени под режим отложено плащане на акциз. Внасянето на
акцизни стоки означава въвеждането им на митническата територия на
страната по смисъла на Закона за митниците.
Задължението за заплащане на акциз възниква от датата на
освобождаване на акцизните стоки за потребление. Освобождаване за
потребление е:
1. извеждането на акцизни стоки от данъчен склад, освен когато при
условията и по реда на този закон от момента на извеждането стоките се
движат под режим отложено плащане на акциз;
2. неспазването на условията за движение на акцизни стоки под
режим отложено плащане на акциз;
3. потреблението на акцизни стоки в данъчен склад, освен ако са
вложени като суровини в производството на акцизни стоки;
4. производството на акцизни стоки извън режим отложено плащане
на акциз;
5. внасянето, включително в нарушение на митническото
законодателство, освен когато акцизните стоки са поставени под режим
отложено плащане на акциз;
6. извеждането от данъчен склад на акцизни стоки, облепени с
бандерол;
7. изтичането на 60-дневен срок от получаване на бандеролите за
стоки, за които акцизът не е станал дължим на друго основание;
 8. установяването на липси на стоки, за които се дължи акциз;
9. прекратяването на действието на лиценза за управление на данъчен
склад - за всички стоки, които към момента на прекратяването са под
режим отложено плащане на акциз.
- Освобождаване и възстановяване на акциз
От плащане на акциз се освобождават:
1. акцизни стоки, когато са предназначени за дипломатически и
консулски представителства и представителства на международни
организации и членовете на техния персонал;
2. акцизни стоки, за които в международен договор, ратифициран,
обнародван и влязъл в сила по съответния ред, е предвидено
освобождаване при внос от данъци, налози или други вземания (плащания,
облагания) с ефект, еквивалентен на косвен данък;
3. акцизни стоки, които са предназначени за въоръжените сили на
всяка друга държава, която е страна по Организацията на
Северноатлантическия договор, за ползване от тези въоръжени сили; за
нуждите на цивилния персонал, който ги придружава, или за снабдяване на
техните офицерски трапезарии или столови;
4. акцизни стоки, които се внасят с международни пощенски и други
пратки, както и с личния багаж на пътниците в рамките на разрешения
безмитен внос съгласно Закона за митниците и правилника за прилагането
му.
Не се облага с акциз денатурираният етилов алкохол. Възстановява
се платеният акциз за алкохола и алкохолните напитки, вложени в
производството на:
1. оцет с код по КН 2209;
2. лекарства по смисъла на Закона за лекарствата и аптеките в
хуманната медицина;
3. ароматични продукти за добавки към хранителни стоки и
безалкохолни напитки с алкохолно съдържание не по-високо от 1,2 % vol;
 4. полуготови продукти за производството на хранителни стоки (чрез
пряко влагане или като съставка, като пълнеж или по друг начин), при
условие че алкохолното съдържание не надвишава 8,5 литра чист алкохол
на 100 кг от полуготовия продукт - за шоколадови изделия, и 5 литра чист
алкохол на 100 кг от полуготовия продукт - за други изделия.
Възстановява се платеният акциз за алкохола и алкохолните напитки,
когато те са използвани:
1. за медицински цели в лечебни заведения и аптеки;
2. като проби за анализ, за необходими производствени изпитвания
или за научни цели;
3. за научни изследвания;
4. в производствен процес, при условие че крайният продукт не
съдържа алкохол.
Не се облагат с акциз енергийни продукти, които по своите
характеристики не могат да бъдат използвани като моторни горива и горива
за отопление.
Освобождават се от облагане с акциз енергийните продукти:
1. за въздухоплавателни и плавателни средства, освен когато се
използват за частни развлекателни полети и плаване;
2. в нормалните резервоари на моторните превозни средства и в
контейнерите за специална употреба по смисъла на Закона за митниците -
при влизането им на митническата територията на страната.
Освобождават се от облагане с акциз енергийни продукти:
1. с двойно предназначение, когато не се използват като моторни
горива или горива за отопление;
2. използвани за впръскване в доменни пещи с цел химическа
редукция като добавка към каменните въглища, използвани като основно
гориво;
3. използвани при производство на топлинна или електрическа
енергия.
 Лицензираните складодържатели не дължат акциз или платеният
акциз се възстановява при:
1. унищожаване на акцизни стоки под административен контрол;
2. липси и безвъзвратна загуба на акцизни стоки вследствие на
непреодолима сила;
3. загуби от естествени фири вследствие на промяна на физико-
химичните свойства при съхраняването и транспортирането на акцизни
стоки, определени в рамките на установените норми за пределните размери
на естествените фири с наредбата по ал. 2;
4. технологичен брак в допустимите норми, определени с
технологичната документация за съответното производство или дейност.
В случаите на износ на акцизни стоки внесеният в републиканския
бюджет акциз се възстановява.
Недължимо платен акциз или подлежащ на възстановяване акциз се
възстановява или прихваща срещу дължим акциз въз основа на писмено
искане, подадено до началника на митницата по седалището на лицето или
по местонахождението на данъчния склад, в случаите, когато лицето е
лицензиран складодържател.
В 30-дневен срок от постъпване на искането, съответно от
отстраняване на нередовностите в него, се произнася с мотивирано
решение, с което уважава или отказва искането - изцяло или частично.
Срокът за произнасяне в случаите на износ е 14 дни. Непроизнасянето в
срок се смята за мълчалив отказ изцяло по направеното искане.
Акцизът се възстановява в 14-дневен срок от влизане в сила на акта
за възстановяване.
Акцизът за стоките се включва в данъчната основа за облагане с
данък върху добавената стойност
16. Определяне на дължимия акциз.
Дължимият акциз, включително и при внос, се определя:
 - за пивото - като абсолютна сума в левове на хектолитър за градус
плато;
- за вината - като абсолютна сума в левове за 1 литър;
- за спиртните напитки - като абсолютна сума в левове за хектолитър
чист алкохол, измерен при температура 20° С;
- за алкохолосъдържащи суровини - като абсолютна сума в левове за
всеки алкохолен градус, а при производството на спиртни и алкохолни
напитки от тези суровини акцизът се определя, като платеният акциз за
вложените суровини се възстановява за произведените спиртни и
алкохолни напитки по ред, определен от министъра на финансите;
- Акцизът върху цигарите се определя като сума от специфичен и
пропорционален акциз. Данъчната основа за определяне на специфичния
акциз е количеството късове, а на пропорционалния акциз - продажната
цена.
- Акцизът върху тютюна за пушене (за лула и цигари) се определя
като сума от специфичен и пропорционален акциз. Данъчната основа за
определяне на специфичния акциз е количеството килограми, а за
пропорционалния акциз - продажната цена.
- Заплащане на акциза
Размерът на дължимия акциз се изчислява, като данъчната
основа се умножи по акцизната ставка.
Акцизът се начислява от лицензирания складодържател или
регистрираното лице на датата, на която е станал дължим, с издаване на
акцизен данъчен документ. Те са длъжни да декларират начисления за
данъчния период акциз с подаване на акцизна декларация.
Данъчният период е едномесечен и съвпада с календарния месец.
Първият данъчен период обхваща времето от датата на връчването на
лиценза или удостоверението за регистрация по този закон до последния
ден на календарния месец, през който е извършено лицензирането или
регистрацията.
 Последният данъчен период обхваща времето от началото на
календарния месец, през който е прекратен лицензът или регистрацията, до
датата на прекратяването им.
Дължимият акциз се внася в републиканския бюджет, както следва:
1. при внос от физическо лице - по сметката или в брой на касата на
компетентното митническо учреждение от длъжника за заплащане на
вносното митническо задължение в сроковете, определени в Закона за
митниците, когато длъжникът е физическо лице, което не е едноличен
търговец;
2. при внос- по сметката на компетентното митническо учреждение
от длъжника за заплащане на вносното митническо задължение в
сроковете, определени в Закона за митниците;
3. във всички останали случаи - по сметката на компетентното
митническо учреждение от лицензирания складодържател или от
регистрираното лице в срока за подаване на акцизната декларация.
Акцизът се смята за внесен в републиканския бюджет от датата, на
която сумата е постъпила по сметката или в касата на компетентното
митническо учреждение.
Митническите органи разрешават вдигането на стоките след
заплащане или обезпечаване на дължимия акциз по реда, определен за
митническото задължение.
При влизане в сила на нов размер на акцизната ставка лицата
декларират наличните количества тютюневи изделия и алкохолни напитки
с код по КН 2208, облепени с бандерол, в компетентното митническо
учреждение по местонахождението на склада по ред, определен с
правилника за прилагане на закона.
За наличните количества по ал. 1 се извършва допълнително
облагане.
17. Режим отложено плащане на акциз
 При режим отложено плащане на акциз по смисъла на този Закона за
Акцизите и данъчните складове временно се отлага облагането с акциз на
стоки при тяхното производство на територията на страната или при
внасянето им на тази територия.
Режим отложено плащане на акциз се прилага от лицензиран
складодържател при:
1. производството на акцизни стоки в данъчен склад;
2. складирането на акцизни стоки в данъчен склад;
3. движението на акцизни стоки.
Отложеното плащане на акциз не се отнася до другите данъчни
задължения на данъчнозадълженото лице.

Законът предвижда да не се облагат с акциз енергийни продукти, когато те се

използват за определени стопански дейности от лица - крайни потребители - за
въздухоплавателни и плавателни средства, освен когато се използват в частни
развлекателни полети и плаване, за впръскване в доменни пещи с цел
химическа редукция, както и за производството на топлинна или електрическа
енергия. Това специфично освобождаване ще може да се прилага само от лица,
за които от Агенция “Митници” са издадени удостоверения за освободени от
акциз крайни потребители. Предвидено е с правилника за прилагане на закона
да се определи редът както за издаване на удостоверенията, така и за
освобождаване от акциз в тези случаи.
Друга възможност за освобождаване или възстановяване на акциз е дадена
по отношение на лицензираните складодържатели в случаите на унищожаване
на акцизни стоки под административен контрол, липси в резултат на
непреодолима сила, загуби от естествени фири и технологичен брак в
допустимите норми.
Аналогично на досегашния режим е предвидено и възстановяване на
платения акциз в случаите на износ на акцизни стоки по смисъла на Закона за
митниците.
В закона детайлно е развит редът за възстановяване на акциза, като е
определено това да става въз основа на писмено искане от заинтересуваното
лице, подадено до началника на компетентната митница, който трябва да се
произнесе с мотивирано решение в 30-дневен срок, а в случаите на износ - в
14-дневен срок. Срокът за ефективното възстановяване на акциза е определен
на 14 дни от влизането в сила на акта за възстановяване.
Режимът отложено плащане на акциз представлява съвкупност от
правила, приложими за производството, складирането и движението на стоки
при отложено плащане на акциза. При този режим временно се отлага
облагането с акциз на стоки при тяхното производство на територията на
страната или при внасянето им на тази територия. Отложеното плащане на
акциз не се отнася до другите данъчни задължения на данъчно задълженото
лице, т.е. заплащането на възникналите задължения за мита, ДДС и други
публични вземания не се отлага при прилагането на този режим.
Режимът отложено плащане на акциз може да се прилага само от
лицензирани складодържатели. За да придобие статут на лицензиран
складодържател, лицето трябва да отговаря на определени в закона условия и
изисквания. Целта на тези условия и изисквания е да се гарантира правилното
прилагане на режима и да се защитят финансовите интереси на държавата.
Така лицензиран складодържател може да бъде само търговец по смисъла на
Търговския закон, а когато лицето не е производител на акцизни стоки, то
задължително трябва да има правен статут на капиталово търговско дружество
с регистриран и изцяло внесен капитал не по-малко от 500 хил. лв. Въведени са
и стандартни изисквания към лицата - да не са в производство по
несъстоятелност или ликвидация, да нямат ликвидни и изискуеми публични
задължения, както и да не са извършвали тежки или повторни нарушения на
данъчното или митническото законодателство. Специфично изискване за
целите на акцизния контрол е лицата да използват автоматизирани системи за
отчетност, които да позволяват извършването в реално време на контрол на
суровините, произведените или складираните акцизни стоки, както и да
гарантират, че лицето е в състояние да изпълнява изискванията за режима.
Лиценз за управление на данъчен склад се издава по писмено заявление
до директора на Агенция “Митници”, към което се прилагат определени в
закона документи, с които се удостоверява, че лицето отговаря на условията и
изискванията за лицензиран складодържател.
Компетентността за издаване на лиценз за управление на данъчен склад е
предоставена на директора на Агенция “Митници”, който в срок от два месеца
от датата на подаване на заявлението издава лиценз или мотивиран отказ, които
подлежат на обжалване по реда на Закона за административното производство.
Необходимо е да се отбележи, че за всеки данъчен склад се издава
отделен лиценз, като лицето може с едно заявление да поиска издаването на
лицензи за управление на повече от един данъчен склад.
Другият основен компонент на режима отложено плащане на акциз е
складирането на акцизни стоки, което включва поставянето и съхраняването на
акцизни стоки в данъчен склад. Предвидено е в данъчен склад да могат да
бъдат складирани акцизни стоки, които са произведени в същия данъчен склад
или са внесени и са придобили митнически статут на местни стоки, т.е. за
които са заплатени митните сборове, както и стоки, които са транспортирани
под режим отложено плащане на акциз от друг данъчен склад.
Складиране в данъчен склад се допуска само за акцизни стоки, които са
собственост на лицензирания складодържател или на лице вложител, което е
регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност. Основното
изискване при складирането е лицензираният складодържател да складира
стоките, като ги разграничава по видове и вложители, включително да
разграничава стоките, за които е заплатен или не е заплатен акциз.
Основното изискване при движение на акцизни стоки под режим
отложено плащане на акциз е стоките задължително да се съпровождат от
придружителен административен документ. Този документ се издава в пет
екземпляра от лицензирания складодържател изпращач или от титуляря на
режим допускане за свободно обращение. Основната роля на придружителния
административен документ е да се контролират и идентифицират акцизните
стоки, които са в движение под режим отложено плащане на акциз, както и да
се удостовери прехвърлянето на задължението за дължимия акциз от
лицензирания складодържател - изпращач, който е отговорен за него по време
на движението на акцизните стоки, към лицензирания складодържател -
получател при получаването на стоките в неговия данъчен склад.

Нови акцизни ставки влизат в сила от догодина в съответствие с

договорения с Европейската комисия график. През 2009 г. промените в
Закона за акцизите и данъчните складове са свързани с поетите от страната
ни ангажименти за достигане на минималните за ЕС размери на акцизните
ставки за различни видове стоки, съобщават от пресслужбата на
Министерски съвет.
Увеличението е във връзка с поетия ангажимент за плавно нарастване
на акцизите и достигане на минималните за Общността нива към 1 януари
2010 г.
Акцизните ставки за керосин  се увеличават от 535 лв./т на 565 лв.
за/т; за кокса и въглищата от 0,40 лв. за 1 гигаджаул на 0,60 лв. за
гигаджаул топлотворна способност; за електрическа енергия за стопански
нужди от 1,20 лв. за мегават час на 1,40 лв. за мегават час.
Акцизната ставка за цигарите ще бъде повишена от 37 лв. за 1000
къса + 35% от продажната цена на 47 лв. за 1000 къса + 37% от продажната
цена. С това цената на цигари марка "Виктори", например, ще стане 3,30
лв. В момента тя е 2,75 лв.
5% ще е отстъпка при плащане на целия данък сгради от 1 март до 30
април 2009 г., е записано в предлаганите промени в Закона за местните
данъци и такси.
 Поради покачването на пазарните цени на недвижимите имоти и
изоставането на данъчните оценки от пазара на недвижимите имоти през
следващата година се предвижда увеличаване на данъчните оценки на
недвижимите имоти.
С 50% ще бъдат коригирани коефициентите за местоположение на
имотите, които са с най-голяма тежест при определяне на данъчната оценка.
III. МИТА

Известно е, че митническият съюз е основата, на която

функционира Единният пазар на Европейската Общност и се
осъществявят четирите основни свободи: свободно движение на стоки, хора,
услуги и капитали. Със своите над 370 милиона потребители, Единният
пазар е най-големият в индустриалния свят и е възможен само ако
използва общи правила по отношение на цялата търговия със стоки.
Съвкупността от тези правила формира митническата политика на
Общността и е предпоставка за това митническите администрации на
страните - членки да работят като една. В основата на митническия
съюз е елиминирането на митата във взаимната търговия и
прилагането на обща митническа тарифа в търговията със страните
извън него. Еднаквото третиране на стоките и субектите,
преминаващи която и да е граница на Общността, се осигурява от
единно митническо законодателство, единно ветеринарно и фито-
санитарно законодателство, както и законодателството, прието в
рамките на общата търговска политика.

За България, правно-нормативната уредба и дефинирането на митата

включва редица закони, правилници, наредби и постановления на
Министерски съвет, международни конвенции, споразумения и др. Доброто
познаване и бързото ориентиране в нормативните актове е основна
предпоставка за успешното финализиране на всяка митническа процедура.
 Митническият процес включва различни по съдържание и характер
процедури. Те засягат както работата на митническите органи, така и
задълженията и функциите на търговците и физическите лиза, вносители
или износители на стоки и услуги. Извършват се в определен ред и се
изразяват в задължителни действия по документирането, проверките,
обмитяването, оформянето на документацията, обезпечаването и
събирането на митните сборове, което също предполага доброто познаване
на митническо – нормативната материя.
Либерализирането на търговския обмен на Република България със
страните, с които е сключила преференциални търговски споразумения, както и
предстоящото приемане на страната в ЕС определят актуалността на избраната
тематика. Целите, които са поставени в настоящата работа са да се разкрият
теоретико- методологическите аспекти на митата в Република България.
Задачите се свързват с определяне на видовете мита, основните елементи при
определяне на митни сборове, както и начините за тарифиране на стоките при
различен произход.
Митата са вид косвени данъци или инструменти на фискалната политика,
които са познати още от древността. Митата могат да се определят като косвен
данък, който се начислява и събира при преминаване на стоките през границата
(обикновено държавната граница съвпада с митническата граница, като има и
някои изключения). Митата се събират от митническата администрация за
преминаващите през границата вносни, износни и транзитни стоки 1. В България,
митническата администрация е обособено самостоятелно звено към
Министерството на финансите.
Митата са вид данъци, с които се облагат стоките, обект на внос, като
макар и рядко те се прилагат и по отношение и на стоките за износ. Митата
притежават всички основни черти на данъка изобщо – те са парично плащане на
юридическите и физическите лица, които внасят или изнасят стоки. Това

1
плащане има задължителен и непротиворечив характер. Главното им
предназначение не е задоволяване на фискалните потребности на държавата, а
регулиране на международния търговски обмен2. Това означава, че митата са една
от малкото приходни форми, при която основните позиции (с малки изключения)
заема икономическата функция на облагането, а фискалната винаги остава на
заден план. Това е така, защото точно когато митата най-добре изпълняват своето
предназначение – спиране или задържане на вноса на определена група стоки, в
бюджета постъпват малки по размер, дори незначителни приходи.

18. Същност и видове мита

От икономическа гледна точка, митата спадат към групата на
данъците върху потреблението. В най – общ плам, митата изпълняват
следните три основни функции3:
- икономическа – която се изразява в регулирането на
външнотърговските отношения. Облагането с мита на вносните, износните
и транзитните стоки е диференцирано по отделни видове или групи стоки.
Прилагането на високи ставки на митата ограничава развитието на
външната търговия, а ниските ставки на митата я стимулират;
- социална - тя се изразява в обстоятелството, че чрез равнището на
митническите ставки и използването на различни митнически режими се
насърчава производство. Създават нови работни места чрез налагането на
по-високи вносни мита на някои стоки, които са били до тогава по-евтини,
тъй като са се продавали на дъмпингови цени;
- фискална - проявлението на тази функция е в осигуряването на
финансови средства в бюджета. Значението на тази функция в последните
години постепенно намалява, тъй като не само в България, но и в страните,
2

3
членуващи в Световната търговска организация (СТО), постепенно
намаляват митата си.
Най – общо, митата (възпитателни, поддържащи, структуроопределящи,
валутно-защитни, антидънпингови, статистически, бойни, преференциални и др.) се
разпределят в две големи групи:
19. вносни (протекционистични) мита;
20. износни (фискални) мита.
Износните мита се прилагат значително по - рядко, като в по-
голямата си част имат за цел да възпрепятстват износа на някои основни
суровини и полуфабрикати, но в същото време носят и значителни по обем
приходи. Затова се наричат още фискални мита. Те рядко преследват чисто
икономически задачи.
Глобалната държавна политика в областта на външната търговия е
насочена към разширяване и развитие на износа, а не към неговото
задържане, независимо дали става дума за страна в преходен период или
със силно развита пазарна икономика. Като се има предвид този факт, може
да се заключи, че износните мита имат и ще имат все по – малък дял в
приходната част на бюджета на страната.
Независимо от различните нюанси на същността и организацията на
износните мита, митническата политика на всяка държава зависи от
действуващите системи за облагане на вносните стоки и услугите, т.е. от
протекционистичните мита, чиито размер се определя според източника и
характера на стоката.
Използването на вносните мита е насочено към:
- намаляване общото равнище на вноса. Постига се, като цените на
вносните стоки станат по-високи от цените на стоките от местно
производство. Целта е да се отстрани дефицитът в търговския, а често и в
платежния баланс;
- противодействие на практиката на дъмпинга. За целта равнището
на дъмпинговите цени на някои стоки се увеличава до тяхното
икономическо равнище за момента;
 - защита на новите производства или на новите отрасли, докато те
укрепнат в необходимата степен, за да са в състояние да конкурират по-
развитите производства и отрасли на други страни;
- други държави, като ответна мярка срещу ограничения, наложени
от тях.
Може да се посочи и друга класификация на митата:4
- адвалорни мита – те се изчисляват в процент от митническата
стойност на стоките;
- специфични мита - изчисляват се в зависимост от някакъв
натурален измерител като: количеството, броя или обема на стоките;
- смесени мита - те се изчисляват като комбинация от адвалорни и
специфични мита. При тях изчисляването се извършва едновременно и
чрез стойността на стоките, и чрез някакъв количествен измерител в
натура. Величината при смесените мита зависи от стойностния и натурален
обмен на вътрешно търговския баланс на една страна. Те от своя страна
също се подразделят на:
- кумулативни смесени мита - при тях двата измерителя на
митото (спрямо стойността и спрямо натуралния изразител) се прилагат
едновременно;
- алтернативни смесени мита – при тях се прилага в по-голяма
степен един от двата измерителя, т.е. или стойността, или натуралния
измерител.
В икономическата литература, могат да се срещнат още и разделения
на вносните и износните мита като5:
- фискални мита – с тяхното използване се цели да се осигурят
необходимите приходи за държавния бюджет;
- протекционистични или защитни мита – използват се за защита на
националната икономика от внос в страната на чуждестранни стоки с цел
поддържане на високи монополни цени вътре в страната и предпазване от
4
5
конкуренцията на стоки от по-развитите страни, в резултат на което се
съдейства за развитие на националното производство. Разновидност на
протекционистичените мита са т. нар. бойни или репресивни мита. Те се
използват единствено срещу държави, с които отношенията са “обтегнати”.
Друга тяхна разновидност са т. нар. запретителни мита и след налагането
им вносът на стоките, върху които са наложени, е на практика невъзможен;
- уравнителни мита – прилагат се само за вносните стоки. Начисляват
се допълнително към основните вносни мита с цел да се изравнят цените
на вносните стоки с цените на стоките от местно производство;
- статистически мита –мита в минимални размери, които нямат
съществено фискално значение. Използват се главно за отчитане на вноса и
износа на една страна, т.е. за статистически цели;
- валутно-защитни мита – те затрудняват и възпрепятстват вноса,
като основната им цел е да поддържат стабилен външнотърговски баланс, а
също и платежен баланс от една страна и да влияят на стабилността на
валутния й курс;
- конвенционални мита – те се налагат с оглед развитието в
положителна насока на външнотърговските отношения между определени
страни. Между тях се сключва договор или конвенция и митата могат да се
променят само при взаимното съгласие на страните, които са ги приели. Те
са насочени към други страни, които не участват в митническия съюз, т.е.
не са страни по конвенцията. Спрямо тези страни се прилагат автономни
мита, като по принцип те са по-високи. В периода след Втората световна
война се образуваха редица интеграционни съюзи от страни, където се
прилага безмитна търговия, като Европейския съюз, наследник на
европейската икономическа общност, или Общия пазар, основан през 1957
г., или европейската зона за свободна търговия (ЕАСТ), в която членуват
понастоящем само четири страни: Швейцария, Норвегия, Исландия и
Лихтенщайн, а така също и търговската организация на страните от
Централна и Източна Европа, в която Република България е пълноправен
член – ЦЕФТА и др.
- структурно-преустройващи мита – чрез тях се стимулира, но е
възможно да се ограничи развитието на определени отрасли за сметка на
други с оглед извършване на структурни промени в националното
стопанство. Чрез митата е възможно да се подпомогне структурното
преустройство на националната икономика, но те са обикновено
съпътстващ фактор, а не основен;
- преференциални мита – определят се на договорна основа между
две страни. Чрез използването на тези мита стремежът е навлизането и
завоюване на определени позиции на външни пазари. Възможно е да бъдат
с по-ниски размери за една или няколко страни, за определена група от
стоки. По този начин се цели да се стимулира развитието на
външнотърговските отношения;
- дискриминационни мита – прилагат се като противодействие на
увеличения износ от страни, осъществяващи дъмпинг за сметка на
предоставени от държавата експортни премии, спадане курса на валутата и
др.;
- поддържащи мита – чрез тях се цели подпомагане и предпазване от
външна инвазия на определени отрасли от националното стопанство, с
оглед да ги направи конкурентоспособни на международния пазар.
Митата се подразделят още и според:
- времетраенето им, на: постоянни, временни, преходни и сезонни
мита;
- правния способ, на: общи и автономни мита. Автономните мита
се изменят едностранно – от страната, която ги прилага;
- отрасъла, който защитават, на: мита за защита на
промишлеността, за защита на селското стопанство и т.н.

- Елементи за определяне на митните сборове

 Вносните или износните митни сборове, дължими при възникване на
митническо задължение, се основават на Митническата тарифа на
Република България6.
Митническия режим внос, придава на чуждестранните стоки статут
на местни, след прилагането на мерките на търговската политика и
заплащането на митните сборове. Той се прилага за всички стоки идващи
от чужбина, които ще останат трайно у нас, т.е. ще бъдат използвани или
употребени на митническата територия на страната ни. Това, разбира се,
не изключва възможността за техния последващ износ, с учредяването на
друг допустим митнически режим, но при отчитането на определена
специфика. Митническото законодателство допуска възстановяване на вече
платени митни сборове за подобни стоки.
От съществена важност при прилагането на режима е точното
определяне на елементите на митническата стойност на внасяните стоки и
техния произход, с оглед на обмитяването им. Когато пратката или вноса
съдържа различен брои стоки, чието отделно деклариране ще доведе до
разходи по-големи от митните сборове, митническите органи могат да
разрешат облагане на пратката с най-високата митническа ставка, съгласно
митническата тарифа на Република България.
      При стойност на търговската фактура над 5000 USD, получателят е
длъжен с подаването на митническата декларация да представи Декларация
за стойността на стоката. Като общо правило, за митническа стойност се

взема договорената към момента на плащане цена, но тя може да се

определи и като сбор от стойностите по търговската фактура и разходите за
транспорт до входен граничен пункт. При остойностяване на стоките от
единичната цена се приспадат комисионните, които са платими или е
договорено да бъдат платени, общите разходи, свързани с продажбата на
стоките на територията на страната, разходите за транспорт и застраховка в
страната, както и мита, данъци, акцизи и такси, платими у нас, ако са
включени във фактурната стойност.
6
 Внесените стоки губят статута си на местни, когато митническата
декларация за внос (ЕАД) бъде анулирана или вносните митни сборове са
възстановени или опростени. Тези случаи нормативно са уредени в Закона
за митниците и Правилника за неговото прилагане.
Ако плащането по фактурата ще се осъществи след доставката на
стоките, вносителят попълва и Декларация за търговски кредит и финансов
лизинг. Към нея се прикрепя информация, относно това каква част от
фактурата е платена и погасителния план за останалата част (суифт).
При определени случаи митническите органи допускат внос на стоки
без заплащане на митни сборове. Условията и стоките, за които могат да
бъдат предоставени митнически облекчения са посочени в Част V на ЗМ и
Част III на ППЗМ.

Когато е необходимо да се установи митническата стойност на

внасяните в страната стоки, към митническата декларация за внос се
изисква прилагането на Декларация за стойността. Това се налага само в
случай, че митническите органи имат съмнения относно достоверността на
информацията предоставена от декларатора, касаеща митническата
стойност или тя (стойността) не може да бъде ясно определена. Не се
изисква представянето на такава декларация, когато митническата стойност
на внасяните стоки в една пратка не превишава равностойността на 5000
щ.д., при условие че не се касае за раздробени или повтарящи се пратки от
един и същ изпращач до един и същ получател или ако вносът няма
търговски характер или ако стоките ще бъдат допуснати безмитно по
силата на нормативен акт. Декларацията за стойността се попълва на
формуляр ДС-1 по образец, а когато се касае за внос на повече от три
стоки, за които при определянето на митническата им стойност има
съмнения, се попълва и формуляр ДС-2 с данни за допълнителните стоки.
Декларацията за стойността се подава само от лице, което има
постоянно местопребиваване или място на стопанска дейност в Република
България и което разполага със съответните факти, доказващи правилното
формиране на митническата стойност на внасяните стоки. С представянето
й в митническото учреждение, лицето, което я е подало носи отговорност
по отношение на точността и пълнотата на данните в нея и автентичността
на документите, представени в подкрепа на тези данни. Съгласно чл.100 от
Правилника за прилагане на Закона за митниците, когато декларирането се
осъществява по електронен път, митническите органи могат да разрешат и
други форми, различни от ДС-1, за представяне на данните, изисквани за
определяне на митническата стойност. След проверка на вписаните от
декларатора данни, митническият служител прави необходимите заверки в
декларацията и я прилага към екземпляра от митническата декларация,
който остава в учреждението.
Чрез декларацията за стойността се цели уточняването най-малко на
два основни въпроса, а именно:
- има ли условия да се счита, че продавача и купувача са
свързани лица по смисъла на чл.67 ал.1 от ППЗМ и ако са – това оказало ли
е съществено влияние при формирането на договорната цена;
- като се има предвид реално договорената фактурна стойност
на стоките в лева, увеличена с добавките посочени в чл.38 от ЗМ да се
определи митническата стойност на декларираните за внос стоки. Когато
договорната стойност не може да бъде определена еднозначно,
митническите органи имат право да поискат нужната им информация за
определяне на стойността по друг член от Закона, във форма и по начин,
предписани от самите тях. От съществено значение е да се провери дали не
са включени някои от разходите, изброени в чл.39 от ЗМ и ако бъде доказан
такъв елемент, то той следва да бъде изваден от митническата стойност.
Формираната в кл.24 на Декларацията за стойността сума
представлява декларираната от вносителя митническа стойност, на чиято
база следва да бъдат изчислявани дължимите вносни мита, акцизи, такси и
данъци за всяка отделна стока от пратката.
 При внос на стоки се дължат вносни митни сборове (мита), данък
върху добавената стойност (ДДС) и акциз (в определени от Закона за
акцизите случаи).

- Тарифиране на стоките
Тарифирането на стоки е съобразно митническата тарифа на
страната. Митническата тарифа включва:
- Комбинираната номенклатура на Република България;
- всяка друга номенклатура, която е изцяло или частично основана
на Комбинираната номенклатура на Република България или добавя
подразделения към нея и която е приета с нормативен акт, регламентиращ
специфични области по отношение на прилагането на тарифни мерки,
свързани с търговията със стоки;
- ставките и други елементи за облагане, които се прилагат за
стоки, включени в Комбинираната номенклатура, по отношение на:
- а) митата, и
- б) облаганията при внос на стоки в съответствие със
селскостопанската политика или в съответствие със специфични
разпоредби, приложими към стоки, получени при преработката на
селскостопански продукти;
- преференциални тарифни мерки, включени в споразумения, по
които Република България е страна, и предвиждат предоставянето на
преференциално тарифно третиране;
- преференциални тарифни мерки, приети едностранно от
Република България в полза на страни, група страни или територии;
- автономни мерки, въвеждани от Министерския съвет, с които
временно се намаляват или премахват действащите вносни митни сборове
по отношение на определени стоки (автономни мерки за суспендиране);
условията и редът за въвеждане и прилагане на автономни мерки за
суспендиране се определят с наредба на Министерския съвет;
 - други тарифни мерки, предвидени в други нормативни актове.
Или митническата тарифа е система, която включва: номенклатура
на стоки, основана на Конвенцията за Хармонизирана система за описание
и кодиране на стоките от 1983 г., подписана в Брюксел в рамките на
Световната митническа организация; номенклатура, основана на други
разпоредби за прилагане на тарифни мерки; ставки на мита и други
елементи за облагане, които се прилагат за стоки, включени в
номенклатурата; преференциални тарифни мерки, предвидени в
споразумения, по които Република България е страна; преференциални
тарифни мерки, приети едностранно от Република България в полза на
страни, група страни или територии; автономни мерки по отношение на
определени стоки и страни, които предвиждат увеличаване, намаляване
или необлагане с мита.
Самото обмитяване на стоки е по следната схема:
(а) Случай без акциз
- Митническа Стойност
- Мито=Митническа Стойност Х Ставка на Митото
- ДДС=(Митническа Стойност+ Мито) Х Ставка на ДДС
- Цялостно задължение = Мито + ДДС
(б) Случай с акциз
- Митническа Стойност
- Мито=Митническа Стойност Х Ставка на Митото
- Акциз=(Митническа Стойност+ Мито)ХСтавка на Акциза
- ДДС=(Митническа Стойност+ Мито+ Акциз)ХСтавка на
ДДС
- Цялостно задължение = Дължимо Мито+ Акциз+ ДДС

- Произход на стоките
 Преференциалният произход на стоките се определя въз основа
правилата за произход, предвидени в международните споразумения за
въвеждане на преференциални тарифни мерки, по които Република
България е страна. Тези тарифни мерки намират израз в прилагането на
намалени или нулеви ставки на митата за внос на стоки с преференциален
произход.
При прилагане на тарифните преференции в рамките на Общата
система за преференции, които Република България едностранно
предоставя за стоки с произход развиващите се страни, наричани "страни-
бенефициенти". За произхождащи от страна-бенефициент се считат стоки:
- изцяло получени в тази страна;
- получени в тази страна, в чието производство са използвани
продукти с произход от друга страна, която не е бенефициент, или с
неизвестен произход, при условие, че продуктите са претърпели
достатъчна обработка или преработка.
За достатъчно обработени или преработени се считат продуктите,
когато в получената стока стойността им не превишава 50 на сто от цената
на производител за стоката. Това означава, че стойността на внесеният
материал не трябва да превишава стойността на материалите с произход, за
да може крайния продукт да се счита с произход от страната бенефициент.
Освен това останалите вложени материали трябва да са с произход от
страната бенефициент, в която е получена стоката или от една или няколко
други страни бенефициенти.
Не са достатъчни за придобиване на произход от страна бенефициент
следните обработки или преработки:
- операции, осигуряващи запазването на продуктите в добро
състояние по време на транспорта и съхраняването (проветряване,
разстилане, изсушаване, охлаждане, поставяне в сол, серен диоксид или
друг воден разтвор, отстраняване на повредени части и подобни операции);
 - прости операции, състоящи се в обезпрашаване, пресяване,
сортиране, класиране, съчетаване (вкл. комплектуване), измиване,
боядисване, нарязване;
- смяна на опаковки, разделяне и събиране на пратки,
поставяне в бутилки, торби, кутии, каси, прикрепване върху картони, табла
и други прости операции за опаковане;
- прикрепване на марки, етикети или други подобни
отличителни знаци върху продуктите или техните опаковки;
- просто смесване на продукти от един и същ или от различен
вид, където една или повече съставни части от сместа не отговарят на
горепосочените условия за придобиване на произход;
- просто сглобяване на части или продукти за съставяне на
завършен продукт;
- комбинация от две или повече от горепосочените операции;
- заколване на животни.
При внос на стоки от страна бенефициент за ползване на
преференции е необходимо представянето пред митническите власти на
сертификат за произход Форма А, издаден от оправомощените за това
органи.
При внос на стоки от страните-членки на ЕС, ЕАСТ, ЦЕФТА, и
страните, с които България има споразумения за свободна търговия и
когато се изисква доказването на произхода с цел преференциално
третиране, се представя сертификат за движение на стоките EUR.1.
Когато не се изисква доказване на произход със сертификат,
произходът може да бъде удостоверен чрез декларация на износителя,
доставчика или на друго компетентно лице върху фактурата, договора или
превозните документи. Условие за изготвянето на тази декларация е,
стойността на продуктите с произход, съдържащи се в дадена пратка, да не
надвишава 6000 евро или равностойността им в друга валута.
Доказателствата за произход на стоки могат да бъдат:
 - сертификат за произход EUR.1 или
- декларация, изготвена от износителя върху фактурата или
всякакъв друг търговски документ, описващ покупката достатъчно
подробно, за да може да бъде идентифицирана (наричана “декларация
върху фактурата”)
Сертификатът да движение EUR.1 се издава от митническите власти
на страната, от която се изнася, по писмена молба на износителя или под
негова отговорност от негов упълномощен представител. Митническите
власти, издаващи сертификата, предприемат всякакви необходими мерки,
за да проверят произхода на продуктите и изпълнението на другите
изисквания на Протокол 4. За целта те имат право да изискват
доказателства и да извършат проверки на счетоводната документация на
износителя или всякакви други проверки, които счетат за необходими.
Съдържание на полетата на Сертификата:
В горната дясна част на сертификата се попълват страните, в които
ще се използва за преференциална търговия;
Страна, група страни или територии, от които се счита, че
продуктите произхождат
Страна, група страни или територия на получаване;
Износител: Попълва се пълното наименование на физическото или
юридическото лице, износител на стоката;
Получател: Попълва се пълното наименование на физическото или
юридическото лице, получател на стоката;
Транспорт: Описва се вида, номера и броя на транспортните
средства;
Описание на стоките: описват се пореден номер на стоката,  тегло:
Бруто тегло или друга мярка (литри, кубични метри и т.н.)
Фактури: Описват се броя и номерата на издадените фактури;
Декларация на износителя: Тя гласи: “Аз, долуподписаният,
декларирам, че описаните по-горе стоки отговарят на изискванията за
издаване на този сертификат". Под нея се записват дата и място, подпис и
печат на износителя
Митническа заверка: В това поле се записва митническото
учреждение, издало сертификата, поставя се печат, дата и се подписва от
митническия служител.
Поле за забележки: В това поле се записват забележки от типа,
Сертификат, издаден в последствие, дубликат на сертификат за движение
EUR.1. Потвърждаването се осъществява с една от следните фрази: - когато
става дума за издаден в последствие сертификат - “DELIVRE A
POSTERIORI”, “AFGEGEVEN A POSTERIORI”, “ISSUED
RETROSPECTIVELY” и др.
- когато става дума за дубликат на сертификат – “DUBLIKAT”,
“DUPLIKATA”, “DUBLICAAT”, “ДУБЛИКАТ”.

- Митническа стойност
В митническите отношения понятието данъчна основа е приравнено
към понятието митническа стойност, която служи за прилагане на
Митническата тарифа или за прилагане на нетарифните мерки на
търговската политика на правителството.
Митническата стойност представлява договорената и реално платена
или подлежаща на реално плащане цена на стоките, определени за износ за
България. При определянето й към цената на стоките следва да се прибавят
платените от купувача разходи за комисиони, посредничество, контейнери,
опаковане, материали, инструменти, клишета, инженеринг, разработки,
художествено оформяне, дизайн, планове, чертежи, роялти, лицензни
такси, транспорт, товарене, разтоварване, обработване и застраховка на
внасяните стоки. Други плащания от купувача към продавача, които не са
свързани с внасяните стоки, като дивиденти например, не могат да са част
от митническата стойност. Роялти и лицензна такса се прибавят към реално
платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки само
когато:
- става въпрос за стоки, които са препродадени в същото
състояние или които са обект само на минимална преработка след
внасянето;
- стоките са продавани под търговска марка, поставена преди
или след внасянето, за която се заплащат роялти или лицензна такса;
- купувачът не може да получи такива стоки от други
доставчици, които не са свързани с продавача.
Когато методът на изчисляване на сумата на роялти или на лицензна
такса е основан на цената на внасяните стоки, може да се приеме, при
липса на доказателства за противното, че плащането на роялти или на
лицензна такса е свързано със стоките, подлежащи на остойностяване.
Когато сумата на роялти или лицензна такса е изчислена независимо от
цената на внасяните стоки, плащането на роялти или лицензна такса
въпреки това може да бъде свързано със стоките, подлежащи на
остойностяване.
Роялти и лицензни такси включват плащания за използването на
права върху патенти, дизайн, модели, търговски марки, регистриран
дизайн, авторство, технологични процеси и други. Когато внасяните стоки
са само съставки или части от стоки, произведени в България, корекция на
реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки се
прави само ако роялти или лицензна такса се отнасят за тези стоки. Когато
внасяните стоки са в не-комплектен вид или следва да претърпят само
минимална преработка преди препродажба, като разреждане или
опаковане, това не следва да бъде основание роялти или лицензна такса да
не се считат като отнасящи се за тези стоки. Ако роялти или лицензни
такси се отнасят частично до внасяните стоки и частично до други
съставки или съставни части, добавени към стоките след внасянето им, или
до дейности или услуги, извършени след вноса, съответно разпределение
следва да се направи само на базата на обективни и подлежащи на
количествена оценка данни
Независимо от това платените от купувача такси за правото на
възпроизвеждане, разпространяване или препродажба на внасяните стоки в
Р. България не се добавят към реално платената или подлежащата на
плащане цена за внасяните стоки, ако тези плащания не представляват
условие за продажбата на стоките за износ за Р. България.
Условие за такива действия е да няма ограничение относно правото
на разпореждане или на правото на ползване на стоките от купувача, освен
ограниченията, установени с нормативни актове на Р. България, или
ограниченията, с които се определя географският регион за препредаване
на стоките. Като пример на такова ограничение би могъл да бъде случаят,
когато продавачът изисква от купувача на автомобили да не ги продава или
излага преди определена дата, от която се въвеждат новите модели за
годината.
Друго условие е продажбата да не е-подчинена на условия, чиято
стойност не може да бъде определена. Например, ако продавачът определи
цената на внасяните стоки, при условие че купувачът ще купи също и
други стоки в определено количество. Можем да си представим и случай,
при който цената на внасяните стоки е зависима от цената или цените, по
които купувачът на внасяните стоки продава други стоки на продавача на
внасяните стоки. Друг пример е, когато цената е установена без връзка с
внасяните стоки. Така става, когато внасяните стоки са полуготови и са
били доставени от продавача, при условие че той ще получи определени
количества от готовите стоки.
Има различни способи за установяване дали е приемлива за
митнически цели декларираната договорна стойност на стоките. Например,
когато купувачът и продавачът са свързани, следва да се проучат
обстоятелствата около продажбата и при условие че свързаността не е
повлияла върху цената, договорната стойност следва да се приеме за
митническа стойност. Няма се предвид, че би следвало да се проучват
обстоятелствата при всички случаи, когато купувачът и продавачът са
свързани.
Такова проучване ще се изисква само когато има съмнения относно
приемливостта на цената, а когато митническото учреждение не се съмнява
в приемливостта на цената, тя следва да се приеме, без да се изисква друга
информация от вносителя. Например митническите органи може да са
проучвали предварително връзката или може да имат вече подробна
информация за купувача и продавача и да са установили от проучването
или информацията, че връзката не е повлияла върху цената. Когато
митническите органи не са в състояние да приемат договорната стойност
без допълнително проучване, те следва да бъдат готови да разгледат
съответните аспекти на договора, включително начина, по който купувачът
и продавачът организират търговските си връзки, и начина, по който се
достига до въпросната цена, за да се определи дали връзката е повлияла
върху цената. Ако може да се докаже, че купувачът и продавачът, въпреки
че са свързани лица, купуват (продават) един от (на) друг, както ако не бяха
свързани, значи цената не е била повлияна от връзката. Например, ако
цената е била договорена по начин, съответстващ на нормалната ценова
практика във въпросния отрасъл, или по начин, по който продавачът
договаря цена за продажби на купувачи, които не са свързани с него, това
би следвало да е доказателство, че цената не е била повлияна от връзката.
Или например, когато се установи, че цената е в състояние да покрие
всички разходи плюс процент печалба, който да е равен на този,
реализиран от фирмата за определен представителен период (например за
една година), при продажба на стоки от същия клас или вид, значи цената
не е била повлияна.
При продажба между свързани лица договорната стойност следва да
се приеме и когато деклараторът докаже, че тази стойност е много близка
до договорната стойност при продажби приблизително в същия момент на
идентични или сходни стоки, продадени за износ в Р. България между
купувачи и продавачи, които не са свързани лица. За свързани се считат
лицата, които са служители или ръководители на предприятие на другото
лице или са законно признати като партньори в своята дейност. Такива са
също така лицата, които са служител и работодател. Така е и когато някое
лице притежава, контролира или държи пряко или косвено 5 на сто или
повече от дяловете или акциите с право на глас в двете дружества или
едното от лицата контролира пряко или непряко другото, или пък двете са
пряко или непряко контролирани от трето лице. Едно лице следва да се
смята, че контролира друго, когато първото е в положение законно или
оперативно да упражнява ограничителни или направляващи въздействия
върху второто. Свързани са лицата и когато съвместно контролират пряко
или непряко трето лице, или когато са членове на едно и също семейство.
Лица се считат за членове на едно и също семейство само ако се намират
помежду си в родствена връзка, като съпруг и съпруга, родител и дете, брат
и сестра, дядо или баба и внук или внучка, чичо или леля и племенник или
племенница, тъст или тъща и зет, свекър или свекърва и снаха, брат или
сестра на съпругата или съпруга. За митнически цели лица, които са в
делови отношения помежду си, като едното от тях е единствен агент,
единствен дистрибутор или единствен концесионер на другото, както и да
се нарича то, се считат за свързани. Разходите за роялти и лицензни такси
следва да се определят на базата на информация относно търговското
счетоводство на производителя, при положение че това счетоводство е в
съответствие с общите счетоводни принципи в страната на произход на
стоките. Общоприети са счетоводните принципи, когато има признато
съгласие или съществена поддръжка от страна на властите в дадена страна
за определено време за това, кои икономически ресурси и задължения
следва да бъдат осчетоводявани като активи и пасиви, кои промени в
активите и пасивите следва да бъдат осчетоводявани, как активите и
пасивите и промените в тях следва да бъдат измервани, коя информация
следва да бъде разкривана и как следва да бъде разкривана, и кои
финансови отчети следва да бъдат изготвяни. Тези счетоводни стандарти
може да бъдат както широки напътствия за общо приложение, така и
конкретни практически указания и процедури. В това отношение
вносителите и митническите органи у нас са улеснени поради високата
степен на хармонизация на Закона за счетоводството с европейските
законодателства. Освен това те познават и прилагат националните и
международните счетоводни стандарти.
Когато при продажбата на стоките е възприета по-ниска цена от
обичайната поради търговски съображения, като например поддържане на
конкурен-тоспособност на стоките, тази цена следва да бъде приемлива за
митнически цели, ако се докаже, че наистина е реално платената или
реално подлежаща на плащане. Но митническата стойност не може да се
основава в никакъв случай на:
- продажната цена в Р. България на стоки, произведени в
България;
- система, предвиждаща приемането за митнически цели на
по-високата стойност от две възможни стойности;
- цената на стоки на вътрешния пазар на страната на износа;
- цени на изнасяни стоки, не предназначени за Р. България;
- минимални митнически стойности;
- субективно определени или фиктивни стойности.
Тези ограничения са абсолютни и са възприети във всички
европейски страни. При определяне митническата стойност на внасяни
носители на данни или инструкции за използване в оборудване за
електронна обработка на данни се вземат под внимание само разходите за
самите носители.
Митническата стойност не включва разходите за данните или
инструкциите или тяхната стойност, при условие че тези разходи или
стойност са разграничени от разходите или стойността на въпросните
носители.
Определянето на митническата стойност става винаги в съответствие
със Споразумението за прилагане на чл.VII от Общото споразумение за
митата и търговията.
 Заключение
Данъците са явление,което съпътства човешкия живот от векове.
Съобразяването с мнението на хората при създаването на
справедливо за всички участие във финансирането на дейностите на
държавата е от съществено значение.
Въвеждането на всеки нов данък е деликатен и отговорен
процес.Финансовите органи трябва да оперират внимателно с данъчния
инструментариум. Основен проблем е липсата на обратна връзка при
взаимоотношенията между финансовите органи и
данъкоплатците.Мотивите за събирането на данъците винаги ще се
разминават с разбиранията на данъкоплатците,с целесъобразността на
данъците.А едва ли тези неща са най-доброто в едно общество,в което
желанието и стимулите за труд са от решаващо значение.

Въвеждане принципите на правото на ЕС в българското

законодателство в областта на данъците ще спомогне за създаването на
конурентна бизнес среда,привличане на инвестиции,повишаване
качеството на предлаганите на пазара стоки,ще се създадат условия за
предотвратяване на данъчните измами,повишаване събираемостта на
данъците и приходите в бюджета,така като и ще се създадат възможност за
отделяне на повече средства за здравеопазване и образование.
Изследванията на връзката между данъчното бреме и
икономическото развитие показват, че тази връзка е силна и
обратнопропорционална. С други думи, при равни други условия, колкото
по-високи са данъците в една страна, толкова по-нисък е икономическият
растеж.
Всички в България понасят високо данъчно бреме, а най-високо се
облага средната класа. Колкото повече се облага средната класа, толкова
по-малка е тя и обратно – когато средната класа се облага с ниски данъци,
тя е по голяма.
 Намалението на данъците при облагането на труда е най-малко, което
означава, че в тази посока трябва да са реформите през тази и следващите
години. Ниските данъци означават по-малко администрация, по-ефективна
администрация, по-малко регулиране. Българските правителства не са
активни, а реакционни. Опитът от другите страни, които са извършили
подобни промени е от ключово значение за вземането на решение.
Фундаменталният проблем на прогресивното данъчно облагане се
състои в това,че то демотивира хората да работят повече. Прогресивното
данъчно облагане води до намаление на стимулите за труд,
предприемачество и поемане на риск, увеличение на сивата икономика и
избягване на данъци, увеличение на стимулите за корупция, създаване на
неефективност и изкривяване на пазарните сигнали, времева
несправедливост, намаление на инвестициите, увеличаване на
бюрокрацията и регулирането, влошаване на средата за бизнес и забавяне
на икономическото развитие. Изводът е, че прогресивното данъчно
облагане води до сериозни икономически проблеми без никакви
положителни последствия. Правилната политика е въвеждане на плоска
/пропорционална/ данъчна ставка, която е достатъчно ниска, за да не пречи
на икономическото развитие.
Плоските и по-ниски данъци не са единственото решение, но те
могат да имат много силен положителен ефект, увеличавайки
възвръщаемостта от труда и инвестициите.
Богатите страни имат относително по-ниски данъчни ставки и по-
прости и ясни административни процедури за плащане на данъците от
бедните страни (с по-ниско БВП на глава от населението).
Диференцираните данъчни ставки водят до изкривяване на
икономическата действителност и на пазарните сигнали, до повече
корупция, поява на данъчни измами, данъчен арбитраж, по-ниска
ефективност на данъчната администрация и по-малка събираемост на
данъцитe.Косвени данъци  са данъците върху обръщението и
потреблението - данъците върху оборота, ДДС данъка, митата,
регистрационните такси . Косвените данъци се плащат от фирмите платци
но реално се понасят и плащат непряко от потребителите. Косвените
данъци са основният източник на приходи за бюджета. Според
Министерство на финансите през 2009 г. приходите от ДДС ще достигнат 9
320.5 млн.лв. при ефективна събираемост 91% (при очаквана ефективност
за 2008 г. от 90.5%). Приходите от акцизи ще продължат своя устремен
ръст и през 2009 г. се очаква да достигнат 4 260 млн. лв., като и през
следващата година ще продължи повишаването на размера на акцизните
ставки съгласно договорените с Европейската комисия преходни периоди с
оглед достигане на минималните за общността нива на акцизите.
Повишенията за 2009 г. засягат акциза на керосина, акциза на кокса и
въглищата, акциза на електрическата енергия и акциза на цигарите.
Добрата новина е, че през 2009 г. ставките на бензина, дизела, пивото и спиртните
напитки няма да бъдат увеличавани. Изпреварващото увеличаване на някои

акцизни ставки през изминалите години беше грешка. Косвените данъци са

свързани с облагането на реализираните обороти от стоки и услуги. Те се
включват в цената на съответната стока и услуга и по този начин се
формират крайните продажни цени. Макар че са данък в/у оборота те
засягат доходите на потребителите, но не при получаването им, а при
изразходването им. Така косвените данъци водят до двойно дан.облагане на
доходите. Веднъж при получаването и втори път при изразходването му. На
тази основа те дори се считат за антисоциални данъци, защото засягат най-
силно хората с най-ниски доходи. Облагането с косвени данъци е
пропорционално облагане и косвените данъци осигуряват най-голяма част
от приходите в бюджета. Като постъпленията са сигурни и ритмични.
 ИЗПОЛЗАВАНА ЛИТЕРАТУРА

Литературни източници:
1) Адамов, В., Обща теория на данъка, С., 1991 г.
2) Колчев, Ал. И Ангелов, Пл., Косвени данъци и мита, изд.
Пакс - 99, С., 2001 г.
3) Ненков, В. и др., Данъчна и финансова администрация, изд.
АБАГАР, В. Търново, 2003 г.
4) Ненков, В., Аспекти на развитието на финансовата и
данъчна администрация, академично изд. „Ценов”, Свищов, 1998 г.
5) Преговорна позиция по Глава 10 „Данъчна политика”,
Междуправителствена конференция за присъединяването на Република
България към Европейския съюз, С., 2003 г.
6) Радонов, Д., Актуални проблеми ДДС, ИК Нова звезда, С.,
2002 г.
7) Славков, Б., Данъчна система и данъчен контрол в
Република България, изд. „Тракия – М”, С., 2001 г.
8) Стоянов, П., Данъчно право, БАН, С., 2002 г.
9) Стоянов В., Основи на финансите т. І, изд. ГАЛИК, С., 1997
г.
10) Тананеев, Е., Финансово – данъчен контрол, Свищов, 1992
г.
11) Томов Й., Финансов и данъчен контрол, ИК Люрен, С., 1998
г.
12) сп. „Български счетоводител” – издания 2004 г.

Нормативни актове:
 13) ЗАКОН за акцизите - Обн., ДВ, бр. 19 от 2.03.1994 г., в сила
от 1.04.1994 г., ... посл. изм. и доп., бр. 113 от 28.12.2004 г., в сила от
1.01.2005 г.
14) ЗАКОН за данък върху добавената стойност - Обн., ДВ, бр.
153 от 23.12.1998 г., в сила от 1.01.1999 г., попр., бр. 1 от 5.01.1999 г., ...
посл. изм. бр. 43 от 20.05.2005 г., в сила от 1.09.2005 г.
15) ЗАКОН за митниците - Обн., ДВ, бр. 15 от 6.02.1998 г., в
сила от 1.01.1999 г., ... посл. изм. и доп., бр. 45 от 31.05.2005 г.

16) ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за акцизите - Издаден

от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 16 от 23.02.1999 г., в сила от
1.01.1999 г., ... посл. изм. и доп., бр. 8 от 21.01.2005 г., в сила от
1.01.2005 г.
17) ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за данък върху
добавената стойност - Издаден от министъра на финансите, обн., ДВ,
бр. 19 от 2.03.1999 г., посл. изм. бр. 32 от 12.04.2005 г., в сила от
12.04.2005 г.
18) ПРАВИЛНИК за прилагане на Закона за митниците - Приет
с ПМС № 270 от 10.12.1998 г., обн., ДВ, бр. 149 и бр. 150 от 17.12.1998
г., в сила от 1.01.1999 г., ... посл.изм. и доп., бр. 94 от 24.10.2003 г., в
сила от 1.11.2003 г.

Интернет източници:
19) www.minfin.bg – официален сайт на Министерството на

финансите