Университет

Дипломна работа
на тема:
Вътрешен банков контрол
студент:

спец. “Счетоводство и контрол”,

Изготвил:………. Научен ръководител:………..

 Съдържание

УВОД.......................................................................................................2
ГЛАВА ПЪРВА :
Същност и нормативна уредба на вътрешно банковия
контрол.........................................................................................4
1. Общ и специализиран банков контрол...................4
2. Предмет , обект , цел , принципи , функции на
вътрешния контрол в банките.....................................10
3. Специализирани органи за вътрешен банков
контрол.............................................................................21
3.1. Организационна структура.........................21
3.2.Правомощия на органите за специализиран
вътрешен финансов контрол.............................25
3.3. Задължениа на органите за
вътрешнобанков контрол ...............................27
4. Годишна програма и график на вътрешния
контрол в банките..........................................................29
ГЛАВА ВТОРА:
Специфини моменти в организацията и извършването на
вътешнобанков контрол по отделните видове
дейности.....................................................................................30
1. Проверка на счетоводната дейност.......................31
2. Проверка на касовата дейност...............................35
3. Проверка на документирането на безкасовите
плащания в левове...................................................37
3.1. Директен превод.............................................38
3.2. Незабавно инкасо...........................................38
3.3. Акредитив........................................................39
4. Особености на проверката на кредитната дейност
на банките..................................................................41
5. Проверка на валутната дейност в банката.........44
6. Особености на проверката на дейността по
влогонабиране на банката......................................47
7. Специфичност при проверката на ликвидността
на банките..................................................................49
8. Изисквания към вътрешния контрол в банките
като инвестиционни посредници..........................50
9. Актове на органите за специализиран вътрешен
контрол и мерки за въздействие..........................54
ЗАКЛЮЧЕНИЕ.................................................................................57
БИБЛИОГРФИЯ ............................................................................59

1
 УВОД

Въпросът за ефективен вътрешнобанков контрол е особено

актуален през последните няколко години в България и по-
конкретно – бил ли е този вътрешен контрол в достатъчна степен
обективен и безпристрастен при изпълнение на своите функции?
Отговор на този въпрос не може да бъде даден и до днес, но фактите
безспорно напомнят за затварянето на петнадесетте ограбени банки
през 1996г. За това, че в крайна сметка данъкоплатецът плати за
целенасоченото наливане на пари в губещи държавни предприятия,
необезпечени кредити, лимузините и яхтите на тогавашните
банкери. Именно това е причината доверието на банковия сектор
днес да клони към критичната точка.
Всичко казано до тук само потвърждава значението на
обективния вътрешен контрол, който реално, а не само фективно да
служи на интересите на банката и на нейните клиенти и партньори.
Задачата на тази разработка е да разкрие същността на
вътрешния банков контрол – неговия предмет, цал, функции,
правомощия и то не само от теоретична и нормативна гледна точка.
За по-голяма яснота са рагледани и специфични моменти в
организацията и извършването на вътрешнобанков контрол по
отделни видове дейности.
Целта на настоящото изложение е да представи вътрешния
банков контрол като функция на цялата управленска пирамида на
банката и едновременно с това да покаже тази функция като основа
за изграждане на модерен, ефективен и конкурентно способен
банков сектор. Адекватното функциониране на вътрешните
контролни системи е гаранция за добро управление, основа за

2
реална оценка на постигнатото и оставащия път до успешното
изпълнение на поставените цели и задачи.

3
 Глава Първа
Същност и нормативна уредба на
вътрешнобанковия контрол

1. Общ и специализиран вътрешнобанков контрол

По силата на чл.5, ал.1 от ЗБ банка се очередява само като

акционерно дружество и до колкото в ЗБ не е предвидено друго, за
нея се прилага ТЗ. По силата на чл.1, ал.2, т.1 от ТЗ като акционерно
дружество банката има качество на търговец, който съгласно чл.1,
ал.3 от ЗБ не може да сключва други сделки и да извършва друга
дейност извън изчерпателно посочената в ал.2 на същата разпоредба.
Необходимостта юридическото лице да има свои органи на
управление и представителство налага закона да установи, ако не
изчерпателно, то минимално необходимите такива органи, при
липсата на които то не може въобще да възникне. За акционерните
дружества тези органи са определени в чл.219 от ТЗ, съгласно които
задължителното следва да има:
o Общо събрание на акционерите;
o Съвет на директорите (едностепенна система)
или Надзорен съвет и Управителен съвет
(двустепенна система).
Друго основно изискване към банката като акционерно
дружество е по отношение на нейния устав и по-конкретно, според
чл.7 от ЗБ послдният трябва да съдържа освен данните, представени
в съответните закони и данните за сделките, които тя извършва,
пълномощията за подписване и представляване на банката, както и
4
данните за начина, по който ще се извършва вътрешния контрол на
банката. Оттук вече навлизаме и в тематиката на настоящата
разработка, а именно значението на вътрешният контрол в банката.
Като част от управлението вътрешният контрол е функция на
цялата управленска структура на банката, на всички нейни органи –
общо събрание, съвет на директорите, съответно надзорен и
управителен съвет. Вътрешен контрол извършват и останалите
оперативни звена на банката – управленията и отделите, ангажирани
с непосредственото сключване и изпълнение на банкови сделки и
операции. Разбира се, вътрешният контрол на различните
управленски нива има различен обхват и значение за цялостната
контролна система на банката. Решаващ е вътрешният контрол,
упражняван от общото събрание на акционерите, тъй като в крайна
сметка той е насочен към осигуряване на правилно и адекватно
функциониране на цялата система за вътрешен контрол. Но общото
събрание на акционерите не е постоянно действащ орган, то се
свиква след изпълнение на редица формалности не може да реагира
бързо на турболентната външна среда, в която оперира банката.
Освен това акционерите са много на брой, с различни интереси и
възгледи относно управлението. В такъв случай би следвало мястото
на общото събрание да бъде заето от избраните от него органи на
оперативно управление- Съвет на директорите, съответно Надзорен
съвет. Но тези органи имат свои специфични задачи в управлението
на банката. Оперативното управление на банката е твърде сложна и
отговорна дейност, а освен това концентрацията на управленските с
контролните правомощия в един и същ орган би лишила
упражнявания контрол от присъщата му обективност и
безпристрастност. Вътрешният контрол се осъществява от създаден
специализиран орган, ръководителят, на който се избира от общото
събрание на акционерите. Основните функции на този орган са да
5
осъществява контрол върху решенията на мениджърите на Банката и
да ги подпомагат при вземането на решение от организационен и
финансов характер. В процеса на изпълнението на служебните си
задължения, ако органът за вътрешен контрол открие нарушения,
които са довели или могат да доведат до съществени вреди на
банката или банковата система, като цяло, ръководителят на
службата за вътрешен контрол е длъжен да уведоми веднага
управление Банков надзор в БНБ. Това им задължение не
ехарактерно за вътрешния контрол. Разграничават се две
противоположни мнения на специалисти. Една част от
специалистите считат, че не е логично служителите осъществяващи
вътрешен контрол в банката да са задължени да подават информация
на ЦБ, а не на мениджмънта на Банката, на общото събрание на
акционерите, а другата считат, че това е оправдано от гледна точка
на целта да се осигури стабилна банкова система, сигурност в
служителите. За осъществяване на вътрешния контрол банките
назначават банкови служители – инспоетори по вътрешен контрол с
оглед потребностите на контрола и определените за целта средства
от общото събрание. Поради изложените причини в Наредба № 10
на БНБ за вътрешния контрол в банките е прокарана диференциация
на вътрешния контрол на общ и специфичен. От своя страна тези два
вида контрол могат да се използват под формата на превантивен,
текущ и последващ контрол.
Предварителният банков контрол предхожда по време
дейността, която се контролира, т.е. субектът извършващ контрола,
със своето поведение изпреварва обекта на контрола.
Чрез този вид контрол се проверяват обстоятелствата и
условията в онова фактическо състояние, в което те се намират
непосредствено преди началото на тази дейност. По такъв начин се
съдейства да бъде осигурено правилно, навременно и целесъобразно
6
и по-нататъчно нормално развитие на конкретни операции от даден
процес. От това се определя и главната му задача, а именно да
предотврати всяко незаконно и нецелесъобразно изразходване на
парични средства, техника, съоражения, материали, средства за
работна заплата и т.н. Предварителен контрол е възможно да се
упражнява на всички равнища от всички ръководни структури.
Текущият контрол се осъществява в процеса на
последователно, закономерно развитие на определена дейност.
Предмет на този контрол е цялата дейност на банката. Поради това
може да се каже, че текущият контрол е всеобхватен. С помощта на
текущият контрол могат да се откриват и навреме да се предотвратят
всички слабости и грешки, които не могат да бъдат забелязани и
предотвратени чрез методите и средствата на предварителния
контол, защото причините и условията, които ги пораждат, не
всягога е възможно да бъдат прадварително забелязани. Освен това
такива условия и причини могат да възникнат и по-късно в процеса,
когато се създава и развива проверяваната дейност. За това задачата
на текущия контол е да се контролира всеки започнал и развиващ се
процес на подконтролна дейност. Неговата функция започва по
време, когато завършва функцията на предварителния контрол и
продължава до окончателно завършване на конкретната проверявана
дейност.
Последващ контрол се осъществява върху дейността, след
като тя вече окончателно е завършила. Следователно негов предмет
е минала дейност. Предварителният контрол се използва обикновено
непосредствено и по-късно след изтичането на установените в
практиката отчетни периоди или в избрани периоди, след като
напълно е извършена определена дейност. Когато тя се извършва
през строго определени периоди, този контрол придобива характер
на ритмичен или периодичен контрол.
7
 Последващият контрол е продължение на текущия контрол.
Негова задача е да се откриват всички слабости и грешки, допуснати
в процеса на осъществяване на контролната дейност, които по
различни причини не са попаднали в обсега на предварителния или
текущ контрол, или пък са такива, които възникват по-късно и не са
предмет на текущия контрол. За това може да се каже, че
последващият контрол има констативен характер, без да е лишен от
възможността за превантивност.
Общият вътрешен контрол създаден в банката като цялостна
вътрешна система от връзки и процеси за всяко организационно
ниво чрез подходящо разпределение на задачите и отговорностите
по длъжности, които включва контролни дейности, съобразени с
особеностите на различните управления или отдели, като: физически
контрол, периодични проверки на спазването на установените за
отделни дейности лимити, системи на утвърждаване и
упълномощаване, системи на равнение и потвърждение и т.н. По
силата на чл.4 от Наредбата общият вътрешен контрол в банките се
осъществява от органите, учредени съобразно действащото
законодателство и устава на банката т.е. от общото събрание, съвета
на директорите, съответно надзорния и управителния съвет,
изпълнителните и генералните директори, началниците на
оперативните отдели и управление на банката, директорите на
клонове, главните и отговорните счетоводители и т.н.
Характерно за този контрол е, че имат качеството преди
всичко на превантивен контрол или на текущ контрол.
Упражняваният общ вътрешен контрол е елемент на извършваната
дейност на съответния банков орган, а често може да бъде увлечен в
еднообразието на една неправилна и носеща рискове за банката
практика. Необходимостта от обективен коректив на управлението и
на изградените за целта управленски и вътрешно контролни системи
8
се вижда от установените от законодателя изисквания при
капиталовите дружества за заверка на счетоводните им отчети от
лицензирани от държавата дипломирани експерт-счетоводотели. По
силата на чл.251, ал.4 от ТЗ без проверка на експерт-счетоводители
годишния финансов отчет не може да се приеме от общото
събрание. Посочената норма е насочена да защити акционерите от
евентуални злоупотреби, извършени от органите за оперативно
управление. По силата на чл.61 годишният финансов отчет на всяка
банка се проверява и заверява не от отделен дипломиран експерт-
счетоводител, а от специализирано одиторско предприятие със
седалище в страната, включено в списъка, утвърден от БНБ, като
актовете за включване и изключване от списъка не подлежат на
обжалване по съдебен ред.
“За разлика от външния контрол, упражняван от
специализираните одиторски предприятия, специализираният
вътрешен контрол е постоянно действаща независима оценъчна
дейност, извървана с помощ на органите на управление на банката за
законосъобразността и съответствието с външните и вътрешните
нормативни актове на извършваните банкови сделки и свързаните с
тях операции, която се осъществява от спрециално създадени за тази
цел вътрешнобанкови органи.” (1)

(1) Джилизов, В., “Особеното място на органите за вътрешен контрол в

баникте”, сп. “Български законник”, бр.4, 2000г.

9
 2. Предмет, обект, цел, принципи, функции на
вътрешния контрол в банките

Основна цел на вътрешни банков контрол е да подпомага

ръководството на банката и нейните колективни органи на
управление- Съветът на директорите или Управителен съвет, и да
защитава интересите на акционерите и кредиторите на банката-
вложители, депозанти, клиенти.
Предмет на вътрешния банков контрол са отделните видове
дейности на банката. Чрез проверка и независима оценъчна дейност
се установява спазват ли се законните разпоредби, както о
вътрешните нормативни актове при извършването на банкови
сделки и операции (чл.2, ал.1 от Наредба №10 на БНБ)
За да бъде вътрешният контрол ефективен всяка търговска
банка е длъжна да съблюдава при изграждане на неговата
организация основни принципи и изисквания, осигуряващи
неговата автономност, независимост и обективност (чл.2, ал.3 от
Наредба №10 на БНБ):
 Независимост- утрешният контрол да се осъществява
от специализирано управление, което не е подчинено
на други функционални структури в банката;
 Адаптивност- своевременно се актуализират
методиките и програмите за контрол своеобразно
извършваните промени в дейността на банката;
 Икономичност- всяко контролно действие на
управлението, независимо от целта и значимостта му,
следва да е съобразно с оптималния размер за влагане
на средства и човешки ресурси;

10
  Ефективност- резултатите от дейността на
управлението да водят към усъвършенстване на
контролната среда и управлението на банката. (2)
Функцията на вътрешния банков контрол е да проверява
състоянието на контролната среда в структурните звена на банката и
да подпомага органите за управление на банката при вземането на
управленски решения от финансов и организационен характер както
и да следи за тяхното правомерно изпълнение (Наредба №10 на БНБ,
чл.3, ал.1)
Контролните действия на вътрешния контрол трябва да
обхващат работните процеси във всички звена на банката, а
резултатие от преверката на вътрешния контрол следва да дават
достатъчно изчерпателна информация относно съобразността на
извършваната дейност с изискванията на нормативните документи,
както и наличието на рискове за банката.
Според Чл. 3, ал. 2 от Наредба № 10 на БНБ за вътрешния
контрол на банките, при изпълнение на своите функции органите за
вътрешен контрол на банките проверяват:
Реално съществуване на активите и наличието на ефикасна
защита срещу загуби, използвана в :
o Неефективни направления, измами, злоупотреби;
o Ефективността на провежданата дейност по отношение
на привличане на капиталови ресурси;
o Законосъобразността, съответствието с приетите
стандарти, точността и пълнотата на системата за
счетоводно отчитане;
o До колко възприетата банкова практика съответства на

(2) Иванов, К., “Вътрешен банков контрол – предмет, цел, принципи,

функции и правомощия”, сп. “Български счетоводител” бр.15, 2001г.
11
 стратегическата оперативна политика на банковото
ръководство;
o За наличие на критични явления и съотношение по
адекватността на капитала, ликвидността и
рентабилността на банката;
o Позициите на банката по отношение лихвения и
валутния риск и тяхното правилно отчитане и
следствие от съответните длъжностни лица в банката;
o Правомерността на разпределението и упражняването
на функциите и правомощията на различните
структурни единици, ръководители и служители на
банката;
o Спазването на изискванията за образователно,
квалификационно и професионално равнище на
банковите служителите, както и на
законосъобразността на действията на компетентните
длъжностни лица в банката по кадровото осигуряване
и управление на личния състав;
o Законосъобразността, съотведствието с приетите
стандарти, точността и пълнотата на системата за
счетоводно отчитане, нейната надежност и
информационна достъпност;
o Стабилността и информационните комуникации и
полезността на вътрешните финансово-
икономическите анализи;
o За точното изпълнение на договорите и поетите от
банката задължения;

12
 В обекта на вътрешния банков контрол влизат:
Законосъобразността на извършваните банкови сделки и
операции и по- конкретно се следят и се дават заключения за
спазването на нормативните изисквания относно: ликвидността,
адекватността на капитала, образуването и използването,на
задължителните специални резерви, изчислението и плащането на
данъчните и други задължения към държавата. От гледна точка на
законосъобразността вътрешния контрол следи и за наличието на
опити на клиенти и служители на банката за легализиране на облаги
от престъпни действия и за опити за извършване на сделки, които
противоречат на приети от страната международни задължения;
наличие на опити за опосредстване на парични преводи и плащания
по незаконни сделки, върху които са наложени забрани; за
незаконосъобразни банкови операции, които нанасят вреди на
националната икономика.
Обект на контрол са и счетоводните операции и записвания
по тях. Те се контролират от упълномощен от банката служител
(контрольор), който е различен от лицето извършило счетоводните
операции. Ролята на контрольора е да забелязва грешки и
несъотведствия, за които веднага да уведоми главния счетоводител
или неговия заместник.
Обект на контрол от служителите на служба “Вътрешен
контрол” са:
1. Анализ на характера на установените от контрольорите
грешки, т.е. установяват дали съзнателно или
несъзнателно са допуснати.
2. Проверяват се мерките, които са предприети от страна
на ръководството за отстраняването на следващото им
допускане.
13
 Ако пропуските и нарушенията са довели до пропуснати
ползи и щети за банката или клиентите, следва да се търси
съответната дисциплинарна и материална отговорност от
съответните длъжностни лица.
Особено внимание проверката следва да отдели на
сторнировачните записвания, когато се открие погрешно записване.
Всички грешки се отсраняват за проверявания период по реда на
тяхното осъществяване. Сторнировачните операции следва да се
извършват със знанието на главния счетоводител и копие от тях се
съхранява в отделно досие при същия. Проверяваният следва да
анализира причините за допуснатите сторнировачни операции, дали
те съотведстват на икономическото им съдържание. Следва да се
провери още сторнирани ли са неправилно начислените лихви, дали
са възстановени или досъбрани към следващия вальор.
Друг обект на контрол е да се провери достоверността на
риска по кредитите и законовите провии. Проверява се правилно ли
са квалифицирани дълговете към банката съгласно Наредба № 9. за
оценка на рисковите експозиции на банката и за формиране на
провизии за покриване на риска от загуби. В тази насока се
проверява:
o Своевременно ли се отнасят в просрочие
погасителните вноски и неплатените лихви, съобразно
погасителния план при временна и постоянна
неплатежоспособности на кредитоискателя;
o Изпълняват ли се нарежданията на кредитния
инспектор до счетоводната контрола;
o Своевременно ли са издължени просрочените
задължения при наличието на авоар по разчетна сметка
на нередовния клиент;

14
 o Своевременно ли се начисляват и събират в полза на
банката дължимите такси, комисионни и разноски;
o Вземат ли се редовно операции по разплащане на
кредита, по събиране на лихвите и главницата;
o Правилно ли са отразени в лихвените листове
лихвените проценти;
o Изпълват ли си задълженията инспектора по кредита и
счетоводителя на банката по воденето на счетоводните
операции, счетоводителя приема ли срещу подпис и
фиксирана дата нареждането на инспекторите по
кредита открива ли своевременно заемна и
разплащателна сметки за воденето на дълга;
o Изпращат ли се своевременно на кредитополучателя
извлечения от сметките отчитащи кредита на
банковите бордера. По искане на юрист и кредитния
инспектор се изготвят извлечения от сметките за
издаването на изпълнителния лист. При нередовни
погашения се информира съответния кредитен
инспектор за нередовността в хода на разплащателния
процес по усвояването и погасяването на кредита;
o Задължително при всяко плащане проверяват ли се
спесиментите на лицата имащи право да представляват
фирмата;
o Съхраняват ли се счетоводните досиета, които
задължително съдържат инспекторски нареждания,
свързани с кредита спесимени, парагони и други
документи.
Служителите от служба “Вътрешен контрол” преглеждат
организацията на счетоводството и на вътрешнобанковите

15
документи, регламентиращи валутната дейност – наредби и
инструкции. Следи се спазват ли се задълженията на служителите
при извършване на касови операции и покупко-продажбата на
чуждестранна валута, движението на валутата, извършва ли се
ежедневна преоценка преоценка съгласно ЗС, счетоводното
отчитане на валутните операции.
Служителите от служба “Вътрешен контрол” следят за:
o Прилаганите методи за управление на персонала с
оглед недопускане и отстраняване на случаите на
превишаване на пълномощията и за допускане на
неправомерни действия;
o Законосъобразността и ефективността на провежданата
политика за набиране на кадри, тяхното обучение и
квалификация, както и системата за оценка и
поущряване труда на служителите на банката;
Инспекторите по вътрешен контрол проверяват правилността
на олихвяване и прилагането на Тарифата за условията и
комисионните за извършване на банкови услуги. Особено внимание
следва да се обърне при всяка промяна на основния лихвен процент,
дали счетоводителят (операторът) е актуализирал в компютъра
своевременно и вярно новия лихвен процент. Наложително е да се
извършват изборни проверки по изборните листове за верността на
изчислените лихви като се насочи вниманието към случаите на по
значимо начислени лихви. Правилно ли е прилагана съответната
тарифа, правилно ли се изчисляват лихвените дни в случаите, когато
депозантът изтегли депозита си или част от него преди изтичане на
договорения срок. Ползваната програма за електронна обработка на
счетоводните операции позволява ли фиксиране на вальора, тъй като
при забавяне на платежния процес банката дължи лихва на клиента.

16
 Обекти на проверка са ефективното привличане на
капиталиви ресурси, наличието няа критични отклонения от
изисквания за капиталова адекватност, лихвеност, рентабилност.
Службите за вътрешен контрол осъществяват проверка на
досиетата на банковите клиенти, които се откриват заедно с
откриването на банковите им сметки. Основно се преглеждат:
o Искане на откриване на сметка – то трябва да е
попълнено изчерпателно, четливо, и да съдържа всички
съществени елементи на договора. Проверката
установява правилността на спесимените на лицата,
които имат право да се разпореждат с наличностите по
сметките. Лице е представителна власт, надлежно
доказана с нормативен, съдебен акт или пълномощно
може да се разпорежда с парите по сметката и само то
предоставя спесимен;
o Подписите на лицата, които имат право да се
разпореждат със средствата по сметките, се полагат
пред упълномощен банков служител. Към досието се
прилага копие от акта, с който са оправомощени
лицата, който се разпореждат с парите по сметката.
При тези проверки най-често допусканите пропуски и
грешки се свеждат до:
o В досието на клиента липсват документи по
регистрацията на фирмата – решения на съда,
учередителен протокол, устав, вътрешни правила и др.,
с които се указва начинът на управление и
представителство;
o Липса за откриване на сметката;

17
o Неправилно или неизчерпателно искане за откриване
на сметката;
o Липса на спесимен по открити сметки на фирми;
o Неправино изготвени спесимени, който не са
съобразени с решенията на съда за регистрацията на
фирмата в частта на упражняването на правителствена
власт;
o Незаверени фотокопия от съда за регистрация на
фирма;
o Включването на лица в спесимените, за които не са
представени нотариално заверени пълномощни за
предоставяне на права за разпореждане със сметка;
o Пропуски в означаването на начина на разпореждане
със сметката, както на гърба на спесимена, така и в
графичното избразяване на лицевата страна на
спесимена;
o Неправилно положени подписи на лицата по
документите за откриване на сметка (искане за
откриване на сметка и смесимен) като не е обърнато
внимание кой представлява фирмата, кой е титуляр на
сметката, в полза на кого се открива сметката;
o В досието на фирмата често не се попълват
необходимите реквизити – наименование на банката,
фирма, дата, подпис и печат;
o За държавните фирми, които не са пререгистрирани по
ТЗ, за лицата, които ги управляват не са изискани
заповеди за назначаване и трудови договори;

18
 o Пропуски и нарушения по обработката на платежните
документи по техния хронологичен ред на постъпване
и поредността на плащане;
o Приемат се и се дава ход на неправилно оформени
платежни документи без попълнени задължителни
реквизити, невярно попълнена сметка, както на
платеца, така и на доставчика, точното наименование
на платеца и обслужващата го банка, несъотведствие
на сумата посочена в платежния документ,
основанието за плащане и други пропуски;
Обект на вътрешен контрол са съставените от банките
вътрешни правила, чрез които се цели идентифицирането на
притейателите на банкови сметки, участниците в стопанския процес.
Тези правила се представят на Агенция Бюро финансово разузнаване
за одобрение в тридневен срок от приемането им или при промяната
им. Банковите инспектори трябва да се убедят, че банките имат
подходяща политика, практика и процедури включително и
стриктни правила за проучване на клиентите, които спомагат за
висока етика и професионализъм във финансовия сектор и пречат за
съзнателно или несъзнателно изпозване на банката от криминални
елементи. Те трябва да са сигурни, че при всяко преминаване на
установените критични точки в Закона за мерките срещу изпирането
на пари ще се задейства механизъм, с който ще се уведоми
Агенцията Бюро финансово разузнаване.
Специфичните обекти на ВБК се класифицират:
o За законосъобразност;
o Спазване на договорната дисциплина;
o Спазване на технологичната и организационната
дисциплина;

19
 o Върху отчетността;
o Управление на персонала и трудовата дисциплина.
Вътршният банков контрол не може да се осъществява по
един и същ начин. Дейността на търговската банка е разнообразна
по вид и по характер – касова, кредитна, валутна, влогонабиране,
безналични преводи, прецифични банкови услуги и т.н. На всеки
вид дейност са присъщи определени особености. Те следва да се
взимат предвид при организирането и извършването на вътрешния
банков контрол, т.е. при проверка на отделните видове дейности
трябва да се подхожда конкретно и индивидуално, а не шаблонно. В
противен случаи резултатите от контрола ще бъдат
незадоволителни.

20
3. Специализирани органи за вътрешен банков контрол

3.1 Организационна структура

Съгласно чл.5, ал.1 на Наредба №10 на БНБ за вътрешния

контрол в банките последните сами изграждат структури за
специализирано осъществяване на вътрешния контрол и други
служители, чиито брой, професионална класификация и опит се
определят от органите за управление на банките. Единствено чл. 59,
ал. 1 от ЗБ задължава банките чрез общите си събрания на
акционерите да избират и освобождават ръководството на службата
за вътрешен контрол. Съгласно чл. 5, ал. 2 на Наредбата конкретни
организационни структури на специализираните органи за вътрешен
контрол и техния персонален състав се определят от органите за
управление на банките. Следователно, действащата нормативна
уредба, от една страна, императивно задължава банките да създадат
вътрешнобанкови органи за специализиран вътрешен контрол, но от
друга страна им предоставя свободата самостоятелно да определят
вътрешната организация и персонален състав на тези органи. Тази
свобода обаче не е неограничена.
“Законът изрично фиксира мястото на ръководството на
специализираната служба за вътрешен контрол във
вътрешнобанковата йерархия на органите – ръководството се избира
и освобождава от общото събрание на акционерите на банката.
Следователно това ръководство е пряко подчинено на общото
събрание и следва да се отчита за сжоята дейност именно на този
орган на банката. От друга страна, в качеството си на ръководство,
то очевидно отговаря на цялостната дейност на службата и на
осъществявания от тази служба, чрез органите ú специализиран

21
вътрешен контрол. Останалите органи за спезиализиран вътрешен
контрол, организирани по силата на закона в специализираната
служба на банката, също следва да са на пряко подчинение именно
на определеното от общото събрание ръководство на службата, а не
на някой друг орган на банката. В това отношение нормативната
уредба не допуска банките на договорна основа – чрез устава си или
чрез други вътрешни правила, приети от самите тях да създават,
изменят или прекратяват правомощията на своите органи,
упражняването, на които да води до изграждането на вътрешно-
йерархични връзки, различни от посочените. Не е допустимо уставът
да предвижда в определени случаи надзорния съвет или съвета на
директорите да избира или освобождава ръководството на
специализираната служба за вътрешен контрол. Нормативната
уредба не позволява на банките да създават органи за специализиран
вътрешен контрол по смисъла на наредбата, които да са
организирани в други структурни звена извън специализираната
служба за вътрешен контрол, или пък да създават няколко
самостоятелни и независими една от друга служби за вътрешен
контрол.” (3)
До колкото в наредбата не се уточнява видът на органите за
общ вътрешен контрол, които определят персоналният състав на
специализираната служба, допустимо е в устава или във вътрешните
правила на банката да се предвидят правомощия и на други органи,
освен общото събрание на акционерите, които да наемат служители
– инспектори по вътрешния контрол, или други служители за
осъществяване на специализиран вътрешен контрол. Наредбата
изисква обаче тези органи да са служители на банката, които да
бъдат наети за специализиран вътрешен контрол, защото
юридическото лице не може да придобие качество на служител на
банката. Служители на банката могат да бъдат само физически лица.
22
Освен това качество на служител се свързва с възникване на трудово
правоотношение между физическото лице и банката. Наредбата
изисква служителите, осъществяващи споциализиран вътрешен
контрол, да бъдат наети, т.е. мейду банката и тези лица да
съществуват трудови правоотношения. По силата на Кодекса на
труда такива правоотношения могат да възникнат само от трудов
договор, избор или конкурс.
“До колкото специализираният вътрешен контрол може да се
определи като независима оценъчна дейност в помощ на
ръководството на банката за законосъобразността и съотведствието
с вътрешните нормативни актове на извършваните банкови сделки и
свързаните с тях операции, то за осъществяването му в определени
случаи може да възникне необходимост от прилагане на специални
знания от определена научна област. За тази цел чл.6, ал.1, т.4 на
Наредбата предвижда възможността за определяне на вещи лица.
Макар и да подпомагат специализирания вътрешен контрол, вещите
лица не осъществяват такъв контрол. По отношение на тях не
съществува изискването да са служители на банката. Напротив, най-
често те нямат такова качеством, а са привлечени от външни научни
организации и учереждения. По отношение на вещите лица
действащата уредба не ограничава банките да уреждат отношенията
си посредством граждански договор.” (4)
Персоналният състав за специализиран вътрешен контрол,
които съставляват ръководството на специализираната служба по
смисъла на чл.59, ал.1 от ЗБ, се избира и освобождава от Общото

(3) Джилизов В., “Нормативна допустимост за създаване на

правомощия на органите от СС “Вътрешен контрол” в банките и договорна
основа” бр.2 2001г.

23
 събрание на акционерите. Това не означава обаче, че банките са
ограничени само до избора, като основание за възникването на
трудовото правоотношение с тези лица. Напълно допостимо е след
като бъдат избрани, тези лица да сключат с банката трудов договор.
Банките са свободни да определят броя, професионалната
квалификация и опита на служителите, които са наети за
осъществяване на специализиран вътрешен контрол. Разпоредбите
на чл.15, ал.1, т.4 от ЗБ, регулира условията и реда за получаване на
лицензия за извършване на банкова дейност, изисква обаче
предварително да се удостовери в БНБ, че назначените служители в
създадената служба за вътрешен контрол имат необходимата за
дейността професионална квалификация и опит. Такъв е смисъла на
чл.5, ал.1 на Наредбата, който изисква определените от банката
служители за специализирано осъществяване на вътрешния контрол
по брой, професионална квалификация и опит да съотведстват на
разумните потребности на контрола в съответната банка.
Контрольора трябва да притежава съответните качества:
o Подходяща квалификация, съответстваща на
изискванията за дейността;
o Дискретност по отношение на фактите и информацията
по време и след приключване на проверката;
o Да отстоява принципите на независимост и
безпристрастност при вземане на решения и
заключения;
o Контрольорът е длъжен да изпълнява функциите,
задълженията и отговорностите си съобразно
интересите на банката.

24
 (4) Джилизов В., “Нормативна допустимост за създаване на
правомощия на органите от СС “Вътрешен контрол” в банките и договорна
основа” бр.2 2001г.

25
 3.2 Правомощия на органите за специализиран
вътрешен финансов контрол

“Анализът на разпоредбите на Наредба № 10 на БНБ за

вътрешния контрол в банките налага, че част от правомощията на
органите за вътрешен контрол съществуват само в хода на
вътрешноконтролно производство, докато друга част съществува
постоянно независимо от наличието или фазата на такова
производство. Някои от правомощията на тези органи са чисто
процесуални, докато други са материалноправни.” (5)
Наредба № 10 урежда сравнително подробно правомощията
на органите за специализиран вътрешен контрол, без естествено, да
ги изчерпва. Специализираният вътрешен контрол в банките се
отличава с изключително разнообразие по отношение на
прилаганите методи и техники на осъществяване. Различните
банкови операции, различните аспекти на банковата дейност
поставят специфични изисквания към начина на организиране на
вътрешните контролни системи в банките, а оттам и към органите,
призвани да проверят и оценят тяхното фунциониране. За това е
практически невъзможно съставянето и нормативно закрепване на
изчерпателен списък от правомощия на органите за специализиран
вътрешен контрол, а не е и нужно такова. Действащата нормативна
утредба има за цел да фиксира най-важните правомощия на тези
органи, без да ограничава банките в свободата им да предвиждат и
други правомощия, стига тези правомощия да не противоречат или
да не затормозяват управлението на нормативно определение.

(5) Джилизов В., “Нормативна допустимост за създаване на

правомощия на органите от СС “Вътрешен контрол” в банките и договорна
основа” бр.2 2001г.

26
 По силата на чл. 6, ал.1 на Наредбата е предвидено при
осъществяване на проверките и инспекциите специализираните
органи да имат право:
3.2.1 на свободен достъп в служебните помещения;
3.2.2 да изискват и събират справки, сведения и други
документи във връзка с изпълнението на възложените задачи;
3.2.3 да проверят отчетността, паричните и материалните
ценности;
3.2.4 да изискват от компетентните органи на банката
определянето на вещи лица;
3.2.5 да изискват предприемането на действия по налагането
на запори и възбрани върху имуществото на лица, причинили щети.
Възниква въпросът дали за осъществяване на правомощията
по ал.1 на разглеждана разпоредба е необходима нарочна заповед за
започване на проверка или такава заповед не е необходима и
контолния орган може да поиска свободен достъп до служебно
помещение на банката или да изисква справка по всяко време по
своя преценка. Разгледаната нормативна уредба не дава решение на
поставения въпрос. Възможни са различни решения, тъй като от
една страна, изчерпателно е фиксирано, че контролният орган има
изброените правомощия само при осъществяване на проверките и
инспекциите, т.е. в рамките на образувано вътрешноконтролно
производство, но от друга страна се предоставя възможността на
банката сама да определи границите на дължимото съдействие по
чл.6, ал.2 на Наредбата, в т.ч. и възможностите за достъп и
получаване на справки от контролния орган извън рамките на
производсвтото.

27
3.3 Задължения на органите за вътрешнобанков контрол

Наредба №10 на БНБ регламентира и задълженията на

органите за специализиран вътрешен контрол (чл.7, ал.1,2,3), а
именно:
3.3.1 Специализираните органи за вътрешен контрол на
банката задължително анализират проверяваната банкова дейност.
Това не означава обаче, че банката може да им възлага
извършването на задълбочени проучвания и анализи за целите на
стратегическото или оперативното си планиране или пък изготвяне
на пазарни проучвания и оценки, защото в такъв случай дейността
на тези органи ще бъде изместена и тяхното време ще бъде
ангажирано само с аналитична дейност;
3.3.2 Специализираните органи за вътрешен контрол в
банките задължително преценяват съществуващите технология и
технически средства за защита срещу закононарушения и
формулират препоръки за тяхното подобряване. Те дават писмено
становище за адаптивността на нововъвежданите технологични и
технически процедури и документи към възможностите на
съществуващата контролна система.
3.3.3 Специализираните органи за вътрешен контрол са
длъжни да проверяват достоверността на всички сигнали за
допуснати нередности в банковата практика и да отговорят писмено
на авторите им.
Банките имат интерес от това във всеки отделен момент от
своето развитие да си изработват точна преценка за конкретните си
потребности от вътрешен контрол на базата на съществуващите
конкретни измерения на вътрешната и външната си среда,
определените цели и задачи, както и следваната политика за
постигането им. На основата на тази преоценка органите за
28
управление на банките биха били в състояние да заделят и
разпределят достатъчно ресурси за изграждането на икономична,
ефективна и достатъчна система за банков контрол. В зависимост от
конкретната система за вътрешен контрол на конкретния етап от
развитието на банката рамково определените в действаща
нормативна уредба правомощия – задължения на органите за
специализиран вътрешен контрол, придобиват конкретни измерения.
За да бъдат надлежно упражнявани тези правомощия, е необходима
банката да съобрази тези техни конкретни измерения и да запълни
по подходящ начин нормативно установената рамка с вътрешни
правила. На договорна основа чрез приетите вътрешни правила,
банките са в състояние да създадат конкретни, точно формулирани
правомощия – задължения на органите си за специализиран
вътрешен контрол, които, без да надхвърлят определена нормативна
рамка, най-добре да съответстват на конкретните потребности на
банката. Установената с императивни норми уредба не може да бъде
променена и коригирана, но е възможно в рамките на тази уредба,
посредством конкертизиране и детайлизиране на нормативно
закрепените правомощия – задължения на органите за
специализиран вътрешен контрол, да се изгладят съществуващите
недостатъци. Тези критерии могат да бъдат и по-строги, отколкото
нормативно определените. Не е възможно обаче банката да възлага
на органите си за специализиран вътрешен контрол несвойствени
задачи, като им създава павомощия, които макар да не нарушават
нормативните предписания, влизат в конфликт с техните обичайни
задължения или пък ги затрудняват.

29
 4. Годишна програма и график на вътрешния
контрол в банките

Съгласно чл. 8, ал.1,2 от Наредбата органите за общ контрол

утвърждават годишна програма и график. Банковите инспектори
назначени в отдел “Вътрешен контрол” извършват своята дейност по
утвърдена годишна програма и график на проверките, които се
изготвят от ръководителя на службата. Годишните планове се
изготвят за период, който съвпада с финансовата година. Те
съдържат информация за броя на проверките; обхвата на
контролните проверки; обекта на контролните проверки,
продължителността им. Бюджетът на вътрешния контрол следва да
осигури достатъчно ресурсни възможности както за плановите, така
и за инцидентни инспекции, проверки и обучение на служителите.
Утвърдената програма е задължителна за изпълнение. При
необходимост се включват допълнителни обекти на проверки.

30
 Глава Втора
Специфични моменти в организацията и извършването
на вътрешно банков контрол по отделните видове
дейности

Вътрешният банков контрол не може да се осъществява по

един и същ начин. Дейността на търговските банки е разнообразна
по вид и по характер-касова, кредитна, валутна, влогонабиране,
безналични преводи, специфични банкови услуги и т.н. На всеки вид
дейност са присъщи определени особености. Те следва да се взимат
предвид при организирането и извършването на вътрешния банков
контрол, т.е. при проверка на отделните видове дейност трябва да се
подхожда конкретно и индивидуално, а не шаблонно. В противен
случай резултатите от контрола ще бъдат незадоволителни.

1. Проверка на счетоводната дейност

1.1 Организация на счетоводната дейност: проверяват се

изчерпателно всички заповеди, регламентиращи счетоводната
дейност. От съществено значение е да се останови: актуалност и
съответствие на заповедта с действащата нормативна уредба,
персонално разпраделение на отговорностите и стриктно спазване на
заповедите.
1.2 Откриване на сметки на клиенти в левове разплащателни,
набирателни, със специално предназначение и др.
За всички сметки се проверява спазването на Наредба №3 за
плащанията при откриването, документално оформяне на
клиентското досие и потдържането на неговата актуалност.

31
 Като най-рискови се оценяват показателите: не е оточнен на
гърба на спесимена начинът на разпореждане със средствата по
сметката (заедно или поотделно); спесименът от подписите и
пълномощното за получаване на пари вброй не съдържат винаги
данни за: дата и място на подаване, подписа на лицата,
представляващи титуляра на сметката; не са изискани копия от
актовете за упълномощаване на лицата да се разпореждат със
сметката.
Обект на проверката е също спазена ли е характеристиката
на сметките от Националния сметкоплан и структурата на
аналитичната отчетност на банката. Предлагат ли се действащите
изисквания при откриване на сметка на клиента: такса за откриване
и обслужване на сметката и изисквания за минимален авоар по
сметката.
1.3 Осъществяване на контрол върху счетоводните операции,
дневната ведомост, лихвената ведомост.
Проверката на лихвените ведомости се извършва въз основа
на извадката от дирекция “Контрол на софтуеъра и програмните
продукти” по отношение на: база за изчисляване на лихвата; начина
и периодичността на олихвявана; различни нива на лихвени
проценти; съотведствие между лихвените проценти от лихвената
ведомост и тези от договорите за кредитна сделка.
От съществено значение е да се даде оценка за: формата на
органия на счетоводството, критериите и подходите за номериране и
групиране на първичните документи, осигуряват ли се възможности
за осъществяване на текущ и последващ контрол върху
счетоводните записвания, дневната и лихвената ведомости.
1.4 Счетоводно отразяване на разходите по икономически
елементи.

32
 Обект на проверка са всички счетоводни операции по
аналитичните партиди на аналитичните сметки от група 60 “Разходи
по икономически елементи”.
Проверява се за спазването на Закона за счетоводството,
Националния сметкоплан, ЗКПО, ЗЗД, НСС 30, Наредба за
командировки. Също така се проверява воденето на сметките с
чисти обороти, документалната особеност на счетоводната
операция, упражнен ли е контрол от директора и главния
счетоводител за целесъобразността на разходите, правилно
насочване на разходите по аналитични подсметки с произход от
минали отчетни периоди, изчисляваното и счетоводното отчитане на
разходите за данъка, удъжан при източника.
Служителите от служба “Вътрешен контрол” отделят
значително внимание на счетоводните записвания направени при
осчетоводяване на придобити ДМА. Обект на контрол са:
○ Правилното начисляване на амортизационните
отчисления, като се има предвид, че амортизацията
започва да тече от месеца следващ масеца на
придобиване на ДМА или излизането на Протокол
№16, когато придобиването на ДМА е свързано със
строително монтажни работи;
○ Отчитат ли се задбалансово дадените под наем ДМА;
Съгласно ЗС инвестиции се извършват при спазването на
следните периоди:
○ Един път на две години на МДА и НемДА;
○ Не по-малко от един път в годината за останалите
активи и пасиви във връзка със спазването на ГСО;
Служителите със служба “Вътрешен контрол” проверяват
дали са извършвани инвентаризации в нормативно установените
срокове, чрез сравнителни ведомости установени ли са липси и
33
излишъци, конкретно ли са направените вседствие на това
счетоводните записвания, начетени ли са материално отговорните
лица и какви мерки са предприети срещу тях.
Анализира се също балансовата сметка “Подотчетни лица”.
Проверяват се:
○ Своевременно ли се отчитат получените парични
средсва от касата със служебната им работа и
извършването на определени договори;
○ Направените касови разходи съответстват ли на
получените от банката услуги – закупуване на горива и
резервни части от шофьорите на служебни коли,
покупка на канцеларски материали, разходи по
издръжка на прадставителства, агентства и др.
Задължително се анализират от служителите от служба
“Вътрешен контрол” вземанията по липси и начети, съдебни
спорове. Прави се пълен анализ на присъдени и признати съдебни
искове, лихви и съдебни разноски по тях, както и на вземания,
признати от контрагентите в полза на банката. Анализират се
описаните вземания при невъзможност за събирането им и тяхното
правилно счетоводно отразяване. При частично или пълно
издължаване на вземанията се следи правилно ли са отчетени
курсовите разлики. Особено внимание следва да се обърне на
вземанията на банката от персонала за причинени от тях липси и
повреди на активи, за нанесени щети и загуби, за липси на парични
ценности и други движими имоти. Проверяващият счетоводната
дейност в хода на проверката приоритетно следва да анализира
причините, довели до допуснати пропуски нарушения (умишлени
или несъзнателни).

34
 2. Проверка на касовата дейност

Целта на контрола на касовата дейност е да се гарантира

законосъобразност и сигурност при функционирането на касовите
служби. Естеството на тяхната дейност е такова, че позволява
извършването на редица нарушения и престъпления, което влияе
отрицателно върху дейността на банката. Основна задача на
контролните органи е чрез система от проверки, анализи и
наблюдения да се осигури точност и законност в работата на
касовите служби.
Проверката на касовата дейност се извършва, както от
органите на външния, така и от органите на вътрешния контрол. Не
може контролната дейност да се възлага единствено на органите за
вътрешен контрол, тъй като тези органи в отделни случаи са
заинтересовани от прикриването на някои нарушения в дейността на
касовата служба. Външният контрол е необходим. Той е независим и
необвързан с дейността на подконтролните обекти, което е
предпоставка за обективност при извършването на проверките и има
превантивно въздействие.
Обект на проверката е:
○ Организация на касовата дейност – заповеди, договори
и други вътрешнобанкови разпоредби, отнасящи се до
касовата дейност;
○ Сигурност в касовата дейност – Наредба №I-171 от
02.07.2001г. Oборудване и защита на касовите
помещения, установения ред за съхранение и ползване
на ключовете и шифъра на трезора и касите, както и на
резервните ключове, металическите клещи и печати.
Проверка на регистрите, организация на движението на
касовите документи в случаите, когато няма касов
35
 модул, както и взети касови операции с чужда парола;
спазват ли се изискванията по осъществяване на
подвижно инкасо: вносна бележка в три екземпляра,
като на обратната страна на третия екземпляр да има
опис от клиента на парите по бройки, копюри и суми;
пломбирани (запечатани) в инкасаторски торби и
рекапитолация по описа;
○ Внезапни проверки на касите – спазване на сроковите,
обхвата на видовете каси, пътнически чекове и
документално оформяне на резултатите от ревизиите;
○ Дефицити и излишъци – проверка на актовете за
установени дефицити/излишъци, размери, произход,
повтаряемост и причини за допускането им,
счетоводно отразяване;
○ Изпращане и получаване на ценни пратки – проверка
на книгите за изпратени и получени ценни пратки,
проверка на актовете за приемане и предаване на ценни
пратки;
○ Касови операции - приемане, изплащане на суми,
прехвърляне на касови наличности между касите,
ежедневно равнение на наличностите в касите със
счетоводните данни. Проверяват се касовите операции
по извадка от базата данни, наличието и оформянето на
задължителните първични документи при теглене и
внасяне на пари в брой в левове и във валута, както и
касовите операции с вальор, различен от датата на
осчетоводяване, анулирани и сторнирани операции,
текущи последващ контрол за наличие на счетоводен
документ с непопълнени реквизити и др.

36
 3. Проверка на документирането на безкасовите
плащания в левове.

Службите за вътрешен контрол осъществяват проверки по

спазваянето на Наредба №3 на БНБ за плащанията. Основно се
преглеждат досиетата на банковия клиент за откеиване на банкови
сметки, които следва да съдържат следните документи:
○ Искане за откриване на сметка (образец БУС 1093А);
○ Спесимен от подписите на лицата, които имат право да
се разпореждат с парите по сметката от името нба
лицето откриващо сметката.Подписите на тези лица
трябва да са положени в присъствието на упълномощен
за това служител на банката или да са заверени
нотариално;
○ Копие от акта, с който са оправомощени лицата, които
се разпореждат с парите по сметката;
○ Удостоверение за регистрация на лицето,което открива
сметката (ако е ЮЛ);
○ Извлечение от учередителния акт на лицето,което
открива сметката, с което се установяват
правомощията за разпореждане с неговите имущества;
В хода на проверката най-често се разкриват пропуски като –
липса на документи за регистрация на фирмата; липса на искане за
откриване на сметка; неправилно или неизчерпателно искане за
откриване на сметка; липса на спесимен по открити сметки на
фирми; неправилно изготвени спесимени, които не са съобразени с
решенията на съда за регистрацията на фирмата в частта на
упражняването на представителна власт; незаверени фотокопия от
съда за регистрация на фирмата; включване на лица в спесимените,

37
за които не са представени нотариално заверени пълномощни за
представяне на права за разпореждане със сметката; пропуски в
означаването на начина на разпореждане със сметката, както на
гърба на спесимена, така и на графичното изобразяване на лицевата
страна на спесимена; неправилно положени подписи на лицата по
документите за откриване на сметка, като не е обърнато внимание
кой представлява фирмата, кой е титуляра на сметката, в полза на
кого се открива сметката и др.
3.1 Директен превод – чрез тази форма обикновено се
уреждат сметни отношения между фирми, които се намират в едно
населено място или се обслужват от един банков институт.
Директният превод е плащане по нареждане на платеца (образец
БУС 1092I1 и БУС 1092I2), въз основа на което банката задължава
сметката му и прехвърля сумата, посочена в нареждането, по
сметката на получателя.
В този случай, освен проверките оказани по-горе в
излобението, вътрешният контрол проверява дали не са допуснати
нарушения и пропуски по обработката на платежните документи по
техния хронологичен ред на постъпване и поредността на плащане.
Много често се дава ход на неправилно оформени платежни
документи без попълнени задължителни реквизити, невярно
попълнена сметка, както на платеца, така и на доставчика, точното
наименование на платеца и обслужващата го банка, несъотведствие
между сумата, посочена в платежния документ, основанието за
плащане и други пропуски.
3.2 Незабавно инкасо – по договор между платеца и
получателя плащането може да бъде извършено с незабавно инкасо
само ако платецът предварително даде съгласие (образец БУС
1092К) плащането става незабавно от неговата сметка по искане на
получателя. Платецът представя своето съгласие пред банката,
38
където се води сметката му, а копие от съгласието изпраща на
получателя на плащането. В случай, че платецът е посочил условие
за прилагане на незабавно инкасо, банката приема искане за
незабавно инкасо на получателя само ако се убеди, че са изпълнени
поставените условия за плащане.
При проверка на инициираните искания за незабавно инкасо
задължително се проверява спазени ли са условията от съгласието за
незабавно инкасо при извършване на плащането. Документите,
които продавачът трябва да представи за инкасиране, се уточняват
още при сключването на търговския договор. Те трябва да бъдат
съобразени с изискванията на валутните, митническите и други
разпоредби в страната на купувача. Невключването в комплекта на
инкасовите документи на един или друг, изиксван за
освобождаването на стоката, документ в страната на вноса може да
стане причина за забавяне на плащането и възникването на
допъмнителни разходи. Документите по инкасото трябва да бъдат
редовни, т.е. данните, които се съдържат в тях, да бъдат в
съответствие помежду си. Тъй като банките по принцип не са
длъжни да проверяват инкасовите документи, купувачът може да се
възползва от наличието на такова несъответствие между
документите и да откаже плащането.
Освен това в хода на контрола се набляга на проверки върху
счетоводните записвания по повод на незабавното инкасо, както и
таксите за вътрешнобанков, междубанков и експресен превод и при
безкасови операции.
3.3 Акредитивна форма на плащане – това е основна форма на
плащане в международната търговия. Най-общо това е писмено
задължение в рамките на посочен срок на една банка да заплати на
определено физическо или юридическо лице дадена сума по
поръчение и за сметка на свой клиент или банка кореспондент, ако
39
това лице представи документи, които удестоверяват изпълнението
на предварително договорени условия. Приложението на
акредитивната форма на плащане, както във вътрешните, така и в
международните икономически взаимоотношения е изключително
широко, защото се прилага, както при търговските, така и при
нетърговските плащания.
Както при незабавното инкасо, така и при тази форма на
безкасово разплащане вътрешния банков контрол проверява
спазването на Наредба №3, счетоводните операции и таксата по
договореност. Нарушенията, които могат да доведат до възникване
на бъдещи задължения на банковия клон, са – допуснато е усвояване
на акредитив, без да са спазени задължителните условия, посочени в
акредитивното нареждане; отклонени са средства – погасяване на
задължения на бенифициента към банката, откриване на депозит в
негова полза или трето лице, без да е изпълнил задълженията си към
наредителя, касово теглене, без да е изрично упоменато като условие
в акредитивното нареждане; при извършени промени в отменяем
акредитив, банката е допуснала освояване, без да се съобрази с тях;
сортираните и анулирани операции се проверяват изчерпателно или
се прави селективен подбор.

40
 4. Особености на проверката на кредитната
дейност на банките

Проверява се спазването на Закона за банките. Търговският

закон, Закона за особените залози, Наредба №9, Наредба за
кредитните сделки и връзките с основните корпоративни клиенти в
банката, а именно:
Организацията на кредитния процес- проверяват се
издадените заповеди за организиране на кредитна дейност съгласно
действащата нормативна уредба. В този смисъл трябва да се даде
отговор създадени ли са условия в клона за обективност и
безпристрастност при реализация на кредитната сделка.
“Проучване документите за кредит и разрешителния процес:
извършва се преглед на архивираните в кредитното досие
документи, предоставени в банката от кредитоискателя.
Задължително се концентрира вниманието на: финансовите
документи за последните три години, а за годината, предшестваща
искането, за всяко тримесечие или месечно; финансово –
икономическата обосновка за кредита; извършеното от банката
проучване за кредитоискателя относно неговата кредитоспособност,
финансово състояние. Извършва се оценка на риска по обезпеченост
и на финансовия и търговския риск. Преглеждат се паметните
записки от посещение на място и проведени разговори с
кредитоискателите за запознаване с мениджърските им качества и
преценка на необходимостта от кредитната сделка. Извършва се
проверка от юриста на банката за процедури по несъстоятелност или
ликвидация по ТЗ, както и за заведени дела срещу кредитоискателя
по ГПК. Обект на проверка е и докладът на предъшния екип със
заключение за предоставянето на кредита; спазването на кредитните

41
ограничения при предоставянето на инвестиционен кредит, а за
потребителските кредити – кредитоискателят да има доказани
доходи, обезпечеността на кредитната сделка съгласно изискванията
на действащите нормативни документи (документи за собственост,
оценка на имуществото, както и предварителния план за банковите
действия за реализация на залозите и застраховка в полза на
банката)” (6)
Усвояването на заемните средства се проявява в разходно-
оправдателните документи, доказващи целевото усвояване и
допуснати случаи на нецелево използване в уреждане на разчетните
взаимоотношения с бюджета, участие в приватизационната сделка;
погасяване на стар с нов кредит, закупена валута, лихви по
ползвания кредит.
Обект на проверка при управление на кредитите е спазването
на задължителните условия за кредитни сделки; случаите на
превишаване на размера на кредитната линия; кредитните линии
използвани ли са съгласно характеристиката и режима им на
усвояване и възстановяване; спазени ли са указанията за
актуализиране на договорените лихвени проценти по действащите
кредити. Обект на проверка също са счетоводните операции по
аналитичните партиди на заемните и разплащателните сметки на
кредитополучателя.
Проверява се достоверността на отчета за риска по кредитите
и законовите провизии. Правилно ли са квалифицирани дълговете
към банката съгласно Наредба №9 на БНБ за квалифициране на
кредитите и образуване на задължителните специални резерви на

(6) Иванов, К., “Специфични моменти в организирането и извършването

на вътрешен контрол на отделните видове дейности на ТБ”, сп. “Български
счетоводител” бр.16, 2001г.,
42
банката. Своевременно ли са отнасяни в просрочие погасителните
вноски при временна и постоянна неплатежоспособност на кредито
получателя, както и неплатени лихви съобразно погасителния план.
Изпълняват ли се нарежданията на кредитния испектор до
счетоводната контрола. Правилно ли са отразени в лихвените
листове лихвените проценти. Своевременно ли са издължени
просрочените задължения при наличие на авоар по разчетна сметка
на нередовния клиент. Следва да се провери и изпълнението на
задълженията и отговорностите на инспектора по кредита и
счетоводителя в банката по воденето на счетоводните операции.
Счетоводителят приема ли срещу подпис и фиксирана дата
нареждането на инспекторите по кредита, открива ли своевременно
заемна и разплащателна сметка за водене на дълга. Начислява и
събира ли в полза на банката дължимите такси, комисионни и
разноски, взема ли редовно операции по събиране лихвите и
главницата, взема ли операции по извършване на разплащания по
кредита, изплаща ли своевременно на кредитополучателя
извлечения от сметките, отчитащи кредита и банковите бордера. По
искане на юриста и кредитния инспектор, той изготвя извлечения от
сметките на кредитополучателя за издаването на изпълнителен лист.
При нередовни погашения информира съответния кредитен
инспектор за нередовности в хода на разплащателния процес по
усвояването и погасяването на кредита. Задължително при всяко
плащане проверява спесимените на лицата, имащи право да
представляват фирмата. Съхранява счетоводните досиета, които
задължително съдържат инспекторски нареждания, свързани с
кредита, спесимени, парагони и други документи.

43
 5. Проверка на валутната дейност в банката

В банките се извършват различни видове банкови услуги в

чуждестранна валута като: разкриване на разплащателни сметки на
физически и юридически лица, приемане срочни депозити и
спестовни влогове, покупко- продажба на валута, преводи в страната
и чужбина, издаване на документарни акредитиви и гаранции,
издаване и инкасиране на поименни и пътнически чекове, продажба
и осребряване на пътнически чекове, операции с международни
кредитни карти и други.
Обект на проверка са именно тези банкови операции и
свързаните с тях задължителни разпоредби на: Наредба №3 за
плащанията, ЗС, НСС 30, Наредбата за организацията на
счетоводната отчетност, НС и други вътрешнонормативни
документи на банката. За извършването на проверка на валутните
сделки и операции, извършени от банката, е необходимо да се
изискат проучат следните данни:
○ оборотна ведомост;
○ информация за събираните такси и комисионни за
откриване и обслужване на определен брой сметки от
група 18;
○ информация за събираните такси и комисионни по
касовите операции във валута;
○ информация за лихвените проценти по аналитични
партиди;
○ информация за сключените сделки, валутна позиция и
цена по видове валути;
○ информация за събираните такси и комисионни по
издадени и получени преводи;

44
 ○ информация за валутните курсове по дати и час на
промяна;
○ информация за сключени сделки по курсове, различни
от официално регистрираните в счетоводната система
и информация за валутния баланс по видове валути;
След обобщаване и анализ на предоставената информация се
изготвя програма за проверка на дейността. Реализацията на
проверката по валутна дейност на банката се изразява в следното:
Организация на валутната дейност – проверява се издаването
и спазването на всички заповеди, регламентиращи валутната
дейност на банката.
Разкриване, водене и закривне на разплащателни сметки във
валута – проверява се спазването на изискванията на Наредба №3 за
плащанията.
Касови операции във валута – контролира се писменото
нареждане от клиентите, банковия документ за операцията да е с
подпис и печат, счетоводните записвания по сметките, включително
и за събраната каса, да е текущ вальор.
Покупко-продажба на валута срещу левове – изискват се
архивните томове на съответните дати, бюлетините със
централизиреаните котировки, регистърът за сделките и
протоколите за промяна на валутните курсове.
Извършва се проверка на документалното оформяне на
сделките, завеждане на сделките в регистъра, съотведствие между
курса на сделката, посочен в дилърския билет, и този в протокола с
официалните котировки по часове.
При наличие на отклонение на курса на сделката се прави
анализ на отражението му върху цената на позицията и резултата
при нейното затваряне. Изисква се обяснение от длъжностните лица.

45
 Обект на проверката е и спазването на персоналните лимити
за дилърски операции. При наличие на превишаване се проверява
наличието на писмено одобрение от оторизирания за това
ръководител. Има ли случаи, при които е допускано дилърът да
потвърждава и/или да осчетоводява сделката. Проверява се дали
сделката е отразена по сметките на клиента. Спазен ли е
хронологичния ред на счетоводните записвания съобразно часа на
сключване на сделките.
При покупко-продажба на валута срещу валута се извършва
проверка на: документално оформяне на сделките – дилърски билет,
потвърждение от клиента; завеждане на сделката в регистъра.
Проверяват се арбитражни сделки с клиенти до 3000 щатски
долара, приложен ли е курс “купува” и курс “продава” към лева на
банката, а за арбитражни сделки с клиенти над 3000 щатски долара
по изгодни курсове за клиента се проследява резултатът от
затварянето на позициите. Проверяват се още спазването на
централизираните котировки за арбитражи между клон и централа и
спазването на персоналните лимити за дилърски операции. Про
наличие на превишаване се проверява има ли писмено одобрение от
оторизирания за това ръководител, както и има ли случаи, при които
е допуснат дилърът да потвърждава и/или осчетоводява сделки.
Най-често срещаните грешки са – не се поопълват всички
реквизити на първичните документи за покупко-продажба; липсват
адресни и паспортни данни, а в някои случаи дори имената и
подписите на купувачите; не се изискват регистрационните
документи на търговците и търговските дружества, с което да се
удостовери тяхната легитимност; организацията и осъществяването
на валутните счетоводни операции в много случаи не се наблюдава
и контролира от главния счетоводител и неговия заместник.

46
 6. Особености на проверката на дейноста по
влогонабиране на банката.

По спестовни влогове се приемат парични суми,

предназначени за натрупване. При откриване на спестовен влог
банките издават спестовна книжка или друг подобен документ, в
който се отразяват всички вноски и плащания.
“Предварителната подготовка на проверката върху влого-
набирателната дейност на банката се изразява в:
o Изготвяне на за всички осчетоводявани операции,
засягаща депозитни и влогови сметки в левове и във
валута;
o Проверка на заложените лихвени проценти и базата за
изчисляването им по депозитните и влогови сметки;
o Извадка от влогови депозитни сметки, разкрити през
проверявания период, по които не се извърши проверка
за издаването на спестовни книжки и договори за
депозити;
o Проверка на разкрити през проверявания период
депозити на непълнолетни лица в левове и валута;
o Извадка на депозитие и влоговете, разкрити по
безкасов път.
Извадка на предсрочно прекратени депозити, на прекратени
детски влогове, на влогови сметки, открити и закрити в рамките на 5
дни, и движенията по тях” (7) свързани с кредита, спесимени,
парагони и други документи.

(7) Иванов, К., “Специфични моменти в организирането и

извършването на вътрешен контрол на отделните видове дейности на ТБ”, сп.
“Български счетоводител” бр.16, 2001г.,

47
 Обект на проверката са безкасовитe операции по депозитни и
влогови сметки, необичайни операции по тях и изтрити и заличени
депозитни влогови сметки.
Проверява се дейността на банковите служители, оторизирани
да работят по влогови и депозитни сметки, достъпът на банковите
служители до модула по влогонабиране, издадена ли е заповед, с
която се възлага на банков служител да извършва актуализация в
банковия софтуер, заповед по приемането и регистрацията във
входящ дневник на молбите и установените уведомления за
изгубени и унищожени или откраднати спестовни книжки или
договори за срочен влог, както и заповеди за двучлена комисия,
която извършва унищожаването на задържаните в банката спестовни
книжки по закрити влогове.
В случаите, когато липсва компютър при касиера или
компютрите на банковите касиери не са свързани в мрежа,
предаването на първичните документи трябва да става задължително
по точно определен вътрешнобанков път, т.е. по правила,
регламентиращи вътрешнобанковия документооборот. Проверява се
дали тези правила се спазват.
Проверява се също използват ли се утвърдените договори за
срочни депозити в национална и чужда валута и сключените
договори за плащане чрез директен превод и незабавно инкасо,
както и други стандартизирани първични банкови формуляри.

48
 7. Специфичност при проверката на ликвидността на
банките

Ликвидността показва способността на банката да посрещне

реално своите задължения и да предотврати настъпването на общ
ликвиден лихвен риск. В тази насока е нужно да се проследи на
какви източници на ресурси разчита банката (привлечени от
нефинансови и финансови институции), къде е насочен ресурсът –
кредити и други, и действителна ли е възвращаемостта на тези
вложения; с какъв матуритет са вземанията и задълженията.
Проверката на ликвидността на банката се извършва чрез
използване на следните показатели:
1. Несъбираеми (лоши) кредити към общо привлечени
средства: показва какъв е относителния дял на
активите, с които не могата да бъдат покрити
привлечените средства и до каква степен е нарушена
ликвидността на клона.
2. Привлечени средства към общо привлечените
средства: показва зависимостта на клона от централата
при осъщяствяване на активните операции на клона.
3. Неснижаем остатък на депозитите – изчислява се на
база три последователни години като
средноаритметична величина от салдата на срочните
депозити на граждани и нефинансови институции.
Показва какъв процент от привлечените средства е
постоянен и покрива лошите кредити.
4. изчисляване на коефициента на касовата ликвидност
по Наредба №11 на БНБ.

49
 8. Изисквания към вътрешния контрол в банките
като инвестиционни посредници
Този въпрос подробно е разгледан от Велико Джилизов в
статията му “Изисквания към вътрешния контрол в банките като
инвестиционни посредници”, сп. “Български законник”, бр.8, 2000г.
Базирайки се на Наредбата за изискванията при дейността на
инвестиционните посредници той определя:
Като инвестиционен посредник и депозитарна институция,
банките имат ключово място на пазара на ценни книжа и са едни от
основните участници на него. Съгласно чл.47 на Наредбата за
изискванията към дейността на инвестиционните посредници се
установява изискването инвестиционните посредници да разполагат
с отдел за вътрешен контрол. Съгласно посочената разпоредба
ръководителят на отдела не може да бъде брокер, изпълнителен
директор, управител или друго лице, на което е възложено
оперативено управление на инвестиционния посредник.
Следователно ръководител на отдела за вътрешен контрол по
смисъла на НИДИП не може да бъде орган на общ вътрешен
контрол на банката. Безспорно той е орган на специализиран
вътрешен контрол. Функциите на това звено са изчерпателно
определени с чл.47, ал.1 на НИДИП, а именно:
Да следи дали инвестиционният посредник прилага
подходящи мерки за съхраняване на ценни книжа и парични
средства на клиентите и отделяне на собственият портфейл от ценни
книжа от този на инвеститорите, дали тези мерки осигуряват
гаранции за запазване на имуществените права на клиентите,
свързани с пренадлежащите им ценни книжа и парични средства,
дали инвестиционният посредник притежава вътрешна оргация в

50
съотведствие с изискванията на НИДИП, както и другите функции
възложени му от НИДИП.
Да изпълнява функциите възложени му с вътрешни правила
за организацията, правомощията и взаимоотношенията на отдела за
вътрешен контрол с другите органи и лица, работещи с
инвестиционния посредник, приети съобразно с изискванията на
НИДИП. По силата на чл.5, ал.1 на НИДИП рекламните материали
на инвестиционния посредник, както и публичните изявления на
членовете на управителните и контролните органи и на лицата,
работещи по договора за инвестиционния посредник, свързани с
неговата дейност, не могат да съдържат невярна или заблуждаваща
информация. За тази цел рекламните материали и публичните
изявления на лицата, работещи по договор за инвестиционния
посредник, трябва да бъдат предварително одобрени от лицата от
отдела за вътрешен контрол. Даденото одобрение означава, че
одобрените рекламни материали и публични изявления не съдържат
невярна информация. Ако все пак такава информация бъде
оповестена, за настъпилите вредоносни последици отговаря и
лицето на отдела за вътрешен контрол, които ги е одобрило.
По силата на чл.6, ал.1, т.1 на НИДИП инвестиционния
посредник не може да извършва дейност за сметка на клиент, ако не
е информирал клиента за потенциалните конфликти на интереси,
както и за конфликти на интереси с друг клиент, ако с това няма да
се наруши съществуващо задължение за спазване на поверителност
или да се застрашат интересите на другия клиент. НИДИП изисква
посочената информация да бъде предоставена на клиента в писмена
форма, като подписаното от клиента копие остава за съхранение в
инвестиционния посредник. Отклонение от посоченото императивно
право се допуска при предоставяне на информацията по телефона
или чрез друг дистанционен способ за комуникация. В такъв случай
51
обаче, лицето представило информацията, с която да удостовери
съдържанието на дистанционно предоставената информация. По
силата на чл.7, ал.1 посоченият документ трябва да носи заверка от
лице от отдела за вътрешен контрол. Следователно, за да направи
подобно полеизявление, лицето от отдела за вътрешен контрол
трябва да присъства при предоставяне на информацията чрез
дистанционен способ за комуникация.
По силата на чл.12, ал.1 на НИДИП инвестиционният
посредник извършва сделки с ценни книжа, включително управлява
индивидуален портфейл от ценни книжа за сметка на клиента, само
на основа на писмен договор с клиента. По силата на чл.12, ал.3 на
Наредбата лице от отдела за вътрешен контрол в инвестиционния
посредник проверява дали договорът съотведства на изискванията
на ЗППЦК, на актовето по прилагането му и на вътрешните актове
на инвестиционния посредник. Очевидно проверката следва да се
извърши още преди и най-късно с подписване на всеки отделен
договор, тъй като в противен случай лицето от отдела за вътрешен
контрол не би могло да установи със сигурност дали подписването
на договора е станало в присъствието на посочените за НИДИП
банкови служители и след надлежна проверка на самозичността на
клиента или на неговия пълномощник.
Съгласно чл.33, ал.4 на НИДИП в края на всеки работен ден
инвестиционния посредник е длъжен да прави разпечатка на
въведените през деня данни в отделните дневници с посочване на
датата и часа на разпечатката. Посочената разпоредба изисква
разпечатката да бъде подписана, както от лицето въвело данните,
така и от лице от отдела за вътрешен контрол. Заверката от лицето
от отдела за вътрешен контрол означава, че същото удостоверява
конкретността на въведените данни – тяхната пълнота, вярност и
точност. Това лице удостоверява, че между данните в разпечатката и
52
тези в електронната система няма различия, че те са напълно
идентични към посочения в разпечатката момент.освен това с
подписа си това лице гарантира, че поддържаната база от данни е
надеждна и правилно отразява действително включените и
изпълнени сделки. Това удостоверяване изиксва предварителна
проверка на всички извършени през деня операции – включени
и/или изпълнени сделки и точността на тяхното отразяване.
По силата на чл. 45, ал. 1 на Наредбата инвестиционният
посредник е длъжен да съхранява в продължение на 5 години цялата
документация и информация, свързана с дейността му, включително
тази на магнитен носител. Съгласно ал.2 на същата разпоредба на
Наредбата копията от посочените по-горе документи следва да се
заверят от лицата, които ги предоставят, и от лице от отдела за
вътрешен контрол. Като се има предвид, че за повечето от тези
документи по силата на нарочни разпоредби на Наредбата изрично е
предвидено полагането на заверки от лица от отдела за вътрешен
контрол, очевидно в случай подписът на лицето има за цел да
удостовери не съдържанието на предаването на предаваните в
архива документи, а обстоятелството, че същите са били предадени
от лицето, което ги предоставя във вида, в който ги предоставя.
Автентичността и истинността на документите, както и тяхната
точност на направените им копия не следва да са предмет на
предхождаща заверката проверка.
По силата на чл.46, ал.1, т.2 лице, упражняващо вътрешен
контрол, е задължено да проверява операциите по всеки
индивидуален портфейл от ценни книжа, управляван по собствена
преценка на инвестиционния посредник, без специални нареждания
от клиента. Наредбата установява такива проверки да се извършват
достатъчно често, но не по-малко от веднъж месечно.
Периодичността на проверките зависи от честотата и стойността на
53
извършваните операции, като Наредбата предоставя конкретната
количествена и качествена преценка на инвестиционния посредник и
в частност на ръководителя на отдела за вътрешен контрол.

9. Актове на органите за специализиран вътрешен

контрол и мерки за въздействие

Наредба №10 за вътрешния контрол в банките регламентира

актове, удостоверяващи резултатите от извършените контролни
проверки. Според чл. 15 всяка проверка или инспекция завършва,
след като резултатите от него се документират в акт, подписан от
лицата, осъществили контролното действие.
Служителите от служба “Вътрешен контрол” откриват
проверка въз основа на заповед, която е издадена от ръководителя на
отдела. При откриването на проверката контрольорите са длъжни да
се легитимират пред ръководителя на проверявания обект и да
представят заповедта. Проверката се осъществява въз основа на
програма, съставена от назначения със заповед ръководещ и
одобрена от ръководителя на служба “Вътрешен контрол”.
Банковите инспектори на база на предоставените им правомощия
извършват проверката. Те задължително анализират проверяваната
дейност и преценяват съществуващите технически средства за
защита срещу законови нарушения и формулират препоръки за
тяхното подобрение. Извършените контролни процедури и изводи се
документират в акт (констативна записка, констативен акт),
подписан от извършилите ги лица. Ако не се открият нарушения се
съставя констативна записка, а в противен случай констативен акт.
Всички документи на базата, на които е съставен констативния акт

54
се прилагат към него. Съставените актове се представят на
засегнатите лица, за да се запознаят с направените констатации.
Актовете могат да се обжалват в седем дневен срок. Те
задължително съдържат мнения, становища и препоръки за
подобряване на дейността, както и мерките, които следва да се
предприемат. Констативните актове се предоставят на ръководителя
на служба “Вътрешен контрол”, който сезира компетентните органи,
в зависимост от виновните лица, предмета на проверката и тежестта
на констатираното нарушение. Ръководителят на служба “Вътрешен
контрол” има право да се обърне към Общото събрание на
акционерите и всеки друг орган на банката, в случай, че не бъдат
предприети достатъчно ефективни действия за отстраняване на
констатираното от контролните органи нарушение. Той е длъжен да
информира незабавно БНБ за установените нарушения по
управлението на банката, в резултат на които са причинени или
могат да се причинят значителни вреди на банката.
Органите за специализиран вътрешен контрол съставят
констативен акт, когато констатират нарушения на нормативните
актове, включително и на вътрешните актове на банката и когато
констатират щети , нанесени на банката.
Когато горепосочените обстоятелства не са установени
следва органите за вътрешен контрол да съставят констативна
записка.
Актовете, удостоверяващи резултатите от извършения
контрол, задължително съдържат мнения, становища и препоръки за
подобряване на дейността в банката, разкритите нарушения
задължително се доказват със съответните справки, копия от
финансово- счетоводните и административни отчети и документи и
аналитични калкулации, които се прилагат към констативния акт.
Към констативния акт задължително трябва да се приложат и
55
становища относно мерките, които трябва да се предприемат за
отстраняване на нарушенията.
Констативните актове по вътрешния контрол се предоставят
на засегнатите лица за запознаване с направените констатации. В 7-
дневен срок представените писмени обяснения органите за
специализиран вътрешен контрол дават заключение.
Мерките за въздействие са регламентирани в чл. 16 от
Наредбата. Според този член констативните актове се поставят на
компетентните органи на банката за запознаване с констатациите,
съдържащи се в тях и за предприемане на мерки за въздействие. Ако
съответният компетентен орган обаче е лично засегнат от
констатациите на контролните органи, констативният акт се
предоставя на висшестоящия орган.
Ако при контролното действие, проверка или инспекция се
установят данни за извършени престъпления, органите за
специализиран вътрешен контрол уведомяват незабавно органите за
банков надзор при Българската Народна Банка и прокуратурата.
Органът, извършил контролното действие, проверката или
инспекцията, задължително се запознава с решенията на
компетентния ръководител в резултат от представения му
констативен акт по вътрешния контрол и дава мнение по
достатъчността и предприетите от компетентния ръководител
действия пред органите за общ контрол на банката.
Специализираните органи за вътрешен контрол имат право
да се обърнат към общото събрание и всеки друг орган на банката в
случай, че не бъдат предприети достатъчно действия за отстраняване
на констатирани от тях нередности.

56
 ЗАКЛЮЧЕНИЕ

От направеното изложение стана ясно, че вътрешният

контрол в банките се организира като независима оценъчна дейност
законосъобразността и съответствието с вътрешните нормативни
актове на извършваните банкови сделки и свързаните с тях
операции.
Всяка банка е задължена по солата на Закона за банките да
организира специализиран отдел за вътрешен контрол, в който
обективно да се осъществява посочената дейност. Този отдел следва
да бъде инструмент в ръцете на акционерите на банката за обективна
оценка и контрол за адекватно функциониране на управленските и
контролни системи на всички йерархични нива.
От проведеното изследване и формулираните изводи ясно
проличават пропуските в нормативната уредба, както и във
вътрешните правила в банките за решаване на проблема.
Действащата нормативна уредба поставя еднаква рамка за вскички
банки, но начинът, по който банките се вписват в тази рамка и
възможностите им да приспособят собствените си потребности към
нея е различен. Именно това адаптиране съчетано с възможностите
за формулиране на правомощията на органите за вътрешен контрол
и свободата при определянето на персоналния състав и стуктурата
на тези органи дава предимство да някои банки на конкурентния
пазар на банкови услуги.
Въпросът с вътрешния контрол в банките трябва да бъде така
уреден, че той да бъде гаранция за интересите както на акционерите,
така и на обществеността. За съжаление контролът осъществяван от
специализираните за това органи обикновено е последващ и не

57
винаги е в състояние да заличи всички настъпили неблагоприятни
последици от едно лошо управление.
Поради особеното място на банките в пазарната икономика и
значението им за обществените интереси, законодателят е преценил,
че съществуването на вътрешен, постоянно действащ коректив на
управлението на банката е от съществено значение за интересите на
обществото и за това го е направил задължителен, но за съжаление
все още не е гарантирал неговата ефективност. Това съвсем логично
води до намаляване на доверието в българската банкова система и
със сигурност до извършване на множество наръшения в това число
и тежки престъпления. А веднъж допуснати такива, имайки предвид
състоянието на съдебната система в България, трудно би могло да се
търси отговорност от лицата причинили вреди както на акционери и
клиенти на банката, така и на обществото като цяло.

58
 БИБЛИОГРАФИЯ

Вачков, Ст., “Мениджмънт на банките”, В. Търново, Абагар

Джилизов, В., сп. “Български законник”, бр.4, 2001г.,
“Особено място на органите за вътрешен контрол в банките”
Джилизов, В., сп. “Български законник”, бр.8, 2000г.,
“Изискванията към вътрешния контрол в банките като
инвестиционни посредници”
Динев, Д., сп. “Български счетоводител”, бр. 10, 2000г.
“Система на съвременния вътрешен контрол”
Иванов, К., “Специфични моменти в анализирането и
извършването на вътрешнобанков контрол на отделните видове
дейности на търговските банки”, сп. “Български счетоводител”, бр.
16, 2001г.

Иванов, К., “Общи условия и основни форми на плащане по

безкасов начин, съблюдавани и използвани от банките и техните
клиенти”, сп. “Български счетоводител”, бр. 10, 2001г.
Иванов, К., ”Вътрешен банков контрол – предмет, цел,
принципи, функции и правомощия”, сп. “Български счетоводител”,
бр. 15, 2001г.
Меразчиев, В., “Теоретико- методологически аспекти на
банковото счетоводство в РБ”, сп. “Български счетоводител”, бр. 11,
2001г.
Костова, Н., “Диагностика на търговските банки чрез
финансово-счетоводен анализ”
Чамов, Хр., “Вътрешнобанков контрол на счетоводно –
оперативната работа и спазване Наредба №3 за плащанията”, сп.
“Български счетоводител”, бр. 13, 2000г.
Заутер, В. “Основи на банковото дело”
59
 Закон за Българска народна банка
Закон за банките
Търговски закон
Валутен закон
Закон за счетоводството
Наредба № 3 за плащанията
Наредба №9 за оценка на рисковите експозиции на банките и
за формиране на провизии за покриване на риска от загуби
Наредба № 10 за вътрешния контрол в банките
Наредба №11 за управление и надзора върху ликвидните
провизии на банката
Наредба за кредитните сделки
Национални счетоводни стандарти
Наредба № I – 171 от 02.07.2001г. за организацията и
контрола по обезпечаване на сигурността на банките и небанковите
финансови институции
Наредба №28 от 9 Декември 1999г. за презграничните
преводи и плащания

60