ФАКУЛТЕТ МАТЕМАТИКА И ИНФОРМАТИКА

КУРСОВА РАБОТА
ПО
ОРГАНИЗАЦИЯ И ТЕХНОЛОГИЯ НА
СЧЕТОВОДСТВОТО

НА ТЕМА:
ДОКУМЕНТИРАНЕ НА СТОПАНСКИТЕ
ОПЕРАЦИЙ

Разработил: Ръководител:
Доц. д-р. Славена Стоянова
Икономика

Гр. Шумен
2019г.

1
 СЪДЪРЖАНИЕ

ВЪВЕДЕНИЕ
СЪЩНОСТ И ЗНЕЧЕНИЕ НА ДОКУМЕНТИРАНЕТО И ДОКУМЕНТИТЕ
ВИДОВЕ СЧЕТОВОДНИ ДОКУМЕНТИ
ДОКУМЕНТООБОРОТ
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

2
 ВЪВЕДЕНИЕ

Документирането съпътства търговията и търговските сделки още от

зората на тяхното възникване. Появата на разменни отношения между хората
,прерастването им в търговски връзки са в основата на възникването и
утвърждаването на визирането (документирането) на протичащите
търговски процеси, които са пряко обвързани с осъществяване на търговски
сделки. Документът се явява материален носител но информация, писменно
свидетелство , доказателство между търговци за установяване на търговски
сделки.

Документирането на търговските сделки ,чието начало се губи в

дълбоката древност,преминава през множество метаморфози , за да стигне до
днешнея широко използван електронен документ. Въвеждането на правила и
закони в търговската дей ност способства както за регулиране на
взаимоотношенията, така и за това занаятите и търговията да не унижават
човешкото достой нство. Възникването на отчетността (книговодството) в
най -дълбока древност е съпровождано със съставянето на най -различни по
своята форма “първични документи”. Установено е фиксиране на отчетни
данни във връзка с различни стопанско-финансови отношения чрез клинопис
върху глинени плочки в Древна Месопотамия. В Древния Египет като
носители на данните са използвани папируси, а през античните времена в
Елада и Рим - пергаментът. Един от най -древните закони , съхранил се до
наши дни , е кодексът на вавилонския владетел Хамураби, кой то съдържа
наказателни ,правни и търговски стандарти, някои от които пряко свързани с
търговския регистър. Правните норми в древна Гърция и Рим също не
подминават търговските отношения. От тогава са „заложени„ норми, които са
валидни и до днес и са свързани с обстоятелството търговските книги да се
приемат като доказателство при водене на търговски спор. Особено важен
документ за търговските отношения от създаването на вписванията на
процесите до наши дни остава договорът и гаранциите, които той следва да
съдържа , на база приложимата нормативна уредба. Следвай ки принципа от
общото към частното представяме нормативната уредба регулираща
търговските сделки ,вписаните в нея основни изисквания към търговеца
относно документиране на дей ността му, както и конкретни документи
,които търговците са съставяли за удостоверяване на протеклите процеси.

3
 СЪЩНОСТ И ЗНЕЧЕНИЕ НА ДОКУМЕНТИРАНЕТО И
ДОКУМЕНТИТЕ

Стопанските операции и процеси обуславят динамиката на имуществото

на отделното предприятие и в своята съвкупност формират съдържанието на
усъшествима дей ност. Стопанска операция, представлява всяко конкретно
изменение на елементите от имуществото. Всяко дей ствие, което води до
промяна или изменение на имуществото. Стопанския процес е съвкупност от
взаимно свързани и последователно осъществими стопански операции. Всеки
стопански процес съдържа най -малко 2 стопански операции. Стопански
процес са – доставка на активи, продажба на продукция, ликвидация на
дълготрай ни материални активи, калкулиране на себестой ността на
продукция и др.

Възникването на счетоводството е тясно свързано с документирането на

стопанските операции. Не е възможно съществуването на отчетност без
възможността стопанските факти, явления и процеси да бъдат регистрирани
на определени носители. В този смисъл документирането следва да се
разглежда като способ за фиксиране на осъществените стопански операции
посредством писане, перфориране, фотографиране или по друг подходящ
начин. Следователно като елемент на метода на счетоводството
документирането представлява способ за първично обхващане и
характеризиране на стопанските факти, явления и процеси, с помощта на
определени отчетни измерители. Записванията на стопанските операции в
системата на счетоводните сметки се извършват в съответсвие с принципа за
документалната обоснованост на счетоводната информация и въз основа на
предварително съставени счетоводни документи още в момента на
извършването на отделните операции или непосредствено след това. Това се
постига чрез прилагане на счетоводния способ “документиране”.

Документирането е писмено регистриране на счетоводни документи на

данните за извършени стопански операции или за установени стопански
факти. То е способът, чрез кой то се доказва извършването на стопанските
операции. Чрез документалната обоснованост на стопанските операции освен
това се фиксират мястото и времето на тяхното извършване и отговорността
на лицата, участвали в тях.

Документирането е първият етап в отчитането на стопанските операции

и за това се нарича още първично отчитане. За да изпълни предназначението
си, то се осъществява по място и по време на извършване на стопанските

4
операции и от определени длъжностни лица, наречени отчетни лица.
Счетоводните документи са писмено свидетелство, доказателство за
извършени стопански операции или установени стопански факти. Те са
материални носители на данните за стопанските операции. Една стопанска
операция която не е документирана, не може да бъде отразена счетоводно,
защото липсва доказателство за ней ното извършване. Необходимостта от
използването на документите се обуславя от следните обстоятелства:

1. Поради големия брой и значителното разнообразие на извършваните

стопански операции, човешката памет не е в състояние да запомни всички
факти, явления и процеси, които настъпват в резултат на осъществяваната от
предприятието дей ност;

2. Отразената в счетоводните документи информация представлява

важно средство за извършване на текущ и последващ контрол, относно
законосъобразността и целесъобразността на осъществените стопански
операции;

3. Правилно и своевременно съставените документи имат определена

доказателствена сила, което дава възможност последните да бъдат
използвани при съдебни спорове, за извършването на съдебно-счетоводни
експертизи, назначени по надлежния ред и др.

На съвременния етап освен традиционните документи (под формата на

писмени бланки) се създават условия за използване на такива първични
носители на информация, каквито са магнитните ленти, магнитните дискове,
дискетите и т.н. За да изпълняват своето предназначение документите трябва
да бъдат съставени в определена форма, както и да съдържат определени
сведения (наречени реквизити), характеризиращи протеклата стопанска
операция. От своя страна реквизитите биват задължителни, регламентирани
в чл. 7, ал.1 и 2 от Закона за счетоводството и допълнителни. Допълнителните
(наричани още специални) реквизити дават възможност за по-добро
характеризиране на документираната стопанска операция като към тях най -
често се отнасят:банковите сметки на двете предприятия, разценки, лимити и
др.

Формата (образецът) на счетоводните документи не е регламентирана

от дей стващото законодателство. Достатъчно е всички те да са носители на
счетоводна информация, имаща доказателствена сила, съгласно Закона за
счетоводството. При документалното обосноваване на стопанските операции
се дава приоритет на съдържанието пред формата Това означава, че
предприятията могат самостоятелно да определят формата на документа и

5
разположението на реквизитите в него, цвета на документите, както и да
включат допълнителна информация, извън задължителните реквизити.
Следователно чл. 7 от ЗСч. регламентира само минималните задължителни
реквизити. Няма пречка предприятията да посочват и други реквизити, които
не са задължително посочени (имената на представляващия предприятието,
печат на предприятието, норми, разценки, цени и др.) Наличието на повече
реквизити от задължително изброените в ЗСч. не лишава първичните
счетоводни документи от тяхната доказателствена сила. Водещи в това
отношение са принципите за дей ствителност на стопанската операция и
предимство на съдържанието пред формата. Всички счетоводни документи в
предприятието следва да се съставят на български език, с арабски цифри и в
левове. Те могат да бъдат съставени и на съответния чужд език в левове и
чуждестранна валута, в случаите на сделки , уговорени в чуждестранна валута
и с чуждестранни контрагенти.

ВИДОВЕ СЧЕТОВОДНИ ДОКУМЕНТИ

Счетоводните документи са разнообразни по форма и по съдържание, но

според предназначението си могат да се обособят в три групи: първични и
вторични документи и счетоводни регистри.

ПЪРВИЧНИ ДОКУМЕНТИ

Първичните са документите в които за първи път се регистрира

стопанска операция. Те се съставят към момента на извършване на
стопанските операции и в местата, в които те реално се извършват в
предприятието: в складовете, в хотелите, в кухните, магазините, касите и др.

Преобладаващата част от първичните счетоводни документи, с които

работи предприятието, сe издават в него и имат значение само за него. На
това основание се наричат вътрешни. Немалка част от издадените документи
в предприятието могат да засягат други предприятия или физически лица и
поради това да се адресират и до тях. Значителна част от първичните
документи постъпват в предприятието от външни предприятия и лица и на
това основание се наричат външни.

В първичните счетоводни документи, може да липсва част от

изискуемата информация, когато за нея има документи които я

6
удостоверяват. Първичният счетоводен документ може да не бъде издаден
когато стопанската операция е документирана с фискален или системен бон и
полуцател е физ.лице което не е търговец.

Поправки и добавки в първичния счетоводен документ не се допускат,

погрешно съставените първични документи се анулират и се съставят нови.
Лицата ,които са съставили и подписали счетоводните документи и техните
информационни носители носят отговорност за достоверноста на
информацията. . На практика това са лицата, които по ред, регламентиран от
ръководството на предприятието са оправомощени да съставят, оформят и
приемат различни видове счетоводни документи, както и да ги подписват.

На практика счетоводните документи се съставят при съблюдаване на

разпоредбите и изискванията, предвидени в Закона за счетоводството. Най -
важното изискване към всеки документ е да съдържа следните задължителни
реквизити: за същност, време, място и количествено-стой ностно изражение
на отразената чрез него стопанска операция:

За документите, адресирани към други предприятия:

1. Наименование, номер и дата на документа;

2. Наименование и адрес на предприятие издател и получател на
документа;
3. Номер по НДР (Националния данъчен регистър) и Булстат на двете
предприятия, а за физическите лица ЕГН на лицето;
4. Основание, предмет, натурално и стой ностно изражение на
стопанската операция;
5. Съставил и получил – име и фамилия;
6. Подписи на лицата, отговорни за стопанската операция;
7. Печат на предприятието при съставяне на фактури.

Първичният счетоводен документ, който засяга само дейността на

предприятието, съдържа:

1. Наименование, номер, място и дата на съставянето на документа;

2. Наименование и адрес на предприятието;
3. Собствено и фамилно име на съставителя;
4. Основание, предмет, натурално (при необходимост) и стой ностно
изражение на стопанската операция;
5. Подписи на лицата, отговорни за осъществяване на операцията.

В данъчното законодателство също се съдържат някои допълнителни

изисквания към първичните счетоводни документи. По-конкретно тези
7
изисквания се отнасят за данъчните документи по-съществените от които са
данъчната фактура, опростената фактура, данъчното дебитно и данъчното
кредитно известие. Освен задължителните реквизити по смисъла на ЗСч. тези
документи съдържат и:

 Нарастващ пореден номер, без дублиране и без прекъсване за

данъчните години, с десетцифрена номерация,
 Гриф “Оригинал,” изписан трай но на първия екземпляр
 Наименование и данъчен номер на лицето, издаващо документа,
изписани трай но
 В данъчната фактура трябва да има отделни редове за данъчната
основа и за сумата за получаване,
 Данъчните известия (дебитно или кредитно) съдържат всички
реквизити на данъчната фактура, както и допълнително отбелязани
надписи “Данъчно дебитно известие” или “Данъчно кредитно
известие.
 Опростената фактура съдържа всички реквизити по смисъла на ЗСч.,
както и десетразряден пореден номер с арабски цифри, основанието
(пояснението), поради което не се начислява ДДС.
ВТОРИЧНИ ДОКУМЕНТИ
 Вторични са документите, в които за втори път, вторично, се
регистрират стопански операции. Те са вътрешни документи. В тях се описват
и обобщават данни от първични документи, съставяни за еднородни
стопански операции за определен кратък период – седмица или месец. Целта е
еднородните операции да бъдат отчетени в счетоводството еднократно.
Първичните документи, на основата на които е съставен вторичният
документ, се прилагат към него. Типичният вторичен документ е стоковият
отчет в търговските предприятия. Друг широко известен вторичен документ
е разчетно-платежната ведомост, позната още под името ведомост за
заплатите. В нея се определя общата сума на разходите на предприятието за
трудови възнаградения и за социални и здравни осигуровки на персонала,
удръжките от заплатите и сумата за изплащане за месечен период. За целта
във ведомостта за заплатите се обобщават данните от множество първични
документи – нарядни листове, маршрутни листове, присъствена книга,
болнични листове заповеди за разрешени платени и неплатени отпуски,
заповеди за командировка. Друг много често срещан вторичен документ е
авансовият отчет. В него се описват всички документи за извършените
разходи от командировано от предприятието лице за да се определи и отчете
общият фактически разход за командировката.

8
 Вторичните документи съдържат обобщена (сводирана) информация,
получена от първичните документи. Те имат доказателствена сила само ако
към тях са прикрепени първичните документи, на базата на които са
съставени. Допуска се в съставен вторичен документ да се правят поправки и
добавки, тей като тяхната достоверност може да се докаже с приложения
първичен документ. Допуснатите грешки в счетоводните регистри се
поправят по спецални счетоводни методи.

Значителна част от първичните и някои от вторичните счетоводни

документи са стандартизирани. Образците им се изготвят от Министерство на
финансите системно с Националния статистически институт и се публикуват
в Албум на първичните счетоводни документи. Първичните и някои от
вторичните документи за стопански операции, които са еднакви по
същността си във всички видове дей ности, са унифицарани. Такива са
например касовите ордери, фактурите за продажба на стоки и услуги,
авансовите отчети и др. Тази предварителна подготовка на първичните и
вторичните документи им придава организиращо значение за счетоводния
отчетен процес. Предприятията сами определят набора от първични и
вторични документи, които ще използват в дей ността си. За някои от тях те
ползват готови формуляри по образците, побликувани в албума на
първичните документи. Документи, за които няма такива образци, или които
се налагат от специфични особености на дей ността, може да се съставят от
самите предприятия при спазване на изискванията на закона за
счетоводството за съставянето и за реквизитите на документите, за да се
осигури документалната обоснованост на счетоводната информация.

СЧЕТОВОДНИ РЕГИСТРИ

Разновидност на документите представляват и т. нар. Регистри.

Регистърът представлява специално оформен материален носител на
информация (например подвързани счетоводни книги), за осъществените
стопански операции, записванията в кой то се извършват след като са
съставени съответните първични или вторични счетоводни документи. Към
счетоводните регистри отнасяме:

 Оборотна ведомост
 Дневник за хронологичните записвания
 Всички компоненти на ГФО

Счетоводните регистри са технически средства за регистриране с

определено съдържание и форма, построени по начин които позволява
групиране на информацията за изменението и състоянието на пасивите,

9
активите и собствения капитал. Регистрите са специфична техника на
документиране на стопанските операции, според закона за счетоводството.
Всеки регистър има определена форма, взависимост от неговото
предназначение. Регистрите като всички документи притежават определени
реквизити(мин. информация), като най –често те са:

 Наименование
 Дата на съставяне
 Съставител на документа
 Идентификационен шифър
 Стоиност на записванията
 Предмет на записванеята
 Период за които се съставя документа

Регистрите се откриват на първия ден от годината или от деня на

учрездаването и се приключват в последния ден от текущата година или в
деня на ликвидирането на предприятието. Според значението си регистрите
служат за:

 Сводиране на информацията така , че да бъде структорирана за

нуждите на вътрешни и външни потребители
 Информацията в регистрите да се използва за структориране и
създаване на други справки
 Регистрите съдържат базова информация която служи за анализ на
определени показатели
 Те се създават на база способа на двоиното записване по
счетоводни сметки
 Служат за нуждите на контрола , информацията се записва върху
книжен или технически носител, толкова време колкото е посочено
в ЗСч.

Класифицирането на регистрите е в зависимост от вида на

информацията , външния вид , степента на обубщаване и начина на
разграфяване. Според вида на информацията отразена в регистрите те биват:

Регистри за отразяване на първичната информация- използва се само

такава счетоводна форма която е възприета в тези случай . Информацията
първоначално се пренася от първичните документи в този вид регистри.
Регистри за отразяване на междинната информация- тук информацията
е претърпяла опростена степен на преработка , но не е достигнала ниво на
резултатна информация.

10
 Регистри за отразяване на резултатна информация- получават се на
изхода на системата и не подлежат на допълнителна обработка.
Според външния вид регистрите са следните: книга, картони,
машинограми.

Според информационните признаци и в зависимост от степента на

обубщаване на информацията регистрите биват: за синтетично отчитане , за
аналитично отчитане и комбинирани регистри.

Синтетично отчитане- информацията за обекта се представя

обобщено(само в стоиност),отразява се както първоначалното състояние така
и изменението на активите, пасивите, приходи, разходи, капитала. Данните се
прехвърлят директно от дневника за хронологични записвания.
Аналитично отчитане – дават по-подробна информация за състоянието
и изменението на обектите както в натурално така и в стой ностно изражение(
използват се за точно определен обект).
Комбинираните регисри – използват се за отразяване на синтетичното и
аналитичното отчитане като най -често те се прилагат при журнал-ордерната
форма.

Според значението си регистрите служат за натрупване и съхранение на

информация, с тях се улеснява контрола и анализа на дей ността на
предприятието. С регистрите се улеснява прилагането на двой ното записване.
Те са удобни за използване за справки и съставянето на финансовия годишен
отчет. И не на последно място, чрез регистрите се допринася за разделението
на счетоводния труд.

ДОКУМЕНТООБОРОТ

 Движението на документите от момента на съставяне (или получаване)

до момента на предаването им за съхранение се нарича документооборот. Той
включва следните етапи: приемане на документите, проверка на
документите, обработка на документите и предаването им за съхранение.

Приемането на документите в счетоводството се извършва по определен

ред в съответствие с утвърдения от главния счетоводител план за
документооборота Всички съставени в предприятието (или получени отвън)
документи следва да бъдат проверени. Посредством проверката се цели да се
установи правилността на съставените документи, както и тяхната
законосъобразност и целесъобразност.Проверката може да бъде няколко
вида:

11
 - формална – при която се установява правилността при оформянето на
документа, наличието на всички изискуеми реквизити, яснотата на тяхното
попълване и др.
- аритметичната проверка има за цел да установи правилността на
извършените аритметични дей ствия.
- проверка по същество – има за цел да установи законосъобразността и
целесъобразността на стопанската операция, която е посочена в документа.
Обработката на документите се свързва с подготовката им за отразяване
на извършените стопански операции по счетоводните сметки. тя включва
остой ностяването (таксировката), групирането и контировката на
документите. Остой ностяването се състои в превръщането на някои
натурални или трудови измерители в стой ностни. Във връзка с това се
извършва умножаване на количествените данни по съответните разценки,
цени, норми и т. н. Групирането представлява подреждането на документите
по определени признаци, като по този начин се образуват масиви от
документи. Контировката се състои в посочване на кореспондиращите
сметки, по които ще се отрази съответната стопанска операция.

Съхранението на счетоводните документи се извършва съобразно

изискванията на Закона за счетоводството. Сроковете за съхранение на
документите са различни в зависимост от характера и предназначението на
информацията, съдържаща се в тях.

Счетоводната информация в предприятията на основание чл. 42, ал. 1 от

Закона за счетоводството, се съхранява по реда, предвиден в Закона за
държавния архивен фонд, в следните срокове:

- ведомости за заплати - 50 години;

- счетоводни регистри и финансови отчети - 10 години;
- документи за данъчен контрол - до 5 години след изтичане на
давностния срок за погасяване на публичното задължение, което
удостоверяват тези документи;
- документи за финансов контрол - до извършване на следващ
вътрешен одит и одит на Сметната палата;
- всички останали носители - 3 години.
Организацията на документооборота се регламентира с разработен и
утвърден от ръководителя на предприятието правилник за
документооборота с кой то се определят общите изисквания за
документиране на стопанските операции.

12
 - списъкът на всички първични и вторични счетоводни документи и
счетоводни регистри използвани в предприятието, систематизирани според
начина на тяхната обработка – ръчна или автоматизирана
- списъкът на машинограмите за хронологична информация при
бездокументално обхващане на първичната счетоводна информация
посредством ЕИТ
- лицата, отговорни за съставянето, оформянето и контролирането на
реквизитите на всеки първичен счетоводен документ
- движението на счетоводните документи (най -вече хартиените такива)
използвани през отчетния период в отделно обособени звена (клонове) на
предприятието
- графикът с информация за срокове и отговорници при движението на
счетоводните документи, групирани по обекти на отчитане
- реда за съхраняване и ползване на счетоводните документи и лицата,
отговорни за това.
В Закона за счетоводството е регламентирано, че счетоводната
информация може да се съхранява на хартиен или на технически носител и в
архиви, организирани от друго предприятие с такъв предмет на дей ност. След
записване (пренасяне) на счетоводната информация от хартиен върху
магнитен, оптичен или друг технически носител, осигуряващ надеждното й
възпроизвеждане, хартиеният носител може да се унищожи. Пренесената на
технически носител счетоводна информация трябва да може да бъде
възпроизведена в обем и съдържание, идентични с информацията,
съдържаща се на хартиения носител.

Когато предприятие се прекратява чрез преобразуване, носителите

(хартиени и/или технически) на счетоводна информация се предават на
приемащото и/или новоучреденото предприятие/предприятия. След
изтичането на срока за съхранението им носителите (хартиени или
технически) на счетоводна информация, които не подлежат на предаване в
Държавен архив, могат да се унищожават. Унищожаването на счетоводни
документи се извършва от експертна комисия, чий то състав се определя от
ръководителя на предприятието. Тя изготвя доклад за извършената работа и
се описват тези счетоводни документи, които трябва да бъдат унищожени,
както и периода, за кой то се отнасят. Заключенията на експертните комисии
се утвърждават задължително от органите за управление на Държавния
архивен фонд.

13
 ИЗПОЛЗВАНИ ИЗТОЧНИЦИ

1. Начева Р.:- „Обща теория на счетоводството” изд.”ФорКом”София -2012г.

2. Стоянова С. : „Лекции по организация и технология”-2019г.
3. Стоянова С.-„Търговска дей ност и търговски сделки” : Университетско
издание „Епископ Константин Преславски” –Шумен 2017г.
4. Стоянова С. ,Тонев С. : „Новите технологии и промените във финансовия
сектор”: Университетско издание „Епископ Константин Преславски” –
Шумен 2017г.
5. Закон за счетоводството. Национални счетоводни стандарти. Закон за
независимия финансов одит. ЕТ ”АПИС – Ромил Колев”

6. „Търговски закон”-2016г.
7. http://finansi-gr17.blogspot.com/2009/11/2411.html
8. https://www.bg-ikonomika.com/2013/09/7_24.html
9. https://schetovodstvo.dokumentite.com/art/dokumentiraneto-kato-metod-na-
schetovodstvoto/83911

14