Тема 7.

Разходи, приходи и решения на фирмата в кратък период

Анализът на разходите е от изключително значение за управлението на фирмата и

същевременно твърде сложен процес, защото трябва да отчита както текущото, така и
бъдещето ѝ развитие, различни икономически, технически, правни и други аспекти.
В условията на оскъдност на ресурсите, всяко производство е свързано освен с
реалните парични фирмени разходи и с разходите, които показват възможността,
дадените ресурси да се използват в друго, алтернативно производство, т.е. с разходи,
които са израз на пропуснати ползи от направения избор. Изборът винаги означава
жертва на нещо, за да се получи друго желано нещо. Сравнявайки различните възможни
алтернативи, фирмата определя своите разходи като икономически разходи. Както бе
посочено, те са сума от преките, експлицитни разходи, които фирмата прави за покупка
на необходимите ѝ ресурси (работна сила, капитал, земя, суровини и материали) и
непреките, непарични, или имплицитни разходи, израз на пропуснати ползи, които
отразяват цената на ресурса от използването му в следващата най-високо ценена, но
пренебрегната алтернатива (работната заплата, която би получил
собственика/предприемача, ако вложи своя труд в друга дейност, пропуснатия наем, ако
фирмата се използва собствено помещение/офис, или пропусната депозитна лихва, ако
използва собствен капитал). Точната оценка на икономическите разходи, направена
преди започването на дадената дейност, подпомага най-рационалния избор за всеки
мениджър/предприемач, инвеститор в условията на оскъдност на ресурсите.
Икономическите разходи на фирмата се разглеждат и анализират в два периода –
кратък и дълъг период.
Дългосрочните разходи описват връзката между създадения обем продукция и
минималните разходи, необходими за неговото производство при условие, че всички
производствени фактори са променливи. Те са планови разходи, свързани с бъдещото
развитие на фирмата и възможностите ѝ за разширяване на мащаба на производството.
Краткосрочните разходи са разходи, които прави фирмата в кратък период, когато
поне един от факторите е постоянен. Те отразяват текущото ѝ състояние и зависят от
обема създадена продукция, използваната технология, цената и производителността на
факторите.

Задача: Дадени са следните данни за разходите на една фирма в кратък период:

Q FC VC TC AFC AVC ATC MC TR MR 

0 60 0
1 60 20
2 60 35
3 60 51
4 60 70
5 60 110
6 60 160
7 60 220

1) Изчислете всички други видове разходи на фирмата!

2) Опишете динамиката им и я представете графично!
3) Опишете връзката „производство- разходи“ във фирмата!
4) Като знаете, че фирмата продава своята продукция по цена 40 лв:
а) изчислете общите, пределните приходи и печалбата на фирмата
б) на базата на резултатите от таблицата отговорете на трите въпроса:
1. Дали фирмата трябва да работи?
2. Ако трябва да работи, каква ще бъде нейната цел?
3. Какъв обем продукция трябва да предложи на пазара, за да реализира
целта си?
в) Как ще се промени вашият отговор на трите въпроса, ако знаете, че:
1. Цената, по която продава фирмата своята продукция стане 50 лв.
2. Цената, по която продава фирмата своята продукция стане 20 лв.
3. Цената, по която продава фирмата своята продукция стане 15 лв.

Решение на задачата и анализ на проблема

1) Изчислете всички други видове разходи на фирмата!

Разходите, които прави фирмата в своята дейност в кратък период са (вж.

Задачата и Таблицата):
1. Фиксирани (постоянни) разходи – FС (Fixed Costs). Те са постоянна величина и
не зависят от обема на фирменото производство. Това са разходи, които прави фирмата за
амортизация на капитала, разходи за лизинг, наеми, лихви по кредити, застраховки,
заплати на управляващи и постоянния персонал в централния офис и др. Задължителен
елемент на фиксираните разходи е нормалната печалба (по дефиниция равна на
имплицитните разходи, израз на пропуснати ползи от възможността ресурсите да се
използват по друг начин). Най-характерното за фиксираните разходи е, че фирмата
трябва винаги да ги плаща, покрива, дори и когато няма производство.
2. Променливи разходи – VC (Variable Costs). Те включват разходи за използваните
суровини, материали, оборудване и труд, управление, поддръжка на фирмения сайт.
Променливите разходи са преки, счетоводни разходи и са изцяло под контрола на
фирмата, за разлика от фиксираните разходи, при които няма алтернатива на избор. Те са
функция от обема на производството във фирмата – нарастват при нарастване на
производството във фирмата, но в началото с по-бавен темп, поради по-високата
производителност на използваните фактори и след това с по-бърз темп, поради
намаляващата факторна производителност.
3. Общи разходи – TC (Total Costs), които са сума от фиксираните и променливите
разходи: ТС= FC+VC.
Общите разходи следват същата динамика, както променливите разходи – нарастват
при нарастване на производството във фирмата, но в началото с по-бавен темп, поради
по-високата производителност на използваните фактори и след това с по-бърз темп,
поради намаляващата факторна производителност. Разликата между тях (ТС и VC) е
постоянна и винаги равна на фиксираните разходи.
4. Средни фиксирани разходи – AFC (Average Fixed Cost). Това са фиксираните
разходи за единица продукция и се изчисляват като отношение между фиксираните
разходи и обема продукция – AFC=FC/Q. Те са постоянно намаляващи при нарастване
на обема на фирменото производство.
5. Средните променливи разходи – AVC (Average Variable Cost) са променливите
разходи за създаване на единица продукция и се изчисляват като отношение между
променливите разходи и създадения във фирмата обем продукция – AVC=VC/Q.
6. Средните общи разходи – AТC (Average Total Cost) са разходите за създаване на
единица продукция и се получават като отношение между общите разходи и обема
продукция или като сума от средните фиксирани и средните променливи разходи:
AТC=TC/Q или AТC=AFC+AVC.
7. Пределни (прирастни, маржинални) разходи – МС (Marginal Costs). Това са
разходи, които фирмата прави за създаване на последната (една допълнителна) единица
продукция. Те показват точно колко струва производството на фирмата в дадения,
текущ момент и затова са основа за вземане на всяко фирмено, управленско решение.
Пределните разходи се определят като отношение между изменението в общите разходи
(∆TC) предизвикано от съответното изменение в обема (количеството) продукция (∆Q):
MC=∆TC/∆Q, или
MC=(TCn–TCn-1 )/(Qn–Qn-1), където
MC – пределни разходи
TCn – общи разходи за създаване на n-единица продукция
TCn-1 – общи разходи за създаване на n-1 единица продукция
∆TC=(TCn–TCn-1) – допълнителните общи разходи за създаване на една
допълнителна единица продукция
Qn – n-обем (количество) създавана продукция
Q(n-1) – n-1 обем (количество) създавана продукция
∆Q=(Qn–Qn-1) – допълнителен обем (допълнително количество) създавана
продукция
Тъй като фиксираните разходи са постоянна величина, то МС се влияят единствено и
само от динамиката на променливите разходи. Следователно, може да се изчислят като
отношение между изменението в променливите разходи (∆VC), предизвикано от
съответното изменение в обема продукция (∆Q):
MC=∆VC/∆Q или
MC=(VCn–VCn-1)/(Qn–Qn-1), където
MC – пределни разходи
VCn – променливи разходи за създаване на n-единица продукция
VCn-1 – променливи разходи за създаване на n-1 единица продукция
∆VC= (VCn –VCn-1) – допълнителните променливи разходи за създаване на
една допълнителна единица продукция
Qn – n-обем (количество) създавана продукция
Qn-1 – n-1 – обем (количество) създавана продукция
∆Q = (Qn – Qn-1)- допълнителен обем (допълнително количество) създавана
продукция
Таблица. Разходи на една фирма в кратък период
Q FC VC TC AFC AVC AТC MC
0 60 0 60 - - - -
1 60 20 80 60 20 80 20
2 60 35 95 30 17,5 47,5 15
3 60 51 111 20 17,0 37,0 16
4 60 70 130 15 17,5 32,5 19
5 60 110 170 12 22 34,0 40
6 60 160 220 10 26,6 36,6 50
7 60 220 280 8,5 31,4 39,9 60
 2) Опишете динамиката на разходите и я представете графично!
Данните в таблицата позволяват да се направят следните изводи за динамиката на
фирмените разходи в кратък период (представени графично в двете фигури по-долу):
1. ТС и VС нарастват постоянно при увеличаване обема на производството във
фирмата. В началото нарастват с по-бавен темп, защото производството и използваната
техника са ефективни, но постепенно при разширяване на производството, нараства
темпа, с който разходите се увеличават, поради ограничителното условие в кратък период
–капитала е фиксирана величина (колона 3 и 4).
2. Фиксираните разходи остават постоянна величина, независимо от нарастването
на производството (колона 2). За разлика от тях средните фиксирани разходи намаляват
постоянно при разширяване производството на фирмата (колона 5).
3. От изключително значение, при анализа на краткосрочните разходи и съответните
решения на фирмата е изясняване на връзката между динамиката на средните общи,
средните променливи и пределните разходи. Всички те имат „U"-форма, т.е.
първоначално намаляват, достигат минимум и след това започват да нарастват.
Определяща е динамиката на пределните разходи (колона 8). В началото те бързо
намаляват, поради по-високата производителност на производствените фактори,
използвани във фирмата. Намалението на МС означава, че всяка следваща единица
продукция във фирмата струва по-евтино, поради което намаляват и средните общи и
средните променливи разходи. След като достигнат своя минимум (Q=2, MCmin=15),
пределните разходи започват да нарастват, което означава, че производството струва все по-
скъпо, поради намаляващата производителност на ресурсите и това води до нарастването и
на средните общи и средните променливи разходи. При нарастването на пределните
разходи, тяхната стойност се изравнява със стойностите на средните общи и средните
променливи разходи в техните минимуми. Причина за тази динамика в разходите е
действието на закона за намаляващата се възвращаемост в кратък период.
4. Средните променливи разходи намаляват бързо в началото, достигат минимум
(Q=3, AVCmin=17,0) и започват да нарастват. Те обаче винаги са със стойности по-
високи от тези на МС. Когато МС<AVC, то производството във фирмата е ефективно и
всяка следваща създадена единица продукция струва по-малко и добавя по-малки
стойности към средните променливи разходи, което означава и намаляване на
стойностите на АVС. Когато MC>AVC, то всяка следваща единица продукция струва по-
скъпо на фирмата и това увеличава и средните променливи разходи. Следователно
единствената пресечна точка на МС и АVС, т.е. тяхното изравняване е в минимума на
АVС.

Фиг. Динамика на Фиг. Динамика на средните

фиксираните, фиксирани, средните
променливите и общите променливи, средните общи и
разходи пределните разходи

5. Средните общи разходи следват също тази тенденция – намаляват в началото,

достигат минимум (Q=4, ATCmin=32,5) и започват да нарастват. Техните стойности са
винаги по-високи от тези на АVС, като при увеличаване на обема продукция те се
доближават, поради влиянието на постоянно намаляващите стойности на средните
фиксирани разходи. Поради посочените по-горе причини, пресечната точка на МС и АТС
е също в техният минимум.
3) Опишете връзката „производство- разходи“ във фирмата!

Динамиката на разходите (АТС, АVС, и МС) е инверсна форма, огледален образ на

динамиката на пределния, средния и общия продукт, създавани във фирмата в кратък
период. Както бе посочено в началото производителността на използваните фактори е
висока, поради което нарастват средният и пределният продукт, а поради ефективността
на производството разходите обратно – намаляват. Когато пределните разходи – МС
достигнат минимум, пределният продукт – MPL достига своя максимум и започва да
действа закона за намаляващата се възвращаемост. Пределните разходи започват да
нарастват и пресичат средните променливи разходи – АVС в техният минимум, което
означава, че във фирмата е достигната максимална производителност, т.е. средният
продукт (APL) достига своя максимум. Когато средните общи разходи – АТС достигнат
минимум (изравняват се с пределните разходи) общият продукт на труда -TPL достига
максимум, което означава, че фирмата работи с оптималния си капацитет на
производството в дадения кратък период. Поради намаляващата производителност на
факторите, започва бързо намаляване на пределния, средния и общия продукт, а средните
общи, средните променливи и пределните разходи започват бързо да нарастват.
Следователно, в кратък период има следната връзка между динамиката на
фирмените разходи и динамиката на производителността на труда, който е
променливият фактор (виж фигурите по-долу):
МС минимум → MPL максимум, във фирмата започва да действа закона за
намаляващата се възвращаемост.
АVС минимум → APL максимум, фирмата достига най-висока ефективност и
производителност, пълно натоварване на производствените мощности.
АТС минимум → TPL максимум, фирмата работи с оптималния си капацитет
на производството в дадения кратък период.
 Фиг. Връзка производство – разходи във фирмата в кратък период

В дейността на всяка фирма в кратък период се обособяват следните три етапа:

І етап. АРL достига максимум и АVС минимум.
ІІ етап. TPL достига максимум и MPL=0, АТС минимум.
ІІІ етап. TPL започва да намалява, а MPL<0, АТС започват да нарастват.
Всяка фирма се стреми да бъде рационална в своето поведение, което означава че
се стреми да работи при минимални разходи, т.е. в първи и втори етап и никога в
трети етап! Разбира се, една фирма може да продължи да разширява своето
производство и след като АТС са достигнали своя минимум. Това обикновено е гранична
ситуация, в която управляващите вземат решение дали да продължат да работят при
същия мащаб на производство или да разширят мащаба. Изборът зависи от очакванията
им за развитието на пазара, търсенето, поведението на конкурентите.
Ако фирмата работи в кратък период и не е достигнала оптималния си капацитет
това означава, че и средните общи разходи не са достигнали своя минимум. Ако на пазара
има увеличено търсене на продукта, който създава фирмата, то тя ще продължи да
увеличава производството си, при което АТС ще продължат да намаляват и ще достигнат
минимум, след което започва нарастването им. Това вече поставя и нов проблемът пред
управляващите – да продължат да работят при дадения мащаб на производство и при
нарастващи разходи, или да преминат към разширяване на производството, строителство
на ново предприятие, което означава на практика избор на нов мащаб на производството,
с намаляващи първоначално разходи. Решението ще зависи от очакванията им за растежа
на търсенето, което обаче по условие е съпътствано и с увеличаване на предлагането, ако
има ниски бариери за влизане в даден отрасъл.
Ако очакванията на управляващите са, че търсенето ще расте по-бързо от
предлагането, то те следва да преминат към разширяване на производството и
строителство на ново предприятие, което означава ниски средни разходи.
Ако очакванията са, че търсенето ще расте по-бавно от предлагането, то
управляващите трябва да натоварят напълно съществуващите производствени мощности
и да достигнат оптималния капацитет на производство във фирмата.

4) Като знаете, че фирмата продава своята продукция по цена 40 лв:

а) изчислете общите, пределните приходи и печалбата на фирмата

 Приходи на фирмата
1. Общи приходи – TR (Total Revenue). Те се получават като произведение от
цената (Р), по която продава фирмата и реализирания обем продажби (Q): TR=P.Q.
2. Средни приходи – AR (Average Revenue) са приходите, които реализира фирмата
от единица продукция. Изчисляват се като отношение между общите приходи – TR и
обема реализирана продукция – Q: AR=TR/Q=P.
Средните приходи са винаги равни на цената, по която продава фирмата.
3. Пределни приходи – MR (Marginal Revenue). Това са приходите получени от
последната реализирана единица продукция. Пределните приходи показват точно колко
фирмата получава от една допълнително реализирана (продадена) единица продукция.
Изчисляват се като отношение между изменението в общите приходи (TR), функция от
изменението в обема реализирана продукция (Q):
MR=TR/Q или MR=(TRn–TRn-1)/(Qn–Qn-1), където
MR – Пределни приходи
TRn – общи приходи от n-броя реализирана продукция
 TRn-1 – общи приходи от n-1 – броя реализирана продукция
TR = (TRn–TRn-1) – допълнителни приходи, реализирани от продажбата на
една допълнителна единица продукция
Qn – n-обем (количество) реализирана продукция
Qn-1 – n-1 – обем (количество) реализирана продукция
Q = (Qn–Qn-1) – допълнителен обем (количество) реализирана продукция
Ако фирмата продава всяка единица продукция по една и съща цена (Рх), то тогава и
пределният приход е равен на цената, а значи и на средният приход: Рх=const., то
MR=AR=Рх.
 Печалба на фирмата
Печалбата е основен показател за успешното развитие и управление на всяка фирма и
за рационалността на мениджърските решения. Печалбата е разлика между реализираните
приходи и фирмените разходи, но в зависимост от характеристиката на разходите,
печалбата може да бъде:
1. Нормална печалба (задължителен елемент от ТС, тъждествено равна на
имплицитните разходи), която задължително трябва да получи фирмата и/или
собственика, за да развива дейността и да има интерес да остане в този избран бизнес.
При съвършени пазарни условия, нормата на нормалната печалба, трябва да е около
равнището на средния пазарен лихвен процент.
2. Икономическа печалба – π, която бива обща, средна и пределна.
 Общата икономическа печалба – π (Total Рrofit) е равна на разликата между
общите приходи – TR и общите (икономически) разходи –ТС (с включена нормална
печалба):
π обща икономическа=TR–ТС.
Ако TR>TC, то фирмата реализира освен нормална печалба, и допълнителна,
икономическа печалба – π.
Ако TR=TC, фирмата покрива напълно своите разходи и икономическата печалба е
нула. Тя реализира само нормална печалба, която по дефиниция е необходимо и
достатъчно условие, за да има интерес тя да развива дадената дейност.
Ако TR<TC, то фирмата не покрива своите разходи, не реализира нито
икономическа, нито заложената нормална печалба.
 Средна икономическа печалба (Average Рrofit) е печалбата, получена от единица
продукция и се получава като отношение между общата икономическа печалба и обема
реализирана продукция – Q: π средна=π обща икономическа/Q.
 Пределна печалба (Marginal Рrofit) е допълнителната печалба, получена от една
допълнително реализирана единица продукция. Тя може да бъде изчислена като
отношение между изменението в общата икономическа печалба (∆ π) и изменението в
обема реализирана продукция (∆Q): π пределна=∆π обща икономическа/∆Q, а също
така и като разлика между пределните приходи (МR), получени от реализацията на една
допълнителна единица продукция и пределните разходи (МC) за създаването ѝ:
π пределна=МR–МC.
Динамиката на пределната печалба е важен показател за вземане на решение за
увеличаване или намаляване, свиване обема на производството:
 Ако МR>МC, то фирмата реализира пределна печалба, която е положителна
величина и нейният интерес диктува разширяване на производството.
 Ако МR<МC, то фирмата реализира пределна печалба, която е отрицателна
величина и нейният интерес диктува намаляване (свиване) на производството.
 Ако МR=МС, то фирмата реализира пределна печалба, която е равна на нула
и това е оптималният обем продукция, който може да създаде и предложи на пазара
при зададените ограничения – размер на разходи, цени на ресурси, цена на крайната
продукция.
 б) на базата на резултатите от таблицата отговорете на трите въпроса:
1. Дали фирмата трябва да работи?
2. Ако трябва да работи , каква ще бъде нейната цел?
3. Какъв обем продукция трябва да предложи на пазара, за да реализира целта
си?
в) Как ще се промени вашият отговор на трите въпроса, ако знаете, че:
1. Цената, по която продава фирмата своята продукция стане 50 лв
2. Цената, по която продава фирмата своята продукция стане 20 лв
3. Цената, по която продава фирмата своята продукция стане 15 лв

Фирмени решения в кратък период

В кратък период всяка фирма като анализира динамиката на разходите, приходите и
печалбата си трябва да отговори на следните три въпроса (Таблица):
1. Дали да работи, произвежда изобщо? Независимо от предварителната (преди
започване на дадената дейност) оценка на очакваните приходи и очакваните разходи
(експлицитни и имплицитни разходи), поради динамиката на търсенето, конкуренцията и
технологиите, се налага отново да се даде отговор на този въпрос в кратък период.
2. Ако отговора на първия въпрос е да, вторият въпрос е: каква да бъде нейната цел
– максимизация на печалбата или минимизация на загубите/разходите?
3. Какъв обем продукция да създаде и предложи на пазара, за да реализира
поставената цел?
За да отговори на тези въпроси фирмата може да използва един от следните два
подхода:
І. Сравняване на общите приходи -TR и общите разходи – TC (сравнението се
прави за целия обем продукция, създаден от фирмата):
1. Фирмата трябва да работи в кратък период, ако приходите покриват поне
променливите разходи – TR>VC (поне при по-големи обеми продукция). Ако TR<VC
(дори при по-големи обеми продукция), то това е категорично условие за обявяване на
фирмата в несъстоятелност (фалит).
Важно е да се отбележи, че сравнението се прави с променливите разходи, защото
те са под контрола на фирмата и тя може да ги променя, като взема решение за
увеличение или намаление на създавания обем продукция.
2. Целта на фирмата ще се определи така:
 Ако TR>TC или TR=TC (поне при по-големи обеми продукция, защото в
началото всяко производство е губещо, поради влиянието на фиксираните разходи), то
фирмата трябва да работи и нейната цел е максимизация на печалбата.
 Ако TR<TC, но TR>VC (поне при по-големи обеми продукция), то фирмата
работи с цел минимизация на загубите/разходите или просто оцеляване в кратък
период. Тази цел се налага поради влиянието на фиксираните разходи, които са извън
контрола на фирмата, и които тя трябва винаги да покрива, дори когато няма производство.
Работейки в този случай, макар и на загуба (реализира отрицателна икономическа печалба)
тя ще може да покрие поне част от фиксираните си разходи и така загубите ѝ ще бъдат по-
малко, отколкото ако спре да работи.
3. Равновесният обем продукция (Q⃰ ), който ще предложи фирмата, за да реализира
определената цел е този обем, при който икономическата печалба е максимална по своята
стойност (при минимизацията на загубите това е отрицателна величина).
Q⃰ → π икономическа=TR–TC, е максимална.
Данните в таблица 4.2. показват, че фирмата трябва да работи. При Рх=40, фирмата
работи с цел максимизация на печалбата, а оптималният обем продукция е Q⃰ =5, при
който се реализира най-висока икономическа печалба (π икономич.=30).
ІІ. Сравняване на цената – Рх и средните общи разходи – ATC:
При този подход се сравнява цената, по която фирмата продава своята продукция –
Рх със средните общи разходи – АТС и следователно, сравнението се прави за единица
обем продукция. Ако приемем, че тя продава всички произведени единици продукция по
една и съща постоянна цена – Рх, то Рх=MR=AR.
1. Фирмата трябва да работи в кратък период, ако Рх>АVC (или Рх=МR>АVC, ако
Рх=const.), поне при по-големи обеми продукция. Сравнението се прави със средните
променливи разходи, защото те са под контрола на фирмата. Ако Рх<АVC (или
Рх=МR<АVC, ако Рх=const.), то това е категорично условие за обявяване на фирмата в
несъстоятелност (фалит).
2. Целта на фирмата ще се определи така:
 Ако Рх>АTC или Рх=АTC (Рх=МR>АTC или Рх=МR=АTC, ако Рх=const), поне
при по-големи обеми продукция, защото в началото всяко производство е губещо поради
влиянието на фиксираните разходи, то фирмата трябва да работи и нейната цел е
максимизация на печалбата.
 Ако Рх<АTC, но Рх>АVC (или Рх=МR<АTC, но Рх=МR>АVC ако Рх=const),
поне при по-големи обеми продукция, то фирмата работи с цел минимизация на
загубите/разходите или просто оцеляване в кратък период. Тази цел се налага поради
посочените вече причини (влиянието на фиксираните разходи).
4. Оптималният, равновесен обем продукция (Q⃰ ), който трябва да предложи
фирмата, за да реализира целта си – максимизация на печалбата или минимизация на
загубите се определя като се сравняват пределните разходи с пределните приходи. Тъй
като всяка фирма се стреми да изравни разходите си с приходите от дадена дейност, то
оптималният, равновесен обем продукция, който тя ще предложи на пазара е този обем,
при който се изравняват пределният приход и пределният разход, т.е. от всяка последно
реализирана единица продукция фирмата получава точно толкова, колкото ѝ е струвало
производството:
Q⃰ → MR=MC, а пределната печалба е нула, защото
π пределна=МR–МC
Равенството на пределните разходи и пределните приходи –MR=MC се
дефинира като всеобщо условие за максимизация на печалбата или минимизация нa
загубите/разходите за всяка фирма, при изпълнено предварително условие Pх>AVC
(условието изобщо една фирма да работи в кратък период).
Ако Рх=const., то равенството има следния вид: MR=Рх=AR=MC.
Ако Рх=MR>MC, то фирмата увеличава производството си, ако Рх=MR<MC, то
фирмата намалява, свива производството си, докато се стигне до равенството на MR и
MC, което определя оптималният обем продукция за фирмата.
Данните в таблицата показват, че при цена Рх=40, фирмата трябва да работи
(Рх>АVC), целта ѝ е максимизация на печалбата (Pх>ATC) и оптималният обем
продукция, който трябва да предложи на пазара е този, при който MR= Р=AR=MC или Q⃰
=5.
Ако на пазара цената се увеличи на 50 – Рх=50, то очевидно фирмата ще може да
увеличи производството и при същите параметри, оптималният обем продукция ще бъде
6 (Q⃰ =6, MR=MC=50).
Ако цената падне на 20 (Рх=20), фирмата ще работи, но с цел минимизация на
загубите, защото тази цена е по-ниска от средните общи разходи, но по-висока от
средните променливи разходи – Pх=20<AТC, но Pх=20>AVC и оптималният обем
продукция ще се намали – Q⃰ =4, MR=MC=20.
Ако цената се намали до 15 (Рх=15), то фирмата трябва да преустанови дейността си,
защото тази цена не покрива средните променливи разходи, дори при по-големи обеми
продукция – Рх=15<AVC.
Таблица Разходи, приходи, икономическа и пределна печалба и решения на фирмата в кратък
период (при цена Рх=40)
Q FC VC TC AFC AVC AТC MC Px TR MR π π
иконом. пределна
0 60 0 60 - - - - - 0 0 -60
1 60 20 80 60 20 80 20 40 40 40 -40 20
2 60 35 95 30 17,5 47,5 15 40 80 40 -15 25
3 60 51 111 20 17,0 37,0 16 40 120 40 9 24
4 60 70 130 15 17,5 32,5 19 40 160 40 30 21
5 60 110 170 12 22 34,0 40 40 200 40 30 0
6 60 160 220 10 26,6 36,6 50 40 240 40 20 -10
7 60 220 280 8,5 31,4 39,9 60 40 280 40 0 -20

Забележка: Анализът на разходите, приходите и печалбата на строителната

фирма изисква да се отчетат следните особености: Клиентите (инвеститори и крайни
потребители) на фирмата имат различни специфични предпочитания, изисквания.
Поради това тя предлага типови проекти, но с ясно изразена индивидуалност и
специфични характеристики. Проектите са различни и затова фирмата включва различни
разходи, поради използвана различна технология, различна производителност и
следователно различни цени за труд, оборудване, земя, място за реализация и различно
време. Разходите по всеки индивидуален проект формират пределните разходи на
фирмата. Следователно, за всеки проект пределните разходи са различни, което
означава, че кривата на индивидуалните пределни разходи за всеки проект е различна, а
кривата на фирмените пределни разходи се дефинира от пределните разходи на
последователно реализираните индивидуални проекти. Тъй като цел на строителната
фирма е минимизация на разходите при създаването на зададения от клиента
проект/обект, то може да се приеме че тя ще се стреми да работи при минимални средни
разходи за даден стандартен обем на производство, а по дефиниция пределните разходи
са равни на минималните средни разходи. Цената, договорена между изпълнителя и
клиента определя пределните приходи, а разликата между тях и пределните разходи
(равни на средните минимални разходи) за дадения индивидуален проект ще определи
пределната печалба.