Поемата на Байрон „Дон Жуан“ представя един герой по времето на романтизма.

Дон
Жуан е млад и привлекателен мъж с благородно потекло, който притежава изключителни
качества – умствени и физически, благодарение на които има възможност да вижда неща,
които обществото не забелязва.

В осма песен на поемата се разглежда една от най-запомнящите се войни между руснаци

и турци, а именно тази при град Измаил, където Дон Жуан се включва в руската армия, за
да не бъде открит от турците (от които бяга).

В една война изпъкват именно качествата чест, славолюбие, състрадание. В тази война
конкретно само Дон Жуан проявява състрадание към десетгодишната Лейля, а всички
други се стремят към слава, избивайки се помежду си. Честта означава морал, висш
морал, а войната е античовешки акт, защото там, за да запазиш собствения си живот,
трябва да отнемеш чуждия, с което нарушаваш една от Божиите заповеди.

Обществото си мисли, че ако отидеш на война и изтребиш врага си, вече си герой. Но във
войната реално, морално погледнато, победител няма. Винаги има жертви. Байрон
показва как стремежът към слава е суета, а зад привидния героизъм се крият подбуди
като алчност, егоизъм, гняв. След войната доволни излизат само някои хора…

Лейля е турско дете, което Дон Жуан спасява от спусналите се към нея руски разгневени
казаци, обладани от гняв, алчност, страх. И в този момент си проличава истинският герой,
който проявява състрадание и се спуска срещу собствената си войска в името на морала,
честта и справедливостта. Героят проявява също така и великодушие и се извисява над
двете страни, заема трета – страната на човеколюбието и честта. За разлика от някои
хора, като генерал Суворов, който се чуди по какъв по-интересен начин да уведоми
руската императрица относно победата, вместо да скърби за хилядите загинали във
войната. Същият егоизъм проявява и генерал Марков спрямо участниците в битката – той
изважда принц дьо Лин и пренебрегва ранените селяни, искащи вода.

Войната е едно огромно изпитание, в което загиват хора. Авторът разкрива качествата на
героя си именно в ситуацията на борбата. Той мисли една стъпка напред в сравнение с
обществото и не действа животински, а действа разумно и човешки.