Дон Жуан корабокрушира на остров и е единственият

оцелял от екипажа, защото като малък се е научил много

добре да плува. Като стига на брега пада на земята
изнемощял. Спасява го Хайди, която е дъщеря на гръцки
пират. Когато вижда Жуан на брега решава да го сгрее в
близка пещера с помощта на прислужницата си. Подсилва
го със вино и му носи храна. Тя е красива девойка с
кафява коса и черни очи.
Бащата на Хайди се казва Ламбро и покрай занаята си
е станал много богат. Това богатство е постигнато чрез
много кръвопролития и измами.
Хайди се влюбва в Дон Жуан и пренощува при него,
но на сутринта баща им ги намира. Той е разярен от
постъпката на дъщеря си. Дон Жуан изважда сабята си,
готов да се бие. Тогава Ламбро насочва пистолет към
него. Виждайки това Хайди се застъпва за любовника си,
но баща й подсвирква и излизат двайсет души въоражени
до зъби. Те нападат Жуан, който успява да рани няколко
от тях, но бива заловен.

В осма песен се разказва за Руско-Турската война.

Двете войски се сражават в кръвопролитни битки на
бреговете на Дунав. Във битката са ранени много
генерали и кралски особи, като Дьо Лин, Марков и много
други.
Дон Жуан и Джонсън са в един отряд. Воюват рамо
до рамо. Жуан е „син на поезията“ и винаги се горещи
щом има възможност, но никога със злоба. Изведнъж се
оказва далече от своите хора и си мисли, че са се
оттеглили. Решава да влезе в сражение там, където боят е
най-кръвопролитен. Попада в полка на Ласи и вече се
сражава на руска страна. Оказва се, че Джонсън се е
оттеглил, но по-късно се завръща в битките.
Навсякъде вече е пълно с трупове. Дон Жуан е един
от първите, който успява да прескочи стените на Измаил.
Ласи, който е пленен от врага войниците и им казва, ще
скоро града ще падне вижда и те ще го превземат. Така и
става. Навсякъде се чуват писъци на деца и майки,
молещи за помощ.
Руснаците отварят така наречената Калийска врата.
Не е ясно кой има превенс в битката, но третата колона на
турците е разбита.
Дон Жуан и Джонсън предлагат на сераскерът да
живее, но той решава да умре като войн.
Градът бавно е превзет от турците, но никой от тях не
се предава, а се бият до край. Дон Жуан спасява една
малка туркиня от екзекуция. Джонсън казва на Жуан да
вървят, но Жуан иска да се намери първо подслон за
малката туркиня. Тогава Джон нарежда на двама да
останат и да пазят детето.
Жуан и Джонсън стигат до Татарския хан. Вътре е старец с
петте си сина. Никой не се предава, но всички биват
убити.
 Крепостта в града още се държи, но много трудно.
Тогава един бей при Дел Рибас изпраща писмо, че се
предава.
Градът е сринат. Извършват се много зверства.
Спасяват се много малко хора.
Малката туркиня потегля с Дон Жуан на далечен път
и не я оставя никога.