ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА

ПО ДИСЦИПЛИНАТА
„Въведение в туризма”

НА ТЕМА
„Проблеми и конфликти в развитието на туризма в к.к. Златни
пясъци“

Изготвил: Проверил:
Славена Йорданова доц. д-р Велина Казанджиева
Международен туристически бизнес-ЗО
гр. 36, ф.н.: 117291
 СЪДЪРЖАНИЕ

1. Увод ……………………………………………………………………….3стр.
2. Характеристика на к.к. „Златни пясъци“ ………………………………..4стр.
3. Анализ на проблемите в к.к „Златни пясъци“ ………………………….4стр.
3.1. Туристическа инфраструктура
3.2. Материална база ……………………………………………………..5стр.
3.3. Кадри и обслужващ персонал ………………………….……………6стр.
3.4. Организационна и управленска структура …………………………7стр.
3.5. Качество на предлагания туристически продукт ……………….....7стр.
3.6. Престъпност и екологични проблеми ………………………………8стр.
3.7. Маркетингова политика ……………………………………………..9стр.
4. Заключение ………………………………………………………………10стр.
5. Използвана литература …………………………………………………11стр.

2
 Поради динамичният и противоречив характер на туризма като явление,
трудно бихме могли да дадем точна и изчерпателна общоприета дефиниция на
понятието. При опит за изясняването му се интегрират характеристики на
други явления, процеси и дейности от различните сфери, които туризмът
обхваща. Въпреки това може да се формира една „отворена“ дефиниция въз
основа на съвкупността от определенията на множеството научни трудове
относно развитието на науката за туризма. Като обобщаваща същностна
характеристика на понятието, можем да отбележим съвкупността от всички
организации и институции, които участват в обслужването на субекта (в
лицето на потребителя-турист), както в изпращащото и посрещащото място,
така и между тях. Развитието на туризма в страната ни зависи от
разрешаването на възникващите проблеми от различен характер на
проявление. Предпоставки за появата им са социално-икономическото и
историческо развитие на обществото, както и динамиката на съвременните
пазарни условия, които поставят нови изисквания пред участниците в
производството на туристическия продукт. Можем да групираме причините за
възникването на проблемите в развитието на туризма в България в два
аспекта-исторически и съвременен. В исторически аспект наблюдаваме
остарелите модели за осъществяване на туристическа дейност,
несъответстващи на нововъведените изисквания за качество на туристическия
продукт в конкурентните туристически дестинации. Все повече политиката за
туристическо развитие е насочена към количество, вместо към качество,
както по отношение на предлаганите услуги, така и по отношение на
туристопотока. Залагайки на сигурността, туризмът се осланя на бедния
асортимент на допълнителни услуги към базовия туристически продукт, което
е причина за сравнително ниския обем на валутни постъпления в страната ни.
Поради същата причина и туристическото търсене е с преобладаващ дял на
основния контингент от бившите социалистически страни, вместо да се
потърси нова пазарна ниша на потребление. Всичко това разбира се оказва

3
 влияние и в съвременния туризъм. Демонополизацията и формите на
собственост през 90-те години на миналия век сформират преходния характер
на управление на икономиката-централизиран и пазарен. Последствията
които икономиката нанася на развитието на българските туристически
комплекси, изискват тяхната навременна адаптация към средата, в която
функционират. Типичен пример е черноморският курорт Златни пясъци,
развиващ се в условия на проблеми и конфликти с разнороден характер.

2. Характеристика на к.к. „Златни пясъци“

Курортен комплекс „Златни пясъци“ се намира на 17км. северно от гр. Варна по

Черноморското крайбрежие и е открит на 30 юни 1957г. Разполага с плажна ивица
дълга 3,5км и широка от 80м до 120м. Локализиран в територията на Националния
парк „Златни пясъци“, ландшафта на курорта включва уникални видове дървета и
растения. Съчетанието между море, плаж и гора го прави привлекателна
дестинация за туристите от цял свят. Основните му посетители са от Германия,
Великобритания, Полша и др. Обикновено курортния сезон е от месец май до месец
октомври, но близостта му с гр. Варна, улеснената транспортна достъпност, както и
наличието на ресурси, предпоставящи развитието на балнео и спортния туризъм,
разширяват „крилата“ на сезона, с цел постигане на целогодишна заетост. Средната
температура на въздуха през лятото е 27°C, а на водата 24-25°C. Комплексът е
съставен от над 90 хотела, многобройни заведения за хранене, нощни барове с
вариететни програми и допълнителни морски атракции. Широко застъпен, с масов
характер на проявление в курорта е морският рекреативен туризъм.

3. Анализ на проблемите в к.к. „Златни пясъци“

3.1. Туристическа инфраструктура

4
Инфраструктурата включва всички форми на конструкция над и под земята,
свързващи дадена територия с останалите и позволяващи интензивна активност
върху нея. Съществува изискване за стандарта на инфраструктурните съоръжения в
комплекса, според което то трябва да отговаря на този в основните емитивни
пазари, с цел да се запази базовото ниво на комфорт, с което са свикнали туристите.
Инфраструктурата на Златни пясъци е скъпо струваща и за изграждането и
поддръжката и са необходими значителни инвестиции. Един от основните
проблеми на комплекса е набирането на капитал, което е трудно постижимо за
индивидуалния собственик. Поддържането на общите инфраструктурни
съоръжения е труден процес след приватизацията на обектите в курорта. Включват
се повече участници, а това води до сблъсък на интереси. През последните години
се засили и проблемът с инфраструктурата за отпадъчни води. Причина за това е
презастрояването на територията на комплекса, базирайки се на остаряла
канализационна мрежа, без да бъде предвидено нейното разширяване. Така при
висока посещаемост на курорта и почти пълна заетост на хотелите се повишава
консумацията на питейна вода и изхвърлянето на отпадна, и водната инсталация не
може да поеме натоварването от съответния еквивалент жители. Освен това
презастрояването нанася последици и върху пътната инфраструктура. Пълното
усвояване на зелените площи в к.к. „Златни пясъци“, усилената строителна дейност,
разрушават пътната настилка, не се предвиждат достатъчно паркоместа към
построените сгради и това води до затруднение както в транспортната дейност, така
и при настаняването на неорганизирани туристически групи.

3.2. Материална база

Голяма част от легловата база в курорта не отговаря на дадената и категоризация.

Желателно е при изграждането ѝ да се заложи възможност за полифункционалност
и възможности за вътрешно преструктуриране. Изискванията на туристите към
стандарта и дизайна на материалната база са високи. Те предпочитат по-луксозни
условия от постоянното си местожителство, което изисква по-големи инвестиции.

5
За съжаление във възрастово отношение преобладава базата с над 20 години
експлоатация, като в заведенията за нощуване се прилагат предимно козметични
ремонти и процесът на обновление на сградите протича бавно, като това влияе и на
сигурността и безопасността на туристите. Друга слабост на легловата база е
нейния сезонен характер. Само 3-5% от базата е пригодена за целогодишна
експлоатация, което води до по-трудната възвръщаемост на вложените
инвестиции.Заведенията за хранене заемат значителна част от търговската площ и
се наблюдава пренасищане на търсенето. В комплекса преобладават ресторанти и
битови заведения, като повечето от тях изпълняват и функциите на заведения за
развлечения, което оказва негативно влияние върху тяхната рентабилност.
Еднообразието в предлаганите от тях продукти и атмосфера ги прави слабо
конкурентни и много от тях не успяват да работят при максимален капацитет на
заети места. Недостатъчно развити се оказват и спортните съоръжения. Малко са
спортните и детските площадки, кътовете за тихи игри. Курортът не предлага
достатъчно развлечения за посетителите си извън хотелските бази.

3.3. Кадри и обслужващ персонал

Това е живата връзка между предлагането на туристическия продукт и туриста.

Персоналът се дели на ръководен и изпълнителен. Сезонността като основен
проблем на развитието на туризма в Златни пясъци, оказва сериозно влияние върху
подбора на персонал. Подобна сезонна заетост е характерна предимно за ученици и
студенти, което увеличава вероятността за временни трудови взаимоотношения
между тях и работодателите. Все по-малко от тях предпочитат да влагат ресурси в
подготовката на кадри, които след това или не се връщат или отиват при
конкурентите на работа. Това разбиране е залегнало дълбоко в начина на мислене
на голяма част от хотелските мениджъри на "Златни пясъци". И докато цените на
предлаганите услуги се покачват, заплатите в туризма остават ниски, което
принуждава квалифицирания персонал да се оттегли и да се пренасочи в друга по-
добре платена сфера на работа. Така работодателите не само не могат да подберат

6
персонал, а нямат и достатъчно опитни кадри, които да обучат новопостъпилите. И
поради ниския интерес към предлаганите работни позиции, управителския колектив
назначава нискоквалифицирани лица и такива без опит, като през последните
години предпочитан метод е внасянето на работна ръка от Украйна. Това
определено оказва влияние върху нивото на обслужване на туристите и тяхната
оценка за комплекса като туристическа дестинация.

3.4. Организационна и управленска структура

Една от потребностите на организацията е да бъде производителна и печеливша с

висококачествен продукт и пазарни позиции. Това се постига чрез мениджмънта на
човешките ресурси. Той се фокусира върху оптимално и ефективното потребление
на човешките ресурси в процеса на производство на туристическия продукт. Друга
потребност-на индивида-се постига чрез мениджмънта на персонала, който има за
цел да мотивира и удовлетвори персонала и да гарантира споразумение в
отношението му с организацията. В управлението на организационната структура в
повечето предприятия в курорта, липсва единство между трите основни
туристически дейности-настаняване, хранене и развлечения. Във водещите
туристически страни ръководството на тези дейности се извършва под прекия
контрол на управителя на предприятието, докато при нас по-честа практика е
тяхното разделение и разпределение между различни специалисти спрямо техните
компетенции. Друга слабост е управлението на човешките ресурси. Мениджърския
състав не успява да попълни липсата на работна ръка и преразпределя работата
между наличния, но недостатъчен персонал. Така работната сила се „изхабява“ по-
бързо от предвиденото без да получава стимул или справедливо възнаграждение.

3.5. Качество на предлагания туристически продукт

Качеството на туристическия продукт е сложен синтез характеристики, обуславящи

степента способността, срещу която производителят очаква да постигне
конкурентна цена и максимален обем пазарната реализация на продукта.

7
Комплексната оценка на продукта предлаган в к.к. „Златни пясъци“ от гледна точка
на потребителите, показва че качеството му е по-ниско в сравнение на основните
конкурентни страни на туристическия пазар- Турция, Гърция, Испания и др. Като
най-ниско е посочено качеството на продукта в хранителната дейност. Този елемент
на туристическото прелагане формира 22-26% от комплексната оценка на
качеството на туристическия продукт. Основните компоненти определящи
качеството му са: любезност, приветливост и отзивчивост на обслужващия
персонал, коректност в сметките, езикова и професионална подготовка на
персонала, предлагане на национална кухня, типова структура на заведенията.
Другият елемент, определящ качеството на продукта е дейността на заведенията за
нощуване, който формира 21% от комплексната оценка. Посетителите на курорта
най-ниско оценяват асортиментът и акуратността на изпълнение на предлаганите
допълнителни услуги, възможността за развлечение на територията на хотелската
база и еднообразие в предлаганите продукти и др. Идентичността на продукта,
състоящ се от една и съща комбинация:плаж-хотел-атракция, прави туристическите
дестинации на българското Черноморие взаимнозаменяеми и лесно податливи на
натиск за намаляване на цените.

3.6. Престъпност и екологични проблеми

Масовизацията на туризма в комплекса води след себе си редица проблеми.

Непрекъснато увеличаващия се туристопоток разрушава природните ресурси,
замърсява морската акватория и плажната ивица. Изключително важно значение за
развитието на туризма в курорта е изграждането на стратегии за опазването на
околната среда. За целта би спомогнала концепцията за „ресурсния капацитет“.
Според дефиницията на Матисън и Уол (1982 г.), ресурсният капацитет е
"максималният брой туристи, които могат да бъдат обслужени, като
рекреационните ресурси се използват напълно, без да се уврежда околната среда.
Ограниченията на капацитета могат да бъдат физически (пренаселване, видимо
влошаване на екосистемите) или социо-културни (неприемливи промени в местния

8
стил на живот)". Ежегодните многобройни посещения на курорта възпрепятстват
осъществяването на контрол на обществения ред от страна на органите на реда. Все
повече се засилва престъпността, като наблюдаваме стимулиращо поведение и от
страна на хотелиери, ресторантьори, управители на заведения и др., които
насърчават потреблението на алкохол и опиати с цел повишаване на приходите от
продажби. Това предизвиква престъпни действия и дава тласък на вече развилия се
в съседни курортни комплекси „АСО“ туризъм, което води до пагубни последици
за устойчивостта на туризма в комплекса.

3.7. Маркетингова политика

Маркетингът включва следните основни дейности - проучване, анализ, планиране,

контрол. Чрез него се разкриват потребностите на потенциалните потребители, за
да може да се произведе съответния продукт задоволяващ тези потребности. В тази
насока е наложително периодичното извършване на маркетингови проучвания с цел
да се идентифицират и анализират ключовите моменти, свързани с даден пазар и
неговата среда. С помощта на сравнителния метод, като общ научен метод могат да
се направят изводи въз основа на маркетинговата практика на Златни пясъци. В
следствие на разминаванията между реален резултат и заложени очаквания се
осъществява преориентиране на политиката, смяна на инструментариума и
преразпределение на ресурсите съобразно новите приоритети. Определящо
значение за дейността на комплекса са заложените изначало пазарни сектори като
Германия, Русия, Полша и Великобритания. В последните години се отбелязва
силно отдръпване на Руския пазар, последван от Германия, което наложи
пренасочването и донякъде завръщането към Полските и Румънските пазари.

9
 696,769
РУ
608,972
669,755
ГЕР
582,293
464,547
Г
503,144
286,541
УК
360,619
422,414
355,677
351,183
338,823
250,437
ВЕЛИКОБРИ...
290,420
227,959 юни-септември 2019 г.
Т
244,260
174,999 юни-септември 2018 г.
МО
197,692
190,575
С.МАКЕ...
185,972

Източник: НСИ
Фиг.1. Туристически посещения на чужденци, пазари-топ 10 (брой)

4. Заключение

Изграждането на стратегии за развитието на туризма в к.к. „Златни пясъци“ е

от изключително значение, макар и да е трудно постижимо, поради
динамичната среда, в която се извършва неговата дейност. Необходими са
сериозни инвестиции за обновяването на материалната база в комплекса и
промяна в цялостната му инфраструктура, спрямо вече създадените условия
за настаняването на съответния еквивалент жители. При изследване на
развитието на туризма в курорта, се откроява проблемът със неговата
сезонност. За целта би следвало да се обсъдят варианти за оптималното и
ефективно потребление на ресурсите, с които разполага к.к. „Златни пясъци“
за насочване към балнео и спа туризма с цел да се превърне в целогодишна
туристическа дестинация. Това би спомогнало не само за набирането и
удължаването на трудовите взаимоотношения с по-квалифициран персонал,
но и би привлякло като туристи местното население и други пазарни сектори

10
като, към които е необходимо да се насочи маркетинга, за да максимизира
посещаемостта на комплекса.

5.Използвана литература
1. Борис Калинов, Петър Дойчев -Юбилейна книга „60 години Златни Пясъци“, 2017г.
2. Нешков, М., В. Казанджиева. Въведение в туризма. Учебно помагало. Варна: Наука и
икономика, 2018
3. http://www.zlatnipiasaci.com/?page=3&lang=bg

11