УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И

СВЕТОВНО СТОПАНСТВО-
СИЛИСТРА
ФАКУЛТЕТ “МАРКЕТИНГ И МЕНИДЖМЪНТ”

ДИПЛОМНА РАБОТА

НА ТЕМА : “ФИНАНСОВ АНАЛИЗ НА

ФИРМАТА”

Изготвил: Научен ръководител:

Орлин Николов Ринков доц.В. Ангелова
Специалност”Аграрна
икономика”
Факултетен № 981042

Силистра, 2002 година

 2

СЪДЪРЖАНИЕ
УВОД . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 4

ПЪРВА ГЛАВА- СЪЩНОСТ, ЗАДАЧИ И МЕТОДИ

НА ФИНАНСОВИЯ АНАЛИЗ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 6

1.1.Същност и функции на финансовия анализ . . . . . 6

1.2.Методи на финансовия анализ . . . . . . . . . . . . . .18

ВТОРА ГЛАВА- ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА

ФИНАНСОВ АНАЛИЗ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .26

2.1. КОНКРЕТНИ ПОКАЗАТЕЛИ . . . . . . . . . . . . . . . .28

2.1.1. Показатели, характеризиращи

имуществената и капиталовата структура
на фирмата . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 28
2.1.1.1.Имуществена структура . . . . . . . . .28
2.1.1.2.Капиталова структура . . . . . . . . . . 29

2.1.2. Показатели, характеризиращи

ликвидността . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 31

2.1.3. Показатели, характеризиращи

обращаемостта на различните
финансови ресурси . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 34
2.1.3.1.Показатели, характеризиращи
обращаемостта на капитала . . . . . . . . . . .35
2.1.3.2.Показатели, характеризиращи
обращаемостта на материалните запаси. . 37
2.1.3.1.Показатели, характеризиращи
вземанията . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 39

2.1.4. Показатели, характеризиращи

финансовата автономност на фирмата . . . . . . .40

2.1.4.1.Показател, характеризиращ
платежоспособността . . . . . . . . . . . . . . . .40
2.1.4.2.Показател, характеризиращ
 3

задлъжнялостта . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .41
2.1.4.3.Показатели, характеризиращи
финансовата независимост на фирмата. . .41

2.1.5. Самофинансирането като показател,

характеризиращ финансовата структура
на фирмата . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .43

2.1.6. Паричният поток, като показател

за финансов анализ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .44

2.2. ОБОБЩАВАЩИ ПОКАЗАТЕЛИ . . . . . . . . . . . . . .46

2.2.1. Рентабилност . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .46

2.2.2. Ефективност . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .50

ТРЕТА ГЛАВА- МЕТОДИ ЗА ОЦЕНКА НА

“МЕЛНИЧЕН КОМБИНАТ” ЕАД-гр. София . . . . . . . . 52

3.1. Обща характеристика на фирмата

“Мелничен комбинат” ЕАД – гр. София . . . . . . . . . . 52

3.2. Анализ на финансвото състояние на

“Мелничен комбинат” ЕАД- гр. София . . . . . . . . . . .56

ЗАКЛЮЧЕНИЕ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 79

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА . . . . . . . . . . . . . . . . .

УВОД
 4

Фирмената дейност е управляем процес, който се

характеризира с осъществяването на редица функции, по-
важните от които са: фирмено планиране, отчитане, контрол,
регулиране. Сред тези функции с основание се поставя и
анализът.
Разбира се, производствената единица не би могла да се
разглежда изолирана от другите системи, функциониращи в
пазарната икономика. Освен това под стопанска дейност не се
разбира единствено производството. В този смисъл е уместно
твърдението, че анализът на стопанската дейност изучава
функционирането на обособените единици, реализиращи
обособен бизнес.
Известна е необходимостта от ускорено внедряване на
постиженията на науката и техниката в конкретните
производства. В сегашните условия особено важно е
повишението на качеството и конкурентноспособността на
продукцията да се извърши на фона на непрекъснато разкриване
на резервите за намаление на разходите във всички фази на
нейния “жизнен цикъл”- проучване, проектиране, производство,
продажби и експлоатация.
Кризата в икономиката увеличава заинтересоваността от
верен финансово- стопански анализ на всички равнища на
управление на фирмата. В условията на пазарна икономика
възникват потребности от гъвкави и разбираеми методики за
“експресен” анализ на дейността на фирмите.
Финансово- стопанският анализ е насочен преди всичко към
конкретно изучаване на стопанските резултати и обуславящите
ги фактори от стопанската дейност на отделната фирма и
нейните основни конкуренти.
 5

Всичко това породи моя интерес към темата за

особеностите на финансовия анализ на фирмата.
В работата си съм разгледал същността, задачите и
методите на финансовия анализ.
Във втора глава съм разгледал методиката на финансовия
анализ- анализ на: собствеността, капиталовата и имуществената
структура; задлъжнялостта и платежоспособността;
ликвидността и краткосрочната платежоспособност;
обръщаемостта на активите; на рентабилността.
В трета глава съм направил финансови анализ и оценка на
състоянието на “Мелничен комбинат” ЕАД- град София, като
съм направил характеристика на фирмата и анализ на основните
показатели на основата на Баланси и отчети за 1998 и 1999
година.

ПЪРВА ГЛАВА
СЪЩНОСТ, ЗАДАЧИ И МЕТОДИ НА
ФИНАНСОВИЯ АНАЛИЗ

1.1. СЪЩНОСТ И ФУНКЦИИ НА

ФИНАНСОВИЯ АНАЛИЗ
 6

Финансовия анализ в зависимост от целите, които

преследва и субектите, може да бъде представен от различни
гледни точки.
Анализа в най- общия смисъл е разбор, изследване чрез
разлагане на изучаваните обекти. Чрез финансовия анализ се
дава количествена и качествена характеристика и оценка на
включените в изследването обекти с оглед вземането на
управленски решения.
На съвременния етап финансовия анализ се явява повече
практически инструмент, отколкото теоретическо предписание.
Той е един глобален подход за изследване на финансовото
състояние на фирмата при използване на дадена информационна
система.
Финансовото състояние е в двупосочна връзка с основната
дейност на предприятието или фирмата. От една страна то е
резултат от изпълнението на производствените задачи и
продажбите. Всички постижения на стопанската единици в
рационалното използване на материалния и трудов потенциал за
увеличаване обема на произвежданата продукция и за
подобряване на нейното качество при относително съкращаване
на разходите, са предпоставка за нарастване на постъпленията на
продажбите. Това води до увеличаване на собствения оборотен
капитал, намаляване на потребността от кредит, ускоряване на
обръщаемостта на оборотния капитал, повишаване на
платежоспособността и т.н. Обратно, слабостите в
производствената дейност внасят сериозни смущения във
финансовото състояние- намаляват се паричните потоци,
влошава се платежоспособността, нараства задлъжнялостта към
доставчиците, бюджета, работниците, служителите, по
 7

отношение на банките се изпада в просрочие, забавя се

обръщаемостта на капитала в резултат на образуваните запаси от
некачествена и нетърсена продукция или демодирани стоки,
намалява собствения капитал, влошава се рентабилността.
На свой ред финансовото състояние оказва обратно активно
влияние върху производствената и търговската дейност на
предприятието. В този смисъл то е предпоставка за нормалното
протичане на тази дейност.
Доброто финансово състояние дава възможност на
предприятието да осигурява ритмично снабдяване, своевременно
да изплаща своите задължения, да стимулира своя персонал за
ново повишаване на икономическата ефективност. Финансовите
затруднения пречат за нормалното протичане на
производствената и търговската дейност.
Очертаната връзка на финансовото състояние с дейността
на фирмата показва, че основната задача на финансовия анализ е
да даде оценка доколкото развитието на дейността е довело до
подобряване или влошаване на финансовото състояние и как
финансовото състояние е съдействало за разширяване на
производството и продажбите, като се разкрият нови
възможности за още по- рационално използване на финансовия
потенциал, за повишаване на ефективността от осъществената
дейност. Изпълнението на тази задача предполага ред по
конкретни проучвания като осигуреност със собствен оборотен
капитал и разкриване на причините за евентуалното му
намаление, размер и състояние на материалните запаси и
причините за образуване на излишни и ненужни запаси от
суровини и материали, обезпечеността на банковите заеми и
ефективността от използването на кредита, състоянието и
 8

динамиката на вземанията и задълженията, състояние на

платежоспособността и ликвидността, обръщаемостта на
оборотния капитал, състояние и динамика на рентабилността.
Изследванията в областта на финансовия анализ фокусират
вниманието от една страна върху финансовото състояние, а от
друга върху финансовите резултати и коефициенти. Това е
резултат от различните цели и субекти на финансовия анализ.
Общото между многообразието от изследванията в областта на
финансовия анализ е, че финансовия анализ дава възможност да
се прецени до каква степен богатствата, които фирмата
притежава са изражение на едно рентабилно производство, т.е.
да прецени дали в бъдеще фирмата може да извлече изгоди от
използването на ресурсите с които разполага .
Финансовия анализ може да бъде представен и като процес
на избор, съпоставяне и оценяване на финансовата информация с
цел разкриване финансовата действителност. Ето защо първата
му процедура е свързана с избора на необходимата за вземане на
най- правилно решение информация от целия информационен
фирмен поток. Чрез съпоставянето се цели да се открият най-
важните пропорции и взаимоотношения, а последната процедура
е свързана с оценяването и интерпретирането на тези
взаимоотношения.
Конкретните цели изразяват позициите на отделните
субекти на финансовия анализ. Субектите на анализа са :
- кредитодателите
- инвеститорите във фирмени ценни книжа
- финансовия мениджмент
Това, което обединява субектите на финансовия анализ е
общия обект – финансовото състояние на фирмата.
 9

При отпускането на кредит кредитодателя ще насочи

анализа към целта, срока и гаранциите по заема. И в зависимост
от това дали кредита е с краткосрочен или дългосрочен характер
вниманието ще бъде акцентирано от една страна обръщаемостта
на оборотния актив и от друга върху дългосрочната
рентабилност, капиталовата структура и актуалната стойност на
активите.
Разликата между гледните точки на кредитодателя и
инвеститора във фирмени ценни книжа е по отношение на
начините, по които те анализират бъдещото развитие на фирмата
и целите, които преследват. За кредитодателите са важни
условията по кредита, а за инвеститора възнаграждението под
формата на доход от капитала . Под внимание трябва да се вземе
и факта, че дохода получен от капитала получен от инвестиране
в обикновени акции е остатъчен доход. Това е така, защото
дохода е подложен на всички рискове на собствеността от една
страна и от друга страна е гаранция за привилегирования и
заемен капитал.
От гореизложеното може да се потвърди, че инвестициите в
акционерен капитал като субект на финансовия анализ го
насърчават към доходността, платежоспособността,
ликвидността и капиталовата структура на фирмата.
Финансовия мениджмънт като субект на финансовия анализ
притежава предимства пред останалите субекти, тъй като той
обхваща всички страни на фирмената дейност и има свободен
достъп до цялата информация, засягаща финансовото състояние
на фирмата .
Ролята на анализа се изразява посредством следните
направления:
 10

1 . Усъвършенстване на управлението на фирмата, въз

основа на точна диагностика на финансовите дейности.
2 . Достигане на оптимални стойности на продажбите.
3.Изследване на конкурентите на база на показателите
за рентабилност, финансова автономност и други.
В практически план финансиста е принуден да изследва
провежданата от фирмата финансова политика и да разкрие
реалното й финансово състояние. По такъв начин, чрез анализа
се отстраняват неточни данни или скрити проблеми, даващи
невярна представа за финансовото състояние на фирмата.
Значението на финансовия анализ намира израз като:
1. Управленска функция, в определена степен
гарантираща реализацията на останалите.
2 . Основно средство за повишаване обосноваността на
дългосрочните и краткосрочни планове .
3 . Основно средство за контрол .
4.Средство за разкриване на вътрешно производствени
резерви на фирмата .
5 .Средство за оценяване на силните и слаби страни на
средата конкуренти, клиенти, партньори.
Значението на финансовия анализ се определя и от
изискванията на Международните и Националните счетоводни
стандарти. Съгласно Закона за счетоводството показателите за
финансово състояние на фирмата са задължителен елемент на
ГСО (чл. 40, ал. 1 ).
Или финансово- счетоводния анализ е подбор,
съпоставяне и оценка на счетоводна и друга информация в
процеса на управлението с цел да се изследват значими
съотношения и тенденции, несвойствени колебания и
 11

процеси, да се определят посоките на развитие, да се измери

влиянието на факторите, които ги определят, и да се приемат
оптимални управленски решения.
Осъществяването на финансовия анализ изисква определена
организация и подготовка. На тази база различаваме следните
етапи:

1 етап – На този етап на предварителна подготовка за

осъществяването на финансовия анализ се определят целите,
задачите, обектите на анализа, а така също и източниците на
информация с оглед на използваните способи за анализ.

2 етап – В рамките на този етап се набира информация,

необходима за осъществяване на финансовия анализ,
посредством разкриването и отсяването й от целия
информационен фирмен поток .

3 етап – В този етап се осъществява обработка на

набраната информация. На базата на изведените показатели,
се определят факторите, влияещи върху тенденциите в
развитието на фирмата .

4 етап – Това е заключителния етап на обобщаване на

получените резултати от анализа. Констатират се различни
изводи и се дават препоръки в съответствие с получените
резултати .
 12

В практиката могат да се използват различни видове анализ

на финансовата информация за да се подчертае сравнително и
относително значение при оценка на финансовото състояние.
Финансовият анализ може да обхваща дейността на
фирмата, отразена в счетоводните отчети през последния
отчетен период. В такъв случай става дума за статичен
финансов анализ.

Анализът може да бъде насочен към третиране на миналото

и бъдещото развитие на фирмата, като чрез него се цели
предвиждане на печелившия капацитет и финансовите потоци. В
такъв случай говорим за динамичен анализ.

От гледна точка на момента на извършването на анализа

спрямо осъществяваната дейност различаваме предварителен,
текущ и последващ.

Разновидностите на финансовия анализ могат да се изведат

и на база субектите на финансовия анализ. В зависимост от това
дали анализа се осъществява от субект, който е част от
персонала или субект, намиращ се извън структурата на
фирмата, различаваме вътрешен и външен анализ.

Вътрешния анализ се осъществява преди всичко от

финансовите мениджъри. Както беше споменато те имат
неограничен достъп до финансовата информация. Това им
позволява да насочат анализа към всички страни от дейността на
фирмата.
 13

Външния анализ може да бъде насочен към задоволяване

на потребностите, както на кредитодателите, така и на
инвеститорите. За външния анализ е характерно , че има
ограниченост в изследваните обекти поради различие на
поставените цел .

В зависимост от характера си финансовия анализ бива:

- диагностичен
- факторен
- прогностичен

Диагностичния финансов анализ дава отговор на въпроса

“Какво е действителното състояние на фирмата”.

Факторния финансов анализ разкрива факторите,

влияещи върху фирмата като ги подразделя на фактори, върху
които фирмата може или не може да въздейства. Определя се
посоката на въздействие на факторите, като по този начин се
дава отговор на въпроса “Защо финансовото състояние има
такъв вид ?” .

Посредством прогностичния финансов анализ се дава

отговор на въпроса “ Какво ще бъде бъдещото състояние на
фирмата ?” .
Различаваме следните три функции в системата на
анализа:
 Информационна- аргументираща функция- първата
функция, която създава предпоставки за реализация
 14

на втората функция. С нея са свързани следните

задачи като:
1. Обосноваване на бизнес- стратегиите в условията
на фирмена конкуренция;
2. Проверка за вариантна оптималност на
стратегиите;
3. Контрол върху изпълнението на приетите
решения.

 Приложно- познавателна функция- тя е

вътрешноприсъща на аналитичната система. Без тази
функция системата за анализ губи своето значение
въобще. Тя предполага решаване на задачи като:
1. Оценка на изпълнението на бизнес- плана;
2. Разкриване на тенденцията в икономическото
развитие на фирмата;
3. Оценка на степента и посоката на въздействие на
групите от човек обективни и субективни фактори
(видовете фактори);
4. Определяне на икономическата ефективност от
използуването на материалните, трудовите и
финансовите ресурси;
5. Комплексна оценка, разкриване, измерване и
очертаване на вариантите за мобилизация на
съществуващите резерви за повишаване на
ефективността.
 15

 Социално- психологическа функция- в условията на

пазарно стопанство придобива все по- голямо
значение.Тя е свързана с решаването на задачи като:
1. Оценка на резултатите от капиталовите
инвестиции;
2. Оценка на резултатите от пазарната конкуренция;
3. Изучаване и популяризиране на положителния
опит в икономическото поведение на сродни
фирми (дори конкуренти);
4. Възпитание на отговорност към бизнеса на
фирмата от персонала;

1.2.МЕТОДИ НА ФИНАНСОВИЯ АНАЛИЗ

Методът на финансово- стопанския анализ представлява

система. Елементите на тази система представляват нейните
способи. Методиката на стопанския анализ представлява
конкретизация на неговия метод.
Съществуват различни подходи за организация на
методиката на финансово- стопанския анализ. Основно тези
подходи се разделят на две главни разновидности в зависимост
от това, дали се базират на метода на индукцията или на метода
на дедукцията. В общи линии и двата подхода имат своите
основания да бъдат използвани равностойно. Изборът на подход
 16

зависи в главна степен от конкретните интереси на

управляващите стопанската единица.
В условията на пазарна икономика интересите на фирмата
са насочени преди всичко към печалбата и рентабилността,
пряко обусловени от поведението на предприятието в
динамичната пазарна конюктура. Обективно се налага
организацията на финансово- стопанския анализ да бъде
подчинена на дедуктивния подход.
Градивен елемент от технологията на финансовия анализ е
избора на конкретен метод от разполагаемите, който най- добре
да удовлетвори целта на анализа.

Научните методи на финансов анализ са:

- Метода на сравнителния анализ;
- Метода на структурния анализ;
- Метода на анализа на финансовите коефициенти ;
- Други методи

Метода на сравнителния анализ се изразява в

сравняването на показателите на фирмата с тези приети за база
или бенч марк. Метода може да обхване както баланса на
фирмата, така и отчета за приходите и разходите. Изследването
на дейността на фирмата, чрез този метод дава възможност да се
установят тенденциите в нейното развитие. Един от начините за
разкриване на посоката и силата на тренда е чрез сравняването
на отделните коефициентни салда за период от няколко години.
При това най- полезни са сравненията на фирми с еднаква или
сходна дейност и приблизително еднакъв размер. Преди да се
направят заключения е необходимо да се получи информация за
 17

стратегиите , към които се придържат фирмите. Всичко това

позволява да се изследва миналото развитие, да се направят
изводи за настоящето и да се предвиди бъдещето. Особено важно
за успешното прилагане на метода на сравнението е спазването
на критерия за съвместимост на сравняваните данни. Спазването
на този основен критерий гарантира степента на обективност на
резултатите и изводите от анализа. Сравняването на настоящи
отчетни данни с данни от предшестващи периоди дава
възможност за обща оценка на дейността на стопанската единица
в динамика.

Приложението на метода на структурния анализ е по

отношение на вътрешната структура на финансовите отчети.
Структурния анализ дава възможност за отразяване на
изменението вътре в групите на активите и пасивите. Така
например, чрез определянето на текущите активи в рамките на
общите и пропорцията на общите пасиви, инвестирани в
текущите активи може да се доразвие оценяването на
ликвидността на фирмата. максималните преимущества на
метода на структурния анализ се демонстрират чрез прилагането
му към отчета за приходите и разходите. Това е израз на факта,
че всяко разходно перо се свързва с една глобална резултативна
сума, а именно сумата на продажбите. В практически план всяко
увеличение в размера на печалбата в общата сума на
постъпленията е за сметка на намалението на дела на разходите.

Най- широко използвания инструментариум за финансов

анализ са финансовите показатели. Финансовите показатели от
една страна изразяват взаимовръзката между две стойности, а от
 18

друга страна тълкуването на текущото им значение е база за

вземането на рационални решения.
В практически план финансовите показатели не могат да
дадат директна оценка за финансовото състояние на фирмата,
защото посочват само областите, които трябва да бъдат обект на
особено внимание. Показателите не са в състояние да кажат
защо става нещо. Когато се забележат изменения във
финансовите показатели, трябва да се търсят причините, да се
разкрие скритата истина за едно или друго състояние.
В условията на пазарна икономика значително се повишава
степента на неопределеност на стопанските ситуации.
Динамиката на стопанския живот е ускорена. Нови са условията,
методите и механизмите за вземане на решение. В такива
условия сега се налага комплексност и системност на анализа в
един непрекъснат вариант, съчетаващ превантивност,
оперативност, вариантност и оценка на резултатите на
последващо развитие на фирмата.
Както споменахме по- горе, заключителният четвърти етап
съдържа същинската аналитично- оценъчна работа, базираща се
на получените резултати от работите по предходните етапи.
Важен е проблемът за избора на структурната схема на анализа,
както и избора на последователността (посоката( на изследване
на аналитичните показатели.

Основните направления на финансовия анализ, свързани с

управлението на дейността на фирмата засягат следните
показатели:
 19

НАПРАВЛЕНИЯ ЗА ФИНАНСОВ АНАЛИЗ

НА ФИРМАТА

Наименование на Източник на информация

направлението на
финансовия анализ
Анализ на имуществена и Баланса и справките към него
капиталова структура
Баланса и справките към него
Анализ на ликвидността
Баланса и съответните справки
към него
Анализ на обръщаемостта
на капитала Балансът и справките към него,
както и справката за основните
Анализ на фин. резултати
платежоспособността и
ефективността Баланса и справките към него

Счетоводни справки, баланс,

Анализ на вземания и дълга отчет за приходи и разходи

Анализ на паричния поток

За да постигне анализът своите цели, е необходимо

използването на значителна по обем информация.

Информационната база на финансово- стопанския анализ

се осигурява от счетоводството на фирмата, оперативната
отчетност на фирмата и статистическата отчетност на
предприятието. Трите вида отчетност трябва да се организират
и осъществяват в интегриран вид. На тази основа е възможно да
се разработи информационната база на непрекъснатия
финансово- стопански анализ на фирмата.
 20

Счетоводството осигурява непрекъсната и документално

обоснована информация за състоянието на активите и пасивите
на фирмата, като се основава главно на метода на двойното
записване и балансовото обобщаване. Счетоводни-
информационната база на финансово- стопанския анализ намира
материален израз във финансовите отчети на фирмата.
Информацията от финансовите отчети на предприятието трябва
да съдържа най- съществените данни за финансово- стопанската
дейност, както и свързаните с тях изменения в активите и
пасивите.

Информационно осигуряване на анализа на

финансовото състояние се съдържа в счетоводния отчет,
включващ следните елементи:
 Счетоводен баланс;
 Отчет за приходите и разходите;
 Приложения към счетоводния отчет

Счетоводен баланс
Основен източник на информация за основните елементи на
финансовия анализ – печалба, капитал и инвестиции е
счетоводния баланс.
Счетоводния баланс е утвърден с чл. 40 от Закона за
счетоводството. В него ангажирания от фирмата капитал намира
двойствено отражение – в пасива според източника на
образуване и целево предназначение, а в актива – според
функционалната роля, която изпълнява и според формата в която
се намира.

Отчет за приходите и разходите

 21

Счетоводната информация за разходите, приходите и

механизмите на формиране и разпределение на печалбата на
фирмата се съдържа в отчета за приходите и разходите. За
разлика от счетоводния баланс, където се показва финансовото
състояние към определена дата, то отчетът разкрива какви
приходи са получени и какви разходи са извършени за
определен период, т.е. може да се получи по- пълна представа за
финансовото състояние на фирмата като цяло. Или с други думи,
отчетът, наричан понякога сметка за печалбите и загубите
представлява обобщение на приходите и разходите на фирмата
за определен период.
Отчетът за приходите и разходите е утвърден с чл. 40 ал.1
т.2 на ЗС , също така има двустранна форма – лява страна –
разходи и дясна – приходи. Формират се от по две графи:
“предходна година “ и “текуща година “.

Приложение към годишния счетоводен отчет

Тук се съдържат данни за прилаганите методи за оценка и
амортизация на активите и пасивите, както и причините за
промяна в методите за оценка и амортизация в сравнение с
предходните години. Приложението съдържа и счетоводни данни
за основни финансови показатели, характеризиращи
финансовото състояние на фирмата.

Информационната база на финансово- стопанския анализ на

предприятието трябва да се изгражда по пътя на интеграцията на
подсистемите на стопанската отчетност. Само на тази основа
може да се създаде такава информационна система, която да
осигурява данни за стопански анализ както на статиката, така и
на динамиката на предприятието в непрекъснат режим на
действие.
 22

Информационната база на финансово- стопанския анализ на

фирмата следва да бъде организирана по начин, който да
отразява адекватно отразяване на производствената, търговската
и финансовата дейност на фирмата, съобразено с логиката на
техните взаимни връзки и зависимости, като се отчита реалния
режим на време на възникване и развитие на стопанските
ситуации.

ГЛАВА ВТОРА
ОСНОВНИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА
ФИНАНСОВ АНАЛИЗ

Във финансовия мениджмънт и във финансовия анализ

съществуват определени показатели , които са всеобщо приети.
Анализът на финансовото състояние като интегрален израз
на неговото комплексно функциониране не може да се
осъществи от позицията на един показател , колкото и
обобщаващ да е той . Системата от финансови показатели може
да бъде обособена в две направления .

2.1. КОНКРЕТНИ ПОКАЗАТЕЛИ

2.1.1. Показатели, характеризиращи имуществената и
капиталова структура.
2.1.1.1.Имуществена структура
2.1.1.2.Капиталова структура
 23

2.1.2. Показатели, характеризиращи ликвидността.

2.1.3. Показатели, характеризиращи обръщаемостта на

отделните финансови ресурси.
2.1.3.1. Показатели, характеризиращи
обръщаемостта на капитала
2.1.3.2. Показатели, характеризиращи
обръщаемостта на материалните запаси.
2.1.3.3. Показатели, характеризиращи вземанията.

2.1.4. Показатели за финансова автономност на фирмата.

2.1.4.1. Показател,характеризиращ
платежоспособността
2.1.4.2. Показател, характеризиращ
задлъжнялостта.
2.1.4.3. Показатели,характеризиращи финансовата
независимост на фирмата.

2.1.5. Самофинансирането като показател,

характеризиращ финансовата структура на фирмата.

2.1.6. Паричния поток като показател за финансов

анализ.

2.2. ОБОБЩАВАЩИ ПОКАЗАТЕЛИ- те включват:

2.2.1. Рентабилност
2.2.2. Ефективност
 24

2.1.1. ПОКАЗАТЕЛИ, ХАРАКТЕРИЗИРАЩИ

ИМУЩЕСТВЕНАТА И КАПИТАЛОВАТА
СТРУКТУРА НА ФИРМАТА

2.1.1.1. ИМУЩЕСТВЕНА СТРУКТУРА

Относителните тегла на отделните раздели, групи и видове
активи на баланса характеризират структурата на капитала по
форми и функционална роля. Тъй като конкретните форми на
съществуване изразяват натурално веществената страна на
капитала, т.е. имуществото на фирмата, то структурата на актива
е имуществената структура на предприятието. От показателите
за обща имуществена структура най- голямо е значението на
относителния дял на балансовата стойност на ДА в общия
балансов остатък и относителния дал на КА на фирмата.
От горепосоченото може да се констатира , че:
Имуществената структура се изразява чрез процентно
съотношение между стойността на ДА и КА към цялото
имущество \ всички активи на фирмата \ .

ИС 1 = ДА х 100 ИС 2 = КА х 100
А А

При анализа на имуществената структура твърде

показателни са относителните тегла на отделните групи и видове
активи в основните раздели. При ДА това са материалните,
 25

нематериалните и финансовите ДА, а при анализа на КА

относителните тегла на МЗ, вземанията и финансовите средства .

ИС 11 = ДМА х 100 ИС 2.1 = МЗ х 100

ДА КА

ИС 12 = ДНА х 100 ИС 2.2 = ВЗ х 100

ДА КА

ИС 13 = ФА х 100 ИС 2.3 = ФС х 100

ДА КА

ДМА – дълготрайни материални активи

ДНМА- дълготрайни нематериални активи
МЗ – материални запаси
ВЗ – вземания

2.1.1.2.КАПИТАЛОВА СТРУКТУРА
Изследването само на имуществената структура на фирмата
не изчерпва анализа на структурата на капитала .
Съществени изводи и оценки могат да се направят и от
настъпилите изменения в структурата на капитала по източници
на образуване .
От общата структура на пасива най- голямо е значението на
относителните тегла на собствения и привлечения капитал в
общия балансов остатък. Тя предлага нюанси за реализиране на
по- висока печалба, заплащане по законен път на по- ниски
данъци, увеличаване на инвестициите.
Дела на собствения капитал в общия капиталов ресурс
се определя посредством формулата :
 26

КС = СК х 100 КС = ПК х 100
ОКР ОКР

СК- собствен капитал

ПК- привлечен капитал
ОКР- общ капиталов ресурс

Съществуват три степени на капиталова структура:

◇Ниска капиталова структура - \ 25 – 30 % \ се падат на
собствения капитал по отношение на общия капитал. Фирмите,
притежаващи ниска капиталова структура са зависими от
кредити. Тази структура не е изгодна.
◇Средна капиталова структура - \ 30 – 50 % \ е дела на
собствения капитал в общия капитал. Тази структура е
подходяща за предприемачески и рискови дейности, защото е
печеливша.
◇Висока капиталова структура над 50 % .

2.1.2. ПОКАЗАТЕЛИ, ХАРАКТЕРИЗИРАЩИ

ЛИКВИДНОСТТА

Под ликвидност се разбира възможностите на фирмата да

изплаща краткосрочни дългове, благодарение на текущите си
постъпления т.е. във всеки един момент без особени затруднения
да бъдат покривани задълженията на фирмата.
Един от основните показатели за ликвидност е този на
обща ликвидност, чрез който се сравняват всички КА със
сумата на текущите пасиви.
 27

Към КА отнасяме МЗ, вземанията и финансовите средства,

а към текущия пасив задължения към доставчици, задължения
към персонала, задължения към бюджета и други задължения,
както и заемите със срок на изискуемост до една година т.е.
краткосрочните заеми.

К об.л. = КА ТП- текущи пасиви

ТП

Резултата може да бъде под , над или равен на 1:

◇Когато К об.л. > 1 – фирмата не изпитва проблеми с

покриване на краткосрочните си задължения, защото величината
на оборотния А като цяло е по- голяма от краткосрочните
задължения.
◇Когато К об.л. = 1 – налице е равенство между
елементите на А и краткосрочните задължения, но всяко едно
смущение, което може да настъпи в резултат на забавяне на
обръщаемостта или унищожаване на даден елемент от А ще
предизвика парични затруднения във фирмата по отношение
финансирането на текущите потребности.

◇Когато К об.л. < 1 – имаме слаба ликвидност. Фирмата не

може да осигури финансиране на текущата си потребност, тъй
като не е налице праг на сигурност, осигуряван от ЧОК.
За да елиминираме влиянието на най – бавно обръщаемите
А използваме целите на анализа на коефициента на бърза
ликвидност.
 28

К бърза л. = Вземания + Финансови средства

Текущи пасиви

Стойностите на получения коефициент могат да бъдат:

◇К бърза л. < 1 - това не означава ниска ликвидност,

защото коефициента показва каква част от текущата потребност
се финансира с постоянни капитали и каква с краткосрочни
заеми.
◇К бърза л. > 1 – означава, че целият запас се финансира с
постоянни капитали.

Ако елиминираме ролята и на вземанията, ние преминаваме

към показателя незабавна ликвидност.
Икономическия му смисъл е в установяване на
способността на фирмата за поемане на краткосрочните си
задължения с наличните финансови средства .

К незабна л. = Финансови средства

Текущ пасив

При наличието на бързо ликвидни ценни книжа ние следва

да разгледаме още един основен показател на ликвидност –
показателя за абсолютна ликвидност.
Съпоставката се извършва между наличните пари и
текущия пасив:
 29

К абсолютна л. = Пар. ср. лева + Пар.ср.валута

Текущ пасив

Ликвидността на една фирма означава готовността й да

посрещне във всеки конкретно взет момент своите дългови
ангажименти .
Съпоставя се касовата наличност, допълнена с други бързо
реализуеми активи и краткосрочни задължения.
Тази съпоставка не е в състояние сама по себе си да служи
като източник на окончателна информация.
Причината е в природата на ликвидността. Тя не се
поддава на точно фиксиране и в този смисъл не може да се
поставя рязка граница между всички състояния на ликвидността.
Тя е приблизителна степен на надеждност без
безпрепятствено протичане на платежите, отколкото застинал
показател, отделящ сигурността от неспокойствието.
От казаното до тук следва, че тя е средство на
наследственото имущество на фирмата.
Ликвидни са тези материални и нематериални съставки
които притежават свойството, способността в кратки срокове да
сменят функционалните си форми и да се превърнат в касова
наличност.

2.1.3.ПОКАЗАТЕЛИ, ХАРАКТЕРИЗИРАЩИ
ОБРЪЩАЕМОСТТА НА РАЗЛИЧНИТЕ
ФИНАНСОВИ РЕСУРСИ
 30

Това са показатели, които характеризират обращаемостта

на активите и капитала като цяло.

2.1.3.1.ПОКАЗАТЕЛИ,
ХАРАКТЕРИЗИРАЩИ
ОБРАЩАЕМОСТТА НА КАПИТАЛА
ОБЩО

Те са съпоставка между нетните приходи от продажба и

общия капиталов ресурс или нетните приходи от продажби и
стойността на актива общо.

Обк = Нетните приходи от продажби

Общ капиталов ресурс

Периода на обращаемост на капитала в дни се изчислява по

формулата :

Прод . на Обк = 360

Обк

Оценката за годишната обращаемост е добра , когато

коефициента на обращаемост на капитала е по- голяма от
единица , а периода на обращаемост е минимален брой дни .
Анализа на оборотния капитал е също така много важен
момент при анализа на баланса.
 31

Оборотния капитал представлява разликата между КА \

МЗ, вземания и финансови средства\ и краткосрочни
задължения \задължения към доставчици, задължения към
бюджета, задължения към персонал и т.н\.
Тази разлика представлява брутния оборотен капитал \
БОК\.
Нетният оборотен капитал се получава като разлика
между БОК и краткосрочните заеми.
Оборотния капитал е в пряка функционална зависимост от
нетния приход от продажби посредством стойностите на
вземанията, МЗ и паричните средства. Ето защо, най – често
използваме отношението между нетните приходи от продажби и
оборотния капитал за да се измери ефективността от
използването на оборотния капитал, за да се получи печалба –
Коефициент на оперативния капитал:

К опер. кап. = Нетния оборотен капитал

Нетните приходи от продажба

Следващия коефициент отразява броя на кръгооборотите,

които извършва оборотния капитал.
Коефициента на обращаемост на оборотния капитал е
съотношението между нетните приходи от продажба и сумата на
КА .

К обр. на об.к . = Нетните приходи от продажби

Сумата на КА
 32

Обращаемостта на оборотния капитал в брой дни е

съотношение между дните на отчетния период и коефициента за
обращаемост на оборотния капитал .

К. обр. на об. кап. в дни = 360

К обр.на об.к.

Коефициента на натовареност на оборотния капитал е

реципрочен на коефициента на обръщаемост.
Изразява отношение между наличността на КА към нетните
приходи от продажби:

К натовареност = Сума на краткотрайните активи

Нетните приходи от продажби

2.1.3.2. ПОКАЗАТЕЛИ,
ХАРАКТЕРИЗИРАЩИ
ОБРАЩАЕМОСТТА НА МАТЕРИАЛНИТЕ
ЗАПАСИ

Показателя за обращаемост на материалните запаси е много

важен за успешното осъществяване на финансовия анализ,
защото МЗ изразяват най- неликвидната част от КА.
Показателя изразява отношението между нетните приходи
от продажби и средната наличност на МЗ .

К обр. на МЗ = Нетните приходи от продажби

 33

Средния размер на МЗ

Броя на дните на оборота на МЗ се изчислява със

следната формула :

К обр. на МЗ в дни = 360

К обр.на МЗ

Коефициента, получен при изчисляването на показателя за

обращаемост на МЗ трябва да бъде сравнен с отрасловия среден
коефициент и чак тогава да се анализира за да се получи по-
вярна представа.
Фирмите, търгуващи с бързо развалящи се стоки, като
зеленчуци и плодове имат високи стойности на оборота, за
разлика от фирмите в тежкото машиностроене, при които
коефициента е по – нисък.
Добра е оценката, когато коефициента е над единица, а
продължителността на оборота е минимален брой дни.
Нивото на запасите трябва да бъде оптимално, тъй като:
◇ Ако запасите са повече от необходимите, излишен
капитал е замразен непродуктивно. Правят се излишни складови
разходи, съществува риск от разваляне на стоките и прочие.
◇ Ниското ниво на запасите може да доведе до
прекратяване на производствения процес, поради нередовно
постъпване на партидите от материалите и загуба на
клиенти.
Следователно, за фирмата е важно да контролира своите
запаси.
 34

2.1.3.3. ПОКАЗАТЕЛИ,
ХАРАКТЕРИЗИРАЩИ ВЗЕМАНИЯТА
Вземанията са част от средствата, които фирмата има да
получава от своите клиенти. Тяхната основна величина се
получава в процеса на реализиране на продукцията. Вземанията
се отразяват неблагоприятно върху финансовото състояние на
фирмата. Използва се следното отношение:

К об . вз. = Нетните приходи от продажбите на кредит

Средния размер на вземанията

По аналогичен начин може да се изчисли и коефициента

на обращаемост на задълженията.
Желателно е този коефициент да бъде по – близък до
коефициента на обращаемост на вземанията. Така равновесието
на паричните средства ще бъде в синхрон с обращаемостта, като
се държи сметка и за другите плащания, които фирмата трябва
да реализира.

2.1.4. ПОКАЗАТЕЛИ, ХАРАКТЕРИЗИРАЩИ

ФИНАНСОВАТА АВТОНОМНОСТ НА ФИРМАТА

Финансовата автономност на фирмата е свързана с общата

уравновесеност на фирмата. Анализа на финансовата
автономност установява финансовата независимост на фирмата,
 35

нейната независимост от кредиторите и способността й да

посреща дългосрочните си задължения.

2.1.4.1.ПОКАЗАТЕЛ, ХАРАКТЕРИЗИРАЩ
ПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА

Един от основните показатели за финансова автономност е

показателя за платежоспособност. Той ни дава възможност да
установим доколко фирмата ни може успешно да покрива своите
задължения към кредиторите за голям период от време. За целта
се съпоставят величините на собствения капитал и на
привлечения капитал .
К платежосп. = Собствения капитал
Привлечен капитал

2.1.4.2. ПОКАЗАТЕЛ, ХАРАКТЕРИЗИРАЩ

ЗАДЛЪЖНЯЛОСТТА

Реципрочен на горепосочения коефициент е показателя на

обща задлъжнялост. Илюстрира се посредством следната
формула:

К задлъжнялост = Привлечен капитал

Собствен капитал
 36

2.1.4.3. ПОКАЗАТЕЛИ,
ХАРАКТЕРИЗИРАЩИ ФИНАНСОВАТА
НЕЗАВИСИМОСТ НА ФИРМАТА

Показателя за финансова независимост показва

възможността на фирмата да покрие дългосрочните си
задължения към кредиторите, участвали в нейното финансиране
за период от време – по- дълъг от една година. За
установяването му се съпоставят сумата на собствения
капитал и сумата на постоянния капитал:

К фин. независимост = Собствения капитал

Постоянния капитал

Постоянния капитал е равен на сбора от собствения

капитал и дългосрочните дългове .
Колкото е по- голям резултата получен при изчисляването
му, толкова по- независима е фирмата от използването на чужди
източници на финансиране .
За да бъде една фирма финансово независима е
необходимо да се спази правилото: собствения капитал да
бъде по- голям от чуждите заети капитали в съотношение
50 + 1 % .

Друг основен показател за финансова автономност е

показателя за финансиране на ДА . При него се съпоставят
продължително използваните ресурси със стабилно
 37

функциониращите във времето средства. Използва се

формулата :

К покр.на ДА със СК = Собствен капитал

ДА

Основна роля при анализирането на финансовата

автономност играе още един показател – показателя за
финансиране на КА.
За неговото установяване следва да се съпостави нетния
оборотен капитал с наличните КА .

К покр. на КА със СК = Оборотен капитал

КА
Ниското равнище на показателя е признак за финансови
трудности, а високото равнище показва занижена рентабилност.

2.1.5. САМОФИНАНСИРАНЕТО КАТО

ПОКАЗАТЕЛ, ХАРАКТЕРИЗИРАЩ
ФИНАНСОВАТА СТРУКТУРА НА ФИРМАТА

Самофинансирането означава фирмата да реализира такива

приходи, които да са достатъчни да покрият извънредните
разходи и за получаване на печалба в размер, осигуряващ
разширено възпроизводство. При самофинансирането за да се
постигне т.н. икономическа печалба и да се постигнат целите и
задачите на фирмата, следва самофинансирането да е свързано с
възможността на фирмата да покрива съвкупните си разходи от
собствените си приходи и от получените доходи. Ползват се и
чужди капитали.
 38

Затова основните източници на финансиране са:

1 . Печалба
2 . АО
3 . Кредити

Могат да се очертаят три компонента, формиращи

съдържанието на самофинансирането:
1. Възстановяване на разходите, свързани с материално-
техническите ресурси;
2. Осигуряване на необходимите средства за
изразходвания жив труд \работна заплата, социални
осигуровки\;
3. Осигуряване на чиста печалба, оставаща на
разположение на фирмата.

Коефициента на самофинансиране е отношение на сбора

от печалбата и АО към привлечения капитал :

К самофинансиране = Печалба и Аморт.отчисления

Привлечен капитал

Тенденцията е за повишаване на този коефициент.

2.1.6. ПАРИЧНИЯТ ПОТОК, КАТО ПОКАЗАТЕЛ

ЗА ФИНАНСОВ АНАЛИЗ

Чрез паричния поток се изразява резултата от оборота на

паричната маса през определен период от време. За неговото
 39

установяване се използва информация, залегнала в годишните

отчети.
Паричния поток изразява движението на парите от и
към фирмата.
Показателя може да бъде представен по следния начин:

ПЕЧАЛБА ( + )

ЗАГУБА (-)

АМОРТИЗАЦИИТЕ

ПРИХОДИ ЗА БЪДЕЩИ ПЕРИОДИ

РАЗХОДИТЕ ЗА БЪДЕЩИ ПЕРИОДИ

КЕШ ФЛОУ

\Маса на паричния поток\

 40

От схемата се вижда, че паричния поток може да бъде както

положителна така и отрицатела величина, т.е. въпреки
положителния финансов резултат фирмата може да реализира
отрицателен паричен поток, ако паричните използвания са по-
големи от паричните източници. Ако такъв резултат се получи
КЕШ ФЛОУ, то обикновено се предвижда бъдещо намаление на
степента на ликвидност, т.е. налице е обвързаност на
изследвания показател с платежоспособността на фирмата.
Колкото е по- голяма величината на уставния капитал
толкова по- малка ще бъде необходимостта от привличане на
чужди капитали във фирмата за да може да урежда задълженията
си към контрагентите си .

2.2. ОБОБЩАВАЩИ ПОКАЗАТЕЛИ

Те фокусират в себе си резултатността от цялата дейност на
фирмата. В това направление и най – съществен показател е
рентабилността .

2.2.1. РЕНТАБИЛНОСТ
Рентабилността е важен параметър на финансовото
състояние на фирмата. Тя изразява способността на фирмата да
носи полза на нейните собственици, способността на капитала да
произвежда резултат, печалба.
От друга страна рентабилността представлява степен на
доходност на капитала.
Рентабилността се изчислява посредством система от
показатели, изразяващи определено съотношение между
 41

получения резултат \доходи\ от дейността и използваните за това

средства.
Принципът на установяване на рентабилността се
илюстрира с общата формула:

РЕНТАБИЛНОСТ = Получения резултат

Използваните средства

Като резултат от стопанската дейност най – често се

използва брутния и нетния доход, а като използвани \
инвестирани\ средства – капитала на предприятието.
Брутния резултат се установява поотделно за типичната
дейност на фирмата, финансовите и извънредни \несвойствени\
операции чрез съпоставяне на съответните раздели от дясната и
лявата страна на отчета за приходите разходите преди
облагането на финансовия резултат.
Нетния стопански резултат се получава след приспадане
на данъка върху печалбата .
Показателя за брутна рентабилност на дейността се
получава чрез съпоставяне на брутния резултат от дейността на
фирмата и използвания капитал. По този начин се оценява
степента на доходност на капитала, вложен в типичната дейност
на фирмата.
БРУТНА РЕНТАБИЛНОСТ = Брутния резултат от дейността
Общия капиталов ресурс

Оценката на степента на доходност на фирмата от

финансовите операции и извънредните операции можем да
получим с показателите за рентабилност на финансовите и
извънредни операции или с помощта на следните формули:
 42

РЕНТАБ.НА ФИН.ОПЕР. = Брутния резултат от фин.операц.

Общия капиталов ресурс

РЕНТАБИЛНОСТ НА ИЗВ.ОПЕР=Брут.рез. от извънр.опер.

Общия капиталов ресурс

Посочените по – горе показатели за рентабилност не са

достатъчни за конкретната потребност на анализа на
финансовото състояние, поради това че елиминират влиянието
на данъчното законодателство за облагане на получения
резултат.
В показателите за рентабилност на собствения капитал,
рентабилността на активите и рентабилността на привлечения
капитал се включва влиянието на данъчното законодателство.
За целта се съпоставят получения нетен финансов резултат
и капиталът, собственост на фирмата, привлечения капитал и
сумата на реалните активи.
Горепосоченото се илюстрира посредством следните
математически изрази:
Рентаб.на СК = Нетния финансов резултат
Собствения капитал

Рентаб.на Привл.К = Нетния финансов резултат

Привлечения капитал

Рентаб. на Активите = Нетния финансов резултат

Реалните активи
 43

Може да бъде изчислена и рентабилността от продажбите,

като отношение на брутния финансов резултат към нетните
приходи от продажби :

Рентаб. на продажбите = Брутен финансов резултат

Нетни приходи от продажба

Нетната печалба остава за разпределение във фирмата,

след като са покрити производствените, инвестиционните,
административните и други разходи и са изплатени дължимите
данъци.
Нетната рентабилност изразява интересите на
собствениците, които влагат средства в предприятието при
определен риск. Те очакват да получат доходи, които
задоволяват претенциите им за нормална лихва и
възнаграждение на риска, който са поели превръщайки своите
спестявания в капитал.
Следователно, рентабилността на собствения капитал е
своеобразен критерий за съществуването на фирмата .
Всичко това води до извода, че фирмата трябва да се
възползва от ефекта на финансовия ливъридж, но в рамките на
разумната предпазливост.

2.2.2. ЕФЕКТИВНОСТ
За да завършим анализа е необходимо да направил и анализ
на ефективността от дейността. За тази цел изчисляваме
следните съотношения:

Коефициент на ефективност на разходите общо :

 44

К ефективност на разх. = Приходи – общо

Разходи – общо

Коефициент на ефективност на разходите за дейността:

К ефек. на разх. за дейн. = Приходи от дейността

Разходи от дейността

Коефициент на ефективност на приходите общо:

К ефек.на приходи = Разходи – общо

Приходи – общо

Коефициент на приходите на дейността :

К ефек.на прих.от дейн. = Разходи за дейността

Приходи от дейността

При това може да се направи извода, че изследваните

показатели са важен инструмент, чрез който можем да
определим финансовото състояние на фирмата. Показателите
трябва да се разглеждат комплексно, като се съобразяваме с типа
на бизнеса и прецизността на счетоводството, което отразява
дейността .
 45

ГЛАВА ТРЕТА
МЕТОДИКА ЗА ОЦЕНКА НА
“МЕЛНИЧЕН КОМБИНАТ” ЕАД – град
СОФИЯ

3.1.ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА
“МЕЛНИЧЕН КОМБИНАТ” ЕАД- ГРАД СОФИЯ

Изграждането на най- големия мелничен комбинат на

Балканския полуостров започва през 1982 година. В
построяването участват български и немски специалисти.
Оборудван е с най- съвременна немска техника на фирмата
“Бюлер Миаг “. На 09. 09. 1986 година завършва
построяването му и същият е пуснат в редовна експлоатация.
 46

Нека проследим пътя на “Мелничен комбинат “ ЕАД град

София.
От създаването си през 1957 година до 1991 година
мелничен комбинат “Никола Вапцаров” е част от състава на СО “
Зърнени храни и фуражи “.
С ПМС №176 от 05.09.1991 година се прекратява
дейността на Стопанско обединение “Зърнени храни и фуражна
промишленост”– град София и се образуват 76 еднолични
търговски дружества с държавно имущество \ЕООД\.
Съгласно Приложение № 4 – 312 на ПМС №176 се
образува “Зърно“ ЕООД.
Със заповед № 156 от 14.07.1994 година на Министерство
на земеделието и хранителната промишленост Мелничен
комбинат “Никола Вапцаров” излиза от състава на ЕООД
”Зърно”, като се разделя на три самостоятелни дружества:
◇ ЕООД “Мелничен комбинат” – София;

◇ ЕООД “Стара мелница”;

◇ ЕООД ”Зрънчо”;

Уставния капитал на ЕООД “Мелничен комбинат” София

е 674 388 000 лв. И се представлява и управлява от Управителя –
инж . Емил Живков .
Със заповед № 22 от 28. 02. 1996 година на МЗХП ЕООД
“Мелничен комбинат” се преобразува в Еднолично
акционерно дружество \ЕАД\ .
Мелничния комбинат работи по модерна, високо ефективна
технология за производство на брашна. Произвежда всички
типове брашна.
 47

Доставянето на партиди пшеница с определено качество се

осъществява с автотранспорт и ж.п.транспорт.
Пшеницата се почиства грубо, като се спазва високо
ефективна технология в цех “Силоз” за зърно.
Повторно почистване следва в цех “Мелничен” за
отделяне на примеси до практически 100 % почистване на
зърното.
Прилага се студено степенчато кондициониране на
почистената зърнена маса с трикратно навлажняване и
отлежаване по установена технологична схема.
Този процес води до подобряване на технологичните
свойства на зърното – млевни и хлебопекарни.
В цех “Мелничен “ се прилага сложно, многотипно мелене
с развит процес на обогатяване. Това води до получаване на
висококачествени брашна. Производителността на мелничния
цех е 750 тона за 24 часа.
Готовата продукция – брашно, грис, трици и други млевни
продукти се съхраняват в цех “Готова продукция”.
Използването на модерни и ефективно работещи машини,
свързано с автоматично командване на процеса осигурява
производството на брашна, грис, пшеничен зародиш с
гарантирано качество.
В силоза се съхраняват 10 000 тона брашно.
В цех “Готова продукция” пневмотранспортът свързан със
смесителната инсталация и клетките за лагеруване позволява
получаването на различни типове брашна по желание на клиента,
прехвърлянето на брашна към клетките за пакетиране по 1, 2 и
50 кг. И зареждане на брашновози .
Комбинатът произвежда:
 48

 брашно тип “500” ,

 брашно тип “700” ,
 брашно тип “1150” ,
 брашно тип ”450” ,
 брашно тип ”650”,
 брашно тип “600” ,
 брашно тип “2000” ,
 брашно тип “Грахам”,
 брашно от пшеничен зародиш,
 брашно с подобрители, брашно по желание на
клиента,
 пшеничен зародиш,
 пшеничен грис,
 пшенични трици за хранителни цели,
 пшенични трици обикновени и гранулирани .

Пшеничените брашна са удостоени с международни

награди за високо качество:
 “Златна звезда”- присъдена в Мадрид, Испания- 1991
година;
 “Диаментена звезда”- в Мексико, 1992 година;
Дори и при наличната добра и модерна техника “Мелничен
комбинат” ЕАД- град София не можа да остане незасегнат от
общата икономическа стагнация в страната ни, но въпреки
големите трудности, той трябва да се бори за подобаващото му
се място.
 49

3.2. ФИНАНСОВ АНАЛИЗ НА “МЕЛНИЧЕН

КОМБИНАТ” ЕАД- ГРАД СОФИЯ

Много и разнообразни са въпросите, които вълнуват

бизнесмена в края на годината. Най- важния от тях е резултата
от дейността на фирмата. Анализът на годишния счетоводен
отчет е важно средство за вникване в този резултат. Понякога
може да донесе разочарование, а друг път- удовлетворение.
Анализът на отчета обаче винаги е стимул на нови инициативи.
Благоприятния отчет е достойнство за бизнеса. Той е
своеобразна вътрешна гордост и подтик към извисяване на
критериите за оценка и развитие на способностите.
Но как можем да отговорим на въпроса: “Защо е необходим
анализ?”. Пазарното стопанство не е стопанство на окомерна
пресметливост, а стопанство, което изисква научно- обусловена
основа. За това са необходими специалисти, които да осигурят
необходимия подход. Анализът на годишния счетоводен отчет
трябва да въведе бизнесмена в дълбочините на стопанския
процес до онези тенденции, които се развиват скрито от погледа
му и преди да са изплували на повърхността да предприемат
мерки за спирането им. Ето защо анализът е необходим.
Годишният счетоводен отчет съдържа информация, която
може да се използва за формиране на производствените
характеристики. Техните конкретни стойности показват добре ли
се управлява работния капитал, какви са отношенията с
дебитори и кредитори, каква е рентабилността на продажбите и
други.
За проверка и заверка на годишния счетоводен отчет се
назначава дипломиран експерт- счетоводител, който сам
 50

определя методите и обхвата на проверката. След приключване

на проверката се извършва заверка на годишния счетоводен
отчет от дипломирания експерт- счетоводител, с чиито подпис се
потвърждава реалността на отчета.
Балансът заема централно място в счетоводния отчет на
всяка стопанска организация. Данните, които той съдържа му
придават качеството на основен документ, чрез който се
разкриват резултатите и финансовото състояние на фирмата, без
които бизнеса е невъзможен. Реалния баланс отразява
действителното състояние на фирмата към момента на неговото
съставяне.
Общата оценка на финансовото състояние на “Мелничен
комбинат” ЕАД гр. София можем да започнем с установяването
на тенденциите в нейното развитие, чрез извършване на няколко
основни съпоставки между основните раздели на актива и пасива
на баланса .
Първоначално следва да се съпостави общия балансов
остатък в края на изследвания период с балансовия остатък
в началото на периода. Чрез тази съпоставка се разкриват
настъпилите изменения в размера на ангажираните в “Мелничен
Комбинат” ЕАД финансови ресурси, което е видно от
приложения баланс.
Данните показват, че в края на отчетния период ресурсите
са се увеличили с 18 319 975 лв . (19 595 679 – 1 275 704 ) .
За да се изяснат в какво по- конкретно се състоят
настъпилите изменения и за сметка на кои източници е станало
това, следва да се извърши съпоставка между балансовите
остатъци в края и в началото на анализирания период по отделни
раздели от актива и пасива на баланса. Резултатите от
 51

сравнението на остатъците от актива на баланса показват в какво

точно се изразява разширението \или ограничението\ на
дейността на предприятието, а тези от пасива на баланса– за
сметка на кой източник са настъпили съответните изменения в
мащабите на дейноста.
Ако разгледаме раздел “А” от актива на баланса, то трябва
да се отбележи увеличение на дълготрайните активи .
При раздел “Б” от актива на баланса имаме увеличение на
краткотрайните активи с 14 591 327 ( 15 258 757 – 667 430 ) ,
вследствие увеличението на материалните запаси, вземанията и
финансовите средства .
Втората основна съпоставка, която трябва да се извърши
при анализа на финансовото състояние на “Мелничен комбинат”
ЕАД е между раздел “А” на актива на баланса – дълготрайни
активи и раздел”А” на пасива – собствения капитал .
Собствения капитал се е увеличил с 3 682 746 (4 366 461 –
687 715 ), като при дълготрайните активи също се наблюдава
увеличение с 3 728 648 \ 4 335 538 – 606 890 \ . Въпреки
увеличението на собствения капитал той не може да покрие
изцяло активите.
В раздел “Б” от актива и пасива на баланса са отразени
вземанията и задълженията. По своя произход вземанията не се
намират в организационна връзка с възникналите задължения. Те
възникват самостоятелно и независимо от тях, и не могат да се
разглеждат като мобилизация на средства, получени от
съответните страни на счетоводния баланс, т.е. не може да става
въпрос за фондирането им .
 52

От теоретична гледна точка при оценка на финансовото

състояние на фирмата не е необходимо да се следи
съотношението между размера на вземанията и задълженията й.
Но от финансова гледна точка между вземанията и
задълженията съществува определена съразмерност.
Ето защо, следващата съпоставка, която трябва да се
извърши при анализа на финансовото състояние е между
вземанията и задълженията на “Мелничен комбинат” ЕАД.
Вземанията са се увеличили с 839 606 \ 1 128 005 – 288 399
\ за текущата година .
Задълженията също са се увеличили от 139 684 на 1219923 ,
т.е. с 1 080 239 , което води до влошаване на финансовото
състояние.
За добро финансово състояние може да се говори, когато
вземанията се изравнят или станат по- големи от задълженията.
Ето защо при анализът следва да се подходи конкретно и
внимателно, като се държи сметка за размера, характера и срока
за изплащане на всяко едно от задълженията .
След направените съпоставки ще разгледаме основните
показатели за финансов анализ, които биват конкретни и
обобщаващи. Ще установим първо от конкретните показатели-
показателите, характеризиращи имуществената и капиталова
структура на фирмата
.
ПРИЛОЖЕНИЕ № 1 .
Между раздел “А” и раздел”Б” от пасива на баланса има
винаги едно преливане на средства и съотношението между
собствения и чуждия капитал често се мени. От това преливане
се влияят и материалните ценности в групите на актива на
 53

баланса и лесно може да се установи степента на насищане с

чужд капитал .

ПРИЛОЖЕНИЕ № 2 .
Анализът на баланса трябва да продължи с проучване и
съответни оценки на показателите за ликвидност. Тя се
установява като съотношение между кратоктрайните активи и
текущите пасиви, взети от баланса на “Мелничен комбинат”
ЕАД-гр.София.
Към първите се числят материалните запаси, вземанията и
финансовите средства, а към текущите пасиви краткосрочните
задължения и краткосрочните заеми отразени в раздел “Б” на
пасива на баланса. От съпоставката на сумите на краткотрайните
активи и текущите пасиви се установява коефициента за обща
ликвидност.

Коб.л. = Кратоктрайни активи = 15 258 757 = 1 , 0019

99 год Текущи пасиви 15 229 218

К об.л. = Краткотрайни активи = 667 430 = 1 , 1274

98 год. Текущи пасиви 591 989

ПРИЛОЖЕНИЕ № 3

От формулата за обща ликвидност се изхожда и за

установяване на останалите видове, чрез последователно
изключване на събираемите, а именно :
К бърза л. = Вземания + Финансови средства
 54

Текущ пасив

К бърза л. 99 г. = 1 128 005 + 2 533 825 = 0 , 2404

15 229 218

К бърза л. 98 г. = 288 399 + 230 435 = 0 , 8764

591 989

Получената стойност за бърза ликвидност 0,2404 е повече

от четири пъти по- малка от стойността на коефициента за обща
ликвидност.
Голямата разлика се дължи на големия относителен дял на
материалните запаси в краткотрайните активи, което снижава
много коефициента на бърза ликвидност.
“Мелничния комбинат“ може да покрие бързо под една
четвърт от своите текущи задължения. Както се вижда от
коефициента е доста под норматива.
Той има повече зает капитал в материални запаси \75,79
%\, а би трябвало да увеличи дела на вземанията си с \7 , 39 %\
и на финансовите средства \16 , 60 %\ .
Сравнението с предходната година показва влошаване на
коефициента с 0,6360 , което се дължи на: увеличение на
материалните запаси с 53 % \75, 79 % - 22,26 % \ , намаляване на
вземанията с 35, 8 % \ 43 , 2 % - 7,39 % \ и намаляване дела на
финансовите средства с 18% \ 34 , 5 % - 16 ,5 % \ .
Ако елиминираме ролята на вземанията и ликвидните ЦК за
уреждане на плащанията ние преминаваме към показателя за
абсолютна ликвидност .

К абсол.л.= Пар. ср.ва в лева + Пар. ср.ва във валута

Текущ пасив
 55

К абсол.л 99 г. = 2 532 991 + 834 = 0,1664

15 229 218

К абсол.л.98 г. = 230 260 + 175 = 0 , 3893

667 430

Показателя за абсолютна ликвидност е далеч от единица. С

наличните пари могат да се покрият една десета от наличните
краткосрочни задължения. Мелничния комбинат трябва да
увеличи абсолютния размер на относителния дял на финансовите
средства в краткотрайните активи най- вече за сметка на
материалните запаси. Сравняването му с предходната година
показва понижаване на коефициента.

ПРИЛОЖЕНИЕ № 4 .
Следващия показател обект на нашето внимание е
показателят за обръщаемост на капитала, който е съотношение
между нетните приходи от продажби на фирмата и общия
капиталов ресурс .

Обк. = Нетните приходи от продажби = 36 985 989 =

Общ капиталов ресурс 19 559 679

= 1 ,89 пъти .

Периода на обращаемост на капитала може да се изчисли

посредством :
Прод.на Обк = 360 = 360 = 190 дни
Обк 1,89
 56

Така изчисляваме годишната обращаемост на капитала .

получения резултат дава добра оценка, защото обращаемостта е
по- голяма от единица, а продължителността е около 6 месеца.

Анализа на оборотния капитал е също така много важен

при анализа на баланса.

Оборотния капитал представлява разлика между

краткотрайните активи \материални запаси, вземания и
финансови средства\ и краткосрочните задължения\ задължения
към доставчици, задължения към бюджета, задължения към
персонала и т.н.\.
Тази разлика представлява брутния оборотен капитал \
БОК\.

Нетния оборотен капитал \НОК\ се получава като

лразлика между БОК и Краткосрочните заеми .

БОК = 15 258 757 – 1 219 923 = 14 038 834

НОК = 14 038 834 – 14 009 295 = 29 539

Оборотния капитал е в пряка функционална зависимост от

нетния приход от продажби посредством стойностите на
вземанията, материалните запаси и паричните средства. Ето
защо, най- често използваме отношението между нетните
приходи от продажби и оборотния капитал за да се измери
 57

ефективността от използването на оборотния капитал, за да се

получи печалба:

К опер.кап. = Нетния оборотен капитал = 29 539 =

Нетните приходи от продажби 36 985 989

= 0 , 0008

Следващия коефициент отразява броя на кръгооборотите,

които извършва оборотния капитал. Коефициента на
обращаемост на оборотния капитал е съотношение между
нетните приходи от продажба и сумата на краткотрайните активи
.

К обр. на об.к. = Нетните приходи от продажби

Сумата на краткотрайния актив

К обр.на об.к.99 г. = 36 985 989 = 2 ,42

15 258 757

К обр. на об.к.98 г. = 4 573 355 = 6 , 85

667 430

Периода на обращаемост на оборотния капитал е

съотношение между дните на отчетния период и коефициента на
обращаемост на оборотния капитал .

К обр.на об.кап.в дни = 360 = 52 дена

6,85
 58

Ефектът от изменението на обращаемостта на оборотния

капитал, зает в текущи активи се изразява в сумата на
освободения или допълнително ангажирания капитал. Използва
се формулата :

Е = П2 х \ До 2 - До 1 \
Дп

Където :
Е – ефектът от изменение на обращаемостта ;
П2 – продажбите през текущия период ;
До2 и До1 – съответно дните на обращаемостта през
текущия и базисния период ;
Дп – дните на периода ;

Е = 36 985 989 \ 149 - 52 \ = 9 246 497

360

Забавянето на обращаемостта води до допълнително

ангажиране на капитал в размер на 9 246 497 лв .

Коефициента на натовареност на оборотния капитал е

реципрочен на коефициента на обращаемост. Изразява
отношение между наличността на краткотрайни активи към
нетните приходи от продажби :

К натовареност = Сума на краткотрайните активи

Нетните приходи от продажби

К натовареност = 15 258 757 = 0 , 41

 59

99 г. 36 985 989

К натовареност = 667 430 = 0 , 146

98 г. 4 573 335

Получения резултат ни дава информация колко оборотен

капитал е ангажиран в производството на единица изделие. За 97
година в производството и реализацията на сто лева продукция
са ангажирани 41,25 лв., а за 96 г. – 14 , 6 лв. оборотен капитал .
Показателя за обращаемост на материалните запаси е
също много важен за успешното осъществяване на финансовия
анализ, защото материалните запаси изразяват най-
неликвидната част от краткотрайните активи.
Показателя изразява отношението между нетните приходи
от продажби и средната наличност на материалните запаси.
За конкретния случай приемаме като средна наличност на
материалните запаси сумата на материалните запаси .

К обр. на МЗ = Нетните приходи от продажби

Средния размер на матер. запаси

К обр. на МЗ 99 г. = 36 985 989 = 3 , 2 \ пъти \

11 596 927

К обр. на МЗ 98 г. = 4 573 355 = 30 ,8 \ пъти \

148 596

Периода на обращаемост изчисляваме като отношение на

дните на анализирания период към коефициента на обращаемост
на материалните запаси .
 60

К обр. на МЗ в дни 99 г . = 360 = 113 дни

3,2

К обр. на МЗ в дни 98 г. = 360 = 12 дни

30,8

Показателя показва забавяне на обращаемостта със 101

дена, негативно влияние оказва увеличаването на средната
наличност на материалните запаси .
За да определим доколко трябва да чакаме докато
вземанията се трансформират в пари използваме коефициента
за обращаемост на вземанията .

К об. Вз. = Нетните приходи от продажбите на кредит

Средния размер на вземанията

Конкретно за текущия анализ на “Мелничен комбинат” ЕАД

– гр. София приемаме всички продажби като на кредит, а за
среден размер на вземанията сумата на вземанията:

К об. Вз. = 36 985 989 = 32 , 79

99г. 1 128 005

К.об.Вз. = 4 573 355 = 15 , 86

98г. 286 399

К вз. В дни = 360 = 11 дни

99 г. 32, 79

К вз. В дни = 360 = 22 дни

98г. 15,86

Показателя показва подобрение на събираемостта на

вземанията с 11 дни .
 61

Един от основните показатели за финансова автономност е

показателя за платежоспособност. Както знаем използва се
следната формула :

К платежосп. = Собствения капитал

Привлечения капитал

К платежосп. 99 г . = 4 366 461 = 0 ,2867

15 229 218

К платежосп. 98 г. = 683 715 = 1 , 1549

591 989

Коефициента за платежоспособност на текущия период е

малко под норматива от 0,33, което сигнализира за
необходимост от известно увеличение на собствения капитал
или намаление на задълженията. Трябва да се обърне внимание
на факта , че коефициента намалява с около 75 % в сравнение с
предходния период, което говори за влошаване на финансовата
самостоятелност на фирмата .
Реципрочен на горепосочения коефициент е показателя на
обща задлъжнялост. Илюстрира се посредством следната
формула :

К задлъжнялост = Привлечен капитал

Собствен капитал

К задлъжнялост = 15 229 218 = 3 , 4878

99 г. 4 366 461

К задлъжнялост = 591 989 = 0 , 8658

 62

98 г. 683 715

Друг показател от тази група е показателя за покритие на

дълготрайните активи със собствен капитал . Той е
съпоставка между собствения капитал и сумата на
дълготрайните активи .

К покр. на ДА със СК = Собствен капитал

Дълготрайни активи

К покр. на ДА със СК 99 г . = 4 366 461 = 1 , 01

4 335 538

К покр. на ДА със СК 98 г. = 683 715 = 1 , 13

606 890

Общия норматив е спазен – коефициента трябва да е

минимум единица. Наблюдава се намаляване в сравнение с
предходната година. Това води до по – висока рентабилност, но
не съществува оборотен капитал въплътен в материали, стоки и
краткотрайни активи.
Основна роля при анализа играе още един показател, а
именно коефициента за финансиране на краткотрайните
активи с оборотен капитал. Намира израз посредством
следното отношение :

К покр. на КА със ОК = Оборотен капитал

Краткотрайни активи

К покр. на КА със ОК 99 г . = 29 539 = 0,002

15 258 757
 63

К покр. на КА със ОК 98 г. = 75 411 = 0 , 11

667 430

Ниското равнище на показателя е признак за финансови

трудности. Коефициента за финансиране на краткотрайните
активи е доста слаб, което изисква допълнителни условия за
увеличаване на финансовата автономност чрез увеличаване на
оборотния капитал, увеличаване на дългосрочните заеми и
намаляване на материалните запаси.
Централен въпрос при анализа на финансовото състояние е
установяването на рентабилността. В най- общ план тя е
показател за доходността на капитала. Определя се чрез
съпоставяне на получените стопански резултати и използваните
средства. Като резултат на стопанската дейност най- често се
използва брутния или нетния доход, а като използвани средства
– капитала на предприятието.
Брутния резултат се установява поотделно за типичната
дейност на предприятието, финансовите и извънредни операции,
чрез съпоставянето на съответните раздели от дясната и лявата
страна на отчета за приходите и разходите преди облагането на
финансовия резултат . Нетния стопански резултат се получава
като се приспадне данъка върху печалбата .
Въз основа на отчета за приходите и разходите могат да се
изчислят :

ПРИХОДИ – РАЗХОДИ = 163 260

ПРИХОДИ ОТ ДЕЙНОСТТА – РАЗХОДИ ОТ ДЕЙНОСТТА =1 759 930
ФИНАНСОВИ ПРИХОДИ – ФИНАНСОВИ РАЗХОДИ = 1 399 349
ИЗВЪНРЕДНИ ПРИХОДИ – ИЗВЪНРЕДНИ РАЗХОДИ = - 74 033
 64

Основни показатели при анализа на финансовото

състояние на фирмата са:
 брутна рентабилност на дейността
 рентабилност на финансовите операции
 рентабилност от извънредните операции
Изчисляват се поотделно чрез съпоставянето на брутния
резултат и използвания капитал, брутен резултат от финансовите
операции и капитала и резултат от извънредните операции и
капитала. Казаното може да се илюстрира както следва:
Брутна рентаб. от дейността 99 г. = 1 759 930 = 0,09
19 595 679

Брутна рентаб. от дейността 98 г. = 432 664 = 0 , 34

1 275 704

Мелничния комбинат влошава рентабилността от дейността

си с 0,24 \0,34 – 0,09\. Следва да се анализират факторите ,
довели до това.

Рентаб. на фин.операции = - 1 399 349 = - 0 ,07

99 год . 19 595 679

Рентаб. на фин.операции = - 500 982 = - 0 , 33

98 г. 1 275 704

Величината е отрицателна. Причините за това са

прекомерната степен на краткосрочните заеми от търговските
банки, високото равнище на лихвените проценти за заемите за
периода и прочие .
 65

Рентаб. от изв. операции 99 г. = - 74 033 = - 0, 004

19 595 679

Рентаб. от изв. операции 98 г. = 3 982 = 0, 003

1 275 704

От сравняването на показателя с този от предходната

година се вижда, че той от положителна величина се е превърнал
в отрицателна.
Може да бъде изчислена и рентабилността на продажбите,
като отношение на брутния финансов резултат към нетните
приходи от продажб :

Рентаб. на продажбите : Брутния финансов резултат

Нетни приходи от продажба

Рентаб.на продажбите 99 г.= 286 548 = 0,0077или 0,77%

36 985 989

Рентаб. на продажбите 98 г. = 5 251 = 0,0011или 0,11 %

4 573 355

От получените резултати е видно, че рентабилността на

приходите от продажби се увеличава с 0,66 .
Посочените по- горе показатели елиминират влиянието на
данъчната система за облагане на финансовия резултат.
В показателите за рентабилност на активите, рентабилност
на собствения капитал и рентабилност на привлечения капитал,
се включва влиянието на данъчната система .
Показателя за рентабилност на активите е съотношение
между нетния финансов резултат и реалните активи .
 66

Рентаб. на активите = Нетния финансов резултат

Реалните активи

Рентаб. на активите 99 г. = 163 260 = 0, 0083

19 585 679
Рентаб. на активите 98 г. = - 7 561 = - 0, 0059
1 274 320

Рентабилността на собствения капитал може да изчислим,

чрез следната формула :

Рентаб. на Соб.кап. = Нетния финансов резултат

Собствения капитал

Рентаб. на соб. кап. 99 г. = 163 260 = 0, 0374

4 366 461

Рентаб. на соб. Кап.98 г. = - 7 561 = - 0 , 0111

683 715

Вижда се че: рентабилността на собствения капитал се е

увеличила под влияние на увеличението на собствения капитал и
финансови резултати .
Рентабилността на привлечения капитал е съотношение
между нетния финансов резултат и сумата на привлечения
капитал :

Рентаб. на привл. Кап. = Нетния финансов резултат

Привлечения капитал

Рентаб. на привл. Кап. = 163 260 = 0, 0107

99 г. 15 229 218
 67

Рентаб. на привл. Кап. = - 7 561 = - 0, 0128

98 г. 591 989

Рентабилността на привлечения капитал също се е

увеличила. Това е породено от увеличението на привлечения
капитал и финансовия резултат.
Резултатите от анализа на горните показатели за
рентабилността показват: че на фона на една благоприятна
капиталова структура и една правилно подбрана асортиментна
структура на производството и услугите фирмата има
възможност в следващите периоди значително да подобри
ефективността на инвестирания капитал.
За да завършим анализа на финансовото състояние е
необходимо да се направи анализ на ефективността от дейността
на Мелничния комбинат. За тази цел се изчисляват следните
съотношения:

Коефициент на ефективност на разходите общо :

К ефективност на разх. = Приходи – общо

Разходи – общо

К ефективност на разх. 99 г. = 39 162 058 = 1,0042

38 998 798

К ефективност на разх. 98 г. = 4 727 028 = 0, 9984

4 734 589

Изводите, които може да се направят, са че ефективността

на всеки 1 лев разходи расте с 0,0058 лв. , нарастването на
 68

приходите е по- бързо от разходите, динамиката на коефициента

сочи приоритет на ефективността на разходите.
Коефициент на ефективност на разходите за дейността :

К ефек. на разх. за дейн. = Приходи от дейността

Разходи от дейността

К ефек. на разх.за дейн. 99 г. = 39 030 085 = 1, 0472

37 270 155

К ефек. на разх. за дейн. 98 г. = 4 644 906 = 1 , 1027

4 212 242

От получените резултати се констатира, че ефективността

на всеки 1 лев намалява с 0,0055 лв., нарастването на
приходите е по- бавно от разходите, динамиката на
коефициентите сочи приоритет на ефективността на приходите.
Коефициент на ефективност на приходите общо :

К ефек. на прих. = Разходи - общо

Приходи – общо

К ефек. на прих. 99 г. = 38 998 798 = 0,9958

39 162 058

К ефек.на прих . 98 г. = 4 734 589 = 1 , 0016

4 727 028

Коефициент на ефективността на приходите от

дейността:

К ефек.на прих.от дейн. = Разходи за дейността

 69

Приходи от дейността

К ефек. на прих.от дейн. 99 г. = 37 270 155 = 0,9549

39 030 085

К ефек. на прих.от дейн.98 г. = 4 734 589 = 0, 9069

4 727 028

Всички горепосочени суми са в хиляди лева .

Изчисляването на посочените показатели и извършването
на финансов анализ на тяхната основа създава условия за
вземане на правилни управленски решения при формирането на
финансовата политика на фирмата .

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Бурното развитие на икономическите процеси при прехода

от централизирана икономика към свободно пазарно стопанство
индуцира нарастване на изискванията към фирмите и техните
мениджъри. При това положение всяка една стопанска единица
трябва да държи сметка за настъпилите технологични и
технически изменения и да организира дейността си на база на
 70

достигнатото от най- напредналите. Всяка дейност всяко

производство трябва да се разглежда и оценява през призмата на
неговата ефективност и конкурентноспособност .
Многообразието от методи и инструменти на финансовия
анализ, го превръщат в първостепенен фактор за определяне на
бъдещото развитие на фирмата. Това е така, защото чрез
анализа се предвиждат и предотвратяват опасностите, с които
фирмата се сблъсква по пътя на своето развитие.
Фирмата като градивен елемент на пазарното стопанство не
функционира изолирано от заобикалящата я среда. Върху нея
оказват влияние всички макроикономически и отраслови
фактори. В тази насока финансовия анализ се определя като
ежедневна дейност, намираща израз в редица проучвания,
насочени към фирмата и обкръжаващата я среда.
Приложението на инструментариума на финансовия анализ
дава възможност, чрез изчисляването на съотношения и
коефициенти да се извърши своевременна диагностика на
финансовото състояние на фирмата и да се вземат необходимите
решения.
Финансовия анализ е насочен към предпазване на фирмата
от неплатежоспособност и изпадане в несъстоятелност.
Неплатежоспособността пречи за нормалното изпълнение на
производствените задачи и е условието на лоша ликвидност с
произтичащите от това последици за фирмата.
Трябва да се подчертае, че анализа на финансовото
състояние на дадена фирма трябва да е насочен не толкова към
миналото и настоящето, преди всичко към бъдещето развитие на
фирмата, към разкриване на пътищата за траен прогрес.
От така направения анализ виждаме че:
 71

 Дела на кратокрайните активи е по- голям от тази на

дълготрайните активи(имуществена структура);
 Ако в условията на централизирано стопанство
собствения капитал бе идеалният вариант, сега в
условията на пазарно стопанство това схващане е
коренно променено и решението на проблема се търси
в оптималното съчетание на собствен и чужд капитал.
Голямо значение оказва лихвения процент, валутните
курсове, инфлационните явления, данъчната
политика, международните връзки и прочие;
 Показателя за обща ликвидност намалява в сравнение
с преходния период . Получения резултат е малко над
единица, което говори, че фирмата може да погасява
текущите си задължения с разполагаемите
краткотрайни активи. Под внимание трябва да се
вземе факта, че при равенство между краткотрайните
активи и текущите задължения всяко едно смущение,
което може да настъпи в резултат на забавяне на
обръщаемостта или унищожаване на даден елемент от
актива ще предизвика парични затруднения във
фирмата по отношение на финансирането на текущите
потребности;
 Рентабилността на приходите от продажби се е
увеличила;
 72

Счетоводно – балансовите данни показват общо увеличение

на активите на предприятието \+181319975\.
Най – съществено е влиянието на увеличението на
краткотрайните активи \+ 14591327\.
В структурно отношение намалява относителния дял на
дълготрайните активи и се увеличава делът на краткотрайните
активи . Като правило това е предпоставка за добра финансова
маневреност на предприятието и дава възможност за по- гъвкаво
регулиране при евентуални конюктурни отклонения в
икономиката.
Анализът на главните показатели, характеризиращи
активите на предприятието показва абсолютно и относително
увеличение на краткотрайните активи.
Дълготрайните активи нарастват абсолютно, но намаляват
относително .
Абсолютният размер на дълготрайните активи се увеличава
главно поради нарастването на материалните дълготрайни
активи \+ 3686603\.
Абсолютното и относителното увеличение на
краткотрайните активи се обуславя от ръста на материалните
запаси с около 47, 7 %.
Определен интерес представлява величината и динамиката
на собствените активи на предприятието.

ПОКАЗАТЕЛИ Преходна Текуща Отклонени

година\лв\ година\лв\ е \лв\
 73

1.Обща сума на
активите 1275704 19595679 18319975
2.Получени
заеми,задължения и
финансирания 452305 14009295 13556990
Активи за сметка на
собствения капитал 823399 5586384 4762985

Анализът показва общо увеличение на размера на активите

на предприятието.
След като общата сума на активите се намали с размера на
получените заеми, задължения и финансирания, се получава
величината на активите за сметка на собствен капитал.
По същество това са собствените активи на предприятието.
Собствените активи са се увеличили значително през
отчетния период \ + 4762985\ .
 74

ПРИЛОЖЕНИЕ № 2

“Мелничен комбинат“ ЕАД – гр. София притежава ниска

капиталова структура при съотношение 22,28 % собствен
капитал и 77,72 % чужд капитал .
Тази структура е неизгодна и много рискова .

ПРИЛОЖЕНИЕ № 3

Ако не разполагаме с други данни, намаляването на

ликвидността по сравнение с 98 година може да означава
отслабване на възможността “Мелничен комбинат- София” да
посреща своите текущи задължения.
В края на 99 година комбинатът притежава 1,0019 лева
текущи активи , с които покрива всеки лев текущи пасиви в
сравнение с 1,1274 лева в края на 1998 година .
 75

ПРИЛОЖЕНИЕ № 4

Нито един от коефициентите за ликвидност взет поотделно

не може да осигури достатъчно информация, въз основа на която
да се съди дали комбинатът е в състояние да посрещне своите
текущи задължения навреме.

Коефициентът за абсолютна ликвидност показва, че

“Мелничен комбинат – София” разполага с 0,1664 лв. в брой за
да посрещне всеки лев от текущите си задължения.
Коефициентът за бърза ликвидност показва, че фирмата
разполага с още 0,074 лв. \0,2404 – 0,1664\ вземания на всеки
лев от текущите си задължения, които трябва да бъдат събрани
за период от 11 дни \виж изложението за обращаемостта на
вземанията\.
По този начин, финансовите средства плюс вземанията ще
могат да осигурят 0,2404 лв. в срок от 11 дена за да се покрият
текущите задължения.
В допълнение, коефициентът от 1,0019 лв. показва, че
материалните запаси са 0,7615 лв. на всеки лев от текущите
задължения \ 1,0019 – 0,2404 \ .
 76

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА :

1 . Burton A. Kolb , Richard F. De Mong , Principles of

Financial Management , Homewood , IL 1988 .

2 . Verlyn D . Richards , Eugene J . Laughilin , Financial

Management , 1990 .

3 . Николов Н. , Финансов анализ , Варна , 1996 .

4 . Тимчев М., Финансово – стопански анализ , София ,

1999 .

5 . Адамов В. , Захариев А. , Финансов анализ , Велико

Търново , Абагар , 1995 .

6 . Дичев Д. , Ненков Д . , Финанси на съвременната

фирма , София .

7 . Петров Г . , Основи на финансите на фирмата ,

София, 1997 г.