УНИВЕРСИТЕТ ПО

АРХИТЕКТРУРА, СТРОИТЕЛСТВО
И ГЕОДЕЗИЯ

Строителен факултет
Катедра „Организаци и икономика на строителството”

КУРСОВА ЗАДАЧА

По:

ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО

СТРАТЕГИЯТА КАТО КОНЦЕПЦИЯ

ВИДОВЕ ФИРМЕНИ СТРАТЕГИИ

РЕАЛИЗАЦИЯ НА ПРЕДПРИЕМАЧЕСКАТА СТРАТЕГИЯ

Специалност: Управление в строителството

Изработил: Иван Иванов Кирчев, Фак.№ 84

Проверил: гл.ас. д-р инж. Мариела Милачкова

Гр. София

2021/2022

1
Съдържание:

 Увод
 Изложение
 Заключение
 Библиография

Увод

Съвременните производствени процеси са сложни и динамични. Това се дължи на

липсата на достатъчно енергийни ресурси , проблеми с екология и също така и от големият
научно – технически прогрес. Пазарите се глобализират , конкуренцията се увеличава , търсят се
все по качествени продукти и услуги. Фирмите използват стратегиите си за иновации , за
маркетинг , за привличане на капитали , за управление на иновационните си процеси и т.н.

Думата стратегия е с древно гръцки произход, която в буквален смисъл

означава водене на войски. Първоначално се е използвала във военната сфера , с времето тя е
навлязла и в икономиката , политиката , техниката , социологията и др.

В икономиката и по точно във фирмата стратегията се отнася до социалната мисия ,

глобалните и системообразуващи цели. Разработването на стратегии е скъпо струваща
управленска дейност , но без фирмени стратегии фирмите рискуват да не могат да се адаптират
към променящият се пазар.

Стратегията на фирмено ниво служи за стратегическо позициониране на цялата

стопанска организация на националния пазар. Тя определя общите насоки на развитие на
нейната дейност, фирмената стратегия акцентира върху видовете бизнес, които ще се развиват в
перспектива съобразно наличния потенциал и конкурентните позиции. Тя създава условия за
съгласуване и координиране на действията, свързани с различните бизнес стратегии.

В началото на 21 век се очертава безпрецедентна трансформация на обществата.

Съществени изменения настъпват в концепциите за организацията, вижданията за тяхната
мисия и култура. Променят се начините на управление. Заговаря се за стратегически

2
мениджмънт, който става водещ във всички процеси на управление. През 80-те години на
миналия век се очертават основите на концепцията за стратегическия мениджмънт, който
утвърждава нова област – бизнес стратегиите.

Всяка търговска фирма се бори за оцеляване, стабилизиране, разширяване на дейността

си, побеждаване на конкуренцията. Единственият правилен път за постигане на тези резултати е
внедряване на стратегическо мислене и управление.

Изложение
Стратегията на фирмата е науката и умението за използване на всички вътрешни
сили на организацията, за да се достигат успешно, т.е. печелившо поставените цели и
задачи в условията на конкуренция.

Изборът на стратегия е много важен и отговорен етап в стратегическото планиране и е

един от най-трудните.

Според Б. Хендерсън, идеята за стратегия се свързва с конкурентното предимство.

Според него, конкурентното предимство е функция на стратегията и поставя фирмата в по-
добро положение спрямо нейните конкуренти. Двама конкуренти не могат да съществуват
съвместно ако правят бизнес по един и същи начин. Всеки трябва да мисли различно и това
определя основата на всяко фирмено предимство – способността на фирмата да се диференцира
и така да създава и предоставя повече стойност на клиентите си, сравнено с конкурентите.
Реализирането е свързано с ясната оценка на фирмата за това какво прави и за това какво иска
да бъде, да постигне и най-важното фокусиране върху начина, по който може да реализира
целите си.

Според друг автор Молтке, стратегията, както и всяко изкуство, не се получава по

рационален, а по емпиричен път: ,,Въпросът се свежда до това, в мъглата на несигурност,
породена от конкретна неясна ситуация, да се оцени правилно даденото, да се разкрие
непознатото, бързо да се вземе решение и след това да се действа със замах и целенасоченост’’.
Така стратегията се превръща в изкуство, на което служат много науки. Тъй като състоянието на
всяка фирма е уникално, стратегията й трябва да бъде ,,шита по мярка’’, така че да отговаря на

3
всички вътрешни и външни условия, които обуславят това състояние. Затова стратегическият
избор е силно специфичен за всяка фирма и фирмените стратегии се отличават една от друга.

Фирмената стратегия се определя като модел от цели, политики, програми, действия и

решения, които определят това, което е фирмата, какво тя прави и защо го прави.

Тези външни фактори поставят всяка фирма пред необходимостта да разработва

дългосрочни и краткосрочни стратегии, приложими на различни нива – корпоративно, бизнес и
функционално ниво и подготовка на конкретен план, който включва необходимите действия –
мисия, цели, разпределение на ресурсите, постоянен контрол и анализ на връзките на фирмата с
доставчици, дистрибутори, клиенти и изпълнители и това определя отличителните компетенции
на фирмата и нейните конкурентни предимства.

Особено важен аспект от стратегическото поведение на всяка фирма е постоянният

мониторинг на процесите протичащи във външната среда и бърза преоценка на стратегията,
когато това се налага. Следователно, успешното стратегическо поведение е резултат от
стратегическо мислене, което включва стратегическо управление и стратегическо планиране.

Следователно може да обобщим, че стратегията като дефиниция включва ясно

определена визия за бъдещето, цели, политики, програми, действия и решения, които определят
това, което е организацията, осигуряват ефективното разпределение и използване на ресурсите,
отличителните компетенции и постоянната им адаптация към промените във външната среда и
на тази основа реализиране на конкурентни предимства.

1. Видове фирмени стратегии

Стратегиите могат да бъдат квалифицирани по най-различни критерии: според

номенклатурата на продукцията, комбинацията ,,продукт-пазар’’, жизненият цикъл на
предприятието и др.

Има две основни класификации – с акцент на конкурентните преимущества (т.нар.

конкурентна стратегия) и стратегии свързани с развитието на фирмата.

1.1. Конкурентни стратегии – фирмената стратегия с формира преди всичко като

позиция спрямо конкурентите.

4
 Съществува мотото: ,,Без конкуренция няма нужда от стратегия’’. Дори най-високата
печалба, ускорените темпове на растеж или високо заплащане на труда още не означават успех,
ако не са резултат от ясна конкурентна позиция на фирмата. Целта на стратегията на фирмата е
заемането и запазването на водеща конкурентна позиция.

Съществуват пет основни фактора, определящи конкурентно способността на фирмата,

между които съществува връзка и те взаимно си влияят:

 цена,

 качество,

 технология,

 иновация,

 време.

Конкурентни стратегии са известни като типови стратегии. Изведени са от практиката

след обобщаване характеристиките на различните фирмени стратегии. Тази типизация е условна
и не бива да бъде задължителна, а да се използва само за насочване и структуриране на
мисленето.

Таблица 1-Видове конкурентни стратегии

1. Стратегия на Известна е като стратегията на ниската цена - заради по-ниските

лидерството в си разходи, фирмата предлага своя продукт/услуга/ на по-ниска
разходите цена. Такава фирма притежава силни вътрешни страни в някои
компонентите - евтини ресурси, сигурни доставчици, съвършена
технология, висококвалифициран персонал, отлична организация
на производството, разработени пазари и дистрибуторски мрежи.
Стратегията на лидерството е особено успешна, когато:
 става въпрос за стандартизирани продукти/услуги/;
 купувачите не обръщат голямо внимание на
продуктовото разнообразие или продуктите/услугите/
се използват за едни и същи цени;

5
  възможен е избор между повече конкуриращи се
оферти;
 цената има решаваща конкурентна сила;
 големият пазарен дял допуска и големи количества за
реализиране на всеки един от продавачите.
Строителни фирми, които отговарят напълно на петте изисвания
са фирмите, тясно специализирани в един вид работа и тези, които
изпълняват няколко технологични процеси, чиято крайна
продукция е завършен етап от строителството.

Фирмата избира един или два елемента от предлагания продукт

/който повече потребители намират за важен/ и посреща
потребителските изисквания за този елемент по уникален начин.
Стратегията на диференциацията има смисъл когато
2. Стратегия на потребностите на клиентите са различни и могат да бъдат
диференцията задоволени с един стандартизиран продукт. Диференциацията
/отличаване на може да бъде осъществена на основата на:
фирмата от  активна промоция и рекланма;
нейните  географски зони на концентрация или разпръснатост на
конкуренти/ клиентите;
 специфични потребности на различните категории
купувачи по отношение на техните изисквания за
качество.

Изразява се във въвеждането на непрекъсната иновация от страна

на фирмата/доколкото иновацията е вид качество/. Основната
3. Иновационна
предпоставка е, че потребителите винаги желаят и търсят нови
стратегия
продукти и нови начини за използване на старите продукти.
/разновидност на
Затова трябва да се излезе срещу тях с прилагането на
деференциацията/
непрекъснати иновации в най-различни области.

6
 Изразява се в специализиране в тесен предмет на дейност в
производството на продукти, предназначени за определен кръг
потребители. Подходяща е за малки фирми, защото ги защитава от
4. Стратегия на конкуренцията на големите производители в определена пазарна
специализацията ниша. Успехът на тази стратегия е в избора на специализацията,
(стратегия на основан на уникален технически опит, особена търговска марка и
фокуса). т.н. Това се осъществява чрез много тясна специализация или чрез
разделянето на пазара на части. За малката фирма обслужването
на отделен сегмент е единствената възможност за оцеляване в
конкуренцията с по-големите.

 офанзивна – разработват се действия, насочени към

конкурентите на пазара - фронтален щурм на най-
силните страни на конкурента, щурм на най-слабото
място, едновременен натиск на няколко фронта и т.н.
5.Стратегии,  дефанзивна – основава се на способността на фирмата
засягащи за бърза адаптация на асортимента към изискванията на
отношението на предлаганите продукти по отношение на иновационния
фирмата спрямо процес;
конкурентите  традиционна – чрез дребни усъвършенствания фирмата
се противопоставя към новите изисквания на пазара;
 опортюнистична – активиране на продажбата с
помощта на цените.

1.

1.2. Стратегии свързани с развитието на фирмата. Фирмата минава през четири

основни фази: растеж, разрастване, неустойчивост (нестабилност) и криза.

7
Таблица 2-Видове стратегии свързани с развитието на фирмата

 проникване на пазара - водещата стратегия е

насочена към постигане на растеж на
съществуващите пазари чрез увеличаване на
пазарния дял - прилага се успешно при
наситени пазари;
 развитие на продуктите/услугите – прилага се
стратегия за обслужване на съществуващите
пазари, на новосъздадени или съществено
усъвършенствани продукти/услуги;
 развитие на самия пазар – стратегия за търсене
1. Стратегии на на нови пазари за своите продукти или услуги;
растежа  диверсификация – изразява се в едновременно
навлизане в нови пазари и предлагане на нови
продукти. Диверсификациите са няколко вида:
концентрична - производство на нови продукти
по използвана във фирмата технология/;
вертикална - насочена е към завземане на
продукцията на доставчиците; хоризонтална –
започва се производство на нови продукти,
предназначени за същите потребители;
корпоративна – навлиза се в нови пазари с нови
продукти, несвързани с текущото производство
и технология.

2. Стратегии  Ограничен ръст – формулират се цели от

характеризиращи достигнатото равнище, коригирани с ръста на
разрастването на инфлация.
фирмата:  Интензивен ръст – чрез стратегия на активиране -
резултатите от вътрешния анализ са доказали, че

8
 фирмата притежава достатъчно собствен
капацитет, който трябва да бъде използван
пълноценно.
 коопериране /с две или повече чужди предприятия/
 придобиване.

Те са насочени към запазване на достигнатите позиции,

т.е. основават се на дефанзивно отношение към
очакваните промени. Или докато при стратегиите на
растежа, фирмата се стреми да стане и да остане лидер, то
при тези стратегии се опитва да следва лидера, както
3. Стратегии за
технологично, така и в чисто пазарните и финансовите си
стабилност
операции. Това е отбранителна стратегия, която се състои
в ограничаване на рисковете и в запазване на ползите от
създадения вече физически капацитет и от заетите
позиции в съответното пространство.

С тях се цели да се спре спадът на продажбите и спада на

приходите на фирмата и същевременно да бъде
стимулирано създаване на условия за възобновяване на
4. Стратегии за растежа. Те са актуални докато фирмата се намира във
преодоляване на фаза на нестабилност.
трудности (за Основните действия от тази стратегия са: смяна на
оздравяване). висшето ръководство и избор на твърд и централизиран
стил на управление, намаляване/или пренасочване на
активите/, намаляване на разходите.

5. Стратеги на Най-подходящи за онези фирми, които се намират за един

оздравяване продължителен етап на растеж между фазата на спад и
фаза на увеличаване на ефективността и оздравяване на
финансово-икономическото състояние.

9
 Продават се и/или ликвидират определени дейности или
6. Стратегии на части от фирмата, с което се намаляват общите разходи, а
деинвестиране и с получените средства се изплащат стари задължения и
свиване на бизнеса. дори е възможно да започне натрупване на инвестиции за
растеж и за повишаване на ефективността.

2. Реализация на предприемаческата стратегия

 В днешно време бързото развитие на приложните науки, техниката и технологиите,

динамиката в развитието на пазара и способността да се реагира адекватно на тях предопределят
успеха на фирмата. Тези, които успяват имат ясна цел и са достатъчно гъвкави да се адаптират
към промените на пазара. Фирмите без добре дефинирана стратегия губят ориентир и
развитието при тях е в застой.
Реализирането на предприемаческата стратегия се изразява в стратегически планове и
програми и условно преминавапрез два етапа:
 Съставяне на планове и програми за конкретизация и реализация на
предприемаческата стратегия
 Стратегическо изпълнение

2.1. Защо реализирането на стратегията е важно

Не случайно хората казват, че един добре изпълнен лош план е винаги по-добър от
лошо изпълнен добър план. Успешното реализиране на всяка стратегия се базира на някои
доказани в практиката истини:

 80% от нещо е винаги по-добре от 100% от нищо. Не чакайте перфектната възможност

или перфектната стратегия. Започнете днес, не търсете причина да отлагате. Не губете
време.
 Бъдете настоятелни. Не се отказвайте при първия появил се проблем.
 Бъдете гъвкави. Всички стратегии почиват на предположения и сравняване на целите
и постигнатите резултати поне на тримесечие, за да запази вярната посока.
 Всичко зависи от вашата решителност. Когато знаете какво искате да постигнете и
сте отделили средства за това, не правете компромиси. Ако искате да започнете
производството на нов продукт, намерете подходящите хора, суровини,
технология, техника.

2.2. Къде се реализира стратегията

Изпълнението на стратегията е процес, в който са въвлечени всички членове на екипа.

Ето защо екипността е от изключително значение. Трябва да има ефективна връзка между

10
екип, доставчици, подизпълнители и клиенти в ежедневните дейности. В същото време
трябва да следват поставените в стратегията цели, съобразявайки се с времевите рамки и
бюджета. От значение е и мотивацията, уменията, знанията и отговорностите на целия екип.
2.3. Как успешно се реализира фирмената стратегия

 Разбериране на разликата между стратегия, тактика и действия.

 Поставяне на междинни цели и следене на напредъка.
 Изпълнението на стратегията изисква всеобхватен и систематичен подход -търсене
връзката между реализираните проекти и следене доколко те допринасят за постигане
на поставените цели.
 Идентифициране на своя тактика за достигане на поставените цели.
 Пряко въвличане на всички работещи във фирмата, мотивиране и използване
пълноценно потенциала им.
 Осигуряване на адекватни ресурси - човешки, финансови, технически.
 Следене за изпълнението на задачите и търсете отговорност.
 Анализиране на резултатите и предприемане на промени.
 Изграждане на адекватна фирмена култура.

Заключение
Стратегическото мислене и планиране на интелектуалния, информационния и
човешкия потенциал стават все по-важни за развитието на фирмите и това прави фирмените
стратегии от особена важност за успешното им реализиране.
Целите на фирмените стратегии и иновационна политика са да бъде постигнато
развитие и конкурентни предимства на пазара чрез въвеждане на нови продукти, технологии
и техника за производство, доставка и дистрибуция, както и промени в организацията,
управлението и условията на работа. Фирмената стратегия включва различни компоненти:
материално-технически, трудов, финансов и информационен и зависи от вътрешната и
външна за фирмата среда.
Много малки и средни предприятия не разполагат нито с достатъчно човешки ресурси
и най-добрият начин да се възползват от иновациите е да се кооперират с външни
организации, университети и др. Дори тогава всяка фирма трябва да отдели адекватни
човешки и финансови ресурси за изпълнението на своята фирмена и иновационна стратегия.

11
Библиография:

Милачкова, М. (2018). Строително предприемачество - лекционни записки. София.

https://bg-ikonomika.com

http://www.cmpconsult.com

http://znanieto.net

https://accountant.blog.bg/

https://cpcp.mrrb.government.bg/cms/

12