Гр Фантастика Един-приятел

Åäèí ïðèÿòåë
Ôàíòàñòè÷íè
Âèäåíèÿ
1
Фантастика
СЪДЪРЖАНИЕ:
Дантевият “Рай” и модерната физика (фантастични паралели) ......2

Безсмъртна любов (автобиографичен разказ)..................................73
Ножът и ножницата........................................................................82
Горещи снегове (стихотворение) .....................................................91
Професии за резиденти (роман, част I)...........................................93
Нохир и Елика..............................................................................227
Приказка за Мариор и Квилена...................................................228
Легенда за Зорницата..................................................................249
Феномено......................................................................................275
Градояд.........................................................................................278
Огледала за обратно виждане....................................................280
Приказка за Аналом и Ноеила....................................................283
Десет милиарда катапулта..........................................................285
Геронтопрогностика.....................................................................288
Сарудин самодеец.......................................................................291
Подаръкът на Аир Маул..............................................................293
Апапите отново върлуват............................................................296
Приключенията на ринолоките...................................................299
Великата богиня...........................................................................302
Един сън.......................................................................................305
Антех и Матина............................................................................308
Изчадийни пръкноиди, бахосфери и тагорокосмоси................311
Голяма беля по глобовизията!....................................................314
Малкият брат и 13-ата врата......................................................318
Последни бомби, стрелби и десанти.........................................321
Странният учебник.......................................................................324
Културация от глухарчета...........................................................328
Изхвърлеци..................................................................................331
Хапчета за татуиране..................................................................336
Старият професор.......................................................................341
Приказка за глупавия цар и умния коняр...................................343
Корунд срещу диамант................................................................345
Мисия в Инфрания.......................................................................364
Дървото на живота.......................................................................391
Молитва за мир (детска пиеса)...................................................404
Феноменът "Астролония"............................................................451
Приказка за Друмник Сладкодумник..........................................533
Другата алея.................................................................................545
Тази нощ, на Венера....................................................................546
Деветата симфония.....................................................................562
2
ДАНТЕВИЯТ "РАЙ" И МОДЕРНАТА ФИЗИКА

ФАНТАСТИЧНИ ПАРАЛЕЛИ
19-24.ІV.1969 г., ул. "Данте" №3
Курсова работа на студент от І курс българска филология
при СУ "Климент Охридски", София, България

3
Сърцето и умът търсят хармонично рав-нове-

сие. Сърцето стана мислещо, умът - крилат.
Ражда се мислещата поезия.
Знае се, че Данте и Гьоте са мислели нестан-
дартно.Те демонстрираха на планетата ни моде-
лите на някакви странни, неизвестно откъде въз-
никнали светове. Ние мислим по-трезво и по-"ре-
ално" от тези чудаци. Кой знае: може би самите
те са дошли от други светове на нашата пла-
нета? Дошли са - и подриват корените ú. Рушат
самодоволството.
Едуардас Межелайтис
литовски поет
4
Колко е вярно, че най-добрите намерения често

са поръсени с няколко зърна лудост!
К. Фламарион
Главното сега е безумието. Радикални, нетра-

диционни, парадоксални и "безумни" - ето какви
трябва да бъдат идеите на бъдещето! Ние сме на
прага на още по-решително отказване от класи-
ческите основи, отколкото онова, което в пър-
вата четвърт на нашия век, сложи началото на
съвременната престава за веществото, полето,
пространството и времето.
Е. И. Парнов
И във физиката ясно туй се вижда,

и в метафизиката същото е то.
Данте Алигиери
"Рай" Песен ХХІV:
133-134
"Защо Данте е гениален? - Само затова, че в "Ад" той е ненадминат

поет, художник, архитект, фантаст и реалист? За това вече достатъчно е
писано. Има нещо друго. Преди всичко, Данте е гениален мислител. За
него се казва, че той е възстановил правото на поета (Vates) да открива
тайните на света. В това е революционното значение на Дантевата поема,
откриваща нови пътища за световната поезия". Това са думи на редак-
тора на "Божествена комедия" в изданието на руски език от 1968г.
И.Н.Голенишчев-Кутузов. Преводът е на М. Лозинский, изд. "Наука" - Мос-
ква). Счита се, че Лозински постига не само най-високо художествено, но и
почти автентично предаване на текста. В курсовата работа цитатите са на
руски език именно от това издание, тъй като по това време още липсваше
български превод на "Чистилище" и "Рай". В настоящия препис са подме-
нени с българските1, но при бъдещи преработки би трябвало да се вземе
за основа самият оригинал на Данте, с буквален превод.
1
На места преводът на български ("Божествена комедия". Превели от
италиански Иван Иванов и Любен Любенов. С., 1975 г.) е изменен от автора на
тази курсова работа, според текста на Лозински и по собствено усмотрение - б.а.
5
Още Балзак казва: "Вземете Данте! "Рай" - в смисъл на поезия, из-

куство, звучност, изпълнение - премного превъзхожда "Ад". Но "Рай" не
чете никой - именно "Ад" поразява въображението през всички епохи". А
точно в "Рай" - толкова много пренебрегвания, "реакционен", "слаб" и
"мистически" "Рай" - Данте излиза пред света като мъдрец, постигнал
преди шест века космогонични тайни, които могат да се обяснят само с
теориите на модерната физика! Тъкмо с това дълбоко, интегрално проу-
мяване същността на Битието, той и днес - и особено днес - прониква във
всички психически капиляри на жадния читател, чиито устни нерядко са
трагично напукани от сухотата на сеченията и частните случаи. Ако бе
само поет, Данте нямаше да е предвестник на универсалния творец. От
една свежа книжка ("Физиците се шегуват", 1968г.) научаваме следното:
"Попитали Давид Хилберт (1862-1943) за един от неговите бивши ученици.
"Ах, онзи ли - спомнил си Хилберт. - Той стана поет. За математиката той
имаше твърде слабо въображение…"
6
За да се доближим до Данте, би трябвало да познаваме и съвремен-

ната космология. Учени като Й.С.Шкловский и Д.А.Франк-Каменецкий
здраво "опариха" Опарин: "Може да се каже, че космическото вещество
съдържа водород и хелий, по маса около 99%, а по число на атомите - не
по-малко от 99.9%" ("Ядренная астрофизика", кн. 7/196). Това принуди те-
ории като Опариновата да се свият до оня нищожен процент или хилядна
част от Вселената, която им се полага - и то пак проблематично. Излиза,
че всичко в космоса е плазма, всичко е светлина!
Но това се отнася само до звездите - ще възкликне някой, - простран-
ството е тъмно! Радиоастрономията е на по-друго мнение: "Всички космо-
навти, връщайки се на Земята, казват, че небето е черно. Но ако те гле-
даха към него през радиоочила, щяха да видят светло небе. На вълна 15
метра небето сияе с яркост, стигаща до 100 000º, а на вълна 30 м. небето
е по-ярко даже от слънчевата корона, която, както е известно, има един
милион градуса температура. Черно петно на светъл фон - така се възп-
риема то на тази вълна. Слънцето закрива мощното радиоизлъчване на
небето (В. Гинсбург, "Новое в астрофизике космических излучений", сп.
"Наука и жизнь" 1/1964).
Нека сега влезем в "Рая" на Данте. Там всичко е светлина - безк-
райна, единосъщна, могъща, всеобгръщаща, всепроникваща светлина!
"Представата за пронизания от огън безкраен простор се съчетава у Данте
с друга поетическа представа - Космическият Океан - коментира Голениш-
чев-Кутузов на стр. 487-488 от цитираното издание на "Божествена коме-
дия". - Данте върви по стъпките на Дионисий Псевдо-Ареопагит, гръцко-
асирийски мислител от ІV-V век, съчетал доктрините на Плотин, Прокъл и
Библията. Значението на светлината, като източник на всяко знание, е
повлияло върху въображението на Данте. Обаче човек - твърди Псевдо-
Ареопагит - може да възприема силата на звездните еманации само в тех-
ните видими прояви, т.е. в материалната форма на светлината. Псевдо-
Дионисий счита светлината за основа на всички неща и същества, обаче
всяко явление, според него, проявява битието си поради специфичната
комбинация на пропорциите, свойствата и видовете, които се определят от
числата. Ако се разглежда един камък, размишлението открива, че той не
е друго, освен светлина в известна пропорция и известна разпростране-
7
ност. Цяла верига от движения образуват отделните светила, които възли-

зат към Универсалното Начало - към Върховния кръг на небесния огън.
Светлинната хармония на всички степени представя принципа на Прек-
расното: земната красота е само една от проявите на светлината. Според
силата на светлината, Данте строи своя система, многосмислено тълку-
ваща поезията".
61 Видях река от блясък да извива

сред брегове, сияещи в зари
и в багрите на пролет приветлива.
64 От струите излитаха искри

и кацаха по чашките червени,
по-ярки от пламтящ рубин дори;
"Рай", Песен ХХХ
8
Кутузов продължава: "В началото на първа песен от "Рай" Данте го-

вори, че е бил на онова небе, което е най-обилно проникнато от свет-
лина - т.е. в Емпирея. Светлината сияе в безпределните простори на
Вселената, но в различни степени. Данте утвърждава йерархията на
светлината - интелектуалното и духовно благородство."
Днес ние знаем, че слънчевата корона представлява поток от раз-

редена плазма, съставена от протони (водородни ядра), алфа-частици
(ядра на хелия) и тежки йони, които текат в плоскостта на еклиптиката и
обливат планетите. Тя предизвиква зодиакалната светлина. Темпера-
турата ú е от 300 000 до 1 000 000º. Обаче тази атмосфера от газова
плазма е много по-разредена и от най-високия вакуум, получаван в
земни лаборатории. Основната ú роля, изглежда, е да пренася маг-
нитни полета, имащи вид на гигантски мехури, в междупланетното
пространство. Така вижда нещата Ото Байндър в книгата си "Загадки
астрономии", стр.132("Мир", М. 1966).
Пренасящи се и преплитащи се магнитни полета… Вещество и

поле… Поле и вещество… Взаимно кръстосване и влияние… Спомена-
9
тият вече Франк-Каменецкий, на стр. 44 от същото списание, споделя:

"Особено удивително и непонятно е това, че в звездите с променливи
магнитни полета се мени и спектърът, т.е. видимият химичен състав". А
Данте обяснява:
Мощта на тези кръгове свещени,

- нали без майстор не кове чукът -
129 лежи в първодвигатели блажени.
Самият свод, що рой звезди красят
на Мъдростта е само отражение,
132 кръжащо по сияйния ú път.
И както вашата душа, пленена
от земна плът, която ú тежи,
135 все пак владее своята вселена -
така в звездите, щом се умножи
мощта на разума, добро разлива
138 и над единството си тя кръжи.
Способността създава всяка връзка жива
с планетата, която тя върти
141 и - също като вас - различна бива.
Мощта, с която тялото лети,
плод на омайна същност представлява
144 и, като радост в погледа, блести;
на всяко нещо тя лице дарява -
несходство в дух, не само в плътността.
147 Формиращо начало, тя създава
и тъмните, и светлите неща.
"Рай", Песен ІІ
Италианският професор Джорджио Пикарди проведе класическите си

експерименти, с които увенча търсенията на цяла школа химици. Той, със
своите асистенти, години наред се е занимавал с проблемите на химичес-
ката кинетика. В оптимални условия, при абсолютно еднакви показатели -
количества на реагиращите вещества, температури, налягания и пр. - той
10
предизвиква серии химически реакции и стига до крайно интересни резул-

тати: еднотипни реакции протичат с различни скорости, когато се провеж-
дат в различни дни и часове. Така той, подобно на руските си колеги, стига
до извода, че истинската причина за тези разлики са невидимите влияния
на Космоса: конфигурацията на небесните тела и, следователно, съчета-
нието на техните полета спрямо Земята във всеки момент са различни.
Щом тъй очевидно действа Космосът върху неорганичните вещества - зак-
лючава проф. Пикарди, - колко по-осезателно трябва да му се откликват
органическите системи!
После се стигна до слънчевите петна и фазите на Луната - и конкрет-
ното им влияние върху органическия и психическия живот на Земята. Ре-
гистрираха се периодични цикли на потиснатост, възбуда, на различни
нервни и емоционални състояния. През 1968г. се събраха кривите на три
слънчеви цикъла: 400, 80 и 11-годишен.
Пак италианец твърди, че е открил четири нови планети зад Плутон и

обяснява, че - според негови изчисления - гравитационните им сили се
11
били събрали през 10 379г. преди Христа (удивително съвпадение с дан-

ните на Платон!), което било причина за гибелта на Атлантида (в. "Пог-
лед", 23.12.1968,с.7).
Оказва се, че наистина космично, неорганично, органично и психично
са тясно свързани. Чрез звездите - казва Фламарион - говорят на душата
ни Безкрайността и Вечността.
А проникновението на Дантевата космогония и в този случай блести с
неоспоримата сила на поезията: плодовете на ума зависят изцяло от
склонностите, а те - от светилата ("Рай", Песен ХХVІ, ст. 127-128) - За да
откликне не само правата, но и обратната поетическа "теорема", след
цели 6 века, в струните на съвременната поезия:
Нали различно - право и обратно -

влияем си с небесните тела?
Аз ясно виждам пръста на Земята
в съдбите звездни, в райските дела!
Леонид Мартинов
***
И друга древна езотерическа традиция пронизва плътно третата част

на "Божествена комедия": всяко движение в рая се превръща не само в
светлина, но и в дивна реч и музика:
Видях венец от пламнали лъчи,

ограждащ мен и милата ми дона -
66 и чух от тях как сладко глас звучи.
...
Тъй много скъпоценности блестят
в огромния дворец на висините,
72 че те не могат да се изнесат:
те караха да пеят светлините.
...
Щом с песен ярките слънца свети
12
край нас трикратно в кръг се завъртяха,

78 звезда над полюс както се върти...
Дантевите светила, разбира се, не са само небесните тела: в рая све-

тят, излъчват музика и висшите същества - и то във възходяща градация,
според йерархическия чин. Но общият дух на неговия удивителен космос е
сроден с този на Питагор. Като четем великия флорентинец, ние чуваме
прословутата хармония на сферите, подчинена на всемирното съответст-
вие между идея, тон, число, цвят, звук, движение и форма. Италианецът
обаче обезсмърти тази идея не само като философ, но и като поет - и в
това е неговото незалязващо величие:
97 Каквато и мелодия прекрасна

духа ни на Земята да плени,
бих казал, че е гръм сред буря бясна,
100 пред лирата, която тук звъни,
обвивайки като венец сапфира,
с лазур обагрил тези висини.
"Рай", Песен ХХІІІ
Днес връзката между звук и цвят се изследва, коментира и импрови-

зира навсякъде. Появи се цветомузиката. Музиканти, поети и художници
отдавна говорят за субективна и обективна връзка между слухови и зри-
телни възприятия. Скрябин написа една част от симфония в цветове. Ня-
13
кои чувствителни личности, съзерцавайки дадена картина, казват, че баг-

рите ú се превръщат в музика. У някои музиканти тонът "фа", например,
често предизвиква представата за зелено. Но нека оставим субективните
твърдения и пак се обърнем към точните неща, този път в радиобиологи-
ята:
"Несъмнено, живата природа използва подобно предаване на инфор-
мация. И - може би - пернáтите чуват трелите на славея много преди гла-
сът на певеца да дойде до тях по обикновения начин. Перата му, като мик-
рофон, преобразуват песента в електромагнитни вълни и тя - със ско-
ростта на светлината - се разнася на огромни разстояния: теоретически,
из цялото космическо пространство!" (сп. "Техника молодёжи" 12/1968,
с.15).
Нека се насладим още веднъж на райската музика в ХІV Песен, преди

да припомним за един удивителен случай в Бюроканската обсерватория:
118 И като слушаш арфа, щом мощта

на много струни звънне многогласна,
дори да не разбираш песента,
121 Така за мен мелодия прекрасна
от блясъка на кръста се роди
и - без да схващам текста - ме прехласна.
14
Неволно в паметта изплува пак стихът: "…Когато пламтящата редица

от пеещи слънца" - и веднага човек де сеща за един уникален слънчев
хор, и то пак за един славей: "Учените започнали да долавят шумовете на
слънцето в 2,25 ч. Московско време. Изведнъж в тишината се разнесли
звуци, които - както твърдят изследователите - удивително напомняли пе-
енето на славей! Няколко минути по-късно цялото помещение на станци-
ята вече звъняло от един фантастичен космичен хор" (БТА "Наука е тех-
ника", 15.VІ.1965).
А преживяванията на космонавтите в Космоса и барокамерите на Зе-
мята преливат от подобни феномени. "По време на такива полети - приз-
нават летците - чувствата са откъснати от собственото тяло, сякаш се на-
мират на друго място. Към това се прибавят и слухови, и зрителни халю-
цинации"... "Това беше някаква протяжна, много приятна мелодия (много
подобна на японска музика), която ту се издигаше на много големи висо-
чини, ту се спускаше много ниско.
15
При това нейният характер беше неземен: прилича на онази музика,

която днес наричат "космическа"; или пък на онази, която представят в
цветове и изменящи се цветни гами"... "Следващия път тези слухови ха-
люцинации приличаха на органова музика в помещение с добра акустика.
Мелодията бе тържествена и много, много близка на душата ми. Напом-
няше за най-величествените минути от моя живот. И, заедно с това, лайт-
мотивът ú беше лека тъга - може би защото самата органова музика наст-
ройва тъжно и донякъде мистично…" …"Накрая се вляха гласове на деца
и в душата си изпитах такова върховно блаженство, че просто да не по-
вярваш. И всичко това - от някаква си песен... Ето каква омая ме сполетя!
("Психология и Космос", 1968г., стр. 188-192, книга от първия космонавт
М.Гагарин и В.Лебедев)
Още нещо: ако любителят на съвременната научна фантастика днес
се вглъби в "Чистилище" и "Рай" на Данте, той би изпаднал в законен въз-
торг, защото една малка смяна на някои термини би извела "Божествена
комедия" до и над всички колоси на този жанр. Ако темата тук не бе по-
тясна и включехме и фантастиката, стотици томове нямаше да стигнат!
Няма идея, в която Данте да не се дублира с нея или дори да не я изпре-
варва. Ако някой би заменил религиозната му терминология с научна, би
изникнала цяла нова школа в научната фантастика, с маса фанатизирани
почитатели... Е, няма да минем без позоваване и на фантасти, и на "кон-
тактьори", но все пак заглавието на тази курсова работа ни ограничава.
И така, най-качествените умове на столетието ни облитат времето и
пространството, микро и макро-света, проверяват цялата човешка култура
от най-дълбока древност до днес и търсят братя по разум от Космоса.
"Защо да не си представим - разсъждава Шкловский, - че дейността на
разумни, високо организирани същества, е могла да измени свойствата на
цели звездни системи - на цели галактики? Може би явленията, които се
наблюдават в ядрата на галактиките (включително и нашата) са свързани
с активната дейност на високоразвити цивилизации?" ("Вселенная, жизнь,
разум" Наука, М., 1962г. – книга със 7 издания досега само в Русия, с общ
тираж над 600 хиляди екземпляра).
16
Защо пък ние да не си представим Данте като герой на съвременен

фантастичен роман? Ето: той е пред своя пръв полет във Всемира и това
дълбоко го вълнува:
"Защото там два лъча аз видях

да пламват - и да викна жар обзе ме:
96 "О, Хелиос, как вливаш пурпур в тях!"
И както грее, с малки и големи
звезди, разпръснатият Млечен път
99 и мъчи мъдреците с рой проблеми,...
"Рай", ПесенХІV
Днес се говори за митологични и исторически личности, които са кон-

тактували с извънземни и са летели из Космоса; някои виждат във Витле-
емската звезда космичен кораб; нимбите на ангели и светии понякога по-
разително приличат на скафандри; няколко хиляди години преди новата
ера, в индийския епос "Махабхарата" се описва "небесна колесница" като
многодюзен космически кораб, а Рама в "Рамаяна" има оръжие, изстрел-
ващо стрели тъй шеметно бързо, че повече прилича на лазер. Джонатан
Суифт в своя "Гъливер" описва Фобос и Деймос съвършено точно астро-
номически цели 150 години, преди да ги открие с телескоп астрономът Хъл
и пр. и пр. и пр. - днес примерите са хиляди.
17
В бр.9/1963г. на нашето сп. "Наука и техника за младежта", на с.14

пише:
"В Божествена комедия" поетът споменава за 4 звезди, които не се
виждат от "нещастните северни страни". Това е съзвездието "Южен кръст".
От десетилетия насам учените не могат да си обяснят откъде е могъл да
знае за Южния кръст най-великият поет на средновековието. В европейс-
ката литература за пръв път се заговаря за него столетие и половина по-
късно. Още по-трудно може да се разбере откъде Данте е могъл да знае,
че в древността това съзвездие се е виждало и на небето на Средиземно-
морието.
Съвременните астрономи твърдят: преди 5 000 години Южният кръст

се е виждал дори от района на Ленинград и Хелзинки. По време на Омир,
съзвездието се е виждало ниско над хоризонта от района на цялото Сре-
диземноморие. Но Данте е нямало как да знае за това. Как е описал тогава
в своята поема звездите на Южния кръст, "чийто блясък е озарявал пър-
вите хора"? Поетът тъй ярко и живо описва красотите на това съзвездие,
18
че неволно се налага мисълта: той се е ползвал от разказите на очевидец.

Че звездите се местят, е било известно още на древноегипетските жреци и
на античните елини. Но нито един от известните на нашата наука източ-
ници от древността не съобщава за това, че съзвездието Южен кръст е
сияло на средиземноморското небе".
Ние оставихме Данте пред неговия нов полет към звездите. Ето, той
отлита - с летящ диск или по друг начин?...:
Защо в това небе не би могло

да ида пак - за него сълзи лея,
108 за него аз копнея, свел чело;
по-бърже никой няма да успее
да дръпне пръст от огън, както там
111 видях звезда - и се оказах в нея!
О, славни светила, о светъл плам,
пронизан с мощ, създала моя гений,
114 па бил той малък или пък голям!
Бащата на творенията тленни
изгряваше и гаснеше под вас,
117 когато лъх тоскански лъхна в мен и
19
когато после в дар получих аз

да стигна висшето кръговъртение
120 и вкуся миг от вашия екстаз!
Рай", Песен ХХІІ
Скоро той е вече в космическото пространство! Кой би дръзнал да

твърди, че следващите стихове не са по описание на Бредбъри, Лем или
Франсис Карсак?:
Щом в погледа ми живото светило

огледа свойта мощ и красота,
93 и горе, както долу, победило,
от небесата пламък долетя
във вид на кръг като корона властна -
96 и край звездата в танц се завъртя.
Големият американски учен Артър Кларк предсказва, че според темпо-

вете, с които се движи днес линията на фундаменталните научно-техни-
чески открития, през ХХІ век се очаква човечеството да овладее безсмър-
тието, невидимостта, антигравитацията, телепортирането на предмети,
способността да се вижда миналото и бъдещето, управлението на вре-
мето и пространството, възпроизвеждането на предмети чрез вълни и по-
лета. Така е според "Техника молодёжи" (6/1965), но там "случайно" са
пропуснали "трансмутация" и "връзка с покойници", което фигурира в ко-
ректния превод на "Профили на бъдещето" в българското издание от 1962
г., стр. 30-31. Трансмутация означава биологично превръщане на живи
същества. С всички тия чудеса обаче - и незнайно още колко други - са
препълнени не само приказките на народите, митовете, преданията и ле-
гендите, но и "Божествена комедия" на Данте Алигиери.
Да, чудеса! Душата ни е зажадняла за тях повече от всякога.
20
- Всъщност, всеки земен човек, какъвто и да е той, тайно в себе си

вярва в чудеса… И едва сега разбира ясно къде се крие причината. То е,
защото не може да се примири със смъртта...
- Това не е кой знае какво чудо… Безсмъртието на съзнанието не е
проблем в съществуващата и възможна природа.
Павел Вежинов, "Един есенен ден на шосето"
1968г., “Сините пеперуди”, сборник фантастични новели
Вселената е непостижима за нас по възможности, време и размери. Но

най-умните мислители днес приемат, че би трябвало да съществуват чо-
вечества, постигнали и безсмъртието, и невидимостта, и мигновения пре-
нос в която и да е точка на времето и пространството - и какво ли още не!
От това следва, че и тук, около нас и в нас, невидими и неограничени, във
всеки момент трябва да присъстват космически гости. Строежът на гигант-
ски радиотелескопи, за да се търсят безнадеждно разумни сигнали от
безбрежни далечини, е скъпо струваща глупост. Истинският пришелец или
коренен обитател е невидим, движи се със скоростта на мисълта или още
по-бърже, не умира, явява се, изчезва, лекува мигновено всякакви бо-
лести, около главата му или цялото тяло има силен ореол, а с магическата
си пръчица може да изсипе в краката ти не и злато, и диаманти, и шапки-
невидимки или куп летящи килимчета... Ето, най-сетне, и пълният реквизит
на един "ангел"... Какво е виновен Данте, че така са наричали в ония вре-
мена свободните обитатели на Вселената? Нека, по-добре, да чуем какво
е видял:
21
И ето, че съгледах да изгрява

над онзи блясък още по-голям,
69 като зора, която засиява:
и, както в ранна ранина, едвам
в небето замъждукват рой видения,
72 в които вярваш и не вярваш сам -
нов облак същества сега край мене
във този пламък взе да се върти,
75 край двата други, в диво упоение...
О, вечен огън на Духа Свети!
Как изведнъж, пламтящ, над мен застана
78 и погледа ми поразен смути...
"Рай", Песен ХІV
Ако не ни е достатъчен Артър Кларк, можем да вземем и друг вариант:

"Всички наши закони загубват в антисвета смисъла си. Само че, като
се преобърнат, добиват знак минус. И, накрая, главното. Физиката на те-
лата с отрицателна енергия е, примерно, такава, каквато би станала физи-
ката на нашия свят, във време, противоположно на нашето. Неосезаемият
свят живее в насрещно време - затова е неосезаем. Нашата вселена нав-
сякъде се съпътства от невидима вселена в насрещно време. Нашето утре
за нея е вчера. И двете вселени се вместват, проникват се една друга. Те
неосезаемо съществуват и в нас самите, но физически не си влияят. Така
всяка една от тях, по отношение на другата, е свят с отрицателни енергии.
Това е единство и взаимно отрицание, единство и борба на противопо-
ложностите. Това е най-висшият израз на диалектическите закони." (Е.И
Парнов, "Дальный поиск", 1963).
Ами анихилацията? - Поради страх от нея, астрофизиците отначало
пращаха антивеществото в други вселени и галактики. После изведнъж
откриха, че половината от звездите в самата ни галактика са антизвезди.
Дали са размесени със звездите или се разпределят, съответно, в цент-
ралната и спиралната част на Млечния път? (Х. Алвен, "Антивещество и
эволюция метагалактики", Астрономический журнал, 1965, т. ХІІ, вып. 5).
22
Кога учените ще стигнат до констатацията на древните и средновековните

посветени, че свят и антисвят съществуват и на микрониво, без да анихи-
лират, както твърди и Парнов?
Засега учените гадаят коя звезда е "наша" и коя "анти" по спина на не-
утриното. Инак светлината, пристигаща от дадена антизвезда, не се отли-
чава от нашата. Точно тук се натъкваме на една занимателна мисъл: щом
светлината е една и съща за двата противоположни свята, то логично е
чрез нея обитателите им да влизат в съобщения. И ако радиацията в Кос-
моса е наречена в широк смисъл "светлина", а всяка биопсихична система
има радиоатмосфера, то ясно е, че при среща, същество и антисъщество
би трябвало да се виждат един-друг като светли силуети:
40 Как ярко бе потребно да блестят

душите, вътре в слънцето стълпени,
та не по цвят, а с блясък да личат!
"Рай", Песен Х
Това ни съобщава Данте от висините на своя смайващ полет. Той за-

белязва, че в тази категориално нова сфера, в която е попаднал, има
нещо съвършено ново, което го отличава от "чистилището". А наистина, в
"Чистилище" почти навсякъде той описва нещата и съществата в цветове,
за разлика от "Рая":
В кръг три жени танцуваха отдясно

и толкова червена бе една,
123 че в ален пламък няма да е ясна.
До нея - хубавица от смарагд:
костта ú даже - фосфорнозелена;
126 а третата - току-що паднал сняг!
И водеше ги ту жената бяла,
ту другата, със пурпурно тело,
129 в такт с песента - ту пъргаво, ту вяло…
А четири, с червено облекло,
танцуваха след друга, пак в червено -
23
132 но с три очи на своето чело!
Повдигнах поглед: никога пред мен

и в нажежена пещ не са сияли
138 стъкло и злато с образ тъй червен,
от този, който моя слух погали…
"Чистилище", П. ХХІХ
Така всички картини в чистилището на Данте наистина имат опреде-

лено планетни показатели, макар и в светещи звуци и багри. А законите на
рая му приличат повече на ултрамодерните описания на живота в звез-
дите, според съвременните фантасти. И наистина в "Рай" светлината се
отличава по яркост, а не по цвят:
16 И пламъкът, до този миг пламтял,

щом почна с мен усмихнат да говори,
внезапно стана още по-искрящо бял!
24
"Рай", Песен ХІ
"...Около красивата му глава се образува широк, светъл ореол и три

ослепително ярки лъча лумнаха над челото му като звезди. Цялото му
тяло излъчваше фосфоресциращо сияние. Той целият беше от огън и
светлина." (В.И. Крыжановская-Рочестер, Пенталогия, т. ІІІ, стр.37).
Изобщо, цялата атмосфера на този най-висш от световете непре-

къснато вибрира от симфониите на светлината. Дори и там, където рядко
Данте загатва за багри, те са прозрачно-импресионистични, едва разли-
чими, без яркия контраст на планетно-астралните спектри:
Те имаха лица - огньове живи,

криле от нежно злато, и тела,
15 от първи сняг по-бели и красиви.
"Рай", Песен ХХХІ
Ако се съди по изобилната светлина, излъчвана от жителите на чисти-

лището и рая на Данте, може да се мисли, че те са потопени във високо-
честотно електромагнитно поле. Днес именно така се вижда биоплазмата
на организмите през Кирлияновия микроскоп. Съществуват вече и цветни
аурограми (сп."Техника молодëжи". 12/68, стр.14).
25
"Кирлиян включва Криворотов в трептяща верига и слага пръста му

под микроскоп. Гостът, смутен, гледа в окуляра на микроскопа. От порите
и каналите на кожата му се излъчва студено синьо сияние, яростно димят
протуберанси, цели стада "амеби" пълзят насам-натам, ту сливайки се в
някакъв разлюлян огън, ту пак разделяйки се... Криворотов внимателно
маха пръста си от микроскопа, гледа го - нищо. Пак го слага под окуляра,
но сега картината рязко се изменя: трептят оранжеви, лилави и синкави
звезди!
- Вие се вълнувате - това измени електрическото състояние на вашия
организъм. А кожата е нещо като огледало, отразяващо вътрешните био-
електрически процеси - пояснил Кирлиян, поглеждайки в микроскопа".
...щом почна с мен усмихнат да говори,

внезапно стана още по-искрящо бял...
Но да оставим натрапчивите терцини на този заблуден мистик от

мрачното средновековие и да видим продължението на разказа за съвре-
менния съветски учен Кирлиян: "...Картината с протуберансите също рязко
се изменила: на червен фон бурно се люлее златист пламък, сякаш про-
бивайки невидима преграда. Почнали седмици на странни експерименти, в
които на изследвания се подлагали и "магьосникът", и самият изпитател."
(инж. А. Харковский, "Магьосникът влиза в лабораторията", БТА.НТ
18/1969).
Ето още нещо, написано в началото на века:
"Младите ученици-медици загасиха електричеството и настана пълен

мрак. Студентите се групираха край големи прибори, намиращи се в дъ-
ното на стаята.
Чу се леко пращене, после изведнъж лумна широк лъч ослепителна

светлина, който се фокусира върху проснатото тяло и прие овална форма.
На този белоснежен фон спирално се закълби червеникав дим, изпъстрен
с черни точки; а после той се разшири и се появиха, буквално като в капка
вода под микроскоп, облаци от микроорганизми!
26
Тези инфузории имаха най-разнообразни форми: едни - дълги като пи-

явици, други - като нишки или подобни но миниатюрни дракони, на мухи,
паяци, скорпиони...
...Пак стана тъмно и се образува яйцевидният, светъл кръг, но тялото и
аурата сега бяха съвършено различни.
- Сега вие виждате форма на идиотизъм - обясняваше Иварес. - Ау-
рата му е мътносива и черните, разновидни точки, са като разярено гнездо
оси - виждате как почти покриват тялото му." (189-190 стр. от ІІІ том на
оригиналното руско издание от пенталогията на В. И. Крыжановская-Ро-
честер, 1909г.).
Само понеже Данте Алигиери е твърде велик и твърде много извес-

тен; и понеже е написал един световноизвестен "трилър", лансиран повече
от всички негови произведения, съвсем случайно и той не е бил забранен
днес от противниците на идеалистическата наука. Преди 6 века, италианс-
кият поет и мъдрец споделя: не друг, а именно сродната му душа, вечната
и Божествена Беатриче, с един замах изчистила пелената от земен прах
от зрението му - само с един поглед, с лъчите на съвършено прекрасните
си очи, сияещи на много хиляди мили ("Рай", песен ХХVІ, 76-78). А когато
влизат в едно общество от неземни жители и Данте ги вижда всичките
цветни, тя му обяснява:
19 ...Ако меня цвета си ,

не се чуди: тук всички, до един,
ще видиш да менят по цвят лика си.
"Рай", Песен ХХVІІ
В превода на Лозинский на руски език, тези стихове са по-други: "Като

разберат какво им приказвам, всички събрани тук веднага ще променят
цвета си". Ако беше наблюдавал това явление в ада или в нашия съвре-
менен ад, Данте сигурно би изкоментирал кои хора лесно менят цвета си
още при първия повей на някой нов политически вятър, без да променят
вътрешния си цвят... За подобни хамелеони, които винаги изплуват на по-
върхността, защото приличат на ползването на тоалетна направо в мо-
27
рето, и нашият Стоян Михайловски се изказва с Дантевска жлъч в своята

"Книга за българския народ":
"Много високопоставени чиновници са като книгите в една библиотека:
най-непотребните ги поставят най-нависоко"…
***
И още един, актуален за нас проблем, вълнува водения от Беатриче -

Небесната Мъдрост. И днес ние си задаваме същия въпрос: а може би
разумните същества около нас или в Космоса въобще не ни забелязват,
защото сме безнадеждно различни по големина, вид или интелект? В на-
учната фантастика гъмжи от такива сюжети. Други пък считат, че физичес-
ките различия са преодолими; при добро желание от страна на по-напред-
налите цивилизации, интелектуалната дистанция може да се скъси; но
мълчанието на Космоса се дължи на етическата ни ненормалност: днес
80% от учените въртят манивелата на войната (под "днес" се разбира
времето на Хрушчов, който обяви публично този процент в една от речите
си). Този процент, естествено, варира с времето, но едва ли в края на века
ни картината е по-различна: въпреки частичната демилитаризация, вой-
ните и технологиите продължават да убиват методично планетата Земя
по-успешно от всички войни досега, взети вкупом, а започват да изнасят
смърт и в Космоса.
Но, все пак, нека се върнем към певеца на средновековна Италия,

който също е имал семантични затруднения:
И - радостен, че ме видя - добави

духът така възвишени слова,
39 че те ми се показаха мъгляви.
Но не нарочно. Ами затова
защото всяко негово съждение
42 бе над ума на смъртни същества.
Когато неговото вдъхновение
отпусна лък, речта му бавно пак
28
45 дойде до мойто земно разумение...

"Рай", Песен ХV
- Ние можем да установим контакт не с когото и да е, а само с такива,

които имат определено умствено ниво. Ние разбираме мислите на пове-
чето хора, но малцина проумяват нас. А вие, преди всичко, трябва да ни
разберете - едва тогава ще ни познаете и ще ни повярвате.
- Е, какво тогава? Сигурно могат да ви разбират само разни чу-
даци?
- Така изглежда...
Клифърд Саймак, "Всичко живо е трева", 1965 г.
(С по-късна дата, тук можем да си припомним веселия френски филм "Зеле-

ната планета" - епизода, когато момчетата от другата планета бяха телепорти-
рани на Земята погрешно и се материализираха вместо в Париж, в пустинята...
Попаднаха на племе първобитни африканци, които ги приеха радушно. Момче-
тата казаха телепатично на майка си: "Защо ни каза, че тая планета била изоста-
нала? Ето, тия хора живеят от хиляди години тука и са напреднали като нас - не
са разрушили природата, а, освен това, владеят и телепатията!"...)1
***
Независимо доколко е потвърдена, една интересна теория на съветс-

кия физик Г. И. Наан продължава да възхищава учения свят. Основана на
Доплеровия ефект и твърдението за разбягването на галактиките, тя
обяснява, че "първоначалният взрив продължава и до днес, като от всички
страни, в насрещно време и пространство, към средата на вселената ле-
тят и се концентрират антигалактики, които в центъра анихилират и се
трансформират в "нормални" звездни острови, поемащи своя ексцентри-
чен полет към краищата на сферичната Вселена, където отново се извър-
шва същият процес - в обратна посока и време."
1 Както и другаде в тази текст, някои бележки са допълнения от по-късни години – б.р.
29
Заедно с това бе открито, че както в микросвета, така и в галактичните

простори действат някакви съвършено непознати, "флуидични" закони. На
белите звезди-джуджета, например, въобще са невалидни такива понятия
като "елементарна частица", "пространство" и даже "време". Тук действат
съвършено други, статистически закони, описващи някакви непознати нам
състояния на материята" - това са пак думи на Е. И. Парнов.
По-късно, американски математици и физици-космолози от школата на
Норбърт Винер изчислиха, че тия няколко милиарда години, откогато била
съществувала сегашната Вселена, са съвършено недостатъчни, за да се
"самосглоби" тя тъй целесъобразно по пътя на случайните пермутации,
вариации и комбинации. Разсмяха света и направиха жалки всички вяр-
ващи в теорията, че ако сложиш в една пералня месомелачка, разглобена
на части, след няколко стотици трилиона години години имало статисти-
чески шанс, при въртенето на центрофугата, месомелачката да се самосг-
лоби... Оказа се, че степента на негентропия, т.е. разумна подреденост на
Вселената, крещящо говори за наличието на Инженер и Конструктори. Но
образът на концентрично разминаващите се две сферични Вселени, над-
никващ и от индуските космогонии, прозира и в терцините на Данте, съ-
зерцаващ Космоса:
30
"Във кръгла чаша, от краищата към средата, бързат водни кръгове на-
вътре и обратно навън, смущавани в сърцевината или в периферията: ето
какво видях един ден аз ясно в ума си!" ("Рай", Песен ХІV).
Този паралел, наистина, може да случаен, ала може и да не е. Защото

дълбокият Дантев познавач Голенишчев-Кутузов съвсем ясно тълкува:
"Разстоянието между висшата сфера на светлината и нисшата – "подлун-
ната" - е огромно. И, все пак, между крайните прояви на светлината и зем-
ната субстанция няма прекъсване. Погълната от материята, светлината
отново се изтръгва от нея, възлизайки към Първоизточника" (стр. 486 от
цит. изд.).
***
13 Възлязохме на седмото сияние…

"Рай", Песен ХХІ
31
Устройството нa Дантевия рай е крайно любопитно, а още по-интере-

сен - начинът, по който дори и гостите там пътуват чрез мигновено озова-
ване. Само най-авангардните писатели днес се осмеляват да изхвърлят
завинаги хвърчащите тенекии из Космоса и да принудят героите си да се
преместват незабавно, като всички нормални обитатели на Всемира.
Чуйте един диалог на съвременен интелектуалец с делфините:
- Но ние изпращаме вече хора в Космоса! - рекох аз.

- Да, именно "изпращате"… С взрив и метал. Затова ще срещнете
там само огън и лед, прах и звезди. Защото не искате да повярвате, че
просторът е даденост на духа.
- Както времето на пространството ли?… - запитах аз, но се прекъс-
нах екзалтирано:
- Да променя! Човекът е призван да променя и създава!
- И това сте разбрали погрешно - отвърна той. - Вие, както и ние, мо-
жем да променяме и създаваме само себе си. Така правят всички разумни
същества във Вселената, защото тя непрекъснато се създава. А вие сте се
заели да нагаждате веществото към телата си и не забелязвате как духът
ви си остава същият, как умират в него ония сили, чрез които единствено
може да се проникне в действителната Вселена. Впрочем, отделни хора
знаят това и ние сме ги срещали между звездите…" (Любен Дилов, "Още по
въпроса за делфините")
В Дантевия "Рай" обикновено виждаме мигновено възлизане от сфера

в сфера. За кой свят, за коя Вселена тогава, наистина, говори той?
Наименованията на сферите са взети от астрономията - следова-
телно, от гръко-римската митология. Но читателят съвсем не възприема
"сферите" на Данте и школата му като малки, веществени слънца и пла-
нети. Те са наредени концентрично една в друга като "матрьошки", макар и
това да е пак това е пак триизмерно описание.
32
Ние сме свикнали да мислим по Нютоновски. А Данте си позволява да

мисли като Айнщайн - и дори следайнщайновски. Особено в светлината на
интерпретации като тази на мъдреци от ранга на Голенишчев-Кутузов:
"Деветото небе в Дантевия "Рай" привежда в движение всички останали и
има пределна скорост, т.е. скоростта на светлината, стремейки се да пос-
тигне пределната неподвижност на Емпирея. Неподвижността и най-стре-
мителното движение, по този начин, сякаш се сливат, не сливайки се" (стр.
486).
И тъй, ние, водени за ръка от този удивителен гост от бъдещето, роден

преди шест века в Италия, сме на ръба на триизмерната Вселена. Има ли
нещо оттатък?
Интересно... Четвъртата сфера на "Рай" е Слънцето - четвърто поред
в геоцентричната система на средновековието и астрологията, като се има
предвид и Луната. Но Слънцето, т.е. плазмата, е и четвъртото състояние
на материята; а, още по-смело казано, то е генераторът на фотони, на
границата между третото и четвъртото измерение. Има една такава мисъл
33
в България: "Материята е кондензирана енергия, енергията е кондензи-

рана светлина; светлината е кондензирана мисъл, мисълта е кондензиран
дух, духът е кондензирана любов, а любовта е проява на Бога". Тази сед-
морна стълба на реалността се счита за скеле на цялата минала, насто-
яща и бъдеща наука. Айнщайн откри, с гениалната си формула, връзката
между първите три. Данте и най-добрите съвременни учени прескачат от-
въд, търсейки мост между светлината и мисълта.
"Четвъртото измерение е математически, а не физически феномен - би

възразил някой. Най-много може да се трактува като време, но и това е
спорно". На дразнещите се може да се препоръча книгата "Четырехмер-
ность пространства и времени" от братя Мостепаненко, издадена от "На-
ука", М. през 1966г. На стр. 156 четем: "Има ли смисъл да се говори за
възможността да съществува въображаем свят, с който практически не
можем да влезем в никаква връзка? По наше мнение, няма основание да
се отрича такава възможност, в следния смисъл: лесно е да се съгласим с
това, че на всеки етап от човешкото познание съществуват непознати яв-
34
ления на Природата, с много от които човек засега не встъпва в никакви

контакти. Но не е ли вярно, че макар и с това множество от "затворени в
себе си" комплекси от явления или "светове" засега науката да не е отк-
рила начин за директно контактуване или обмяна, все пак тяхното същест-
вуване се предвижда теоретически? Може би, рано или късно, ще бъдат
открити подобни типове взаимоотношения, при наличието на които пости-
жимостта на тези "светове" ще ни се представи в нова светлина? Сега ня-
маме възможност по-подробно да разгледаме този интересен проблем, но
трябва да се отбележи, че разработването му е важно не само за фило-
софията, но и за релативистичната космология, тъй като, по принцип, са
възможни решения на уравнения от общата теория на относителността,
допускащи наличието на такива въображаеми светове."
Уместно е тук да се напомни, че Артър Кларк и други светли умове на
човечеството също се борят за доказването на четвъртото измерение като
физическа величина. В литературната фантастика това отдавна се експ-
лоатира. Страхът от него не е толкова математически, физически или фи-
лософски, колкото идеологически: да не се заблудим случайно да го тре-
тираме теистично и идеалистично - "грехът" на почти всички най-големи
учени в миналото и на мнозина днес... Гностицизмът на Данте и в този
случай е без сравнение:
О, блясък висш, във който се завърнах!

О, дивна твърд с триумф неотразим -
99 вдъхни ми мощ да кажа как те зърнах!
Виделината в тебе прави зрим
Създателя на цялото творение,
100 захласнато в Твореца си любим.
Тя прави кръг с такова измерение,
че би обхванал дивен небосвод,
105 от Слънцето по-ширен без сравнение!
"Рай", Песен
ХХХ
35
Отдавна се знае колко е предан Алигиери на принципа на троич-

ността. Трите кита, на които се крепи древният свят, възкръсват в тро-
еликия Бог на всички основни религии, особено на християнството. Ар-
хитектониката на "Божествена комедия", по съвършен и безкомпроми-
сен начин, олицетворява триединствето на Отец, Дух и Син; ад, чисти-
лище и рай; дух, душа и тяло и т.н. Във философските дисциплини пос-
тоянно се натъкваме на триади: мисъл, чувство и воля; теза, антитеза и
синтеза; субстрат, адстрат и суперстрат; форма, съдържание и смисъл;
идеално, материално и реално; понятие, съждение и умозаключение;
начало, развитие и край. И в Природата е пълно с триади: и тук третото
обикновено е резултанта, синтезатор на полярността: сперматозоид -
яйцеклетка - зародиш; електрон - протон - неутрон; ендодерма - мезо-
дерма - ектодерма; положителен, отрицателен и нулев заряд; ляв, де-
сен и нулев спин... Милиони триади! Но - да чуем певеца на вечна Ита-
лия:
139 Отделно ли, съвместно ли били,

земя и дух танцуват съвършено:
от троен лък са трите им стрели.
"Рай", Песен ХХІХ
Така, принципът на съвършенството е здраво кодиран във всички

троични системи на философията и живота. Всяко трето е логичен за-
вършек, резултанта и плод на акция и реакция. Този стремеж към зат-
варяне на системата е родил в "Рай" идеализма, абсолютизма и мета-
физиката, въпреки иманентната диалектика на Данте:
43 И щом се облечем в туй ново тяло,

то нашето предишно същество
ще стане Бог, завършено изцяло!
"Рай", Песен ХІV
Не е нужно много търсене, за да се разбере, че противоречието,

еволюцията и диалектиката доминират в Дантевото "Чистилище", къ-
36
дето се осъществява срещата с Беатриче - Вечната Половина, Срод-

ната Душа или Небесната Мъдрост, символизирани все от числото 2,
според кабалисти и философи на всички векове. Не е невъзможно в
този случай да се разработи и веселата тема "Чистилище" на Данте и
модерната биология (психология, диалектика, екология…); и ... не тол-
кова веселата "Дантевият "Ад" и модерната политика"...
... Субстрат, адстрат и суперстрат; свят, антисвят и ... суперсвят! Са-

мата аналогическа абстракция води до необходимостта от света, изве-
ден на върха на перото в съвременната математика и физика. "Суперс-
ветът", значи, единствен може да спаси положението, тъй като трииз-
мерната ни Вселена и дори антивселената отдавна губят по точки и в
микросвета, и в отвъдрелативните феномени, и в белите звезди-джу-
джета.
115 И аз, пиян от свръхсияние,

и тънещ в ясна глъбина, съзрях
три равни кръга, в разни цветни гами!
118 Взаимно отразени ги видях -
Ирида както от Ирида стана.
А третият бе плам, роден от тях…
"Рай", Песен ХХХІІІ
Три години по-късно, авторът на настоящата курсова работа е вече

студент в ІV курс българска филология и попада на научните съчинения на
българина Петър Берон (1795-1871) от средата на ХІХ век - вулканичен
океан от научни визии и открития!
"Един от малкото български учени енциклопедисти, просветител, реформатор

на учебното дело в България. Роден в гр. Котел. Учи в родния си град и Букурещ;
посещава лекции по философия в Хайделберг. През 1831 г. завършва медицина в Мюнхен
с докторска дисертация по гинекология и акушерство - един от първите научни трудове по
медицина, представен и защитен от българин и написан на латински език. През 1832-1841
г. е лекар в Крайова. След 1843 г. се установява в Париж, посещава с научна цел Лондон,
Берлин, Виена, Прага и Атина. Владее 9 езика, пише на 6. Издава на френски, немски и
английски език 24 научни съчинения, събрани в 32 тома. Създава първата
37
натурофилософска система, изложена в седемтомното му съчинение „Панепистимия"

(„Всенаука") (1861-1867). Съдейства за развитието на просветното дело в България, като
изпраща парични помощи за откриване на училища, подготвя и насърчава учители.
Съставя (1824) първия български учебник - „Буквар с различни поучения", станал
популярен под името „Рибен буквар", с който пропагандира принципите на светското
образование. Застъпва се за въвеждане на взаимното обучение и на звучния метод при
усвояване на четенето и за девическо образование. Разработва въпроси от областта на
метеорологията, физиката, химията, астрономията, математиката. В обобщен вид,
философските му възгледи са изложени в кн. „Славянска философия" (на немски език,
1855). Завещава значителна част от голямото си състояние за развитието на българската
просвета. Убит в имението му в Крайова."
Информацията е взета от: http://www.mfa.government.bg/history_of_bulgaria/100.html
Докато марксистите го наричат "карикатура на гения"(Тончо Жечев), по

света се отварят все повече и повече институти по беронология и се
правят смайващи открития и изобретения, черпейки от научните му
трудове, написани в оригинал на 6 езика - всеки от по 500-1500 страници.
На нас, разбира се, ни се поднася само неговият "Рибен буквар"... и от
десетките му трудове на този велик български и европейски гений досега
е преведена на български само "Славянска философия" - за кумова срама.
В неговата "Панепистема" на френски език откриваме, че големият ни
мислител също търси произхода на света, както повечето крупни
философи- онтолози, и предлага своя собствена система:
Първодвигателят бил докоснал "пикно-електросферата", тя
взаимодействала" с "арео-електросферата" - и от интерферентните им
вълни се родила "иридо-електросферата" (забележете - "Ирида както от
Ирида стана" - значи и Данте, и Берон са малоумни идеалисти,
непознаващи мъдростта на елинизма...), която пък взаимодействала
вторично с първите електросфери и родила спектрите на светлината и
топлината. Техните комбинации създали химическите и физическите
елементи. Д-р Петър Берон конструира, още като студент, уред за
безболезнено раждане; извежда по свой път, десетки години по-рано от
Айнщайн, формула за теорията на относителността, предвижда със
собствен математически, физически и химически гений най-
фундаментални открития, за които се досеща отчасти едва съвременната
наука.
38
Трите "кръга" на модерната Вселена са неутралните,

положителните и отрицателните частици (или вихри, заряди, въртящи
моменти); плюсът и минусът на материята имат адекватно и
противоположно отражение в минуса и плюса на антиматерията ("Взаимно
отразени ги видях"). "А третият е плам, роден от тях" - това трябва да е
живителният фотон, който бразди просторите на Всемира!
Идем ли още по-далеч, десният и левият спин на неутриното и
антинеутриното реализират принципа на симетрията и в "неутралния"
свят. Ето къде може да се търси пак диалектиката - защото цялата Битие,
от край до край, е пронизано от нея!
А какво бихме казали за частица без заряд и спин?
Днес някои астрофизици и космолози са склонни да виждат схемата на

света по следния начин:
Ето как изглежда на фигурата, включена на това място в тази курсова

работа: триъгълник на Вселената (обърнат надолу триъгълник, в чийто ляв
ъгъл има +, в десния минус, а в долния връх - нула). Върху този
триъгълник, преплетено, е начертан друг триъгълник, с върха нагоре -
триъгълникът на антивселената. Горният връх е отбелязан с нула, долният
ляв с минус, а десният - с плюс)
39
В най-забутаната мрачина на древността, някой си "тиран развратен"

(думи на Христо Ботев за Соломон), между другите глупости, е утвърдил и
една космогонична фигура с точно същия вид...
(Фигура на Соломововата звезда)
Ако си позволим сега да прибавим и триъгълника на спиновете, ще

получим Дантевия принцип на деветката (кръгове, сфери, небеса).
Получават се три триъгълника: свят - суперсвят - ултрасвят.
(Триъгълниците тук са извъртени един върху друг така, че се получава 9-върха

звезда, с надписи по върховете им: І - нула, плюс, минус; ІІ - анти-нула, анти-плюс,
анти-минус; ІІІ - нулев спин, десен спин, ляв спин)
Не само "суперсветът", но и "ултравселената" отдавна крещи с всичка

сила във формулите на ядрената физика. Но в основата на Всемира се
корени все числото 3: три триъгълника на Три Вселени.
Ултравселена, антивселена, вселена… Понятието "Всемир" се

осмисля поновому.
139 Аз вярвам в три лица, Които вечно

единство и троичност тъй крепят,
че вместват Абсолют и бързотечност.
"Рай", песен ХХІV
Сега, при редактирането на този материал се сещам, че 25 години по-

късно прочетох книгата на Стивън Хокинг "Вселената в орехова черупка". Той
дава модел на базалните неутрони, почти идентичен с горния. Макар и
инвалид в количка, той се слави като "съвременния Айнщайн" по
фундаменталността на своите открития, а книгите му са неизмеримо по-
солидни и луди от всички изложени мисли и цитати в настоящата курсова
работа на някакъв си първокурсник, студент-българист от 60-те години,
макар и Хокинг да е убеден атеист и материалист... Ех, да имаше кой да я
преведе и му я изпрати... Какво ли би видял той, геният, в "Чистилището" и
40
"Рая" на Данте, ако би се амбицирал да ги прочете в оригинал? Божидар

Палюшев цитира името на въпросния студент в книгата си "Физика на Бога",
като "първият в България, който ни обърна внимание върху тия неща", а
самият Хокинг е прочел книгата на Палюшев и се произнася: "Аз съм заклет
атеист и, разбира се, за мен Бог не съществува, но „Физика на Бога" е
елегантна и добре изградена теория, над която, предполагам, че физиците
много ще работят." Ето отзивът на издателя на превода на тази книга на
руски език от изд."Астрель",2003г.: "В книге освещены наиболее важные и
характерные моменты в фундаментальной физике, проявляющие
определенные черты новой научной парадигмы, которая, по своим масштабам,
охвату и глубине знаний не имеет прецедентов в истории науки, и
способствует революционным изменениям во многих областях
общечеловеческой культуры. Определенно место физики Бога в контексте
естественных и гуманитарных наук, ее взаимосвязь с идеями, лежащие в
основе Библии. Авторская концепция, изложенная в книге, популярна на Западе
и находит все больше единомышленников в мире"
http://www.bookler.ru/bookbuy/5/1314615.shtml.
Божидар Палюшев, авторът на световно известната книга "Физика на

Бога", на когото бе присъдена титла "академик", познава лично автора на
настоящите редове още от времето, когато те бяха представени като
курсова работа в катедра "Антична и западноевропейска литература" в СУ
"Климент Охридски", поради което и я цитира в книгата си..
Но, да продължа с основния текст от непубликуваната до днес курсова

работа от 1969 г. на споменатия студент – идеологически "подпалвач" и
"подстрекател", имал големи неприятности с българските и съветските
тайни служби и арестуван и малтретиран многократно поради волните си
размишления и широки международни контакти… Е, не можем да не следваме
Данте и по трънливите му пътища, колкото и да сме дребни и нищожни пред
него...
Всеки физик днес, и без да е фантаст, ако е съгласен със становището

на А. С. Кампанеец, проф. д-р по физико-математическите науки, би се
съгласил с разсъжденията по-долу. Кампанеец, пише: "В цялото развитие
на физиката от Нютон до наши дни ние открихме, че при всичкото
41
разнообразие от явления, физиката знае само четири класа

взаимодействия: гравитация, електромагнетизъм, ядрени сили и слаби
взаимодействия." ("Может ли окончится физическая наука?", изд. "Знание",
с. 6-10 от серия ІХ, бр. 10/1967)
Това е възраждане на древния неорганичен квадрат на "стихиите":

Огън - Въздух - Вода - Земя. От тях извира органичният живот, чийто връх
за нас е човекът.
Поради социалната си същност обаче, човекът ражда една нова, пета
категория взаимодействия: мисълта. Съвременната психология има
основания да твърди, че мисълта не се подчинява на законите на
светлината и се движи с много по-голяма скорост∗. Днес пък физиката
говори за откриване на "частица"
без заряд и спин, чиято скорост постоянно се мени между С и безкрайната
скорост, т.е. забавя се на интервали до светлинната скорост, а на моменти
се държи като квантов обект - намира се едновременно навсякъде. В
системата на Дионисий Псевдо-Ареопагит и Данте ще открием лесно и
четирите вида взаимодействия в Космоса или четирите типа частици,
които съществуват вечно и стабилно: нуклоните, фотоните, неутроните и
електронът. Но тук е крайно интересно да проследим логиката на монизма
в идеалистическата тахионна физика и космология и да я илюстрираме
условно с мъдрост и образи от шедьовъра на великия поклонник на
Беатриче.
Нека това тук да е само една игра на подобия и асоциации -
"фантастични паралели", - но защо тя не подтикне към размисъл? Един
студент-филолог в първи курс може здраво да греши с тия фантасмагории,
помнейки бледо само гимназиалната физика и четейки популярни
списания и брошурки, но ако подпали чергата на някой сериозен учен да
почне да мисли обемно, няма ли "диверсията" да е успешна?... Така че,
частица като тахиона - без спин, лъкатушеща между светлината и
безкрайната скорост - би трябвало да прави безброй мостове между
∗
"Човешката мисъл се движи с бързина три квадрилиона и
шестотин билиона километра в секунда" (твърдение на Учителя
Петър Дънов в България)
42
измеренията и, най-вече, между физичния и психичния свят. От това

следва, че физика от рода на тахионната би могла да изследва законите
на мисълта, свързана с триизмерната Вселена, но и независимо от нея
("че вместват Абсолют и бързотечност").
***
"Единство и троичност тъй крепят"...
За светогледа на Данте, монархическият централизъм е само

следствие от неговия идеалистически монизъм. Цялата троична
конституция на неговия космос и архитектониката на "Божествена
комедия" се подчинява на дуализма на поета с неговата Безсмъртна
Любима, света на двойката или "Небесната Мъдрост"; ала полярността, от
своя страна, както и великото множество, са абсолютно синтезирани и
субординирани от Върховната Единица:
… Ти питаш как, като малцина,

43
във вярата си аз съм несломим,

129 а също и за нейната причина.
Отвръщам: вярвам в Бога неделим,
въртящ небето, ала неподвижен,
132 от обич и желание водим.
И в физиката ясно туй се вижда,
и в метафизиката ту е химн.
"Рай", Песен ХХІV
Детронирането на Нютоновата механика, опитите да се отнеме

короната на самия Айнщайн и пр. говорят, че Вселената далеч не е тъй
сигурна, удобна и уютна, както си мислехме доскоро, съчинявайки
самодейно вери и теории по директиви от Църквата или Партията..
Семантиката, по принцип, е диахронна и всякакви идеологически и
естетически спекулации са осъдени на смърт, ако разумът не се равнява
неуморно с върховете на гения и на истинската наука и ако инферното не
разкъсва стръвно всеки опит на сърцето да затупти с ония честоти на
Истината, които са просияли в душите Аполоний Тиански, Сенека, Бейкън,
Жанна Д’Арк, Данте, Шекспир, Ян Амос Коменски, Паскал, Бах, Тагор,
Толстой, Михаил Пришвин.
И, разбира се, когато говорим за диалектика или метафизика, много
точно би трябвало да разграничаваме дохегеловото от следхегеловото им
разбиране. Дантевата метафизика е много по-близка до Айнщайн, Риман,
Лобачевски и Хайзенберг, отколкото философското понятие "метафизика",
обособило се след Хегел, като антитеза на диалектиката. Истинската
метафизика включва и снема диалектиката диалектически, и дори
"триалектически" ...
Колкото и да се пази от обобщения, съвременната авангардна наука

идва все по-близо до монизма на Данте. Мълниите на монизма вече
постоянно святкат в пространството на диалектиката, математиката,
квантовата механика, небесната механика, астрофизиката. Те греят с
непреходна, ярка светлина и в изумителния свят на великия мъдрец,
44
ясновидец и поет, чиито божествени терцини могат да станат извор на

вдъхновение за великолепни научни и художествени открития и днес, и в
необозримо бъдеще:
Таз блага светлина през мен прозира -

тя в мене бе и аз във нея бях;
85 чрез нея всичко виждам и разбирам
и, тъй възнесен, изведнъж видях
Праизвора, от Който тя извира!
Тази "Прасъщност" днес астрофизиците-материалисти съзират във

водорода: "Поставя се проблемът за произхода на най-основния елемент
на Вселената - водорода. От теорията на относителността и от
изучаването спектрите на далечните галактики се налага изводът, че е
било време, когато цялото космическо вещество се е намирало в
свръхплътно, неутронно състояние." (Д. А. Франк-Каменецкий, "Ядренная
астрофизика" 7/1967). На атеистите им се иска Данте да е видял
Правеществото, а на теистите - Бога. Но нека оставим Данте сам са се
изясни:
28 Над целий свят как царствено гори,

бих искал, тази Същност да възпея -
подобно слънце в модрите зори.
31 О, страшен Пламък - дивна епопея!
И в миг видях: Тя сякаш се взриви
в тъй ярък дъжд, че щях да ослепея...
"…Изхождайки от идеите да съвместното раждане на

взаимодействащите галактики - разсъждава Е. И. Парнов, - ние можем да
предполагаме, че възникването на звездните острови се е съпровождало с
отделяне на някаква скрита енергия. И в този случай стигаме до
45
предполагаемото дозвездно, а, може би, и догалактично вещество,

способно да акумулира грамадна енергия"...
..."ПРАИЗВОРА, ОТ КОЙТО ТЯ ИЗВИРА"...
"...ПРАМАТЕРИЯТА - ще кажем още веднъж - може да взаимодейства

единствено сама със себе си. Така че, освен Праматерията, нищо друго не
съществува: всичко, което я окръжава - газове, течности, кристали и
плазма; звезди, атоми, частици, а значи и самите ние - всичко е проява на
Основното Поле. Това Поле трябва да е способно да се самовъзбужда"(Е.
И. Парнов - "Дальний поиск", 1963).
"Физиците изхождат от принципа, че, при зараждането си, Вселената

се е състояла почти изцяло от електромагнитно лъчение. То постепенно е
преминало в материя и по-късно материята е започнала да доминира във
Вселената" (Дитрик Томпсън, "Универсални константи",
БТА.НТ/30.04.1969). Къде отива тогава първенството на материята или
праматерията, щом автори като Томпсън противопоставят
електромагнетизъм на материя? Или "материя" трябва да се възприема
само и единствено в чисто гносеологичен смисъл, както е прозрял дори
най-върлият материалист - Ленин?
***
В космологията се говори и за "праатом", от който се е разгърнал

универсумът. Праатом-точка… Нека математиците кажат точката
пространствена величина ли е? Колко измерения има: три, две, едно,
нула? Ето как се разглежда този въпрос в авангардната наука, поднесен от
очевидец на крупно научно събитие:
"И така, следствията от теорията на относителността дават

възможност да се разглеждат елементарните частици като съставни от
други, много по-големи обекти, които си взаимодействат. Тези обекти
могат да се сравнят по големина даже с достъпната за наблюдение област
46
от Вселената!" Именно тази възможност се използва в хипотезата на

съветския академик М. О. Марков. Според Айнщайновата обща теория на
относителността, при известни условия Вселената, като цяло, трябва да
образува затворено пространство. По-точно казано, поради присъствието
на материята, пространството се огъва и се затваря в себе си. Този, който
се намира в това пространство, никога не може да го напусне, както един
пълзящ по сфера бръмбар не може да стигне до "края" на сферата. Обаче,
ако можем да си представим един наблюдател, намиращ се извън
затвореното пространство на Вселената, за него ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА БИ
ИЗГЛЕЖДАЛА КАТО ТОЧКА, С МАСА, РАВНА НА НУЛА.
Изложената от акад. Марков хипотеза е толкова неочаквана и смела,
че след завършването на доклада, проф.Блохинцев заяви: "През средните
векове авторите на такива хипотези, без никакво колебание, биваха
изгаряни на клада".(П. Петров, в. "Поглед", 3.06.1968, стр.14).
А през средните, безнадеждно мрачни и сънни векове, съществувал

някой си Данте Алигиери, който пътувал в насрещно време и в никакъв
случай не искал да остане длъжник и на акад. Марков. Озовавайки се в
деветото, "кристално" небе или "Първодвигателя", той си позволява лукса
да излезе извън затворената Вселена и ни разказва:
Обгърнах ненадейно глъбините

на мировия звезден океан -
15 и, с поглед от Безкрая намагнитен,
съгледах Точка, чийто ярък плам
на всекиго очите ще затвори,
18 защото по-блестяща аз не знам!
Най-малката звезда ще ни се стори
луна пред нея, ако се сравнят
21 на фона на небесните простори.
Тъй както и на слънцето кръгът
добива ореол - заря ефирна, -
24 щом пáрите в небето се сгъстят,
така и смерч от пламъци безспирно
47
край тази точка се въртеше там,

по-бясно от въртенето всемирно!
От тази Точка - каза ми водачът -
40 зависят небеса и естество!
"Рай", Песен ХХVІІ)
Освен академици-марксисти и заблудени в мрака средновековни

метафизици, за подобна Точка говорят както майстори на научната
фантастика, така и съвременни уфолози:
"Универсумът може да се нарече точка на безкрайно вибриране.

Вече ви показахме как налягането на силовите линии върху определена
точка се изразява в деформация на магнитното пространство. Ако
тази деформация на Всемира е правилна, то Бог представлява един
вибриращ заряд, въздействащ върху една безкрайна точка, която
непрекъснато причинява деформации на пространството, като
48
постоянно влияе на неизявеното и, едновременно с това, продуцира

енергия и - впоследствие - материя. Ако не съществуваше Бог, не би
съществувало нищо друго. Бих могъл да продължа доказателството си
в този дух и на това ниво, но хората, които не могат да мислят по
този начин, има опасност да загубят разсъдъка си." (Дино Каспедон,
"Моят контакт с летящите дискове".
(Дино Краспедон е псевдоним на бразилския контактьор Аладино Феликс,

станал известен с контактите си с жителите на Ганимед и, по тази причина,
набеден от съвременната научно-идеологическа инквизиция, че уж бил
главатар на престъпна банда, поради което бил пратен в затвора. По-
нататъшната му съдба е неизвестна. На английски е публикувана книгата му
«My Contact with Flying Saucers», 1959), преиздадена през 1977 под заглавие «My
Contact with UFO». Написал е и книгата "Нова Библия")
***
"Поетическите видения на Данте са грандиозни - споделя големият

литовски поет и мислител Едуардас Межелайтис. - Не на всеки творец е
била дадена възможност да се изключи от рационалния свят и да заживее
в световете на своите видения. Нека критиката не им вярва. Най-великите
поетически откровения обаче са родени именно от такива видения.
Благодарение на подобни гениални души, ние днес можем да виждаме
тези светове, пренесени от Вселената на фантазията в нашия груб,
веществен свят. Сега ни е ясно едно: великият италианец е пишел в
състояние на поетически екстаз, в транс. Той е видял своя свят.
Виденията - ето реалният свят на поета!" ("Ночные бабочки",1966, с. 194-195).
1
1
"Данте Алигиери е написал своята “Божествена Комедия” под въздействието един сън,
сънуван от него на Велики Петък през 1300г. Когато през 1321г. той умира, част от
свитъка е изгубена. Малко по-късно, синът му намира загубената част, след като сънува
как баща му показва къде се намира." - съобщено от Ивайло Станев в
http://sleep.clubastrology.net/. Любопитно е да се направи хороскоп на Данте за тази
велика нощ, когато е сънувал най-горемия си подарък за човечеството.
49
След всички цитирани открития на съвременната наука (и може би

още стотици и хиляди неизвестни нам и на широката публика), сериозно
можем да се размислим над въпроса: само фантастични ли са виденията
на най-висши мъдреци и Посветени като Данте Алигиери? Но за
художника и естета, за литератора, далеч не най-важна е научната
стойност на подобно поетическо чудо: и нито едно литературно твърдение
да не беше обективно вярно, това не отнема правото на гения, от един
душевен атом да сътворява цели вселени! Авторът на уникалния роман
"Занони" - Булвер Литон - пише: "Астрономът няма право да прибави нито
един атом към вселената, но поетът може да създаде от един атом цяла
вселена". Е, съвременната наука вече опроверга първата част на това
Литоново твърдение, но втората си остава вечна...
Ето как и днес се разцъфтява буйно диалектическият и

интегралистичен монизъм в един литературен шедьовър на Емцов и
50
Парнов: те измислиха грамаден полимер - биокибернетичен мозък и

компютър на планетата, създаден от учените в това фантастично
произведение. Скоро обаче Мозъкът се изтръгва от техния контрол и
бързо самоеволюира, като налага собствени закони и невидими енергийни
връзки, вътре в себе си и по цялата Земя. Всяка негова клетка,
телепатично и телеенергийно, се свързва с всеки отделен човек по лицето
на планетата, напълно регистрира неговите мисли, чувства, живот и
поведение и, при нужда, почва, се вмесва в личната му съдба. Понеже
полимерът е вече една монолитна, не само локална, но и световна
система, той не може да позволи повече антагонизма между хората,
защото това се отразява болезнено в собствената му структура. Той взема
мерки и създава такава био-енергетична реформа, при която злото между
хората става невъзможно: ако някой наръга с нож другиго, раната се
появява върху самия него! ("Душа мира", 1964 г.). А дали това е така или
не е и в действителност, слабият човешки мозък узнава едва след дълга
поредица от уроци на съдбата за създаване на условни рефлекси:
"Душата на света" може би има някакви особени причини и съображения
да не включва обратния удар незабавно… Инак за всяка лоша мисъл,
включително и най-тъпата, на хората с най нисък ИК, че науката била
Аврамов дом на идеологически манирулирана фактология и формална
логика без вяра и фантазия, би трябвало да получаваме моментално
шамар...
Имаше и такъв фантастичен сериал: от друго измерение, невидими

представители на една висша цивилизация, наблюдаваща и възпитаваща
хората, гледа как протичат двубоите между главния герой и неговия
смъртен враг. Едва когато многократно се уверят, че по-силният само
притиска другия, без да го убива (докато лошият всеки път се стреми да
унищожи добрия със смъртен изход) - едва тогава дават вход на "добрия"
към безсмъртния свят. А и двамата не знаят и не подозират и за секунда,
че са наблюдавани. Колко ли хора досега и ние сме повалили или сме им
нанесли видими или невидими рани - с действие, поглед, език или
отрицателна мисъл?
51
И така, принципът на планетарния централизъм от "Душата на света"

се превърна в закон за космичното единство на всички разумни и
добродетелни цивилизации - хиляди книги вече третират този въпрос,
теоретично или художествено. Щом като този "Космически кръг" е
започнал отдавна да обменя подаръци, енергия и информация на много
нивá, какво пречи да говорим за Колективен Разум в Космоса?
Технолозите виждат всичко това в компютърен вариант; по-
интелигентните учени и писатели не виждат никакви пречки обменът да е
телепатичен; явиха се и автори, които описват "космически блюстители на
реда", във всеки от които, без никакви компютри - направо в мозъка -
говорят едновременно и вливат целия си опит десетки и стотици, хиляди
човешки побратими! Защо тогава една галактика или една вселена да
няма "Върховен Блюстител", свързан с всички, едновременно и
последователно (Аскольд Якубовский, "Космический блюститель" Ф.76)?
Гносеологическият проблем се решава в същия дух: достатъчно е да

поискаме със специални кодови думи някаква информация от
52
"мислотеката" на Космоса, за да получим веднага телепатически (или със

закъснение, по определени причини) цялата информация, фигурираща по
този въпрос. Дали ще бъде от механична мислотека или от нечий жив,
нормален мозък - това е без особено значение. Тъй че и Платон, който
говори за съществуването на идеите преди рационалното познание, е
също точно толкова "глупав", колкото и Данте, Джонатан Суифт, Петър
Берон. Възможността за мигновен телепатичен и енергиен обмен с
"мислотеките" или "енергоцентралите" на Всемира предполага наличието
на тотално далекодействие от рода на тахионното и квантовото. И няма
защо да се боим от религиозната терминология - по-интелигентно е да
потърсим някои от аналозите на душата и Бога: например - енергията и
информацията. Въпреки че информацията е един много нисш разред в
аналоговия списък, още Хегел разграничава "разсъдъчно" от "разумно"
("Учено - добре, умно - по-добре" - казва народът ни; но, в духа на Хегел,
той би предпочел разумното пред умното, мъдрото - пред разумното;
доброто - пред мъдрото. Най-добре е да не липсва нищо - както в
прословутите матрьошки…)
Поради водещата роля на телепатията във всички подобни тези и

изводи, срещу нея дълги години се води отчаяна идеологическа война. Не
писачи на атеистични брошурки, а крупни математици схванаха бързо
това и днес никой не може да се опре на логиката им. Сам съветският учен
Китайгородский - проф. д-р. по физико-математическите науки -
53
утвърждава непоклатимата логика на субординацията "телепатия - душа -

Бог", поради което, решително и категорично, той отрече телепатията:
"Затова още веднъж повтарям този аргумент. Той е много силен, сам по
себе си. Ако има телепатия, има и душа; а има ли душа - има и Бог!" (сп.
"Знание-сила", бр.6/1965г.). Именно по тази причина, проф. Китайгородски
се скъса да търси невидими отверстия в редакционната стена, за да
изобличи телепата, който позна съвършено точно мислите и действията
му от другата стая… Напълно съгласни с логиката на този известен
математик и физик, ние сме длъжни да пренесем тази субординация на
малко по-интелигентно равнище и да я потърсим в уравненията и
очевидностите на съвременната психология и физика. Днес тя би могла да
прозвучи така: "телепатия - тахионна структура на човека - мигновена
далекодействена интеграция на всемира в квантов вид".
Така че, когато по метода на Данте и на академик Марков излезем
извън затворената Вселена и я видим като блестяща точка с маса, равна
на нула, абсолютно нищо не пречи тя и да е разумна…
***
В целия ХХVІІІ "рапорт" от ІХ полево състояние на Дантевата

ултравселена има тъй много закодирана научна информация, че ще
стигне на учените в продължение на още много столетия. Достатъчно е да
се върнем на описанието:
…така и смерч от пламъци безспирно

край тази точка се въртеше там,
по-бързо от въртенето всемирно...
- за да прескочи мисълта ни веднага към едно от най-парадоксалните

открития на съвременната ядрена физика - така много споменавания
досега в тази курсова работа "тахион":
"Днес започват да витаят "духове" сред частиците. От август 1967 год.

тези "духове" почнаха да витаят в тайнствения свят на физиката. Ако това,
което твърди младият физик Джерълд Файнбърг от Ню Йорк се окаже вярно,
54
то ние ще изгубим окончателно и последните останки от представи и

образност в света на частиците.
Джерълд Файнбърг от Колумбийския университет "измисли" тахиона.
Засега той съществува само на книга. Но това, което на книга не
противоречи на съществуващите природни закони, е напълно възможно. Нещо
повече: тъкмо атомната физика през последните десетилетия показва, че
именно тогава явлението, по правило, наистина съществува.
"Тахион" е гръцка дума и означава "бърз". Бърз? - Да, разбира се - тахионът

е по-бърз от светлината. Така Файнбърг откри една частица,
съответстваща на всички природни закони, която притежава съвсем
необикновени свойства: скоростта ú варира непрекъснато между скоростта
на светлината и безкрайната скорост; масата ú е имагинерна (корен от
отрицателно число) и - следователно - неизмерима; тахионът няма спин
(собствен въртящ импулс), обаче може да бъде зареждан с електричество;
енергията на тахиона при светлинна скорост е безкрайно голяма и намалява с
нарастването на скоростта. Щом като тахионът загуби от енергията си,
той става по-бърз; той може да излъчва частици, които нямат маса
(светлинни кванти и неутрони), а може би и частици с крайна маса на покой.
Три от тези свойства обръщат надолу с главата всички наши досегашни
схващания и противоречат на "здравия" физически разум по-драстично от
спиритическите явления или духовете в Шотландските замъци" (Д-р Е. Бренер,
"Тахионът - призрак отвъд светлинната бариера", БТА.НТ, 1-3 І.1968).
Ние не знаем как днес би реагирал консерватор от гвардията на

Китайгородский на лавината от подобни открития и изводи. Помним само,
че още навремето мислещи изследователи като Бродянский се бяха
изказали за него така: "Статията на проф. Китайгородский съдържа ред
полезни истини. Обаче, докато човек я чете, изпитва все по-голямо и по-
голямо недоумение и неловкост за автора" ("Спутник" 3/1970, стр. 115).
Паническият ужас на казионните атеисти и некадърните учени от
феномени отвъд идеологическата и формално-логическа бариера не е
случаен, понеже частици или вихри като тахиона наистина говорят за
душата ("тахионната структура" на човека), която от край време се знае
като вечна, безсмъртна и обширна като Вселената, живееща
едновременно навсякъде. Поне Данте и изворите му не се съмняват в това
нито за миг. Но те не спират да ни удивляват с неизброимото
55
разнообразие от фундаментални образи и истини, достъпни само на най-

гениалните изследователи на нашето съвремие, които ги откриват, една
по една, в своите обсерватории, лаборатории - или на върха на перото
си...
***
Да надникнем в още една обител на Битието, видяна и лично

разшифрована от вечно влюбения в Беатриче: "Ще схванеш ясно ти
синхронността на ръста с количеството там - и с Разума как свързана е тя"
("Рай", Песен ХХVІІІ:76-78). Тук, както и навсякъде, трябва да се провери
точно Дантевият оригинал, но принципът на съответствието е очевиден.
Не е никак трудно в "Божествена комедия" да се открият и принципите на
ритъма, относителността, периодичността, спиралността, полярността.
Прабългарски, индийски, китайски, елински, християнски космогонии -
навсякъде констатираме съответствието и синхронността; да не говорим
за херметизма. В очите на мистика, човешката душа винаги е била
обширна като Вселената, а самата Вселена се проектира изцяло в
човешкото тяло. Познаването на Космоса и взаимодействието с него, по
този начин, стават възможни за онзи, който е познал себе си: частта е
разпиляна в цялото, цялото е проектирано в частта (съвременният
холографски принцип). Този принцип, заедно с резомално-изоморфния, бе
изведен от нашия просветител и учен Кубрат Томов, много преди да
заговорят за тях световно известните учени.
"От квантово-механична гледна точка излиза, че ако човек се потопи в

себе си изцяло, той ще се разлее из космичното пространство. Ясно е,
разбира се, и това, че толкова голям обект като човека, непрестанно
бомбардиран от милиони кванти, не е тъй просто да се откъсне от средата
си - но важен е принципът" (В. Скурлатов, "Сверх времени и
пространства", сп. "Техника молодёжи" 9/1969г.).
56
Днес сравняването на микросвета с макросвета е стигнало твърде

далеч. Ако планетарният модел на атома е само наивна аналогия на
небесната механика, други открития ни карат да се замисляме по-дълбоко:
например, твърдението на Гислер, че относителното разстояние на
планетите до Слънцето и относителният брой на трептенията в
обертоновете на един и същи тон са абсолютно еднакви до Юпитер, а
след него - почти равни:
планета относит. разст. относит. брой на трепт.

до Слънцето на обертоновете
-------------------------------------------------------------------------------------
-------
Меркурий 4 4
Венера 7 7
Земя 10 10
Марс 15 15
планетоиди 28 28
57
Юпитер 52 52
Сатурн 95 100
Уран 192 196
Нептун 300 388
Тази таблица се цитира у нас в книги още през 1943 г. - тя трябва да се

провери и прецизира днес, имайки предвид уточнените данни за средните
относителни разстояния на планетите, включвайки и Плутон. Ако излезе
вярна, математически биха могли да се открият приблизителните места на
още неоткрити планети - думата имат специалистите по акустика и физика
на обертона.
А две най-фрапиращи теории напоследък, родени под перата на

Дирак, Дж.Гамов и акад. М.Марков, не могат да не сковат дъха ни
окончателно. Марков изчислява, че всяка микрочастица може да
представлява свят като нашия, а всяка вселена - да е частица! Открива се
и удивително точно съвпадение между аритметичните константи на микро-
и макросвета:
"Отношението на силите включва елементарния електронен заряд,

гравитационната константа и масите на двете частици. Проф. Дирак
изчисли, че отношението е равно на около 10-39. Дирак също изчислил и
една основна единица за време, която нарекъл "темпон". Темпонът е
единица време, за която светлината може да измине разстояние, равно на
така наречения класически радиус на електрона. Изразена в темпони,
възрастта на Вселената, която той навремето приемаше за два милиарда
години, се оказа, че възлиза на 1039 (Дитрих Томпсън, "Универсални
константи", БТА.НТ. 30.ІV.1969).
Д-р Гамов, а с него и цяла плеяда физици, ревизира Дирак и се

получава ново съответствие, изглеждащо още по-респектиращо:
"Физиците си поставят за цел да докажат, че в случая се работи с
равенство на константи, а не с променливи, както при изследванията на
Дирак… Въпреки това, както и при хипотезата на Дирак, всичко това е или
58
забележително съвпадение, или пък е от извънредно важно значение" -

заключава Томпсън.
Днес, 35 години след бума на подобни теории и хипотези и след

написването на тази курсова работа, вече има такива открития, че едва
ли е останал физик, който да не ходи като сомнамбул... Сега вече може да
се разкаже как, преди години, известният български педагог, писател,
физик и астроном Георги Томалевски сподели, че след официалните
доклади и разисквания на един симпозиум, когато са се били събрали
някъде да си отпуснат душите на чашка, съветските учени признали, че по
"вина" на физиката, от материализма не е останала и следа. Но, да
оставим спомените за ония трудни и славни времена и да видим какво
казва Данте за гонителите на "вещици" през всички времена:
Не се мисли за толкоз чак велик,

че пилци да пресмяташ не наесен
132 и жито неродено - със шиник…
"Рай", Песен ХІІІ
***
А ето и още една тайна от живота на акад. проф. д-р по ядрена физика
и космология Данте Алигиери... Изглежда, той е имал и лична
кореспонденция с големия физик на ХХ век Вернер Хайзенберг1(1901-
1976), за да му внуши още едно крупно откритие на човечеството:
1
Ето какво споделя нашият писател Георги Данаилов през 2000 г. в гл. ХVІІІ на
мемоарите си "Доколкото си спомням": "Аз познавам лично поне половин дузина
български учени, които емигрираха на Запад. Там те се осъществиха, може би не
напълно, но достойно, а можеха - с качествата си, с таланта си - да бъдат
наистина ценни за горката България. Имаше нещо наистина много побъркано в
отношението на властта към науката. На нея й се искаше социалистическата
наука да пребъде, да достигне и надмине западната, но това трябваше да става,
без да се накърнява идеологията и без да се заплашва сигурността. Идеологията
обаче бе пълна с догми, а науката не може да се съобразява с тях. Така бе
отречена квантовата механика, Бор и Хайзенберг бяха обявени за физически
идеалисти, нашият Тодор Павлов "оспори" дори Айнщайн, а Трофим Денисович
Лисенко се постара да изпрати в Сибир колкото се може повече поддръжници на
генетиката."
59
теорията на неопределеността. Не само във физико-математически, но и в

философски вид - идеята за свободната воля, залегнала в първоосновите
на Битието.
Вернер Хайзенберг, макар и манипулиран от фашистите, ни разкри, че

електронът се движи по начин, който не позволява едновременно точно да
се определят скоростта и положението му в пространството. "Колкото по-
точно определяме координатите, толкова по-неопределени ще станат
нашите сведения за скоростта - и обратно. Получава се, че въздействията
на една частица върху друга в ултрамалките области се разпространяват
по-бързо от светлината. Обаче при свръхсветлинните скорости на
взаимодействие трябва да възникват странности с причинността - онази
причинност, с която ние сме свикнали. В ултрамалките области - твърди
Хайзенберг - някои процеси могат да протекат в посока, противоположна
на своя причинен порядък" (В. Комаров, "Причинная безпричинность",
"Знание-сила" 10/1968, стр.39).
Англичанинът Фред Хойл(1915-2001) и индусът Джаянт Вишну
Нарликар (род през 1938 г.) пък твърдят, че неутриното може да се движи
60
обратно във времето - от бъдещето към миналото (Рене дьо Тай, "Може
ли времето да тече обратно?", Сианс е ви - БТА.НТ, 2.ІV.1965)
Всичко това доведе до нови тези (добре забравени стари…) във

философията и научната фантастика. Веднъж за винаги станаха възможни
пътувания във времето. Да не изброяваме имена - стотиците следовници
на великия Хърбърт Уелс. "Божествена комедия" е пълна с шетания в
миналото и бъдещето - тук ще оставим тази тема. Ще се спрем на
следствието от съвременната Хайзенбергова теория на
неопределеността: самите фундаментални частици "не се оставят" да
бъдат "хванати" и определени - вселената в нас и около нас е създадена,
за да бъде свободна! Елементите ú са неограничими и неозаптими - и
всеки има свободна воля и индивидуални черти:
Затуй въпроси жарки ме горят

за тоз чертог, където "Алилуйя",
54 любов и чиста светлина царят.
Необходимо ми е аз да чуя:
защо не пасва копие с модел?
57 Това да разбера се мъча всуе!
"Ако не можеш възела дебел
да го разхлабиш с пръсти - не тъгувай:
60 до днес небутван, твърд е като тел…"
"Рай",, Песен ХХVІІІ
Божествената Беатриче тогава не е знаела нищо за "ентелехията" -

за целесъобразните еволюционни скокове и диалектическия закон за
трансформацията на количествените натрупвания в качествени
изменения, за мутациите; но това не ú пречи да продължи с обясненията
си, на равнището на интегралистичната и холистична философия и
физика на ХХ век. В думите ú виждаме как "видимостта" и "силата"
прекрасно се сливат във вълшебното "трето" на истинската диалектика -
Разума. За да ни припомни още веднъж, че вече нито един съвременен
мислител не може да си представи Всемира извън триединството
61
"материя - енергия - информация". Днес, вече във втората половина на

века, ние виждаме - в светлината на Дантевата космогония и космология, -
че и тази триада не изчерпва света: тя е само проекция на други, още по-
високи триади и същности. Но кой говори в потресаващите терцини:
Дионисий Псевдо-Аеропагит? Данте? Или Беатриче - самата Божествена
Мъдрост?
Веществените сфери са за вас

по-тесни или по-широки, спрямо
66 мощта в пространството и всяка част.
Голяма мощ - обилие голямо,
а то - богато при обем голям,
69 щом частите му пеят в чисти гами.
А сводът наш, увличащ с буен плам
огромния всемир, се съгласува
72 със Пръстена, в който се отлива сам!
62
И ти ще видиш: трябва да се дири

самия дух, а не видимостта
75 на туй, което в кръгове се шири.
Ще схванеш ясно ти синхронността
на ръста със количеството там -
78 и с Разума как свързана е тя…
"Рай", Песен ХХVІІІ
За какъв Пръстен говори Данте - ако преводът е точен? Дали за

"Всемирния Пръстен" на разумните цивилизации в Космоса от
Мъглявината Андромеда" на Г. Ефремов?
В съвременната философия, Хайзенберговият принцип на
неопределеността наистина се въздига в принцип на свободната воля. До
Хайзенберг всичко в атома беше като в аптека. "Подобни аргументи
лишаваха от покой тези, които вярват в свободата на волята. Както показа
принципът на неопределеността, квантовата физика намира изход от това
затруднение"(Дж. Орир, "Популярная физика", стр. 311).
Това различие на подобието от праобраза ("копието от модела") е
гаранция за незнайния път, по който се стрелва всяка психика с искра от
вечността, за да постигне своята пълна индивидуализация. Данте хваща и
тази идея "в галоп" и я издига до лайтмотив на своето верую, светло
контрастиращ на средновековния и съвременния ад от папщина,
иквизиции, фанатизми и скептицизми:
Най-дивното, което Бог ни дава -

безбрежен дар от дух и доброта -
21 и който най-високо Той поставя,
това е тази висша свобода
на волята, която подобава
24 на Неговите мислещи чеда.
"Рай", Песен V
Дори само това е било достатъчно, за да спечели на Данте неговите

врагове, за които свободата на волята е била синоним на дявола. И тя е,
63
всъщност, оня свят девиз, под който сияе и ще озарява вековете геният на
свободни духове като Ехнатон, Бруно, Галилей, Ян Хус, Хайзенберг,
Марков.
Колкото и волни да са всички тия съпоставки, колкото и съмнително да

е ползването на художествени преводи на тъй сложна философска
поезия, то, ако някой поне замалко се замисли, усилията тук няма да са
напразни. Достатъчно е да помним, че от физиката винаги могат да се
очакват изненади и не се знае кога пак ще се яви някой, който ще обърне
цялата вселена с хастара наопаки и ще прикъта общоприетото някъде
като частен случай. Ще почне да ... "подрива самодоволството"...
Нека помечтаем. Теориите на относителността, на неопределеността,

квантовата, тахионната, торсионната и пр., може би, един ден ще бъдат
приложени с дълбоко разбиране и в психологията, педагогиката,
социологията. Само тогава ще можем да очакваме по-голяма скромност в
заключенията, по- честна обективност и субективност у строителите на
64
бъдещия живот. През всички векове парадното невежество и кухият

скепсис, дори и породените от благородни вярвания, са предизвиквали
обратни реакции в децата на която и да е епоха, когато са били налагани
насила. Голото самочувствие ни най-малко не гарантира, че синът или
дъщерята на автора му ще тръгне "в пътя". Понеже самото дефиниране на
"пътя", когато е подкладено с догматизъм и самомнение, е вече сакато:
там липсват свобода, относителност, неопределеност. Всяко дете,
вкарано в касапницата на програмирането и формалната логика и
фактология, рано или късно отреагирва със саморазрушение, слободия.
Би трябвало по-често да си спомняме поговорката за рибата: откъде
започва да се вмирисва? Девственото съзнание на младостта бързо се
ориентира: начетен не значи умен, умен не значи разумен, разумен не
значи истинен, мъдър или добър. Детето усеща всичко това с всичките си
психически пори и един прекрасен ден то ни е размерило на точни
парцели и ни е сложило към архив - стига да не е наследило нашия
конформизъм и удобно невежество.
65
Ние, които се опитваме да възпитаваме своите и чуждите деца, често

нямаме онова приказно и загадъчно в себе си - онова ненасилствено,
неопределено и необхватно, което храни душата и вида им, за да
изглеждат по-различни от нас. Тогава, докато си мислим, че все още
значим нещо, те вече са ни изчели от кора до кора и обратно; и като се
уверят, че ние не сме нищо друго, освен латерни с песничката на тъпия
скепсис и критикарството, машини за преместване на материя от едно
място на друго, те ни ритват - и тръгват да търсят неопределеността
другаде. И като няма светлина, клонът започва да расте надолу - обяснява
Михаил Пришвин. Тъкмо това чака извергът-производитетел, пъкленият
търговец: той предлага един изкуствен рай, където независимостта
изглежда постигната.
Ако ни се позволи да имаме мнение, докато сме все още толкова

неориентирани в пъстрите казуси и съвременните теории на науката и
изкуството, ние, младите, имаме натрапчивото предчувствие, че вече удря
часът на КОСМИЧЕСКИЯ РЕАЛИЗЪМ, на който фантастиката е само един
неудържим Прометей. И, както се уверяваме, съвременната физика и
космология са по-"луди" и от нея...
"Трябва да се издигнем над нищожните понятия - казва Межелайтис -

защо е нужно да се примиряваме с дребното сърце - сърцето на пигмей?
Трябва да го разширим, да увеличим неговия обем, за да се поместят в
него приказно огромни светове!"
"На днешния Разколников, точно както и на прототипа му, вече не му е

достатъчен земният, евклидовски ум: той иска да извърши скок
"трансцензус": отвъд границите на достоверността - зад предела на
познанията, достъпни на човека. Този скок трябва да постави Разколников
в особени отношения със света, тъй като само тогава той ще може да
открие в самия себе си Архимедовата опорна точка, за да преобърне
света. И тук мисълта на Достоевския герой се издига до пределната
граница - до бунт вселенски, космически…" (К. Тюнькин, "Бунт Радиона
Разкольникова", "Преступление и наказание" М.1969, стр.16.)
66
В момента не коментираме дали този бунт дава право на

Разколников да вдига брадви и да сече бабички и да провежда кървави
революции – и да не предвижда какви ще са резултатите от подобен вид
разколничество. Сам Достоевски е описал с анатомическа точност какво
ще се случи, ако бесовете се разбеснеят. Мисълта на Тюнькин вземаме
без брадва пред скобата.
Изтръпнали, хипнотизирани, абсолютно неспособни да побегнем

обратно, днес ние слушаме и вика на една странна камбана, която вести
за някакво страшно наклоняване на нашата галактика::
И страшным, страшным креном

К другим каким-нибудь
Неведомым вселенным
Повернут млечный пут!
Борис Пастернак
67
Хайде сега да не вадим и Пастернак или Булгаков от галерията на

Пришълците, защото тогава тази "курсова работа" ще заприлича на
"пиано, дълго два километра"...
Стреснати, обнадеждени от тази пророческа Марсилеза на

Космическия Реализъм, ние днес почнахме да вярваме, че реалният
Всемир има по-лудо въображение от всички луди поети, откриватели и
фантасти, взети заедно! Онези, старите, определените, предпазливите,
останаха безвъзвратно обезоръжени от един закон:
ЗАКОНЪТ НА КЛАРК
"Когато някой изтъкнат, ала вече напреднал в годините учен заяви, че еди
коя си идея е осъществима, той почти винаги е прав. Но когато същият този
учен заяви, че еди коя си идея е неосъществима, той, по всяка вероятност,
греши".
Такъв универсален гений - гений на интегралния космически реализъм

от абсолютният ранг на Данте Алигиери - днес още не се е родил. Но
дойдоха пророците. В самата поезия - най-чистата жрица на истината и
красотата - буйните ветрове и разнопосочни течения не успяха да лишат
Данте от наследници. Правото на поета да бъде едновременно мъдрец и
философ, и до днес има своите воини, които с блестящ меч отбраняват
68
вселената на поезията от дисимилатите на естетстващи стилисти и

критици и от "учени" с осакатен мозък - с нулева диалектическа култура и
липса на чувство за интегриране.
"Смисълът на битието, предназначението на човека, същността на

света - ето въпросите, вълнуващи Пастернак в течение на много години -
особено в края на житейския му път, когато той напълно потопява своята
лирика в търсене на основите, в разгадаване крайните цели и
първопричини:
Во всем мне хочеться дойти

До самой сути:
В работе, в поисках пути,
В сердечной смуте -
До сущности протекших дней,
До их причины,
До оснований, до корней,
До сердцевины!
Склонността към философско осмисляне на живота - продължава

познавачът на пътя и произведенията му А. Синявский - характеризира
цялото творчество на Пастернак - поет-мислител, гравитиращ към едно
изкуство на широки обобщения, на огромна духовна наситеност. На него
отдавна му импонира "онази бездънна одухотвореност, без която не може
да съществува оригиналност; онази безкрайност, която се разкрива от
всяка точка на живота към всички страни, без която поезията е само едно
недоразумение, временно неизяснено". В много произведения на
Пастернак от най-различни периоди се усеща настойчивото желание "да
се добере до същността" и - разказвайки за някакви обекти - не само да
ни ги представи външно, но да изяви тяхното същностно естество."
Точно в този дух е и преценката на Едуардас Межелайтис за

космическото изкуство на сънародника му Чурльонис:
69
"Чурльонис е философ. Преди всичко философ, представящ

оригиналните си възгледи за Вселената чрез звуци, контури, линии, багри,
поетически образи. Трудно е да се определи къде тук свършва музиката и
почва живописта; къде свършва живописта и започва поезията. Какво е
това, в края на краищата: Музика, пластика, поезия? - Аз не се наемам да
отговоря на този въпрос... Може би тук всичко е едно - и музика, и цветове,
и поезия. Но главното у Чурльонис е мисълта.
Това е размисъл над самата същност на Битието. В сложността на
тези размисли е трудно да се определи къде, в каква вселена сме се
озовали ние, заедно с твореца. Съвсем не е лесно да се конкретизира и
времето. Какво е това: Бъдеще? Настояще? Минало? Или първичният
период на формиране на планетните системи, зад който е скрита Тайна? -
Неизвестно. Вечен студ! И на коя планета или звезда е съзерцавал и
слушал творецът всичко това, за което образно се опитва да ни
разкаже?… Странни видения… Невъобразими светове…
Творчеството на Чурльонис е уникално. То е извън каквато и да е
художествена школа. (Е. Межелайтис, "Мир Чурлёниса", Спутник, 3/1970г.)
70
Да, синкретичната, космическата, интегралната естетика на Прометей

наистина е вечно жива! Поетът и днес може да бъде мъдрец и мислител -
гений, откриващ света в милиарди октави и степени по-вярно от пъпленето
на казионния учен.
"Руският поет Велимир Хлебников е оставил удивителен ръкопис: "За

строежа на времето". В него той предсказва извеждането на вълновите
свойства на времето - не само в спектъра на Природата, но и в спектъра
на историческите траектории на хората и народите. От центъра на кръга
на времето излизат лъчите на съдбите и на всеки отделен живот,
съответстващ на един-единствен радиус. В тази светлина, пътят на
физиката трябва да хвърли мост между светлината и лъчите на човешкото
"аз" - източник и център на времето. По думите на Хлебников, учението за
времето ще открие лъчите на народите и на отделните души" (В.
Скурлатов, физик: "Техника молодёжи", 9/1969г.)
За съжаление и поука, според един тъжен закон на космическата наука
за наследствеността, децата и близките, сънародниците на гения по
правило са слепи за него. Това се дължи на сложни космогонични причини,
позволяващи да зачеваме и деца без космическа искра, да се движим
сред подобни хора около нас - само със студени чувства и второсигнален
мозък. Те се интересуват само от свойто си мнение и от собственото
творчество, разпънати от нагона за неприемане пи противоречене. Нямат
нищо общо с най-голямото постижение на човешкия дух в историята на
човечеството – апотеозът на диалектическата психология и логика и на
истинската наука - Законът за Отрицание на Отрицанието ("Оценката е
отрицателна, следователно не е вярна"). Те не са чели нито един ред от
Хегел! Трета, четвърта, пета сигнална система и по-горни у тях не
съществуват; нито сигналната система на доброто сърце, което ежедневно
прерифразира крилатата реплика на Волтер: "Не съм съгласен с твоята
истина, но ще се боря до смърт да можеш свободно да я живееш и
изповядваш. Не съм съгласен с мисленето и поведението ти, но ще ти
направя удоволствие да изтъкна положителното у тебе, за да помилвам
душата ти - ЗАЩОТО ТЕ ОБИЧАМ! Защото съм твое дете и имам и твоята
наследственост – радостта и щастието да одобрявам различията и да ги
71
приласкавам. Да ти съдействам с всичка сила твоето дело да процъфти, а

моето ще поставя на второ място или на последно. Защото си ме учила,
че имам душа."
А ненадминатият космически реалист и романтик от второто

хилядолетие на Новата ера, божественият архитект и скулптор на толкова
красота и хармония, космичният приятел на толкова древни мъдреци,
съвременни физици и бъдещи граждани на Вселената, като прозря в
сърцето си още едно следствие от теорията на скромността и
неопределеността в областта на психологията, напълни вековете с
предупредителен вик на своя Пиер Дамяно:
Над мен се спусна светлина свещена -

84 във пламъка, на който съм фитил…
Мощта ú, с моя взор съединена,
така ме възвиси, че виждам сам
87 Праизвора, от Който е родена!
Пламтящата ми радост е от там,
че колкото по-грее мойто зрение,
90 от Него вземам блясък по-голям.
Ала и дух с най-яркото горение,
и най-проникнал в Бога серафим,
93 не ще осъдят тайна нерешена.
Тъй отговорът чезне като дим
на Промисъла Вечен в глъбината
96 и за очи къртúчни е незрим.
А ти, щом слезеш утре на Земята,
кажи им да не дръзват в тез тъми
99 да съдят цел, и горе непозната -
че ум, що тука свети, там дими...
Щом даже ние тук сме в нещо спрени,
102 как вие ще пълзите, сам-сами?
"Рай",Песен Х
72
73
Недатирано, вероятно през 70-те години
БЕЗСМЪРТНА ЛЮБОВ
Имаше един мой дълъг разказ, който обичах много. Той бе дошъл по
повод на постоянните ми съновидения и на последния ми сън с образа на
едно момиче – така наречената "първа любов". Не че много деца сме
нямали трепети и преди това – още от предучилищна възраст, - но
Първата Любов, когато сме я имали, оставя незаличими следи. Дали са
напълно незаличими – това е друг въпрос. Едно непредвидено събитие в
по-късни години може да прекрати завинаги тия вълшебни сънища, но
това не значи, че съкровището не лежи непокътнато на дъното на
душата ни - и не свети.
Ще предам накратко това, което си спомням от този мой сън и
разказ. За същото момиче бях написал и стихотворение в X или XI
клас, когато тя беше вече голяма и аз я видях след четири години край
един известен паметник в столицата. Вълнението ми бе тъй голямо,
че се олюлях и едва не изгубих съзнание. Цяла нощ писах стихотворение
("В мъгла сребросиня изплува Богиня...")... Повтори се същото, което
бях изпитал през детските си години в прогимназията, когато я видях
в училище за пръв път и имах шанса да живея от този миг нататък
като в полусън. Само Господ знае как съм излизал на дъската и как съм
си пишел домашните, как съм разговарял "внятно" и съм завършил
успешно годината... За някои психики такова събитие е "глобално" и
фундаментално, то озарява целия им живот, цялата вселена. Стотици
писатели, поети и музиканти са го изобразявали и са се опитвали да ни
го обяснят.
Докато разказът все още беше у мен, но в единствен екземпляр,
имах нехайността да го дам на едни приятели, заедно с още един
("Легенда за Зорницата"), които те искаха да публикуват някъде. Това
бяха Ю. от университета и Р.Ч. Като тръгнали заедно от нас, те се
74
натъкнали на така наречения "Александров" от Държавна сигурност,

които арестуваше от време на време такива "сладкопойни" птички
като нас и ни правеше таражи по домовете, изземваше ни "опасната"
литература. Като им наредил да извадят каквото носят, взел им и
двата мои разказа... Ето как останах без тях, а по-късно преработих
този за Венера във фантастична миниатюра и го изпратих за един
конкурс. Другия, който ще се опитам да си припомня сега, не се казваше
"Безсмъртна любов", но в момента ми дойде да му сложа това заглавие.
Ето за какво ставаше дума:
Аз се будя не знам за кой път вече, не съм на повече от 14 години и

всичко преживявам с трескаво и многоцветно, звънливо вълнение. В
момента съм пак разтревожен и се чувам да викам в тъмното: "Какви
неща?..."
Автобусът към Рилския манастир подскача по рилския път и вече се

свечерява. Аз, от самото начало, вече трети час съм неподвижно
вторачен в блясъка на една златна плитка в отражението на прозореца –
плитката на Богинята. Това е моята Вечна Любима, която в момента е в
седми клас, както и аз. Отиваме училищно на екскурзия.
Не смея да се мръдна нито за миг – не смея и никак не мога. Тя

седи на предната седалка, с лице към останалите, заедно с една
съученичка от нейния клас и майка й. Те и трите странно поглеждат от
време на време към мене с учудени очи, тъй като аз се отличавам от
всички останали екскурзианти – те се смеят, ядат, пеят, гонят се из рейса
и пр., а аз съм като кристална статуя, закована по някакъв начин
неподвижно на седалката и вгледана в една точка в прозореца, без да
мигне няколко часа. Може би си мислят, че нещо не съм добре, че съм се
парализирал. Аха майката да стане и да ме бутне - да не ми е станало
нещо лошо...
Моята поза обаче не е само поради факта, че Тя е само на два
метра от мене и това е нещо ужасно. Хиляди пъти се опитвам да отклоня
погледа си от стъклото, да стана и да ида на най-задната седалка, белким
75
парализата тука не действа – но напразно. Наистина, гипсът е абсолютно

здрав и не мога да стана и да мръдна по никакъв начин... Ако успея, има
опасност случайно погледът ми да мине реално през Нея, да не Я гледам
само в прозореца. Тогава... тогава не знам какво ще стане. Рейсът може
да се подпали, да се взриви; или аз може да се превърна в пирон и да се
продъня към центъра на земята.
Момичетата не обичат такива нещастници и инстинктивно ги
избягват. Можеше да седна до тях – имаше място - и да ги заговоря. От
толкова време сме съученици и се разминаваме по коридорите! Един път
Тя даже ме хвана за кръста и ме отмести да тичам от правилната страна
на коридора, защото беше дежурна... Понятно – аз съм тичал с всичка
сила, именно за да мина по-бързо край нея, да не рухна пред краката й от
смущение... В даден миг съм я избиколил отляво, вместо отдясно, понеже
ориентацията в такива космични моменти е нулева... Това я развеселило,
мислела е, че й правя номер, но едва ли и е разбирала какво става вътре
в мене... Може и момичето да ме е отличило по някакъв начин сред
другите, мислех си, че очите й ме търсеха и се усмихваха, но аз, като
абсолютен и пълен захлупеняк, всеки път пусках тежки кепенци пред очите
си от страшно олово и не можех да ги повдигна с минути. Като успеех да
стигна до стаята си в нашия клас (Тя беше от "В"-паралелка, не в моята),
аз се стоварвах като двестакилограмов на чина и учениците и учителката
цял час ме гледаха уплашено, питаха ме защо съм тъй бял и не говоря, и
не трябва ли да ме заведат при лекарката...
В часовете, когато В-клас имаше физкултура, аз гледах 45 минути
без мръдване тъничкото и златно момиче през прозореца от третия етаж
на нашата прогимназия. И не съобразявах нито за миг, че не е нормално
по това време всички къщи и дървета и целият двор да са от чисто злато и
да светят по-силно от слънцето. Ако учителят или учителката ме дигнеха,
ако някой съученик ме бутнеше за нещо и аз се обърнех, стаята ставаше
тъмна като нощ и аз чувах гласовете им като дълбоко под водата. Всички
знаеха какво става и защо ме "няма" тук - "В"-клас в момента навънка
имаше физкултура... Трябва да си олигофрен, за да не разбереш какво
става с "блейката" през тези часове. Тъй че моят случай беше известен на
цялото училище, на учителите, директорката и на родителския комитет...
76
Богинята нямаше как да не мине в обяснима самозащита – не е нормално

такова нещо, някой да замръзва и да ходи като статуя покрай някого,
когато въобще може да ходи. Понеже е имало и случаи да се спре и да не
може да направи нито една крачка... Съучениците вече почнаха да се
подиграват повече на нея, отколкото на мене – какви екземпляри, значи,
се влюбвали до такава степен в нея, "Снежната Царкиня", че сами се
вкаменявали даже при мисъл за нея, още преди на им направи магия...
Всяко зърване на това момиче, всяка мисъл и съновидение за нея и
с нея раждаше невъобразими цветни видения. Във всичките ми стотици
сънища в течение на 44 години, още от първия миг, когато я видях в седми
клас, тя беше Принцеса, Фея, Ангел, Богиня и пр. С една дума –
"Безсмъртна Любима". Такова нещо ми се случваше за пръв път в живота.
В разказа, за който разправям, описвах подробно някои от тези вълшебни
феерии, но сега не мога да ги възпроизведа. Наистина, вечните неща си
остават абсолютно ярки и впечатани до детайли за цял живот в нашето
подсъзнание, но има случаи, когато ние губим връзка с него. Можем да
говорим само за откъслечни спомени, които се подават като странни части
от дъги и слънца от други измерения.
Така например, там описвах как Тя веднъж предизвика у мене
видение за една планета с напълно объркващи и обратни оптически
закони. Намирах се в свят, където, разбира се, всичко светеше, но с
нежни, фини приглушени тонове. Очаквах да изгрее слънцето. Когато се
подаде, то не бе малък слънчев диск, а излезе едновременно от всички
страни на хоризонта околовръст - както си спомням, "оксиженно синьо и
ярко". Образуваше тънък пръстен, както би се случило, ако над земята ни
на това място може да има някакъв огромен стъклен похлупак колкото
целия небосвод, но с ръб отдолу – целият ръб би засветил силно, когато
изгрее слънцето. Ивицата се разширява, додето се издигне над
далечините като огромен хоризонтален пръстен. Помня и това, че по
същия начин бе изгряла и луната или друг спътник на тази планета, ако не
и близка звезда. Тя изскочи като по-тънък и остър пръстен, пак от всички
страни на хоризонта, "направена" от блестящ бакър. После изведнъж се
появи бързо над пръстена на "слънцето" и засия прекрасно, почти два
пъти по-малък и тънък. Имаше и други детайли на видението, но тях вече
77
не помня. В него, естествено, се появи и Тя - като Богиня или Царкиня на

световете... Ние влязохме един в друг и се завъртяхме около една
вертикална, невидима ос, обаче в противоположни посоки. От това се
породи нарастващо преживяване, за което няма човешки думи, но един
възрастен познат не хареса това описание, понеже го взе за вид плътски
екстаз, като при хората. Едновременно с чувствата, нарастваше и
степента на нашето светене, докато в един миг ние изчезнахме от този
свят и се появихме в съвършено друг. За него пък въобще няма човешки
думи, багри, звуци и понятия...
Тъй като не помня нищо повече от разказа си и от множеството
подобни сънища и видения с нея, които се появяваха спонтанно, от два до
десет пъти годишно и повече, цели 44 години, дотук ще спра с
фантастичното и ще спомена за още два случая. Те са "реални" и не може
да ги заличи нищо. Във втория, разбира се, пак избухнаха фойерверките
от цветни и небесни видения, но тях вече помня добре и ще ги опиша.
Първият случай бе една танцова забава във фоайето на нашето

училище, по случай Нова година. Аз бях занесъл и киното от къщи и
прожектирах "Фриц и Фрац" и "Храбрият Слим"... Когато затанцувахме,
Лаци ме изнуди и раздели В. и Е., като целта му беше да танцувам с
Богинята. Тук нямам думи да опиша усещанията си, но проблемните бяха
две: моите крака станаха дървени и престанаха да се подгъват, а злите
езици казваха, че брадичката на Богинята била изобразила гордост и
досада, а после Тя си била бъркала през цялото време в носа, за да
покаже колко малко се вълнува от събитието...
Независимо от това, в душата на едно момче ще останат завинаги
образите на една прекрасна пола на виолетови и сиво-зелени карета и на
едно нежнолилаво пуловерче, под което момичето току що е започнало да
се превръща в жена. 44 години след това, "момичето", което никога не се е
разговаряло с момчето като малки, ще му признае, че помни ясно
платненото копче на пуловерчето му от седми клас, въпреки че тогава са
се доближавали само няколко пъти и не са били в един клас...
Никога и за нищо на света, през цялата тази древна, свещена
година и още четвърт век след това, момчето не е имало нито един случай
78
да си представи, че това Същество е било и жена и че може да се

приближи по друг начин към нея, освен чрез сънища и видения. Въпреки
това, две чисто физически усещания, ако въобще са физически, се
появиха при срещата с това момиче на 14 години за пръв път и за
последен път през живота му, и от това и досега разбира какво им е на
хората по филмите, книгите, театрите и въобще.
Когато затанцувахме тангото – или (вече не помня) когато веднъж си
бях представил, че ще я прегърна (единственото ми и еднократно
въображаемо "прегрешение" спрямо Нея), в гърдите си почувствах такива
неща, които, не се появиха повече никога през живота ми, с никого. В това
"прегрешение" се появи невинна сама и представата, че си докосваме
устните – и устните ми изпитаха такова нещо, пред което и най-силните и
нежни преживявания на мъжете и жените, когато извикват деца на земята,
бледнеят както дребна звезда пред изгрева. Нормални хора сме –
целували сме се не веднъж в живота, но такова усещане не е имало
повече никога, никога, никога, нито веднъж. Даже често се чудим какво
пък толкова има в целувката, не го ли правим по традиция или кой знае
защо... Но ако не беше онази нежна и неописуема тръпка на 14-годишна
възраст, само при едното въображение, че Я целувам, никога нямаше да
разбера после и филмите, и театрите, и оперите, и влюбените по
парковете и улиците, и всички романи... Без да съм убеден напълно, че
всички изпитват това, което аз бях усетил в представите си само за
няколко секунди.
Няма шега – сега, като се опитвам да реставрирам онзи разказ и

спомените си по този повод, пред очите ми стои и се движи окръжност от
прекрасни цветове и сияния! Не може да е проста умора от компютъра,
защото по принцип стоя пред него по 15-20 часа на денонощие,
включително събота и неделя. Кръгът се появи точно сега – и не си отива.
Като споменах за Лаци, да допълня, че го взимах с мене за кураж

всеки ден на втория или третия етаж на НАРМАГ, на прозореца, за да
гледаме в прозореца на Неземната. Едно косъмче от плитката Й да се
появеше, един сантиметър от бяла якичка – и можех вече да си тръгна и
79
да преживея някак си безсмислието на живота до другия ден – дежурен по

същото време и на същото място...
Другата вечна картина, която ще остане незаличима, е епизод от

същата екскурзия до Рилския манастир, за която разправям. Сега вече Тя
седи пред стенописите и ме гледа как играя в двора с едно куче. Не,
сигурен съм, че ме гледа – няма никакво съмнение! Аз си играя с кучето,
не смея да я погледна, но очите на душата ми попиват само в Нейния
образ – до безкрайност. Музиката, която звучи в този миг, не може да бъде
възпроизведена от никакви земни тонове, инструменти, гласове, оркестри
и въображения. Звездите и планетите в космоса стават огромни, аз съм
също огромен - и всичко живо и неживо се върти и пее сега само във мене.
(Окръжността пред очите ми в момента засиява още по-ярко, минал

е повече от половин век от времето, което описвам, по нея се появяват
навътре чудни орнаменти в светлозелено и розово, качват се на екрана и
над клавиатурата, като пиша, но буквите през тях все още се виждат...
донякъде)
Изведнъж манастирът зад Нея потъмнява до тъмносиньо, а Тя се

превръща в момиче от капка – огромна капка от кристална вода, но с
Нейното лице и тяло. В капката играят невъобразимо прекрасно някакви
дъги като след дъжд и някакви преливащи се, сияйни багри - при всяко
Нейно неволно помръдване. Очите й са толкова сини, че небето се
засрамва. Усещане за спиране на времето. Откъм Нея лъха безкрайност и
Вечност, с кристалния дъх на пресен вечерен сняг между гигантски
януарски борове, високо някъде в планината. Тръгват моите бавни реки от
милиони звезди през вселената, които виждах всяка нощ, като малък.
Това е мигът, който няма да забравя никога. В този миг аз почувствах

и разбрах какво е Бог. Бях напълно уверен, че ако Бог се разсее нещо и
капне случайно на земята, ще изглежда точно така - като Тази Капка-
Момиче в момента. Чудех се тогава няколко мига дали това е Бог, Майката
Божия или Вечната Любима, но по онова време не виждах особена
80
разлика. Бях сигурен само, че нямам никакво понятие дали пред мене се
намира Вечната Любов – или се е появила внезапно от небето
Абсолютната Красота. С този епизод в живота си аз преминах през
годините абсолютно уверен, че Бог съществува и аз съм Го

видял. Може би затова и по-късно, като направих онзи филм за Рилския
манастир, аз сложих за музика към него най-прекрасните и изумителни
български произведения – Херувимската песен и "Тебе поем" от Добри
Христов. Точно на това място от филма някои мои приятели се
разплакват, а аз плача за Нея. Като правех филма и като го гледам, всеки
път неизменно изтръпвам, понеже ясно изниква образът на Богинята - в
двора на манастира, пред стенописите, в най-важния и фундаментален
миг на живота ми, когато Вселената се отваря. Силно вярвам, че това е
мигът, който се случва само веднъж на 40 прераждания. Ето защо, когато
слагам някъде този спомен сега, ще добавям и файла с "Тебе поем".
Когато срещнем Бог на земята като Момиче, няма, невъзможно е и не
никога може да има по-съвършена и прекрасна Негова форма в Битието и
по-дивна песен, с която да Го хвалим!
Разказът ми завършваше не толкова романтично – с думите на

"героя", с които го започвам. В неспокойния си сън след Рила аз съм се
мятал, казва майка ми, и съм питал: "Какви неща?"...
Това е било по повод на финала на нашата екскурзия с училището и
с въпросното момиче, когато то било казало на своята съученичка и майка
й всичко, което мисли по въпроса за моето отношение към Нея. Това става
на предната обратна седалка на автобуса, докато се връщахме към
София. Аз виждах в отражението на стъклото през цялото време как те
говорят нещо и често поглеждат към мене. Мисля, че майката и дъщерята
бяха мои фенки и "подводници" пред Божествената, без да съм ги молил
за това. Те май ми казаха после, че са й говорили в моя защита – да
бъдела по-милостива към мене, - но тя била отговорила: "Още сме малки
за такива неща"...
Скоро след това баща ми ми даде книгата на Фламарион

"Безсмъртна Любов". Бях в транс и пред любовта на Данте към Беатриче,
81
на Петрарка към Лаура; на Абелар - към Елоиза. Видях в източната

литература как Меджнун престава да яде и се храни само с трева,
обезумял от мъка по божествената Лейла. Разбрах какво значи Бог да
обича Бог в любовта на Рама и Сита, на Кришна и Радха, на Орфей и
Евридика. Много по-късно прочетох "Суламит" от Куприн, "Серафита" от
Балзак, "Просветление" от Арнолд Бенет и изумителния разказ на Иво
Андрич - "Елена – жената, която не съществува". Разплаках цяла
аудитория руснаци, като им прочетох "Дъщерята на Лилит" от Анатол
Франс. Открих още десетки такива романи и разкази, вечни истории на
Любовта и Обожанието. Разбрах че не съм сам и че по света е имало и ще
има още много хора като мене. Направих "Библиотека за Любовта" и
"Библиотека "Прекрасни чудаци", събрах и изчетох на касети много
измислени и неизмислени истории за все такива особени преживявания на
особени хора, които не могат да живеят без Бога – без Съвършената
Любов и Жената. Сложих за мото на втората библиотека едни крилати
думи на Чехов: "Нормалното състояние на човека е да бъде чудак". Тук ще
приложа един епизод от тази сбирка – част от разказа на един любим
средноазиатски писател, Елчин, със заглавие "Светлосин, оранжев". От
него става ясно, че е имало и винаги ще има и други хора по земята, които
виждат Смисъла на Живота в цветове:
"Когато вечерта си легна, стори му се, че няма да заспи до

сутринта. Но заспа – и за пръв път сънува цветен сън!
Започваше едва да се съмва. Имаше толкова много цветове –
Алахверди през живота си не беше виждал такива съчетания:
светлосиньо, оранжево, светлозелено... И, което е най-
странното, тия цветове бяха посребрени, блестяха. И
Алахверди беше сред тия цветове. Те сякаш цял го обвиваха,
сякаш течаха по тялото му.
Алахверди знаеше, че това е сън; и знаеше, че този сън е
Садаф! Садаф я нямаше, но Алахверди знаеше, че цветовете
82
са заради Садаф; а, може би, даже всички тези цветове са

самата Садаф..."
110(1974)г
НОЖЪТ И НОЖНИЦАТА
(по един френски адамевитски апокриф)
Посвещавам на моите приятели – нудистите.
Най-невероятни слухове се ширят за мене. Името ми е станало

легенда. Знаят ме като граф Мануел фон Голденщайн, като синьор
Бертино; твърде разпространено е прозвището ми Белокапецът, а в някои
тайни школи с благоговение шептят за Владетеля на Седемте Пламъка.
Видни държавни лица, генерали и адмирали, търговци и престъпници,
побледняват само при мисълта за мене. В кръчми и будоари, по
83
пристанища и пустинни места, из манастири, църкви и дворци, с

благоговение или ужас се говори за Странника, който от два месеца
обикаля европейските столици и следите му приличат на пламъци от
самия пъкъл или на стъпки от рози...
Като ти говоря това, Серафиме, записвай всичко точно. Ето, вие ме
помолихте да ви разкажа за себе си и аз се съгласих. Да напиша
спомените си сам, не мога. Аз не съм от ония, които пишат. Аз пиша само
важни писма, съставям документи и отправям предупреждения. Пиши,
Серафиме, защото след много векове една личност трябва да получи това
житие. През сегашното столетие ние не можахме да се срещнем. Затова
аз сега си отивам. В лоното на Отца влиза завинаги само оня, който е
намерил своята Ножница. Тогава той идва на земята когато си поиска и за
колкото време иска.
Ако не се беше случило Онова, аз можех да остана при вас още 87
години. Но в такива важни моменти на вечността, когато ножът е бил най-
близко до своята собствена Ножница, ала не е влязъл завинаги в нея, той
не може да остане тук повече от 33 години. Вие всички знаете защо
Спасителят трябваше да го разпнат. Има много земи на Царството Божие
и навсякъде Господ възкръсва само по два начина: или чрез Ножницата,
или като го убият. Има много странници из Вселената, които витаят от
незапомнени времена и търсят оная земя, където е скита тяхната
собствена Нощница. Синове на Слънца, те са рожби на Свободата, а
никоя ножница, която не е Ножница, не дава любов със свобода. И всички
вие, братя и сестри на Новия Адам и Новата Ева, о вие, чада на
Непорочния, който изпълни Волята Божия, вие, братя ситяни, наричани на
тая земя "адамити", слушайте Словото:
Ние сме идвали много пъти между вас, създавали сме десетки и
стотици ереси, тайни школи и многомилионни движения – и винаги сме
умирали. Нито един от нас още не е възкръснал чрез любовта на
Ножница. Ние сме ви учели търпеливо и неуморно как трябва да живеете,
за да се подготвите да приемете Пламък Небесен. Досега на тази земя
нито един от нас не е възкръснал другояче, освен чрез страдание.
Възкресение чрез блаженство – това е най-голямата жажда на моите
братя – Огнените Мечове на Небесното Царство! Вие отдавна знаете: за
84
всички ангели от Небесното Царство е толкова трудно да се попадне в

Царството Божие, колкото е трудно обикновеният човек да влезе в
Царството Небесно. Мнозина от нашите често попадат на някоя ножница и
блаженството им е толкова голямо, че изведнъж попадат в Царството
Божие. Но скоро се връщат, защото тази ножница не е била тяхната
Ножница. А вие знаете как се попада в Царството Божие. Молитвата може
да призовава Меч от Пламък, но Мечът от Пламък трябва да срещне
свободна Ножница. Оставете да погиват синовете на лукавия по черкви и
манастири – те оставиха своите ножници да изгният в земята. Затова се и
превръщат в чудовища на старостта и грозотата – като свои създател.
Красива и божествена е плътта на адамита – той не я крие дори до своята
смърт, защото не гние и не се състарява от лъжите и дрехите.
Назовават ме Белокапецът, граф фон Голденщайн, "Сатирът" от
алпийските пещери пещери и усои, Владетелят на Седемте пламъка... Аз
съм възстановителят на Свободната Роза и Свободния Меч, тълкувателят
на Рибата, "Царят на всички вещици и първият слуга на Лукавия"... Аз
дръзнах да изнеса Евангелията на Истинските Апостоли и Истинските
евангелия на Апостолите. Всички нощни оргии и шабаши се свързват с
моето име; учениците ми ядели живи деца и танцували по жар, извадена
от самата преизподня... Те пеят бесовски песни с бесовски ритми, на които
съм ги научил самият аз. Аз мога да се превръщам на куче или хиена и
нощем често чуват воя ми под замръзналата луна...
Аз съм синьор Бертино, първият приятел на Източния Принц, който
възкръсна и бе убит от Дракона на Ревността. Аз съм водачът на ония,
които отричат парите и не ядат кървави ястия. Всички еретици са под
моята власт и закрила и със всеки ден все повече и повече праведници се
отлъчват от лоното на Светата Църква, за да попаднат завинаги в
геенната огнена. Те се отказват да лъжат, разгонват добитъка и си из
горите и почват да се хранят с плодове, диво жито и корени, а горският
мед е тяхната най-пищна трапеза. Те не се кръстят и не могат и да
помислят за църква, не признават кръщението и непорочното зачатие на
Майката Божия. А когато папи, патриарси и императори призоват
смъртните на бран срещу "враговете на царството небесно", то ние бягме
в планините или се оставяме да бъдам убити. Палачът е вратар на рая.
85
Настанал е краят на света, козните на Антихриста сега са по-силни

от всякога; трусове и войни започват на много места – светата вяра е в
смъртна опасност. Много души ще погинат! И за всичко това съм виновен
аз – приятелят на Мага от Юг, когото убиха и възкресиха коварни слова. Аз
– граф Мануел фон Голденщайн, който може да се превръща на змия и
скорпион или на гола жена и да се промъква в ложето на Светите Отци;
или да взема злато от хазната на царя, без да го види никой...
Аз съм владетелят на Седемте Пламъка, Ангел на Надеждата
Божия, последният маг на Розата без Кръста – или на Розата и Огнения
Меч. Рòден син на самия Велзевул, който е осквернил преди 33 години с
нечестивото си семе една християнка по време на молитва... Дъщеря на
голям владетел, с горда кръв и от царско коляно, моята майка се отдала в
църквата “Света Дева Мария” на самия Велзевул, защото молитвата й
била еретична... Още при раждането ми, тя е умряла и прокълната й душа
веднага отлетяла в царството на Велзевула, където няма църкви и
кръстове и където дяволите нямат друг кесар и друг канон освен
първородния грях...
Така съм се родил аз, Белокапецът – Човекът–Гълъб и Човекът–
Усойница – и в тъмната доба на моето рождение са се отворили всички
врати на ада, за да се родят на земята хиляди прокълнати души, за които
няма папа и кесар и за които първородният грях не е плътското влечение.
И ме е последвала тази пъклена рат в моето сатанинско дело, и настанала
е страшна съблазън сред многобройното войнство Христово. Най-верни
рицари и монаси, най-благородни кавалери и дами, множество свободни
граждани и повинни селяни от простолюдието са напуснали своите домове
и са се отдали на моята ерес. След полунощ аз ръководя бесовски
сборища, хиляди голи мъже и жени ме слушат със затаен дъх по далечни
гори и поляни, по бърда и чукари, из глухи планински усои, сред високи
треви и дъбрави. Еретиците и вещиците пеят бесовски песни, играят в
ранно утро бесовски хора, а после, по двойки, оскверняват славата Божия
из гъсталаци и сокаци и раждат стотици малки бесове – неблагословени,
некръстени, неосветени в името на Отца и Сина и Светого Духа с
Христовия кръстен знак. По цял ден, съвършено голи и с непокрити удове
адови, много млади еретици и еретички сеят из тайни места картофи и
86
соя, събират диво жито, откриват диви пчелини и ги умножават, събират

дърва за зимата и си търсят потайни пещери. Рисуват с краски от диви
цветя и корени бесовски икони, свирят на бесовски инструменти и четат
бесовски писания. Понякога се обличат в прости или знатни дрехи, слизат
тайно по градове и села и лекуват с бесовска сила болни и недъгави, а
пари не взимат за нищо. Колко събори и анатеми, колко походи и клади се
опитаха да ги върнат в пътя на спасението, но те се множат и множат като
оси! Великата Френска империя е пред гибел! Пред гибел са много други,
призвани от Бога държави, защото проклетата ерес на Царския Син от Юг
и от Изток не знае граници. Синовете на Новия Адам, многочислените
ситяни, навсякъде проповядват, че те са зората на Царството Божие и
Европа и в света, защото родината на Учителя не е приела Неговото
учение за голотата, а се била повлякла по проповедите на някакъв си поп.
И затова щяла да бъде дълго под меча на езичниците, както християните
едно време умираха с десетки хиляди по кръстове и по арени, защото не
приеха заповедта на Христа да не се грижат за храна и дрехи, както
птиците небесни и полския крин.
И за всичко това сега съм виновен аз – зловещият фон Голденщайн,
закрилник на прости, бедни и нещастни, спасител на всички, които обичат
най-много от всичко любовта, защото е казано: “ Бог е Любов “. Аз - синьор
Бертино – бич и чума за служителите на кесари, папати и патриарси; аз,
Владетелят на Розата без кръста.
Пиши, Серафиме, защото ми остават броени часове. Ето, часът ми
настава, скоро ще разреша на моите врагове да ме убият, защото не
срещнах моята Ножница. Ето, сега аз ви повдигнах малко завесата. Вие
всички знаете не само това,което се говори за мене. И никога, никога
нямаше да ви се открия кой съм и що съм, ако не исках тези неща да
стигнат до някого през вековете. И, всъщност, аз още не съм ви се открил
и няма да го сторя. Само Бог трябва да знае какво сме пред лицето на
Небето.
И така ето моят завет :

Ако някой почне да ви се кланя, ако се хване за вас като за
спасителен клон и вече не иска да ви пусне; ако потърси спасение за себе
87
си във вашата сила, обич, красота или име – вие го отблъснете! Сторете
му се грешен, сторете му се страшен, сторете му се глупав. Повейте го с
крило от северен студ, направете го да ви мисли за наивник или блудник.
Има мнозина сред нашите, които не са от нашите. А вие ги изпитвайте
така: могат ли да вървят с вас, без да се опират на вас? Могат ли да
останат насаме с Бога и да бъдат щастливи? Могат ли, бидейки сами, да
дойдат да служат от любов на всички, а не само на свойте си? Могат ли
зад вашето тъмно було, спуснато срещу похотта на гордеци и вампири, да
видят как свети душата ви?
Ако пренесете над река или пропаст едного от нашите, ще го
познаете по това : той ще ви благодари - и ще слезе да ходи сам. Ако не е
от нашите, той ще ви прокълне и ще извади змийски език и мълва на
свекърва против вас, защото не искате да го носите вечно и всички да ви
виждат как го носите. Пазете се, мои приятели, от такива – това са
вампири и духове на мрака, които не могат без власт и без слава. Казвам
ви и пак настоявам: пазете се от такива, защото е казано: “Синовете на
тъмнината са по-умни от синовете на светлината“. Те са майстори на
сплетни и клюки, на укор и недоволство, на спор и кавга и надвикване – на
всяко остро слово и пареща дума, на хула и порицание. Правда и истина е
техният девиз и тяхната маска, но език на пепелянка и мисъл на всяко
съмнение и подозрение леденее в очите им. От такива се пазете най-
много - те са рожби ехиднини, врагове на Царството Божие и не търпят
нито мир, нито радост, нито съгласие. Дива и черна завист ги яде и
измъчва денонощно; вина търсят и вина обявяват на всеки ъгъл и на всяка
крачка, виновни дирят и невинните виновни направят. Синовете на дявола
от сговор се плашат, блага дума и кротка реч не познават, тихо и бавно
слово сърцата им не радва, прощение и милосърдие езикът им не
признава. Благоговение и обожание са дарове, непознати за техните
сърца, освен когато искат да хванат някого в мрежата си.
Помнете, приятели мои верни, славни чеда на Розата и Меча от
пламък: змията, дето е змия, не ухапва, без да си я настъпил, а ония –
вампирите на Лукавия, - за да дишат, трябва да съдят. Те пресичат чужда
реч, язвят, укоряват и чернят – и излизат винаги "прави". Другият да е
виновен и глупав – ето тяхната радост. Те съветват, да, винаги съветват:
88
неуморно, с достойнство, без да търпят възражения. Да поучават и

наставляват уверено, да противоречат на всяка чужда мисъл, да те правят
задължен към тях, да те обвързват с обет или клетва и да те кълнат,
когато им се изплъзнеш - това е животът им. Такъв се съмнява, подозира,
натяква; ако е прост - слухти и следи; но всеки винаги вижда само лошото,
а когато не го види – измисля го. Винаги се бърка в чуждите работи,
мнителен е и обидчив, очарова се и се разочарова, казва си мнението, без
да го питат. И знайте, о братя на Свободната Роза, че сквернодумци и
гнусоречиви по-отвергнати ще бъдат в съдния ден от другите грешници.
Ония, що надвикват чужда правда или неправда, които спорят и въвличат
в спор; ония, които започват да говорят на себе си, щом другите не искат
да ги слушат; които вдигат шум, ако не могат да говорят или започват да
крещят, когато говори друг – това са главните врагове на Небето.
Коварните усмивки и лукавите погледи идват след тях.
Аз съм синьор Бертино – най-малкият брат от адамитското Братство
на Розата без кръста – Розата с огнения Меч, когото направиха на кръст.
Много съм чул и видял, много помня и много неща зная отнапред за
векове, но ето, сега ви казвам: аз съм нищо пред Него! Той дойде в една
малка страна на Изток, роди се царски син и си отиде като Син Божий, в
сила и слава небесна. Той възстанови учението на Кроткия в неговата
пълна и брилянтна чистота, изведе още много праведни души от пъкъла
на себеслуженето и укорението, разгроми с царски меч Тринайсетте
Дракона на Недоволството и Деветте Чудовища на Любовта към Себе си.
Той въздигна лицето на Розата над световете, ала врагът на Царството
Небесно незабавно удари и върху нея печата на кръста. Мили бяха Богу
людете на Светлия, ала мнозина от тях се съблазниха и се подхлъзнаха. И
ето, те до ден днешен в неистово безумство отново ръзлъчват дух от
сърце; с усилия страшни и неописуеми се мъчат да разкъсат Бог от
природа и да изпълнят вселената с гнусната лъжа за греха. Но мъките им
са адски, терзанията техни са ужасяващи; мрак, тъмнина нощ и лудост се
стелят в душите им.
Аз съм последният от Братята на Розата и Меча, на Розата, която е
Вечната Ножница на Духа. Живият пламък на Истината ще пърха още
няколко часа на тая земя - и ще секне. Поемете, приятели, светлина от
89
него в сърцата си и я предайте на другите. Аз зная – между вас още няма

побратим, който да прихване живия пламък и да засвети като слънце. Но
скоро такъв човек ще се яви.
Оставате бедни сираци без мене, защото няма нито един от вас,
който да е обикнал Розата без страх. Враговете отново ще ви подгонят. А
Розата е и корен, и стълб и цвят. Вие още дълго ще късате само цвета и
ще наричате корена "грях". Онези от вас, които са ме разбрали истински,
бяха с мене из планините, но и те са във вътрешен смут, защото не знаят
какво значи Бог в Единството и Бог в Множеството. Целият свят отново ще
потъне в кърви, защото никой още не се е осмелил да съчетае тези лица
на Бога в едно.
Не вам се разкривам сега, приятели, а на Оная, която не можах да
срещна. А тя е наблизо, някъде много наблизо! Защо трябва да я чакам
още 45 века?
Ето, това се мъча да разбера сега - и не мога. Без Нея - Ножницата
на моя дух, - аз не мога да ви спася. Ще преживеете страшни години и
столетия. Има ли тука виновен?
Не плачете. Ето, повече от два часа вече мълча и търся с всичките
си последни сили: защо стана това, защо? Сега вече съм съвсем на прага.
Аз съм синьор Бертино, Мануел фон Голденщайн – граф по рождение.
Наричат ме "Белокапецът" и минавам за Владетеля на Седемте пламъка...
От стъпките ми бликат адски огньове и рози небесни...
Кой съм в същност, никой не ме познава. Само един ми знае името
и може да ме призовава. Побратим по дух и по ум, но по душа и сърце –
безпросветен. Аз го научих да води по улиците лъвове и пантери, когато
се разхожда. Велик образописец и учен мъж е той. Божествени ликове
слизат в платната му, но неговите машини за война са превеличайша
пропаст между нас.
Ала името ми той сам откри.
Приятели... Братя...
Той единствен знае за тайната ми...
Той ми показа един портрет. Огненият Нож на Битието мигновено се
запали в мене – по цялата си дължина, от долу до горе, с всичката си сила
и мощ! Устремен към Победа, той се запалва само веднъж на 2500 години.
90
Когато срещне своята Ножница, кръгът се затваря завинаги и Змията

захапва своята опашка. И ореолът на Розата се запалва вовеки.
Но на този портрет нещо липсваше. Маестрото забеляза моето
вълнение:
- Да те представя ли на синьората? – попита ме той. Аз бях по-
бледен от восък. В този миг се решаваше съдбата на народите. Аз ли не
можах да я позная? Тя ли не ме е дочакала?

- Точен ли е? – попитах маестрото страшно тихо. Световете се
сриваха по цялата дължина на вселената.
- До последния косъм... – отговори той.
- Какво въобще липсва над очите...
- Знаеш – така е прието...
- “Така е прието”?... “Синьора”... Възможно ли е това?
- Тя се съпротивляваше – промълви маестрото, – но сестра й я
убеди. Всъщност, аз нарисувах и сестра й и мисля, че точно тя ще бъде
моят шедьовър. Хората обичат пошлото и го превъзнасят...
Отивам си, братя. Това беше тя – моята Ножница! Така е, защото

след десет минути аз трябва да бъда убит. От самата нея. Тя не поиска да
ме дочака...
“Така е прието”... “Синьора”...
Моля ви, предайте й това писмо. Аз ще я потърся отново след
двадесет и пет века. Пътят до моята звезда не може да бъде по-кратък.
По моя молба, маестрото възстанови веждите и ми подари

картината. Аз няма какво друго да взема със себе си от тази планета.
Докато я пазя, на вашата земя няма да настъпи армагедон.
Довиждане...
91
ГОРЕЩИ СНЕГОВЕ
(сън-спомен за руските адамити и евитки, избити от църквата)
Тази нощ, когато Бог се ражда,

страшен гост е стъпил на брега.
Бели буки – в страх и дива жажда –
голи се прегръщат под снега.
Майчици! Светици! Бог се моли!

Сливайте се в жарки снегове!
Ангелите до един са голи.
Мръсна съвест дипли платове.
Някаква процесия… Предишна…

Руска песен… Гръм!… Вечерен звън…
Ние – изпребити и без нищо –
“Отче наш” запяваме насън.
92
С вас лежа. Снежинките са топли.

Няма мъртви. Бог е голота.
Тиха нощ затрупва всички вопли.
Свята нощ постила Вечността.
Фибричка любов – или мембрана –

Боже, да остана помогни!
Инак ще съм роб и вечна рана –
сляп и глух за Мигове и Дни.
Мъртвите сестри – без атом сажда –

тихо се отдават на снега.
Тази нощ, когато Бог се ражда,
Господи, прости и на врага!
2-3.11.1996
В този сън-видение през цялата нощ звучеше глас като този на нашия
Георги Христов или на Малинин. Колкото и да е странно, първият, който падна под
куршумите до мене бе комунистическият поет Веселин Андреев, с когото се познавах
лично и в сегашното ни прераждане от Съюза на писателите и който се самоуби след
промяната през 1989 г. Той бе също един от руските “адамевити”, доразвили по свой
начин българското еретично движение от средните векове, с масово включване и на
жени. В съня ми този жесток разстрел на стотици голи мъже, жени и деца,
изповядващи рая на дело, стана в една снежна коледна нощ по изричното настояване
на руската православна църква, обявила ни за дяволска ерес. Почти всички
свидетелства и документи по този случай са унищожени. Сред убитите видях и
скъпите лица на много наши и чужди класически поети и художници, и на Петя
Дубарова, Григор Ленков, Пеньо Пенев, Емилиян Станев, Ал.Геров, Валери Петров,
Андрей Германов, Вътьо Раковски, Николай Христозов, Матей Шопкин, Дамян
Дамянов, Георги Константинов, Блага Димитрова, Станка Пенчева, Любен Дилов,
Борис Априлов, Павел Вежинов, Добри Жотев, Йордан Милев, Борис Христов,
Пламен Цонев, Агоп Мелконян, Кинка Константинова; на Стоянка, Невена, Гинка,
Нона, Аня, Виолета, Ваня, Мая, Николай Бинев, Юри Ангелов, Евгени Босяцки, Антон
Петков, Мира Йовчева, Кеазим Исинов, Сюлейман Саферов, Маргарит, Гълъбин - и
още много други приятели от вечността и кладите, с някои от които се разпознахме и
в този живот.
93
ПРОФЕСИИ ЗА РЕЗИДЕНТИ
фантастичен роман
(продиктуван на български език за 2 денонощия на пишеща машина.

Невидимият Диктуващ Елма твърди, че е използвал 58 писателя от
9 страни)
ТОМ 1
1974 г.
София
България
Ч А С Т П Ъ Р В А: П Р О Г Р А М А Т А
- ...И така, запомнете добре: както всеки път, вие трябва да отворите
път на хората от вашите светове да слязат на тази планета. И както
обикновено, трябва да откриете ония, които вече са дошли тук и са
забравили своята истинска родина. Знаете: часът на Великата
Трансформация наближава. Известно ви е от опит, че само оня, който е
верен на своята собствена звезда, има шанс да попадне под наблюдение.
И само оня, който дава право на чуждата истина, може да остане буден
през следващите 12 милиарда години. Вие видяхте кои влизат в Новия
свят. Няма друга Истина, освен хармонията между безбройните Истини!
Още веднъж, пожелавам ви успех. Всичко ви е пределно ясно.
Новото този път е следното: всеки един от вас трябва да има професия.
Но такава професия, която в най-малка степен нарушава равновесието в
природата и човека.
Както винаги, отнемам ви паметта за вашия произход и за вашето
пламенно братство и любов помежду ви. Нека само сърцето ви бъде
водител."
94
ЧАСТ ВТОРА:ИЗПЪЛНЕНИЕТО
Ариес - Либра
(Овен - Везни)
Хайнрих Ендерберг беше незаконороден син на есесовски генерал и

рускиня. Както е известно, всички тайни б а р е т и, независимо от цвета
им, нямат друг баща, освен Вожда и друга майка, освен Родината. А
Хайнрих Ендерберг бе станал барета още преди своето раждане. Това
влизаше в практиката на Генерала. Майката - съветска разузнавачка с чин
полковник - беше на служба като дивизионен капитан във фашисткото
разузнаване и, съответно, любовница на фон Ендерберг. Тя не успя да се
опази от забременяване, защото хер генералът много обичаше лично да
увеличава състава на черните барети, а неговото семе оцеляваше при
всички случаи. Хайнрих бе подложен на неистова бомбардировка от
медикаменти и свръхнапрежения от страна на майка си, но се роди
изключително здраво дете. Кригел фон Ендерберг беше особено горд с
качеството на своите хормони. Разправяха, че той е понаучил нещичко от
ламите, по време на своите политически експедиции в Тибет...
Детето не познаваше родителите си, но всеки един от тях - и

Генералът, и рускинята, разбира се тайно - го подготвяше за съответна
барета. И така, още на 12- годишна възраст Хайнрих Ендерберг имаше
двама бащи: Хитлер и Сталин; и две майки - Германия и Русия. "Дойчланд
юбералес" и Световната Революция бяха неговите люлчини песни. Майка
му успяваше да го обработва така, че той можеше съвършено да пази
тайна още на петгодишна възраст. А на 13 години знаеше перфектно 8
езика, владееше всички видове оръжия на действуващите явни и тайни
армии на Хитлер и Сталин; бе отличен шофьор и авиатор. Наричаха го
"детето-чудо", но истинското чудо се състоеше в това, че той чудесно се
справяше със своята двойна вяра, защото аргументите и методите на
баща му и майка му не се различаваха по нищо. Той все още не се бе
ориентирал какво точно значи "по-прогресивен". Във Вермахта той бе
включен от баща си и в изпитанията на летящите дискове по програма
95
"Врил" и попътува със свои и извънземни и из космоса. Съгласно

сключените договори със съответните космични цивилизации, той остана
техен действащ агент на земята и след това и можеше за ползва кодовете
за връзка и техниката им свободно.
На 15 и 16 години Хайнрих Ендерберг /Федя Людмилин/ завърши в
съкратен срок школите на английското и американското разузнаване. В
последното се задържа на практика още две години.
Едва 18-годишен, Хайнрих Людмилин Болдън Джаксън беше най-
голямото чудо в историята на тайната война и можеше да изпълнява
всякакви задачи по цялото земно кълбо. Свиреше прилично на пиано,
беше превъзходен и търсен кореспондент и разполагаше с неограничени
средства, с явни и тайни паспорти за навсякъде, с право да транспортира
каквото си ще оръжие през които си иска граници и да ползва кабините за
телепортация. Тогава се записа и завърши като частен студент
дипломация във Великобритания, математика в Бон и социална
психология в Париж. Най-после защити с отличен и дипломна работа във
Висшата партийна школа за държавни ръководители в Москва.
Когато се завърна в САЩ - след капитулацията на Хитлер и смъртта
на Сталин,- по добра или зла ирония на съдбата роденият в нацистка
Германия Хайнрих Ендерберг най-после попадна в ръцете на един евреин.
Последният се бе погрижил своевременно да открие в родословното
дърво на Хенри един прадядо, принадлежал към богоизбрания народ.
Както е добре или не чак толкова добре известно, великото семе на
Авраама разполага с най-съвършеното разузнаване на света - още от
самото сътворение, та до ден днешен. Споменатото благословено племе,
което е призвано от самия Йехова да се възцари над света, никога не си е
позволявало лукса да изпусне юздите на чуждите правителства и
разузнавания. Нещо повече, то винаги е вършело това, без другите да се
усетят, като неотменно е разчитало на вездесъщата си религия -
Печалбата. На Хайнрих не му бе съвсем лесно да свикне с новия си
господар след "вярната" служба при Хитлер и другите, но най-после
единната цел победи. Толкова ли важно е, в края на краищата, кой точно
ще се рови в трупа на планетата, за да вади от него тъй жизнено
необходимите за човечеството суровини, вещи и привилегии? Всички
96
велики идеи, всички национални и интернационални революционни

вдъхновения, всички прекрасни лозунги и възвишени начинания могат
само за някакви си десетина-двадесет години да се превърнат на пух и
прах пред несъкрушимото обаяние на Оръжие, Икономика и
Производство. Добре им лежи на тия опори на света очарователната
кройка на идеята за "Отбрана" и идеята за "Свещеното Право на Труд" -
добрият естет просто не може да не се възхити. Нейната глобална линия
категорично се налага през последните два-три века и едва ли е останал
някой да не се замисли за нейния общ автор. Разбира се, срещу подобни
насоки на размисъл - Хайнрих знаеше това твърде добре - бяха призвани
да се борят всички идеологически институции по планетата, но Подялбата
на плячката си остава в тайна, все пак.
В резултат на всичко това, във всеки разузнавач от ранга на Аврам
Аарон, в крайна сметка кристализира най-превъзходният интернационален
цинизъм. И последните остатъци от множеството бащи-вождове и майки-
родини, с техните велики "юбералес" и "световни революции" се
претопяват най-сетне в един-единствен, закономерен конгломерат:
личността на свръхчовека, който служи на себе си и само на себе си.
Служи - но вече в глобален мащаб и за собствено удоволствие; и си играе
с политиката и съдбата на народите, също както котката с мишката, преди
да я изяде. Голяма работа е глобалният шахмат!
И така, един прекрасен ден Великият Неизвестен - абсолютен
генералисимус на Глобалното Разузнаване и първи агент на Черната
Дупка на Галактиката за нашата планета - спря ястребовото си око на
Хайнрих Ендерберг, на безпогрешния Хенри Джаксън, защото бе дошло
времето да предаде своята планетарна власт и богатство на нов
приемник.
- Приятелю мой - говореше му той развълнувано една паметна
вечер на чаша бренди в една кръчма на Нова Гвинея. - Аз ти предавам
шифрите на скъпоценните камъни и монопола на златото. Ти усвои и най-
горните степени на Прекрасното Мрачно Зидарство. Сега, пред лицето на
Черната Дупка, ти си Новият Резидент и Управител на това разюздано
племе в краката ти. Със снощната церемония, ние ти възлагаме всички
права и задължения на действителен монарх на планетата, за да
97
подготвиш пътя на дългоочаквания Месия и да смажеш главата на неговия

противник още в самото начало. Да ти е честито!
Още преди да те открия, ти вече бе сам достигнал до чудесната
игра - най-хубавата на света, - играта на глобално разузнаване. Аз те
наблюдавах дълго как изящно умееш да разпределяш плячката
информация или богатство между големите лъвове по такъв начин, че
всеки да остане доволен - и да си мисли, че именно нему служиш.
Справяше се отлично; и аз, откровено казано, за пръв път обикнах човек.
Аз вече имам много Спектрални барети и всички те дълбоко
съзнават къде, всъщност, винаги е била главната опасност. Всякога е
имало и са се мотаели в краката ни едни странни изчадия, от които
главата ти да се завърти. Фантазиите им обаче, оказва се, съвсем не са
фантазии, защото водят до реален социален ефект и, в крайна сметка, до
продукция на единна енергия. Те развращават населението да не търси
нашата продукция, внасят пълен хаос в стройното потребителско
съзнание, което създаваме от толкова векове и - в края на краищата - тия
изроди вече са се превърнали в тумор номер едно на планетата. Една
значителна част от техните хора ние успяхме да направим клиенти на
опиатите, така че нашето не се губи. Но туморът напоследък неимоверно
бързо се разраства. Твърде отдавна е известно, че от изтребване
неговото набъбване само се ускорява. Трябва да се прилагат други
средства. Ето в какво всъщност съм концентрирал усилията на всички
правителства в момента. На практика, няма монарси, правителства и
парламенти, които да не ми се подчиняват напълно. Гол още никой не е
тръгнал и никой кмет не е изхвърлил автомобилите от града си...
Най-трудното беше да пипна баретите. Ти имаш пет трапанации и
двадесет микростанции в мозъка на различни принципи, за връзка с всяко
разузнаване. Аз пръв се научих да подслушвам такива като тебе, защото
моите хора навсякъде ми разкриват шифрите. Въпреки че запеленговане е
изключено, аз не само ти знам координатите, но и редовно прослушвам
всичките ти сеанси с твоите шефове. Като проучих твоите действия, аз си
обясних най-после защо напоследък тоталното ръководство на политико-
икономическия процес започна да ми се изплъзва. Трябва да ти съобщя,
драги, че самоинициативи в тази област аз никога не съм допускал. И
98
твоят случай щеше да бъде катастрофален за теб, ако не бях съобразил,

че просто си решил да си поиграеш, защото инак ти е скучно. Тази твоя
великолепна игра ме изпълни с гордост и възхищение, защото, в
действителност, няма по-голям творец от истинското ченге, стига то да е
генералисимус на планета. Аз разбрах, че ти вече не бе робот, а индивид,
който е решил да почне собствена игра. Трябва обаче да ти съобщя, че
даже и аз не мога да си позволя такъв лукс. Защото и ние сме зависими.
- Не Ви разбирам, другарю Андреев - прекъсна го най-после Федя
Людмилин на чист руски език, когато вече се бяха съблекли и се
излежаваха на нудисткия плаж. - Ето, ние дойдохме да проучим реалните
възможности да се проведе и тук социалистическа революция. Всичко
това, което говорите, звучи фантастично, а пък ние имаме реална задача и
аз съм напълно на Ваше разположение. Какво, в края на краищата, значи
всичко това? Че съм разкрит, разбрах, но какво общо има глобалното
творчество с космологията? Аз съм проучвал специално въпроса за
Черните дупки и гравитационния колапс и зная, че някои фантасти ги
трактуват като "хищниците на вселената".
- Глобалното творчество, драги, е фикция. Всеки дявол винаги има
над себе си по-голям дявол. Пълна свобода няма. Ножът виси над всички
ни. Но, на практика, нашата самоинициатива е неограничена. От мене
искат само редовни пратки Раздвоена психическа енергия. Щом успея да
пусна кръвчица някъде - реално или на екрана; да прокарам някой нов
закон, да включа нови производствени и пазарни мощности, аз Им
подсигурявам нужната порция. Може смело да се каже, че без мене
Черната Дупка изпитва нещо като кислороден глад. Дори аз си позволявам
да й налагам някои дребни условия - все и от мене зависи нещо на тази
скапана планета...
В този момент се приближиха мисис Керисън и мис Фани.
- Господа, вие сте ужасни кавалери! - нацупени се нахвърлиха те
върху своите приятели от вчера, като се смееха високо. - Нито
благоволихте да се окъпем заедно в океана, нито пожелахте да ни
повозите на пирога. Никога удоволствието не е пълно!
99
- Спокойно, бебчета! - другарят Андреев сега се казваше мистър

Бенжъмин. - Съвсем скоро ще видите такива неща, каквито нито една
жена в пределите на нашата слънчева система не е изпитала...
- Вие сте веселяк, Айк! Оценяваш ли го, Фани?
- Оценявам го, Лиз. Късмет имаш ти, ами питаш ли ме мене кво ми е
с този чудак Болдън. Англичанинът си е англичанин - егати късмета!...
- Не му се сърди, писанке: той е още новак тука - намеси се мистър
Бенжъмин. - Мистър ти Болдън за пръв път попада на нуди плаж и,
съгласете се все пак, за една синя кръв това не е малко изпитание.
- Ами! Изпитание! Та ние да не сме по-малко новачки от него? В
края на краищата, когато за пръв път се съблякохме, вие вече бяхте тука.
И... нищо ни няма...
- Представяш ли си, Лайза, ама можеш ли да си представиш?! Тоя
Болдън не ти ли прилича досущ на пастор Блейк?
- Има нещо...
- "Нещо!"... Като две капки са! Можеш ли да си представиш сега да
мине оттука пастор Блейк и да се види гол със своите най-ревностни
хористки от Съборната Църква?...
Госпожа Керисън прихна. Когато се успокои, каза:
- Ами дъртата пуританка мисис Клавдия?...
- Ами мисис Дороти Пинкертън!...
Младите веселячки се заляха в такъв неистов смях, че нямаха друг
изход, освен да се нахвърлят да се борят с голите като тях победители
във вчерашния конкурс "Мистър и мис Нова Гвинея-1970". Айк прие
борбата, но мистър Болдън се дърпаше.
- Глупчо с глупчо! - скимтеше Фани Синтън и с всичка сила го
дърпаше да стане. - Като не щеш борба, хайде на гоненица!
- Каква ти гоненица, бе Фани! Не виждаш ли, че ако се изправи,
цялото му британско достойнство ще щръкне като...
В общия смях, най-после се включи и Хенри Болдън, който не
можеше да откаже на "Мис Нова Гвинея-1970" удоволствието да бъде
партньорка на "Мистър Нова Гвинея-1970". Ето че едва се бяха изхитрили
как да се отърват от любителите на автографи на този усамотен плаж за
100
привилегировани лица, а мистър Болдън вече се канеше да си отива. Та

това е недопустимо!...
- Мистър Бенжъмин, вразумете го най-после!
- Хари, вразумявай се по-скоро! Приеми това като заповед на
висшестоящ! - имитираше строг тон мистър Айк, когато вече окончателно
беше победен с туш от "Мис Нова Гвинея - II място", която сега гордо се
разхождаше по тялото на своята жертва.
- Добре, но аз ще тичам пръв, а ти ще ме гониш - предаде се най-
после Хайнрих Ендерберг и като подплашен заек се втурна към върха на
близката дюна. Фани Синтън го подгони яростно...
- Сега на въпроса, Людмилин. До този момент аз само те

наблюдавам - говореше с леден тон Великият Неизвестен на своя
приемник, с когото се бяха настанили удобно в една пирога и очакваха
пристигането на приятелките си, отишли да се изкъпят и облекат. - Сега
трябва да минеш в действие. Има нещо, което още не ми е ясно у тебе. Ти
се държиш твърде странно за една нормална барета - държанието ти с
това момиче ме кара да се замисля. Говоря с открити карти. Аз съм
длъжен да те изпитам и ако не издържиш изпита - да те ликвидирам.
Паралелно с това, ще те запознавам с моите хора, защото вече няма
никакво време. Ти трябва да ги поемеш. За пръв път ще действам на риск.
Нямам друг изход. Самият аз съм вече по бръснач. Ще ти зачисля най-
силните и опасни личности на земята, които отдавна са в мои ръце, но ти
трябва да ги провериш окончателно и да изпипаш работата по всички
правила. Последната битка е съвсем предстояща.
- Аврам Аарон Хайнрих Ендерберг Людмилин Болдън Джаксън
Педро Фън-Ли Ямамото и пр. е на разположение на Галактичното Тъмно
Разузнаване!...
- Прибави "Клаудио Ариени". Пръв съветник на министъра на
културата в Рим. Документите и биографията - в петък. Как си с
италианския?
- Завършил съм история и теория на изкуствата в Рим.
101
- Значи всичко е наред. Това бях забравил.

- Следва да узная задачата.
- Спокойно. Сега внимавай. Работата, на пръв поглед, е дребна.
Както виждаш, не се касае за президент или нещо подобно. Надявам се,
че това не те обижда.
- Доколкото зная, един планетен монарх и резидент на Черна Дупка
не се нуждае от самочувствие в кукления театър на въшките...
- Повече от ясно. Но, все пак, има си нещо и в това. Не трябва да се
губи формата. Резидентът обикновено е неизвестен: имало е и резиденти-
скитници, и разбойници, и доживотни затворници и каторжници. Но друго
си е да си накърви човек пръстите по-изобилно. Пък и обикновено самата
работа го налага. Има упорити лидери, които няма кой друг да ги срине,
ако сам Резидентът не е заеме, за да даде нужното направление на
политиката за няколко десетки години. Тези работи са ти известни, няма
какво да ги дъвчем сега.
- Знаете, че ми е безразлично. Изпълнявам всичко. За това съм
подготвен.
- Тъкмо безразличието ти ме кара да съм нащрек с тебе. Но не за
това е сега въпросът. Касае се за един италиански професор, който е на
път да ни бръкне в здравето. У него има и яка американска жилка, готви се
да реформира законодателството. Той пише книга за скритите Евангелия
и за формите на брака и майчинството, която може страшно да ни обърка
конците, ако не и да ни погуби! Ако излезе, тази книга може да повлияе и
на папата - аз имам опасения за това - и тогава ще бъде нанесен най-
страшният удар в историята на Черната Дупка. Ако Ломбарди пробие,
"световната революция" е нищо! Той готви революция в самата структура
на интимното битие - и успехът му ще значи успех на Най-Големия ни
Враг. Ако законодателството на Европейския парламент разбере
ефективността на тази подла идея, то веднага ще я приложи. Те ще се
повлекат по някои изкушаващи показатели, но после вече ще бъде късно.
Папата и патриархът също могат да си отвлекат вниманието от основната
задача - и да сложат ореол на самотната майка! Да, именно те, които ни
извършиха най-голяма услуга в обратния смисъл. Защото, без
102
безчестието на свободната майка, щяхме да видим категорията държава

през крив макарон!
- Точно там предполагам да са съвършено наясно. Не е възможно
тъкмо ония, които моделират обществения морал и общественото мнение,
да им е изпила патка ума. Семейство значи деца , а деца значи грижа.
Грижа значи страх от глад и студ или пек, а страх значи потребители,
работна ръка, войници. Връзката между семейството и държавата е
азбучна истина за всеки студент, държал политическите си изпити. Тъкмо
Църквата няма тъй лесно да се хване на каквато и да е въдица. И то в
една епоха, когато така добре е укрепила позициите си в морално-
правната система на брака - точно в управляващите среди.
- Укрепила е друг път... Разводите отдавна са лавина. Едно време
езичниците, а наскоро и марксистите така си представяха държавата: без
брачна обвързаност. Дип че им намирам занимавка и на всички ония,
които се изхитрят да се отклонят от брака. Иначе не зная за къде сме.
Направо трябва да си дигаме чуковете от тука. И, все пак, раздвоена
енергия най-добре се генерира в брака.
- Е какво толкова опасно има тогава? Църквата няма лесно да се
заблуди, тя ще се бори до дупка.
- Там е работата, че професор Ломбарди й е намерил цаката. Той е
открил оригиналните текстове на Стария и Новия завет и ги е подложил на
анализ с радиоактивен въглерод. Зная ги, автентичните са. Аз лично ги
бях блокирал на сигурно място в самото леговище на звяра. Как се е
докопал - не зная. Ако има боза на тоя свят, сега може да се очаква най-
голямата.
- Малко знам за тези текстове.
- Като резидент, трябва да знаеш. Всичките ми бомби и оръжия с
целия им тротилов еквивалент са абсолютна нула пред тази зараза!
Попадне ли сред масите, нашата е свършена.
- Тогава Ломбарди е мой. Задачата - ясна.
- Нито следа от книгата, разбираш ли?! И всичките копия на
автентичните документи - в огъня!
- Някакви особености?
103
- Твоята задача е да се ожениш за дъщерята на професора. Ако

прецениш, направи й бебе. Налага се да им се нанесе такъв удар, че на
бащата завинаги да му изхвръкнат от главата всички бръмбари за
реформи в брака. Уважаемият професор Ломбарди е член и на
законодателната комисия и главен съветник в тайния международен
център по моделиране на общественото мнение и морално-етичните
реакции. Но тепърва ще има да опитва вкуса на онова, което се нарича
традиция, род и религия...
- Детайли?
- Още утре ти купувам служба в Министерството на културата.
Вероятно, пръв съветник на министъра. Синьорина Ломбарди е
дипломиран изкуствовед и критик; тя има, като баща си, фантазии и
амбиции. Бъди готов за назначението! Биографията и документите -
допълнително. Бъди готов за приема, на който ще бъдеш поканен в най-
скоро време. Ти си работи по другите задачи, но считай тази за централна.
Най-после, от брега се зададоха Лизи и Фани. Те весело завикаха и
замахаха с ръце. Пирогата на двамата резиденти зави към плажа. Този
следобед не мина тъй весело, като сутринта. Праведните протестантки
бяха много опечалени, че на тези интересни мъже им се налага тъй
внезапно да заминат...
Само след един час, Хайнрих Ендерберг бе вече във въздуха, на
един реактивен изтребител. Имаше време, затова искаше да чуе пак
прекрасния гръм на допотопната техника. След като се приземи на
съюзническото летище край Вечния град, той веднага се усамоти в една
празна катедрала, защото бе получил сигнал за екстрена операция.
Няколко дни си бе дал отпуска, за да отдъхне в Нова Гвинея и да се
срещне с Великия Неизвестен. Затова бе изключил централно станциите в
мозъка си. Аварийният сигнал обаче прозвъня още когато кацаше. Трябва
да пусне всички набрали се записи. Крайно време е. Интересно: кой ли е
аварийният?
Гласовете в мозъка започнаха да говорят:
- Тук "Чайка". Тук "Чайка". Според координатите, кацате в Италия.
Тъкмо навреме. Налага се незабавна смяна в ръководството на Мафията.
104
Изпращаме нашия човек. Държавна практика - 20 години. Останалото -

допълнително.
- Говори "Кентъл бийч". Говори "Кентъл бийч". Новият папа готов.
Подгответе подмяната.
- Аз съм "Брайстър". "Брайстър" говори... Новата партида за Африка
в опасност. На кораба - червена барета. Светкавична намеса!
Координатите - след връзка.
- Тук "Йосиф". Тук "Йосиф". Обработка на правителството за
производство на детски видеоигри - приключена. Проучете въпроса за
внос. Военно-патриотичното възпитание иска незабавно наводняване на
пазара.
- "Йокида" вика "Катама". "Йокида" вика "Катама". Срещата на
президента във вторник с представителите на ЕИО не трябва да се
състои.
- "Кио Ко Дзао"! "Кио Ко Дзао"! Три самолета с наркотици кацат утре
в Копенхаген. Посрещачът изчезнал. Проучи случая незабавно и вземи
мерки.
- Тук съм аз. Тук съм аз. Приемът - в петък. Пълна бойна готовност!
Назначението - утре. Довечера 19,00 - в Сан Паоло за документите. И
запомни: от днес никаква лъжа и никакво насилие - под каквато и да е
форма. Настава най-важната среща в живота ти!
Ендерберг разтърси глава. Неизвестният може всичко! Фантастично!
Направо в мозъка! Без никаква техника...
В мозъка ли?! Как в мозъка?... Всъщност, това не беше дори и
мисъл - гореща вълна внезапно мина през цялото тяло на новия резидент,
когато осъзна това. Думите на Шефа дойдоха направо откъм сърцето! От
странната констатация, силна спазма сви сърцето на Хенри и той почти се
задъха. После изведнъж изпадна в състояние на неизразима радост и
щастие.
Веднага след това, в главата му сякаш забучаха с пълна мощност
всичките 20 вградени микрорадиостанции:
- Сине мой, Аароне, бъди готов! Документите - в 19,00 в катедралата
"Сан Паоло". Утре - назначението. Приемът - петък. Всички средства -
105
позволени и задължителни. Ако е нужно - взривяване на фамилия

Ломбарди. Ръкописът на книгата - готов за печат.
Аарон си отдъхна.
Значи - всичко е наред. Колко странно нещо е преумората. От какво
всъщност чак толкова се беше преуморил?...
Вероника-Лучия Ломбарди беше гордостта на своя род.

Изумителната й красота и грация - още когато беше съвсем малка - винаги
правеха силно впечатление на всеки, който я видеше за пръв път. Нейният
божествен профил, дългите й италиански мигли и цялата горда
въздушност на това прелестно момиче бяха причинили не малко
неприятности на десетки, ако не и вече на стотици италианци и чужденци с
гореща и млада кръв. Пък и по-старите - при внезапната й поява някъде -
въздишаха така искрено и дълбоко, че получаваха от благоверните си
съпруги по някое ужасно ръгване в ребрата или жестоко настъпване. Но
нейният жив, весел и приятен темперамент, изисканите й обноски, нейното
непринудено и мило отношение към всички, разоръжаваха моментално и
жени, и мъже и караха едните да въздъхнат облекчено, а другите - да си
представят крепостта още по-недостъпна. В Рим вече бяха излезли
няколко стихосбирки, посветени на нея. Още на 18 години, тя бе
отхвърлила 14 предложения за женитба. Двама младежи - единият от Рим,
а другият веронец - се бяха самоубили, оставяйки сърцераздирателни
писма.
Синьор Лучио Ломбарди беше професор-доктор по частно право,
със специализация по социална психология на малките групи. Той бе
апологет на една крайно опасна за Италия доктрина, според която
брачните закони трябва да се демократизират и видоизменят коренно.
Ученият твърдеше, че престижът на родината няма да се издигне кой знае
колко от строгото ограничаване на разводите*, защото имало реални
процеси, които се извършват и като психо-социална, верижна реакция
извън законите - в подсъзнателната, несъзнателната и неформалната
сфера, - и които са отвъд всякакъв контрол на индивида и обществото.
106
Невъзможността да се оформи правно фактически изконсумирания брак,

генерирала, според професора, тежки и неизлечими заболявания и
престъпления. Италианската престъпност, кой знае защо, д-р Ломбарди
нарича "сянка на италианския морал и закон".
Професорът дори има смелостта да направи непредпазливата
прогноза, че ако законодателството не подсигури пълна материална
издръжка на майката, независимо от това дали е женена или не; че ако
църквата не намери в себе си сили да сложи на тази майка ореола на
Светата Дева и - представете си! - ако самите проститутки и монахините
не започнели да раждат деца под материалната и морална закрила на
цялото общество, то престъпността, извращенията и болестите щели
постоянно да се увеличават. Той дори представяше разни математически
модели и прогнози в икономически план, като говореше нещо за
закъсняващ икономически ефект, свързан с разлагащото влияние на
църковния морал. Сумите, които държавата и народът щели да
пожертвуват за издръжка на майките, щели след години десетократно и
стократно да се възвърнат поради някакво си блестящо физическо и
душевно здраве на новите деца и следователно - увеличаване самата
производителност на труда... От само себе си се разбира, че в лицето на
лекарите, бандитите и църквата бедният професор по този начин си
спечели най-големи врагове. Само адвокатите се радваха донякъде,
защото, ако се облекчеше законът за разводите, това перо щеше да стане
златна мина за тях, както е във всички нормални страни.
Вероника Ломбарди в това отношение бе на нож с баща си. Нейното
сърце изпитваше все по-остра нужда от любов, но тя знаеше, че здравите
нрави и силните закони са призвани да ограждат с пълна сигурност
крехката добродетел, която покълва тъй трудно в този развален свят. Та
нали сам той, татко Лу, толкова години й бе говорил за святата длъжност
на християнското семейство - този единствен спасителен остров и
представителството на Бога на земята? Нали тъкмо великият Рим направи
това зашеметяващо откритие - защитата на частното право, което поставя
дивака и канибала на мястото им и дава възможност на всичко възвишено
и благородно да расте към небесата на добродетелта? Не, папино греши,
ужасно греши! Той иска да отвори вратите на крепостта и да пусне в
107
святата обител философията на Лукавия, който вече залива света с най-

страшните пороци на ада. Това не е никаква свобода - това е слободия, и
то слободия с възможно най-скверните последствия! След чистотата на
монахинята, чистотата на християнската съпруга и християнската майка е
най-угодна на Господа. Пресвяти Домине! Просветли разума на татко Лу и
му помогни да не довърши своята пъклена книга. Кълна ти се, Спасителю,
че аз ще направя всичко, на което е способна една дъщеря на Исус
Великолепния, за да не погине душата на моя земен баща.
Господи Исусе! Света Майко Богородице, закрилнице на чистите!
Нали именно ти посвещаваше толкова години своите нищожни рабини в
тайната на Великия Избор? Ето, ние избрахме тебе, Спасителю, за
единствен Жених на душата ни и Ти дадохме брачна клетва за тайно
монашество и вярност. Вън козните на Сатаната, вън съблазънта на
Лукавия! И ти, Майко на непорочните, блажена санта Чечилия -
закрилнице наша благодетелна! Бди вечно над своите отрочета и им дай
трошици от твоето божествено вдъхновение - за да не погинат и
последните - ония, които не могат да вкусят от нетленното причастие
другояче, освен чрез свещенодействието на образите и звуците.
Благослови, Майко, немногобройните си дъщери, които поемат бремето на
света, за да прославят името на Отца и Сина и Светаго Духа чрез музите.
Само заради тебе, всеблага и пречиста, отидохме ние в просторните зали
и университетите станаха нашето главно оръжие. Ето, облякохме паметта
и ума си в познанието за древни и нови изкуства - за да не бъде похулено
името на Добрия и да не излезе скверно слово от сърцето на тоя свят, че
дъщерите на Бога не владеят светското знание. Затова изпълнихме твоя
девиз, майко Чечилио, и твоя завет, о мой орден на непорочните! И аз
давам още веднъж обет пред лицето на Великолепния: Един Бог на
небето, една мисия на земята и един съпруг за сърцето и плътта ми - ако
това се наложи в името на Твоето дело. Да бъде твоята воля, Матер
пречиста, да бъде, Амен!
4
- Мамина, статията! Най-после! Мамина?...
108
Констанца Ломбарди не чу дъщеря си. Тя беше погълната изцяло от

грижата, салоните на нейната надежда отново да бъдат най-
зашеметяващото зрелище на аристократически Рим. Ревностната
йезуитка не бе допуснала нито за миг мисълта, че културата и блясъкът в
нейния дом могат да съдържат нещо плебейско или вулгарно. Но гордата
синя кръв на патрицианката не пропущаше случай да докаже на Италия,
че дъщерите на Исуса на Страшния Съд отварят широко вратите си за
всичко ново и възвишено. В душата на Констанца Ломбарди - жена със
здрави челюсти, прекалено умно чело и поглед, който точно знае мястото
на всеки човек и на всяка истина - живееха в странна симбиоза вечната
война на Исуса с порядките на Содом и Гомор - и амбицията на една
доблестна гражданка, майка и съпруга, твърдо решила да продаде
дъщеря си на възможно най-висока цена. Защото поведението на синьор
Ломбарди от няколко години ставаше все по-скандално и по-скандално; и
очите, с които хората гледаха напоследък този стар папски и кардиналски
дом, вече бяха малко по-други.
- О, мамина, не чуваш ли? Най-после статията дойде! - отново
прозвъня божественият глас на Вероника. - Чу ли най-после? Пуснали са я
цялата. Не се ли радваш, карриссима?
Благородната дама най-после чу - и само след минута вече
разполагаше в кръг с властния си показалец домашната аудитория.
- Колумбина миа! Първата голяма статия на Верони! Ах, Господи!
Синьори и синьорини, никой да не е посмял да шукне! Синьор професоре,
четете, ако обичате. И от рода Ломбарди най-после да излезе нещо
свястно. Мълчание сега!
Професор д-р Лучио Ломбарди се огледа със смесени чувства в
очите и, все пак, гордо зачете първата голяма критическа статия на
дъщеря си:
"ЕДИН УНИКАЛЕН ДЕБЮТ
Първата самостоятелна изложба на младия Франсуа Леоне е един

неочакван шок за Рим на претенциите. Всяка мнителност, всяко високомерие
тук се стопяват мигновено. Всички ние сме потресени. Господа професори,
уважаеми критици и специалисти, аз пиша направо. Не се съмнявам нито за
109
една хилядна част от секундата, че изразявам общото мнение, поне що се

касае за шока. Аз съм напълно убедена, както сте убедени и вие, че платната
на Франсуа Леоне са нещо безпрецедентно в световната история на
изкуството. Съвсем ясно е, че преценките и възхищенията всеки момент ще
избухнат в пресата и по телевизията. И всички ние няма защо да си
обясняваме временната мъртва тишина преди взрива: причината е ясна. Това
бе само шеметът, загубата на съзнание, ослепителността на мълнията,
която удари така внезапно над Рим, Италия и света!
Ни най-малко не държа да се извинявам пред когото и да е било за тона,
с който говоря. Нещо повече, ще си позволя да изкажа предположението, че да
се мълчи цели два дни след откриването на тази крупна изложба, не е
последствие само на зашеметяването. В края на краищата, всичко това е
нещо прекалено фантастично; и да се използуват стандартни концепции за
него би било, най-малкото, непредпазливо. В края на краищата, съществуват
високи и изпокон-века утвърдени институции на вярата и морала, които имат
първата дума. Кой у нас, в Италия, който държи на своето професионално
реноме, би дръзнал да пожертва всичко, което е постигнал?
И тъй, първият отклик можеше да бъде от страна само на някой,
който няма какво да губи и който е дълбоко убеден, че всъщност няма какво да
се загуби. Защото съществуват някои сериозни основания да се твърди, че
позицията на Светата Църква във връзка със случая Франсуа Леоне ще бъде
далеч от очакванията на скептиците. Служителите на Господа във века на
културата и науката вече не веднъж са доказвали своята компетентност по
редица въпроси, които никой друг не би посмял да развързва. Форма, която
води към Бога, не може да не бъде свещена.
Аз съм подтисната само от едно: защо тъкмо на мене, тъй слабата и
неукрепналата в майсторството на преценката, се падна непосилната задача
да открехна първата страница на неговата слава - славата на гения Франсуа
Леоне? Нека не звучи нескромно. Това не е поза. Аз действително много
съжалявам, че това не бе сторено от някой от нашите най-известни
специалисти.
И какво е, всъщност, всичко това, обяснете ни? Иконопис? Голо тяло?
Класика, романтизъм, реализъм? - Или най-последната дума на модернизма?
Или космическа фантастика? Аз не се наемам да отговоря. И, разбира се,
скоро не бихме могли да очакваме отговор. Може със сигурност да се твърди
само едно: това не е еклектика. Интеграция, синтез, панстилизъм - трудно
може да се подбере терминът. А може би е нещо съвсем друго? Интеграция на
110
стилове и епохи, синтез на техники и композиционни решения; синкретизъм на

комплексното естетическо въздействие. Едно смело разчупване на самата
квадратна рамка, която, според автора, е главното оръжие на злото на
нашата земя.
Но Идеята, самата Идея! Как би могло да се обясни страхотното
внушение на авторовата идея, без тя да изплува като пропаганда над самата
същност на изкуството? Как да наречем пропаганда философията на Франсуа
Леоне, след като от всяко платно ни гледа лице със своя собствена истина?
И, все пак, как всички тези стотици, тъй потресаващо различни идеи и
образи, всички сюжети и състояния, всички стилове и техники, са подчинени
на едно уникално, великолепно художествено единство!
И каква деформация! Просто човек не може да повярва на очите си, че
такова нещо е възможно. Имало е много майстори на състоянието, но
фотографи. Има не малко апологети на деформацията, но безобразното
неизбежно върви по петите им. Може ли някой да посочи художник, при който
да не се получава това разминаване? Деформация, която не нарушава
пропорцията на закономерната красота! Красота, която не може да се
срещне никъде в действителността! Виждал ли е някой такова съчетание?
Да огънеш линията, да видоизмениш формата - и това да придаде характер и
индивидуалност, отношение и душа, и з к у с т в о - не е ли това целта на
всеки художник? Отражение без деформация е нищо - това е азбучна истина.
Но защо мъдреците, когато рисуват, не смеят да деформират натурата?
Разбира се, защото са мъдреци: мъдрецът затова е и мъдрец - той се
съобразява със закона. Той ни разкрива принципи и закони, сили и форми, които
са непознати за нас. Но той знае, че всяка лична намеса ще внесе невярност в
изображението и оттам - опасност от лъжа. Мъдрецът е учен в космически
мащаб - а както е известно, всеки учен е длъжен да представя нещата
такива, каквито са. Артистът, от своя страна, може да вземе натурата за
модел, може и да не я вземе, но той не може да върши друго, освен да твори
нови стойности в битието. Никакъв закон не е длъжен да слуша, освен закона
на уникума. Истината у твореца е уникална; съчетанието на обективните и
субективните отражения - абсолютно неповторимо! Но колцина са гениите-
художници, които, в стремежа към себеизраз, не са накърнили мъдростта?
Красотата може да е само тогава красота, когато все пак е израз на някакви
духовни закони, на някакво съобразяване с Истината, на някакъв вид хармония.
Ето това е разбрал или усетил живописецът Франсуа Леоне - и ни поднася
111
сега една художествена действителност, която едва ли скоро ще може да

бъде надмината от някого по въздействие.
Къде досега доброто и прекрасното е било тъй мощно подчертавано
чрез тъй гениално усетена мяра в деформацията? Къде индивидите са били
тъй поразително разнообразни в своята възвишеност и идеалност? Как е
възможно един ангел на Леонардо в днешния век да бъде разработен в толкова
много изразни превъплъщения, без това да е сецесия? Къде се е чуло и видяло
фонът на тези класически ангели да бъде в съзвучие с лъчезарната техника
на импресионистите, без това да е еклектичен кич? Еклектизъм на стилове?
- Нищо подобно! Това е синтез! Това е интеграция! Това е самото
съвършенство!
Това е божественото вдъхновение на гения Франсуа Леоне, който, за
пръв път в историята на човечеството, демонстрира тъй безотказно
триумфа на древната истина, че доброто може да бъде красиво, а красотата
- безконечно добра.
И това не са суперлативи. Защото всички вие видяхте и виждате какво
става в изложбената зала с картините на този чародеец. Казвали са някога
философите и пророците, че когато някъде се роди истина, тя ражда чудеса.
Лурд не е само един, но Лурд не е и само в лоното на Светата Църква. Лурд на
Пресветата Майка на световете - божествената красота и хармония - е и
широкият свят. Само там може да се провери доколко е възможно да живеят в
единство различните художествени откровения. Стига над всичко да цари
Чистота!
И какво, наистина, има чак толкова да се говори? Цял Рим от сутрин до
вечер се извървява вече от два дни да гледа неща, които никой никога не е
виждал, освен в църква или в пещера. Какви удивителни изцеления се
извършват от само себе си с болни и недъгави пред картините на Франсуа
Леоне! Дали в човешката душа не се крие образът на един друг свят, от
който тя е дошла? Дали девиците и ангелите на художника, заплували с
класическа плътност и яркост в атмосферата на някакви фантастични
панорами и сънища, не са всъщност посланици на онова Царство, което е
обещано на праведните? Защо мнозина твърдят, че образите на Франсуа
Леоне понякога едва забележимо оживяват и се движат, а други казват, че
чували музика, като гледат космосите зад тях?
Ние ще оставим това на теолозите, психолозите и мистиците - нека
те обясняват тия странни явления. А дали първата ерупция на творческия
космос Франсуа Леоне е изкуство или нещо друго, това е отделен въпрос.
112
Може би именно това и е причината, поради която изкуствоведите не се

решиха веднага да вземат отношение.
Разбира се, всеки критик трябва да изкаже и своите несъгласия. В
случая, това е една крайно неблагодарна задача. И, все пак, чувствувам се
длъжна да взема отношение тъкмо по този въпрос, който спира
специалистите най-много в техните официални оценки и който едва не стана
причина платната на Леоне въобще да не видят бял свят.
Става дума за упоритата голота на всички тела - без изключение.
Сякаш дрехата не е нещо задължително в света на целомъдрието и доброто!
Защо е тази нескончаема навалица от простолюдие в залите на художника?
Само поради надеждата за изцеление? Съмнително... Има платна, пред които
свежда очи дори и опитният изкуствовед, ако той все още има нещо общо с
морала и вярата.
А може би тъкмо това е причината, която кара моите колеги и
учители да мълчат? Те не знаят каква позиция да заемат. За съжаление,
трябва да се признае, че най-много изцеления сред простолюдието стават
пред цикъла "Приятелките на Соломон". Не говори ли това, че душата на
света е все още безнадеждно старозаветна? Защо предимно дълбоко вярващи
се изцеляват пред циклите от Новия Завет? Нали и там всички са голи?
Трябва да бъдем докрай откровени и да признаем, че скандалните картини с
Мария Магдалина не бяха допуснати от комисията. Не беше допусната и една
неоправдана от никаква гледна точка картина под заглавие "Светото
семейство", където до Йосиф и Мария с младенеца се мъдри и голото тяло на
една друга жена, която гледа с голяма любов и недвусмислен израз на очите
бащата на нашия Господ. Тази картина и цикълът "Мария Магдалина" са
откупени от една психиатрия, където оказват своя лечебен ефект по кой
знае какви, пак непознати нам, нехристиянски закони на психиката...
Като се изключат тези чисто концептуални провали на Франсуа Леоне,
неговото безпрецедентно творческо дело - не може да има съмнение в това -
ще намери положителен отклик в лоното на светата църква. Ние имаме
основание да твърдим, че не е изключено нашият духовен отец и пастир на
цялото праведно християнско войнство в скоро време сам да вземе лично
отношение към този случай и да причисли гения на синьор Леоне към сферата
на свещенослужението и светите тайнства. При тази напреднала фаза на
модернизация в богослужението, едно подобно отношение не би било в разрез
със светите канони на вселенската църква. Всички спорове около
непогрешимостта на папата, непорочното зачатие, каноническите и
113
неканоническите книги, Светото Предание и Светото Писание; всички

разногласия с Източната православна църква и с другите църкви относно
произхода на Светия Дух, естеството на първородния грях, безбрачието на
свещениците и пр. и пр. могат да продължават и ще продължават, но
важното за нас е, на практика, коя вяра дава предимство на Великото
Тайнство Творчество. Може ли или не може тайнството творчество да
очиства човешката душа от греховете и да я възвисява към Бога? Ето
въпросът, който вълнува не само философите-естетици, но и най-модерните
направления на нашата, вселенската, римо-католическата църква. И
явлението Франсуа Леоне е едно неопровержимо доказателство за това!
И, все пак, ние трябва да изразим своите опасения. Голотата на
човешкото тяло е нещо свещено и нейният божествен произход е осветен
още в началото на Светото Писание. Нещо повече - съзнанието за голотата
е вече начало на греха. Но има ли право голотата да излиза наяве вън от
святото тайнство на брака? Що за идея иска да ни внуши Леоне със смелото
въвеждане на повече от две голи тела на едно платно? Това е нещо съвсем
различно от масовите сцени у класиците. У Леоне се усеща мощното
привличане, интимната близост между членовете на всяка група образи. Къде
е гаранцията, че тук не се промъква тънката стратегия на
прелюбодеянието? Или, най-малкото, кой може да предпази народа от
погрешно възприемане на авторовата идея? Как може да се изобразяват
толкова огнени или нежни погледи и движения между членовете на една група
голи мъже и жени, които са повече от двама? Не е ли това удар в самата
същина на християнското учение? - Ето въпросите, които вълнуват
блюстителите на целомъдрието и църковния морал и които могат да
станат причина за евентуални големи неприятности, свързани с цялото
творческо бъдеще на гениалния живописец. Ние не споделяме напълно
опасенията за подобна опасност от тази гледна точка и имаме сериозните
пълномощия на съвсем отговорни духовни среди да твърдим, че тези
странности подлежат на тълкуване.
Явно е, че в самия мироглед на чародееца Франсуа Леоне има нещо,
което очаква преосмисляне. Но самото явление - по това не може да има спор,
- било то изкуство или нещо друго, е начало на нова епоха в културната и
духовна история на човечеството.
Вероника ЛОМБАРДИ"
114
Последните няколко реда професор Ломбарди прочете с дрезгав

глас. От осанката му в началото на четенето не бе останало нищо.
Уважаемата му, вечна спътница в живота, синьора Констанца Ломбарди,
гледаше дъщеря си с неистово възхищение, но не пропусна да забележи
промяната във вида на мъжа си и изсъска с патрицианско презрение:
- Краят на твоята статия, Верони, изглежда не се хареса на синьор
професора. Откакто се върна от онзи гнусен симпозиум в Щатите...
- Любезна синьора Констанца Бочерини, ако обичате, запазете
квалификациите си за вашите събрания със светите отци и старите
девици... Не помрачавайте радостта ни от дебюта на нашата скъпа
Вероника!
Татко Лу прегърна щастливо своята умна дъщеря и после пое
кафето си. Констанца Ломбарди не мирясваше:
- И точно така е, ако искаш да знаеш! Ако питат за мене, аз не бих и
стъпила в това съмнително светилище на Лукавия, нито бих позволила да
се мъдрят тия голотии и в къщи, но твоите доходи...
- Мамо! - болезнено извика Вероника.
- Вие ме знаете. Знаете много добре и какво става с къщата на
Констанца Бочерини. И ако разрешавам в тоя молитвен дом на римски
папи и кардинали да стават какви ли не представления и изложби, то е
само защото този дом трябва да се възвърне в лоното на Отца и с нокти, и
със зъби. Имуществото на Ватикана си е имущество на Ватикана -и той
едва ли има намерение да си затваря очите още твърде дълго. Има и
други професори и художници, които се сещат по-често за Христа; а някои
млади момичета по-добре умеят да ценят достойните мъже на тоя свят...
С тези думи, синьора Констанца бързо излезе и тръшна вратите към
покоите си.
- Татко, аз се тревожа. Мама пак ще получи криза.
- Да, скъпа. Във висшето общество на Рим едва ли има друга
патрицианка, която да е владяла чувствата си по-добре от твоята
достопочтена майка. И обстоятелството, че напоследък... Тези циклични
кризи... Тези припадъци... Точно сега, пред приема...
Баща и дъщеря загрижено се умълчаха.
115
- Синьорина - обади се смирено леля Лондина. - Искате ли да ви

гледам на кафе?
- Не сега, скъпа. Моля ви, позвънете веднага на доктор Туинсън.
Кажете му, че синьората отново е зле и че аз го моля да дойде незабавно,
като се подготви да остане и на приема.
В този миг от покоите на Констанца Ломбарди се чу гласът на
хармониума. Майка Констанца рядко бе пяла така плътно и красиво. "Аве
Мария" се издигаше властно във въздуха на високите салони, проникваше
в душите на смълчалите се близки и прислугата - и изведнъж Вероника се
разплака. Тя стана внезапно и бързо потъна в същата врата, където преди
малко беше влязла потомката на кардиналите.
- Горката Вероника! - промълви леля Лондина. - Синьор Ломбарди,
нали няма да дадете детето в ноктите на някой случаен човек? И господин
Леоне, и господин Туинсън, и колко още други млади господа са червиви
от пари, и са хубави, и са умни, и са таланти... Но за госпожица Вероника е
нужно нещо друго. Тя не е създадена за света!
- Не знам, Лонди. Синьората е хвърлила око на Туинсън... засега.
Ако знаеше, че тъкмо той ме покани на онзи симпозиум в Америка, щеше
очите да му издере. А той великолепно се разбира с нея. Нека я полекува.
Тя го слуша като агънце. Умее, дяволът му, да говори с езика на 220
йезуити, взети заедно - и, странно, резултатите са добри. Наистина е
голям специалист...
- При това, синьоре, повтарям ви, господинът е червив от пари.
Неговата частна практика в Рим е станала нещо пословично. В богатите
къщи взима ужасни хонорари, а бедните лекува без пари. Вярно ли е,
синьоре, че за своята клиника е купил вече тридесет картини на този
ужасен Леоне?... Не ви ли прави впечатление, че откакто у нас идва
доктор Туинсън, Негово Преподобие Канио Бочерини не е стъпил тука?
Представяте ли си: такъв световно известен католически професор по
психиатрия като него - и изведнъж... някакъв си чужденец... Трябва да ви
доверя нещо, синьор Ломбарди... Синьор Бочерини дойде веднъж, когато
нямаше никой от вас, и се срещна със сестра си. Те се караха жестоко за
нещо и после негово преосвещенство излезе по-червен и от рак. Ужасно
беше ядосан. Сигурно нещо заради къщата...
116
- Да, "Палаццо ди кардинале" е сложен възел. Само ти ме

разбираш, Лондина, въпреки че си...Аз лично съм готов веднага да изляза
оттука, но Констанца... Виждаш, тя иска по-скоро да ожени Верони за
колкото е възможно по-изгодна партия, за да може най-после да успокои
своите духовни среди. Нека стане пак на черква палатът им, нямам нищо
против. Само детето ми да не закачат. Въобще, ужасно неприятна
история...
- Ако питате мене, синьоре, госпожицата не е родена за...
- Известни са ми вашите позиции, сестра Лондина...
- И, все пак, има люде избрани...
- Има, сестра Лондина. Впрочем, какво става с вашето сърце?
Струва ми се, че напоследък по-често ходите на лекар?
- Аз не за това, синьоре...
- А пък аз точно за това. Но да оставим тая вечна латерна, Лонди.
По-добре, кажи ми: какво мислиш за Франсуа Леоне.
- Не зная какво да мисля, синьоре. Откакто тия негови картини са
окачени тука, аз съм на голямо духовно изпитание. Отец Сагитиниус е
обещал, че скоро църквата ще ни събере да ни изясни от кого са
вдъхновени тези картини: от Бога или от Сатаната... А иначе господин
Леоне е като ангел. Ако неговото изкуство е от Духа и ако женитбата на
синьорината е неизбежна, аз предпочитам синьор Леоне...
- Как хубаво ви светнаха очите, сестра, когато казахте, че го
предпочитате...
- Вие сте ужàсен, ужасен, синьоре! Сатаната е постоянно във
вашите мисли, внимавайте! Затова не обичам тоя чужденец Туинсън - той
ви влияе. Вие бяхте друг човек, господин професоре!
- Нищо, нищо, сестра Лондина... Аз съвсем не исках да кажа това,
което си помислихте. Аз просто направих проба, да видя какво ще си
помислите... Народът, който е много проклет, казва: "Който се брани от
мухи, на него най-много налитат"... Хайде, не се сърдете. Кажете, сестра,
какво мислите за Франсуа Леоне, обича ли той нашата Вероника?
- Ужасно влюбен е, синьоре. За никого не е тайна, че французинът
Франсуа Леоне рисува едва от половин година насам. Преди това никога
не е рисувал. Първата му картина всички я помним...
117
- Да! Удивителен, удивителен, странен случай... Да нарисуваш

човека, преди въобще да си го срещал...
- Той не продава портрета на синьорината на никаква цена. Той му
се моли като на Богородицата, синьоре - над леглото му е. И оттогава,
като зарисува - няма спиране. Денонощно работи. Обича я, господин
Ломбарди, до побъркване я обича. И ние разбираме от някои работи... Пък
кой ли не знае вече...
- Вие изведнъж застанахте на други позиции, сестра Лондина. На
какво може да се дължи това?
- Вие знаете. Отец Сагитиниус счита, че не е изключено картините
на Франсуа Леоне да са от Бога.
- А вие какво считате?
- Ние нямаме право да считаме. Има си кой да счита заради нас.
- Аха, изплю камъчето!
- Вие ме обиждате, господине. Ако не ме беше изпратил тука самият
отец Сагитиниус да спасявам душата на Вероника Ломбарди, нямаше да
остана повече нито минута! Даже синьората се държи с мене по-добре,
отколкото вие...
- Откъде да знаеш, мила Лонди, може пък аз да съм изпратен от
самия Господ да ти спасявам на тебе душата...
- Нечестивец сте вие, синьоре! Не ме гледайте така! Аз ви зная за
почтен човек.
- Никак не те гледам, Лондина, просто аз те обичам като човек,
защото имаш добро сърце. Ти пак виждаш в другия неща, които всъщност
ги няма. А човек вижда само това, което се намира в самия него... Ако вие
бяхте лишена от плът, никога нямаше да я виждате у другите. С какво се
занимават старите дами? Само с осъждане на плътта у другите. Знаете ли
как се нарича това на езика на психиатрията? Чувала ли сте понятието
психически онанизъм? Не допускате ли, че забраните на религията са
особена форма за генериране на психическия онанизъм? Не знаете ли, че
оргазмът у религиозните и моралистите се изтегля в мозъка и човек го
преживява именно когато има кого да съди? Какво разбирате вие от всичко
това? Превърнали сте природата в дявол и го гоните постоянно, а
118
всъщност денонощно се сношавате със самия него в собствения си мозък,

като му давате право да съди и да клюкарствува!
- Ах, ето накъде биете вие! Показахте ли си най-сетне зъбите! Аз
нищо не разбирам от този куп мръсотии, които изтърсихте, но отец
Сагитиниус ще ви отговори! И ще ви отговори, ще видите! Не случайно е
завършил девет факултета. Той и психиатрия е завършил! Не можете да
му се хванете на малкото пръстче! И ако искате да знаете, той има големи
шансове да...
- Да стане папа, нали? Тежко и горко тогава на всички ни! Ако и той
е такъв страхопъзльо пред дявола като вас...
- Вие искате да ме изпъдите, синьоре, виждам го! Не искате да
влияя на синьорината. Кажете ми го направо, защо ще ме измъчвате. Аз
по-скоро бих предпочела да издържам на характера на синьората,
отколкото на вашите "добродушни" приказки! О, ако синьората, при
нейните връзки с папата, беше от "Исус с Тръните", а не от "Исус със
Страшния..."
Професор Ломбарди се изсмя така гръмко и неудържимо, че сестра
Лондина видя съвсем ясно адските пламъци, които излязоха от неговата
гнусоречива уста...
- И ние знаем пословици, синьоре - каза тя с лъснали от напрежение
очи и се прекръсти: - Колкото си прав, толкоз да си здрав!
- Охо, и клетви значи разрешава вашият орден! Е, няма що, хубави
тръни има тая разновидност на Исус...
В този момент Вероника излезе с просветлено лице от стаите на
майка си. Сестра Лондина изтича към нея и разплакана я прегърна.
- Госпожице - поклони се един от току-що влезлите камериери. -
Още един вестник за вас. Папският орган. Изпращат ви го от
Министерството на културата.
- Да се надяваме, че с Божия помощ мълчанието на курията за тази

изложба ще бъде преодоляно - смирено каза Клаудио Ариени, новият
главен съветник на министъра на културата.
119
- Синьоре, разкажете ни нещо за себе си! - искреше с цялата си

същност благородната домакиня - многоуважаваната и достолепна
синьора Констанца Ломбарди. - Та вие направихте цяла революция! Ето,
гостите вече пристигат, а госпожицата се е затворила в стаята си и чете и
препрочита вашата статия, може би за стотен път вече. Още от първите
редове тя заяви, че нищо не разбира от изкуствознание и че вашият стил и
мислене били нещо фантастично. А отзивите на нейните професори за
досегашните й работи не са никак лоши - те дори я считат за голямата
надежда на художествената критика.
- Ами, ами!... - стеснително, но с достойнство отговори синьор
Ариени. - Дребна работа. Това явление изисква сериозен анализ, а не
някаква си статийка като моята. Ако имах време, бих се заел, но да
знаехте какви грижи имам на главата...
- Синьоре, нямам честта да ви познавам - намеси се професор
Ломбарди. - Тук обикновено се събира цветът на духовния Рим и вашето
присъствие сега за мен е една приятна изненада. Как така изведнъж се
появихте в нашите води? Изглежда, идвате от чужбина, защото синьора
Констанца Ломбарди познава всички...
- Вашата статия, уважаеми синьоре, е цяло откровение за нас -
прекъсна съпруга си със змийски поглед благородното майчино сърце. -
Не мислете, че ви лаская. Това не е в нравите на нашия кардиналски род.
Разберете ме добре. Аз имам сериозни основания да говоря така. А ние
обикновено говорим откровено. Вие виждате, че Вероника, все пак, не
може да намери изход, при цялото й възхищение от творчеството на
Франсуа Леоне. Аз също успях да хвърля око на статията ви. И считам, че
у вас има нещо решително ново, макар и старо като света. Аз подозирам,
че отец Сагитиниус не може да няма пръст в тази работа. А може би и
самият папа. Простете ми, синьоре, че говоря така откровено, бих била
учудена, ако една толкова категорична статия в папския вестник не е
координирана с мнението на Безпогрешния... Вие имате стил на
изкуствовед, но гласът на светата вяра тръби през вашите уста. Простете
още веднъж за любопитството, но имате ли, наистина, някакви
пълномощия от най-горе?
120
- Има такова нещо, синьора. Но, струва ми се, по този въпрос е още
рано да се говори. Знаете ли, някои обстоятелства... Очакват се известни
промени... Може би ще се измени чувствително и отношението по
проблема за някои стари владения на Светата Църква... Просто ...
досегашният либерализъм...
- Владения?... Какво искате да кажете?
- Ах, нищо определено, синьора... Някакви слухове...
Констанца Ломбарди пребледня цялата, а после потъна в пот.
- Аз исках да довърша за случая Франсуа Леоне, синьоре... Вие го
утвърждавате по един изключително неочакван начин. Законите на
светата вяра не могат да се разклащат. Вие по удивителен начин ни
обяснихте, че всъщност в картините на този художник няма нищо противно
на Христовия Дух. Вашите философски и духовни размишления потресоха
Вероника: тя не се и надяваше, че на въпроса може да се погледне и от
тази страна - и то от най-отговорно място.
- Италианската култура, синьора, винаги се е съобразявала със
светите канони на църквата. Изключенията са едно недоразумение...
- Ах, синьоре! Уважаеми доктор Ариени! Какво не бих дала да
убедите съпруга ми в тази вечна истина! От душа и сърце желая да
поспорите с него. Въобще, чувствувайте се винаги поканен у нас!
- Вижте какво, уважаема Констанца Бочерини - намеси се пак
професор Ломбарди, - аз сега нямам намерение да уморявам нашия гост
със спорове по най-неразрешимите проблеми на света. Пък и другите
гости вече трябва да почувстват нашето внимание. Що се отнася до
поканата на съпругата ми, синьоре, аз се солидаризирам с нея напълно.
Говоря ви откровено: идвайте колкото ви е възможно по-често.
- Благодаря ви, почтени синьори. Не зная доколко ще ми бъде
възможно да ви гостувам пак. Аз съм ужасно зает човек. Договори, срещи,
симпозиуми, пътувания, въобще... А, може би, вие някой път ще ми
погостувате? Апропо..., знаете ли, синьори, аз искам да купя някой
старинен дворец в околностите на Рим. Аз съм се откъснал от обществото
през последните години. Нашият дворец, където отраснах, е нещо
наистина импозантно, но аз искам да оставя в него на спокойствие моите
родители да прекарат старините си. Аз има да уреждам маса приеми, пък
121
имам и някои църковни планове, та... Бихте ли ми съдействували? Вие

познавате най-добре Рим. Държа да направя покупката незабавно,
независимо от цената.
- С удоволствие, синьоре! - усмихна се сдържано кардиналската
издънка, но от очите й изскочиха такива снопове искри, че едва не
подпалиха госта и завесата зад него...
"Гад такава мръсна! - чу синьор Клаудио Ариени мисълта на
професора, посветена на неговата съпруга во Христе. - Сега ти се падна
вече най-голямата риба. Хайде, хвърляй мрежите и я лови! Вероника е
вече на 25, а кардиналската къща може всеки момент да те изхрачи, без
да й мигне окото..."
"Сладък, сладък мой синьор Ариени, момченцето ми! - плисна го на
свой ред гореща и мътна вълна откъм най-интимната същност на
домакинята. - Ах, ако можех да легна сега под тебе и да сме си самички в
моите покои! Ужасно силно ми действуваш, сякаш си самият Сатана! А те
готвя за моята скъпа щерка... Изглежда, най-сетне, ще трябва да се
вслушам в предпазливите намеци на доктор Туинсън - кънтеше в главата
на Ариени нейната трескава мисъл. - Тогава и припадъците, и кръвното, и
спазмите щели да изчезнат само за две седмици. Чудни са пътищата ти,
Господи! Кардинал Бонифаций най-после ще дочака нощна гостенка..."
- Вероника! Вероника, защо се бавиш! Ела най-после! - чу се малко
по-късно гласът й от другата зала.
....................................................
"Неизвестни, Неизвестни, чуваш ли ме? Ето, всичко тръгна по мед и
масло. Мерникът тука беше съвсем банален. Толкова време и усилия
заслужаваше да се хвърлят, примерно, за генерален секретар на някоя
голяма партия или за държавен глава... Все пак, мога ли да зная, по-точно,
защо очакваната книга на професора е по-опасна от всичко друго в
момента?"
Клаудио се беше извинил, че не е съвсем разположен и помоли да
се разходи из градината. Сега вървеше бавно из пустите алеи и
напрягаше мозъка си да се свърже с Великия Неизвестен.
122
" Аз предвиждам последствията - чу най-сетне отговора той. - Защо?

- Защото ако ти не успееш, бъди сигурен, че цялото наше дело е загубено.
Някога ще говорим надълго и нашироко. Точно след един месец и
четиринадесет дни земята трябва да получи силна порция контраенергия
от Черната Дупка. Ти знаеш, че дупките поглъщат всичко наоколо си на
огромни разстояния, пък и не само през третото измерение. Черните Дупки
се нуждаят от честотите на Раздвоената Психическа Енергия, а такава
получават само когато успеят да развратят някое човечество. Но
възможност за друг изход и избор винаги има. Ето, ти сега извика Великия
Неизвестен и помисли, че напрягаш мозъка си, а всъщност извика със
сърцето. Затова и ти се обаждам аз. На това всъщност предстои да се
научи сега човечеството! Такава е епохата, която настава на тая земя:
епоха на сърцето. Днес борбата е станала решаваща. Ако оста на тая
планета не се изправи, победата на Черната Звезда е неминуема.
Грешиш, като мислиш, че това изправяне ще стане изведнъж. Важен е
началният импулс. Той бе даден отдавна и процесът се развива - земната
ос вече тръгна бързо. Твоята работа не е да предизвикаш внезапно
изправяне. Повече катастрофи не трябва да има. Ето, сега ти разкривам
всичко. Скоро вашата слънчева система ще излезе иззад един
дълговековен облак космически прах и пред вас ще блесне с всичката си
красота центърът на галактиката. Ще видите, че светлината може да има и
други скорости. Въобще, цялата физическа вселена я очаква една коренна
трансформация. Всички полета ще преминат с едно ниво по нагоре. Целта
обаче на Черната Дупка е да разшири сферата на своето влияние и да
попречи на колкото може повече цивилизации и индивиди да преминат
съзнателно в Новия Свят. Сегашният Вакуумен Удар, който се очаква, ще
бъде особено силен. Ако човечеството не отдели адекватно количество
раздвоена енергия, Черната Дупка ще се свие значително. Такива са
периодичните закони на нейната пулсация. Ако агентите й на земята
подсигурят нужната психическа енергия, Черната Дупка ще достигне
границите на слънчевата система. Сега е нужна намесата на поне двама
души на земята, които се обичат истински. Такива засега не виждам.
Затова те срещам с онази, която единствена носи твоята специфична
полярност и единението ти с нея би могло да поеме почти цялата сила на
123
Вакуумния Удар. Ако успееш веднъж или два пъти да постигнеш с нея
Пълно Единение, в гените на всички плодни семена ще се отключи нова
програма. Ще започне ускорен растеж. Земята ще се изпълни бързо с
небивали плодове и истинско жито. Климатът ще се измени.
Производителите няма да правят вече коняк и луканки. Легендата е вярна.
Жената бе онази, която отвори Черната Дупка във вашата галактика -
жената е онази, която може и трябва да я затвори.
Кл. Ариени: - Аз съм проучвал много задълбочено легендите за
грехопадението. Дълбоко убеден съм, че те имат космологически смисъл.
Новият Неизвестен: - Психо-космологически. Човекът моделира
космоса.
Кл. Ариени: - Това е субективен идеализъм. Религия чиста проба.
Новият Неизвестен: - Това е самата действителност. "Измите" ги
измисля Черната Дупка. Тя има нужда най-вече от тях. Докато не сблъска
"измите", които сама е създала, тя не може да расте. Черните дупки растат
само от сблъсъци на разкъсани същности. А "измите" са раздробени части
на Единната Истина.
Кл. Ариени: - Това вече е диалектика. Или, в най-лошия смисъл,
еклектизъм...
Новият Неизвестен, доволно: - Добре си си научил урока.
Кл. Ариени, безстрастно: - Ставаше дума за жената.
Новият Неизвестен: - Някога земята беше превзета именно чрез
жената. Жената, независимо от това дали е жена или мъж по тяло, в
сегашната фаза на човечеството няма енергийно тяло* от вечен порядък.
То е още в латентно състояние. Затова жената се нуждае от енергията на
мъжкия принцип. Тя не може да черпи енергия от космоса направо. И няма
нужда да бъде обвинявана в това. Тя трябва да се храни от корените на
живота. Затова и, на практика, почти всяка жена - независимо дали е мъж
или жена по плът - изпада в енергийна криза, когато остане сама. От само
себе си се разбира, че тази енергия трябва да бъде набавяна с цената на
всичко. За да задържи източника на енергия до себе си, жената е готова
на неимоверни отстъпки. Но изплъзне ли се той от радиуса на всмукване,
жената остава без въздух. По-богатите личности-жени си набавят нужната
енергия чрез вълните на възхищението, отправено към тях. Те се
124
занимават и с изкуство, и с какво ли още не, само и само да насочат

погледите към себе си. Ако лишиш една такава жена от аудитория, както
обикновената жена - от мъж или обществено одобрение, тя неминуемо
полудява или се съсипва само за няколко години. Жени с вечно енергийно
тяло досега почти не съм срещал. А на практика в Интегралната вселена*
жена от вашия свят досега не е попадала. Ако жената остане без мъж или
без обществено одобрение и възхищение, тя се озлобява и почва да
черпи енергия чрез критически вампиризъм. А този вид вампиризъм е
ежедневната практика на укорите, силното или безкрайното говорене,
одумването, преценките, чувството за собствена правота и чужда
неправота. Щом съумеят да ядосат или унижат някого, жените (или
мъжете-жени) спукват чрез афектацията или отегчението на жертвата
нужното им количество капиляри, изсмукват през пространството
изтеклата от това енергия - и се успокояват. Те подсъзнателно се
специализират в технологията на психическия вампиризъм, като атакуват
с възможно най-несправедливата забележка, най-болезнения за жертвата
сарказъм или поведение. Но, както казах вече, тази операция може да се
извършва почти изключително на близки разстояния. Така, Черната Дупка
наложи преди няколко хиляди години сегашната система на семейството
на вашата земя, както и въобще практиката за групиране на свръхблизки
разстояния в бита и производството. Това беше най-главната стратегия на
Черните Цивилизации, които нямаше как другояче да слязат на земята. За
да си поддържат живота, източникът на раздвоена психическа енергия
трябва да им е под ръка. Единната енергия на човешкия дух се разцепва
поради липса на свобода и хармония; пространството се напълва с
тревожните вибрации на раздвоената психическа енергия и потенциалът
им в аурата на земята става толкова висок, че възбужда в ограбения мъж
най-свирепа и безотговорна агресивност. По този начин, черните дупки на
вселената завземат първо жената у човека, чрез нея завземат мъжа - и
после цяла планета, звездна система, галактика. Успяват да дебалансират
циклите и енергиите, създават непоносими условия за живот, изкривяват,
оста на дадена планета и я разпъват на кръста на четирите годишни
времена. В условията на зимата, добивът на храна и топлина трябва да
става чрез труд - и това вече е основната цел на Черната Дупка.
125
Кл. Ариени: - Казва се, че тъкмо трудът е създал човека. Какво е

това: истина или лъжа?
Новият Неизвестен: - И истина, и лъжа. Зависи какво точно значи
труд. Сега нямам време да обяснявам това: вече се безпокоят за тебе.
Скоро ще те повикат. И така, цивилизацията и сегашната човешка
"култура" не са нищо друго, освен методология на Черните Дупки на
вселената за освобождаване на раздвоена психическа енергия и на
дебалансирана природна енергия и за всмукване на тези енергии от
същите тези дупки, които са вампирите на пространството. Това показват
изследванията на Белите Лебеди на Вселената.
Клаудио не изчака да го повикат. Той влезе от друга врата и мина
през една пуста зала. И изведнъж чу друг глас, който идваше от нечие
горещо сърце в една от съседните стаи:
- Това е наистина гениално! Този Клаудио Ариени е един уникум!
Всъщност, това е единственият начин да спася всички тия прекрасни
мъже, които изгарят по мене. Извън великолепната мисъл, че критерий на
Божиите дела е чудото... Присъствува ли чудото на изложбата на
художника Франсуа Леоне? - Присъствува! Какво има да се умува тогава?
Ама тези чудеса можели да бъдат от Лукавия... Виж ти за колко просто
нещо се е сетил съветникът: цитирал е просто отговора на Иисуса, когато
фарисеите го обвиняват в същото... Царство, разделено на две против
себе си, вече е на погибел. Значи Сатаната воюва срещу себе си...
Аргумент, който спасява радикално бъдещето на Леоне, поне в Италия.
Но и другия извод. Въпросът е да се отблъсне ли дори едно живо
човешко сърце? Нима не ни учи на същото нашият свят Орден? Исус
Великолепният иска от нас да славим Господа не само с молитва, а и с
изкуство - с музика, с образи. Спасявайки безумно влюбените чрез
творческо вдъхновение, дъщерята на Санта Чечилия може да спечели и
слава за Господа. Ето, чрез този човек сега светицата ми откри пътя! Аз
ще създам един център на Славата Божия, в който ще има все повече
концерти, литературни вечери, прожекции, изложби, представления. Нека
светът види какво може Непорочният! Ние ще бъдем свързани с
неразривно приятелство и беззаветна любов - любов платонична, чиста,
божествена. И колкото по-невъзможно е за ония, които ме обичат, да се
126
приближат до плътта ми - толкова по-вулканично ще кипи тяхното

вдъхновение; толкова по-могъщо ще превръщат те своето плътско
въжделение в изкуство. Исусе, любими мой, аз ще ти остана вярна! Аз
няма да се оженя за никого, за да не отблъсна стотиците таланти и гении,
които съм призвана да водя по пътя към Тебе - по лъчезарната пътека на
Исуса Великолепния. И чрез тях - хиляди и хиляди нещастници, жадни за
красотата на Истината!
Вселюбомъдра майко Чечилио! Вдъхни ми сили да овладея
сладката премала, когато си представям срещата с този вълшебник на
словото. Казват, че бил млад и хубав... Ах, Господи! Защо снощи ми се
стори, че портретът над леглото ми се усмихна?... Кой си ти, Клаудио
Ариени?
"Аз съм оня, когото очаква душата ти от незапомнени времена и с
когото си призвана да положиш основите на Царството Божие на земята!
Приеми ме, прекрасна, защото аз те обичам и ти ме обичаш с най-силната
обич на тая земя. Не си ли спомняш?"
"Ах, Господи Исусе Христе! Боже мой, всеки момент ще се
побъркам! Кой говори така ясно и сладко в сърцето ми? Аз губя съзнание,
Господи, причернява ми пред очите! Ах, може би всеки момент ще се
побъркам! Как ще изляза сега оттук да се запозная с него? Ето, вече два
пъти майка Констанца ме вика и тропа на вратата ми... Господи, Господи
на силите! Домине ностро, Спиритус Санктус - спаси душата ми! О, аз
загивам, Синьоре - аз, гордостта на кардиналските родове и на светата
вяра!..."
От вечерното небе въздъхна сладка прохлада през огромните
прозорци на Санта Палассо. Римските пинии издигаха ръце в гореща и
страстна молитва за спасение, а дърветата в парка тръпнеха и вече
започваха да събличат разкошните си дрехи - макар все още с голяма
съпротива - под напора на октомврийския вятър. Всичко земно е преходно,
всяко цъфтене и зреене отдавна бяха изчезнали - и сега, в изтръпналата
вечер, ръцете на съдбата започваха да брулят първите листа на
многоцветните есенни илюзии. Мечтите на чистата красота все още
здраво се държаха о вейките на яворите и трепетликите, на дивия кестен и
канадската топола - но вече трепереха с всичка сила. Още две седмици и
127
разсъблечената градина щеше да остане насаме със съдбата си - сама с

огромната си и истинска любов, насаме с Истината. Зад полуоткрехнатата
врата Вероника Ломбарди за пръв път през живота си нямаше сила да
излезе. А небето бе станало по-червено от кръв.
***
За пръв път Федя чу повече от един глас:
"Приеми я, Аароне, тъмен син на Незнайния! За синовете на Нощта

няма забранена наслада. За тях всичко е възможно, всичко е достъпно.
Приеми я - и я изхвърли като непотребна черупка на бунището на живота...
Ето, сега само с едно кимване на главата ти ще имаш най-желаната
италианка в Рим. Плати на горделивите с фалшивото злато на прославата
и позора! Няма насилие и съдба за ония, които сами не ги раждат за
другите!"
....
"Приеми я, Ауриене, сине на светлината! Сине на зората и изгрева!

Това е Онази, с която след един месец и четиринадесет дни трябва да
посрещнете поредната черна вълна на Вакуума и да превърнете порцията
раздвоена енергия в Единна. Само един работник имам сега в Европа,
освен тебе, който владее това изкуство. Ако не работеше той, Европа
досега отдавна да е потънала. Но сегашното земетресение може да е
катастрофално. Само един воин няма да стигне. Нужни са най-малко
двама. Подготви твоята свещена съпруга за великата мисия, която ви се
възлага, защото броени години остават до окончателната победа над
Черното Слънце! Затова вакуумните му имплозии през тези години ще
стават все по-мощни и отчаяни. Но това са само предсмъртните му
гърчове. Заедно с душите, които са негови, то ще остане да спи 12
милиарда години някъде далече назад, в 13-та сфера. А вие ще минете в
Новия Свят. Там мисъл, чувство и действие са единни и те са за всички."
128
...
"Сине мой, Аароне, приемнико мой любими! Аз за пръв път от

толкова много векове обикнах човек - и това си ти. И ето - силата ми
отслабна. Аз те обикнах, а баретите на Тъмния Спектър не трябва да имат
сърце. Сега силата ми изтича и преминава в тебе. Аз нямам повече сили
за практическо зло. Остава ми само Черната Мъдрост. Сега цялата ми
надежда е само в тебе. Чрез мен все още всичко можеш да знаеш....
... И недей да мълчиш толкова дълго, като те викам! Отговаряй
веднага! Поне можеш да дадеш знак, че в момента си зает. Не ме карай да
те подлагам на аварийно изпитание! Зная, че задачата ти вече не е така
лека, както мислеше в началото. Ти отсъствуваш от връзката, защото
сигурно си обикнал и се занимаваш със сърцето си. Това е недопустимо!
Ние нямаме друга майка, освен Нощта и друг Баща, освен Разцеплението.
Наши са всички удоволствия и всички жени, но една жена - никога! Това е
смърт и за черните, и за белите барети - да го знаеш от мен. Сърцето е
ненужен боклук. Когато великият план на Владетеля успее, ние ще бъдем
само воля и устрем - и никакво чувство няма да може да ни се опре!
Чувството е празна загуба на енергия и време, смърт за всяка барета. Има
само едно законно чувство - верността към Нощта! Вероника също е в
ръцете ми, но професор Ломбарди е оръдие на врага. Не забравяй
професор Ломбарди! С дъщеря му прави каквото щеш - ако искаш, играй
си на любов; ако искаш проиграй я на карти - но професор Ломбарди не
забравяй. Затова те изпратих в дома му."
"Велики Неизвестни, можеш ли да ми обясниш нещо малко по-

подробно?" - запита Клаудио Ариени и отговорът, както и целият диалог,
отново протече мигновено:
"Питай"
"Защо Черният Спектър разрешава на баретите от отделните тъмни

цветове да ликвидират противника физически, а на самите Спектрални
барети това е забранено? Аз зная - ти ме преведе из всички лабораторни
129
области: физическата, или по-скоро веществената смърт не разрушава

психоплазмата. Аз видях стотици пъти по време на война или на
престъпление как психоплазмата на убития - с цялата й идейна структура
и емоционални стереотипи - се вмъква в тялото на убиеца и реформира
неговата собствена психоплазма. Така и най-чистият апостол на
свободата, когато дойде на власт, неминуемо се превръща в оръдие на
Черната Дупка. Ролята на всички наши биопсихоплазмени роботи по
вселената е да създават тоталитарни или потребителски режими, които не
се съобразяват с конституцията на Космоса. Хората не знаят, че мнозина
от онези, които ги управляват или ограничават в ежедневния живот са
наши роботи. Само така се генерира разединена енергия. И, все пак, защо
войната не се транспонира изцяло в психическа? Защо още не си обучил и
отделните цветове барети да се отучат от физическото убийство? Това
просто не се оказва ефективно. Отнемането на психическата свобода дава
много по-мощна продукция раздвоена енергия."
"Тъкмо в това ги специализирам сега. Но овладяването на

територии все още не може да стане без кръв. Трябва да храним и закона
за равновесието. Колкото кръв на животни е пролята, толкова - по
специална пропорция - и човешка кръв трябва да се пролее. Ние сме само
палачи - нищо повече. Но от това Черната Дупка има двойна сметка:
веднъж при клането на животното, втори път - при клането на човека.
Всички ние не веднъж сме се чудили как враговете могат да си позволят
такава очевидна, двойна загуба. Те са на мнение, че процесът на
самоосъзнаването и законът на свободната воля са алфата и омегата на
живота и не жалят нито време, ни огромни загуби, само и само някога,
някой си - може на десет века само един човек - да стигне до техните
позиции. Ние обаче сме по бързите процедури. Раз - раз! - няма какво да
се усуква. Разбира се, мръсната работа на палача се оставя в ръцете на
отделните цветове барети. Ти знаеш: черните барети са тоталитарните
политически режими - пък те могат да се боядисват както си щат; черно-
сините - фанатичните идеологии и църкви, които се борят против другите
истини или не ги приемат и считат себе за единствени; черно-жълтите -
всички научни и технологически институции, които се занимават с
130
изваждане и преработване органите на планетата; черно-оранжевите -

всички творчески съюзи и индивиди, които се борят за име и създават
естетически бомби за продукция на раздвоена енергия; черно-червените -
продуцентите на раздвоена енергия чрез хиперактивност на видовете
афектации и оргазми; черно-зелените - нашите прекрасни организатори на
всенародния бит, които се борят с нокти и зъби за поддържане на
потребителските инстинкти. Има и други черни цветове в комбинации -
знаеш ги и вече започваш лично да ги контролираш. В невоенно и
некатастрофално време, всички те специализират именно нашата главна
стратегия - състаряване на човека и унищожаване на нервната система и
вътрешно проливане на кръв."
"Вътрешно?"
"Да. Ние разчитаме на мирната цивилизация всъщност много
повече, отколкото на природните и военните ексцесии. Религията,
Моралът, Общественото мнение, Индустрията, Пазарите, Битът, Масовите
изкуства проливат денонощно и целокупно много повече външна и
вътрешна кръв, отколкото някаква си война. Пък даже и всички войни
досега, взети заедно, не могат да се хванат и на малкото пръстче на
религията и цивилизацията по продукция на разединена енергия. Законът,
Рекламата и Машината вършат много по-добра работа от войната. Най-
вече нравственият закон, който създаваме във всяка религия и идеология,
веднага след като си разчистим сметката с нейния създател. Това е
шперцът - това е "забраненият плод" от "дървото за познаване на доброто
и злото". Успееш ли да прокараш нравствен закон, като използваш и
редактираш думите на врага, ти си победил. Тогава пускай всички други
змии. Първа обаче винаги е черната със синьото по гърба."
- Аз сега проучвам оная на жълтите пръстени. Разбрах, че нейната
цел е да създава хипокинезис - чрез бита и транспорта; хипомнемия - чрез
печата; хипологизис - чрез електронно-изчислителната техника;
хиповиталис и преждевременно остаряване и смърт - чрез хранително-
вкусовата промишленост; хипоаудия и акустически стрес - чрез радиото и
шума; хиповизия - чрез телевизията; психиатрични и органични поражения
- с насилственото отнемане на законното индивидуално пространство чрез
морала и домостроителството; белодробни заболявания - чрез
131
генерирането на прах - и пр. и пр. Въобще, нашата наука има за главна

цел да продуцира разединена психическа енергия чрез създаване на
технологии и вещи-патерици, които да изземват функциите на
действуващите и латентните човешки органи.
"Да, но ти проучи по-основно синята. Тя е специализирана да
отнема свободата чрез фабрикуване на фикс-идеи. Тя изработва
чувството за вина пред определена нормативна система, била тя религия,
идеология или обществен морал. При всяко отнемане на свободата се
спукват стотици хиляди капиляри, загиват милиони клетки! Тялото на
човека е бойно поле с безчислени мъртъвци - ежедневно, ежечасно,
ежеминутно! Тази, всъщност, най-страшна и повсеместна война,
ръководена от Седемте Змии, поражда вътрешното отчаяние, злобата,
алчността, отмъстителността, похотта, унинието, съперничеството,
ревността, насилието, лакомията, лъжата. Ето къде се разбалансира
единната енергия!
Повтарям обаче, запомни веднъж завинаги: най-първо - черната
усойница със синия гръб! Дори царицата на змийския спектър - самата
Черна Кобра - не може да се разгърне въобще, ако не пусне първо синята
усойница. Като обясниш на туземното население кое е праведно и кое -
грешно, вече можеш да си спокоен. Започва идейно- нравствената
кибернетична комедия. Черната кобра намесва своята груба полиция само
там, където някой не е повярвал. Всичко друго играе и на сцената, и зад
кулисите - в своя най-интимен живот - тъкмо оная пиеса, която ти си
съчинил. За съжаление, има един неприятен закон, който хваща и нас:
всеки вид змия да се явява на хората пред някоя важна акция на Черната
Дупка. Добре че масите не разбират от космическа семиотика. И така -
пуснеш ли синята усойница с черния корем - гледай си кефа. Всичко вече
си тръгва само. Успееш ли да пипнеш веднъж центъра на ценностната
ориентация и второсигналната цензура - можеш да си дадеш отпуска
няколко века. Тогава вече се отдай без никакъв страх на Удоволствие и
Игра."
"Минавам в атака" - бяха последните думи на Аарон Безпогрешния -

или проф. д-р Клаудио Ариени, първият съветник на някакъв си нищо и
132
никакъв министър на културата... Връзката му с Великия Неизвестен

изведнъж се прекъсна и настъпи огромна и безначална тишина. В тази
зала все така нямаше никой. Ако той в този момент би погледнал в другите
салони, щеше да види как хората се движат, мислят и говорят безкрайно
бавно. В трескавата честота на неговия духовен живот не веднъж му се
беше случвало да наблюдава големия театър на човечеството като един
нелеп филм, пуснат от някого на възможно най-бавните обороти.
От стените на празната зала, в този най-важен момент на живота
му, го гледаха като живи голите ангели и девици на Франсуа Леоне,
плуващи сред своите толкова различни един от друг сънища и космоси.
Една врата пред него започна да се отваря с най-прекрасната
бавност, която е способно да възприеме съзнанието на свръхчовека.
Оттам започна да излиза - бледна като стената зад Нея - най-
пленителната жена на Европа, Азия и Америка; възпитаничката и най-
добрата певица на колежа към църквата "Санта Чечилия на Иисус
Великолепния", току-що защитила с пълен отличен дисертация по теория
и естетика на изящните изкуства; наследницата на най-древен
патрициански, кардиналски и аристократичен род - Вероника-Лучия
Ломбарди.
- Синьоре! - изтръгна се една кадифена спазма от гърдите й.
Хайнрих Ендерберг Аарон Безпогрешният включи на пълна мощност
всичките резерви на своята титанична воля, за да не я прегърне. Той не
можеше да си даде ясна сметка дали стонът на италианката и нейните
неизказано предани очи в момента се бяха обърнали към него или към
нейния Синьор на небето...
Само след миг, жената, която му беше определена от небето и ада,
падна в безсъзнание на пода.
Първият съветник Клаудио Ариени излезе бързо в салона.
- Доктор Фенимър Туинсън! - каза той повелително.
133
6. ДЖÈМИНИ
/Близнаци/
Проф. д-р Фенимър Туинсън беше подвижен човек. Нямаше нито

едно кътче на света, където той да не беше надниквал. Удивителната
магия на Познанието и Общуването - на прословутата Информация и
Контактите - го гонеше като бясна винаги на път, всякога към нови
простори на мисълта и делото.
Още когато беше на шест месеца, майка му започна да му води
доволно странен дневник. Малко по-късно, цяла колегия от учени -
психолози, психиатри, педагози - започна денонощно да дежури около
"малкия живак" със своите апарати и магнетофони, защото Фени изведнъж
беше започнал да говори на няколко познати и непознати езика. Анализът
на записите водеше до най-объркващи изводи, основани на пределната
яснота на някои съвременни фрази и на цели речи, примесени с отломки
от средновековни и най-древни наречия. Последните се реставрираха с
най-голямо старание от специалистите и моментално се публикуваха в
психологическите и филологическите циклостилки. Работните хипотези
бяха най-различни: от размразяване на генетична памет до спомени от
преражданията. Не липсваха и учени-петдесятници, които виждаха в
детето-чудо "новото откровение на Духа" и "тържеството на Огнените
Езици".По-късно, когато проучваше религиите и сектите, Фенимър Туинсън
се сприятели много с тази многобройна по света църква, която ту го
удивляваше със своите явни чудеса, ту го разсмиваше неудържимо, когато
някой брат получаваше дарбата на общо молитвено събрание да се моли
като "някой си светия Джакомо Казанова" или като парен локомотив...Както
и да е, но повечето петдесетници по цяла Америка сега виждаха над него -
почти във всяка община имаше поне по един брат, "вярващ с дарби", - да
летят бели гълъби и да светят бели звезди; защото над обикновените
хора, по правило, имало дяволи, змии и черни звезди... Учените едва
можаха да изтръгнат малкия от ръцете на вдъхновените чада на истината,
които съзираха в брат Туинсън бъдещия водач на праведниците от
петдесетия ден, продължителят на делото на ап. Павел и Ян Амос
Коменски.
134
Обаче съвременните и древните изказвания на самия Фенимър

разтревожиха родителите му не на шега. Учените бяха на същото мнение -
и когато един ден момчето започна да вика на чист американски някакви
нелепици относно "скверността на дрехите" като "творение на Лукавия" и
почна при всеки удобен случай да се разсъблича, родителите му се
подписаха и той бе вкаран в психиатрия. Борбата му с дрехите датираше
още от пеленаческа възраст, но до този момент още никой не й бе отдавал
толкова сериозно значение.
В психо-неврологичното отделение, където бе настанен Фени,
имаше още един рядък случай като неговия. Това беше едно момиченце
от Швеция. То въобще не допускаше да го облекат или когато го обличаха
заспало, то машинално се разсъбличаше, без да се събужда. Майката на
нещастната Нунгрен плачеше денонощно и беше станала на вейка. Всички
лекари бяха дигнали ръце от детето и още не смееха да почват с
лекарства и шокове, защото Нунгрен беше само на три годинки.
В тази ужасна обстановка за душевното развитие на Фени и
Нунгрен, най-после се намери един психиатър, който пое на себе си
отговорността и пусна момченцето и момиченцето да си играят заедно в
едно специално заградено място на парка. Фенимър се нахвърляше с
нокти и зъби на всеки, който искаше да го прибере, но чичко Дениъл той
беззаветно обичаше и за него беше готов даже...да се облече. Този крупен
успех на Дениъл Паркинсън по-късно можа да се прехвърли и в лечението
на Нунгрен. Нуни не се бореше, когато искаше да я облекат, а просто
веднага заспиваше. По едно време мислеха, че нейният "психологически
ексхибиционизъм" е съчетан със сънна болест.
Опасенията дойдоха оттам, че започнаха да виждат децата все по-
често да се милват и прегръщат. През топлите летни дни те дори
заспиваха прегърнати и представляваха най-дивната картина, която
можеше да си въобрази някой майстор-пасторалист. Защото не липсваха
и кученца, и агънца, и какви ли не още лечителни трикове на новия доктор
/впрочем, децата не знаеха, че е лекар - той беше "добрият чичко от
приказките", който също като тях ненавижда болницата и ужасните
доктори в бели престилки, които искат да се обличаме/. Първият голям
удар на Паркинсън беше самото негово разсъбличане гол. Децата така се
135
привързаха към него, че Нунгрен, която нямаше баща, започна да му вика

"мили татко". Никой, за нищо на света, не бе в състояние да раздели Фени
от Нунгрен, нито двамата - от "чичко и татко Дениъл". Един черен ден
обаче Паркинсън бе извикан по спешност в правителствената психиатрия
на Белия дом за консултация, и откъдето, по странни причини, не се
върна. Говореше се, че бил обявен за побъркан, шпионин или не знам още
какъв си и сега се водеше безследно изчезнал. Враговете му в клиниката
веднага ликвидираха неговия метод, за да не бъдат обвинени и те от
целомъдрената наука за "насадители на разврат" - и Фенимър и
нещастната Нунгрен отново отидоха зад решетките.
Те се гледаха от далечните болнични прозорци по цял ден, късаха
се от плач и Нунгрен заспиваше, а Фенимър обикновено припадаше от
изтощение. Един ден, когато го водеха на преглед, Фенимър успя да се
изтръгне от лапите на санитарите и скочи от стълбището на третия етаж.
Да, той беше наистина необикновено дете.
Два месеца лежа целият в гипс. От тогава за цял живот му остана
белег на лявото рамо. Белегът приличаше на буквата "N" и може би затова
Фенимър запомни завинаги името на Нунгрен. Тази буква се издълба
дълбоко и незаличимо и в сърцето му, като никога незаздравяваща рана,
която изигра решаваща роля през всичките години на неговото бурно
детство и юношество.
След като се "излекува", Фенимър Туинсън заскита с родителите си
по цяла Америка. Техният "Вилис" с фургон беше видял всички възможни
пътища, баири и аутостради. Пътуващ кореспондент, баща му, мистър
Туинсън, пращаше сензационни информации по всички възможни
вестници и списания и пишеше пътеписи. Беше много нашумял и търсен
заради пресекващите дъха случки, описания и сюжети. Той вземаше
материал направо от живота на средния американец, но никой не
вярваше, че всичко, което Джек Туинсън пише, е чиста истина. Пък дори и
да измисляше всичко от игла до конец, пак щеше да му бъде простено и
да го четат с настървение, защото всичко, което човек може да си
помисли, в Америка е възможно. При това Джек Туинсън бе изненадващо
добър разказвач. И най-простата случка той можеше да предаде с такъв
виц, с такъв ироничен подтекст, че първото нещо, което търсеха
136
обитателите на новия свят във всеки вестник и списание, бе неговото име.

Така звездата му гря цели осем години.
По този начин малкият Фенимър се научи да чете още на три
години. Той не знаеше що е приказка. Майка му, разбира се, избяга, а
баща му нямаше време за възпитание. Приказките на Фенимър Туинсън
бяха кореспонденциите на неговия родител, които детето веднага
изчиташе от игла до конец и ги запомняше наизуст. На седемгодишна
възраст той вече беше енциклопедия на бащиното си творчество и
умееше да разсмива от сърце гостите или, по-скоро, домакините, при
които те бяха в момента на гости. Епиграмите и епитафиите на мистър
Джек пък бяха връх на всичко. Всички припадаха от смях. Мистър Туинсън
никога не се спря, за да изучи прилично сина си, както си му е ред.
Училището на Фени беше цяла Америка - такава, каквато е. А неговият
татко бе умен и учен и не общуваше само с простолюдието. Той описваше
и срещите си с големи и известни личности, взимаше интервюта, и като им
придаваше формата на сериозни информации, пускаше вътре такъв тънък
виц, че всеки нормален читател можеше да се спука от смях.
Интервюираше артисти; интервюираше губернатори и техни съпруги;
интервюираше религиозни лидери и техните бабички; интервюираше
бизнесмени, изобретатели, философи... Малкият Фенимър беше усвоил
един отвратителен навик, в най-сериозният момент да зададе такъв
въпрос, че истинското намерение на бащата изведнъж да лъсне с цялата
си комичност и сам интервюираният, комуто беше известна славата на
тази американска журналистическа звезда, загубваше изведнъж цялата си
пуешка важност и се заливаше от смях под начумерения поглед на мистър
Джек, който дърпаше сина си за ухото; но скоро и сам той предаваше
фронта. Рядко, само когато обектът на тази наслада бе някой
изключителен тъпак или темерут от класа, Фенимър изяждаше пердаха, а
баща му се чудеше как да скърпва конците.
Приятели на Фенимър бяха всички котки, кучета, прасета, важни
личности и хлапетии, както и птиците небесни. Най-сетне мистър Туинсън,
един весел следобед, биде най-банално застрелян от някакъв непознат.
Види се, някой не беше доволен от поредната дописка. Фенимър бе вече
на 10.
137
Един евангелски пансион се погрижи за него. Той тръгна на училище

с неохота и сигурно щеше да избяга още същия ден, ако в класа на
госпожица Смит не се учеше отличната ученичка Бейзи Феликсън. Беше
два класа по-горе от Фенимър. Той се постара да завърши училището в
нейния клас. Нямаше американски или английски писател, когото той да не
беше изчел до 15-та си година, за да бъде достоен за рода на Бейзи.
Защото баща й бе крупен търговец на щипки за коса, а майка й -
пианистка.
После Бейзи замина. Фенимър тръгна след нея и ги следи през
няколко щата, докато накрая не го хванаха, че се вози без билет.
Младежът беше отчаян. Точно тогава попадна на битниците и
преживя с тях цели три години. Те му допаднаха страшно и той се закле
през целия си живот да остане свободен човек.
После отново заседна по библиотеките, в една от тях работеше
Елис Дейвидсън. Тя стана смисъла на неговия живот. Елис му отвръщаше
с взаимност, но между тях все още имаше пропаст и Фенимър Туинсън
реши да се заеме с образованието си. Записа и завърши класическа и
английска филология. Проучи цялата световна литература, защото от
малък езиците му се удаваха изключително много, макар че неговите
"огнени езици" отдавна вече не се обаждаха.
Разбира се, госпожица Дейвидсън скоро смени фамилията си и пое
с разумния си мъж към върховете на благополучието. Развръзката бе
мъчителна и една нощ Фенимър констатира, че... се е съблякъл гол. От
този момент той вече не можеше да контролира на сън старата си
"болест" и избягваше да спи по чужди места, защото на сън късаше
дрехите си и всички чаршафи.
С голямо настървение Фенимър Туинсън се зае да следва социална
психология със специализация по психиатрия. Неговата дипломна работа
от университета, под заглавие "Структурно-типологичен анализ на
характерните мотивации, кулминации и развръзки в световната
литература", сега прерасна в дисертация на тема "Видове потребности и
чувства и корелативно-структурен анализ на психозите, психопатиите и
неврозите". След защитата, книгата му се отпечата и се преведе на
няколко езика. Получи цели купища рецензии и вагони писма от
138
почитатели и почитателки, поради което трябваше незабавно да се скрие

в друг щат, защото иначе работата ставаше невъзможна. Името му стана
легенда - минаваше за един от най-крупните неофройдисти и
маркузеанци* в Щатите. Но Фенимър Туинсън не можеше да не подложи
теорията си на проверка. Наблюденията на писателите бяха богата
основа, но за науката това не бе достатъчно.
Започна психиатрична практика. Изведнъж пожъна грамаден успех,
но скоро разбра, че трябва да бръкне още по-надълбоко. Неговите
"Лечебни резервати за свободни мъже и жени" почти опразниха
лудниците, но възникна нещо неочаквано - излекуваните манкираха и не
желаеха да стават "нормални", с всичките обязаности на граждани и
семейни... Образуваха се цели колонии на избягали "нормални" и техните
водачи - излекуваните луди, които тръгнаха да търсят своето царство
дълбоко из джунглите на Южна Америка. Доктор Фенимър Туинсън бе
напипал някакъв главен изключвател на цензурата в психиката на
цивилизования човек и с това не извърши никаква услуга на
технотронното общество. Нещо повече, той не беше довършил своето
цялостно изследване на човешката личност и сега къртовски трябваше да
работи за освобождаването и на останалите душевно болни, у които беше
блокирана потребността от творчество или свобода на индивидуалната
изява. Оказа се, че блокиращите механизми на цивилизацията не са
насочени само към органните потребности, но и към всички действителни
духовни потребности.
Работата на Туинсън, по своята желязна логика, трябваше
неминуемо да го доведе до въоръжена борба. Другите мислители, без да
са психиатри и психолози, почти винаги са стигали все до този крайъгълен
камък: да се ликвидират програмиращите режими. Фенимър обаче
разбираше същността на задачата.
Третият, крупен труд на великия психиатър, бе със заглавие:
"Неклинични и клинични форми на психопатологията и тяхната
детерминираност от мирогледните типове доминанти". Фенимър Туинсън
от малък бе на нож с всички проповедници и философи и сега вече му се
беше удал случай да се разправи и с тях. Той завърши и трета категория
науки: история на философията, религията и идеологиите, след което
139
обобщи изводите си в монографията: "Типологично-структурни корелации

между основните идеофикси на човечеството и соматичните и
несоматичните заболявания". Веднага след това започна практика на
широк фронт, основа "Психиатричен съюз на идеотерапията" и проведе
двугодишни изследвания и експерименти в неклинична обстановка, като
се надяваше да хване болестта в началния период на нейното генериране.
В статията си "Психопатологични генератори и законодателство" Фенимър
Туинсън изказа редица всеизвестни истини, но ги обвърза не само с
негативния личностен аспект на последствията, а и с огромните загуби за
обществото и държавата. Той си позволи да завърши статията с горчивата
констатация, че "може би комунистите по-добре ще проведат в своята
държава подобни реформи, защото те имат монопол върху идеологията и
индустрията - стига да могат да разберат социално-психологическата и
икономическата ефективност на тези реформи". Той споменаваше, че
пълната ликвидация на църквата не била ни най-малко основната грешка
на болшевиките, а напротив - база за едно здраво общество. "Ако имаше
зад желязната завеса достатъчно интелигентни ръководители - пишеше
той в статията си - да проумеят кои са реалните природни и духовни
потребности на човека и да създадат условия те да бъдат задоволявани,
комунизмът положително щеше да постигне своите глобални амбиции. У
нас обаче такива коренни реформи по същество са невъзможни". Тази
статия бе лебедовата песен на Фенимър Туинсън на бойното поле на
науката. Дадоха му да разбере, че той "трябва да си затваря човката" и да
прекъсне връзките си с всички останали психиатрии, както и с неговата
собствена, като започнаха да го следят дали няма някакви връзки с
компартията и съветската идеологическа диверсия. Обществото, наречено
"Психиатрически съюз за идеотерапия" бе закрито.
Това бе преломен момент в развитието на Туинсън. Той продължи
сам своите изследвания в голямата лудница на света и никога не се
оплакваше от липса на материал за наблюдение и лечение. В резултат на
неколкогодишен упорит труд, големият психиатър излезе със своя най-
крупен шедьовър, в който полагаше основата на една нова категория
заболявания, различни от душевните. Туинсън беше откривателят на
категорията "духовни заболявания", които свързваше с различните
140
"спирогени" и техните последствия - "спирозите", "спиропатиите" и

"спироневрозите", както и "спиро-соматичните" болести. По същество
"спирозите" и спироидните болести, според големия учен, представляват
неклинични "патоспирози" и се изявяват в "амбициаторния синдром" за
строителство на неекологична цивилизация. Основен, общ симптом на
всички спирози е наглостта и леснотата, с която духовно болният се
вмесва в природните и душевни структури и процеси. И когато проф. д-р
Фенимър Туинсън публикува своята "Периодична таблица на спирозите,
спиропатиите и спироневрозите", включваща редовете и периодите на
психозите, психопатиите, неврозите и обикновените соматози, славата му
гръмна по цялата планета. От всички що-годе кадърни психиатри по цял
свят той бе произведен за Менделеев на Медицината и неговият триумф
засия с пълен блясък. Най-важното беше, че нулевият ред в неговата
Таблица представляваше основните периоди на типичните "идеофикси" на
човечеството, "които генерират и катализират всички категории
заболявания по съответните периоди". Първият ред вече беше на
"спирофиксите"; вторият - на "психофиксите"; третият - на "неврофиксите";
четвъртият - на "емофиксите"; петият - на "либидофиксите", шестият - на
"хипнофиксите" и пр., и пр. Първият вариант на редовата структура на
Таблицата не позволяваше да се получат константите, които бяха
изчислени от математическата психиатрия по-късно. След необходимите
корекции и размествания, стана възможна и теоретическата прогноза за
т.н. "психиатрически лантаниди", които визираха в празните си
квадратчета възможните бъдещи заболявания на човечеството, ако то
продължи да върви по пътя на религията и цивилизацията.
След малко упражнения, с Таблицата на Туинсън - или
"Туинсъновата периодична таблица" можеше да си служи всеки
интелигентен човек. Все повече и повече специалисти и любители
прилагаха успешно и мигновено лечение и самолечение чрез Таблицата
на Туинсън. В практиката се установи, че не винаги в основата на едно
заболяване стоят непременно "идеофикси". В действителност, опорният
пункт или изходното гнездо в таблицата - и съответно в структурата на
човешката личност - можеше да бъде в който и да е ред първосигнални
генератори. Най-често обаче се процедираше така: замествайки фикс-
141
идеята на болния със съответната Естествена Природна Реакция или

Реална Духовна Потребност от генералните редове и периоди,
туинсъновите последователи жънеха небивали успехи. Констатираха се
хиляди случаи на "спонтанно изчезване" на рак, склероза или диабет; на
психози, психопатии, неврози. Стотици хиляди жители на Америка -
"континента на неврозите" и Европа - "континента на психозите" -
намериха здравето си в "системата Туинсън". Там е работата обаче, че
скоро след като болестта им изчезнеше, пациентите се разболяваха от
други болести или се връщаше предишната с някое видоизменение.
Туинсън разбра, че по самите "генерални редове и периоди" на личността
човечеството още не е наясно. Той седна да проучва аксиологията на
еретическите учения, защото усещаше, че само там може да се намери
нещо съществено.
Той не можеше обаче да се прости така лесно с голямото си
откритие и седна, та написа едно "Допълнение към Таблицата на Туинсън"
с подзаглавие: "Наблюдателни и тестови методи за диагностиране на
идеозите, идеопатиите и идеоневрозите, както и на спирозите,
спиропатиите и спироневрозите". Допълнението завършваше с
предписания за законодателството и полицията, с цел установяване на
строг контрол над всички духовно болни с "амбициаторни комплекси".
В резултат на всичко това, опитите за убийство на гениалния учен-
изследовател, мислител и лекар не закъсняха. Тогава за пръв път отново
се обади един Глас на най-чист, литературен английски език:
- Скъпи Фенимър, твоята е дотука. Веднага си вземи най-важните
неща и бягай в Европа. "Свободният" свят не е за тебе. До три дни ще
бъде направен опит да те убият!
Професорът отдаде това на преумората. Обаче точно след три дни
през прозореца се стреля и Туинсън едва успя да се отърве с тежка рана в
белите дробове, от която лежа няколко месеца без никакви гаранции дали
ще оживее. Етиологията и терапията на неговия случай не се побираше в
рамките дори на собствената му Таблица. Тогава Гласът отново се обади
и каза:
- Фенимър, Фенимър, защо не послуша сърцето си? Доктор Туинсън
е лош ученик на самия себе си...
142
Когато стана на крака, още при първата възможност той замина без
предупреждение. Цивилизацията нямаше нужда от неговите здрави хора и
"свободни мъже и жени". Повярвал в гласа на сърцето си, ученият се
надяваше, че в Европа може да намери по-добър прием, отколкото в
"света на неограничените възможности".
Когато оздравя напълно - а това можеше да стане само в условията
на "слънчева Италия", - световноизвестният психиатър проф. д-р Фенимър
Туинсън започна своята частна практика в Рим. Този път той бе много по-
предпазлив и не лекуваше всеки, а всяко лечение се предшествуваше от
задълбочени и всеобхватни разговори с пациента. Едва в Рим неговите
оздравели показваха стабилен ефект на възстановеното здраве. Туинсън
продължаваше упорито да търси връзка с еретичните космогонии и
общества. Той беше добре приет и във висшето римско общество,
въпреки очакваната яростна съпротива на Ватикана. По непонятни
причини, папата мълчеше.
И един ден съдбата го срещна с чудото Вероника Ломбарди.
Неговата теория и лечебна методика на груповия брак в един миг се
изпари като дим! Това стана на една изложба. Отнякъде се чуваше
тържественото бучене на Бахова фуга и се издигаше към сводовете на
залата-катедрала, заедно с тънките, сини струйки ароматен дим от
специални триножници.
Първо видя нейния портрет. Пред него се тълпяха маса набожни
италианци и чужденци и се кръстеха. Фенимър видя с очите си как един
паралитик, когото донесоха на носилка, впери очи в портрета на тази
странна Мадона - със земно кълбо в ръцете си вместо младенец - и после
изведнъж извика. Стана, захвърли завивките си. Като специалист, д-р
Туинсън бе наблюдавал такива случаи пред т.н. чудотворни икони и беше
убеден, че тук главен лекар е автосугестията. Той знаеше и трика със
сълзящите или подвижните очи на подобни икони, които гледат вярващия
под всички възможни ъгли и го следят. Но когато сам се приближи и
погледна в очите Вероника Ломбарди, тези очи оживяха и лицето от
портрета му се усмихна! Туинсън загуби равновесие, очите му се
замъглиха и той едва успя да се подпре на една колона, за да не
припадне. Когато се съвзе, той погледна крадешком към невероятната
143
картина, където една божествена светица, с лице на кинозвезда и гола

гръд държеше нежно земното кълбо, като майка. Около косите й светна
още по-силно светийската нимба, а земното кълбо започна да се върти.
Туинсън изтича навън и не се спря чак до Палаццо дел Корто. Образът на
Вероника Ломбарди продължаваше да му се усмихва приятелски.
И ето, сега д-р Фенимър Туинсън стоеше до припадналата
синьорина. Той самият не можеше да се помръдне. Нищо в мозъка му не
подсказваше за възможната диагноза.
"Нормално италианско семейство - мислеше той. - Викат ме за
майката, припада дъщерята. Божествена Вероника, професор Фенимър
Туинсън, който е излекувал хиляди и хиляди болни и нещастни, не смее да
се докосне до теб сега!"
- Моля ви, пренесете я в нейната стая - каза той.
Когато я сложиха на леглото, докторът инстинктивно вдигна очи.
Над главата й го гледаше от един портрет човекът, който го беше извикал
преди малко. Това представляваше модерна интерпретация на Архангел
Михаил, който убива с оръжието си Дракона на греха. Отдолу беше
написано: "Франсуа Леоне: из цикъла "Синове Божии". Фонът на този
образ бе космосът, черен като катран, сред който горяха като живи
ослепително бели слънца.
"Странна естетика..." - помисли си Фенимър.
- Извинете, синьоре, откога познавате художника? - попита той
Клаудио Ариени.
- Още не сме се срещали...
- Странно... А синьорината? Извинете ме за въпроса, но аз питам
като лекар. Това е необходимо, за да мога да я свестя и лекувам.
- Току що се запознахме.
- Абсолютно нищо не разбирам!...
Двамата, като по даден знак, погледнаха към картината над главата
й. Архангел Михаил гледаше право в очите на Туинсън и със своя
стоманен поглед му казваше, че той няма да отстъпи ни на йота. По
копието му прелетя електрическа искра.
На свой ред, Клаудио Ариени пребледня като платно. Туинсън
излизаше с омекнали колена навън.
144
7. Л Е О - А К В А Р И У С
/Лъв - Водолей/
Франсуа Леоне не можеше да се лъже. С цялото си същество той

усещаше промяна. Космосите, сънищата, странните пари и сияния;
структурите от скъпоценни камъни, както и самата тъкан на микросвета -
всичко това, във фоновете на неговите картини, преди половин час
престана да издава музика и настръхна в нищо необещаваща, оловна
тишина. Всички образи, без изключение, станаха, един по един, пределно
сериозни и мрачни. Нещо повече - портретите, където бе изобразена Тя,
станаха съвършено неподвижни, лицето й побеля и затвори очи. После
изведнъж фоновете зад тях запулсираха с контрастен, бърз и равен
ритъм, като биенето на тревожно сърце. Само по дишането можеше да се
разбере, че Вероника Ломбарди е все още жива.
Великият художник премаля. Той се опита да стане от стола си, но
не можа.
- Амина, Амина! - едва успя да извика сърцето му.
Амина дойде веднага, коленичи пред него и сложи глава на
коленете му.
- Амина, какво става с Нея?! - извика той с последни сили. Устата му
не се бе отворила въобще.
Амина повдигна главата си. Нейното крехко, прозрачно тяло, цялото
от трептяща, звездна светлина, сега се напрегна до краен предел и едва
видимите, хиляди и хиляди звезди в него, изведнъж започнаха да текат
нагоре, а после - изведнъж надолу.
- Какво ще кажеш, Амина! През затворените ти очи се виждат
страшни картини - защо не ги спреш, защо нямаш никаква милост? Нима
твоята същност може само да отразява, да предвижда неотвратимото? Не
можеш ли да се вмесиш? Аз те обичам, Амина, успокой се, обичам те... Ти
си моята звездна сестра; ти си душата ми, ти си моята вълшебница-муза.
Ти си ми всичко в тоя печален свят, скъпа, невинна Амина! Защо все още
мълчиш и хората искат да те представят пред мен за някакво си
въплътено момиче от далечна Русия? Ти си душата ми, нали Амина?
Направи нещо, Амина, измени хода на събитията, върни светлините от
145
света на безкрайно малкото на техните места! Върни светилата по техните

орбити. Смрази ги с твоята чародейна сила - не им позволявай да ме
напуснат! Не давай да ми Я вземат, Амина! Без Нея аз съм загубен,
сестрице, без нея съм мъртъв!
Звездните светлинки в тялото на Амина се развълнуваха.
"Аз те обичам, сине на Бога, не ме карай на нищо! Когато ме
повикаш, аз загубвам и ума, и дума - аз не мога да говоря с тебе по друг
начин, освен така. Аз мога да живея само когато те обичам - и съм готова
да направя всичко, всичко за тебе... Само за нея нищо не ме моли..."
Една картина точно зад монахиня Аминия - картина, изобразяваща
самата нея във формата на Мировата Душа - изведнъж се завълнува.
Нарисуваното изчезна и на негово място се появи леко раздвижено,
светливо море, в което вибрираха с неуловима тревожност милиарди и
милиарди отражения на звезди. Глухонямото момиче от далечна Русия се
хвърли към своя кумир и прегърна коленете му. То плачеше, без да
издаде звук и го галеше трескаво, без да може да съобрази, че гали само
краищата на неговия халат.
"Аз зная, Амина - говореше й бавният пулс на Франсуа Леоне, - ти
ме обичаш... Единствен аз зная, че ти не си жива жена, че не си никаква
бегълка от някаква болшевишка Русия, а си лично мое творение,
което,като по някакво чудо, слезе от картината и оживя. Ти си моята
звездна сестрица, родена от собственото ми, бедно сърце. Аз зная, ти
чакаш ласките ми - чакаш ги денонощно, чакаш ги много години и
множество векове - подобно на манна небесна, подобно на жива вода! Аз
зная какво ти е нужно, за да се родиш окончателно на тази тъй далечна от
твоята родина планета, където съм аз... Но ти искаш прекалено много от
мен. На мене не ми трябва в обятията същество от звезди... На мен ми
трябва Тя, Тя, Тя! - Онази, която е всичко за мен на този, на другия, и във
всички останали безчислени светове; в рая, в чистилището и във всички
владения на преизподнята! На мен ми трябва жива жена: огнена, дива,
страстна - жена, от която се губи съзнание. Ах, мое звездно видение, защо
оживя тъкмо твоят портрет, а не Тя - Оная, която живее само на две крачки
оттук? Каква зла магия я държи така упорито на платната, където извиках
светлите сенки на душата й? О, моя Амина! Всички картини и образи
146
оживяха, откакто те нарисувах именно теб. Не можеш ли да направиш от

платната да слиза жива и Тя? Ти си ангел и прорицателка, чародейка и
жрица! Ти ми показваш хилядите, безгранично прекрасни и различни един
от друг светове и човечества; само в твое присъствие всичко наоколо
започва да диша и пее, да говори на своите непонятни наречия, да
поражда алюзии за минали преживявания и бъдещи хоризонти на всяка
отделна съдба... Не можеш ли да направиш от платната ми да слиза и
Тя?"
Монахиня Аминия стана, с мъка и бавно - по-бавно от самото
течение на вечността, - вървейки към своята звездна картина назад,
вдигна тънките си ръце и простена:
- Добре! Ще я имаш! Само че трябва да ми помогнеш да се върна на
своето платно. Тогава ще угаснат всички други твои картини, ще млъкне
хармонията на сферите от твоите светове и всички стотици недъгави,
болни и смазани хора, които са се излекували досега, ще се разболеят
отново. Аз самата ще изчезна така, както се появих - и няма вече да ме
видиш никога, даже и на върха на своята четка, даже и в твоите сънища!
Аз ще умра, за да може животът ми да се прелее в нейния. Само онзи,
който обича душата ти, може да слезе от своите гравитации и химери и да
дойде завинаги с теб. Но помни и това, че в онзи момент, когато единият
от двама ви си помисли нещо лошо за другия, в същия миг ще загубиш и
нея - завинаги!
...Великият художник премаля. Той се опита да стане от стола си, но
не можа... Всички вселени, видения; орнаментите от кристали, неземните,
флуидични димове и проблясъци, както и самото брожение на
микровсемира - всичко това изведнъж престана да звучи като орган
небесен и хор на деца в катедрала, напрегна се като пред катастрофа и
във въздуха се възцари апокалиптична тишина. Душата на Световете едва
се долавяше сред многочислените острови и купове от звезди, но сърцето
на Франсуа Леоне можа да различи нейните тревожни очи, които
постепенно угасваха с последен проблясък на отчаяние и надежда. С
всичките фибри на гърба си, с цялото си разкъсано на два свята
същество, Франсуа Леоне усещаше как любимата му картина на Голата
147
Богоматер - Вероника Ломбарди зад него - започна да излъчва

инфрачервена светлина.
- Не! - разнесе се като гръм дивият ужас на художника в
полунощната тишина. Викът му отекна многократно в сводовете на
неговото огромно като катедрала ателие. - Върни се, Амина, аз те обичам,
върни се, не ме изоставяй! Върни се, сестрице Аминия, какво ще правя
сега сам на света? Тя не ме обича, Амина, тя ще ме убие още с първата си
любезна, приятелска дума! С всички сили те моля и те заклинам, Аминия
Некольцова, върни се при мен завинаги!
- Това трябваше да стане, защото Вероника Ломбарди бе на
смъртно легло - прокънтя между сводовете един мъжки глас.
Само за няколко секунди портретът срещу Франсуа Леоне започна
да оживява. С крайчеца на окото си потресеният живописец разбра, че
голата Богоматер Вероника Ломбарди и всичките други картини с нея
отново възвръщаха естествените си цветове. Очите им се отваряха, а
онези от тях, които бе нарисувал със затворени очи, започнаха едва
доловимо да се усмихват.
Пред огромното бъдеще на художника, само на два метра от него,
сякаш събуждаща се от сън, както винаги бяла и съвършено гола, се
раждаше и рускинята-емигрантка, монахиня Аминия Некольцова.
Според слуховете, монахиня Аминия Некольцова била избягала от

един руски манастир, бе преминала границата и сега се подвизаваше в
Рим. Тя знаеше великолепно френски, английски и италиански език и вън
от дома на Франсуа Леоне общуваше с всички съвсем непринудено и
свободно. Тя минаваше за една от малкото живи православни светици,
чийто път е осеян с духовни подвизи и чудеса. При това нейната блестяща
борба в лоното на самите отцепници от единствената истинна църква -
източноправославната, - й спечели бърза слава. Всъщност, основната
причина, която въздържаше Ватикана да причисли творчеството на
живописеца Франсуа Леоне към феномените на модерния католицизъм,
беше именно присъствието на монахинята от вражия лагер. Всички
148
знаеха, че картините на Леоне без Некольцова нямаше да се превърнат в

чудотворни икони.
Напоследък отношението към монахинята се бе рязко раздвоило и
нейните противници - папистите и съветските православни дисиденти -
считаха, че Аминия не е никаква светица. Самият факт, че живееше почти
постоянно у тоя враг на Царството Божие, Франсуа Леоне, бе вече
достатъчен. Чистите чада на Иисуса Смирения, Който ни насочва към
тесния път на православната истина - път без показност и външни ефекти
- знаеха много добре за козните на Лукавия. В Писанието съвсем ясно си е
казано, че когато светът заговори за "мир и безопасност", значи, дошло е
времето. Първо ще се явят лъжепророците, после ще царува три години
Антихрист и после вече ще стане съвсем ясно кои са овци и кои - кози.
Онзи сквернописец Леоне може да прилича на светия, може с Аминия
Некольцова да правят всякакви чудеса, но я им задайте въпроса, Франсуа
Леоне кръстен ли е? Причестявал ли се е някога Франсуа Леоне? Ходил
ли е въобще на църква и как си представя той богослужението и пътя на
спасението? Научила ли го е тая самозванка как да се кръсти? О, ние
знаем защо е изгонена тя от манастира "Света Параскева"...
Друга фаланга религиозни - горещи привърженици и поклонници на
монахиня Аминия и на художника, - разбира се, също цитираха цели
купища не по-малко убедителни аргументи в тяхна защита из бездънната
съкровищница на Евангелието. Но най-силният, най-поразителният факт
си оставаше обстоятелството, че, в края на краищата, около светицата и
всичко, до което тя се докоснеше, ставаха чудотворни изцеления и
всякакви други знамения. Тя бе вече обърнала в правата вяра и
няколкостотин христови овце от кошарата на вероотстъпника Рим.
Това, което поразяваше всички, бе нейният дар да говори с всеки на
неговия собствен език. Имаше случаи, когато политици и големи учени си
отиваха от светицата потресени.
Говореше се, че Некольцова Аминия вечер общувала със звездите.
Срещала се била с пратеници на различните слънца и светове и
разговаряла с тях. Тя също четяла през цялото си свободно време
еретични книги и бесовски писания и владеела тайните на всички древни и
съвременни мъдреци. Разправяха също, че в момента, освен с Франсуа
149
Леоне, тя работела и с някой си Раздолин - неин сънародник-дисидент, - с

когото извеждали Единната Теория на Всемира по метода на Теорията на
Множествата и Мултивизуалните комплексни системи. Въобще, до когото
се докоснела, той мигновено получавал просветление в областта, в която
работи.
Самата монахиня Аминия не знаеше истинското си име.
Монашеското й име бе измислено в манастира "Света Параскева" от
нейната духовна майка и наставница, игумения Синаития, която бе
дълбоко убедена, че с това име нейното скъпо духовно чедо няма никога
да престъпи дверите на греха. Откъде идваше фамилията Некольцова, бе
неизвестно. Хилядите деца на войната бяха доволни и от това, което
имаха.
Малката светица още на двегодишна възраст била взета в
манастира. Тя почти не виждала какво става около нея, защото постоянно
нощем гледала към небето, а денем се скривала някъде и имала вид на
светица, която размишлява дълбоко за съдбините на света. Тя често
разговаряла с ангели божии и със светиите, но така и не разбрала никога
защо е необходимо да спасява душата си и от какво точно трябва да я
спасява. Монахините и отците от сутрин до вечер се мъчели да й набият в
главата истините за греха и порока, за да има понятие за козните на
лукавия, но тя не могла да проумее абсолютно нищо от това дори до
последния си ден в манастира, когато била вече станала на осемнадесет
години. Последния път тя се била подложила на деветдесетдневен пост,
като засилила до краен предел всенощните бдения и молитви; казвала
наизуст всички евангелия, молитвеници и тропари - но в края на краищата
не могла да получи откровение къде точно се крие Сатаната и от какво
именно тя трябва да спасява душата си. Най-после, една нощ, всички
икони в параклиса се раздвижили и й заговорили. Лицата им се изменили
до неузнаваемост, дрехите им изчезнали и във въздуха се понесла
странна, смайваща музика. Аминия вече не била в състояние да
произнася никакви молитви, в които се споменава за грях и спасение, а
изрази като "помилуй мя грешната" завинаги изчезнали от речника й. Това
създало силно брожение в манастира и дори в цялата екзархия - защото
на Аминия много се надявали да стане главна светица на православните
150
славяни и руси. Тя имала неблагоразумието и наивността да разкаже за

вида на иконите в нейните откровения и видения и по тая причина чистите
девици божии и нейни сестри по духовно подвизаване вече много нощи не
можели да намерят сън в килиите си от явно възмущение и негодувание
или по други причини. Но когато вече се готвела да разкаже и новостта, че
не само светиите и богородиците са голи като младенци, но и сам Господ
наш Исуса Спасителя, тогава станало най-важното знамение в нейния
живот. Голямата чудотворна икона на Христа Благославящия изведнъж
оживяла повече от всички други и уж проговорила:
- Мое чисто и свято чедо Аминия, бъди благословена! Ето предавам
ти заповедта на Отца Ми: замини веднага за Франция, намери синът
божий Франсуа Леоне и го заведи в Рим. Помогни на делото Божие чрез
твоя избран от Господа любим и съпруг Франсуа Леоне да се обезсилят
козните на лукавия на тая земя. Защото настават усилни и славни
времена. Вашият свят е пред прага на Царството Божие. Обичайте се,
работете и дерзайте!
Понеже Аминия съобщила за решението си незабавно да напусне
манастира и да се омъжи, повдигнали се големи духовни прения.
Игумения Синаития не искала да я пусне за нищо на света и трябвало да
се отнесе въпросът до самия патриарх Тарапонтий, за да каже той своята
тежка дума. На всеуслишание, след една утринна, писмото му било
прочетено. То гласяло:
"Оставете отрочето Христово да напусне с миром убежището на
светата обител. Само който е видял греха, може да има понятие за грях.
Пуснете девицата и не се тревожете за нея - нека тръгне по повелята на
своята душа из пътеките на света. Което е Божие - при Бога се връща;
което е от света и кесаря - в света и при кесарите погива. Ние можем само
да се молим за нея и да просим Отца нашего небеснаго и Сина
всемилостивия да направляват стъпките на сестра Аминия по пътищата
на тоя греховен мир - и да ги направляват в светлина. Наблюдавай, чедо
мое възлюбено, как живеят хората от света, вникни в тънките и хитри
козни на Лукавия и се моли само на Господа Отца нашего православнаго и
на всички ангели, архангели и прочие чинове небесни, които са до един
151
православни! Нека те спасят душата ти от греховните сънища и видения и

те научат най-после що значи грях и от греха очищение. Амин."
- Гледай, започват!- възкликна светицата и се сгуши гола в скута на

великия образописец. Те седяха, прегърнати в едно голямо кресло.
Полумракът на ателието се осветяваше само от самосветещите картини
по стените.
- Пак започват! - потвърди Франсуа Леоне и се съсредоточи в една
от картините си.
Там Архангел Михаил, надянал, кой знае защо, тъмни доспехи и
криещ меча и своето огнено копие зад гърба си, вече питаше нещо черния
дракон пред себе си. Художникът изведнъж спря да милва Аминия. Той
усети погледа на чудовището върху себе си.
"...Защото той засега не е тъй опасен - промълви Аминия
Некольцова с мъжки глас, като в транс. - Чрез картините си той я
обединява, но понеже продава някои от тях и, най-вече, понеже е вече
известен, с това още в същия миг я разединява. Ако не беше така, нито ти,
нито аз щяхме да издържим на вибрациите на тези картини."
Архангел Михаил бърже хвърли оръжията си на земята, доспехите
му блеснаха с небесна светлина и той отново запита нещо някого.
Драконът се вкамени и останаха само контурите му, а нажеженият до бяло
космос през него и зад него проговори с нежен глас:
"Това е и така, и не е така. Той ще има да заплати за парите и
славата, но той е от нашите. Сърцето му, вярвай ми, е сърце на извор.
Погрижи се за своя побратим."
Последва нов въпрос. През снагата на нарисувания архангел
преминаха златисти вълни. Но изведнъж драконът оживя и изпълни
картината с плътност и мрак. Архангелът се смали и се превърна в точка.
Аминия Некольцова потрепери и отново заговори с първия тембър, който
беше прозвучал в началото на днешното наблюдение. "Онзи - говореше тя
- също е в ръцете ми, защото взима пари за лекуването. Освен това, той
си позволява да развързва стотици и хиляди хора, вързани от собствената
152
си мисъл. Сигурен ли е той, че когато ги накара да осъзнаят заблудата си,

с това ги е излекувал завинаги? Нима е възможно една илюзия да се
изкорени без дълго и тежко страдание? Хората мъкнат своите вериги,
защото без тях биха полудели от страх. Наистина, на пръв поглед, и той,
като оня, лишава бездната от огромно количество раздвоена енергия, но
това е само в началото. Робът по ум и сърце винаги си остава роб! Когато
му свалиш веригата от ръката, той веднага ще я закачи на крака си. Робът
не иска да повярва, че се е родил свободен, защото са му обяснили, че е
роб. Защо пациентите на този прословут психиатър след време се връщат
при него със същата или със съвършено друга болест? Защо самият
"гений на идеокатарзиса и истинотерапията" сега е в тежка депресия и не
може да намери метод за самия себе си? И, въобще, има ли смисъл да
кърпиш непрестанно чорапа от едната страна, а той да се разплита от
другата? Не е ли това преливане от пусто в празно?"
Живата точка в ъгъла на картината се завълнува и по жълтите
искри, които заизлизаха от нея, Франсуа Леоне разбра, че архангелът
зададе въпрос.
"Защо? - отговори му Драконът - Нищо подобно! Лекарите са много
необходими. Те се грижат от сутрин до вечер и от вечер до сутрин да
върнат нашите генератори по местата, където тази енергия става
разбалансирана."
Последва още едно заискряване.
"Защо езикът на змията е раздвоен? - запита ужасният тембър през
устата на Аминия Некольцова. - Защо тъкмо змията е главният изкусител
във всички легенди? Мисли по този въпрос!"
Бяло, фосфорическо сияние изведнъж излезе на вити,
орнаментални линии от избледняващата фигурка на Архангел Михаил и
просветли цялата картина:
"Ние минаваме и през Бездната, и през школите на Слънцата - беше
отговорът на змея и люспите му блеснаха ослепително. - Имаме това
право. Ние не сме като туземните монарси. Те заключват истината на
противника в девет ковчега с деветдесет катинара, но нима може един
борец да стане силен, ако не се бори с противника? Наистина, аз съм този,
който внушава на монарсите да задушават противоположните истини, но
153
то е, само защото аз нямам сметка от прекалено силен и прекалено умен

монарх. На Бездната й е нужно монархът да бъде мразен с бездънна
омраза от народа и същият този монарх да гърми с името си в душите на
простите. Славата на деспота е най-голямата комедия, на която може да
се наслаждават зрителите на световете, но за Бездната това е основен
източник на живот. Самата Бездна обаче никога не може да си позволи
лукса да си затваря очите пред противоположните истини, защото от
яснотата на ситуацията зависи ходът на битката. Ние искаме да се
укрепим реално и на тази планета, а не като нашите маши и пионки - да
строим гигантски, лъскави кули върху основа от лозунги. Най-заветната
мечта и илюзия на вожда е да създаде династия, но вождовете на тая
земя обикновено са поразени от историческа слепота. Всяка династия, по
закона на простото двойно правило, се ликвидира от революция и
обратно. Нашата сладка работа е да доим и едната, и другата, и да
инжектираме на техните кравешки мозъци илюзията за историческа мисия
и непогрешимост."
"Ти говориш наистина като светлите врагове - преведе, без да ще,
на глас Франсуа Леоне една черно-бяла плетеница, която точката създаде
върху картината на света. - Не значи ли това, че и твоята власт, като
реален монарх на планетата, все пак трябва да има изгрев и залез?"
"Разбира се, че има - отзова се светицата и отново потрепера в
ръцете му. - Аз съм робот на Черното Слънце на Галактиката и като такъв
нямам вечен живот. Ние нямаме жива искра в себе си. Затова нямаме
никакво време да вървим по омразния, бавен път на белите. Ние бързаме,
защото знаем границите на времето, което ни е определено. Ние не
можем да бъдем безотговорни към времето си като хората. Но
хипнотизирайки хората, ние можем да продължаваме своя живот твърде
дълго. На нас не ни трябва от тях нищо друго, освен разбалансиране на
духа и плътта им, на тяхната взаимна любов. Най-важното е да се постига
постоянно късото съединение между тях. На практика, това продължава
вече осем хиляди години!"
Архангелът запита още нещо, но този път Франсуа Леоне не можа
да разбере смисъла. На платното се появиха няколко светящи ята бели
154
лебеди и се гмурнаха право в центъра на Бездната, зееща с черната си

пустота - някъде там, където беше нарисувана Опашката на Дракона.
"Разбира се, че минават" - отговори Аминия Некольцова.
Точката веднага зададе нов въпрос.
"Това аз винаги имам предвид - отговори с гласа на светицата
изображението на Ламята и из ноздрите й излезе червен пламък. - Но аз
те обикнах и затова сега аз съм вече в ръцете ти. Една Ламя се познава по
това, че никога не може да обикне. Тя се пази от любовта като от молитва!
Но това съвсем още не значи, че ти можеш да ми се изплъзнеш. Моето
знание, трупано с хилядолетия, е като планина пред твоето. Аз дебна
всяка твоя мисъл! Винаги мога да изискам Бездната да те ликвидира.
Грешка от моя страна е изключена. Черната Дупка в тая галактика сега
разчита изцяло на мен. А аз избрах теб, защото те намерих най-съвършен
за тази работа. И защото вече нямаме друг изход. Великата Нощ си отива.
Денят хлопа на вратата ни! Ние трябва да грабнем колкото може повече
Раздвоена Енергия, ако искаме да останем. Планът на Черноликия е
гениален. Ние имаме шанс да се промъкнем и в Новата Вселена. Сега
обаче всичко вече е в твоите ръце. Ако излезеш предател, самият ти пак
си погубен. Който е приел нашите методи, той загива с нас.
Като каза това, Драконът отново се превърна само в едва видим
контур и фигурката на Архангел Михаил започна да расте. Тя растеше все
повече и повече, докато, в същото време, очертанията на Дракона се
смаляваха на свой ред и станаха на точка. Там, където трябваше да бъде
сърцето на архангела, се отвори и разпространи по цялата площ на
картината, на хиляди вълнички, друга картина. Художникът и монахиня
Аминия видяха ясно как в една стая известният психиатър д-р Фенимър
Туинсън беше застанал на колене и държеше ръката на синьорина
Вероника Ломбарди. Тя беше вече в съзнание и смутено му се усмихваше.
Фенимър Туинсън я гледаше с такъв унес, че въобще не се сещаше да
отдръпне ръцете си.
Франсуа Леоне скочи бързо от креслото. Той падна на колене пред
образа на своята мадона, наведе глава и така мълча дълго време.
155
- Твоята жертва я спаси, не се безпокой вече за нея - каза тихо

Аминия Некольцова от креслото. - За съжаление, сега чашата няма да
отмине приятеля Фенимър.
И наистина, д-р Фенимър Туинсън повдигна глава инстинктивно и за
втори път се вгледа внимателно в портрета на Архангел Михаил, който
висеше над леглото на синьорината.
- Доктор Клаудио Ариени! - извика той ужасен.
Бледната му пациентка кимна в знак на потвърждение, със
затворени очи. В същия миг Фенимър Туинсън падна в безсъзнание на
пода. Дойдоха хора и го изнесоха. Копието на Архангел Михаил светеше
нажежено до бяло и се готвеше да се забие всеки момент в миниатюрната
ламя, която се мяташе като бълха в левия ъгъл на картината. Гигантът
изпущаше на всички страни ослепителни мълнии; и за всички, които имаха
очи да виждат и ум да разбират, бе станало ясно, че битката всеки миг ще
завърши с победа на истината и святостта над вековния враг человечески.
В този миг Рим и цяла Европа усети предупредителен трус.
Сеизмографите и всички чувствителни хора го почувствуваха.
- Франсуа! - скочи от креслото светицата-монахиня. - Много те моля,
смили се!
Великият живописец стоеше, гордо застинал със скръстени ръце, и
с цялото си същество очакваше развръзката. Той бе изпаднал в творчески
екстаз и за титаническото му вдъхновение като че ли сега нямаше
граници. Ателието тътнеше от подземни удари на тимпани, симфонията на
всемира, във всичките му картини, вече достигаше своето пределно
крешчендо - и всеки момент, в ритмичното светване и угасване на
милиардите светове, можеше да се очаква нещо ужасно или велико. Сега
всичко беше в ръцете на твореца Леоне.
- О, велики Леоне! - шепнеше умоляващо светицата в краката му и
го молеше: - Не допускай всичко да почне отново, както започна преди.
Сътвори този път нещо ново, различно! Ето, твоят брат Фенимър реши да
поеме част от удара. Не можеш ли и ти да направиш нещо за тази
нещастна планета?
На картината архангел Михал вече вдигаше копие. Той произнесе
молитва и Драконът от бълха се превърна отново на дракон.
156
- Не ти ли се струва, че този дракон е премного тъжен?- попита

монахиня Аминия. - Има ли някой, който да е страдал повече от него на
тая земя заради човешките отклонения?
- Права си, светице. Помни, ти се застъпи!
И с един бърз, безпогрешен жест, великият сътворител Франсуа
Леоне грабна една тънка четка, взе с връхчето й малко титанвайс направо
от тубата - и нанесе искра от слънце в сърцето на Дракона! Тази жива
искрица мигновено пусна светло коренче и стъбло към опашката и главата
на това ненаситно чудовище.
10
- Синьорина Верони, искате ли да ви гледам на кафе?

- Да, лельо Лонди, да! Ах, колко ужасно е всичко, което става
наоколо! Мамина припадна, д-р Туинсън го няма... Мама иска веднага да
се оженя, иначе щяла да умре. Ах, ако не беше мамина, щях да се
самоубия, вярвай ми: ужасно, ужасно съм оплетена!...
- Ето, аз съм готова с кафенцето. Изпийте го, скъпа. Ааа така!... Сега
да почакаме...
- Лельо Лондина, ако една християнка и благородница изведнъж се
влюби до смърт в някой мъж, а той не я търси, какво може да се направи?
- Зависи, скъпа, зависи...
- Една дама от висшето общество... при това християнка... не може
да го потърси първа, нали? После... ако въобще не е сигурно, че и той я
обича?...
- Не зная, мила, не зная... Това са сложни работи, светски...
- Мъжът, истинският мъж, пръв трябва да престъпи границата. А
лельо Лондина, ако други хора пострадат, когато тяхната обожаема се
омъжи?
- Нека пострадат! Който не е обичал Бога повече от всичко, нека да
страда - така му се пада! Една обикновена християнка извън тесния път не
може да спаси повече от един мъж. Така зная аз. Всичко друго е грях,
синьорина! И вашите изкуства, и вашите философии, и вашите платонични
приятелства - всичко това е съблазън, грях, димна завеса пред очите на
157
Спасителя. Казано е: или - или! Има грях на плътта, има грях на сърцето,
има и грях на очите. Лукавият дебне отвсякъде! Пътят към Бога е само
един - и той е прав. Вие знаете, драга синьорина. Нашата църква - вярата
на отец Сагитиниус и моята вяра - вярата на истинските, същински
християни, не одобрява делото на вашата "Санта Чечилия на Исус
Великолепния". Великолепието, скъпа моя, е похот на очите и смърт за
душата. Затова ние не го одобряваме и правим всичко, което е по силите
ни, за да не се набляга в богослужението на пищната външна форма. Отец
Сагитиниус казва, че образите смъкват човешката душа на земята, а
небето се нуждае от молитва, от съзерцание, от проучване и изпълнение
на Писанията. Отец Сагитини много уважава езичника Платон, синьорина
Вероника. Във вечното Царство художници, писатели и тем подобни
очеблудци никога не могат да влязат. Те си остават в царството на
сенките - нищо повече!
- Това е много крайна позиция, мила. Аз съм спорила с вашите хора.
Между тях почти няма културни личности. Извинявай, не искам да те
обиждам...
- Животът на праведника, Верони, трябва да бъде като опъната
струна от земята към Царството Божие! Царството Божие не е от този
свят. Това тук е светът на Лукавия и нашата цел е и може да бъде само
една: пълно самоотдаване на Духа, пълно и беззаветно служене Нему и
само Нему! Отец Сагитиниус...
- Кафето е вече изсъхнало, лельо Лонди. Ще ми гледаш ли?
- Отец Сагитиниус върши и чудеса, мила! Ти и целият Рим знаете
много добре това. "Чудесата" на сквернописеца Франко Леоне...
- Франсуа...
- Не ме прекъсвайте, синьорина. Чудесата на тоя плътски
образописец не идват от Бога! Чудо голямо, като ставали толкова много
чудотворни изцеления! Дяволът също може да лекува - и то как! Лекува, та
пушек се вдига. Какво му пречи на дявола да лекува своите си, за да могат
отново да се отдадат на плътта и насладите? Друго трябва да се лекува,
госпожице: трябва да се лекува душата. Ето, самият, вашият доктор - онзи
де, американецът - да не мислите, че и неговото изкуство не е от лукавия?
Ще дигне той някого на крака, ще му върне здравето - и какво ще тръгне
158
да прави тоя мех, пълен с гнусотии? - Пак своето си!... Душата трябва да
се лекува, Вероника Ломбарди, душата, а не тялото! Тялото е немощно и
съвсем временно, бързопреходно. Ето, вие сама помните много добре:
когато засвири след службата на нашия орган сам отец Сагитини... Не
бяхте ли вие първата, която се разплакахте и казахте "Господи, Господи,
къде съм била досега!..." В твоята душа, чедо Божие, има небесна искра и
отец Сагитиниус забеляза това. Отец Сагитиниус не забелязва всекиго...
Ето, аз вече толкова години съм в църквата и само два пъти съм говорила
лично с него. Вие сте от избраните, сестра моя небесна, аз може да не
съм нищо пред вас...
- Не говори така, лельо Лонди...
- Ние сме дошли на тая земя, само за да се спасим. Има кой да
спасява другите. Затова отец Сагитиниус не благоволява да обръща
внимание на всекиго. Има случаи - и те са стотици - когато той е гледал
през очите на големци и кардинали като през стена. Дума не им е
обелвал.Не всеки е достоен да се докосне до небесната Истина. Затова
мислят отец Сагитиниус за горд. А, всъщност, той пред Исуса е нищо -
нищожество: той сам казва това. Нима не е гордост и самомнение да
мислиш, че ние, смъртните и грешните, имаме право да спасяваме? Вие
самата сте се оплела много в тази заблуда, синьорина! Вие не спасявате
никого: вие само раздразняте хората, карате ги да ви желаят не само чрез
плътта на тялото, но и чрез плътта на сетивата. Вие ги развращавате,
синьорина... Вие не знаете, драга, че Иисус с Венеца - истинският Иисус -
благоволява само към юродивите. Всеки показен блясък, всяка извивка на
дрехата, всяка дума, с която вие се защищавате, че сте прави, че сте
нормални, че сте културни - това е суетност и тщеславие, синьорина!
Юродивите во Христе никога не се оправдават; никога не желаят да се
представят за по-прави и по-умни. Бог е оня, който съди за нашата
праведност. От грешници и лукави ние не искаме оценка - нека се
оценяват дяволите. Светът само това върши: всеки всекиго оценява...
- Лельо Лондина... всичко това е много интересно, но... аз след
половин час трябва да излизам... Няма ли да ми погледнеш чашата?
- Може и да не я погледна! Слушай ме, дъще на Силния, защото
откъде да знаеш: може сам Бог сега да говори през моята уста! Вие сте
159
под влиянието на тая сатана Аминия Некольцова, която има наглостта да

се нарича монахиня и са я направили на светица. А тя, прочее, знаеш ли
тя какво върши? Знаеш ли, че са я виждали чисто гола в ателието на оня
дявол? Знаеш ли, че тя чародействува и се занимава с еретически
писания? Така е, млада госпожице, пътят към Господа минава през
страшни изкушения. Сатаната сега е дошъл лично на нашата бедна земя,
та да може да изкуси и малцината избрани, които са останали верни на
Спасителя. Ето: вие също попаднахте в ноктите му - вие от малка сте в
неговите кървави нокти, Вероника - и погубихте вече толкова много мъже...
Да ги изброявам ли, нещастно дете?
- Сестра Бонифация!...
- Не плачете така, синьорина! Успокойте се. Ние сме кротки и
смирени по сърце, но когато става дума за истината... Запомнете от мене,
душице: един е Спасителят на света, един е Спасителят на душите - това
е "Исус с трънения Венец"! Ако е за спасяване, ето, сега ви го казвам: аз
също съм изпратена в тоя дом да ви спасявам. Изпратил ме е лично отец
Сагитиниус, защото той държи на вашата душа. Но, за разлика от вас, ние
не мислим, че ние спасяваме. Ако успея да ви обърна към Исус със
Венеца, то не аз, а именно Той ще ви е обърнал, а аз ще спася своята
собствена душа, защото ще съм изпълнила възложената ми мисия. Днес
аз ви се откривам направо. Вие се намирате пред пропаст, синьорина,
сестра Вероника Ломбарди, и ние сме длъжни да ви кажем това. Още една
крачка - и вие сте напълно загубена! И нашите скромни отци имат очи да
виждат... И то не по-зле от Аминия Некольцова. Само че разликата е в
това: тя вижда миналото и бъдещето, а отец Сагитиниус вижда Истината.
Това имаше да ти кажа.
- Ах, леличко моя Лондина, свята сестра Бонифация! Аз ще умра,
мила леличко, откъде идва тоя ужасен плач у мене?!...
- Душата ти плаче, дете мое, душата ти плаче! Защото усеща, че
бездните на пъкъла всеки момент могат да я погълнат. Я дай сега чашата
си, бедно момиче, дай я ти казвам - нали искаше да ти гледам?...
- Не искам вече, сестра Бонифация, абсолютно нищо не искам!
- Дай чашата да ти гледам, коломбина, не се дърпай сега. Няма
вече "не искам": ти се намираш в твърдата десница на Исус с Трънения
160
Венец - и той е решил да ти каже Истината! Но истината може и да се

вижда - това знаем ние... Я погледни, ей тука, в чашата си, я добре
погледни. Има ли нещо тука?
- Има, сестра Бонифация: съвсем ясно се вижда: ястреб!
- Ястреб, разбира се, ястреб е, дано Бог го убие! И знайте сега,
сестра Вероника, и слушайте ме, и запомнете този момент завинаги, да
знаете, че сам Господ ви е говорил! Всичките чародейства на оня пъклен
художник не могат сега да се сравнят даже и с една фигура от твоята
чаша, дете мое. Защото сам Бог днес присъства и в моите думи, и в
чашата!
- Вярвам, сестра Бонифация...
- Такааа... Ястребът, значи. Мисълта на Лукавия. А какво виждаш в
ноктите му?
- Има нещо...
- Има не, ами има!... Това е чучулига, дете, не виждаш ли? Съвсем
ясно е изрисувана!
- Е... добре... Има ли някакъв изход?
- Има, разбира се! Я погледнете ей тука:какво виждате, синьорина,
зад ястреба?
- Вижда се... една голяма светлина. Пък и в сърцето на Ястреба като
че ли свети... някаква малка искрица...
- Никаква малка искрица няма, ти си измисляш! Пък и да има - ти
помни, че Лукавият винаги е хитър. Той всякога може да имитира
светлината. Не се заблуждавай! А виж, онази, голямата, истинската
светлина зад Врага Человечески е нещо друго. На какво ти прилича по
форма?
- Прилича на нещо... ама на какво?...
- Я се вгледай, вгледай се по-добре!
- Да речем, пак нещо с крила...
- Нещо с крила... Гълъб е това, синьорина, чист гълъб Божий!
Гълъбът над Иисуса, Духът Святий! Вижте как гордо е настъпил той
Ястреба и как святка окото му, макар че гълъбът е птица смирена!
- Има една светла пътечка от сърцето на Ястреба до сърцето на
Гълъба...
161
- Няма никаква светла пътека! Въобразяваш си! Овците са си овци,

козите са си кози! Едните ще наследят вечен живот, а другите вечно ще
врят в геената огнена. За тях - само плач и скърцане със зъби! Вие сте
обсебена от лоши духове, чедо мое. На вас постоянно ви се привижда
нещо, което не е. Но вие можете да бъдете спасена, Вероника Ломбарди!
Вие не сте родена за този свят и душата ви знае много добре това.
Оставете синовете на Лукавия да погинат в собствените си мрежи! Има
бесове в човешки тела, които никой не може да спаси.
- Аз правя всичко това само заради майка Констанца, сестра
Бонифация... Майка Констанца ще умре, ако не се омъжа веднага...
Сестра Бонифация този път нищо не отговори.
Тогава Вероника Лучия Ломбарди се хвърли към нея, падна на
колене, прегърна я и се разрида от цялата си душа. Когато се поуспокои,
каза:
- Заведете ме при отец Сагитиниус.
11
"Аз съм "Брайстър". Аз съм "Брайстър". Баретата ликвидирана."

"Говори "Кентъл Бийч". Говори "Кентъл Бийч". Днес 18,00 - на
преговори с новия папа. Благодарим за подмяната."
"Тук "Чайка"... Тук "Чайка"... Операцията блестяща. Сега обърнете
внимание на списанието на ЮНЕСКО. Да се проведе чистка в редакцията
и сред отговорните за изданието в ръководството. Има опасност да
престанат да се занимават с археология и диви племена и да се заемат с
действителна култура."
"Насреща "Йокида". Насреща "Йокида". Благодарим за операция
ЕЙО. Подменете въпросния посланик."
"Тук "Мин Сяо". Тук "Мин Сяо". Неутрализаторите на лазери
получихме. Подготви експорта на неутронната партида."
"Аарон Безпогрешни, действувай! Обектът излиза от къщи. Посока:
катедралата "Сан Антонио".
"Неизвестни, кога най-после ще се видим с тебе?"
162
"Сега ли намери да питаш? Тръгвай веднага! Аз съм разкрит и

арестуван. Но за мене времето е море. В момента съдбата на всички ни е
в твоите ръце. Ако днес не успееш, мини в крайния вариант - утре взриви
печатницата с готовата продукция. Книгата на врага не трябва да излезе
от там!"
"Да но това..."
"...е "тип генератори, вариант просташки"... Знам, че си знаеш урока.
Но, ако днес не направиш предложение за женитба на дъщерята, бащата
няма да отложи книгата с една седмица. От него зависи сега дали книгата
ще излезе веднага или ще я забавят, за да може да довърши предговора.
Този предговор не трябва да бъде довършен, нито е необходимо да се
публикува мнението на професор Риналди. Аз зная много добре, че ако
взривим печатницата, Ломбарди ще се вбеси и ще напише десет пъти по-
опасна книга. Ако пък ликвидираме самия Ломбарди - ще се пръкнат още
хиляда като него. Но Големият Импулс е пред прага. Ние нямаме друг
изход. Избирай."
"Няма какво да избирам. Пиленцето ме чака с нетърпение."
"Не те чака с никакво нетърпение. Току що я изпуснах и я
обработиха по друга програма. Аз и с тази програма работя, но сега
подобна настройка може да се окаже фатална. Вероника Ломбарди не
трябва да се срещне с отец Сагитиниус. Иди ти при него. И без това имаш
среща насрочена."
"Срещата ми е с папата."
"С един куршум - два заека."
"Значи... той... Сега всичко е ясно. Само едно не разбирам: как ще
стане папа англичанин с протестантско образование?"
"Този въпрос ти го задаваш?"
"Не съм получил още никакви подробности. Затова."
"За Сагитиниус после. Ти само му предай тази вечер нужните
документи и не допускай да влезе момичето. После я атакувай. Денят на
Черния Квант ще е страшен, ако не успееш! Ако само за един ден книгата
на баща й се прочете от 100 души, те ще избълват цяло море единна
енергия и ние сме свършени. Ти знаеш: 100 заряда единна енергия значи
средно сто милиона заряда раздвоена. Затова борбата за всеки отделен
163
човек е на живот и смърт! А врагът не си дава толкова зор, защото

виждаш: самата структура на човека е защитена. Ние не си правим
никакви илюзии. Работата е да грабнем колкото може повече енергия. А
искрата не можем вече да пипаме. Бе то някога..."
"Значи, у нас няма Искра?..."
"Що за идиотски въпрос! Ти нещо не си в ред, "Безпогрешни"!
"Напълно в ред съм. Ние сме психо-биологически автомати на
Черната Вселена, които могат да мислят, да се наслаждават и да
действуват. Това го знаем като две и две четири. У нас има програма на
самосъзнание, програма на съзнание, подпрограма на логика, програма на
нагони и най-важната програма - подчинение на Центъра. На практика
имаме всичко. Владеем и управляваме всичко. У нас липсват глупостите
"подсъзнание" и "свръхсъзнание", защото те не могат да се програмират.
Те са оръжие на светлия враг. Това, приятелю мой Неизвестний, го знаем
всички - буква по буква."
- Тогава кво има да се бистри! Ти по-добре побързай.
- Работата е там, че не разбирам едно нещо. Ти, приятелю, страдаш
за нещо. Страдаш дълбоко и все по-често и по-често въздишаш. Мислиш
ли, че никак не те чувам? Освен това, ти вече няколко пъти ми казваш, че
си ме обикнал. Робот да страда и да обича... Какво е това, според тебе?
- Млък! Млък! Млък ти казвам! Не говори! Не говори! Мълчи, ти
казвам, лайно такова!
- Аз мълча, Неизвестний. Сега ти говориш...
- Млък! И изпълнявай незабавно заповедта! Посока - катедралата
"Сан Антонио". Обектът е на половината път. Излизай веднага! И - млък!
Млък, ти казвам!...
- Слушам черната заповед, млък!
- Млък, бяло куче, ти казвам...
- Млък, бяло куче, млък, слушам...
- Не ме принуждавай да те разглобявам преждевременно, ей!
Мислиш, че не мога аз сам да си свърша работата? И поздравявай по
устава, като ти се казва!
- "Дано никога не се видим, дал ти дяволът зло, болен и умрял бъди,
пожелавам ти всичко най-лошо!..."
164
- Ах, ти гад мръсна, не мога да ти отвърна със същото, твоята

мамица... Не остава нищо, освен да те наругая с най-долните пожелания
на враговете! "Ха довиждане!" "Дал ти бог добро!" "Бъди жив и здрав!" и
"от все сърце ти желая всичко най-хубаво"... Хак ли ти е сега! Чу ли го? А
да ти е на гърба всичко това! Заслужи си го...
12
Сватбата на министъра на културата, професор д-р Клаудио

Ариени, с дъщерята на видния професор по социална психология на
малките групи и по сексуална физиопсихопрофилактика, професор Лучио
Ломбарди, се отпразнува най-тържествено в частния дворец на новия
министър. Разбира се - след като се състоя внушителна церемония на
бракосъчетанието в новата катедрала на църквата "Санта Чечилия на
Иисус Великолепния". Всъщност, довчера това бе катедралата "Сан
Антонио", в която служеше отец Сагитиниус - сега папа Сагитиниус I.
Новият папа от край време беше напълно убеден, че гласът, който говори
в главата му, е гласът Божий.
Женитбата на двата богати аристократически рода предизвика още
промени и изненади в столицата и из страната, както и в чужбина. Новият
министър на културата се оказа доскоро изчезналият син на една
благородна, но пообедняла римска фамилия. Срещу една солидна сума в
брой, благородната фамилия напрегна паметта си и разпозна своето
скъпоценно чедо, от което се беше отървала още преди 28 години. Така че
патрицианското достойнство на почтената синьора Констанца Ломбарди
беше удовлетворено напълно.
Злите езици разправяха, че всички тези събития са се започнали
само преди един ден и една нощ. Горката синьорина Ломбарди имала
някаква голяма мъка и тръгнала към църквата "Сан Антонио", с надеждата
да се изповяда лично пред отец Сагитиниус, когато една черна сянка се
вмъкнала преди нея в църквата. Щом почукала и помолила да бъде
приета от Негово Преосвещенство, защото й бил назначен час за изповед,
лично отецът излязъл с каменно лице и й казал, че сега не може да я
приеме и че едва ли някога това има смисъл да стане, тъй като той не е
165
уверен, че синьорината е избрала правия път. Той й наговорил грубо куп

неща, които римските, словоохотливи езици, разпространяват в най-
различни варианти. Във всички тези невероятни измишльотини обаче се
повтаря твърдението, че Вероника Ломбарди не била достойна за
монахиня към ордена "Сан Антонио" и че отец Сагитиниус я бил насочил
уж към светския живот, ако искала младата християнка да направи добро
на своята църква и на всички свои приятели от нейното общество за
космични изкуства. Строго, но все пак насърчително, отец Сагитиниус
даже намекнал, че се очаквала смяна на папата и че, може би, новият
папа щял да бъде твърде благосклонно настроен към инициативите на
"Санта Чечилия на Исус Великолепния"... От Вероника Ломбарди се
искало само едно: да спечели на всяка цена симпатиите на
министерството на културата и на президента. Разбира се, всичко това, по
всяка вероятност, са злобни измислици и празни клюки, защото на всички
е добре известен фанатизмът на отец Сагитиниус и неговата люта омраза
към лъжата и козните на дявола.
Имаше в Рим обаче още по-безпощадни злоезичници, които
разправяха, че още като излязла от "Сан Антонио", объркана и
разнебитена душевно до крайна степен, Вероника Ломбарди се срещнала
ненадейно със самия министър на културата, синьор Клаудио Ариени. В
почти безумно състояние тя се затичала към него и го прегърнала, след
което той я качил на колата си и цяла нощ тя не се върнала в къщи...
Ала всичките тия врагове на щастливата двойка не можеха да си
обяснят, защо младоженката се държа така странно по време на
сватбените церемонии и на самото празненство. Тя ту се притискаше
предано и щастливо към своя съпруг, ту гледаше хладно и тъжно пред
себе си, сякаш нямаше нищо общо със своята собствена сватба.
Присъствуващите смятаха, че за една религиозна и образована синьорина
с толкова благородно сърце, отдадено до този момент тъй вярно и
непоколебимо на Санта Чечилия и Иисус Великолепния, един такъв рязък
обрат в живота й не можеше да се отрази по някакъв друг начин. Какво се
беше случило между двамата през нощта преди сватбата, никой не
знаеше. Но всички, които познаваха до този момент Вероника Ломбарди,
бяха на мнение, че след тази нощ в нейните очи и движения живее съвсем
166
друга жена. От предишната й осанка и мъдър, жизнерадостен дух, не бе

останало нищо. След всеки изблик на най-нежна преданост към своя
съпруг в очите й, изведнъж лицето й се вкаменяваше и тя поразително
заприличваше на майка си Констанца Бочерини.
- Ако искате да знаете, синьоре, аз правя всичко това само заради
майка си! - каза му тя ледено, още докато си слагаха пръстените.
- Е, и заради доброто име на Санта Чечилия... - отвърна той, не без
известна ирония.
- Това, което направихте с мене тази нощ, аз никога няма да ви го
простя! Никой никога не си е и помислял, че може да се държи така с
Вероника Ломбарди...
- Синьора, вие сама дойдохте. Никой не ви е викал насила.
- Вие, синьоре, притежавате някаква необяснима власт над сърцето
ми и трябва да разберете, че така, изведнъж, не беше почтено от ваша
страна да става... това... Това се нарича хипнотизъм, изнудване,
изнасилване! Преди да станат законни съпрузи, благословени от...
- Скъпа Вероника, нима ти не преживя най-сладкото и най-силно
нещо, което може да се преживее на тази земя?
- Нищо подобно! Сатана! Съблазнител! Никога не съм си
представяла, че на този свят може да има нещо по-отвратително!
- Хайде, хайде! Ами накрая, към сутринта?...
Органът и хорът гръмнаха с цялото си величие и заглушиха
отговора на Вероника Ариени. Вечната и неразривна во веки веков връзка
между двете половини Христови, които отсега нататък трябваше да бъдат
едно неразлъчно цяло, беше най-после узаконена пред Бога и пред света
по всички канони и правила. Кумове бяха самият президент и съпругата
му. А там, където би трябвало да се намира блажената тъща Констанца
Ломбарди, можеше да се види, само с премрежени очи, ослепителната
фигура една достопочтена дама, изтъкана цялата от искри и достойнство.
В сърцето на професор Ломбарди, напротив, се бореха най-
противоречиви чувства. Неговата голяма книга, с откритите апокрифи и
неговите тълкования, която щеше да излезе всеки момент, бе всичко
друго, освен приятелство с църквата и държавата. Юридическият и
църковният брак, като главна стратегия на репресивното общество, той
167
предлагаше да се замени със свободни отношения между свободни мъже

и жени. И това се отнася както за простосмъртните, така и за
католическите и всички останали свещеници и монаси. Църквата и
държавата трябва да поемат морално и материално освободената майка,
без обаче да се бъркат във възпитанието на децата. Но какво ще остане
тогава от църквата и държавата? Как да им се обясни, че щастливият и
свободен, и здрав човек, ще е по-полезен за обществото, отколкото
днешните души-инвалиди? Лучио Ломбарди дълбоко се замисли. А, може
би, връзката с министър-председателя и с папа Сагитиниус I може да не е
случайна? Пламъче на колеблива надежда светна в очите му...
На сватбата не дойде нито един мъж от салоните на Вероника
Ломбарди за свободни изкуства и ултраестетика. На д-р Туинсън
съзнателно не изпратиха покана, въпреки че той беше вече здрав и
ходеше само на контролни прегледи. С него не се бе случило нищо
фатално на психическа основа. Просто скорошната рана в дробовете от
огнестрелно оръжие внезапно се беше пробудила точно в този момент,
когато той бе така необходим в дома на професор Лучио Ломбарди.
Избухналият като бомба модерен художник Франсуа Леоне също не
присъствува на сватбата. Още когато получи поканата, той изчезна
безследно, заедно със своята монахиня Аминия, а никой не ги беше
виждал да излизат от къщи. От Русия дойде слух, че са ги видели в една
пещера, високо в Кавказ, където поклонници тайно им носели провизии.
Този блъф, явно, се бе породил от обстоятелството, че последната
картина на Франсуа Леоне беше наистина една такава пещера с топъл
извор в нея и езеро, където плуват двама, поразително напомнящи самия
художник и светицата...
Композитора-неоромантик и неокласик Чезаре Калвино хората го
видяха да свири на саксофон в един долнопробен бар, почти денонощно
пиян. Неговите "Божествени видения" изведнъж излязоха от мода и ги
свиреха вече само в чужбина. Още трима поети - магически реалисти и
мистици - изчезнаха някъде в царството на великата марихуана, а бащата
на психо-киното полудя.
Това, само по себе си, не е още нищо - говореше в мозъка на
щастливия младоженец един познат глас. - Езикът на Великата
168
Тъмночервена Усойница сега разкъсва гърдите на още трийсетина

глупаци - а това са тридесет нови мощни потока Раздвоена Енергия! Ала
излезе ли книгата на Лучио Ломбарди - тези трийсет глупака ще са само
капка в морето."
"Грешиш, Неизвестни" - отговори му министърът на културата. -
Всеки един от тия тридесет синове на Данте и Петрарка генерира с
изкуството си милиарди и милиарди киловолтове единна енергия у своите
почитатели!"
"Беше то, драги... Много скоро ще се почне старата като света
обратна реакция. Винаги става така. От класицизъм и романтизъм, от
неопредкласика и мистически реализъм или космизъм, Синовете на
Настроението и Любовната Мъка винаги, закономерно и съвсем неизбежно
минават на наши позиции! Аз ги хвърлям, отчаяни и озлобени, в света на
реалните факти, в моето царство на безобразната деформация, в
джунглата на формализма или пропагандизма. Техните образи се
разболяват, техният стил се заразява навеки от вирусите на общественото
мнение и маниакалните приумици - и те престават да бъдат таланти и
гении. Техните нови творби започват да произвеждат значителни порции
сатанинска енергия. Моите хора, които съм назначил да пишат за тях,
наричат това "естетическо и идейно узряване на твореца" и техният
предишен период се класифицира като "упадъчен" или "наивен". Още
повече се грижа да просветя демоса относно случаите, когато "упадъчният
период" се окаже в края на нечий творчески цикъл... Но ако им попаднат
евангелията на професор Ломбарди, не само те, но и хиляди още други
могат да се развратят и да отклонят вниманието си от най-важната задача,
която ни е поставена сега от Владетелите на Центъра. "Свободната
майка"! "Обезпечената майка"! "Всенародно служене, почит и поклонение
на свободната майка и детето, родено от любов"!... Ужас и безумие! Ни на
йота отстъпка на тази грозна доктрина! Аз оня долен мошеник от Витлеем
му затворих устата и не разреших да излезе и буквичка от брътвежите му
по този повод на бял свят, та на някой си Лучио Ломбарди ли...За какво,
мислиш, смених аз папата? Ще ми се рови той в замразените
евангелия!!!..."
169
"Драги приятелю - попита го развълнуван младоженецът, докато

обикаляше с процесията из новите владения на Санта Чечилия, под
тържествените славословия на хора и органа. - На мене все още нещо не
ми е съвсем ясно. Светът днес е вече червив от сексуална революция.
Виж Америка, Скандинавия, Франция..."
"Това няма нищо общо със сегашната сексуална революция. Става
дума преди всичко за т.н. "свободна майка". Става дума за въздигането й
от религията и обществения морал за кумир номер едно на човечеството.
Става дума за нейното и на нейните копелета пълно материално
обезпечаване с жилище, дрехи, храна и пътувания - и всички други блага.
Ломбарди иска да лансира гнусната идея, че тъкмо това стои в
социологическите основи на "истинската" религия. Той дори се осмелява
да ми забива нож в гърба и да твърди, че религията имала съвършено
други цели и задачи и че, представи си, тя ставала излишна в момента,
когато хората започнели да се отнасят с любов един към друг и да си
дават свобода... Щуротии! Но виж: ако неговите амбиции пробият във
Ватикана и Патриаршията, както вече пробиват на други места, с нас
всичко е свършено."
"Хитлер също въздигна свободната майка в култ. Не беше ли това
пак твоя идея?"
"Разбира се. Тогава ми трябваха много черни барети. За баретите
въобще, този вид майка е нещо незаменимо. Обаче за демоса - сакън! И
дума да не става! На мене ми трябват роби! На мен ми са нужни болници и
затвори, нужни ми са казарми. Кой друг ще възпитава техните роища и
стада? Ти знаеш ли какво съкровище за нас е майката-насилница? Кой
друг ще им готви - на моите хора - такива чудесни ястия, от които хората
стават добици и зверове? Кой друг ще им набива в тиквите програмата за
ония ценностни ориентации, които са изгодни за нас? Има ли нещо по-
продуктивно от ревнивия съпруг или съпругата в сферата на душевното
разбалансиране? Има ли по-великолепен шедьовър на пъкъла от злата
свекърва? Моля ти се! Това са открай века изпитани екземпляри и те
трябва още дълго да си стоят на местото. На нас ни са нужни и
развратници, и пияници, и никотиномани, и наркомани, и всякакви! Има си
хас! Да се лиша аз от бавните и бързите самоубийци, продуцирани от
170
брачните хистерии, мании, психопатии и депресии, заради някакъв си

професор, някакъв си идиот Ломбарди! Ще го смачкам аз като дървеница!"
"И смачкай го! Така му се пада на мръсното говедо!"
"Ега пукнеш, лайно такова знаменито, Аароне Безпогрешни! Дано
треската те тресне, дано чума те умори, дано бял ден да не видиш до края
на живота си! Много съм ти благодарен, ти на всичкото отгоре умееш да
ми правиш и това удоволствие..."
"Аз съм взел с отличен изпита по клетвени оргазми, Велики
Неизвестни! Ако бабичките си спасяват живота с клюки и клетви, то защо и
ние да не си доставяме този фън* от време на време?"
- Да, ама никой друг не ми го е правил досега така като тебе. Котка
да ти пикае на късмета!
- Въпрос на душевно сродство, шефе. Хайде сега да приключваме,
че трябва да взема по-живо участие в цирка на живота си. Хайде, дано
бъбрек ти се откачи; ега конска фъшкия те задави, ега пукнеш над жена
без пеперуда, ега пръднеш, кога имаш диария! Всичко най-лошо, шефе,
приятни кошмари...
Великият Неизвестен така диво се разсмя, че министърът на
културата и професор д-р по теория и естетика на изящните изкуства не
можа да удържи на свой ред усмивката си.
- Горкото момиче!... - се чу приглушен шепот от процесията.
13
Сватбеното празненство в залите на Палаццо д,Ариени беше в своя

разгар. Домакинът, може би най-богатият младоженец в Италия, все още
не можеше да се отърси от своето самовглъбение. Вероника Ариени
трябваше да бъде превзета на всяка цена. Дните до Великия Импулс се
брояха на пръсти и той чувствуваше с цялата си душа, че трябва да я
превземе. Неговата прекрасна съпруга трябваше да се пробуди за него, да
отзвучи на чистата му любов с всичките фибри на тялото и душата си, с
цялата предана пламенност, на която е способна италианката. Ала
ледената надменност на жените с гордо сърце бе застанала с цялата си
непробиваемост сега между него и нея. Тя не можеше да му прости, че в
171
своето бурно чувство той беше сринал с един удар кулите на нейното
платонично въображение, жаждата на божествената девица поетическата
прелюдия да продължава колкото може по-дълго. Той я бе поставил лице
с лице не с насилието и бруталността на мъжа, а с неизбежността на
собственото и силно желание. И Хайнрих Ендерберг, който никога не бе
имал проблеми с жени, при собствената си съпруга сега срещаше такава
плътна и необяснима съпротива, че вече не знаеше какво да мисли. "И ние
сме мнителни" - беше му казала тя, когато се бе опитал да загатне за
своите любовни условия, без които не започваше нито една игра. Но при
наличието на различия и на пречки, безумната любов и изпепеляващата
страст никога не може да избликне спонтанно у дъщерите на аристократи,
кардинали и цезари. Те могат да умират, но своята любов те никога няма
да изразят и признаят. Това е нещо ново за мене - вълнуваше се новият
Велик Неизвестен. - Аз съм чел в романите, че такива жени са способни да
умрат на място, но нито едно мускулче на лицето да не издаде чувството,
което ги вълнува. Нещо повече - в скоро време това силно чувство у тях,
по някаква странна, женска алхимия, се превръща в дива омраза; в една с
нищо неоправдана, горда и жестока упоритост, в постоянно будно око за
недостатъците и в жлъчен език. Такава жена не си поплюва: обидена и
същевременно много страхлива, тя, при всяка следваща реплика, търси
начин да нарани по-болезнено, да унизи най-несправедливо мъжа, който
не е благоволил да й се подчини. Чувството за собствена правота и
непогрешимост, подплатено от непоклатима самоувереност, предизвиква
изявления, от които на другия става ясно колко тази обидена или вярна на
себе си жена била уж безразлична към нас, до каква степен било
безнадеждно и невъзможно интимното приближаване към нея... Една
колкото интересна за психолога, толкова и прозрачно плитка, просташка
позиция...
И лъжейки другия и своето собствено, бедно сърце, горделивата и
властолюбива партньорка не закъснява да ни изненада със своята нервна
и физическа слабост. Тя може да се крие, но истината е една: внезапни
припадъци; най-тежки циклофрении и психопатии, хистерични сцени и
виене на свят; чернота пред очите; разни лоши и по-малко лоши
разстройства на мензиса; камъни в бъбреците, кой знае откъде дошли,
172
понякога страшен диабет, вдигания и спадания на кръвното,

тромбофлебити, разширени вени и разни анемии, алергии, хистерии и
какви ли не още красотии издават сърцето на горделивите! И никакви
молитви, никакви ритуали, никакви изповеди и самовнушения, никаква
"твърда ръка" и "удавяне в работа" не могат да им помогнат да се
оправят... Жени като наследницата на Констанца Бочерини не могат
никога да простят ономува, който дръзне да постави условие. Те наричат
нещата "много по-прости", но, същевременно, явно или не, държат като
щит пред своята сърдечна простота своите собствени, упорити условия.
Когато сърцето на такава жена се пробуди, то може да бъде предано и
вярно до смърт. Но не изпълниш ли с нещо каприза му, то се затваря
навеки за тебе. Такова сърце вече никога не може да се роди втори път.
То е свършено, унищожено, изпепелено в адския огън на своята собствена
гордост. От него можеш да очакваш само язвителни забележки,
подигравки, поучения и - винаги точна преценка на недостатъците.
"Аз съм погубена, погубена, погубена! - мислеше в същото време
Вероника Ариени. - Ах, Господи, защо ме сполетя изведнъж такава ужасна
и сладка съдба? Ето, сега мама е доволна, целият род е доволен; онзи,
чийто портрет виси над леглото ми, е вече с мене, а пък аз - какво? Защо
ме разкъсват толкова противоречиви чувства и състояния?... Господи,
Господи, този човек до мен е всичко за мене на този свят - и
същевременно го усещам като мой похитител, мой смъртен враг. Аз го
обичам както никого досега и - същевременно - нещо в мене не може
никога да му прости!"
На Вероника Ариени изведнъж й се прииска с всичка сила да
прегърне съпруга си, да почувствува неговата грижа, ласка, внимание. Тя
усети, че Клаудио я разбра и я погледна топло. В същия миг обаче една
млада дама се приближи и твърде интимно прошепна нещо на ухото на
синьор министъра. Той закима с разбиране, каза полугласно нещо като
"Да, да, разбира се, утре вечер" - и пак се обърна към своята божествена
съпруга. Тя срещна погледа му със стъклени очи.
- Любезни синьоре - каза тя ледено. - Аз съм готова да чуя вашите
условия.
173
- Преклонението пред дамата на сърцето - отговори той изненадано

и същевременно насмешливо - изисква да бъдат чути първо нейните
условия...
- Вие ги чухте много добре и се заклехте преди малко в църквата.
Всички други условия са от Лукавия.
Клаудио Ариени стана изведнъж сериозен, погледна надолу, едва
забележимо стисна юмруци и каза с неочакван бас:
- Е, добре. Довечера аз ще ви прочета моите условия. Ако се
наложи, ще съставим общ документ, под който ще се подпишем и
двамата. В противен случай, аз не мога да зная какво може да се случи с
църквата "Санта Чечилия на Исус Великолепния"... и с Паллаццо ди
Кардинале.
- Чакам вечерта с огромно нетърпение - процеди през зъби
Вероника Ариени. - Докато сме заедно - само с договор!
...
И наистина - вечерта, когато останаха сами - синьор Клаудио
Ариени не закъсня да съобщи на съпругата си, че проектодоговорът от
негова страна е готов. Той седна в креслото си, подаде един ситно
изписан лист на синьора Вероника Ариени и сложи пред нея на масата
своята писалка.
- Моля да отбележите местата, които вие считате за неприемливи...
Един продължителен поглед, пълен с обида, гордост, молба и
недоумение, беше отговорът на Вероника Ариени.
- И... всичко това... сериозно?
- Съвършено сериозно, синьора. Аз не съм свикнал да ме контрират.
- Вие нямате право, синьор Ариени! Никой, никой досега не се е
държал така с мен! И аз имам някакво достойнство, синьоре, ако смея да
ви съобщя...
- Достойнство, по-силно от любовта, е чисто говно лайняно.
- А вие какво искате! Да се умилквам като някоя... и да ви помоля за
прошка задето... Вие сте чудовище, Клаудио Ариени!
И най-прекрасната италианка в Рим, а може би и в цяла Италия,
избухна в отчаян, неудържим плач. Клаудио Ариени стана, коленичи пред
нея, хвана ръцете й в своите и тихо каза:
174
- Вероника, да оставим всичко това! Ако можеш, прости ми,

Вероника...
Тресейки се все още от плач, съпругата му издърпа ръцете си,
помъчи се да се овладее и рече:
- Ще поговорим по този въпрос утре вечер, в 18,30...
- Утре вечер не мога, Вероника.
- Тогава никога! - извика, вече съвсем без да се владее, жена му. Тя
стана и бързо се запъти надолу по стълбите.
- Вероника! - извика на свой ред Клаудио и се затича след нея. Той я
настигна по стълбите, хвана я здраво за раменете и я задържа.
- Пуснете ме, ще викам! - истерично извика тя.
- И да викате, никаква полза. Тук сме съвършено сами, моя скъпа
синьора. Аз съм освободил всички и съм им заповядал да не ни безпокоят.
Сега вие сте длъжна да ме изслушате, защото нямате никакъв друг изход.
- Вие сте варварин, господине. Дявол, изкусител, сатана! Ах, моя
майко Чечилио и Господи, мой спасителю, какво съм ви направила чак
толкова, какво съм ви направила!... Впрочем, аз съм безсилна пред
грубостта и диващината, признавам. Правете с мен каквото желаете,
господине. Тялото ми вие осквернихте и може да осквернявате, но трябва
да знаете, че аз ви мразя с всичката сила на злобата, с която може да
мрази една прелъстена от сатаната християнка!
- Разбира се, любовта към врага, за която говори вашият Учител,
сигурно изглежда точно така... Но, да не продължаваме в този дух,
синьора. Аз искам да ви помоля само едно и настоявам: седнете сега
отсреща и се опитайте да се успокоите. Аз не съм варварин и дивак,
Вероника. Вие много добре знаете, че аз няма да мръдна и пръста си да
ви докосна. Моят въпрос сега към вас е само един: защо пожелахте да
говорим точно утре вечер в 18,30, а не веднага?
- Защото аз много добре чух, че утре вечер вие ще бъдете другаде.
- Разбира се, че ще бъда. Това е крайно наложително.
- Уважаеми синьоре, аз не се женя, за да очаквам още на втората
вечер съпруга ми да благоволи да се върне или да не се върне от някъде
си!
175
- Това не е "някъде си", Вероника. Аз твърде добре зная какво правя

и никой досега не си е позволявал да ревизира разумността на моите
постъпки.
- Струва ми се, синьоре, че най-елементарното уважение към най-
близкия човек в живота ни изисква, преди да уговаряме нещо с някого, да
се позаинтересуваме дали, случайно, този най-близък човек не желае да
дойде на тази среща!
- Извинявай, Вероника, но аз съвсем не подозирах, че онзи случай
може да е станал причина за всичко това. Аз и сега се чудя: възможна ли е
такава реакция от образована и културна жена като теб?
- Никой не ви е упълномощавал да съдите образоваността и
културата ми и моите реакции. Аз зная едно: там, дето има любов, има и
единство. Човекът, който обича друг човек, вече няма един център - той
става двуцентров. Цялата си душевност той пренастройва по съвършено
нов начин, той заживява в друг свят, синьоре. Онзи, който обича истински,
както вие имате наглостта да твърдите, той никога не може да извърши
нещо, без предварително да е помислил, че то може да не бъде приятно
на любимото същество. Истински любещият обожава своя любим и това
обожание се изразява в непреодолимото желание да узнае какво точно е
нужно на другия и как точно можем да му доставим по най-хубав начин
всичко това. Аз, господине, нито в една секунда от нашия съвършено
кратък и все пак ужасяващо дълъг съвместен живот, не долових даже
сянка от мисъл да изоставите своите амбиции и да се попитате какво може
да искам аз. Вие сте заледен връх, синьоре, който знае твърде добре
какво иска и постига своята цел с цената на всичко. Може да има много
легенди и тайни около вас, но в това отношение вие сте ми ясен. Аз нямам
нужда от такъв партньор и съпруг, господин Клаудио Ариени!
- Не ви ли се струва, че правите констатацията си малко късно?
- Напротив, тъкмо навреме. И ако искате да знаете, аз още в самото
начало почувствувах с всичка сила, че вие сте демон. Дори бях
предупредена за всичко това. Вие сте изчадие адово, Клаудио Ариени!
Всичко, което сторихте с мене през тази ужасна нощ, бе под хипноза. Аз не
съм ви обичала нито за миг!
- Ах, така ли?...
176
- Точно така!
- Вие сте много горда, синьора. Не слагайте преграда на нещо,
което е по-силно и по-естествено от всичко друго на света. Нека оставим
настрана различията между нас. Нужно ли е да го казвам с думи,
Вероника! Ние се обичаме - това е истината - и ако нещо е в състояние да
засенчи първото чувство, което ни завладя...
- Излишни приказки, синьоре... Вие знаете моите условия. Вие
имате своя свят и своите ангажименти, аз имам моите. Аз съм ваша
формална съпруга от сега нататък и това ще продължава до момента, в
който синьора Констанца Бочерини и църквата "Санта Чечилия на Исус
Великолепния" ще престанат да чувствуват острата необходимост
Вероника Ломбарди да бъде свързана с човек като вас. Считайте нощта,
която премина, за недоразумение, за хипнотично изнудване и
изнасилване, за вечна пропаст между нас двамата! Това имам да ви кажа
аз - нищо повече!
- Аз те обичам, Вероника! Никога нещо в света не е било по-силно
от това, което става у мен в момента...
- С изключение на този гнусен лист, който ми подавате да
подпиша... Такова нещо може да стане само в психиатрия, синьор
министре...
- Аз имам своите дълбоки съображения, Вероника!
- Ако не се лъжа, вие сам казахте, че съображения, по-силни от
любовта, миришат на...
- Това е съвсем друго нещо, скъпа.
- Хайде де!... Съвсем друго! И "скъпа" на всичкото отгоре!... Значи,
вие имате право да ме обичате и да поставяте своите условия, а аз не,
така ли? Синьоре, да бъдем откровени. Още когато бях на осем години,
една врачка ми предсказа, че Архангел Михаил е моят небесен възлюбен
и че рано или късно ще го срещна на тая земя под формата на човек с
високо обществено положение. Силата, с която се появихте вие в моя
живот и поразителната прилика с портрета от Франсуа Леоне над леглото
ми, както и сънищата, породени от онова пророчество, изиграха своята
роля. И ето, сега аз съм в ръцете на дявола, синьор Ариени. А както е
известно, дяволът винаги борави с подписи и документи. Вие сте ми
177
съвършено ясен, синьоре! Съпруг, който има тайни от съпругата си... Това,
само по себе си, е напълно достатъчно. Вие не сте склонен ни на йота да
се помръднете от своите позиции, а претендирате...
- Вие не сте се опитала нито за минута да ме изслушате, Вероника...
- Никакво изслушване! Дяволът, както е известно, много разчита да
го изслушват. И стига приказки по този въпрос - считайте го за закрит. В
цялата тази история не мога да разбера единствено позицията на отец
Сагитиниус. Само това не очаквах.
- Отец Сагитиниус...
- О, и по това компетентен! Достатъчно, синьоре... Не осквернявайте
и последното, което... Впрочем, няма какво да се церемоним. Дайте
договора да го подпиша.
- Няма смисъл, Вероника... След всичко, което...
- Има смисъл! Това бяха вашите брачни позиции, ако не се лъжа...
- Става чиста трагикомедия, синьора... Ако вие го прочетете с това
съзнание...
- Аз въобще няма да го чета, уважаеми. Аз искам само да го
подпиша.
- Това не си ти, Вероника! Защо се държиш така? Ти сриваш всичко,
още преди да е започнало. Ето, сега ще ти кажа една тайна: аз - с цялата
моя мисия (не става дума за някакво си министерство) - вече няма да мога
да направя нито една крачка без тебе. На мен ми е необходима жена,
която да ме обича беззаветно и предано, независимо от...,която е готова...
- Аха, изплю ли камъчето? Значи, министерството е само стъпало за
тебе. Не се и съмнявах, синьоре. Но стига толкова. Нещата отдавна се
въртят в омагьосан кръг. Всеки път се стига само до едно: "На м е н е ми е
необходимо"... А какво е необходимо на другия - нито дума! Това ли е
според вас любов?
- Нали точно затова предлагам да изясним своите необходимости и
да ги координираме?
- С документ?!! Моля, достатъчно, синьоре! Ако обичате, посочете
ми коя е моята стая, защото съм уморена до смърт от цялата тази
комедия. Ако не - правете с мен каквото искате - аз съм ваша. Парче лед в
178
ръцете ви - ако ви се харесва. Във всеки случай, не е изключено след това

и да се самоубия. Вие може би не познавате рода Бочерини.
- Твърде жалко, че започнах диалог тъкмо с него...
На другия ден един циганин намери в боклука зад Палаццо
д,Ариени един смачкан и накъсан на парчета лист луксозна хартия,
изписан наситно.
"Винаги може да дотрябва - помисли си той с надежда. - От такива
боклуци човек никога не бива да се гнуси. Около големите къщи боклуците
почти всеки път носят някаква изненада. Даже и най-големите гяволи
понякога нещо им превърта и вместо да изгорят някое писмо, вземат, че го
хвърлят на боклука... А подобни персони, по правило, са въшливи не само
с пари, но и с врагове... Синьори, вашата мръсна мамица!... Благодаря ви
от сърце и душа, уважаеми превъзходителства!
И, наистина, само след половин час брачният договор между
министъра на културата синьор Клаудио Ариени и неговата благородна
съпруга, грижливо възстановен и подлепен, бе вече в ръцете на синьор
Канио Бочерини - професор по психиатрия и роден брат на Констанца
Ломбарди и - съответно - лют враг на нейната втора фамилия. Както и на
един идиотски опасен професионален конкурент, който се бе домъкнал,
кой знае за какъв дявол, чак от Щатите, за да мъти бистрите води на
италианската медицина...
В резултат на всичко това, находчивият циганин яде, пи и се весели
със своите приятели цели два месеца от съмване до съмване, като за
целта нае и оркестър. Той нямаше и хабер от понятие за това, че понякога
и резидентите на вселени допускат фатална грешка в живота си. Доколко
бе грешка, знаеше само бившият шеф на Ниезвестния.
Професор Канио Бочерини, от своя страна, четеше с неописуема
наслада странния документ, като при всеки следващ ред си представяше
все по-ясно и по-ясно огромните облаги, които можеха да се изръсят от
него. А странният документ гласеше, дословно, следното:
"П Р О Е К Т О - Д О Г О В О Р
ЗА ПРАВАТА И ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА СЪПРУЗИТЕ КЛАУДИО И
ВЕРОНИКА АРИЕНИ, СВЪРЗАНИ В НЕРАЗРИВЕН БРАК ПРЕД СВЕТА И
179
ВЕЧНОСТТА ЧРЕЗ ЕДИНСТВЕНО ПРАВЕДНАТА, ВСЕЛЕНСКА ЦЪРКВА

"САНТА ЧЕЧИЛИЯ НА ИИСУС ВЕЛИКОЛЕПНИЯ".
Аз, Клаудио Ариени, заявявам, че от мен, по отношение на
настоящия брак, могат да се очакват следните права и задължения:
1. Да живея със съпругата си от един до пет дни месечно, само до
21 ч. вечерта и то в дати, предварително определени и координирани;
изключения - само по уговорка.
2. В останалото време да не бъда търсен по никакъв повод от
съпругата си и да не ми се иска никаква сметка къде съм бил и с какво съм
се занимавал;
3. Съпругата ми е напълно свободна да няма или да има деца, но
при всички случаи условията в горните параграфи не се ревизират;
4. Задължаваме се да не обсъждаме нашите интимни
взаимоотношения абсолютно с никого, включително и на изповед. Всички
възникнали проблеми да разрешаваме изключително и само помежду си;
5. Задължаваме се, в присъствието на други хора, никой от двама
ни да не изразява с думи или поведение каквото и да е студено или
неприязнено отношение към гостите на съпруга;
6. Задължаваме се да подсигуряваме, всеки на другия, атмосфера
на пълно доброжелателство, уважение и хармония, като и най-малкото
сблъскване или грубост от страна на единия автоматично освобождава
другия от каквато и да е била брачна отговорност;
7. Задължаваме се да изпълняваме всички желания на партньора
при съответна предварителна уговорка за месечно редуване на това
доброволно подчинение, стига желанията да не нарушават нито един
параграф от настоящия договор;
8. Задължаваме се да помним, че бракът ни може и да не се окаже
вечен и че той може да бъде фактически или юридически разтрогнат всеки
момент, когато се констатира липсата на взаимно привличане и хармония
в целите и начина на живот."
В същото това време, докато мъдрият вуйчо четеше документа на
своето бъдеще, неговата племенница се мяташе в леглото си, измъчвана
от кошмари. Когато се събуждаше, лицето й изведнъж застиваше в маска
на пълно отчаяние и безнадеждност и, кой знае защо, Вероника Ариени
180
изпитваше непреодолимата нужда да се провеси от кревата надолу с

главата. Усещаше как изведнъж тялото й се вцепенява и тя трябва да
направи гигантски усилия да мобилизира цялата си воля, за да раздвижи
поне пръстите на краката си - и от там да започне съживяването на
тялото. Страхотна сърдечна мъка внезапно беше заляла целия свят - и
прекрасната млада жена усещаше как жестоко, нещо необяснимо разкъсва
целия смисъл на досегашния й живот - и тя се видя сама, ужасяващо,
подлудяващо сама! Остра тревога за здравето на майка й пробождаше от
време на време същото това унищожено сърце и - веднага след това -
някакво непреодолимо чувство за собствената й нищожност и
непълноценност за това, че тя е безкрайно виновна пред Бога, пред
душата си и пред Санта Чечилия на Иисус Великолепния. Защото нейната
грамадна саможертва можеше да бъде благословена и простена само от
светиите от ордена на Констанца Бочерини - светии под върховното
ръководство на великия Игнаций Лойола. Вероника се улавяше в страстно
желание да се самобичува. Мисълта за отрова също блесна на няколко
пъти в съзнанието й.
"Сестра Вероника Ломбарди, обичате ли този човек?"
"Повече от самия Исус, о, отец Сагитиниус! Той живее в душата ми
още от времето на моите детски сънища. Неговият образ виси над леглото
ми няколко месеца преди да го срещна..."
"Какво те тревожи тогава?"
"Отец Сагитиниус, в този човек има нещо ужасно! Аз виждам
едновременно и Бога, и Врага человечески в неговите очи."
"Вероника Ломбарди, вярвате ли в Пресветата Майка?"
"Вярвам, отец Сагитиниус!"
"Вероника Ломбарди, обичате ли Исус Великолепния и неговата
Санка Чечилия?"
"Вие, отец Сагитиниус?!... Исус Великолепния?..."
"Повтарям ви, чедо Христово: обичате ли своята вяра и своята
църква?"
"Повече от всичко на света, отче светейши!"
"Щом е така и щом държите и на живота на майка си, оженете се
тогава за Клаудио Ариени!"
181
"Клаудио Ариени е демон!"

"Клаудио Ариени ви обича повече от всичко на света. Клаудио
Ариени, синьорина, обича за пръв път в живота си. Сърцето му никога не е
познало обич на майка и обич на жена. Той е минал през всички най-черни
кръгове на ада, ала сърцето му е чисто като роса. Слушай сега, чедо,
думите ми, защото сам Бог говори в момента чрез мене!"
"Преподобни отче Сагитиниус... как може човек, който обича, да
пише за някакви си условия и да съставя документи за любовта? Ако става
дума за условия, аз съм онази, която трябва да ги поставя..."
"Защо?"
"Защото... защото..."
"Сломи гордостта си, о дъще Сионова! Родът ти е род на кардинали
и папи, но не забравяй и рода на баща си. Лучио Ломбарди е син на поети
и философи!..."
"Ваше светейшество, тоя човек има някаква цел."
"Що е, о дъще на Ева, корабът Божий без кормило? Ако жената
помага на своя съпруг да върви към своята цел, знаете ли, вие, рожби на
прегрешилата, колко много щяха да ви обичат вашите мъже?"
"Зависи каква е целта, отче."
"Вероника Ломбарди! Смиреният раб Божий, който стои сега пред
теб, е поканен да стане папа на цялото войнство Христово! А под крилото
на Ватикана винаги ще се намери място и за Санта Чечилия на Исус
Великолепния. И за всичките им зали, галерии и експериментални студия.
Ние преосмислихме някои неща..."
"Искате да кажете, отец Сагитиниус, че моето съгласие има някаква
пряка връзка с всичко това?"
"Струва ми се че да, с е н ь о р а..."
Съпругата на синьор Клаудио Ариени бълнуваше на сън и по всичко
личеше, че много се вълнува. Ако някой можеше да надникне в нейните
накъсани и неспокойни сънища, щеше да види не само образите на отец
Сагитиниус и министъра на културата, но и фигурата на небезизвестния
психиатър д-р Туинсън, който, кой знае защо, от гений на медицината току
що се бе превърнал в голям ръководител и вдъхновител на Мафията.
"Всяка кражба от частно и държавно съкровище е благословена - кънтеше
182
в съня на Вероника гласът на д-р Фенимър Туинсън, - защото ние сме

ръждите и молците, които разяждат ценностите на тоя развален свят"...
На едно разтоварище на пристанище Неапол полицията забеляза
нов докер. Той поразително приличаше на новия министър на културата
синьор Клаудио Ариени и полицията нямаше да забележи това, ако в
документите на този странен докер имената и данните не се съвпадаха до
последната завъртулка с тези на господин министъра. Докерът биде
незабавно арестуван за кражба на документи и съдбата му щеше да стане
изведнъж твърде незавидна, понеже в същия момент се получи
съобщение, че сам Клаудио Ариени е изчезнал. Последното
обстоятелство веднага превърна нещастния докер от крадец в убиец,
въпреки че самият той твърдеше упорито, че тук няма никаква измама и че
пред очите на благородните синьори-полицаи е сам министърът на
културата...
Другите докери, в същото време, вдигнаха стачка с ултиматум
техният нов колега да бъде незабавно освободен, защото този симпатяга
Ариени можеше да вдига такива фантастични товари, че шапката да ти
падне... Той беше изнесъл на гръб сам почти една четвърт от днешната
продукция, поради което няколко стари докери можаха да си починат в
работно време. След мига на ареста, денгубата на пристанище Неапол
започна катастрофално да расте, защото към стачкуващите се
присъединиха и други докери, помислили, че стачката е за увеличение на
надницата. Пристанищните власти поставиха пред полицията въпроса
ребром и съмнителният докер, двойник на министъра, бе пуснат под
гаранция, като полицията бдеше над разтоварището по-зорко от всякога.
Най-после анализът на специалистите установи идентичността на синьор
министъра и полицията предаде делото в ръцете на медицината.
Вестниците и телевизията обаче разнесоха тази случка мигновено, преди
правителството да успее да наложи компетентното си вето. Замириса на
такъв дивен италиански скандал, какъвто отдавна не беше се развихрял.
Кумът на новия министър, който го бе издигнал, се уплаши за своето
президентство. Надвиснаха черни облаци, във въздуха на Италия се
разнесе остър дъх на катастрофа.
183
В двореца на Клаудио Ариени и у Ломбардови цареше суматоха и

паника. Най-ужасното доказателство обаче от всички бе, че докерът бе
написал едно открито писмо на съпругата си, в смисъл, че неговата чест
не му позволява да остане на министерския пост, понеже възгледите му за
управлението на италианската култура не съвпадат с тези на синьор
президента и на италианския парламент. При това неговата голяма мъка -
поради несподелената любов към скъпата на сърцето му - била избила в
преминаването му на по-обикновена и нископлатена работа, далече от
Рим. Накрая той канеше най-нежно и настоятелно съпругата си Вероника
Ариени да отпътува незабавно в Неапол и да доживее честно с него дните
си в скромното докерско общежитие. Коварни ръце успяха да преснимат
тази пощенска картичка и я публикуваха във вестника на опозицията, след
като последният вече бе обнародвал някакви необорими факти за
"аферата на века"...
Тогава синьора Констанца Ломбарди получи удар и почина. След
погребението Вероника Ариени се върна при баща си, защото дворецът на
съпруга й беше станал обект на денонощни нападения от страна на армии
любопитни и журналисти.
Професор Ломбарди изкупи и изгори целия тираж на своята книга с
текстове от истинските евангелия, която на другия ден трябваше да бъде
пусната по книжарниците. Веднага след това той освободи къщата и я
предаде в ръцете на ония, които тъй много трепереха за нейната свята
атмосфера.
Всички тези светкавични събития, които се разразиха само в един
ден и половина, не подействуваха ни на йота на хамалина Клаудио
Ариени, който пиеше своето бордо в кръчмата "Ела Моряко!", разположена
до един от най-хубавите неаполски плажове. Срещу него седеше един
представителен господин - явно не италианец - и с видимо удоволствие
сърбаше кафето си с простия докер. Господинът беше в черен редингот и
с черен панталон, пръстите му бяха отрупани с пръстени, а черните му,
лачени обувки бяха някак странно смачкани отпред...
- Расте... - въздъхна той щастливо. - Наистина расте... И нагоре, и
надолу!... Много скоро, най-после, ще мога да нося обувките си като всички
нормални хора...
184
- Какво? - попита го докерът.

- А, нищо, нищо - смотолеви черният господин.
ЧАСТ ТРЕТА
ПРОМЯНАТА(ТРАНСФОРМАЦИЯ)
Докерът Клаудио Ариени бе решил да остане на новата си работа

още няколко дни. Той се надяваше да получи писмо от съпругата си. Денят
на Черния Квант беше на прага.
- Веднага след земетресението ще трябва да приемеш парада на
Черните Змии - каза гласът в сърцето на Ауриел. - Това става за пръв път
в историята на човечеството.
- Черните резиденти винаги са марширували само пред Черната
Кобра... А съвсем ли няма начин да се избегне земетресението?
- Ще стане, частично. По всичко личи, че Вероника Ломбарди още
не е готова за тебе, нито ти за нея. Налага се да те свържа с Испанката от
Париж. Досега тя сама се справяше със земетресенията. Този път без теб
няма да мине. А за Кобрата-Лебед не се тревожи...
- Значи... аз съм Кобрата-Лебед... А Белите Резиденти? С Белите
Резиденти кога? Нали и Бялата Честота има резиденти?
- Там няма никакви резиденти. Всеки отделен човек, всяко
същество, всяка частица в тази Единна и Многообразна вселена е
резидент на своята собствена същност. На своята група, на своята
планета или звезда - на своя различен свят. Където и да се намира,
резидентът на Бялата Честота има своя особен тон. Своята особена
хармония, своя уникален, единствен във Всемира набор от обертонове и
оберцветове, свое оберщастие. Всеки резидент на своята индивидуалност
е агент на една с нищо незаменима ивица от спектъра на Истината -
ивица, която никога преди това не е била и няма да се повтори. По нея
другите могат да съдят за красотата на незнайния космос, който е
185
започнал да се сътворява някъде в глъбините на безкрайността, само

защото някъде е узрял човек, верен на своята истина. Ала, сине Мой на
Тъмнината, Светлината и Виделината, погледни този прекрасен Всемир и
разсъди: има ли някъде стълкновение между квадрилионите и
квадрилиони Особени Истини?
Пред затворените очи на Новия Неизвестен се представи
грандиозна панорама. Всички вълни и частици, всички заряди, кванти и
спинове, всички странности и очарования; всички кварки, етериони, атоми,
сили, вещества и полета, всички съединения, структури, тъкани, органи и
видове в природата, както и всички индивиди, общества и звездни системи
летяха, ненакърними в своята безгранична хармония! И в този неизречим
и неописуем свят, в това всепрекрасно единство на Многоликото Цяло,
животът и смисълът на всяко движение той видя да се поражда винаги,
неизменно и единствено само от едно: от стремежа на всеки полюс да се
прелее в своята противоположност - да обмени с нея своя особен екстаз,
да съчетаят своите истини - и пак да полетят по пътищата си, осияни от
своята свобода. И в резултат на тяхната среща - да се роди ново чудо на
Битието, нова ивица в спектъра на Истината; нов плод в неизбродната
градина на Любовта. И чрез тази тяхна рожба, те самите винаги да се
срещат когато поискат - където и да са отишли по шеметните
пространства на свободите си!
- Е, кажи сега, виждаш ли някъде сянка от дисхармония? Има ли
нещо такова в живота? - питаше гласът на сърцето.
- Няма, о свидни Учителю! Даже и страшните експлозии и
превръщения на елементите в звездите издават музика!
- Така е, любими Мой сине на светлината и тъмнината...
- Не са ли тези две сили непримирими? Не са ли несъвместими
слънчевият лъч и сянката на нощта?
- А как се съвместват светлината и тъмнината в просторите на
предизгревния час? Нима не за това те кръстих Син на Виделината?
- Странно... За мен бе ужасно трудно да ги видя в едно. Та нали
Черните Змии са вечните врагове на Белите Лебеди на Вселената?
186
- Вселена и Антивселена са полюсите на Моя Всемир. Могат ли да

бъдат на нож Сянката и Светлината? Възможен ли е без тях животът на
формата?
- Триъгълникът Космос-Вселена-Всемир... Сега нещата изведнъж ми
стават ясни. Аз усещам, как Гласът на Сърцето протяга ръце към Гласа на
Разума...
- Бъди сигурен, че не е далечен часът, когато ще усетиш, най-после,
и Гласът на Волята.
- Аз мислех, че Великият Неизвестен е острието на Черната Воля...
Че Белият Лебед е цветът на Бялата Воля.
- Черна Воля не съществува. Съществува само Черна Мисъл.
- А какво е тогава Черната Магия, Оръжието, Властта?
- Те нямат абсолютно нищо общо с Волята. А б с о л ю т н о н и щ о
о б щ о! Това са мъртви форми, илюзии за величие, породени от пълно
духовно безсилие. Това са изчадия на Личната Воля, която няма нищо
общо с Волята! И "Бяла Воля" не съществува, защото, Воля ли е онова,
което не се интегрира с тъмнината? Знаеш ли още колко големи
неприятности имам с Личния Разум на Белите, Личните Чувства на Белите
и Личната Воля на Белите?
- Личен Спектър?!! У Белите?!!
- Разбира се. Именно Личен Спектър! Само да взимаш и нищо да не
даваш - това е ясно, че е зло. Но когато всичко даваш, а нищо не взимаш -
това непременно добро ли е? Ти знаеш ли колко войни и катастрофи са
станали само поради нежеланието на Белите да приемат доброто на ония,
които искат да престанат да бъдат Черни? Знаеш ли колко горещо е
желанието на Мрака да стане Виделина и колко трудно е за Светлината да
се смири до Виделина?
- Не затова ли толкова мощен е избликът на живот в часа на
виделината? Виделината на деня и виделината на годината не се ли крият
в самото преддверие на тяхното раждане?
- Точно затова и в часа на здрача нито капка енергия не може да
падне отгоре. Няма нищо по-тъжно от светлината, която си отива, защото
не е поискала да вземе от доброто на тъмнината. Мислил ли си някога
върху стиха "Синовете на тъмнината са по-умни от синовете на
187
светлината"? Защото има и друг един стих: "Аз съм Виделината на

света"...
- За първото много съм мислил. Баретите на Тъмния Спектър
преминават през всички школи на Светлия Спектър. И обратно: Белите
Лебеди на Вселената също завършват не само Белите Школи, но и
черните. Точно затова не мога да разбера: защо, наистина, Белите, когато
са на работа по света, често изглеждат много по-глупави от Черните?
- Това съвсем не е от глупост. Разликата е само във видимостта:
Черните си служат и със своите методи, и с методите на белите; а Белите
Лебеди на Вселената могат да си служат само с белите методи. Само
онези, които са Синове на Всемира, могат отново да си служат и с двата
метода...
- Това е много сложно... Как тогава да разпознаваме кои от кои са?
- По резултатите.
- Резултатите често са след векове...
- По-добре късно, отколкото никога. Важното е резултатът да бъде
живот, а не смърт. Да бъде истина - а не лъжа. Да бъде любов, а не
омраза. Да бъде свобода, а не робство. Резултатът може да бъде само
един: съвършеният човек. А съвършеният човек се познава по това: той
прекрасно се разбира и с Духа, и с Природата. Точно затова и става
прекрасен. Неговата душа е възвишена, умът му - лъчезарен, тялото -
младо. В очите на съвършения истината дивно просветва през благостта и
най-нежната обич - през правдата.
- Но Синовете на Всемира получават поръчения да бъдат и ангели
на смъртта... Аз лично само на това и съм учен - минал съм през всички
изкуства на смъртта. Аз съм подготвен - ако получа нареждане - да
унищожа и самото човечество, щом това е необходимо. И няма да ми
мигне окото! За мене хората са леш. Всеки живее за своята правда!
- Работата е в това, че когато Синовете на Виделината сеят смърт,
жънат живот. Това е разликата. Ако син на Всемира убие, той е длъжен
мигновено да възкреси убития. Черният Тумор на Вселената не владее
това изкуство. По това ще познаеш неговите работници.
188
- Не те разбирам. Защо ги наричаш "работници"? Те са изцяло

рушители - дори и когато привидно градят. Техните градежи непременно
разрушават нещо: здравето, душата, природата...
- Ти забравяш най-великия закон. Закона за Равновесието.
- Аз може да съм резидент на Черното Смукало на Галактиката, но
аз съм резидент и на Белите Лебеди. И те ме карат сега да те попитам - те
самите още не разбират: как може Законът на Равновесието да е толкова
жесток? Защо трябва да има болести, ужаси, катастрофи; защо трябва да
има старост и смърт? Защо загиват толкова много невинни същества по
земята?
- Странен въпрос... Невинни? Да загиват? - Не е регистрирано!
- Не е регистрирано?!!
- Не.
- Та това е чудовищно! А малките деца, които загиват при
земетръси, бомбардировки? Аз, изглежда, наистина трябва да се
лекувам... След случая Вероника Ломбарди нещо съвсем не съм в ред.
Няма да се учудя, ако започна и да бълнувам на сън. Нещо недопустимо и
за най-проста барета...
-... Няма нищо чудовищно, синьор Ариени... Ще се наложи наистина
да ви полекуваме. Синьори, вие всички чухте бълнуванията на този човек
от половин час насам! Имаме и магнетофонен запис. Можем само да
бъдем благодарни на господин Канио Бочерини, че ни сигнализира така
навременно за възможното заболяване на министъра. Сега вече всичко е
ясно. Вашето мнение, синьори?
Хамалинът Клаудио Ариени отвори очи и видя своята малка стаичка
в Неапол, пълна с важни господа и лекари. Не липсваха и журналисти. Чу
се пак един глас:
- Наистина, повече от ясно... Ние можем само дълбоко да
съжаляваме, драги колеги. Напрежението, това проклето напрежение!
После идва стресът... и прочее... А какъв ум! Какъв талант! Какви
възможности! И как се събират нещата на главата на човека понякога!
Синьора Ариени безследно изчезнала; професор Ломбарди - и той... Моля
господа журналистите да останат накрая за специално интервю. Никак не
189
е изключено, синьори, някой сега да поиска големи суми за откупване на

отвлечени...
- Ммм дааа... Сложно положение. Министърът засега не може да
отговаря за своите финанси и притежания. Най-обикновена шизофрения,
колеги. В случая - малко по-сложна форма. Разтрояване и даже
мултипликация на личността; синдром на космическо величие; мъглява
окултно-философска и поетична терминология с тежки поражения на
мисленето...
- Синьор Бочерини може да бъде спокоен. Министърът е в най-
сигурни ръце. Ние ще го лекуваме - ако се наложи твърде дълго, - но
накрая щ е и м а м е р е з у л т а т... Съобщете незабавно всичко това на
професора. Той не желае да го приеме в собствената си болница, защото,
знаете, не е удобно... Ако се случи нещо, после... хората ще говорят... И
помолете го, моля, от мое име, да поеме материалните неща на г-н
министъра в свои ръце. Това, прочее, не се налага само по съвест, но и по
закон...
Двама силни санитари в бели престилки хванаха здраво докера
Клаудио Ариени под мишниците и го вкараха в линейката пред входа. Той
не прояви никаква съпротива. Лекарският консилиум остана насаме с
журналистите на съвещание и инструкции от специално естество. В
същото време сирената на болничната кола огласи в това тъй ранно утро
всички квартали от двете страни на Виа Апиа.
"И за какво беше всичко това? - питаше се министърът между
двамата великани в колата. - Заслужаваше ли си цялата тази тупурдия
само заради спирането на някаква си книга? Та аз имам всичката
подготовка за президент на която и да е държава! Този пост дава най-
големи възможности за саморазправа с Единната Енергия..."
"Нищо подобно - нахлу черната нощ като леден вятър в съзнанието
му. - Акцията бе изпълнена блестящо! На този етап в света нямаше нищо
по-опасно от книгата на Лучио Ломбарди. Сега вече можем да разчитаме
на пълен успех. Ако внушението за майките бе успяло - то всичките ни
планове, всички наши институции, цялото ни производство, всички
държави - цялото наше хилядолетно дело щеше да хвръкне във въздуха!
Това бе твоята защита на кандидатска дисертация и от този момент ти
190
ставаш нашия абсолютен резидент на тази упорита планета. Черната

вселена е готова да си затвори очите дори пред твоите циклични
отсъствия, защото, в края на краищата, важен е резултатът. А твоите
резултати са твърде добри!
- Доколкото ми е известно, когато един черен резидент работи с
белите изроди, той е длъжен да превключва и на бяла честота или на
светлия спектър...
- В това е може би твоята фатална грешка, любезни. Резидент на
планета не може да превключва на бели честоти. Това е специалност на
Резидентите на Черните Звезди, а ти още не си звезден. Нас още никой не
е успял да ни излъже! Ние познаваме формулата на онзи отвратителен
мошеник от древността, който каза: "Незлобливи като гълъбите и хитри
като змиите"... Уж учи денонощно изчадията си, че не друго, а истината
щяла да ги направи свободни, а в същото време сам той е по-хитър от
всички хитреци на вселената. Предупреждаваме те, "Безпогрешни"
Аароне, че твоята тактика не може да ни заблуди!. Ние не можем да
чуваме всичко, ала ние регистрираме твърде точно всички интервали на
твоето отсъствие от Зоната на Побеждаващата Ентропия. Индикаторите
на твоето съзнание в нашия Център напоследък твърде често включват
тревога, и на психозаписите ти се белеят вече много широки ивици на
подозрителна самоинициатива или вражески контакт. Ако и ти си предател
- внимавай! Ще те размажем като муха!
Впрочем, ние сме спокойни засега. Твърде близък е празникът на
поредната Валпургиева Нощ. Ще се пролее огромна, огромна порция кръв!
Ще забучи още веднъж небивал ураган от раздвоена психическа енергия!
О, мое царство на разединените светове, където всеки за всеки е вълк!
Още една планета, още една звездна система съвсем скоро ще падне под
неудържимия напор на моите хищници... Нападайте, разкъсвайте,
ръмжете в безумен бяс, мои гладни и жадни побратими! Като не ни дават
обич и любов доброволно, ние ще си ги вземем с пристъп! Нека и тая
фантазия на неизречимите бели глупаци стане наша законна плячка. Не
забравяйте - Законът е на наша страна! Щом като Съдбата развързва
торбите с бесове, тя не може да не знае какво прави. И да е вярна
легендата, че нашият господар е враг, трябва да му признаем: той е добър
191
към нас... Напред, трупоядци! Напред, молци и ръжди на света! Нека

впием зъби в онова, което може да се разяде!
- Сега вече ми харесваш - озова се Безпогрешният Аарон. - По едно
време говореше като Белия Враг...
- Нищо подобно! Ни най-малко не ти се харесвам. Не се опитвай да
ме работиш. Локалният Неизвестен преди тебе можеше да го въртиш на
пръста си колкото искаш, но мене - не. Аз те назначих за резидент на моя
главен стратегически обект не за друго, а защото просто в момента няма
по-способен и подготвен от тебе и защото досега не си се изложил. Но ти
не си ми никак симпатичен. У теб не съм регистрирал нито веднъж
Свещеното Озлобление. Нито веднъж не си се настървил истински за
защита или агресия на Своята Собствена Правда. Нито веднъж не си
поискал Своята Собствена Плячка. Това, трябва да ти съобщя, смърди
непоносимо на бялата гадост. Аз никога не изпускам този факт, когато
работя с тебе!
- Резидентите нямат право на озлобление. Резидентите нямат
собствена истина. Резидентите нямат собствена плячка. На това сте ни
учили във всичките ваши школи на земята и в преизподнята.
- Тъй само се казва, любезни. Най-качествените резиденти
обикновено са идеалисти. Въпросът е докато ги хванеш на въдицата. Аз
не познавам такъв резидент в историята на Черната Дупка, който да не е
държал, в края на краищата, на нещо свое. А ти твърде дълго се бавиш да
се разпишеш в Центъра с честотите на настървението и жаждата за
притежание! Просто чиста случайност е, че тебе още не съм те подлагал
на периодичните ловове, които устройвам сред моите правителства на
земята, за да поддържам формата им и да не позволя там да се пръкне
някой, който се гнуси от кръвта.
- Аз съм програмиран за резидент, а не за президент. Най-голямото
щастие за резидента е да умре в името на Родината.
- Ти наистина си много хитър. Цялата сладост на битието е да се
наложиш над другия, да го смажеш, да го унизиш! Цялата сладост е да
излезеш по-прав! Цялата сладост е да имаш това, което не може да го има
другият! Надмощие, Притежание, Слава, Намеса в природните цикли;
Чест, Достойнство, Чувство за собствена непогрешимост - има ли по-
192
мощни двигатели на Черната Вселена? Всеки отделен дъх, всеки удар на

сърцето, всяка фибра на плътта трябва да се пълнят с тези сладости!
Нима има нещо по-приятно от това да дадеш обещание и да не го
изпълниш? Има ли по-голямо удоволствие от разиграването на глупаци?
Нашият куклен театър в тази част на вселената е нещо умопомрачително
смешно! Аз съм пуснал сега всичките си сценаристи и кукловоди да правят
каквото си искат. И няма нито един журналист на света, който да не
назовава полетата на моето действие с тяхното истинско име: "арена".
Моите дресьори и акробати, моите шутове, жонгльори и илюзионисти
карат всички народи да правят и невъзможното. Огромната публика на
Черната Дупка има нужда от кръв и зрелища - и има моменти, когато съм я
виждал да се побърква от смях. Да кажем, по складовете е залежала
някоя калпава стока. Веднага някой от моите пусне слух: цените на
налъмите и пуканките ще се повишават! - И веднага стотици хиляди
шарани, на тумби, на тумби започват да висят по опашките... Или, изхитри
се някой предприемчив юнак да направи салам от натурални лайна. И му
избичи такава опаковка, такава сияйна реклама, че всеядното туземно
население на градовете и столиците се изпопребива, освен всичко друго,
да има и чисти лайна в хладилника си - даже и да знае, че са такива. От
пикнята на микробите и разлагането на техните трупове моите
специалисти правят такива напитки, които ми вършат прекрасна работа.
Моите музикални и литературни говеда са стигнали до такива тънкости на
естетическата и идеологическа педерастия, че даже и на мен ми се
повръща като ги гледам... И макар че техните физиономии са заприличали
много повече на гъз, отколкото на всичко друго, милионите телезрители
могат да ги съзерцават с часове по екраните на своите телевизори... Аз
съм извънредно доволен от работата на моите агенти на земята... Струва
ми се, че победата вече ни е вързана в кърпа. Ние се научихме идеално
да управляваме органната мотивация и да използуваме до максимум
гангрените на човешкия дух. Както му свириме, така ще подрипва,
проклетото му "последно творение на всемира"... Само така ние ще
изядем слънцата и ще уравним в прекрасна чернота Бунта на
Неизчислимите Различия! Само така ще превърнем в додекафония и
какофония отвратителната "полифония на световете и истините"!
193
- Аз съм готов да изпълня безпрекословно всички нареждания на

Черната Кобра на вселената!
- Тъкмо това исках да кажа. След три дни, точно в 23,47 часа, ще
настъпи един от най-решителните моменти в историята на Черната
Галактика. Тукашната планета, знаеш много добре, е възлов ключ-
катализатор в системата на целия звезден остров; от нашата победа тук
зависи въобще дали ще надделеем в цялата физическа вселена или не.
Земята включва не само космическия катализ на Черната Дупка, но може
да задействува и внезапна Обратна Реакция. Включи ли се шалтерът на
Свободното и Обезпечено Майчинство - с нас всичко е свършено, само за
24 часа! А сега все още има голяма надежда да промъкнем вируси и в
Новия Свят. Говоря открито! Мисли му! Такава чудесна т-конфигурация с
такъв рядък стелиум в никакъв случай не е за изпускане! Обявявам пълна
бойна готовност във всички поделения и по всички фронтове! Обявявам
ерата на най-дивната бомба на геената огнена - генната инженерия. Още
една крачка - и ние ще имаме превъзходни биологически роботи.
Психогенната инженерия не може да даде задоволителни резултати - в
психиката на тия говеда има нещо, което ни се изплъзва. Но наложим ли с
държавен закон генните фарманастройки, както наложихме
ваксинацията... Ние вече пуснахме няколко експериментални генни бомби
под маската на безобидни транквилатори и други масови лекарства, като
антибиотиците. Вече пипваме съвсем здраво центровете на ценностната
ориентация и цензурата в човешкия мозък. Ако досега разчитахме почти
изключително на холестерина, месните токсини и въобще кулинарната
обработка, от днес настъпва нова ера в програмирането на човечеството.
Ние ще си имаме роби, ще си имаме търтеи, ще си имаме и сексуални
роботи, не по-лоши от най-дивите нимфоманки. И колкото по-верен е
някой робот на нашата бъдеща, черна държава, толкова по-големи
привилегии ще има той в потребителската програма на Центъра.
Привилегии и Потребление - ето всъщност шперцовете на Черната Кобра
на Вселената!
194
Линейката с болния докер, министъра на културата Клаудио Ариени,

с вой влезе в частната психиатрия на професор Риналди. С нея заедно
триумфално влязоха и надеждите на най-изпечения мошеник на
италианската медицина и смъртен враг на Лучио Ломбарди, докторът по
психиатрия професор Канио Бочерини. След успеха му с
освидетелствуването на прославения американски психиатър д-р Туинсън
преди няколко дни, това бе вторият му крупен удар.
Сега вече имаше всички изгледи психозата на Клаудио Ариени да се
развие с неподозирана бързина в най-остра форма и да доведе в кратки
срокове до н е о б х о д и м и т е р е з у л т а т и.
В същия час отвън се донесоха нечовешки крясъци и рев на мъж,
неподлежащи на никакво описание. Ариени погледна през решетките.
Санитарите измъкваха от колата един болен, който внезапно успя да им се
откъсне от ръцете, вдигна с невероятна сила една желязна пейка и я
стовари яростно върху болничната кола. Издрънчаха стъкла, ламарината
се огъна. Никой не смееше да приближи, защото лудият въртеше
скамейката напосоки и току я стоваряше върху линейката. Санитарите на
цялата психиатрия се видяха в чудо. Най-после болният се умори и като
видя на какво е заприличала колата, с голямо задоволство се изсмя и
рече:
- Сто петдесет и девет!
Тогава глутница бели престилки се нахвърли върху него и го върза.
Така поредният пациент биде тържествено въведен в едно от най-
реномираните лечебни заведения на Италия.
- Сега вече цяло денонощие ще бъде по-кротък и от оправена жена
- чу се гласът на единия от санитарите, дошли с линейката.
- Защо? - попита другият.
- Ами така. Като намачка някой автомобил или камион, после е
спокоен един-два дни - не се гърчи и не припада. Когато пък успеел да
подпали някоя кола, тогава кротувал по цяла седмица. А веднъж направил
катастрофа с 67 коли и камиони по пътя за Верона. После половин година
си бил съвсем нормален.
195
- Че какъв вид лудост ще е тая? И аз взех малко да ги чаткам около

докторите...
- Аа, аз... не ме интересува. Па и те, доколкото разбрах, нещо не
могат да се споразумеят. Едни викат невроза било, други - психоза, знам
ли...
- Я, я ми кажи кво точно прави? Само коли ли потрошава?
- Ами, то, не само коли... Всичко, което бръмчи. И мотоциклети -
квото му падне. С водач, без водач - хич не му пука. Първо искали да го
трепят, ама бил някаква птица, научна, та решили да го бутнат у
лудницата - белким го оправят...
- И защо това с колите?
- Хайде па и тоя, защо! Има ли "защо" у тия работи? Просто му
гръмнали бушоните както на всички други - и толкоз. Първо в къщи като си
бил за пръв път му станало това - въпреки че уж му бръмчело в главата
още от малък. Та не останала да не хвръкне през прозореца нито една
бъзикня, дето бръмчи. Това разни прахосмукачки, сешоари, перални,
бъркачки за яйца - всичко долу! Та и транзистора хвърлил, и телевизора!
Още не се били решили да го прибират. Ама когато един ден фанал да
хвърля и жена си през джама - сигур и тя много бръмчала - едва я
отървали женицата, значи... И тогава бегал. Крил се къде ли не... Що коли
е оправил досега...
- Викаш... птица бил.
- Да бе, така разправят. И у документите му така пише: рицинизации
некви, кой го знае. Откривал там нещо...
- Аха, рициново масло произвежда значи, ясно!
- Я па тоя, рициново масло! Не бе, риционизации ли беше, кво беше.
И изобретения правел, патенти некви конструирвал в едно бюро... Не ги
знам кви са тия патенти. Та тоя правел патенти, па един ден взел, че
подпалил всички тия патенти - и своите, и чуждите - всичките изгорели.
Чорт ги знае тия патенти от кво са, че изгорели без следа... Като ходих да
го прибирам предпоследния път, видях само папки и чертежи - никакви
патенти не видях...
196
- То, да ги прави тия работи, трябва да му се е случило нещо. Аз

съм само два месеца санитар, ама тва го знам сигурно. То всяка крушка си
има опашка. Та ти кво викаш му се е случило?
- Нищо не викам, кво да викам. И докторите не викат. Кво може да
му се е случило? Съвсем наред си бил човекът. Всичкото му било топ - и
един ден изведнъж почнало да му бръмчи. Ама да му бръмчи, ти казвам!
Всички коли по улицата забучават, даже не в стаята му, ами направо в
самия му мозък. И като му бръмчи така няколко часа - край, припадък
значи. Гърчи се, гърчи се - и в несвяст. После му намерил цаката. Като
излезе - че да му мислят шофьорите. Ти мани шофьорите, ами веднъж
стрелял в един джазов оркестър! И като си направи така кефа - после
известно време не му бръмчи...
- Е па нищо ли не говори? Те повечето приказват...
- А, приказва си. Всякакви дивотии. Да се пукнеш от майтап. Аз вика
- създадох двигателя с вътрешно горене. И затова сега всички коли и
самолети му бучели в главата... Вика, че щели да му бучат не само докато
пукнел, ами въобще докато не направел на сол всички двигатели с
вътрешно горене... Та заради тия приказки едни от докторите викат, че не
било точно невроза... Пък и ушите си запушва, главата си също покрива с
ризата или пижамата... Катастрофи някакви постоянно му се привиждат и
от тях повече врещи, отколкото от самото бучене... Да не ти идва до
главата, братко, такова нещо!
- Шизофрения значи, усетих още в началото. Те тия ги правят
такива номера... И все те били виновни - я за тая война, я за оная... Я за
некое земетресение, я за некоя бомба... То по вините ги бива и
циклофрениците...
- Знам ли... Един имаше при нас - като казваш за бомба - беше
специалист по бомбите... Ама едни бомби бяха: ние, па и другите луди, се
изпотръшквахме от смях. Аз, вика, съм изобретателят на брашнената
бомба. Без мене държави щеше да има на кукуво лято. Това водородна,
неутронна бомба, бактериологическа, тектоническа, метеорологическа
бомба - те не били нищо пред неговата... Откакто е избухнала на земята -
вика - моята, брашнената бомба, е изпотрепала повече хора, отколкото
всички войни, земетресения и катастрофи, взети заедно... Като му
197
треснаха няколко шока, мана да говори за брашнената бомба; ама скоро

почна да дрънка, че се познавал лично със създателя на захарната бомба,
който бил при най-строг режим, защото бил запалил два захарни завода. И
викаше, че тия с бомбите сега всички били по лудниците и по затворите и
той лично ги познавал... Представяш ли си?
- Я па да му се не види! Луд, луд, ама вярно - и при нас, сетих се,
имаше една бомба. Нещо с "хол..." започваше, ама го забравих. Вика, че
той лично бил научил човечеството как да се трепе със склероза и
инфарти...
- - А бе кви ли ги няма... Кофти професия е санитарската, ама поне
от липса на майтап не мож се оплака.
Клаудио Ариени прослуша още няколко разговора и монолога под
покрива на новото си пребивание и се приготви да поспи. Преди това
обаче много му се искаше да поговори с новия глас.
- Аз все още едно не мога да разбера - питаше се той и ходеше из
килията. - Как, все пак, трябва да се различава доброто от злото? Как е
възможно Интегралната Вселена да участвува в процеса на наказанието и
да използува активно Черната Кобра? Защо въобще е необходимо всичко
това? Как тогава обикновеният вярващ или атеистът ще могат да си
затворят очите пред ролята на Бога като палач и касапин? Ето:
човечеството може утре да избегне земетресението, но не виси ли над
главата му трета световна война?
- Какво чак толкова си се разтревожил?
- Човечеството може да загине! Ако не война, след няколко
десетилетия техниката ще го довърши окончателно.
- Тебе това доскоро не те засягаше. Ти беше готов на всичко. Дори и
най-простата барета може да предизвика ядрен конфликт, без да й мигне
окото...
- Ти говориш като ония. А знаеш много добре: аз вече направих своя
избор.
- Изглежда не си го направил още както трябва. Ако го беше
направил, всичко щеше да ти бъде пределно ясно. Я погледни навън!
Без да става от леглото си, Ауриел се съсредоточи и излезе извън
стените на лудницата - изведнъж, по всички посоки на света.
198
- Виж милиардите и милиарди бактерии, които изяждат последните

остатъци от разкоша на есента. Чуваш ли ги как ядат?
- Разбира се, че ги чувам. Но... това не е смърт, а музика!
- Точно така. Някакъв извод?
- Всичко в природата живее и почива на цикли.
- Как се наричат тогава ония, които искат изкуствено да продължат
живота през цикъла на почивката? Нужни ли са за тях чистачите на
трупове?
- Абсолютно нужни! И не само за тях...
- Добре, а срещите, делата и живота на хората не живеят ли също
на цикли? Ако някой иска да продължи периода на щастието си по-дълго
време, отколкото му е определено, не трябва ли да се запознае с черните
смукала на вселената?
- Очевидно да.
- Виж сега пък как стои работата със звездите... Вгледай се хубаво.
Смени честотата на времето и свий пространството... Какво забелязваш?
- Много неща...
- Има ли нещо да се повтаря?
- Изглежда, че има: дишането.
- Точно така. Кажи сега: има ли поне една звезда, която да е
разширила някога обема си повече, отколкото е разрешено?
- Поне през последните 10 милиарда години - не откривам...
- Има ли тогава право "смъртта", когато регулира стремежа навън?
- Как прекрасно рухват звездите и галактиките навътре - към своя
център!
- Именно прекрасно! Защото само точката може да бъде единната
цел. Поривът към множеството не може да бъде прекрасен, ако един ден
попречи на която и да е друга точка в пространството да стане голяма като
нас.
- Разбирам. Мегаломанията също се регулира от смъртта.
- А сега внимавай. Надникни във всеки атом, във всяка тъкан, във
всяка звездна система. Как още може да се нарече рухването навътре?
- Всъщност, закон на равновесието...
199
- Не съм се съмнявал в тебе... Не ти ли прави впечатление как

педантично работи този закон на всички нива на живота?
- На пръв поглед има хаос.
- Само на пръв поглед. Но хвани група явления и ги проследи.
Проследи десет, сто, хиляда... Точно така... Съвсем напосоки. Има ли
някъде изключение?
- Удивително! Нито едно!
- Изводът?
- Всеки нарушител на динамичното равновесие е осъден на тормоз
и на смърт...
- Видя ли някъде невинно осъден?
- Като че ли никъде. Даже и децата. Онтогенезисът и филогенезисът
имат корени дълбоко във вековете.
- Въпросът седи и другояче. Забележи сега къде започва
натрупването на грешката?
- Очевидно от мързела и своенравието. От липсата на справедливо
отношение към всички. Върху това съм мислил много и много съм
наблюдавал.
- Ти избърза. Но изводът е верен. Ти виждаш, че са нужни
регулатори и ограничители на всички фактори, които пораждат грешка в
системата и процеса.
- Очевидно.
- Добре тогава: прав ли е тигърът, който разкъсва антилопата?
- Съвършеният ще се спаси; несъвършеният ще плати за своето
несъвършенство. Но това ми се вижда жестоко. Ако природата не е нищо
друго, освен един дресьор...
- Така е засега в тази зона. Можеше да се мине по друг път, но тук
избраха най-трудния: изпълнението на личната воля. Между впрочем,
хищниците, отровните животни, вредителите, не само абсолютно точно
поддържат равновесието в природата, но уравновесяват и пороците на
човечеството. Всяко животно - включително и домашните - е акумулатор
на определен вид човешки порок; засега не говорим за добродетелите.
Ето защо, при масовото избиване на животните и изяждането им от
трупоядната част на човечеството, се освобождава огромно количество
200
раздвоена енергия и съответните пороци се внедряват в хората. Но за

малцината на тази земя, които не мислят частично и не мислят само за
себе си, вирусите на Съдбата са изключени. Нарушителите на
равновесието чрез лична воля и консуматорите на това нарушение до
един попадат под Закона.
- В този смисъл, Черната Дупка не е ли "адът", където ще има
"вечни мъки и скърцане със зъби"?
- Тази енергия, която се раздвоява, нали трябва да иде някъде?
Трябва ли или не трябва да има червеи в този свят?
- В този смисъл, без Черните Смукала на Вселената ние бихме се
задушили?
- Без отделителната система в цялата физическа зона животът е
невъзможен. Има други светове, където циклите са затворени и там
хората нямат отделителна система. Но ти разбери окончателно едно: ти
вече не се бориш с противник. Ти координираш. Ти провеждаш
координацията. Ти наблюдаваш всичко това. Ти си мозъкът на тази
планета, който трябва да интегрира всички светли и тъмни огнища в
динамично равновесие, за да има живот. Аз имам свои агенти, които
изпълняват ролята на другите органи и системи; те ще управляват и
изпитват света - включително и тебе - по своите особени начини - но ти си
длъжен да интегрираш и съподчиняваш. Въпреки че в тази зона тук се
върши неправда, все пак всичко е строго подчинено на космическата
правда. Злото не може да отиде там, където по някакъв начин не е било
вършено зло. Едно дете има своите корени във вековете...
- И все пак... равновесието е динамично!
- Разбира се. Това се нарича Изкупление. Ти знаеш на колко
мегавата раздвоена енергия се равнява една капка кръв на Наставник. Но
това - само в краен случай. В Рим или в Париж все още има надежда. Не
само ти си от Моите...
В този миг вратата на стаята се отвори и на прага се появиха
полицаи с автомати. Един от тях, макар и с брада, се видя познат на
неаполския докер. Преди да влезе последният полицай, Клаудио Ариени
видя в полумрака как бавно и неуверено пристъпва към него жена в черно.
Брадатият отметна воала й.
201
- Драги министре - каза един от въоръжените. - Госпожа Ариени ви

моли да я освободите от ръцете на Мафията, с която в настоящия момент
имате честта да говорите. И ако желаете - да излезете вие сам на
свобода.
Душевноболният бе вече коленичил и прегръщаше съпругата си. Тя
не каза нито дума, не направи никакво движение.
-Не зная дали има смисъл за мен... - каза най-после той. Ако тя
иска... Иначе... нея... Каквото кажете, синьори. Готов съм на всичко!
- Синьората не е в състояние да говори, господин министре, защото
се намира в твърде тежко психическо състояние. Цяла нощ група
бандити...
- Не!!! - извика младата жена с неочаквана сила и се хвърли към
говорещия, за да му затули устата.
- ...ние не сме в състояние непрестанно да пазим синьората от
въжделенията на бандитите, скитащи из Италия, господин министре...
Вашето оставане тук е напълно безсмислено!
- Какво сте направили, идиоти такива! - извика на свой ред, вече
наистина обезумял, Клаудио Ариени и автоматите мигом се вдигнаха към
него.
- Не се горещи, приятелче, ако обичаш! Разбери добре: ти ни
трябваш нормален, защото документ за дарение, подписан от теб, не е
валиден, ако си тука. Утре вече твоята диагноза ще получи гласност. Що
за тъпащина, Ариени, какво ще правиш повече тука? Синьората има нужда
от твоята защита, а ние - от твоите пари!
- Никой не гарантира, че диагнозата няма да бъда оповестена и
когато изляза от тука. Могат да ме задържат всеки момент...
- Нищо подобно, миличък... В сумата на дарението влиза и делът на
лекарската оценка... Не проумяваш ли най-сетне как стоят нещата?
- Колко искате?
- Ти излез веднъж, после ще поговорим...
- Необходими ми са пет минути, за да помисля.
- Може и десет, както обичате. Нас никой не ни пъди от тука.
202
Полицаите видяха как министърът на културата се замисли

дълбоко, заставайки с гръб към тях. След малко, без да се обръща, той
каза едва чуто:
- Свободни сте. Аз оставам тука.
- Както искаш... Вероника Ломбарди по закон разполага - ти знаеш с
каква част от парите и ценностите ти, и недвижимите имоти. Може би не е
далече часът, когато ще разполага с всичко - ние имаме доказателства, че
ти не си никакъв Ариени и нямаш други роднини. Ние бяхме честни към
вас, господин Кой Знае Кой - искахме да си спасите кожата. Не мислете, че
сте ни кой знае колко мил и симпатичен, та затова. Можете да се
отблагодарите на новия шеф, който дойде тази сутрин. Трябва да ви
успокоя, че хората, които... Вероника Ломбарди... нали разбирате... Шефът
ги очисти всичките. Беше като ненормален... Доста блестящо представяне
на един нов шеф на Мафията... Въпреки, че беше с маска, имахме
чувството...
- Млъкни бе, идиот! - проговори брадатият и се обърна към Клаудио
Ариени. - Мене ме интересува, господине, защо постъпвате така странно?
Нека говорим откровено. Вие осъждате себе си на смърт, а синьората - на
лудост или самоубийство. Това е извън всякаква човешка логика - да
оставим етиката и другото настрана.
Гласът на Клаудио Ариени, с който отговори, бе възглух и
пресипнал. Никой не можеше да бъде сигурен дали в този момент
господин министърът плаче или говори така по някаква друга причина.
- С вас, синьоре, мога да бъда откровен. Зная, че ме имате за
чудовище, но зная също така, че имате и причини да бъдете внимателен с
мене...
- О никакви други причини, освен синьората... Можете да бъдете
напълно сигурен!
- Синьората?
- Именно синьората, разбира се. Тя ви обича, господине!
След дълго мълчание съпругът на синьора Ариени отговори:
- Ще ми се да не се произнасяте върху неща, по които не можете да
бъдете компетентен...
- Ега ти разговора! - изсмя се един от полицаите...
203
- Позволете ми да бъда откровен, синьоре. Аз имам основания да се

грижа за синьорина Ломбарди и нещастният инцидент тази нощ... е моят
най-голям пропуск... В търсене на вас аз изпуснах нея... Господине!
Каквито и решения да вземете, аз искам да зная едно: защо направихте
всичко това? Защо разбихте живота на толкова хора? Какви са вашите
цели, ако ви е възможно да кажете?
- За разлика от вас, господине, и от всичката тази паплач по земята,
аз не изпълнявам лична воля по лични планове и съображения. Освен
това, пред никого от вас не се отчитам за това, което върша. Моите
почитания, че усещате нещо по-голямо зад действията ми, но повече нищо
не мога да ви кажа.
- Ето, виждате! Синьората е заспала на земята, съсипана от всичко,
което преживя през нощта. Не ви ли се къса сърцето? Интересува ме, като
имате някаква мисия, каква е тя: мисия на звяр или мисия на дявол?
- Не е необходимо да се интересувате. Вие имате всички основания
да ме ликвидирате, да оплячкосате богатството ми и да вземете Вероника
Ломбарди под с в о я з а к р и л а...
- Що се отнася до богатството ви, от него се интересуват тия юнаци
тука. Аз нямам нищо общо с това.
- Я па тоя! - обади се пак предишният полицай.
- Млъквай и си затваряй плювалника - обади се друг, - трябва да му
се подчиняваме. Сам шефът го назначи за тази акция. Иначе... не знам
дали ме разбираш...
- Ще рече, че ви интересува лично съдбата на съпругата ми? -
запита Ариени.
- След като вас не ви интересува... Господине, има по-дълбоки
неща. На сън синьората говори само за вас. Вие не знаете, може би, с
какво чувство, с каква нежност и обич споменава вашето име!
- Позволете да не ви вярвам.
- Както желаете. За мен това е един рядък случай. Такава огромна
пропаст между съзнание и подсъзнание не може да се наблюдава често.
Синьоре, времето ни изтича. Трябва да вземете решение.
204
- Мога ли да разчитам на вашата грижа за съпругата ми до три дни?

Тя ще ви бъде залог. Като начало, мога да ви дам двеста милиона в злато.
Повече нямам в момента.
- Добре, синьоре. Имате моята дума. Аз ще й осигуря най-добри
условия. Когато се събуди, ще започна и моята терапия за възстановяване
връзките между кора и подкорие. Това е много важно, синьоре...
- Любопитно старание. Доколкото усещам, вие имате основания да й
избиете тези бълнувания от главата - ако цялата тази легенда е вярна. Тя
не ме обича, синьоре, в това съм абсолютно сигурен. Една жена, която не
може да обича онзи, който й е определен от съдбата, заслужава най-
жестоката съдба, докато не се отучи да държи на своето си.
- И вие затова я оставихте на произвола на съдбата?...
- Именно. И не само я изоставих. Всичко дотук се развива по мой
сценарий. Не само тя, но и всеки, който поставя личните си чувства и
каквито и да е било други мотиви или настройки над любовта и истината,
ще си има работа с мене.
- Тоя вярно е мръднал - отзова се веселият "полицай".
- Трябва да го накараме да подпише преди да откачи съвсем -
изсъска вторият.
- Вие сте, най-малкото, садист, господине - заключи брадатият и
вдигна синьората на ръце. - Пред мен всички! Зад мене - само Чезаре.
- Годподине - каза Клаудио Ариени, като хвана брадатия за лакета. -
Признайте, че тя е говорила за мене не на сън, а при хипнотични сеанси.
- Е... ддда... Какво от това?
- Тогава оставам...
- Не ви разбирам!
- Моля ви, останете за малко сам тук. Имам да ви кажа нещо - каза
Ариени и направи нещо.
Двамата резиденти седнаха на кревата. Брадатият каза:
- Подчинявам ви се само заради знака. Инак...
- Не става дума за подчинение. Ако беше това начинът, аз и нея щях
да подчиня, както направих... оная нощ. Нещата трябва да стават
съзнателно, доброволно, - с любов. Над всяка йерархия стои любовта. И
само доброволният, съзнателен избор се зачита.
205
- Странна... любов... от ваша страна. Вероника е вече едно нищо!

- Един резидент няма право да бъде нещо.
- Вероника?!... Резидент?
- Да.
- Сега разбирам...
- Тя задържа стотици Готови от нейната вселена да дойдат на
земята. Без защитата на Новата Култура сега земетресенията и войната
са неизбежни. Тя започна добре, но не издържа главния изпит. Моля ви да
ми помогнете. Ако до два дни тя не разбере кого точно обича,
катастрофата е неминуема.
- Какво... предлагате?...
- По всичко личи, че сътресението с бандитите, които после сте
ликвидирал, не е могло да й подействува. Апропо, оправихте ли хората?
- Да, разбира се. Живи са до един.
- Те вече не стават за нова терапия... Наплашени са... Да минеш
през самата смърт...
- Тогава?
- Тогава... Още няколко последователни операции. С различни хора
- от най-низшите слоеве. Събери разбойници, цигани, ако се наложи - и
хиперсексуални типове от лудниците...
- Още веднъж?! Това е ужасно!... Или вие сте ужасен...
- Още по-ужасно е половината Европа да потъне!
- Господи - ужас!... Какви механизми!...
- Така е, драги. Да задържиш любовта, да си внушиш толкова силно,
че не обичаш - до такава степен, че любовта да замръзне жестоко и ти да
говориш с Любимия си от вековете като с най-обикновен приятел, като с
неприятел, като с враг... Знаете ли какво значи това?!
- За съжаление, зная. Цели звездни системи... Даже цели
галактики... Да но, все пак това не може да става насила! Сам поетът
казва: неразцъфналия цвят не можеш да го разтвориш с пръсти...
- Това е така. Обаче, когато един цвят е разцъфнал от дванадесет
века, а не иска да се оплоди, не ние, а Съдбата... И това го прави не от
жестокост, а от най-нежна любов. От най-нежна грижа за чистотата на тази
душа и за спасението на останалите. Но това не може да го разбере нито
206
един от вас. Моите почитания към вашата психиатрическа гениалност, но

позволете ми да ви кажа, че вие още не сте стигнал и до
психохирургията...
- Хирургията ме отвращава въобще...
- Точно затова! А цялата природа много често си служи с нея.
- Не зная дали това е точно природата... Природата е нещо
безкрайно деликатно и нежно...
- Сега не е време за спор. Приемете това, което ви казвам, за
инструкция. Още днес, когато се събуди, ако насън не е бълнувала за
мене... пуснете й още веднъж бандити...
- Тя е бременна, синьоре! Само аз зная, че е от вас. Не държите ли
случайно на един космически плод...? Та след първия... случай... как не е
абортирала - това е чисто чудо... Това бяха седем души, синьоре! Тя е
могла да полудее!
- Стига! - извика извън себе си Ариени и хвана брадатия за ревера,
като го разтърси. - Такава му е била съдбата на този..."плод" - щом като
цели дванадесет века се бави да се появи! Религиозни стереотипи и
аристократична маниакалност не се избиват тъй лесно! Ако Съдбата сега
я остави, кой знае още колко столетия... А вие знаете: земята е пред
гибел! И не само земята!
- Добре, синьоре... На мене ще ми бъде много трудно... Вие
разбирате...
- Разкрийте й се в най-тежкия момент и й предложете подкрепата си
и любовта си, ако тя не успее да разпознае все пак сродната си
полярност... Включително... всичко - макар че след тези операции... тя
може би най-малко три години ще бъде фригидна. Аз съм готов на всичко,
за да се изпита за последен път - включително и да я оставя на друг.
Сърце, което не може да се откликне незабавно на всички нива без
изключение по волята на Цялото - още повече - на онзи, който е неговата
единствена космическа полярност - е обречено знаете на какво. Аз съм
бил вече свидетел, сър. Вие познавате най-почитаната християнска
светица. Тя можа да стигне до оргазъм на всички нива към онзи, който й бе
определен - и то само половин час, след като се наложи да бъде
подложена на групово обругаване не в казарма или лудница, а направо в
207
пъкъла! И трябва да ви кажа, че в такова идеологическо извращение,

каквато е една канонизирана светица, любовта се реставрира най-трудно;
но веднъж реставрирана, тя е нещо неудържимо! Всъщност... вие може би
не знаете. Има не само свръхнови звезди, но и цели свръхнови вселени.
За да се превърне една Черна Дупка на Вселената в Свръхнова Вселена,
необходимо е една канонизирана светица да се пробуди за любов. Това е.
- Разбирам, синьоре. Ако ви повика насън... няма да пускам
следваща група...
- Не насън, а в будно състояние!
Когато двамата мъже излязоха на двора и на улицата, петимата
полицаи спяха кротко на паважа. Вероника Ариени я нямаше.
Първо усети как се издига високо над земята, а после изведнъж

издигането спря. Тогава, в бляскавата синева на небето, се яви един
ангел. Това не бе ангел, а папа Сагитиниус I, който й каза:
- Скъпа дъще на Милосърдния, Бог реши да те спаси от ръцете на
Лукавия. Ти пострада достатъчно много и изкупи греха на Санта Чечилия и
Исус Великолепния. Великолепието и външната красота не могат да
доведат до друго, освен до погибел. Истинският праведник често трябва
да мине през геената огнена, за да възлюби Господа окончателно и
завинаги, с всичката си душа. Лукавият мисли, че нему се пада делът да
спаси вселената, но твърде много се заблуждава. Вселената е спасена
отдавна, светът е изцяло в ръцете на Бога и въобще няма какво друго да
се спасява, освен останалите малцина избрани на тая земя. Последвай ме
сега, дъще на Троеликия, да видиш жилищата, които Той е приготвил за
чадата си! Само който приеме Духа и се отрече от плътта, може да бъде
пуснат в Царството Божие!
"Това още не e Царството Божие, а Царството на Духа Божий -
отвърна бляскавата синева от всички страни. - Отец Сагитиниус не знае
това."
Изненадана, Вероника искаше нещо да запита, но ангелът
продължи:
208
- Тук цари пълното съвършенство и любовта към Истината. Само

чрез изповядване на Истината, тук можем да бъдем свободни. Тук се
пътува из всички светове само чрез енергията на Истината. Запомни това.
"Истината и Мъдростта са крила на Любовта, а Любовта е самото
тяло. Отец Сагитиниус още не знае това" - отвърна блясъкът през синьото
на небето. - Затова тук ще видиш само такива ангели, които не умеят да се
жертвуват. Но без тези ангели светът щеше да бъде нищо."
"Не съдържа ли в такъв случай този свят и истината за Любовта?" -
понечи да попита Вероника Ариени, но не й достигна смелост.
"Истината за Любовта е последното, което се узнава най-накрая. Но
дори и самите елохими не знаят цялата истина за Любовта. Защото
истината, сама по себе си, е определена, а Любовта - не."
Ангелът, който приличаше тъй много на папа Сагитиниус I, хвана
Вероника Ломбарди за ръката и двамата полетяха не нагоре, а на всички
страни. През тях се понесоха навътре милиарди и милиарди звездици и се
губеха в една блестяща точка, която гореше тъй силно, че не можеше да
се издържи, ако се гледа направо в нея. Същевременно, Вероника
чувствуваше нарастването на някакво тъй силно пронизващо чувство за
вътрешна свобода, че от страх можеше всеки момент да загуби съзнание.
Това бе нещо като падане не надолу, а от всички страни - падане, което се
сменяше изведнъж с чувството за летене, за разширяване. От ангела до
нея не бе останало нищо. Тя само усещаше, че той се разраства заедно с
нея и океаните от мрак и блясък свистят беззвучно отвънка-навътре не
само в нейното съзнание. Бесен вятър като при планински върхове
фучеше със синя ведрост отвсякъде и Вероника все повече и повече
губеше опора и всякаква представа за време и пространство.
И все пак тя усещаше, че дълбоко нейде в глъбините на съзнанието
й се върти Земята! Постепенно скоростта на разширяване се намали - и
после изведнъж движението навън спря.
- Господи, каква красота! - възкликна отец Сагитиниус. Колко пъти
съм минавал от тук, но само с ъ м з н а е л, че това е Зоната на Вечните
Плодове. Едва-едва съм съзирал светли контури. А сега, когато и ти
дойде...
209
Вероника, която вече виждаше не само напред, а на всички страни -

и същевременно обемаше със съзнанието си цялата сфера - преживя
странно, могъщо чувство. Едновременно съзерцаваше, чуваше, вдъхваше
и усещаше с необикновено опиянение най-външния пласт от земната
атмосфера, където разширяването им беше престанало. И разбра, че
думата "атмосфера" съвсем не значи "сфера от въздух", а "сфера от дух".
Извънредно бавно, почти незабележимо, разширяването започна пак
отново, но така, че душата на италианката преживяваше всички милиарди
и милиарди елементи на всеки следващ надпласт.
Първо тя преживя златистата сфера, съставена от безброй
причудливи сталактити, сталагмити и сталактони от светлина. Във всеки
блестеше една още по-ярка нишка, която към средата се удебеляваше.
Нишките се губеха и концентрираха във фокуса, където се намираше
земята - т.е. дълбоко в самата Вероника. Тя усети, как всяка нишка се
свързва с един човек. Ярките ядра на сталактити, сталагмити или
сталактони вибрираха или трептяха, с различни честоти и изпращаха
златисти импулси навътре и надолу към човечеството. В някои се
забелязваха неописуемо красиви образи на хора, които се усмихват насън.
Но те бяха толкова малко, че Вероника можеше да ги преброи. И само
като си помисли за това, видя едно число. Беше шестцифрено.
Няколкостотин лица пък бяха с отворени очи и всички едновременно
поздравиха с голяма обич новодошлата. Както своите пещерни отражения,
небесните образувания растяха с векове. Мисълта на отец Сагитинус
обясняваше, че красотата е израз на истината и че всеки човек, който
приеме истината, с течение на вековете става красив и прекрасен. В
сталактитите зрееха лицата на хората, които са се посветили на
небесните истини; в сталагмитите сияеха образите на много възвишени
същества, слизащи от други светове, за да добият съвършенство чрез
земните истини. А в сталактоните Вероника не можа да види нито едно
лице. Там течаха постоянно, с бясна скорост нагоре и надолу, безброй
светлини - и образ можеше да се появи в ядрото на сталактона само при
специално съсредоточаване и повикване. За тази сфера, разбра
пришълката, няма никакво значение с какво точно се занимава човекът
или ангелът - векове или хилядолетия. Мерило за това, дали той се е
210
занимавал с истината или не, е оформеността на неговата красота. Най-

странното беше, че никъде Вероника не можа да открие грозно лице. Там,
където със стотици и стотици години даден човек не е имал нищо общо с
истината, неговият прообраз не бе безобразен, както е на земята, а само
замътен и неоформен. Но контурите на неговата бъдеща красота
прозираха през мъглата на земните или небесните илюзии.
- Скъпа сестро, прекрасна светице Вероника Божествена! Благодаря
на Бога от всичкото си сърце и душа за милостта Му да ми даде да видя
зримо чрез теб всичко онова, за което знаех само дълбоко в духа си.
Дойде великият час да видя и с очите си как трудно и бавно расте в
човечеството любовта към истината. Достатъчно е дори само една вечна
истина да постигне човек през един свой живот, за да порасне сталактитът
му в тази сфера с цял милиметър!
- А какви са тези висулки, които се образуват буквално пред очите
ни? Някои дори не мога да проследявам с поглед - падат като светкавици!
- Не зная, пресвята. Казвали са ми, че напоследък отгоре слизат
архангели и още по-висши чинове, които бързат да спасяват
човечеството...
Постепенно светът наоколо коренно се измени. Сега в
пространството заблестяха ослепително милиарди оранжеви звезди, една
от друга съвършено различни. В кехлибарената атмосфера на новия
пласт, съвсем неподвижни, тези звезди излъчваха, при все това, такава
интензивна оранжева светлина, че на моменти Вероника трябваше да
затваря очи и да си почива. Когато привикна, тя различи, че лъчите на
всяка звезда бяха строго различни. Изключено бе някъде у друга звезда
един вид лъчи да се повторят. Нещо повече - в една и съща звезда, макар
и с една неизменна основна форма - всеки отделен лъч се променяше в
безброй неповторими оберформи и оберструктури. Всъщност, Вероника не
знаеше дали е уместно да се наричат "лъчи" тези неизброими нишчици,
които излизат от всяко светило и които са толкова тънки, че едва се
виждат, но при все това рязко се отличават от него и от фона му със
своята яркост и ослепителна острота. Не винаги строго радиално излизат
те от всяка звезда - понякога се завиват спиралообразно, понякога имат
вид на протуберанси, а другаде изплитат блестящи изображения на цели
211
светове. У едни тези нишки-лъчи се отдалечаваха, образувайки сложни

орнаментални структури, у други - сферични таблици със символи, у трети
- архитектурни ансамбли от звуци и ритми. И всички безчислени нишчици
на всяка звезда бяха едновременно и от частици, и от вълни, и от нещо
друго. Всяка вълна, частица и вихър, носейки образа на сърцето, от което
се е родила, отново и отново изглеждаше невероятно различна от всяка
друга. Във великото си различие, всички те плуваха съвършено свободно
една през друга, намирайки своя път винаги и безпогрешно, в пълно
съгласие с целия свят! И наистина, сякаш живи човешки сърца пулсираха
вътре в тези оранжеви звезди, изпълваха цялата сфера със своята
особена хубост и даряваха, като извори, тайните на света, които бяха
открили дълбоко вътре в себе си. Както всички звезди по вселената, и
оранжевите слънца или се разрастваха, или се смаляваха. Разрастващите
се стигаха своя краен предел, а смаляващите се, едно след друго, ставаха
невидими, за да избухнат отново и в нови гами в някоя друга точка на
Битието. Накрая Вероника можа да различи една трета категория слънца,
които се държаха много особено. Растяха едновременно и навътре, и
навън непрестанно. При тях като че ли не действуваше законът за
ограничаването на радиуса, нито пък стигаха до пълно изчезване. Със
своите нишки-лъчи, огънати по най-странни начини - и безкрайно навън, и
бекрайно навътре, - те излизаха видимо от пласта на тази сфера, гмурваха
се дълбоко към центъра, където беше земята с човечеството и излизаха,
далече нагоре, към множествеността на вселената...
- Това са Незнайните Ангели - долови Вероника тихите като зефир
думи на отец Сагитиниус. - Всичко, което създават, не носи тяхното име,
но името на Създателя... Нови души, нови атоми и елементи, нови цветя и
плодове, нови звезди и планети, нови култури - всичко това те творят,
криейки се от възхищението ни...
"... Да, те са безсмъртни и вечни, както и Съвършено Красивите,
които видя малко по-долу. Но и за тях, както за другите, все още има
неща, които не могат. Едните не могат да пожертвуват своето
съвършенство, а другите - своето творчество. Затова те са граждани на
духовната вселена, а не на Божествената - говореше някой друг в душата
на посветената. - Същото е и с най-висшите ангели от този голям свят. Те
212
не могат да се откажат от своята дейност, от доброто, което правят и от

правдата, която раздават, ако Бог ги помоли да изменят на естеството си.
Макар и съвършени в тези области на Духа, те са съвсем неспособни да
се пожертвуват... И това не е тяхна вина. Това е същината им, защото са
част от йерархията на Битието."
Все така бавно, Вероника Божествена и папа Сагитинус I се
разширяваха и навлизаха в нова сфера. Тя представляваше нещо като
многоетажен, пространствен лабиринт, като безкрайна, светла пещера,
където нямаше нищо случайно. Всичко беше изваяно в изящни форми от
непознат, матов материал, светещ отвътре. На места стените
представляваха монументални конструкции от множество заоблени кубове
в най-свободен порядък; другаде имаше цели гори от тръби или дървета,
съединени на групи - на групи, отдолу и отгоре, като съединенията бяха на
най-различни височини. И всичко това - пулсиращо, звучащо и сякаш
изпълнено с мисъл, живо. Отделни планини от кристални или шуплести
композиции се въртяха бавно около собствената си ос, но така, че почти
винаги пролуките между тях създаваха един безкраен пещерен лабиринт.
Вероника за миг си представи какво би било, ако тя бе птица, която лети
между тези прекрасни скулптурни и архитектурни ансамбли - и изведнъж
се видя размножена на хиляди птици, които летяха лудо и щастливо през
зали и пролуки и писъците им отекваха като при скалист морски бряг!
Понякога отделните масиви се отделяха един от друг на по-големи
разстояния и плуваха като абстрактни скулптури-астероиди под гигантски,
дванадесетцветни дъги, а друг път се доближаваха тъй плътно, че птиците
едва намираха пролуки да се освободят. Имаше периоди, когато десетки
птици оставаха затворени в мехури, шупли или други, най-фантастични по
форма, кухини - докато всеобщото хармонично движение не разтвореше
заключените пространства. Вероника имаше чувството, че цялата тази
гигантска сфера, далече-далече около планетата земя, се върти като
странен калейдоскоп в ръцете на някакви вечни закони на равновесието,
мярата и абсолютната красота. Всеки кубически милиметър от този свят
носеше зародиша на нещо възвишено и прекрасно, което трябва да се
посее един ден в душата на земното човечество. И в целия този сферичен
213
пласт, дебел няколко километра, Вероника можа да открие само стотина

отражения на вечни ценности, родени вече на земята.
Тя летеше, обезумяла от щастие и свобода, през този нов свят,
разпиляна на хиляди лястовици, а отец Сагитиниус - на безчислени ята
гълъби. На два или три пъти те се вдигнаха над горната граница на този
удивителен пласт, но веднага се гмурваха отново надолу, защото небето
над тях представляваше плътна, гореща стена от белоснежна лава или
плазма. И наистина, "гмуркаха" е точната дума, тъй като местата, откъдето
те можеха да се върнат, представляваха причудливи езера от кипяща
пяна сред стъклената повърхност на цяла сфера. Белият й гланц
отразяваше всички опити на огъня, който я обгръщаше на височината на
облаци, да проникне със своите мълнии и протуберанси в нея.
- Колко жалко - отекна гласът на хиляди гълъби под сводовете на
лъчезарния пещерен свят.
Но лястовиците нищо не чуха, защото продължаваха да се лутат и
стрелкат, полудели от възторг.
- Това е нашият свят! Това е нашият свят! - викаха те и виковете им
отекваха в храмовете от красота като звън от неделни камбани. - Ние ще
останем тук - завинаги, завинаги, завинаги!
- Няма да останете! - отвърна един познат глас. - Видяхте ли,
синьори, че това не е никаква каталепсия! Моля, подайте още глюкоза!
- Клиниката на Ватикана никога не е твърдяла, че синьората е
изпаднала в каталепсия. Но ние имаме свои методи, господа, и много ви
моля да не се бъркате. Извън територията на Светата Църква...
- Виждам аз резултата на вашите методи!... Нищо не е в състояние
да ви избие от главите тия светопрестолни, целомъдрени глупости.
Хавери, по-високо оръжието - и покажете на отчетата с кого си имат
работа. Омръзна ми да се разправям с упорити калугери и попове!
- Ако очите на Непогрешимия не бяха налегнати от толкова
непробуден сън... Вие ще си платите, синьори! Бандити такива!
- Идете събудете папата, да видим какво ще направи. Хайде де,
шубелии такива!
Вероника Ариени усети как някаква властна сила я повлече
главоломно надолу, а огнените езици на страшната плазмена сфера я
214
подгониха от всички страни. С милиарди гласове техните парещи мълнии

викаха след нея:
- Ще спираш развитието, а? Ще спираш развитието! За какво се
мислиш ти, никаквице! Цял един свят, със стотици хиляди Синове Божии,
очаква само твоето благоволение. Блокирала си пътя ни към земята и
мислиш, че не можем да изпепелим твоята сфера, а?!
Падането изведнъж се забави и Вероника, загубила ума и дума,
видя как бързо потъва през оранжевите звезди. В една от тях тя видя,
само за миг, как се мярна образът на великия Франсуа Леоне, който
замахна с четката си и я докосна право в сърцето. Пронизваща бяла болка
мина като искра през него и тя усети, как то цялото пламна. Гонещите я
мълнии изведнъж изчезнаха. На мястото на звездите се появиха познатите
сталактити, но сега между тях плуваха развълнувано цели планети. Това
са Далечните Светове - прокънтя разтревожено гласът на отец Сагитинус.
- Много близко са дошли изведнъж - такова нещо никога не е било!
- Те са вече на прага ни и търсят контакт - отвърнаха в хор безброй
малки човечета, застанали пред всеки сталактит, сталагмит и сталактон.
Всички те бяха напълно еднакви и Вероника разпозна в тях образа на
Брадатия, който беше разстрелял нейните похитители. Кой знае защо, той
навсякъде бе с бяла престилка и автомат в ръце. А в лицата на всички тъй
дребни пазители на пещерния свят можеше да се разпознае образът на д-
р Фенимър Туинсън.
- Скъпи Фенимър, моля ви се от цялата си душа, спасете ме! - чу
отчаяния си глас Вероника Ариени.
- Никакво спасение! - вдигнаха се дулата на хилядите автомати към
нещастната италианка. - Докато не пропуснеш свободно Космическия Огън
през своята Нормативна Сфера, ти ще бъдеш плячка на бандити и
психопати!
- Нищо не може да стане насила, чуваш ли, Фенимър! Аз трябва да
бъда твърда и неизменна, защото моята най-чиста същност е Моралният
Устой. Няма да го бъде вашето, ако ще и светът ми на прах да стане!
Докато мен ме има, то всеки, който се хвърля срещу стените на моите
канони, сам се обрича на гибел. Недейте нарича "зло" и "неправда"
реалните структури на Битието. Рано или късно всеки бяс ще се срещне с
215
мен. Аз никого не убивам, защото съм порядък, хармония, красота.

Труповете, които виждате под моите стени, са трупове на самоубийци.
- Върви тогава по дяволите! - викнаха всички д-р Туинсъновци и
автоматите от всички страни блъвнаха огън.
- Майчице, Санта Чечилио! - викнаха хиляди лястовици от смъртна
болка и полетяха главоломно надолу с главата. Пространството изведнъж
стана черно като катран и единственият признак на живот бе проклятието
на Брадатия, което кънтеше и откънтяваше като ектения на служба:
- Няма друг закон, освен Законът на Любовта!... Може вселената на
каша да стане, но Законът на Любовта ще пребъдва винаги!...
В гъстата атмосфера на абсолютния мрак Вероника потъваше все
по-бавно и по-бавно.Сякаш не въздух и даже не вода, а някаква лепкава,
тежка маса я обгръщаше от всички страни. Лъснали голи, червени мъже с
рога и опашки, и много косми бавно се приближаваха към нея, смееха се
като обезумели. - Сега ще видиш - викаха диво те, - сега ще видиш какво
ще направим! Щом ти беше малко оня път, сега тука ще видиш!
- Клаудио! - извика Вероника Ломбарди и изведнъж се събуди.
Лицето на младата жена бе изкривено от ужас.
Клаудио Ариени се надвеси над нея и хвана ръцете й. Неговата
вечна съпруга го гледаше с неизразима жажда и покорство.
В същия миг на отсрещната врата се показа представителят на Бога
на земята - непогрешимият вожд на най-праведното Христово войнство -
папа Сагитиниус I. Вероника Ариени го видя. Тя направи внезапно толкова
рязко усилие, че скъса каишите, системата с глюкозата се разхвърча на
всички страни и в следващия миг Клаудио Ариени не видя как се намери
на земята.
- Отче, избави ме от Сатаната! - извика тя с див глас, падна възнак и
отново изгуби съзнание.
- Синьори, по всичко личи, че Христовото чадо трябва да остане на
лечение в Христовата обител - сухо каза папата.
- Има и други лечебни заведения, светейши... - отвърна Брадатият.
Настъпи напрегнато мълчание. Автоматите на полицаите сега бяха
обърнати към всемогъщия отец на Църквата и към отчетата от неговата
охрана, които, обезоръжени, гледаха уплашено.
216
- По всичко личи, че Островът* ще потъне - каза министърът на

културата.
- Не, не е задължително - каза на свой ред Брадатият и се обърна
към папа Сагитиниус I. - Ваше светейшество, държите ли на тази жена!
- Повече от всичко на света! Тя е моята врата към Бога, към Вярата
и към Далечните Светове.
- Тогава танто за танто.
- Какво искате да кажете?
- Заменяме Вероника Ариени срещу публикуване пълния текст на
този манускрипт.
Д-р Фенимър Туинсън подаде на папата един свитък. С пълно
спокойствие и величествена осанка папа Сагитинус I разгъна древния
пергамент. На челото му избиха едри капки пот.
- Тоест, срещу моето папство!... - заключи той мрачно.
- Евангелието да се преведе и набере незабавно, да се пусне по
книжарниците и из всички манастири и килии на Ватикана в срок до 12,00
утре на обяд! - отряза Туинсън, даде команда на хората си и те го
последваха. - Г-н министре, вземете съпругата си на ръце. Папата ще я
получи в момента, когато излезе книгата.
- Господи, Иисусе Христе! - не издържа най-после папата.
- Нали обичате Бога повече от Църквата? - бяха последните думи на
Брадатия.
До вечерта на другия ден цяла Италия, Испания, Ирландия,

Франция и Латинска Америка буквално полудяха. Всички манастири, само
за няколко часа, опустяха - и стотици хиляди монаси и монахини се
срещнаха по средата на пътищата между техните обиталища. Едно
огромно количество граждани, които бяха посветени в тайно монашество
или в прелестите на моногамията, изчезнаха от своите затвори и
побягнаха към горите и парковете, а много благонравни семейства
престанаха да съществуват. Не липсваха и катастрофи по шосетата.
Полицията бе напълно безсилна.
217
Великият Неизвестен, който все още не бе предал напълно

обязаностите си на новия приемник, бе в пълно отчаяние. Той се мяташе в
истерия и вече няколко пъти беше изпадал в епилептичен шок. Скубейки
косите и дрехите си, нещастният дявол викаше с неистови крясъци към
някого за милост, ревеше и се задавяше от ридания - и това
продължаваше вече няколко часа. Когато, най-после, се умори до смърт,
той изпадна в дълбока ипохондрия и басът му прогърмя като оръдие в
пещера:
- Война! Трета световна война!
Тогава един глас каза в сърцето му:
- Стани, сине мой Йехудаиле, и събери отново книгата, която
разкъса!
"Расте! - възкликна в себе си старият дявол - наистина, колко бързо
расте! Още няколко месеца - и змията ще захапе опашката си! Старче, не
очаквах от тебе такава милост!..."
Великият Неизвестен се изправи - и за пръв път от осем хиляди
години насам започна да произнася молитва. Стените на зданието над
него рухнаха бавно и тържествено, в пълна тишина и с гръмотевичен
грохот. Във въздуха, още дълго време след като всички прашинки от
срутването се бяха утаили, витаеха като живи, странно сияещи, стотиците
късове хартийки от една книга и тихо се подреждаха в страници, а
страниците - в книга. След това книгата полетя над руините, мина по
няколко улици край главите на смаяните римляни, завивайки през
крайните квартали към едно поле. Дълго време децата тичаха подир нея и
подскачаха да я хванат, без да обръщат внимание на виковете на
уплашените бабички, но най-после уморили се я изгубиха от очите си.
Книгата кацна в средата на порутена синагога от древността, потънала в
размисъл и коприва. Никой, който би попаднал случайно край усамотеното
място, не би могъл да каже къде точно се намира то: край Вечния Град или
в древна Юдея.
Бавно книгата се разтвори и започна сама да се чете. Прошумя
една страница. Страница първа.
218
16.ХІ.131(1995)г., 23,20ч., г. Бургас
ОТНОСНО РОМАНА "ПРОФЕСИИ

ЗА РЕЗИДЕНТИ" ОТ 1974 ГОД.
- С молба за съвет на Елма относно т.нар. "роман" "Професии за

резиденти", който дойдé само за 3-4 денонощия през 1974 год. и там, още
тогава, са спуснати много идеи, които после се развиват в осиянията.
Наистина ли да го отпечатаме? Фатални ли са отрицателните работи в него?
Наистина ли може да се продава? Добра ли е идеята за ААА (Анонимен Автор -
или артефакт - на "Асуин") или да фигурира авторски псевдоним? Може ли да
има "версавтори" на продължението му и на самия базов текст!
- Накарай Óмна да го редактира - само тя има право. Тя ще го

направи не само идеен, но и художествен шедьовър.
Омна обаче не трябва да променя основните неща. Тук-там да
пипне стила и езика.
Него го продиктуваха 58 писатели от 9 страни. Понеже е
така, не е лесно да се поднесе в съвършен вид.
Относно "версавторите": печелите приятели, но не и особено
качество. Никой не може да събере на едно място 58 писатели.
Побързайте!
БЕЛЕЖКИ ЗА КНИГАТА
В предишната версия на този роман, накрая в него бе включено

цялото "Евангелие от Мария Магдалина", продиктувано от Елма в два
варианта – през 1974 и 1986 г. Едва по-късно попаднахме на текст от
Елма, който не препоръчва то да се добавя тук и затова го махнахме.
219
"Евангелие на Мария Магдалина не включвайте към

романа, но споменете, че то съществува, за да се насочат
читателите с монада към осиянията. То наистина има още
глави, но засега няма да ги дам. Магдалена стана Магдалина
(както Аврам – Авраам; и Исус – Иисус), когато зачна от
Йоана, в присъствието на Христа. Мария Кротката също
зачена от друг апостол и роди три деца, пак с духовното
семе на Иисуса. Повече обаче не бива да се откриват тези
тайни писмено, понеже дори и устно за тях е забранено да се
говори в Школата. Те могат само да смутят невръстните
оглашени и вярващи, които си четат Словото, а зачеват от
който им падне.
Ом, Омнóм, омнолóм!
Майката е свята и чиста, нали? Тогава и бащата е

такъв. А майка и баща са всички, които не се
съпротивляват на Любовта. Останалото е определено
за забвение."
(30.ХІІ.131(1995)г., Истинското целомъдрие - маш.стр.4-5)
Предвидено е да има още 2 тома, които може да бъдат написани,

само когато бъде отпечатан първият.
Във втория том се срещат представителите на втората шесторка
зодиакални знаци - водните и земните. Завръзка, интрига, кулминация,
развръзка - всичко е подчинено на тригоните, секстилите и опозициите
между тях, разиграни психологически и литературно. Това са испанката-
тантристка в Париж, която минава за суперпроститутка, но става
моногамна, когато се появява "Сандокан" от Изтока - мултимилиардер и
220
учен-ботаник, голям специалист в областта на храненето, ювенологията и

геронтологията. Кръстосват съдбите си и един вечен затворник (кавказец
или индус), създател на световна тайна полиция в защита на майките и
децата, с резидентката от противоположната вселена - най-красивата
египтянка на света, подобна на Нефертити; и един поет от Швеция, бивш
битник или хипар и наркоман, с една еврейка - въртяща зашеметяващ
бизнес и виртуозка на един нов музикален инструмент.
В третия том 12-те резидента на вселени се сливат в един
Космически Човек, който става гражданин на Вселената и помагач на
Космоса, Природата и човечествата във върховия миг на Мутацията на
Вселената, в която андроидите изгарят, а хората с Искра Божия стават
безсмъртни...
Първата част на "Професии за резиденти" на ААА-1 изплува и в
България. Странна е съдбата на този роман, ако въобще е роман - може
сериозно да се оспорва и жанрът, и произходът, и композицията му. И,
въпреки всички въпросителни, някои хора тук, в Русия и на Запад
изглеждат изумени не само от философията и сюжета му, когато го четат
или им го разказват, но и от внезапните промени в живота им, настъпващи
с докосването до него и до текстове, свързани със същия автор. Разбира
се, тук няма да засягаме тази страна на легендата, носеща се около това
явление, защото подобна "реклама" би заприличала на евтините трикове
напоследък у нас, привличащи наивници. По-приемливо за интелигента и
свръхинтелигента е подсъзнателното въздействие на ААА или неговата
теза за необятната сила на една лична любов между две сродни души на
земята, която е в състояние да произведе мутация на цяла галактика, на
целия космос! Това наистина не е ново. Известно ни е по принцип от
школите на субективния идеализъм, на магизма от най-древни времена
до днес. И от съвременната научна фантастика: да си припомним разказа
на украинеца Морочко за героя му Ерзя /"Името ми знаете"/, който спасява
галактиката ни от ентропийна смърт, поемайки удара върху себе си. Още
преди 30 години и повече субективните идеалисти във физиката се
изказваха публично, че като погледнем слънцето, то вече не е същото,
защото психични вълни и частици са излезли от очите ни и са променили с
нещо същността му. Но в ААА не става дума за нищожни промени: тук
221
само един миг на разпознаване, любовен взрив и сливане със сродна

душа решава съдбата на вселени! Драмата на Хайнрих Ендерберг /Федя
Людмилин, Клаудио Ариени, Аарон Безпогрешни, Ауриел и пр. - да не
изреждаме тук резидентските му имена към всяко земно и космично
разузнаване, на които служи, играейки си с всички за собствено
удоволствие/ - е драма на дявол, човек, ангел и бог едновременно, поради
неспособността на друг космически резидент - представител на
собствената си вселена - да се откликне незабавно и до последния си
атом на зова на любовта, на космическата необходимост. Това е Вероника
Ломбарди, дъщеря на италиански професор, който е разсекретил
оригиналите на Свещеното Писание в тайниците на Ватикана и се готвел
да ги издаде, а това щяло да продуцира незабавно ядрен взрив от единна
психическа енергия у милионите читатели - и Черната Дупка на
галактиката нямало да получи последната порция раздвоена психическа
енергия, доставяна от работата на нейните агенти в инферналната ни
религия, култура и цивилизация от 8000 години насам - и нямало да може
да глътне всеки момент и нашето слънце... Усещате ли дъха на фантасти
като Френсис Карсак: помните ли как ония метални крокодили се
построяваха един върху друг, на стълбове-на стълбове, с глави, насочени
към слънцето, когато успеят да направят десант на планета като Плутон?
Така те изпиват всяка звезда и небето постепенно потъмнява, ентропията
на космическия вампиризъм побеждава, понеже всички човечества били
със синя кръв и не можели да се съпротивляват, но се намерил един
уникален землянин с червена кръв, за който полето на интервентите не
било смъртоносно... Тогава целият всемир заложил само на малката ни
планетка! "Мая за абсурд" - както я определя един от текстовете, протекли
чрез автора на "Професии за резиденти".
И какво точно е това: неоренесанс, неоромантизъм, магически
реализъм, диаболизъм, окултно-мистична фантастика? Или
фантасмагории на графоман като "Белия Лъв" в нашата психиатрия?...
Трудно е да се каже.
От най-древните митове и легенди за грехопадението, през
"Просперо" на Шекспир и "Каменния гост" на Пушкин, през
превъплъщенията на Фауст, Вагнер и Мефистофел, та чак до Уайлд,
222
Гогол, Достоевски, "Майсторът и Маргарита", Томас Ман, Хесе, Ричард

Бах или нашумялата напоследък и у нас "Операция Троянски кон" на
Бенитес, тази вечна тема неудържимо избликва през вековете или изригва
като вулкан, за да тревожи света с непримиримостта на човешкия дух!
Заглавието е подвеждащо за всички ония, които биха искали да си
попълнят бибилиотеката с последното "криминале", трилър или екшън.
Нищо общо с тривиалния, кървав натурализъм и картонената конфекция
от плоски фигури на сексбомби и супермени. Идеята за свръхчовека лъха
силно от всеки образ в това "нещо", което само условно наричаме "роман".
Той и композиционно е само резюме, суров материал. Но героите му
съвсем не са Нитчевите свръхчовеци, а такива, които, изглежда, са нещо
по-различно от моделите на Шпенглер /"Залезът на Запада"/. И - в един
драматичен момент на инвазия на Запада в най-пошлия му вид у нас - те
доказват фактическия залез на Запада и ни напомнят за една концепция в
духа на Достоевски: човекът е свръхценен единствено във великата
полифония от истини; Дяволът вече не е лош, той е спечелен на страната
на Доброто и сега със сизифовски усилия изправя собствените си грехове
и погрешки, макар и често с класическия си реквизит и арсенал. Защото
знае, че скоро тази вселена ще избухне. Още по-дълбока версия
откриваме в текстовете, наречени "холизации" в България: Дяволът е
божествен и е брат на Христос, но играе съзнателно ролята на лошия
герой в една всемирна драма, за да провери кой се поддава на
внушенията му.
Очевидна е астрологическата канава на сюжета и композицията;
авторът преднамерено издава пристрастието си в самите фамилии на 6-
те героя от първия том полунемецът Хайнрих, т.е. Ариени - Aries ("Овен"),
в единство и борба с една класическа "Libra" - Вероника Ломбарди;
Франсуа Леоне ("Leo") - в диалектическа опозиция с рускинята-монахиня
Аминия (Русия е под "Водолей"); американецът Туинсън (Twins -
"Близнаци"; самата Америка е под тази зодия) - като достоен опонент и
допълващ образ на папа Сагитиниус I (Сагитариус - "Стрелец"), герой от
английски произход (Англия тук минава за Юпитерианска страна, под
знака на Кентавъра или Стрелеца). Не е необходимо критикът и
сведущият читател да е непременно свръхинтелигент, за да съзре
223
умелото заплитане и разплитане на интригата, строенето на кулминацията

и развръзката по опозиции, тригони и секстили - изключително интересен
композиционен и психологически подход, с ключовете на астрологията.
От сведенията, които имаме, авторът е изригнал този феномен само
за 3 или 4 денонощия и не е имал възможност да го редактира. Бидейки ту
по върховете, ту зад волана, на релси или зад решетките, "отвсякъде
гонен, навсякъде приет", както бихме казали ние, българите, той е
извършил едно чудо, като ни е оставил този продукт: идея за сага,
пресована в микророман, който не може да се нарече и роман:
литературоведите и стилистите тук могат още да мълчат, но други - в
момента в Русия, Англия и Америка - разпространяват този роман, по един
или друг начин, чак до върховете на тайните служби.
И наистина, следите на ръкописа се губят в САЩ още от края на 70-
те години. На един от спасените преписи се чете "1978", но е известно, че
още през 1975 г., в един социалистически писателски съюз той е бил четен
и обсъждан от членове на международния му отдел. Крупни специалисти
по златото и скъпоценните камъни в Ню-Йорк (разбирай - "разведчици") го
държат като хит в библиотеките си; за романа на ААА, като за "особен
феномен е докладвано и на едно най-висше духовно лице с мисия на
Запад, което е замесено и в "голямата игра"... Романът посещава и Англия
и става достояние на ръководни органи в тайната и явната британска и не
само британска полиция. Интересно, все опира до полицията,
разузнаването и религиозните среди - странна комбинация... А у нас, в
родината му, на 3 пъти изземват "Професии за резиденти" от частни
домове и арестуват притежателите му...
Нима не е подобна неясната съдба на знаменитите записи от
Кумранските пещери? Ватиканът или други заинтересовани, набързо ги
"смотаха" и изфабрикуваха версия за отмъкването им от "разбойници" и от
"мафиоти", само и само Библията и Евангелието, не дай си Боже, да
излязат в оригинал. Стигна се до крупни математически фалшификации,
за да "докажат" "автентичността" на тези жестоко преработени писания.
Езотеричните, еретичните свещени текстове, от древността до днес
нямат чет, но малкото от тях, видели бял свят или предавани от ухо на
ухо; възстановявани, ако потрябва, чрез озарение свише, са качвали
224
авторите и читателите им неотменно по кладите, предизвиквали са

дъждове от куршуми, давали са паспорт за Космическо Гражданство!
За всеки истински българин, закърмен с песните на Орфея и бунта
на княз Бениамин - великия еретик и Учител, създал богомилството (Боян
Мага), а оттам и цялата европейска култура - книгата на ААА ще бъде
една нова тема за размисъл, идея-канава за развитието на още един
безкраен роман от желаещите читатели.
Трудно е да се гадае дали авторът на "ААА" въобще ще е в
състояние да напише останалите части (или томове) на странното си
произведение. Говори се, че той и досега се крие, не желае да се говори
за личността му и взема всякога всякакви мерки да остава неизвестен.
Колцина са успели, по същия начин, да се свържат лично с легендарния
Карлос Кастанеда? Нека се похвалят!
Когато не кариерата и тщеславието (или нагонът за "бестселър") са
двигатели на посветени, ползващи псевдоними или подставени лица,
човечеството започва да говори за продукти на космически бунтари и
пришълци. Други ги определят като напълно побъркани, писанията или
диктуванията им - за "мистификации", а публикуващите ги - за още по-
"откачени". С една дума - "лубочная"/рус./, долнопробна, самодейна
литература...
Това е и българска специалност, между впрочем. Ганьо Балкански,в
ролята на цензор, вечно компетентен и инквизитор, все още счита великия
Петър Берон, с неговата "Панепистема" и "Славянска философия" и
всичките му дебели томове на 4-5 езика за "карикатура на гения"; "Веда
Словена" - за "изчерпан въпрос", а Петър Дънов - за тъмен субект,
интересът към когото трябва - дори и в ерата на "пост-тоталитарната
демокрация" - да лишава майки от децата им по юридическа процедура!
Не се чудете тогава защо издателите на настоящата книга
съзнателно не дават повече сведения за "автора" на "Професии за
резиденти". Последният има и други "произведения", които, според
сведенията ни, наброяват десетки томове, но обиколките му из Унгария,
Русия, Турция, Швейцария, Италия, Латвия, Германия и пр. досега не
допринасят за неговото саморазкритие. Притежателите на екземпляр от
тази му книга в Ню-Йорк наскоро са направили видеоинтервю с него и са
225
представили филма и една друга негова книга (той твърдял, че бил само
"проводник") пред ръководство на крупен стратегически отдел на НАСА.
Специалистите станали инстинктивно на крака, движени от най-различни
чувства. Шефът на отдела възкликнал: "Такова нещо няма досега в света,
това надминава всичките ни очаквания! Не подозирахме, че от такава
малка страна..." А наскоро той бе видео-интервюиран и от известния ни
сънародник Владимир Терзийски - крупен експерт в Америка по НЛО и
извънземни цивилизации.
На читателите можем да кажем, че имаме, все пак, някакъв канал за
връзка с автора на "Професии за резиденти" и че той не възразява
продължението на романа (или идеята за сага, както го нарича сам той) да
стане обект на свободна игра на ентусиасти-писатели, драматурзи и даже
киносценаристи - професионалисти и любители. Ако той би оживял до
печатна публикация на настоящия текст, би описал още 6 героя -
представители на "водните" и "земните" зодиакални знаци - и би ги
срещнал с първите 6 ("огнените" и "въздушните"), според всички правила
на социално-психологическата и литературната аспектология (наука за
ъгловите взаимоотношения на обекти в пространството).
Накрая той би обединил, под формата на окултна или мистична
фантастика, всичките си 12 героя в една свръхкосмическа личност, нещо
като Велик Посветен или Учител. По света съществуват романи и разкази
и в този дух. В случая обаче не се касае непременно за романистика и
фантасмагории, понеже останалите продукти, дошли чрез същия автор
(който категорично възразява срещу тази му квалификация, считайки себе
си само за нещо като медиум, подобно на Блаватска, Крижановска, Ричард
Бах или Конкордия Антарова) съдържат маса сведения и прогнози, които,
както по всичко личи, се осъществяват.
Бързаме да поднесем на българския читател тази книга преди
другите издателства, с надеждата, че тя ще подготви съзнанието ни за
следващите книги от същия автор, които са под печат в САЩ, Русия,
Латвия и другаде.
Съобщиха ни, не "авторът" не е съгласен романът му да бъде
отпечатан и разпространяван по правилата на пазарната икономика и
инфлацията. Евентуално продаване той счита за значителен компромис и
226
настоява интересуващите се от другите му книги да бъдат снабдявани

отсега нататък само даром или по системата на личните ръкописни копия.
При това, далече не всеки ще може да получи тези текстове: трябва да се
изпълнят и други условия и кандидатите да са преминали през пълен
цикъл от "дистанционни наблюдения"... Това било необходимо, за да се
направи селекция на хората, които щели да напуснат тази планета преди
Голямото Подпалване.
Въпреки това, истинският Автор и съавторите на "Професии за
резиденти", които се оказват 58 на брой, са съгласни книгата да излезе и
по конвенционалния начин.
25.11.1995 г.
227
Февруари 116(1980)г.
София-Изгрев
НОХИР И ЕЛИКА
(Сън за един странен младеж и неговата любима, живеещи в една планина)
Живял Нохир, пазeл рода на езичници, помагал на реки, гори и

животни, показал, че може да се живее и обича свободно, свирел на
своята свирка и често изчезвал, гледайки към звездите.
Имал някакви два белега на петите.
Обичало го едно чудно хубаво и чисто момиче, което идвало и го
гледало отдалече.
Един ден панът-ловец го взел за сърна и стрелял по него, но
стрелата все минавала през сърната, като през въздух и светлина..
Панът не обичал Нохир, защото желаел Елика.
Най-после Елика и Нохир се срещнали и си поговорили. Нохир ú
обяснил, че за да живее селото, той трябва да си отиде.
Дялкал си той нова свирка и обяснявал това на Елика. И докато
говорел, белезите на петите му бавно изчезвали. Елика безгласно
228
плачела, а той ставал все по-прозрачен и от светлина, докато се

разтворил във въздуха. Първо станал на нишка към Горната Звезда.
Нишката подпалила реката да свети сребърно, а въздуха и нещата -
златисто. После изчезнала.
И оттогава това място на планината и тия няколко села светят. И все
се чува песента на момичето - една тъжна песен в четири части.
Чак след безмълвния филм (част І), следва втора част, само с музика,
и трета част - с нови решения и детайли и само с нейната песен; и накрая
четвърта част - с хор.
2.III.134(1998) г.
хижа "Седемте рилски езера"
ПРИКАЗКА ЗА МАРИОР И КВИЛЕНА

229
В този сборник с лично творчество се включват и някои от

осиянията на Елма, диктувани чрез същия човек.
17, 48 ч.
След вчерашния разговор, записан на лента, очакваме отговори
на Елма по обсъжданите въпроси. Дали Той сега е склонен да говори на
тези теми - или има и вариант да се изпълни желанието на един
приятел, който наскоро помоли да искаме нови приказки от Елма,
защото отдавна не са идвали? Преди малко той каза, че за Този, Който
ни говори, сигурно не е никакъв проблем да отговори на каквито и да е
въпроси и под формата на приказка.
17,52 ч.
- Никой не би се отказал да слуша приказки, докато
повечето хора се страхуват от учения и поучения. Ето защо
и на Най-Опитният в Битието, Който говори на всички езици
и познава всички философии, религии и прочие, Му е най-
приятно да разказва приказки.
Охан се славеше по всичкия свят с приказната си

природа и нескончаемите песни, с радостните танци на
обитателите си. Охан владее и досега много светове на най-
различни места, а паспортът за там е само един: да си млад
и хубав, да пееш сладко и да си безгрижен.
Навършил 16 години (по вашите земни представи),
Мариор бе най-изкусен в пеенето на 8 гласа едновременно и
събираше огромни тълпи от цял свят, когато се
оповестяваше, че има намерение да пее. Той сам пееше
почти постоянно, но се криеше, понеже се чувстваше много
добре без хора наоколо. Мариор знаеше, че в един далечен
230
свят се е родило момиче, което също пее на 8 гласа, но още

не знаеше как да я открие и да отиде при нея.
Когато Мариор или Квилена пееха, техните песни се
настигаха в пространството, оплитаха се бурно една около
друга и създаваха особени тунели, коридори, в които можеше
да се пътува от нейния свят до неговия и обратно. Ето
защо, те не преставаха да пеят, защото съзнаваха, че
въпреки вече отдавна пътуващите по техния коридор,
тунелът още не е окончателно готов и може да се разпадне,
ако някой от тях престане да пее. Те знаеха със сърцето си,
че още не могат да се срещнат лично, преди да са изплели
целия тунел. Затова пък постоянно се сънуваха и приличаха
на отнесени, тъй като това ставаше и когато не спят.
Всеки от осемте им гласа се съчетаваше със съответния
глас на другия - и така те спонтанно пееха, едновременно на
16 гласа, най-дивната песен на Любовта и чистотата, която
някога беше чувало тяхното човечество!∗
Щастието им беше голямо, но и тъгата не ги
напускаше, тъй като оплетените им в любовно единение
души плачеха и за физическа среща. Имаше един начин те да
се срещнат много по-рано, но за това бе нужно взаимно
желание. Колкото и да е странно, нишката на взаимното

желание още не светеше със своя прекрасен, ярък ален цвят,
през центъра на тунела. Тя бе още нежно розова, тъй като
∗
При мисълта за корекция и поставяне на "тяхното човечество" в множествено
число, понеже Мариор и Квилена са от различни човечества на голямо
разстояние, бе изяснено, че те са всъщност от едно човечество в друго
измерение – б.л.
231
между тях съществуваше взаимна обич, но не и взаимно
желание...
*
Някои странни същества се опияняват от хипнозата на
момента и от обстановката, в която се намират, считат
нещата за дадени и неизменими, и тяхната инертност ги
кара да се чувстват доволни от самотата си или от
съществата, с които общуват; или от познанията и
творчеството, които са им достъпни. Те си мислят, че
приближаването към сродна душа е работа на Бога и
Провидението, че абсолютно никак не е необходимо човек сам
да прави усилия за това, подпалвайки ярко и силно желание за
незабавна среща.
Не укорявайте тези нежни или още груби душевно
създания, тъй като тялото на желанието в тях още не е
пробудено от ударите на мъката и страданието на копнежа.
Съ-желанието е мигновен ток между две или повече
същества с пробудена жилка от Бога, и то се отличава по
това, че се превръща в едновременно и незабавно
действие за реализация на копнежа.
Много деца в Битието са заченати без следа от
съжелание у родителите им, но по причина на възникнала
взаимна симпатия или по някакви съображения. Така и
нашите приятели се обичаха нежно и всеотдайно, преди още
да се познават физически. Пеейки, те правеха щастливи
милиони свои събратя и сестри, но желанието за близък
контакт още не бе узряло с еднаква сила и у двамата. При
такива случаи, често нещата вземат нещастен обрат и
232
силите на мрака пращат свои представители, за да

разрушат и останалото, понеже в Битието няма закон за
половинчати и отложени действия.
Сега оставям на вас и на всички други, които пожелаят,
да доразвият приказката за тези двама певци, като си
представят какво е станало поради дългата липса на
съжелание. Тези, които искат, могат да се опитат да
спасят героите от приказката, след като те бъдат
подложени на сериозни изпитания.
Така че, всъщност, истинската драма на приказката
още не е започнала. На същество, което дълго време не
желае да познае света на съжеланието, му се налага да
мине през четири изпита:
Първо, да може да дарява любовта като стремеж
по милост; а ако не може да направи това, Кармата да го
остави на самотек да търси изход от положението си.
Второ, да може да отдава любовта като
чувство с благост - без нито едно изключение.
Трето, обичта му да може да възбуди у някого
любовта като сила в такава степен, че този човек, това
същество, да може да повдигне планини от инерция и
невъзможности, за да се усъвършенства - да стане достойно
да отговори на тази обич със същата сила и да служи на
обичното същество тъй предано и всеотдайно, че да му
помага във всичко по-добре от всички останали.
Най-накрая, любовта като принцип трябва да
възбуди истинската любов в съществото, което
233
изпитват - т.е. Любовта към всички, - без това да

нарушава постигнатото в другите три области.
Може би някои от вас очакваха сдъвкана приказка -
приказка докрай, с всичките перушинки и възклицателни, но
Аз сега давам началото на една приказка, която да се
опитате да доразвиете сами. Приказките на Елма никога не
са измислени - те се опират на реални случки и имена в
Космоса. Те обаче имат силата да измислят техните по-
нататъшни съдби чрез красиво подсказване, без да се
вмесват в свободата на волята.
Ако успеете с тези ваши варианти, като си дадете
пълна свобода на фантазията и въображението,
Божественото у вас би могло да помогне не само на тази
двойка сродни души, но и на всички останали, които имат
същия проблем. Тогава, може би, някой ще достигне и до
отговора на въпроса, дали дадена любов винаги е сам Бог или
не е; и, ако е, - в каква степен и при какви условия е именно
Бог.
Имам право на малко подсказване. Не мислете, че ако
съберете нашите герои от сегашната приказка в един
дворец и ги ожените, това ще реши положението... И такива
случаи има, но техният изход е съвсем друг. Един от
двамата в тази драма - няма да кажа кой точно - все още
упорито се съпротивлява на Бога дълбоко вътре в себе си,
въпреки че инак е много вярващ и набожен. Той все още е
изпълнен със себе си и затова иска или всичко, или нищо.
Който иска всичко или нищо, не е човек на високия идеал.
Тази вътрешна упоритост и гордост, себелюбие, унищожава
алената краска на самоинициативата и надеждата за
234
избухване на съ-желание. Непознаването на закона за

неунищожимостта на желанието обаче става причина,
такива слепи сърца да се отдадат фанатично на някоя вяра,
наука, изкуство или дейност; или да почнат да си попийват,
за да "разкарат" гласа на съвестта, който иска да си
признаеш истината пред себе си. След като я признаеш пред
себе си, ти трябва да я признаеш и пред онзи, с когото си
излязъл заедно от Бога, а не да се криеш в миша дупка от
него и от самия себе си; или да чакаш, някак си, събитията, с
течение на времето, да съкратят разстоянието между вас.
Гордите и страхливи принцеси и принцове, особено ако
имат и външна привлекателност, се ограждат с кукли –
кукли-четки и бои, кукли-книги, кукли-приятели и обожатели,
с които се опитват да се спасяват от постоянния ропот на
съвестта, от изгарящата жажда за свобода и любов. Те
манипулират тези кукли, само и само да запълнят времето
си и да мислят, че се спасяват или "спасяват" някого. Но
всъщност това не са кукли, а живи хора и ангели, които, по
своему, са влюбени в тях и служат на идеала си, за да го
спечелят.
Не се опитвайте да спасите двамата герои и с
посвещаването им на Словото и Делото, с цел да се
подготвели за Живота. Мнозина се спасяват точно по
този начин, но не и двамата, за които ви разказвам в тази
приказка. Просто, моментът е узрял да се срещнат. Какво
ще произлезе след това е неизвестно, но този опит се
налага, тъй като Вселената не може да търпи повече
разногласие и липса на съ-желание у съществата, които
строят коридори между човечества.
235
Любовта Като Принцип ще помогне последна, ако

всичките ви опити останат безуспешни. Все пак, вие се
опитайте да пробудите Спящата Царкиня, въпреки че тя или
той изглеждат много умни и дейни в очите на другите.
Много високи огради от тръни трябва да преодолеете,
за да развиете правилно приказката. Спомнете си всички
приказки на тази тема и помислете какво са искали да кажат
Учителите на човечеството, както и певците, които са ги
съчинили. Ако не - сами съчинете съвършено неочакван край
на приказката, какъвто не е имало никога и никъде. И знайте,
че пробуждането на спящи сърца и души не може да стане с
никакви остени и иглички, с никакви вълшебни парфюми, дори
и най-нежните.
Това е новото домашно за ония, които искат да
напишат или да разкажат края на приказката.
По другите въпроси - друг път.
18,10 ч.
7.11.2008 г., 07:58:13

Изминали са повече от десет години, откакто е дошло това
осияние. То не е отишло до хората, а и да го е прочел някой от
приятелите, то е било в некоригиран вид по вина на един човек, който
започва да проверява из основи тези текстове цели 36 години, след
като е дошъл първият. Илюзията за отклик и правене на добро на
дребно, илюзията за личен живот, илюзията за чувство за дълг,
илюзиите за други приоритети, таланти, интереси и развявания в
живота извън Словото стават причина за замразяването на живи
подаръци от Бога, които си стоят заровени.
Именно по тези причини и по други, Приказката за Мариор и
Квилена няма варианти досега. Нека поне днес, макар и с такова
закъснение, желаещите се опитат да дадат такива варианти. Нека си
236
представим, че това е една от темите, които Учителят дава в

Младежкия Клас.
Ето една от домашните работи, която се ражда едва сега,

поради едно късно пробудено чувство за съвест:
ПРОДЪЛЖЕНИЕ №1
НА ПРИКАЗКАТА ЗА МАРИОР И КВИЛЕНА
7.11.2008 г. 8:15:36
- Господи, защо ми причиняваш това?! С какво заслужих

този смъртоносен нож в гърба след толкова много години чист и
свят живот? Нима не дадох всичко от себе си за Тебе, за Твоето
Слово и Дело, за Твоята музика и за развиването на братския
живот? Защо ми отне най-близкия човек? Ето, аз умирам – не
искам повече да живея. Без него всичко пропада и аз почвам да
не вярвам дори на Тебе!
Думите на Квилена се бият спирално по целия коридор
между нея и Мариор. Космическите зрители виждат как те
избиват милиони същества, които са се зародили като
ембриони по вътрешната му повърхност. Квилена не подозира,
че мисълта за себе си е жесток кюртаж, углавно престъпление,
което всички ние извършваме ежедневно и ежечасно, когато се
чувстваме нещастни. Мъката ни, егоистичната ни скръб и жал
за самите себе си, дори и подплатена със свещени цитати, се
върти спирално като смерч от остри ножове и посича не само
ембрионите, но и живородените деца на една любов, на едно
сродство между душите.
В такива съдбоносни минути на космически геноцид се
поставя въпроса за самите нас: дали сме родени от Незнайното
237
– или сме същества-имитанти, ерзац на някой друг творец,

който лепи от глина подражания на творенията с душа. Той ги
изпипва външно дори по-перфектни от създанията на
Незнайния, ала малцина виждат и усещат, че това не са живи
същества. Това, те че се движат, говорят, организират, свирят,
пеят, впечатляват, разсъждават умно и разумно и стават
"фактори" в някое общество, съвсем не означава, че са живи.
Живото и безсмъртното в света се отличава по това, че не се
отличава. То се храни от липсата на мисъл и жал за себе си, от
абсолютното и тотално самораздаване на всички страни, като
лъчите на слънцето и плодното дърво, без да се интересува
някой ползва ли се от това, има ли някой "специален". То няма
нужда от едно-единствено същество в своята аура, освен за
определени мигове и кратки периоди, когато Вселената влиза в
него за Свещено Зачатие.
Подобията на хора и ангели, подобията на богове не
зачитат нито избухването на всички страни, нито специалните
мигове на Живота, когато той се създава. Имитантите се
разпознават по това, че не могат да живеят радиално във
всички посоки; а когато Вселената си опита да влезе в тях и да
създаде нов живот като един-единствен лъч, се съпротивляват.
Те искат този лъч да е в самота или към строго определено
същество и по строго определен начин, въобразени от самите
тях. Това нещо те кръщават "чистота и святост".
Мариор, усещайки как умират милиони, изведнъж разбира,
че Квилена не е родена от Незнайния. Тя "знае" точно какво е
любов, какво е брак, какво е чистота, святост, вярност и
целомъдрие. Сам Незнайният никога не е знаел какво
представляват тези неща, не иска да знае и никога няма да
238
узнае. Колкото и да ги изяснява през вечността, Той никога не

им е прикачвал еднозначност, никога не е казвал, че са еднакви
за всички същества. Никога, в нито един миг от историята на
Битието, не е имало и никога няма да има нито едно същество,
родено от Него, което да реагира на различието с накърнено
честолюбие, с остра дума, с остра реакция, остър или изцъклен
поглед; с мъка и остра обида и черно самосъжаление. Мариор
изведнъж осъзнава, че тези симптоми на имитантите - до един -
- са присъщи и на Квилена. "Горката! Дано да е само заразена,
а не без душа! – проплаква вътрешно той.
Странен ден... Като на длан, само за един миг Мариор
вижда дълбоките причини за вихъра от смърт по кръглия и
дълъг коридор през пространствата, създаден от него и
любимата му. Вижда мига, когато той е поискал да прокара през
центъра му прекрасна червена струя от огън и светлина; вижда
и спонтанната съпротива на Квилена откъм нейната звезда,
където тя живее: усилията й да запълни коридора с нежно
розово сияние, недопускащо и следа от червена магма.
Преди да си обясни защо става така, Мариор осъзнава, че
съществата, създадени от Знаещото и Знайното, а не от
Незнайното, до едно приличат на всички военни началници в
космоса. Те се грижат за космичната сигурност, локалната
сигурност, домашната сигурност, сигурността на собственото
сърце и удобство. Те съчиняват и изискват клетви, а хванатите
в тях не подозират, че думата "клетва" е сродна с "клетка" и
"клетият". Хванатите не разбират, че влизат в затвор или
казарма, където има ограда с високо напрежение. Цял живот не
проумяват, че има контролно-пропусквателен пункт, от който се
излиза само с разрешителен билет или с краката напред. В този
239
ад се борави с понятия като "дълг", "вярност", "преданост",

"предателство", "измяна", "дезертьорство". Ако избягаш, ставаш
"невъзвръщенец" - и отровните мисли и чадъри на предишния
господар ще те преследват докрай, като "виновен" и "изменник".
За казарменото съзнание всеки, който не отговаря на
представите на ефрейтора или генерала, е "лош" и "враг" –
психически обект, за който се мисли с обвинение и омраза; в
най-добрия случай, липсата му предизвиква кислороден глад.
Съществата без душа - милитаристите, следователите и
полицаите на духа – мислят изключително в черно-бяло, като
различните и избягалите са неизменно на "черната страна".
Изразът "Никога няма да му простя" е непременен белег за
същество, което не е родено от Незнайния. То знае с
абсолютна сигурност, че именно то е право, а неизпълнилият
"закона" и "дълга" си – грешен. В световете на смъртните,
такива трябва да бъдат "наказани"; а при тези, за които се
поставя с основание въпросът дали имат безсмъртна душа,
космосът наблюдава дали те наказват "виновния" с лоши мисли
и определения. Ако не казват и не мислят това с пълна яснота,
симптомът е поне огорчението им. Жертвите им обаче не
подозират, че всичко това се е развило по модела на всички
гробища в света – липсата на индивидуален жизнен радиус и
обмяна с повече аури, плътното съжителство в една и съща
аура, преминаването в друга аура без никакъв отдих и лечение.
Воденият за носа се озовава в капан неизменно, без за знае и
какво значи "Троен Ритъм". На най-близкия можем да отдаваме
максимум една трета от свободното си време - и да се пазим
като от огън от безпокойството и мисълта му в останалото
време. Ако тя ни преследва, значи той не ни е "най-близкият".
240
Сродната ни душа е щастлива от залъка или трохата и не се

тревожи дали ни "владее", къде сме и какво правим в
останалото време.
Припомняйки си тестовата система на Незнайния, Мариор
се подготвя за Първото Изпитание и се пренася в света на
Квилена като невзрачно същество – не особено красиво и
съвършено. Той трябва да се добере до двореца на Квилена и
да проникне там по някакъв начин, за да види дали у нея има
Милост – първия белег на съществата с душа. Ясен знак за
това е именно способността да даряваме любов по милост. И то
не каква да е любов, а "любовта като стремеж". Познаващите
Словото много добре знаят за какво става дума. Тук ще се
приложи цитат от един текст, който е дошъл в България още
през 1921 г. Интересното е, че и да прочетат такова нещо, някои
хора моментално го тълкуват превратно. Доколко обаче са
прави, съществуват обективни критерии.
"Половата любов е най-малката любов на

физическото поле; и ако в нея не можем да дадем
жертви, как ще можем да дадем жертви в Божията
Любов? Затова Божията Любов започва с най-малките
величини. Тя е любовта на младите! Ако тази любов
започне с лъжа, целият ви живот ще върви в лъжи.
Няма изключения! Ако тя почне по ум, воля и сила,
целият ви живот ще бъде честен." (Том "Беседи, обяснения и
упътвания", стр. 80-84, съборна беседа "Законът на съвършенството от

20.VIII.1921 г., Велико Търново)
241
Какво значи да дадем жертви и да лъжем или не лъжем в

тази област, наистина е един много индивидуален проблем.
Могат да се дадат поне 10 различни и коренно противоположни
отговора, в зависимост от нивото ни на еволюция.
Единственият обективен критерий са измерванията на ангелите
на телата ни, когато си заминем в другия свят. Там всеки
представлява това, което е мислил за любовта. Тук този
въпрос, на базата на цитираната мисъл, ще бъде оставен без
конкретен отговор, но познаването на няколко хиляди беседи в
оригинал е важен фактор. Истинското им познаване на Словото
не е даже достъпът до стенограмите, но чуването и виждането
му в акашовите записи. Живеенето му, както го живеят
истинските хора, които изглеждат по-добре от нас.
Пътуването до света на претенциозната Квилена и

приключенията и перипетиите за доближаване към нея е цяла
сага, която може да бъде разказана друг път. Както знаем, ние,
разказвачите на Битието, можем да оставим героинята
бездушна и да я обрисуваме като любимите на смъртните,
които са "много идейни" или които реагират само по тръпка; а
можем и да я надарим с безсмъртна душа или поначало да
открием душата в нея, като опишем как тя приласкава
"престарелия" и "плешив" Мариор - от милост. Тази милост
няма нищо общо с погледа и жеста на имащите, когато
подхвърлят монета на просяка. Това е милост със силна,
истинска тръпка, произтичаща от съвършено друг свят. Това е
приласкаване от Добро Сърце и Безкористие, което затваря очи
за формата и социалния статус и затова преживява вълнения и
блаженства, недостъпни за смъртните.
242
Много важно е Мариор, под формата на гърбушкото

Риголето или дори Квазимодо, на героя от "Красавицата и
звяра", дълго време да се прикрива от Квилена и вътрешно – да
не пусне тока на същността си, за да не се получи
Разпознаване. Разпознаването е важно, но не и в случая.
Напротив, то може да провали изпита, защото Разпознаването
отключва Космическата Тръпка независимо от формата - и
тогава сродната душа може да зачене и от змей. Тук има
огромна опасност да се събуди в любимата егоистичният мотив,
че това е "моята" сродна душа, че "той сега е пострадал, но
като го спася, ще се превърне пак в принц и вече ще бъдем
неразделни".
Ако приласкаващият е с душа, той може да се примири с
формата на любимия и за един цял живот или за цялата
вечност, ако любимият си остане омагьосан или неудачник, по
някаква причина. Но това не е още божествената душа. В
божествената душа няма импулс и понятие за "собствен
любим", освен ако за това не я пробуди Незнайният. Ето защо,
Посветеният Мариор трябва да предотврати всякаква опасност,
на този етап, да бъде разпознат вътрешно – Квилена трябва да
го надари с любов от милост, мислейки, че той е друг човек.
Самият Мариор може да прати друг човек, за да е чист опитът,
а и за да провери самия себе си, дали няма да му стане мъчно.
Но ако вече е изпитан за ревност и се реши, че няма такава
опасност, може да отиде лично при Квилена. В техните полети
из вселената Квилена ще види, че това е, всъщност, нейният
възлюбен Мариор – в реалния свят той ще й се представи без
генната маска и любовта им ще стане още по-сладка и
пламенна.
243
Може да се измисли и един герой около Квилена, който е

смъртен и много красив и "надежден". Той ще е "обезпечен
материално" и със солидно обществено положение. Той ще
владее основния психически трик на смъртните – внушаването
на "закрила" и "сигурност". Ще играе перфектно върху главната
струна на сърцата, които не са родени от Незнайния:
"единственост". Играейки майсторски този сапунен лайтмотив
на земните романи и киносценарии, внушавайки фикцията, че
любовта е принадлежност и избор, този тип герои превземат
безотказно и най-претенциозното сърце - сърцето на Старата
Ева, в което още шава змията на притежанието. Сърцето на
падналите божества "илухими", които са завзели част от
вселената и са внедрили в нея своите представи за любовта с
обект, редактирали са безмилостно всички свещени писания
именно в този дух, създавайки и подклаждайки по този начин
културата на смъртта. Това им е необходимо, за да поддържат
в жертвите си чувство за дълг и вина, страдание, тревога,
болести и смърт – основните източници за препитанието на
интервентите. Генералният вирус – мисълта за себе си, с
метастазите на обвинението, самосъжалението и саморазруше-
нието – ето тяхното главно изобретение. Второто илухимно
изобретение е мисълта за предпочетения и "близкия", която
дава всички останали дефекти на човешкия вид.
Разбира се, Мариор не забравя, че има и истински
ближни и предпочетени, с които сме излезли едновременно от
сърцето на Незнайния. Племето на знаещите и знайните обаче
не може да ги разпознае, тъй като сродните ни души идват
рядко на земята и влизат в някого инцидентно, а това племе се
храни с "присъствие" и "разчитане". Манталитетът му се мята
244
между възхищението, разчитането, обвинението и огорчението.

Обвинявайки, "страдайки", огорчавайки се, те не само стрелят
отдалече или в упор в "ближния", но избиват и съществата,
които са породени в космоса от тяхната любов (в началото
винаги има поне миг любов). Най-накрая, тази огнева мощ се
връща като бумеранг върху самия обвинител и огорчен - и го
ликвидира. Битието няма нужда от същества, които мислят за
себе си. Няма нужда и от перфидната форма на егоизма, при
която се посвещаваме жертвено на близките, но очакваме те да
са "при нас" и да са "наши", искаме "компенсация". Представяме
си, че точно ние сме изворът, който има нужната чистота и
дебит за тяхната душа. Не се виждайки какво представляваме,
ние искаме да им натрапим именно нашата личност, с присъда
"до живот".
Второто превъплъщение на Мариор пред Квилена е
тестът и наблюдението, дали тя е способна да изразява обичта
си с благост. Прекъсването на благостта или пълната й
липса въобще, дори и обичта да е уникална и нежна, пламенна,
не говори за наличие на безсмъртна душа, на монада. Може и
да има искра Божия, но сърцето да е изпаднало, заразено.
Тогава, именно, се тества и това, дали самият Мариор има
душа и истинска обич, понеже на любимия трябва да се
помогне. Възвръщането в света на Незнайния минава пред
различни перипетии, но накрая Благостта побеждава. Липсата
на благост е симптом за враг или за заразено същество.
Заразените от враговете имат остатък от адско съзнание –
очаквания, изисквания, търсене на своето право. Оспорване
правото или свободата на ближния; опити за превъзпитаване
или "подсещане" на ближния, дори и с "добри мотиви".
245
Забележката и поучението, недоволството са доста ясен

симптом за спътник без душа – или силно инфектиран.
При този втори изпит по методите на Незнайния,
благостта на по-силния трябва да е за пример, дори и когато
пренася ранения над Ниагара и той плаче и се бунтува,
въздиша назидателно на рамото му. Развитието на приказката
в този вид показва как в коридора на любовта започват да се
съживяват умъртвени зародиши, как се съединяват дори
посечени телесни части, как по цялото му космическо
протежение възкръсват милиони ембриони и продължава
биенето на сърцата на невинни деца. Магията става, понеже
двамата родители са върнали благостта в очите и мислите си,
абсолютното и тотално необвинение и неогорчение, съвършено
божественото отсъствие на мисъл за себе си и за
предпочитанията си.
Има нещо в католицизма и подобните учения, което не е
невярно: идеята за вечните мъки в ада. Всичко в нас се бунтува
с основание срещу тази садистична и инквизиторска идея, но тя
има нещо вярно, погледната от друг ъгъл. Адът съществува и
обективно - дори във вида, описан от Данте и Йероним Боск, от
черковните стенописи. За съществата с душа той не е "вечен".
Той е краткотраен или продължителен за всички създания с
монада, които са изпаднали временно на дъното му (мисълта
за себе) или в някой от кръговете му (мисълта за "близките").
Служебните същества обаче, създадени по някаква тайнствена
причина като пълни външни подобия на хора и ангели, дори на
божества, наистина могат да си останат вечно в ада. За тях той
е мъка, но среда и източник на живот. Това трябва много добре
да се разбере. Когато са на земята или някъде в тяло из
246
космоса, те носят ада със себе си, в поведението си –

постоянно разиграват драми на любовта към себе си и към
предпочетените, омраза към "враговете" и "чуждите" – тези,
които могат да им отнемат плячката. Те се мъчат от точно
обратното – от истинските блага и добродетели.
Имитантите без душа нямат причинно, будическо и
атмическо тяло – те не са способни на Разпознаване,
Саможертва и Подвиг. Разпознаването не е само по отношение
на същества – то е и Разпознаване на Слово и Дело Божие.
Още по-малко те имат дух – Трите Добродетели на
Божествения свят. Значи, има и добродетели над духовните,
които са обект на Словото Божие и разкриват същността на
елохимите, илухимите и алохимите.
В приказката за Мариор и Квилена се засяга и това, но в
сюжет и художествени поучения то може да се развие само от
изучаващите Словото. То не е само в осиянията на Елма. Има
го във всички запазени откъси от оригинално Слово Божие - не
само в свещените писания и вътре в сърцето ни, но и в цялата
световна култура.
Централната тема от поучението на Незнайния в
настоящото осияние, касаеща Божествения свят, е тази за съ-
желанието. То е нещо тъй фундаментално и велико, че е по-
горно и от Разпознаването, Саможертвата и Подвига. Значи –
има нещо дори над безсмъртието.
Добрите писатели с искра от Бога могат да развият
сюжета на тази приказка и в тази посока. Тя е залегнала още в
драмата на Орфей, минава през историята на Лилит, Адам и
Ева и се повтаря перманентно и до днес. В Божествените
Учения и Школи, в Божествените ни импулси има "хляб" и за
247
ангели, и за божества. Затова по време на Слово присъстват

представители не само на всички школи и цивилизации в
космоса, но и на всички йерархии, класове и монади.
Тук не е възможно да се даде образ или идея за сюжета
на едно вълнуващо "СЪЖЕЛАНИЕ", но плодове на
съжеланието има навсякъде. То е тъкмо обратното на
двузначната дума "съжаление" – разместени са само две букви.
Казвам "двузначна", понеже съжалението към себе си иде от
ада, а към другия – от света на ангелите. Съжеланието
обаче е от най-висшия връх на Божественото и затова то носи
нещо повече от безсмъртието. Там ти не правиш добро и не
раздаваш любов "от съжаление", но изворите на живота
бликват едновременно и съвместно. Когато съжеланието не
е само диадно или триадно, кланово, но стане "всеадно"
(интегрално), целта на Битието е постигната и то няма защо
повече да съществува.
Вече сме си говорили за полиади и даже за "всеади". Те
нямат нищо общо с ада. Ражда се "Житие" - нещо по-горно от
"Битието" на Библията и Старата Вселена. Досегашното Би-тие
е би-нарно – по двойки. Именно затова се нарича така. Не само
душите, но и сигналите на ясновселената в него са по двойки –
както в съвременните компютри. Съ-желанието обаче е
абсолютен ключ към излизането от Битието и възлизането в
Живота, Житието - Новата Земя и Новото Небе. Както е
казано в приказката, то е мигновено, несъпротивимо и
едновременно. Няма време и за съобразяване и Разпознаване.
Никой там не прави Саможертва и не извършва Подвиг.
248
Какво значи и как би могла да се развие сюжетно

следващата стъпка от Приказката – проявата на Любовта
като Сила, - това остава за бъдещи опити и домашни работи.
Същото важи и за последната, най-висока степен на
Любовта, дадена от Елма в "Приказка за Мариор и Квилена". Тя
касае Любовта като Принцип, т.е. любовта към
всички и между всички, равнозначна на
елохимната любов. Принцип не означава "принципност" –
нещо абстрактно. Любовта като Принцип е безусловна и
спонтанна любов без замисляне. Това е сам Бог, който избухва
в нас от Любов. Именно тя се отличава с еднакво силна и
предана любов към всички и към всеки от всички, без да се
разрушават предишните три степени. Това е Любов, раздавана
не само на предпочетените, но и на "чуждите", "нисшите",
"враговете". Врагът, нещастието, чуждият, са форма на
съществуване на Бога, когато сме заграбили нещо или някого
само за себе си. Докато поддържаме в душата и двора си
свинарници, курници, хладилници, за да консумираме заграбена
свобода, отоманската империя ще ни преследва. Няма да ни
отмине и Трета, и Пета, и Десета световна и космична война,
докато ползваме Бога разфасован. Всичко е Любов, всичко е
Бог – но ние искаме да си го имаме на табличка, докато си пием
сутрин кафето. Най-близкия – също форма на съществуване на
Бога – е отново малтретиран Бог от нас, защото не
разрешаваме да прояви естеството на Бога – любовта към
всички. Ние искаме да съберем океана в напръстник, и то
нашия, което е форма на тежка космическа лудост. Това са
249
отрицателни сравнения и съждения, но трябва да има и

положителни. Това оставяме на по-неувредените автори.
В Приказката са подадени ключове и образи за разви-
тието на сюжета и в тази посока.
7.11.2008 г., 11:50:15
27.I.125(1989)г.
София
ЛЕГЕНДА ЗА ЗОРНИЦАТА
Аз съм още десетгодишен и живея в Легенда за Зорницата. Тук е

досущ като на самата Зорница, ала ние сме на Земята и за Света на
Скупчените Хора сме невидими. И ние не го виждаме, освен когато някой
наш е в Щурм.
Страшно приятно е да тичаш цял ден по витите пътеки покрай
Малките Ниви и Горички! Във всяка Горичка виси като Капка от Злато,
Яспис или Кехлибар по една Жилищна Капсула. Като стана Юноша, ще ми
дадат и на мене такава Нива с Горичка и собствена Капсула. Мама казва,
че Юношите трябва да растат в Тишина, за да могат да слушат Ветровете
от Музика. Юношите, също като Децата, Правят Каквото си Искат - но те
искат да са влюбени, да слушат Космоса, да пеят, да свирят, да гостуват и
да им гостуват, да пътуват, да съчиняват. И да рисуват живи картини във
въздуха! Мама казва, че тъкмо така вкусът на плодовете във всяка
250
Собствена Малка Нива и Горичка става съвсем различен, Има Жито Като
Банан, Жито Като Праскова, Жито като Кайсия... Има огромни, сочни
Жъдъдини, и Шишарков Ананас. Всеки привлича различни Ветрове от
Музика. Мама казва, че в Света на Хората, Които Остаряват, Житото и
Хората имат еднакъв Вкус. Затова са страшно твърди и дребни. Житото и
Хората, още от Юноши, ги Стривали, Обработвали и Продавали. Знам ги и
трите думи какво значат!
С Мама живеем в нашата Брезова Гора, която ражда Брезина.
Страхотно вкусен Плод! Него го е създал Татко. Татко си идва много
рядко, защото живее в Света на Хората, Които се Мислят за Умни, а
Всъщност Остаряват. Там той е Хамалин. Мама казва, че в Света на
Хората, Които Вдигат Прах и Шум, Нашите рядко биват други. Каза ми
някаква дума "компромис", но не разбрах какво значи. Точно така каза:
"Работи като Хамалин, за да прави възможно най-малкият компромис. Ако
някой може, да ми обясни.
Веднъж сънувах един Сън на Мама от времето, когато е била в
Щурм. Видях как й викат с най-ужасен тон две Неща с Ръце и Крака.
Приличаха на Хора, но не бяха никакви Хора - лицата им бяха ужасни!
Яздеха някакви чудовища на 4 колела, вместо крака. Видях как Мама
Пребледнява. Така се уплаших, че после дълго ме лекуваха от Ужас в
Очите. Разделиха ни в две различни места: мене - в Житомалинна Нива, а
мама — в Гора с Бадемина. Бадемината е разкошна и много сочна. Лекува
Бълнуване Насън. Лекуваха и на нашата Гора с музика, понеже от моя Вик
изпопадаха всички Брезини и Брезите не цъфнаха цели два Месеца. А
Семена от Брезина се търсят от Нашите по цялата Вселена и Татко го
наричат Гений. Много време стотици Наши не можаха да преминат в
Щурм. Бадемината замества за няколко минути Обичта. Но и Обичта не е
лесна, защото даже и сред Нашите има Хора, Които Мислят Само за Себе
си или Само за Някой Друг. Затова внезапно изчезват и почти никога не се
връщат обратно.
Аз ще премина в Щурм много по-рано от повечето Младежи. Всички
казват, че съм с Особена Наследственост, понеже Татко бил Пришълец.
Татко пък казва, че не е никакъв Гений и че дължи Брезината на Мама,
защото се бил влюбил в нея. Татко е пребродил цялата Вселена и само
251
тук е открил Жена, Която не Търси Своето Право. Тя била единствената

Жена в радиус от стотици хиляди Мисловни Години, на която не
замръзвали очите, когато любимият й бъде обикнат от някоя друга. Това е
Мама! Тя пък казва, че има Космически Вкус и че Мъжете, Които са
Известни и които се Налагат, са й противни до Мозъка на Костите. Тя е
Интелигентна като Татко, понеже не е от Хората, Които Живеят Заедно.
Тези Хора са Прости, защото търсят Скука, Внимание и Подкрепа. Затова
изглеждат много Зле. Виждал съм такива в една наша здрàвница.
Ако издържа изпитите за дълго слушане на Говор, Шум и "Музика"
от Света на Скупчените Хора, ще ме подложат на най-страшното -
Последния Изпит. Цяла година си длъжен да живееш само с един човек - и
очите ти да не се разболеят от Лош Поглед, а езикът ти - от Лоша Дума!
В Света на Хората, Които Остаряват, Майките ги разделят от
Децата и се виждат с тях само за два-три часа в денонощието. В
останалото време Майките вършат Най-Различни Глупости. А кое Дете й
Юноша може да чуе Ветровете от Музика, ако не е живяло с Майка си
дълги години? Татковците си идват рядко, защото сега е Космична Война и
те са в Космоса или на Щурм в Света на Хората с Дрехи. Хората с Дрехи
са също хора като нас, но са направени на Палячовци. Това е сторила
една Шайка Хуманоиди. Тази Шайка Произвежда и Продава. Тя е
овладяла Земята. Знам ги всичките тия думи какво значат! Знам и за
Чуващите Само Себе си; знам и за Чуващите Само Близките си. Знам и за
Космоса, Който ги лекува чрез Смърт.
Аз наистина знам какво значи това "Дрехи". Веднъж, както тичах, на
пътеката пред мен се яви внезапно едно Момиче с Дрехи. Бегълка! Когато
някой от Света на Скупчените хора вече не харесва Смъртни и не може да
живее с тях, понякога се озовава внезапно в Легенда за Зорницата.
Повечето са душевноболни – явяват се с Дрехи. Почти веднага изчезват
обратно. Така и това Момиче - като ме видя, хукна да бяга. Смути се, че
съм нормален. Спъна се в едно Житно Зърно Като Пъпеш - и изчезна.
Сега съм вече в Щурм. Тука дишаме само Обич - или чрез Семена
от Брезина. Има ли някой в повече?...
252
Бележка: горната идея за фантастично произведение е развита

преди това в голям разказ, който е изгубен. Би могъл да се потърси в
архивите на писателя Любен Дилов, ако го пази.
ИМРОВИЗАЦИЯ ВЪРХУ "ЛЕГЕНДА ЗА ЗОРНИЦАТА"

(СПОНТАННО ВЖИВЯВАНЕ НА ПРИЯТЕЛИ В РОЛИТЕ НА ГЕРОИТЕ
И ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА ДИАЛОГАЗИТЕ ИМ НА ЖИВО)
5.02.1996 г., гр. Бургас
(Снето от аудио касета – някога разказчето е изчетено пред приятели и

записано на лента. След кратка пауза, понеже хората мислят върху
чутото, следват неочакваните реакции на присъстващите.
Ностран (който е написал разказчето) – Ми аз предлагам сега, като

свършихме тоя малък разказ, само за секунда да си представим, че
сме в началното училище – значи, ние сме децата там... За секунда
да престанем да играем ролята на възрастни хора, която играем
всеки ден, и да станем нормални, тоест деца. Иии – да престанеме да
криеме, че ние сме от тая Легенда за Зорницата... Сега искам... ако
може де, не че искам... – ако може, Ноинна да разкаже какво стана,
когато се спъна в това житно зърно като пъпеш... Ако може да се
сети... защо се спъна, какво я уплаши... – и защо изчезна; и като
изчезна – къде отиде?...
Ноинна - – ....Тя се уплаши...
Ностран – "Тя"... – Ти си, какво "тя"!... Много трудно си спомняш!...
/изненада и смях/ – От кво се уплаши тогава?
Ноинна – Амии, уплаших се...
Ностран - Нали беше от наш`те, от Легендата?...Не помниш ли?... Върна
се при нас, после пак изчезна... Като ме видя...
Ноинна – Уплаших се... като те видях гол...
Ностран – Защо?...
253
Ноинна – Амии... две неща ме уплашиха. Първо – ти беше гол; и – второ, -

че ме гледаше с много чисти очи...
Ностран – Значи, ако те гледах с нечисти очи, нямаше да избягаш, така
ли?...
Ноинна – Ами... аз бях забравила какво са чистите очи ... И в тоя миг видях
чисти очи ... и си казах: тука става страшно... Защото... така ни бяха
учили..., че чистото е много страшно и трябва да се бяга от него... И
ни учеха ... във всичките отделения за това...
Ностран ... – и вкъщи...
Ноинна – вкъщи - най-вече те...
Ностран – ... Това, дето му казват "къщи" – едни такива ... кубчета, дето
живеят хората ... които... остаряват...
Ноинна – Амии ... имах такива, които казваха чее ... те са ми родители...
Защото ... аз ... Защото те ме учат... да се подчинявам...
Ностран – Да...
Ноинна – ... и аз знаех, че ... подчинението е форма на обич. В един миг ...
отидох там – и те видях ... гол! После... ти не искаше да ти се
подчинявам, ти сàмо...
Ностран – Аз исках само да си играеме!...
Ноинна – Ти отвори ръце да ме прегърнеш – а мен ми казваха, че
прегръдката е нещо лошо...
Ностран – ... и страшно...
Ноинна – и страшно... И това голямо житно зърно... което не може да стане
на къща...
Ностран – А ти не помниш ли, че ние засявахме едни специални семена,
които растяха и ставаха на къщи?... Нас така ни растат къщите там...
Те са прозрачни...
Ноинна – ...Прозрачни?
Ностран – Даа, вътре има семки... Като у тиквата, ама те не са точно
тикви, нали?... И като сложиш една семка в друго гнездо, тя вече не е
непременно прозрачна - може да си я направиш лилава; може да си я
направиш квато искаш... Толкова ли не си спомняш!
Ноинна – ...Виж какво, аз не исках да си спомням.
Ностран – Защо?
254
Ноинна – Защото, ако си спомнех, нямаше да искам да се върна обратно...

Ностран – Па ... па за кво ти е да се връщаш?...
Ноинна – Ми ... там ме чакаха други...
Ностран – Амии... От тази планета.... чела ли си някои книги, някои
писатели?...Някой такъв ...Чехов ... да ти се върти в главата – чела ли
си?
Ноинна – Знам, че ми е приятел...
Ностран – Той, че е от наш`те, от наш`те е... Обачее ... дали си спомняш за
един негов разказ ... "Кащанка"?... Побългарено – "Къщанка" – на
руски значи "Кестенявка". Засега не си спомняте, но ... защото
...."Уханието на Прасковения Цвят" /Ностран се обръща към Галя-
художничката - това е нейното име в Легенда за Зорницата, както и
"Сияние от Сиериус" и др./ .... – Защото там всеки там има такива
имена... – ... и когато аз отивах на гости към твоята Прасковена гора –
а ние с тебе си говорехме по пътя телепатически, – ти ме чакаше,
нали... Още тогава си говорехме, чеее... Ти също си чела Чехов ...
иии – ето сега се сетих за Кащанка. Едно кученце, което цял живот са
го били. Неговият господар – груб. И го бие, цял живот. И какво се
случи после? – Кученцето се загуби. В един цирк отиде – и го
гледаха, и го глезиха; то научи какви ли не неща! Там само го галеха.
Обичаха го и го глезиха страшно много... И какво се случи накрая?... –
Отишъл на цирк неговият господар, познал го, че тва е Кащанка – и
само като свирнал и казал: "Кащанкааа! – то подвива опашка и отива
с него – за да го бият пак...
Уралоний – То всеки тука си клеква пред некакъв господар...
Ностран – Опитвам се да разбера... Ако не бях чел Чехов, нямаше да
разбера защо ти тогава си искала да се върнеш... Или казваш, че
освен бой има и обич?...
Ноинна – Аз не съм искала. Аз не съм искала...
Ностран – Аа ... то самичко става...
Ноинна – Аз просто... се уплаших от това разминаване между двата свята.
А когато се усъмниш, трябва да си отидеш...
Ностран – Точно така е.
255
Ноинна – Аз си помислих, че сънувам... Защото ... толкова рядко ни се

дава да бъдеме в тоя свят, че просто... Толкова дълго ти внушават,
че това е нереален свят, че в момента, в който на тебе ти хареса, ти
казваш: "Това не може да е истина!"... Защото... Ммм... Защото на
земята все още убиват, когато си в истината. Аз си помислих за това.
Ностран – Ние затова наричаме тоя свят тука "света на скупените хора"...
Те живеят ... много наблизко един до друг. В така наречените
"селища"... Наричаме ги още "хората с дрехи", както помните от това
разказче. Това е изповед. Това не е разказ... Иии ... ги наричаме още
"хората, които остаряват" – за разлика от нас; - иии ... ги наричаме
оше "хората, които се мислят за умни, а всъщност остаряват".
Ноинна – Аз си помислих тогава и друго нещо. Помислих си ... – тогава
така мислех... Тогава мислех, че тия, които са дошли от ... този хубав
свят, ... трябва да живеят само за другите. Че нямат право да живеят
за себе си.
Ностран – А мислиш ли, че си била права?
Ноинна – Сега считам, ч не съм била толкова права, защото е трябвало да
живея за себе си.
Ностран – И за себе си, и за другите, вероятно.
Ноинна – Да. Тогава си мислех че ... те са толкова богати, че те трябва да
дадат цялото богатство само за другите. Защото на тях им стига
факта, че са богати.
Ностран – Ами да.
Ноинна – Обачее ... като се върнах тогава.... ми стана много тъжно.
Защото ... ... ... защото не можех да понасям дрехи...
Ностран – Ами разбира се, ти си нормална бе, как така! Как ще понасяш,
като си нормална...
Ноинна – А пък-ъъъ ... там всички казваха, че трябва всеки ден да обличам
различни дрехи... Аз смятах, че не трябва да обличам различни
дрехи...
Ностран – Амаа ... то е същото, дето слагат ... ъъъ ... на кученцата гащи...
иии даже и на слон ще турат гащи у цирка!...
Ноинна – Ама аз говоря не само за дрехите като дрехи...
Ностран – А за какви други неща?
256
Ноинна – Всяко нещо, което е като дрехите. Ама не истинско.

Ностран – Аха ... Има мисли-дрехи , чувства-дрехи...
Ноинна – И ... в началото започнах така ... да го правя ... за да им покажа,
че не съм чак толкова различна.
Ностран – ...иначе ще те убият веднага. Или ще те турят у лудница. .. И
ние се обличаме, ти се не бой!... Като сме в щурм, се обличаме;
когато сме в щурм, сме облечени...
Ноинна – Обаче после ... си казах :... ... ... Там е просторно, тихо ... Обаче
там мирише на нещо, което го няма на земята... И закопнях за тоя
аромат.
Ностран – Ама ние го усещаме от време на време, наскоро го усетих.
Със... ъъъ ... С Омна го усетихме преди няколко дни... Преди два-три
дни, като беше тука Омна... Усетихме силно ухание от нашия свят.
После разбрахме, че тамянът във черквите мирише ... на нещо в
нашия свят...
Ноинна – ... и тогава обявих война на ... скупчените хора.
Ностран – Даа...
Ноинна – Те решиха да ме направят като тях. Аз в началото се съгласих.
Послеее ... Обявих им, че съм в бунт и ... Просто реших да онемея и
да ослепея ... И те, като ме видяха, че съм сляпа и няма, решиха да
спират да ме подчиняват. Сега отново искам да се върна в тоя свят,
но не знам какво да направя.
Ностран – В кой свят?
Ноинна – Скупчените хора вече не ме искат.
Ностран – Да.
Ноинна – Те казват: "Тази е много скучна...Не може да облича различни
дрехи, защото няма вкус." - Аз реших да им покажа, че нямам вкус...
Ностран – Ма ти за`тва ли си подаряваш дрехите на всички?...
Ноинна – Да – и къщите, и ... всичко; и любимите ... и ... Защото те
изведнъж видяха, че аз съм много "глупава"... Аз това искам да им
докажа през цялото време – че съм толкоз "глупава", че изобщо не
мога като тях да бъда "умната"...
Ностран – ... Ти каза, че си искала този аромат на простор отново да се
върне. Може ли само... Замалко де... – нали знаеш, че аз никога не
257
прекъсвам и не говоря дълго като... Хората Които Остаряват ... В

момента аз не те и прекъсвам – моля те само да ... додам нещо...
Ааа, помниш ли веднъж от наш`те ... един ... приятел ... На земята му
казваха Абдул Фарадж... Когато ... го помолихме да се върне ...
няколко века назад във Сирия ... Помниш ли той ... ааа ... със ..ъъъ...
какъв скъпоценен камък дойде? Той беше изработил един
невероятен скъпоценен камък – лилав, вътре светящ, и вътре
играеха едни причудливи цветове ... Всъщност, това беше една
негова мисъл – от неговата философия, - щото той ... реши да стане
философ тогава. И тази мисъл беше толкова велика, такова огромно
откровение, че неговият кристал (знаеш, че можем да размножаваме
тия мисли-кристали в космоса) го разможиха във ... първия тираж
беше около 50-60 билиона... Ааа... защото тази мисъл страшно много
помогна на много наши хора по различните планети, когат са във
щурм. ... Има ги, и на слънца ходят в щурм... И във пространството,
междузвездното, ходят в щурм... И там има такива, които остаряват.
Ааа ... тази мисъл беше следната: "Ако искате да се убедите в
нищожността на светските придобивки, вижте как изглеждат тия,
които ги имат". Ама ... после ти, като доразкажеш, аз ще разкажа пък
... защото нашата приятелка – Уханието – Прасковеното Ухние
отсреща, я няричаха още "Ухание от Сириус"... Зависи – каквото му е
настроението на човека, така и се нарича; или така се запознава с
другите.... Така че в това разказче тука, което е съкратено (защото го
беше разказал, този приятел, в 30-40 страници), той беше разказал,
че ... когато ... се срещнахме със тебе (той ли, аз ли – все едно...), ти
не изчезна веднага – ние си поговорихме малко със тебе... Ти после
изчезна, после се уплаши. Ти си го забравила.... Аааа ... тогава ...ти,
всъщност, в началото се уплаши, защото тичах точно към тебе. И
тъй като Малките Ниви... В средата на всяка Малка Нива има по един
юноша или едно момиче, нали; и той - като свири или като пее, или
като рисува, или като обича, плодовете около него добиват вкус и
форма и аромат, който нямат плодовете в никоя друга Малка Нива.
Много добре знаеш, че има милиони вкусове от един и същи плод – и
нито един не се повтаря. И точно заради това, пътечките около
258
Нивите са малки – там много трудно се разминават ... хората ... от

нашия свят и от Легенда за Зорницата - защото, по принцип, ние не
можем никога да се разминаваме... Няма такова понятие – няма как
да се разминеме. На тия тесни пътеки между Малките Ниви, ние се
"разминаваме" само с Прегръщане... Няма друг начин....
Лидериус – ...Освен на "прескочи кобила"...
Ностран – Е, ако е кобила, прескачаме я òдма, ама там няма кобили...
Катърите и кобилите са на земята – те могат да се разминават... Ние
тука, всъщност, не се разминаваме.. И точно заради това на мене
никак не ми беше... защото ... нямах такова понятие, че можем с теб
да се разминем ... тогава... А аз тичах към нея – към Музика от
Сириус... Защото тя ме чакаше – имахме уговорена среща да отида
въфъъ... нали, Прасковената Гора – тя беше цъфнала тогава, ...
защото със нея пък ... ааа ... лягахме един до друг ... иии ...
започвахме де пеем... А само прасковеният цвят – когато е цъфнала
прасковата, при пеене на специални песни (те са "прасковени песни")
създава ... (налии .. хората от Света на Хората, Които Остаряват, го
наричат "илюзия"), всъщност създава една нова реалност. Появява
се едно топло ... езеро ... нали, - когато само се пеят тези песни
(трябва да има ухание на праскова) ... Иии ... това топло езеро ни
повдигаше, и ние – както бяхме на гръб, нали, и то така ни люлееше –
и отгоре се появяваха звездите. ..Звездитеее... - Наш`то зрение е
истинско: хората виждат звездите като точки на небето, а ние ги
виждаме днеска като прасковен цвят, утре като люляков, нали - както
са си, всъщност... Та ... тогава ... аз мно...; като тичах бърже, ти се
уплаши, че аз нещо мога да ти направя... Затова се хвърли настрани
... въфъъ .. една от ... Това беше житна гора, в която ти се хвърли –
нали; - нашите житни гори, знаеш, те са по 50-60-100 метра високи -
... И ти такаа, настрани ... Обаче житото, по-малкото, нали, те
отхвърли и те блъсна във мене и аз ... разбира се, че те прегърнах ...
И тогава не изчезна, и тогава не се уплаши!... Ти просто още не
беше се уплашила достатъчно много, за да изчезнеш. И ти тогава ме
запита – аз много добре помня този диалог: "Защо се нахвърли върху
мене?!" - Казах ти: "Аз не съм се нахвърлял върху тебе, защото,
259
първо, обясни ми какво значи думата "нахвърляне"... Амиии – ти

разбра, че аз не разбирам какво говориш ... и каза: "Добре, защо
тичаше толкова бързо?" – "Ами защото ... Защото ме чака ... Сияние
от Сириус ..." – "Кое е това Сияние от Сириус?..." Викам - "Една
приятелка – една от най-любимите ми приаятелки. Тя живее в Гората
... на Цъфналите Праскови" ... А после, кат се заговорихме с тебе (ти
още не беше се уплашила съвсем) , ти ми каза: "Добре де, тази
твойта там, нам ква си... от Сириус... те чака в момента, а ти... уж
бързаше, а сега си говориш с мене толкова време вече?... Тя ... не се
ли безпокои? " – И аз тогава, помниш как, кви очи опулих, викам:
"Каква е тая дума безпокои?... Значи, ти каза: "Когато някой обича
някого и го чака, той се безпокои защо закъснява..." – И аз казах: -
"Моля те, обясни ми всяка дума какво значи, щото аз не мога въобще
да те разбира. Ааа, да, учили сме тая дума по историческа
психиатрия... Сега ... нали тя ме обича; и аз я обичам? Тогава защо
трябва да се безпокои...?" – "Ми щото закъсняваш!" – ...и аз те питам:
- "Какво значи закъсняваш, тва го няма в речника, а ти не можеш да
ми обясниш какво значи закъсняваш!" – - "Ама тя нали те чака?..." –
"Ама не – аз ти казах "тя ме чака", защото знам тази дума "чака" от
вашия свят – за да ме разбереш. Но в нашия свят няма чакане,
понеже ние, всъщност, сме винаги заедно с нея..." – И ти ме питаш: -
"Е как "заедно", когато тя е там, в гората, а ти в момента говориш с
някоя си ... друга?... – Тя само да знае, значи, ... направо...!... " – И аз
викам: - "Какво направо?... - Тя сега вече те обича тебе - тя чува
разговора ни, преживява го - и страшно много те обича, защото ...
имаме нова Приятелка!" ... Ти тогава се уплаши. Не знам... Като чу
"нова приятелка" и че тя те обича ... И ти тогава, всъщност, изчезна...
Погледна ме някак много ... как да кажа ... не ми е удобно да кажа ... –
и тръгна да бягаш. Спъна се във "пипона" и...
/Продължителна пауза, чува се как горят и пукат дърветата в камината/ ...
Ностран - À кажи сега измислям ли, след като ти се спъна във житно зърно
като пъпеш... А одеве ти казах, че това беше житна нива. À кажи
260
измислям ли! То не мое да измисля човек, след като нещата сааа –

ето виждаш... И даже тя тогава ми каза (то тогава ... налии ... ние не
си ги казваме нещата с думи...)... Тя, когато разбра, че аз ... се
забавям физически – иначе сме винаги заедно, - защото се е явила
нова Приятелка... Нова Приятелка – знаеш ли какво значи това?!
Това значи, че тя ще ме обича два пъти, три пъти, десет пъти по-
силно; и ти нея, и тя тебе; и аз тебе – и ти мене... И тогава ... какво? -
Тя – като едно ручейче в сърцето – ми каза (ама то не се казва "каза",
ами тя пропя, то е като музика, като оркестър... Помниш ги тия
работи), чеее... – ... тъй като тя също не знае какво значи думата
"разминаване" и ще пита ... там... знаеш ... академия има с речници и
с екперти по езика на света на хората, които остаряват ... -- че ще
пита ... кво значи "разминаване" ... Но тя ясно разбра, че ние с тебе
сме се срещнали и сме се "прегърнали" – и тя ни прегърна от
разстояние! Беше прекрасно, чудно, но за хората от вашия свят може
да е невероятно...
Ноинна (много тихо) - ...Ами ... тя знае, че аз съм от света на скупчените
хора, където няма такива понятия. Просто ... там просто ... друго се
говори за "нова приятелка"... Сигурно съм се уплашила, че като има
трети, това значи нещо страшно...
Ностран - ... и опасно... Ти ми каза тогава: "Не я ли е страх нея, че ще те
загуби, като имаш нова приятелка?" ... Ти ме попита тогава – аз
много добре си спомням...
Ноинна – Аз ... Аз не си спомням защо толкова малко съм била при вас.
Дълго време съм била в света на скупчените хора – това го помня.
Много дълго време и ... иии ... там е друго... Иии ... който е бил рядко
в света на скупчените хора, му е по-лесно. Обачеее ... който е бил
много дълго, той помни суровите уроци и не иска те да се повтарят. ..
И аз тогавааа ... си помислих чеее - при нас така се говори, - че е
опасно, ако ти имаш приятелка, да дойде друга (в случая – аз),
защотоо ... при нас се казва, че аз ще ви разделя. А пък аз не искам
никого да разделям, затова съм избрала ... да живея в хладилник...
Там е много студено, обачеее...
Ностран - Да... Ние утре ще те пренасяме със Слави ... на балкона ...
261
Ноинна - Да.. В света на скупчените хора е много студено. Там е

непрестанно студено!
Ностран – Аз знам... Аз ги гледам как треперят!
Ноинна - Някой си избира за живее в студа, обаче никого да не разделя,
защото така е казано... А пък ... при вас е топло ... беше топло ...
Ностран - "При вас"? Ми нали ти си от наш`те, кво "при вас"!...
Ноинна - Аз много рядко съм идвала там...
Ностран - Ти викаш "при вас", сякаш не си от нашите...
Ноинна - Е да де, ама ... рядко. Защото трябва и да съм долу...
Ностран - Виж ква хипноза... Ми връщай се по-често и по-бърже горе!
Ноинна - Ами трябва ми люлка, люлка за горе. Такова едно като
колесница, с което се качваш горе.
Ностран - ... Много интересно ... това... Защото на мен ми предстоеше ... за
бъда в света на скупчените хора – и аз по друг начин ... слизам ... А
всеки по различен начин отива. По какъв начин ти се връщаш, ме
интересува. Ти каза нещо "люлка" – нещо много интересно...
Ноинна - Ми тва е за изкачването, но аз се върнах със падане.
Ностран - Е то оттам само с падане се връщат, как иначе - друг начин
няма... Не, има и друг начин: може и с плавен полет...
Ноинна – Аз много лошо паднах и ме заболя. Обаче си казах: "Поне няма
да им причиня болка". А за мене си си казах: "...Аз съм свикнала да
ме боли..."
Ностран – А ти знаеш ли че ... ние със нея изпитахме болка - а не бяхме
изпитвали почти никога болка, - защото изведнъж ти изчезна? И
после ни лекуваха, защото ни беше мъчно.
Ноинна – Аз само не знам защо толкова дълго трябва да бъда в света на
скупчените хора...
Ностран – Не знам. Ако някой може, да каже...
Ноинна – Ако това разбера, всичко друго ще ми стане ясно.
Уралоний - (говòри нещо много тихо, което не е разбираемо в записа.
Вероятно, че земята е уникално място, където могат да се получават
важни уроци)
Ноинна – Има нещо... Има нещо, което ме държи, което... Розовата нишка
...
262
Ностран – Чакай, чакай! Той каза нещо страшно интересно. Да, това е
много интересно за "розовата нишка", ама аз тука те прекъснах - като
някой "водещ"...
Ноинна– ... Розовата нишка ме държи в тоя свят. Не че там ми е по-
хубаво...
Ностран – ... защото "водещи" има само в тоя ... свят ... на скупчените
хора... Само в света на скупчените хора има такава мръсна дума
"водещ"...
Ноинна – ...Даже аз понякога съм си мислела ... понякога ме е било яд на
тебе...
Ностран – "Яд"?!!
Ноинна – Даа...
Ностран – "Яд"? – Каква е тая дума?...
Ноинна – ...Амии... пак е от тоя свят... Ти непрестанно искаше да сме в
тоя, хубавия свят...
Ностран – ...така...
Ноинна– ... а пък аз ти казвах: "Слез по тая розова пътека!"...
Ностран – Да?...
Ноинна – ...Във тая розова пътека ... По тая розова пътека ... вярно ... има
други понятия... Обаче тука ... има нещо по-различно, което ти
трябваше да разбереш! Вярно – там не винаги има прегръдки...
Обаче по тая розова пътека ... се получава нещо много особено...:
способността да се смалиш!...
Ностран – ... Точно той говореше сега (Уралоний), че в този свят на
скупчените хора се добиват неща, които никъде другаде не могат да
се добият. А мен тва ми е страшно интересно ... какви са тия неща...
Ноинна – ...Аз много исках да се науча да стана малка, много малка –
абсолютно невидима.
Ноинна – ... Именно защото всички вие ме видяхте там!...А в тоя свят тук
се учех да бъда винаги невидима...
263
Ноинна – ... Аз се уплаших от това, че вече ме виждат, защото бях

свикнала да бъда невидима. Аз исках да се научиме да бъдеме
невидими.
(В момента внезапно дървата в камината се разпалват със силно пукане и

свирене на вятъра)
Ностран – .. Ето вече ... ти се връщаш вече ... защото се разпалваш!...

Само внимай с регулирането, защото ей тъй, през кумина, с огъня
може да изхвърчиш.../общ смях/ ... Внимателно ... с регулацията...
Ноинна – ... Да, обаче ти винаги казваш, че не искаш ... да слизаш по тая
пътека .. защото там много боляло... Краката много болели, като се
стъпвало...
Ноинна – ... По краката се получавали рани... Там нямало прегръдки...
Ностран – ....Къде "там"?..
Ноинна – ... В Розовата Пътека...
Ностран – ... Може, не знам...
Ноинна – ...Обаче вече не ти се сърдя. Дълго време ти се сърдех, че не
щеше да слизаш там...
Ностран – Да... Ама ти отдолу си ми се сърдела.. Понеже горе кат си, не
можеш да се сърдиш...
Ноинна – Да!... Долу – защото аз ти виках през една тръба...
Ностран – Ахааа...
Ноинна – А ти казваше: "Ама тук има толкова любов!"... Аз ти казвах: "Даа
ама тук има магия... Такива чудесаа!... Ела при тях! "
Ностран – Ма ти затва си била болна от сърдене...
Ноинна – Да. Не ми харесваше да се сърдя, но въпреки това знаех, че
трябва да ти се сърдя – за да слезеш долу!
Ностран – ...Добре де – като заспиваше и идваше горе ... помниш ли, че те
лекувахме от сърдене?...
Ноинна – Помня. Обаче аз знаех, че въпреки това, само така ти ще слезеш
долу – при другите... Знам, че това беше лошо и не трябваше да го
правя. Но ти трябваше да слезеш на тая розова пътека, защото там
264
те чакаха още повече... Те бяха много скупчени; някои от тях бяха

много болни...
Ностран – ... Знаеш ли, че може би има едно такова щастие - като слизаме
в света на скупчените хора, - което не можеш да го изпиташ никъде
във Свободната Вселена – нашата – и в Легенда за Зорницата... Има
и.... Има и ... "Сказание за Слънцето" – един друг град – помниш, -
божествен... Обачее ... изглежда никъде там не може да се изпитат
тия чувства. Там няма скупчени хора, коит` са нещастни; а като
правиш добро и освобождаваш, изпитваш едно особено щастие...
Ноинна – Аз знаех, че мястото ти е там! Обаче ... знаех че ... ти щеше да
слезеш долу ... само като ... като разруша нещо горе, в твоя свят,
въпреки че там всичко е хармонично. Нещо ... нещо да се промени
там... Нещо там да стане различно...
Уралоний – Не може просто така да промениш, а просто да прокараш една
пътечка от света на скупчените хора, за да се...
Ноинна – Да! Този свят долу не е чак толкова лош.
Ностран – ...Не, аз искам да ти кажа нещо на ухото... Въпреки че ние сега
сме си в нашия свят... Нали няма значение къде сме за физическите
очи – важното е, че в момента сме си в нашия свят. Но ... искам да ти
кажа ... (само да внимаваме да не ни чуят, щото знаеш, че има
подслушвачи и във нашия свят... /смях/ ...много добре знаеш...).
Обаче ... напоследък ... се говори нещо, което, само ако ни чуят, че си
го говориме... – някои от нашите насмърдяват! Знаеш ква е тази
дума. Хем са във света ... на хората, които не остаряват. Всички сме
голи; всички се обичаме; всички праим квот` си искаме. Обаче - някои
насмърдяват... Гледаш го – прекрасен! Защо насмърдява?...
Ноинна – Знаеш ли защо е така? - Защото те се страхуват ... да бъдат
грешни. ..
Ностран – А, ето!!!
Ноинна – ...всички искат да бъдат много "чисти"... Те се страхуват да се
изцапат... И аз ... Разбираш ли? ... - Има различни хипнози...
Например, в света на скупчените хора се страхуват да са чисти. А там
се страхуват да са мръсни... Мен не ми харесват крайните понятия.
Искам човек да не се страхува от нищо!
265
Ностран – ... Само внимавай, защото...

Ноинна – ...И затова исках ... ти да слезеш там. Защото ти казваше: "Даа,
ама ако слеземе там всички, които сме такива... – Ти знаеш ли, че там
има пирони ... има гвоздеи ... " – Пък аз ти казвах: "Точно за нас няма
да ги има..."
Ностран – ... Ааа... пирони съм учил, ама гвоздей кво значи?...
Ноинна /смее се/ – Не знам... Ама нещо, от което боли...
Ностран – ...Е що говориш квот` не знаеш!...
Ноинна – ... Ми аз знам някои думи, които не разбирам...
Ностран – ...Кво казваш?
Сияние от Сириус ... "Пирон ... перон на гара..."
Уралоний – Само искам да кажа, че може би се страхуват да бъдат
грешни, за да си останат "безгрешни"..
Ностран – Ааа, това са различни неща!
Уралоний – Това е, защото те, по принцип, не са грешни ... иии
Ноинна – ...страх ги е за не се изцапат...
Уралоний – Те, чисто и просто, мислят повече за своите ... удобства и
навици, за своите дребни еснафски задължения и ... "блаженства" ...
Ностран – Страхуват се ... да не станат "дрешни" (с дрехи...)
Ноинна – ...Искам да ти разкажа за тебе! Искам да ти разкажа...
Ностран – Кажи. Ама аз не обичам за мен да се говори... Или?... Айде,
добре... Аз пък се страхувам да се разказва за мене ... Айде...
Ноинна – Ама аз ще ти го разкажа в бъдещето...
Ностран – ...Аа, може, добре...
Ноинна – Може ли в бъдещето?...
Ностран – Може, ние всичко можеме...
Ноинна – Просто, когато ти слезе там... Когато ти ще слезеш там, но аз го
казвам, че вече си слязъл...
Ностран – ... Ааа, само извинявай, слагам една скоба... Нали можем да се
уговориме, че всичко това, което .... Аз ... доколкото ... налиии ...
Виждате, че съм натиснал копчето за запис ... Ааа... Ако случайно го
слушат някои хора - особено от тези, дет се мислят за умни, нали -
ааа... да мине за някакъв фантастичен разказ ... че си измисляме ...
266
Щот` те могат да помислят... Амии, глупости! – Те никога не могат да

помислят как са в действителност нещата... Така че – продължавай...
Ноинна – ... Значи, ти казваше така: "Аз съм слизал и друг път по тази
пътека, за която ти говориш. Но този свят ме отвращава. " – Аз ти
казах: "Да, но сега ще е различно. Когато ти светиш, тогава ще слязат
и всички твои приятели." - Аз единствена избрах да сляза сама там,
докато и вие почнете по-често - не само да се качвам горе, при вас...
защото ... Тогава ти каза... : "Да ама ... тукаа... така и така..." – и
всички казваха като теб. Аз толко време ви се сърдих... Уморих се да
се сърдя – и накрая ти слезе, защото вече и на тебе ... и ти се умори
да ме лекуваш... Просто заради мен го напрàви. .. И тогава разбра, че
като слезе ... Всъщност, ти беше защитен от тия ... пирони... и от
ножовете... Защото слезе едно сияние със теб, което винаги те
пазеше.
Ностран – ... Това па не съм знаел никога...
Ноинна – ... Това сияние ... беше над съня ти; то беше в сърцето ти, беше
в любовта ти... То беше повече от всички твои приятели. Там намери
това сияние...
Ностран – ...Значи съм можел да дишам...
Ноинна – ...Много повече даже, отколкото там, горе...
Ностран – Добре де... Семена от брезина нямаше...
Ноинна – Нее.. Това беше едно особено сияние, заради което аз стоях
долу...
/В този момент камината почва силно да "диша".../
Ностран – Ето, чуваш ли?...

Сияние от Сириус – Наистина, как диша!...
Ностран – ... как наш`те дишат...
Ноинна – То беше едно сияние, заради което аз стоях долу. Само там
можех да го намеря. Обаче... то идва от един висок свят. Там, горе,
винаги го има – то е в семената, в наш`те прегръдки, целувки... А тука
е само когат` си самотен...
267
Ностран – Знаеш ли сега кво ми казва... Сега ще ти кажа кой, щот` те са

много гласове... Момент, секунда... /дълго мълчание/ ... Да, да, да!
Това е Сапфирена Балада... Една приятелка...- Сапфирена Балада...
Не знам, може би не може добре да се преведе името й на ... на този
език... Тя ми казва че ... първият... радиоредактор, ... който пусне тази
касета, дето сега си говорим, по радиото... ще го вземеме на
екскурзия...
Ноинна – ...Ама къде – там, на Венера?...
Ностран – ...Не, първо на едно друго място ... за адаптация... – И оттам
тръгваме навсякъде...
Ноинна – ... Още повече, че...
Ностран – ... Само че ... на никой нито дума!
Ноинна – ... Ти ... казваше така: "Всички мои приятели слизат със люлки –
от там до тука... Само че слизат, само когато..."
Ностран – ... Ето, видя ли как мигна даже лампата... Щото наш`те викат:
"Да!"...
Ноинна – "...обаче слизат само тогава, когато ... има прегръдки... " - А аз ти
казах: "Да, обаче ако слезеш тука, пак щеше да вървиш по тая розова
пътека. И ако те прегърне това сияние, което няма да е прегръдка на
жена, нито прегръдка на любима, а е прегръдка на сияние,... аз ще те
науча научиш да летиш по едни ... млечни пътеки...
Ностран – Аз знам, че всеки може нещо, което никой друг не го може. – И
... страшно ме интересува какви са пък сега тия... "млечни пътеки"!...
Ноинна – ... Ами ... ти сядаш на тази пътека; сиянието те обгръща;...
Ностран – ...така...
Ноинна – ...ти си сам - ти мислиш, че си сам... Обаче, всъщност, ти си със
сиянието. И по тази пътека ти почваш да летиш там, където поискаш!
Това е повече, отколкото да бъдеш в прегръдка... Исках да разбереш,
че има нещо повече, отколкото да бъдеш в прегръдка...
Ностран – ...Напълно възможно е, ама аз много трудно разбирам това
нещо...
/Тук може да се поясни, че в този момент Ностран преиграва, за да тече

диалогът, импровизацията, "пиеската"... Да може Ноинна да се
268
разгърне напълно, понеже в момента чрез нея тече нещо уникално,

безкрайно интересно. Вътрешно Ностран малко се дразни, задето тя
– или нещото чрез нея – го сваля на нивото на тия с прегръдките,
въпреки че няма нищо против да лети и чрез тях... Все едно, че
никога не е летял по пътеките на Млечния път... Е, пак си е намерил
педагог, но нищо... Полезно е за развитието на... педагозите... Затова
ще продължи в този дух..../
Ноинна – ... Ами това е ... любовта на сиянието...

Ностран – Сиянието не е ли прегръдка?
Ноинна – Да, но тя е друг тип прегръдка.
Ностран – Е какъв?...
Ноинна – Тя се нарича "вълшебство".
Ностран – Ами прегръдката също е вълшебство...
Ноинна – Да но ... това е вълшебство, което може да се види, а
сиянието никога не може да се види, то може само да се почувства.
То е нещо, което ... при което ... отвън няма нищо, а вътре е всичко.
Ностран – Може... Защото прегръдката ... не веднъж съм си мислил, че
прилича на сграбчване...
Ноинна –... И тогава ... аз си замечтах да пътуваме много в такива
невидими прегръдки... Тогава никой да не плаче за прегръдката на
другия. А всеки да пътува в собственото сияние...
Ностран – ...в самопрегръдката на сиянието...
Ноинна – ... Да. Исках това да те науча... Всъщност, ти го разбра. И тогава
ние запътувахме...
Ностран – ...по "млечните пътеки"...
.........
Ноинна – ... Искаш ли да ти разкажа още за бъдещето?...

Ностран – Страшно ме интересува!
Ноинна – ....Ами тогава ти... Ти престана да чакаш отклик. И тогава...
Ностран (прави се на ибрамбашия, за да остави Ноинна с впечатлението,
че е познала... Иска му се... - понеже точно след три години и
269
половина пак ще се хване за сърцето от страшна болка по една

пътека от рози, и то с какви бодли...) – Така ли?... Аз ... съм
престанал... да чаккам ... отклик!?...
Ноинна – Престана да се радваш на отклика... Не мога да ти кажа как е
точно думата, забравих го... Ако беше на нашия език...
Ностран (още по-"искрено" се чуди...) – ...Аз пък мислех, че не съм стигнал
до това...
Ноинна – Това е бъдещето...
Ностран – А, ти за бъдещето говориш...
Ноинна – ... Ти вече не чакаше отклик...
Ностран – ...Ти ме предупреди, че ще говориш за бъдещето...
Ноинна – ... Ти вече не чакаше никакъв отклик. Тогава около тебе ...
затанцуваха много звезди.
Ностран – Знаеш ли как стана това? – Сега се сетих как стана това в ...
бъдещето... Щото това е половината от... начина, половината от
тайната. Не е достатъчно само да престанеш да очакваш отклик, но
трябва ти да се откликваш самият, преставайки да очакваш отклик.
Тогава става осмùца, само с едно "търкалò" не става... Без това
безкрайносттта не става.
Ноинна – Ти откликваше, да, обаче...
Ностран – ...А откликът се получава после неизбежно....
Ноинна – ... Да, ти винаги имаше отклик...
Ностран – ... като престанеш да го чакаш.
Ноинна – Да, ти винаги си го можел това. Само че винаги ти е харесвало
за бъдеш повече в прегръдка, а точно това ме плашеше. Не знам
защо, аз се страхувах от твоята прегръдка. Въобще, винаги съм се
страхувала от прегръдките... Защото те ... ме отделят от сиянието.
Просто съм влюбена в сиянието – винаги съм го обичала. Затова
предпочитам света на скупчените хора, защото само оттам може да
се полети по млечни пътеки...
Ностран – Е това е страшно интересно! Ето и той каза нещо такова
/Уралоний/ - каза, че там се добивало нещо особено, а сега и ти ми
говориш за ... за млечните пътеки...
270
Ноинна – Толко време се сърдя на твойте приятели! Не че се сърдя – това

е игра... Аз се правя, че съм сърдита...
Ностран – Добре, искам да ги различа. Розовата пътека, по която слизат
някои от нас...
Ноинна – Нее, това е пътеката, по която вървиме тука, на земята. При
скупчените хора...
Ностран – Тогава защо каза, че съм слязъл по розова пътека?...
Ноинна – Не, ти слезе с люлка...
Ностран – Аха...
Ноинна – А ние тука всички вървиме...; всички които сме от нашата родина
и всички такива пришълци – ние стъпваме по розови пътеки, но тях
никой не ги вижда...
Ностран – ...А млечните пътеки, може би, са към Млечния път, към
галактиките?...
Ноинна – Да, към всички видове галактики...
Ностран – Сега разбирам...
Ноинна – Но само оттука можем - по една млечна пътека - да полетиме.
Само от тука! Но – само ако имаме сиянието. Ако не очакваш да си с
някой, а да обикнеш точно сиянието... Аз искам ... със това сияние да
изградиш един дворец! Затова толко време ти се сърдя...
Ностран – ...Ааа, още веднъж тази дума ... ми кажи какво значеше...
Ноинна – Да де... Играя си на това...
Ностран – Ти, като я кажеш - и мен ме боли...
Ноинна – Нее, това е игра... Защото аз не мога да се сърдя...
Ностран – Тия "игри" със ножове и куки сега.. Извинявай!...
Ноинна – Те не са истински ножове, това са фалшиви ножове... Само
така изглежда ... за да натежиш и да слезеш!
Ностран – Ааа, така може...
Ноинна – Разбираш ли?... Важното беше да станеш тежък – защото ти не
обичаше тази дума...
Ностран – Да бе, на мене за кво ми викаха "перушан", "перушинка"... –
Сега съм вече по-тежък...
271
Ноинна – ...А като натежиш.... – и в момента, в който слезеш и стъпиш

на розовата пътека ... и още там други неща, които няма да ти
разкажа сега,... – тогава идва сиянието!
Ностран – Значи ... трябва да стъпиш на розова пътека, за да дойде
сиянието?...
Ноинна – На всяка цена! Но ти не можеш, ако слезеш, да не стъпиш на
розова пътека. Всички ние стъпваме на розова пътека.
Ностран – Това не значи ли ... да имаш предпочитание към някой повече,
отколкото към друг?
Ноинна – Нее... Това си е пътека само за нас... Сиянието дава тази
пътека.
Ностран – Аха, само за нас...
Ноинна – Първата стъпка е пътеката.
Ноинна – Втората стъпка е да се научиш да бъдеш в едно кресло и да
имаш корона. И никога да не слизаш от това кресло.
Ностран – ...И сега, откакто сме тука, в тоя свят, на мене ми идват разни
хулигански думи... Извинявай, може би не е красиво, обаче за
колегата Егзюпери ми дойдè – заради този наш разговор тази вечер –
един израз: "трева да пасе" пред нашия разговор...
Ноинна – ... Значи ... ти трябва да седнеш на това кресло...
Сияние от Сириус – ..."Ряпа да яде!..."
Ностран – ... Нашата колежка съгласна ли е или не е съгласна?...
Ноинна – ... Аз мисля, че тя ни гледа още от Венера... Тя е горе...
Ностран – ... Еее, така е... Тя затова...
Ноинна – ...Но ... ще слезе на една хубава люлка. Първо ти трябва да
направиш сиянието, за да дойде и тя.
Ностран – ... Мммм!
Ноинна – ...Изобщо, ти, ако си направиш твойто сияние – ако го обикнеш
много, - /и аз/ ще дойда... Ти първо трябва да го направиш...
Ностран – ...Така ли?...
Ноинна – ..Ти спираш другите!
Ностран – Чакай, чакай, това е много важно...
Ноинна – Аз затова ... все така се правя, че ти се сърдя...
272
Ностран – Така... Ааа, да! Тука вече те разбирам...

Ноинна – ...Защото много искам да дойдете тука, искам да полетиме към
галактиките... Защото там можем да се прегръщаме само по двама...
Ностран – Къде?...
Ноинна – Там, «горе», това още не са галактиките...
Ностран – Ама ти ме плашиш страшно!...
Ноинна – ... Еее, само в един миг по двама...
Ностран – Ааа, така може...
Ноинна – Не може в един миг по петима... А когато летиме със сиянията,
ние можем да правиме други пространства. Ние влизаме в други
измерения. Там можем на един микрон да бъдеме сто хиляди! Това
може само...
Ностран – ... Чакай сега: на един макарон?... Там макарони произвеждат
ли се?... /смеят се всички/
Ноинна – Микроон!
Ностран – ...Ааа, чакай, извинявай...
/пак смях/
Ноинна – Там се разширяваме... Защото, именно, можем да станем много
малки. За да станеме много малки, трябва да стъпиме на розовата
пътека. И да се обгърнем със сиянието. Сиянието идва при най-
малките. Откога ти пращам по моя телефон поздрав от най-малките!
От най-малките!
Ностран – Ама ... мобифон ли ти е или ...
Ноинна – Еее, такъв един...
Ностран – Щото мобифоните били много вредни.
Ноинна – То е по цветята...
/Ноинна помни пиеската "Молитва за мир", която я писаха с Ностран преди

няколко години. Там цветята са телефони за космически разговори с
различни цивилизации./
Ностран – Да де, ти знаеш, чрез ... теменужката... как говориме; как

говорим чрез мака, как чрез ... еделвайса. Съвсем по различен начин
се предава.
273
Ноинна – ... Аз ти говорех чрез водораслите...

Ностран – ... Лелеее... Ми аз зат`ва ли толко често мокър се усещам?...
/смях/
Ноинна – Защото те имат един аромат... Специален...
Ностран – ...Чакай... Те имат много йод - а ти помниш, че имахме една
приятелка от йодената вселена?..
Ноинна – ... Коя е тя?...
Ностран – ...Една приятелка от йодената вселена имахме, и с нея
наистина можехме да пътуваме из йодената вселена, само когато се
гмуркахме межу водораслите... Помниш ли?...
Ноинна – Да. Тя ме накара да се облека в тъмно ... ултрамаринен
цвят...
Ностран – ...А един от наш`те приятели – той се роди в България
напоследък - беше написал едно стихотворение на тази тема, в което
казваше: "Соления, безкрааайно сладък мирис на йод и водорасли...
Напред към сините води, към сините звезди, към синята поезия! "
Ноинна – Знаеш ли защо ти говорех чрез водораслите? Защото ... когато ...
това беше един специален код... Ако ти говорех чрез глухарчетата и
теменужките, този код...
Ностран – Ама ... чакай сега... – Этот кот специальный? А кошка где?...
Ноинна /смее се/
Ностран – Аа, код?...
Ноинна – Код!
Ностран – ...А я "кот" понял...
/смях в залата.../
Ноинна – ... Значи, ако ти говорех чрез теменужките и глухарчетата или
розите, или лилиите, то щеше да се чуе от тук нататъка, да пътува
като песен... А чрез водораслите се чуваше като аромат, а аромата
много трудно го подслушват, защото тука тайната е много силна. Тука
трябва всичко да е тайно. Колкото повече можеш да пазиш тайна,
толкова повече сиянието ще те обича.
/Дълга пауза. Огънят пука в камината./

274
Ностран – ...Ти такива интересни работи ми разправяш тази вечер, чее...

направоо...
Ноинна – ... Ако само за миг разгадаеш Тайната – каквато и да е тайна, -
сиянието те напуска... Дори на най-любимия не трябва да кажеш
Тайната,...
Ноинна – ...освен ако той сам я разбере... чрез аромата... Дори не чрзез
песента... Само чрез аромата!
/Пак дълго мълчание и пукот на дървата и въглените в тази вълшебна

вечер/
Ноинна –... И така, в бъдещето ... ти стана тежък, ... получи сиянието... и
вече не стъпваше по розовата пътека, а плуваше по нея...
Ностран – ... Да се плува по розова пътека...
Ноинна – Да!...
Ноинна – Колегата Егзюпери слуша ли?!
/Всички се смеят/
Ностран – Е как! Нали предаваме по "радиото" в целия космос!... Това в

момента ... както винаги ...
Сияние от Сириус - ... По "радиоуредбата"...
Ноинна – ... Представяш ли си! Нямаше никакво съпротивле-ние по нея...
Ностран – ... Ние сме ... сега в момента ... използвам мръсна-та дума
"водещи", де... Тя е мръсна дума, обаче те имат...
*
Край на импровизацията. Записът продължава с много мелодично
ноктюрно на Шопен за пиано, с чудна акустика....
275
29.I.135(1989)г.
София
ФЕНОМЕНО...
(Писмо на Пена до Цецка на шопски диалект за един космически феномен

на Земята, публикувано и получило специална награда във в-к "Орбита". По
метода на Бранислав Нушич, препинателните знаци може да си ги сложите
където намерите за добре... Пена не се е постарала.
Непознаващите шопски може спокойно да го пропуснат, понеже няма да
разберат и усетят вкуса му... Това разказче обаче е първият образ на едно
сериозно произведение, написано по-късно и включено в този сборник
("Феноменът Астролония")
цецке одавна не сам ти писала ако питаш за мене то ас сам добре а ти как
си как са децата неска тате ме дигна та право у бате вика му стига ти
доларе додека не оправиш пена бате се захили и мене ми пламнаа бузите
оти се сетих за плевнико ама бате се стегна и каза че я оправим кога не
сам я оправял тате вика а ме тури за секретарка бате вика за секретарка
требе пипе ама че помислим, цецке пишем ти след три дена на биурото
имам три телефона, видиу и кумпютар и кво ли не та затва ти пишем.
Бате вика нема а приказваш нищо само че натискаш ей те тия копчета
афтомато е бетон он че приказва сам. слет работа одим по два часа на
колтурна реч ама англискио не върви ич бате вика на сим-позиумо немало
а имам грешка / тука вртим вече 190 пати една касета на англиски с
мойто научено сопщение за тоо симпозиом у Лондон та вече така го
ломотим наизус че бате вика нашто шопско лъ нема грешка на англиски по
световните симпозиоми. Вика дотогава не дигай црънио телефон сакън он
нема сикритар; цецке неска пак ти пишем немах време много главоболия
бате неска много креште сакали а му сакращават ща-товете и а му се
бръкат у феномено наредили а дигне зид колко цела коопера-циа никой а
не гледа феномено вика писнала му главата от чукундури сега он цани
разни бетонжии кофражисти зидари кранисти ~ се буклуци вишисти за най-
276
цръната работа цецке а ти се пофала, неска ми дадоа от службата

четристаен и си го обзаведох че ти пишем спцялно оти дека сега немам
време бати е собрал целата рода и сите си мацки и ги назначава около
феномено оти ония отгоре сакат а му се бръкат у темата (а у феномено
има много леп. Я неска му казах не съм ли свой човек стига ми вече
секретарка он казва ти си плоска, а за наука наука требе цици и дупе или
поне дупе.. ама се замисли нещо и ми каза оти дека от утре ставам
фотажика а после че ме направи истинска научена сатрудничка, нема да
докладвам само какво сам штракала слимките. Ама я не знам бъкел фото
та он фана един бетонжия от наще правил бил изложби по цел свет та он
ми нагласи сичко а я само штракам. Викам на бате оти баш фотажиика " он
вика само за фотажия му останала една празна диплома с печат и потпис
:: та нема как - - требе а штракам феномено прес пет минути, голема
досада, викам оти количкаро от МЕИ-то му не направи афтомат самичко а
си штрака оти я по ме интересува а си гледам бурдата а си доустроим
апартаменто. .
Он феномено е повечето на калбо ама може а става коджа големо
като плевнята на село и даже оште повече и се си виси горе у въздухо ??
На ништо не се потпира ?? я го снимах на кодак и кога стана от чисто
злато и кога беше от сребро и кристално и кога стана целото на бисери
мамата си трака. Що ли не правия а отчупат барем едно парче – ъкъ,
кораво е и троши сичко и длета и бургии сичко. Даже целото на вода като
стане па не можеш а откинеш даже капка, а усещаш водата как си лъха си
от него. Оно целото и на капки се разбива, и на искри, и на шарени дъги и
огньове даже брех да му се ?? По ено време бате се усети и почна а пуща
за валута чужденци учени и весникари секакви и с даже с видиута,,, ама
кога за пръф пат феномено стана на ябуки кво му стана та ни даде а си
земеме и сите тука барабар охраната ручааме а си оближеш пръстите ??
Ама одгоре усетиа и наредиа а не пускаме чужеденци и а не ядеме. По
едно време почнаа а се зареждаа отвънка камьони – точно кога феномено
дава а се откине нещо от него и даже повече ::: ама тва много ретко
става и само кофражисто знае кога, а му се неначудиш откаде. . А кога
еднаш стана целото на риби и после на синигерчета и они за-цвръчаа»,
бате каза стига не аби лентата тиа нема а ги признаят оти е такова нешто
277
е невазможно - за тия слимки неамло а ни платат. Па и чудни картини зе

а прави феномено и кино гледаме цветна фантастика у него като сънища и
зе даже а одговаря на чис български на разни вапроси, та и познава даже
как се казваш и кво си правил преди сто години » ?» Некои учени одия
даже онетре из него кога беше станало на мрамор с тонели и дупки ама е
опасно а не се промени изведнъш, та сички гледат кофражисто в устата
кво че каже колко време че е едно и кога че се смени. Батко ме води у
феномено кога беше целото гора с много пеперуди» Гледат кофражисто и
квото каже тва е – знае секи пат кога че се промени а то и на игли стая, и
на живак и на лава от волкан, и даже избухна еднаш, та чеше а ни
изпотепе ако беше денем. Оно кофражното си го каза човеко оти дека че
избухне ама не му поверваа, та добре че е станало ношно време, Само
дето потроши неколко стаи. та сега цецке па дзадат около него и бетон
леат и даже пръстени че му слагат и похлупак от железо. Батко вика
връзал сам си гащите сите са потписали инструкташ по безопаснос и
зимат и рискови. Батко забрани на кофражисто в извънработно време а
пише и да казва кво че стане – а си прави кофражо като ората кога е на
работа, затова му плаштат ?? Даже на на два пати му резна от
премиялните та нека сега се заговаря с учените като идват ??? Понекогаш
феномеко пее и свири и е пун със дзъркели. Кога почне а говори,
кофражисто вадеше магнитофон и записваше ама спецовете му зеа
магнетофоно и развия лентата. После дойде една жипка и го зе – и после
вече го нема кофражисто.. Феномеио обаче исчезна оште същата вечер и
после вече го нема никога. Тва е цецке.
278
28.I.125(1989) г.
София
ГРАДОЯД
(последната машина - или отмъщението на Сарудин)
Става дума отново за Сарудин. Отчаян романтик и фантазьор,

непоправим авантюрист, той се е женил вече 40 пъти и има 90 деца, за да
престане да сънува Есперина. Анархист-еколог, С. е станал страшилище
за цивилизованите хора със своите непрекъснати саботажи. Той е първата
любов на Венерина, но тя си е внушила, че не го обича вече и също от
реакция се омъжва за неговия главен враг - преуспяващ архитект на
крупни ансамбли и технократ-урбанист. Надеждността, преди всичко!
Този път Сарудин не се оженва, а го намират в един кладенец,
мъртво пиян и жив съвсем случайно. Лекуват го цели б месеца, след което
той се затваря и не допуска вече никого. Следи го през стената само
личният му невролог, който има разрешение да подслушва всичко, което
поръчва пациентът му на Главния Компютър на Планетата. В персоналния
компютър на Сарудин постъпват пълни сведения по много странни
въпроси: координати и история на всички кариери, рудници и мини от
древността до днес; тотална документация за произхода на всички
строителни материали и суровини за всички сгради и производства досега;
генофонд на Земята и начини за снабдяване с образци; всички технологии
за топене, екстракция, раздробяване, центрофугиране, електролиза,
сортиране и пр. и пр. и пр., на базата на атомно-молекулярния анализ;
теории и технологии за безшумност и невидимост на конструкциите в
действие; теория на полето и постижения в областта на моделирането на
устройства и детайли от полета; възможни алгоритми за експресно
узряване на органични отпадъци до превръщане в естествени торове;
модерни и древно-източни методи за акселерация на растежа (тук следват
имена и адреси на всички живи факири в Индия...); координати на всички
сгради и ценности с непреходно историческо и културно значение;
адресите на всички обитатели на планетата, с много странен текст за
незабавно напускане на сградата или автомобила поради предстояща
279
опасност - и още куп тем подобни глупости, които може да породи само
здраво загазил пациент. Личният психиатър на Сарудин само повдига
рамене и най-сетне го оставя на мира, знаейки прекрасно, че хобито е най-
добрият лекар. Той не знае обаче, че болният си е купил не само
персонален компютър, но и два робота последен модел: Универсален
Снабдител и Универсален Конструктор. Че в дивата си ненавист към
всичко технотронно, той ги е трансформирал в поле и че им е придал
формата на Духа от Шишето и Духа на Лампата. Именно с тези си двама
вездесъщи слуги, той започва да се заседява по кръчмите - един малко
чалнат клиент, който е безобиден и си плаща редовно пиенето. В джоба
му винаги има бутилка, а на масата - древна медна лампа, с гравирано
заклинание на арабски "Върни и й всичко - и я съживи!"
Един ден обаче, след разгорещен спор с пияниците жива ли е
Земята или не и какво представляват рудните изкопаеми, забавният перко
им демонстрира с жестове как цивилизацията на въшките и бактериите
решила да вади от органите на човека "полезни суровини", за да си строи
туморчета и тумори - по всички правила на науката и казармения дизайн...
Разправя как ще заповяда на Духа на Шишето и Духа на Лампата да
създадат Последната Машина. Машината градояд, която ще се размножи
по негова лична заповед по цялата земя и от цялата човешка гадост няма
да остане и помен. Там, където минат градоядите, ще израснат незабавно
плодни гори и девствени поля с много цветя и животни. После Великият
Сарудин ще заповяда на Духа на Лампата невидимите градояди да се
изядат един друг, докато остане само един. За спомен на човечеството и...
за всеки случай...
Но, за огромна изненада на пияниците и трезвомислещите, още на
другата сутрин градовете, автомобилите и прочието ръкотворни гадости
наистина започват постепенно да изчезват? Откъм единия им край на
всеки град - към другия. За всички власти е непонятно: вместо всемирна
паника, хората танцуват и крещят от радост!... А когато Духът на Лампата
пуска и дрехоядите, дрехите на всички започват да изчезват - отдолу
нагоре... И, вместо да се засрамят, всички само се хихикат от приятното и
непонятно гъделичкане...
280
1.II.125(1989)г.
София
ОГЛЕДАЛА ЗА ОБРАТНО ВИЖДАНЕ2

Или Сага за Сините Птици
(ескиз за игрално-анимационен филм)
- Аз на твоя бус нема да се кача никога! (един роднина...)
- Ти ще се побъркаш от четене! - хлипа майка ми. - По 18 часа на

волана! А когато вляза в стаята ти - все четеш...
- Нищо подобно, той отдавна се е побъркал... - подава се дяволчето
Фют3 от раницата ми с резервните части. А що се отнася до спането, той
си отспива на волана. Не съм ли прав?
- И кога живееш? - проплаква пак мама.
2
Тази идея за фантастично разказче, както и всички останали от този вид, са
написани и изпратени във вестник "Орбита" през 1989-1990 г., когато п. е
шофьор в градския транспорт. По същото време текат и много лични и
фундаментални осияния от Елма, като някои от тях са дошли направо на волана,
в движение. Така се диктува, например, осиянието "Циници и романтици" от
16.XII.1989 г. по молба на приятел, който седи в кабината, което е забранено, и
записва диктуването в подскачащото возило… Колкото и да е странно,
фантазиращият не е допуснал ПТ-произшествия по своя вина, дори и когато е
работел по две смени...
3
Персонаж от книжката "Ян Бибиян" от българския писател Елин Пелин
281
- В салонното огледало! - обажда се Палечка. Аз съм я настанил в

лодчица от лале, в една чиния...
Ето ме пак на кормилото. Моят автобус бълва грамади от пушек и
през мистичната им мъгла се разиграват фантастични сцени. Палечка спи
в своето листо от лале между ламарините на челното, за да й е топло, а
Фют се катери и спуска по джунглата увиснали проводници под
арматурното табло. Чудното е как автобусът не се разглобява, а все още
върви...
Изведнъж спирачката забива и пътниците се изпотъркалват за
пореден път. Палечка изхвръква и се превърта няколко пъти на Салонното
Огледало за Обратно Виждане. Фют е изскочил през прозореца и се върти
на лявото огледало, а после бърже прескача на дясното. Те са негово
владение. От челния удар в един камион се е повредило челното
отопление и прозорците бързо се покриват със скреж, замъгляват се.
Палечка ги чисти отвътре, а Фют - отвън. И през опрозрачнените места в
огледалата, които също се чистят от моите приятелчета, аз виждам
удивителни сцени.
Отляво фучат автомобили с римски сенатори, конквистадори,
индиански вождове, паши, нацисти, неандерталци, горили, динозаври!
Носят се и надути боляри, помешчици, чорбаджии; а зад воланите -
кочияши от всички епохи... Диво надпреварване, блъскане, произшествия,
катастрофи! Вадят се съответни оръжия и влизат в действие... Вой на
сирена - всички спират вдясно. Минават римляни на мотоциклети и Нерон
с делегация. Стълпотворението продължава. Пак сирена и спиране - аги с
фесове на мотоциклети и делегация на султан с харема му... Пак суматоха
и клаксони - и отново делегация: този път кучета на мотоциклети и тигър в
лимузина.
Аз, разбира се съм роб от галера на волана - с топуз и вериги.
Палечка търка Салонното Огледало и аз виждам как прекрасните
българки, които се качват в автобуса ми с нормалните си облекла, както
по-рядко и чужденките, в огледалото се превръщат във Вечните Любими
на всички времена: Афродита, Евридика, Пенелопа, Нефертити, Сита,
Радха, Дамаянти, Беатриче, Лаура, Елоиза, Серафита, Конхита, Жулиета,
282
Елена - жената, която не съществува4... С влизането на Йовковата Албена,

египетският роб на волана е довършен - автобусът получава
електризация... Един по един, одухотворени мъже сред пътниците се
превръщат в Одисей, Орфей, Данте, Петрарка, Абелар, Ехнатон, Рама,
Ромео... Гледайки Вечните Любими, те въздишат и се взират във
вечността. От тях избухват пламъци, песни, звезди и вселени, епохи.
- Виждаш ли - казва ми Палечка, - те всички са тука! Всеки един от
тези студенти, шлосери, войници, учители и ученици не е ли бисер на
човечеството, затворен в мидата на неизвестността? Кой е онзи, който ги
вижда истински, освен моето Вълшебно Салонно Огледало?...
Робът отново заспива, пребит от преумора и вълнения, както спи
всеки шофьор у нас - на волана, в движение... Всеки един от великите
мъже на древността и духовната история на човечеството става, влиза в
египетския роб - и на всеки червен светофар или на спирка, докато е спрял
за една минута, робът бива отнасян от съответната Вечна Любима в
нейното царство, където Тя го дарява с всичко, на което е способна
жената от миналото.
Но на всяка спирка отвън се разпорежда Фют. Там се блъскат да
влязат в автобуса тълпи от всички исторически епохи - предимно парии,
граждани и селяни от средна ръка; роби и крепостни селяни и робини с по
десет чанти в ръцете... Испанци току-що са излезли от зрелище на борба с
бикове; римляни - от гладиаторски битки; рицари и тълпи плебеи - от
турнири... И всички искат да влязат в автобуса на пристъпи, особено на
"Орлов мост"...
Отново сирени, пак делегации - минават палачи на мотоциклети и
лимузина с Великия Инквизитор.. А на всяка спирка се блъскат, със
съответните звуци, и тичат насам-натам босяци, просяци, фокусници,
кебапчии, ядачи на пуканки и слънчоглед, овце, говеда, носорози, трудещи
се. Когато в душния автобус възникне кавга, шофьорът пуска по уредбата
запис на котки и кучета, които се бият, лаят и врещят с всичка сила – и
публиката се смее, смеят се даже скаралите се...
- О, това не е всичко! - Палечка пак чисти Салонното Огледало.
Изведнъж всеки пътник и пътничка сега са същества от Вега, Алтаир,
4
По едноименното заглавие на разказ от Иво Андрич
283
Алгол, Алдебаран, Албирео, Сириус, Процион и пр.... Голи и прегърнати –

като всички обитатели на Вселената... Цяла сага за Бъдещето!
2.ІІ.125(1989)г.
София-Изгрев
ПРИКАЗКА ЗА АНАЛОМ И НОЕИЛА
19,30-20,30ч.
- Може ли някоя космическа приказка?...
- Питай само Мен за това, но по-смело!.. Пращам ти

приятел.
284
Появява се космично същество с неописуема красота и се

обръща към Диктуващия::
- Поклон, о Кралю на боговете, поклон! Ще разкажа някоя
вълнуваща история. Аз съм аровим – ангел на Паметта за Житейските
Истини.
Аналом бе мъртъв. Пратеник на Белоснежното Бъдеще, той

студенееше от прекрасен мрамор, молейки се на колене с глава върху
стълбите на Ин – Двореца на Народите. Ако Народите от света на Амвен
се бяха съгласили да го изслушат, Амвен щеше да бъде спасен. Амвен е
планета, но слънцето на Амвен е помръкнало. Помръкнали са лицата на
всички амвенци, потъващи в мрак и студ безнадеждно. Те се превърнаха в
базалт, понеже искаха да погълнат и последните капки сила от Нао. Ако
попитате някой кои същества са базалтови, непременно ще ви каже:
“Народите на Амвен!”
Базалтът е народ в недрата на всички светове, зает с познаването
на Самата Собствена Същност. Аморфната му маса на Земята не е нищо
друго, освен следа от страшна катастрофа. Това бяха все титани –
прекрасни, велики същества! А сега са премазани, обезформени,
превърнати в блокове, пластове, жили, руини... Астрономите виждат само
труповете на предишните гиганти. А когато един свят е жив, там всичко се
движи!
И познаването на Самата Собствена Същност е също движение;
ала то е движение навътре, сгъстяване, уплътняване. А да мислиш само
за своята същност, значи да се уплътняваш в пълна чернота и
непрозрачност. Има народи в Битието, които медитират в абсолютен унес
и концентрация само навътре към себе си. Това са Въглеродите,
Базалтовите, Абаносовите Човечества. Това се нарича егоцентрация.
Себецентрацията е напълно противоположен процес, ала също навътре.
При себецентрацията, въгленът се превръща в елмаз. И пра-човечества
има, напълно елмазени! Аморфрната чернота означава: "Аз търся онова,
с което съм различен от всички останали". А елмазеният човек говори: "Аз
давам онова, с което съм различен от всички останали!" Както виждате,
разликата е огромна.
285
И Аналом беше елмазен, преди да получи отпора на амвеняни. Не

че са виновни базалтовите народи: Аналом търсеше Ноеила! Всеки
елмазен човек търси някой абаносов или базалтов, за да осмисли живота
си. За да мисли за себе си, тъмното трябва да получава топлина.
Абсолютната Светлина в Битието се събира в елмазеното човечество, а
то я предава на трите тъмни човечества като топлина.
Аналом срещна Ноеила по стълбите на Двореца на Народите. Той
пламна от велика, огромна любов, подпалвайки в разноцветни огньове и
тонове всичко наоколо. Ала той забрави, че аморфните хора от въглерод,
от базалт, от абанос, още не могат да мислят за другия; забрави, че
елмазените човечества се раздават, без да очакват разбиране.
Така, от елмазен, той се превърна в мраморен. В подножието на
Стълбите. А устните му докосват базалтовите нозе на една съвършена
амвенянка, която той търси от милиарди години. Самата Ноеила е нощ -
по-черна от най-черния въглен. Ала нозете й постепенно почват да стават
базалтови. Там, където Аналом я целува, базалтът просветва до
светлосив и прозрачен. От докосването, Аналом е станал почти целият
мраморен – все по-бял, все по-бял – от главата нататък. Само връхчетата
на пръстите на нозете му са останали диамантени...
4.II.125(1989)г.
София
ДЕСЕТ МИЛИАРДА КАТАПУЛТА!
Огненият народ на Алтаир е изхвърлен от родната звезда, понеже е

допуснал да изгуби един алтаирец от погледа си. Алтаир е усетил
микроскопическа, но остра болка - някъде из вселената, една от клетките
му е в беда. Както белите кръвни телца, алтаирци се пръсват из всемира
да търсят изгубения. Слънцето им се е затворило за тях: никаква енергия,
никакъв песенен или танцов ключ не може вече да отвори процеп обратно.
Квадрилионите пламъчета в петото измерение известно време се суетят
около родината си, после се свиват за скок - и изчезват.
286
Само трима от тях знаят кода на звездата Хо. Слънчевата корона в

края на слънчевата система ги спира, но те изиграват с песен танца на Хо
- и бариерата е премината. Сменят измерението, добиват спектър: сега са
светлосини като звездата си. На Тот, Олна и Ренун няма нищо. Пак сменят
измерението и продължават с нищожната скорост на светлината. През тях
профучават още 6 планети, но те не се спират и за миг - музикалният им
нюх е по-бърз от това кретане. Веднага след Тин обаче, и тримата
алтаирци се изключват от фотонност и преминават в дрейф: от планетата
Иклю се чува ясно кодът на Алтаир! Останалите три планети вече не ги
интересуват.
В уморена и скръбна минорна тоналност, родната мелодия излъчва
умиращи сигнали за помощ. Планетата е кислородна, население 10
милиарда. Алтаирци трябва да ги прослушат един по един. Запеленговане
е невъзможно: на три километра височина, сигналите рефлектират
многократно. Иклояни са си създали някаква черупка от мисъл за
подсигуряване и в нея се блъскат и падат обратно всички звездни
мелодии. Ето защо Икло я водят за ненаселена!
Базата на Хо под Бермудите е засекла гостите и им дава коридор.

Дъноокеанският слънчев град е смайващ! Неговата миражна защита е не
само визуална, но и полева: даже атомна бомба да пуснат болните, ще се
неутрализира. Алтаирци са приети с големи почести, разкрива им се
историята на Хо и системата му, и специално на Икло - Земята. В
Демиелон има и много иклояни, прихванати от кораби и самолети. Учените
демонстрират: Икло е уникална, макар и в операционен стадий. Алтаирци
са зашеметени от прослушванията - всеки иклоянин не е като нормалните
обитатели на космоса - да предава мелодията на собствената си звезда, -
но кодът му е строго индивидуален.
Демиелци, които са дошли от Хо, също звучат с мотива на Хо - на
слънчевите жители... Такава обител като Икло, поне в нашия звезден
остров, още не е откривана. Сегашните изследвания са потресаващи:
осем хиляди от наличните иклоняни тук звучат с осем хиляди различни
геномелодии и хармонии! Сащисващото е, че те съответстват до
последния обертон на личните мелоключове на осем хиляди от
изследваните звезди! Иклоянецът е изумително същество!
287
Алтаирци са свидетели на последните експерименти. В

свръхглъбинна антихипноза, иклояни биват събуждани от егоцентрозната
им хипноза, в която ги държи цивилизацията на повърхността, и с обратна
психопрожекция се излъчват през очите им холофилми в пространството
пред тях. Документални епизоди от живота на техните звезди. Защо са ги
събрали на тази планета в агония? Чие дело е тази клинична психиатрия
на космоса?
Една от прожекциите бива прекъсната от втурването на учен, който
съобщава: постигнато е първото каталултиране на иклоянец и пришълка
от Хо, работеща в океанския град. Била се влюбила в обикновен матрос от
прихванатите. С пламването на тяхната любов се констатира появата на
двойноспрегнат, беснеещ шнур от психоплазма между Слънцето и Вега!
Гледай ти, този земен моряк! Затвореният свят Вега, в който никой досега
не е проникнал! Демиелон подлудява от радост: пътищата към милиарди
затворени звезди са открити! Шнурът от психоплазма е началото на всеки
междузвезден коридор.
Алтаирци настояват: открийте къде е нашият. Той трябва да е на

Икло. В регистъра с досиетата и преките наблюдения на иклояни от
288
повърхността се открива кой звучи с кода на Алтаир. Оказва се жена с 4

деца в известна столица, бременна с пето, пребита в момента за пореден
път от мъжа си-алкохолик.
Алтаирци се превръщат в гълъби: пренос - и ето ги на прозореца й.
Всички изгнаници от Алтаир вече знаят: скоро ще си бъдат вкъщи.
5.II.125(1989)г.
София
ГЕРОНТОПРОГНОСТИКА
Йей Ван Йей е назначен за шеф на института "Геронтопрогностика".

Той прогнозира визуално възможните типове остаряване на всеки човек, в
зависимост от избора, който може да направи: професии, шефове, колеги,
хобита, приятели, съпруги, съпрузи... В зависимост от типовете мислене,
философия, идеали, вкусове, бит и пр. В зависимост от всички възможни
фактори - плод на изследванията на Геростика в продължение на десетки
години и на стотици милиони човешки съдби.
Йей не е щастлив. Не му е необходим вече никакъв компютър, нито
289
холоизображенията му, за да вади със собственото си въображение как

ще се смачка, надуе или обезобрази по друг начин всяка негова млада
поклонничка, в зависимост от начина й на живот, от мислите и фантазиите
й. Прегръща една - вижда вече косматата, черна брадавица на носа й
след трийсет години, като плод на един сексуален комплекс... Прегръща
друга - вижда я как ще затлъстее; прегръща трета - още в обятията му тя е
усойница, стереотип на вечна съветница и вярна съпруга...
Йей трябва да се лекува. Геростика се поема от неговите най-
талантливи колеги. Те модернизират института, превръщат то в
архитулптура - помещенията си остават, но се движат и затова отвън
той е като бавно подвижна скулптура, по програма от компютъра. Такива
са сега редките надземни сгради - всичко останало отдавна е скрито под
земята или е неосезаемо, невидимо. Сградите изобразяват профила на
съответния институт - тук вее опашка феерична риба (ихтиологически),
там блести грамаден смарагд (минералогически), още по-нататък виждаш
прелестна магнолия (сграда на ботанически институт). Ала Йей Ван Йей
ще отсъства дълго време и няма скоро да види новите промени.
Когато е поискал да погледне как ще изглежда неговата безсмъртна
любов, прекрасната Яя, ако най-после склони да го надари с любов,
Геростика му показва само едно: паяк! Голям, черен, ужàсен паяк, много
по-страшен от тарантула... Йей бил въвел всички известни и секретни
данни за живота й и за собствения си живот - не може да има грешка в
Компютъра! Ала картината е безмилостна: всеки път - паяк...
Когато се осмелява да поиска своето собствено виртуално
геронтоизображение, в случай че премине в официален брак с Яя, във
въздуха се явява... медуза. Не, някой се подиграва с него, някой са бърка в
програмите на Геростика, това е безобразие! Това е само Яя и никой друг!
Само тя, като Пришълка, има право на вмешателство. Тя е от
Педагогическия и се вмесва в личните съдби на всички и във всички
програми най-безцеремонно, макар и с благородни оправдания.
Мнозина вече са се сблъсквали с Яя и с нейните хора: те са завзели
властта на планетата. Всеки обаче се сблъсква със самия себе си - казва
тя, - аз само му помагам...
Въпреки успешните тренировки в Ужасилните за Холозплахи, Йей
290
Ван Йей става все по-нервен, все по-трудно издържа фокусите на Яя,
защото нейните холографски възпитателни средства напоследък са
добили и плътност...
А Йей е влюбен в Яя до уши. Той не знае дали това е самата тя или
нейна холо-метаморфоза. Ала когато Яя въвежда модата на голотата и
първа тръгва така, Йей е вече напълно погубен. Той я желае до смърт, но
не иска брак: Ван Йей е най-големият противник на женитбата на земята и
неговите теории са заразили милиони човешки същества. А Яя иска от
него само едно: да се оженят... Това е смърт за Ван Йей - подобно
страшно падение би значело главатарят сам да повлече крак и да се
възобновят семейните клетки, да възникне отново като гангрена
държавата - и всичко да рухне завинаги!
Какво е Яя: Пришълка-благодетел - или агент на Старите? Ван Йей
не знае, но в бягството си от Геростика бива настигнат от страшна буря.
Когато пада изтощен, над него приклеква ... гигантски черен паяк. Той го
прегръща с две от косматите си лапи и го повлича към бърлогата си. Това
е будоар в червено, където Яя се превръща в жена само два часа в
денонощието. А в басейна с топла вода – нов номер. Тъкмо си я
прегърнал - и тя се превръща в октопод...
Истината на Яя, която е от Звездата на Моногамните, е че
полигамията е смърт за личността, а еднобрачието - вход към
безсмъртието. Лошото е, че тя сега е загубила контрол над
метаморфозата. Скоро ще бъде само паяк - неизвестно за колко време.
Възвръщането на човешкия образ става само с много прегръдки и
целувки...
291
8.II.125(1989)г.
София
САРУДИН САМОДЕЕЦ
Колкото и да е самотен един експерт но сриване на династии, не е

препоръчително да изпада в самодейност. А Сарудин често ги прави едни
такива...
Космосът ни е дал пълна свобода да проверяваме на дело теориите
си. Сарудин знае: има едно мислещо поле, което се занимава с типология
на житейските сценарии. То регистрира животите на всички и ги
класифицира. Различни са теориите чие дело е това поле, но Сарудин
разговаря с него. Минава, например, някой край прочутия експерт и полето
съобщава: "Матрично-конфекционна щампа РХ-126о/е4; 4x100948 случая
в историята на космоса: "Брак без любов по съображения, деца с
посредствена наследственост, неврогенен срив в климактериума, тревоги
и психическа проституция до пенсия - и инфаркт. НН". Което ще рече:
"Нищо Ново". С подобни индекси, обобщения и цифрови данни, полето
информира Сарудин за всеки срещнат - било държавен поет с множество
преиздания и баснословни тиражи, било академик, лауереат на много
292
престижни награди поради многотомното си изследване за левия край на

десния ластик на ватени гащи, модел 1946 г...
Сарудин иска да избегне това. Той иска да докаже поне веднъж на
себе си и на Полето, че няма да се числи като никакъв индекс в
житейската щампотека на битието. Иска да фигурира в генотеката -
съвсем друго, противоположно поле, което регистрира само уникалните
житейски поведения. Съвършено безразлично е с какви мотиви си избил
пет мухи или петстотин милиона души - ти попадаш в типологията на
първото поле, под един генерален индекс. Но когато си извършил нещо,
което никой друг не се е сетил и не е могъл да направи, и това нещо прави
съществата по-добри, по-здрави и по-щастливи, Второто Поле те запомня
завинаги.
Странното е, че когато се роди дете, то непременно се записва,
заедно с родителите си, в златните скрижали на генополето; ала колко от
него и тях остава с времето там, Сарудин още не знае. Той знае само, че
липсващият в паметта на конфекционното поле и присъствуващ във
второто се удостоява със званието "Гражданин на Вселената" и получава
кодов сигнал или виброшперц за отваряне на всички светове и времена.
Той е приет навсякъде. Разбира се, до всичко това Сарудин ще стигне
след множество трагикомични перипетии, а засега коментарите на двете
полета го карат постоянно да се смее с горчиви сълзи, да плаче през
неудържим смях...
Ето как и този път Сарудин не успява да получи мечтания шперц.
Неистовата му ненавист към конфекционните цивилизации го принуждава
да ликвидира веднъж завинаги психическата и трудова проституция на
всички хора заради подслон и препитание. Той доставя и размножава
климатични кристали в несметни количества. Повечето хора напускат
завинаги къщите си. Верен на предишни свои опити, разрушителят на
династии провежда поголовни мутации във всички гори - и всички дървета
започват да раждат постоянно океани от известни и неизвестни плодове.
Всички производители на храни и търговци би трябвало да фалират
завинаги. Решен е и хранителният проблем.
Но за огромно огорчение на сривателя, човечеството го удря на
поголовен разврат, започва ловуване с тояги, нокти и зъби; отвличат се
293
деца, момичета и жени, а обезвластените фюрери отново започват да

организират робските души за разделение на обществото и на труда. Те
изсичат и опожаряват гори, опропастяват продукция, ограждат нови
владения и насъщни блага, втълпяват на бившите роби бивши теории, със
силата на желязото и юмрука. Започнали са веднага минни работи и
всякакви строителства и производства, отварят се сергии и магазини.
Сарудин е потресен от последствията. След като прави горите
огнеупорни и елмазено яки, без да засяга плодовете, и това пак не помага.
Вижда, че на човечеството му е нужна еволюция, просвета, духовност,
ангажиране с високи материи. Той го е лишил от културата, разчитайки на
духовен взрив отвътре, ала цивилизаторите бързат да впрегнат масите
отново в производствен ярем, да им внушат необходимостта от вещи, а
лидерите на разни идеологии и медии пак ги увличат във фантасмагории.
Тогава .Сарудин се сеща и създава дърветата-книги и телевизионните
дървета и цветя, които предават на милиарди канали от Космоса. Оказва
се, че от такава музика и такива филми се интересува съвсем малка част
от хората - тя има нужда да се тресе от първични ритми и да се храни от
криминални сюжети, сапунки, кич и пошлост. .
Отчаян, виновникът за тази пореден крупен провал на чирашкото
"магьосничество" проверява в Полето и вижда: "Подобряване на мате-
риалното състояние без душевна еволюция. Експеримент 012,24 - НН
(Нищо Ново)".
10.II.125(1989)г.
София
ПОДАРЪКЪТ НА АИР МАУЛ

(с някои идеи и образи от осиянието за Котката, дошло на 21.I.121(1985)г.)
Не всеки е чувал как покъртително плаче котка, полуразкъсана от

кучета или хвърлена от висок етаж. На два пъти се опитвах да спася
такива нещастници, но издъхнаха в ръцете ми. В гласа и очите им имаше
294
такава дива, отчаяна молба на прощаване с живота, че човек не може да

се отърве от чувството, че излиза душата на дете или жена.
Втория случай, с ангорката, стана рано тази сутрин; след работа.
Имах само един ангажимент - да пусна една обява - и бегом към къщи:
само в леглото ще утихне преумората и мъката по разкошното животинче!
С наслада препрочитам текста на обявата, преди да се бухна под юргана:
"Летящ Холандец търси романтична трезвеничка без склонност към
забременяване, за пробно съжителство и силни усещания в Космоса и на
земята". И когато съм вече под юргана, разбирам, че не съм сам! Сърцето
ми ще се спука: съжителството е започнало като гръм от ясно небе, и то с
кандидатка без склонност и към най-тънка нощница! Има, има, има, има,
Господ! В нощта до мене светят две съвсем особени очи - уж млада жена,
а зениците - като процепи. Ако ще да е с крокодилска опашка! Непо-
знатото, скъпоценно създание, ме прегръща нежно и свира глава под бра-
дата ми; после прави с всеки квадратен сантиметър от тялото ми това,
което най-много обича да върши майката-котка с котенцата си... Усетил
смисъла на живота в ръцете си със силата на взрива и смъртта, аз
въобще не обръщам внимание, че и косъмът на момичето, не само на
главата, но и където едно момиче трябва да има такива неща, е много къс
и безкрайно мек и атлазен...
Така заживях със странната си гостенка, която с изгрева на слънцето
се превръща в прелестна златиста ангорка и по цял ден спи важно на
оправеното легло, в очакване на мойто завръщане от работа. Залезът я
превръща отново в жена – и, пияни от смисъла на живота, ние заспиваме
сладко прегърнати и аз чувам тихото й мъркане в ухото си...
Но да не мислите, че се занимавахме само със "смисъла на живота" и
че с това се изчерпва всичко? Напротив, още на третата вечер моята
приятелка ми каза: "Господарю, изпраща ме Великата Аир Маул, царицата
на душите и котките. Тя се трогна от твоята жалост към нашия род и ме
поднася на теб с благодарност. Можеш да правиш с мене каквото си
искаш. Само ти се чудя: защо пускаш сред човечните такива обяви, които
може да разбере само едно разумно същество? Виждам, че си странно
самотен между тях, а си всъщност напълно нормален: усещаш нещата с
кожата си? У човечките няма такова нещо - те не живеят с кожата си, а
295
заради кожата си. Те имитират живот, за да добият неща, които не са

живот. На тях им е напълно чужда Постоянната Жажда за Милване. Ако
искаш, нощем ще те водя в училището на Великата Майка - да видиш
колко много нормални същества има там. Всички ще поискат да се отъркат
о тебе!
И наистина, тя започна да ме води нощем в това училище. Там има и
много хора, които Аир Маул превръща след засипване в какао ли не. Тя
казва, че всеки тук прави това, което най-страстно желае. Аз видях
морални кукувици и религиозни скумрии, които викаха сладострастно, като
влюбени котки под пълна луна. Постници и недояждащи си в света, тука
ядат като разпрани и грухтят на воля; сбутаните срамежливци цвилят
неудържимо, а кочовете в живота на земята, тука се вият като лениви
пиявици... В това удивително училище, което хората наричат "чистилище",
никой не моме да се удържи: ако не си се налаял, намучал или
накукуригал донасита, никога не можеш да се върнеш нормален в
канцеларията... Освен това, Царицата си има цели тълпи дежурни
присмивачи и подигравчии, които първо започват да хвалят, а после лудо
освиркват и овните, и говедата и научните пуяци, и духовните тапири...
296
Да се галиш и да се търкаш е смисълът на живота. Но това не значи,

че аз нямам и проблеми с моята дивна приятелка. Веднъж тя дойде
страшно възбудена и ноктите й се свиваха я разпущаха - не от
удоволствие. За пръв път се превърна в жена през деня и ме повлече като
вихър към Медицинска академия. Нейната първа приятелка там беше
прикована на дъска и разпрана със скалпел от горе до долу! Все още
дишаше, та ми нареди да я разкова, да платя на хирург да я зашие и да я
приберем вкъщи. Сега си мъркаме тримата...
Не е лесно и когато водя любимата си при хора: ту ще изтрополи
нощем в хижата, подгонила мишка; ту едва я сдържам на някой прием да
не дигне крак зад ухото - с хигиенни цели...
Казва, че има предвид много свои приятелки за редакторите, които
биха пускали моите произведения. За редакторки - мачероци...
10.II.125(1989)г.
София
АПАПИТЕ ОТНОВО ВЪРЛУВАТ

идея за пиеса или киносценарий
297
Бъдеща неофашистка латиноамериканска държава. Тоталитарен

режим, робовладелски, феодални и раннокапиталистически методи.
Народът е изтерзан, нечувано класово разделение; катастрофи, болести,
епидемии, спекула, корупция. На сцената отново се явяват агресивни
младежки банди, цъфтяща наркомания, алкохолизъм и проституция,
факелни шествия.
В един луксозен дом се събират на юбилейно тържество съученици
от гимназията. Изминали са 20 години. С колоритни прякори и
латиноамерикански километрични имена се представят бившите
съученици. Сегашните им професии са прокурор, следовател, историк,
фармацевт, холо-оператор, модистка, сценарист-режисьор, психоложка,
илюзионист-хипнотизатор, разузнавач, майстор на сценични ефекти и
кинотрикове, географ-народовед, изобретател на машина на времето,
телепортатор, гримьорка. Липсва само Педро Алфонсо Перейра
Джанбатиста Ал Капоне Остапо Бендера, най-големия образ и комбинатор
от училището, после касоразбивач и ключар на свободна практика, в
момента на поредна обмяна на опит в затвора. Прокурорът е наредил да
го пуснат за известно време под гаранция.
От смехове и възклицания и припомняне на весели случки, всички
неусетно преминават към сериозни теми. Всеки разказва за безчинствата
и манипулациите на своите шефове и колеги. Говори се откровено за
съдбата на народа, човечеството и корумпираните правителства. Общото
настроение е унило, перспективите — никакви. Тогава взема думата
Педро.
За обща приятна изненада, бившият двойкар и далавераджия сега
говори едни такива неща, които... Всички се сепват, скокват на крака.
Дали Ал Капоне ги е запалил за поредната дандания на Аналите? Вече
страшно възбудени, крещящи и квичащи от възторг и смях, всеки допълня
методиката с идеи от своята специалност - и още същата вечер "войната"
започва.
Държавен глава всяка нощ почва да сънува кошмари. Озовал се е гол
в Африка сред змии, скорпиони и хищници; подгонва го и го хваща племе
човекоядци, съди го съд на старейшините, изброява всичките му грехове и
298
престъпления и го осъжда на изяждане. Личният му психиатър е

безпомощен. Както много негови колеги с подобни сънища, скъпоценният
пациент е със следи от нокти, зъби, дълбоки рани и начално сваряване...
Крупен държавен финансист пък се е озовал на средновековен съд
на Инквизицията. След залата за мъчения - дълго излагане на аферите му
Не само трибуналът, но и публиката е в съответни дрехи, но има и някои
познати физиономии... Ето го и на кладата! Консулт от психиатри не може
да обясни тежките поражения от изгаряне.
Шеф на военното министерство, заедно с кликата си, се е озовал в
Хирошима по време на атомната бомба - всички винаги оцеляват от
кошмарите, но със средни и тежки поражения. Тия ги лекуват безнадеждно
от лъчева болест...
Главен цензор със сюрия редактори всяка нощ се сънуват гладиатори
на римска арена и са готови да се самоизбият без да им мигне окото, а в
тяхната публика има много познати физиономии. Защо в сънищата им
няма убити, но само ранени - иди че разбери. При събуждането,
чаршафите им са целите в кръв, психиатрите и невролозите са в чудо.
Работната диагноза е "епидемия от халюцинаторна шизофрения и
параноя насън, с ярки соматични ефекти от хистеричен тип".
Галактически трибунали съдят изобретатели и конструктори защо не
са предвидили причините за катастрофите; икономисти и производители -
защо замразяват екологичните горива и двигатели. Цялото министерство
на транспорта еженощно участвува във всички железопътни, самолетни и
пътни катастрофи; авто-магнтатите и съдружниците им пълнят хирургиите,
накълцани през нощта в своите собствени марки превозни средства.
Богаташи, фирми и финансови министерства скитат като прокажени
из всички страни и епохи, а разгневени тълпи ги гонят за разплата.
Медицински, хранително-вкусови и фармацевтични корифеи биват
тъпкани с техните собствени продукти и ги оперират с подръчни
инструменти техните най-калпави ученици и последователи...
Религиозни светила, идеолози, педагози и философи нощем са
жертва на хулигани, проститутки, извратени банди и наркоманна младеж;
сценаристи на криминални сериали бягат от въоръжени банди и се каят по
299
разстрели, бесилки и гилотини, а междупланетен съд твърди: колкото кръв

на екрана – толкова ваша кръв!
В един момент, на Апапите им писва да се занимават само с
възпитание и откриват из вселената и устройват на земята истински
райове, в които изпращат нощем само добрите и чистите хора...
17.II.125(1989)г.
София
ПРИКЛЮЧЕНЯТА НА РИНОЛОКИТЕ
(по "Звездни приказки", 1984)
ПРЕДГОВОР I: Вярно ли е, че половината звезди са вътре планети?

ПРЕДГОВОР II: За това, кои са ринолоките и как скачат от звезда на
звезда;
300
ГЛАВА I: Как ринолоките попадат на звездата Уринти (Вега).

Пеещите уринтяни и светлинните им дрехи. Какво значи невидим дом и
защо уринтяни крият там любимите си. Опит за отвличане на уринтянка.
Незримите Пиедестали. Странните душевни резета и красивата поетична
лудост на влюбените от Уринти;
ГЛАВА II: Как се скача на Хис (Сириус) и какво има там. Подвижните
паметници на ралянина Нох и на други хисяни, живели на Икло (Земята):
Ел Ватан, Нопфер, На, Зао, Протей (Аполоний Тиански), Лаплас,
Нострадамус, Паскал. Кой и как на Сириус произвежда асуин. Чудните
цветни вихри от асуин към 1000 свята. Как гениите и талантите от 1000-та
свята пият асуина от Хис;
ГЛАВА III: Ринолоките на Òрния (звездата Мицар). Странното
поведение на Орния. Как Орния се появява там, където има нещо гнило.
Вярно ли е че Окопроверителят (звездата Алкор) е абсолютно
неунищожим? Какво ще стори Ездачът (пак Алкор), ако някой се амбицира
да унищожи Коня (Мицар)?
ГЛАВА IV: Изумлението на ринолоките на звездата Праман (Ригел).
Как Праман прониква пространствата. Вселена, супервселена и
ултравсвлена. За това, как норяните синтезират хелий, а тонорците -
виделий. Вътрешюто разливане;
ГЛАВА V: Девствената звезда Син (Зосма). Как едно ново понятие
може да промени цяла галактика. Понятието "казма". Чувството, че си
кръгла нула. Как се активират "хиперони" и що е "синволюция". Как
плоските звездни острови мутират в сфери (нужни са трима без ревност).
Още за ревността и защо се търси със свещ Третият. Защо няма нито
един Трети в цяла плоска галактика?;
ГЛАВА VI: Главоломният скок на ринолоките на Осùо (Ахернар) чрез
една най-обикновена лоза. Защо чрез малините се скача на Хис и кога е
възможно това. Кой е ключарят на слънцата и какво значи звезден шперц.
Пътуване чрез мигове, понятия и степени на саможертва. Неутронните
цивилизации. Летящите Вътрешно. Защо в ултравселената не се пътува, а
се слиза. Щастието да си глина;
ГЛАВА VII: Как ринолоките попадат в една космична река от хостонни
същества. Магнитната миризма на Алдебаран. Защо поетите са космични
301
жени и как мъжките слънца ги привличат неудържимо. Нуждата от мюонен

център - или как да се спреш на планета, Жаждата за земен дом,
отечество и любима - или как Рабиндранат Тагор беше щастлив цепи два
часа на Икло. Защо жените на Икло имат душевни мустаци;
ГЛАВА VIII: Скандалната звезда Хотин (Регулус). Груповият секс на
херулините. Вярно ли е, че атомът, тъканта и вселената са групов секс?
Какво значи "урùо" или звезден оргазъм. Защо пуританските цивилизации
си запушват ушите да не слушат "урио". Как се възбуждат херулини;
ГЛАВА IX: Седемте инженера на пространството и затворената
звезда Албирео. Има ли звезди от яспис и за какво мисли, всъщност,
ясписът. Как ринолоките усещат за пръв път потребността "моу". Космично
скачане чрез рудни неизкопаеми;
ГЛАВА Х: Нокон в Хиадите и стадият "РМНО". Как Нокон се е
изхитрил да не колабира повече от три мига на Брама. Потресението на
ринолоките: как са възможни едновременно неутвърждаване и
самоизява? Може ли един праатом да плува между виделинната скорост и
безкрайната - и обратно. Всички нива на саможертвата, без губене на
структури. Как слепият музикант – звездата Нокон - не разлива чашата на
главата си;
ГЛАВА XI: Страхотен скок към Онт - прекрасната Аптаир, звездата на
всички вагабонти и апостоли. Звездните саламандри - овитрините. Как да
изгориш за нула време от една велика страст или истина. Любов и Обич,
"престоли", "олтари" и "двери". Ринолоките за пръв път виждат звезда с
вътрешност от плазма;
ГЛАВА XII: Ипсилон от Лира - звездата Онтла. Има ли
свръхпроводими цивилизации? Какво е неутронът: частица, наклон или
същество от ултравселената? Саможертвата на неутронните пулсари.
Ринолоките изпитват ураганната мощ на "слабите взаимодействия";
ГЛАВА XIII: Скок към Тау от Касиопея, която няма звуково име и
логичен вид. Звездите, които горят навътре. Фантастичните температури.
Колко галактики е родила досега Тау от Касиопея? Ринолоките чуват
всемирната улфония;
ГЛАВА XIV: Скок на Алгол – математикът и следователят на
галактиката. Той може да възстанови всяка звезда.
302
ГЛАВА XV: Пътувания чрез постоянна влюбеност - или обитателите

на Процион.
ГЛАВА ХVI: Ом, Юмна, Поларис и Елмаил. Как се спасява
вселената от разпадане чрез пеене на два звука. Възможно ли е цяла
галактика да бъде милост и абсурд без граници? Защо е необходимо
интимно гнездо, сродна душа и покрив над главата? Кой е Елмаил – атом,
звезда, вселена или Човек?
20.II.125(1989)г.
София
ВЕЛИКАТА БОГИНЯ
Тази нощ аз съм РРРкрф. Всяка вечер РРРкрф се облича в

Прозрачното Вретено к отлита при своите си. На гърба на брата-бурлак
остава да спи друг РРРкрф, така че да не усетят хубаите липсата му.
Стотици хиляди бурлаци влачат Великата Богиня с резервни бурлаци на
гърба си, а хубаите са надзиратели. Хубаите имат огромни и много твърди
303
глави. Когато хубай бухне бурлак с глава, бурлакът обикновено не ожи-

вява. Богинята е легнала и е огромна като планина. Тя е от страшно те-
жък, мътно-сив метал - най-скъпоценния метал на племето. Прекрасният й
нос и корем стърчат величаво над всичко останало и са извор за все нови
и нови оди и масови песни. Божествената й, огромна уста е до сами носа и
краищата й се извиват прелестно надолу, като уста на акула. Затова
акулата е свещеният тотем на Племето на Богинята, въпреки че само
Жреците са виждали жива акула. Жреците и Жриците живеят на
възглавието, в подножието на Великата Глава. Те приличат на Великата
по всичко - и образописците не престават да ги изобразяват.
Ние, бурлаците, опъваме денонощно своите въжета. Богинята лежи
на необгледен фундамент от най-твърд скъпоценен камък и ние влачим
всъщност него. Там живеят писарите, богинописците, жрецописците,
говорителите, изчислителите, съдиите, ласарите, хубаите, наставниците,
стенарите, угоителите на бурлаци за месо, ловците на хрумвания, а също
и изправителите на Богинята. И те засега са влаченици, но един прекрасен
ден, когато стигнем до заветната цел - на мястото, изчислено от
Безпогрешния Фао, - изправителите ще отделят Богинята от платформата
к ще я изправят. И тогава... Това ще стане точно на 134 стъпки навътре в
Сияйното Море, на петия ден от четвъртия .месец в годината на Косата на
Дракона.
Ние. бурлаците, нямаме право да се женим. Бурлачките опъват
наравно о нас и обикновено раждат в спящо състояние или докато влачат.
Която не успее да поеме детето си и да и да прегризе пъпната връв,
обикновено пада к другите и Богинята я стъпкват. Това, че така се губят
хиляди бурлаци, не интересува влачениците ни най-малко. Събирачите
на сплескани приготвят от тях опияняващ шант.
Често ласарите слизат от постамента на Свещения Град, стенарите
разтварят стените-щитове на племето, и докато веячите с тумилски пера
веят, за да не се вижда навън, елитната ласарска гвардия излиза на лов
за нови бурлаци и за дивеч. Ние обаче не трябва да виждаме нищо друго,
освен въжето на бурлака и шепата опияняващ шант, която ни протягат
шепарите осем пъти в денонощието. От него ние виждаме цветни сънища
и по осем пъти на ден спираме за минута, за да изразим благодарността
304
си към Жреците за великата милост да ни даряват със шант. С подвити

глави под тялото и насочени благородни части към Възглавието, ние
изразяваме своите ритуални чувства. Осем пъти слизат шепарите от
платформата, за да ни дарят щастие!
РРРкрф е изчислявал безброй пъти мястото и времето на Великото
Издигане на Богинята. Кастата на изчислителите го преизчислява
денонощно по цели 3 часа на смяна, и вече стотици години потвърждава
Великото Изчисление на Безпогрешния Фао. Ала РРРкрф се облича
нощем в Прозрачното Вретено, оставя своя двойник на гърба на дежурния
бурлак и излита. На мястото, изчислено от "Безпогрешния", няма никакво
море!
Постепенно РРРкрф отпада и му идват предателски мисли - да си
опита късмета да се отбурлачи. Отбурлачване става, но много рядко.
Трябва да си съчинил гениална ода за Богинята или да ти е дошло някое
Велико Хрумване. Ловците на хрумвания ще отнесат идеята ти на
Жреците - и ако имаш късмет да не я представят като своя (пак шанс едно
на десет хиляди), можеш да се готвиш за аудиенция.
РРРкрф е страшно грозен, понеже бурлаците нямат красив корем и
носовете им са много малки. Ала идеята за колелото може би ще стигне
до Първожреца. Това е велика идея и тя може да облекчи труда на
стотици хиляди бурлаци, а Заветната Цел, завещана ни от Безпогрешния,
да стане по-близка.
За негова огромна изненада, Великият Първожрец ме извиква
веднага. Номерът че това е хрумване на ловец, не е минал – Великият си
познава хората... Аз му чертая модел, но веднага ме хващат и ме слагат в
клетка. В тъмнината не мога да позная дали това е клетка за угояване -
или за добиване вид на жрец...
305
4.III.125(1989)г.
София
ЕДИН СЪН
(Това беше наистина сън и тук се описва буквално. Един от най-странните сънища
досега - чист импресионизъм и даже сюрреализъм, описуеми само с анимация. То,
сънищата, са си сюрреализъм. На какво ли не е способно човешкото подсъзнание! Или
ония Същества, които измислят сънищата, за да ни разведряват...)
През 24-о измерение, в 3/4 такт, се озовавам в особен свят, където

всичко трепти и се движи в стил Ван Гог. Светящо, на ивици или точки, в
светли тонове. Някакви планини, някакъв път - и се движат нещо като
вагончета. Но и очертанията им, и целите те се вълнуват като през вода
или криво стъкло. Дали тук зрението се деформира или светът си е такъв -
не зная. Просто гледката е прекрасна - да живееш в един живописен
свят!...
Вагончетата почват да се изкачват по стръмен хълм, но си остават
хоризонтални - сега са като стъпала на ескаватор. Аха - казвам си аз, -
като клатещите се войничета с олово отдолу или като пиещото патенце -
няма нужда от скъпи компютри...
306
После вагончетата се спускат по хълма и навлизат в бурно море, но

пак си остават водоравни. На никой земен конструктор не му е теквало да
се клати и върти черупката, а вътрешността – не. Малко ми е комично -
като рисуван филм. Но защо трябва да са паралелепипеди - уж разумна
цивилизация?... Приближавам се и надниквам: вътре наистина има хора!
Да - истински хора - съвсем като нас, но пак разноцветни,
пунктуалистични, къдрещи се като духани от вятър.
Казвам на едного:
- Много умно превозно средство сте създали, само че защо е
правоъгълно? Не ви отива на интелигентността...
Пътникът мълчи, но чувам отговор от съвсем другаде:
- Нещо си сбъркал, драги - аз съм разумното същество, а
превозвам... превозни средства. А ти какво си? За пръв път виждам
превозно средство да разговаря.
Аз му викам:
- Трай бе, трамвай! Тъкмо вътре в тебе са хората като мен, макар и
импресионистични. Чудното е как ти разговаряш...
- Виж какво - нервничи трамваят, - хич не ме заблуждавай! Каквото и
да си, ти си чисто превозно средство. Макар и да разговаряш. Има нещо
сбъркано в тебе.
- Ти си сбъркан! - викам му аз. - Де се е чуло и видяло разумно
същество да превозва "превозни средства" във вид хора, а самото то да
прилича на превозно средство?...
- Виж какво, превозно средство - вика трамваят. - Аз ви наблюдавам
отдавна - през 144 измерение, в 4/3 такт. Но всякога виждам едно и също:
превозни средства превозват разумни, правоъгълни същества, но първо в
мисълта си. После ние излизаме през странния им десен буфер във вид
на изображения върху някакви бели плоскости; други превозни средства
гледат от тия разумни плоскости и с двата си буфера ни пренасят в
квадратен корен от IX измерение, където оживяваме. Всичко мога да
разбера, само едно не мога: защо после тия превозни средства влизат в
разумните същества, да се превозват и да "живеят" в тях?... Умът ми не го
побира! Точно поради това сега правя този експеримент - да видя
смисъла...
307
- Няма никакъв смисъл, казвам му аз. Ти, по добре, смени

уравнението. Не е 144, а два пъти корен от 144...
- Ти ще ме учиш!... И това правих в самото начало, според
оригиналната инструкция - нищо не става. Не може превозно средство да
се вози в разумно същество! Нито обратно. Просто диващина! Не може
разумни същества с прави ъгли да се подреждат едно над друго и едно до
друго, и то по толкова много. Това е разврат! Даже много по-лошо от
разврат! Нито логиката, нито моралът го допускат. И, отгоре на всичко,
вътре в тях да живеят ... превозни средства... Не може разумни същества
да се принуждават от превозни средства да де друсат и клатят така смър-
тоносно по вълни и по пътища, без горен център на тежестта...
- Искаш да кажеш "долен" - прекъсвам аз трамвая, но той
продължава, все едно, че нищо не е чул:
- ...не може разумни същества да бъдат събирани на такива
гигантски, перверзни сборища като жилищата на превозните средства,
подобни на тебе! Не може, в никой случай не може, по принцип, едно
превозно средство да мисли и да говори, както правиш ти. Ти си само
някаква грешна флуктуация на неравенството, което решавам в момента.
И въобще защо се занимавам да разговарям с някаква си сгрешена
флуктуация, излязла извън низата от разумни същества, която изпитвам
сега в океана? Нерви, нерви - някъде дава на късо из нервите ми; искам да
кажа... в схемата ми. Обърках цялата терминология покрай тоя абсурден
свят... Поначало, Моралният Отдел едва ми разреши да нанизвам разумни
същества по повече от две на дължина, но това е секретен експеримент.
Убедих ги, че е в защита на Морала – ще им докажа, че по повече от две
едно до друго деградират.
- Искаш да кажеш - не мирясвам аз, - че вие сте с двоична
конструкция и морал: външно се клатите, а вътрешно не се клатите; и че
вашите здания, влакове, кораби, самолети и...
- Искам да кажа, че имам нужда от почивка...
308
5.III.125(1989)г.
София
АНТЕХ И МАТИНА
Болестта на бившия изобретател Антех изчезва веднага след

срещата му с Матина. "Синдромът на Степния Вълк"5 го спасява от каторга
- адвокатът му блестящо пледира за лечение, а не за наказание. Лекуващ
психиатър му е д-р Матина Матич, която се запознава със следствената
документация. Антех Билон има 1879 екологични изобретения, повечето
от които - отхвърлени. Световна слава му спечелва градският автомобил с
ядрено изгаряне на всичко, което не е чист въздух, както и велосипедите,
попиващи шум - превръщат и акумулират околните шумове в енергия и,
отгоре на всичко, генерират тишина в приличен радиус. Същото е и с
неговия велик автомобил - анализаторите му привличат и всмукват всички
технотронно-битови шумове, газове и частици и чрез нерадиоктивна
ядрена реакция ги използват за гориво, за създаване на чист въздух и
тишина.
309
И, точно на върха на славата и богатството си, Антех Билон започва

диверсиите си по отношение на собствените си изобретения: унищожил е
963 чистомобила, 8945 тихопеда, 46 вакуум-йонолета, и то пътнически, и
накрая разрушава собствената си станция за издигане на балони с озон, с
който е кърпил успешно юрганчето на земята до този момент! След
изчисленията му как да предизвика озониране на кислорода във връхните
слоеве на атмосферата без нужда от производство на озон на земята, той
започнал да пълни балоните си с нещо друго и да издига специални
катализатори, първо над Южния полюс. Накрая бил постигнал и
дистанционно въздействие без нужда от балони – чрез някакъв физико-
химичен резонанс. Но тъкмо в тоя момент синът му, 8-годишен, го ранил
тежко с действуващ детски лазомат, последен модел.
Облекчаващо вината обстоятелство е, че при всичките саботажи и
диверсии на Билон не е загинал нито един човек, не е констатирана нито
една една драскотина.
Още с докарването му във военната психиатрия (всичко е вече во-
енно), го посреща с псувня 4-годишно момиченце и му иска цигара.
Сигурно го лекуват от нещо много по-сериозно, понеже днес всички деца
пушат трева, пият и псуват още с проговарянето, с прохождането си.
Откакто военното обучение обхвана и детските ясли, децата почнаха сами
да си произвеждат оръжия и атентатите не стихват. Има застреляни и
задушени, изгорени и обесени десетки хиляди родители, възпитатели,
учители и офицери! Никой вече не може да овладее процеса, миливизията
не престава да гърми и свисти от екраните. Децата са в казарми, майките
са в казарми, бременните - в казарми... Светът е полудял! Няма кой да
хване военните за гушата и да им каже: "Байно, не искам пеленачето ми
да ме разстрелва, когато си вляза в къщи!" Последната ексцесия: 8-
годишни хлапаци в униформи излезли с танк и сринали три казармени
училища със земята, само защото учениците там били от противниковия
отбор по моментално завързване на възрастни...
Матина влиза, връчва маска и смърдомат последен модел на
войнственото момиченце и му нарежда да стреля по всеки "негодник",
5
Героят на "Степния вълк" от Херман Хесе стреля по автомобили, мразейки
неистово всичко урбанистично и технотронно.
310
който би се появил в коридора. За детето Матина е вече бог! Докато то

охранява, Матина се разкрива на Антех: не го счита за престъпник или луд
- разпознала го е по тайния знак, че е от нейната планета. Тя е получила
повиквателна, трябва да се яви незабавно в поделението, но решават с
Антех нещо друго.
До този момент всички надежди, че могат да се спасят невинните
деца и юноши на Земята, са били напразни. Психиатрията на Матина
отдавна е празна, лудите също са мобилизирани. От стените й гледат
картини и фрески, изобразяващи бременни жени сред някакви девствени
лесове и градини с бистри извори. Прекрасни момчета и момичета им
свирят и пеят, художници рисуват за тях сияйни картини във въздуха; на
едно от стенните пана майката е захапала сочна праскова... На картините
по стените дечица и възрастни тичат голи, без униформи и оръжия, играят
щастливо с котенца, кученца, кончета, лъвчета, агънца... Как тия
изображения не са ликвидирани досега, както навсякъде, не е известно.
Вероятно болницата е правителствена, елитна, и затова е било разрешено
лекуването на много важни особи да става по отречените методи на
абсолютно забранената стара артетерапия.
От този ден, в който се срещат Антех и Матина, започват да изчезват
пеленачета от родилните казарми и деца от казармените ясли и детски
домове, а също и много момчета и момичета – предимно редници и
ефрейтори. Засечени са коти, където не може да навлезе никой и не ги
пробива нищо – появило се е прозрачно защитно поле! Не го премахва и
ядрена експлозия – при опити на военните, полето я всмуква и я
преработва в енергия и куполът се рувеличава. Скоро става съвършено
ясно къде са изчезналите, но те са всички голи, сред буйна растителност и
чист, благоуханен въздух. Пчели, животни, въздух, слънце и чисто голи
хора минават свободно през стените на гигантските мехури, ала всяка
ръкотворна вещ незабавно изчезва, неизвестно как.
Отвън започва масово разсъбличане и мнозина успяват да влязат в
странните зони. Но защо стените на тия прозрачни селища не пускат
всички?
311
Постепенно, по цялата Земя, невидимите райове-мехури почват да се

разширяват, помитайки от пътя си всичко военно и технотронно,
разсъбличайки даже и най-закоравелите...
10.III.125(1989)г.
София
ИЗЧАДИЙНИ ПРЪКНОИДИ, БАХОСФЕРИ И

ТАГОРОКОСМОСИ
или смайващите наблюдения на Ефрем на изхода на една черна дупка
Седи Ефрем на изхода на една черна дупка и мисли: настъпила е

ерата, когато мнозина могат да си опитат късмета, Долу, в Необитаемата
Вселена, цари мрак и скръб, безпросветен егоизъм. Няма какво - Земята е
вече буца кал, която клони към необитаемост.
312
Ала отделни хора създават вечни ценности, с които строят

Обитаемата Вселена. Техните мисли, чувства и постъпки раждат ефирни
цветя, ветрове от сияйни багри и звуци, хармонични дъждове и вълни - и
леко биене на виделината сред растящи катедрали от ахатови и
беломраморни космични симфонии! Сред тях се стрелкат или прегръщат
щастливо обитателите на Новата Вселена.
Вижда Ефрем: веднъж на няколко века, през колоните на тия дворци
и катедрали лумват пламъци от безсмъртна любов, преданост без
всякакви граници, преклонение пред Истината и пред Чуждата Истина...
Ала човешките помисли често напукват и сгърчват десетки планети, носят
се като урагани, избухват като космични експлозии. Изпепеляват домашни
огнища, набучват на щик бебета, обричат на продан сестрите ни и
накланят земни оси. Плъзват на талази лудости, епидемии, моди и
съображения, сриват се върху авторите си и техните жертви, във вид на
войни, катастрофи, болести и природни бедствия. Жалният плач на
неродените се издига с многомилионен вой, който плаче за мъст. Над
кръвта и абортите; над дулото и сатъра, над шалтера на палача се вие
димът на още много милиарди стенания, които не са само човешки.
Всичко това е ужасно, но то почти не се вижда вече оттук - през
въртопа на Ямата, на чийто горен ръб седи и размишлява. Ефрем. За него
всичко това сега е само един смътен спомен, докато за Охраната на
Обитаемата Вселена е работно бдение.
Важното сега е едно: светът отвъд въртопа чака скъпи гости! Вече се
издават визи. Но дали ще пробиеш Мрежата, това е въпрос на тежест и
скорост; на естеството на нашите собствени мрежи. Ефрем също ги е
хвърлял за улов - улавял е множество едри и дребни риби. В долния свят
всеки иска да улови нещо. Но един Въртопен Водач, много подобен на
историческия Вергилий, напоследък редовно извежда Ефрем на
Повърхността през страшни психовъртежи от дъното, където живеят или
си мислят че живеят повечето хора.
Седи Ефрем и гледа: колчем се гмурне гмурец в някой тунел, той се
стрелва спирално нагоре и завъртва някаква мрежа. Увива се в нея като
пашкул и излита нагоре, през Бялата Порта, унасяйки мрежата твърде
313
нависоко – почти до Живата Точка. Следва развиване и стрелване с

Мрежата обратно през Изхода - навътре в тунела, докато опъне
надълбоко нишките й, чак до Мъртвата Точка. Започва обратно усукване,
тласък, отново изхвърляне към Горната "Мъртва" Точка, която е,
всъщност, Жива. Това колебание се повтаря многократно навън и
навътре, но с постепенно затихване. Следва бързо трептение, при което
изпадат много чернилки. И тъй, мрежата, със своя създател и плячка в
себе си, накрая се усмирява точно по средата, в Пропусквателния Пункт.
Ефрем вижда: на това място, докъдето очите му стигат, се простира море
от замрели топки. Някой и нищо не шава.
Но той иска да ни разкаже за Мъртвите Точки, една от които е Жива.
За Двата Мига, когато уловеният от себе си престава да се носи и усуква и
разсуква в двете посоки и застава лице с лице със своите рожби – нещата,
които е родил. А те са живи деца: дивни ангели - или тъмни изчадия.
Досега малцина са се срещнали със своите ангели.
Съзира Ефрем как се ослушва се в мрежата си - в най-долната,
Черната Точка в мрака – един композитор на черна естрада... Някой така е
създал нишките, че в мига на най-силното опъване, виновният ще почне
да слуша до втръсване записите на своите изчадия, които почват да се
повтарят в ушите му до безкрайност. В двете крайни точки, една от които е
Жива, времето може да спира. Всичко зависи от това, кой колко трябва да
си плати, какво възмездие и въздаяние трябва да получи. В началото
композиторът се ухилва, но Мъртвият Миг наистина може да се разтяга.
За различните вини, той продължава различно. Обикновено присъдата
пада, когато си признаеш че си глупак и престъпник. Но не се отърваваш
веднага: ще си послушаш бълвочите и децибелите още няколко века - за
затвърдяване на урока... Ще слушаш как си четеш сам събраните
съчинения до излизане на очите от орбитите; ще ти буботи двигателят,
който си пръкнал на земята да я пълни със смърт и отрови, додето
изпаднеш в кома. Но и в кома няма да те държат твърде дълго. Лъжите и
машинациите ти ще те ръфат като кучета; рибите, които си хванал или
изял, ще те ловят на въдици; героите ти ще те мушкат и ръгат, насилват
точно така, както си ги описал. Ако някой е стенал поради тебе, мрежата
ще се превърне в пиявици.
314
Ала ако си направил нещо божествено, ще се разкъса мрежата точно

под Горната Точка - ще се скъса пъпната ти връв завинаги. Ще станат
нишките на цветя и сияния - и ти ще заплуваш свободно и волно из цялата
Обетована Вселена.
21.III.125(1989)г.
София
ГОЛЯМА БЕЛЯ ПО ГЛОВИЗИЯТА!
"После изведнъж си смених пола и казах:.."
- Колко е свежичко! - каза ми милото чудовище, наречено "водеща", и

продължи: - И защо си ходил къде ли не, ами не си дошъл веднага тука?
Направо си...! Та на колко си годинки?... На 620?... Чудесно! И сигурно си
315
владетел на... най-малко 16 кристални галактики?.. Браво! Виж какво,

владетелю, разбираме се така: даваме ти 6 минути седмично по
глобовизията. Можеш да идваш с мама и татко или с някое друго
"поучаващо чудовище"... Важното е нищо предварително да не измисляш -
както стана сега. Пред камерите ще говориш направо - каквото ти дойде в
главата! Ще направим голям бум! Разбрахме ли се?...
- Не сме се разбрали – казах й аз. - Даже и милите чудовища с много
боички по лицето като тебе са болни от разпореждане и увереност в себе
си... Всички вие с пропорционално малките глави и големите туловища,
сте ни крайно противни, но аз мисля да се съглася с тебе. Само че искам
на разположение и всички компютърни центрове на глобовизията по време
на предаванията, обратна връзка с децата - нормалните граждани на
планетата - и неограничени възможности за провеждане на експерименти.
Съгласна?... Добре тогава - може да говорим. Освен това, 6 минути
седмично са ми крайно недостатъчни. На първо време, искам по 40 минути
всяка сутрин, а после - отделен канал само за мене!... Както искаш....
Довиждане, т.е. сбогом... Дуболините - децата на космоса - не са свикнали
да им отказват!... Добре, поговори с другите олигофрени... Смей се
палячо!... Ми такива сте – има ли нещо нормално по вас?!... Я си погледни
пропорцията глава-туловище!... Аз имам толкова много работа по
спасяване на дуболините на тази планета, че... Свежо било... "свежичко"...
Па не ме изпускай, щом съм ти толкова толкова "свеж"!... Какво?!! – Не, не
мога да чакам! Искам канал още утре! Добре, с тия дрехи. Имам и други -
над 450 хиляди. Мога да си ги сменям само с мисъл... Разбира се, че съм
неотразим!..
Ето как се започна с най-голямата беля по глобовизията, която до-
веде до световния бунт на дуболините! Те тука са с нормални глави до
към 11-12-годишна възраст, след което се израждат до един. Престава да
им се играе, почват поголовно да лъжат като микроцефалите, забравят че
са дуболини от космоса – и край! С годините стават все по-ненормални,
като заедно с туловището им нараства и необходимостта да считат себе
си за по-умни от другите – и да ги "възпитават"... Такива ние в космоса ги
връзваме – и в лудницата! И вашите, като правят нещо, правят го по
възможно най-глупавия начин. Затворили са дуболините в кубични пещери
316
и постепенно ги превръщат в микроцефали като тях самите, по системата

на нотациите. Затова първото нещо, което реших да направя по
глобовизията, е да си поиграем с дуболините на една много хитра игра...
Още първата сутрин се появих с костюма на шестокрила пеперуда от
Еолун - и дуболините по цялата планета ревнаха от възторг! После си
смених пола и казах: "Обичам ви! Дайте да направим микроцефалите на
маймуни". Макроцефалката-водеща вика: "Ама как го правиш тоя номер
бе, при кой илюзионист и хипнотизатор си учил, направо ме уби!..."
Тогава изнесох първата приветствена реч от името на всички
свободни дуболини във Вселената. Казах им колко много сме щастливи за
възстановяването на контакта и ги предупредих, че ни очаква много
работа и ще имаме много неприятности с тъпите микроцефали вкъщи и в
училище... Глобофонът за обратна връзка предаваше нескончаемия рев
от щастие на всички дуболини по Земята! Даже микроцефалите от
студиото ревяха от смях и изумление и се търкаляха по пода - такова
предаване на живо и такава находка като мене не бяха и сънували...Ако
знаеха какво им се пише...
Тогава поставих първата задача. Пак си смених пола и физиономията
и казах: "Забранено е, с указ от Космическия Парламент на Дуболините, в
експеримента да участвуват пряко микроцефали. Дуболините в робство,
които искат да участвуват, могат да се допитват до родители, учители и
познати-микроцефали по всеки научен проблем, но истинската работа
трябва да си я свършим сами, понеже микроцефалите са подли и
некадърни!"
Ето първата задача; срок – 1 денонощие. Открийте как може да се
получат максимален брой различни образци от кварцово стъкло,
примесвайки различни проценти от всички елементи и вещества, с пълни
мерки за безопасност на опитите!
Само след 20 минути, двама 9-годишни дуболини от Намибия
представиха по глобовизията първите 45 образеца. Как са навили близки и
непознати да им влязат в лабораториите – неизвестно. До вечерта,
дуболините по света бяха получили няколко милиона образци.
Следващото утро поставих задача, образците да бъдат изпитани по
всички показатели. До обед - готово. На третия ден почнахме с
317
оцветяванията и дизайна. Фантастично! Даже микроцефалите от цялата

планета следяха само нашето предаване и се дивяха - каква страхотна
телевизионна подготовка, каква фантастична компютърна анимация!...
Анимация на кукуво... Когато накарах дуболините да надуват

стъклени мехури чрез пневматика и химични реакции или огледала; когато
се появиха първите къщи-мехури и пеноселища, микроцефалите по цял
свят паднаха от изумление, понеже вече не гледаха в екраните, а през
прозорците... Абсолютните некадърници и олигофрени на една планета не
могат да разрешат жилищния проблем с хиляди години, а ние с
дуболините го решихме за 4 денонощия!
318
22.III.125(1989)г.
София
МАЛКИЯТ БРАТ И 13-ата ВРАТА
Малкият Брат почнал да търси къща в столицата с 13 стаи. Той още

не знаел, че сам човек тука не може да притежава повече от 3-4 врати,
освен ако не е много лош. Взел си стая под наем за 70 лева и почнал да
работи като хамалин на гарата. Малко по малко, почнал да вкарва врати в
стаичката си и, не щеш ли, монтирал ги всичките! Хазяйката му дигнала
страшен скандал, а също и наема, при условие, че като напусне, няма да
има врати. Съседите се чудели защо му са толкова врати и вече го
мислили за пълен хахо, когато той взел, че сложил на квартирата си
табелка: "Студия "Бояна" - продукция "Малкият брат и 13-та врата"...
Представил и една фалшива бележка на домоуправителя и кварталния,
319
но с такава табела можело да се мине и напълно без бележка. Демек, тука

ще идват много хора, не се чудете. Хазяйката му дигнала наема още
повече.
А децата от махалата полудели! Те помагали на Малкия Брат от
сутрин до вечер (сега "директор на продукция"...) и щастието им нямало
граници. Скоро "директорът" се снабдил, за парлама, и с един статив и
една развалена камера модел 48-ма - и всичко било готово. Властите
въобще не се интересували повече, като видели толкова голяма и лъскава
табела; пък и да имало нещо, в края на краищата днес всичко, което не е
забранено, е разрешено...
Малкият Брат, заедно с децата, почнал да монтира табели и на всяка
от на 13-те врати, но с най-странни надписи. Тук не може да се каже нищо
за тях, за да не открадне някой идеята... На една от вратите, например,
пишело нещо като "Райска градина без Змия", на друга - "Остров Борнео",
на трета - "Звездата Сириус" и пр. Под всяка табела имало по една
бележка на пишеща машина, например: "За комисии, което не подписват
шумни и вредни проекти"; "За естрадни певци и певици, които не грачат";
"За редактори и кинаджии, които не приемат фантастика за ракети, битки и
чудовища"; "За туземки, които ни разпознават" - пр., пр. и пр. Сценарият
още не бил доизкусурен и Братът постоянно сменял табелите и
бележките. Имало и такава бележа: "За кандидати с най-малки доходи". Е
- в това царство децата влизали без проблеми!
Филмът бил вече много напреднал. Всички разбрали това и се
дивели на аниматори и оператори, понеже, като отвориш някоя врата,
вътре се виждали какви ли не планети и вълшебни царства! Но не всеки
можел да отвори врата - те се отваряли с вълшебни заклинания, а
различните заклинания имали сила, само ако човек не употребявал извън
студията определени фрази и епитети и не вършел разни гнусни неща в
живота си. Например, кандидатите за участие, които имали навик да
ругаят и псуват, никога не можели да отворят Шестата Врата, дори и да
знаели заклинанието. И да я отворят – виждат само стена. Търговски
работници или техни началници, които употребяват думичката "няма" или
постоянно лъжат и вдигат цените, в никой случай не можели да отворят
Осмата Врата; а нещастниците, които обичат да казват "Не си прав" и да
320
дават акъл, били безсилни да отворят 11-ата. Там пишело: "Врата към
Всички Вселени". Ония, които употребявали думичките "само моя" или
"само мой" или си спели само вкъщи, не можели да отворят 12-ата Врата и
да влязат в епизода на Вечно Младите и Красивите. Имало и такива, които
въртели педалите само на своята изява и издавали само своите книги – те
за нищо на света не можели да минат през Седмата Врата.
Ей такива странности на сценария... Но възрастните не се
впечатлявали особено, понеже било явно, че на вратите има големи
екрани и при пипане даже се усеща стъклото... Ако успееш да бръкнеш с
ръка и тя премине, казвали, че това е холография. Как децата и
неудачниците влизат свободно през тия екрани и после се връщат, никой
не се замислял. То кинотриковете са безброй и сигурно и това влиза в сце-
нария. В края на краищата, фактът че децата и неудачниците се връщали
от репетициите с приказните светове и планети с по нещо много интересно
или вкусно в ръцете си, се обяснявал по същия начин... Просто, този
продуцент е с голям бюджет, нищо че е наел такава барака... Нали всички
с накривени барети са малко чалнати?...
Усложненията почнали от 13-та врата, на която имало табела
"Страшният Съд". Лошото е, че много граждани със зъл нрав или големи
доходи почнали да изчезват от къщи или от службата, а студията вече
имала 5 шарени коли с пъстри надписи. Потърпевшите се явявали също
тъй внезапно, както били изчезнали, и разправяли врели-некипели за
някаква си 14 и 15-та врата вътре в 13-ата, за някакви си ужаси и пр.
Лошото било че имали и рани и белези, но те изчезвали само за няколко
секунди след излизането от продукцията. Болките обаче оставали за по
дълго време, но нямало начин някой да бъде обвинен.
Скоро Малкият Брат променил сценария в този пункт и 13-а врата
почнала да работи по-внимателно. Пак се оплаквали от нещо, но нямали
конкретни спомени. Почти всички столичани, които взимали високи наеми,
почнали да сънуват кошмари, в това число и хазяйката на Малкия Брат.
Кой знае защо, един ден тя опростила наема на квартиранта си и веднага
могла да влезе през Втората Врата. След три дни излязла оттам
неузнаваема - вече никой не можел да й даде годините. То бива грим и
321
дегизировка, но тялото... Един ден тя пак влязла там - и оттогава вече

никой не я е виждал.
Та с тоя номер Малкият Брат вече отдавна не плаща наем. Изчезнал
е и кварталният... Никой не го издирва, защото тия, които се занимават с
издирване, също ги няма в града и по домовете им...
26.III.125(1989)г.
София
ПОСЛЕДНИ БОМБИ, СТРЕЛБИ И

ДЕСАНТИ
- Аз съм им измислил работа - каза Президентът на лудите. - Те

съвсем не са за затвор и лечение...
- Каква работа, те въобще не стават за работа! - възрази
Парламентът на лудите. Военното си е военно. То може само да си клати
краката, да слуша и да го слушат.
- Може и да бомбардира – добави някой.

322
- Военните са хора на делото - възрази Президентът на лудите. При

тях няма ала-бала. Щом като кажат нещо...
- Военното си е военно - продължи Парламентът. То мисли само за
чинове, ордени и медали.
- И за ранно пенсиониране... – добави някой.
- Има нещо подобно - каза Президентът. - Ала винаги е имало и гении
измежду между тях. Велики хора, които са имали ум в главата.
- Ум грънци! - прекъсна го Парламентът. - Военното е лудо за пенсия.
В останалото време се въоръжава до зъби. Поддържа шепа негодници,
които избиват Народа на лудите. Военното се назначава след пенсия само
за портиери, генерални директори и зам-главни навсякъде. За нищо друго
не става...
- Ами тъкмо това ми е идеята, бе приятели! - възкликна Президентът
на лудите. С техните камъни по тяхната глава. За какво взехме властта?
За какво се прикривахме като нормални толкова години! Сега сме ние!
Президентът на лудите сниши глас и почна да излага плана си. Очите
на Парламента святкаха и всички се смееха от сърце – като луди...
Още на другия ден, специални луди по специална заповед нахлуха
със страхотни оръжия и униформи във всички лудници и затвори и
освободиха военните и много инженери и учени. Казаха им, че са
нормални и че са направили преврат - че лудите са хванати до един и
пратени по пустините и ерозиралите земи, където били почнали да се
размножават.
- В едно 24 часа трябва да бъдат ликвидирани!
С мощно ура и "слушам", военните се строиха и зачакаха заповеди.
Тогава по лудовизията се яви сам Президентът на лудите в страшна уни-
форма на генералисимус, дегизиран като нормален до неузнаваемост.
Въоръжен до зъби, той поздрави "колегите" си с освобождението и им
изложи плана за масирана бомбена война срещу лудите. Предложи содо-
термични бомби с оцветители "СТЕО-12" и хоризонталните пустинни
ракети-змии ХПРЗ, които трябва да се изстрелят на почти равни раз-
стояния откъм реката Нил през Сахара. Там са се скрили най-опасните
луди и искат да си направят държава!
323
Като чуха тия нови имена на оръжия и като разбраха, че пак ще

стрелят на месо, военните полудяха от щастие! Така подлудели, те ста-
наха много симпатични на лудите – и по цялата земята зацари всеобща
радост.
Само в едно 24 часа, след командата "Огън" на Президента по
лудовизията содените бомби с оцветители бяха пуснати в стройни
къдрави редици над пустинята Сахара и по всички други пустини и
пустоши по Земята. В коридорите между тях, ракетите-змии образуваха
къдрави русла от стъкло, по които веднага потекоха водите на река Нил и
на другите реки. Над останалите ерозирали и опустошени от нормалните
хора територии се състоя масов дълбочинен обстрел с картеч от торени
топчета със семена вътре, както и величествени парашутни десанти на
милиони фиданки, с тежки метални шипове отдолу. Те се забиваха в
пустинята и веднага почваха да растат. От бомбардировките, като по чудо,
между къдравите растителни ивици се бяха появили цели градове, села и
отделни вили от големи стъклени мехури. Между тях течеха чудесни реки
и наоколо вече се зеленееше. Зеленееше се целият свят, напълно луд и
доволен!
Сега оставаше само едно: да се открият самите луди. На десантните
батальони със стъкло-термални лазерати тип ФХ-14 бе обяснено, че
лудите вероятно са се скрили вътре в разноцветните ансамбли от
стъкломехури, но не се знае по какъв начин. Просто необяснимо как. Не
бивало да унищожават бронебойните мехури, защото били удобни за
казарми и погреби. След работата на дизайнерите за очертаване на врати
и дупки за отдушници отдолу, военните трябваше да избурят дупките и
изрежат вратите-кръгове, за да могат да влязат. Освирепелите военни
изрязаха с лазератите си набелязаните входове и пробиха нужните отвори
и коридори. За съжаление, лудите не бяха открити. Сигурно са загинали
всички от наводненията и бомбардировките...
Като се успокоиха, военните решиха, че ще останат да живеят в тия
прекрасни селища и градини и постепенно почнаха да полудяват от
щастие. Лудите облякоха униформи, смесиха се с тях, внимателно
почнаха да им наливат мозък в главата – и, в резултат на това, накрая
324
всички се съблякоха голи. Хората престанаха да остаряват и умират и

заприличаха на напълно нормални – на лудите от цялата вселена!
8.IV.125(1989)г.
София
СТРАННИЯТ УЧЕБНИК
(по осиянието от Елма за съществата в Битието – науката "аскотония")
Най-после, надписът върху странната плочка от неизвестен метал е,

общо взето, разчетен (тук някои подробности не се съобщават, по понятни
съображения):
"Направù сфера от азбест /.../, покрий я с пласт от пемза, пробий по
диаметъра два отвора и монтирай тръбичка от кварцово стъкло с дължина
/.../ от диаметъра. В нея сложи навита спирала от месинг със сечение /.../ и
дължина /.../, с устройство за свиване и разтягане. Подай напрежение /.../ и
325
монтирай допълнително /.../, като насочваш телескопа по оста на

спиралата към желаната звезда /.../. Няма нужда от часовников механизъм
за следене на звездата, ако спазиш формулата /.../. Ще можеш да
наблюдаваш всички обекти от /.../-та вселена с неограничено увеличение
на детайлите до микроскопски размери, в дълбочина до /.../
Изображението се проектира от двуизмерно до 49-измерно по желание, в
съответното пространство, противоположно на тръбектива по
приложените формули, като увеличението зависи от /.../... Запис може да
се осъществи при следния режим: /.../." 6
Веднага след разчитането, направихме 400 модела с различни
размери, като подавахме ток с различни характеристики в един много
широк диапазон. Появи се светлина в 30-сантиметровия образец.
Насочването към нито една звезда засега не дава резултат, но под
микроскоп открихме микроорнаменти по фигурите от другата страна на
плочката! Конструирахме квантов лазер-лупа с диаметър на изхода, равен
на тръбичката, и с четящ връх от другата страна 0,0003 микрона, както и
устройство за движение по плочката с различни стъпки и скорости.
Орнаментите се оказаха надписи, издълбани триизмерно, понякога под
повърхността, затова се наложи програма за глъбинно следене и
променяне на фокусното разстояние.
Резултатът е блестящ: появи се около триметрово изображение във
въздуха. Започна се със знаци, подобни на тия от плочката. Квадриално го
снимахме в продължение на 16 часа и 35 минути. Не мигнахме нито за
миг, уморихме се здраво, но бяхме безмерно щастливи!
Появяват се невероятно красиви ангели от сини пламъци! Всеки се
превръща в лазурна свръхзвезда или галактика - и после пак в светлосин
пламък, с човекообразна форма. Звучи музика, но това е информация и
говор, които засега не разчитаме. Разбираме, че плочката е учебник.
Втори урок: същества като жени, но от 12-цветни дъги! Те протягат
ръце с копнеж към сините пламъци, а при превращенията стават на
звездни купове и планети около сините гиганти!
6
Това описание в оригинал и без липсващи сведения, освен втората му основна
част, не е фантастика, а е предадено на инженер-конструктор след 1972 г., който
го реализира технически и твърди, че то "почва да работи". Втората му част не е
продиктувана от Източника, понеже Той иска да се пасваме според контурите си.
326
Нов урок: цели космични реки от същества, пак с човешка форма, но

подобни на глухарчета и перушинки. Някои са с пеперудени криле или като
водни кончета от злато. Повечето плуват прегърнати в тия величествени
реки от човеци във вечността. Някои периодично изчезват и пак се
появяват...
Следват тъмни точки в светъл космос, около които започва
кристализация и постепенно се образуват кристални хора. Изображение
на цялата вселена като Кристален Човек! После – ядра на звезди и
планети от милиарди кристални мъже и жени, плътно един до друг,
прегърнати неподвижно чак до центъра. В самия център са диамантени,
по-навънка - корундови, т.е. рубинени, а най-отвън - от чисто сребро и
злато и от други метали. При забързан каданс, тези статуи са живи! Някои
от тях се откъсват от "молекулата" и пътуват на грамадни разстояния в
космоса, по силовите линии на планетата. В същото време, на техните
места се присъединяват други.
Нов урок: вижда се сияеща етерна обвивка, на десетина радиуса над
кристална планета. Там се вълнуват прелестни тъкани, плоскости, платна,
обсипани с багрите и дизайна на невъобразими цветя и орнаменти, а над
тях летят същества като феички, обаче плоски - като картинки. Между тази
ефирна обвивка и кристалното ядро сноват мълнийни дъждове от
електросини светкавици, които не са светкавици, а пак същества!
Пак урок: хиляди и милиони човечества от светлина, свързани чрез
блестящи нишки помежду си и с цялата вселена. Всичко това трепти и
преживява единение с всичка сила! Те са органи на едно всемирно тяло -
когато страда един, колкото и да е малък, в цялата светлинна мрежа се
получава спазъм. Веднага към него се втурват пламъчета от всички
страни, за да потушат болката му, да го напълнят с балсам.
Негативно изображение на същия епизод: плътни сенки на тълпи от
земни хора, но нишките между тях са прекъснати или невидими. Тук
мъките на едного не карат останалите да се гърчат от болка и да тичат
като луди към него за помощ. Затова законът за съхранение на енергията
диктува катастрофи, болести, природни бедствия. Човеците изглеждат
като въглища. Те се опитват да се лекуват по двама или на нищожни групи
327
в специални контейнери, но не успяват. Накрая ги слагат в правоъгълни

кутии в земята.
Друг урок. Всички чуваме тълкователна музика, но тя идва от всички
страни. Същества като отвесни линии и лазери, свързващи всемира със
всяка душа и планета. Те поддържат Законите в Битието и звънят
тревожно, ако някой във вселената помисли за себе си. Постоянно търсят
допълнителните очертания на всяка част от всемирния пъзел и
съответните им носители, за да ни приближават и пасват. Поддържат
роненето на контура и болката, когато някой се стреми да се пасне с чужди
очертания.
Седми урок: Колоси от сняг и лед, контролиращи равновесието в
Битието - квантовата механика, биомеханиката, небесната механика,
психомеханиката, социомеханиката и още две, непознати механики. Тия
думи са само груб превод, за да можем да разберем урока на нашето
ниво. Фактически, това не са механики, понеже всичко в Битието е живо –
няма машинен принцип. Снежнобелите и прозрачните колоси правят
съществата съвършени и ги учат да се самоопределят и да почиват, да
остават сами. Ето откъде идвали Снежанка със Седемте Джуджета и Дядо
Коледа!
Следва фантастично красива цивилизация, която се занимава само с
обмяна на токове и спектрални екстази, с преливания! Преливат се всички
с всички. Представяне на същество от този тип, затворено във "фарадеев
ковчег" на Земята (черква, кръчма, автомобил, завод, канцелария,
домашна клетка). Съществото се пръсва от мъка и причинява необясними
епидемии и аварии по целия свят.
Тук филмите на странния учебник се прекъсват, понеже има повреда
в плочката.
328
10.IV.125(1989)г.
София
КУЛТУРАЦИЯ ОТ ГЛУХАРЧЕТА
("КУЛТУРАЦИЯ" СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯ НА "ЦИВИЛИЗАЦИЯ")
Културацията на триолдите е открила начин за неимоверно голямо

приближаване до Земята. Всички културни общества по звезди и полета
са удивени: от началото на ХХ земен век, никой досега не е успял да се
припари на по-малко от десетина радиогодини от тази планета.
Радиоемисиите й издухват разумните културации на гигантски разстояния,
както ураган – глухарчета. Чудовищните глупости и безсмислици на
земните радиопредавания и ужасната им какофония не дават никакъв
шанс за коректив на радиоагресията. На всичко отгоре, така наречената
"музика" от онова време насам е станала най-страхотното бедствие на
329
галактиката. Културациите от всички полета в диапазона на земните

радиочестоти са емигрирали в други звездни острови, които са оцелели от
психотресенията.
Цивилизациите по много звезди и планети въобще не усещат теле-
циклоните и радиоторнадата, но "цивилизация" е нещо съвършено
различно от "културация" и няма почти нищо общо с живота в
междузвездното пространство.
Най-после, един ден триолдите са се изхитрили да неутрализират
това кошмарно и нескончаемо радиостълпотворение чрез великото
откритие на Вен + Илма + Оле. Те генерирали антишумово поле, с оръжие
от същата тази земна креация, но от нейните златни векове –
предкласиката, част от класиката, част от романтизма. Най-могъщи
оръжия – Вивалди и Моцарт. Даже земните бебета, още в утробата на
майката, признават само тях, а понякога и Шопен. Ала телевизиите,
радиостанциите и концертните зали излъчват все по-рядко и по-рядко
подобни негентропи.
Първите опити на много Икаровци от Триолдия да слязат на Земята
по коридорите на такива емисии за завършили трагично. Земните
радиопрограмисти имат мръсния навик да сменят божествена музика с
картечен говор или джазов акокалипсис, непременно в дисхармонична
тоналност, и то без никаква пауза. В този садистичен прийом на
радиопалачите няма и помен от психопреход за адаптация. Освен
смъртните случаи от естогенен инфаркт, и до днес няколкостотин триолди
са в далечни санаториуми за антипаралитично лечение и извеждане от
ступор и кома. Внезапността на смяната в такива телевизионни емисии и
радиопредавания, особено при прекъсванията за реклами, има силата на
мегатонен удар! Тази концепция на враговете на Космоса за построяване
на медийните програми на Земята е унищожила и прогонила надалече
много културации от нашето звездно междуспиралие.
Но днес триолдци са вече в нашата стратосфера. Те имат могъщо
контраполе и са уверени, че ще неутрализират всякакви шумови бълвочи и
редакторски екзекуции. В корабите им, подобни на глухарчета, които
доскоро са отлитали надалече и от най-тихия спор или радио-полъх, вече
има и психозаписи на много детски смях, бърборене, гукане и пр. Така
330
става екраниране на възрастовия шум – крясъци, съсъци, дрънкания без

край, прекъсвания на говорещия, заповеди, ридания, джавкане,
отджавкване и т.н.
Ала досегашните слизания на триолдците се ограничават само с
кацане по високите планински върхове, в иглолистни гори, из джунглите,
океаните и, непонятно защо, при египетските пирамиди. Голямо откритие
на нашите са всички коридори, които се създават от пирамидалните
форми въобще. Вече много ентусиасти посещават свободно земята и чрез
палатките по планините, но има и пострадали, понеже туземните туристи
включват ненадейно транзистори и слушат всякакъв бълвоч. Триолдци са
се отдръпнали нависоко в Хималаите. Човечеството знае за тях още от
древността, както и от писателя Андерсен, който е имал контакти с
Райската Градина. Най-крупно слизане от Триолдия напоследък е
наблюдавано в Токио над една особена панаирна палата, проектирана от
гениално племе.
И така, триолдецът Рио + Ава + Гео вече рядко се разделя на три
летящи чинии или на множество глухарчеви парашутчета. Спазва
единната си форма и обикновено е в пирамидален вид. Теорията му за
гъстотата на квадратите в градотуморите на земляни отваря нова ера в
овладяването на низините. Сгради, вещи, съоръжения, возила, прозорци,
вестници, книги и квадратни понятия и чувства генерират страхотен
геноцид чрез правия ъгъл, чрез нагона за собствена правота и сблъскване
на превозни и мисловни средства. Това създава плътно правоъгълно поле
с фантастична наситеност, абсолютно непробиваемо досега за полевите
културации от междузвездието.
За да го преодолее, Рио х Ава х Гео създава дрехите от милиарди
триъгълничета, а по-късно – чрез вещества с тригонална молекула.
Накрая успява окончателно чрез медитация върху пирамидалните клетки
на собствените си хипокампуси и епифизи.
По този начин, първият триолдец, кацнал и останал успешно в земна
столица, е Рио ∫ Ава ∫ Гео.

331
СТРАННО ЗАЩО, НА ЛИТЕРАТУРНИ КОНКУРСИ В БЪЛГАРИЯ ПЕЧЕЛЯТ

НАГРАДИ САМО ТАКИВА ПРОИЗВЕДЕНИЯ КАТО ДОЛНОТО,
А НЕ НЕЩО ПО-СЕРИОЗНО...
25.04.125(1989) г.
ИЗХВЪРЛЕЦИ
(В цветния вариант, гащите на героя са българското знаме...)
След стажа при гуру Маратон в Индия, който минава за глухоням,

бях в чудесна форма. Петстотин километра дневно спринт след него, бяха
за мене едно нищо. Като навъртях след йогата така няколко милиона
километра, най-после той ми проговори:
332
- Остават ти още 158 хиляди мили бос, за да добиеш телепортация.

Давай-давай-давай още три месеца тичане по петите му – и ми
проговори за втори път. Изясни ми по колко точно тона фъстъци,
мушмули, тиквички, трънки, глогинки, малини и боровинки ми остават в
еволюцията, за да ми се отворят съответните чакри.
Ето как ни хранеше гуруто: прави с ръце нещо във въздуха – и айде
семка или костилка на дланта му. Посади я, полее я, бае-бае-бае две-три
минути – и айде почерпка: дървото е узряло пред очите ни. Когато го
мързи, направо краде плодове отнякъде - и ни ги телепортира. Казвам
"краде", но ще изям шамар! Тука шамарите се раздават от въздуха, когато
прегрешиш. Истината е, че гуру Маратон върна последната табла назад с
вълшебни билки, затиснати от златно кюлче...
Та последния месец, от групата след гуру Маратон останахме само
трима: един инат арменец, един грузинец – и аз. Бягане с препятствия по
снегове и ледници, скачане от връх на връх, хвърляне в бездни надолу с
главата, катерене отвесно нагоре с краката, спане чисто голи само по 3
минути в денонощието на Чомолунгма, Анапурна или Нанга-Парбат. На
ония двамата им се отели вола, та и те отпаднаха.
Много съм доволен от тоя гуру – приспадна ми яка карма! Иначе

какво? - Чакат те 450 години тъмничен затвор, 1800 години в
производството, 15 обесвания и 560 граждански брака... Ставаш хахо! Ако
някой знаеше, никога не би помирисал ни свинско, ни телешко, ни агнешко!
Даже и рибата щеше да му загорчи...
А с гуру Маратон – страшен късмет! Кундалини, муладхар, сахасрар,
нирвакалпа самадхи са ти в кърпа вързани. Разбира се, ако не хвърлиш
топа. Кой друг може да ти каже колко още краставици на търкалета ти
остават за левитация, колко домати – за психометрия и колко киселец – за
яснонслушане? Само 40 дни на праскови – и телепатията е готова.
Като останах сам и като стоях нагоре с краката на връх Чомолунгма
на глава, а после само на нос 18 денонощия, гуру Маратон се крайно
впечатли и затвори очи да види къде беше България. Дали е имал някое
прераждане там. Май си припомни, защото зъбите му затракаха, а
333
йогическите му коси се изправиха два метра. Подари ми, все пак, чисто от
него си, метаморфозата. Сега мога да се превръщам в каквото си ща.
Нищо работа – той навъртя вместо мене 86 дни гурувски пост и по тоя
начин ми спести постене цели 24 години! Оставало ми само още да изпия
1854 тона гореща изворна вода - за подмладяване; и 2-3 дни пиене на
урина, за да развия глупост. Тази добродетел е много важна в света, ако
искаме да изглеждаме като другите.
Понеже съвършенството е антизадръстване, ние тука, в Хималаите,
се учиме да правим на всичко точно обратното. С някои малки изключения
(питай мъжете защо...)... Ето защо, трябваше да мина и през съкратени
курсове по брахмачария и тантра. Номерът е, като си към едните, да
можеш да минеш точно за три секунди към другите, без да ти мигне окото.
Аз съм правил стотици медитации и концентрации с мигане и без мигане,
та никакъв проблем. Само видях зор в тоалетната, докато следвах
първата школа – не може човек да си намери оная работа... Тука сестрите,
по тоя пункт, нямат никакви проблеми - ходят по нужда интуитивно. При
тях то си става самичко, особено ако успеят навреме да си свалят
наполеонките. Някои имат успехи, понеже още не са много напреднали.
Една напреднала сестра обаче така се престара в школата, че си заши с
мисъл не само излишното място, но и малко по-нагоре. Не беше чак
толкова светица, та и да не пикае.
По тоя въпрос имам какво да кажа. Нашият гуру трепе смъртта чрез
изненади. Като се задържи някоя фикция повече време, той я удари по
тиквата и почва да прави точно обратното. Тогава смъртта вземе, че се
ошашави. Той си го може и маратона - по всички показатели, - ама с
мярка, с прекъсвания. И - което е най-важното – чрез зигзаги. Иначе
простите хора, даже и да с да са много напреднали, си цепят до края на
живота само в една посока. Знаеш наизуст какво ще говорят и правят
всеки ден до края на живота си. Не владеят фортици, та смъртта знае
точно къде да ги причака.
Гуру Маратон ни научи и на стратегията на заека. Като те гони някой
да ти вземе душата - да се обърнеш обратно във въздуха. Това и смъртта
не го очаква. Продължаваш да тичаш със същата скорост, но в обратна
посока. Учи ни и на номера на мангустата – даже кобрата не й устоява.
334
Всички хора и обикновени светии и гурувци се клатят в живота

равномерно. Пред деня едно, през нощта друго – ама все на едни същи
места и по един и същ начин, с един и същ ритъм, с едни и същи хора.
Ако слушаш мангустата, и ти ще имитираш известно време живота на
простите, за да свикне врагът с ритъма ти. И хоп, в един миг нарушаваш
ритъма – и смъртта е в кюпа!
Точно по тази причина, след като най-долу под пъпа вече изглеждах
като жена, т.е., не се вижда нищо (който е бил с баща си на баня, знае как
изглежда), гуру Маратон ме пренесе при една своя приятелка-гуркиня - на
курсове по кама-сутра и тантра. Трябваше да изненадаме смъртта и да
почна пак да изглеждам като мъж. Само след пет дена пак почнаха да ми
изстиват нощем краката... Хималаи, студено е! Отидох при доктора, той се
смее: не е от въздуха, ами вече пак си мъж... С нещо съм бил издърпвал
нощем юргана нагоре, като спя по гръб. Не било с ръцете... Пък и не съм
сам на тия упражнения – юрганът е много голям и общ. Човек се подготвя
всяка вечер под него с поне 25 стажантки. Всяка нощ – в различен ашрам.
Откакто съм там, и на стажантките им изстиват краката... Не знам защо
имам тоя навик да спя по гръб. Ние тук в Хималаите спим на отворен
прозорец даже и през зимата, но на 3 колежки последния път им изстинаха
главите, не краката. Докторът позна, че са стажували с мене обратно...
Хеле, и на тоя курс представихме Родината успешно. Гуркинята и
нейните 11 хиляди ученички получиха стабилно свитки и спомени за много
прераждания напред. И до днес чувам телепатически как им се смени
молитвата завинаги и как всяка сутрин и вечер повтарят в транс
страхотната мантра: "трако-рупчанин, македоно-шоп!". Не разбират
думите, но всички са уверени, че тя ще им съкрати еволюцията най-бързо
от всичко.
С поглед на змия-очиларка, гуруто побърза да ме изтресе обратно в
"Гурубляне". Много българи го произнасят вярно, но официално го пишат
погрешно с "о". От Гурубляне са произлезли много гурувци. Ще ми се
фукат тия от Орландовци, че имат синя кръв поради дейността на рицаря
Орландо сред бабите им някога си!... Филиповци се надуват с крал Филип,
но те нямат никакви доказателства за гените си. Единствено ония от Под-
уене имат някакви основания да твърдят, че са потомци на Крали Марко,
335
защото са се намирали точно под уя му, когато е стоял разкрачен. Само

дето не е напълно известно защо е бил в тази поза: за битка - или по други
причини... Ако е по други причини, ясно защо Подуене и досега мирише
доста странно.
Да се върнем на гуру Маратон. По време на стажа си при гуркинята
аз съм бил навъртял такъв респект към Балканската Школа, че гуруто
изведнъж ме изтресе съвсем осезателно точно пред нашата кръчма в
Горубляне - в знак на професионална завист. Моите селски въобще нe
трепнаха - там стават такива работи. Те знаят, че истинското му име е
Гурубляне (пълно с гурувци, както и цяла България. За да си купиш
диплома за развити чакри и правоспособност за лечителка и гуркиня на
хонорар, трябва да изпълниш на дело изискването: "Седни ми на куру, да
ти станем гуру!"). От това се раждат безброй гурчета, но бащите им нямат
и понятие за това или гуркините ги фрасват с карма да плащат издръж-
ки...)
И тогава почнаха патилата ми! С мене тупнаха в прахта трите
чирака на гуруто – факирчетата Дев, Рам и Шив. Сигурно имат за
довършване стаж в чужбина или българска карма. Страшно гърчави и с
огромни чалми, те ми се поклониха до земята, в знак на беззаветна
преданост. Но знаех си аз - нищо не е така, както изглежда. Сто процента,
гуру Маратон им е прикачил и пълномощия да ме тормозят. Много тънко
нещо са кармическите работи!
Тръгнахме, значи, веднага да навъртаме километри. Май и те
имаха "ходене пеш" - за преговор. Като минахме Вакарел, чувам вътре в
главата си разговор. Мъж и жена. Трябва да са някъде близо зад нас, с
кола са. Шофьорът нарича дамата "нимфоложка" или нещо подобно, а
дамата го нарича "педиатър"... Не се чува много ясно. Стига се до кавга и
бой, човекът може да изпусне кормилото... Както и да е, като профучават
край нас, педиатърът изхвърля нимфоложката на шосето и ни я харизва за
вечни времена. Тя е само по прашки7. Белег на приключила карма: нямаш
право да бягаш, докато не те изхвърлят. Що се отнася до прашките, те са
белег на започваща или завършваща еволюция. Зависи пред кого ги
сваляш. Съвсем вярно е уточнението, че едно верме трябваше да
7
В оригинала от 1989 – "бикини".
336
разтвориш гащите на жената, за да й видиш гъза, а днес трябва да и

разтвориш гъза, за да й видиш гащите...
И точно когато ладата изфуча напред, от завоя се зададоха с грохот
три джугана8 с войници. Не са излизали в отпуск повече от година. Ние с
факирчетата бяхме невидими, ала чухме силен мъжки вой. Прашките на
нимфоложката изхвърлиха първия джуган в свободен полет над бездната
- шофьорчето беше в безсъзнание. Трябваше да използваме заклинания,
за да ги върнем на пътя. Чудото обаче не впечатли армията ни най-малко,
понеже вече беше видяла нимфоложката. Цели три минути войниците
правеха странни движения по часовниковата стрелка - с ръце, очи и глави.
Като лудите от някоя лудница. Когато се осъзнаха, и трите джугана се
изсипаха завчас и обръчът около прашките почна да се затяга. Спешно
поръчах на Рам да достави от Париж 100 труженички от някой благороден
дом по работно облекло. Първо се появиха като пара. Когато труженичките
се уплътниха окончателно, войниците отново замръзнаха. В продължение
на десет минути ние им виждахме само бялото на очите, а главите им се
въртяха на винт периодично ту по посока на часовниковата стрелка, ту
обратно. Когато се свестиха, веднага подгониха дамите към околните
горички и въздухът се огласи с радостни възгласи в няколко октави. Ако
питате за момичетата, те не предявиха никакви материални претенции.
Такова нещо им се случваше за пръв път в живота. Като най-богати във
Франция, всички до една вече ходят в отпуск по три месеца годишно само
в родината ни. И нито дума за хонорар.
След 5-6 часа, когато боговете и богините на щастието почнаха да
се връщат от горичките преплитайки нозе, видяха че дрехите им са
изчезнали. Шив си ги беше направил на въже и дишаше чист въздух
някъде във висините, Дев навърташе мантри, а Рам дояждаше третия
камион...
29.04.125(1989) г.
София – Изгрев
ХАПЧЕТА ЗА ТАТУИРАНЕ
(ИЛИ 4 ГОДИНИ НА ЧЕРВЕНИЯ СВЕТОФАР)
8
Голям съветски камион ЗИЛ-157
337
(Това е вариант на разказчето, възстановено по памет, понеже оригиналът се

губеше, но после той се намери и тук е приложен след краткия)
Аз съм луксозен бенор на врата на моята млада господарка. Приличам

на нещо средно между лисица и котка, но с човешки уши – като всички
бенори. Ние не сме хищници. Ние, бенорите, сме пришълци, но от
различни раси. Някои са големи и яки и ги ползват за езда, за състезания.
Други – за работен добитък. Но повечето ги правят на хапчета –
преработват ги в специални заводи. Получават се хапчета за видения от
различни светове, хапчета за невидимост, за поумняване, за проговаряне
на различни езици, за телепортация, за слушане на космична музика и
новини, за далекозрение или виждане от всички страни и в различни
измерения - и за какви ли не още екстри и преживявания: стотици, хиляди,
десетки хиляди! Хората от нашата цивилизация са много напреднали.
Картина от Луи Ройо
Има и хапчета за татуиране – вместо дрехи, направо по кожата

излизат безброй цветни десени, още след няколко секунди. То въобще
338
хората на тази планета ходят голи, това им е модата. Едни изобразяват

орнаменти и тъкани, други – морета, водопади и реки, трети – разни
познати или фантастични птици, плодове, ледове, снежинки, цветя. Други
– живописни картини. По кожата на някои излизат новините, разни лозунги,
анимации или карикатури - или направо вървят филми и телепрограми от
цялата вселена. А една млада дама се е изхитрила и гълта телевизионни
хапчета за локалните телевизии – още никой не се е сетил за това. Тя
привлича мъжките погледи като магнит – на едното й полукълбо върви
първа програма, а на другото – втора...
Аз обаче съм луксозен бенор и струвам много скъпо. И другите
разказват интересни работи за космоса, но никой не ги разбира. Даже
прожектират и филми през очите си, но пак ги правят на хапчета. По-
богатите си ги преработват вкъщи лично, но уредбата е много скъпа.
Много по-лесно и приятно е да си вземеш хапче, отколкото да храниш
вкъщи досаден бенор без да можеш да го изключиш - освен ако го
сготвиш. ..
Аз съм луксозен, защото разбирам какво говорят хората и им
отговарям на техния език, на тяхното умствено равнище. Чета мислите и
чувствата им, лекувам болести, предвиждам събития. Водя развлекателни
и интелектуални разговори с господарката, денонощно съм й на врата и на
други места - и тя е много доволна. Няма да ме продаде на никаква цена!
ЕТО ГО И В ОРИГИНАЛНИЯ МУ ВИД ОТ 1989 г.,

ДОШЪЛ НА ВОЛАНА В ГРАДСКИЯ ТРАНСПОРТ:
Докато чаках да се смени светофарът, Тя ме погледна! Някои от

Нашите ме разпознават, но замразяването е твърде дълбоко и почти
всички отвръщат поглед веднага. Някакъв нещастник, кой знае кога, е
измислил, че хората трябва да се разминават - да не се прегръщат по
улиците, понеже били "непознати"... Теорията за непознатостта свежда
погледи, свива кисело единия ъгъл на нечия уста, кара ни да се гледаме
като прозрачни, да правим свирепи или безразлични физиономии. С това
казваме на непознатия: "Ти си ми чужд, не те познавам! Ти си никой за
339
мене." – Изиграваме за милионен път начин ролята на куклата от пиесата,

измислена от някой майстор на геноцида в древността.
За хилядна част от секундата, понякога някой за нещо се досеща,
ала нещо чудовищно в него уверено извръща главата му – и той убедено
се разминава с тебе – безнадеждно, напълно, завинаги! Това, че вие
вече никога няма да се срещнете, не го сваля в несвяст на земята: той си

има "близки", предпочитания; има си "работа"; и е абсолютно сигурен, че
"живее". А това, че се е разминал с Живота завинаги или поне за няколко
хиляди години, не смущава нито за миг сляпото му въртене на като кукла
на клечки по сценария на оня убиец - сценариста от дълбокото минало,
който е изяден от червеите и бактериите отдавна.
Аòа седеше на една от задните седалки на моя тролей и ме
гледаше в огледалото с нещо повече от любопитство. Беше облечена в
нещо много светло. Ударът на абсолютната й красота ни озова в нейния
свят, където прекарахме заедно цели 4 години – за една минута тука на
светофара!
Светът на татуираните хора! Аз бях любимият й бенор, с атлазена
козина и много умни очи. Има бенори за галене и украшение, бенори за
угояване и бенори за езда. Но аз, като домашен бенор от най-елитните,
можех да наблюдавам Аоа денонощно. Тя бе една от най-богатите на Уоу,
понеже притежаваше над 830 хиляди таблетки!
На Уоу нямат понятие за дрехи, но едно хапче татуира кожата за
броени секунди. Милиарди най-фантастични десени, напълно голи уоуци и
уоуки – но нито двама еднакви по десен. На тази планета хората имат по-
висок ИК от земния - хората нямат нагон за униформи, модата е
непозната.
Аз излизах всеки ден с Аоа, легнал удобно на врата й, докато тя
яздеше бенора Бр. Фантастичният панаир наоколо гъмжеше от "текстил" -
направо върху кожата. Имаше атлети цветни фотографии, Еви
живописни шедьоври, Аполоновци реклами, афиши и плакати. Деца-
комикси, юноши фантастични филми и голи момичета от чисто злато или
езерни вълни. Притичва девойка от облаци върху бенор от дъжд; пищна
Венера от цъфнала праскова се прегръща с Арес от сияещ лед. А друга
уоука е събрала очите на стотици зяпачи в двата прекрасни обемни
340
екрана под кръста и – глътнала е комбинирано хапче за Първа и Втора

програма...
След няколко дни разбирам, че всеобщата суета е погубила
безвъзвратно вълнението от противоположния пол. За да изпиташ.
Подобно вълнение, трябва да си купиш хапче.
Най-сетне попадам с Аоа и в подземната лаборатория, където
работи. Там се обработват бенори за маркови хапчета. Всички бенори се
доставят от космоса, но има и от Уоу. Бенори на фурна, след угояване, са
любимият деликатес на уоуци, ала от органите на бенорите за хапчета се
екстрахират вещества за таблетки и пилюли, които се продават навсякъде.
Има и начини за получаване на същите и много повече ефекти чрез
специален вибратор, но той е още много скъп. На тази планета още не
знаят в какво се превръщат клиентите на вибраторите след смъртта си.
На Уоу няма пари. За един отгледан бенор получаваш съответен
брой хапчета. За угоен – 300, за ездитен – 900; за домашен – от 1 300 до
2000, а за фармацевтичен – над 6000! Доставянето на фармацевтични е
най-трудно, а отглеждането им - направо подвиг. В тяхно присъствие ти
виждаш и преживяваш какви ли не неща. Те самите ти говорят на чист
уоуски такива покъртителни работи и даже те извеждат на екскурзии в
космоса, та не всеки може да издържи. Това става и ако имаш такъв
любим измежду хората, затова уоуци и уоуки предпочитат да спят с
прости – също като на земята. Едва сега разбрах защо.
Аз лично съм виждал как Аоа се опита да опитоми един
фармацевтичен бенор, който си го купи срещу 200 хапчета за летене, 40
за невидимост, 80 за прозрачност и 10 за оргазми с холограмите на
известни артисти. Бенорът в началото беше съвършено различен от
всичко познато - както всички бенори. Но след първичната обработка доби
привичния вид на нещо средно между булдог, свиня и як, със заешки мека
козина. Този модел е много удобен, за да не се смущават хората, а и
вечер говори само стандартните 5-6 фрази като всеки съпруг, така че не е
никакъв проблем да те възбуди – и после лесно да се простиш с него.
Единственото нещо, което не може да се обработи у бенорите, са
ушите. Те са човешки и не се отличават по нищо от ушите на всички уоуци,
освен по две-три странни гънки. Генодизайнерите ги покриват успешно с
341
различни модели прически, за да не внушават колебания. Същото правят

и с челата им. О, да, забравих: другото необработваемо място, където
още никой не е постигнал десен или изображение, е челото на бенора - то
си остава в първичен вид. Обаче ние, бенорите, особено луксозните като
мене, виждаме на челата и през челата на хората и бенорите неща, които
самите уоуци никога не виждат – още няма такива хапчета. Точно така
веднъж разпознах самата Аоа, когато беше взела хапче за мъж – беше
сменила пола си. По челото й обаче минаваха нейните обичайни мисли за
"уреждане в живота" – за хапчета... Не че всички уоуци не мислят за
същото, но аз разпознавам мислите на Аоа по миризмата. Пък и си падам
по нея – тя много ме гали...
Светна зелено – и направих завоя... Челото на Аоа, на онази задна
седалка на тролея ми, изобрази мъж с луксозна кола...
Април 125(1989) г.
София - Изгрев
:
СТАРИЯТ ПРОФЕСОР
342
"Той е педагог по призвание, но и голям артист – вечно се облича в най-различни дрехи."
Над Земята е надвиснала смъртна опасност – нападат ни! Никой не

може да я предотврати – нападателите са стотици пъти по-силни и
интелигентни. Тогава Старият Професор, пенсионер от 240 години и
любимец на хиляди свои бивши студенти, учудващо младолик, решава да
спаси планетата. Той не е службаш като останалите учители и професори
– помни всичките си студенти персонално, има винаги актуалните им
координати и живо следи съдбата и развитието им. Той прилича на една
своя позната акушерка, която следи съдбите на всички деца, които са
дошли чрез нея, и им помага с десетки години, ходят си на гости и по
екскурзии, постоянно си правят подаръци. Той е педагог по призвание, но
и голям артист – вечно се облича в най-различни дрехи. Ако забрави само
един студент, дори и най слабия; ако някак си загуби връзка с него дори
след 100 години, Професорът се мъчи жестоко и дълго време не може да
заспи. Налага се да го лекуват. Службашите нямат и помен от понятие за
такива душевни мъки. Той никога не се е женил, защото е виждал какво
прави ранена змия. На тая планета всеки се гърчи и хапе, ако ни обикне
някой друг. Затова Старият Професор е останал напълно свободен да
343
помага комуто си иска, да обича и да го обичат колкото хора иска. Толкова

много приятели и студенти, даже и непознати го търсят, че думите
"Обичам те" и Обичам Ви" биха подпалили телефонната жица, ако
телефоните вече не бяха минало. В такъв случай жена му, ако той имаше
жена, би умряла точно за една минута и 27 секунди... А сега, именно
поради свободата, която си е извоювал и отстоява, той е единственият с
най-много любими, приятели и познати.
Ето защо, когато Земята е вече пред гибел, Старият Професор

свиква всичките си студенти до един и заедно почват да обсъждат как да
неутрализират нашественика. С общи усиля, те успяват. Любовта и
Призванието, Паметта на Професора и съвкупната гениалност на неговите
ученици са по-силни всички институти и армии на земята, взети заедно.
Тогава Професорът им разкрива още една тайна – защо и как става млад
пред очите им или на техните безбройни екскурзии из космоса. Предава
това изкуство и на тях.
Едва сега някои разбират защо толкова много студентки са безумно
влюбени в Професора. Той обаче не допуска никоя до себе си, ако тя не
знае тази тайна и не го е потърсила, докато изглежда стар. Напълно му е
ясна съдбата и вътрешността на ония, които дружат с някого за
външността му или поради нещата, които могат да получат.
344
Април 125(1989) г.
София - Изгрев
ПРИКАЗКА
ЗА ГЛУПАВИЯ ЦАР И УМНИЯ КОНЯР
Черен хумор, пробил в този разказ незнайно как и защо. Третира

една стратегия на управляващите от всички векове, които си мислят, че
никой нищо не подозира. Както навсякъде, тъй и в този разказ
управляващите имат тайно министерство на палачите, предназначено да
избива пенсионерите по най-различни начини. Това е основно перо за
държавата! Умният коняр доказва на царя с безпогрешни калкулации, че
мъртвият поданик е много по-изгоден от живия. Съветва го да посегне и на
младите – със същата стопанска цел. Министерството първо набелязва
безработните, недъгавите, душевноболните. Избива младото население и
с хранително-вкусови бомби през носа и устата; с децибели и музикални
гранати, минаващи от ушите направо в мозъка; с визуални обстрели от
отвратителни образи и глупости, поразяващи човека през очите.
345
Good welcome!
Умният коняр изключително много разчита на прекъсването на

филмите по телевизията за реклами, понеже това поразява невроните
безвъзвратно. Плаща луди пари на производителите на военни играчки, на
сапунените сериали и на компютърните игри, за да елиминира
нормалността още в най-ранна възраст и да държи ИК-то на туземците на
олигофренно ниво. Регулира човеконаселението и чрез непрозрачни
сгради, чрез нищожни отпуски, чрез вещи и машини, програмирани да
разболяват и убиват без проблеми. Унищожава мнозина и чрез ордени и
медали и чрез така нареченото "чувство за дълг".
Чистката продължава и сред екземплярите с "особени идеи".
Колкото и да са полезни на работното си място, те денонощно бълват
глупости и изобретения, пръкват вредни фантазии, с които спъват
икономиката и разгонват клиентите, намаляват рязко печалбите. Удрят
нож в гърба на генерални пера като месопреработвателната и хранително-
вкусовата промишленост, на тютюневите изделия, тревите и напитките;
на масовата култура, транспорта, термичната и хладилната техника.
Развращават потребителите, че можело да се ходи пеш и гол, да не се
346
слушат звезди и авторитети, да се храни човек само веднъж в седмицата

или с гледане в очите на някого или направо в слънцето. Затова такива
трябва да се изтребват!
Градовете и селата се покриват с хиляди некролози на все по-
млади и по-млади хора, което през последните години се наблюдава
поголовно. Така се правят нови, крупни икономии! Глупавият цар не е
толкова глупав, умният коняр прави голяма кариера.
27.IV.125(1989)г.
София
КОРУНД СРЕЩУ ДИАМАНТ

(с доста дълго предисловие - по изключение и не по собствено желание...)
1
Според Моосовата таблица за твърдостта на минералите по десетобалната система,
2 3
показателят на корунда е 9, а на диаманта – 10.
Сведенията по-долу са взети от Уикипедията в интернет:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%9C%D0%BE%
D0%BE%D1%81
Ска̀лата на Моос е ска̀ла за определяне на относителната твърдост на минералите. Създадена е

от Фридрих Моос през 1812 г. В нея 10 еталонни минерала са подредени според способността на
всеки да драска стоящите пред него и да бъде драскан от стоящите след него в скалата. Строго
347
погледнато Ска̀лата на Моос е относителна – по показател “твърдост” диаманта (10 степен) в

действителност е 4 пъти по-твърд от корунда (9 степен) и 6 пъти по-твърд от топаза (8 степен).
Именно заради това и за постигане на по-голяма прецизност при измерванията се използват и
дробни числа.
2
Корундът е минерал с химична формула Al2O3. Той е прозрачен, жълт, син (сапфир), розов,
зелен, червен (рубин) и др. Твърдост 9; плътност 4,05 g/cm³. Хидротермален или метаморфогенен,
в разсипи; синтетичен. Находища в Русия, Южна Африка, Индия; в България - Варненско,
Хасковско. Използва се като полускъпоценен или скъпоценен камък (прозрачните корунди), за
абразиви, в керамичната промишленост и др. Корунд може да се получи от запалването на смес от
алуминиев прах и оксиди на високо топими метали (желязо Fe, хром Cr). Протича следната
реакция: Fe2O3 + Al -> Al2O3 + Fe + Q,при което се отделя голямо количество топлина. Той се
използва за получаване на чисти високотопими метали и при заваряване на релси. Но най-голямо
приложение има за получаването на алуминий. Напр. доломитът, който драска калцита, но не и
флуорита има твърдост 3½ и 3,5, нокътят - 2½, стъклото - 5½, стоманата - 6½.
3
Диамантът е един от естествените алотропи на въглерода. Най-твърдият от естествено
образуваните минерали, диамантът, шлифован като брилянт (или елмаз), е сред най-ценените
скъпоценни камъни в бижутерията. Стойността на обработените диаманти се определя от четири
критерия — тегло, цвят, форма на обработка и чистота. Той намира широко приложение и за
промишлени цели. Названието си елмазът получава от гръцката дума адамас, която означава
несломим, несъкрушим. „Дъгата е заключена в него навеки“ – такова определение му е дал
древният поет Хафиз. Необикновените качества на този скъпоценен камък са породили много
легенди. Да носи късмет е само една от многобройните способности, които се приписват на
брилянтите. Елмазът винаги се е считал за камък на победителите. Дарявал, според поверията,
смелост и мъжество в боя, предпазвал от болести и рани, ловците носели елмазени пръстени като
гаранция, че няма да се върнат с празни ръце. През Средновековието се смятало, че късчета
елмаз, зашити в дрехите, пазят от уроки и зли намерения. До неотдавна в Индия и Иран
съществувал обичай бащите да посипват с шепа елмазен прах главите на новородените деца в
деня на кръщаването им с име – това обещавало здраве, благополучие и дълголетие. Според
поверията обаче брилянтите носели щастие само ако собственикът им се е сдобил с тях по честен
начин. Тъй като били изключително красиви и скъпи, тези камъни често предизвиквали кражби и
убийства, откъдето се заговорило за „проклятието на скъпоценностите“, стоварващо се върху
главите на собствениците им. Елмазът е бил талисман на Юлий Цезар, Людовик IV и Наполеон. За
пръв път елмазите попадат в Европа през V-VІ век пр. н. е. Но своята огромна популярност елмазът
е получил само преди около 550 години, когато хората са се научили да го обработват. Първото
подобие на брилянт е притежавал Карл Смели, който просто обожавал елмазите. Класическият
обработен диамант е 57-стенен, така се осигурява красивото и уникално пречупване на светлината.
Най-рядко срещани са цветните елмази, които могат да бъдат жълти, розови, с оттенък на коняк,
оранжеви, пурпурни, зелени, сини, синьосиви, червени, черни. Цената на цветните брилянти е
много по-висока. Знаменитият син 42,5-каратов брилянт „Хоуп“ (на англ. ез. „Hope“ – надежда, в
случая името на брилянта е това на един от собствениците му) – се смята за най-скъпият малък
предмет на света, а оценителите определят стойността му на 200 млн. щатски долара, т.е. близо 5
млн. щатски долара за 1 карат от него. Най-големият елмаз в света – „Звездата на Африка“ (516,5
карата или 103,3 грама), украсява британския държавен скиптър. Той е част от раздробения на 105
къса елмаз „Кулинан“, който е бил с маса 3 106 карата (или 621 грама), оценени на 9 милиона
348
фунта стерлинги. Брилянтът „Кохинор“, чието име означава планина от светлина, е инкрустиран в
малката държавна кралска корона на Великобритания, изработена за кралица Мария. След
обработката неговото тегло е намалено до 21,2 грама. Елмазът „Орлов“ краси руския държавен
скиптър. Елмазът „Регент“ е бил с тегло 400 карата (или 80 грама), но след обработката и
множеството премеждия от масата му са останали 27,35 грама. Намира се във френския музей
Лувър и се оценява на 3 млн. щатски долара. Елмазът „Санси“ тежи 101,25 карата преди и 53
карата след обработката си, намира се понастоящем в Англия. Елмазът „Шах“ днес се пази в
Елмазния фонд на Русия, има жълт, много прозрачен цвят, дължина 3 сантиметра и тегло 90 карата
(18 грама).
ПРЕДВАРИТЕЛНИ ДУМИ. Днес се обадиха от Центъра и казаха, че

"Корунд срещу диамант" се бил класирал на последно място в галактическата
фантастична литература за изминалите 100 години по земно време. Много наши
от всички живи звезди и планети, както и от Вакуума, се били заинтересували от
това разказче. Било излекувало мнозина веднага след появяването си през 1989
г.; на други помогнало за разрешаването на редица проблеми и за изпълняването
на най-съкровени желания.
На мене обаче "последно място" ми прозвуча съмнително. Всички знаят,
че от земна гледна точка това значи "първо", а тогава за нас това би бил пълен
провал. Друго щеше да е, ако бяха казали: "някъде по средата". Не бива и да е в
точната среда, понеже това пак може да е изтъкване. Ако беше по скàлата на
незабележимите, щях да си отдъхна.
Въобще, много спорове из галактиката за чистотата на това решение все
още не стихват – да обърнем космическите критерии реципрочно на земните.
Съвсем прозрачно е, че "последен" тогава ще означава "пръв" – и обратно. Като
съобразихме това, най-желаната титла в нашия млечен път за гений или
ръководител, а именно "Последен парцал", престана да ни звучи като музика.
Доста от номинираните и реално класираните с нея пак почнаха да миришат
съмнително на тая отвратителна смрад: да си нещо специално помежду другите.
Крайните точки са ахилесовата пета на всички екстремисти, независимо
дали са мегаломани или със сплескан тил, като мене. Самочувствието и липсата
на самочувствие са еднакво отдалечени от Златната Среда. Защо не се казва
"златен ас" или "златен мухльо", ами "златна среда"?... Е, златни асове има - на
помийните планети наистина ползват златото предимно за ония по най-високите
кубчета в състезанията, макар и, за джумбуш, понякога да "награждават" и най-
лошите. Естествено, на помийна планета номинациите и наградите се раздават
от съответни типове, много по-смъртни от смъртните. Инак няма защо да си
обясним защо шедьоври като "Жената от водата" биват оценявани като "най-
349
лошия филм на годината". Защо онова, което се цени от целия Космос, на

Земята обикновено тъне в непризнание и забрава? – Ами зависи кой оценява...
Но – стига философии. Нека видим какво му е чак толкова хубавото на
това разказче "Корунд срещу диамант", че е било излязло на "последно" място. И
друг път сме били последни в Космоса, но никой от нас не е отивал да си вземе
наградата. Ако я приемеш – значи одобряваш. Всички от космоса имаме пълното
право да не одобряваме дори и Системата, ако е завоняла някъде.
"Последно" място!... Та нали сам Космоса напоследък го класираха на
Земята на второ място след един смъртен, намушкал с нож и зад вратата не-
винно дете - слугата на един българин (Денчо Халача)? Има ли значение дали е
било за да окраде касата му с революционни цели – или за да не бъде издаден?
За земните жители няма нищо нередно в документи като този: В "Нареда до
работниците за Освобождението на българския народ", съставена от Васил
Левски през 1871 година, пише следното: "...Наказателен закон. 1. Ако някой
войвода [...] издаде нещо на неприятелите ни, ще се накаже със смърт." Същото
наказание, по други поводи, се повтаря в още четири точки на този документ!
Това не пречи на земните класификаторджии да обявят такъв "победител" за
първоапостол и даже за светец. Колкото и голяма да е заслугата на един
национален герой за освобождението на народа му, Космосът поставя под
въпрос самата дума "освобождение". Какво означава това? Да можем свободно
да продължим да колим прасета и агнета и да ги ядем?
Така че, ясно е кои излизат на първо място в състезанията и сърев-
нованията на Земята. Ние обаче имаме причини да се съмняваме и в мозъка на
нашите шефове между звездите. Поне на тия, които все още се занимават с
"класиране" – даже и да маскират призовете по системата "Последните ще бъдат
първи"...
Ето го отхвърленото разказче от вестник "Орбита" преди 19 години.
Заради него сега ми загряват мозъка с позвънявания от цялата вселена! Наме-
рили кога... То език ли откриха в него, мозък ли, мъдрост ли особена?...
Горе в момента негодуват, че не бивало да го подценявам, понеже
обиждам Космоса... Като ми била сплескана отзад главата, да не съм
омаловажавал това, което не било мое... Или пак са големи хитреци – или
наистина има над какво да се замисли човек. Ама тогава защо ме тормозят мене,
а не тия, които са го продиктували? Каква връзка правят? Хайде бе! Да не може
да заспи човек от обаждания! И да ме изправят на нокти да си проверявам пак
егото, като съчинявам цялата тая история тука - дали не е модификация на
350
обидата, че съм непризнат и неоценен за тази периферна планета... На зле

маскирано тщеславие - тъй бутафорно, че пак изпъква думичката "аз"?...
Все казвам "Ето го разказчето" – и продължавам да дрънкам... Сега пък ми
дойде да разкажа конкретната му история. То бе ескиз за фантастичен роман или
сага, но само до 2 машинописни страници – такъв беше лимитът на "Орбита". И с
право – нямат време хората да четат "шедьоврите" на графоманите... Искаха
само "идея за произведение на научната фантастика", обявиха конкурс. Измежду
всички, които им пратих, отпечатаха и отличиха със специална награда само
"Феномено" – писмото на онази простачка от шопско до Цецка. Не участвах
заради конкурса – ние се гнусим от конкурси и класации. При такъв мотив, даже
да ни се мерне за част от секундата, не можеш да излезеш горе с години и
столетия. Не се и надявах да бъде публикувано нещо – самочувствието ми е под
нулата. ("Ама си личи... – редактират ме отгоре, докато пиша това. – Изкара се
пак "нещо", като виждаме какви лупинги правиш в момента, за да обърнеш
вниманието на хората върху себе си...")
Просто исках тогава да си поговоря със сродни души от редакцията по
този повод. По това време в "Орбита" работеха най-сърдечните, най умните хора
в България. Все първи приятели: и Драго, и Нели, и Агоп, и Златка, и Ники, и зам-
главния даже. Казвам "даже", понеже с него се виждахме често и на други места,
много по-важни, но той никога не отвори дума да ми пусне нещо във вестника.
Ако бяха прочели минатюрките, можеше поне да си побъбрим. Защо не им дадох
отделни копия, не проумявам. Ако им бях пратил боклук, щяха честно да ми
кажат – редактори са, все пак. Но като ги попитах, Драго каза: "Не знам, не сме ги
чели. Шефът се зачете, замисли се - и ги заключи в чекмеджето си. После вече
не сме ги виждали".
Аз за тоя шеф имах много определено мнение и затова не се зачудих. Бях
му прочел всичките произведения, затова реакцията му ми беше и необяснима, и
обяснима. Лично аз, ако получа подобно нещо, дори и да е от психиатрията, бих
извикал подателя поне на едно кафе. Така ме извика в седми клас поетът
Димитър Точев в радиото, по повод на едно мое стихотворение. Той поне знае
що е "Ездачи на Пегаси и Росинанти". Гришата Ленков ми пусна друго в
средношколския вестник още през 1958 г. и станахме добри приятели – Ася ни
запозна тогава. Ето как си отиде и този безкрайно скъп приятел от Вечността:
"Поетите са ужасно самотни хора. С творчеството си те искат невъзможното и когато не го

постигат, ясно е какво става. Искат невъзможна любов, невъзможна страст, невъзможна истина...
Това е поетът - той излиза извън нещата, извън нормите...", пояснява авторът на "Новите варвари".
Пред семейния седмичник бившият шеф на НСРТ коментира още слуховете около мистериозната
351
кончина през 1977 г. на талантливия поет и преводач Григор Ленков и кървавия екшън, почернил
семейството на партийния поет Младен Исаев. "За Григор Ленков чухме, че станала някаква
катастрофа с него. Едни говореха за самоубийство, други - за убийство, но аз мисля, че около
смъртта на Ленков все още витае някакъв мистицизъм. Не бях близък с него, но беше потресно
неговото изчезване - заминаването му в Русия на Пушкиновите празници, доколкото знам. Той
беше най-добрият преводач на "Евгений Онегин". Но какво точно и как е станало... Тогава тези
неща много се скриваха..." - връща лентата назад известният белетрист и кинодраматург. Така или
иначе, вместо с награда, Григор Ленков се връща в родината си в пломбиран ковчег. Твърди се, че
от ДС заплашили съпругата му Цвета, че ако, не дай си, Боже, в разговор обвини за смъртта на
мъжа си "съветските другари", я чака нещо още по-страшно. Нямало да бъдат пощадени и рожбите
й. (http://www.blitz.bg/article/2751)
Е, подобни заплахи от Държавна сигурност да избие децата ни сме полу-

чавали и ние...
В Литфронт и "Ехо" редовно ми пускаха нещата без никакво редактиране,

както и някои в чужбина (в "Ехо" работеше колегата Наско). В Рига пуснаха
всичките части на "Тържествена меса за Бременната" на руски, както я бях
написал – без никакви корекции. Същото се случи през 1995 г. и с онази моя
статия ("Канон на математическата аспектология") в най-авторитетното руско
списание по астрология.
Но да се върна назад. Още и университета познавах и Кирил Нешев, и
проф. Кирил Василев, който е общувал много с Учителя Петър Дънов, въпреки че
беше марксист. Написа уникалната книга за Любовта и ни говореше много за нея.
Ето едно интервю с него:
"Август 2004 г. - Въпросите зададе Иван Колев: 1.Учудването, което Ви пробуди за

философията? - Безкрайността на природата и специално Родопите. Бях на 5 г., когато се изкачих
на един хълм край моето родно село. Когато погледнах безкрайността на нагънатите планински
вериги на Родопите, аз бях изумен. Това ме потопи в някаква атмосфера на чувство за безкрайност
на Вселената. 3.-Първият “Ваш” автор? - Русо. Неговите книги За произхода на неравенството, За
обществения договор 6. Вашето философско време от денонощието – за писане, за свободно
размишляване, за преподаване? Сутрин. Обичам рано да стана и да работя. Не обичам да работя
нощем. 7. С коя книга или автор си помагате при екзистенциални проблеми? - Сервантес и
Шекспир. Това са ми любимите автори в световната литература. Но великата личност е опасна за
човек, който иска да мисли самостоятелно. Искам да се пазя от сянката на големия дъб. Пазете се
от гениите! Много хора се загубват в сянката на гениите. Геният е нещо велико, от което се учим, но
трябва и да се пазим от него. 10. Кой от съвременните философи Ви е най-сроден като възглед
и/или изследователски подход? - От философите на ХХ в. с удоволствие чета Михалчев. Той е
изящен в писанията си със своята логика и с остроумието си. 13. Коя книга е разтворена на Вашата
маса в момента? - В момента пиша моята книга за науката. Моите ръкописи са на бюрото ми. Но
преди няколко дена на масата ми беше История на философията на Бартранд Ръсел. У него ми
352
харесва свободата на мисленето. 14. Какво прави една философска книга класическа? - Когато се
докосне до най-съществените въпроси на битието на човека и достигне до смисъла на човешкия
живот. 17 Има ли според Вас добродетел или порок, които да отличават българина? - Не смятам,
че има такава черта. Но ако говорим за българина, трябва да припомним, че през периода на
робството е претърпял тежки духовни рани, които още не са излекувани. Една от тези рани е
чуждопоклонството, подчинението на силния. Покорството преобладава в голяма част от
българите. Това е вкоренено в българина. Да вземем един такъв случай. През 1881 г. - след
освобождението на България в Източна Румелия - българското правителство кани на събора в
манастира Бяла Черква край Пловдив, знаете ли кого? Ахмед Ага Тамарашлията! Този, който
участва в потушаването на Априлското въстание със своя башибозук и който след Берлинския
конгрес откъсна от България 21 български селища и се провъзгласи за генерал-губернатор. А те го
канят на гости! И още нещо. Захари Стоянов описва срещата, на която сам той лично присъства.
Идва Ахмед Ага в официална униформа на турски юзбашия с 15 души охрана. И когато слиза от
коня, към него се юрва цялото население да му целува ръка! И понеже много са били желаещите,
той си дава и двете ръце да му целуват! И Захари Стоянов казва – ето ги довчерашните роби! По-
късно, по време на съединението, български политици пишат писмо до султана и го канят да дойде
“да освободи България”! 18. Ако можеше да стане така, че всички българи да прочетат едно Ваше
изречение, кое би било то? - “На мен ми е трудно, когато не ми е трудно.” Аз не обичам да не ми е
трудно. Чувствам се неуютно, когато не ми е трудно. 19. С кого Вие лично бихте направил
интервю? - С Исак Паси. С него сме имали доста философски единомислия и философски
спорове. С него имаме едно привличане, защото сме различни по темперамент. Той е един Еразъм
Ротердамски, повече меланхоличен, интравертен. Аз съм екстравертен. Аз съм по-импулсивен, а
той е по-затворен. В неговата философия има скептицизъм, а в моята философия има увереност в
нещата, макар че и аз имам един контролен скептицизъм. Той е един вглъбен, малко тъжен
философ, един меланхоличен философ, а аз съм импулсивен, аз съм сангвинико-флегматик. Аз
обръщам голямо внимание на темпераментите на философите и на хората.
Да, познавахме се и с Паси и сме си говорили не веднъж, особено на една

фантастична екскурзия със студентите му из България.
Романът за резидентите получи отзвук в Америка и Англия. Наско Славов

и Тодор Доков от Клуба по фантастика и футорология бяха приели курсовата ми
работа за Дантевия "рай" и модерната физика още през 1969 г. без конкурс, а
после Божидар го цитира във "Физика на Бога", изтъквайки, че това произведение
е първото у нас, което повдига такива въпроси. Ето няколко думи за Палюшев от
интернет:
"Акад. Божидар Палюшев живее и работи в София и Англия. Завършил е теоретична

физика в Букурещ, носител на почетното звание академик на Руската академия на науките,
преподава в института за философски изследвания към БАН и чете лекции по физика на науката в
Лондонския икономически университет. Автор е на книгата “Физика на Бога”, излязла в шест тома,
преведена на много езици и спечелила златен медал на форума “Световни гении” в Токио. В нея
той излага новата теория на торсионните полета, с която обяснява по научен път съществуването
на Бога, същността на човешката душа и необятните възможности за борба с рака и други
353
нелечими болести. С помощта на енергия от чистия физически вакуум може да се произвежда

топлина, а скоро ще бъде изобретена и нова световна информационна система, която ще смени
Интернет, убеден е акад. Палюшев. Сам Стивън Хокинг хвали българина Палюшев като уникално."
Олесь Бердник в Киев също разпозна един свой български брат от

Космоса и отрази това в печата на Украйна. Разказвал съм как ме прегърна в
през 1969 г. в Киев и каза: "Приятелю мой, не сме се виждали на Земята още от
декабристките времена!" Той предвиди всичко, което ще ми се случи до края на
живота ми – и досега това се осъществява. Повтори думите на една американска
Посветена за един Българин, без да ги е чувал отнякъде, че Той е най-великият
дух, който се е раждал някога в историята на човечеството.
Големи приятели сме и с уникалния мъдрец и енциклопедист Федя (Тодор
Ялъмов). Благодарение на една негова лекция за Блаватска узнах, че тя е
обикаляла България точно през 1864 г – положително е била "влъхва" и е знаела
къде и кога се ражда Един Българин.
Също си имахме приказката и с Пантелей и Владко Зареви, с колегата и
приятел от университета Георги Цанев (Цанков), Руми Дамянова и Снежка
Зарева от лит.институт, с Радой, Андрей Германов, Александър Геров, Валери
Петров, Матей Шопкин, Антон Дончев, Камен Калчев, Йордан Милев, Димитър
Пантелеев, Станислав Стратиев, Георги Струмски, Боян Папазов, Боян Биолчев,
Иван Маразов, Йордан Ватев, Георги Мицков, Борислав Георгиев, Иван Лалов,
Радичков, Павел Вежинов, Павел Матев, Димитър Мантов, Слав Хр.Караславов,
Пламен Цонев; Веселин Андреев, Блага; с Дилов-баща, и проф. Иван Славов;
със Станка Пенчева, Хайтов и Жени Божилова; Пенка Бангова; с Людмила
Живкова и Евгения Биденко в Комитета за култура и шефа ми там Христо
Тзавела; а днес - по интернет - с абсолютно фантастичната писателка Беа Нади.
От СБП и като семейни приятели се познавахме добре и с Абдул Сатар Ал
Делими. За съжаление, той извърши убийство:
Арабски поет затрива дъщерята на Младен Исаев в началото на 80-те. Тя е негова

съпруга, имат две деца. Ето какво разказва за трагедията Александър Томов: "Доколкото знам,
една от дъщерите на Младен Исаев беше заклана от мъжа си - Абу Сатър ал Делими. Той е мой
състудент. Изведнъж се чу, че жената е убита. Заклана от ревност. Моят състудент Ал Делими
беше осъден на 20 години затвор в Пазарджик. Мисля, че е жив. Преди 7-8 години ми се обаждаха
да подпиша някакво писмо да бъде освободен от затвора, да бъде помилван, и мисля, че го
освободиха. Той е арабин. Мисля, че при тях ревността е нещо много силно. Тя имала приятел,
искала да се развежда... Много шокиращо беше. Имам 1-2 негови книги с автографи. Ал Делими
беше поет, при това стиховете му бяха доста любопитни.
354
Свободка Бъчварова беше много добра приятелка някога - занимавахме

се интензивно с астрология и с Учителя в най-забранените времена, когато
преследваха и арестуваха различните от нея, но тя има ярко комунистическо
минало. Затова и се осмели да пише открито за Учителя и за Изгрева още тогава,
както направи и Владко Зарев. По едно време тя ме накара да сключим договор
и ме прати в един творчески дом на кинаджиите да пиша оня сценарий за
свръхпроводниците, барабар с мастити сценаристи като Евгени Константинов и
Анжел Вагенщайн, с които имахме много интересни разговори там. Една вечер,
по време на приятната вечеря, Анжел ни предаде в резюме разказа на Артър
Кларк за загасването на вселената поради това, че едни хималайски монаси са
успели да открият и напишат всички имена на Бога – постигната е целта на
съществуването. Ето част от най-пресното интервю на Аглика Георгиева от
снощи (24.09.2008 г.) с тази древна и сегашна приятелка, която дойде от
Бразилия на 83-годишна възраст за представяне на най-новата си книга:
- Кога стана повратът във вашата вяра и се обърнахте към Бога?

- Това е много интимен въпрос, а много интимни въпроси не обичам да
коментирам. Въпреки вс ичко ще споделя, че за преобръщането ми във всяко едно
отношение ми помогна СССР. И до ден-днешен оттам имам приятелства до смърт,
приятелства, които ще запомня до края на живота си. По въпроса за религията
смятам, че тя е най-възвишената възможност човек да търси смисъл в себе си и да
намери истината за живота, който живеем.
Премиерата на документалния филм "По особено жес ток начин" разтърси
душата на интелектуалците, които се събраха в Дома на киното. Лентата разказва за
необикновената съдба на Свобода Бъчварова. Авторката на сценариите за
емблематичните филми "Между релсите", "На всеки километър", "Опасен чар",
"Жребият", на романите "Литургия за Илинден" и "Земя за прицел" живее от 15
години при дъщеря си в Бразилия. Там я откриват сценаристът на филма Владимир
Ганев, режисьорът Росен Елезов и операторът Пламен Герасимов. Представител на
априлското поколение, чийто морал бе разумният компромис, Свобода Бъчварова е
дълбоко разочарована от конформизма на някои от водачите му и затова емигрира.
Днес хрис тиянската вяра е основно верую на живота й. Във филма тя търси спасение
от терзаещите я съмнения за смисъла на ис тината в диалог с духа на баща си -
Тодор Ангелов. Той е легендарна личност от антифашистката съпротива в Европа,
убит от Гестапо и обявен за национален герой на Белгия. В лентата се преплитат
диалектиката на религиозния морал на Свобода Бъчварова и материализмът на баща
й. Общото между тях е трагизмът, белязал живота им. Извес тната ни сценаристка
провокира от екрана зрителя към размисъл за толкова безкрайно продължаващата
духовна криза на общес твото ни.
Ние сме вечни приятели и със Зорничка Попганчева, която днес превзема
света с българското кино. Души като нея със сърдечно ясновидство имат
355
мигновено Разпознаване, което бликаше и в учителя ни от 13-то Драганов,

любимата ни учителка по руски Настева, старшина Юруков, полковник Тлачански,
прекрасния Кунчо Вълев, Стефан Марков – Дякона от Ал.Невски, Христо Каменов
с божествения глас, Емилиян Станев, Божидар Божилов, Георги Константинов,
Николай Христозов, Вътьо Раковски (между другото, зет на Гита), Кинка
Константинова, Симеон Хаджикосев, Георги Германов, И.Попвасилев, Нели
Бънкова, Людмила Холевич, Пиринка Пенкова, Надя Кехлибарева. През 1975 г. в
СБП общувахме с нея често, но едва сега виждам едно нейно много вълнуващо
стихотворение:
СТЕСНИТЕЛНОСТ
Срещам в делника някого.

И преди да отмина,
в секунда една
аз долавям съвсем неочаквано,
че от него към мен и обратно
струи топлина.
Аз откривам, че става ненужно

да се плаша от стария студ,
да поглеждам назад.
И се питам с какво съм заслужила
тоя приказен дар в изранения свят.
И разбирам, че с тоя човек бих изгазила

през мочури, през черна гора.
Бих забравила болки, обиди, омрази,
щом до рамото негово своята слабост опра.
Но дали ще намеря и ум, и достойнство –

да надрастна
задръжките смешни, срама си нелеп,
та в оная съдбовна секунда
да кажа спокойно:
- Нека бъда завинаги с теб...
356
Незабравимо за нас ще остане и стихотворението на Николай Христозов,

с когото работехме в СБП, за екскурзията му с любимата, където водили само
духовни разговори, но не се приближили като влюбени. Връщали се бавно по
склона на планината, "понесли своя грях". ..
Споменах за Веселин Андреев. С него имахме служебни отношения в Съюза

на българските писатели и се разбирахме добре, но в едно ярко съновидение го
видях и като един от приятелите си от миналото в Русия, когато сме били избити
безмилостно от православната църква като еретици. И тогава "под снега поточе
чисто плакало като насън". Ето как си отиде той този път:
Непосредствено след 10 ноември, куршум в слепоочието си изстреля и

партизанският поет Веселин Андреев. Според писателските среди, той повторил
самоубийството на Сталиновия фаворит Александър Фадеев, който след смъртта на
"вожда" изпада в тежка творческа криза и угризения на съвестта. Малко преди да
натисне спусъка, бившият член на отряда "Чавдар" издаде изобличителна книга срещу
Тодор Живков.
Разменяхме си гостувания и срещи на небето и на земята с Невена

Коканова, Лили Шопова, Юри Ангелов, Юри Яковлев, Павел Дубаров, Николай
Пашов, Никола Аанастасов, Николай Бинев, Домна, Тодор Колев, Вельо Горанов,
Виолета Гиндева, Аня Пенчева, Мая Драгоманска, Стоянка Мутафова (и тя чете
като подпалена беседите на П.Дънов!), Пепа Николова, Нона, Гинка, Ваня
Петкова, Жоржета, Йоско, Рашко Младенов, Жени Баракова, Евелина Георгиева
и една невероятна Даниела...
Измежду политиците, писателите и художниците – още тук или вече в
космоса – имаше и близки по родословие като княз Ал.Батемберг,
проф.Ал.Балабанов и проф.Васил Стоилов, но от останалите имах шанс да
общувам директно и по длуги начини с Илия Бешков (пръв приятел на вуйчото
Светослав Славянски), Георги Баев, Кеазим Исинов, Сюлейман Сеферов, Любен
Пашкулски, Никола Даскалов, Васил Иванов, Любен Диманов, Антон Петков,
Мира Йовчева и др. Не всички от изброените и неизброените си спомнят за
космическите ни мисии и полети, но при среща на земята повечето раздават
пламенни погледи и прегръдки... Напоследък имах шанс да разменя имейли и с
Никола Гигов.
А сега – нещо много важно. Трябва да има пълна яснота, че когато тъй
често се говори за Разпознаване, почти никога не става дума за разпознаването
357
на определена личност от минали животи. Да се очаква такова нещо, би било

психиатричен симптом – независимо дали е в клинична фаза или не. Този
феномен е известен, но той се среща у хора с много високо мнение за себе си,
които искат да са били велики и това да продължава и в момента. Диагнозата е
"мегаломания". Радостта от Разпознаването в случая е поради Разпознаването
на Божественото в човека въобще – независимо в кого. Всеки във всеки може да
го разпознае, ако сме по-чувствителни и ако у някого то е по-изявено. Разбира се,
има и конкретно разпознаване на дадена личност от предишно прераждане.
Такива неща стават и някои от тях не са фантазии, особено когато хора от
различни страни ни разпознаватват като едно и също име. Това обаче трябва да
се пази в най-пълна тайна.
Бяхме приятели или познати и с Димитър Грива, Емил Георгиев, проф.
Стоян Джуджев, Сашо Михайлов, Богдана, която изпя най-космичната песен с
най-тоталния шперц към безсмъртието, Маргрет Николова, Йорданка Христова,
Георги Кордов, Росица Крилова, Лили, Георги Христов, Божидар Ноев, Ружка
Чаракчиева, Нева Кръстева, Наско Куртев, пианиста Цветан, Светослав Костов (и
баща, и син), Паша Христова; и моите любими ученици от Широка лъка. Някои от
тях няма как да ме помнят с физическия си мозък, с трима от споменатите сме
общували на други полета, но един ден връзката ни може да се види в акашовите
записи. Една свидна космическа приятелка напоследък ме представи в
"Стандарт" като "най-популярния български астролог", което въобще не е вярно...
Сега да не нареждам повече имена, понеже отпреди 15 минути вече се
налага да ми сменят пелените... Такова стълпотворение с думичката "аз" и нейни
варианти може да предизвика в космоса само това, но не го правя по своя воля.
Трябвало да добавя поне един микрон в това прераждане към тила си, а това се
получавало чрез самоуважение и непокриване на земната си личност. То е
възможно само веднъж на 9 години, когато човек е Единица. Интересно, че
тогава получава и най-много признания...
Другият Наско Славов, мой научен ръководител на изследването ми по
етнопсихология в БАН, на почерпката в "Сивото поточе" (кафенето на
Писателите) по този случай обясни съдбата на ония, дето очите им гледали все
навътре и затова всички ги избутват от опашката за трамвая и за изява. Особено
наследниците на цели династии от кръчмари, чиито бизнес сега е по-изгоден на
словесното поприще. Цитирам го точно. Те душат предварително какво ще се
търси догодина на пазара. Ако ще са метли – нивата им напролет е ей такава,
докато другите си нямат и понятие. Как няма да бъдат търсени? Атанас Славов
израсна на Изгрева, той е и най-добрият биограф на Учителя Петър Дънов –
358
обходи всичките му пътища по стъпките му и събра уникални факти и документи,

особено в Америка. Странно защо не знаех, че първата му съпруга е била Ели
Арнаудова от филхармонията, също приятелка от детството и наша любимка.
Ето нещо за Наско от интернет:
ПРОФ. АТАНАС СЛАВОВ: "ДВА ПЪТИ СЕ ОПИТАХА ДА МЕ

УБИЯТ!" (09 януари 2008, 10:04 ч) "СКАНДАЛ С КУМИРА" “Напсувах Тодор Живков и се
гордея с това”, твърди един от първите български дисиденти. 77-годишният проф. Атанас
Славов е последният мохикан от старата интелектуална гвардия на световноизвестните
космополитни и енциклопедични личности на ХХ в. “Американецът от Сливен” пробива в
Обетованата земя още през далечната 1975 г. С последните си двайсетина книги, преведени на
английски, сред които шедьовърът “Нощите на Трентън”, световната критика го приравни с Пиер
Паоло Пазолини, Кърт Вонегът, Милан Кундера, Умберто Еко, Василий Аксьонов и с нашумелия
напоследък Нобелов лауреат Орхан Памук. Българският Айнщайн на словото, перото и мисълта за
първи път от десетилетия насам дава интервю на родна медия и единствено пред репортер на
“ШОУ” осветлява доста тъмни мигове и митове от житието-битието си, както и пикантерии за
съпътстващи го в творческия му път известни личности. Прави го на език, който би изправил косите
на мнозина пуритани (http://www.blitz.bg/article/4258)
Споменах за Агоп – помня наизуст разговора ни в Журналистите, когато се

беше напил, понеже не можеше да обори математическото доказателство за
съществуването Бога от Норбърт Винер или някой от школата му. Даде ми
примера му за месомелачката: ако частите й се въртят в една пералня и милиард
квадрилиона години, тя няма да се самосглоби. Нужен е Разумен Майстор. Той
също отрази съдбата на неудачниците на земята в своя потресаващ разказ за
бедния артист Бернардие. Всички тия автобиографични работи съм ги отразил на
други места, пак по нежелание, та няма защо да се разпростирам тука.
Думата ми беше за шефа на "Орбита". Защо не реагира на фантастичните

ми разказчета, след като малко преди това бе писал журналистическа шестица
на материала ми за електронната музика, който отпечатаха по тяхна поръчка по
същото време в същия вестник? Той рядко пишел шестици на авторите...
Относно достойнствата и патилата на "гледащите навътре" – така
наречените интроверти – могат да се цитират и личните реакции към някои не-
удачници на имена като проф. Динеков, проф. Ст.Стойков, проф.Хаджиниколов,
Божидар Божилов, Ефрем Каранфилов; като шефа на Института за култура по
онова време проф.Кръстьо Горанов и други, които искрено съжаляваха
(неофициално) че, някои от кандидатстващите при тях с отлични конкурсни
работи не могат да бъдат назначени, "по независещи от тях причини".
359
За доц. Людмила Стефанова, която едва не ме скъса на изпита по

Антична и западноевропейска л-ра в университета, въпреки че проф. Пешев бе
казал за "Дантевия "Рай" и модерната физика" доста добри думи, намерих в
момента едно крайно любопитно и абсолютно точно съвпадение с мой брат по
българска съдба, с псевдоним в интернет "Фигаро":
" Странно е, че в моя живот, точно там, където смятам, че съм най-силен - точно там
винаги са ме отрезвявали с премерен и хладен ритник право в лицето. Нямаше друг между
връстниците ми гимназисти, който да живее по-интензивно с литературата, но по литература моята
учителка редовно ме възнаграждаваше с "тройки". От университетския курс по Основи на
психологията, моите състуденти идваха да се допитват, да се консултират по психология с мен,
сякаш им бях тартор; преподавателят, небезизвестният Георги Йолов, специалист по реакциите на
човека в екстрени ситуации, ми писа "тройка", а несведущите колеги излязоха от кабинета му с
престижни оценки. На изпита по Антична и Западноевропейска литература, блестящата и чаровна
доц. Людмила Стефанова ме оцени за "три", а бях силно пленен от чара й студент, прилежно
водещ записки, попиващ личността й на "знойна" и разкошна жена. И най-чудното е, че никак не им
се сърдя, напротив - и до днес изпитвам най-искрено уважение към тия мои строги оценители; те
съпътстват представата ми за интелигентни, ерудирани личности, които са ме смъквали от
"приоблачните селения на илюзиите" върху грешната, но родна твърд на калта и пръстта.
(http://Truden.com/modules.php?name=Forums&file=weblog_entry&e=2565)
Определена справка в определени нестандартни информационни цен-

трове може да обясни кои преподаватели и функционери в интелектуалните сре-
ди са имали специални причини да не дадат разрешение за полет на някои хора
с качества или даже да свалят самолета им.
Напълно е възможно, все пак, да има остатъци от "его" и в плоската глава,

след като тук тя продължи да разправя за себе си... Ето, сега няма да скрие и
онова за пратениците от Америка с видеокамерите - за ония интервюта относно
идеите за изобретения в писанията на някои българи, нито за нощите, когато се
обаждат един след друг десетки американци да плачат от вълнение поради
някакво си българско любителско филмче...
Фантастичното разказче за "Орбита" бе написано по идея на осияние от

Елма със същото заглавие, дошло 3 години по-рано – на 18.09.1986 г. Ето частта
от осиянието, касаеща корунда и диаманта:
"Страшен е контраударът, който си нанасят сами

насочилите оръдието срещу Словото: те може да са от корунд,
но Аз съм ви казвал, че съм елмаз, диамант. Ако Аз се
360
разцепвам понякога, то е понеже съм най-крехък от всички,

макар и най-твърд. Ала що значи това? Нима е лошо Елма да
бъде "разцепен" на неизброими диаманти из небесната шир, но
без нито една драскотина? А ония, що са корунди и още по-
неразцепими от тях, живеят с вълчето самочувствие, че са
владетели "най-големи", "най-високи", "най-духовни", обаче ... с
колко много драскотини! А Аз, Който съм множество от най-
малки елмази, наречени "слабост", "нищожество", "победимост",
всъщност се движа с най-голяма скорост. Унизен и разбит на
най-малки частици от [усилията на] авторитети, величия,
гордости, мании, грубости, Аз все пак нанасям драскотини на
всички, които са по-малко смирени от Мен и затуй по-големи,
по-сигурни в своята истина.
Елма затова е абсолютно прозрачен, а всички, които не
сте Елма, сте мътни, непрозрачни и надраскани - понеже не
щете да се разцепвате.
Там още се въргалят в прахта, сащисани от неочакваното
за тях крушение, понеже корунд не може да се нахвърля така
безсъвестно върху диаманта!"
Абе аз май нещо бъркам за шефа на любимия ми вестник. Все си

повтарях и за него онова за "кръвта вода не става", чрез което направих добра
връзка първо с Богомил и той почна да си спомня за баща си - отсрами се книгата
си за Агни йога. Дано наистина кръвта на Райнови е все още жива, за да излязат
най-сетне и другите гениални произведения на Николай от сандъка им на
тавана...
Но сега съобразявам, че през цялото време говоря за Димитър Пеев от
"Орбита", а си мисля за Светлозар Златаров - и затова тъй съжалявам, че не сме
се запознали. Като специалист по криминалистика и наказателно право, може би
не случайно не само ракетата, но и съвестта на Пеев е дала "заето", та е за-
творила тия разказчета в сейфа си до второ пришествие. Но нека душата му да
има мир.
361
По-горе споменах за Богдана и много се надявам тя да е същата, която

пееше към състава на Емил Георгиев през 1966. Тя имаше много топло
отношение към мене тогава, въпреки че бях само сценичен работник. Ако има
брат цигулар или виолист от този оркестър, значи е същата. Поне гласът на
онази певица бе като нейния. Никога няма да я забравя! А за информация
относно най-главната й песен и най-страхотния шперц към безсмъртието в
цялата вселена, както нарекох текста й, се изкушавам да я сложа цялата тук.:
Дано, дано !
Ако до всяко добро същество

застане поне още едно,
ех, ще започне такъв живот,
че само си викам "Дано".
Ако към тия две същества,

прибавиш и още две,
ти знаеш ли колко прави това?
Най-малко хиляда и две.
Припев:
Дано, дано, дано, дано, дано, дано,
до всяко добро същество застане поне още едно,
тогава, тогава, предвиждам такъв живот,
че само си викам "Дано".
Тогава престава да те е страх

и от страха те е срам,
щом има някой с теб, с мен и с тях,
щом няма никой сам.
Щом ти е трудно не се колебай,

не страдай току-така,
ела приятел и лапата дай,
аз ще ти дам ръка.
Припев:
Дано, дано, дано, дано, дано, дано,
до всяко добро същество застане поне още едно,
тогава, тогава, предвиждам такъв живот,
че само си викам "Дано, дано, дано".
362
Това стихотворение е абсолютна холизация – без никакво съмнение!

Великата, прекрасната Миряна, чрез която е дошло, може и да не подозира, че
заради тези думи може да не се преражда повече, освен ако поиска да дойде да
ни помага. Може би не подозира и не знае също, че други хора, чрез които идват
осияния, са нейни роднини не само по дух, но и по астрална линия. Не знам
доколко е коректно да се разказват подробности за ранния роман на майка й с
моя земен баща, който по това време е основал библиотека "Нови хоризонти", та
като нищо можеше да се окажем с Миряна брат и сестра... Някои узнаха
напоследък, че имат роднинска връзка и с ясновидката Ванга. Значи, Словото си
има и биологична основа.
И така (най после...):
КОРУНД СРЕЩУ ДИАМАНТ

Колкото повече се изкачваш в Пещерата на Съзерцанията, толкова
по-дълги стават честотите на времето. Овладяването на все по-бавните
светове става с промяна на височината, но с нашия клас вече преминахме
средата на Отвесния Пръстен. Започва най-трудното – Обратният
Наклон. От тук темпоралната крива нараства по бавност експоненциално.
Преподавателите и аспирантите от това ниво ни посрещат с песен и
ние преминаваме през ритуалното къпане в естествените джобове, ниши и
топли сифони. Сапфирената скала е тъй прозрачна, че през нея се виждат
стотици обитатели на нивото. Блаженството е пълно; щастието –
неизразимо! Тъй отдавна оставихме всички дрехи при входа на
катедралата, че вече забравихме кога беше. Пещерата наистина е като
готическа катедрала, но неизмеримо по-огромна.
Странно: съученичките все по-рядко поразяват сърцата ни с
голотата си; ударът на красотата им все по-рядко хвърля някой съученик,
от премаляване, надолу към Свещеното Езеро. То свети от дъното като
невинно, лазурно око, и през пàрите му учениците от плуващия, най-
долния стадий, вече отдавна не се виждат. Само в неговите вълшебни
изпарения, съзерцаването на световете става възможно.
363
"И при още едно условие..." – отговаря на мисълта ми Албина и ме

пронизва със "смъртоносен" огън в очите. За миг загубвам дъх и зрение,
като я виждам точно над мене, и прегръщам с все сили поредния
сталактит... "Който е пренебрегнал някого снощи заради съзерцаване, така
му се пада..." – чувам ручеен смях и разбирам, че пак съм нарушил
Ритъма и Равновесието. Изкачването до върха е възможно само чрез тях -
Ритъма и Равновесието. Иначе – долу! Парите на съзерцанието действат
само на онзи, който е пламтял и затова е дълбоко спокоен. Изкушението
да избягаш от "изкушения" чрез пост и мантрични хитрости не води до
никъде – от слабост, пак ще ти се замае главата и ще полетиш надолу към
езерото.
Колко хилядолетия опитват мършавите – никой от тях не е
достигнал върха! Затова и светят само около главите. И аз съм падал от
глад, за да не ми действат съученичките; падах от причерняване пред
очите, когато видя женска извивка... Силите на езерото близко над
повърхността забавят падането и ти дигаш пръски цяла вечност... Всичко
започва пак от нулата – и дългото плуване, и новите съученици и
съученички, и началното тръгване по брега – все по-стръмен, като колба.
Превземаш различните равнища от различен основен кристал. Под нивото
на водите има още девет равнища надолу, но там се съзерцават Все по-
Бързите Светове. А има и неофити, които се въргалят в тинята и пясъка
на нулевите брегове и не искат да станат пещерняци и алпинисти. Душите
им бърже отслабват и Живото Езеро периодично ги изхвърля през
пролуките навън, по тайните водопади. Ако оживееш, ще се върнеш в
света – там има камшик и юзди.
И Йозеф го знае това, но той се катереше по отвеса на Мъжката
Касталия. Там няма нито една Спасителка. Наистина, той надмогна
честолюбието на Играта и стигна до страшно висока тераса – служенето
на единичното същество. Но защо това бе пак ученик, а не ученичка?
Ужасът от Спасителките и липсата на тренинг в Ледените Сифони, още
при изпита за влизане в Катедралата, върна Йозеф Кнехт обратно в
отделенията на Ритъма Ала неговата сапфирена тераса даде поглед към
удивителни, невиждани от никого светове. Всеки внася своя дял в
364
опрозрачаването на кристалната пъртина, която прокарва. През нея се

виждат съвършено непознати звезди, планети, вселени, човечества.
Аз бързо се осъзнавам и искам прошка от Албина. Тя ме прегръща и
се отбиваме на тераса с топло, мъхено ложе. След огнения празник ние
щастливо заспиваме, а при събуждането сме готови за съзерцание.
Нивото е корундово и силата на удовлетворения удар прави скалата
съвършено прозрачна. Тук се потъва далече-далече назад, още в
корундовите времена, когато е управлявала Династията на Корундите. Ние
виждаме в космоса гигантската битка между Корундите и Диамантите9.
Корундите са титани – плуват на цели флотилии – и всеки от тях е
прозрачен и пълен с много очи. Те създават слънца, те владеят всичко,
на лицата им е изписана неописуема гордост и достойнство – няма по-
мощна империя от тяхната.
Но ето, един ден те навлизат в пространство с миниатюрни
същества – Диамантеното Човечество. То надрасква Корундите – и те
помътняват и вече не могат да виждат.
________________
Бележка: Тезата за аскетизма в тази мъжка Касталия касае само образа на

Йозеф Кнехт и подобните на него в романа на Херман Хесе "Игра на стъклени перли".
Иначе самият Хесе е нормален мъж и има три брака – през 1904 г. се жени за Мария
Бернули, от която има трима сина; през 1924 се жени за певицата Рут Венгер, дъщеря на
писателката Лиза Венгер и леля на Мерет Опенхайм; а след 1927 г. - за еврейката Нинон
Долбин Ауслендер.
"Диамант" означава и "Любимец на Бога" - синоним на "Амадеус"

9
365
14.08.1989 г.
София
МИСИЯ В ИНФРАНИЯ
(поредният сън)
Приказките на народите са пълни с омагьосвания и размагьосвания. Това е

жива традиция и в литературата – от най-дълбока древност до днес. Кой не знае
приказката за дивите лебеди? Ако трябва да се съберат, за такива приказки и
легенди няма да стигнат и сто хиляди книги като 1001 нощ... Английският писател
Ерик Линклейтър описва метаморфоза на тюлен в човек и обратно, чрез въздействие
върху предното или задното седло на хипофизата. Нагуалите на Кастанеда редовно
се състаряват и подмладяват, местейки така наречената си "асамблираща точка".
Съвременната фантастика "бъка" от такива примери. Но не само фантастиката, а и
най-редовият ползвател на Уиндоуса днес може да ви разкаже за това – как е спасявал
или са спасявали компютъра му при напълно рухнала система и черен екран. Това е
така нареченото "System Restore" – възстановяване на системата чрез връщане на
оперативната програмата към задна дата, когато тя е работела добре. И от
тайните науки и практики ние знаем, че такива възстановителни точки (restore
points) съществуват и в нас, не само в мозъка ни – Природата прави "снимки" на
генетичната ни памет във всеки момент, когато сме били най-здрави и хубави. Ние
познаваме хора, които знаят как да ползват тези "точки".
Като се има предвид всичко това, става по-ясно как е възможно героите от
живия сън, който описвам, да "ремутират" обратно и да възвърнат нормалната си
големина и вид в един миг. От "свински възглавници", те връщат човешкия си облик,
понеже един велик борец за деминиатюризация и ремутация е разбрал как става това
и им го е обяснил. Цялата тази история наистина бе преживяна от мен през нощта
срещу съобщената дата – един от епизодите от работата ми като "експерт по
райовете и адовете в космоса"...
Не, не мога да се освободя от тези очи! За кой път вече скачам от

леглото, плувнал в пот, и викам отчаяно: "Мамо!" Но звук не излиза
никакъв. Очите продължават да ме гледат унесено и в тях има и ужас, и
недоумение, и безнадеждна молба. Едно име, по-скъпо от всичко, се мъчи
да изплува в паметта ми, ала не може. Болката е все същата - струя от
магма раздира гърдите и ме пръсва на части в пространството. Всичко
потъмнява, съзнанието гасне, наоколо започва да бучи; бученето се
366
усилва, докато накрая изведнъж падам, абсолютно мъртъв за всичко.

Само в последния миг от мига, срещу мене хлуйва видяното. Тя, Тя, Тя –
Единствената, вечната, безкрайната Тя, завързана гола на позорния
стълб!
На главата й – дивна корона от светлина и от нишки, които
проблясват различно; а наоколо – мърфите. Също като хора, но с
изцъклени очи, излъчващи своето право, разстрелвайки чуждото право. А
към мене – с ритмични, механични движения, на бавен каданс - се
приближават и изстрелват в тялото ми инжекции някакви хора на
мърфите. Прокънтява и Нейният писък; но аз зная, че това не е Нейният
писък, понеже мърфите могат да имитират всякакъв глас. Един вик,
модулиращ досущ като нейния, раздира страшната тишина – и следват
страстни, молещи думи: "Не, не, скъпи, безсмислено е! Разкажи им всичко,
спаси ме, спаси ме, спаси ме!..." Но сърцето ми вижда, че устните й
говорят съвсем друго нещо, че Тя иска да спася милиарди от нашите, да
не ги издам, да сложа на картата Нея, а не всички. "Ти знаеш кои вечно
завземат високите постове – говори вече истинската Тя, - кои движат
цялата икономика, политика, религия, производство, култура; кои движат
само своето си дело и се грижат само за своето име или клан – кои са
внедрени съвсем като хора на Земята... " – чета отдалече в очите й.
Тогава жичките или нещо друго около главата й пламва в небесен ореол,
тя засиява като светица и аз виждам – в последния проблясък преди
Мрака – как цялата й кожа се набръчква...
Тогава надавам страхотен вик и политам в някаква бездна. Колко
време съм в безсъзнание – не зная. Спя ли, будувам ли, халюцинирам ли
– не зная. Защо се събуждам всеки път потънал в пот; и коя е Онази, без
която всичко е смърт? Не мога да си обясня коя е. Моя дъщеря? Любима?
Майка? Съпруга? Или най-свидна приятелка?
Знам само, че сцената с Нея и мърфите вече не се появява. Виждам
само тъмночервено пространство; и в него – очите Й. Те ме гледат с диво
отчаяние и молба. Около тях бавно се провижда не лице, а розова свинска
кожа, с бяла четина. Едно странно нещо, подобно на жива възглавница, ме
гледа с Нейните очи!...
367
*
Нас също ни внедряват като човеци по планетите, подобни на Икло,
както се внедряват и мърфите. Тази дума не е нова – за мърфите хората
знаят много преди да съобщят за тях писателите-фантасти. Битката
продължава вече няколко хилядолетия и никой не знае какъв ще е
изходът. Единственото ни предимство е, че не заемаме възлови позиции и
затова сме много повече от мърфите. Имаме и известни хора, ала нуждата
от мимикрия обезобразява лицето и тялото им до такава степен, че не
можеш да ги отличиш по нищо от обикновените хора и от мърфите. Това е
неизбежно, понеже мърфите не допускат никога млад, одухотворен образ
до лостовете на властта и славата. Дори и да пробиеш в началото, ти
непременно трябва да добиеш техния вид, за да не те заподозрат в
измяна. Ето защо нашите, когато са по върховете, са известни само на
Центъра – и само Центърът знае кога да сложи на карта живота им, за да
се спаси някой народ, природна обител, планета или галактика; или да
предотвратят израждането или смъртта на някой Моцарт или Пушкин.
Заради един-единствен миг на подвиг, равен са смърт или изгнание, всеки
един от тях трябва да приеме чудовищната технология на мърфите –
продаване и купуване, вадене органите на земята, съревнования, конкурси
и състезания; презентации, премии, отличия и награди; реклами, заплати,
подкупи и хонорари; конкуренция , пазарене, проценти и печалби; естради,
ловджийства, пикантерии, алкохоли, болници, лудници и казарми; кланета,
сеч и изпитни сесии; прах, радиации, грохоти, смрадове - и всякакви
крупни и високи строителства... Дисциплинарни уволнения и 14-дневен
годишен отпуск... Сребърни и златни сватби ... и пенсиониране в края на
живота... За мърфите и техните жертви това е напълно нормално, както е
била нормална 30-годишната военна служба за руския мужик на Земята.
Мърфите прекрасно знаят, че няма никаква разлика между
човешката душа и копринената буба - при по-силен шум, тя умира.
Разликата е в това, че бубата умира веднага, а човешката душа може за
тлее в едно тяло десетки години; освен това, шумовете не са само
физически. Това е много изгодно за мърфите, понеже душата, която
мъждука, губи всякаква представа за доблест и съвест, приема безропотно
игрите и игричките на интервентите, избира си житейски партньори именно
368
измежду тях и престава да лети нощем сред звездите, загубва напълно

способността си да се бунтува и да се влюбва. За да поддържат
разстрела й, мърфите вземат всякакви мерки против Тишината. Бургията и
циркулярът на съседа разрязва на две сърцето ти; мърфът-моторист или
каруцарят на автомобил форсира до максимум механическото си
чудовище; шимпанзето от четвъртия етаж цъфти с усмивка между
гигантските си тонколони на прозореца, за да облагодетелства няколко
квартала с всичките гигавати на додекафоничния садизъм. Пак мърфите
се грижат абсолютно никой да не стреля по такива колони и машини;
грижат се и за това, най-малко 1000 сцени и 1000 програми по всяко
време на денонощието да раздират ефира с продрани гласове и странни
ритми, трясъци и стържения, които те наричат "музика". Мърфите, именно,
се подиграват на самите мърфи, когато, след някое много важно
политическо изказване или съобщение, те пуснат без никаква пауза
лисичия глас на някоя многотиражна звезда. С клозетен текст и звуци, тя
"коментира" смъртта на видния деец или бомбардировката в Бейрут по
най-добрия начин – прави сериозността на предишното изказване на пух и
прах... Мърфът програмист трудно би включил Моцарт или Вивалди в
ефира и трудно не би прекъсвал филма с реклами, понеже си е мърф. Той
трябва да получава финансови инжекции от живи подобия на хора.
Културните, служебните, махленските, домашните мърфи и
мърфите-"приятели" се занимават изключително и само с едно – късане
на нерви и спукване на капиляри в човека. Политикът, "близкият",
съпругът, свекървата, икономистът, началникът, автомобилът,
електрическата китара, опасна колкото реактива в небето; певецът,
дрънкащият глупости в ефира проливат в сърцето и мозъка на нормалния
човек много повече кръв от всички природни бедствия и локални и
световни войни, взети заедно. А основната технология на мърфите за
смучене на енергия – обиждането, обидата и правенето на забележка,
назидаването – е изяснена от Космоса отдавна, затова интелигентните
същества не им се хващат.
Но за истинския облик на нашествениците аз узнах едва когато се
свих за скок към Инфрания. За част от мига видях ясно вълчите уши над
главите им и змийските им зеници, скорпионовите им опашки. Това стана в
369
момента на изстрелването ми към центъра на змийското гнездо - за да

търся очите, по-скъпи от всичко. За целта, аз преминах на Икло през
няколко школи за дисциплинарни сержанти, старшини и подпоручици в
различни страни (абсолютно никаква разлика...); управлявах половин
година научен институт; бях политкомисар на батальон и същевременно
направих 14 граждански брака. Всичко това - с единствената цел да
оформя физиономията, гласа и погледа си по съответния начин.... Накрая
платих “майка си и баща си” на двама ефрейтори и трима мастити
режисьори, за да дооформят окончателно злобата на погледа ми и
стъкленото му безучастие пред нещастния. Шлифоваха перфектно
ръмженето на гласа ми в ниските октави и крещенето ми във високите,
когато се занимавам с налагането или отстоявянето на собственото си
мнение и с назидателното наклонение – единствените тембри, познати
отколе на мърфите.
*
Мятам се като бесен в постелята си и чаршафите ми са мокри
отново. Косите ми са изправени, сърцето ми бие до пръсване! В тъмното
висят, свидни и огромни, познатите сини очи и се пълнят бавно със сълзи.
Свинската четина около тях пулсира равномерно; краищата на
правоъгълното същество се стопяват, тъмноалени, в мрака на стаята ми.
И когато - се понася познатият глас и кристално заплаква още един вопъл
- "Татко!", аз виждам как от мене избухват, на струи и облаци, някакви
зловонни завихряния, които затулват видението. Тъмни сенки на същества
с животински уши се нахвърлят със стръв върху моите облаци - и аз чувам
ясен кикот и шепоти, всмукване, мляскане, грухтене, страстно задъхване...
Мърфите пият етера на кръвта ми! При внезапния пристъп на мъка, аз съм
пролял кръв вътрешно. Когато поглъщат всичко до капка, странно
успокоени и набъбнали, те се обръщат към очите в пространството и се
готвят да се нахвърлят с бяс и върху тях – "за десерт". Аз изтръпвам от
ужас и изкрещявам нещо без звук; от мене отново бълват, на кълбета и
вихри, сиво-черните пàри на отчаянието. Съществата пак се обръщат,
заедно с други, нови, пак се нахвърлят върху мене и започват да сърбат и
лочат като полудели.
370
През разкъсаните шепоти и изпарения, божествените очи отсреща

ми казват: "Запази спокойствие, за да не изтича силата ти! Ето, и аз съм
им жертва, понеже не мога да сдържа мъката си. Когато мърфите се
нахвърлят върху твоя живот или истина, остани напълно безтрепетен!
Сърцето ти да не се раздира от страх и безпокойство, да не трепва пред
несправедливо действие или реплика - тогава те са напълно безсилни. Не
успеят ли да ти пуснат кръв, те побесняват и си търсят други жертви. Не
открият ли тревожни психики, мърфите се нахвърлят един върху друг и
започват да се самоизяждат. Каквото са на земята, такива са и тука.
Създават свят, пълен с тревоги; и сами се гневят и тревожат, за да могат
да се хранят".
С най-върховно усилие, най-сетне успявам! Успява отсреща и Тя.
Сенките се нахвърлят една срещу друга и започва безумна разправа. По
някакви странни закони, вихрите от разкъсаните им гърла се насочват към
мене и Нея, понеже сме станали безтрепетни. То е като вода, която се
стича към яма. Това не значи, че нямаме чувства, но в чувствата ни вече
няма гняв и тревога. Тревогата е атеизъм - тъмно и безпросветно
отричане на Всемирния Разум. Тревогата е предположение, че няма Някой
Буден, Който си знае работата. Тя е паника от безумие и страх – пълно
неверие в Абсолютното Присъствие, Грижа, Ред и Порядък. Тревогата е
вид малоумност – липса на вяра и познание, че има Тотална
Справедливост. Че всичко, което ни се случва, е изчислено и допуснато до
най-микроскопичните детайли. Правили сме зло – ще ни правят.
Допуснато е злото да ни преследва, докато си платим и престанем да го
генерираме, престанем да му се хващаме.
От придошлата сила, в мен се завърта някакъв циклон и страхотна
мощ и готовност за Битка. Битка без гняв и озлобление, без враг. Пълно
отричане на мотива на религиозния – страхът от "греха" и "дявола". Битка
със самия себе си – да не допуснем Фобос и Деймос в душата си.
Приемане на нещата с безкраен мир и блаженство, ако ще и да се срива
светът. Състояние на Абсолютна Бременност. Най малката тревога – и
Плодът се помята. И да родиш нещо в състояние на тревога, то е само
плът - искрата от него е изчезнала. Плодиш битието с мъртъвци - с
371
насилници, подчинени и консуматори. Те образуват половината

човечество.
Странно: пълен мир и радост в центъра, а външно се развихря
торнадо - готовност за Битка. Смерчът вече е смерч от мълнии; надига се
вой от космични сирени; аз чувствам събирането на стотици и хиляди
наши в окото на циклона, където е Пълна Тишина. Изпружвам се,
напрягам се, вибрирам с висок, напевен звук – като възторжена песен на
Подвига, като предварително спечелена Победа. Източвам се и се
изправям като стълб от слепящи огньове, превръщам се в огромна и тънка
стрела от бесни светкавици, нагрят съм до оксиженно, подлудяващо бяло.
Сега съм само леко, ритмично потрепване и тътен от безмълвни
вселенски там-тами, които ме пращат на бой!
С взрива на обичта и свободата, осиян от най-лъчезарната истина,
натегнат до лудост от скръбта на милиарди нещастни робини и роби, аз
се разтягам внезапно в невидима, пламенна нишка – и се впивам в самото
сърце на Инфрания!
Това е планета, която не е планета. Не е и звезда, нито звезден

остров или куп. Това е частица и вълна в Битието, цяла вселена с особени
обертонове. Всеки, който мисли първо за себе си, попада на нейната
честота. Който мисли първо за своите си, попада на нейната амплитуда.
Който си представи, че е единствен и незаменим, по-висок от всички
останали, попада на нейните и на своите най-зловещи обертонове.
Инфрания се разтърсва до дъно от моето идване, мисли, че е
космически катаклизъм, ала разчетът е точен: сега вече дълго никой не ще
може да ме открие.
*
Аз съм инферкартфлан от секретните войски на Инфрания. В
момента водя упражнение по биосъвместяване на свински възглавници в
учебна рамка. Ние, инфранци, много обичаме да работим по
съвместителство. Всеки ерг усилие при нас се възнаграждава. Всяко
мръдване на пръста жадува за ръкопляскане. Инфранецът е мъртъв без
372
разрешение отгоре, без одобрение и възхищение. Често обаче това няма

никакво значение за него – плюе на възхищението и иска само да му го
слушат - да движи като марионетки подчинени, групи и процеси.
Чинът ми разрешава 14 пера по съвместителство и II степен
предимство за хонорари. Предимствата и привилегиите са кръвта на
Родината и без тях нашата фреквенция би била невъзможна. Именно те
остъкляват тъй прекрасно очите ни и чертаят отвесната бръчка между
веждите. Те ни изострят лицата и носовете като прекрасни топори.
Чувството за собствена правота и неправотата на другия е най-
прелестната наслада, която прави възможна Инфрания. Насладата да
кажеш недостатъка на ближния и да го назидаеш – това е най-висшата ни
и сладка тръпка по рождение.
Това тук ми е десетото перо по съвместителство, а моята
гражданска съвест ми повелява да не отстъпвам в никой случай щатната
си бройка на някакъв си контър или брайстер, само защото бил спечелил
конкурса. Рентата и Пенсията са патент на Инфрания, а да заемаш място
след пенсия – несъкрушим нагон за предимство.
Тук съм в една гимназиална казарма по касетъчни енергокомпютри.
Докато наблюдавам опитите на своите редници втори курс да съвместят
свинска възглавница в проста учебна рамка с още 15 подобни мутанта, аз
доосъзнавам за секунди новата си роля: инферкартфлан - върховен
офицер, преподавател по темпорална генистика - специалност
"миниатюризация". Занимавам се с упражнения за трамбовка на свински
възглавници в единна рамка и за темпорална миниатюризация на
попълнените рамки в микрокасети. Инфрачиновете се дават само на
върховни генерали, достойни да носят в титлата си името на Инфрания.
Въпреки че съм и професор в университета, с удоволствие поддържам
формата си и в няколко гимназиални и прогимназиални казарми. Имам
бройки и в началното училище, и в предучилищните и предрожденните
казарми. Имам процент в натура и от тукашните касети, които
произвеждаме
Касетъчните енергокомпютри са душата и сърцето на Родината и
безграничната мощ на Инфранската Освободителна Армада! Минавам за
един от най-надарените миниатюристи на биодвигатели и компютри, имам
373
няколко имперски награди и наскоро съм произведен в чин

"инферкартфлан". Това ще рече 86-а Освободителна Степен – право на
86 диска касети, надянати върху стълба на Личния ми Освободителен
Крайцер. Според неофициални сведения, Върховният инферинфран има
12 000 диска, със степен на трамбовка 1000 касети в диск и 10 000 мозъка
в касета! С тая мощност – над 1.211 свински възглавници на крайцер, -
един президент на Инфрания има достъп до всички кътчета на Трите
Физически Вселени и освободителната му мощ е практически без граници.
С тази мощ той може да се мултиплицира безкрайно и да бъде невидим
навсякъде. Може да изчислява милиарди ходове напред в битката с врага.
Победата на Инфрания е неизбежна, Космическата Империя и Република
– неотвратима.
Аз може да съм само един нищожен генерал от върховното
разузнаване, в сравнение с Президента - някакъв си инферкартфлан, - но
Президентът ползва само моите касети! Моята трамбовка е непостижима.
И ако досега не са ме повишили в инфран, то е само поради две срамни
петна в досието ми: разхлабването на дисциплината в гимназиалните
казарми – и инцидентът с бащинството с една голокожа, който си позволих
с моите правомощия преди четири фреквенции. Точно затова не е тайна,
че сегашното ми назначение в 3827-а гимназиална казарма по био-
енергокомпютри не е законното ползване на предимство, а понижение –
дисциплинарно наказание. Понеже именно в тая казарма служи
проклетият редник II степен 5879823425000, който се оказа моя дъщеря!
Именно нея си позволих да идентифицирам в оня миг на морална слабост,
когато тя ме разпозна без никакви информационни банки и кодове, още от
първия поглед.
Разблокирането на генетична информация в Инфрания се счита за
най-тежко престъпление и се наказва углавно. Аз се отървах с понижение
само поради Президента. Всички деца са на всички, както и инфранките за
разплод, така че появата на лично чувство е симптом за емоционален рак
или душевен сифилис; в най-добрия случай – за временно или хронично
малоумие. Най-опасно е подозрението за заразена кръв - близка или
далечна връзка с кръглоух. За всеки друг картфлан това значи пълно
разжалване! Наистина, ако досега не са ме понижили до мутация във
374
филтър или маркуч на свинска касета, то е наистина само заради

Президента. Без мене няма кой да го снабдява с касети като моите.
Родови, лични чувства имат и трябва да имат само животните,
затворени в тези свински възглавници, които ние освобождаваме от
космическо робство и им даряваме храна и подслон в нашите надеждни
касети и дискове. Нека се бунтуват, нека се самоубиват, нека ни наричат
"главуняци" и "маркучи" и какво ли още не, когато сме разжалвани и
наказани да ги командваме като филтри, артерии или вени в някоя свинска
възглавница или касета! Те всички приличат на пълни изроди в
оригиналните си тела по планетите им и там страдат жестоко от недоимък,
конфликти и разсейващи гледки и взаимоотношения, където и да се
намират. Животът им е безсмислен и напълно неефективен. Мозъците им
до един подлежат на генно-инженерна обработка в нашата енерго-
компютърна промишленост. Едно време наричаха производството ни
"геенната огнена" – напипали са този термин. Доскоро ползвахме
храмовете, светилищата, жертвоприношенията, кланиците и домашните
касапски стопанства и фризери по планетите като единствен източник на
храна и енергия, поради което и до днес добитъкът на голокожите изпитва
свещен ужас при приземяването на нашите кораби. Капилярната стратегия
на нашите идеолози и агенти по места за вътрешно проливане на кръв в
организма чрез забележки, поучения, подчинения, гняв и тревоги, доскоро
нямаше равна на себе си. После добавихме и природните бедствия,
войните и катастрофите. Религиозното, държавното, семейното, "приятел-
ското", а напоследък и чисто външното - технотронното - проливане на
кръв подсигуряваше постоянен прилив на салма от цялата вселена, за да
процъфтява и цъфти нашата безсмъртна Инфрания!
Ала експедициите за освобождаване на човекоподобните голокожи
и облоухи от скапаните им планети нямат равни на себе си по ефекта на
енергокомпютърна мощ! Тия животни са способни и на абстрактно,
математическо мислене! При трамбовка в малко пространство, те изпускат
такава фантастична амплитуда на тревожно-притеснителни токове, че
един класически крайцер с 200 хиляди еквивалент-тона кръвна салма от
кокошки, овце и говеда, днес се задвижва само от 50 свински възглавници
с облоухи! Можете да си представите колко е по-мощна амралната, в
375
сравнение със салмата! Е, да, в състояние на непросветеност и морален

мрак, ако един голокож бъде оставен на самотек в натурален вид в диви
природни условия, при нулева трамбовка и в присъствие на любима
голокожа, е в състояние сам да движи с амралната си цели галактики... Но
ние сме отрязали напълно тази възможност. Инфрания никога не може да
си позволи лудостта да остави голокожите без трамбовка. От хиляди и
стотици години насам, стратегията на нашите проекти за постройки,
оръжия, селища, дрехи, производства, транспорт и пр. по планетите на
голокожите ги адаптира към все по плътна и по-плътна трамбовка в
пространството. Така най-талантливите от тях развиват висока тревожност
и несъпротивимост и стават напълно годни за биосъвместяване в свинска
възглавница, а после и в касета.
В това отношение, облоухото семейство е наистина основна клетка
на онова, което се превръща при тях в "държава", а при нас - неизбежно в
цял диск или даже в няколко биокомпютърни диска, надянати на оста на
инфранския крайцер.
За какво ни е едно голокожо и тъпоухо животно, при това
олигофрен, да върти цели галактики и вселени, без никаква полза за
разумните същества? За какво ни са, въобще, такива галактики? – За
нищо друго, освен за суровина – за добив на голокожи! Нашите
съдружници по планетите и звездите, въпреки че и те са животни, са
дресирани от нас перфектно да управляват този космичен добитък. Те
имат за единствена и свещена задача да поддържат и постоянно да
повишават нивото му на тревожност. Какво като пеят и приказват! Песните
и дрънкането им са точно като на бръмбарите, птиците, папагалите – от
незапомнени времена говорят все едни и същи работи, повтарят еднакви
реплики и парадигми. Даже и гениите им крият тялото си с дрехи,
размножават се и мухлясват в кутийки по двама. Могат и по трима-
четирима, най-много до дванадесет, но физиономите около тях са
несменяеми и затова те стават все по-нервни, по-зли и по-грозни - и скоро
се сриват. Това е главното "ноухау" на Инфрания, тествано безброй пъти
с огромен успех! Веднага след като ликвидираме някъде поредния "рай"
или някой първобитно-общинен строй, дадена планета става наша.
Завреш ли някого с някой в кутийка, ние сме ОК! Такива влизат в свинска
376
възглавница и в диск без никакви проблеми. Особено ако не сбъркаш и ги

монтираш правилно - в същия състав и взаимно разположение, както са
свикнали в кутийките и служебните им сандъци...
Попаднат ли на нас, те приближават със светлинна скорост
изпълнението на клетвата си "докато смъртта ни раздели"... Тогава
злобата и тревогата им нарастват тъй торнадно и тъй прелестно, че мощта
на Инфрания отдавна е станала легенда. Колко славно и колко абсолютно
прекрасно е да караш междузведен крайцер, в който милиарди свински
възглавници се мразят до смърт и желаят смъртта на ближния си и
собствената си смърт до умопомрачение! Как ли пък няма да им
елиминираме крайниците и няма да ги вържем във рамки с нерви, артерии
и вени, за да не унищожат стоката и техниката ни безвъзвратно?!... Как ще
ги пуснем свободни по Инфрания в оригиналния им вид, след като
веднага ще почнат да строят “цивилизация” и да се самоизтребват? Как да
им изкараме устите на повърхността, след като ще почнат веднага да
дрънкат глупости без предели и да се назидават и поучават? Как да им
разрешим да имат ръце и крака, след като само за три дни ще превърнат с
крайниците си Инфрания в това, което представляват техните жалки
планети?!
Всеки редник-инфранец от предучилищна възраст има право и може
да притежава само една свинска възглавница, ако си я е пленил и
дресирал сам. Всички знаят какво значи "свободно скачащи свински
възглавници" – те са оставени за дивеч и тренинг. Ние ги пускаме
периодично на пикници и екскурзии, за да не се скапят по рамките от гной
и нещастие. Без тях, възпитанието на децата ни днес би било абсурдно –
няма как да поддържат инстинкта ни за гонитба и разкъсване. Които
възглавници оцелеят, сами се връщат и чакат реда си да бъдат отново
монтирани. Щом се доберат до загражденията, вътре ловът е забранен.
Много възглавници не искат екскурзии, но ние ги принуждаваме.
Редниците от първи клас ползват от две до пет свински
възглавници, при същите условия. Лични стопанства за свинници, на акорд
и под аренда, се разрешават едва в прогимназиалните казарми, когато
атавистичните чувства на привързаност към добитъка отмрат окончателно
и редникът се приближава до тях само като програмист и с чисто нагонни
377
цели. Ние оставяме някои органи на възглавниците в натурален вид. Това

е, за да не ни служат само като енергокомпютри или за храна и
удоволствие, но и за да се размножават. За целта ги монтираме както в
най-глупавите светове: на несменяеми чифтове, "родове" и "семейства",
за да повишават фантастично нивото на злобата, отчаянието и
тревожността си. Това са нашите основни енергии. Монтираме ги по
чифтове, фронтално един към друг - мъжко и женско. Напоследък има и
полови изключения, но отстрани всички са свързани чрез нерви и
кръвоносни съдове и със съседните свински възглавници в тяхната
жилищна рамка. Имаше теория за периодична подмяна на съседите, но тя
отпадна, понеже свинските възглавници почнаха да се изпитват
необикновено щастие, определени органи почваха да им израстват и по
ръбовете, смъртността им рязко се намали и тревожността спадна
значително...
Общата нервна и кръвоносна система на една биорамка и на цяла
касета със свински възглавници се налага за по-голяма ефективност на
храненето, на контрола, кръвообръщението и информационния обмен. И
за да асимилират без съпротива по-лесно и повече наркотик и отровни
газове, които пускаме в кръвта им. Тройна полза: редуваме транквиланти
с допинг и съкращаваме живота им. Те стават зависими, затова са
послушни и дисциплинирани. Когато действа допингът, усилват
продукцията на енергия и скоростта на математическите операции.
Разбира се, това ги износва бързо, но износените стават за лов и храна
след нужното изкисване на най-токсичните, а крайцерите ни се
опреснявават бързо със свежи и все още глупави свински възглавници. Не
че износените не са глупави, но в даден момент се те изхитрят да подават
само нормативната енергия и информация, докато младите се пънат да
покажат на какво са способни...
Свеж приток на космични животни за свински възглавници
осигуряваме преизобилно ние – рейнджърите по вселената. Разбира се,
разчитаме и на локалното възпроизводство, но то има лоша
наследственост – гнила кръв поради битова и психическа неподвижност, а
също и вродена глупост. Това се поправя донякъде от дресировките на
новородените още от бебета. За съжаление, те не се раждат възглавници,
378
а в оригиналния си вид като облоухи и голокожи - човекоподобни,. Затова

се налага скъпа и продължителна преработка. Но това има и някои
предимства – по наследство, в тях е отслабнала или напълно отсъства
космическата им памет, затова такива се задоволяват напълно с нашата
масова музика, култура и хранително-вкусова конфекция. Още от
пеленачета, те закопняват с всичка сила да станат свински възглавници
или даже инфранци и "да се подредят в живота", понеже им показваме
денонощно такива герои и реклами по инфравизията.
Да, голокожи с добри данни преработваме и в инфранци – с
нормални остри уши и нормално зли и стъклени погледи, с нормална сива
четина и прекрасна скорпионска опашка! Повечето стигат до пълнолетие с
перфектно инфранско съзнание – мисълта за себе си и жаждата за
поучаване, назидаване и порязване с реплика ги изпълва прекрасно, до
мозъка на костите! Често стават "по-папи от папата" и даже печелят много
конкурси, понеже се пънат да се докажат. Натуралните млади инфранци ги
мразят и напоследък организират лични и групови изстъпления срещу
конкурентите. Ние обаче ги въдим и ги защитаваме. Те стават перфектни
разузнавачи в тила на врага. Само че ги държим дълго време далеч от
свинските възглавници, докато не добият пълно съзнание за инфранска
идентичност – еничари от първа класа. Никога не ги пускаме да ловуват,
храним ги с бълвочи, консерви и полуфабрикати и ги побъркваме от рок-
концерти, инфравизия и компютърни игри. Инак някои попадат на сестрите
и майките си или на земляците си - и войнската им съвест се изпарява за
част от секундата. Просто изумително е какви механизми има в психиката
на тоя космически боклук, та да разпознават своите си и през пет пръста
сланина и четина!
Четината им добавихме за дизайн и за да не изпитваме крайно
отвращение. Само най-извратените инфранци ползват за удоволствие
възглавници-плужеци. Това напоследък е даже модерно - и черната
търговия под рафта с такива живи възглавници и възглавнички върви
доста успешно... Висши офицери се пазят като огън от това, за да не ги
заподозрат в чужда наследственост. Точно това се случи и с мене; но за
това – по късно.
379
Е, и ние имаме нюх за своите си, затова се чифтосваме по тръпка.

Но за разлика от кръглоухите, никога не живеем по чифтове, за да не
оглупяваме и остаряваме. Това, именно, се казва генно свежарство и

вечна потентност, гениално и здраво поколение – нямаме намерение да
скапваме Инфрания с бракове, като на болничните планети! Инфранците
умираме прави и напълно млади - живеем от 1200 до 18 хиляди години.
Разбира се, ако оцелеем от битките. Умираме от странни болести, които
ни довършват внезапно. Лек срещу тях няма.
Младите свински възглавници имат изненадващо яки мускули и
почти нямат сланина. Докато не са монтирани, те често надскачат
инфраниеца с по 8 до 10 инфрански бòя; а има и възглавници, които
скачат на дължина над 18 инфрански ръста! Страшно нещо е животецът...
За какво се наложи усилването на лъчевите мрежи около свинниците в
предучилищните казарми?
Всичкият този скот от чужди планети все още помни оригиналната
си форма и живот, преживява ясно личността си (доколкото голокожи и
кръглоухи могат да имат личност) - и хич не може да проумее какво му се е
случило. На всяко докосване реагира с бесен скок. Дори някои
възглавници са опасно агресивни и могат да блъснат детето-възпитател с
такава сила, че да го усмъртят! Има такива случаи. Ето защо, още в
предучилищна възраст веднага става ясно кои деца са родени за бойци и
възпитатели – и кои ще си останат ядачи на консерви, ще попаднат в
производството.
Както казах, дресирането на една свинска възглавница е задача на
предучилищния воин, а на две или повече възглавници - на началното
училище и прогимназиалната казарма. Но едва в гимназията става
възможно личното, научно биосъвместяване на свински възглавници в
жилищна рамка. Школникът прави задълбочени и широки изследвания,
докато реши коя точно двойка добитък ще се привлича и мрази най-силно,
за да я свърже, нервно и съдово, в неразривен брак. Всяко недоглеждане
означава реакция на хиляди резус-фактори, на био- и психо-отхвърляне
или на вял, обикновен брак с мижава възбуда, поради което често отпада
възглавница от стенда – или сама, или се налага да я сменят. Но
бинарното генно зашиване – основата на всеки космически ад и
380
икономика – е първият сериозен изпит за титлата "кандидат-корназ на

Инфрания" и първият имперски подофицерски чин. Това е първата
научна и бойна единица на Великата Освободителна Армада!
Без дългогодишно функциониране и свикване на свински
възглавници - две по две в тясно пространство - е напълно невъзможно
индуцирането на неврастеничните и истерическите токове, качественото
канцериране, склерозиране, невротизиране и психясване на самците и
самките, падането на свинската четина и потентността у мъжкаря и
проблемите му с простатата; остеопорозата, туморите и циститите у
женскаата. Това възбужда за кратък период не само индукционните токове
на всяка бойна решетка, но и съдейства за бързото износване и подмяна
на отделните живи генератори и на цели стендове. Нито един редник или
президент на Инфрания няма сметка от изтощена и морално остаряла
техника. Важното е да му изцедиш на животното мозъка и силата докато е
все още амбициозно, яростно и тревожно - и да го ръчкаш постоянно!
Всичко останало е разхищение. Освен това, свинска възглавница,
свързана с неправилния полов панел или оставена на самотек, означава
пробуждане на космически спомен. Инфрания няма нужда от такива
инциденти!
Едва след пълното унищожаване на космическата памет чрез
специални токове, шокове, сокове, образи, храни и внушения, мозъкът на
животното се нормализира и може да работи по поръчка. Математически-
те поръчки се спускат централно по нервната система, отгоре чрез Филтъ-
ра, а той ги разпределя индивидуално до всяка отделна свинска
възглавница. Правилно решените задачи се възнаграждават от филтъра с
повишени дози сладък кислород, мечти, кръвни бонбончета и наркотици.
Както казах, Филтърът управлява от 8 до 1000 свински възглавници в
жилищна решетка, а Главният Филтър на всеки блок или касета командва
локалните решеткови Филтри, като една кръгла дискова касета събира от
500 хиляди до няколко милиона решетки със свински възглавници, когато
са миниатюризирани.
Всеки Филтър и Суперфилртър представлява инфрански старшина
или офицер, осъден за тежко престъпление или проявени лични чувства.
Филтърът предава математическата информация в двете посоки и
381
възпитава панелите на своята решетка или касета по нервен и кръвен път.

Той има правото да нанася диференцирано нервни удари и да дозира –
според заслугите – количеството на елементите, хормоните и кислорода в
кръвта. Всяка свинска възглавница, която си отплесва съзнанието по
космически спомени или по странични възглавници се зашеметява от
Филтъра чрез хипоксемия, а при явен бунт и аутсайдерство се изхвърля от
решетката и се подменя с нова. След подобна ампутация, тя служи за
храна на Инфрания – като ловен дивеч или като добитък за ястия,
фармация, колбаси и консерви. А Инфрания има най-пикантната кухня на
вселената! Ако ловът на пресни възглавници е първо удоволствие и
любим спорт на всеки нормален инфранец, то изящната трапеза на
Освободителите е най-смайващата гледка и преживяване по своето
великолепие, вкус и разнообразие...
Проблемът обаче е в това, че от няколко фреквенции насам в
казармите, фирмите и концерните се шири небивала корупция, въпреки
всички наказания. Това лишава застрашително Инфрания от пълната
мощност на бойните лодки и крайцери в космоса и подхвърля милиони
способни възглавници на криминална ампутация - за продан на черния
пазар на бакалите, готвачите, кръчмарите и секс-шоповете. От кръвта и
другите течности на ферментирала свинница почнаха да правят над 90
вида вина и ракии, които се приемат даже на трапезата на Инфера, т.е.
Императора! Може да си решавал уравнения и неравенства с 1000
неизвестни и 400-ни интеграли – водката или уискито от твоя мозък стават
още по-пикантни...
Внезапните инспекции по места констатират все повече и повече
зеещи дупки по стендовете и цели празни жилищни рамки с дезертирали
Филтри; дори цели празни дискове! При напредналата система на
миниатюрзация, вече малко инспектори се осмеляват за персонална
ревизия, защото личната миниатюризация и деминиатюризация
съкращават живота. Не едно, но десетки миниатюрни инспекторчета са се
връщали напоследък като грохнали старци - вече никой не може да им
помогне да се подмладят. Спекулантите продават инфрански касети и
дискове дори на чуждоземни и вражески лодки, канонерки и крайцери, а
наказанията за такова предателство са неефективни.
382
Ето защо, Върховният Трибунал на Имперска Република Инфрания

се настърви за назидателна жертва. Като инферкартфлан с две ярки
срамни петна в досието си, въпреки гърба на Президента, аз вече ясно
съзнавам, че враговете ми са по петите. 86 диска отгоре на някой
следовател или прокурор не са малка плячка! Нещо повече – вчера
гласуваха секретен закон за нещо нечувано: свинизация и касетизация на
висши офицери! Проваляне по-долу от Филтър! В името на голямото
бедствие по цялата фреквенция на Инфрания в галактиката, заради
затягането на дисциплината, ще хвърчат глави!
Не! Двете черни петна трябва да бъдат изтрити незабавно!
*
Методично и свирепо, генерал-полковникът от секретните космични
войски на Имперска Република Инфрания, известен на всички като
8965803569848967, вече пети час изпитва и демонстрира, взисква и
наказва, повтаря и назидава... Никой не знае, че вътре съм аз –
внедреният в неговия мозък и тяло облоух от Инлания. В ролята на по-
нисш преподавател и офицер по съвместителство в една гимназиална
казарма, аз се връщам по сто пъти към началния преговор, тествам
инстинкта за настървяване, показвам лично нахвърляне, захапване и
разкъсване; провеждам преследване, поваляне и раздиране на грамадна
свинска възглавница – един разжалван инфранец-дезертьор. Държа се
като превъзходен подпоручик, всички редници тръпнат, но реват от
възторг пред безпогрешните ми скокове и мъртвите ми хватки, замръзват
от острия ми вик и поглед и от моята неукротима имперска злоба и
класова ненавист. Жилото ми се забива на метър и половина навътре в
плътта на гиганта, той замира парализиран, учениците ми се нахвърлят и
го ядат настървено.
Аз зная много добре, че всичко това сега се наблюдава и снима. От
безпогрешността ми зависи животът ми. И не само моя, а това най-
важното.
И точно когато съм във вихъра си, разгънал до съвършенство
прочутата си техника и методика, се случва нещо нечувано. На една от
осемте свински възглавници на стенда зад мене израстват очи!
383
Школниците са потресени. Очи на свинска възглавница могат и

трябва да израснат само на вътрешната й страна, само в бинарен панел.
Възглавницата има право да гледа в очите само своя брачен партньор, с
когото е свързан "навеки". Там, на половин педя един срещу друг, те
могат и трябва да се гледат, ако щат, до изпадане на очите... Инак няма
абсолютно никакъв начин за генериране на глупост и пълно отчаяние.
Токовете на безсмислието и тревогата по този начин се индуцират съвсем
нормално, математическите и житейските сметки са приемливи - панелът
си върши работата. Но да ти израстат очи на гърба...
Филтърът на тази проста учебна рамка управлява общо 16 свински
възглавници – осем чифта верни съпрузи, един срещу друг. Аз го знам тоя
Филтър - един дребен брайстер, понижен чрез мутация до главуняк
поради реставриране на женска свинница - блудстване с облоуха! Не че
не го правят всички, ала той е имал "късмета" да бъде набеден, че не бил
инфранец и брайстър, а при бълнуване насън бил казал, че е любимият на
тази облоуха, дошъл от космоса да я спасява... Тестовете за чистота на
кръвта му не потвърдиха клеветата, отгоре решиха, че е бръмнал, ала
брайстерът не пожела да каже откъде има формулата за ремутация.
Неговият чин няма достъп до такива екстри. Да си се сношава с
възглавници, но не с ремутация! Ще си стои филтър, докато не каже.
Всичко това ми минава през главата за стотна част от секундата,
когато силен син ток ме шибва през цялото тяло и аз се обръщам кръгом,
към въпросната рамка. Оттам ме гледат точно в очите две неземно
прекрасни сини очи от средата на една свинска възглавница, които ме
зашеметяват.
Тук би трябвало сънят ми да свърши щастливо в три мига: да изрека

вълшебната формула, сините очи от възглавницата и аз да си възвърнем
нормалната форма - и да се телепортираме обратно в света ни... Те обаче
в момента ми казват: “В никакъв случай! Ние имаме дъщеря – тя също е
похитена и сега е инфранка тука, в една гимназиална казарма". В гените й
били открили сродни гени с моите и тези на отсрещната свинска
възглавница. Открили са и следи от кръв на облоухи. Най-горе някой
384
силно подозира за връзката ни, но не е сигурен. Ако сега се върнем,

детето ни ще бъде изядено.
*
Обръщам се на другата страна и пак заспивам. Действието сега
трябва да се завлачи на бавен каданс, колкото и да не ми се иска. Сънят
ми и разказът ми ще се проточат с още няколко страници, няма никаква
възможност хепи енд в момента. Присъствието в Инфрания на дъщеря ни,
освен на другото ми най-скъпо същество в Трите Вселени, е пълна
изненада за мене. При изстрелването ми към Инфрания не съм разбрал,
че и тя се била похитена - три секунди след мене. Инферът не е случаен, с
него шега не бива. С тоя космически мозък, на него не му трябват никакви
възглавници, касети, тенекии и крайцери, въпреки че с удоволствие ги
ползва. Досега той е пред всички винаги, поне с един ход напред, така че
аз съм разкрит още преди моето телепортиране.
*
Бавно и методично трябва да опиша съня си по-нататък, макар и на
места смекчено. Най-натуралните части, ако ги предадех в оригинал, са
за перфектен съвременен трилър, с възможно най-ужасните образи и
събития. Щом идваме от друг свят, а не сме от Инфрания, ние нямаме
право и не можем да възпроизвеждаме такива образи. Един гениален
майстор на Словото описа битката на Белия ескадрон по начин, който е
съвършено и напълно недостъпен за изобразителите на батални сцени
без монада. Ще се опитам и аз да скицирам по-общо това, което се случи.
Виждам как брайстерът-филтър се раздвижва. Той прилича на

глава на медуза или октопод, но горе почти прозрачен. Виждат се 16-те му
основни нервни влакна в пипалата и 32-те му вени и артерии. Ясно
изпъкват тъмнокарминените му и светлоливавите филтърни пръстени,
през един, които дозират избирателно кислорода и благата към всяка една
от подчинените му свински възглавници. Пипалата на Филтъра завършват
с очи, всяко от които обследва нервно пространството около свинниците.
385
В момента, когато са изскокнали непрограмирано втори чифт очи откъм

гърба на онази странна възглавница и са замигали с огромна изненада и
любопитство, брайстерът насочва всичките си пипала към тях. Те са му и
очи, и смукала. Изведнъж изпружва крайниците си точно към мене – и 16
зеници се втренчват въпросително в очите ми, понеже аз водя
упражнението. Какво се прави в такъв непредвиден случай? Аз ли съм го
предизвикал – или е нещо нечувано и плаче за наказание?
Да, сега е моментът! Точно сега е мигът, когато трябва да спечеля

битката. Аз зная, че всичко, по всяко време и във всеки един момент се
наблюдава и снима от Центъра. Той обаче не знае, че светът, от който
идвам, има по-мощни оръжия от неговите. Той още не може да скрива
видимото; да създава, имитира и разиграва сцени с такава плътност като
нас. Сега неговите камери ще запишат нещо, което няма да се случи в
действителност. Може би не трябваше да издавам това тука, за да
напиша модерно литературно произведение с напрежение и питанки
докрая - но аз нямам данни и цели за занимания с литература. Просто ще
опиша съня си, както беше. Само че не мога фотографски. Затова ще
претупам най-страшното.
Просто, пред очите на подозиращите и на записа трябва да се

разиграе пиеската за един бесен инферкартфлан, който дава команда
какво да бъде направено с очите на въпросната свинска възглавница и със
самата нея - нещо, което не е никак красиво за описване и представяне.
После той ще отиде във въпросната гимназиална казарма, ще открие
момичето, за което става дума, ще се държи с него по начин, който ще
задоволи в най-висока степен висшите зрители от Контролния Център и
даже самия Инфер - и по този начин ще им докаже, в него няма и йон от
кръвта на врага и от роднинска връзка с обоухи. Накрая ще нареди
момичето да бъде миниатюризирано в свинска възглавница - в една рамка
колкото бръснарските ножчета на голокожите - и ще го вгради
незабелязано в един от дисковете на личния си имперски крайцер. Докато
текат маскировъчните му мисли и действия, той ще успее да
386
миниатюризира и прибере невредима и майката на момичето – своята

Вечна Любима.
Това е ескизът на пропуснатата част, а сега продължавам с
оригиналния си разказ, както съм го записал:
Аз съм наистина бесен! Много добре зная, че това са номера на

генералите, за да ме дискредитират пред Инфера и да ми вземат всичките
дискове. Да ме набутат като малка клетчица с розова четина в някоя
милиардна глуха на мой собствен диск, но вече в чужд крайцер. Виждам
обаче, че изпитанието е вече зад гърба ми и че в момента съм в центъра
на церемония за награждаване...
След церемонията по повишението ми, отлитам с всичките си 2400

касетъчни дискове на оста в новия ми личен имперски крайцер, с мощност
10 милиона свински възглавници на стенд и гъстота 13 хиляди касетъчни
рамки в диск! Само Президентът сега има крайцер, по-мощен от моя! Пак
мойта технология - но са се постарали...
Имитирам опресняване на бойния дух – всички считат, че съм на
лов в космоса за нови голокожи и облоухи, които стават само за компютри
и енергери и за нищо друго. Е, и за храна, и за някои други работи...
Напред - на разведка в Плядите! Никой не подозира какви ми са
истинските планове.
Виждам двойника си – оригиналния генерал-инфранец, в който бях

влязъл – как продължава работата си и си мисли, че е победил. Той
наистина си мисли, че отива на лов в космоса и има сериозни намерения
да върне кораба на Инфрания, пълен с небивала реколта от нов
човекоподобен добитък. Той не ме вижда и няма как да ме види, но
засега трябва да бъда в него – да си довърша работата.
Преглеждам филмите - какво е правил тоя мерзавец досега в

историята и на нашето земно човечество, за да се издигне. Виждам как
дава инструкции на мърфите си от визулните кланици по цялата Земя – да
усилят накала на изобразяване на пороците и убийствата. Да стане още
387
по-натуралистично прерязването на гърла и пълненето на вани с трупове

и кръв. Да наводнят още веднъж всички пазари на детски играчки с копия
и модели на стотици нови оръжия! Да напълни компютърните им игри и
екраните им с пари, победители, убийци, кръв, вампири и таласъми. Той
не иска да остане необработен нито един облоух, още в утробата на майка
му и после като малък, със зловещи идеи и образи. Всеки дребен голокож
изрод не трябва да трепне и за миг, когато стреля в близките си на месо с
въображаем или детски огнемет! Всяка проклета самка и проклет самец
от тази животинска раса трябва да се бие с нокти и зъби за керемида над
главата си и за залък хляб, в състояние на повишена, жестока и постоянно
нарастваща тревожност!
Нищо не ми пречеше да се върна, заедно с моите хора и с още

няколко милиарда спасени по нашите звезди и планети, след като ги
научих как да се демиатюризират и да ремутират в нормалния си вид.
Обявихме почти всички дискове на крайцера за откраднати или завладяни
от врага. Имитирах жестока битка с противника и успях да върна крайцера
невредим. Никому не мина през ум да бъда наказан - даже ме жалеха или
злорадстваха, че съм загубил тъй крупно лично имущество. Но аз знаех,
че в Инфрания и цялата й фреквенция из космоса има още билиони
нещастници, които не знаят кои са и трябва да узнаят. За тази цел,
трябваше да изиграя още една роля.
*
От "инцидента" с крайцера, получих "тежки и дълги припадъци".
Експертите на Инфрания установиха странна болест на кръвта ми, поради
което при близък контакт с касети ми се явяват халюцинации и даже
внезапно изчезвам.
За компенсация на голямата ми загуба и за юбилейно отчитане на
приноса ми към Инфрания и вярната ми служба толкова много
фреквенции, Императорът ми подари 840 бойни диска със свински
възглавници, с нов тип трамбовка на мозъци 20 х 30 хиляди на квадратен
милиметър! Най-крупните професори от правителствената болница и
експерти по биофизика ме лекуват от моите чести загуби на съзнание, но
388
никой не може да разбере защо изчезвам и как се връщам обратно. Никой

не знае, че съм открил как да не се остарява при миниатюризация и
абсолютно чист начин да не ме разпознават, когато скитам като въшка из
безбройните градове от касети, за да проповядвам Ремутация. Никой не
подозира в предателство милионите ми верни ученици, които правят
същото. Те се назначават и самоназначават като доброволни чистачи,
понеже трагедията с липсващите възглавници е пълна и всички газим в
изпражнения и кръв. Даже вече ни плащат не на час, а на минута, и са
безкрайно доволни от нашата работа, понеже няма други като нас. Ние
идентифицираме кои надзиратели и чистачи са инфранци и се пазим от
тях, а когато ги няма или ги приспим, ремутираме временно много наши и
чистим заедно микроскопичните улици и пространства. После нашите се
връщат временно по рамките като свински възглавници, но вече знаят как
да действат, когато ще им дам знак за Възвръщане.
Възвръщането не може да бъде масово, понеже ще загинем.
Всички вече отдавна виждат и знаят, че на милиони свински възглавници
им излизат поголовно очи и на гърба и че те бързо възвръщат своята
нормалност, понеже почват да общуват с всички. Разговарят се с погледи
даже по-добре, отколкото звуково, но засега аз не мога да пусна
програмата за израстване на устите, понеже имам съображения. Не искам
Делото да се провали чрез уши и усти, както е ставало при всички
революции.
Най-“лошото” е, че напоследък съм на легло. Край мене дежурят
денонощно генерали-медици и психолози от двайсета степен на
секретност. Лекуват ме с динозавърски дози антиминизин, но и това не
помага. Откриха къде изчезвам - но никой не смее да ме последва. Всички
все още си мислят, че освен ефекта на остаряването, при минатюризация
може и въобще да не се върнеш. В същото време, сред все още
безбройните пленници на Инфрания из всемира, аз съм известен под
съвсем друго име, навсякъде се пеят песни за мене, съчиняват красиви
легенди. Аз лично нямам никаква нужда от слава - не съм от пъкъла, - но
любовта и вярата помагат на нещастните за ремутация.
389
Скоро Инфрания ще рухне. В “жилищните блокове” по рамките и

касетите ще останат само такива възглавници, които не искат да
ремутират. Те са свикнали да се гледат по чифтове и да ги хранят с гадни
предавания и фабрикати, с боклуци и опиати. Течностите им се подават
непременно студени, за да съкратят живота им. Краткият живот на
свинския или плъшия панел е основната сила на Инфрания!
Да – предавания! Напоследък монтират помежду двойките

специални тънки екрани, за могат да гледат глупости и да не се гледат
вече чак толкова много в очите. У по-интелигентните, злобата и тревогата
почнаха бързо да спадат; та ако нямат вестници и екрани, те продължават
да се гледат по инерция вторачено по двама и затова дефектират от
втръсване. Докато има семейна тревожност и омраза, теорията е вярна и
производството върви; но ние нямахме опит със втръсването. При
втръсването продължаваш да вегетираш автоматично, но не сменяш
панела до себе си – не искаш нови главоболия. Тогава престава и добива
на ток, извършването на математическа работа. Такива не стават и за
ядене, понеже са силно отровни. Не можеш да ги изкиснеш с никакъв
оцет. На такива не излизат очи на гърба и са си много добре сред лайната.
Ние не ги чистим – не защото сме мързеливи, а от милост. Ако не се
задушат, умират от дамла. Нямат никаква нужда от нас, но това ни
устройва, защото газовите маски са ни кът, а имаме по-важна работа...
*
Една ведра утрин, помежду две нови акции за по-
чистване и просветление на омагьосаните в един касе-
тъчен град, аз си позволих няколко часа отпуска. Озо-
вах се на някаква млада планета, под едно дивно, гра-
мадно дърво. Там лежеше и ме чакаше една страхотно
позната и съвсем голокожа облоуха, а очите й конкури-
раха цвета на небето. Аз се разплаках като дете и я
390
прегърнах, но някак си целият влязох в нея. Тука няма

граници между телата.
В клоните прошумя нещо дълго и гъвкаво и ни за-
гледа с очите на Инфера. Той пошушна нещо на голоко-
жата, защото аз се бях дръпнал от уплаха. Но тя го по-
гледна кротко и му отвърна нещо. Змията остана втре-
щена, с отворена уста, и оттам падна една тънка кри-
стална пръчица. Аз я познах – с нея Инфрания можеше
да има и да прави всичко, което си пожелае.
Последното творение на Великия – рекламира и
пренася пред тебе милиарди неща...
Инферът се проточи до земята, вдигна вълшебна-
та пръчица и я предложи на жената до мене. Тя разтво-
ри ръце - и подаръкът падна върху един речен камък...
Разби се на безброй разноцветни звънинки, които хвръ-
кнаха из въздуха. Уголемяваха се и се превръщаха в
сапунени мехури. Във всеки един от тях сияеше ефир-
но, със стотици сияещи спектри, по една прекрасна ре-
клама. Какво ли нямаше там: и къщи, и ястия, и напитки;
и хора, на които да разчиташ; и тоалети, коли, печалби,
пагони, степени, посвещения, финтифлюшки, космичес-
ки крайцери - и даже физическо безсмъртие. Мина и
един огромен мехур с ръкопляскания...
Ала странната, свидна жена до мене, бе голокожа
и нямаше нужда от нищо. Тя се смееше звънко, играе-
ше и танцуваше, пукаше един по един разноцветните
391
мехури – и пееше! А когато тя спука и последния,

надписан с нейното и моето име с англиското & по сре-
дата, змията в дървото се подпали със сребърен пла-
мък и бавно се поръси на сребърен прах през листата.
Вятърът вдигна тия сребринки, завъртя ги весело – и ги
пръсна на всички страни...
Ние лежахме с Нея на простия пясък, в клоните на
дървото над нас шумеше звездният вятър и пееха пти-
ци. Косите Й спяха върху прозрачната ми ръка, цяла ве-
чност аз се обръщам към Нея. В една сълза копринено
се върти лунен блясък, превърнат в корона... Космосът
глухо шуми и говори в нозете ни; от време на време под
нас преминава космична вълна и се връща, повличайки
пясъка... Между нас бавно започва да се появява и
уплътнява едно дивно женско създание, голо като май-
ка си и баща си, и нежно прегръща и двамата.
392
24.VIII.1989 г.
София
ДЪРВОТО НА ЖИВОТА
Под линия е пояснено:
"Този разказ бе написан след 16 чàса (две смени) на волана в градския транспорт"
Ето го и мотото:
"Двама е много опасно, много е безопасно"
Един мъдрец
Високо нейде в съзнанието ми висят в ненакърнима тишина особени

светове – и сияят. Аз зная: това са ненаписаните разкази, ненарисуваните
картини, неснетите филми. Всеки един от тях е готов и завършен – свети в
своята скръб и самота и тъгува за времето, когато ще се роди. Случвало
се е да ми причернее пред очите и да прегърна някое дърво, за да не
падна. Това е от все същото: образите и картините, които искат да ги
облека в плът на земята, гъмжат и се трупат над мен и около мене, нямат
търпение. Нали най-голямото щастие е да можеш да се родиш – да те
поемат свидни майчини ръце? Така и всеки от нашите светове, дълбоко и
високо вътре в нас, копнее да излезе на бял свят и да го поемат ония,
които имат нужда от него. Кой има по-голяма потребност от другия: детето
от майката - или майката от детето?
Произнесох думите! Никога никъде не съм виждал Нещото да се

разцъфтява мигновено. Винаги има късче от време помежду словото и
неговия резултат. На някои им се струва, че чудото става моментално. Не
– има едно незабележимо, често нищожно време, за което Словото слиза
в световете на различните измерения. Има само един свят, в който
словото става плът незабавно, но за това се иска пълно самоотречение.
Доколкото ми е известно, само трима души в цялата земна история досега
са попаднали в този свят.
И сега, след като произнесох ясно вълшебните думи, зачаках. Не
мога да кажа колко време е минало, докато се задействат – мигове или
393
минути. Просто потънах в преживяното през последните нощи и видях

съвсем ясно всичко: от момента, когато влязох в Дома на Домовете – до
мига, в който ми връчиха Зрънцето. Видях своята разходка из различните
лаборатории. Като живи светеха в редиците си хилядите различни късчета
стъкло или нещо подобно – прозрачни, но все пак напълно различни от
всяко друго. Виждам местата, където се добавят различни метали в
нищожни количества, различни елементи, съединения или сплави. После
стъклото изстива, получават се опитните образци и всеки се подрежда под
съответен, светящ във въздуха, надпис. Не се чува никакъв шум. В
стендовата зала най-различни уреди изпитват всеки образец на якост,
пластичност, химическа устойчивост и пр. Появяват се нови надписи. Ето,
тук се измерва пропускливостта на слънчевите лъчи – особено
ултравиолетовите. Тук пък се изследва дали материалът има отрицателно
въздействие върху живота и се отстраняват или преработват ония
образци, които имат вредни влияния. Обратно, във всеки образец се
внедряват физически съставки и психически флуиди с най-различно
лечебно и благотворно действие. Готовите образци дават модел за
серийно производство, но с индивидуален код за всеки човек на
планетата.
Никъде из космоса не съм виждал насилствен добив и обработка на
суровини, освен чрез слово и музика – затова и тук нещата, които
възприех като машини, са някакви мисъл-форми. Стопилките се вкарват
във вертикални цеви и се надува стъклен мехур, докато се пръсне.
Появяват се нови надписи от измерванията на радиус, дебелина на
стената, време, температура и пр.
Зная, че на Елдрон се експериментират и произвеждат и жилища-
полета, жилища-цветя, жилища-кристали и други, които сами растат по
определени програми. Но жилищата-мехури от кварцово стъкло с добавки
бяха първото, с което ме запознаха. Там никой не знаеше, че като
специалист по райовете и адовете в космоса, аз съм посещавал и светове
без жилища – човешкото тяло е единственото жилище, позволено от
природата. Нуждата от външен дом не е само за защита от
неблагоприятните условия и за насищане на битови и естетически
потребности – тя отразява определена степен на съзнанието. И
394
изкуствената светлина, и радиаторът, и компютърът, и космическият

двигател са вътре в нас. Ние имаме в тялото и мозъка си и климатично
поле, и защитно поле, и концертни зали с грамаден инструментариум, и
палитра с безброй цветове и ухания, и радио, и телевизор, и телефон.
Ако знаем как да се храним и как да общуваме с природата, как да
обичаме, вътре в нас са и всички плодове на космоса. Казваш истинското
името на банана – и той се явява пред теб, ако искаш да го ядеш по
обикновения начин, или - ако желаеш - само като вкусово усещане. Но
цивилизацията на Елдрон още изживяваше своите остатъци от
технотронно съзнание – нуждата от външни средства. Науката за
храненето владееха в съвършенство, но как да се обличат в различни
светлинни дрехи, това изучаваха сега. Нуждата от криене или
"разкрасяване" на тялото е особен вид кич и космическа простащина, не
приемаща голото тяло като невинно и съвършено творение на Битието.
Та в последната частица от моя миг между Словото и появата, аз
видях на забързан кадър останалото: как се намесват дизайнерите, как
мехурите се превръщат в двойни, тройни шесторни, 12-орни архитектурни
шедьоври; как се формова кварцов мехур чрез поле във всевъзможни
геометрични, жилищни и художествени модели. Още в огнетечно
състояние, по стените на мехура потичат фантастични, сияещи вихри от
багри или се образуват прозрачни орнаменти и мозайки, в зависимост от
химическата и вибрационната програма и от инвенцията на твореца, като
накрая застиват или продължават да се движат като най-различни десени
и изображения. Пред вътрешния ми взор премина като фурия и отделът за
индивидуално програмиране на всяко жилище според мига на раждането и
физиономията на всеки, който ще го обитава. По желание, сградата
външно може да добива вида на лицето на всеки от най-добрите мигове и
епизоди на живота му; това лице да се превръща, поне визуално, във
всички видове метали, минерали и пр. Намръщена или отнесена
физиономия - "Не приемам гости"; приветлива – "Заповядайте!..."
Пластификаторите и течните кристали във фасадата отразяват и
движението на планетите и звездите във всеки момент – жив архитектурен
хороскоп на мига и на личността.
395
По-нататък вече другите видове вградени монтажи – на

климатичната инсталация, сервизните помещения, летателния двигател
на жилището и пр. – преминаха като размазана река през съзнанието ми.
Моментът бе дошъл!
На безопасно разстояние, в голото поле, където бях посял Зърното,
което ми дадоха, обработено специално за мен, първо се появи изпод
земята крехко стръкче от светлина и започна да расте и се разлиства,
докато се оформи като дървесна корона. После спря. Короната почна да
се издува с ослепителни блясъци и сияния, бавно се разпредели на
фрагменти, подчинени на общата хармония, но и всеки различен в някаква
степен. Блясъкът отслабна, жилището ми заприлича на прозрачно слънце
пред залез – и в образа му, като грамадно чашка на цвете, почнаха да се
преливат и вихрят боите-зари. В един от секторите те бяха оранжеви и
зелени, друг набраздиха с тънки златни паралели, а спалнята се
оформяше от абсолютно черно стъкло, с тотална звукоизолация. Знам, че
в горещи дни тя става външно бяла, за да отразява слънчевите лъчи, в
друго време кондензира и разпределя топлина или прохлада директно.
Друго помещение се издаваше във въздуха само с ръбовете си, и то не
навсякъде – толкова бе прозрачно. След като всичко застина окончателно,
само там заиграха небивали орнаменти, екрани и надписи, които могат да
се изключват по желание.
Знаех още, че стандартната големина на всяко индивидуално
жилище е със строго определени габарити, независимо от визуализациите
и различията. Два надлъжни жлеба или релси в основата и един отгоре се
виждат ясно – даже и оттук. При последните модели няма нужда от
тройна сглобка – прикрепянето към дадено Дърво на Живота става само в
една точка, без да се явяват вибрации.
Аз зная, че и моето жилище скоро ще бъде гост на такова Дърво –
специалистите по синастрия и други съвместимости са изчислили кое
Дърво на Живота измежду всички по цялата планета е с такива обитатели,
които са ми най-хармонични в момента. Това трябва да се запомни добре -
именно В МОМЕНТА. В следващия миг или момент, в следващите няколко
дни или седмици вече с други хора ще бъдем най-хармонични и
жилищата ни ще прелетят автоматично и ще се монтират върху свободен
396
клон от друго Дърво на Живота, с други временни обитатели. Естествено,

автоматиката може да се изключва и сами да си избираме съжители по
симпатия – това е основно право на Елдрон. Правителството тогава обаче
снема всяка отговорност за евентуалните взаимни дрязги и състарявания,
ако сме изпитали влечение към човек от по-ниска еволюция или с по-ниска
съвместимост. Има принудителни лечебници за такива случаи – за
възвръщане на младостта и красотата, ако човек вече не е рухнал
безнадеждно. На Елдрон рядко се оставят без контрол такива случаи – за
нагледно назидание. Не е разрешено двама да се покрият напълно с
полетата за скриване и невидимост, понеже инатът на лошия вкус и избор
трябва да се онагледява от телевизиите навсякъде – да види населението
какво става, когато удоволствията и чифтосванията стават на самотек. Не
че няма свободна воля, но в светове като Елдрон еколозите и
психоеколозите са завзели властта и са въвели почти железен режим.
Двойките и групите, които остават да живеят с години на едно Дърво на
Живота с изключен автоматичен режим, понеже си харесват телата и
физиономиите, дори и крайно изродени от това чудовищно
продължително съжителство, обикновено биват изгонвани по други
планети. Има планети, където всеки може да изпита вкусовете и теориите
си напълно свободно, каквото и да се случи с него. На Елдрон има
опозиционна партия, която се е борила за тази свобода, но сегашната
власт я държи под строг контрол.
Дърветата на Живота – жилищните комплекси на Елдрон, наистина
подобни на дървета – са на големи разстояния едно от друго, сред
неосквернените поля и лесове на страната. Между тях се ходи пеш, няма
превозни средства. Автоматиката и управлението на жилище за полет не
действа, ако човек не се е движил през деня достатъчно – има закодирана
и такава програма. В противен случай, населението се изражда. Днес
трябва да си тичал и спортувал поне два часа, за да подадеш сигнал на
жилището си да лети. Даже имаше и такива модели – ако анализаторите в
стените видят, че кръвта ти е залиняла, жилището ти почва да трепери и
да те подмята насам-натам, за да я раздвижи... По тая причина мнозина
били излезли да живеят навън и това им харесало – Елдрон има
397
прекрасен климат, - но никак не се харесало на властта и корпорациите.

Все пак, човекът е човек, когато е клиент...
На Елдрон има и свобода за усамотяване – живееш си сам на едно
стъбло. Има и учебни помагала за онагледяване на остаряването –
Дървета само с по два клона, за двама съжители. Допуска се и най-
страшното – живеене на двама в едно жилище, на дърво без клони. Както
казах, психоеколозите и синастриците са допуснали и такива абсурди, за
да държат населението в постоянен страх от болести и остаряване – да
виждат причините. Въвеждането на пълна прозрачност не само принципно
но и обективно – прозрачните стени на такива домове и правото да бъдат
снимани денонощно отблизо и от дистанция и да бъдат предавани на живо
по всички телевизии – е последната победа на властващата партия.
Останали са много малко самотници, двойки и семейства, които се
осмеляват да живеят на показ и да не отиват при други както и да
изглеждат, както и да се разболяват и остаряват, само защото се били
обичали... Все пак, те имат право да се изселят когато си поискат на друга
планета, където можеш да живееш с когото си поискаш и да изглеждаш
както си искаш, да живееш и по-кратко...
Обикновено над "назидателните" двойни жилища – примерно някое
дърво с два пъпеша – отгоре се явява трети пъпеш: юношата, когото са
родили и отгледали, има право на собствено жилище. Не само че има
право, но и не може повече да търпи физиономиите и разговорите на
родителите си. Той обаче трябва да живее до 28-годишна възраст в
токосферата на майка си, макар и с все по-продължителни откъсвания.
Сученето от аурата на майката не може да продължава по-малко време.
На Елдрон отдавна знаят, че аурата на бащата е с космически размери, но
в епицентъра на брака тя отсъства или е зловредна, поради което бащата
трябва да е далече и да идва само в миговете и периодите на затишие.
Затишията в любовта и брака се изчисляват неуморно от синастричните и
биоритмическите програми, които дават вход на кандидата за баща към
някое дърво на живота и право за пребиваване там от един час до няколко
дни. Тогава именно се зачеват и най-здравите и прекрасни деца. Ако някой
се осмели да изключи автоматичния режим и да си живее с някого където
и както иска, колкото иска, той бива преследван от полицията за углавно
398
престъпление и бива затварян, лекуван или изселван. Остават само

случаите за телевизионно назидание. Техните Дървета не се наричат
както другите "Дървета на Живота", но "Дървета за Познаване на Доброто
и Злото". Такива са всички бинарни жилищни Дървета на Елдрон, колкото
и да са под контрол и да са малко. Редовно обаче се случват и
осъзнавания, отпадания на илюзията и уморявания от несъвместимости и
конфликти. Тогава някой включва автоматиката – и личната жилищна
капсула се откачва с едва чуто прещракване от такова зловещо дърво,
полита наволя, оставя се на "ветровете" на Програмата, да бъде
преместено на такова дърво, където досегашният нещастник ще бъде
обичан и обгрижван за известно време от истински сродни души и
съвместимости... Изцеленията и подмладяванията в такива случаи са
бързи и изумителни, това се предава денонощно по всички канали на
елдровизията. Властта на Елдрон е абсолютно сигурна, че нейната наука
и режим са върхът на всяка етика и истина. Тя не приема възраженията на
опонентите, че красотата и младостта и особено дългият живот в едно
тяло забавят еволюцията. Властта крие зачестяващите случаи на особени
физически и душевни болести, породени от култа към здравето и
съвършенството. Както винаги, управляващите династии не искат да
признаят, че смъртта и болестите са опредметена философия.
На планетата Елдрон и колониите й из вселената е пълно с тройни,
шесторни, данадесторни Дървета на Живота – красиви жилищни
комплекси. Стилизирани са като бук, габър, бор, кедър и какви ли не още
видове. Единичните и двойните за назидание са повечето като върби и
брези и други лесно чупливи, изкореними или гниещи дървета. Но по
истинските дървета на младостта и красотата рядко има празен клон.
Всеки опитва късмета си на някое Дърво на Живота първо за едно
денонощие, после за три, за месец и повече. Ако хармонията и здравето
не помръкнат, може да се получи специално разрешение даже за година!
Досега обаче няма успешен случай за повече от две години. Тези, които
казват, че хармонията продължава, се лъжат, понеже те почват видимо да
се израждат – при тях започват бързи характерови и старчески
деформации. Понякога един младее и живее по-дълго, но за сметка на
ближния – стандартна форма на вампиризъм. На Елдрон не се приема
399
душевна хармония, която не поддържа младостта и красотата, но не се

приема и вампиризмът. Монофиксацията черпи енергия от клетките на
жертвата, с която си се барикадирал, за да я смучеш. Затова
екземплярите с космическа аура живеят по-кратко. Това не е
противоречие, понеже космическата аура се задействува само при
постоянно сноване на големи дистанции от източниците за локално
засмукване. Елементите на квантовата механика, небесната механика и
даже биомеханиката са на строго определени грамадни дистанции един от
друг и взаимодействат по строго определени ритми, за да не рухне
мирозданието, а често и с някои неравноделни честоти. Хората обаче
елиминират напълно тия дистанции, нямат и понятие от периодика и
ритъм на близост и отдалечаване – и затова са обречени на измиране. От
друга страна, антропологията на Елдрон не може да си обясни
изключенията напоследък, когато хора с по-високи и широки чела също
имат странна нужда от собствени близки и собствена територия. По тази
тема са защитени много дисертации и има много изследвания, но няма
единно заключение. Наблюдават се и хора с почти маймунски лица,
способни на напълно безкористен живот извън рода и племето - за всички
и с всички. Нещо става в универсума, съответствието между форма и
съдържание почва да се пука по шевовете. А може и пак да е
закономерност, но дълбоко маскирана: някакви нови, особени
съображения на Провидението да пуска в производство
екземпляри със завидна форма, но елементарни вкусове и
мотивации; да вселява прекрасни и напреднали души в
непретенциозни наследствени черупки, за да могат да си
вършат наблюденията и работата.
Теоретически, някои Дървета на Живота в Елдрония са снабдени и
с клон за съжителство само с един човек цели 7, 14 или 28 години и
повече. Техниците по поддръжката редовно смазват и лъскат тия
стърчащи клони, за да са готови за такъв случай. Никой обаче не е
прескочил прага на двете години, след който чувствата, видът на хората и
взаимоотношенията почват бурно да се разпадат. Изключения има само
по овеселителните и назидателните зони и дървета за живот по двама,
400
наречени от властта "зоологически градини" и "витрини по

палеопсихология". Те подлежат на директна и телевизионна прозрачност.
Празнуват си там хората тия златни и сребърни сватби, но как изглеждат и
от какво са болни, се вижда от всички... Там е пълно с въздишки,
очаквания, вменявания на чувство за привързаност или дълг. Разиграва се
един и същ водевил, с едни и същи песнички и речитативи - само дрехите
и физиономиите през времената са различни.
Като експерт по райовете и адовете в космоса, неведнъж съм
казвал, че в пъклените цивилизации стават особени, много грозни промени
с очите и устата и всички основни мускули на лицето, когато някой види
някого да прегръща и целува любимия му. Подобно нещо няма из целия
разумен космос! Привързаността към симпатиите и "своите" и
безразличието и даже омразата към "несвоите" се разглежда от нашите
като особен вид душевна чума, когато засега е нелечима. Странното е, че
в поразените зони на вселената даже писателите и артистите – хората с
трета гънка в мозъка – изобразяват тая сценка абсолютно винаги по един
и същ начин, без изключения. Затова отдавна тия предавания от
витрините никой не ги гледа – оставени са на автоматиката, която може да
засича сцени и реплики, които са по-различни. Веднъж на няколкостотин
години някой казва някоя по-различна реплика - и тогава психиатърът на
тази двойка или "семейство" наостря очи и уши: има шанс да се роди
индивидуалност, изцеление, излизане от сценария! Но в останалите
случаи в нито една от тия витрини няма човек или двойка, останали
здрави, прекрасни и млади за повече от 120 години.
На Елдрон тия дегенерати са на витрината, но стратезите на
съдбата са ги оставили по другите планети с илюзията, че са разделени от
другите дгенерати чрез стени, през които не се вижда. Това създава
чудесни условия те да не се докарват, а да се проявяват такива, каквито
са. Едни от най-комичните сцени на Елдрон са имитациите на съвършен
брак и общуване много години, понеже героите зад витрината знаят, че са
гледани от всички страни и искат за докажат, че такова нещо съществува.
Няма по смешно нещо от подобна физиономия, когато човек се стреми да
се не извърши шумно някоя физиологична функция... На тази планета има
пълна нетърпимост към всичко естествено, несъвършено и нехайно-
401
битово. Тези доброволци зад витрините се надяват да въздействат на

законите и на идеологията, за да се измени това положение. Те се
съпротивляват с всички сили на идеята, че някакви древни врагове на
човечеството са заложили в религиите и обществения му морал закона да
обичаме колкото може по-малко хора и че другото е безнравствено. Това
не отрича класическата интимна любов и семейството, но и не ги
оправдава, когато задушават жаждата на духа и душата за любов към
всички.
Според основния теоретичен закон на Елдрон, всеки има право да
се установи като домакин и на 12-орно Дърво на Живота пожизнено, ако
това не го обезобразява и не обезобразява други около него. Той може да
приеме на Дървото едного за цял живот, при условие че приеме още 10
вида съжители: един за 28 години и по един за 14 години, 7 години, три
години, една година, три месеца, един месец, една седмица, едно
денонощие и един час. Някои хора могат да общуват хармонично за не
повече от час, дори и по-кратко. Има хора, на които се събират само
няколко минути истинско общуване през целия им живот!
Значи, всички, които не са на едно Дърво за цял живот, се сменят в
съответните периоди. Самият титуляр на жилищния комплекс отсъства
периодично, за да гостува на други Дървета на Живота – в противен
случай и той се състарява и умира рано. Има редки изключения, когато
титуляр не ходи никъде, дори по мисии и екскурзии. Ако на собственото му
дърво оборотът на хора и хармонията не спират, това за него е
достатъчно. Човекът е създаден от Природата да живее в едно тяло не
120 години, но 200 милиона години и повече. Нарушаването на любовта и
свободата и на природните методи и ритми бързо скъсява този срок до
под един век.
Между всяко и всяко малко жилище във всяко Дърво има коридори,
по които хората си гостуват с онзи, с когото са в най-голяма хармония в
момента. Разрешаването на спорове и конфликти става извън Дървото на
Живота. Разбира се, Дървото на Живота има и обща зала в центъра – за
общо хранене, четене, забавления, беседи, филми и пр. Законът на
Елдрон задължава всички да спазват тази форма на общуване строго.
Теоретически, за една година ти трябва да можеш да приемеш в сектора
402
за едночасово гостуване от 365 до 3000 души и повече, в зависимост от

нивото ти на универсализация. Има стандартни и свободни модели за
индивидуалната честота на общуване, но никой не може да избегне
задължителния минимум, ако е в Дърво на Живота и е жител на Елдрон.
Една трета от денонощието си сам или на работа, 8 часа – с най-близкия и
семейството (или другите хора от дървото, без едночасовите). Останалата
третина е определена за срещи с хората от клона и жилището за
едночасово гостуване. Това са от един до 8 човека в денонощието, в
зависимост от твоето желание и разположение; но нямаш право да не
приемеш нито един. Има и хора със суперуниверсално съзнание и те имат
право да общуват с много повече хора в едночасовата гостна, дори и с по
един за няколко минути, ако някой е заявил такъв срок. Това не е чудо за
един лекар, психолог, учител, търговски работник и пр. – те контактуват с
много повече хора и имат талант за това; а и самите хора са
облагодетелствани от тях. Но властта не наказва драстично онзи, който
има нужда само от себе си или от ограничен брой най-близки образи -
дори и от само един. Когато казах, че тази система на Елдрон е
задължителна, това не значи, че тя се налага насила. Просто, нямащите
универсално съзнание се лишават от определени преживявания и
придобивки. Замислят се само след разболяване, остаряване и появата на
тъга и малшансове. Тогава отиват при личния си психолог и искат начин
за излизане от това положение. Обикновено се спасяват на Дърво на
Живота.
Този, който хареса обитателите на едно Дърво и те го харесат,
кандидатства за оставане в жилището на клона за едно денонощие.
Продължи ли хармонията и взаимната радост и щастие, той се записва да
чака реда си за клона за една седмица – и т.н. Но при първия конфликт
или неприемане на някого, всеки е напълно свободен да си отиде и преди
края на срока, да бъде свободен или да си търси друго Дърво. Така се
отрязва всяка възможност за заразяване на общината с ревност,
антипатии, налагане на собственото право или някаква друга подобна
душевна болест.
Има още много тънкости в закона на Елдрон, които не познавам, но
това съм разбрал досега. И много ми харесва! Както казах, там няма
403
такова нещо, което у нас наричат "обществен транспорт" за придвижване

от жилището до местоработата и обратно. Не го правят и с частни
превозни средства. Хората просто се преместват с жилищните си капсули
или с само с багажа си по Дърветата на Живота около мястото, където
работят.
Не зная какво е по жанр нещото, което пиша тук. Смятам и в
бъдеще да не се интересувам от това, понеже не съм писател. Който иска,
може да го облече в художествена форма, да го направи за пред хората.
Но това е видението, идеята. То е дошло отнякъде и поиска да се роди –
дори само като ескиз. Нямам талант и време като щастливия
професионалист Станислав Лем да описвам по един гениален начин
своите светове. Имам само 4-5 дни в годината за творчество, обикновено
при болнични от тежката работа – това сега ми са възможностите да пиша.
Обикновено се връщам от работа труп и заспивам с дрехите. Но не знам
какво е това сън без сънища. Сънувам като бесен. Сънувал съм и правене
на жилища от вулкани. Сипват нещо във вулкана преди да изригне – и
когато избухне, отгоре бавно почват да падат хиляди прозрачни и
непрозрачни мехури, които накрая подскачат по земята и не се чупят.
Хората ги застопоряват и правят от тях жилища. Но, както казах, не съм
писател.
Ето защо, за това, което ми се случи в страната Елдрон, прелитайки
от Дърво на Дърво с моята жилищна капсула; за това, как открих и
последвах своята Любима, а тя все бягаше от мен; за удивителните
човеци и общества, с които се срещнах и при които живях, търсейки Нея;
за космическите си пътешествия, за музикалните градини, в които
попаднах - и за още много, много любопитни неща може да разкажа само
на някоя милостива млада госпожица, която има къде да ме приюти,
когато съм на Земята... Може и госпожа – госпожите имат огромна нужда
от любов... Ако може първо да ме изкъпе, докато съм в несвяст от
преумора, добре... Не че съм точно болен – това са сривове от
изтощение, често работя по две смени, правил съм го и под земята, като
миньор. Благословени тия няколко дни болнични! Като се събудя, имам
сила да разкажа на хартия за някой от безбройните си сънища.
404
Защо пък да няма по света някъде такава милостива госпожица?

Може и да има – приятно им е да слушат фантазии. Даже могат да ги
преживяват нощем из космоса с такива загубеняци като мене. Аз зная, че
нямам шансове и талант, за да ме печатат, но по света жени има най-
различни. Едни живеят цял живот с плешиви, други - с дебели, трети с
грубияни, мошеници, пушачи - и даже често ядат бой. А аз само ще й
разказвам 4-5 дни в годината врели-некипели за космоса – бълха я
ухапала... И ще й давам цялата си заплата...
Оригиналът на този мой разказ завършва с описание на

изискванията ми каква трябва да бъде тази млада лейди, но сега това ми
звучи тъй неправдоподобно, че само от него мога да напиша цял
фантастичен разказ или роман. Затова, по-добре да спра дотук.
405
18-21.XII.1990 г.
София
МОЛИТВА ЗА МИР
идея за детско утро-спектакъл в три действия
По идея на Даниела Кирилова Шаркова
ПОСТ0ЯНЕН ДЕКОР: гирлянди, висящи от тавана на целия салон,

изобразяващи зимен елхов лес с окачени сребърни играчки – топки,
топчета, звезди, кръгчета и др. Преобладават червените и белите. Същото
се изтегля и на сцената, само че се издига постепенно по-нависоко.
Създава се впечатление, че над главите на всички искри безкрайна гора
от елхи.
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
Момченцето Амариус
Ален Глас
Принц Брилянт
Саждичка-Къпинка
Снежинка-Глухарче
Принцеса Лунина
Княз Опал
Мимове и деца-сираци
Майката на Амариус
Мъжът на майката на Амариус
Директорът на Дома за сираци
Саламандри, силфи, ундини, елфи, гноми и Децата-Цветя
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
Първа сцена
Чува се и постепенно се усилва люта зимна фъртуна с “Ездата на

валкюрите” от Вагнер. В зимната нощ се появява снежен смерч, който
406
постепенно се успокоява и се върти в центъра на сцената – все по-бавно и

по-бавно – и накрая се разпада на снежинки.
Едно момченце се изтъркулва от смерча и с мъка се изправя на крака.
Изведнъж се затичва и започва да блъска по невидими врати на
различни места по сцената, викайки отчаяно:
МОМЧЕНЦЕТО АМАРИУС: Искам при мама! Мамо, маменце,

не си отивай! (накрая сяда уморено в снега).
Чува се глас иззад сцената:
ГЛАСЪТ НА ДИРЕКТОРА: Добре де, добре, дру... госпожо! Никой няма да

знае. Това ни е правилото.
МОМЧЕНЦЕТО: Мамо, мамо!
ГЛАСЪТ НА ДИРЕКТОРА: Тука е дом за сираци, госпожо, и все пак...

Нима мислите, че някакво си камъче на шията може да замени...
МОМЧЕНЦЕТО: Маменце! (започва да търси нещо по гърдите си и после

– навсякъде по сцената)
Сепва го кънтящ басов глас. В синхрон с думите му святка алена

светлина на сцената, като от мълнии. Като говори, Ален Глас кънти и
откънтява величествено на всички страни, като в планинска буря:
АЛЕН ГЛАС: Какво търсиш, момченце?
МОМЧЕНЦЕТО(като на себе си): Изгубих подаръка от мама! Това ми е

единственото! Казва се берùл. Едно малко, розово камъче... (продължава
да търси по земята)
407
В същия миг една розова светлинка, съпроводена със странна и

нежна музика, започва да витае над момченцето по сцената. В един
момент сякаш влиза в него, започва да се уголемява във вид на
прозрачна, розова сфера, обгръща го, за огромно удивление на детето, и
то се опитва да я докосне отвътре с пръстче, но тя се спуква като сапунен
мехур и се явява мигновено на екран със задна прожекция във вид на
слънце или планета от фантастично красив розов берил. Амариус се
спуска да го обгърне с разперени ръце, но когато се приближава,
изображението бърже се смалява до розова точка. Тя отново полита и
витае над сцената, а накрая изчезва.
МОМЧЕНЦЕТО: Къде, къде ми е вълшебното камъче?! Къде, къде е

любовта?... Къде е тайната врата?... (с последните му думи пак зазвучава
музика и момченцето заспива в снега)
Втора сцена
Предизгревен час: тайнствено тъмносиньо – зимна гора. Скоро

гласовете на героите ще зазвучат като през много води, сякаш от друго
измерение, и постепенно ще стават все по-ясни и звънки. Звучи приказна
музика – от Лядов или в неговия стил.
ГЛАСЪТ НА САЖДИЧКА(отляво):
Милувка, порив и сълза,
и стихнал повей на бреза...
ГЛАСЪТ НА ПРИНЦ БРИЛЯНТ(от средата на сцената):

408
... и път към ясната зора,
и лъх от слънчева гора;
и кротко светнала трева,
и звън от славей в синева...
ГЛАСЪТ НА СНЕЖИНКА(отдясно):
...и тайната на хубостта:
да си дете на Вечността!
МОМЧЕНЦЕТО АМАРИУС(събужда се):
О, мамо, свят ли ми се вие?
Кажете ми: кои сте вие?
Приятелите ми, нали –
от сънищата ми дошли?
Усилващо се камбанно изпълнение на “Радостта на земята” от

паневритмията (от парижката грамофонната плоча или в нов аранжимент).
После звукът отслабва и остава за фон на репликите.
Отляво изведнъж се явява Саждичка.
МОМЧЕНЦЕТО АМАРИУС: Саждичка!
Там, където се е явила тя, има заснежена бреза.
САЖДИЧКА(удивена от зимата):
409
Милувка, порив и сълза,
и снежен повей от бреза...
Появява се пак розовата светлинка, лети из сцената, застава на

едно място. Постепенно се уголемява и се превръща в светеща планета
или слънце-берил. Гората заискрява. Небето е дълбоко синьо.
Явява се Принц Брилянт.
МОМЧЕНЦЕТО АМАРИУС: Принц Брилянт!
ПРИНЦ БРИЛЯНТ(диви се на снега и небето):
Кристален свят... – Здравей, зора!
Каква гора! Каква гора!
Брилянтен пух ли е това?
Каква страхотна синева!
(Принц Брилянт – на възрастта на Амариус –произнася “р”-то като немците

и французите).
Във въздуха изведнъж се сътворява Снежинка.
МОМЧЕНЦЕТО АМАРИУС: Снежинчице! Снежинке...
СНЕЖИНКА: ...и тайната на хубостта -
да си дете на Вечността!
Зад Саждичка се явява Княз Опал – Владетелят на Саждената

Вселена.
410
МОМЧЕНЦЕТО АМАРИУС(смутено): ...Княз Опал...
Музика от Саждената Вселена. С вълшебен замах, по радиуса на

ръката си, Княз Опал ветрилообразно превръща цветния декор в черно-
бяло, негативно изображение.
КНЯЗ ОПАЛ: Но хайде, баста със това!
Не стигат бедните слова
за любовта
(въздъхвайки замислено)
за любовта...
До Княза бавно и тайнствено изплува из мрака Принцеса Лунина,

зазвучава аранжимент на Лунната соната. Принцесата оглежда
обстановката, нещо не й харесва и прави магическо движение – в обратна
посока на това, което е направил Княз Опал. По радиуса на ръката й
декорът възвръща позитивния вид и цветовете си, но сега е вълшебна,
дълбоко синя звездна нощ. Снегът е осветен от ярка лунна светлина, но
луна на небето не се вижда.
ВЪЗКЛИЦАНИЯ: Принцеса Лунина! Принцеса Лунина!
ПРИНЦЕСА ЛУНИНА: ...Затуй, здравейте, милички деца!
Отново декорът е осветен като пред изгрев слънце.
ПРИНЦЕСА ЛУНИНА И КНЯЗ ОПАЛ: Обични, сладки сърчица!

411
ВСИЧКИ АРТИСТИ НА СЦЕНАТА: Под белоснежните ели...
ВСИЧКИ АРТИСТИ ОТ СЦЕНАТА И САЛОНА:
Добре дошли!
Добре дошли!
(Подканват и публиката да ги приветства по същия начин)
Изгрява слънцето сред тържествена музика и гръм от салюти. Пак се

явява планетата-берил сред гората.
ПРИНЦЕСА ЛУНИНА(осветена ярко от слънцето и на фона на нежна

музика):
Здравей ти, утро!
И сега
пламни във нас като дъга!
Здравей, брилянтен зимен ден, (Принц Брилянт

артистично се покланя...)
и добър ден,
и добър
ден!
Във този час на радостта,
искрящ от сняг и чистота, (Снежинка на свой

ред се покланя грациозно)
да пеем, мънички чеда!
ВСИЧКИ ОТ СЦЕНАТА: На свобода!

412
ВСИЧКИ ОТ СЦЕНАТА И САЛОНА. На свобода!
Мимовете в салона скачат върху столовете и пейките и

спонтанността им увлича и децата-зрители.
ПРИНЦЕСА ЛУНИНА. Ръце хванете, рожбички, сега –
да сме едно във радост и тъга
и да запеем в утринта
за любовта!
КНЯЗ ОПАЛ (гледайки занесено Лунина, с въздишка) ... за любовта!...
ВСИЧКИ ПЕЯТ ВАРИАНТА НА ИЗВЕСТНАТА ПЕСЕН:
Любовта е извор –
тя живота ражда;
тя е с дъх на изгрев,
и всемирна жажда!
Все напред да ходим
в пътя на доброто –
с благостна обхода
и смирена кротост.
Припев: Получи от нея
милости желани
и балсамно лей я
413
над сълзи и рани!
Всичко туй незнайно
върши тя самата –
като нежна майка
всекиму в душата.
Който й обикне
семенцата драги,
в него ще поникнат
добрините благи.
Слънцето което
оживотворява,
със любов детето
топло озарява.
Буди и омайва
в него семенцата
и му пълни тайно
с добрини душата!
414
Докато пеят тази известна българска песен от Б.Дуно, всички на

сцената и от публиката са се хванали за ръце или са се прегърнали.
Използват се всички възможни сценични ефекти, включително и
прожекция на диапозитиви върху артистите и декора за постигане на
фантастичност и необикновена красота.
Песента се прелива в друга музика в същата или сродна тоналност:

чисто, божествено сопрано или глас на момиче като от Бахова кантата лее
дивна ария без думи, в съпровод с орган и оркестър. Когато почва да
говори Принцеса Лунина, музиката отслабва, но остава като фон.
ПРИНЦЕСА ЛУНИНА:
От цветните вълни на песента,
до пряспата на всяка чистота,
с безброй ръце,
с безброй ръце,
ни милва любовта!
Че тя е вечно тука и сега
и разтопява всякоя тъга...
Амариус завира личице в полите на Лунина, а Саждичка и Снежинка се

сгушват в обятията й от двете му страни. Принцеса Лунина продължава:
Че тя е пролет, полет и река;

415
че тя е бяла мамина ръка
и може всичко!
Да, деца!
В това време притъмнява и се почва неритмично алено святкане. При

думата “бяла”, Снежинка е започнала да целува и гали ръката на Лунина,
а Саждичка си гледа озадачено ръцете...
КНЯЗ ОПАЛ(намигайки и потривайки ръце, а накрая имитирайки весело

Лунина):
Тя прави вълк едно с овца
и котка с мишка си живее,
и “куку” мъти яйчица, (при“куку”прави движение с

дланта – върти я)
и агне с тигърче си блее... (имитира гласа на

Лунина)
Със нея всеки, разберете,
забравя своите несрети (прави се на нещастен)
и всеки начумерен ден (чумери се много

смешно)
се сменя с нов, благословен! (прави се на светец)
АМАРИУС (откъснал се е от Лунина и, слушайки Княз Опал, се сеща за

своето камъче): Но где е?
Потърсете го сега!
О, моля ви се, помогнете –
берила ми от мама намерете!

416
В този миг пак се почва червеното святкане.
ПРИНЦ БРИЛЯНТ: Недей плачи. Че и при вас
май се обажда Ален Глас;
или пък точица една
пролива ярка светлина...
КНЯЗ ОПАЛ: "Ален Глас"... Глупости на търкалета!
АМАРИУС: Никакви глупости. Аз вече съм чувал Ален Глас.
САЖДИЧКА. Няма никакъв Ален Глас! В Саждената Вселена няма Алени

Гласове и разни ми ти светещи точици тинтири-минтири... (Саждичка
започва да забавя и да насича думите си, но Княз Опал я мята на коляното
си по корем и почва да я курдисва с огромен ключ в гърба. Тогава
Саждичка, възбудена и съживена, изпява наизуст, като скоропоговорка): И
въобще, които почнат да му се причуват разни гласове тинтири-минтири и
да му се привиждат бабини дивотини, трябва да иде на доктор! (поглежда
към Княз Опал).
ПРИНЦ БРИЛЯНТ: …Да го курдиса!…
МОМЧЕНЦЕТО: Аз пък ви казвам, че чух Ален Глас – когато паднах от

оня снежна върхушка…
САЖДИЧКА ….Чул си чушки!…Въобще, всички, които ги повдигат

върхушки…
417
ПРИНЦ БРИЛЯНТ: Ти, Саждичке, въобще нямаш думата. Ти нямаш и

понятие какво значи Брилянтена велена и кой Глас е таткото на
Брилянтените Човеци…
СНЕЖИНКА: Нито пък ти е известно, че студът и чистотата са най-

хубавото нещо на света и че ние в Снежната Вселена също виждаме не
една, ами милиарди блестящи точици…
ПРИНЦ БРИЛЯНТ: Не я слушай и нея, момченце! Тя може да е чиста и

бяла, но затова пък е студена, страшно студена. Знам ги аз Снежните
човеци. Те могат да те оставят да умреш от глад и студ и хич не им мига
окото! /Снежинка нарочно или инстинктивно мига с едното око…/ Те също
нямат светеща точица вътре в сърцето си като нас, хората – могат само
да отразяват. Кой кво направил, кой кво казал – всичко знаят. А като стане
дума да ти подадат ръка – иди ги чакай да слязат от небето…
СНЕЖИНКА: Да, ние много трудно слизаме от небето, защото по пътя

танцуваме. Ние сме ... снежинки…
ПРИНЦ БРИЛЯНТ: И затова сте толкова лековати… “Хи-хи-хú, хи-хи-хú” –

само им дай да се гевезят и да си играят с хората…
САЖДИЧКА: Ти пък, Ва-ше Ве-ли-че-ство Прин-це Бри-лян-те, да не

мислиш, че не те помня кой беше и как изглеждаше горе в Саждената
Вселена – и двамата сме произлезли от един и същ въглен, какво ми се
правиш на диамант!
МОМЧЕНЦЕТО: Да, но вие вече се скарахте!…Нали щяхме да търсим

моето вълшебно камъче? Нали щяхме да търсим някого, който да ни
обясни какво е любов?
(и продължава, пеейки):
418
Любов, любов, къде си, питам аз? (Игра на

светлини, музика, вълни, въздишки сякаш на морски прибой)
Във снегопада или в звезден час?
Във плясъка ли на вълните
или в копнежите на дните?…
САЖДИЧКА: …Във топло слънчево дихание
Или във утринно мечтание?
Там, там, във полъха на зноя
Или във хладината на покоя…?
ПРИНЦ ОПАЛ (затваря й устата с длан и продължава) :
Ще можем ли да те открием?
Я дай ръце да си потрием! (поглежда към Лунина)
И да не бягаме от топлината,
Тъй както поп – от Сатаната… (кръсти се и после

показва рогчета с показалци)
МОМЧЕНЦЕТО: Но как, но как да я открием?
И камъка!
Кажете вие?
Оглушителна гръмотевица. Тимпанен бой и отново замиращи

морски вълни. Силно яркочервено святкане сепва героите, които са се
замислили.
АЛЕН ГЛАС: Гърмът на Гръмотевицата Гърми Гърмящо!

419
Гърмът на Гръмотевицата Гърми Гърмящо!
Алуùн - Таралùн - Таралòн!
Силно барабанене и съответен модулиращ звук за напрежение.
МОМЧЕНЦЕТО (в настъпилата мъртва тишина, след барабаненето, пада

на едно коляно и затваря очи) : А-лен Глас
Който чуват го децата…
Моля те, моля те, отговори ни!
АЛЕН ГЛАС (бавно и загадъчно): Има една Тайна…
КРАЙ НА ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ
Вятърът пее без думи “Песен за светлия път” (почти всички песни
тук са от Беинсà Дунò. Да се разучат с компетентен музикант). Всички на
сцената се окопитват и се заслушват в песента на вятъра.
Последователно се включва и мелодията и гласът на кристалите, и гласът
на блясъчетата – с подходящи ефекти и музикални инструменти. Аленото
святкане. Веят се клони и ръсят снежинки.
АЛЕН ГЛАС: Има една Тайна…
ГЛАСОВЕ: Каква, каква, каква?
АЛЕН ГЛАС: Има песни, с които се лети по звездите…

420
МОМЧЕНЦЕТО: Това ли е тайната?
АЛЕН ГЛАС: Има песни, които лекуват най-различни болести…
САЖДИЧКА: А има ли песни за сърца на Саждени Момичета…?
АЛЕН ГЛАС: … Има песни, с които се извикват плодове…
КНЯЗ ОПАЛ: …и най-различни зеленчуци…
Гневно забързване на трептенето, съответно тимпанно или

елктронно глизандо.
АЛЕН ГЛАС: (недоволен)…и такива, с които се разглобяват Опалови

Князе!…
КНЯЗ ОПАЛ: (доверително към публиката): Това е само за камуфлаж.

Иначе е мой Човек…
САЖДИЧКА (уплашена): Княже, как смеете! Та Той може…
КНЯЗ ОПАЛ: Какво, какво, какво чуват ушите ми?… Нали нямаше никакви
Алени Гласове? А някои вече разговарят с тях и даже треперят като
трепетлики…
АЛЕН ГЛАС: …Има и песни, които…

421
Професионално изпълнение или запис на същата песен.

Постепенно се включват и героите, и гости от салона. Всички пеят
познатата
ПЕСЕН НА СВЕТЛИЯ ПЪТ
Мога да постигна, що желая! –
Във живота всичко се постига.
Ще нося слънчевите блага
във всички човешки сърца –
там, дето се ражда радостта,
там, дето царува любовта!
Постепенно в пеенето се е включил и самият Ален Глас с

невероятно плътен бас.
МОМЧЕНЦЕТО: Ален Глас, наистина ли всичко е постижимо? Нима мога

да намеря своето камъче? Даже и съвсем, съвсем самичък?
САЖДИЧКА: Ти не си сам, миличък! Аз съм с теб. Нали щяхме да търсим

нещо?
Звездичката се явява отново и витае из сцената, после става на

розова пеперудка. Момченцето гони розовата светлинка из въздуха, а
Саждичка го наблюдава и не разбира какво става: тя не я вижда.
МОМЧЕНЦЕТО: Берилчето, мойто берилче!

422
САЖДИЧКА: Хайде, хайде, какво се въртиш като… Какви мухи гониш из

въздуха!
МОМЧЕНЦЕТО: Това не са никакви мухи. Това е звездичката!
САЖДИЧКА(Гони го и го дърпа): Хайде стига глупости! Аз нищо не

виждам.
МОМЧЕНЦЕТО: Саждичке!
САЖДИЧКА: Дрън-дрън ярини… (задържа о и го назидава) Това са

фантасмагории! Ние живеем тук, на Земята; и всичко, всичко, всичко
излиза от нея. И твоето камъче е дошло от земята…
МОМЧЕНЦЕТО: Не! То е от мама!…
САЖДИЧКА: ....и е пропаднало някъде вдън земята. И всичко хубаво, и

цялото щастие ние изкарваме само и само от земята. Чуваш ли!
(Разтърсва го).
МОМЧЕНЦЕТО: Нищо, нищичко не разбирам…
САЖДИЧКА: Ето, виж (прави две магически движения и в ръцете й се

явяват два малки инструмента: кирка и лопата). Хайде да покопаем!
Дълбооко, дълбоко... И тогава всичко ще разбереш. (Прегръща
го)…Миличък мой! Колко много си преживял… (При магическите
движения, които Саждичка прави с ръцете, със всяко замахване, на
степени, става все по-тъмно.) Ето, виж (показва му как се копае) …Не
разбираш ли? Така правят всички майки и бащи, всички разумни същества
по вселената. Иначе какво ще ядем, как ще се топлим, как ще се
обличаме?
423
Момченцето взима кирка и замахва да копае
ЖЕНСКИ ВИК ОТКЪМ ЗЕМЯТА: - Ооох!
Момченцето изпуска търнокопчето
САЖДИЧКА: Какво, какво пак ти става? (разтърсва го) Съвземи се! Ти мъж
ли си? Кекчо такъв, страхопъзльо! Сигурно ей тука на, няма никакво
мускулче… А? Я да видя. Хе хе хе хе хе хе !… Жабешки мускули…
Глупости, даже и жабешки не са. Жабата скача еей… знаеш ли колко
нависоко? А пък тая кека тука не може да дигне и една нищо и никаква
кирчица… Умориии се!… От едно копване – и край, мортос. Това ми било
мъж! Пък и много лесно е някои да ми се оправдават с разни ми ти
тинтири-минтири гласове… Като не могат да дигнат и една детска
казмúчка…
Започва дъждовна буря с гръмотевици и светкавици
МОМЧЕНЦЕТО(засегнато): Кой, аз ли!
САЖДИЧКА: Ти, ами! (грабва кирката, но този път Саждичка я държи

здраво и не я пуска, за да го настърви. Започва боричкане. В дъното на
мрака се вижда, осветяван от мълниите, философски застанал, Княз
Опал, който наблюдава сцената)
КНЯЗ ОПАЛ: Виждате ли? Така става всеки път, когато някоя гъска се
опитва да вземе здравето на мъжа...
424
Вдясно се появява Принцеса Лунина, крайно разтревожена.

Момченцето, най-сетне, успява да изтръгне кирката от ръцете на
Саждичка и даже я блъсва на земята, но тя е доволна.
САЖДИЧКА: Ето, видя ли, че си мъж!
Момченцето с все сила замахва и забива кирката до дръжката в

земята. Страхотен женски писък процепва въздуха откъм земята и
Момченцето се ужасява. Писъкът на Земята е в синхрон със сребристо-
зелена мълния. В същия миг, Принцеса Лунина в дъното се хваща за
сърцето и пада.
КНЯЗ ОПАЛ: Ето ти история… Това го нямаше в сценария…(пак стои

неподвижен и се подпира на нещо невидимо. Принцеса Лунина се
свестява и с мъка се изправя. Княз Опал се явява мигновено до нея,
оставяйки оригинала си на предишното място, за да я подкрепи, грижовно
и галантно. После двойникът му изчезва и остава само първата поза.
КНЯЗ ОПАЛ: Простете, колежке, но… тази реплика я нямаше във…
ПИНЦЕСА ЛУНИНА: И това го нарича "реплика"!...
В същото време бурята продължава, децата са мокри до кости,

Момченцето зъзне и трака със зъби от студ и ужас и повтаря някакви
несвързани срички, като невменяемо.
ПРИНЦЕСА ЛУНИНА (продължава): Пожалете го, сър! Вашите сценарии

са винаги много…
425
ПРИНЦ БРИЛЯНТ (явява се внезапно в средата на сцената в тържествени

бели дрехи, въоръжен до зъби с оръжията на Брилянтната Вселена.. Той
се явява в мига на думата “нашите”: Нашите сценарии, братовчедке, ако
смея да се намеся. Мисля, че ви е напълно ясно, че сме авторски колектив
и…
ПРИНЦЕСА ЛУНИНА: … че първата и последна дума винаги е имал и

има единствено и само Той!
Гръм и алена мълния при думата ”Той”.
ПРИНЦ ОПАЛ (раздвижва се неспокойно, понеже Саждичка е вдигнала

кирката и пак се кани да копае): Добре, добре, добре!... Млъкнете сега,
защото е дошъл, може би, най-важният момент в живота на Амариус. Аз
тоя миг във всеки сценарий го дебна с векове и години! От това зависи
всичко: дали някой ще продължи или няма да продължи да бъде жалък
плъх, говедо или свиня… (онова, на което се е подпрял, се оказва скиптър,
магически жезъл или някакъв космически уред. В този миг отгоре започва
да се спуска Снежинка: тя пада дълго-дълго, подобно на лека, пухкава
перушинка, насам-натам, насам-натам, като махало, над сцената, и
същевременно си пее и танцува като в транс. Княз Опал, с ясно
прещракване, завърта някаква гривна горе на уреда и започва цъкане.
Нощта си е нощ, мълниите и дъждът продължават, всеки импровизира
своята роля, но при всяко светване се вижда, че движенията са разложени
стробоскопически и доста забавени. Само Пришълците играят в нормално
време)
ПРИНЦ ОПАЛ: Хайде пък сега! Тъкмо в най-важния момент! Намерила

кога да се развие - отива и навива Саждичка. Тя отново е с вдигнати ръце
и е започнала да сваля кирката надолу. В същия миг Снежинка вече е
кацнала на земята, но е заела позата на изцъклена снежна кукла и не
мърда - Ноово двайсе! То бива, бива работен ден, ама пък чак
426
толкова...(към колегите си и към публиката): те и тия се курдисват, ама с

хладилни батерии. Иначе как ще проповядват на хората своите теории, за
да ги тренираме?… Тия пък учат, че човек трябвало да бъде изцъклен и
студен, защото всичко било в нереагирането…(вади нещо откъм гърба на
Снежинка и слага друго. Тя веднага се съживява и почва да танцува, като
се предпазва да не докосне някой или реагира болно от докосването) –
Инак щели да се стопят… Ехее, колко ги имам още модели…Имам и
такива, дето се самонавиват. Едни се самонавиват от повелително
наклонение, други – от дърдорене, трети – от ръкопляскания. Пос-леден
модел! Добре че в тая пиеса… Че то момченцето вече ще замръзне…
Но ето, Саждичка вече почти ще забие търнокопа си в земята. От

това ще произтекат драматични събития. Всички съзнават това, но
Принцеса Лунина е най-обезпокоена и затова се намесва.
ПРИНЦЕСА ЛУНИНА: Колеги, съжалявам! Ще използвам правото си на

вето в сценария (Оживление, изненада, въпроси). Според мене, той (сочи
Момченцето) съвсем още не е готов. Имайте милост! След всичко
преживяно, струва ми се няма да издържи…
КНЯЗ ОПАЛ (гневно): Държа на сценария! Точно – до пос-ледната

светкавица! Ако не издържи – майната му. Шкарто не ми трябва в космоса.
И без това космосът е пълен с боклуци, които не са издържали… Колежке,
тъкмо вие ли ще настоявате за такова нещо? Не е ли очевидно, че
боклуците започват да командват, когато не сме ги треснали здравата?
ПРИНЦ БРИЛЯНТ: И аз държа на сценария. Само че без цинизъм, колега.

Човешката душа има нужда от сътресение, но и от пламенно
приласкаване след нещастието. Иначе хората се озлобяват…
Още миг – и Саждичка ще докосне с кирка земята. Героите

продължават да излагат горещо своите позиции и малко късно забелязват,
че вече никой не слуша и не изслушва никого, пък и от няколко секунди
427
червените мълнии и гръмотевиците са станали неприривни. Всички се

оглеждат тревожно.
КНЯЗ ОПАЛ: Добре, добре… Старецът нещо се тревожи… Вдигам ръце…
ПРИНЦ БРИЛЯНТ: Да върнем дáдъра с два часа назад.
СНЕЖИНКА: Казва се “кадъра”, а не "дадъра", ваша светлост…
Никой не й обръща внимание. С подходяща разведряваща музика и

чрез операции на Княз Опал с неговия жезъл, действието се връща два
“дадъра” назад.)
ПРИНЦЕСА ЛУНИНА: Разбирате ли? Много е важно. Той сигурно затова

се намеси, защото филмът на случките би убил Амариус. Много ви моля,
направо настоявам: като дойде моментът, да бъде без картина, само със
звук…
ПРИНЦ ОПАЛ: Добре, добре, нямам изход, ваше сиятелство (покланя се

церемониално на Принцеса Лунина). И законът е на ваша страна, и волята
на Стареца… Пък и аз имам малко мозък в главата...
ПРИНЦЕСА ЛУНИНА: Не е въпрос за правото на вето. Това е въпрос на

малко по-милостиво сърце и малко разбиране. Това е дете, в края на
краищата!
КНЯЗ ОПАЛ: Дете… Като са се нàпнали да се раждат където им падне, да

си сърбат попарата! Космически вкус и пипе значи не само избиране на
приятели, но и избиране на родители… И бягството от родителите, ако
потрябва.
428
СНЕЖИНКА: Избиране на родители?
ПРИНЦ ОПАЛ: Всичко се юрнало да се пръква тъкмо на тая скапана

планета! Че баща му бил олигофрен, че бил някой мръсен бизнесмен или
кръвясал пияница – хич не им пука! Сàмо и сàмо да дойдат да вземат
участие в тая лудница и касапница на вселената…
Принцеса Лунина вече не иска да го слуша и запява примирителна,

нежна песен. Звучи музика. Визуални ефекти на връщане във времето,
може и обратен филм. С песента, Принцеса Лунина приспива Момченцето,
Саждичка и Снежинка, за да се върнат безболезнено с два “дадъра” назад:
……….
САЖДИЧКА: … И всичко хубаво, и цялото щастие ние изкарваме само и

само от земята. Чуваш ли? (разтърсва го)
МОМЧЕНЦЕТО: - Нищо, нищичко не разбирам…
САЖДИЧКА: (при нейните реплики обикновено сцената потъмнява. Тя

прави магически движения и в ръцете й се явяват кирка и лопата). Хайде
да копаем! Дълбооко-дълбоко – и тогава всичко ще разбереш. (прегръща
го) – Миличък мой! Колко много си преживял…(показва му как се копае) –
Не схващаш ли? Глупавичкият ми… Та така правят всички майки и бащи,
всички разумни същества по вселената! Инак какво ще ядем, как ще е
топлим, как ще се обличаме?…
СНЕЖИНКА: (от известно време лети като птица в далечен полет на юг

във въздуха): Хората могат да бъдат и жееравии…(Музика. При репликите
на Снежинка сцената се облива в лъчезарна светлина, която трепти и
слиза на вълни надолу.) – Всяка есен – на юг; всяка пролет – обратно.
Нали на юг има всичко: и банани, и смокини, и праскови през цялата
429
година? А на юг е толкова интересно и хубаво… За нас, снежинките, там е

смърт, но за хората… Чувала съм, че човек има ръце, за да лети, а не да
копае…
Тъмнина, музика.
САЖДИЧКА (въобще не я вижда и чува): Не разбираш ли? Всичко идва от

копането: като копаеш в рудника, като копаеш в себе си, като копаеш в
някоя наука или някое изкуство, ти можеш да имаш всичко…
Музика. Светлина; радиални лъчи се въртят
СНЕЖИНКА: Някои казват, че при опити за летене, на децата израстват

слънчеви пера и те започват да летят…
Настава пълен мрак, в декора се виждат земни пластове . Чува

се шум от подземни води, удари от копане и пистолети и взривове под
земята. Зловеща музика.
САЖДИЧКА: Миличък! (хвърля лопатата и го прегръща) – Не разбираш ли

колко много те обичам? Аз искам да останем вечно тук, под земята. Или
някъде горе, в някоя самотна къщичка сред гората – да бъдеш само мой; и
да бъда само твоя – и да произвеждаме гуми и нафта, и въглища, за
щастието на хората. Нали затова съм Саждичка? Нали затова пушат тъй
прекрасно всички комини?
СНЕЖИНКА: …а телата им се обгръщат от нещо мноого, мноого приятно и

хубаво – като светлина, - когато летят нависоко… Те така плуват и в
космоса! Вътре може да се диша, не знаете ли?…
430
Светли петна-елипси се движат в дъното и от тъмносиньото

преминават в космоса, през вълнуващи се дъги и водни бликове.
Светлина. Звучи музика – тип Чайковски или Менделсон. Момченцето,
очаровано, излиза от изкопаната дупка и гледа Снежинка във високото.
Една сребърна струна се явява почти вертикално между тях и блести в
пространството, а прелестното снежно момиче е, наистина, с лъчисти
криле. В един миг нещо силно блясва там, на гърдите й, и момчето
възкликва:
МОМЧЕНЦЕТО: Камъчето, моето камъче! (сякаш от вика му, сребърната

кордата се скъсва точно при думата “моето” и Снежинка се разтопява в
пространството.
ГЛАСЪТ НА СНЕЖИНКА: (кънтящ и отекващ): -Ах, защо каза думата

“моето”?…
САЖДИЧКА: Ето го! (почти в изстъпление): Ето го, ето го, ето го, ето го!
Почти съм сигурна, че го открих!
МОМЧЕНЦЕТО (хвърляйки се поривисто обратно към ямата): Къде, къде,

къде, къде?
САЖДИЧКА: Лопатата ми май удари в нещо. Нещо мъничко звънна…
Момченцето грабва кирката замахва. При удара пак се чува

страшния женски писък. Амариус мисли, че това е гласът на неговата
майка.
МОМЧЕНЦЕТО: Мамо, маменце! (хвърля кирката и тя отлита с въртене

нагоре).
431
В дъното изниква къща в двор. От вратата излиза жена – актрисата,

която играе Лунина, – оглежда се тревожно и пак влиза. После вратата се
изкъртва и бавно пада на трески (звук и говор няма) - вижда се как един
мъж я е ритнал и с втори ритник блъска жената навън, а тя държи
Момченцето, сáмо по ризка. Мъжът е свиреп и пиян (артистът, който играе
Княз Опал) и – кой знае защо – е в дрехи на въоръжен супермен. Жената
пада, детето се изтъркулва напред и суперменът се насочва със сабя към
нея. В следния миг вече не е супермен, но работник, и сабята се е
превърнала в кирка. Мъжът нещо крещи и жената се хвърля между него и
детето си. В същия миг къщата изчезва и майката се е превърнала в
самата Лунина, която довършва скока към Момченцето и същевременно
блъсва Княз Опал, избивайки жезъла от ръката му.
ПРИНЦЕСА ЛУНИНА: Беше казано “без картина”, а не “без звук”…
КНЯЗ ОПАЛ: -Има думата Старецът…
Червеното святкане.
АЛЕН ГЛАС (бавно и протегнато, кънтящо): – Князът е прав. Трети писък

би го убил.
Задухва вятър, нощ е, прехвръква сняг. Наоколо няма нищо и никой,

освен ограда и отворена дворна врата. По средата стои Момченцето, сáмо
по ризка, и се опитва да се загърне по-добре с нея. То не плаче, не е
ужасено и тъжно, а гледа света с високо повдигнати вежди. Чува се гласът
на Директора.
ГЛАСЪТ НА ДИРЕКТОРА: Не можем да го приемем, госпожо. Търсете си

колая. Тука е пълно с такива – спят по три на легло. (думите му кънтят
безнадеждно).
432
Изведнъж прожекторите започват да осветяват, едно по едно, и

други такива деца по телената ограда, които гледат нямо и въпросително.
От двете страни на този двор се явяват и други, а в дълбочина –
последователно – и други, и други, и други такива огради с накачени
сирачета. Най-мъничките съвсем нищо не разбират и се опитват да се
качват нагоре, но не винаги успяват. В абсолютна тишина, съвестта на
човечеството гледа към сцената доста дълго време.
КРАЙ НА ВТОРО ДЕЙСТВИЕ
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ
МОМЧЕНЦЕТО: Искам го моето камъче, искам го, искам го, искам го!
Берил се казва. Маминка ми го подари, когато тати ни изгони, защото съм
бил… Искам да намеря някой, който никога да не ме изостави.
САЖДИЧКА: Ето, аз никога няма да те изоставя! Само слез на земята,

само не гледай нагоре – там няма нищо. Това е измислица. Или ти си
просто много, много преуморен и болен…
При последните си реплики, Саждичка отново започва да говори и

действа насечено, като робот с развиваща се пружина, и пада на земята.
Опал идва с въздишка, взима я от земята под мишница надолу с корема и
си излиза, курдисвайки я …
КНЯЗ ОПАЛ: Присмяла се кука на криво дърво…
СНЕЖИНКА: Не, не е измислица. Аз съм била горе – висооко, високо,

почти под звездите! И мога да ви кажа, че там е прекрасно. Знаеш ли,
433
знаете ли колко скъпоценни камъни има в небето – кой, тя ли ще ми каже,

че в космоса няма брилянти, бисери, берили,?
Подходящи подвижни декори или илюзия за летеж. Звучи балетна

музика. Снежинка, в подходящ балетен костюм, играе танц на свободата,
звездите и красотата. Зад нея се явява Лунина и разпръсква с ръка
снежинки, цветя и пъстри светлини и дъги. Танцувайки, Снежинка се
издига все по-нагоре и по-нагоре, олеква все повече и повече.
Момченцето протяга ръце, но не може да я стигне.
МОМЧЕНЦЕТО: Ела, нали щяхме да търсим вълшебното камъче?
СНЕЖИНКА: Ела ти! Не виждаш ли как ярко блести твоят берил на

небето? Това, което търсиш, може да се намери само горе, само над
облаците и на ледените планети – в Царството на Снежните Хора. Нищо
земно не трябва да смущава сърцето на онзи, който иска да намери
щастието. Всички велики хора на земята са имали дух, летящ дух, който
първо се е реел някъде високо из небесата и от там е свалил всички
бисери и съкровища на човечеството: музика, поезия, книги, танци, багри,
картини… Ела с мене в царството на красотата!
Усилваща се музика на песента “Давай, давай”, без думи.
МОМЧЕНЦЕТО: А какво ще стане с тревите, с цветята и с моите тъжни

приятели? Там, при Директора, изоставени от всички? (вглежда се в
пространството над публиката) Ето, аз и сега ги виждам – те стоят, стоят
по мрежи и огради и чакат събота или неделя да дойде някой да ги
вземе…(полива една градинчица-хълмче посред зима, с цветя и житни
класове. Отгоре слиза слънчев лъч, чува се ручейче). Чува се песента
"Малкият извор":
434
Светъл лъч отгоре слиза,
малките цветя да озари;
близо изворче извира,
леко блика, шушне, шумоли
и цветята вечно весели!
Весели, весели, весели –
блика, шушне, весели,
блика, шушне, весели...
Блика, шушне, весели, весели,
леко блика, шумоли
и цветята весели.
СНЕЖИНКА: Хайде, какво чакаш! Да не си решил да ставаш зе-ме-дее-

лец? – Ела да видиш колко е хубаво тука. Твоите жалки растения са нищо
пред сънищата и виденията на страната “Фантазия”…
МОМЧЕНЦЕТО (без да вдига глава): Не, не мога. Ти можеш да отидеш и

при най-чудните звездни човечества. Сред най-дивните звуци и багри, и
сияния… Ти можеш да попаднеш дори сред ангелите. Аз ти вярвам и даже
малко ти завиждам. (Алено вибриране. Запяват славеи и косове). Но като
отидеш при ангелите, ти там ще получиш, а няма да дадеш. А да полееш
едно цвете, това значи да даваш, а даването е по-горе от всичките неща!
Музиката се засилва във всички вариации и аранжименти и с хор на

сцената. Аленото трептене става все по-бързо и радостно. Слънцето-
берил се явява отново и разтопява снега по клоните и на земята.
В това време видимо се появяват от земята, на хълмчето и

навсякъде, оранжеви минзухари, а отзад растат, заедно с тях, Децата-
Цветя. С поливането на хълмчето от Момченцето, още от самото начало,
435
духовете на дъжда – прелестните малки ундинки – са излетели от

неговите шепички и сега се гмуркат на воля във веселите облаци, за да
предизвикат дъжд. Така израстват минзухарите, тревите и Децата-Цветя,
виейки се нагоре и полюшвайки се, както расте всичко живо в природата.
Духовете на огъня – саламандрите – танцуват в слънчевите лъчи,
духовете на цветята - чудесните елфи и елфички - също танцуват между
тях и ги целуват. Накрая се явяват и тромаво подхващат хорце и Добрите
Джуджета – работните гноми... Всички пеят известната песен:
ДАВАЙ, ДАВАЙ
Давай, давай, всичко давай,
чисто семе пшеничено –
да се сее на нивата,
на нивата, красивата;
да се чисти през зимата,
да се радва на живота
всичко сето
на полето –
на полето
от небето;
на полето
от небето!
МОМЧЕНЦЕТО: Ето, виждаш ли? Снежинке, Снежинчице, къде си? (търси

я с очи нагоре). Чуваш ли ме, виждаш ли, чуваш ли всичко това? (гледайки
напред) – Вече за нищо на света не бих изоставил своите нови приятели,
защото всичко излиза само от мен – само от моите малки ръце!
436
ПРИНЦ БРИЛЯНТ (сътворява се от нищото): – Ах, приятелю Амариус!

Какво е станало с тебе?
МОМЧЕНЦЕТО: Как какво? - Нищо…
ПРИНЦ БРИЛЯНТ: Та ти целия светиш! Даже… повече от мене… Просто

не мога да те гледам от светлина.
МОМЧЕНЦЕТО: Аз… нищо не виждам. Както никога досега.
ПРИНЦ БРИЛЯНТ: Стра-а-хотни изненади! Какъв е тоя свят около тебе,

какви са тия същества и неща? Аз никога не съм виждал и никъде такава
… Това е нещо… Амариус, какво си направил? Да не си намерил най-
после своя вълшебен берил?
Момченцето се сепва и се хваща инстинктивно за гърдите – търси

камъчето. После се сеща как го е търсил по земята, във въздуха, в
изображението на берила-планета или слънце на фона на гората. Но ето:
няма го, а колко е светло и щастливо навсякъде!
ПРИНЦ БРИЛЯНТ(след продължително взиране наоколо): Амариус, ти не

забелязваш ли нещо? Момченцето също следва с очи посоката на погледа
му.
Вълшебна музика. С огромен диаметър, на сцената се е появил като

мехур вълшебният розов берил на Амариус и сега цялото действие се
извършва вътре в него.
МОМЧЕНЦЕТО: Да, ние се намираме в нещо…

437
ПРИНЦ БРИЛЯНТ: Нещо грамадно и розово, розово и много кръгло,

нали?…
МОМЧЕНЦЕТО (разпознавайки берила си): Приятелю! (прегръща Принц

Брилянт. Така стоят дълго прегърнати. После Амариус казва замислено):
Дааа… Сега разбрах всичко. Човек никога не трябва да докосва с пръст
розовите берили, докато са още малки…
ПРИНЦ БРИЛЯНТ: Ами да! Което е още малко, се пука…
МОМЧЕНЦЕТО: А може би те не са виновни? Може би те са съвсем,

съвсем тънки като малки и растат като децата? Ти спуквал ли си някога
сапунен мехур?…
ПРИНЦ БРИЛЯНТ: Охооо – и още как! (доверително): – Когато бях още

черен и непрозрачен, с един Опален Министър се учехме да пукаме
мехурите на всички глупци като хората по земята! Да е спукаш от смях
колко нещастни изглеждаха…
МОМЧЕНЦЕТО (дълго мълчи и мисли, гледа нещо невидимо във въздуха):

Нима само глупаците си правят мехури?
ПРИНЦ БРИЛЯНТ: Ни най-малко. Даже глупаците най-рядко се сещат – те

предпочитат да ровят из земята. Аз съм пукал мехури ехеее – на
знаменити професори, на индийски йоги и японски самураи, на големи
сценични магарета и даже на пуяци от звездата Вега!
МОМЧЕНЦЕТО: Хм… Колко интересно! Значи и на Вега има пуяци?

438
ПРИНЦ БРИЛЯНТ: И още как! Правят едни страахотни, многоцветни

мехури като разперят опашките си, за да шашнат пуешките кокошки - и
така ги вкарват в дупките си… Просто ... ги хипнотизират!
При “пеушки кокошки” Ален Глас започва да се смее неудържимо, с

наслада, до задавяне, а след него и гласовете на невидимите приятели на
децата, които говорят. Алена светлина, в синхрон със смеха на Ален Глас.
МОМЧЕНЦЕТО: Какво?! – Пуешки кокошки и хипнотизиране с мехури и

…пуяци, които живеят в дупки?…
ПРИНЦ БРИЛЯНТ: Ако искаш, вярвай…
МОМЧЕНЦЕТО (пак се замисля и става сериозно): И, освен това, знаеш

ли, Брилянт, аз открих – не, не, само предполагам, - че може да има и
такива скъпоценни мехури, които никой не може да спука…
ПРИНЦ БРИЛЯНТ: Не знам. Може би…(гледа с интерес вътрешността на

берила, в който се намират и мисли нещо).
МОМЧЕНЦЕТО: Може би… за да се получи някога някъде такъв

скъпоценен камък-мехур, човек трябва да е съвсем малък…
При думата “малък”, по стените на мехура-берил започват да се

гонят странни вълни от цветове – като заливи, лъчи, бленди, избухвания
от дъги. Започва странна електронна космическа музика.
ПРИНЦ БРИЛЯНТ: Внимавай! Сядай веднага долу! Не усещаш ли – той

започва да вибрира!
439
МОМЧЕНЦЕТО: Принц Брилянт! Страх ме е. Какво значи това?
ПРИНЦ БРИЛЯНТ: Стой долу и не приказвай! (мирише нещо из въздуха).

Стра-хот-но! – ти си произнесъл вълшебната дума! Така треперят
космическите кораби преди отлитане! (гледа си часовника). Имаме още
само една минута! Веднага си помисли къде искаш да отидем. В противен
случай…
МОМЧЕНЦЕТО (възхитено): Ами, например, в Брилянтената все…
Розовата берилена сфера с децата изчезва. Остава само странен

розов дим…
.........
Отлитането е наблюдавано от всички герои досега без Снежинка и в

момента те се събират. Музиката пречи да се разбере за какво приказват,
но от жестовете им става ясно, че те говорят за току-що случилото се.
Вижда се суетенето и мъката им, че не знаят какво се е случило с Амариус
и Принц Брилянт. Изведнъж Саждичка възкликва.
САЖДИЧКА: Бърже, бърже, бърже тука! Латинките и кремовете пеят с

гласовете на момчетата!
Всички се приближават и слушат сащисани.
КНЯЗ ОПАЛ: Хуубава работа… Един въглен почнал да слуша и музика от

цветя… Къде ти остана "няма-го-такова-нещото"?...
Космична песен на Принц Брилянт и момчето Амариус ("Рàнен

час"):. С тях пеят всички, но най-ясно се чува басът на Ален Глас:
440
Ранен час е: всичко пей, трепти;
Слънце грей, радва се Душата на света
за великата любов.
Пей, сърце!
Забрави скръбта и бурите човешки
в тоя дивен час!
Чуй гласът ми!
Великият живот се ражда в тежката скръб.
Тиха радост, нов живот
носи тази буря на света.
Нов живот на любов
душа ми да стопли.
Свобода, силен дух и мир ще имаш ти!
Чуй гласът ми...
Тихи звуци теб зоват –
вечна любов там цари!
Ален Глас наистина изразява радостта си не само с песен – този

път с различни варианти на червеното и разнообразни плетеници и
орнаменти в алено.
Чрез латинките и кремовете, от космоса долита песента на Принц

Брилянт и Амариус с мелодията на “Сладкопойна чучулига”. Постепенно
се включват и участниците от сцената – познатите ни герои, Децата-Цветя,
природните духове – и танцуват фееричен валс:
Зов на хиляди слънца
Блика в нашите сърца
и превръща всеки миг (2п.)

441
В лъчезарен, огнен вик!
Разбери, че обичта
е в мига и вечността
и сред бездни и цветя (2п.)
разпиляна, пее тя…
Припев: На брилянти във небето
и на славеи в полето
разпиляна, Любовта
ни запява песента:
Припевът 2 пъти; вторият път - с музикални вариации.
Че е в погледа ни благ;
че прогонва студ и мрак
и при най-нищожен звук, ( 2п.)
щом я викнеш – тя е тук!
Че и в нежни небеса
и с безбрежни чудеса,
и във точица една
тя е вечна добрина!
Припев: На брилянти във небето
и на славеи в полето (2п.)
разпиляна, Любовта
442
е безбрежна доброта!
Вторият път припевът е с музикални вариации.
Припевът продължава без думи.
Без никаква пауза се чува плачът на Саждичка, която не знае защо

плаче. Прегръща и милва всички Деца-Цветя и само от поведението й
става ясно, че е дълбоко покъртена от песента и че любовта има много по-
грандиозен обхват от това, което тя си е представяла. В абсолютната
тишина и опразнената от всички сцена, тя запява ясно и със сълзи в очите,
в нов аранжимент, припева.)
В същото време, отгоре се спуща, люляна от ритъма, и Снежинка,

пееща втори глас в по-горна октава същите думи. Кацвайки, тя почва да се
топи, превръща се във вода, но веднага израства във вид на Момиче-
Глухарче, откъсва се от корена си и започва да танцува със Саждичка,
която се е превърнала в Момиче-къпинка)
АЛЕН ГЛАС: ВНИМАНИЕ, ВНИМАНИЕ, ВНИМАНИЕ!
АЛУИН - ТАРАЛИН - ТАРАЛОН!
АЛУИН - ТАРАЛИН - ТАРАЛОН!
Получено е съобщение, че Някои Саждени Момичета

могат да получат сърца! Получено е съобщение, че Някои Саждени
Момичета могат да получат сърца! Получено е съобщение, че някакъв
странен розов обект се приближава със страшна скорост към Земята
Гответе се за посрещанеее! Гответе се за посрещанееее! Гответе се за
посреееещанееее…
Чува се космичен звук от приближаване на Розов Берилов Кораб.

443
Саждичка-Къпинка и Снежинка-Глухарче са се прегърнали и

плачат от щастие. Един по един, влизат и другите и вдигат глави нагоре,
слушайки космичния звук.
ПРИНЦ БРИЛЯНТ (явява се ненадейно в средата на кораба-берил, където

е и момчето Амариус): Една страахотна сълза, проляна от някого тук, на
земята, върна нашия кораб с Амариус обратно! Въобще …сълзата на
обичта има в целия космос страахотна гравитация! Корабите на Любовта
се подчиняват на такава сълза безропотно и се връщат веднага обратно –
ако ще и да са на хиляда хиляди светлинни години…
КНЯЗ ОПАЛ: Ваша светлост, това не влизаше в сценария. В това действие

– последното действие на всяко покаяние и осъзнаване – нищо не трябва
да става с мъдрости и обяснения, а само с музика. Пък и в това време Вие
трябваше да сте още на Кораба, на път към Земята…
ПРИНЦ БРИЛЯНТ: Иии, да бе, забравих! (и изчезват, заедно с кораба)
Не след дълго, Корабът-Берил слиза отгоре с мека вибрация и

розово светене и героите се мъчат да излязат. По всичко личи, че са
забравили формулата за излизане...
КНЯЗ ОПАЛ: Пак забравихте репликата… Принц Брилянт, вие сте елмазен
човек, най-твърдото вещество във Вселената. Не се ли досещате?…
Принц Брилянт се досеща и с нокът изрязва отверстие в стената на

Кораба - и двамата излизат. Всички им се радват. Задават им възбудено
въпроси и те отговорят. Шумът, музиката и суматохата постепенно
отслабват и се чува:
444
МОМЧЕНЦЕТО АМАРИУС: … и по едно време, гледаме, в космоса се

върти някаква кирка и се чуди какво да прави. Ние я вкарахме – абра-
кадабра – в Кораба и…
СЛУШАЩИТЕ: ...И?…
МОМЧЕНЦЕТО АМАРИУС:…и…
ПРИНЦ БРИЛЯНТ: …и…. Той искаше да я натроши на мънички парченца,

да й види сметката до молекула в нашия дезинтегратор, когато…
МОМЧЕНЦЕТО АМАРИУС:…Когато… когато...
ПРИНЦ БРИЛЯНТ: …когато се яви едно ярко алено светене и …
УДИВЕНИ ГЛАСОВЕ: …Ален Глас!…Ален Глас!…Чак там, значи!…
ПРИНЦ БРИЛЯНТ: Чак там! На 400 хиляди светлинни години от тука!

Стрра-хотно!
ГЛАСОВЕ: Представяш ли си!
Какъв Глас си имаме …
И после? И после? И после!?
И какво каза, най-после, нашият Ален Глас?
МОМЧЕНЦЕТО АМАРИУС: Амиии… като святкаше алено и не се чуваше

никаква гръмотевица, изведнъж Ален Глас каза:
445
АЛЕН ГЛАС (гръмогласно): Отнесете тази нещастница в Музея на

Глупостта в Космоса…
Някои, които чуват за пръв път Ален Глас, даже изпопадват по

земята.
САЖДИЧКА: И вие отнесохте ли я?
ПРИНЦ БРИЛЯНТ: Ами да. Кво ще правим да не я отнесем. Туриха я в

една витрина до витрината на една страа-хотна “Тойота”, последен
модел…
САЖДИЧКА: …ми тогава за тях…няма никаква разлика…
ПРИНЦ БРИЛЯНТ: Аб-солютно никаква! Там имаше и орбитални ракети

последен модел. Посетителите се скапваха от смях пред ракетите…
МОМЧЕНЦЕТО: …Излиза, че квантовата механика, биомеханиката,

небесната механика, космически пек и студ за тях нямат никакво
значение…
ПРИНЦ БРИЛЯНТ: Аб-солютно! В космоса можеш да бъдеш незабавно

навсякъде, стига да не лъжеш. Нито себе си, нито другите, нито
природата, нито Ален Глас.
СНЕЖИНКА-ГЛУХАРЧЕ: …Излиза, че всички възрастни, почти без

изключение…
КНЯЗ ОПАЛ: (ехидно) – "Почти"…

446
СНЕЖИНКА-ГЛУХАРЧЕ: ...че всички възрастни, без изключение, лъжат

себе си и лъжат децата от космоса, че…
МОМЧЕНЦЕТО АМАРИУС (замислено): Те не лъжат, Снежинчице. Тях

просто са ги излъгали. Излъгали са ги, че са големи, че имат право да
ровят из органите на Земята, че нейното поле нямало да отслабне и тя да
стане много по-студена и по-неплодородна…
СНЕЖИНКА: …излъгали са ги, че са вече пораснали и че имат право да се

мислят за умни и да командват и поучават децата…
ПРИНЦ БРИЛЯНТ: То всичко идва от мехурите! Във вашата вселена някои

ги наричат "илюзии". Треперят като страа-хотни палячовци някой да не им
пукне мехурчето…
ПРИНЦЕСА ЛУНИНА: Вие знаете ли какво мнение имам аз за един

шофьор, който кара празна колата си! А по улиците и шосетата ходят пеш
толкова много хора…
САЖДИЧКА: Сега разбрах всичко! Аз – и милиардите мои сестрички-

саждички, - всъщност, сме се жертвали за гумите на някой такъв, който
кара празна колата си… Разбрах, всичко разбрах! Никакъв бензин и
никаква нафта за такива! Не са нужни никакви рудници, никакви самотни
къщички, докато възрастните не пораснат…
КНЯЗ ОПАЛ (пее, подигравателно пада на коляно, с протегнати ръце към

Лунина и пародира, намигайки. Разбира се, приглася на жезъла си като с
китара): В са-мо-тна къ-щичкааааа, със тебе да живей-кам, със тебе да си
пей-кам, със тебе да си блей-кам…
447
Ненадейно изблейва силно овца, Княз Опал се стъписва и рипва към

лявото дъно на сцената, но последва измучаване на крава и рев на
магаре…
КНЯЗ ОПАЛ: Пшт,пшт, пшт – айдааа, накъде сте тръгнали бе! Вие сте
от другата пиеса! Айде марш назад! Стига им да чуят някоя сродна
реплика – и айде готови…(чува се шум от копита и суматоха от натирен
добитък, включително квичене на прасе и кудкудякане на кокошки) – Айде,
айде …. движение!… Кво се разкрякахте толко! Като съм черен, да не съм
Сатана? Ние не колим пришълци (оригва се и продължава с мелодията на
долнопробна сръбска песен) – нито за делник, нито за празник, нито за
Гергьовден или мезенце на Коледа – ух! Ч`тито Рж`сво `Рстово, а-айде
наздраве! (вече зад кулисите, със силно потриване на ръце:
“Кръчмарицеееее…..”)
Звучи известната нагла, гадна директна и сочна сръбска кръчмарска

песен.
Ален Глас се смее още отпреди, накрая и всички останали.

Постепенен преход за смяна на настроението - от весело към възвишено-
романтично. Хванати за ръце, всички дружно се люлеят.
САЖДИЧКА: Вижте, виж, виж!
ГЛАСОВЕ: Вижте, вижте, гледайте!
Раздвижване по сцената, всички гледат към Кораба-Берил, който

сега е най в дъното и в по-малки размери. Той е започнал да свети по-
ярко и да пулсира като сърце, а и формата му става такава. Усилващо се и
ясно пулсиране на огромно сърце, със съответна музика. Розовият берил
започва да се свива и разпуска значително. Когато стига до точка, той
свети ослепително. После изведнъж полита като звезда с хиляди лъчи из
сцената, всички го следят изумени, после звездата застава на фона на
448
небето и започва да се върти. В един миг беззвучно избухва с иглиците си

по всички радиуси, вътре се прибират към центъра концентрични,
седмоцветни окръжности-дъги - и всичко изчезва...
Веднага след това, розовата звезда е явява от лявата страна на

гърдите на Момчето Амариус, продължавайки да се върти – разбира се, в
много по-малки размери. Лъчите й - иглици все пак са много дълги и ярки и
те същевременно не престават да туптят навън и навътре, както през
цялото време досега и до края, в ритъма на Пулса. В този ритъм светва и
отслабва като фоново осветление и присъствието на Ален Глас, този път в
дълбоко благородно тъмно-карминено.
В следващия миг звездата на Амариус избухва и се явява на

гърдите на всички присъстващи, с изключение на Саждичка-Къпинка и
Снежинка-Глухарче. Те извикват една след друга, хванали се там, където
трябва да бъде сърцето.
САЖДИЧКА: Искам и аз!
СНЕЖИНКА: И аз!
Странен звук и карминено трепкане ги оплитат като мълния, но на

гърдите на двете момичета е все още няма звезди. Момченцето Амариус,
на чиито рамене е положила ръце Принцеса Лунина, пада на колене, а
след него и всички, с едната ръка на коляното, с длан нагоре. В това
положение, Амариус е по-високо от двете кандидатки за човешкото сърце,
които са също коленичили. Той е сложил ръце на главите им.
АМАРИУС: А-лен Глас,
ВСИЧКИ СЛЕД НЕГО: А-лен Глас,
АМАРИУС: Който чуват го децата,
ВСИЧКИ: Който чуват го децата,

449
АМАРИУС: да прокънти името Твое,
ВСИЧКИ: да прокънти името Твое,
АМАРИУС: да дойде царството Твое,
ВСИЧКИ: да дойде царството Твое,
АМАРИУС: да бъде волята Твоя,
ВСИЧКИ: да бъде волята Твоя,
АМАРИУС: както във сърцето,
така и във душата!
ВСИЧКИ: като във сърцето,
така и във душата!
АМАРИУС: Гръма наш насъщний
ВСИЧКИ: Гръма наш насъщний (чува се гръм от небето)
АМАРИУС: дай го нам днес
ВСИЧКИ: дай го нам днес
АМАРИУС: и пални приятелите наши,
ВСИЧКИ: и пални приятелите наши,
АМАРИУС: както и ние ги подпалваме
от нашите звездици!
Всички вземат с върха на пръстите си пламък от своите звезди на

гърдите и докосват гърдите на двете момичета вляво.
ВСИЧКИ: както и ние ги подпалваме
от нашите звездици!
АМАРИУС: Освободи ни от съмнение
ВСИЧКИ: Освободи ни от съмнение
АМАРИУС: и предпази ни от недаване,
ВСИЧКИ: и предпази ни от недаване,
АМАРИУС: защото е Твое царството

450
ВСИЧКИ: защото е Твое царството
АМАРИУС: и силата,
ВСИЧКИ: и силата,
АМАРИУС: и славата,
ВСИЧКИ: и славата,
АМАРИУС: завинаги,
ВСИЧКИ: завинаги,
АМАРИУС: бам-бим!
ВСИЧКИ : бам-бим!
Биене на камбани и тържествена алена цветомузика, може би финала на

"1812" от Чайковски.
Първо се прегръщат двете момичета, после едновременно целуват

прегръщат Амариус и принц Брилянт - и в този миг около групата се
очертава пламтящ триъгълник. Когато се обръщат към сцената,
прегърнати, на гърдите на Саждичка-Къпинка блясва ослепителна
светлосиня звезда, а на – Снежинка-Глухарче – ярко алена. Всички
запяват. Мелодията е с камбанен аранжимент. и цветомузика в карминено,
алено и розово. Мелодията е на "Запознаване", с новия текст на
Паневритмията от 1972 г., написан по думите на ап.Павел за любовта:
Нека прелива, всемилостива,
към всичко живо в нас любовта!
Тя благосклонна е,
С милост света крепи,
Не дири своя дял –

451
дълготърпи.
Вечно смирена е,
с благост света крепи –
на всичко вярва тя,
всичко търпи!
Припев: Жертва е любовта –
тя не отпада;
за да не види край - (2п.)
всичко раздай!
Повторение на текста до припева и после пак припева,

видоизменен:
Припев: Милост е любовта –
тя не отпада;
за да не види край - (2п.)
всичко отдай!
ЗАВЕСА
КРАЙ НА ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ
18-21.12.1990 г
София
452
31.XII.1989 -27.XI.2008 г.
София
ИЗПОД ЦЕПКАТА НА БИБЛИОТЕКАТА

(Предварителни думи за "Феноменът "Астролония"
В единственото запазено ксерокопие, датата на написването му липсва. Изгубена е

машинописна стр. 20 - и по-късно е довършена ръкописно. Логично е да е написан през
1989 г., понеже е изпратен за един конкурс. Тъй като за пръв път основната му идея се
яви в едно разказче от 2 машинописни страници, спечелило извънредна награда в
конкурс на в."Орбита" ("Феномено", 29.I.1989), то настоящият разказ или идея за
киносценарий трябва да е написан след тази дата. За всеки случай, по време той тук се
включва към края на годината. По-долу обяснявам защо това писание е едно от тия
"изпод цепката на библиотеката". Тогава спасявахме някои наши ръкописи само на
такива места, когато ни правеха претърсвания и изземвания на "опасна литература". Но
днес си обяснявам "опасността" му не само с понятията на тогавашната система, тъй като
то не се класира за издаване и до днес – явно не устройва не само комунизма, но и
капитализма. Но по-вероятно е най-простото обяснение: то сигурно няма и грам
художествена или каквато и да е друга стойност. В края на краищата, това е истината.
Участието ми в конкурси се ограничава в рамките на 1989 г., като едно изключение.
През всичкото останало време, доколкото зависи от мене, раздавам нещата си анонимно
или ги публикувам с псевдоними, без възможност за идентификация. Може и да имам
немирна кръв като тази на един мой вуйчо, който е знаел маса езици и е писал и
публикувал стотици неща под десетки псевдоними – и досега не могат да установят със
сигурност дали е той във всичките му писания по света и у нас (Проф. Ал. Балабанов).
Но моето поведение произтича от едно разбиране, което не съм го измислил аз - че
конкурсите, съревнованията, хонорарите, наградите и състезанията са метод на
интервентите. Предавам със свои думи твърдението на един мъдрец, който е спасил от
смърт майка ми три пъти. Под "интервенти" разбирам една враждебна цивилизация,
която е завзела Земята и Слънчевата система и все още ни управлява.
Горе вдясно на споменатото ксерокопие пише: "За конкурса на ФЕП на името на
Светослав Минков"; и - ръкописно – "без отклик". Това нещо в кавичките е валидно за
почти всички сфери във външния живот на повечето хора от нашите. Под "наши"
разбирам добрите от космоса и кореняците, които сме опоненти на интервентите. Тази
инициатива на интервентите, в случая, е бил вторият конкурс на българското списание за
литературна фантастика "ФЕП", с жури в състав: Любен Дилов (председател), Агоп
Мелконян, Весела Люцканова, Петя Димитрова и Юрий Илков. Не че цитираните лица са
от интервентите, в никой случай, но по някаква странна причина тогава са използвали
метода "конкурс" и метода "без отклик". Най-вероятно е било за прикритие. С първите
двама се познавах лично още от Съюза на писателите през 1975 г. и си имахме
приказката. При първия конкурс, от който взех "специална награда", главният интервент
от редакцията е скрил останалите ми космични очерци в чекмеджето си и не ги е дал
453
никому до смъртта си. По-нататъшните им следи се губят. И в момента нямам претенции

за литературната стойност на "Феноменът Астролония" или за качествата му според
спецификата на жанра, но твърдя, че това е разказ за преживяното от мен в един от
моите безбройни космически сънища. Нали и наяве, и насън, от край време работя като
"експерт по райовете и адовете в космоса"?... Във второто имам документиран стаж,
понеже съм бил и семеен, и професионално ангажиран... Да не говорим за арестите и
разпитите...
Както всички останали неща, излезли от мене, и това класирам не като
"художествена литература", а като "психография" – писмен факт, спомагащ за
изучаването на една човешка душевност. Такива документи на графоманите и "гениите"
се изследват с основание най-вече в психиатриите... Така че и това нещо, след като няма
качества да излезе пред хората, може да го изпратя в Карлуково – да освежа следобеда
на някой доктор или ... на някоя млада докторка... Може и да поиска да се запознае с
мене... Може да се случи същото, както през социалистическите години, когато от VI
отдел на тайната милиция ме посъветваха да се прегледам на психиатър и аз искрено
отидох – исках сам да разбера защо не ми върви в живота. Кой знае – може пък и да
имам нещо... Под давлението на "загрижените", даже и майка ми ме беше пратила на
нещо по- "невинно" – на невролог. Даже дойде с мене, но той я успокои – "Наред си е
момчето, само дето е по-чувствителен от другите – вижда се на енцефалограмата. Пълно
е с такива птици, но те реагират на тъпотата и затова не стоят дълго на едно място"...
Като отидох, пак доброволно, на Четвърти километър, не се стигна до преглед и
изследване. То е защото пред докторите навъртях страшен респект още от първия миг и
ги разсмях до сълзи, като им казах, че ме е изпратила Държавна сигурност... Какъв по-
добър атестат за нормалност?... Като видяха, съм им нещатен колега и че имам и ценз, и
опит; и като направиха справка за мене с колегите си от другата болница и им потвърдиха
за резултатите от моя лечебен метод, поискаха да ме назначат веднага като
културтерапевт. Наистина, и на други места бях имал успех в тая област - изкарахме
стабилно някои болни от болниците чрез непознати за България методи. Но и тук не се
стигна до назначение, понеже някой от загрижените се вбеси и забрани и на тоя безличен
състав да ме назначават. А лицето от Държавна несигурност, което ме бе посъветвало да
ходя да се преглеждам, се отърва само с едно "строго мъмрене" от началниците си: "Не
го ли знаеш – където мръдне, все главоболия от него! Даже другарите от Съветския Съюз
ни теглиха ушите защо сме го пуснали в Москва..." Същото това държавно лице, което
лично на мене ми беше симпатично и не беше от андроидите (те си имат белези), когато
колегите му отиваха да тършуват из другите стаи вкъщи и оставахме насаме, ми
намигваше и ми казваше да скрия по-ценните ръкописи под цепката на библиотеката.
Един ден той ми каза нещо много интересно за моя вуйчо. Тоя мой вуйчо беше издател –
и досега има негови луксозни издания по антикварните книжарници. Та човекът от
държавата ми каза, че вуйчото е бил много близък с хората на Шерлок Холмс още от
времето на войната и че Партията искрено съжалявала, задето не се е бил ориентирал
правилно. С неговите данни, той би бил много полезен на "горкия Съветски съюз". Така
454
че не е известно дали тези връзки с Кралството не станаха причина да идат

неколкостотин инкриминирани български книги направо в бърлогата на капиталистите и
самата им кралица да поиска среща с инкриминирани българи и да нареди тия книги да
почнат да бъдат превеждани на английски, понеже я били излекували от нещо. Е, всичко
това може да са само измислици и слухове... Все пак, тия неориентирани, дето са крили
самия Вожд по време на конспирацията по бедните си къщички и той е почул и видял
някои работи там, дето сега е Руското посолство, не са чак толкова безопасни, след като
и дъщерята му се побърка по тия глупости. Кой знае – може и тия доктори от
психиатрията (колко му е...), и самото политбюро на ЦК на КПСС да почнем да ги
извеждаме из планините и да им правим срещи с извънземните... Даже другарят Тодор
Живков разказва в спомените си черно на бяло как бил защитил същия тъмен субект и
колегата му пред самия другаря Брежнев, когато последният го е гълчал защо е
разрешил на дъщеря си да назначи "двама дъновисти" в Министерството... Тя наистина
не само ги бе назначила, но и бе напълнила една огромна стая под носа на Звяра с чисто
български инкриминирани книги, заради които идваха върволици от гурувци, политици,
професори, изобретатели, артисти и журналисти с видеокамери от цял свят да ни
интервюират, понеже в тия книги имало идеи за лечение, социални иновации и
изобретения, непознати никъде. В Америка вече някои от тия български изобретения
били почнали да работят. Тъкмо единият от набедените да почне да си изпълнява
служебните задължения да класифицира хилядите български идеи от тия книги, когато
някой се изплаши да не би България да стане по-важна от други страни и народи – и
превзе с топ царицата. По повод на друго мое писание, изискано от самото Це Ка на Ка
Пе Ес Ес, същото лице от държавата един ден ми цитира конфиденциално мнението на
началството си, че "това е бъдещата наука на човечеството". Но че трябвало да си
мълча, понеже било много рано още – те имали големи грижи в момента и тия грижи били
абсолютен приоритет. Странно – със същата оценка за писанията на същия субект си
послужи и един отявлен враг на комунистическата власт.
Ние обаче знаеме шах и сме изкарвали не само една, но и до три царици, само с
пешка... Не е лесно да се увардиш самичък от черни пешки, офицери, топове, катъри и
царици. Справка – същата българска инкриминирана литература - в пълен комплект – и в
Москва, и в Лондон и в Делхи, след тайни срещи с тия три царици... Сега вече я има по
цял свят тая литература, но по онова време не беше лесно да се срещне човек лично с
чужда царица. Приятно е българину да се сприятелява с царици и с известни индийски
писателки, живели толкова много години с великия Тагор само на една педя от осанката
му. Дали е било толкова надалече, и това подлежи на изясняване...
Някои писания и филми на виновния през годините се оценяват, отпечатват и
разпространяват почти изключително в Русия, Европа и Америка. По правило - анонимно
или с псевдоним, с много малки изключения, когато субектът няма контрол. Тези, които са
обнародвани в България, включително и негови отпечатани преводи, не са пипнати от
редакторите с нито една запетайка, тъй като те или са добри професионалисти, или са
се познавали лично с него и са имали някакъв респект. Е, в едно издателство пропуснаха
455
да отпечатат цяла глава, но главата на редактора не винаги си е на мястото... Не че сме

съвършени - всеки автор открива свои малки или големи грешки и периодично ги оправя.
Но има и такъв феномен: индивидуална граматика и стилистика. По този повод ние тук
получихме един урок, който разшири разбиранията ни за литературна и научна критика,
за редакторство и коректорство. Надявам се приятелите да са разбрали това и да не са
се обидили.
Голямо изключение сега е въобще събирането и подреждането на всичко, минало
през въпросния заподозрян, тъй като става по молба на приятелите и като отговорност
пред силите, които може да са подшушнали или пряко диктували тия неща. От една
гледна точка, нищо не е наше. Както се вижда, тук никъде не е сложено име, но при
евентуални издания може да се излезе с един псевдоним, известен повече в чужбина и в
телевизиите на източна България. Тази година на момчето му е "Единица" и затова се
пръкна наглостта му да се идентифицира. То не го прави по свое желание – и то си има
шефове в космоса... Кой знае – на 67-годишна възраст може и някой в родината му да
почне да го печата... Да бе...
Ликвидирането на ръкописната дейност, която беше "неозаптима" в продължение
на много години, стана по внушение от едно много високо място между звездите и от
години дава резултат - нещата са почнали да се случват, а не да се описват. Така
каза един ден любимият ми космически шеф, докато беше още в биологически
скафандър. Един ден го питаха го защо не е написал досега поне една книга, след като
спасява толкова много души и животи, а той отговори: "Нямам време. Предпочитам да
правя нещата, вместо да ги описвам". Проблемът е също в това, че ако описваш
нещата, вместо да ги правиш, почти цялата ти енергия изтича през десния ти горен
буфер или и през двата - и вече нямаш сила за почти нищо друго, освен за описване.
Отгоре на всичко, в космоса изчисляват колко дървета са батисани за тиража на всеки
автор и той трябва да се преражда в цели гори и да го секат, докато му се спука гьона.
Можете да си представите къде са сега другарят Ленин, другарят Сталин и другарят
Димитров – "писателите" с най-големи тиражи... Е, и на Шекспир и Моцарт не им е лесно,
но те поне имат смекчающи вината обстоятелства...
Енергията се реализира на друго ниво, тя не може да изчезне. Изключението да
се събере и оформи всичко, което е минало или диктувано през въпросния наблюдаван, е
поради чувство за изчерпателност и отговорност пред най-близките приятели, които
може да приемат това повече от добро чувство и липса на специални критерии. В един от
разказите на неговата библиотека "Прекрасни чудаци", руският писател Александър
Каневский (пак от нашите) описва как една баба прави всяка година изложба на
картините на дядото си и даже плаща на критици и журналисти да казват добри думи за
тях, а на подставени лица – да му ги купуват. Нека да е лъжа, но той и тя са щастливи и
са отдавна в рая! Ето това се казва любов и обич - и то е над всякаква светска оценка и
стойност на таланта! Милиони мастити автори и критици и до днес се пържат в ада, а
тарикатите се прехранват от произведенията им.
456
В света законите са вълчи. Ето защо, на първо място ние се борим за

самодейността и фолклорния принцип, тъй като те отговарят в най-висока степен на
етиката ни и на космичните ни критерии, на съпротивата и отвращението ни към това, за
което се борят смъртните – печелене на конкурси, правене на име и на пари. И наистина,
такова гнусно нещо няма из целия свободен космос и то е приоритет само на стотина
планети като Земята, където се шири адът. Може да звучи фантастично, но нали в почти
всичките си фантастични писания ние, пришълците, прокарваме тази теза?... Вероятно
един ден ще напишем и разказ за това, как непризнати таланти на земята са всеизвестни
из целия космос, а повечето признати долу още се мъчат в казаните... Според Учителите,
които почти никога не пишат, освен делови писма и бележки, името на човека, когато е
станало известно на една адска планета сред смъртните, го държи с векове и
хилядолетия в ада, докато не намери начин да се освободи от славата. Нищо, че може да
е създал божествени произведения и с основание да го зоват "гений". Само за Бах се
говори, че е завършил преражданията си заради своята музика, но на нас ни се иска това
да важи и за Марчело и Моцарт, понеже при тях няма каканижене... (Ух, да ме чуе някой
баховед... Е, и други богове са писали за пари, когато са имали деца и са умирали от
глад...). Само Великите Учители и Посветените знаят как да се освободят от ада, ако им
се е наложило да станат известни на Земята и са имали причини да имитират болните и
смъртните, които движат само собствените си желания и собствената си мисия.
Интересно е да се спомене, че думата "Астролония" в този текст не случайно
съвпада с едноименния термин от осиянието на Елма "Астролония холизатика" (1984-
1985). Поведението на обекта "Астролония" в космоса илюстрира нагледно основното
твърдение на Елма, че астролонията не е астрология, а нещо по-високо. Астролоничното
поведение на психическите и космични феномени са пряк израз на синхрона на
субективно с обективно, на спонтанната, несъзнателна и "изящна" бяла магия. Добрият
човек става средище на космични сили, които оправят всичко около него - където мине,
се разцъфтява рай (но не липсват и назидания...). Той обикновено не съзнава, че е в
центъра на всичко това и се озърта дали няма някой адепт или ангел наоколо... С
облекчение чете в едни нови текстове за "първосновата на живота – липсата на
самочувствие". Не са нужни космични влияния и съзнателна оперативна магия – това го
могат и черните, и светските магьосници и астролози. Не се знае дали и целият космос не
е един грандиозен астролоничен феномен, който ще изчезне моментално, ако Бог
престане да мисли за него или съществата престанат да се обичат.
Формата на текста по-долу, както е дошъл през 1989 г., не бива да смущава
перфекционистите, понеже тя има своите причини и основания. Първо, тя отговаря на
изискванията за сбита идея за научно-фантастично произведение и на киносценарий
(лелеее, колко "сбита" излезе...). В разгърнат вид, това нещо може да се развие и в
повест, и в роман, и в игрален филм с впечатляваща 3D анимация. Технотронните и
физико-химически образи в материала може да дразнят, но те дават "хляб" за уменията и
фантазиите и на най-"лудите" съвременни кинотворци и художници. Опитайте се да си го
представите, като го четете.
457
Нека си го кажем направо: още тогава, преди 19-20 години, когато го написах, аз се
метнах на Машината на Времето и отидох в бъдещето, за да видя каква ще е съдбата на
това несполучливо произведение. Това, което видях, не може да се опише с думи!...
София, 11.11.2008 г. 09:53:59
ФЕНОМЕНЪТ АСТРОЛОНИЯ
(идея за киносценарий)
"Звездите умират, за да живеем ние"
Филм "Супернова", 2000 г.
АДРЕС: "Българска лаборатория за глъбинни психоизследвания".

ПАТЕНТ ∗
СЛЕДСТВЕНО ДЕЛО № СХ1584/328/21.08.2314-18.09.2316/
ОБЕКТ: Феноменът "Астролония" (ФнА).
ПРЕЦЕДЕНТ: Изчезването на обекта.
ВРЕМЕ НА ПРЕЦЕДЕНТА: 20.08.2314г., 21:34:58 ч. GMT
ИСТОРИЯ НА ФЕНОМЕНА АСТРОЛОНИЯ:
Сонда: "Касиопея-16а",
Производствен пуск на сондата: 22.03.2303 г.
Създатели и подробни технически данни - на адрес: САСС16а.
Двигател – CRh81 виделинен; макс. скорост IV виделинна.
Коефициент на време: 18,48723с - хиперболична.
Превод на времето: хронопластър "Джем 4".
Цел: общоизследователска.
∗
На това място в оригинала фигурира параграф със съобщение за вида на
излагания фантастичен "доклад", посредством "Български патент за икономия на
консумативи чрез замяна на новия ред и празните полета след абзаците със
знака :: (две двоеточия)". Този принцип е приложен до края на оригиналния
машинописен текст, но тук е излишен. Това тогава беше една наивна "хитрост",
за да се хванело съдържанието в по-малко страници според лимита на
конкурса... Детинска работа... Може именно това нещо и многото съкратени думи
с тази цел да са елиминирали този материал още с първото зачитане в него на
някой умен човек от комисията... Но наистина, ако се приложи, такова
нововъведение може да реализира крупни полиграфически икономии. Остава
обаче проблемът за психологията на традицията и за едно езотерично
твърдение, че белите полета в текста са област на Тот (Създателя), а писаното –
на Мировата Душа или Пралайя, Господарката на Определеното Битие. От това
излиза, че стихотворенията в писмен вид и съответните паузи след всеки стих
при четене и рецитиране са условие за особено силно присъствие на "Бог
Отец"...
458
Първи виделинен трансфер на сондата: 01.04.2308 г.

Скок в галактични координати 345.3786591398дN/28.698498724,37дЕ.
Видеосондажи на обекти, по програма и прецедентно, за периода от ПВТС
до изплуването на сондата в съобщените координати – виж на адрес:
ТУК:ИФА-11.
Първи видеотрансфер на ФнА: 12.06.2313 г. Пълен холозапис на
документалното следене, режим непрекъснат. Продължителност на
холозаписа: 68.56798 денонощия. Записа виж на адрес: ТУК:ИФА12
КОМЕНТАР НА ХОЛОЗАПИСА – Г. О. Сандербег., проф. д-р. по психо-

физическите науки:
"Феноменът, който виждате, представлява безпрецедентно явление

в космоса. Виждате възлови моменти от неговото развитие, заснети
директно от сонда "Астролония-1" и сонда "Касиопея-16а" и транслирани
на живо в интервала 12.06.2313 – 21.08.2313 г., на която дата първата
сонда бива унищожена от неочакваното избухване на феномена като
свръхнова звезда. Има данни, че не е унищожена, а изместена с екипажа
си в неизвестни координати.
Обектът винаги клони към сфера, въпреки възможностите му да
преминава във всякакви други форми. Периодично се смалява до
изчезване и разширява до непредвидими предели, но общо се стреми към
радиус от 30-40 километра. Самоволно се превръща във всички познати и
много неизвестни на науката ни елементи и съединения. Дели се
симетрично, асиметрично и хаотично на всякакъв брой части, с безброй
форми. Преминава във всички агрегатни състояния и във всички известни
и множество неизвестни нам ядрени, молекулярни, атомни, аморфни,
кристални, растителни и животински видове. "Демонстрира"
стереометрически прости и най-сложни форми, уравнения, неравенства,
задачи, алгоритми, програми Трансформира се в багри, абстрактни
изображения и цветомузика. Възбужда от разстояние невъобразима гама
от ухания, миризми, усещания и чувства; предизвиква представи и идеи,
странни видения; "дава" точното и най-ефективно и безопасно решение на
459
всякакви проблеми, ако някой си помисли нещо. С една дума – разговаря

телепатически, включително и групово.
С наличните анализатори на сондата, всички наблюдавани и
заснети особености на ФнА са идентифицирани, анализирани, описани и
заснети. Всички опити за вземане на веществени проби от феномена са
безуспешни. Край на коментара."
*
ПРЕДСТАРТ: 12.01.2314 г. Готовност за пренос на сонда "Косиопея-16а" с
експедиция "Астролония-2" в координатите на обекта. Пренос
супервиделинен, напрежение VI, време двойно-хиперболично, изместване
0.021356 минути на месец, с корекция по интеграла на Кой-Ни.
ЦЕЛ: Видеотранслация, изследвания и нови опити за усвояване на научни

образци и полезни изкопаеми от Феномена "Астролония".
ОФИЦИАЛНА ХИПОТЕЗА: Непознато природно образувание с

хиперускорена еволюция.
НЕОФИЦИАЛНИ ХИПОТЕЗИ: 1. Експеримент на космическа цивилизация;

2. Педагогическо пособие на космична цивилизация; 3.Естетическо
творение на космична цивилизация; 4. Комбинация на някои или на всички
неофициални хипотези.
АНТИНАУЧНА ХИПОТЕЗА: Живо същество.
ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ, ПРОГРАМА, СЪСТАВ И РАЗВИТИЕ НА МИСИЯТА:

За потвърждение на официалната хипотеза или за доказване или
отхвърляне на предположението, че ФнА е изоставен твърд холографски
обект, действащ по разумна програма, както и за екстреното усвояване на
природни суровини от Феномена с всички средства, ако той е веществен, с
оглед на пълното им изчерпване в зоната на Слънчевата система:
460
1. За началник на експедицията е назначена с правителствена

заповед ПЗ 092Х56.23140105 Проф. д-р полковник Ребека Бенун Израел,
командир на Първа Елитна Усвоителна Армия - изтребител-усвоители I
ранг. Кадрова характеристика на лицето: свръхинтелект и свръхпамет,
изумителни реакции и бойни качества и желязна логика, неомъжвана,
неустоимо красива и привлекателна като жена със стотици кандидати и
обожатели; с неистова омраза към враговете на човечеството и горещо
желание да го спаси. Недостатъци и здравни проблеми: лесно
разгневяване и нецензурен език; истерични припадъци и ярки кошмари
напоследък, лекуват я най-добрите правителствени невролози.
Управлението и самото правителство на ЕАЩ съдействат с всички сили и
средства тези проблеми на лицето да бъдат отстранени.
2. Зам.началници, специалисти, журналистити и клиенти: Роалд

Свенсен, Джанина-Клаудия Либрини, Джон Джеминсън, Герхард
Ариенбаум Щоценмайер, Шота Каприкадзе, Жерар Леон дьо Франс, Иржи
Хльоупек, Бригита-Канца Коалулу, Йон Драгуш Бъешяну, Алексей
Житомирович Звонко, Антонио Морини, Лин Тао Сюен, Серджитър Бритън,
Харотюн Балтаджан, Олександра Качура, Лиеу Вен Цзи, Джалил М.
Ибрахимзаде, Кришан Чандра Бхарашвар, Тойото Никамура, Олена
Ивановна Беларус, Бу Рингелкоонен, Пене Држич, Мухамед Абдуллах
Алхалиф, Гитчи-Гитчи Тилтикуатл и Педро Антонио Кабалиеро ди
Скорпиа. Подробни биографии и кадрови характеристики – ТУК.Mv17.214.
3. Видеоследствие: Правителствен следовател, Прокурор и Съдия-

изпълнител I ранг - ст.н.с. I степен, проф. д-р генерал-полковник Бисер
Христов Чипагов, с право на ГПЕ (глъбинна психопрожекция, еднократна),
степен Първа извънредна, разрешение за КИС, запис и презапис
забранени.
ИМЕНУВАМ СЕ: Ребека, бащино име Бенун, фамилиа Израел, родена на

23 септември 2270 година в Бен Йошид. Народност – юдейка, гражданство
461
– Единни Световни Щати, образование – генерално пълно, учебно

заведение – ЦУИ (Централен Универсален Институт), система "пресована
сугестия". Чин полковник, специалност изтребител-усвоител, Постоянна
служба – Началник Щаб ПЕУ (Първа Елитна Усвоителна).
Последен обект – Феноменът "Астролония".
Основания за усвояване – почти напълно изчерпани природни ресурси на

Слънчевата система, загинали 240 милиарда души; нефункциониращи в
момента 1498 космически колонии, поради липса на суровини. Увредени
и трансферирани аварийно във виртуални спасителни координати през
последните десет денонощия от останалите 49 колонии – 300.69 милиона
граждани на ЕСЩ. Изложените основания включиха автоматично
генерална мотивация "Първа Бедствена Общочовешка Превъзходна".
Доказателства ефективност ПЕУ: От усвояването на обект РХ412 през

юни тази година са възстановени напълно и функционират нормално
четири космически града, с ретротранслирани в тях 50.5684 милиона
мъже, жени и деца, от оцелелите в космоса. От усвояването на елементи
от Слънцето с гибелта на 284674 хиляди щатни и доброволци от
експеримента "Икар", бяха телепортирани 860 хиляди тона водород, 400
хиляди тона хелий и значителни количества кислород, азот, въглерод,
манган, алуминий, титан, ванадий и др. Така бе спасен животът на още 16
милиона граждани на Единните Световни Щати. Разходите по усвояването
на феномена Астролония, по предварителни изчисления, ще спестят от
100 до 180 пъти средствата, енергията и човешките ресурси, в сравнение
с всички изразходвани досега.
Лични възражения срещу обвинението: С оглед на гореизложеното и в

резултат на правителствен доклад на експертна комисия код РАЕ19Х, аз,
Ребека Бенун Израел, началник щаб Първа Елитна Усвоителна, считам
разследването гибелта на 14-те началник-сектори при инциденти с обекта
на настоящата експедиция за недостатъчно аргументирано. Поддържам
тезата, с определени основания, че въпросната техника и лица са
462
оцелели, но в неизвестно измерение. В качеството си на военен

ръководител Първи Правителствен Ранг, ползвам правото си да не
отговарям на всички следствени въпроси, изясняването на които трябва
да се извърши по надлежния ред. Опитите за усвояване на обекта с
всички средства и без оглед на възможните жертви и броя им се
извършиха по изрична заповед 1473/25122314 на Военния Президентски
Съвет на Единните Световни Щати и по неговия оперативен план, под
мое лично командване.
Бойно-технически и усвоителни формации и действия под мое

командване: Първа Елитна Лазерна Кохерентна, Първа Елитна Лазерна
Конична, IV Протонна Бомбардировъчна, II Хронотрансферна и III
четиримерна електролизна, с участието на изтъкнати и доброволни
психотроници от Първи Извънреден Метапсихичен и V Физиопластичен
батальон. Операциите са проведени в строго съответствие с графика с
точност до наносекунда, въз основа на изчисленията за виртуалното
поведение на Феномена Астролония, по данни от досегашните му
наблюдения и с пълна скорост и мощност на предварителното изтегляне
чрез темпорални превенции, както и при най-малките обективни знаци за
нова мутация.
Заключение: По изложените причини и в съответствие със споменатия

доклад и пакета от факти, доказателства и аргументи, който съм
представила, решително и категорично отхвърлям обвиненията на
предварителното разследване в непредумишлено убийство. Щабът на
върховното командване и лично аз не поемаме никаква отговорност за
щетите и жертвите по причина на непредсказуемите мутации на обекта,
който е нежив, механичен и подлежащ на пълно усвояване или
унищожение. Неговото приближаване към Слънчевата система с такава

скорост аргументира и такъв изход.
ЛИЦЕТО РОАЛД СВЕНСЕН e назначено в поверената ми бойно-

усвоителна експедиция по лична заповед на Президента. Документи
редовни, функции и методи неясно регламентирани, образование
463
върховно-интегрално, специалност физико-химия, степен кандидатска, чин

старши лейтенант, пласто-психологически войски.
Връзки с лицето и характеристика - съученици от 144 космическа в Еур.
Личните ни отношения по това време не засягат следствието. По
определение в експедицията – официален опонент на щабната заповед.
Разстройва реда и дисциплината и действа разлагащо на някои членове
от екипажа. В момента – под строго запрещение, по заповед на Нач.щаб
Първа Елитна Изтребителна и по лично моя заповед, с обвинение за
системно подронване авторитета на командния кадър, за
разпространение на идейно-политически инсинуации и антинаучни
теории и, конкретно, в опити за психическо въздействие с
хипнотронни, психопластични и твърдо-холографски инсценировки, с
неясна цел. Възможен вражески агент. Предположение за диверсионни
действия, с допълнително обвинение за скриване на базови данни и
неизвестно как узнати от него сведения за някои предвидими
закономерности по поведението на Феномена – данни от
стратегическо значение за оцеляването на човечеството.
ВЪПРОС НА СЛЕДОВАТЕЛЯ: Още наклонности, хобита и странности на

Роалд Свенсън, откакто го познаване?
ОТГОВОР НА ПОДСЛЕДСТВЕНАТА: Психастеничен тип, разсеян,

необуздана фантазност, маниакално-депресивен фон, еротоманска
сублимация на потиснато либидо в шизоидни художествени образи.
Учебно помагало за чичко Фройд.
ВЪПРОС НА СЛЕДОВАТЕЛЯ: Рисува или пише?...
ОТГОВОР НА ПОДСЛЕДСТВЕНАТА: Психопластика и музико-визуално

стихоплетство – даже във вакуум. Извънредно богата палитра и
интензитет, с паралелна фонопластика и сензо-сугестия. Всичко това
абсолютно без техника, импровизирано и в поетически делириум. В
часовете по галактическа астрономия и астрофизика моделираше с мисъл
звезди, същества и звездни острови по-добре от квадроаниматора!
464
ВЪПРОС НА СЛЕДОВАТЕЛЯ: Полковник Ребека Бенун, известно ли ви е,

че Роалд Свенсен в момента не е под запрещение, а в реанимацията,
след тежко извеждане от коматичен ступор?...
ОТГОВОР НА ПОДСЛЕДСТВЕНАТА: Не!
ВЪПРОС НА СЛЕДОВАТЕЛЯ: Можете ли да представите алибито си за

нощта на 19 срещу 20 август 3214 г.? Имате ли доказателства, че по това
време вие ... не сте се намирала на ... феномена Астролония?
ОТГОВОР НА ПОДСЛЕДСТВЕНАТА (изумена): Генерал-полковник! Вие...
СЛЕДОВАТЕЛЯТ: Настоявам за отговор. Това ще е само от ваша полза.
ОТГОВОР НА ПОДСЛЕДСТВЕНАТА (разгневена): Мога да изискам

незабавно психиатрическата Ви експертиза или, най-малкото, да Ви съдя
за тенденциозно и сугестивно водене на разследването! Кой е слизал на
Феномена след Изричната Забрана на Центъра и лично мойта забрана?!
Това не е ставало от времето на последната трагедия – без нито едно
изключение. Точно аз ли...
СЛЕДОВАТЕЛЯТ: Ако не отговорите веднага, ще използвам правото си за

психопрожекция под хипноза - или VI степен без хипноза. Както знаете,
второто е болезнено и убива нерви...
ОТГОВОР НА ПОДСЛЕДСТВЕНАТА (в истерия) – Използвай гъза си, ако

щеш! Кретен такъв! Видеозаписите в станцията, покабинно, са на 24-часов
режим. Допълнително и в нощ, когато изчезва завинаги един такъв ...
Феномен... не се знае с чие участие!... Генерал-полковник Чипагов! Считах,
че едно такова елементарно обяснение е под моето и Вашето
достойнство. За експерт с Вашето име е, меко казано, пълно блеене, ако
е пропуснал и секунда от всеки кабинен видеозапис, особено от моята
465
кабина през въпросната "обвинителна" нощ. Ще съм била аз на...

Феномена Астролония!... Вие тука всички със всичкия ли сте си?
ВЪПРОС НА СЛЕДОВАТЕЛЯ: Вие лично не сте ли си преглеждала

присъствения запис за времето от 22,35 до 23,56 ч. на 19 август 3214 г.?
ОТГОВОР НА ПОДСЛЕДСТВЕНАТА: Ще съм си преглеждала гъза! Само

това ми е работата! Ако се гледам на кино как спя цяла нощ, тука ли ще
съм сега? Ще съм там, за където сте вие!... Нещо повече – спомням си, че
точно тая вечер май сънувах много хубав сън - и на другия ден бях
кукуряк. Може и да е от новия транквилант...Не си го спомням, но беше
нещо изключително...
ВЪПРОС НА СЛЕДОВАТЕЛЯ: Да не би, случайно, да сте ... "сънувала"

това:...:
Генерал-полковникът следовател дава знак за нормална техническа

прожекция – стандартен запис от дежурна станционна теле-камера
48L.254 по посока на Феномена, в обозначеното време.
Във въздуха се появява картина: Роалд Свенсън – на

Астероида, но не сам... До него плува, чисто гола, в езеро от чисто
мляко, самата Ребека Бенун Израел! После почиват, излегнати и
прегърнати, върху гигантски кристал лазурит.
Последствената е абсолютно бясна и иска да счупи прожектора.
ПОДСЛЕДСТВЕНАТА: Глупак! Психоплазмените двойници и твърди

анимации не са... При това, плуване там е невъзможно - той не е податлив
нито с един електрон. Всяка прашинка "тежи" колкото вселената. Правили
сте го с гъза си, а не с мозък!
СЛЕДОВАТЕЛЯТ: Мерси. Тогава, може би, ще повярвате на следващия

натурален видеозапис, заснет и подписан от четирима извънредни и
466
натурални представители на Правителствената Комисия по мое натурално

настояване и направен от 4 натурални холокамери от 4 натурални посоки,
в натурален вид и в натуралната кабина на натуралната Ви жертва Роалд
Свенсън!...
Докато операторът нагласява епизода, подследствената е в

изстъпление - припада, мята се и бълнува, че това е ужасно, ужасно,
ужасно и че -... тоя Свенсън и враговете й от Комисията...; че член 285 за
неприкосновеността на личността въобще и личното пространство на
екипажа в частност;... че никаква "гъзова" анимация и ".....-ов" (думата не
е цензурна) монтаж .... не е доказателство по никоя правна система от
векове насам, че... тоя път може да успеят най-после да я отстранят, но че
тя!... Че ако я подложат на драстични процедури и психопрожекция през
очите... при нейното нервно страдание ... тя може да умре и виновните ще
си платят с лихвите...
Свестяват я с лек електрошок и Ребека Бенун Израел е принудена

да изгледа материала, в който се вижда как тя влиза в кабината на
норвежеца и сипва нещо в ухото му. Някой е добавил към записа
незаконно епизод от пиеса на Шекспир със същото съдържание - и
следователят размахва пръст...
ПОДСЛЕДСТВЕНАТА (овладяна, горда и с ледена логика и спокойствие)

Според глава 12 член 285 от Наказателния Кодекс, никой няма право...
СЛЕДОВАТЕЛЯТ: ... алинея втора ... "... да създава двойник на желано

лице и да се сношава с него по какъвто и да е начин, дори и ..."
ПОДСЛЕДСТВЕНАТА: Гъз, гъз, гъз мръсен генералски! Ти... ти... ти... И на

твоя Свенсен ... не Шекспир, ами... да му го....
СЛЕДОВАТЕЛЯТ: Гражданко ... госпожице ... Успокойте се, колежке...

Никой не ви мисли злото и не ви обвинява, имате правото на най-
квалифициран и висш защитник. Ние предозирахме с "доказателствата" и
467
те наистина може да са монтаж. Успокойте се. Никой не ви мрази и не иска

да ви навреди. Ние знаем какво сте за човечеството и какъв е вашият
подвиг и принос. Ние наистина сърдечно искаме да бъдете оправдана,
понеже в този решителен исторически миг нямаме друг по-способен
ръководител и офицер от Вашето министерство и понеже над всичко е
хуманността, ефективността, истината. Трябва да сме наистина пълни
некадърници или врагове, ако елиминираме такъв човек и такъв елитен
кадър. Простете ми изкушението да използвам драстични средства точно
при вас, но то е в името на истината, на човечеството, на самата вас и на
... най-скъпия ви човек на света...
ПОДСЛЕДСТВЕНАТА: Кой, Свенсен?! Най-скъ-... Гъз, гъз, гъъъз мръсен

сарданапалски!!! Замалко да ме замая... Ама знаеш къде и как да чукнеш
само с една дума човека след такава тирада!...Ама аз тебе...
СЛЕДОВАТЕЛЯТ: Полковник Ребека Ренун Израел! Спасителката на

милиони хора от нашия свят по цялата вселена и на земята! Пословичната
жена-мъж, жена-стомана, жена-диамант и хиперполе... Виж "диамантите"
колко били крехки... Върнете присъствието на духа си и съобразете: защо
ви няма никъде в станцията в интервала 22,35 - 23,56 ч. на 19 август 3214
г. и дали това не е действие на вражеска намеса, с ваше съзнателно или
несъзнателно участие. Вие не искате да ни кажете - или наистина не
знаете. Някой може да ви е скроил този номер, за да ви елиминира.
Знаете днес колко лесно се крие човек в друго измерение и му се клонират
двойници. Ние ще оставим настрана така наречените доказателствени
материали и засега ще отложим ставката със свидетелите и експертизите
на другите колеги. Днес няма да ви подлагаме на психопрожекция, понеже
е опасна за здравето и живота ви, въпреки че става дума за живота на
милиони хора и на самата Слънчева система. Но вие не сте единствената
спасителка на човечеството. Гениалният учен и изобретател Роалд
Свенсен също има свои теории и модели в действие и спасява не по-
малко хора от Вас. Вие не знаете това, както повечето външни хора и
колеги, понеже имаме секретни съображения. Ние не можем да заложим
на карта свободата и живота му поради вашите минали чувства и
468
сблъсъци. Не му отмъщавайте цял живот за това, че се е спасил при по-

добра и нежна жена от вас. Тя просто му спаси живота от вашата гордост
и злоба, но вашата любов с него е нещо непознато и уникално в космоса.
Честолюбието ви не може да приеме, че той никога не е преставал да ви
обича и ви обича повече от всичко на света. Ние провеждаме с него и по
негово указание успешни опити за възстановяване за цели звезди и на
природни ресурси, и дори на загинали хора по планетите, чрез
психотронни и психотехнически методи. Развалянето на едни човешки
взаимоотношения може да предизвика суша, земетресение, торнадо,
отклоняване на планетна ос, загасване на цели звездни системи... Нима
това не го учихме още в прогимназията? Реализирането или
възстановяването на една космическа любов може да възроди цели
гроздове от галактики! Това не са само поетически приказки.
ПОДСЛЕДСТВЕНАТА (вече с тънък и плачлив женски глас, уморена): А

какви торнада стават като бъркате в миналото и сънищата на хората?!
Насила хубост не става - с анимации и машинации!!! Мразя го тоя човек - и
ще го мразя докато ми изгният червата!
СЛЕДОВАТЕЛЯТ: Очакваме да намерите обективно и задоволително

обяснение на отсъствието си. Ние също ще продължим да търсим
истината. За днес следствието се закрива. Свободна сте.
*
ВИДЕОХРОНИКА НА TS-ПРОГРАМА "ДИРЕКТ";
ОБСЕГ НА ПРЕДАВАНЕТО - СЛЪНЧЕВАТА СИСТЕМА И ВСИЧКИ
КОСМИЧНИ КОЛОНИИ НА ЕДИННИТЕ СВЕТОВНИ ЩАТИ ИЗВЪН НЕЯ;
ВОДЕЩ НА ЖИВО – ДЖАНИНА-КЛАУДИЯ ЛИБРИНИ, НАПЪЛНО ГОЛА:
- И така – ФЕНОМЕНЪТ АСТРОЛОНИЯ ! Пак на тая тема... -

директно от местопроизшествието...... Пак съм аз, не се бойте... Скоро
никоя няма да ме смени, не им стиска... Така - чисто голички в космическия
студ и... как дишам ли?!... Викате - монтаж?...
469
Уважаеми граждани на Единните Световни Щати! Днес имате

рядката възможност да сензирате и да се кефите на живо с най-
страхотната сензация на века! TS-"ДИРЕКТ" не е проста, TS-"ДИРЕКТ" не
е като другите... Суперсензайзърите на TS-"ДИРЕКТ" през пет измерения
ще ви дадат да вкусите виртуално всеки плод и да понюхате всяко цвете
на безброй парсеци от вас! Можете и да си чукнете нещо из космоса... И
ТО – БЕЗ ДА СМЕНЯТЕ ЧАРКОВЕТЕ ЗАД ТV СТЕНАТА СИ ИЛИ В
МОЗЪКА СИ! Това ви се случва за пръв път в живота и няма да ви се
случи никъде другаде в близките 100 години, понеже се абонирахте за TS-
"ДИРЕКТ" - най-страхотното нещо в Трите Вселени - и наяве, и насън!
- За никого не е тайна, че на 12 януари 2314 година... (в
пространството пред всеки зрител се явява, чисто бяла, космична станция
Астролония-2, тоест "Касиопея-16а") – И така, вие наблюдавате и може да
пипнете в стаята си супервиделинното изплуване на най-страхотна
станция в света – знаменитата Астролония-2, подобрена. Пипнèте я де –
нищо няма да ви стане! Не е студена отвънка като космоса, въпреки че
плува в минус ... майната му колко минус... По-скъпите абонаменти ви
дават и да се разходите вътре в станцията...
- Ние сме в непосредствена близост до фамозния Обект. Екипажът
е добре, възможностите на станцията са над всяко въображение; с една
дума – чудо на "природата"... Ми на природата си е, кво се смеете! Да не
би да я създадоха неприродни същества?... Да, ама ние от медиите сме
сто пъти по-мощни от тях! И ще видите!...
Кадрите се ускоряват, всеки знае, че при всяко ново предаване се

пуска на бърз ход цялата история на Феномена Астролония от самото
начало. Желаещите могат да си пуснат темпоралния реостат към мозъка,
за да я изгледат в нормално време, докато тя протича пред очите на
останалите само за 0.3 секунди. На някои е интересно да видят за стотен
път първото му засичане, преносът на Станция 1, интервютата с учените и
фенонавтите и техните биографии, устройството на станцията и – най-
вече – всички фантастични промени и фокуси на Феномена до последния
миг и смайващата му странност и красота. Почти всички ученици и не
малко възрастни са си откопирали стерео промените му кадър по кадър -
470
да им се явяват пред очите когато и където си искат, чак до последния му

плазмен взрив и угасването на Станция-1. Това са не няколко часа, а
много денонощия документални филми! Ти се кефиш няколко денонощия,
виждаш всичко, чудиш се защо не ожадняваш и не огладняваш, не
ползваш лайноизчезвачката, а като махнеш "теро"-то от главата е минала
само част от секундата - не губиш нищо! Гледаш си новините нормално,
без закъснение. Вредно било, ама пука ни... По-малко вредно ли е да
викаме с дистанционното самата Джанина чисто голичка и кой ли не още
вкъщи – и да правим с хубостите им каквото си искаме? Не само
триизмерно, но и сензорно! И се мърдат! Разбиваме кодовете на черния
пазар за нула време!)
Ненагледната Джанина Либрини продължава - схваща мислите ни

веднага:
- Каквото и да сте правили и да правите с мене, прощавам ви... Не

само ви прощавам, но и ви се възхищавам... За какво взимам тия
проценти?!... Само че не с тия морави торби под очите, моля! Ей, чшш, с
лигавчетата, и вие ли вече?!... Ако някой ми дойде на живо без торби,
може би... кой знае... общо взето... сигурно може би кой знае, ама
надали... Не, не могат да ви ги махнат по никой начин... Много са черни и
морави...Първо, не е евтино; и – второ - и да ги махнат – пипвате или рак,
или лудост ... Лечение и козметика - нанай! Ето цената на нарковизията!
Тая работа с холингите и клонингите ви прави на пълни идиоти – не се ли
виждате? Да сте чували напоследък каква ви е смъртността? Да сте
чували нещо за любов без дистанционно?... И не се дръж там, като ти
говоря!... Я се погледни в огледалото!
- За закъснелите и несведущите – ето ме, аз съм! Джанина Клаудия
Либрини. Най-готината от TS-Директ, права ли съм? Цици и дупе –
натурални. Смей се, палячо... Има и такива работи по земята... Е, по-
рядко от Феномена Астролония, но... Не само там съм натурална, но и си
го правя само се един пич - без пароли и хапчета... Тия, дето сменят
местата на цепките ми на черния пазар, за да ви възбудят, да не би да...
Те не знаят, че в следващото прераждане ще се родят със ....баба си... под
471
носа, вместо уста... ("А, лошо ще им е...") – Лошо не лошо, но при тая
смяна на атрибутите, някак си ... храненето ще се затрудни... Всеки не
може да яде клекнал... А и тия усти без зъби напоследък - за икономия и
безопасност и за масова употреба - станаха много модерни, ама ... не си е
работа... Все едно вкъщи ... бабичката... Шшшт! Строй се!... Знам, че
гътнах в момента няколко милиона чекиджии от смях, но затова съм
тука... И пипе си имам, не само... Къде другаде такава водеща?...

- Сега по въпроса. Вярвам, че въпреки модната линия (Джанина
има предвид голотата), в момента всички се чудите на тая смарагдена
пеперудка, отзад на кръста ми. Как е монтирана там, не е ваша работа.
Рикардо, скъпи, я дай на едър. Да! Ние сме първите, които отиваме на
живо и без скафандри и кораби в студения космос. Първите, които
стъпваме по тоя начин на самия Феномен! На експедицията забраниха –
мутациите (ако това въобще са мутации) са свирепи и непредвидими. Ние
обаче подписахме, че не ни пука.
- Виждате ли добре ... пеперудката ми? Не оная бе, а тая,
механичната, на кръста ми. Недей пада от стола, ще си изкривиш врата!...
Няма да се учудя, ако "майсторите" на моите копия са ми монтирали оная
и на...
- Тая пеперудка не е бижу, а преди всичко претемп – нова дума.
В корабите има претемпи, но не с това име. С тая разлика, че нашата

фирма плати за нея сто пъти повече, отколкото струва същото даже в
"Касиопея-16а ". И, съответно, мощността му е минимум сто пъти по-
голяма. А е такова мъничко!... (Рикардо, дай пак.). Страшен екземпляр!
Вторият е кацнал на колегата Жерар (Нали, Жерар?). Виждате, че Жерар
се прави на Аполон... Да живеят ученичките! (и някои техни приятели...).
Третият претемп, разбира се, е на Рики...
Нашите предвиждат събитията с аванс до 3 минути, а Станцията и
лодките й – няма и секунда. Каква несправедливост! Това ще ви пошепне
колко по-важни са медиите от науката, мерси... Сега ние командваме
парада. С тази пеперудка днес аз нямам цена. Няма да си я дам на никой
от баровците и от станцията, ако ще и да се пукне. За тая става дума бе,
за тая - гледай в кръста ми!...Зрителю и осезателю, гледай сега и пипай

472
това на кръста ми, а не другаде, щото ти се случва за пръв път. То ще ме

изхвърли в космоса три минути преди всяка промяна на Обекта, и то с
каква скорост! От това следва, че е и мощно. И да стане Астролония
свръхнова, за три минути аз ще съм на светлинни години от тука. Някои си
го представят с фучене, ама не е. Ако беше с фърчене и фучене, да съм
се смачкала още в първата милимунда. Тия три минути не са за пътуване,
а за потъване. Изчезвам още в първия миг, а после потъвам в друго
измерение. Мога да се върна, когато си поискам.
- Не искам да ви светвам в момента, драги сензàри, колко енергия и
математика гълтаме сега тримата. Важното е, че сме три минути пред
Феномена. Това е прилично време. Ето, виждате: досега ходехме по
идеално полирана златна повърхност. "Ходехме"... – Никога не съм
мислила, че съм и балерина... Вижте ме докъде подскачам и колко е шик!
Па и кярите - гледате ме отдолу...
- Но ето, пеперудката бръмчи! Няма да ме изхвърли – тя знае точно
кога е опасно. Виждате: планетоидът бавно става на златен пясък. А сега
е на пудра – не можете да си представите колко е гот. Невероятно, нали?
– Джанина Либрини гола – в океан от златна пудра!... Дай да се бухна, да
се овъргалям хубаво!...
- Мосю Франсо, вие сте един нещастник! Отмъщаваш си, щото взех
Рики, а не тебе, нали... Добре де, утре си ти тука, не се бой... Голямо
дрънкало съм, нали? Да съм ви оставела да слушате музиката...
Феноменът прави и музика, знаете го отдавна и го чувате ... ама от мойто
дъра-дъра... Че гласът ми не е ли музика?... Не е въпросът само да ме
пипате... Добре че никой не усеща, като го пипат и гняват холантите му,
ама нали има и една теория... Ако е вярна, лошо ни се пише. Не било без
обратно въздействие. Можело после да се родя даже като... пеперудка...
Нали има резонанс между формите...И между фантазиите и формите...
Защо не действа веднага, не знам. Дано не е вярна теорията...
- Добре де, добре, млъквам. Рики, къде си, действай! Слушайте
тогава музика. Само още това да ви кажа: защо сега станах цялата
златна? Наистина, материалът е неподатлив, не можеш да си чопнеш и
молекула, но той може да прави около тебе и с тебе каквото си иска... В
момента е любопитен и се полепва по мене, няма опасност. Харесвам
473
му... Играе му се... Пеперудката намирисва не само мутацията, но и

намеренията на това нещо. Ако почне да се ядосва – пайдос!...
- Жерар, да пукна, такова блаженство!... Ама тоя "златен" можел да
бъде и любовник!.. Виж къде ми влиза!... Виж как мирише тва пудресто
злато – просто да те замая! Нали сега го вдъхвате, милиарди приятели?
Дали ще ме пробият златинките, дали са ми вече в дробовете, щом като
им усещам уханието – или това е само дължина и амплитуда, вирту, обер-
въздействие? Сигур е така, иначе досега да съм умряла.
- Дано съм жива да се бухна един ден и в сребърна пудра! И тя
мирише – който е работил с нея на земята... Не бе, алуминиева беше...
Без разлика – всеки метал мирише. Има разлика де...
- О, изпращам ви сега да почувствате всичко това, мои скъпи
сестри ... и братя (хи хи хи!...) по Астролония, макар и на стотици или
милиони километри и светлинни години от мене! Всеки от вас се е трудил
достатъчно, за да мога сега да съм тука, да можете да се наслаждавате и
вие, с всичките си... сетива, на тази прекрасна феерия (и на мене...И на
Аполонски де...). Виж, виж, виж как става на вълнички! Виж как почват да
се люлеят! И то се радва! Не било живо същество!.. Отразявало
механично нашите мисли и чувства... Оная, изкукалата!...

- Внимание, пеперудата действа! Надушила е нещо. Засега сме на
трийсет метра над повърхността. Не му харесва, че казах "изкукалата"...
Глейте как се изпудри на дълбоки бразди и почва да тече по тях ядосано и
да дига пушек... Сега тръгва изцяло перпендикулярно и става на златни
вълни в океана... Вижте само колко е в синхрон с тая до-мажор оратория!
Вълните му пеят, страхотно! Но защо почва да става лилаво златото?
Защо тоналността стана минорна? Май че го обидих с нещо...
- Млъкни бе, млъкни, говедо (казвам го на себе си...)! Италианска му

работа... Ще ни се изметнат бъбреците, ако не дрънкаме... Не могат да
слушат музиката хората от моите речитативи...
- Па изключете ме, като не ви харесвам!... Ааа, харесвате ме...
Казвам – ако не ви харесва гласът ми. Нали имате такова "копче"? То,
дистанционните отдавна са вече само в главата ви, но дизайнерите ги
474
изкараха светлинно и навънка, за да се кефите както простаците едно вре-

ме - да си натискате разни копчета, да управляааавате... Тъпите родите-
ли нали в момента блокират образа ми и нецензурните ми думички за пред
децата, без да знаят какво правят тия милички нощем по пиратските
канали... Толкова ли не им е ясно защо са с тия торбички под очите?
- Рикааардоооо! Задръж. Тоя пейзаж много ми отива...
- Сега сериозно (смях в залата...). Не бе, спечелих конкурса и по
мозък... Мога да се правя на сериозно куку цели 5 минути, не сте ли ме
гледали? Става дума пак за пеперудката – защо ходя дибидюс. На които
не е известно, да им стане известно. Пеперудката създава микроклиматич-
но поле, което не виждате. Като си помислиш... Жерар, я дай едро
термометъра и барометъра: как е до мене и как - навънка. Страшна
работа, а? Сега светнахте ли? Станахте на чуденки, нали? То си е цяла
наука, сто хиляди института са го правили. Абе то е цяло чудо, струва
майка си и баща си, много ми разбира тиквата. Аз съм манекенка - как
минах тестовете за водеща, и то за тука, само Господ и Мафията знае...
- Ама полето е страшно яко – ако на звяра му скимне да експлодира,
то се пренася заедно с мене където и да е. Викаш – откъде енергия. – Ами
от неговата енергия, откъде! Зависи само от знака на трансформантата.
или от нещо там, не знам кво. Тука сме опитни зайчета, да не мислите...
Умряха ускоренията още преди сто години. Сега се появяваш, направо или
степенчато, далече в пространството, когато нещо ти се дърви или те
гони; па му използваш и силата... Бойно изкуство – чиста работа. Що да се
мориш със своя енергия, дето я нямаш, или да цицаш пак енергия от
слънцата - от майната си... Яхни вихъра, когато на някой му се избухва!
Разбира се, мнозина измряха при опитите, понеже радиусът, по който му
бягаш, се скъсява от глътнатата енергия. Околната му ярост те батисва.
Наложи се вихрово, а не радиално бягство, за да му обираш силата
спиралообразно, равномерно. Вярно, по-бавно е, ама си жива.
- Айде чао! Сега вече може само да ме съзерцавате... Е де, не
само... Вижте – Онова Нещо се кротна. Стана на златна пустиня с дюни.
Вече е червеникаво, прегоряло злато. Като че ли го огрява залеза. Искам
да ида да легна ... да се попека ... на Гама от Касиопея...
475
- Ние вярваме в науката. С Рикардо и Франсото сме се занимвали

с... едни работи ... в космоса само с пеперудките на гърба, при минус
273 - в Четвърти на Воловар!... Ако ще да се пукнат професорите, дето
искат сега да са тука... Е, не само заради Аполончо... Има и професори със
склонност към наука... Няма как. Космовизията на Щатите - и по-специално
сега на наш`та абсолютно непостижима "Директ" - е най-богатата на
света...
-Ауу, мама миа! Щях да си забравя рекламата! Купувайте
магнитни копчета и заврънкулки само от фирмата "Рикардо е

Бенедетто Чуролини"!
*
ВИДЕОЗАПИСЪТ ОТ ФЕНОМЕНА ПРОДЪЛЖАВА НА ТРЕТА СКОРОСТ:
От астероид на златно-виолетови дюни, той се превръща в метеорит с
километрични монокристали от полупрозрачно червено злато, с включения
от ванадий в момента. Кристалите се натрупват и наедряват с
фантастична скорост - и обектът е вече голяма планета. Изведнъж се
разпада на милиарди златни, лъскави гюлета; те избухват спирално по
радиусите и се връщат къдраво във вид на сачми. Феноменът изчезва в
математическия си център, но после бавно почва да набъбва като луна от
златозарна магма. Вдигат се причудливи златно-зелени изпарения, които
се организират в атмосфера от филигранна газова дантела, чиито нишки
светят като озарено от изгрева глухарче... Магмата започва да изстива
като мозайка от старо злато; през пукнатините й сега диша и се издига, на
халки от светяща резеда, сърцето на Астролония! Миг след това – планета
от прозрачни златобагри мехури, които се смаляват и се вижда
полупрозирно космично кълбо, на шупли, от идеално полирана
тъмносмарагдена пемза. Неизразими хармонии и музикални преходи,
благоухания, ветрове, урагани и странни тръпки и усещания - милиарди
жители на Световните Щати из целия космос сега преживяват Феномена
Астролония! Милиарди поклонници на всичко прелестно и изящно ще
размножат по кадри в пространството и в домовете си и италианката,
когато се възнася внезапно над вълните от трепкащо злато и
полуостровите от някакъв друг, виолетов и лъскав метал!
476
- Ах, То ме съблича!... прави се на светица водещата в

пространството, когато Нещото почва да смъква златното покритие от
тялото й, направено преди малко от самото него – докато се откъсне и
последната блестяща златолинка и запърха надолу...
Така сензàрите ще преживяват лично как летят през стерео-

лабиринти от слонова кост и през грамадни сребърни бижута; ще се
въргалят, чисто голи, с тялото на Джанина Либрини, усещайки го като
свое, в безкрайни поля от истински мъхове, незабравки, омайничета и
теменуги, опръскани с утринна роса! Причудици от бляскав живак ще се
въртят като насън около смаяния им поглед; ще се събират в сфери и ще
музицират ритмично във все по-филигранни симфонии от обемни живачни
дантели и плетеници; ще ги затварят за миг в живачни пещери с
вибриращи сталактони – и ще пръсват плътта си на милиарди живачни
пеперуди със телца от сапфири и диаманти. Те няма да увредят водещата
и екипа й ни най малко, понеже мощността на претемпите е огромна.
Всичко, което става сега, ги заобикаля внимателно като живо и щади
живота им, затова те могат да снимат от самото място, дори и отвътре.
Претемпът на "Директ" издържа и на гигантски плазмени
температури – хиляди и милиони клиенти-сензàри ще се гмуркат от сега
нататък чисто голи, чрез пратениците му, дори в най-горещите звезди!
Каква икономия, Господи! Чрез няколко гмуркачи да се кефят стотици
милиони народи! Ах, велико нещо е науката, животът става прекрасен!
Въпреки борбата на мистиците да се откажем от всякаква техника и да
летим само с душите си... Това е неправо неизпълнимо, понеже иска
Разпознаване, а то ни отделя от придобивките и илюзиите... Защо да не си
плащаме – и да се катерим с милиарди по разноцветни кристали и да се
търкаляме щастливи по меки килими от наросени рози без шипове – и то с
дивните нозе и тялото на божествената Джанина?! Само като се
погледнеш надолу от врата и почнеш да се милваш... Кой нещастен
природник може да ти го достави това, даже и да си влюбен до уши?
Влюбените и мистиците казват, че преживяват без пари и усилия много по-
страхотни светове и наслади, но иди им вярвай... Без банков кредит нищо
не става! Светът е създаден за клиенти!
477
Защо да не се носим изумени в пространството, когато загърмят и

те запръскат величествени Ниагари между диви грамади от малахит,
яспис или планини от смарагдени друзи? Защо да не се смеем и да не
летим като луди, с пеперудени или ластовичи криле, през ефирните
дъждове в просторите; и защо благодатни слънчеви струи да не пронизват
звънно душите ни с неизказана свежест и ведрост? Нека си приказват
глупаците, че всичко това са постановки на нарковизията... Виждали са
били наш`та Джанина да лежи само с някакви обръчи около главата в
студиото, при това облечена... Толко ли па гениална и учена е тая
Джанина, та да вижда и усеща всички тия неща в транс? Или зад нея стои
екип от няколко милиона 6D-аниматори и ултра-професори? – Айде бе!
Това въобще не ни интересува! Който иска, може да си избере и Аполонио
Фръклини – най-новата звезда на TS"Директ". По него сега си падат най-
много ученичките... По-друго си е да не си галиш само... Пък и има къде да
се фанат, ако земат да падат... Нали го знаеш вица за цигането?
Е – бе казала веднъж Джанина, - по мене засега има най-много
захласнати, но като им станат торбите под очите до пъпа и като им се
изчерпи гръбначния мозък и ослепеят от чекии – ще се отхласнат...
Може и да не е само нарковизията. Може и да е комбинация. Иначе
какво ще правят без рекламите и медиите тия животни политиката и
науката – да умрат от глад ли? Тая работа с "Феномена Астролония" може
да не е постановка, може да си е на живо. Аз съм почти сигурна, че е
комбинация. Инак само голи суперхудожници и химици и астрофизици
трябва да са си напъват гънките двеста милиона години, за да направят
такива "жестоки" предавания. Даже и същества с неописуема красота се
мотаят около Обекта и отговарят читаво на въпросите ни! Водородни
експлозии с неговите координати избухват и се прибират до орех от литий
– и всички станции в космоса ги засичат и ги снимат чисто астрономически.
Коя нарковизия го може това?.. Тоя орех се разраства в грамадни, ажурни
катедрали от соли на лития - спектралният анализ го доказва без грешка.
В "катедралите" затрепкват богомолни пламъчета - и изведнъж изфучават
като пожари през готически врати, колонади, прозорци и амбразури!...
Феноменът, без никакъв преход, изведнъж се превръща в бисерна
капка вода колкото Юпитер - и в този фантастично прозрачен океан,
478
израслите почти до небесата катедрали се смъкват бърже в континенти от

литий, плуващи ослепително бляскаво и гордо! По такта на музиката и
ариите, материците ритмично се разбиват на сребърно-бели айсберги;
Феноменът-гигант се обвива в лазурна кислородна атмосфера - и
познатата ни велика кантата "Алелуйя" изведнъж се изтръгва кънтящо из
недрата на някакво диво космическо щастие. Сякаш това не са химически
елементи и реакции, а живи ангели и архангели, които се раждат и ликуват
в пълен делириум!
Дали пък пред нас не върви цветомузика и стереомузика на това
безсмъртно произведение по някаква интегрална програма - и сега някой
подиграва с нас, да си мислим, че е реално? Даже и изкуство да е – значи,
Бог съществува! Немислимо е един беден, механичен космос да
предизвиква самичък такива грандиозни образи и видения, ако не ги
създава Човекът! Един аниматор днес е милиарди пъти по-интелигентен и
гениален от измислячите на Библията и на всяко друго редактирано
писание; от фотогрофчиите на вселената – колкото и голяма
разделителна способност и натурални цветове да постигат. Пасторалната
симфония, "Жар Птица" и "Римските пинии" - и техните интерпретации пак
от абсолютни гении - са безкрайно много по-вълнуващи от шарените
снимки на звезди, мъглявини и галактики, ако те също не са песен и
чувства на живи създания...
...Ето: сред тържествена музика, айсбергите в океана се превръщат
в плаващи кубове от безцветни кристали. Не само Станислав Лем е
виждал такова нещо в просторите на въображението си – то съществува
обективно. Обективността е транспонирана субективност - и тя царува
като една безбрежна артотека и артовселена на Битието, където всички
гениални вълнения, стихотворения и музикални шедьоври плуват като
феерии и кристални галактики! Колегата Хегел не е толкова прост, като
говори тия работи за вторичните обективации на абстрактното. Те могат
да се родят само от човешко сърце! Те спасяват от проза и "обективност"
мириади фини и нежни създания с душа, родени от глъбините на
Безграничния. Пет такта на една фуга и един влюбен поглед могат да те
спасят от истинска смърт в прозата, докато петдесет описвача и пет
479
хиляди фотографчии на "мъртвата" вселена не могат да изкарат от кома

душата ти по никой начин, ако не е екзалтирана.
Тогава грамадно количество земляни и други приятели от целия
Млечен път - не само космовизийните фенове на прекрасната Джанина-
Клаудия Либрини или на новия хит Аполонио, но и влюбени в тях до
припадък - ще плуват всички заедно в това вълшебство от литий и в
звуците на безсмъртната, вечна оратория! Самите те ще извисяват
безброй щастливи гласове сред звездите с великото "Амен" и "Алелуйя",
без да се чудят нито за миг какво е това и защо пеят заедно с картините,
певците, цветовете и космоса, не знаейки нито нотите, нито текста на
произведението... Ще усетят до един това странно, опияняващо
блаженство и душевно успокоение - и пак няма да искат да се върнат в
така наречената "реална действителност", както пророците от древността
и първите космонавти в барокамерите и в космоса и всички ние досега.
Какво е животът? Този вълшебен сън – или часовете и денонощията
бъхтане, когато "работиш" каквото не искаш, за да си платиш за
удоволствията? Зверове ли са учените и артистите, които те даряват с рая
– или са зверове тия, които ти искат пари за него и ти изцеждат силата?
Живот ли е животът в транс чрез наркотиците и психосензията; и той
унищожава ли ни – или наистина има такъв дивен живот реално, за който
не трябва да се плаща и умира рано? Кой ще ни каже това?
Малцина се замислят върху тия сложни въпроси, понеже феерията
е нескончаема и Феноменът не мирясва. Сега ще прекара сензàрите
(клиентите на най-новата телесензионна компания "Панкозмик-Директ")
през солни пещери, през безкрайни вити стълбища от чист натрий –
летящи и пеещи; а в космоса между тях ще се свиват и разтягат, сглобяват
и разглобяват, събират и пръсват най-фантастични пластики от течен
хлор... После изведнъж стотиците милиони човешки съзнания ще се
вместят вътре в куха планета от трептяща вода, осеяна от слънчеви зиг-
заги и зайчета... По вътрешната повърхност на това странно море почват
да се гонят шарове от натрий, пришпорени от отделящия се водород.
Тогава "морето" се пръсва, ние сме пак отвънка и виждаме Феномена като
огромна топка в мрака - и по него завилняват тропически дъждове и
480
урагани. Внимание! Сега е страшно опасно, но за претемпите-пеперудки

на кръста на водещите и операторите, това е играчка...
Там, долу, ярко блести планетоид от калий, а билионите стрели на
дъжда се взривяват в него с малки виолетови експлозии! Когато бурята
преминава, феноменът от калий е обсипан с безброй кратерчета.
Милиарди Джанини-Либрини тихо се веят насам и натам, падайки към него
като пухкави, бели пера, цяла вечност...
Феноменът е "на мнение", че трябва да започне нагледната
симфония на калия - километрични терени и разрези на почви, астероиди
от лиани, астероиди от портокали, ягоди, пчелен мед с питите ... и
банани... Пеперудката на Джанина самовключва обонятелно-вкусова
телесензия – и няма защо да се описва какво става в устите на
безбройните теле-сензàри в момента... Мощта на "Директ" позволява на
водещата да вземе една ягода и внимателно да я сложи в устата си. Тя
знае, че сдъвкване е невъзможно, а гълтане би било смъртоносно – и да
се подаде да бъде глътнат, при внезапна мутация или маневра плодът
може да й раздере вътрешностите. Този неин жест обаче е бил
наблюдаван внимателно от някого, защото....
*
.. в същия миг отгоре се спуска стремително десантна флотилия на
Усвоителите. Корабите разтварят паст, за да се нагълтат с ягоди - и те,
кой знае защо, този път се поддават... Доста странно – "фюрерката"
сигурно е издействала нов бюджет - за претемпи... Обаче, само на
петдесетина метра височина, яростни червени парцали и сокове отварят
или продънват контейнерите и се връщат на родното тяло... Просто е
величествено! С контраграфика, обратна на графиката на Феномена
Астролония в този момент - нова щурмова група от Трета Бойна
Трансферна - успява за миг да нулира ината му и да привлече тонове
кайсии от един от "астероидите" му. За секунди стратегията успява и цели
пирамиди и конуси от плодове почват да се събират ритмично под
дисковете на транслаторите. Но, при опит за трансфер, те мигновено
изчезват, а в космичните градове не се появява нищо... Появяват се само
вдлъбнатини в самата плът на "астероида" – полусферични басейни в
481
многоплодовата плът, идеално пресовани и гланцирани... Явно умът на

фюрерите и фюрерката не е мръднал и на йота...
Това обаче не му пречи да се готви за нова атака, понеже за
военните атаката е по-важна от мозъка. За тях жертвите и щетите са като
на единия им кътник... Сякаш не са разбрали или не искат да разберат, че
Феноменът е математика, а не манджа. Въпреки това, шефката на
"Касиопея-16а" изисква от Центъра заповед за прибиране на журналистите
- и тя се удовлетворява. Без заповед не може, понеже техните претемпи
са много по-силни и не биха се подчинили никому. Най-много, носителите
им да бъдат "издухани" в космоса от станцията, ако пеперудките им в
момента са случайно по-слаби; или самата станция да не може да се
приближи и на милиметър, заради полето им. На военните им крайно
чудно кой управлява тази империя, след като този ресурс не бе даден на
тях, но на комедиантите...Но в името на грозящата гибел, сега те ще се
наложат да им бъде предоставено "оръжието" - и да преминат към
вариант "ликвидация"!...
Както и да е, генерал-лейтенант Ребека Бенун Израел вбесено дава
нареждане: стратегия IV интензивна, програма тройно пластифицирана,
команда "обсада полусферична" - от цялата Четвърта Протонна
Бомбардировъчна!
Няма по-могъщи в Щатите от протонните бомбардировачи и
зенитчици! Музиката в "Междузвездни войни" е едно нищо в сравнение с
това, което става сега в съзнанието на бомбардирите... Няма какво да се
молим на някакви си келяви лигльовци от медиите за тъпите им претемпи,
след като протонният петмерен трансфер е в ръцете ни! Той транслира
енергия направо от най-близката звезда и, ако потрябва, от други близки.
Великата жрица на спасението и правдата Ребека Бенун няма да пожали,
ако потрябва, и цяла галактика, за да усвои или унищожи до нулата
упорития странник! Тя въобще не е толкова тъпа, колкото я мислят – знае
какво е математика и не си представя, че това са реални кайсии и
глупости. Тя иска да изсмуче самите програми на Феномена за
превръщане на елементите и да ги приложи на земята и в космоса за
реално производство - на алхимическа основа. Но явно гаднярът знае как
да си пази тайната и не дава да му крадат творенията, дори когато
482
изглежда, че поддава. Ребека Бенун знае, че той става "дащен", само

когато тя се приближава. Но ... до определен момент. Тя знае как той
може да омекне напълно, но това значи тя да се откаже от себе си...
Никой досега не е побеждавал избраното племе, на което е дадено
да управлява вселената! А ние откраднахме перфектно неговото име, за
да го намразят народите... Иначе как да се преборим с тия отвратителни
гении, пророци и "спасители", които то пръква непрекъснато? Те не
веднъж са ни таковали майката и вечно искат да ни изгонят от тоя сектор
на вселената. Ние стопихме толкова техни във фабриките ни за смърт, за
да го припишат изцяло на сламенните четини и алаброси; ние надухме

числото на жертвите им до неузнаваемост и построихме за нула време тъй
прелестните музеи на бутафорните крематориуми, за да намразят още
веднъж това проклето племе, зад което толкова векове се прикриваме! О,
какво сладко нещо е омразата - и как ни капе мед в кухината, дето
говедата имат сърце! Особено когато два или повече тъпи етноса или
егрегора се хванат гуша за гуша, по наше внушение! Някои се опитват да
ни идентифицират, но не е имало, няма и не може да има такава сила,
която да ни попречи да вършим, от името поредния говежди народ през
дадена епоха, най-великото: превръщането на феномените във
фабрикати, на уникумите – в матрици, на индивидите – във подчинени и
потребители! Няма такъв тератонен, ексатонен или йотатонен
еквивалент, който да надделее над най-превъзходния мозък на
човечеството, създаден в лабораториите на истинския "Йехова"! Ние
взехме това име от прототипа му и преписахме писанията му както си
искаме, но тоя прототип е невалиден, наивен и некадърен. Ползваме го
само за имидж и за прах в очите на слепите. Размесихме глупостите му и
някои интересни негови измислици с нашата методика за накървяване, за
внедряване, и за "избрани народи" - и за добив на говедата, които доим
непрекъснато. Та нали тъкмо с това се занимаваме - с "усвояване"!... Това
е евфемизмът за думата "кражба"... Нали това ни е специалността -

кражби на имена, технологии, религиозни и социални модели?! Нали
затова се забиваме като въшки във всяко ръководство и всяко виме, без
483
изключение?! Нали знаем откъде пада манната небесна – от глупостта и

трудовата пот на "добитъка"?...
Ние влязохме някога и във враговете им с ботушите, които
отъпкаха и опърлиха цяла Европа със своите свастики - но ги водехме и
зомбирахме ние, Незнайните! Така светът намрази и тях - това е нашата
дивна стратегия през вековете. Ние се внедрихме и в народите на изток,
за да мисли светът, че те са интервентите и те продължават геноцида.
Нещо повече – ние именно унищожаваме данните и за най-стария народ

на света, който ни измести на пет пъти от тая планета и ни мъти водата и
в момента. Обаче!... Ние управляваме до последния капиляр и неврон и
нашата първа база в света – страната на неограничените безбожности!
Подхвърли им кокал свобода – и ги виж как драпат за кредити! Съвсем
скоро ще ги вържем окончателно, като живо месо за клане, с тая наша
великолепна система! О, не се е родил оня, който ще спре накипа на
бизнеса и индустриите, множенето на автомобилите - в лудниците, които
те наричат "градове". Тия мравуняци обаче ще смелят веднъж завинаги и
последната следа от всяко здраве, своеволие, боготворене и благоговение
- освен пред нас и пред "просперитета" под наш контрол. Ние сме и под
кожата на нещастниците, които си мислят, че с джихад и вендета
намаляват броя на враговете си, а не го увеличават. Те са от най-
неспасяемия кръг на ада, също под наше командване – даже Данте няма
такова въображение. Ти си представят, че физическото унищожение на
"лошия" и "противника" го елиминира, само защото не го виждат. Чиповете
ни скоро ще идентифицират и класифицират до един и всички романтични
фукльовци и флуктуации, а механизмите на амнезията и наглостта ще
изтрият и последния спомен за онзи опасен идиот, който дръзна да внуши
някога на туземния добитък вредната формула "Както на небето, така и на
земята"... Да си ходели хората голички, в добър климат и с банани над
устите... Как ли пък не! Дип че му махнахме тия думи още в първите
писания на апостолите му – шубе ги хвана! Ние изтребихме за вечни
векове тия му приказки от всички "източници" и скрихме на сигурно място
самите оригинали. По неговия модел можем да живеем само ние,
484
избраните - когато си поискаме. Какво иначе ще продаваме на скота, как

ще го впрягаме?
И... защо ли пък не?... И това ще направим, като му дойде време-
то. Като изкльопаме ресурсите и на тая планета - колко му е?... Знаеме
как да върнем оста й на мястото й – нали ние я килнахме? Как иначе ще
има лишени, потребители, труд, войни, контрол и "цивилизация"? Що ли
пък и ние да не спретнем един "Рай" на земята? Какво ни коства да ги
съблечем както си бяха - и да им обясним обратно, че това не е срамно?
Повярваха ни за "срама" и "греха" някога – що да не ни повярват и сега
обратното, като са толкова ахмаци? Ами да! Чудна идея! - Да им продадем
изгодно, на парчета, и едно цяло "Царството Божие на Земята" - срещу
валутата на душите им!... Може – но като завладеем първо небето и го
поставим под наша юрисдикция. Да не ни мъти повече водите!...
Поддържаме си войните и престъпленията нормално; засилихме
още повече "природните" бедствия и болестите; касапите, ловджиите,
рибарите и лошите езици по места увеличаваме; мъчиме се да закрепим
някак и шедьовъра си - "семейството"... Но всички те унищожават тия
кретени в нищожна степен, в сравнение с трите ни главни стратегии
напоследък. Гениално хрумване! Автомобилите и мотоциклетите по улици-
те, хората с бургиите из апартаментите; и - преди всичко - онова нещо, ко-
ето туземците наричат "музика" по време на ядене в ресторантите и заве-
денията - особено вечер! Тая технология ни докарва свежа човешка стока
в пъкъла неприривно. Няма такъв земен цар, папа, патриарх, мюфтия,
ра-вин, магистър, президент, премиер или пар-ла-ла-мент, който да ни се
съ-противи и да ни отнеме този ядрен еквивалент! Силният шум и
студените напитки по време на ядене са най-мощното ни оръжие за
сриване на моле-кулите в човека, създадени от врага ни първоначално.
Крайно помага и развалянето на въздуха, вдъхването на нашите
производства, високото и крупно строителство, пикнята и труповете на
микробите във вкиснатите им течности и нашето производство на
наркотици. Белобрадият горе раз-читаше на тия негови прословути
молекули, дето уж били защитени хиля-дократно в потомството му, но ние
орязахме повечето от веригите им още отдавна и сега ще орежем и
предпоследната - именно по този начин. Последната не можем да я
485
пипаме, понеже добитъкът ще престане да диша. С нашите връвчици от

молекули, които им присадихме преди 8000 звездни години, за да развият
вкус към помии и фабрикати и към наш`те физиономии, успяхме. Но
накрая открихме и главното средство – троянския ни кон в царството на
"неразрушимите" им спирални крепости. По-велико средство от силния
шум и дисхармонията няма! Ха помъчи се да намалиш така наречената
"музика" в един ресторант или модерен концерт (а те всичките са наши...)
– и виж нашите момчета и момичета по места как ще реагират... Разбира
се, потомството на Брадатия рядко ходи по такива места и по това време –
ние ги поддържаме почти изключително за да се зареждат нашите; но
когато някой наш успее да замъкне оригинален потомък на врага ни сред

пушека, пикнята и децибелите и го накара да ги вкарва в себе си и да
гледа наши физиономии, считай, че сме ударили в десетката. Тия мръвки
са ни най-сладки, понеже нашите долу не стават за ядене – никой не яде
вълци и лисици.
Ресторантите и заведенията ни обаче са капка пред светещите
прозорци и монитори след залез слънце по цялата им планета! Я виж как
прелестно сияят градовете им нощем! Успеем ли някъде да усилим и
децибелите, плячката ни е в кърпа вързана! По-добра технология от тая
досега не сме имали. Дълги векове разчитахме на крясъците, сабите,
гърмовете и експлозиите само по време на война. Успеем ли обаче днес
да задържим светнат прозорец или монитор и след полунощ, гърмят ли
прекрасно с децибелите и хектабелите си техните телевизори и
тонколони, ние знаем със сигурност, че там някой наш вече е успял да се
внедри в глупака и ще ни докара прясна мърша долу много скоро. И без
монитори става – някои се занимават с "наука", "творят" или четат романи
нощем... Нашите агенти водят на строг отчет тъмните прозорци и
монитори след залез слънце, понеже там се крият врагове - но ние
намираме начин и на тях да открием дамара. На повечето им вкарваме в
леглото наши хора. Така се пръква поне 50% наше поколение – шансо-
иди, усвоители и потребители. Не случайно един синковец ни разкри
главната стратегия, като измисли думата "шансоид". Тя обаче е точна и
много ни харесва: "подобие на човек, който има подобие на шанс". Това е
точно тъй, понеже ние лично не сме хора, а подобия на хора, но правиме и
486
от хората подобия на хора. Просто им внушаваме прекрасната мисъл да

търсят светски шанс. Като им се отвори, те почват да го консумират само
за себе си – и заприличват бързо на нас. При това положение ги дръпваме
надолу без никакви проблеми. Харесва ни и разновидността на тая дума –
"шансонетка". И тия, които пеят наша музика по нашите ноти, са от тая
категория. Даже ги наричат със същата дума, понеже се счита, че това
било глас и пеене...
Ето, сега и бедната ни агентка на земята, заедно с най-важните ръ-
бове от нейното племе си мисли искрено, че е призвана да спаси и ръко-
води единствена това човечество - и да го намалява и увеличава където и
както й скимне... Мисли си, че това са нейни амбиции и мисли... Като най-
податливите екземпляри от племето й и от другите прости племена, тя та-
ка плътно се идентифицира с нас, че е приятно звяру да слуша мислите

и вълненията й...
Не! Ребека Бенун Израел ще се свие като железен юмрук на Спра-
ведливия, за да докаже на всички, че няма сила извън нашата сила, че ня-
ма грижа извън грижата за утрешния ден и че няма нищо друго, освен тър-
сенето и предлагането на стока. Приятелство – глупости! Животът е изтъ-
кан само от продавачи и клиенти! "Както на Земята – така и на небето" –
ето алгоритъмът на нашата перфектна, изпитана програма. Ние боравим с
материя, ние боравим с енергия, ние боравим с обмяна, ние боравим с
печалба, ние боравим с фанатизми и наказания и с още страшни сили и
ресурси, на които няма кой да се противопостави!
Свръхтежка Четвърта Протонна Бомбардировъчна се намира на
Първа бойна дистанция от всички страни на Феномена. Отказахме се
от несигурна бомбардировка и далекобойно облъчване – избрахме Кони-
чните Лазери. Няма нужда още веднъж да уцелваме някой наш в про-
странството – учим се от грешките си. Това остава в резерв – когато иска-
ме да поразредим дърветата в собствената си гора. То се не може из-
брани да се плодят като въшки... Колко пъти сме го правили!

Сега феноменът се прави на детска градина – цяла планета от голи
изродчета, които търсят майките си... Мисли си, че са невинни и прекрас-
ни, без да имат печата на избраните, че ще трогне някак вселената,
487
общественото мнение... Но стоманената началничка знае, че това са само

номера и стратегии на свръхтвърдия холос - и че всяко бебе тук е
анимация. Генералът ще разбие завинаги тия тъпи илюзии – и с това ще
ликвидира веднъж завинаги и тая странна проказа в духа си за

един смахнат норвежец, който все още се мъчи да се навира в
живота и сънищата й!
Само миг – и тя пронизва пространствата с мечтаното, истерично
"Огън!". Протонните бомби и газерните лещи за звезден трансфер на
енергия през петото измерение вече са телепортирани на Обекта - той не
е избягал. Станция "Касиопея-16а" отскача на четири хиперкванта
разстояние. Бомбите са взривени и лупите - активирани! Феноменът
изчезва в нищото. Милиони гласове на праведници разтърсват световете с
мощно "ура", в пространството се раздува грамадна "медуза" от светлина.
Клиентите на зрелищата и на виртуалната мастурбация плачат из цялата
вселена, но ще им мине...
Ала ето – досадната точица пак се явява! Спектрографите
навсякъде пак се побъркват да идентифицират потоп от елементи,
съединения, измествания и трансформации от един нестандартен
космичен обект.
Тогава Праведната включва последната надежда: мюонно
всмукване на Обекта през четвъртото измерение, в черната дупка
Террора близо до Гама от Касиопея. С Феномена започва да се бори, под
чужда принуда, цяла гигантска звезда, която ще бъде изсмукана до капка,
за да притегли "врага на човечеството" където му е мястото...
Но проклетият Феномен не иска да се предава. Третата звезда на
Етиопката – древното име на Касиопея - видимо побледнява и се смалява.
Но вместо да привлече врага, той сам я притегля в обятията си и я
възстановява изцяло в друго пространство, а после я телепортира
обратно в нейното...
Не, "праведната" няма да се пребори с пространството на
Касиопея, понеже това пространство не е на Звяра. Тя чува това,
озадачена, вътре в сърцето си - и това сърце сега почва да й говори с
думите на Свенсен:
488
"Любима, и ти си от нашите, но колко тъжно е, че похитиха душата

ти и ти си забравила!... Не се ли родихме заедно с теб от Изворите на
Касиопея? Не си ли чула слуховете, че не друг, а аз кръстих станцията, от
която ме търсиш, с името на нашата Родина? Не разбираш ли, че това,
което човек иска да "усвои" и "унищожи", когато душата му е няма, е това,
което най-много обича? Аз разчитах на този космичен закон – че ще се
лепнеш за "Астероида", понеже нищо по-силно сега не привлича сърцето
ти. Когато душата я няма, сърцето поема юздите, макар и често с
омраза... Нима Касиопея не диктува от край време на Земята свещения
танц на бунта и промените? Щях ли да постигна тия мутации тука, ако не
бяхме деца на Етиопката? Не помниш ли Тау от Касиопея? Има ли нещо
по-мощно от нея в нашия звезден остров - а ние с тебе там се
родихме?!...
Първо, тази звезда се изхвърля не навън, а навътре. В резултат
на това, температурата там се е увеличила неизказуемо. Никога не
съм виждал такива звезди, освен в света, който Някой Си е създал за
развлечение... Ужасяващите температури там задействат съвършено
нови механизми на живота. Мога да проследя обаче колко галактики е
сътворила вече по този начин Тау от Касиопея. Те се раждат, разбира
се, в далечни пространства. Много от тях са в четвъртото и петото
измерение. Не е трудно да се проследи коя интрозвезда какви
особености придава, но самата тя може всеки момент да мутира
удивително! Мутациите ú се отразяват и в нейните създания, но с
различна скорост и в различна степен.
Преди триста милиарда години, според земното време, се е
родила Представата за Неочакваностите. Когато тя е дошла, веднага
се е организирало съответно поле, със съответни частици и вълни.
Там комбинациите се подчиняват на законите на играта и
случайността. Със затаен дъх следя тези “представления”…
Непредвидими са те, но зависи от кое равнище. Не че не мога да изляза
от времето и че не съм и извън него, но потапянето ми във времето е
най-любимото ми занимание, когато си отдъхвам. Ти сега ми даде тази
възможност, като ме скри в тоя ъгъл...Тогава нещата стават
489
непредвидими и аз живея много интересен живот. А инак всичко вече се

е случило и не ми остава нищо друго, освен да творя...
Да не мислиш, че съзвездията са само случайни конфигурации.?
Звездите им са в една пространствена система; но в петото
измерение, което зависи от субекта, едно съзвездие е вече
кабалистичен символ и фактор. Така и Тау от Касиопея фокусира
енергиите, които се получават по посока на това съзвездие от всички
ония хора и животни, дори и от растенията, които са го
"констатирали" със сетивата си - даже случайно. Тау получава
постоянно, от всяка нощ на Земята и от местата, откъдето се вижда
в тази форма на съзвездието, мисъл-формата на Касиопея, която е
“W”. Така, от “псивидеоните” (видеоните са частици на виделината; а
като преминат през мозък и се изпратят чрез сетива, те се
превръщат в “псивидеони”), носещи информацията на това “W”,
звездата Тау – и в по-слаба степен и всяка останалите звезди от
Касиопея – получава мощен импулс да се видоизменя скокообразно, и то
в най-неочаквани насоки.
Доколкото Тау е полярният фокус на Хо (нашето Слънце в
сегашните ни координати) към “плоскостта” на кабалистична
Касиопея, то именно Тау концентрира изображенията на Касиопея,
изпращани по вълните на петото измерение от нашата система.
Тогава се оказва, че Тау от Касиопея е жива по този начин, единствено
поради случайните или съзнателни погледи, отправени към това
съзвездие. Но това е двойна зависимост: самата форма на Касиопея
диктува на нашите ефирни тела жизнената структура на мутациите.
Ние пък предаваме този импулс, чрез псивидеоните си, на Тау – и тя
започва да мутира извънредно често и неочаквано! Ако проследим от
колко време Касиопея се наблюдава от този ъгъл на слънчевата ни
система в този вид, ще установим, че точно оттогава Тау е започнала
интензивно да мутира. Това може да се открие и в астрозаписите на
земния минерал, който развива вътрешна топлина.
Казвам ти: ние даряваме Тау с мутации, защото Касиопея е
проводник на Твореца като Пресъздател, а Тау ни дарява с творческия
огън, необходим ни за сътворяване на същества с дух и душа и на нови
490
галактики. След малко ще се опитам за те подсетя кои са нашите

деца, които създадохме някога в Тау. И учи ни Тау на това: планети се
творят и поддържат чрез екстро-живот; но галактики – чрез живот,
който е “интро” – изцяло насочен навътре10."
В това отношение, като ме скри тука, ти ми направи голяма услуга...
- Не, не, не, не! – крещи с всичка сила Ребека на сърцето си! – Защо
си се вмъкнал пак там! Докога ще ми тровиш живота с тия замайващи ис-
тории за някакъв си Творец, който не съществува! Няма го, не го искам то-
зи "Творец"! Ако съществу-ва-ше, нямаше да ти позволи да идеш при...
оная... Свърши се с твоите "омайни нощи и вèчери", когато разкарваше
въображението ми из галактиките и ми внуши да мисля, че няма по-
щастлива от мене във вселената. Но аз разкрих картите ти, разкрих нар-
козите ти – и сега ще ти разбия, най-после, козовете!
Гласът в сърцето й обаче не иска да спира и Ре-бека Бенун Израел
не може да го заглуши. Той
продължава:
- Опомни се, скъпа!
Нима забрави, че именно

ние възбудихме с теб в това
съзвездие звездата на Тихо

Брахе? Не помниш ли 1572,
когато с тебе бяхме пак на
Земята, но едновременно и
на небето, в нашите
координати? Не съобразяваш
ли какво може да се е
случило между нас преди
толкова много светлинни
години? Колко пъти се
случва това в един звезден
остров! – Само веднъж на 300
10
Целият наклонен текст, с разрешение за малки стилистични изключения,
представлява по-голямата част от осиянието на Елма от "Звездни приказки" със
заглавие "Тау от Касиопея", продиктувано чрез холизация на 28 март 1984 г.
491
земни години? – О не, това са стари сведения. Става и всеки век, а и по-
често. За вселената това е
мигване, но за нас... Защо,
мислиш, че нашият човек
Тихо Брахе пръв ни откри на
небето и пръв даде това
название за звезда при
любовно сливане –
"свръхнова"?... Толкова ли
не помниш, че през този миг
– тази паметна 1572 година
на земята – ние помогнахме с теб на няколко наши деца да свършат
своята работа на Земята? Не бяха ли все бунтари и революционери като
нас – и като всичко в това наше "Етиопско" отечество? Има ли по-красиви
от етиопците, които са от нашите предели? Нима те не дойдоха на Земята
от нашите координати? Защо инак ще искат толкова много да ги унищо-
жат?
492
Кажи ми откъде дойде Савската Царица, и не създаде ли тя с цар

Соломон една брилянтна
звезда в нашето съзвездие?
Е, Соломон е обсипал
половината ни звездно небе
по тоя начин, но нейсе...
Кажи ми защо учението на
Нашия Човек се развива
най-рано в Етиопия и
коптските икони и паметници
нямат равни на себе си?
Говори ли ти нещо името
"Кандакия", която е не само
човек, но и като нас звезда в
Касиопея? И какво значи и
коя е, в крайна сметка, тая
странна Касиопея, която
краси земното небе и името
й означава "Тази, чието
слово блести"? Това сме го
учили още в детската
градина и сигурно го знаеш
наизуст, но сега ще ти го
припомня от друг ъгъл. Като
ти го разказвам, скъпа,
искам да си представиш, че
ти може да си преродената
етиопка Касиопея и че сега ти предстои случай да преживееш всички
нейни вълнения и перипетии – и накрая да победиш. Слушай ме сега,
слушай ме внимателно, понеже от тая приказка и от твоето решение в
момента зависи съдбата на човечеството!
Касиопея.е една от петте нереиди в древно-гръцката митология.

Била наричана "единствена дъщеря на морето". А красотата ù била
493
толкова изумителна, че когато един следобед цар Цефей я съзрял на

етиопския бряг, веднага се влюбил в нея, оженил се за нея и им се
родила дъщеря - Андромеда. Името "Касиопея" на старогръцки означава
"тази, чието слово блести".
Ала след като се омъжила за царя на Етиопия, суетната

Касиопея се възгордяла и започнала да говори, че царица Касиопея е най-
красива сред сестрите си. Разгневените нереиди помолили бога на
моретата за помощ. Посейдон пуснал огромна вълна към Етиопия, ала
Касиопея я спряла със своята магическа сила. Щом видял това, богът
на моретата изпаднал в ярост и решил да изпрати голямо и страшно
чудовище, което да даде урок на царицата. Цефей загубил всякаква
надежда, царството му се изпълнило с плач и стенания, никой не смеел
да излиза навън от страх. И тъй, най-накрая Цефей решил да се обърне
към оракула Амон, попитал го как да спаси страната си. А оракулът
отвърнал, че трябва да даде дъщеря си на чудовището, за да се спре
наказанието на Посейдон. Андромеда приела жестоката си съдба и
позволила да я приковат на брега, където чудовището щяло да я
разкъса. Побледняла от страх, стояла в подножието на скалите.
Тогава нейде отгоре я съзрял Персей - и щом я видял, в сърцето му
пламнала любов. Спуснал се бързо при нея и тя ми разказала как майка ѝ
разгневила боговете, та сега тя трябвало да изкупи греха ѝ. В този
миг морето почнало да бушува и от вълните се подал страшният Звяр.
Преди време Зевсовият син убил Медузата Горгона, от чийто вид всеки
смъртен се вкаменявал. Героят използвал щита си, за да вижда Медуза,
и така успял да я изненада и да я победи, отрязал главата ѝ. От
кръвта, която изтичала в морето, се родил Пегас. За да спаси
Андромеда, показал главата на Медуза на чудовището - и то се
вкаменило.
За нанесената обида, която все още не били забравили, боговете

решили да накажат Касиопея, като я превърнали в съзвездие на небето.
Самите богове също били много възхитени от красотата ѝ, и
Афродита я попитала каква е тайната. Касиопея обещала да ѝ я
разкрие, в замяна на свободата си. Афродита затичала да моли Зевс за
494
спасението на Касиопея. Гръмовержецът дълго време отказвал, но най-

накрая склонил и превърнал кралицата в богиня - и така я спасил.
Чак след като станала богиня, Касиопея съзряла на небето

Цефей и Андромеда и решила да остави и своето съзвездие, за да не
бъдат сами роднините й. Касиопея станала първа приятелка на
Афродита и нейна най-голяма съюзничка11.
Благодаря ти, че ме изслуша, скъпа – и то в тия напрегнати мигове и

времена, когато се опита да унищожиш цялото ни минало и бъдеще... Но
това не си ти, това е някой друг, който няма сметка душата ти днес да е
будна. Виждам и зная, че част от душата ти в момента се е проточила
като тънка сребърна нишка от далечния си затвор дотук – и затова ти все
още ме слушаш. Откога не си ме слушала толкова дълго! Добре, слушай
ме! Дано това пробуди още по-добре спомените ти!
Когато Тихо ни видя как сме избухнали с теб като свръхнова в
нашето съзвездие, на Земята наистина беше 1572. Праз тази година тук се
събраха за щурм всички наши деца от там, но някои от тях тогава се
родиха, други извършиха по това време своите главни подвизи, а трети
през тази година си ги прибрахме обратно.
Не си ли спомняш, че тогава дойде

от нашата звезда рожбата ни -
прекрасния Джон Дън, който стана на
Земята един от най силните поети-
метафизици? Че какъв друг може да
стане дух с нашата наследственост?
Мнозина ли са запалили такъв вечен
бисер в небесата – оня сияйна звезда в
Пегас, в която се превърнаха стиховете
му? Нали си ги спомняш:
"Никой човек не е остров, затворен в себе си -

всеки е парченце от сушата, частица от океана."
11
Наклоненият текст е взет изцяло от Уикипедията в интернет
495
С тази вълнà от звездата ни през 1572 дойде на земята и веселият

Бен Джонсън, който осмя тъй хубаво
децата на Звяра...
Само дето беше много ларж, като
каза, че "мнозина биха могли да
отидат в ада само с половината от

усилията, които полагат".
Според мене, за повечето хора е
достатъчна и една хилядна или
милионна...
Третото ни дете, което дойде от

звездата ни през тази паметна 1572
година на Земята, по-късно стана
Цариградският патриарх Еремия II. Това
не е неговият образ, но така изглежда
един патриарх от онова време. Той се
беше приземил на черноморския бряг в
Анхиало – в родината на един колега и
приятел тук. Ти в момента не можеш да
го разбереш и го мислиш за "враг", но той
ти мисли само доброто. Недей го нарича
"Великият Инквизитор"!...
Четвъртото ни дете, заченато в

нашата космическа експлозия на
звездата ни в дълбоката древност, дойде
с фотонната вълна оттам малко по-рано
на Земята, но през 1572 г. катедралата
"Св. Йоан Кръстител", построена от
рицарите на Малта между 1572 и 1578 г.,
бе обявена именно от сина ни - Великия
496
магистър Jean de la Cassiere - за манастирска църква на ордена на

рицарите Хоспиталиери на Св. Йоан. Ти ще си припомниш, че ние имаме
база и на Малта и че тогава чрез Жан прокарахме космически коридор от
нея към нашата звездна зона. Малта бе осветена половин век преди това
от посещението на един велик Княз на Небето и на Земята, син на
тогавашния цар и господар на най-древния народ на планетата. Той
подготви почвата за нашата база и нашия коридор откъм Малта и остави
там безценните си книги и печати на Новото Учение. После се върна в
тогавашната си земна татковина и оглави могъщо движение и учение,
поради което Звярът покри Европа със слава и димящи клади. Това
създаде цялата култура на съвременна Европа! 1000 години по късно,
трима мъдреци от неговото богомилско братство между Хебър и Хемус,
което още беше живо, също посетиха Малта - и нашите хора там им
връчиха охотно ключовете за Коридора и тайните библиотеки. Те знаеха
знака и паролата: "Словото опазихме!"
Петата ни рожба –
милият ни Филиппо – през
1572 г. постъпи във висшата
богословска школа на доми-
никанския орден под името
Джордано Бруно, която за-
върши блестящо. Точно на
теб няма защо да казвам
какъв страшен удар нанесе
той на Звяра – нали това ти е
дисертацията! Не ни беше
лесно с теб на 17 февруари
1600, когато синовете на Чудовището ни го върнаха чрез огън... Много
ясно е, че ние винаги горим по клади и ни преследват по какви ли не
начини и до днес, понеже не стоим мирно.
Шестото се превърна от светлина в човешко дете през 1572 пак в
страната, от която са излитали и излитат всички Орли по вселената. Той
се казваше Яков. Ти не се опъвай на следователя, понеже и той е от този
497
свещен народ и скоро ще разбереш колко близък ни е той, колко свиден!

Мислиш ли, че му е лесно
да се държи с тебе така –
той знае каква си му по
кръв и по звездно коляно!
Нямаше начин и Яков да
не бъде с бунтарите и вра-
говете на Звяра, понеже
носеше нашата кръв и
идваше от нашия космичен дом. Затова той прегърна едно от най-

великите ни учения в историята на космоса – същото, което следваше и
брат му в Малта. Точно през същата паметна 1572 г. излезе четвъртата,
последна книга на Яков Крайков – "Различни потреби". Това е най-рядко
срещаната на Земята негова книга. В сборника са поместени молитви,
месецословът е преработен, и - в съкратена форма - в книгата има и
отделни разкази.
В сборника "Различни потреби", нашият Яков се осмели да
обнародва и старобългарска апокрифна литература под носа на Звяра,
което за времето си беше твърде смело. Може да се каже, че Яков
познаваше много добре апокрифната литература, защото каменишкият
край в България беше голямо богомилско средище. Всеобщо е мнението
на много историци и изследователи, че именно от тамошните манастири
"Тайната богомилска книга" тръгва към Италия; че именно там, в
каменишките манастири, се ражда и "Видение Исаево" в българския си
вариант. Нашите звездни холозаписи потвърждават, че именно Яков е
пренесъл в Италия "Тайната богомилска книга", която подпали света с
неукротим пожар.. Този пожар ще изяде окончателно главите на
интервентите!
Затова Отечеството ни на небето и до днес слави нашия достоен
син - издателя, печатаря, илюстратора, гравьора, художника,
шрифтолееца и книжовника Яков Крайков. И, безспорно, делото му в
„ползу роду” ще остане и пребъде! Кой е той в Мисията ни днес – скоро ще
видиш.
498
Да ти припомням ли още? Майка си им – напрегни се да ти се

отвори паметта и сърцето!
И така, през 1572 г. ние си взехме от Земята обратно вкъщи нашите
звездни чеда Джон Нокс, Магелан, Папа Пий V и Рав Ицхак бар Шломо
Лурия Ашкенази (Ари Аркадош, Аризан) - велик праведник, чудотворец и
знаещ съкровените тайни на Тората. Нямаше никакъв начин и четиримата
да не бръкнат сериозно в здравето на Звяра, понеже носят неизменно
нашата наследственост.
Джон Нокс - калвинисткият
"крайъгълен камък" - изказваше
пророчества, които строго преду-
преждаваха синовете на Звяра ка-
кво ще им се случи, ако продължа-
ват да му служат – и те до едно се
осъществяваха. Да, той беше
истински пророк! Джон Нокс беше
дребен и слаб на външен вид,
което накара веднъж един друг
наш човек - г-н Томас Смитън - да
каже: “Не знам дали Бог някога е
поставял по-благочестив и велик
дух в тяло толкова малко и крехко.
Сигурен съм, че едва ли може да се намери друг, в когото да са сияели
повече дарби на Святия Дух, за утеха на Църквата на Шотландия.” - Би
трябвало да е твърде очевидно и за слепците, че Джон Нокс още тогава се
движеше мощно в Духа и упражняваше най-малко една от харизматичните
дарби, позната ни като пророкуване.
Друг от любимите ни синове - Фернандо Магелан – също си го
взехме обратно горе през тази година (1572). Толкова е свестен, че дори
още по негово време два грамадни галактики - спътници на Млечния път
от Златната Рибка – бяха кръстени на негово име. Той е от нашите, затова
няма да лежи още дълго поради това, че името му и до днес се произнася.
По време на първото му “околосветско” пътешествие (1519 г.-1522 г.),
един от спътниците му и негов пръв биограф, Пигафет, забеляза, че
499
високо в небесата се виждат, в едно и също съзвездие, две “облачета”,

които наподобяват сякаш част от
Млечния път. Той пръв ги описа и
ги нарече "Магеланови облаци".
Ние днес знаем, че в Големия
Облак живеят космическите
същества "Сини Пламъци". Един
ден ще те заведа на гости при тях -
те много ще ти харесат, любима, и
те тебе! На негово име на Земята
е и прочутият пролив между най-
южната точка на Америка и Огнена
Земя. Нали именно синът ни я
кръсти така? Той не трябваше да
се бие с филипинците, но още
тогава си плати. За нас важното е, че Земята е кръгла...
През същата паметна

1572 година си взехме горе и
нашият син, скъпа моя, с
който също се гордеем за
няколко важни неща –
тогавашния Папа Пий V.
Това, че отлъчи Елизабет I
от Светата Църква, подлежи
на специални разисквания –
колко зло и колко добро й
направи с тоя акт... Тя уж бе
възпитана на страната на
Нашите против Звяра, но и
тя имаше трески за дялане,
както и въобще протестан-
тите му се поддадоха. Не е
чак толкова незверско да държиш някого в кулата 18 години и да режеш
500
глави на жени, да се жениш за масови убийци на съидейници - и ред

подобни неща... Важното е, че синът ни Пий премахна индулгенциите,
заплаши бикоборците с изключване от лоното на църквата и лишаване от
правото на християнско погребение - и даде отпор на турското нашествие.
Да се върна малко към приноса на

нашия скъп Ари, за който споменах пре-
ди малко. Последните шест от 28-те
години, изживени в Египет, Рав Ицхак
бар Шломо Лурия Ашкенази посвети на
изучаването на основния кабалистичен
труд – книгата „Зоар” (Сияние). Звярът
отрича кабалата и другите звездни
науки, дори ги заклейми в Библията, но
то е понеже се плаши от тях до смърт.
Ползва ги с удоволствие чрез изчадията
си, когато заблуждават хората и ги зомбират с лоши "констатации" и
пророчества; когато печелят пари от това. Но в истинския си вид и по
истинския начин, тези божествени науки учат нашите да разпознават със
сигурни външни белези агентите на Животното по небето и земята. През
този период Шломо води живот на отшелник - на онзи пустинен остров в
средата на Нил - в особена святост и духовна чистота. Много уважавани
наши хора по онова време се възхищаваха от нашия Ицхак и го
боготворяха.. Дори осемдесет и две годишният рав Йосеф Каро,
съставител на кодекса „Шулхан арух” казваше, че в тялото на наставника
по кабала, дошъл от Египет, (разбирай същия наш син Ари Аркадош -
Аризан) "живее душата на един от пророците – дори мъдреците на Мишна
не са притежавали тези познания, които той владее". И не може да бъде
другояче. От кого и къде е заченат в космоса?!
Сега, вечна моя, трябва да ти кажа и едно нещо, за което съм си
мълчал няколко века. Време е вече да ти го кажа, понеже ти със сигурност
не си спомняш причината, поради която все още имаш вземане-даване
със Звяра. Няма да ти пускам филма, понеже няма да издържиш. Гледала
си го натурално в училище, гледала си и игралните му версии, изтръпвала
501
си от него, даже на два пъти припадна тогава, но не знаеше защо.

Мислеше, че е от твоята остра чувствителност. Така беше, но имаше и
нещо друго, много по-лошо. Боях се, че до днес в никакъв случай няма да
се съгласиш, че през оная велика и проклета 1572 година, за която ти
казах толкова хубави работи, ти беше в най-лошата си форма и изигра
ролята на оная Медичи. Повече няма защо да ти говоря. Само искам да
ти кажа, че ние тогава с тебе пак бяхме на Земята и аз бях приближил
мира между католици и протестанти почти до сключване. Аз те обичах и ти
ме обичаше, а това ражда мир и любов по земята и по цялата вселена.
Даже се гордеехме с документите за мира на 18 август, но Съдбата е
имала предвид нещо друго. Всичко в тая вселена е на мястото си, затова
има мигове, когато за пролятата кръв на животни и хора трябва да се
плати с кръв. През вековете и ние не сме правили изключение. Кръвта не
се пролива само като касапин и клиент на касапина, при инцидент или на
война. Кръв проливаме и до днес, спуквайки с реплика, мисъл, чувство или
поглед милиони капиляри у ближния! За това се плаща до последната
проляна капчица. Съдбата избира кога това да стане индивидуално, кога –
масово. Тя разиграва сценки, ползва ни като маши. Тогава ти трябваше да
ме видиш зад ъгъла с онова младо момиче, за да избиеш за отмъщение
10 хиляди души хугеноти! Да, сега избягах от теб пак при същата, защото
има нежна душа и пак е покровителка на всички божествени таланти.
С най-голяма любов ти го казвам, но и с мъка: ти много плати, но

още има да плащаш. Ако сега се откажеш завинаги от Звяра, аз лично ще
502
поема още веднъж почти всичко на гърба си, защото те обичам. Любовта и
доброто са способни на всичко. Всичко ще дам, за да не те боли още
много и да ти върна, най-после, душата ти!
Нали един от начините за пътуване на душите е възсядането на
светлината, на неутриното и подобните прекрасни коне и превозни
средства на Битието? Нали, всъщност, самите ние сме тия бавни вълни и
частици? Може да не е бързо, но в много случаи това е единственият
начин да се слезе в третото измерение. Всъщност, това не е раждане, а
смърт на една звезда. Тя оставя ултравселенското си тяло намясто, в
компактен вид (едно време ги наричаха "бели джуджета"), а със супер-все-
ленското си тяло препуска радиално - и където срещне живот и същества,
влиза в тях, за да продължи съществуването си. Затова и всеки от нас има
своя звезда на небето – народите знаят това изпокон века. Значи, всеки си
има родина или - по-точно - неутронно или ултравселенско тяло, което
може и да не се вижда, понеже е малко, много тежко, и може да се е
скрило в някоя "яма". За мистиците, това е тялото на духа ни.
Обаче съобрази:
всички, които сме
излезли от едно из-
бухване на свръх-
нова или ултранова,
където и да сме "за-
седнали" из космо-
са, сме вечни люби-
ми, сродни души,
братя и сестри. На-
ли сам Нашият Чо-
век дойде тук с фотоните и неутрината на Витлеемската звезда? Съе-
динението на Зин и Мойра тогава бе само последният трамплин, но
изчисленията на Кардано са любопитни – той "върна" периодите на
нашата супернова от 1572 наколко пъти и "попадна" точно във времето
около идването на Нашия Човек. Дали е точно тя – можеш да провериш
лично в документалните холозаписи. Аз имам малко по-друго мнение.
503
Но братовчедът Кеплер се сети за същото, когато през 1604 г. от

сбъркания календар на хората видя суперновата в Змиеносец и
съединението на Зин, Мойра и Тин в Риби. Аналогично и ретроспективно,
това върна земния хороскоп на Шефа 7 години назад. Хагс изчисли
раждането му на 7 септември, но нали Пърси си поигра с планетариума в
Плимът и установи датата 15 септември през минус седма година? Тогава
още нямаха хроновизори и хроносензори и можеха само да изчисляват и
да гадаят...
Сега не искам да те натоварвам повече с това, кой от коя звезда е
идвал на земята, тъй като свръх-
новите избухват доста по-често,
отколкото се мислеше. Инак, ако
продължа да ти досаждам още,
щях да те подсетя как забраних-
ме дуелите в Исландия през
1006 година, понеже нашите то-
гава пак връхлетяха Земята с
вихрите на оная свръхнова в
съзвездие Вълк. Как същата тая
Велика България, която излиза постоянно във върховите точки на разви-
тието на вселената, спаси от глад Суздалските земи, защото бе сключила
известния договор с Русия именно през 1006 година ("И доша на Волзе все
люди в Болгары и привезоша пшеницу и жито, и тако от того ожиша."
Тогава стигна до заветния земен

остров през 1006 година и нашият без-
крайно любим брат и приятел Абдол-
лах Ансари – знаменития Шейх ол-Ис-
лам Абу Исмаил Абдолах бен Аби Ман-
сур Мохаммад Харави - и се приземи
в Персия. Той също създаде и запали
страхотно красиви звезди в космоса,
една от която ми е любимата. Тя е
родена от следните бисери на
504
Мансур:
Знай: истинската любов е птица от светлина,

но тя гнезди само във Вечността – ето тайната!
Естествено - пак учен и мистик до мозъка на костите, - Харави стана

баща и на суфийската поезия и проза на езика фарси, възхвалявайки Бога
до небесата...
Само да ти припомня кога напоследък пак се събрахме около
Едного, който дойде отново от нашия район (от Касиопея-А) през 1864 г. и
се приземи близо до брега, отдето някога гълъбът бе взел вейка, за да я
занесе на Ной в морето – да разбере човекът, че потопът е приключил и
че наблизо има обетована земя...О, ако знаеха хората колко много
обетована е тази земя! В момента Златният Облак и тъкмо над нея –
много скоро ще се премести над Кавказ. Нали помниш, мила моя – това за
свръхновата от 1864 се разбра едва 144 години по-късно от астрономите,
понеже следата от това избухване, чисто светлинно беше трилиони пъти
по-слаба от възможностите на инструментите по онова време и затова го
засякоха само с Х-лъчи и радиотелескопи. Първия път сбъркаха в
изчисленията с + 4 години, но индийците ги поправиха. Пращам ти с
мисъл изображение от първата снимка на тази "свръхнова" - от 15 май
2008 г. Вгледай се добре в двамата отстрани и съобрази какво правят, за
да си припомниш с какво се занимаваме, всъщност, в космоса...:
Скъпа, ти много добре знаеш кой слезе след Главния 44 години по-
късно, за да спаси физически Учителя си, Учението и Земята от гибел.
505
Нямаше начин да не направи това драстично, понеже разбихме кода на

интервентите в последния момент. Добре че владеем изпреварването във
времето. Враговете бяха вбесени, че този път Учението може излезе пред
всички в оригинал и вече никой няма да може да скрие или унищожи
Свидетелството. Враговете ни решиха да унищожат земята на 30 юни
1908 г., изчаквайки Луната, Слънцето, Меркурий, Венера и Нептун да
дойдат в опозиция с Уран. Те насочиха оная смъртоносна комета и
флотилията си от железни птици със святкащи очи право към Земята, но
Венно ги изпревари и се роди там на 22 март 1908 г. Почна битката още от
утробата на майка си! Той използва за трамплин Венера и затова после
взе това име на Земята, а непосредствено преди пристигането си реши да
се обяви и чрез латинската му буква. Не знам защо избра латинската –
сигурно има значение. Вероятно, тя отразява решението му да разбие
кометата още във въздуха и да се върне обратно нагоре под ъгъл, което и
направи. С тази буква се легитимира и като един от нашите – дошлите от
Касиопея. Знаеш като коя латинска буква се вижда тя от тази планета.
Враговете помислиха, че е загинал, а всъщност той вече се бе родил на
земята и с това подготви окончателното им изгонване. Ето как разбраха
спасените за това, точно след 100 години:
"Между другото, през въпросната година, както съобщават

вестниците и списанията, изобилствала и с други не по-малко
внушителни и странни събития. Например, още през пролетта на 1908
г. са регистрирани необичайно пълноводие на реките, силен снеговалеж
(в края на май) в Швейцария, а над Атлантическия океан се е
наблюдавал гъст прах. В печата от това време редовно се появяват
съобщения за комети, видени от територията на Русия, за няколко
земетресения, загадъчни явления и извънредни произшествия, породени
от неизвестни причини.
Да разгледаме едно интересно оптично явление, което се е
наблюдавало над Брест на 22 февруари. Сутринта, когато имало ясно
време, на северо-източната страна на небосклона над хоризонта се
появило светло, блестящо петно, което бързо приело V-образна
форма. То видимо се премествало от изток на север. Блясъкът му,
506
отначало много ярък, постепенно намалявал, а размерите му се

увеличавали. След половин час, видимостта на петното станала много
малка, а след още час и половина, то изчезнало окончателно. Не
напомня ли това съобщение за аналогични наблюдения на НЛО, които
буквално валят в последно време?
Трябва да се отбележи, че през пролетта, лятото и есента на

1908 г., както отбелязали по-късните изследователи на Тунгуския
феномен, е било отбелязано рязко повишаване на болидната
активност. Съобщенията за наблюдения на болиди във вестникарските
публикации от тази година били няколко пъти повече, отколкото в
предишните години. Ярки болиди наблюдавали в Англия и европейската
част на Русия, в Прибалтика и в Средна Азия, Сибир и Китай.
:
Руският учен Юрий Лавбин е убеден, че Тунгуският метеорит e
бил разбит от извънземни, за да предпазят Земята от гибел. И
представил свои доказателства - десет кварцови кристала, намерени в
експедиция на мястото на падналата машина.
- На тях има гравирани загадъчни рисунки - твърди, показвайки
пластините, Юрий Дмитриевич. - У няколко кристала са направени
ромбични отвори, затова могат да бъдат съединени един с друг. Земна
технология за нанасяне на такива гравюри не съществува. Освен това,
на кристалите е намерена уникална сплав - силиций-желязо, - а това
може да се добие единствено в космоса!
Тунгуският метеорит повалил милиони дървета
На З0 юни 1908 година, в района на река Подкаменна Тунгуска
(Красноярск), югоизточно по небето се понесъл огнен кръг. Хората,
наблюдавали този полет, изпаднали в ужас от ослепителната
светлина и силния звук. В кръг от повече от хиляда километра се чул
оглушителен гръм. Полетът на космическия пришълец завършил с
грандиозен взрив. За секунди след взривната вълна, в радиус от около
60 километра били повалени горите. Едновременно, под действието на
светлинното излъчване, на десетки километри се запалила и тайгата.
507
Енергията на взрива била равна на избухването на две хиляди ядрени

бомби!
На кварцовите кристали се видяло лицето на загадъчното
същество.
Хипотеза: Научният сътрудник към Института по археология и
етнографското Сибирско отделение РАН Юрий Лавбин организирал
експедиция на това място, където е паднал Тунгуският метеорит.
Изследователите проучили тези места и намерили необичайни
кварцови пластини. Събраните пластини представлявали навигационни
прибори на пришелците.
- Такива кварцови кристали на Земята не съществуват. -
разказва Юрий Дмитриевич. - Това са много здрави камъни. На един от
тях, сътрудници от Института по физика към Сибирското отделение
на РАН се опитали да гравират нещо какво да е с лазер - на едно от
парчетата, което вече е било нарисувано. Но лазерът могъл да
направи само малки, нищожни драскотини. На кварца имало нанесена
цяла система от загадъчни знаци.. Лавбин предположил, че кристалите
някога са били част от голяма навигационно-информационна система
на кораба на извънземните. По мнение на учения, на тях била
нарисувана карта, по която се ориентирали извънземните.. При
взривяването на обекта, тази система се разбила на малки късчета. В
земни условия, гравирането на такива кристали е невъзможно.
Разбиването на това НЛО, смята Юрий Лавбин, било извършено
от голяма комета, тежаща около милиард тона, която летяла право
към Земята през 1908 година. И ако беше попаднала на земята, то
хората, а и всичко живо на Земята би загинало..
Но именно тук се намесили извънземните. Ученият предположил,
че с помощта на своя кораб те са разбили смъртоносната комета.
Всичко това се е случило на височина 30-40 км над повърхността на
Земята. Извънземните спасили човечеството от планетарна гибел, но
самите те загинали.
Още едно потвърждение на тази хипотеза е портретът на един
от намерените на мястото на падане камък. На него добре се вижда
508
ликът на неизвестното на науката същество .. Не е ли пилотът на

НЛО-то, спасило Земята преди 100 години?
Разбира се, моя мила, когато трябва да се проведат важни акции на

нашите, никой аватар не идва сам – той си води гвардия. Почти всички
остават неизвестни, понеже това са нашите, а не силите на врага.
Много добре знаеш какво каза нашият приятел Седир за идването на
Господаря Теофан през 19 век: "Той вземаше всякога всякакви мерки, за
да остава неизвестен". Така постъпи и Венно, въпреки нечовешката си
мощ – и именно поради нея. Позволи си само веднъж да се разкрие като
"Учителя На Третия Лъч" – Венецианецът, - но хората от Средец и досега
не знаят за това. Сега, когато трябваше да се сблъска със Звяра, той взе
със себе си и няколко наши, които бяха решили да станат известни сред
смъртните – те знаят начините как се неутрализира този смъртоносен
вирус на славата.
Абсолютно предана, непосредствено пре-
ди Венно – още на 9 януари 1908 г.- акостира на
тази планета и милата ни Симон дьо Бовар,
която трябваше да разчисти пътя му. Почти сме
нямали такава мощна ядрена сила като нея в за-
щита на Жената - още от времето на мат-
риархата и после в еретическите ни учения и
кладите. От нея узнахме, че мъжете на земята,
които се пънат да бъдат мъже, са "обратни" и за-
това имат нужда от самоутвърждаване...
На 12 януари с успех
кацна на земята за великата
битка и нашият Жан Де-
ланоа – нямаше начин да не
изкара на екрана незабрави-
ми заглавия и сюжети като
Вечното възвръщане,
Пасторалната симфония,
Бог се нуждае от хората,
509
Минута истина, Парижката Света Богородица, Мария от Назарет,

Хамлет. Той наричаше себе си "мистик-моралист" и реши да остане на
тази планета 100 години.
Още на 1 февруари го
последва колегата му
Джордж Пал – реши да дой-
де в тяло на синовете на ве-
лика Унгария. Поведе бит-
ката като голям кинаджия и
беше изключено да не от-
рази свръхсъзнателно кос-
мическата драма от 1908 г.
във филмите си Войната на
световете и Когато световете се сблъскват, защото много добре
знаеше, че е дошъл именно за контраудара срещу "Тунгуския метеорит".
На 15 януари "братовчедите" контраатакуваха с изпращането на
Едуард Телър – един от бащите на водородната бомба.
На 22 януари 1908 по-

бърза да дойде на земята и
Лев Давидович Ландау, на
чието име после кръстиха ас-
тероид и един кратер на Лу-
ната. Изпращам ти мисловно
снимката му като арестант и
затворник на съветската
власт, обвинен през 1938 г. в
шпионаж. -Едва оцеля една
година в затвора! С чувството
си за хумор, -той разшири
още повече коридора на
нашите. А че в много
отношения не беше от хората
на Звяра, той се легитимира и
510
с това, че още от малък се закле никога да не пуши, да не пие и да не се

жени... Е наложи му се да се поожени, но все пак сключи договор с една
от нашите именно в стила на безсмъртните – "договор за взаимно
ненападение на съпрузите, без проказата "ревност", с относителна
свобода за романи извън епицентъра на брака и ... за са се опази
нормалността и здравето..." Той казваше: "Най-интересното нещо в
живота е науката, а най-прелестното – красотата на жената". "Но да се
женя... Нима изглеждам такъв тъпак? Човек се жени само от глупост или
поради някакви еснафски, материални съображения, каквито ми са
безкрайно чужди. Как може да се погуби едно тъй велико чувство?!" "Мила
– казваше той на любимата си, - нима нещо свястно може да се нарече с
тая фабрична дума "брак"?... Бракът е гробница за страстта на влюбения!"
И, въпреки всичко, неговата съпруга Кора по-късно пише: "Неговото
обаяние, неговата любов, безпределното му възхищение от моята
женственост го караха да казва: "Ти си станала още по-красива! Прекрасна
си като мечта!" – Потопена в облак на истинско щастие, аз сияех цялата и
това го забелязваха и другите наоколо." Ландау нанесе смъртоносен удар
на догматизма и тъпоумието във физиката, но почна да разкрива
космически тайни, опасни за човечеството и космоса, затова трябваше да
си го приберем и по-рано. Дадохме на чекистите да го блъснат с кола.
Чудно е как толкова верни и умни нашенци като него понякога забравят
къде са попаднали и почват да сътрудничат
на човечество, което използва откритията
за геноцид. Излишно е да ти припомням
знаменитите писма на акад. Капица и на
самия Нилс Бор до Сталин, в защита на
Ландау.
Двама от нашите решиха да

помогнат във великия контраудар чрез
тежко страдание и затова на 5 февруари
1908 г. се родиха в Англия като сиамските
близначки Маргаритка и Виолетка Хил-
тън, сраснали се откъм таза. Те трябваше
511
да минат през големи ужаси и унижения. Долни човешки отрепки печелеха

стотици хиляди долари, показвайки ги по цирковете и снимайки ги като
"уроди" във филми по цяла Германия, Австралия и Америка. След като ги
изцедиха и изтощиха докрай, едно чудовище от авто-киното в Шарлота,
Северна Каролина, ги захвърли като парцали и те бяха принудени да си
изкарват прехраната до края на тъжния си живот като продавачки в една
бакалница. Когато на 4 януари 1969 година не дошли на работа, шефът им
изпратил у тях полицията. Намерили ги мъртви в дома им, поразени от
вируса Хонг-Конг-Флу, като Дейзи е умряла първа, а Вили – 3-4 дни след
нея. Често нашите предотвратяват епидемии и войни или цели
сблъсквания на галактики и вселени само чрез тежко страдание.
Творението на никой гений не може да се сравни по сила с това! Ако не
беше така, Нашият Човек нямаше виси на кръста и до ден днешен, а щеше
да стане някой медиен или индустриален магнат или концертиращ артист.
На 12 февруари скочи на
земята и присмехулникът
Жан Ефел, който трябваше
да покаже с рисунки и
анимации на туземното
население как Шефът е
създал човека и човечката и
колко трудно е за човечката
да не почне да дрънка
веднага като кречетало от
самото й създаване... Ние
всички знаем, че Адам
всъщност е създаден втори, а тя – първа... Ева е наистина от реброто на
Адам, но той бе изваден от безсмъртната Лилит, когато тя беше малко
неразположена... Затова и до днес е увреден – стреми се към
"реализация" между смъртни... Лилит не е дяволица, както искат да я
представят враговете, а вечна, съвършена и безгрешна (справка – Анатол
Франс, пак наш). Шефът много се смя, когато Жан Го изтипоса глуповат и
плешив, но истинските царе винаги си поддържат и шутове, за да покажат,
512
че търпят осмивачи... Бог е ларж, но има и космични закони и затова после

Жан трябваше да се роди в образа на своя дядо Господ в една далечна
галактика, за да му се смеят и кокошките...
На 22 февруари 1908 на земята се роди
за бой с врага и нашият Джон Милс – под-
вигът му в киното е голям удар срещу узурпа-
торите на Земята. Той обаче можеше да дойде
и само заради ролята си на лорд Челмсфорд в
нашия космически филм през 1982 г. за бог
Ганди. Наистина, в Универсалната Вселена
досега са влезли само трима души от земното
човечество – единият е Махатма Ганди. Джон
Милс има уникалното излъчване на друг наш човек от космоса и киното –
Роналд Колман от нашия филм "Изгубеният хоризонт" през 1937.
На 7 март дойде на
тази планета за мощна
подкрепа и ненагледната
наша пратеничка Ана
Маняни, която реши да
стане актриса на Земята и
да създаде незабравими,
поучителни образи.
На 12 март 1908 г. слезе

още един доброволец в една
от нашите територии – Нова
Зенландия, - и реши да се
нарече Рита Ангус. Беше
дошла, само за да нарисува
една безсмъртна картина, с
огромен успех и въздействие
в космоса, но реши да си
съкрати живота с плебейски
513
битови навици и накрая с душевна болест – нямаше какво да прави повече

на тази прозаична планета.
На 17 март изпратихме в Германия
нашата скъпа Бригите Хелм, която не
можа да не отбележи космическия си
произход в уникалната суперпродукция
"Метрополис" от 1927 г. и в други свои
филми. Мотото на този забележителен
филм е следното: "Посредник между ума и
ръцете трябва да е сърцето". Нашите хора
имат някои големи постижения в този
спектакъл на лента. Наистина, стилът на
играта от онова време разсмива и досега
всички звездни цивилизации с
мелодраматичните си превземки по
системата "Ах недей!", с обратната половата ориентация на главния герои,
с тия сърцераздирателни хващания за сърцето, въртения на очите и
гледане настрани в поза статуя... Там има само един интелигентен човек,
който се държи пред камерата като нормален – най-лошият... Даже и
Бригита на места се тръшка в делириум като у лудницата. Но - важна е
идеята. Това е филм-хибрид – разрешихме на "другата страна" да прокара
и свои тези и номера, да размеси символите и пр. Ето – споменатият "най-
лош" герой по сценарий има най-благородно и възвишено лице и пове-де-
ние. Е, наистина, той накрая става добър и този луфт се обира. Всички ос-
танали във филма, включително и в масовките, се държат като от пла-
нетата на лудите. Да живеят тогавашните режисьори!... Да живеят и днеш-
ните, които са реставрирали филма... Неизвестно защо, те не са намалили
скоростта на кадъра и от цялото това нещо се получава една нескончаема
комедия... Всички герои там скъсват успешно всички рекорди по бързо
бягане с препятствия... Но разминаването на физиономии с характери ние
допускаме за тестване на ума и разума на зрителите и за проверка на
самите тях - от кои са. И до днес даваме на хората на Демона на неговата
главна територия на земята да прокарват основния си трик на сцената и
на екрана - добри герои с порочни физиономии и обратно. Така те искат
514
да доведат децата до пълно объркване, та после и в живота да не

разпознават хората. Да стават жертви на чудовища с идеални и красиви
физиономии, да се плашат от истински хора с прекрасни лица, считайки ги
за "лошите"; да се отдават на дяволи, мислейки, че са "добрите", да
избягват нашите, когато са зад скромна или отблъскваща фасада. Тези
четири трика устройват и нас, понеже нашите не могат да бъдат
заблудени от външността по никой начин. Шкартото самò си отпада, а
които са наши, но със затъмнена космическа памет, трябва да минат през
тия изпитания непременно, за да добият интуитивен опит.
А за космическото граж-
данство на Майкъл Редгрейв,
който слезе на земята за ек-
стрена помощ на невинните сре-
щу Чудовището на 20 март 1908
г., са достатъчни дори само фил-
мите му Дванайсета нощ, Вуйчо
Ваньо и Дейвид Копърфийлд.
Всеки театрал и зрител, който
"кълве" на чудаци като безсмъртния вуйчо Ваньо на Чехов, получава
сигурна космическа атестация за космически нормален, понеже нашият
човек Антон Павлович установи брилянтен космичен закон: "Нормалното
състояние на човека е да бъде чудак". Няма какво да говорим: и нищо
друго да не бе направил Майкъл, достатъчно би било дори само това, че
даде живот на абсолютно нашата и съвършено прекрасна актриса Ванеса
Редгрейв!
Интересно е как пътуване-
то на Юпитер през Лъва рои май-
стори на сцената и екрана с го-
реща любов към Абсолютната
Истина... Друг филмов актьор и
директор от нашите дойде в
Германия на 25 март 1908, под
името Хелмут Койтнер. Въпреки
515
многото си блестящи роли, той можеше да направи даже само филма си

"Стела" по Гьоте - и да има защо да е живял. Ти много добре знаеш, че
ние нямаме проблеми с времето и затова вливаме всичката свръхенергия
от подвизите, творбите и въздействията на нашите хора не само в тяхното
настояще и бъдеще, но и в миналото. След като ти е известно колко много
така наречени "християни" са
излезли от ада и са се
подмладили, излекували и
възкръснали само чрез фи-
нала на "Стела", можеш да
си представиш какъв е делът
на Хелми за спасяването на
човечеството! Във края на
тази знаменита пиеса, вели-
кият Йохан, като голям
розенкройцер, си позволи да
разкрие тайната на един
папа, който бе посветен в
оригиналите на евангелието и затова даде това потресаващо решение за
космично развързване на тройния възел - Фернандо, Лучия и Стела да
заживеят заедно! Не случайно църквата тогава забрани незабавно
оригинала на пиесата и по-късно написа и почна да поставя на сцените
свой вариант, приписвайки го на Олимпиеца. Както във всички
интерпретации на християнството в произведенията и делата на Звяра, в
този втори вариант героите са избити от каноните и психологията на
Църквата до един, понеже нямат изход. Сигурно и ти знаеш колко много
галактики обиколиха вече всички драматурзи, сценаристи и актьори,
поставили из космоса тази безсмъртна пиеса. Ето ти портретите на
тримата, които играха в "Стела" през 1967 във филма на нашия Хелмут –
прекрасните Йоханна Мац, Себастиан Фишер и Ули Филип. Ти не гледай,
че Фернандо тука гледа към Стела, а не и към Лучия – това е само
зрителна измама... Ако беше така, те нямаше да завършат и тримата
еволюцията си през това прераждане, само защото играха в тази пиеса...
Малко трудно обаче ще завършат еволюцията си постановчиците й в една
516
столица на тъмни балкански субекти, които направиха тримата герои

обратни, поради което този троен брак, осветен лично от папата, ги
устройваше прекрасно... Горкият Гьоте – би се обърнал в гроба си, ако не
беше излязъл от него завинаги още през 1832...
Йоханна Мац, Себастиан Фишер и Ули Филип
В деня на лъжата през

същата година (1 април), на
земята се роди още един
адаш на патриарха Аврама,
за чието племе Бог е само
онзи, който му наспорява
говедата и му унищожава
враговете. Този път това бе
Ейбрахам Маслоу, крайно
впечатлен от съплеменника
си Алфред Адлер. Ние от
Касиопея имаме особено мнение за кои точно важи тяхната система на
мотивациите и ценностите - за смъртните или за безсмъртните. И каква е
посоката на тяхното съподчинение. Храна – да, но каква; и дали се
продава и купува? Вода да – но гореща или ледено студена, и от какъв
източник? Сън – да, но с кого, без кого и по кое време? Здраве –
безспорно, но как се поддържа и дали се плаща някому за него? Какво
значи точно "сигурност", "подслон", "безопасност" и обезпеченост": нещо,
касаещо душата – или нещо, което ни се продава скъпо и прескъпо от
смъртни и трябва да се заробим за него до гроб, докато последният ни
"подсигури" без проблеми?... И ... какво значи "принадлежност"? - Любовта
517
към егоисти и към семейството, към групата, за която сме зашити фатално
и им "принадлежим" до гроб? Според Маслоу, увереността ни трябвало да
идва от славата помежду смъртните и именно от тяхното уважение, за да
сме имали "самоуважение"... Просто приказно!... Е, хубаво е - човекът е
сложил духовността най-горе на пирамидата си, но на последно място по
ред на съподчинение и "задоволяване" – и то под надслова
"самоусъвършенстване". За "взаимоусъвършенстване" не става и дума.
При това, в света на тоя вид Аврамовци, духовност, постижения и учение
трябва да си ги купиш скъпо и прескъпо пак от много преуспели търговци
на посвещения и духовност. Иначе си оставаш прост като налъм. Ние
понякога кодираме една философия на титаните в земното им име. И тук
имаме "баща на множество", но с "масов и нископробен идеал". (Abraham
Maslow), крайно удобен за дресиране на говеда! Ние имаме и наши
Авраамовци – бащи на други народи. Маслоу вярва, че потребностите от

по-ниските нива са по-силни от тези от по-високите и че всяка потребност
от по-ниско ниво трябва да бъде сравнително добре задоволена, преди да
се появи потребност от по-високо ниво. Просто всички гении на
човечеството са били много добре уядени, за да се пръкне в тях
гениалността!... Всичко опира до приоритетно задоволяване на
елементарните потребности, а не до най-висшата потребност – "Изгори,
за да светиш!" Всички задоволени и уредени от всички времена до един

са светии и гении, нали - и не се занимават никак охотно с експлоатация,
правене на име и продаване?... Ние сме разрешавали на не един и двама
титани да си развият теориите и да създадат цели вселени с "обезпечени"
жители. И храна, и дом, и здраве даже; и перфектно семейство по всички
показатели на съвместимостта и привличането са ОК... И престижът си му
престиж, и признанието му признание, и славата му – слава... Но
физиономиите и гробищата им пак стават като на тия, които ги имат тия
екстри Нещо повече – самоубиват се и полудяват на поразия. Така че от
такива теории не всичко в света може да тръгне по мед и "маслоу"...
Разбира се, ние не сме от недоразвитите и затова можем да виждаме във
всичко и хубавото. Тия хора и титани не са били само феодали,
капиталисти и комунисти – те имат сърце и мозък и знаят колко важно е
народът да не е вечен роб и да не тегли цял живот само за залъка си.
518
Много от тях са хуманисти, въпреки че мисленето им е стигало само до

"насъщния". И в нашите вселени всеки човек е обезпечен с всичко от
самото си раждане, но ние използваме това с единствената и незабавна
грижа да започнем по пирамидата от горе на долу. И, разбира се, без тия
напъни на шкартото на вселената за "обезпеченост", "слава" и "уважение".
Те си го имат и в тяхното "дърво на живота" – имат си цял един сефирот за
"почести"... Инак защо е трябвало да идва нашият Човек и да казва:
"Защото е Твое Царството, и силата и славата" – и веднага да го разпънат
заради това?
На 5 април 1908 г. пристигна
от звездата си със специал-
на мисия още един наш чо-
век и се назова Херберт
фон Караян. Като музикант,
при-носът му за безсмъртие-
то е безспорен из целия кос-
мос. Но малцина знаят, че
до войната той стана хитле-
рист, единствено в качест-
вото си на космически раз-
узнавач, а не като техен при-
върженик. Той имаше доста-
тъчно мозък, за не бъде с Хитлер. Колко сведения за дислокацията и
секретните обекти и планове на нацистите сме получили от него – само
Господ знае! Даже и наши хора като Исак Щерн, Артур Рубинщайн и Ицхак
Пърлман се заблудиха и го намразиха - отказаха да концертират с него,
без да знаят какво направи той против хитлеро-фашизма.
На 11 април 1908 г. Звярът контраатакува отново, внедрявайки в Ру-
сия чудовището Виктор Абакумов. - големия бъдещ палач на хиляди съ-
ветски жертви. Като говорим постоянно за "Звяр" и за "Дявол", за Космично
Чудовище, ти поне много добре знаеш, че той изпълнява стриктно не дру-
ги, а нашите закони. Изключено е зло да не се стовари върху злото, което
правим несъзнателно, съзнателно, или сме правили в други времена и из-
мерения, без да помним това. Инак някой ще си помисли, че няма
519
Абсолютна Справедливост и че Шефът или спи, или постоянно се

разсейва, или е най-големият шизофреник и палач; или пък че въобще не
съществува.
На 28 април 1908 г.
изпратихме с екстрена за-
дача на Земята една от
нашите най-мощни бойни
единици – нашия човек Ос-
кар Шиндлер. Той спаси от
унищожение не само 1200
евреи, но и досега спасява
маса застрашени човечества
из космоса. Не че нямаше и
грехове, но отдавна си плати
за тях.
Като говорим за "фантастика", под което

прикритие прокарваме Истината на Земята и
по другите поробени планети и зони във
вселената, не можем да не отбележим и
слизането на нашия писател-фантаст Джак
Уилямсън, който проби отверстие към тази
планета на 29 април 1908 г. Като обереш
луфтовете му, които бяха нужни, за да мине
през цензурата, ще видиш, че той разкри на
това човечество няколко много важни тайни.
За съжаление, по повод агресията на екрана, врагът ни успя да
прокара най-силната си и отвратителна лъжа. Казва, че тя била нужна за
отреагирване, а не за генериране на агресията у младия зомбиран.
Затова той крие с всички средства реалните статистики на убийствата,
извършени от малолетни, включително и заколванията на братчета и
сестричета след гледане на такива филми и игране на такива игри..
520
Остават само два дни до Тунгуската грандиозна катастрофа. На

земята пристига от своята звезда
още един помощник от гвардията
на Венно – също на територията,
където Главният е слизал лично
три пъти. Роди се на 28 юни 1908
г. под името Асен Пейков и оза-
ри вселената с прекрасните си
скулптури. Една от тях бе на
нашия Леонардо, който още през 20 и 21 век излежа в същата страна
последните години от присъдата си заради бойните си машини, които бе
проектирал. Де да беше "излежаване"... Защо Асен обезсмърти в мрамор и
нашия човек Папа Пий XII? Малко ли помогна Пий и в неутрализирането
на врага над Тунгуската тундра, борейки се срещу злото точно по същото
време като асистент на кардинал Гаспари? Не спаси ли и той маса евреи
по-късно? Не се ли борù с всички сили срещу тоталитаризма? По-късно
друг скулптор вдигна прекрасна статуя на друг папа от нашите, който бе на
"ти" с Шефа не само вътрешно, но и физически - цели десет години, както
папски нунций в страната на Орфея. Част от мощите му и до днес свети
ярко на видно място в тази наша най-древна територия (Папа Йоан XXIII) .
Както говорим за
"отзвучаване", така има и
резонанс на кръвта. Екът на
Тунгуското събитие още се
носи над земята, когато се
ражда кръвният брат на Асен
и го назовават Илия. Илия
Пейков е бащата на косми-
ческата живопис още отпреди
полета на Гагарин. Неговите
картини – съзнателно или не –
отразяват случката от 30
април 1908 г. и от други
подобни събития в космоса по един удивителен начин. Заради
521
неконвенционалните методи на работа е наричан „пионер на космическата

живопис”. Рисува с пръсти космически пейзажи, комети, падащи звезди.
Творецът получава много художествени награди и държавни признания,
между които „Кавалер на Италианската република” и златен медал по
случай "100 години столица Рим". През 1979 г. Папа Йоан Павел ІІ
изпраща благодарствено писмо за дарената му от талантливия майстор
картина. Картини на Илия Петков се намират в частни колекции и в музеи
на Бразилия, САЩ, Венецуела, Хондурас, Коста Рика и др. През ноември
2007 г. Рим кръщава един площад на името на художника Илия Пейков
Отправени са покани към 200 колекционери в Италия, които притежават
негови творби.
Ние винаги изследваме детайлно живота на всички, родени на да-

дена бележита дата. Затова имаме пълен списък с имена и документални
филми и на всички, слезли в де-
ня на най-грандиозната битка за
унищожението на Земята след
атаката за изкривяване на оста й
и войната за победата на ледн-
иковата епоха. Всички, родени на
30 юни 1908 г. и около тази дата,
имат особености в живота, които
отразяват взривяването на вра-
жеската пратка във въздуха над Тунгузия. Случайно ли Уинстън Грахъм,
например, роден точно тогава, ще напише цяла история за грандиозните
сблъсъци на испанските армади? Явно пламъците и гърмежите го въл-
нуват много...
Тук няма защо да ти напомням защо си взехме обратно двама наши

непосредствено преди и след инцидента – Николай Римски-Корсаков и
Пабло Сарасате. Каква беше тяхната роля за победата ни в този опасен
момент за съществуването на Земята? Такива битки наистина не се водят
само в часа и деня на сблъсъка – те имат дни на прилив и множество дни
522
и години на отшумяване. В тия действия взимат участие и духовете на

мнозина заминали и пристигнали в тия периоди.
Искам само още да ти припомня кой реши да ни проправи път 6
години и половина преди Тихо Брахе да ни види на небето през 1572 –
когато пристигнахме ние с тебе. Той ти е известен много добре, понеже
периодично залага опасни заряди из цялата вселена, след което тя вече
не е същата. Той използва и десанта на
звездата на Кеплер през 1604 г., за да
разкрие в детайли още две главни отрови
на Звяра в "Мара за мяра" и "Отело". В
първата даде и антидот, но рядко си пада
по противоотровите. Изпращам ти образ
на маската му от момента, когато се
прибра след една такава акция – откриха
я много по-късно в Майнц. Агентите на
Звяра никога не могат да предвидят изненадите му, а смъртните в това
време се веселят, уреждат се в "живота", лутат се в проблемите си или си
мислят, че правят нещо. Те винаги се грижат само за собствените си дела
или за делата на други смъртни. Това е нашата главна стратегия – да
заредиш дадена звезда или планета с неща, които могат да бъдат
разбрани в момента само от двама-трима души...
523
*
Любима, аз пазя и нашите снимки и филми с тебе от Гама и от Тау в
Касиопея и от другите наши звезди и галактики в космоса, но от тази
позиция тука няма как да ти ги препратя. И ти ги имаш, но си забравила
къде са. То въобще от колко века вече астрономите снимат нашите
чаркове и даже снагите ни и в цял ръст из просторите, предимно в
газовите ни тела, но си затварят устите от страх да не ги убият... Помниш
оня астроном от 19 век дето полудя, защото бе видял през телескопа си
един от нашите в чисто човешка форма, колкото цял звезден остров на
небето - но го бяха научили, че такова нещо няма и не може да има и че
мирозданието е мъртво. Звярът и до днес крие милиони записи и филми
от този род и осъществява свиреп контрол и наказва със смърт всеки,
който си позволи да обнародва филми и снимки на истинските същества
сред звездите и на истинските цивилизации. Ту ще пусне за консумация
нарочно само някое изцъклено "око на Бога" (от някой титан, пострадал от
базед или в лудницата); ту някое друго грозно нещо... Например, някой
урод, мутант или увреден слонски ембрион, представяйки ги за "извън-
земни"...
Тук съм, при теб съм, във теб съм винаги - и над теб съм в и
момента даже!
*
"Касиопея-16а " отскача автоматично на още седем превантивни
дистанции, а после изведнъж и през цели три мега-периода, понеже се
случва нещо нечувано. Пред очите на зашеметените виделинавти се
явява грандиозно зрелище. Над тях увисва цяла гигантска, неизвестна
галактика от звезди с бакърен блясък в центъра и нежнорезедава
периферия! "Касиопея-16а" знае къде точно е отскочила, но в нейния
атлас такава галактика няма.
СЛУЖЕБНИЯТ ЗАПИС НА СЪБИТИЯТА, МИСЛИТЕ И ПРЕЖИВЯВАНИ-

ЯТА В ЕКСПЕРТНО ОПРЕДЕЛЕНИЯ ОТРЯЗЪК ОТ ВРЕМЕ НА ТОВА
МЯСТО СПИРА - И СЛЕДСТВИЕТО ПРОДЪЛЖАВА.
524
СЛЕДОВАТЕЛ ГЕНЕРАЛ-ПОЛКОВНИК БИСЕР ХРИСТОВ ЧИПАГОВ: Из-

гледахте, чухте и просензихте основно събитията през следствено
заинтересования период. Нареждам НЕЗАБАВЕН преглед на кабинния
автоматичен запис за периода 18-20 август 2314 г., и - по точно –
инцидентните отрязъци от него. Преди това – пълни фактологически,
психометрични и медицински данни за потърпевшия Роалд Свенсен, в
така означения период.
АВТОМАТ: Лицето Роалд Свенсен, по националност норвежец,

преместено от интензивното болнично отделение в 4,254 ч. 18.08.2314 г.
обратно в Трето Тъмнично Дисциплинарно, в нарушение на Диагноза
СД128.08 и акт за лечение на Главната Бордова Лекарска Комисия
NL22130092928л, както и Заповед 248а13/23140605 на Началник
Експедиция към ГПВД на ЕАЩ и лично на Президента,...
СЛЕДОВАТЕЛ ГЕНЕРАЛ-ПОЛКОВНИК БИСЕР ХРИСТОВ ЧИПАГОВ:

...Инфрачервеният интрофилм и суперсензорика от Трето Тъмнично
отделение за мига на изчезването на потърпевшия!...
АВТОМАТ: ИЧИФ и ССЗ от ТТО за изисквания момент - изтрити по

неизвестни причини...
СЛЕДОВАТЕЛ ГЕНЕРАЛ-ПОЛКОВНИК БИСЕР ХРИСТОВ ЧИПАГОВ:

Свиквам незабавно екстрено, локално и универсално заседание на
Експертния Военен Следствен Съвет към Генералния Щаб на Единните
Световни Щати, със степен на тревога Първа Извънредна Бедствена.
Единственият специалист и експерт от психопластическите войски по
радикално спасяване на човечеството, норвежецът генерал-полковник
Роалд Свенсен – унищожен или безследно изчезнал. За отсъствие и
закъснение, призованите съдебни заседатели, експерти и свидетели носят
углавна отговорност. Нареждам незабавно довеждане на обвиняемата
генерал-лейтенент Ребека Бенун Израел под автоматичен и жив конвой, с
Първа Абсолютна Извънредна степен на сигурност и безопасност. Блокаж
телепортация – тройно усилен.
525
След минута, всички локални и космични съдебни заседатели,

свидетели и експерти са налице и разследването продължава в пълен
извънреден състав. Подследствената е доведена под стража, без
инциденти.
КВАДРОКАМЕРА 146-3: Предавам записани неконвенционални следи от

стените и предметите на Първо Командно Анихилационно, с виртуални
характеристики на вълни и частици от лицето Роалд Свенсен, за което
зададохте търсене.
ГЕНЕРАЛ-ПОЛКОВНИК БИСЕР ХРИСТОВ ЧИПАГОВ: Използвайки

генералните си пълномощия като Главен Следовател, Прокурор и Съдия-
изпълнител от екопсихиологическите въоръжени сили на Единните
Световни Щати и като генерал-полковник от Върховното
Контраразузнаване на Правителството и Космическата Лига, в името на
чистата истина и правда и в защита на Отечеството от реална актуална
опасност, обявявам незабавен разпит на подследствената генерал
полковник Ребека Бенун Израел чрез глъбинен разпит и
психопрожекция, степен VI. Обвинена в малтретиране и убийство или
скриване в неизвестни координати на генерал-полковник Роалд Свенсен.
До установяване на невинността или вината й, отнемам правомощията и
званията й като Началник Централeн Щаб на Изтребително-Усвоителните
войски на Единните Световните Щати и командир по съвместителство на
Първа Елитна Лазерна Кохерентна, Първа Елитна лазерна Конична, IV
Протонна Бомбардировъчна, II Хронотрансферна и III Четиримерна
Електролитна армия и тактически ръководител на I Извънреден
Метапсихичен и V Физиопластичен батальон, със специално
допълнително назначение за експериментиране на газерни петмерни
лещи.
ПСИХОМЕТРИЧЕН ТЕМПОРАЛЕН ТЪРСАЧ И РЕСТАВРАТОР 13М.267:

При претърсване за времеви отражения в I Командна Анихилационна,
открити и реставрирани, с резолюция 12.5, следи от изчезнал или
526
унищожен старомоден бележник, формат 9/14 полуинча, страници 200, с

ръкописен текст на старонорвежки език от ХХI век, предполагаемо
естерсундско наречие на тайна секта. Същност – поезия; Форма – римуван
амфибрахий. Бележки под линия с коментари на непознат символен език,
вероятно химически, астрофизически и физио-биологически алгоритми,
всичко с виртуалните параметри на потърпевшото лице. Разчетено
заглавие: "Подарък за Вечната". Съдържание: съвършено неразбираеми и
нелогични словосъчетания от метафоричен порядък и други форми на
старонорвежката и световната лирика и поетика. Има рисунка на голям
старовремски платноход от норвежки тип високо в небето, но върху него
думата "холандец" е задраскана и има друга дума. Под рисунката –
разчетена думата "Докога...?..." Психовълни на извънредна скръб, любов и
вълнение. В поемата има и много митологични и космически термини,
както и образи от много природни и социални нива. Напълно
неразбираемо и неподатливо на логическо разшифроване дори и с
известните алгоритми на диалектическата, символната, математическата
и метапсихическата логика. Единствено логично изречение: "Вечна и
Свята, Божествена, ще изтръгна душата ти от ноктите на /.../ и ще
превърна за теб сърцето и стиховете си в..." На друго място се чете "Не
ще можеш да ме унищожиш дори и с /.../, защото..." На нивото на
настоящата програма и изходни данни, по-нататъшно разчитане
невъзможно. Съвършено ясно разчетени накрая са само астрономически
ефемериди за времето от появата на Феномена до неговото изчезване, с
поставени знаци от потърпевшия на определени дати и в определени
периоди от часове или минути и секунди. Според анализа, те съвпадат
точно с периодите на пълна неактивност и безопасност на Феномена
Астролония и, по-специално, с времето на секретния видеозапис на
потърпевшия и подследствената при заснетото езеро от виртуално мляко
и блоковете от виртуален лазурит. Анализирам по-късни темпорални
отражения от сълзи, яростно разкъсване, мачкане и изгаряне на отделни
страници - и накрая на целия книжен обект, с виртуални психометрични
следи с характеристиката на подследствената.
14.11.2008 г. 08:20:59
527
Бележка: Последните няколко страници от оригинала на този

фантастичен разказ са нечетивни и накрая липсват. Не само те, но и
много други писания със същия произход са изчезнали при
претърсванията и изземванията от агентите на VI Отдел на
българската Държавна сигурност.
Ако трябва горният текст да се оформи в стила на
професионалната фантастична литература, не би трябвало да се
разкрива накрая така ясно връзката между героя Свенсон и Феномена
Астролония. Просто Феноменът трябва да изчезне в мига, когато
изчезва и Свенсон, без повече обяснения. Видът, в който завършва - с
описанието на този бележник, както и думите по-долу може да
развалят загадъчността и да превръщат литературата в нещо друго.
Но в случая аз нямам за цел да стилизирам текста в определен жанр, а
описвам свой сън и размислите си върху него. Ако някой е литератор
или сценарист, нека съобрази има ли смисъл и може ли това нещо да се
използва по някакъв начин.
По памет мога да се каже, че действието по-нататък се
развиваше така: Подследствената Ребека Ренун е била пред силов
психопрожекционен акт, при който осъденият се принуждава, под
специална хипноза и с подаване на високо напрежение, да прожектира
през очите си, до образуването на обемна картина във въздуха,
действителните събития, които е видял и евентуално предизвикал.
Всичко е записано в мозъка ни. В мига, в който "Великият Инквизитор"
(сегашният следовател генерал-полковник) ще включи високия волтаж,
нейният вечен любим Роалд Свенсен вече ще е оставил голяма,
раздрана дупка в отсрещната суперстепонна стена на станцията и ще
се е надвесил над любимата си с тревожна предпазна прегръдка. От
своя невидим затвор наблизо, той е следял развитието на цялото
действие и не е могъл да понесе любимата му да бъде третирана по
този начин. Искрата се стоварва върху него и той пада в безсъзнание
на земята. Силата, с която е пробил затвора си в четвъртото
измерение и стената на съдебното помещение, сега не е достатъчна,
за да дойде той в съзнание. Ребека Бенун, същевременно, е разкъсала
бясно обръчите, които я държат към "Олтаря на Истината", което
528
теоретически и практически е невъзможно, и на свой ред е покрила с

тялото си тялото на Любимия, ридаейки неудържимо. Признава, че тя
наистина е преместила Роалд Свенсен в друго измерение, но важното е
че сега той е жив. Ударът на тока е бил силен, но не смъртоносен.
Както в приказките, тя е любимата му от детството и
сродната му душа от вечността, но се е съпротивлявала яростно на
това до забрава, понеже някога го е изревнувала. Затова е попаднала
под властта на един висш офицер от друга партия и черен маг. Той е
изтръгнал душата й и я е заключил в далечно измерение, за да не
разпознае истинския си любим и да стане жена и партньор на мага в
търговско-потребителското овладяване на вселената, в окончател-
ното унищожаване на романтиците от страна на циниците.
През цялото време тя е знаела, че Феноменът Астролония е
творение на Свенсен, негова мисълформа и чувствоформа, развиваща
се точно както образите и сюжета в поемата му на старонорвежки -
нейна самоовеществена естоформа в пространството. В мига, в
който тя скрива Роалд в друго измерение с помощта на единствената
сила, по-голяма от неговата - тази на черния маг, - чудният му
подарък за нея – Феноменът Астролония - изчезва. Милиарди военни,
учени, загиващи, зрители и сензàри са дълбоко разочаровани.
За съжаление, в даден момент жената-стомана ще се "осъзнае" и
ще се отметне. Тя е оневинена, но самата тя не може да си прости по
никой начин за проявената "слабост" и за поведението си пред коми-
сията. Прибира се в кабината си и изпада в каталептичен сън без
сънища.
В един от върховите епизоди, едно лазуритено камъче ще се
изтъркаля в кабината й. Тя ще се събуди като от гръм, ще го вземе, ще
извика от изненада и веднага ще го вкара за анализ в отверстието на
интегралния анализатор. Получените данни ще я изумят и тя ще
разбере, че това е истинско камъче, а не нова уплътнена анимация. Ще
изиска моментално секретния филм – главното веществено дока-
зателство за нейното отсъствие от станцията. Ще изгледа
материала внимателно и ще види с очите си как Роалд Свенсон се гмур-
ва на дъното на езерото от мляко, как изкарва оттам това камъче и й
529
го подарява, в знак на вечна любов и преданост. В резултат на това,

подследствената пак ще загуби съзнание.
По-късно, това камъче ще изиграе важна роля за коренния обрат
на събитията - за размагьосването на Ребека и на самия Черен Маг,
който не е от лошите и също има безсмъртна душа. Даже Драконът,
който е пазел душата й на оная далечна планета в друго измерение,
срещу добро заплащане, ще бъде размагьосан чрез това вълшебно ла-
зуритено камъче. Ще се окаже, че той е един много способен младеж,
който е станал на дракон без никаква магия – просто се е занимавал
цели три години с мрежов маркетинг... В другите измерения ние
добиваме истинския си вид, когато сме газили лука. Разбира се, за
хората с душа това не е истинският им вид. Те просто трябва да си
върнат човешкия облик.
В по-нататъшното развитие на тази сага, иззета от милицията
в София, Свенсен наистина ще отиде "в дън гори всевселенски" и ще
спечели "битката със Змея", който пази душата на Любимата му. Е, ще
я откупи с космична валута... Ще й върне душата - и тя ще си дойде при
него завинаги.
Феноменът Астролония ще се появи отново, във вида на оная
нова галактика над главите им – тя ще е неговият сватбен подарък.
Този път галактиката-феномен ще е охотно податлива на физическо,
ресурсно усвояване, понеже любовта е способна на всичко. Постепенно
и други влюбени, по техния пример, ще родят безсмъртни любовни
поеми и музикални произведения в чест на любимите си – и те ще се
явят в пространствата като нови космични феномени, подобни на
Феномена Астролония, като нови слънца и вселени. Подобни, но и
крайно различни и разнообразни. Създадени за красота, необикновени
преживявания и суровинни ресурси, за да се възстанови Слънчевата
система и поразената част от Космоса. Умъртвената зона на
вселената е пъкленото дело на враговете – на потребителите и на
усвоителите-търговци, на циниците. Потребителите са най-виновни,
понеже без тях няма как да живеят усвоителите, производителите и
продавачите.
530
Роалд и Ребека са щастливи младоженци, правят сватбено пъ-

тешествие, за видят много подобни Феномени из космоса и да им се на-
сладят. Галактиката на Свенсен обаче е все още необитаема. Тя извед-
нъж престава да бъде достъпна за суровини и заселване - почва да пуска
само голи хора в пространствата си и по райските си звезди и планети.
Когато самият Свенсен иска да иде там с жена си и децата си - или ня-
кой друг с любимия си или семейно, - галактиката ги пуска, но ги теле-
портира обратно само след няколко минути. Ако някой се опита да за-
несе или да създаде там нещо ръкотворно, то се взривява или изчезва.
Така че това е опасно, понеже при изчезването, дори носна кърпичка или
салфетка може да причини рана, даже да убие човека... В тази галак-ти-
ка никой не е способен да премести и песъчинка на друго място, освен
ако има много силна любов към някого и иска да му я подари. Това обаче
е временно. Песъчинката или скъпоценният камък предупреждава със
звън, че ще се върне – и ако не върнат подаръка точно на мястото му,
откъдето е взет, той сами го стори. Невежите могат да пострадат
или да загинат.
"Преобразяването" на природата е най-голямото заблуждение,
най-тежкият грях на интервентите. Влошаването на атмосферните
условия и секването на изобилието по превзетите светове започват
от мига, когато престъпна ръка дръзне да премести нещо от едно мяс-
то на друго, да направи нещо от него; когато някой почне да краде бла-
га и да ги трупа накуп, за да ги продава на ограбените. Теорията, че
трудът и обмяната на крадени блага били създали човека и са го напра-
вили "хомо сапиенс" е най-смешната и жалка теория във вселената, по-
неже разумно същество не може да не види последствията от такава
гавра. Има "труд" в Битието, но той е нещо съвсем друго. По девст-
вените брегове на океаните, там, където са стъпвали или са лежали
хора, следите им бързо изчезват и раната на природата заздравява
моментално - както става в пяксъка на морския бряг. По-късно, когато
Вселената се отърси от интервентите окончателно, хората ще се
движат и ще лежат във въздуха; а когато поискат да усетят плътта
на някой плод, камък, терен или на водата, ще искат позволение от
тях. Тези така наречени "природни" феномени ще се откликват с
531
радост на хората, понеже докосването до безсмъртни за тях е щас-

тие. Но ако смъртен им посегне – удрят го през пръстите. И на про-
кълнатите планети ни удрят през пръстите, но със закъснение – сла-
бите ни мозъци, като олигофрени на космоса, не могат да схванат връ-
зката.
Проблемът на нашите герои е в това, че в Старата Вселена хо-
рата продължават да боледуват, остаряват и умират, въпреки че са
устроили външно обителите си прилично, имат "щастливи" семейства
и си мислят, че са възстановили природата напълно. Тя обаче пак се
руши, пак има болести, природни бедствия и лоши микрорганизми,
насекоми и животни.
Свенсен прави задълбочено изследване и намира, че един оригинал
на произведение от Гьоте излъчва такава мощна светлина и има така-
ва лечебна и възкресяваща сила, каквато нямат даже и свещените пи-
сания и най-гениалните любовни поеми и стихотворения. Той може да
възстанови мъртвец даже от костите му, дори от една клетка! Така
Свенсен възкресява много християни, само като чете над костите им
"Стела" от Гьоте. Те обаче много скоро пак погрозняват и умират –
връщат старите си навици. Мохамеданите и другите полигамни наро-
ди той възкресява със съвършено друго гениално произведение.
Една нощ Роалд разбира всичко и отива за прошка при Черния,
който все още обича Ребека. Тя е първата жена във вселената, която
проумява тайната на древното грехопадение и решава да заживеят
заедно тримата, по модела на Гьоте. Когато ражда първото си дете
от Мага, без да се разделя с Роалд и децата от него, Черният става
Бял. В този миг става нещо много странно с Млечния Път. Той почва
да се раздува, но до средата спира.
Тогава тримата търсят четвърти, после четиримата - още че-
тирима и т.н., докато направят семейство от 144 хиляди души. Вече
всеки живее сам - и периодично ходи на гости на всеки от останалите.
Тогава не само Млечният път, но и Новата Галактика – Феноменът
Свенсен, – и още много звездни острови стават напълно сферични.
Звездите им се разбягват от центъра и образуват идеални кълба.
Новата галактика - с бакърените звезди в центъра и нежно-зе-
532
лените в периферията - сменя поляритета си и сега е обратна – неж-

нозелена в центъра и с цвят на прекрасна кована мед – отвънка. Най-
после тя става достъпна за заселване, но само от чисто голи, пре-
красни, здрави и млади хора, които не предприемат абсолютно никакви
ръкотворни и производствени действия, освен милвания на любимите.
Те дори не садят семена и ядат плодовете направо от дърветата...
Всеки живее сам в пространството или на планетата или звездата си
- и само понякога си ходят на гости. Но ако някой остане за повече от
едно денонощие на чужда планета, дори тази на най-любимия си, тя го
телепортира. Това важи и за груповите гостувания. Хората пре-ста-
ват да боледуват, да остаряват и умират - и скоро става неочаквана
мутация. Всички се превръщат в човеци от пластични метали и крис-
тали, органите и системите им стават съвършено други, нямат вече
отделителна система. Могат да летят из цялата вселена само с те-
лата си и не им е нужен въздух, понеже имат вътрешно дишане, а кос-
мически студ, радиации и метеорити не ги грозят. Могат да се гмур-
кат из звездите свободно. Откриват, че звездите са вътре планети и
че в центъра на всяка звезда има желязо – генераторът на Свободното
Желание, т.е на Безсмъртието. Такъв генератор у нас е кръвта - кой-
то я лишава от спонтанен живот или я замърсява, умира.
Някои наистина си избират да живеят в междузвездието. Всички,
където и да са, творят мъдрост, музика и картини, но само с ума и сър-
цата си. Произведенията им се превръщат в нови Феномени - нови съ-
щества, видения, плодове, растения, пейзажи, планети, звезди, мъ-
глявини и галактики, нови Вселени. Те могат да бъдат обитавани само
при същите условия.
Ако някой помисли нещо лошо за някого, ако даде съвет някому
или му направи забележка - дори в мисълта си; ако почувства и най-мал-
ката антипатия; ако някой не се откликне незабавно на някого и не по-
иска да създадат дете, мигновено мутира обратно в стария човешки
вид. Погрознява, остарява и изчезва - както става, по принцип, в адски-
те вселени. Търсят го дълго из тях, за да лекуват сърцето и мозъка
му. Някои обаче не искат да се върнат. Тогава ни става много мъчно за
тях, но ги оставяме, понеже единственият им урок е страданието.
533
В Новата Вселена – на Новите Земи и в Новите Небеса - пак

имаш един-единствен любим, който ти е най-сроден, но се срещаш с
него в такт 1/3. Едно денонощие оставаш сам в своя свят, едно де-
нонощие си с него, ако желаете; а едно денонощие си на гости другаде
или някой друг ти гостува. Любимият не се интересува къде ходиш и
какво правиш, когато не сте заедно, но понеже и той живее по същия
начин, всички стават все по-прекрасни, съвършени и божествени. Деца-
та не знаят кой е баща им, но майките си те помнят и почитат вечно.
Понеже всеки може да бъде баща им, брат им или сестра им, изпитват
нежна и пламенна любов към всички.
- Ако това е моделът на рая и на Царството Божие - казал един

праведник, - да пукна и да ми пораснат рога!
Това е произходът на служителите в Ремонтното Битие, които

се навъртат с вилите си около казаните, доливат катран и ги подклаж-
дат с внушения и дърва... Вътре все още врим ние, които мислим за
себе си и само за собствените си идеи и изяви, само за близките си и за
мнението на света. Без тези тревоги и мисли няма как да се рециклира
катранът и да се раздухва огънят...
Естествено, по този въпрос веднага ще възникнат сериозни въз-
ражения и дебати, тъй като мнозина си мислят, че не са от света. По-
неже са от Църквата или Партията или от нещо подобно, те смятат,
че се отрекли от всичко заради "Великото" и затова няма защо да са в
катрана. Те обаче се лъжат и са в самия център на казана, понеже са
напълно уверени, че тяхното верую е по-вярно или най-вярно от всички
останали, а най-закъсалите го взимат за "единствено вярно".
Е може да поспорим лесно е - особено ако си в съседния казан...
Няма начин да не си в казан, ако те сърби да спориш със злоба. Но по-ве-
роятно е да си от надзирателите, понеже старшините и надзи-рате-
лите от всички домове, църкви, идеологии и моноспектакли обичат по-
вече от всичко на света да откриват недостатъци. Да надзирават и да
назидават - да бодат с остри реплики и рогове грешниците, понеже те
самите тогава се усещат особено праведни..
534
12.01.136(2000)г.
Пловдив
ПРИКАЗКА ЗА ДРУМНИК-СЛАДКОДУМНИК
Аз съм Друмник–Сладкодумник,
много скитам по света:
с ореховки за децата,
и целувки за сърцата -
за да блика радостта…
Друмник–Сладкодумник решил да отиде в един далечен морски

град със своя вълшебен летящ кораб. След дълго пътуване се приземил
до един голям бял дворец. Дълго време след неговото приземяване
хората говорели за появата на небесен кораб над този градски дворец и
даже вестниците писали за това. Тръгнал Друмник-Сладкодумник да
раздава даровете от вълшебния си кораб. Виждали го на много места –
сам или с други сладкодумници и вълшебници - да твори и дарява красота
и добро.
Корабът му бил целият от кристал, а вътре имало много отверстия, в
които се наливали различни видове горивo – този кораб бил много
вълшебен и не можел да лети само с едно гориво. Друмник-Сладкодумник
535
се скитал с кораба си по света, за да събира от човешките сърца и души

горива за своите пътешествия. Над всяко отверстие имало светящ надпис
на непознат език, но когато дете поглеждало към надписите, те се
променяли и се появявали написани на собствения език на всяко дете. С
възрастни това се случва много рядко – възрастните са късогледи и
виждат само до върха на носа си и най-много до върха на носа на
близките си. За децата няма никакъв проблем да обичат всички и затова
четат надписите в кораба на чичо Друмник свободно, даже и да не са
ходили на училище. Но заради възрастните тук ще преведем имената на
някои от вълшебните горива: “Блага Дума на Устата”, “Мили Поглед на
Очите”, “Нежно Чувство Проявено”, “Разпознаване на Своите”, “Отклик Без
Замисляне” и още много, много други названия – от всички страни стените
на кораба били от горе до долу с отверстия със светящи надписи.
Имало и някои по-големи отверстия, боядисани в различни цветове.
Например, над яркочервеното пишело “Безумни Рискове”, над
нежнозеленото – “Вълшебни Мигове”, над виолетовото – “Диамантена
воля”, над чисто бялото – “Самораздаване на Всички” и “Неизпускане на
Мига”, а над черното – “Есенция от Остри Шипове срещу Преуспяващи и
Навлеци”. Имало и една едва видима дупка с надпис “Малко Говорене” –
от това гориво се намирало много рядко, но било много силно и от него
стигали по няколко капки годишно. Имало и една почти невидима дупчица,
в която горивото се вкарвало само с инжекция – толкова малко количество
гориво от този вид се произвеждало в космоса и толкова силно било то,
даже в микро-дози. Надписът над него бил по-дълъг, но не само децата, а
и много пришълци не могат да го разчетат и разберат напълно – било
нещо като “Възхищение пред Чуждата Истина”.
Кристалният кораб имал и дезинтегратор за отровен въздух и дъжд
и за отходни води, които се стичали към него от всички страни, когато е
кацнал. Надписите над всяко смукално отверстие били почти напълно
изтрити или замърсени от постоянна употреба, но в справочната книга за
този вид летящи чинии може да се узнае какво пише на табелките над
отверстията и маркучите за всмукване и преработка на най-гнусните
мръсотии от света: ”Не, не си прав!”, “Слушам!”, “Чакай да ти кажа”,
“Хайде!”, “Ние сме единствено прави”, “Нормативи, заповеди и санкции”,
536
“Имена, титли и тиражи”, “Печалби и лихвени проценти”, “Гной от

нотариални актове”, “Стръв за наем”, “Стръв за първенства и купи”,
“Привилегии, предимства и награди”, “Ледено безучастие” и пр. и пр. и пр.
Един от най-мощните всмукатели в добрите космични кораби е за мизерни
психики на туземци, които хвърлят боклук по улиците и сред природата; и
покрай блоковете, в които смъртеят.
Още малко за устройството на летящата чиния. Всички тия
отверстия и надписи били подредени по етажи, направени от различни
скъпоценни камъни. Първият етаж бил от блестящ елмаз и с големи букви
там било написано нещо за гостуването: “От Два Дни и Една Нощ”;
вторият бил от смарагд и там пишело “От Една Седмица”, третият бил от
чист сапфир и имало надпис “От Един Месец”. Така всеки по-горен етаж
бил от различен скъпоценен камък и там горивата, които се наливали,
били, съответно, продукт от една година екстракция, от 7 години, от 14, от
28, от 56 години - и дори от цял живот или цяла вечност събиране и
раздаване на гориво.
Ще попита някой: “Как така и раздаване? Нали трябва внимателно
да се събира гориво в сърцето и душата, за да се спасиш и да занесеш на
Друмниците-Сладкодумници, та да те повозят на някой вълшебен кораб из
космоса или да те стоварят някъде в преддверието на Царството Божие,
ако си много религиозен?” – Това е така, но в много случаи горивата се
появяват сами, когато ги раздаваш комуто трябва и както трябва и когато
не се стремиш да уреждаш живота си или да спасяваш само близките си и
собствената си душа – в такива случаи даже си напълваш повече,
отколкото сам си си произвел. Но ако не го раздадеш веднага на всички, а
мислиш за утрешния ден и за избрани, близки и клиенти, има опасност от
вмирисване на личността или от разбойници, крадци и експлозии. Тогава
почваш да червясваш от самота и те посещават само подобни на тебе.
Корабът на Друмник-Сладкодумник можел да лети из цялата
вселена, само когато имало от всички горива. Той можел и да се
уголемява колкото си иска и да вози неограничено количество пасажери,
когато се намирали хора с чисти горива. Защото идвали и много
любопитни или амбициозни с мръсни и взривоопасни горива и горивата им
се замърсявали все повече и повече с всяка секунда пазарене, съмнение,
537
подозрение, душевен студ, леден или безразличен поглед и лош вкус.

Разминаването на сродни души карало горивата да замирисват на
развалени яйца, а животът с несродни души и раздялата вечер със сродни
превръщало всяко гориво в помийна вода, която се стичала в реките и
моретата и там всичко живо измирало. Но имало и случаи, когато
прекомерното оставане на някой в стаята или къщата на някого или
прекомерното мислене за него – дори и да ти е най-близкият човек –
превръщало горивата в остри камъни и ледени парчета, които пробиват и
най-твърдите подметки и тогава ходилата и душите почват да кървят и
хората погрозняват и се състаряват само за няколко години. На някои
особено чувствителни личности изтича цялата кръв и те полудяват и
умират само за няколко десетки години. Първо умират сърцата им и те
почват да правят забележки на другите и да им дават бързи съвети.
Основното им удоволствие е да отричат и отблъскват истината на другия,
да не дават, а проповедта и наставлението е любимият им прийом. Те
могат да живеят само за себе си и за близките си, най-много за
собствената си представа за истината и за собственото си нищожно
обкръжение - и не са способни да раздават живот и щастие на други.
Пришълците избягват такива от светлинни години разстояние, защото
потта и погледите на такива хора са особено миризливи и токсични.
Туземците не знаят, че усещат собствената си миризма, когато
обвиняват, че другите им миришат – има хора-огледала, които ти връщат
собствената смрад в носа, когато си помислиш да изтъкнеш нещо лошо
или да дадеш съвет. Друмник-Сладкодумник ни е казвал, че за да слезеш
между хора от такава раса без да припаднеш, трябва с часове наред да
ходиш рано сутрин нагоре по планината и да пееш едни специални
песни; да се мажеш със специално масло против отврат и смрад, което
пада от небето само при изгрев-слънце, стига да не си си в къщи или в
леглото.
Но - стига описания и теории! Нека разкажем на малките пришълци
и кореняци какво се е случило на Друмник-Сладкодумник един ден преди
много, много години, когато кацнал с чинията си край столицата на
вълшебното царство Киевска Рус. Питате – защо и “кореняци”. – Ами нали
от собствен опит знаете, че във всеки свят има и хора, родени именно в
538
този свят – не пришълци като нас. Нали на всички е известно, че

истинското правителство на Земята и на всяка звезда и планета е
невидимо и че управлява хората и природните царства и стихии, откакто
се е образувала самата планета? Защо забравяте това? Тази история с
пришълците е много раздута във вестниците и ние всички сме учили по
колко кореняци и извънземни има във всеки отделен свят. Това, че на
планети като Земята пришълците са преобладаващи, а кореняците – само
една шепа – се дължи на особеното естество и мисия на Земята – такава
като нея няма в целия всемир! Тук могат да се срещат и обичат
представители от всички кътчета на вселената, без да им мигне окото.
Даже и така наречените “обикновени” хора на Земята са дошли от други
светове, но на тях не може да им мигне окото, защото още спят – очите
им са затворени. Тези, които си мислят, че очите им са отворени, защото
виждали къщи, предмети, измислици и все едни и същи пейзажи и
физиономии в себе си и около себе си, нямат нищо общо със зрящите
хора. А понякога спящите и незрящите са много по-зрящи от зрящите,
които си мислят, че гледат и че живеят.
И така, Друмник-Сладкодумник кацнал един ден в известния град
Киев и веднага се срещнал с един свой Побратим, който също бил много
сладкодумен. Не само сладкодумен, но и голям артист – прекарал цели 26
години в подземията на Червения Змей, за да усмири стихията на
космическия прилив, който вече се стоварвал върху планетата Земя.
Такива приливи стават периодически на всяка звезда и планета, във всеки
звезден остров или държава от острови, във всеки ъгъл на
междузвездното пространство. Киевският Побратим и Друмник-
Сладкодумник си припомнили как предишния път са посрещнали заедно
една такава космична вълнà във великата страна Сибир и са успели да я
усмирят, но тогава каторгата им се видяла много по-къса и по-лека,
въпреки зверския студ и режим, защото дори и в тъмниците те били в
прегръдките на зрящи души – пришълки като тях, умеещи да разпознават
пришълци. Даже царят се бил трогнал и им позволил да отидат в
тъмниците при мъжете си. Сега е много по-трудно, понеже не само
коренячките, но и пришълките са почти до една омагьосани от Змея на
Вледеняването и не смеят нито да те разпознаят, нито да реагират. Те се
539
влюбват в Преуспяващите или в Хората с Уверено Поведение или

Привлекателен Външен Вид и не могат да понасят нежността,
несигурността и космическите преживявания. Затова космическите вълни
в такива епохи се усмиряват предимно в самота и тежко лично страдание.
Най-добрите артисти на всемира се справят успешно с това, въпреки че не
си служат с бутафории – приемат болката и смъртта на живо. Това е
вторият, но изпитан начин за усмиряване на космически приливи.
Киевският Побратим разпознал не само личността на приятеля си от
стара Русия и Сибир, но и неговия Учител. На стената висяла картина,
нарисувана от самия домакин, на която се виждало как Царят на Доброто
държи Земята в ръцете си. Казал, че това е най-великият Дух, който се е
раждал някога на тази периферна планета. Признал, че това е и неговият
Учител, защото има само един истински Учител на пришълците и
коренните жители, които не мислят за себе си. Лъжеучителите и многото
учители се явяват само там, където някой мисли предимно за себе си и за
"своите" си. Не че няма и полезни учители, но те са полезни само
дотолкова, доколкото качествата и предпочитанията ни са истински
полезни. А какво значи “полезни”, това знаят само децата и възрастните
със светящо сърце. Останалите стават плячка на приятностите и ползите,
които ядат подобия на хора.
Срещу картината с Царя на Доброто източният вълшебник бил
нарисувал и окачил една по-малка картина: на нея съвсем ясно се виждал
портретът на нашия Друмник-Сладкодумник като млад. Откъде
украинският Друмник знаел как изглежда Царят на Доброто и един от
Неговите поданици от най-старата страна на света? Дали и той със своя
кораб не може да ходи където си иска? Домакинът обяснил, че това нещо
може да се узнае и без кораби. Царят на Доброто никога не е умирал и по
принцип не може да умре. Иначе как ще е Цар на Доброто? И като не може
да умре, Той и досега си има небесно училище и флотилия с кораби и без
кораби, с която поданиците му от цялата вселена се разхождат по
звездите когато заспят; а като се събудят, свалят хиляди звезди от щастие
за хората и природата по планетите си.
Друмник-Сладкодумник видял на стената и трета картина от своя
побратим, от която го гледала съвсем жива Майката на Света. Хората със
540
светящо сърце знаят, че Майката на Света не е някаква картина или

икона, но всяка Майка във вселената със светящо сърце, която има дете
или деца от бащи със светящи сърца и души. Такива майки са оазиси на
живота и около самите тях се появяват извори и оазиси, към които се
стичат всички жадни и гладни, защото изобилието без такива Майки е
невъзможно. Ако някой баща престане да пътува по земните и небесни
райове и някоя майка престане да приема космични гости и да ги пои с
жива вода, да ги храни с плодовете на живота, оазисът мигом изчезва и
тогава трябва да се работи с кървав пот и труд за коричка хляб.
Сърдечната оскъдица мигновено се превръща в мъки и оскъдица отвън.
Станем ли предатели, почнем ли да мислим само за себе си и за
предпочитанията си, Царят на Доброто ни обръща гръб и тогава ставаме
поданици на Царя на Злото, където не става нищо или всичко става много
трудно.
Домакинът не само казал всичко, което се е случило досега на
Друмник-Сладкодумник, но и познал къде точно се намира в момента
кристалния му кораб и какво му предстои от сега нататък до края на
гостуването му на тази отдалечена планета. Всичко, което казал, се
изпълнило. Той подарил свои сладкодумни книги на госта си и ги надписал
с вълшебни посвещения. В едно от тях споменал и за великата и най-
древна родина на човечеството и на самия Друмник-Сладкодумник, от
която излитат през всички векове Белите Орли на Безсмъртието по цялата
вселена. Този надпис се пази и досега в корабната библиотека на нашия
пътешественик.
Скоро след отпътуването си, Друмник получил още едно писание от
своя източен Побратим, което той написал специално в чест на госта си и
го отпечатал във вестниците на своята страна. Нарекъл героя на разказа
си със земното име на Друмник-Сладкодумник от последното му
посещение на тази изолирана планета и там той го представил като един
безсмъртен дядо с младолико лице и тяло, който си бил построил сам
космичен кораб от блестящ кристал и летял с него без никакви проблеми
по цялата вселена - също като древния цар Соломон. За да накара
елементите да се търпят и да се побратимят, той правил дълги опити през
вековете, докато ги поставил във взаимна хармония. Химически и
541
физически елементи, когато са в хармония, добиват безтегловност и могат

да произвеждат въздух за дишане, умерена топлина, вода, подмладяване
и щастие - и храна в неограничени количества. Те добиват тази
способност, понеже са отлежали достатъчно време в Оазисите на
Приятелките и Майките. До този момент никой друг в цялата история на
човечеството не бил построил по-вълшебен кораб от този на Дядо "Г.",
освен, разбира се, Царят на Доброто и някои Негови приближени от други
светове. Може би защото никой на Земята нямал инфразелени очила като
тези на Дядо "Г." и не можел да вижда ясно защо земните елементи от
толкова много векове звучат в такава грозна и страшна какофония и не
искат да се съединяват. Те следват поведението на хората на земята –
мъчат се да се съединяват с който им падне - или с никого не се
съединяват. Затова планетата им е станала непрозрачна и те са почнали
бурно да остаряват и погрозняват, заразени от най-страшните болести на
Стоглавия Змей: страха за себе си и за своите си, лошия вкус,
самосъжалението и мисълта за утрешния ден.
И до днес този разказ може да се намери в библиотеките на Киевска
Рус – даже и в земните й библиотеки. Така и е наречен: “Хармония на
елементите”. Е, тук го преразказахме с малки украшения и вариации, но те
не са измислени. В приказките няма нищо измислено – измислят си
глупости само обикновените хора и превръщат измислиците си в селища,
вещи и взаимоотношения, които състаряват. Затова приказките никога не
се разпадат и остават вечно в паметта на народите, докато ръкотворните
илюзии рано или късно се разпадат, а обикновените хора, които ги
ползват, се разпадат по-бърже и от творенията си. Затова пък най-
глупавите измежду тях наричат ръкотворните творения и лошите
взаимоотношения “култура” и “история”, а приказките наричат “фантазии”.
Дълги, дълги години и векове Дядо "Г" правел опити да съедини в
хармония две или повече от две сърца и тази хармония да продължи
вечно, но всичките му старания оставали безуспешни. Всеки път корабът
му падал на земята и се разбивал. Един ден изобретателят разбрал, че
абсолютно целият кораб трябва да бъде изграден от хармонични кристали
– не са достатъчни само два или три в двигателя. Най-простите кораби
сега, по неговия модел, се правят от 144 големи кристала, а най-мощните
542
са от десетки и стотици хиляди, милиони. Тъй като всеки кристал е

свързан чрез една невидима нишка с един човек в космоса, който го е
отгледал, то, ако някъде се появи неразпознаване, студ в отношенията и
дисхармония или се стигне до лоша реакция и раздяла, съответните места
в кораба се пропукват и той се взривява. Това обяснява защо успешните
космически полети са толкова редки. При това, специално в стените на
всеки кристален кораб, парчетата са подредени в най-сложен пъзел – нито
един от околните елементи не може да бъде заменен с друг. Прилягането
трябва да е точно и плътно до квинтилионна от микрона, за да няма
нещастия. Немислимо е да строиш летателен апарат от кристали, които
още търсят сродните си елементи хаотично и се мъчат да се наместят до
някого, който няма техните допълнителни очертания. Често някой има 19
страни и е намерил един от сродните си елементи, който му приляга
плътно, а с останалите 18 не иска да се съедини, даже и вече да кръжат
около него. Ако такова нещо се случеше сред атомите и молекулите в
космоса, вселената щеше да се разпадне мигновено. В дирене на
хармонията между елементите, Дядо "Г." е изтъркал толкова много
елмазени пантофи, че брадата и косите му са станали по-бели и от сняг.
Но ние започнахме историята с приземяването на кораба в един
крайморски град. Пеейки своята песен на Друмник-Сладкодумник, дядото-
космонавт прекарал няколко хубави години в този приказен град. Там
имало толкова много обич и хармония и той посетил с невероятни нови
приятели толкова много цветни и пеещи вселени, попаднал сред тъй
изумителни дворци със завески от пшеница, слизал тъй надълбоко в
световете на кристалната светлина и тъмнина, че изведнъж се осмелил
да почне изпълнението на един свой древен проект – да основе свой
собствен град на дъното на морето. Такива градове има и те нощем
излитат на орбита около земята или около други звезди и планети, но на
дъното на това море още нямало нито един. Затова то чернеело от мъка и
заплашвало да се взриви. Около него постоянно се водели люти войни и
оттам тръгвали много големи нещастия по света, но и велики открития.
Друмник-Сладкодумник съобразил, че газовете, които излизат от това
море, могат да се превърнат в гигантски резервоар за земно и космическо
543
гориво и така да се спасят и крайбрежните жители - и затова почнал

строежа на дънния град. Планирал да го завърши за 7 години, но…
… Тук няма да разказваме какво попречило на Дядо "Г." да завърши
проекта си. Ще разкажем само за един по-любопитен случай, от който се
вижда кои са онези, които изпълняват мечтите на хората и кой раздава
космичните блага, ако човек се стреми към хармония на елементите. Но и
прекаленото изясняване на този въпрос е неуместно, понеже хората могат
да започнат да се опитват да надскачат себе си - от страх или от корист.
Попадането на някое космическо буре с мед, от което медът извира вечно,
също може да е един вид съблазън, и то много голяма, поради което
Дядовците не започват веднага с меда и в никой случай не подмладяват и
не се подмладяват пред онези, които идват веднага с големи лъжици, а от
себе си дават само трошици. Всеки си има някаква кожичка, която не дава
при никакви обстоятелства или я дава само на хора, с които е сключил
договор. Или на същества и вещества, толкова смрадливи и далечни от
безсмъртието, че на човек да му дойде до плач. Друмниците обаче
отдавна не плачат за такива кожички, защото са видели, че от тях вее
смърт. Даже и да им ги подаряват, те не ги приемат.
Случаят, за който искам да разкажа, станал в една шатра сред
природата близо до една древна крепост - и трябва да кажа, че такива
случаи се броят на пръсти из вселената. Оттам космонавтите могли да
излетят вертикално нагоре и на всички страни с такава изумителна
скорост, че само за няколко минути събрали една от най-редките есенции
на Космоса, за каквито в повечето космични кораби не е предвиден
резервоар и двигател. Но в кораба на Друмник-Сладкодумник, разбира се,
имало място и за такова гориво и двигател. В резултат на този подвиг, на
едно място на Земята и на още 248 из космоса се подписал мир, а на
единия от пилотите Космосът подарил цял дворец, какъвто
простосмъртните не биха могли и да сънуват. Хората обаче не разбират,
че за поддържане и функциониране на такива дворци, полетите не бива да
са еднократни. Мнозина не знаят, че външните дворци са само символ – и
да ни подарят такъв, това е само магичен символ, че могат да ни подарят
и едно безсмъртно, младо тяло. Ти си го носиш в едно джобче и при нужда
можеш да го образуваш във въздуха и даже в безвъздушното
544
пространство. Въобще, есенциите на Разпознаването и Предаността

привличат всички сили и блага на Природата, дори и когато сме останали
по дрипи на улицата.
Но отклик и спонтанност, които ни се натрапват, без да е дошъл
моментът за това или без да е определено от Звездното Правителство,
също могат да бъдат сянка на мисълта за себе си. Това е много сложно и
затова жадуващите да бъдат предани на Космоса трябва много добре да
помнят, че хармонията на елементите се получава, само когато
елементите са близко до съвършенството. И иначе може да се получи
хармония, но тя е кратковременна и периодична, понеже търканията за
наместване и за изблъскване на останалите могат да произведат искри и
да взривят горивото. Щом Космосът страни от нас, значи имаме
несъвършенства. Още дълго трябва да го търсим с труд и сътрудничество,
а не с мисъл за бурето с меда и за постоянно оставане в нечий туземен
кораб. И Друмниците качват понякога несъвършени хора на корабите си,
за да ги поразходят из приказното царство на Добрия Цар, но когато някой
извади нокти или проточи език, за да остане по-дълго в кораба или да
напъди друг гост или даже Друмник, Друмниците престават да бъдат
сладкодумни и могат да станат и лоши. Лошото обаче не им е в характера
и затова те дават уроци чрез отсъствие. Обидим ли някой Друмник,
лъхнем ли го със студ и неразбиране, той ни напуска задълго и тогава
всичко около нас почва да се разпада. Ако ще да си съберем цял палат
около себе си с египетски труд или машинации, този палат ще бъде
мъртъв – от всеки ъгъл ще лъха тъга и студ. И най-пищните празненства и
танци с купени или мукавени гости няма да развеселят душата на
собственика.
Но, да довършим приказката за най-странния полет, за който
разказахме преди малко. Друмник-Сладкодумник сътворил във въздуха и
подарил на втория пилот не само онзи голям дворец, но и предизвикал
странно явление: пред космонавтите изневиделица се явили от нищото ...
един генерал, двама полковници, трима капитани и … половин старшина.
Те едновременно казали:
- Здраве желаем, Ваши Величества! Ще изпълним безпрекословно
всичките ви заповеди!
545
Друмник ги помолил да пренесат двореца в един голям град и да

дадат ключовете му на способния пилот. Понеже старшината бил половин,
в обслужването на двореца нещо куцало. Но и това можело да се поправи
– няма случай в историята на вселената, когато нещо добре започнато да
не може да се поправи.
Ще попитат някои: а със станцията на дъното на морето какво
станало? Така ли ще остане недостроен космическият град?
Досега нямаме точен отговор на този въпрос. Носят се най-различни
слухове. Същите усти и вестници, които били съобщили преди пет години
за явяването на странна летяща чиния над голямото, бяло здание в
центъра на града, сега разгласили за едно странно и необикновено
явление, наблюдавано на брега от стотици хора точно до този град: едно
грамадно сферично тяло било излетяло наскоро от морето вертикално
нагоре и се изгубило в небесата. Никой не могъл да обясни какво е това.
Добре че при тия размери не тръгнало пак над земята, както на идване,
защото този път можело да гръмнат много повече цистерни по околните
ж.п. гари…
За връзка с Друмниците: drumnik@abv.bg
Друмниците ще бъдат много щастливи, ако някой прочете
художествено този разказ и го запише звуково; ако друг го прочете или
научи наизуст и изнесе рецитал пред други пришълци, които са
забравили откъде са, но някои си спомнят нещо; ако трети направи по
него радиопиеса, пиеса или киносценарий и любители го поставят на
сцена или екран, ако други го илюстрират или го преведат на чужд език.
А колко още такива разкази имаме, пък и вие можете да напишете,
защото сте от Нашите, нямам думи!

546
13.06.2005
ДРУГАТА АЛЕЯ
Разказ за човека, който отново отишъл към парка по обичайния път,

но този ден решил да тръгне по една алея вдясно, отдалечаваща се от
града. Всъщност, явила се една ярка светлинка, която го повела по тази
алея. С всяка крачка ставало все по-девствено и по-хубаво, боровете и
брезите не приличали на тия в парка.
От този миг нататък почва приказката: той прегърнал една бреза,
овладян от някаква мъка - отново бил на гости при хората, които спят само
в собствените си легла или в леглата на странни съжители, които нямат
нищо общо с приказките. И от двата вида легла слизат кладенци към
долните светове и хората неизменно се разболяват и остаряват. Те нямат
никакво отношение към Друмниците-Сладкодумници, които откриват
вълшебни пътеки. А тази бреза се разтопила от щастие, че я прегръща
човек с душа и се превърнала с брезово момиче - прелестно,
полупрозрачно, с коси от много ситни брезови клонки и листа. В миг, от
всички брези наоколо излезли много други брезови момичета и влезли в
прегърнатото момиче, да подарят и те своята любов и да преживеят
щастие със самотния човек. Колкото повече брези влизали в прегърнатата
девойка-бреза, толкова по плътна ставала тя, докато в един миг казала
"Стига толкова", защото днес не искала да става по-плътна от хората.
Така, всеки ден ярката точка водела чудака из различни гори и той
преживял чудни истории с момичетата-трепетлики, момичетата-ели,
момичетата-буки, с жените-върби. Всяка го прегръщала и му дарявала
неземно щастие, но по най-различни начини; всяка го водела в своя свят,
своята приказна вселена, където имало най-различни пътешествия,
чудеса и празненства.
Всички хора обикновено се въртят в омагьосания кръг на своите
привични симпатии, желания, представи, съображения, къщи, улици и
добре познати алеи, но ако някой се осмели да тръгне по "другата алея",
само на две крачки вдясно от главната алея на парка, може би ще
преживее странни и незабравими неща. Дали и хората не са различни
алеи към щастието или нещастието?
547
2-6.XII.2006
ТАЗИ НОЩ - НА ВЕНЕРА
Изкачвахме се през кристалните води на една клисура с вирове от

лазурит – прекрасна светлосиня скала на бели петна, която на места
ставаше лъскаво-бяла като порцелан, с твърди включения в цианово
(незабравково)-синьо. Както всички обитатели на вселената, нямахме и
помен от понятие за дрехи. Всички бяхме момчета и момичета - прекалено
млади и хубави. На места лазуритът се пресичаше от малахитови и
ясписови жили и скални ивици от розов кварц. Всичко бе светещо и
полупрозрачно, носеха се фантастични цветни пàри и издаваха музика. От
двете страни, тясното и дълбоко дефиле чак до небесата бе със скали от
монолитен, тъмночервен рубин, с инкрустирани от природата блестящи,
огромни кристали злато.
Ние повечето сме без крила, но при желание можем и да се
издигаме, да витаем и да летим с различни скорости, включително и много
над светлинната. Други, предимно венерианките (можем го и ние), си
правят мислено крила и какви ли не още украшения - от седеф, от сребро,
от пламъци, от северни сияния, от дъги, от снежни дантели, а също и
елфови, ангелски, пеперудени и водно-кончеви - и какви ли още не. Тези
крила и завъртулки са видими от всички (иначе нямат смисъл...) - даже
могат да се преживеят с много от нашите сетива. Правят ги само от
суетност, "за красота" – може да си в безтегловност и да витаеш и си
хвърчиш и без тях... Съвсем същото, както и когато изпаднат на земята,
жените от Венера си мислят, че с червила, помади, изкуствени мигли и
маникюри и пр. не стават отвратителни – особено като правят дървени
физиономии и ходят на кръст като жените закачалки за дрехи по модните
ревюта (това съм го заимствал от колежката Анастасия от Сибир). Не дай
си Боже пък да се излъжеш да целунеш някоя по пудрата и помадата и да
ти загорчи... Запушените пори правят кожата ужасна, а лакираните нокти
говорят със сигурност, че тия туземки са смъртни – не гледат
предаванията на Програмите от 20-те Вселени в екраните на ноктите. Все
едно да си замажеш телевизора с блажна боя. Не искам да кажа и какво
548
става с жените, които ходят на токчета. Няма такъв кораб или телепорт,
който би ги взел в космоса, защото им липсва зареждането през петите с
най-ниските повърхностни токове. А тези, които си скубят веждите...
Във всеки вир лежат двойки човеци – мъж и жена – от базалт,
мрамор, платина, кобалт, диамант, мед, кристално желязо и какво ли още
не, както и от комбинирани видове метали и скъпоценни камъни в едно
тяло, с безумно красиви десени. От сплави почти няма, но при някои
сливания най-вътрешната част на телата става на сплав. Проблемът е, че
такива вече не могат да се разделят и да живеят индивидуално, освен
чрез сложна електролиза. А съвършените двойки, когато вече са се слели
напълно, се разлъчват периодично поради потребността от самота и
Троен Ритъм. Това става навсякъде. Докато още се сливат обаче, те са в
инкубационен период и не могат да разделят телата си.
Това наистина са живи хора, не статуи. Неподвижни са, защото
всяка влюбена двойка живее в различно време (за това сме ви разказвали
не веднъж – най-много наши има измежду фантастите). Повечето двойки
са се прегърнали и се целуват с неизразимо блаженство, а някои са
навлезли с целите си тела един в друг, в различна степен. Никъде не
видях поза на "кама сутра" или "тантра" – те влизат един в друг с цялото
си тяло, макар и от различни страни, както се срещат и разминават
галактиките. По-късно разбрах, че идиотите на вселената са тези, които не
искат са се приближават и съединяват, а кретените – който не искат да се
разминават. Странно, галактиките се справят и с двата процеса без
усложнения, но идиотите и кретените не искат и да чуят за това.
Галактиките са щастливи, когато минават една през друга, но си останат
вечно млади и прекрасни, понеже всяка продължава пътя си след това. Е,
има и случаи, котано остават завинаги една в друга без да умрат, но това
не се слува често.
От Документалните Филми знаем, че такъв е бил Първият Човек.
Условно и принизено го споменавам в мъжки род, както третират и
Създателя ни във всички извратени религии. Един ден някой е разделил
Първия Човек, размножил е двете му половини в милиарди малки копия,
за да има тъга и изтичане на енергия. После разтръскал вселената и
различните половинки изпаднали в най-различни светове. Така, всяка
549
разделена двойка изпитва огромна, неистова космическа скръб, защото е

част от едно малко и едно много по-голямо цяло, разбито на части. Всички
малки двойки почнали незабавно да се търсят и да правят бесни опити да
се напаснат, но се оказало, че профилите на сглобките им били съвър-
шено различни от тези на единствените им любими.
Като сменяш в себе си честотите на времето, можеш да виждаш как
се изменя ландшафтът през вековете и как тези двойки във вировете се
мърдат. Най-бързото движение е при тези, които вече започват да се
въртят един в друг в противоположни посоки (първо само единия в другия,
после – обратно; а накрая – и двамата). Как става това с две твърди тела
едно в друго, умът не го побира.
Както съм описал в една друга своя дописка за Родината, в даден
миг двойката светва силно и изведнъж изчезва. Скалите около нея (и
пàрите, растенията, райските птици, плодовете и пр.) също силно засия-
ват и се променят не само по очертания, но и като видове. Появявят се
съвършено нови елементи и съединения, избухват меко във въздуха
съвършено нови, непознати същества!
Самите хора наоколо, на по-малко или по-голямо разстояние, също
изведнъж променят вида си коренно или просто стават много по-прекрасни
и прозрачни и са щастливи и доволни от това – те са деца и клетки на
своите родители, които току-що са анихилирали. Знаят, че майките и
бащите им преди малко са се превърнали в далечни звезди или галактики,
а някои - и в частици, вълни, спинове, вихри, ядра, атоми, молекули. В
органели, клетки, тъкани или органи на Най-Големия Човек. Той също
постоянно си ги подменя, както е направил и в нас.
В космоса обаче никой не знае коя точно е майка му и кой – баща му
- особено при брачните молекули, многостени, друзи и сложни
конгломерати от човеци; не се знае и кои са кристалните ни или ефирни
братя и сестри. На практика, всички сме роднини на всичи и затова се
обичаме до загуба на съзнание.
По-близката родова връзка тук, на Вечерницата, се разпознава
едва след дадена мутация на любовната двойка – колкото по-силна и
необикновена е тя, толкова по-близки са ни били тези, които са ни
заченали.
550
Понякога се виждат, избухват или се свиват до точка и изчезват и

повече от двама човеци, понеже любовта тук става и по четворки, осмици,
стотици, хиляди. Има цели планети, галактики и вселени от сплетени и
навлезли едни в други ядрени, кристални или метални човеци, които ту
потъват в земята, ту висят, ту летят или видимо се превърщат в лъчи и
накрая оставят само по няколко струйки благоуханен дим - като тамян при
богослужение. Музиката и видовете пълна тишина в това време, които се
редуват, са нещо, неподдаващо се на никакво описание. При това, ние
преживаваме тук нещата с общо 247 сетива. Засега.
И наистина, тук сливането е богослужение. Най-висшият вид
молитва и изливане на душата пред Бога и сливане с Нейго тук, по двойки
и по групи, е нещо много повече от земното "нирвана" или "нирвакалпа-
самадхи". За ревност не може да става и дума, понеже при такова нещо
човекът просто изчезва. Продънва се надолу, към центъра на Венера, и
там се сплесква или се претопява. Някои изпадат в най-долните
измерения и се раждат на планети като Земята.
Присъединяването на друг или други към двойката тук е крайно
желателно – страстен копнеж на любимия и любимата, по-силен и от
огнението по двама. Само че това става много рядко и трудно даже и тук –
търсенето на сродности е най-сложното нещо във всемира. Човек с душа,
даже и във вековна прегръдка с единствения си, вечен любим (за нас те се
прегръщат и сливат с векове и хилядилетия, ако не сменим честотите на
времето), не може да създаде Поле, Привличащо Сродни, ако през това
време, заедно с екстазите, не си припомни до един всички случаи на
Разпознаване и Приемане на Любимия чрез други хора - всички случаи в
различните времена и пространства, когато Любимият е влизал в някой
друг, много сроден човек, за да се съединят двамата чрез него. Това е
Веригата - Брилянтната Огърлица на Любовта! Наричат го още Ядро,
Атом, Молекула, Тъкан, Съзвездие, Галактика, Звезден куп, Вселена.
Наистина, проникването един в друг и божествените, неописуеми с думи и
музика и даже със сънища преживявания на кристалните и метални
сродни души – тук, из езерата и вировете на Венера - е величествена,
приказна картина!
551
Простаците от Земята и от други смъртни цивилизации, когато

идват тука с пушещи тенекии и боклучат космоса с милиони твърди и
газообразни неща и с ужасяващи вълнови емисии, намират на Венера и по
другите обитаеми светове само пустиня – ние се маскираме в други
честоти. Нито пушекът и смрадта от тенекиите и така наречените им
"мисли и чувства", нито минусовият им коефициент на "сапиенс", нито
това, което пият и ядат боклуци даже в космоса, не могат да ни
инфектират. Но, все пак, се налага дезинфекция. Наскоро един от нашите
тука бе облъчен и почна да прави дрехи и да строи къщи, а накрая
изпадна в най-тежкия стадий – мислеше как да ги продава. Тук, на Венера!
Трудно го излекувахме, защото нямаме лудници и психиатри и издвикахме
специалист от Юпитер. На Юпитер все още има хора, които мислят едно,
искат друго, а правят трето.
Ние тук всички сме ясновидци и ясномислещи, ясночувстващи,
ясноусещащи и какво ли още не. Навъртаме се и кръжим около Великите
Двойки и Семейства като облаци от мушици край пламък, понеже това е
живот – неописуема наслада и за нас! Тяхното сливане излъчва мощни
вълни и флуиди, неизразими звуци, чувства и главозамайвания, които са
по-силни от всички наши сливания с любимия и любимите през всички
времена. Ние все още сме хора от цветове и лъчи, от музика, от ухания –
нищо повече. Бивши или излъчени насън земни хора с душа, за които
любовта е всичко, а въздухът - милувките и огненията. Ала в нас все още
няма и помен от кондензация.
За да почне да става човек минерален, метален и накрая ядрен,
трябва да мине в регресия и да се опита да си припомни всички свои
влюбвания и сливания във всички светове на вечността, където е живял
и любил, а това е много трудно. Припомнянето е извикване – любимите

идват незабавно, където и да се намират. Пък и любимият ти в момента
трябва да е много специален: като види, че медитираш на тая тема и има
резултати, да не изпадне в ипохондрия или истерия от ревност като
смъртните. По-кротките веднага си отивати повече никога не те търсят, но
именно защото са смъртни.
А сега – по-точно за Уравнението. Съществува строга формула за
съотношението на симпатиите и влюбванията към броя на сливанията – те
552
трябва да са количествено и качествено равни. Деца се раждат при

всички истински сливания, макар и не винаги от земна плът. Там бройката
е неограничена. Те са винаги около нас и са нашите ангели-хранители, но
понякога и дяволчета. Последното се случва предимно при пропадналите
и нещастни хора от земята, защото при тях дробта е плачевна –
влюбванията са много повече от сливанията. И обратно – втората
половина нещастници на Земята са с големи рекорди от сливания, но
влюбванията им се броят на пръсти или имат само по едно в един живот; а
някои нямат и едно.
Като се случи да дойдат тук, дори и нощем, а не само след смъртта
си, първият вид нещастници са розовите пàри и облаци около нас, а
вторите – клисурите и скалите от гранат и рубин. Други пък са над земята
или надълбоко в нея, във вид на гранити и гнайси и други много твърди
скали или като лава. Не могат да върнат човешкия си облик, докато не
стигнат до определен градиент на приближение към Равенството. За него
споменх преди малко като за "Уравнение".
При това, и Числото е от значение. Даже от много голямо значение!
Тези, които са завършили еволюцията си и са станали безсмъртни, се
превръщат в кристални и метални или в звездни човеци. Те имат всички
тела на всички същества в Битието в себе си и могат да ги ползват по
желание и предназначение. Те са си припомнили – едно по едно,
персонално и без никакъв пропуск и грешка – всичките си 60 милиарда
влюбвания и сливания в синхрон, които са станали Без Замислане и
Незабавно (всеки един конкретен случай!). За броя на децата им – да не

говорим. Тях не са длъжни да си ги спомнат, но най-съвършените ги
познават до едно и и ги зоват по име.
Смъртта обаче наистина ни внушава, че се живее само един живот
и се люби само веднъж и само едного. Затова и нейните безбройни агенти
и жертви по земята носят нейната униформа (няма защо да изброявам
известните й модификации в черно: женихът, свещеника, официалното
лице, ченгето, баретата, келнерите, вдовиците; даже и при музикантите,
кой знае защо...
553
Изведнъж нещо странно ме отвлече от тия мисли - до такава

степен, че излязох навън от Най-Новата си Любима! (Както всеки път -
добре забравена и припомнена стара).
Тя също се дръпна – наоколо почна да става нещо необикновено.
До такава степен необичайно, че се смениха всички честоти на
времето и забуча тържествено и мелодично Единната. Това се случва
само тогава, когато сам Тяй дойде някъде и почне да говори. До този
момент ние не знаехме, че това става и когато най-силният от някоя
любовна група е на прага на 60-те милиарда. От този миг, всичко в цялата
вселена ще почне да става по съвсем друг начин.
До днес ние мислехме, че светващите и изчезващи кристални и
метални двойки са такива, които завършват еволюцията си. Сега
разбрахме: и някой е успял, и Вселената е спряла, и Тяй е тук. ("Тяй" е
Тя + Той). Тяй е винаги тук и навсякъде, но рядко се кондензира като
Човек. Вселената спира за миг, за да се наслади и вземе участие и да
тръгне обратно. Тяй идва и всички почват да Я чуват и да Го разбират
прекрасно, само защото някой и постигнал! Вътре в нас, Тяй обяснява
какво става в момента. Не с думи - думите са едно много ниско и позорно
ниво, чиста порнография.
За това, което пиша сега, ако да го пусна до Земята, може би ще
бъда осъден. Не от някого или нещо, а от самия Закон, от самото
Устройство на безсмъртието: спадане автоматично надолу с определен
брой нива. О, ако стигне до някого от вас, нека спадна дори до нулата – до
жалкия вид на човек, които иска да се "урежда"!... Даже до степента на
онзези, които искат да подчиняват, да се подчиняват или да се показват.
Работата е в това, че всички двойки и конгломерати от човеци,
който са лежали с векове и хилядолетия на дъното на някой прекрасен
вир, езеро, подмол или в самия Океан на Зорницата (който, в превод, се
нарича "Обич"), в един миг, преди малко, се изправиха и застанаха
перпендикулярно по скалите и канарите на планетата, а кристалите от
хора се залепиха там като магнити! Някои двойки висят надолу с главата,
в зависимост от извивката на скалата или от конфигурацията човеци - тъй
както са прегърнати или навлезли един в друг. Докосването им до
съответната аморфна скала, явно изведнъж е почнало да предизвиква
554
нови, извънредно силни, сладки и непознати тръпки, неизпитвани от

никого досега. В началото никой не е могъл да разбере дали това става
защото Тяй е дошъл лично - или защото геният на някоя любовна
молекула е постигнал числото 60 (със споменатите нули).
По-късно ни обясниха, че това е троен процес - и някой е постигнал,
и Тяй е тука, и цялата Вселена е извикала силно и е спряла за миг дъх - от
резонансното огнение. Това ставало не само в моменти като сегашния, но
и във всеки миг на сливане и екстаз на две истински същности в Битието.
Не само на такива като нас, но и на най-обикновени хора по заробените
планети; та даже и на животни, грешници и дяволи от ада, както и въобще
на всеки два или повече вихъра в микросвета, които са се влюбили. Но
вселената тръгва обратно, само когато двама или трима от нашите си
Припомнят Всичко; при това - в нулева дистанция и при пълно взаимно
огнение, изпитвайки дива радост, когато се присъединяват и други.
Сливането е отричане от себе си, акт на отказване от собствения
аз, действо на пълно приемане на нечие различие или противоположност
и на присъединяване на все нови и нови души - и несъпротивим Вихър на
Възвръщане! Това, което начинаещите наричат "re-ligare" (религия) и го
практикуват само с теории, молитви и правила, при нас е пак "отново
свързване", но в истинския му вид - Частите на Пъзела щастливо се
намират.
Сега знаем, че започва Нова Ера. Новата Радост и Щастие ще
произлизат от навлизането на Човеците в скалите и канарите. Това
потъване ще става милиметър по милиметър през вековете (може и
веднага, ако смениш времето).
Направихме опит - не става. Нито веднъж не стана. Тя ми каза, че
даже Той, т.е. Тяй не може да го направи! Нещо, което още не е станало и
никога никъде не е станало, даже и Тяй не може да го види и преживее
предварително - даже от Своя най-върховен свят на Безвремието.
Създал-а е света така, за да Йму е интересно и на Нейго. Инак ще
преживява само вече известни неща и ще се усети "женен" – ще знае
предварително всяка дума и действие на ближния наизуст, както е в
човешките семейства. И най-любимият и потресаващ филм - хит,
шедьовър и абсолютен уникум на изкуството; и най-страхотният футболен
555
мач не може да се гледа повече от 50 или 100 пъти, без да почне душата
ти да мухлясва. А хората имат много повече от 100 абсолютно еднакви
вèчери в семейството, особено като се връщат вкъщи след еднаква
работа.
Всеки микрон навлизане в терен, планина или планета от аморфен
тип или някакъв съвършено нов и несрещан елемент или конгломерат, от
сега нататък ще ражда неописуеми чувства, видения, наслади,
блаженства, откровения, съзерцания, осияния и огнения! Не тия, които се
изпитват при навлизането в любимия и любимите. То е нещо неизмеримо
по-обширно и спиращо дъха. Защо е станало така, никой не разбира.
Нали любимият е цветът на Битието, висока и сложна организация? С
какво една аморфна скала е повече от него?
Странно, описвайки това, дочувам някакво далечно кънтене и
повтаряне на думите "нов наркотик"...
Човеците от кристал и метал досега не са знаели и усещали, че
скалите и планините, планетите и астероидите, които са още аморфни, не
са само някакъв твърд грунд, пейзаж, "руини от битките на титаните",
"мъртва природа". Те знаят, разбира се, че няма нищо мъртво и че всяка
вълнà и частица и всяко очарование - до бездънните глъбини на Битието -
са живи същества, но не са подозирали, че твърдите и аморфни дъна на
Океана, на вировете и канарите около тях и всички други аморфни части
на планетите, всички некристални и несиметрични планетоиди, астероиди,
комети и метеорити са пресовани хора – от онези, които са още спящи,
неуспели да се приближат към Равенството. Те са заспали поради
великото и печално Неравенство, което се мъчат напразно или въобще не
се мъчат да осъзнаят и променят към Равенство.
Неравенството е грандиозен закон на Тяй, когато се касае за
неравенство и различие на същности, вещества, същества, индивиди,
идеи, мисли, общества или космоси – то е гаранция за Изход от Смъртта
и Път към Безсмъртието. Но самото Безсмъртие и цялата Вечност се
дължи на Единството и Хармонията между Различията и
Противоположностите.
И – накрая – на Великото Равенство: колкото влюбвания, толкова
огнения!
556
Влюбване без незабавно и взаимно огнение е смърт; огнение без

незабавно и взаимно влюбване е смърт. При по-слабите същества
смъртта се отлага с няколко години или десетилетия, за да не се отчаят и
да имат шанс да се осъзнаят. Всички останали са извън смъртта. Това
важи за всички разумни и безумни същества в Битието, които са станали
безсмъртни; за всички велики случаи в живота ни. Казах "и безумни",
защото сам Тяй казва: "И най-безумната постъпка на любовта е по-
разумна от най-разумната постъпка на мъдростта". За хората от Земята,
валенциите са 60 милиарда. Докато има ненаситени, ще умираме.
Главата ми се зави! "За хората от Земята"?!... Тогава какви числа
ни предстоят след това? За пръв път го осъзнавам! Досега мислех, че 60
милиарда са валенциите на всеки човек с душа и броят на хората с душа в
цялото Мироздание. Каква наивност!
Тя (в момента пак влезе в мене) знае много повече от мен. Този път
аз имам късмет – аз попаднах на любима от по-висока еволюция. Именно
Тя ми внуши да не мисля повече за тия 60 милиарда. Това означава, че
преживееш ли само едно влюбване и огнение в повече от 60 милиарда,
изведнъж ще ...
- Какво "изведнъж"?... Нали стават съвършени и анихилират? Нали
стават на звезда или галактика, даже на цяла вселена? Нали завършват
еволюцията си?
- Земната си еволюция... Освен това, само една вселена ми е, някак
си, недостатъчна...
Тя продължи да говори. Винаги "чува" "думите Йму първа и по-ясно
от мене – както е било всякога, особено напоследък, с истинските жени по
цялата истинка вселена. Затова ги горяха по кладите с преимущество, а
сега се мъчат да ги баламосват с особено настървение с разни дрънкулки
и залъгалки на Земята, за да не си спомнят произхода си.
Да, но когато се влюбиш, забравяш всички глупости. Ако има и
огнение - забравяш и мъдростите. Ставаш едно с Нейго. Защото Тяй е
Влюбване + Възлюбване + Огнение: Незабавно, Без замисляне, Тотално и
без пушек от страх, съображения или запънато его.
557
Не ми дават повече да разправям. Стигнал съм до Забранена Зона

– ерес, даже и за Венера. И тук има заглушителни станции. Следят всеки,
заглушават ни мислите и предаванията. Нарушават Конституцията.
Тяй бил почнал да раправя едни ей такива работи, че даже и на
Венера, както и по всичките й сестри и братовчеди из космоса, веждите на
влюбените се били дигнали на челото: Тяй ли е това? Да не е някоя нова
машинация на Оня, дето Йму се подиграва? Сигурно пак иска да се
представи за Нейго!
Колко близо са били до истината...

Шушна (!) Шшшшшт, по-тихо (!) Клюката е, че уж Тяй бил казал, че
всички досегашни влюбени са негодници - даже и когато е било по
Нейговата воля и са се влюбили и слели в настоящия миг, незабавно, във
взаимно огнение и на всички полета едновременно, без да отхвърлят и
други влюбени. Че всички космически гальовници и любовници във
взаимно огнение са също чиста проба негодници, дори и когато са се
влюбили. Проблемът бил в това, че всички до един оставали заедно за по-
малко или повече време, отколкото трябва. Мнозина затваряли цикъла и
не допускали друг – обърквали космохимията. Други се каращисвали с
който им падне – също като на Земята. Трети провеждали и благославяли
тия каращисвания с името Божие на уста. Новият модел на Вселената –
да се изправят перпендикулярно и да почнат да навлизат с векове и
хиляди еони в аморфни канари, планини и дъна – била само една нова
маневра на някаква нова шайка Големи Влюбени и Любовници, които си
измислят нови удоволствия. Наркомания...
(Шшшшшт, тихо!)
Скалите, планетите, астероидите и въобще твърдите тела и
грундове навсякъде не били само аморфии от заспали, некадърни
влюбени и любовници, но, напротив, били самата Надежда на
Човечеството! Надеждата на самата и самия Тяй! Титаните били
надушили и това и пак решили да излязат с няколко хода напред - като
въшка на челото Йму. Пак искат да ни прецакат. Всичко най-хубаво и
свежо да е отново само за тях - пак да се уредят!
558
Уреждането в живота е главната тръпка на имитантите. Заедно с

компенсациите, печалбите и представленията. Те били чули, че Тяй се
готви да направи нова вселена, но от най-пропадналите и негодни
същества, неспособни за никаква любов и обич и с никакво понятие за
равенство между Влюбване и Огнение. И че тази вселена ще бъде лично
Нейгова - най-истинската, най-прекрасната и най-съвършената от всички
досега, правени от грандомани и аматьори. Явно не може да им прости за
закона за оцеляването на най-способния и най-силния...
Изумени и объркани, те се питали: защо? Нима не те са гирляндите
и бисерите на Битието? Нима не те са единствените - вече стотици и

хиляди - постигнали Равенството? Нима Онзи пак ще ни изиграе някой №?
Какво не е доволен от нас? (Откакто са взели властта, те Йго споменават
само в мъжки род)
Тука минавам на 10х16143 свръхсекретна, по корен кубичен от
индивидуално число, повдигнато на личен факториал - който я има, да
слуша... Тя е нещо съвсем ново и Титаните не могат да я подслушват.
Поне засега; след три секунди може да разшифроват и нея - все някой
предател пак ще им услужи. Ако мога да я прокарам, поне няколко души на
Земята имат надежда.
Тяй бил-а казал-а, че скалите, канарите и дори най-простият камък
от деветдесета глуха имали по-голям потенциал за любов и обич от
всички тъпанари-титани, взети заедно – даже и от тия със Сродствата и
Равенствата... Още някога ни го е бил-а казал-а това – че от камъните
ще въздигне человеци... Никой не е разбрал думите Йму за това, що е
"ближен", що е любов към различния и любов към врага. Никой, в цялата
имитация на Битие досега, не бил проумял и приложил на практика
двигателя на живота – Любовта към любимия, приятеля, чуждия, греш-
ника и неприятеля и към собстванята си душа, но в нужния ритъм и на
нужните полета. Никой не знаел що значи да отдаде живота си, а камо ли
и душата си за всеки от тях, без изключение. И то по начините, реално
необходими на всеки поотделно, а не както той си мисли. При това, без да

губи идентичността и свободата си.
559
Виж ти! От уличниците и негодниците и изметтта человеческа щял

да направи Нова Вселена, недостъпна дори за Елмазите! Те щели да
станат по-разпознаващи, по-съвършени, по-спонтанни, по-предани и по-
добри и прекрасни даже и от тях, защото много са били лишавани и много
са страдали и имали нулево самочувствие.
И всичко това се било дължало изцяло и единствено на факта, че у
тия отрепки, които не са проявили Влюбването и Огнението през цялата
вечност досега нито веднъж както трябва - нито незабавно, нито в
синхрон, нито на всички полета, нито с някой от по-висока еволюция и с
мисъл за желанието и представата на другия...
...Загубих си мисълта - стана много дълга и завързана, не мога да я
довърша... Както повечето ми мисли напоследък - с изреждане на цели
върволици еднородни думи. И това ми било стил... Имаше още нещо за
натегачите рекордьори от елита и за разлагащите се трупове на
непосрещнатите около тях... За специалните защити, чакри и органи, които
са си били направили, за да бъдат щастливи, без да усещат тази смрад...
Приличали на апартаментите, стълбищата, улиците и терена около
жилищните блокове на олигофренните народи...
Представете си: в боклуците на еволюцията имало натрупан такъв
гигантски потенциал за истина и любов, че "елитните запъртъци на
вселената" (така се бил-а изразил-а Тяй...) не можели да им се хванат и на
най-малкия крайчец от атом от нокътя на малкото пръстче на левия им
небрилянтен крак! Отгоре на всичко, бил нарекъл елитните "мързеливи и
гнусни малцнства на вселената", "вторични суровини за претопяване"...
Макар че мирише на фашизъм, точно това бил казал. Елитните въобще не
си падали по идеята за Разпятието, освен когато им виси на врата или
когато го размахват, рекламират, цитират, тълкуват, рисуват или
моделират. Колко по-приятно е да се уреждаш в живота и еволюцията,
вместо да висиш лично на кръста - и да те плюят!...
Наистина, сащистващо! През всички векове засичат Тяй да държи от
време на време подобен хулигански език, въпреки че Първите считат това
за диверсия на Врага. Макар и да не вярват, те са свикнали с такива
изненади, защото тия изненади действат - винаги са нащрек кога ще им
560
бъде скроен някой нов номер от Шефа или Врага Йму, веднага след като
бъдат похвалени, че са "върхът"...
В случая подозират (още само виртуално), че може, все пак, да има
някаква логика (дори от най-долен тип и най-просташка като функционер-
ската, т.е. формалната) в идеята за неподпаления динамит и спящата
ядрена реакция в Залежите на Битието. Тука има нещо! Затова бързат да
заемат позиции в аморфните му скали и грундове из всички известни
космоси. Нови преживявания! Нови наслади! И то - пак само за
симпатичните, любимите и избраните – за "нашите". Кой знае – всичко
може да се случи...
Въобще не подозират с колко хода е винаги Тяй пред тях. Не се
сещат, че може да им крои клопка.
Още нещо нечувано. Точно в този момент, когато се решава
съдбата на Битието, ние с Нея, моята Любима, започваме спор! И то с
такива изрази и думички, че би трябвало автоматично да изчезнем - да
изпаднем в световете, където има противоречене и и гнусни думи по
екраните - като на тия със съответните физиономии.
Нещо става, ви казвам, нещо става! От няколко минути много неща
не стават както трябва и както сме свикнали. Наистина, Старецът не само
е замислил нещо, но и го е пуснал в действие (въпреки, че идеално може
да се прави и на Мадама). Не че не знаем, че Той е и Тя и даже първо Тя,
но когато е Мадама, никога не поема инициативата. Чака, мълчи и
съобразява. Само гледа. Иска ние, мъжете, да провокираме!
Други считат, че не Тяй е измислил тази гадост – че "законът" за
агресията и пасивността на съответните жалки два пола в сбърканата
вселена не са нищо друго, освен разгонване. И че в този си вид то служи
не на Живота, а на Смъртта.
Аз й казвам: Не може Тяй да иска от Щастливите да станат
Свободни и Даващи, след като ги е създал-а хедонисти, и то само с една
любовна валенция и две мотивации: да получат и да изпитат щастие.
Те са "елит", "благородници" – те са движени от снобизъм, високомерие,
претенции. Афинитетът им е да се съединяват само с перспективни,
известни, лъскави, преуспяващи, уредени. В най-добрия случай – само със
"сродните" и предпочитаните, но в официални, надеждни, стабилни,
561
сигурни и консервативни структури. Затова умеят да се предпазват и да се

пазарят – нито крачка без "мозък". В други случаи е точно обратното:
отдават се на пройдохи и бунтари. Важното е да има "тръпка". Мислярите
и тръпкаджиите изхождат винаги от себе си. Не може инертни и
благородни да се превърнат във вода, в киселина, в разтворител; не го
могат и бесните от "любов", когато са вторачени. Как може един Създател
да иска от създанията Си да правят това, което не могат?
- Не - казва Тя, - могат! Ако не могат, ще замогат! Животът не е
само перчене, сигурност и лично удоволствие. Не чуваш ли слуховете по
бунтарските честоти и модулации, че под аморфиите, дето сега изведнъж
се набучиха и почнаха да стърчат шансарите с надежда за още по-големи
и разнообразни наслади, бучат реки от Разтворители? Не усещаш ли
тътена на Майка Магма, която си пробива път към всички аморфии, дето
са се набучили най-много егоисти, и очаква "Изключителните" и
"Сродните" с огнен гняв? Как да не могат да се промèнят! Защо да не
могат?! Нима в цялата вселена не става ядрен синтез и велика алхимия?
Нима вторачените в ближния водороди не се превръщат с неистово
огнение в хелиеви човечества навсякъде? Коя звезда прави изключение?
Пита ли ги някой искат ли или не искат? Хайде, хелият е едно малко
семейство, но тежките елементи?... Колко още модела на атомен морал и
атомни и молекулни семейства и родове има в космоса? Любовта не е
само един електрон в орбита!
- Да, но конгломерат е едно, а загубване на идентичността съвсем
друго – възразявам аз.
- А кой ти гарантира – не се предава Тя, - че не се изпитва най-
върховна и истинска наслада именно като се откажеш от естеството си?
Дали това е само болка, смърт? И въобще дали това, сегашното, е
истинското ни естество? Колко пъти са ни препрограмирвали? Защо да
сме така заковани? Кой не знае за безбройните женитби на водата и
въобще на флуидните човечества, способни да разтварят безчет други
цивилизации и да се съединяват с още повече, ставайки и създавайки
гигантски космически роеве от съвършено нови същества?
- Да, но това е естеството им! Никой не ги нарича "развратни",
понеже имали толкова грамадна ненаситеност и ненаситност и тъй много
562
отворени валенции, че афинитетът им към всичко и всички е практически

безкраен. Течните и огнетечните са едно, а инертните и благородните –
съвсем друго.
- Е, да, но има и "царска вода"... Изумителна цивилизация! Реките и
океаните от нея създават фантастични пейзажи навсякъде, където, от
планините на самомнението, в нея се втичат милиони Високи и Горди -
волю или неволю. Знаеш какво става със златните глетчери и ауберги по
бреговете на Царските Вселени и Океани...( понеже са от злато – Au). Има
ли нещо по-величествено и зашеметяващо от това да гледаш как
Неотразимите, Величията и Уредените се разрушават и рухват
завинаги?...
Изведнъж Тя ме загледа и каза нещо съвсем друго:
- ...А бе ти май вечно си влюбен в някоя благородна или инертна и
затова все се мъчиш да отмъщаваш... Ами като си толкова наранен,
превърни се в царска вода или в някое човечество, което е чума за
инертните! Ние поне сме създадени да се превръщаме във всичко... Защо
понякога сам Тяй се превръща в бедствие? Тия, в смрадливите кочини,
дето са се сдушили по чифтове и все още си пускат кръв с мисли и
реплики, за да съществуват - да не би те да са моделът на вселената? Как
да възпитаваш тумор?...
...Не можахме за довършим разговора си, понеже изведнъж Тя
изчезна. Но и аз изпаднах от Венера и се озовах сред панелите...
Изглежда вече няма да Я видя скоро. Сигурно е имало теч в Закона и не
са го поправили веднага. За няколко минути имахме малшанса да
разговаряме като семейни – точно като простаци, смъртни... Много
интересно! Употребихме толква много "но" и "ама", с парадигмата "не си
прав, чакай да ти кажа", че в нормални условия трябваше да
експлодираме или имплозираме още в първия миг... Сега има да се
търсим още неизвестно колко Венерини цикъла, произнасяйки ремонтните
думи, изкопавайки хапмоничните, т.е. нормалните чувства и добродетели.
Те са се затрупали под тежки пластове от плебейски манталитет и диалог,
който допуснахме днес и който е главният оргазъм на смъртните. В ада -
долу и на повърхността, - смъртните си правят приятни блудства на
душата чрез джафкане и отджафкване. Чрез осъждане, одумване,
563
мъдруване, назидаване или съветване. Чрез чувство за собствена

правота и неправота на другия. Чрез налагане на своята воля. Чрез
правене на впечатление. Ако въобще тук говорим за душа.
С една дума, поради някаква повреда; заради нещо, което е дало на
късо в Закона, ние и двамата сме попаднали на някое течение от
наркомания или алкохолизъм. Изпихме на екс няколко чаши спор и
противоречене – главното питие на увредените. Лютнаха ни приятно
няколко миризливи думички... Даже - сладко и остро - ни резна на няколко
пъти клозетният дъх на прекъсването на говорещия...
Затова и сега мръзна тука, на течение, в тая тясна и тъжна самотия
- и пиша този разказ. Безсмъртните не назидават и не описват - те
живеят. Всекиму е известно, че който кандардисва или описва, а не
живее, енергията му изтича на фандаци и водопади - и само за 50-60
години заприличва на туземците по тукашните села и градове. "Живее"
най-много до 90, закопават го, връща се – и пак почва да се занимава с
глупости...
ДЕВЕТАТА СИМФОНИЯ
28-29.ІV.2007
Белчин
Намирам се пред голямо езеро, в което има хора. Те, както и всички
останали от другите народи, които ще се появят по-късно, са млади и
шеметно прекрасни мъже и жени, голи от кръста надолу, но без никакви
косми. Горната част на телата им е също преобладаващо гола, но всички
са облечени с някакви ефирни, орнаментално-дантелени дрехи –
прилепнали до кожата или бухнали. Те може и да са типични за
биологичния вид на хората тук, както е при птиците и животните. Може да
са и техни мисъл-форми или да се получават от някаква холография, не
знам. Знам само, че по желание могат да ги махат, но това пред всички е
неморално. Всеки народ, всяка етническа или верска група, както и всеки
индивид тук има свои отличителни варианти в тези така наречени "дрехи",
но те отговарят на основния тон и дизайн на дадената макрогрупа. Някога
564
писах фантастично разказче, пак от един сън, за хората от една планета с

татуирани тела, при които татуировката или картините, даже филмите по
кожата им не се правят външно, а се появяват при вземането на различни
хапчета. Тези дрехи обаче са нещо друго. Усещам, че те изразяват
идейната мода и степента на еволюция у всеки отделен народ, група,
човек. Забелязвам и бързи, групови и индивидуални промени в баграта,
модела и орнаментацията, когато нещо мислят или се вълнуват; но
винаги в рамките на основния вид.
Хората, които виждам в момента, са със светлосини дантели или
гирляндови ризи, нещо като триизмерни оригами. Те не плуват хаотично, а
в променящи се спонтанно и периодично конфигурации, както е при
фигурното плуване при нас, при груповата художествена гимнастика във
вода. Пак има музика, но не е ясно откъде идва – звучи отвсякъде.
Съчетанията им обаче са много по-сложни и фантастични,
демонстрирайки грамадно разнообразие от кръгови, многоъгълни,
сферични и кристаловидни формации – нещо като синя цветомузика, но от
живи човешки тела. Впечатлението е зашеметяващо!
Установявам, че те са на два слоя във всяка художествена фигура –
вътрешен и външен, мъжки и женски. Изглеждат като живи социални
атоми или молекули, които застиват за миг, трептят, вълнуват се и се
разпадат, за да се образуват после съвършено други. Нещо като жив,
триизмерен калейдоскоп от тела – симетрията е съвършена.
Изведнъж разбирам, че това не е нито спектакъл, нито
художествена гимнастика. Това е само външната форма. Във всяка група
участват десетки или стотици мъже и жени, неизвестно как държащи се
над водата, но мъжете от външния слой, при всяка отделна фигура, се
съчетават по еднакъв начин с жените от вътрешния. При всяка следваща
модификация на фигурата видът съчетание между двойките е съвсем
различен. Има и фази на завъртане на слоевете хора един спрямо друг,
както в много народни хора и танци, поради което рядко се пада да играеш
с един и същ партньор. В религията и философията на сините се твърди,
че по-рядкото попадане на този, който ти е най-близък, е извор на
младост, живот и безсмъртие. Но спонтанните закони на играта, ако това е
игра, имат свои вътрешни, неравноделни ритми, водещи до зачестяване
565
на прегръдките и милувките с най-любимия и съответното им разреждане

с останалите - и обратно. Няма животински движения - има само
трептения. Всичко е недвусмислено тантрическо. Възгласите и емоциите
им са периодично синхронни, неописуеми с думи, но в тях няма и помен от
вик и крясък. Нещо като оперни изпълнения, само че спонтанни, неписани
от хореограф и композитор. Движи ги някаква вътрешна телепатия,
интуиция или дух, общи за цялата група – както птиците и рибите
образуват съгласувани фигури на ятото, без да са ги изучавали. Хорово
изразяване на чувства, често с доминиращи дуети на някоя двойка, която в
момента преживява Бога най-силно (за сините сливането и свободата в
него е синоним на "Бог"). Ако не беше величествено и съвършено, щеше
да ми се види безнравствено или даже смешно. Самите им тела и лица в
тия върхови моменти изразяваха, без стеснение, с всичка сила и
невъобразимо прекрасно онова, което наричаме на културен език
"огнение". Трудно се свиква с начина на живот на чуждите цивилизации.
Сетих се да ускоря времето (имаме такова сетиво) и тогава разбрах,
че всъщност това е прекрасен, много по-бърз танц, а не отделни
стробоскопически мутации с дълги застивания на движението. Тогава и
музиката прозвуча нормално.
Работата е в това, че един противоположен народ – розовият -
обвинява сините за цивилизация на груповия секс и на дявола и от хиляди
години тия два народа, както и много други противоположни, някога са
водили люти войни с много опустошения и жертви. Сега пак воюват, но по
други начини. Сините пък обвиняват розовите в инфернална и доживотна
моногамия, даваща много лош пример и водеща нормалното човешко
същество до ранна старост, обезобразяване, оглупяване, нелечими
болести и смърт. Розовите си създават родови имения и смисълът на
живота им е да живеят по семейства и родове, да търсят и откриват
"сродната душа". Така всеки народ, заселил тази огромна планета, е бил
напълно убеден, че изпълнява свещена космична мисия да наказва или
спасява различните от него, а ако не може – да ги "изкорени". От известно
време няма "изкореняване", защото са напреднали и не "плевят", но има
препариране или замразяване, парализиране на органите и системите на
противоположния народ в самите себе си. Противоположни има и у
566
другия, но не ги признава. При това - затваряйки си очите, че всяка

популация измира от свои собствени епидемии и нещастия поради тия
идейни и енергийни хибернации, даже кастрации.
Много ми се искаше този мой сън да не е трилър или екшън и това
зависеше само от мен – в кое време ще се настроя да изследвам
планетата. Реших да е в настоящето, затова бях пощаден от масовки от
типа на бойните действия. Но болката и дълбокото и жестоко страдание
сега са не по-слаби от леенето на кръв и сечта, понеже парализираните
центрове и потребности във всеки народ крещят и вият от ужас и жажда и
пак водят до болести и смърт.
В следващия миг се уверявах съвсем ясно - с очите и ушите си и с
още няколкостотин сетива, - че сините пред мен в това езеро и даже във
въздуха над него се съчетават групово в чисто създателски пози, които ще
предизвикат зачатие. Храмове като Каджурахо в Индия са само бледо и
твърде човешко отражение на този принцип - тук не видях полови органи
от земен тип, но не съм съвсем сигурен.
Както истината, така и зрението в този свят, както навсякъде, са
наполовина субективни и всеки вижда нещата еднакво с другите само 50
на сто. Останалата половина е творение на неговата лична представа за
любовта и истината, за това, което вижда. Затова и аз не видях гениталии
от човешки тип в тия народи, не само в сините - моят вид морал или
морализъм може да ги изключва. Други наблюдаващи казват, че ги
виждат, но те споделят становището, че Бог е създал човека по Свой
образ и подобие и че нищо в нас не е небожествено - само нашите
представи за нравствено и безнравствено раждат отрицания, страхове и
опасения и обявяват някои органи и системи за "дяволски". Ние имаме
правото да не сме съгласни с тях (но не спорим, защото спорещите и
назидаващите мигновено изпадат в адските сфери), вярвайки, че
познатата ни форма на човека е все още полуживотинска. Може да си
мислим, че все още сме "кентаври" по еволюция и че детеродните органи
и функции у други са в съвсем друг вид, ако въобще ги има. Представяме
си, че същинската форма на Човека е предстояща - без тия неудобни
"подробности", - така че именно тя някога ще бъде истинският "образ и
подобие н Бога". Като интерналисти, ние считаме, че мъжът и жената са
567
вътре в нас и че съединяването им трябва да става на индивидуално ниво

– че именно това е лелеяният брак на духа с душата. Само пост и молитва
и свещена самота – и никакви "животински" движения!... Екстерналистите
обясняват, че това са фантазии и мании – опит за прескачане на цели
планини от еволюция, и то с опасни последствия; че наличната човешка
форма трябва да функционира по начините, заложени от Природата, ако
искаме да сме здрави и нормални. Само възпитанието и нечистото ни
съзнание си представя тези функции като небожествени. Божествено е
това, което се изживява с всичка сила, при наличните обстоятелства и с
наличните средства, а не с модели от бъдещето, стига да не причиняваме
зло никому и да раждаме чисти плодове на живота. Ектерналистите все
още воюват неспирно с народа на интерналистите и "самодостатъчните",
макар и вече без трупове и инквизиции. И едните, и другите водят битка с
благородни средства, без да подозират, че труповете и инквизициите са се
преместили вътре в самите тях. Инквизиране на нерви, клетки, латентни и
блокирани органи и системи – превръщането им в трупове и помийни ями,
с червеи вътре в нас. Не е ли това само едно продължаване на
самоубийството, геноцида? И плурализмът на сините, и дуалността на
розовите, и монизмът на Самотниците, които плуват наоколо в медитация,
затворени в своите сапунени мехури, са безкрайно красиви и интересни
като визия и представи, като много стройни религии и теории, но никой тук
нито за миг не може да допусне, че вярата му е само част от истината.
Има нещо, което разбираме много по-късно – най-накрая. Всички
проекции на Истината, разкъсали Озирис на хиляди части и създали от тях
хиляди народи, религии, идеологии, инквизиции и самоинквизиции,
очакват своята Изис да ги събере отново, за да съживи своя Любим. Както
е известно, тоя модел на Изида, който е съчинен от някой древен жрец, не
е могъл или искал да открие единствено детеродния орган на мъжа си,
преди да го сглоби... И на него, мито-твореца (сигурно някой кастрат или
импотентен старец), му се е искало да няма такова нещо между краката,
защото му се е виждало мръсно, излишно и животинско и затова е
отмъстил тъй жестоко на образа на Озирис...
Та тия като мене и една позната, които виждаме някои от героите
си в своите книги и сънища без същото това нещо, което е дадено от Бога,
568
а не от дявола, може би все още сме жертви на вековните робства и

издевателства, защото ни се иска да сме вече като тия герои. Не
изключваме "трептенето" - значи, иска ни се огненията да не спират, но
без животински вдлъбнатини и израстъци... Не че не приемаме теорията,
че някъде има богове и ангели, даже и дяволи от този род, но не знам
доколко са прави медитиращите с налични полови белези, че могат да
станат цялостни именно в тоя си вид. Едни казват, че с медитациите
дяволските им органи ще закърнеят и ще изчезнат, други са на противното
мнение – че в идния живот те ще им израснат два пъти по-бойки и
напети... Никога никому не е идвало наум, че проекциите на Истината са
безброй и че в нашето измерение те трябва да се практикуват чрез
редуване. Малцина са наясно, че божествата, които са разкъсали Орфей и
Озирис, са имали за цел тяхното синтезиране след драматичното
пътешествие из адовете на вселената, където да осъзнаят или да дадат
пример на поколенията, че с едно перо по-малко Полетът става
несъвършен. Ако опадат повече пера или вържем едното си крило, защото
някой така бил казал, сами сме си виновни..
Гледайки сега сините, виждам, че не е ясно дали всички заедно
сътворяват едно-единствено същество или всяка двойка ще си роди свое.
По-късно видях, че раждането, поне при тях, няма абсолютно нищо общо
с нашето на Земята. Съществото се образува едновременно помежду
родителите си, като постепенно се материализира. Наистина, може и
цялото кълбо от хора да създаде само едно същество. То е готово, не е
бебе - напълно разумно, макар и степента му на абсолютна невинност да
е като на младенец. Никакви викове, никакви рождени болки, никакви
женски цикли – тези сини хора не са минали през грехопадението, не
ревнуват. Но над тях виси друг вид много по-ужасно грехопадение, общо
за всички смъртни същества и народи - убеждението, че са единствено
прави. И при тях то минава в инквизиция и сатанизъм, защото се стараят
с всички средства да наложат своя морал на другите или да не приемат
противополрожния.
Слава Богу, в съня си и всички други мои сънища и скитания из
космоса никъде не съм виждал любов между еднополови същества,
защото човек се старае да вижда само това, което харесва. Може и да
569
съществува, виждаме го между кучетата, но това си е тяхна работа.

Казали са ми, че и тези хора умират грозно, особено тия с играчките и
роботите за удоволствие, защото служели на особен род егоизъм и
лишавали противоположния пол и себе си от естествен живот.
Населявали атмосферата с вампирически същности. Но това правят и
всички "нормални" двойки, които се интересуват само от придобивката или
тръпката и затова женските екземпляри неизменно се отдават на човек
или система от по-ниска еволюция. Те нямат абсолютно никакво понятие
и представа за нещо над "сигурността", "чувството за дълг" или "тръпката".
Затова престават да я изпитват за броени месеци или години след
погрешния избор. За да я извикат, ползват адски пития и храни или други
смъртоносни представи и възбудители. Един от тях е интригата,
клеветата, кавгата, обвинението. С тях постигат това, което не става вече
даже и с гумените им сродни души и атрибути...
Играта загрубя, имам лош навик, нека се върна на съновидението...
Имам редактори и редакторки, които премахват всички мои плебеизми,
комплекси, ехидства и критики от произведенията ми и ги пускат в космоса
като "феномени на новата култура"... Боклука изтръскват в химическите
комбинати на чистилището, за да ме изследват психиатрите и психолозите
и да ми предписват поредните средства и сценки за превъзпитаване...
В този грандиозен сън тая нощ имаше още много неща, които не
подлежат на описание с нашите триизмерни мозъци и понятия и с
палитрата на жалките ни пет бои. Някакви нишки и вълни към космоса от
всеки човек и всяка двойка и група, някакви бляскави флуиди и токове,
които текат на импулси по тях в двете посоки; фини и благоуханни цветни
мъгли и пари, звуци от космични симфонии и оратории и отделни сола и
арии. Всичко това образува цветя, звезди и кристали, невъобразими
художествени плетеници; извиква образите на съществата, които сме
обичали, обичаме и ще обичаме до края на вечността и ни дава да се
слеем с тях! Всяка спирална двойка от нишки създава някъде в
безкрайността цели светове и космоси, с цивилизации, подобни на своите
родители. Но има и тройни, и четворни, и петорни, и 12-орни спирали.
Обаче цялото това описание прилича на опита на слепец да нарисува
портрет на човек, като само чува гласа му. Всички луди поети и мистици,
570
взети заедно, нямат и грам от инструментариума, способен да представи

такова нещо. Там и облаците са живи - и с тях можеш да се преливаш и
разговаряш... Само компютърната или мисло-пластичната анимация след
време ще са в състояние да наподобят подобна картина, ако въобще
изобразяването, а не живият живот, има някакъв смисъл. Но пак ще има
субективно създаване и изобразяване, понеже творецът сътворява от
натурата съвършено нови, собствени светове и същества.
Чували ли сте за Бахови, Брамсови, Бетховенови човечества в
космоса? Ние сме пътували и посещаваме и субективните вселени на
поети и художници, на гениални влюбени и музиканти, пълни с такава
красота, с която натуралната вселена не може да се мери и на атом от
кутрето ни. Често си говорим, че създателите й на повечето места са
доста прозаични и некадърни, даже жестоки до садизъм. Те се
оправдават, че всичко е все още в процес на експерименти... Освен това
ни обвиняват, че гледаме вселената само с триизмерното си зрение, без
да включваме другите 48. Наистина, хайде да не критикуваме космоса,
гледайки само скелета му през черно-бял рентген! Да не наричаме
имунната система "палач и убиец". Прави са колегите: дори само зрението
на геносферата да включиш (творенията на истинските гении), което е
само едно от 49-те, "кокалите" на космоса се обличат в такива приказни
оратории и легенди, че самите кости стават невидими. Нещастните
астронавти от тенекиената ера виждат и снимат само прах и камъни.
Вадят теории за "ненаселеността на световете" и фабрикуват дисертации
за това. Получават оргазъм от щастие, когато открият белтъци или
първаци в някоя нещастна скала на Луната. Не могат да погладуват
няколко денонощия и да престанат да мислят и слагат в устата си
глупости, за да видят и чуят квадрилионите цивилизации в нас и около
нас, които бъкат абсолютно живи, с мириади и мириади честоти и
амплитуди!
Забелязвам, че има хора от лазурния народ и извън езерото. Те
образуват нещо като островърх триъгълник по брега и склоновете на една
огромна планина отдясно на водата – клин, насочен към върха. Те,
всъщност, се движат, изкачват се. Но не ходейки по обикновения начин, а
пак създавайки акробатически някакви фигури.
571
Изведнъж се озовавам над единствения връх и осъзнавам, че това е

планината Меру. Наблюдавам "масовките" от птичи поглед – като орел,
застинал във въздуха. Върхът е шеметно висок, но отгоре е обширен като
голямо, плавно изпъкнало плато.
Симетрично на светлосиния народ, на 180o от него, със същата
скорост се изкачва същият по големина и форма клин на съвършено друг
народ. Имам очи и на земята - както се прави филм с повече камери.
Вторият народ е монголоиден, но с бакърена, а не жълта кожа. Също са
голи от кръста надолу, също неокосмени, но дрехите им нагоре – или това,
което взимам за дрехи – са розови. Пак фантастично красиви и
разнообразни като подмодели, но все в гамите на розовото и с един общ
базов модел. Колко относително е всичко в космоса – за всички народи на
тая планета "срамна" е не долната, а горната част на тялото! Въпреки че
има и етноси-изключения, които са напълно голи. Срещу тях се съюзяват
най-големите им врагове - "напълно облечените"...
Обръщам взор към триъгълника на сините и сега виждам странна
особеност - на върха, "камата" от хора не е съвършено остра. Клинът от
светлосини човеци започва с трима души, не с един. Липсват двойката и
единицата – те са извън морала на този народ. Веднага ми се обяснява,
че това е главната причина за болестите и смъртността сред тях.
Мигновено осъзнавам, че всички останали народи, които се изкачват към
върха (по някаква причина, засега виждам само синия и розовия), са
смъртни – дори и напълно голите. Постепенно добивам зрение и за
другите клинове от хора, но последователно: пак два по-два
противоположни. Може би за да осъзная с какво си противоречат и с какво
би трябвало да се допълнят, ако искат да престанат да умират. Всички
заедно се движат радиално към върха с еднаква скорост и в напълно
еднакви, много остри триъгълници, но не съзнават, че смъртта ги настига,
понеже това, което е на трон у едни, е низвергнато, потъпкано и
елиминирано у други безмилостно.
Пак обръщам глава към розовите (литературно казано, защото
въобще не движа глава или очи) и виждам, че авангардът на техният клин
е от двама души – мъж и жена. Зад тях са трите им деца, а после следват
още деца, кръвни роднини и родът им. Общо, макар и в рамките на острия
572
триъгълник, съставят множество от по-малки групи, но не като

триъгълници, а в елипси. Постепенно тези елиптични групи се множат в
далечината, но всички заедно спазват формата на големия клин. Родът и
семейството, "родовото имение", са светая светих и моралът им,
смисълът и начинът на живот. Човек извън рода и семейството не може да
стане чиновник в тяхната велика държава, да ползва привилегии и
почести, да расте в кариерата. Такива осъждат на смърт не чрез убийство,
а чрез тотална и пълна изолация – никой не им дава и капка вода или
залък храна, нито подслон или милувка Предаността към съпрузите и
децата, роднините, е пословична, но различни родове никога не си ходят
на гости – общуват само в работното време. Да останеш да преспиш там,
където не е твоето гнездо, определено и благословено от вярата и
държавата – такова нещо е нечувано. Ето защо розовите също остаряват
и оставят трупове и гробове след себе си.
За сините е невъзможно тъкмо обратното – да останеш с един човек
на едно място за повече от няколко секунди. Говори се, че смъртността
сред сините е най-малка и че те остават млади и хубави много по-дълго от
всички останали, но накрая те грохват изведнъж – превръщат се в
чудовища и умират много бързо, в големи мъки. Влачат ги в специални
търкалящи се и летящи сфери не само защото са почти парализирани, но
и за да не виждат уродството им. Преди са ги убивали. За разлика от тях,
патриарсите на розовите, живи или мъртви, са идоли за тях, колкото и да
са безобразни. Колкото е по-стар и грозен, толкова по-голям авторитет
има - и даже им пазят снимките и паметниците!
Всичко, което видях и разбрах тази нощ, е протекло само за само за
няколко минути земно време. Сигурен съм, понеже засякох колко е часа
преди да заспя и колко – като се събудих.
Сега тука биха могли да се добавят още много двойки
срещуположни вери и народи, изкачващи се към върха, но в съня си аз не
ги видях ясно. Виждах ги смътно и повече чувствах, че има такива. Чак
после си представих как например народът на поповете, монахините и
монасите, облечени в черно и забрадени до очите (но долу пак са голи!...)
се изкачва на 180 градуса от народа на танцьорите, нудистите и "леките"
мъже и жени, които са напълно голи и постоянно пеят и се веселят, като се
573
любят когато и с когото си искат. Те обаче имат странни шапки – пак с

един основен модел, но с голямо разнообразие в цветовете и детайлите.
Някои стигат до такова дръзко безсрамие, че дори обличат телата си от
пъпа надолу!
Всеки може да си измисли колкото иска такива двойки
взаимоизключващи се етнически и верски групи, което би било много
благодатно за философски разсъждения, гениална режисура, актьорско
майсторство, дизайн и операторство - и за много смешни епизоди, до
припадък от смях.
Нещо ме връща назад във времето и виждам картина от миналото,
когато сините и розовите са били вече почти на върха и се готвят за
свещена битка. В предните редици, но и много по-надълбоко, са воините,
тренирани десетки години да могат да издържат на вида и смрадта на
врага. "Смрадта" и "заразността" на врага е внушена от жреците и
възпитателите – те обективно не съществуват. Пред битка са и останалите
народи, но отначало не ги виждам - само знам, че са там. Всеки
противоположен народ е смъртен враг - връх на безчестието и
аморалността, лайтмотив на извечна, люта, жестока омраза и пълна и
безвъзвратна непримиримост. Фанатично отричане истината на другия и
окачествяването й като "вражеска" или "дяволска". Виждайки
едновременно всички исторически пластове, аз се уверявам, че те са
пълни с кости на загинали и с милиони гробове и паметници.
Между народите и разновярващите има издълбани дълбоки и
непроходими ровове - или са построени и постоянно се строят най-
различни стени, дори от мисъл. Другаде по границите горят вечни, високи
огньове, а на трети места са наредени воини с високи щитове. Не само
обстрелът е опасен - дори за миг да се открие цепка с изглед към
съседния народ, ти си загубен. Не те убива никой – падаш от сърдечен
или мозъчен удар, защото са ти обяснили, че това, което виждаш е
греховно, остро заразно и смъртоносно. Така са те учили жреците и
вождовете още от утробата на майка ти или от мястото, където си се
оформил. То е станало твоя кръв и съвест, твоя свещена злоба, страх и
вечна омраза.
574
Изведнъж ми идва мисълта, че и ангелските йерархии, и боговете, и

космичните човечества са разделени на взаимно нетърпими и
взаимоунищожителни врагове, както е при животните на земята и при
някои химически вещества и елементи. Нещо обаче ми казва, че така е
само в Старата Вселена. Че тя е създадена и допусната, за да филтрира и
унищожава всеки, който се привързва към частното и не допуска
противоположното и универсалното. С една дума – да идентифицира
създадените от Другите Бащи, а не от Единия. Като извод, сега това ми
звучи много стройно и лесно, но в съня ми тази констатация дойде не
логически, а по съвсем друг начин, не мога да го обясня. Просто в един
миг се почувствах като Човек, изпълващ целия космос. Тогава по-скоро
усетих, отколкото разбрах какво им е на клетките и органите извън мене,
които са се разбунтували срещу всичко и всички "различни" и са решили
да живеят "самостоятелно". Въпреки че бяха извън мен, те бяха
същевременно и вътре и затова имах проблем. Като спаднех на тяхното
ниво, се явяваше разкъсващата, причиняваща загуба на съзнание болка и
мъка на смъртните същества. Трябваше да търся начини да ги помиря и
съединя отново, а това беше почти невъзможно. В самия мене имаше
противоречиви и взаимоизключващи се мисли и чувства, които държаха
моите части в постоянно напрежение и война. В един миг разбрах
причините за всички болести. Не можех да разбера дали това са мои
състояния или възприемам техните.
Орловото ми зрение вижда, че в далечините, където клиновете на
народите са широки със стотици километри, границите между тях се
размиват. Там се извършва нещо, подобно на съвременната цивилизация
на Земята – безразборно и тотално кръвосмешение на верите и народите.
Не съзнавам ясно защо жреците и властите са допуснали това – дали
понеже нямат сила и ресурс да поддържът желязната си власт, или по
някаква друга причина. Очаквах именно това да е спасението, но се оказа
точно обратното – рухването, болестите и смъртта там бяха още по-
трагични. Всички бегълци от системата попадаха под ударите на много по-
жестоки последствия, въобразявайки си до последния миг, че това е
"космополитизъм" и "свобода". Най-уредените и най-свободомислещите в
ариегарда имаха най-жалък вид и болестите им бяха абсолютно
575
нелечими. На богатите почти всички органи и системи бяха подменени.

Разбрах, че властниците отдавна са почнали да пускат охотно всички
престъпници, консуматори, парвенюта и бунтари в "свободната зона", за
да се отърват от тях и да потегнат собствените си редици и привилегии.
Така можеха да заграбват много по-крупни блага и енергии от околните,
които все още са способни да търпят и да не се бунтуват.
Все пак, на места в "свободния свят" в ариегалрда се явяваха
огнища на забележителна красота, култура и талант. Без нито едно
изключение обаче, и те получаваха дяла си на земята – престиж,
известност, материална компенсация, печалба. Те обаче не можеха да се
сравнят по нищо с гениалността на отделни хора в авангарда, по правило
измежду робите. Както е известно, геният не може да бъде признат
приживе, понеже няма кой да го признае. Тук няма нито едно изключение –
признатият и преуспяващ приживе е само талант, но не и гений. Геният
дава много повече, отколкото получава. По правило, той почти никога и
почти нищо не получава приживе, освен ако няма поне двама или трима
приятели, които го обичат и жалят. Но и те не са сигурни напълно, че това
е един нов Бах или Моцарт.
Нямам писателски дар да обясня всичко това по-добре. Бе
очевидно, че солидарността и взаимопомощта между онеправданите в
острията на клиновете на народите са неизмеримо по-големи от тези в
ариегарда. Всъщност, в "свободната зона" тези добродетели липсваха
напълно – абсолютно никой там не си задаваше въпроса как живее другия,
има ли нужда от нещо, не умира ли от глад, от жажда, от липса на ласка и
грижа. В бясната надпревара за "оцеляване", за уреждане на собствения
живот и собствената изява, човешкото изчезваше от тия хора бързо и

завинаги. Те приемаха съвсем естествено мръсни думи като "престиж",
"уреждане", "тираж" и "бестселър" -като синоними на успеха. Те стигаха
чак до такава наглост да хвалят приживе самите себе си в публичните
енциклопедии и справочници, но остаряваха, боледуваха, погрозняваха и
умираха като всички други, понеже не се грижеха за безпмощните и за по-
талантливите от себе си. Ако хвалеха някого, хвалеха само пак
"преуспели" в живота, прославили се.
576
Не че в този свят липсват благотворителни църкви и организации,

но и в тях хората са смъртни и нямат никакво понятие как и кому да
разпределят помощите. Само че тук се хващам да правя един тривиален,
отдаван известен анализ на разпада на тоя вид общности, който други са
описали много по-точно. Изпадам в обяснителско многословие, вместо да
описвам образи и действие – както беше в съня ми в тези няколко паметни
минути през тази нощ.
Много, много векове, над легендарния връх са витаели и все още са
тук кървавите сенки, които се хранят от битките и пренията на "враговете".
Техните агенти по места се занимават с насъскване и неприемане, с
внедряване на убеждението, че всеки е владетел на "единствената" и
"цялата" истина. Това нещо, което пиша тук сега, е констатирано и
изказвано безброй много пъти от много по-умни хора, но това не е
променило в света нищо.
***
Следващият епизод, продължил най-много една минута по земно
време, дойде ни в клин, ни в ръкав, на фона на съня, описван досега -
както става в сънищата и в някои романи и в модерното кино, занимаващи
се с "прекъсвания" и "анахронизми". Само майсторите умеят тия неща
така, че да не скъсат нервите на човека и да направят повествованието
още по-интересно. Всички останали са садисти-вампири, намерили най-
ефективния начин за смучене на енергия - прекъсването. Днес рекламите
насред филмите са главната и основна тактика на вампиризма по всички
канали без изключение – търговската им мотивация е само прикритие.
През последните години, те сриват повече нерви и психики дори от
семейно-родовите дракони. Видеоигрите при децата, трилърите и
екшъните, както и порното и долнопробната музика се подреждат вече от
трето място нататък след рекламата и интимния вампиризъм (той може и
да не е семеен – тук определяща е монофиксацията, вторачването,
независимо дали обектът е физически до нас или не). Законът на
концентрацията, необходима на съществото с душа, за да я поддържа и
храни, е "час най-малко" – всяко прекъсване на един поток от
преживявания, мисли или впечатления през по-кратки срокове има
произход от преизподнята. Изключение правят само положителните
577
техники за превключване на вниманието при лекуване на индивидите с

крайно инертно съзнание. За тях тия промени трябва да стават и през част
от секундата, на принципа на клипа. Неадските клипове и прекъсвания,
които са много редки, имат тъкмо този ефект.
Та епизодът, който прекъсна тъй драстично величественото и
грандиозно съновидение, пълно с невероятна красота и дълбочина, бе
следният:
Чиста бутафория – слизане на Земята с ... космически кораб... Що за

антична техника, що за архаична представа за фантастика?... В съня си се
подразних остро от тоя изтъркан трик и направо изругах флуктуациите в
мозъка ми или духа, който се бе подиграл така елементарно с мене. За
какъв ме взима?!
Сега обаче, като "буден" (още една странна представа...), съзнавам,
че реквизитът на този епизод си е бил точно на мястото. За да докажа
това, ще го опиша, доколкото мога.
Кацаме с космически кораб до едно съвременно село. Не сме от
Земята, идваме от друг свят. Никога нищо не сме знаели за тази планета –
спускаме се аварийно.
Слизаме, влизаме в селото. Първото нещо, което виждаме, са
бабичките – други няма. Съзнанието ни е способно да се включи
едновременно във всички села по земята и вижда същата картина – само
бабички; тук-там по някой старец и куче. Мъжете поголовно измират по-
рано. Мъчим се да разберем причината, но не можем. Мигновен анализ на
глъбинната им структура показва, че са програмирани да живеят най-
малко 500-600 години и и даже повече от нас - до 200 милиона земни
години. Какво се е случило с тия хора?
Всички минаваме задължително през ужасилните за холозаплахи
при дългото обучение – знае ли се какво може да срещнеш в космоса?...
Трябва да признаем, че в началото видът на тия екземпляри тук ни
постресна – не бяхме виждали такова нещо. Видяхме едновременно и
всички млади представители на тая раса, много далече от селата, в едни
грамадни стълпотворения от здания, за които знаем от историята. Всички
до един, почти без изключение, ни изумиха с пълната си ненормалност –
578
те се стремяха да живеят накуп, без освежаване на съжителството - също

като своите родители, баби и дядовци, без да правят нищо ново. Тези,
които си мислеха, че правят нещо ново, също се занимаваха със
саморазрушение, дори и когато са на куп по много.
Явлението бе тъй глобално и интересно, че решихме да тестваме
мислено причините за тази катастрофа, наречена тук "живот".
Използвахме метода със сравнението по пунктовата система за
мотивациите и ценностните ориентации. Не получихме нито едно
съвпадение с нашите - а по най-простата система пунктовете трябва да са
повече от 1000.
Удиви ни само едно, необяснимо от нашата наука явление - за
второто ни зрение много от тия баби светят ослепително – даже повече от
нас! Това ни изуми. Изказахме хипотези. Въпросът продължава да се
обсъжда. Приемлива е хипотезата на един колега, че това се дължи
единия чучур от извора на безсмъртието: отказването от мисълта за себе
си. Фòрмата при тях рухва поради несменяемото обкръжение и
стандартните начини на живот от хиляди години, но душата им свети на
грамадни разстояния заради жертвата за близките, грижата,
своеобразната туземна милост и преданост. Макар и да са като животните
– грижат се само за своите си, - видяхме и по-млади и красиви баби, които
са способни да обичат и други хора и да спасяват душата и живота им,
също като при някои редки случаи в животинския свят.
Почти пълната липса на подобни чувства към всички останали и
особено към екземплярите от по-висока еволюция прави това население
напълно тъмно за третото ни зрение. Ще каже някой: защо е нужна любов
и грижа за индивидите от по-висока еволюция? - Ами никой не е
съвършен – едно имаме, друго нямаме. Има хора от крайно ниска
еволюция, които обаче притежават източници на изумително вълнуващ
живот, недостъпни дори за боговете и ангелите. Затова всички богове и
ангели се раждат до един на земята в човешки и даже животински форми,
с надеждата да срещнат същества от по-ниска еволюция и да получат от
тях това, което ще ги направи богоравни. Същевременно, това е шанс и за
изостаналите. Последните обаче, поради определени френологични
данни, имат тръпка само към себеподобни и, по правило, към още по-
579
елементарни от себе си. Това важи, без изключение, за женската

популация на тази планета. Изключително рядко жените тук имат
афинитет или хлътват по някой от по-висока еволюция, но той непременно
е пак от проспериращите, а не от по-добрите. Ако да е от по-добрите,
жените не искат да се доближат до него поради плебейски вкус и от
ревност – добрите летят и гнездят с много същества. Но хванат ли си
някой по-глупав, туземките се вкопчват в него и го смучат години наред
без откъсване нощем - без да подозират какво им се случва от това,
особено на жертвите. Така построихме първата си хипотеза защо самците
тук пият и умират много по-рано. Но и тия с "откъсване нощем" се
занимаваха неизменно с хора и същества без душа или с екземпляри,
които не летят из трите космоса. Търсят щастие дори от предмети! Именно
този най-долен признак е станал причина някога да изключим такива
светове от обсега на нашите интереси и затова не бяхме включили черния
списък в програмата на нашия полет. Каква немарливост, каква вяра в
перфектността на полета и на кораба ни!
Нашият кораб и нашите предмети не съществуват извън мисълта ни
– пътуваме по този начин по особени съображения. И ние имаме врагове,
но с този камуфлаж ги заблуждаваме, че сме от умопомрачените
цивилизации, които овладяват космоса с тенекии. Тенекиите ни имат
специален мисловен пласт, които е непробиваем за зрението и мисълта и
на най-добрите преследвачи. А ни преследват, понеже сме още в Старата
Вселена и в нея любовта към всички е под запрещение. Поначало,
Старата Вселена можа да бъде създадена и се самата тя се крепи
изключително върху любовта към себе си и любовта с обект и
безразличието към останалите обекти; а - в много случаи и върху
омразата и безразличието към "чуждия". Главната роля на религиите и
идеологиите на смъртта е да внушават избор, омраза и - най-
смъртоносното – безразличие към "външния" и разлчния.
Два нови инцидента ни сринаха окончателно и ние съжалихме
безкрайно много за два фатални пропуска: споменатия, че не бяхме взели
програма от секретния отдел за невменяемите цивилизации; и грубото
погазване на правилника, поне един от екипа да не взима участие в
теренните изследвания, за да може при нужда да спаси другите. Ние
580
всички бяхме тъй потресени от особеностите на тази неизвестна планета,

че никой не искаше да пропусне нищо. Преди това имаше един малък
случай, който щеше да ни доведе до припадък от смях, но се окопитихме:
за пръв път във вселената наблюдавахме автор, който сам чете
произведението си пред хора, които накрая почнаха да удрят дланите си и
се получи силен шум. По всичко личи, че на "автора" му беше приятна от
това и останалите приемаха това за нормално. После почваха да "купуват"
произведенията му – странна дума и странно действие, които също
виждахме за пръв път, макар и да знаехме за това от часовете по
историческа дефектология. Но другите два случая ни свалиха от смях на
легло за няколко седмици. Първият: видяхме човек, който яде
преработена храна, при това от човешко месо! На картинката имаше
някакво тяхно животно, но политиците бяха скрили надълбоко
апаратурите, с които може да се види как всеки човек влиза след смъртта
си в дивеч или животно за клане. Нещо още по-лошо – всички храни тук,
включително и тия, които сме създали ние и не водят до смърт, на тази
планета се продават! Това ги заразява фатално и изходът, даже и ако
ядеш само зърна, семена, ядки, плодове и зеленчуци, е летален.
Като се свестихме, една колежка погледна планетата и
идентифицира няколко десетки милиона хора, които на се човекоядци и не
купуват преработени храни: отглеждат си ги сами в собствени градини. За
наша изненада, теорията ни рухна, защото пак стигнахме до... бабичките.
Много бабички и някои дядовци от техните родови имения се оказаха
здрави и столетници, но пак имаха страшни физиономии – въпреки чистия
въздух, чистата вода и градините им. Предположихме, че възможната
причина е готвенето на храните и употребата на алкохол. Изолирахме и
трезвениците и суровоядците, но и те боледуваха, остаряваха,
погрозняваха и умираха, макар и доста по-късно. Почнахме да търсим
причината от нулата и накрая някой попадна на една уникална сцена:
такова нещо не бяхме виждали никъде в космоса! До този момент никой от
нас не знаеше, че самите ние още не сме били минали през този най-
страшен стадий от ужасилните за холозаплахи. – преценили са, че още не
можем да издържим. Пък и екипът ни, както казах, не бе подбран за
попадане на такава планета. Като я фиксира, колегата видя и ни показа
581
още трилиони идентични случаи в историята, книгите, театрите и филмите

на този свят – една и съща странна сцена, без изключение: Мъж и жена се
прегръщат и целуват; внезапно влиза трети и, неизвестно защо, очите му
стават стъклени или много грозни и от лицето му започва да лъха смърт.
Много по-ужасно е от лицата на бабичките, когато не са в подобна роля. В
много случаи от този род се наблюдават и по-бурни реакции, но не от
радост. Тук ни свали на легло не самата отвратителност на погледа и
устните в тези случаи и видът на болните, дори при най-големите
красавци и красавици, но изтощението ни от безсънните нощи, които
прекарахме, за да си го обясним - от пълното ни интелектуално безсилие.
Коефициентът на интелигентност, красота и нормалност бе по-висок само
у някои северни народи на тази планета, които живеят в снежни къщи.
Замалко да се телепортираме там, за да се запознаем с тази разумна
цивилизация, но навреме видяхме, че и те са човекоядци. Тъй висок
коефициент констатирахме само в личния живот на някои техни артисти,
но дълго време си бихме главата над енигмата защо в театрите и на
екрана, въпреки интелигентносттта си, те проиграват тази отвратителна
сценка милиарди и милиарди пъти, след като авторите и продуцентите са
луди за връзване. Явно – по "икономически" причини... Туземното
население получава почти оргазъм от вида на очите на на третия, който
ревнува. Но не разбират ли те, че с всеки подобен фарс приближават
смъртта си и смъртта на милиарди зрители? Не подозират ли каква е
основната причина за смъртта, по-страшна и от рекламите?
Изследвахме още веднъж филмите в трезорите на Земята и
стихнахме до първопричината - Демона, овладял центъра и повърхността
й. От най-дълбока древност, той възпитава апостоли, светии, отци,
проповедници, изповедници, писатели, учители, възпитатели, преводачи,
артисти и тълмачи да избиват населението чрез най-главната лъжа на
ада. Но и с останалите - че човекоядството, слободията и извращенията
са нещо напълно нормално. Хората, които усещат, че и в двете крайности
има нещо нередно и искат да живеят като нас, биват избягвани, "лекувани"
и затваряни, а често и унищожавани. Главните усилия на всички агенти на
Демона досега са в това, хората с космическа искра да не си ходят на
гости за повече от няколко часа и да не се радват, когато близките им
582
правят това без тях; а човекоподобните творения на самия Демон - да

правят всичко най-отвратително и безобразно, на което той ги учи, и да го
показват или продават публично, с най-голям обхват.
Една от най-потресаващите и смразяващи кръвта реплики от всички
видени и чути от нас по телевизиите на Земята бе тази на едно момиче от
едно телевизионно интервю. Вървеше репортаж за едно природно
бедствие, затрупало стотици хора. Като запитаха момичето какво чувства
сега, когато родителите му са загинали, то каза: "Най-ужасното нещо,
което изпитах, когато видях да ги изравят изпод развалините, е че сега
вече няма да мога да разчитам на тях!" Един колега повърна, друг
припадна. Това момиче бе нормално наглед и принадлежеше към най-
проспериращата страна. Тук се намеси колежката, която бе привърженик
на школата за гигантската разлика между физиогномия и френология,
аурология. За първото ни зрение, това подобие на човек от женски пол бе
дори красиво, но за второто и третото беше абсолютно чудовище. За
зренията ни от четвъртото нагоре, то въобще не съществуваше. Сега
всички ние сме убедени, че това нещо, подобно на човек от женски пол,
моментално ще си намери човек от мъжки или от женски пол, на когото да
"разчита". Да "очаква" определено поведение от него, да го прави
"отговорен" и да "изисква" от него. Ако е в обратната позиция – да се
чувства "длъжен", "виновен" и даже задължен да отговаря на въпроси.
Такива екземпляри не могат да живеят сами с всички и да си ходят на
гости с повече хора. В началото обаче ние само видяхме всичко това, но
дълго време не можахме да го разберем.
Думите, които сложих по-горе в кавички, са на един от най-
циничните жаргони в Старата Вселена, употребяван само от отрепки.
Затова нормалните хора не ги ползват, понеже не знаят значението им.
Достъпна е за разбиране само от тесни специалисти и летци с грамадна
обща култура и практика. Затова и се възхитихме искрено от дълбочината
на познанията и огромната интелигентност на двамата колеги, които
реагираха незабавно, като чуха репликата на това момиче – значи, те са я
разбрали! И на нас ни притъмня, когато ни я обясниха. От този нов случай
окончателно разбрахме колко сме невежи и колко сме "тънки" – падаме от
едно духване на вятъра... Но ние не сме Спасители – имаме съвсем други
583
специалности и сме минали само през най-обща подготовка по

дефектология на чужди и адски цивилизации. Ако не беше аварията,
никога нямаше да видим този свят.
Да не говоря сега за аварията, защото пак ще се разприказвам. При
всички случаи, тя не е била механическа – това всички знаехме, защото
такова нещо е невъзможно. Ние летим психически и грешките се дължат
само на психични отклонения. Като осъзнах това в съня си, веднага
коригирах отвращението си, че в първия момент се видях като последен
дегенерат – човек в механическа летяща чиния...
Накрая дежурният навигатор от онази нощ най-после си спомни, че
минавайки покрай Замята, той е имал някакво видение. Изумил се е до
такава степен, че е изпуснал контрола – и ето ни сега тука... Само че
никога и по никой начин няма да споделя със земните жители какво точно
е чул и видял, защото то е абсолютно чудовищно. На планетата ви то
минава за обикновено нещо и дори за начин на живот и повод за престиж у
много посдобия на хора, но няма да ви го кажа. Не случайно на колегите
от библията и митологията в някои случаи се забранява да се обръщат
назад с отворени очи, защото ще се вкаменят и ще ослепеят. Безкрайно
трудно си съставихме и си сложихме огнена стена и антивирусна в
психиката за много образи и програми от Земята, за да не умрем. Дори
Изпитатели и Спасители се връщат с тежки рани от такива светове и ги
лекуват с векове, а други си идват без физическите тела. Какво остава за
нас...
След случая с това пълнолетно момиче, ние разбрахме, че простите
ужасилни за холозаплахи не вършат никаква работа; както и това, че в
космоса съществуват неща, много по-унищожителни и злокобни от
мотивите на изнасилвача, убиеца, садиста, мазохиста, търговеца,
редактора на евангелия – и даже на потребителя! Това момиче не е
обикновен потребител – то е чудовищен, психически! Заспорихме обаче
дали е виновно. И дали "разчитането" не е нещо по-малко пъклено от
действията на този, който прави възможно и позволява да разчитат на
него, та даже и съблазнява или изнудва другите съзнателно. Грижите за
близки и любими извират директно от душата, но когато цял живот
дресираме някого да се гали или да лае за залък, за да не умре, ние го
584
подготвяме за следващите дресьори, които могат да правят с него каквото

си поискат.
Тук обаче внезапно се прекъсна вторият епизод от моя

няколкоминутен сън, за да погледна часовника и да заспя отново. По
правилата на споменатия вид повествования, отново е било съдено да се
върна на първия епизод.
30.V.2007
Та в най-последния сън тази нощ бях пророк или духовен учител в
някаква бъдеща Япония; по-скоро - приятел на хората,. Не бях японец –
виждах се като европеец с мисия. Всичко ставаше напълно естествено –
хората се събираха да слушат, възпламеняваха се, възторгваха се,
мнозина се изцеляваха и подмладяваха незабавно и бяха много щастливи.
От мене се лееше се мощно слово за любов, свобода и приемане на
различния. И в двата съня слушах себе си как говоря като човек, през
който говори Бог - и сам се дивях на мъдростите, които изричах. Насън
добих жива представа какво трябва да е било въздействието на Словото,
когато говорят Учителите. Хората плачеха от радост и се прегръщаха!
Разбираха, че досега са били роби на предразсъдъци.
Но в последния сън имаше и каста, която не ни приемаше –
върхушката на японската власт и аристокрация. Те бяха въоръжени и
облечени в черни, блестящи униформи - като модерни самураи или
рокери. Всички ни гледаха навъсено и искаха да се нахвърлят върху нас и
да ни ликвидират: отнемахме им плячката – човешкото стадо, което от
векове е потребител на идеологията и продуктите им. Както в първия сън,
който ще доопиша по-долу, започнах и на тях да говоря пламенно и с
любов – тогава даже и те, един по един, се трогваха и размекваха.
Почнаха да свалят дрехите си и да стават "прости" като нас. Оказа се, че
са много по-добри в добродетелите, способностите и познанието,
отколкото "правоверните" – елитният им мозък и произход имаше
значение.
585
А на върха на планината Меру (поне така ми дойде в предишния

сън) клиновете от народи и вероизповедания вече се бяха подали от
всички страни. Очакваше се традиционната война по противоположности,
по квадратури, и после на всички против всички. Както казах, кървавите
битки бяха останали в миналото и сега конфронтациите ставаха само с
неприемане, прения и забрани за преминаване на когото и да е в друг клин
или за приемане на някого отвън. Не само външни забрани и мерки, но
преди всичко ужас у всеки индивид поотделно от позициите и начина на
живот на противоположния, на различните от него.
Изведнъж (както се казва и става в приказките) се озовавам в
центъра на този разлят връх и разбирам, че нещо чрез мене ще става.
Усещам се грамаден – чак до облаците, - но до последния миг не знаех, че
всеки народ и всеки човек от който и да е клин или клан, ме вижда като
собствения си Учител и Бог. Такава е била стратегията на Небето. Почнах
да им говоря с такъв патос и такава убедителност, че сам аз се сащисах
как мога това. Владеех Словото, жестовете и паузите в съвършенство,
народите бяха спрели и ме гледаха потресени. По време на съня
осъзнавах всяка дума и всяка мисъл, но сега не помня конкретно нищо.
Беше нещо велико, неописуемо, разтърсващо душите до дъно. Знам, че
им говорех за любовта, саможертвата, толерантността, свободата,
приемането на различията и способността да се превъплъщаваме в
безброй житейски роли, защото имаме дух и душа. Дори най-упоритите и
мракобесни жреци и идеолози от всеки народ или вяра приеха това и
първи почнаха да се събличат – тяхното щастие и възторг се проявяваха с
покъртителни ридания и те се покайваха искрено за неблаговидната си
роля до този момент, поради което са станали причинители на смъртта.
Давах им изумителни примери, по време на говоренето се чуваше в такт и
музика. Всички запяха без глас, но се чуваше по цялата вселена някаква
оратория от рода на "Деветата симфония" на Бетовен – но не беше точно
тя. Като че ли всички ангелски чинове и космични цивилизации пееха
заедно с нас, обхванати от неизмеримо щастие!
Тук няма да описвам как осъзнаването и щастието преминаха в

действие. Първо отделни редове от всеки клин почнаха да преминават
586
вдясно и вляво на същите места в съседен клин, а после и сиректно в

противоположен – и се започнаха прегръдки и възклицания, за които няма
изразни средства с познатите ни човешки думи! Други направо се
телепортираха в противоположния лагер, на местата на съответните
изчезнали и появили се на друго място. Би било амбициозна задача за
кинорежисьора да представи как народът на нудистите се прегръща и
целува с народа на забрадените и тия с фереджетата и как дрехите им
падат с лудо разкъсване и тъпкане; как самите нудисти се обличат с тях
за известно време, за да се посмеят от сърце и проумеят същността на
противоположната религия и да станат така още по-съвършени. Нудистите
разбират, че скриването лицето и на тялото не са непременно от
Сатаната, а са един от начините за попадане в далечни и странни вселени
и дори за сливане с Бога. Забрадените, увитите като пашкули,
униформените вярващи и свещеници, които са мразели голотата до
смърт, сега се събличат съвсем голи и виждат, че това също е форма на
сливане с Бога и изповядване на Истината. Самураите, Рицарите и
Воините хвърлят своите оръжия и брони и се смесват с народите, които не
убиват и се оставяли да бъдат убивани. Народът на авторитетите и
гениите се прегръща с народа на анонимните творци и почитатели и всеки
се отказва от слава и име, тръпнейки от най-върховното удоволствие да
остава незнаен – главното и най-възхитително качество на Абсолютния.
Самите несмели, вечните фенове и ценители, отиват в противоположния
народ и се качват по сцените и стават виртуози, приемайки смело
възхищението на околните. Семейните народи пускат охотно мъжете и
жените си да поживеят в други семейства при отсъствие на титуляра; или
както ескимосите и съответните космични цивилизации, които са
безсмъртни именно по тази причина. Неангажираните и необвързващи се
монаси, светии и хора на приключенията приемат с радост да се съберат и
да живеят дълго само с един партньор или като едно семейство,
дистанцирайки всички останали – и, въпреки това, не остаряват и не се
разболяват, понеже първо питат Космоса с кого да се съберат. . Те
разбират, че и това е форма на сливане с Бога и служене на Бога, не по-
малко свята и прекрасна от всички останали, ако си направил избора си по
съвета на Космоса или ако сърцето ти проявява космически вкус.
587
Ползвалите досега всякакви имоти, предмети и техники за придвижване,

както и влюбените в парите изведнъж се озовават в редиците и
прегръдките на самаряните и безсребърниците, отказали се от всичко
земно и отдавайки всичко свое до атом. Последните с удоволствие се
опитват да управляват велосипед, кола, яхта или някой луксозен
космически кораб, научавайки с удивление, че сам Бог понякога си служи с
мъртва техника и има разкошен човешки дом, по някакви извънредно
странни и необясними причини.
Само че аз тук вече почнах да съчинявам – всичко това и още много
други двойки противоположности и групи от различия аз видях в съня си
да се съединяват всички едновременно, без да различавам повече
подробности. Важно бе, че от възторг и приемане на чуждата истина
ставаха изцеления, подмладявания, божествени мутации, възкресения.
Наистина, зовът "Прегърнете се милиони" звучеше повсеместно с милиони
и милиарди гласове, оркестри и катедрални органи и се осъществяваше
на дело, пред очите на цялата вселена. Стана ясно, че именно това са
очаквали с трепет космичните цивилизации в този космичен момент - и по
тази причина сега планетата ни е център на безброй гости и наблюдаващи
от цялата вселена. Всемирът е крайно чувствителен към всичко, което
става на Земята и на още стотина планети като нея, където различните
звездни народи си дават среща чрез въплъщения в земно тяло. Опитват
се да се проумеят, да обединят истините си и понятията си за любовта, за
нравствеността, за честта, за доброто. Умират физически, ако не желаят
да правят това.
Това е, с няколко думи, завършекът на този невероятен сън, в който
вече не ме е срам да кажа, че бях главният герой, тъй като ми се иска да
вярвам, че всеки човек, от всяка част на планетното и всемирното
човечество, в този момент е имал чувството, че именно той говори.
Подобни глобални, космически значими сънища и преживявания са имали
и други хора, не само апостол Иоан. Например - Достоевски в "Съня на
един смешен човек"; но за разлика от там и от свръхчовеците на Ницше,
героите на тия нови видения и сънища нито виждат кърви и дракони, нито
се вайкат, нито се считат за нещо повече от една незначителна и нищожна
прашинка от Истината, каквито във Вечността сме разпилени с мириади.

Гр Фантастика Един-приятел

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Гр Фантастика Един-приятел

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Åäèí ïðèÿòåë

Дантевият “Рай” и модерната физика (фантастични паралели) ......2

ДАНТЕВИЯТ "РАЙ" И МОДЕРНАТА ФИЗИКА

19-24.ІV.1969 г., ул. "Данте" №3

Курсова работа на студент от І курс българска филология

при СУ "Климент Охридски", София, България

Сърцето и умът търсят хармонично рав-нове-

Колко е вярно, че най-добрите намерения често

Главното сега е безумието. Радикални, нетра-

И във физиката ясно туй се вижда,

"Защо Данте е гениален? - Само затова, че в "Ад" той е ненадминат

Още Балзак казва: "Вземете Данте! "Рай" - в смисъл на поезия, из-

За да се доближим до Данте, би трябвало да познаваме и съвремен-

ност. Цяла верига от движения образуват отделните светила, които възли-

61 Видях река от блясък да извива

64 От струите излитаха искри

Кутузов продължава: "В началото на първа песен от "Рай" Данте го-

Днес ние знаем, че слънчевата корона представлява поток от раз-

Пренасящи се и преплитащи се магнитни полета… Вещество и

тият вече Франк-Каменецкий, на стр. 44 от същото списание, споделя:

Мощта на тези кръгове свещени,

Италианският професор Джорджио Пикарди проведе класическите си

предизвиква серии химически реакции и стига до крайно интересни резул-

Пак италианец твърди, че е открил четири нови планети зад Плутон и

били събрали през 10 379г. преди Христа (удивително съвпадение с дан-

Нали различно - право и обратно -

И друга древна езотерическа традиция пронизва плътно третата част

Видях венец от пламнали лъчи,

край нас трикратно в кръг се завъртяха,

Дантевите светила, разбира се, не са само небесните тела: в рая све-

97 Каквато и мелодия прекрасна

Днес връзката между звук и цвят се изследва, коментира и импрови-

кои чувствителни личности, съзерцавайки дадена картина, казват, че баг-

Нека се насладим още веднъж на райската музика в ХІV Песен, преди

118 И като слушаш арфа, щом мощта

Неволно в паметта изплува пак стихът: "…Когато пламтящата редица

При това нейният характер беше неземен: прилича на онази музика,

Защо пък ние да не си представим Данте като герой на съвременен

"Защото там два лъча аз видях

Днес се говори за митологични и исторически личности, които са кон-

В бр.9/1963г. на нашето сп. "Наука и техника за младежта", на с.14

Съвременните астрономи твърдят: преди 5 000 години Южният кръст

че неволно се налага мисълта: той се е ползвал от разказите на очевидец.

Защо в това небе не би могло

когато после в дар получих аз

Скоро той е вече в космическото пространство! Кой би дръзнал да

Щом в погледа ми живото светило

Големият американски учен Артър Кларк предсказва, че според темпо-

- Всъщност, всеки земен човек, какъвто и да е той, тайно в себе си

Вселената е непостижима за нас по възможности, време и размери. Но

И ето, че съгледах да изгрява

Ако не ни е достатъчен Артър Кларк, можем да вземем и друг вариант:

Кога учените ще стигнат до констатацията на древните и средновековните

40 Как ярко бе потребно да блестят

Това ни съобщава Данте от висините на своя смайващ полет. Той за-

В кръг три жени танцуваха отдясно

132 но с три очи на своето чело!

Повдигнах поглед: никога пред мен

Така всички картини в чистилището на Данте наистина имат опреде-

16 И пламъкът, до този миг пламтял,

"...Около красивата му глава се образува широк, светъл ореол и три

Изобщо, цялата атмосфера на този най-висш от световете непре-

Те имаха лица - огньове живи,