1.

Разузнавателна и контраразузнавателна дейност

2. Специални служби и служби за сигурност. Разузнавателна общност.
3. Видове разузнаване.
4. Понятиен апарат и оперативна терминология.
5. Организация на разузнавателната дейност зад граница и на територията на страната.
6. Източници на разузнавателна дейност.
7. Придобиване на информация от открити източници.
8. Методи за придобиване на разузнавателна информация.
9. Разузнаване с помощта на човешкия фактор
10. Видове агентура
11. Оперативно изучаване на лице и на организационна структура.
12. Оперативен контакт. Етапи в неговото развитие.
13. Вербовъчен процес. Етапи на вербовъчния процес.
14. Връзка с агентура. Особености и изисквания при организацията и поддържането на
връзката.
15. Лична връзка с агентура.
16. Безлична връзка с агентура.
17. Тайници и тайникови операции. Видове тайници и особености при тяхното използване.
18. Външно наблюдение. Видове, средства и методи
19. Организация на аналитичната дейност в специалните служби.
20. Преработка и анализ на разузнавателната информация.
21. Изисквания към придобитата разузнавателна информация и методи за нейната окончателна
оценка.
22. Специалните служби в процеса на глобализация. Тенденции. Държавно и частно
разузнаване.
23. Контрол върху дейността на специалните служби. Видове контрол.

д-р. Йордан Начев

-1-
 1?. Разузнавателна и контраразузнавателна дейност

Предназначението на всяко разузнаване е да придобива необходимата информация в областите,

определени като приоритетни от ръководната структура, на която това разузнаване служи.
Придобитата разузнавателна информация трябва да улесни вземането на важни управленски
решения на съответното равнище. Самото вземане на решения не е от компетенцията на разузна-
ването, но придобитата от него информация трябва да съответства в максимална степен въпроса,
за да може той да бъде решен правилно от отговорната институция.
Разузнаването действа в тези приоритетни направления въз основа на предварително разработен
от ръководството му план.
За висшето ръководство е важно да получава информация с необходимата пълнота и
периодичност, която да му гарантира правелна оценка на ситуацията и възможност за адекватни
изпреварващи или ответни действия на всеки етап. Значението на разузнаването за ръководещата
го институция расте с възможностите му да прави вариантни прогнози за развитието но един или
друг процес или събитие, като се опира на придобитата от него информация. Но винаги крайното
решение не е негово, а на този, който му е възложил задачата.
Целите и задачите се формулират от висшите ръководни държавни институции, а на разузнаването
се оставя правото да подбере методите и средствата за тяхното постигане.
Системата за разузнаване трябва да бъде организирана ефективно. Тя трябва да се съобразява с
действащото законодателство и да се застрахова от обвинения в нарушаване на закона.
Разузнавателната структура трябва да бъде ориентирана не към собствени действия, а към
решаване на поставените от държавното ръководство задачи. Разузнаването работи по
приоритетните направления въз основа на предварително разработен от ръководството му план.
Организацията на дейността на разузнаването зависи от разбирането на неговото ръководство и
отношението, което то има към поставените задачи.
Как ще организира своите действия, какви методи и средства ще бъдат използвани при
изпълнението на плана е от компетентността единствено на самото разузнаване.

-2-
 2?. Специални служби и служби за сигурност.
Разузнавателна общност.

Националните разузнавателни институции са подчинени на парламента, президента и

правителството в йрархичен ред и степен, определени от конституцията на държавата. Освен
национални организации в държавното разузнаване може да влизат и ведомствени структури.
Националните и ведомствените разузнавателни организации се допълват в усилията си да
придобиват информация в направленията, определени като приоритетни от висшето ръководство
на държавата.
 Национална разузнавателна служба
Работи без специален закон. Министъра на отбраната предлага едно лице на Министерския съвет.
Той подписва указ. Указа се преподписва от Министъра на отбраната.
 Служба информация към министерството на отбраната
Това е военното разузнаване.
Тези две служби не вербуват български граждани. Те имат сътрудници. Могат да вербуват чужди
граждани. Имат структури на територията на страната.
 НСС
Подчинена е на Министерството на вътрешните работи.
 Служба сигурност (военно контраразузнаване (ВКР))
 Дирекция оперативно издирване (ДОИ)
Тя работи по задачи зададени от разузнаването и контраразузнаването. Следи и наблюдава обекти.
Специалните служби на една страна образуват разузнавателната общност.
Националните и ведомствените разузнавателни организации се допълват в усилията си да
придобиват информация информация в направленията, които са определени като приоритетни от
висшето ръководство на държавата.
Освен държавното, съществува и така нареченото частно разузнаване. То може да бъде подчинено
на корпорация, групировка, фирма и дори но отделна личност.
Разузнаването не си поставя задачи. То е информационно-аналитична служба, която работи в
полза на държавата (законодателна власт, изпълнителна власт, Министерски съвет, президент и
т.н.)

-3-
 3?. Видове разузнаване.

Между разузнаването и контраразузнаването в условията на икономика и диктатура има голяма

разлика.
Разузнаването работи предимно зад граница. То изгражда резидентури.
Разузнаването работи легално и нелегално.
Легалната резидентура обикновенно работи в посолството.
Нелегалните предават информацията по каналите за връзка на легалните и те я предават на
централата.
Никой не знае нелегала, че принадлежи към разузнаването.
Освен от легални и нелегални позиции, разузнаването може да бъде политическо, икономическо,
военно, научно-техническо, културно-историческо, биологично, биографично и екологично.
Например дейността на политическото разузнаване или “външнополитическото разузнаване” е
насочена извън територията на страната. По важните задачи, които се поставят пред това
направление на дейност са:
 Политическа стабилност в регионален и глобален план
 Тенденции във вътрешната и външната политика на разузнаваната страна
 Състояние, бъдещо развитие и значение на отделните политически сили, държавните
структури, обществените организации,профсъюзите и др.
 Информация за техните лидери, ръководни структури и др.
По-съществените направления по които работи военното разузнаване са:
 Баланс на военния потенциал в регионален и глобален план
 Тенденции в развитието на военната наука
 Научни и технологични постижения във военната област: проектиране, производство,
поддръжка, технически характеристики и надеждност на оръжейните системи
 Трансфер на технологии с военно приложение
 Военен потенциал, отбранителна политика на разузнаваната страна, дислокация на
въоръжените й единици в мирновременен период и по време на война.
Научно-техническото разузнаване работи за придобиването на разузнавателна информация,
която засяга всички проблеми, постижения и перспективи на науката и техниката в хуманитарните
и точните науки. То обхваща както фундаменталните открития, разработки и нови идеи, така и
конкретните реализации под формата на създадени образци и внедрявания.
Поради опасните последици, които са породени от замърсяването на околното среда в планетарен
вид, през последните години непрекъснато се засилва дейността в областта на т.нар. екологично
разузнаване.
Икономическото разузаване се занимава с изясняване на въпросите за:
 Икономическият потенциал на разузнавания обект (предприятие, държава, регион).
 Производственият капацитет, разпределението и използването на стоките и услугите.
 Пазарните характеристики и възможвости за реализация на произведената продукция.
 Кадрова полиика и кадрови потенциал в конкретната икономическа област
 Организация на управлението и производството.
 Финансово състояние.
 Данъчна политика и др.
Разузнаването против дестабилизиращите света фактори е рожба на световните тенденции на
глобализацията и още в своето зараждане има някои нови характеристики, които го правят
международно като координация на дейността и сътрудничеството.

-4-
Има и разузнаване по отделни направления в държавата (енергетика, комуникации, транспорт).
Разузнаването може да има териториално, географско разпределение по задачите (Азия, Европа,
Африка, Америка)
Друго структуриране е функционално-химически отдел, отдел електроника, отдел
селскостопанство.
Разузнаването може да бъде ведомствено, държавно и частно.
Националните разузнавателни институции са подчинени на парламента, президента и
правителството в йрархичен ред и степен, определени от конституцията на държавата. Освен
национални организации в държавното разузнаване може да влизат и ведомствени структури.
Националните и ведомствените разузнавателни организации се допълват в усилията си да
придобиват информация в направленията, определени като приоритетни от висшето ръководство
на държавата.
Според използавните средства разузнаването може да бъде:
o Разузнаване от открити източници
То включва легитимно придобити продукти и законно провеждано “конкурентно разузнаване” от
страна на фирмите за организация на работа, произвежданите продукти, технологичните
възможности, пазарната политика и т.н. на своите конкуренти.
o Агентурна разузнаване
Като източник на разузнавателна информация е човешкият фактор. Основно средство на
разузнаването в този случай е агентурата. Може да бъде от различно естество – документална,
визуална, аналитична
o Прехващане на средствата за връзка
o Електронно разузнаване
o Визуално разузнаване

-5-
 4?. Понятиен апарат и оперативна терминология.

Вербовка
Това е целенасочено и планирано въздействие на разузнавача върху определено лице с цел да се
постигне неговото доброволно сътредничество при решаването на съвместни, предварително
определени специфични задачи. Процесът на вербовка се разглежда като двустранно взаимодей-
ствие на вербовчик и кандидат за вербовка, в който се формират агентурни отношения.
Вербовката не е еднократен акт. Тя е продължителен процес, който обхваща някакъв период от
време. При осъществяване на вербовъчният процес вербовчикът извършва вербовъчна дейност.
Вербовъчната дейност е непрекъснат процес на влияние от страна на вербовчика върху поведение-
то на неговият обект на вербовка в такава насока, че посредством доброволните му действия да го
направи съпричастен в решаването на предварително планирани задачи от специфичен характер.
Оперативана диада
Вербовчикът и обкта на вербовка образуват минимална социална група, в която се развиват отно-
шенията на вербовка. Тази група се нарича оперативна диада. Отношенията в оперативната диада
се възприемат от нейните членове за приятелски, дружелюбни и полезни за всеки. Евентуално
породените негативни емоции би следвало да отразяват моментен и разрешим в близкото бъдеще
междуличностен конфликт. Основната задача на вербовчика е управлението на вербовъчния
процес в рамките на диадната социална група “вербовчик – обект на вербовка” и изследването на
законите, по които се развиват изграждащите се в нея междуличностни отношения.
В процеса на привличането към сътрудничество обектът на вербовка не е само обект, но и активен
субект на въздействие, който също оказва влияние върху вербовчика. Така процесът на вербовка
се разглежда като двуктранно взаимодействие в рамките на оперативната диада.
В оперативната диада се формират агентурни отношения.
Прикритие
Понякога вербовчикът не се представя пред своя събеседник като имащ отношение с фирмата, за
която разузнава. Институцията, за която той действа в качеството си на официален служител или
от чието име развива официалните отнощения с околните, се нарича прикритие. Във фирменото
разузнаване е възможно пред различни лица вербовчикът да се представя за човек, който защитава
интересите на различни фирми, т.е. да използва различни прикрития.
Постоянен източник на информация
Този термин разузнаването използва за лице, което вече е спечелено за каузата на фирмата и с
определена периодичност предоставя полезва за нея разузнавателна информация. Постоянен
източник на информация е агентът на фирмата или някое доверително лице на разузнавача.
Постоянен източник на информация може да бъде и някакъв вид техническо устройство, което
попада в категорията на специалните разузнавателни средства.
Фирмени обекти за проникване
Чуждите фирми и всички бюрократични структури, които в конкурентната оперативна обстановка
представляват интерес з разузнавателната дейност на собствената фирма, се наричат фирмени
обекти за проникване. Целта на фирменото разузнаване и да придобива информацията от обектите
за проникване или, по по разузнавателната терминология, да “проникне” в тях. Проникването
може да се осъществи по два начина:
a) Като се “изпрати” в обекта вече “изграден свой агент
b) Като се вербува лице, което вече работи в обекта.
Проникването може също да бъде директно (непосредствено в интересуващия разузнаването кон-
курент) или индиректно, като се проникне в трета фирма, която има отношения с основния за
проникване.

-6-
 6?. Източници на разузнавателна дейност.
Разузнаването е дийност за събиране на информация. Основното понятие в дейността на всяко
разузнаване е т.нар. източник на информация. Информацията може да бъде от:
1. Открити източници
 Официални източници на информация
Информацията от тези достъпни източници нараства непрекъснато. При съвременният отворен
модел на развитие на обществото необходимата информация във всяка конкретна област може да
се намери в официалните източници, които са достъпни за всеки. От организационна и от
финансова гл.т това прави нецелесъобразно придобиването на информация посредством скъпо
струващите класически методи и средства на разузнаването.
 Сиви материали
Това е друг лесно достъпен източник на разузнавателна информация. Обикновенно това е
информация, която е предназначена за вътрешнофирмено ползване, която фирмата не пази в тайна
и достъпът до нея е свободен.Но поради неправилната организация и инерция на разузнавателните
служби да се увличат в излишна конспиративност огромният обем и на тази информация не се
използва пълноценно.
2. Секретни източници
В повечето случаи те съответстват на средствата, които разузнаването използва. В начина на
прилагане на всяко средство може да се открои известна разлика, която произтича от спецификата
на националната разузнавателната практика и разбилане.
 Агентурен източник
Той е първият по важност за всяко разузнаване. Той е продукт на разузнаването с помощта на
човешкият фактор. Агентът на разузнаването се поставя в категорията постоянен източник на
информация и на него се разчите за решаването на конкретни задачи. Особеностите на
агентурната дейност налага службата първо да изгради своите разузнавачи, да ги подготви
професионално и чак след това да им възлага задачи от подобен характер. Вербовката е висша
форма на разузнавателен професионализъм, а използването на тази категория източници се
подчинява изцяло на постановките за вербовка и работа с агентурата.
 Доверителна връзка (лица)
Характеристиката на този информационен източник са подобни на категорията “агент”.
В страните с утвърдена демокрация разликата обикновено е в основата за съвместна работа.
В повечето случаи тя е морално-психологична и като правило в по-голяма степен зависи от
приятелските чувства между лицето и разузнавача.
 Придобиване на информация “на тъмно”
Нарича се така, защото източникът предоставя информация, без да го осъзнава. При този метод
разузнавачът използва обикновения разговор, за да придобие необходимата му информация, като
държи събеседника си в неведение за истинските си намерения.
 Оперативна техника
Този източник на информация е традиционен и се използва масово от всички разузнавателни
структури. Приложението му зависи от техническата съоръженост на службата и от финансовите й
възможности. Характеризира се с непрекъснато нарастване на значението му, защото
приложението му е в пряка зависимост от технологичния напредък.
 Визуално наблюдение
Този източник на информация може да се използва с голям успех в различните направления на
разузнавателната дейност. Визуалната наблюдение може да се прилага като източник за
придобиване на информация от хора, сгради и места.
Различните информационни източници имат различно значение в различните моменти от
развитието и дейността на една разузнавателна институция. Източниците на информация
съответстват на средствата, с които боравят разузнавателните служби. От своя страна различните

-7-
средства могат да се използват като критерий за разграничаване на един вид разузнавателна
дейност от друга.
7?. Придобиване на информация от открити източници.

Откритите източници биват :

 Официални източници на информация
Информацията от тези достъпни източници нараства непрекъснато. При съвременният отворен
модел на развитие на обществото необходимата информация във всяка конкретна област може да
се намери в официалните източници, които са достъпни за всеки. От организационна и от
финансова гл.т това прави нецелесъобразно придобиването на информация посредством скъпо
струващите класически методи и средства на разузнаването.
 Сиви материали
Това е друг лесно достъпен източник на разузнавателна информация. Обикновенно това е
информация, която е предназначена за вътрешнофирмено ползване, която фирмата не пази в тайна
и достъпът до нея е свободен.Но поради неправилната организация и инерция на разузнавателните
служби да се увличат в излишна конспиративност огромният обем и на тази информация не се
използва пълноценно.
Средно за разузнавателните служби може да се приеме, че приблизително 80 на сто от данните,
които те обработват се вземат наготово от откритите източници на информация. Това
обстоятелство и големите възможности на новите технологични решения преди време създават
предпоставка за подценяване на класическият агентурен метод на разузнаване. За известен период
на погрешни позиции отностно перспективите, значението и възможностите на класическите
агентурни форми на разузнаване застават дори някои ръководители на големи разузнавателни
структури. Особено силно проличава това през седемдесетте години в разузнавателната политика
на САЩ, но в практиката на ЦРУ тази тенденция бързо е изоставена.

-8-
 8?. Методи за придобиване на разузнавателна
информация.

В своята дейност разузнавателната структура използва различни професионални методи с цел да

се придобие нужната оперативна информация. В мнага случаи те се покриват с източниците на
информация. Методите биват:
 Агентурен метод
Работата с тази категория се подчинява изцяло на постановките за вербовка и работа с агентурата
по класическата схема на вербовъчната дейност.
 Доверителни връзки (лица)
Работата с тази категория е подобна по характер с категорията “агент, но има разлика в степента
на обвързаност на лицето и по-голямата ограниченост на това, кой може да работи с него. При
сътрудничеството доверителната връзка обикновено се мотивира по-силно от приятелските
чувства към лицето (партньора, приятеля), отколкото към разузнавателната служба.
 Придобиване на информация “на тъмно”
Нарича се така, защото лицето, което “подава” информация, го прави, без да осъзнава факта и без
да придава значение на стореното от него. Това е метод, който разузнавачът трябва да усвои много
добре и да прилага във всекидневните си контакти винаги и навсякъде. Необходимо е да се придо-
бият умения, които помагат обикновеният необвързващ разговор да се превърне в целенасочена
разузнавателна беседа, в процеса на която разузнавачът получава информация, която е полезна на
службата.
В определени условия това може да се окажи изключително ефективно. Умението да се води не-
принуден разговор на различни, на пръв поглед необвързващи теми, улеснява използването на то-
зи метод. Психологическите характеристики на поведението на разузнавача, начинът, по който ре-
дува темите по време на разговора, маниерът на преминаване от тема на тема, създаването на впе-
чатление за незаинтересованост или за много добра информираност по една или друга тема –всич-
ко това са похвати за извличане на информация на “тъмно”. Прилагането на метода ”на тъмно” се
установява най-добре чрез обучение при опитен психолог. При прилагането на метода могат да се
използват различни тактики, които могат да се прилагат успешно от разузнавача като блъ фиране,
между другото, игра на косвени реакции, паралел, консултация и професионален разговор.
 Оперативна техника
Този метод е традиционен и се използва откакто се произвеждат или се приспособяват някои
технически устройства за тази специфична цел. Но тъй като непрекъснато се усъвършенстват
средствата е необходимо да се следят новите технологии, тяхното използване и съответно
противодействие. Чрез оперативната техника обаче не може да се придобие достатъчна яснота за
действията и намеренията на хората. Използването на техническите средства и прекомерното
доверие на информацията от тях е било причина в продължение на години ЦРУ да подава погреш-
на информация за оръжейния потенциал на бившия Съветски съюз.
 Визуално наблюдение
Това е известното проследяване, но този термин е непълен и не отразява всички възможности, кои
то методът предоставя. Визуалната наблюдение може да се извърши по най-различен начин – чрез
съпровождане, с изпреварване, успоредно, с изчакване, стационарно и т.н. Този метод може да се
прилага при разузнаването на лица, сгради и територии. Задачите, които се решават чрез него са:
- изучаване на начина на живот на даден човек
- контрол на поведението за кратък или продължителен период
- установяване на неизвестно до този момент лице
- установяване на адреси, на посетители и др.

-9-
  Обработка на официални материали
Този метод е широко разпространен. В определени случаи над 90 на сто от информацията може да
се придобие чрез него. Използването му изисква ясна концепция за оптимизиране на структурата
на разузнавателното звено и организацията на работата по това направление. Обработката на
официалните материали с цел придобиване на разузнавателна информация трябва да става в
съчетание с използването на другите секретни методи.
Методите се покриват с източниците на информация

- 10 -
 9?. Разузнаване с помощта на човешкия фактор

Разузнаването с помощта на човешкият фактор се извършва с помощта на:

 Агентурата
Работата с тази категория се подчинява изцяло на постановките за вербовка и работа с агентурата
по класическата схема на вербовъчната дейност. Вербовката е целенасочено и планирано
въздействие на разузнавача върху определено лице с цел да се постигне неговото доброволно
сътредничество при решаването на съвместни, предварително определени специфични задачи.
Агент е лицето, което е било завербувано от разузнаването и работи в полза на това разузнаване.
Агент на разузнаването или постоянен източник на разузнавателна информация е всяко лице
извън неговият състав, което:
a) Притежава информационни възможности по плановите задачи на разузнаването
b) Има небходимите лични качества за реализация на тези възможности в полза на
разузнаването
c) Е дало доброволно съгласие за конфиденциално сътрудничество в полза на
разузнавателната служба или в полза на друга институция, от чието име се е
представил вербувалият го разузнавач.
Агент на разузнаването е и лице, което не знае, че се е свързало конкретно с него, но е дало
съгласие да сътрудничи на институция, която вербовчикът е използвал като прикритие при
предложението за съвместно сътрудничество.
 Доверителни връзки (лица)
Работата с тази категория е подобна по характер с категорията “агент”, но има разлика в степента
на обвързаност на лицето и по-голямата ограниченост на това, кой може да работи с него. При
сътрудничеството доверителната връзка обикновено се мотивира по-силно от приятелските
чувства към лицето (партньора, приятеля), отколкото към разузнавателната служба.
Хората, които са източници на информация не са агенти.
Доверителната връзка е чужд гражданин, с когото разузнавачът поддържа в някаквя степен
конфиденциални (доверителни) отношения. С доверителната връзка могат да се решат важни
планови разузнавателни задачи. Като правило, разузнавачът има много добре изградена легенда,
която “обяснява” пред околните и ако се наложи, пред контраразузнавателните органи
официалната страна на отношенията му с доверителната връзка. Останалата част от отношенията
(разузнавателната) остава само в границите на оперативната диада. Официалните отношения с
доверителната връзка обикновено се изграждат на професионална или приятелска основа.
 Секретен сътрудник
Секретният сътрудник е гражданин на собствената страна, който доброволно е дал съгласие да
сътрудничи на разузнаването за:
o Придобиване на разузнавателна информация
o Оценка на информацията, която е придобите от други разузнавателни източници
o Подаване на наводка за лица от контингента на разузнаването
o Укрепване на легендата на разузнавача в процеса на контакта с него
o Оказване на помощ на разузнавача по линия на прикритието и др.
Разузнаването ползва своите секретни сътрудници както зад граница, така и на собствена
територия.
 Официални връзки
Необходими са за работа по линията на прикритието и за легендиране на поведението на разузна-
вача. Големият брой официални връзки помагат на разузнавача в дейността му зад граница, като
затрудняват дейността на местните контраразузнавателни органи по неговото разкриване като
такъв. При умел подход и целенасочена работа със своите връзки разузнавачът може да използва
официални връзки “на тъмно” като наводчици и източници на оперативно интересна информация.
- 11 -
Агент е този, който снабдява с факти или информация служител на разузнаването. Той може да
служи на разузнаването инцединтно и неосъзнато, без да си дава сметка какво точно прави или
пък нарочно, поради отправено към него искане да стори това.

Агент Доверителна
връзка

Постояни
източници на
информация

Секретен Официална
сътрудник връзка

За изпълнение на своите оперативни задачи разузнаването използва различни възможности и

разнообразна разузнавателна специализация.

- 12 -
 10?. Видове агентура

Основна цел на всяко разузнаване е получаване на необходимата изпреварваща информация. Тази

информация трябва да помогне на потребителите при взимането от тях на информационно обез-
печено ръководно решение. За постигане на тези цели, разузнавателната структура е задължена да
създава свои постоянни източници на информация. Основни такива източници на разузнавателна
информация са агентите на разузнаването.
Агентите на разузнаването се създават в процеса на реализация на вербовъчната дейност.
Вербовката е целенасочено и планирано въздействие на разузнавача върху определено лице с цел
да се постигне неговото доброволно сътредничество при решаването на съвместни, предварително
определени специфични задачи. Процесът на вербовка се разглежда като двустранно взаимодейст-
вие на вербовчик и кандидат за вербовка, в който се формират агентурни отношения.
Агент и този, който снабдява с факти или информация служител на разузнаването. Той може да
служи на разузнаването инцединтно и неосъзнато, без да си дава сметка какво точно прави или
пък нарочно, поради отправено към него искане да стори това.
За изпълнение на своите оперативни задачи разузнаването използва различни възможности и
разнообразна разузнавателна специализация.
Според двата основни оперативни параметъра активност и значимост агентурата бива:
Действаща агентура
Тази агентура активно се използва в конкретния момент.
Законсервирана агентура
Когато разузнаването постави всеки агент в неактивна позиция, като му нареди да чака указания
как и кога да започне отново да действа. Агентурата се поставя в неактивна позиция, така, че в
бъдеще, когато се прецени като целесъобразно, Центърът да може отново да “активизира” агента.
Изключена агентура
Това е тази агентура, от която разузнаването вече се е отказало. Основните причини за
изключването на агента са :
a) Загубване на разузнавателни възможности
b) Възраст
c) Изпълнение на задачата, за която агентът е вербуван
d) Проява на неискреност в отношенията му с разузнаването.
Способите за прекратяване на отношенията с агента могат да бъдат различни и зависят от конкрет-
ните условия за работа и причините за взетото решение. При всички случаи обаче е задължително
прекъсването на отношенията да стане така, че да не бъде причина за пораждане на враждебност
от страна на лицето.
.

Действаща Законсервирана Изключена

А к ти в н о с т

Агентура
Значимост

Значимост

Основна Спомагателна

Видове агентура па значимост и активност

- 13 -
По своята значимост за разузнавателната дейност на Центъра агентурата бива основна и спомага-
телна.
Категорията основна агентура обхваща следните видове агенти:
Агент за информация
Той снабдява Центъра с необходимата устна или документална информация
Агент-документалчик
Той предоставя оригинални документи отностно дейността на друга страна
Агент за влияние
Чрез него, или с негово съдействие чрез трети лица, разузнаването прокарва изгодно за него и раз-
лично по своя характер влияние в управляващите или обществените кръгове на разузнаваната
страна.
Агент-вербовчик
Чрез него разузнаването извършва вербовки на други свои агенти
Агент- наводчик
Използва се за издирване и изучаване на подходящи за вербовка лица от разузнавателния
контингент.
Перспективен агент
Това е лице, което в момента на неговата вербовка не разполага с преки възможности за решаване
на текущи разузнавателни задачи, но поради неговите потенциални възможности след време това
се очаква да стане. Гаранция са както личностните качества на човека, така и съдействието на
Центъра, който го вербува и планира да го използва в бъдеще.

Основна

Агент за Агент Агент Агент

информация документалалчик вербовчик наводчик

Перспективен агент Агент груповод Агент подстава

ВИДОВЕ АГЕНТУРА

Агент съдържател на Агент за връзка Агент съдържател

“явочна” или на пощенска
конспиративна кутия
Агент установчик
квартира

Спомагателна

Видове агентура по специализация

Агент груповод

- 14 -
Той осъществява връзката и ръководството на група агенти на разузнаването.
Агент подстава
Разузнаването “подставя” свой човек в чуждата среда и тя не се досеща за това. Целта на подстава-
та е да бъде “вербувана” от противника. Тогава агентът подстава е изпълнил задачата, за която е
бил подготвян. Самата естество на задачите, които тази категория агенти трябва да изпълняват, ги
заставя в някаква степен да работят и за двете страни. Но винаги едното разузнаване е “тяхното” и
информацията, която те предоставят за тази тяхна страна, в действителност е най-ценната. Това е
основната причина за т.нар. двойни агенти никога да не се ползват с пълното доверие и от двете
страни. Към тях винаги всеки изпитва в някаква степен съмнение.
Спомагателната агентура обхваща категориите:
Агент-съдържател на “пощенска кутия”
Агент-съдържателна на “явочна” или конспирантивна квартира
Агент за връзка
С негова помощ се осъществява връзка с други агенти с цел предаване или приемане на материали
и указания.
Агент-установчик
Той издирва и установява институции, учреждения и адреси на лица, които вече са квалифицирани
като интересни за разузнаването. На практика става въпрос за извършване на част от работата по
изучаването на вербовъчният контингент и “подаването на наводки”, т.е. на лица и бюрократични
структури, които са интересне за разузнаването.
Според Изследователя на италианските секретни служби Амроджо Вивиани агентурите
биват:
 Агент фалшификатор на информация
Той съзнателно предава невярна и неточна информация
 Агент провокатор
Той показва лъжливо съгласие с друго лице и се стреми да разкрие престъпни намерения или
действия, като по този начин придобива доказателства, за да предотврати дадено престъпление.
Агентът провокатор може да бъде служител на държавна институция или частно лице в ролята си
на обикновен гражданин, който действа в сътрудничество с кадрови разузнавач, подтикван от
някакъв мотив.
 Агент на влияние
Той работи под някакво прикритие, но открито, без да извършва никакво престъпление,
разпространява идеи, поддържа теории, дирижира различни движения съобразно получените
директиви с цел да постигне определени ефекти в средите на противника, които облекчават
осъществяването на целите на собствената държава.
Според Герт Буххайт агентурите биват:
 Двоен агент
Той осъществява шпиоанаж за противника и когато бъде открит, се оставя да го уговорят или
принудят да работи за собствените си тайни служби, продължавайки действията си за
противниковата страна, все едно че нищо не се е случило.
 Агент провокатор
Той има за цел да предизвика погрешни реакции и оттам – вредни за противниковото
правителство мерки. З постигане на тази цел агентът използва достоверна наглед тайна
информация, която свидетелства за определено очаквано поведение на правителството. Тази
предпазливо дозирана и умело украсена информация провокаторът-агент подхвърля чрез
посредници или публикации на противното правителство, което поради изпитваното доверие към
тайно постъпилите съобщения се настройва за реакция, която произлиза от фалшиви предпоставки
Агентът провокатор притежава безкрайни възможности за инфилтриране, които почти
непрекъснато се усъвършенстват.
 Чакащ агент
Тези нелегални агенти се установяват някъде като незабележими граждани, изкачват се бавно по
социалната стълбица и по време на често продължаващият до десет години подготвителен период
се занимават само с напредване в прикриващата ги професия.
 Маскиран агент
- 15 -
За заблуждаване на противника като дезертьор се подхвърля агент.
13?. Вербовъчен процес.
Етапи на вербовъчния процес.

Придобиването на агент на разузнаването е продължителен процес от няколко етапа. Нарича се

вербовъчен процес. Провежда се от разузнавача под ръководството на разузнавателния център.
Като синоним може да се използва също понятието вербовъчна разработка или само разработка.
Лицето, което е обект на вербовъчния процес е обект на разработката. Отделните етапи на
вербовъчния процес обхващат комплекс от оперативни мероприятия по изучаването, разработката
и привличането на дадено лице към секретно сътрудничество.
В своята пълнота вербовъчният процес обхваща изучаване на лицето, неговите разузнавателни
особености, личностни качества, проверка на придобитата информация, формиране на основата за
вербовка и създаването на благоприятни условия за осъществяването на самата вербовка.
Съгласието за сътрудничество бележи успешният край на вербовъчния процес или вербовката на
лицето.
В зависимост от националните особености, практиката и мащабите на дейност на разузнавателната
структура, отделните етапи на вербовъчния процес могат да се извършват от различни разузнавачи
като всеки от тях е изграден професионалист и специализиран по съответното разузнавателно или
професионално направление. Възможностите на големите разузнавателни централи позволяват
всеки етап от вербовъчния процес да се извършва от различен разузнавач. По този начин в процеса
на вербовката на едно лице могат да участват няколко човека, като за всеки от тях е изграден
професионалист в своето професионално направление.
Разузнаванията на по-малките държави обикновено използват подход, при който целият вербо-
въчен процес се осъществява от един разузнавач. Обикновено това е човекът, който е извършил
всички последователни етапи на разработката на лицето, включително и неговата вербовка. При
тези случаи от разузнавача се изисква да притежава професионални умения в различни
направления на разузнавателната дейност.
Успешно извършената вербовка е основание лицето да се включи в агентурния апарат на фирмата,
с което се бележи неговата реализация. Реализацията на сътрудника го поставя в категорията
агент. Следващ етап в работата на агента е неговото поемане на ръководството. За тази цел
центърът на разузнаването определя разузнавача, който ще ръководи агента. Процесът на
ръководство и възпитание на агента е непрекъснат. Той обхваща неговото обучение в методите и
прийомите на разузнавателната работа с цел повишаване на ефективността от съвместните
действия, модифицирането (комбиниране или изчистване) на основната работа, а също така и
непрекъснатото му изучаване и периодична проверка.
Основата на вербовката включва в себе си всички обективни предпоставки от духовно,
материално и морално-психологично естество, които могат да мотивират личността да даде
съгласието си за сътрудничество.
Има три основи на личностната мотивация за сътрудничество: материална, идеологическа и
морално-психологична основа.
Материалната основа се свежда до компенсация в някакво материално изражение за извършената
от агента услуга.
Морално-психологическата основа се включват такива параметри като психологическа
съвместимост, приятелство, сходни професионални интереси, хоби и др.
Идеологическата основа обхваща както политическия аспект, така и духовния модел, който
личността следва (материализъм, идеализъм, религия, екология и т.н)

- 16 -
 Материална Идеологическа
Постепенно Пряко
привличане предложение Морално психологична
Форма
Основа

Елементи на
Вербовъчния процес

Вид Метод
Под свой фланг Под чужд фланг
На принуждение На убеждение

Елементи на вербовъчния процес

Методът, основата, формата и вида на вербовката се наричат елементи на вербовъчния процес.

Вербовката е целенасочено и планирано въздействие на разузнавача върху определено лице с цел
да се постигне неговото доброволно сътредничество при решаването на съвместни, предварително
определени специфични задачи. Процесът на вербовка се разглежда като двустранно взаимодейст-
вие на вербовчик и кандидат за вербовка, в който се формират агентурни отношения.
Вербовчикът и обкта на вербовка образуват минимална социална група, в която се развиват
отношенията на вербовка. Тази група се нарича оперативна диада. Отношенията в оперативната
диада се възприемат от нейните членове за приятелски, дружелюбни и полезни за всеки.
Евентуално породените негативни емоции би следвало да отразяват моментен и разрешим в
близкото бъдеще междуличностен конфликт. Основната задача на вербовчика е управлението на
вербовъчния процес в рамките на диадната социална група “вербовчик – обект на вербовка” и
изследването на законите, по които се развиват изграждащите се в нея междуличностни
отношения.
В процеса на привличането към сътрудничество обектът на вербовка не е само обект, но и активен
субект на въздействие, който също оказва влияние върху вербовчика. Така процесът на вербовка
се разглежда като двуктранно взаимодействие в рамките на оперативната диада.
В оперативната диада се формират агентурни отношения.
Вербовката не е еднократен акт. Тя е продължителен процес, който обхваща някакъв период от
време. При осъществяване на вербовъчният процес вербовчикът извършва вербовъчна дейност.
Вербовъчната дейност е непрекъснат процес на влияние от страна на вербовчика върху
поведението на неговият обект на вербовка в такава насока, че посредством доброволните му
действия да го направи съпричастен в решаването на предварително планирани задачи от
специфичен характер. Като правило задачите имат в известна степен конфиденциален характер,
споделен от вербовчика, институцията, за която вербовчика работи и обекта на вербовката.
Вербовъчната дейност е не само непрекъснат, но и силно динамичен процес, който зависи от
много променливи. От позицията на вербовчика някои от тези променливи имат обективен, а дру-
ги –субективен характер. Най-съществените от тези променливи са самият обект на вербовка и об-
становката, в която се извършва вербовъчната дейност. Също оказват влияние и служебните и
обществените позиции на вербовчика, на интересуващото го лице, обстановката около това лице и
др.
Когато, ръководейки се от разузнавателните цели на институцията, за която работи, вербовчикът
прави целенасочен опит да въздейства върху поведението на своя обект на вербовка, той извършва
определен акт от цялостният процес на вербовка или отделен вербовъчен ход.

- 17 -
14?. Връзка с агентура. Особености и
изисквания при организацията и
поддържането на връзката.

Връзката е онова направление в разузнавателната дейност, което гарантира пълноценното

използване на агентурата като постоянен източник на разузнаватулна информация. Чрез добре
организираната връзка с агента разузнавачът има възможност да осъществява правилно неговото
ръководство – да му предаде своите указания, възнаграждение, необходимите технически средства
и да получи придобитата от него разузнавателна информация. Практиката показва, че едно от най-
уязвимите неща в агентурната дейност е връзката. Това обстоятелство задължава разузнавача да
влага цялото си умение и оперативни познания в нейната организация. Когато планира
мероприятията за връзка с определен сътрудник, той трябва да спазва задължително някои
основни изисквания:
 Да се избягва шаблонът, като се търси разнообразие
Организацията на връзката с всеки сътрудник носи характерни особености, които са предопреде-
лени от неговата работа, свободни занимания, семейни ангажименти и персонални характеристи-
ки. Разнообразието се изразява също в промяна на мястото на срещите, в тяхната продължител-
ност и условия на договаряне. Важно условие е смяната на местата на срещите при съобразяване с
възможностите на лицето. Двамата трябва да се вписват в обстановката, където се провежда сре-
щата така, че тяхната поява и престой да не правят впечатление на околните. Ще бъде добре, ако
мястото допуска срещата да бъде обяснена като случайна (поради случайно стечение на обстоя-
телствата). Мястото на срещата трябва да съответства и на легендата за отношенията между
двамата и за тяхното запознанство.
 Условията на връзката трябва да се формулират просто и да позволяват лесно
запомняне на възловите параметри – време, място.
 Да бъде конспиративна в необходимата степен.
Основното изискване е естеството на отношенията и характерът на контакта да знаят само разуз-
навачът и агентът. Това се гарантира най-лесно с вертикална организация на връзката.

Ц
А Р А
11 11 4
1 1 Р 1
2 1
А А А
2 3 5
1 1
Където: А – агент 1 1
Р – разузнавач на фирмата
Ц – отделът по фирмено разузнаване, който в действителност е ръководен център на разузнавача
- непозволена връзка

Организация на връзката в разузнаването

От схемата се вижда, че с колкото и агенти да поддържа оперативна връзка един разузнавач, тя

трябва да бъде организирана лично от него и дори ръководителят му от разузнавателното звено не
може да го “прескочи”, т.е. да се срещне с агента без участието на ръководещия го разузнавач.
- 18 -
  Да бъде достатъчно надеждна
Връзката с агента трябва да действа безотказно. Тя не трябва да зависи от случайността.
Стремежът на разузнавача е тя да може да се осъществи при всички случаи. Срещите трябва да се
договарят при условия, които много рядко могат да не се изпълнят. Това изисква разузнавачът
предварително да се информира за възможностите на агента поради служебни, семейни и други
ангажименти през съответния период, за да може да се съобрази с тях.
 Да гарантира непрекъснатост на срещите
Връзката трябва да бъде така организирана, че провалът на една сруща да не бъде причина за про-
дължителна загуба на контакта. При първа възможност , щом развитието на отношенията между
двамата позволява това, разузнавачът трябва да договори и някакви резервни условия, които ще
гарантират продължението на контакта, без да се налага лицето специално да се търси за тази цел.
 Да бъде оперативна
Това означава, че поставените задачи трябва да се изпълняват във възможно най-кратки срокове.
Ако агентът е готов с предаването на някаква информация преждевременно, то той трябва да има
възможност да съобщи за това на разузнавача. Срещите трябва да се провеждат от разузнавача
делово, времето им да се запълва с решаването на планираните задачи и да не се удължава
неоправдано от оперативна гледна точка.Това не означава, че разузнавачът няма да отделя време,
за да се информира и по други въпроси, вълнуващи лицето. Те също имат своето значение,
особено при изучаването на обстановката около агента.
 Да разрешава двупосочност, когато това се налага
В работата с агентурата има моменти, когато е наложително агентът да потърси разузнавачо.
Организацията на връзката трябва да гарантира и тази възможност, т.е. да осигурява и обратна
връзка.
Възможностите на агента като информационен източник могат да се реализират само ако между
него и разузнавача (разузнаването) се осъществява контакт. Агентурната дейност се основава на
естеството и броя на осъществените контакти. Процесът, който гаранира контакта на агента с
представител на на разузнаването се нарича връзка с агентурата.
Първата среща на разузнавача с лице от контингента на разузнаването се определя като първона-
чален контакт с това лица. От особено значение е по чия инициатива е осъществен първоначал-
ният контакт. Развитието на всеки контакт преминава през няколко етапа. Всички контакти на ра-
зузнавача с лице от вербовъчния контингент на разузнаването, които се намират все още в начален
стадий на развитие, се включват в категорията нови връзки на разузнавача. Когато се очертава
като перспективен в разузнавателен аспект, той попада в категорията оперативен контакт.
Оперативният контакт, който се развива успешно и се очертава като перспективен в информацио-
нен и разузнавателен аспект, се определя като перспективна връзка.Перспективните връзки са
вербовъчният ресурс на всеки разузнавач. Повече такива връзки предоставя такава възможност на
разузнавача да се реализира като вербовчик. Разузнавачът е заинтересуван да развива отношения-
та си със своите перспективни връзки динамично и прогресивно. Първият етап от това оперативно
развитие се дефинира като укрепване на контакта с лицето. Изразява се в постигането на съгла-
сие на нови срещи в близкото бъдеще. Когато подобни договорки между двамата станат факт,
конкта е закрепен.
След укрепването разузнавачът трябва да издигне оперативния контакт на качество нов стадий –
развитие на контакта. В етапа на развитие вербовчикът обикновенно вече е създал предпоставки
да договаря срещи с лицето по своя инициатива. Други параметри, които определят степента на
развитие на контакта са обемът информация, който се обменя в диадата и зараждащата се
периодичност на срещите.
Закрепването и развитието на контакта се извършват едновременно с неговото поставяне на
конфиденциална основа. Индикатор за степента на конфиденциалност е възможността
вербовчикът да организира провеждането на срещите на неутрални за лицето места, които са
извън обичайните за него и извън неговото обкръжение. В този случай лицето е изведено навън.
Колкото по-бързо стане това, толкова по-голяма е вероятността развитието на отношенията между
двамата да не стане достояние за околните. Тогава контактът е чист. Ако срещите на разузнавача с
лицето станат известни на контраразузнаването, тогава контактът е засветен.

- 19 -
 ОПЕРАТИВЕН КОНТАКТ

Първоначален

Засветен
Чист

Безперспективен

Работа по линия на
прикритието

Укрепване на
легендата

Перспективен

Официален Конфиденциален

Легендиран

Закрепен
Работа от
официални
позиции Развит

Реализиран

Оперативен контакт и неговата динамика

За да може да запази оперативния контакт чист, разузнавачът прибягва до използването на леген-

да за срещите си с лицето. В последствие, на етапа развитие на контакта, разузнавачът предлага
обща легенда, която двамата с обекта споделят, обсъждат и съвместно използват като обяснение за
тяхното запознанство. Като правило всеки разузнавач има своя лична легенда. Тя му служи за
логично обяснение на неговите контакти, интереси или действия. Легендата трябва да е проста,
ясна, да се запомня лесно, да не провокира допълнителен интерес към споменатите в нея събития
и факти, да съдържа колкото е възможно повече истина, да не включва лъжливи твърдения, които
лесно могат да бъдат проверени и да премълчава това, което е възможно.

- 20 -
 15?. Лична връзка с агентура.

Личната връзка предполага осъществяването на директен контакт между разузнавача и неговия

сътрудник чрез едновременно физическо присъствие на двамата на едно и също място. Т.е.
връзката се осъществява чрез провеждането на среща. За да реализира контакта със своя агет под
формата на среща, разузнавачът може да използва 3 варианта :
 Да проведе продължителна (разгъната) среща
 Да проведе краткотрайна среща
 Да проведе моментална среща

Условно използване Електронни Тайникови

на предмети средства операции

БЕЗЛИЧНА

ВРЪЗКА С АГЕНТУРАТА
ЛИЧНА

Разгъната Продължителна Краткотрайна Моментална

среща среща среща среща

Редовна Резервна Извънредна Екстремна ПДУВ

среща среща среща среща

Връзка с агентурата. Видове срещи

Продължителната (разгъната) лична среща обикновено трае между един и два часа.
Като правило се придружава с обяд или вечеря и се провежда в заведение, което осигурява необ-
ходимите удобства и за двамата в оперативно отношение. Срещата може да си проведе и на от-
крито под формата на почивка в интересно за туристи място, като разходка, пикник и т.н.
Ресторантът обаче предоставя редица предимства на разузнавача. Там обстановката предразполага
повече към концентрация и съсредоточаване върху същината на въпросите. Освен това храната и
задължителните напитки, които я придружават, предразполаган човека към отпускане и свободно
обсъждане на въпросите.
Преди да отседнат в ресторанта, двамата могат да прекарат известно време в бар или кафене на
мястото, където срещата е договорена или в непосредствена близост до него. Това дава възмож-
ност на разузнавача да се информира още в самото начало на срещата за времето, с което разпо-
лага агентът. Може обстановката около него да се е променила и моментните обстоятелства да не
му позволяват да отдели много време. Така разузнавача има възможност веднага да коригира
първоначалните си намерения за обема и същността на въпросите, които е планирал за обсъждане.
В такъв случай предварително планираната вечеря може да се отложи.
Разгънатата среща има редица предимства. Всеки разполага с необходимото време да изложи
въпросите спокойно и да повтори някои възлови моменти. Разузнавачът има възможност да се
информира за обстановката около агента, неговото семейство, отношенията с колегите, пробле-
мите от текущ характер, да се спре на разтоварващи въпроси като хоби, прекърване на свободното
време и т.н. Всичко това предоставя възможност той да изучи лицето по-добре и да укрепи морал-
но-психологичната основа за работа с него.

- 21 -
Мястото на разгънатата среща трябва да отговаря на редица условия. Не е желателно срещата да
се провежда на места, които са посещавани от познати на агента или такива, които самият той
посещава. Мястото, където ще се прочете основната част от беседата, трябва да не е много шумно,
да предлазполага към психическо разтоварване, за да може разговорът да се проведе спокойно.
Ако разузнавачът не иска да попада в камерите на охранителните системи по време на срещата,
той трябва да избягва контакти с агента на такива места като музие, банки, входове на държавни и
частни учреждения, охраняеми паркинги, гари и т.н.
Освен предимства, разгънатата среща има и недостатъци. Те се изразяват предимно в нейната уяз-
вимост. Продължителното време, прекарано съвместно на едно и също място, създава опастност
агентът да бъде забелязан в компанията на разузнавача от негови познати, роднини, колеги. Кол-
кото и да се стреми човек да разнообразява местата на срещите, при продължителен период тези
места започват да се повтарят и публиката запомня двамата в компания. Това налага те винаги да
имат съвместно отработена легенда за познанството и срещата си във всеки конкретен случай.
Краткотрайна среща
Характеристиките на краткотрайната среща и условията, при които се провежда са като на разгъ-
натата. Разликата е в продължителността. Краткотрайната среща продължава от две-три до няко-
лко минути. Тя обикновено се използва при предаването на информация под формата на вече при-
готвени материали, или за кратко съобщение от единия или другия (обикновено агента). Предва-
рително планираната разгъната среща може да се осъществи като краткотрайна ако обстоятелства-
та налагат такова развитие.
Условията за провеждане, местата, предимствата и недостатъците на краткотрайната среща са
същите както при продължителната среща.
Ако сътрудникът е известен човек и се ползва с популярност в обществото, по-добре връзката да
се осъществява на официална основа, като се използват коктейли, приеми, обществени
мероприятия и др.
Моментална среща
Основното предназначение на моменталната среща е предаването на материали, обикновено от
агента на разузнавача. Нейната съществена характеристика е времето, за което се осъществява. То
е не повече от няколко секунди, като за една-две секунди се осъществява и физически контакт
между разузнавача и агента, за да се реализира предаването. То става в т.нар.”мъртва зона” за
евентуално заинтересовани лица.
Особеностите на моменталната среща изискват спазването на редица задължителни условия за
нейното правилно организиране. Едно от тях е синхронът при провеждането. Това изискване е от
особено значение, понеже времето, с което двамата участници разполагат е просто един миг. В
този миг и двамата трябва да се намират на точно фиксирано място и единият да подаде, а другият
да приеме материала. За да се гарантира необходимият синхрон, няколко секунди (до половин
минута) преди срещата разузнавачът използва удобно място за “ изравняване на мястото”.
Смисълът е вторият участник да бъде забелязан метри преди срещата там, където трябва. А те
трябва да се срещнат именно там, понеже само там предаването на материала може да стане
незабелязано.
Основното изискване при моменталната среща е двамата участници да се намират на едно и също
място (на предаването) само няколко секунди. След като се осъществи предаването, двамата участ
ници веднага го напускат. Освен това трябва да влязат и излязат от мястото на срещата по различ-
ни пътища и изходи от зоната. На мястото на предаването могат да се намират и други лица, но те
задължително трябва да се странични и гарантирано да нямат отношение към никого от двамата
участници.
Предаването обикновено се извършва “ръка за ръка”. Движението на двамата в момента на преда-
ването може да бъде паралелно или насрещно. За да се осъществи всичко в един миг, предвари-
телно се определя коя ръка ще използва единият, за да предаде, и коя другият, за да получи мате-
риала. Самото предаване не трябва да направи впечатление на околните. В протевен случай някой
може да си помисли, че става въпрос за нещо нередно (напр. кражба). При правилна организация и
изпълнение на моменталната среща предаването на материала може да се осъществи пред
погледите на околните и те няма да забележат нищо.

- 22 -
 16?. Безлична връзка с агентура.

Този вид връзка гарантира получаване на информация от сътрудника, без да е необходимо някой
да се среща с него. Задължително условие при нейното прилагане е висок професионализъм от
страна на разузнавача. Към безличната връзка частното разузнаване трябва да премине в случаите,
когато:
 Службата за сигурност на разузнавания конкурент е много добре изградена и функционира
високопрофесионално
 Има опасения, че с дейността си агентът може да събуди подозрения.
 Агентът заема много важен и висок пост или има особено обществено положение, което не
му позволява срещи със сътрудници на фирмата.
 Семейното положение не му позволява (например силно ревнив съпруг, който чака жена си
всеки ден да я вземе от работа).
 Агентът е в район, където не е подходящо пребиваването на разузнавача.
Средствата и начините, чрез които може да се осъществи безличната връзка са разнообразни. Това
разнообразие непрекъснато се увеличава благодарение на развитието на високите технологии.

БЕЗЛИЧНА ВРЪЗКА

Условно използване Електронни средства Тайникови

на предмите операции

Условно използване на предмети

Поставят е във време, на място и по начин, предварително договорен с агента. Използват се
предимно за двупосочна сигнализация. Може да се предава информация за обстановката около
агента, за възможността да проведе планирано мероприятие или за успешното му провеждане.
Електронни средства за предаване на информация
За връзка със своя агент разузнавачът спокойно може да използва постиженията на битовата
електроника в две насоки:
a) за сигнализация към агента и обратно
b) за предаване (получаване) на съобщения и дори разузнавателна информация
Използват се:
Радиото – много трудно могат да бъдат засечени сигнали от няколкостотин метра до километър.
Такива устройства (напр. уокитоки) се продават свободно на пазара и са приложими
при частното разузнаване.
Телефонната връзка – с всичките й разновидности, варианти на използване и възможни услуги,
които предлага.
Компютърът и информационните системи, в които е включен (Интранет Интернет и др. спътни-
кови възможности).
Тайник и тайникова операция

- 23 -
Тайниковите операции се използват за предаване (получаване) на указания, средства или
информация. Той е много сложен способ за връзка. Според размера, времетраенето, мястото, вида
и начина на залагане, повтаряемост и вписване тайниците биват:
a) Голямогабаритен и малогабаритен
С малогабаритния тайник се предава преди всичко информация на някакъв твърд носител (хартия,
фотолента) или пари и указания за действие, докато с другия може да се доставят материали с по-
голям обем и цели комплекси разузнавателна апаратура.
b) Кратковременен и продължителен
Операцията при първия трябва да приключи в продължение на 15 минути до 2-3 дни. Толкова вре-
ме може да престои и материалът, който е заложен в тайника. Съвременното разбиране е, че прес-
тоят на материала в тайника трябва да се съкращава максимално. Продължителният тайник може
да действа от няколко месеца до години. Голямогабаритният тайник в повечето случаи е такъв.
c) Подвижен и неподвижен
Тайникът може да бъде заложен в някакъв вид транспортно средство, което е в движение и
неговото изземване да стане някъде по пътя. Митничарите обикновено разкриват този вид тайници
поради естеството на работата си.
d) Открит и закрит
Това разграничаване е според характеристиките на мястото, където е поставен тайникът. Той може
да бъде под покрив и на открите (на улицата, в парка и т.н.).
e) Чрез поставяне (дори монтиране) и чрез изхвърляне
Всеки вариант има своите предимства и недостатъци.
f) Многократни и еднократни
Тенденцията през последните години е да се предпочитат почти винати еднократните тайници.
g) Отделен предмет или вписващ се предмет
Вписващият се елемент представлява част от цялото. Например подвижен болт, който може да се
постави и да се вземе, елемент от декоративна решетка и т.н. При зареждането и изземването
всеки от тях има предимства и недостатъци.
Цялата тайникова операция се осъществява след отработването на следните елементи:
- подход към мястото на тайника (за този, който го залага и този, който го изземва).
- място за залагане
- контейнер (съдържа материала за предаване)
- вид на сигнализацията и място за поставяне на отделните сигнали от единия и другия
участник.
Етапите при осъществяване на връзка посредством тайникова са шест, независими един от друг по
времето на нейното изпълнение. Според тяхната последователност те са:
- залагане на тайника
- паставяне на сигнализация “тайникът е заложен”
- прочитане на сигнала “тайникът е заложен”
- изземване на тайника
- поставяне на сигнал “тайникът е иззет”
- прочитане на сигнала “тайникът е иззет”
Множество специфични изисквания се предявяват към:
- мястото, където се залага тайникът
- характеристиките на контейнера
- движението на двамата участници към и от мястото
- разстоянието, мястото, вида и начина на полагане на сигнализацията и др.
Посредническа връзка
При определени обстоятелства може да се наложи използването използването на трето лице за
осъществяване на връзката със сътрудника. При посредническата връзка разузнавачът трябва
периодично да контролира развоя на събитията чрез лични срещи с посредника. За избора на
посредника решаваща роля може да изиграе неговата професия (пощальон, таксиметров шофьор,
инкасатор, гардеробиер, библиотекар и др.). Посредническата връзка може да бъде лична или
безлична.

- 24 -
 17?. Тайници и тайникови операции.
Видове тайници и особености
при тяхното използване.

Тайниковите операции се използват за предаване (получаване) на указания, средства или

информация. Той е много сложен способ за връзка. Според размера, времетраенето, мястото, вида
и начина на залагане, повтаряемост и вписване тайниците биват:
1. Голямогабаритен и малогабаритен
С малогабаритния тайник се предава преди всичко информация на някакъв твърд носител (хартия,
фотолента) или пари и указания за действие, докато с другия може да се доставят материали с по-
голям обем и цели комплекси разузнавателна апаратура.
2. Кратковременен и продължителен
Операцията при първия трябва да приключи в продължение на 15 минути до 2-3 дни. Толкова вре-
ме може да престои и материалът, който е заложен в тайника. Съвременното разбиране е, че прес-
тоят на материала в тайника трябва да се съкращава максимално. Продължителният тайник може
да действа от няколко месеца до години. Голямогабаритният тайник в повечето случаи е такъв.
3. Подвижен и неподвижен
Тайникът може да бъде заложен в някакъв вид транспортно средство, което е в движение и
неговото изземване да стане някъде по пътя. Митничарите обикновено разкриват този вид тайници
поради естеството на работата си.
4. Открит и закрит
Това разграничаване е според характеристиките на мястото, където е поставен тайникът. Той може
да бъде под покрив и на открите (на улицата, в парка и т.н.).
5. Чрез поставяне (дори монтиране) и чрез изхвърляне
Всеки вариант има своите предимства и недостатъци.
A. Многократни и еднократни
Тенденцията през последните години е да се предпочитат почти винати еднократните тайници.
B. Отделен предмет или вписващ се предмет
Вписващият се елемент представлява част от цялото. Например подвижен болт, който може да се
постави и да се вземе, елемент от декоративна решетка и т.н. При зареждането и изземването
всеки от тях има предимства и недостатъци.
Цялата тайникова операция се осъществява след отработването на следните елементи:
- подход към мястото на тайника (за този, който го залага и този, който го изземва).
- място за залагане
- контейнер (съдържа материала за предаване)
- вид на сигнализацията и място за поставяне на отделните сигнали от единия и другия
участник.
Етапите при осъществяване на връзка посредством тайникова са шест, независими един от друг по
времето на нейното изпълнение. Според тяхната последователност те са:
- залагане на тайника
- паставяне на сигнализация “тайникът е заложен”
- прочитане на сигнала “тайникът е заложен”
- изземване на тайника
- поставяне на сигнал “тайникът е иззет”
- прочитане на сигнала “тайникът е иззет”
Множество специфични изисквания се предявяват към:
- 25 -
 - мястото, където се залага тайникът
- характеристиките на контейнера
- движението на двамата участници към и от мястото
- разстоянието, мястото, вида и начина на полагане на сигнализацията и др.
18?. Външно наблюдение.
Видове, средства и методи

Външното наблюдение е постоянно или периодично негласно контролиране на лица, автомобили,

места или обекти с цел придобиване информация. Има два метода за външно наблюдение:
o Съпровождащо или т.нар. следене
При него разузнавача се движи пеш или с някакво превозно средство за да наблюдава обекта и
обстановката около него.
o Насрещно наблюдение
То може да бъде стационарно, когато разузнавачът наблюдава интересуващия го обект от
специално избрано място и изпревапващо и водещо, когато разузнавачът изчаква обекта по
неговият маршру или се движи пред него.
Към външното наблюдение може да се причисли също и контрола на обектите посредством елек-
тронни или механични технически средства. В този случай това е т.нар. електронно наблюдение.
Разузнавача, който провежда външно наблюдение трябвада бъде голям физиономист, бързо да се
адаптира към променящата се обстановка, да запазва хладнокръвие, да се съсредоточава и да
запомня различни детайли, да е търпелив, издръжлив физически и др.
Преди да започне наблюдението на определения обект, разузнавача задължително трябва да се
запознае с всички съществени детайли за външността, поведението на лицето, неговата среда
(семейна и служебна), странични занимания, хоби, спорт и т.н.Колкото по-добре се изучи лицето,
толкова по-лесно протича наблюдението.
Наблюдение пеша
1. Наблюдение с един човек
Това е много трудна задача. При проследяването с един човек разстоянието между него и обекта
зависи от “гъстотата” на средата. Този периметър определя прекалено голямата и прекалено мал-
ката дистанция между разузнавача и обекта. И двамата участници като правило се намират на
един и същ тротоар и обектът трябва винаги да се държи в полезрението. Само тогава може да се
забележат неговите действия по пътя, без да се пропуснат моменти на влизане, излизане, завиване
и т.н.
2. Наблюдение с двама души
Възможността да се използват двама души при наблюдението увеличава много шансовете за ус-
пех, тъй като вторият има възможност да действа много по-гъвкаво и съобразно обстановката. Той
има повече време, тъй като може да поддържа по-голяма разстояние и освен това чрез връзката с
колегата си знае предварително за намеренията на обекта. Човекът след обекта може често да се
сменя и това затруднява неговото разкриване, независимо че може да поддържа по-малка
дистанция. При двама души след него обектът много трудно може да бъде “изпуснат”.
И в този случай обикновено всички се движат от една и съща страна на улицата, като разстанов-
ката е: обектът, близо след него първият разузнавач и относително по-назад от тях е вторият. При
движението е добре между първия и втория разузнавач да има до няколко странични лица. Когато
улицата е безлюдна, вторият разузнавач може да се движи на отсрещната страна на улицата.
3. Наблюдение с трима души
Наблюдението с трима души се смята за оптимален вариант и това е причината той да се прилага
най-често. Възможностите му позволяват да се използва при всякакви условия на улицата и в
града. Още повече се намалява рискът обектът да се загуби и се увеличава сигурността на

- 26 -
разузнавачите. Това произтича от голямото разнообразие на позиции и придвижване на тримата по
улицата. При проследяване от този тип оптималният брой разузнавачи е от 3 до 5 души.
На следващата фигура е показана първоначалната разстановка на разузнавачите А,Б и В при движение на
обекта Х по улицата при нормален пешеходен трафик. Позицията на А е в допустимата непосредствена
близост до обекта, а разстоянието между двамата се определя от гъстотата на пешеходците. Зависимостта е

по-малко хора –по-голяма дистанция и обратно. Докато се движи

след обекта, А трябва да наблюдава всяко негово движение и да
внимава да не го изпусне. Най-често допусканата грешка при
разузнавачите с по-малко опит е поддържането на твърде голяма
дистанция.
Разузнавач Б има за задача да не изпуска от поглед А и да наблю- посока5
дава обстановката около обекта. Разстоянието между него и А е
малко по-голямо, отколкото между А и Х. посока 3
Разузнавач В е на отсрещният тротоар и се движи малко след Х. посока4
Той трябва да наблюдава двамата- своя колега А и обекта.
Когато на улицата има малко пешаходци, разузнавач Б също може посока2 посока1
да премине на насрещният тротоар и да се движи зад В. Сега В
х
неговата задача е да наблюдава колегата пред себе си.
При много пешеходци на улицата и тримата разузнавачи могат да А
минат на същия тротоар и да се движи след обекта. Тогава
разстоянието между А и обекта е много малко, Б наблюдава А, а В
следи какво прави Б. Б

4. Похвати за разкриване и освобождаване от външно наблюдение пеша

В процеса на следене обектът може да започне да се “проверява”, т.е. да предприеме действия за
разкриване на евентуално външно наблюдение след него.
Ако обектът започне да се проверява, трябва да се обърне особено внимание на самият факт, че
той прави това. Подобни действия еднозначно говорят, че той допуска някой друг да се интересува
от него и от поведението му.
Наблюдение с превозно средство
При наблюдението с превозно средство разузнавачът не може да променя номерата на автомобила
по време на проследяването и няма право да нарушава правилата за движение, което е нещо обик-
новено и даже задължително за националните специални служби. Подобно обстоятелство прави
много трудна неговата задача. Независимо от това автомобилът успешно може да се използва за
изчакване, за по-бързо отиване до мястото, където се намира обекта, за разстановка на разузнава-
чите, които разузнавачите, които очакват да “поемат” лицето и т.н. Основното предназначение на
проследяването с кола е да се наблюдава друга кола, но автомобилът е нужен също за бързото и
своевременно разполагане на удобни места на разузнавачите, които действат пеш. Когато за вън-
шно наблюдение на лице се използва автомобил, при всички случаи е необходима ефикасна връз-
ка с разузнавачите, които действат пеша.
Цветът на автомобилите трябва да е такъв, че натрупаният по него прах да го прави още по-
неразличим от дистанция. По седалките и задното стъкло не трябва да се държат предмети, които
биха привлекли вниманието на минувачите. Вътрешното осветление при отваряне на вратите
трябва да се изключи, за да не се осветява отвътре колата при влизане и излизани от нея нощно
време. Колата трябва да бъде оборудвана с всички видове огледала за обратно виждае. Външният
вид на превозното средство трябва да не дава основание на пътнити контролни органи да го спрат.
Самият водач трябва да спазва стриктно правилника за движение.
Организацията на наблюдението с автомобил винаги предполага съчетанието му с наблюдение
пеша. Обектът във всеки момент може да паркира и да продължи придвижването си пеша. Когато
автомобилът се използва за разстановка на разузнавачите, провеждащи проследяването пеша, в
него винаги трябва да има миимум двама души. Шофьорът трябва да се ангажира изцяло с
управлението на автомобила, а колегата му има задачата да поддържа връзката с останалите и да
дава указания за посоката и скоростта. Когато се налага, той напуска автомобила и продължава
пеша, а водачът отива до място, където го чака друг колега и го взема.
Пълен автомобил (четери-пет души) се избягва.

- 27 -
Дистанцията на колата, която “покрива обекта, варира в зависимост от трафика.
За наблюдение успешно могат да се използват също мотоциклет и велосипед. Мотоциклетите са
удобни при насечен и полепланински район, когато обектът е на пикник например. Имитирайки
кросово каране, разузнавачът може да премине покрай насядалата група и да види присъстващите
и т.н.Велосипедът позволява на разузнавача да покара няколко метра в близост до обекта и да
види по-добре с кого разговаря или пък да премине покрай масата на тротоара, където обектът
седи и разговаря с някого и т.н. Велосипедът е особено полезен в извънградски райони, където
неговото използване е естествено и не буди подозрения.
Стационарно наблюдение
Стационарното наблюдение дава възможност да се изучава физически обект и движението около
него (когато става въпрос за сграда, офис, предприятие и т.н.) или лице и неговото поведение в
конкретни отрязъци от време.
От стационарни позиции могат да се наблюдават количествата по доставките на конкурента,
посещенията му във връзка с официалните му котакти и т.н.
Основно изискване е правилният подбор на мястото на наблюдение. Пунктът за наблюдение тряб-
ва да дава възможност на разузнавача с лекота да наблюдава действията, които го интересуват и
същевременно пребиваването му там да бъде естествено или невидимо за обекта. Този пункт може
да бъде открит или закрит. Колкото по-близо е до обекта за наблюдение, толкова по-добре.
Обикновено такива места са съседните кафенета до работното място на обекта, до жилището му,
ресторанти, където той се храни, тенискортът, на който играе и т.н. Мястото за наблюдение може
да бъде собствената кола, която трябва да е паркирана на удобно място.
В определени случаи стационарното наблюдение изисква и някаква техическа въоръженост. Най-
често използвани помощтни средства са бинокъл, очила за нощно виждоне, фотоапарат,
видеокамера.

- 28 -
 21?. Изисквания към придобитата разузнавателна
информация и методи за нейната окончателна оценка.

Събръните данни не са информация, докато не бъдат анализирани и интерпретирани квалифици-

рано. В спешни случаи информацията може незабавно да се предаде на ръководството за вземане
на решение, без да е изучена от експертите. Но ако времето позволява това не трябва да се допус-
ка. За тези, които вземат решения са особено полезни обработените разузнавателни сведения.
Качеството на анализа и интерпретацията до голяма степен зависят от професионализма на анали-
ката. Във всяка организация най-подходящи за съответната функционална област (маркетинг, фи-
нанси, изследователска дейност и разработки и др.) Определянето на възможната стратегия на кон
курента в установяването на нови пазари може да се направи от няколко души (формиращи работ-
на група) и представящи различни функционални подразделения в организацията или фирмата.
При всички случаи е необходимо да се формера център за обработка на разузнавателната инфор-
мация. Този център впоследствие ще се използва пълноценно и за дефиниране на информацион-
ните ориентири, по които разузнаването планира своята дейност. Понякога се започва с 1 човек.
Разузнавателната информация се проверява съобразно редица изисквания към нея.
Информацията, която придобива разузнаването трябва да бъде:
 Актуална
Във всеки конкретен момент трябва да се отделя основно внимание на тези въпроси, от чието
осветляване в най-голяма степен е заинтересувано ръководството. От тяхното решение зависи или
ще зависи цялостната политика. Такива въпроси се приемат за актуални. Оценката на информация
та по този параметър може да бъде много актуална, актуална, достатъчно актуална и
неактуална.
 Важна
Важността на информацията се определя от това какво място в политиката на фирмата заема
осветляваният от нея проблем. Може да засяга проблеми от плановете за бъдещото развитие на
фирмата, пласмента на последният продукт (услуга), цената и др. Върху важността на информа-
цията оказва влияние и източникът на нейното придобиване. Обикновено по-важна е тази инфор-
мация, която идва от източник на по-високо равнище. По важност информацията се дели на
особено важна, важна, маловажна и такава, която не представлява интерес.
 Секретна
Този параметър на информация е силно свързан с другите изисквания, които се предявяват към
придобитите сведения за конкурента. Нормално е да се очаква, че колкото е по-секретна една
информация, толкома по-важна и актуална ще е тя. Степените на секретност се различават в раз-
личните фирми. В разузнаването срещу конкурента трябва да се отчитат степените на секретност,
които се използват в съответната държава, понеже с тях обикновено са свързани и някои наказа-
телни функции. Придобиването на информацията може да е станало посредством обработка на
един или друг официален източник, без да се нарушават законовите постановки и собствените
действия не подлежат на санкция. Дори и тогава високата степен на секретност, която конкурен-
тът предава на съответната информация, я прави много чувствителна и нейното съхраняване и
разпространение трябва да бъдат строго контролирани. Трябва да се отчита, че много частни орга-
низации, в това число и фирми, имащи огромни възможности за научноизследователска работа и
модерно обзаведени лаборатории, не винаги засекретяват много важни разработки и проекти, ако
те не се водят като правителствени контракти или юридически още не са оформени като такива.
 Достоверна
- 29 -
Информацията, която е предназначена за ръководството на фирмата, трябва да има висока степен
на достоверност. Когато сведенията са много важни и трябва да се докладват бързо, ръководството
винаги трябва да се уведомява, че поради бързината достоверността не е гарантирана. Степента на
достоверност се определя с квалификациите – достоверни сведения, правдоподобни, съмнителни,
несъответстващи на действителността, тенденциозни и подозрителни.
 Конкретна
Информацията трябва точно да посочва същността на проблема – какво става или ще стане.
Да дава точни данни – цифри, имена, дати. Тук се различават степените : конкретни сведения,
недостатъчно конкретни, неконкретни и противоречиви.
 Документална
Когато информацията се отнася до някои нови технологии и разработки на конкурента, важно ис-
кане е тя да бъде въжможно повече документална. Най-добре е да бъде придобита като оригинали
или копия от материалите на научноизследователския, проектанския или производствения отдел
на конкурентната фирма. Само документалните материали дават най-точни и подробни научно-
технически данни, които могат да се използват директно от собственото функционално звено. За
да бъде тази информация с голяма научна, техническа или производствена стойност, източникът
би трябвало да има висока квалификация в областта.
 Систематична
Придобитата от разузнаването на фирмата информация би трябвало систематично да осветлява
развитието на конкурентната фирма по най-важните и актуални въпроси, залегнали в плана на
собствената система за разузнаване. Това значително повишава качеството на разузнавателната
дейност, дава възможност придобитата информация последователно да се използва на всички
стадии на собствените разработки и позволява своевременна ориентировка за направленията и
планирането на по-нататъшната работа на собствената фирма.
Последните четири критерия са тясно свързани.
 Пълна (комплектна)
Информацията трябва да съдържа сведения за целия комплекс въпроси по поставения проблем.
Конкурентността, систематичността, документалния характер и пълнотата на информацията, от
една страна, осигуряват ефективността на информационно-аналитичната дейност в системата, а от
друга – свидетелстват за добросъвестност и честност на източника. Комплектната информация
може да се използва най-пълно в практическата работа. По критерия пълнота информацията се
оценява като пълна (изчерпателна), недостатъчно пълна и непълна.
 Своевременна
Информацията представлява ценност, когато е придобита навреме и системата има възможност
също навреме да я обработи и предаде за реализация. Информацията трябва да хвърля светлина
върху тези въпроси и проблеми, които се решават от собствената фирма в момента, планира се да
бъдат решени в бъдеще или пък навреме неутрализира реализирано предимство на конкурента.
Според това изискване информацията може да се оцени като получена своевременно, със
закъснение (остаряла) и не може да се използва.
 Сумарна (окончателна)
Сумарната оценка на придобитата информация се дава въз основа на частичните оценки по всеки
от изброените параметри. Тя определя ценността на информацията Маже да се разработи проста
система за оценка от гледна точка на това кой получава данни за източника и какво е съдържание-
то на информацията. Съществуват доста ръководства за оценяване на надеждността на информа-
цията.
Това са оценъчни скали за придобитата разузнавателна информация, които се използват от
руското, английското и американското разузнаване.
Руска система Английска система
1. Особено ценна А. Добра и точна информация
2. Ценна В. Добра, но без възможност за проверка
3. Представлява определен интерес С. Представена и неопределена
4. Представлява ограничен интерес D. Лоша и неправилна
5. Неценна
6. Невъзможно да се определи ценността

- 30 -
 Американска система
Оценка на източника Оценка на съдържанието
А. Напълно надежден А. Потвърдено от други източници и средства
В. Обикновено надежден В. Твърде вероятно е да отговаря на действителостта
С. Достатъчно надежден С. Възможно е да отговаря на действителността
D. Не винаги е надежден D. Съмнително
Е. Ненадежден E. Невероятно
F. Невъзможно е да се прецени надеждността F. Достоверността не се поддава на преценка
19? . Организация на аналитичната дейност в
специалните служби.

В структурата на Централното разузнавателно управление на САЩ под ръководството на зам.-директора по

оперативните въпроси се намират:
а) Няколко териториални (регионални) отдела,
които провеждат „политическо, икономическо, военно, социологическо, биографично и др. разузнаване за
страните от съответните географски области”;
б) Отдел за научно и военно разузнаване.
Анализира техническите аспекти на чуждите оръжейни н космически системи- тяхното проектиране,
производство, поддръжка, съществени технически характеристики н надеждност, ядреното въоръжение и неговото
разпространение, ядрената енергетика, технологичния трансфер, научната политика, и др.
в) Отдел „Глобални проблеми"
Придобива информация по икономическите, географските и технологичните проблеми в общ световен аспект,
международната търговия и развитието на световните пазари, международният тероризъм, производството па
наркотици, търговията с оръжие и политическата нестабилност в регионален и глобален аспект,
г) Отдел за визуално разузнаване.
Интерпретира и анализира фотографските изображения и други подобни източници.
д)Аналитично-информационен отдел. Обработва и анализира разузнавателния продукт и изготвя информации и
анализи за потребителите;
е) Централно-справочен отдел, или биографично разузнаване.
Изготвя биографични справки за чуждестранните политически дейци и държавници, като използва информация,
придобита по агентурен път и от всякакъв род официални източници.
Основните пет направления на разузнаване са:
1) Политическо разузнаване (външнополитическо разузнаване) - дейността на разузнавателната институция е
насочена извън територията на страната. По-важните задачи, които стоят пред това направление са:
 политическата стабилност в регионален и глобален план;
 тенденции във вътрешната и външната политика на разузнаваната страна;
 състояние, бъдещо развитие и значение на отделните политически сили, държавните структури,
обществените организации, и др,
 информация за техните лидери, ръководни структури и др.
2) Военно разузнаване.
По-съществените направления, по които работи са:
 баланс на военния потенциал в регионален и глобален план;
 тенденции в развитието на военната наука;
 научни н технологични постижения във военната област,
 трансфер на технологии с военно приложение,
3) Научно-техническо разузнаване
Добива информация, засягаща всички проблеми, постижения и перспективи на науката и техниката в хуманитар-
ните и точните науки. Тук се включва и т.нар. екологично разузнаване. Повечето разузнавателни служби засега го
причисляват към научно-техническото направление на работа.
- 31 -
4) Икономическо разузнаване-
Добива информация за
 икономическия потенциал на разузнавания обект,
 производствения капацитет, разпределението и използването на стоките и услугите;
 пазарните характеристики и възможности за реализация на произведената продукция;
 кадрова политика и кадрови потенциал в конкретната икономическа област;
 организация на управлението и производството;
 финансовото сгьстояние;
 данъчната политика и др.
5) Разузнаване против дестабилизиращи света фактори-
Рожба е на световните тенденции на глобализация. Основна негова характеристика е че това направление е
международно като координация на дейността и сътрудничество. Възникналите разрушителни тенденции с
криминален характер в световен план поставиха на дневен ред необходимостта от обединение на усилията на
всички демократични правителства в борбата с международната престъпност. Затова те възложиха на своите
разузнавания нови приоритетни направления на дейност:
1* неразпространение на оръжията за масово поразяване;
2* международен тероризъм;
3* пране на мръсни пари;
4*радикални религиозни групировки и секти.
Те изискват международно сътрудничество, изразено в обмен на оперативна информация и съгласуваност на
действията.

- 32 -
 20? Преработка и анализ на разузнавателната
информация

Събраните данни не са информация, докато не бъдат анализирани и интерпретирани квалифицирано.

В спешни случаи информацията може незабавно до се предаде на ръководството за вземане на решение, без
да е изучена от експертите. Ако времето позволява това не трябва да се допуска.
За тези, които вземат решения, са особено полезни обработените разузнавателни сведения.
Качеството на анализа и интерпретацията до голяма степен зависят от професионализма на аналитика.
Във всяка фирма най-подходящи за интерпретация на определена информация са лицата, отговарящи за съот-
ветната функционална област (производство, маркетинг, финанси, изследователска дейност и разработки и т,
н,).
Определянето на възможната стратегия на конкурента в усвояването на нови пазари може да се направи от
няколко души (формиращи работна група) н представящи различни функционални подразделения във
фирмата. При всички случаи е необходимо във фирмата да се формира център за обработка на
разузнавателната информация. Този център впоследствие ще се използва пълноценно и за дефиниране на
информационните ориентири, по които разузнаването планира своята дейност. Понякога се започва с един
човек. Ще посочим примерна схема, основана на проверения в практиката дългогодишен национален опит на
научно-техническото разузнаване. Първи етап. Ръководствата на фирмата определя човек, който създава
основата на информационното оценъчно звено. Той трябва да използва всички компетентни служители за
дефиниране на въпросите от дейността на конкурента, които представляват интерес за фирмата. Списъкът
подлежи на периодично допълване и корекция. Ръководейки се от този списък, фирменото разузнаване
започва да придобива информация за конкурентите. Втори етап. Хората, участвали в изготвянето на
ориентировъчните въпроси, влизат в ролята на оценители на вече придобитите материали, които засягат
тяхната област. Така се осъществява ефективно действаща обратна връзка и процесът на придобиване и
оценка на информацията се затваря, като се осигурява непрекъснатото му усъвършенстване. На практика това
е направлението „биографично разузнаване". Това позволява да се направят изводи за новите намерения на
конкурентите в една или друга област на тяхната дейност. Изводите се правят въз основа на анализа на
биографиите на лицата, които в това време са издигнати на ръководни и отговорни постове в конкурентната
фирма. Осведомеността за равнището на техническата подготовка и опита на няколко ключови фигури в
конкурентната фирма позволява да се направи извод за стратегията иа конкурента. След това вече фирмата
решава каква конкурентна стратегия да разработи.

- 33 -
 22? Специалните служби в процеса на глобализация.
Тенденции. Държавно и частно разузнаване.

Предназначението на всяко разузнаване е да придобива необходимата информация в областите, определени като

приоритетни от ръководната структура, на която това разузнаване служи. Придобитата разузнавателна
информация трябва да улесни вземането на важни управленски решения на съответното равнище. Самото
вземане на решения не е от компетенцията на разузнаването, но придобитата от него информация трябва да
осветлява в максимална степен въпроса, за да може той да бьде решен правилно от отговорната институция.
Разузнаването действа в тези приоритетни направления въз основа на предварително разработен от
ръководството му план. Как ще се действа, какви методи и средства ще бъдат използвани при изпълнението на
плана, е от компетентността единствено на самото разузнаване. За висшето ръководство е важно да получава
информация с необходимата пълнота и периодичност, която да му гарантира правилна оценка на ситуацията и
възможност за адекватни изпреварващи или ответни действия на всеки етап. Значението на разузнаването за
ръководещата го институция расте с възможностите му да прави вариантни прогнози за развитието на един или
друг процес (събитие), като се опира на придобитата от него информация. Но винаги крайното решение не е
негово, а на този, който му е възложил задачата. Националните разузнавателни институции са подчинени на
парламента, президента и правителството в йерархичен ред и степен, определени от конституцията на
държавата. Освен национални организации в държавното разузнаване може да влизат и ведомствени структури.
За държавата е полезно свои собствени разузнавателни структури да имат министерствата на външните работи,
на отбраната, на съобщенията, на транспорта и някои други ведомства. Националните и ведомствените
разузнавателни организации се допълват в усилията си да придобиват информация в направленията, определени
като приоритетни от висшето ръководство на държавата. Освен държавното съществува и т. нар. частно
разузнаване. Частното разузнаване може да бъде подчинено на корпорация, групировка, фирма и дори на
отделна личност. През последните години в България се поддържа становището, че демократичната държава не
е длъжна да се грижи за опазването на тайните на своите частни научни и производствени структури. Тази
постановка е приета официално още през 1990 г. В тази вътрешна държавна политика има както положителни,
така и отрицателни страни. Ръководствата на повечето фирми поставиха ударението върху максималното
извличане на печалба при всяка сделка и на всяка цена, дори това да се постига с нарушаването на етиката и
принципите на конкуренцията. За много от фирмите тази политика иа развитие вече се оказа пагубна, а за други
вероятно ще се окаже в близко бъдеще. Отказът на държавата да защити в разузнавателен и
контраразузнавателен аспект интересите на все още своите и все още държавни производствени единици,
научноизследователски звена и технологии доведе до тяхното обезличаване и последващо ликвидиране.
Опазването на държавните икономически тайни е задача на националните разузнавателни и
контраразузнанателни служби. Необходимо е да се помогне на частните фирми в техния стремеж да разширят
своите производства и технологии, да укрепят позициите си на пазара, като използват рационално и ефикасно
наличните източници на информация за своите конкуренти, да се развие фирменото разузнаване, и то във
всичките му аспекти.

- 34 -