1

Дипломна работа
На тема:
Развитие на туризма в България 1990 – 2003 г.

2004г.
 2

СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД……………………………………………………………...2

ГЛАВА I. РАЗВИТИЕТО НА ТУРИЗМА В БЪЛГАРИЯ……..4

1.1. Проблеми и задачи на българската туристическа
индустрия…………………………………………………………4
1.2. Предимства на туризма в България……………………..6

1.3. Балнеолечебен туризъм………………………………….8

ГЛАВА II. СТАТИСТИЧЕСКИ МЕТОДИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА

РАЗВИТИЕ…………………………………………………...…12
2.1. Методи за измерване на трайна тенденция в
развитието……………………………………………………….13
2.2. Методи за измерване на сезонни колебания…………..18

ГЛАВА III. Изследване на динамиката на туристическите

посещения в България………………………………………….21

ГЛАВА IV. Изследване на динамиката на посещенията на

български туристи в чужбина………………………………….46

ГЛАВА V.Някои съпоставки и прогнози……………………..60

ЗАКЛЮЧЕНИЕ…………………………………………………70

ЛИТЕРАТУРА…………………………………………………..73
 3

УВОД

Целта на настоящата дипломна работа е да се направи

статистическо изследване на някои аспекти в динамиката на
туризма в България за периода 1990 – 2003 г.
Основните задачи на дипломната работа са разгледани в
отделните й глави.

В ГЛАВА I са разгледани проблемите и задачите на

българската туристическа индустрия в светлината на програмата
на правителство “България 2005”. Описани са основните
предимства на туризма в България и развитието на материално –
техническата база. Разглеждат се възможностите за
балнеолечебен туризъм в различните краища на страната.

В ГЛАВА II са описани някои статистически методи за

изследване на развитие. Разгледани са по – подробно методите за
измерване на трайната тенденция в развитието (тренда), както и
методите за измерване на сезонните колебания, касаещи
настоящото изследване.

В ГЛАВА III се изследва динамиката на туристическите

посещения в България на фона на общия брой посещения у нас.
Получени са конкретни оценки за посещенията на чужденци
общо и с цел туризъм. Описан е анализът на сезонните
колебания на посещенията с цел туризъм по месеци за периода
1999 – 2003 г.

В ГЛАВА IV се изследва динамиката на посещенията на

българските туристи в чужбина, съобразно общия брой на
пътуванията на българските граждани в чужбина.
 4

В ГЛАВА V се правят някои съпоставки на посещенията на

български граждани в страните от ОНД за 2003 г. към 2002 г.,
анализират се данните за туризма през първото полугодие на
2004 г. и се правят някои прогнози за развитие на туристическия
пазар.

В заключението са обобщени получените резултати от

изследването и са очертани основните насоки за развитие на
туристическия отрасъл в България.
 5

ГЛАВА I. РАЗВИТИЕТО НА ТУРИЗМА В БЪЛГАРИЯ

1.1.Проблеми и задачи на българската туристическа

индустрия

Туризмът е водещ отрасъл в националната икономика и

ефективен инструмент за социално –икономически растеж.
България разполага със значителен туристически потенциал.
Съществуват благоприятни условия за развитие на всички
съвременни видове туризъм.
Предимствата на българския туризъм са географското
положение на страната, климата, съчетан с минерални води,
пясъчна плажна ивица и разнообразния планински релеф,
уникалните културно –исторически забележителности и
съхранените етнографски особености и традиции, изградената
туристическа база и кадровия потенциал, както и наличието на
ресурсно осигурени и неизползвани свободни територии в
екологичночисти райони.
Въпреки това налице са все още проблеми, задържащи
развитието на туризма в България. Към тях се отнасят:
 Съществуващата диспропорция в изграждането и
концентрацията на туристическата база, която е в едната си част
физически и морално остаряла
 Сериозното изоставане в развитието на националната
и регионалните инфраструктури и използването на съвременни
транспортни и комуникационни средства, информационни и
резервационни системи;
 Все още слабо развитите дейности по националния
маркетинг и рекламата, както и координацията на национално и
регионално ниво между местното самоуправление, частния и
държания туристически сектор и браншовите асоциации и
сдружения;
Задачи от националната програма на правителството
2001 г.-2005 г.:
 Изготвяне на механизъм за цялостна оценка на приноса на
туризма в икономиката на България;
 6

 Разработване на национална стратегия и политика за

развитие на туризма. Насърчаване развитието на туристическите
региони с цел преодоляване на диспропорцията в географията на
туризма в страната;
 Въвеждане на работещ механизъм за ефективно
координиране дейността на всички министерства, агенции и
браншови организации, които имат отношение към развитието
на туризма в Република България;
 Изготвяне на единен национален план за маркетинг и
реклама на туристическия продукт, оптимизиране на
националната система за туристическа информация,
усъвършенстване организацията на националната реклама на
страната в чужбина с цел повишаване на нейната ефективност;
 Развитие на инфраструктурата (заложено като основна
приоритетна програма на правителството), разработване на
единен координиран план заедно с ресорните министерства за
подобряване и доразвиване на инфраструктурата с цел
оптимизиране възможностите за развитие на модерен туризъм;
 Постепенна либерализация на режима на лицензиране и
категоризация на туристическите обекти, както и включване на
браншовите организации в категоризацията и лицензирането им.
Облекчаване на визовите формалности при организирания
туризъм с цел стимулиране на продажбите на туристически
услуги;
 Създаване на стимули за диверсификация на
туристическото предлагане с цел повишаване качеството на
туристическия продукт. Насърчаване развитието на
балнеоложки, конгресен, културен, екологичен, селски и други
видове специализиран туризъм. Развитие на летния планински и
спортен туризъм. Създаване на стимули за детски и ученически
отдих и туризъм;
 Повишаване качеството на туристическите услуги.
Координиране взаимодействието между Министерството на
икономиката, образованието и науката, НСТ и представители от
бранша при изготвяне и съгласуване на национални и
международни програми, касаещи обучението по туризъм. Целта
на тази стъпка е непрекъснато повишаване квалификацията на
 7

заетите в туризма и информиране за най-новите световни

тенденции в тази област;
 Подобряване на статистиката за туризма чрез разработване
на програма за синхронизиране на граничната и хотелската
статистика с изискванията на Европейския съюз в тази насока.
1.2. Предимства на туризма в България

България се счита за привлекателна, но недостатъчно

популярна страна. Нашата страна се утвърди като зона на
стабилност в Югоизточна Европа, гарантираща безопасност и
комфорт на своите гости. Разликата в цените на услугите,
предлагани в България, в сравнение с цените в местата с
постоянно живеещи туристи, е твърде благоприятна.
Основните предимства на българския туризъм са:
- живописна и разнообразна природа;

- близост до основните пазари;

- безопасност;

- климат, благоприятен за здравето;

- богатото културно –историческо наследство;

- съхранени традиции, обичаи и фолклор;

- гостоприемно население.

По продължението на морското крайбрежие ( 378 км.), са

разположени почти 70 плажни територии. Планините заемат
половината от територията на страната. Високопланинският
релеф (повече от 1600 м. надморска височина) съставлява 5% от
цялата площ. На височина от 0 до 2925 м. надморско ранище
може да се наблюдават изключително красиви скални релефи,
ледникови, абразивни, ерозийни и карстови форми и 4300
пещери.
Средногодишната температура на въздуха е +10.5 С.
 8

Средната юлска температура на равнинния пояс се колебае

в границите от +20 до +25 С, а високопланинската - +2.5 - +6.5 С.
Благоприятният за възстановяване на здравето температурен
режим на въздуха и морската вода, нейната ниска соленост,
отсъствието на опасни за здравето флора и фауна и чистите
плажове, обуславят популярността на Черноморското българско
крайбрежие, правейки го желано място за отдих. В планините
снежната покривка се задържа до 120 дни в годината, а във
високопланинските райони (на височина повече от2000 м. над
м.р.) – до 7 – 8 месеца.
Многочислените лечебни минерални източници са
разположени предимно в подножията на живописни и планински
местности.
В свое естствено състояние са се съхранили уникални
природни кътчета, явяващи се днес като едни от най –богатите в
Европа многообразия на животински и растителен свят.
Създадена е мрежа от три национални и 9 природни паркове, 89
резервата и 2234 природни забележителности.

1.3. Балнеолечебен туризъм

Балнеолечебният туризъм е един от основните

туристически продукти в България, поради значителните
ресурси като горещи, топли и хладни минерални източници,
лечебни лиманни месторождения на кал и т.н.; с които е много
богата страната ни.
Анализите показват, че интересът към балнеолечебния
туризъм в Европа постоянно расте, което в значителна степен е
обусловено от демографски тенденции.
България предлага около 10 хотела от най висока категория
(с повече от 3 звезди), специализирани във балнеологията и
предлагащи висококачесвен продукт.
 9

Хотел “Добруджа” – к.к. Албена

Това е най -големият балнеолечебен център на

черноморското крайбрежие със съвременна база, предлагаща
сауна, закрит и открит басейн, фитнес – зала и солариум.
Използват се следните природни фактори: морска вода,
хипотермална вода, съдържаща магнезиево- калциеви, нитратни,
серни съединения и лечебна кал. Предлагат се фитотерапия и
пчелни продукти. Сред обслужващия персонал има 60 лекари –
специалисти.
Ежедневно се изпълняват средно 1200 лечебни процедури в
това число: хидротерапия; калолечение; термотерапия с
парафин; фангопарафин; пчелен восък; луготерапия –
електрофоретично и компреси; масаж- ръчен подводен и
апаратен; хидроджет; инхалации с морска и минерална вода, с
треви и медикаменти; електро- и светолечение; рефлексотерапия
– традиционна иглотерапия, електроакопунктура, лазерпунктура,
виброекстензия; лечебна гимнастика; питейна терапия на
травми; таласотерапия, медицинска козметика; лечение и
профилактика на опорно – двигателната система, гинекологични
и кожни заболявания; лечение и профилактика със два
кислородо- концентратора, АУДАКС, един от които с йонизатор
(от заболявания на белите дробове, имунната система,
обменните процеси); заболявания на периферната нервна
система и др.
Към балнеолечебния център в Албена функционира
специализирана клиника по миниинвазивна и естетическа
хирургия.

Курортен клуб “Ривиера”

Разположен редом със Златни пясъци, курортен клуб

“Ривиера” е заграден в крайбрежен парк от хвойнови дървета.
Клубният комплекс включва 6 прекрасно разположени хотела,
които в по –ранния си период са били използввани за
правителствена резиденция и за приеми на високоппоставени
 10

задгранични делегации и чуждестранни гости. Включен е

прекрасен балнеологичен център.
Минерална хипотермална вода +48 С, слабо
минерализирана, хидрокарбонатно –хлоридна, сулфато –
натриева със лека киселинност pH 75. От предложените клубове
най –известната програма включва в себе си – общо
балнеологично лечение, антистрес с акопунктура , козметични
процедури за удължаване на живота, програма за отслабване,
“Адам”, мини балнеологична програма и, разбира се,фитнес.
Тук има и медицински център за лечение на различни
болести и отстраняване на недъзи с използване на електро- и
лазерно лечение и масажи в басейни с минерална вода.
Най - изискани тук са 5 звездният хотел “Империал” с
изглед към морето и 4 звездният хотел “Лотос”.

Планински масив “Пирин”

Живописното градче Сандански лежи в подножието на
планинския масив “Пирин” в долината на река “Санданска
бистрица”. Тук средната температура на въздуха е 14,7 С, зимата
е мека, а есента дълга и топла. Природните дадености на този
край са известни със своята ефикасност при лечение на
бронхиална астма и заболявания на горните дихателни пътища.
Градът е популярен с минералните си води – силициева, със
слаба минерализация, хипотермални и с красивия си парк.
Предоставят се възможности за екскурзии до Роженския и
Рилски манастир, до градчето Мелник, известно със своята
самобитна архитектура и хубави вина, до Петрич , манастира и
къщата – музей на пророчицата Ванга.
В 4 звездния хотел “Сандански” има съвременен
балнеотерапевтичен център, където се предлагат: вани с
минерална вода, басейн ,тенис на корт, боулинг,
 11

специализирани програми – антистрес, хериотария, отказване от

пушене, фитнес и медицинска козметика. Менюто на хотела е
съобразено назначения курс на лечение и персоналния вкус на
почиващия.

Планински масив “Средна гора”

Разположен в долината на розите на 364 м. надморска

височина, курортът Хисар има относително тиха, мека, и суха
зима, здравословен и приятен за отдих климат.
Като курорт с минерална вода, градчето е известно от
дълбока древност. Тук има 22 естествени водоизточника, водата,
на които се характеризира като слабоминерализирана,
хидрокарбонатно –сулфатно –содова, с висока алкална реакция
(pH 8,3 – 9,02) и температура на водата, колебаеща се от 27 С до
51 С.
Тази вода е идеална за хора, страдащи от белодробни и
чернодробни заболявания, заболявания на жлъчния мехур и
отделителната система и в същото време, както въздуха, така и
водата, сами по себеси са идеално средство за цялостно
възстановяване на здравето.
На територията си 3 звездният хотел “Хисар” има собствен
плаж, басейн с минерална вода, както и други съвременни
екстри.
Тук има театър под открито небе, исторически музей с
древноримски руини, кино, барове и нощни клубове.
Съприкосновението с природата на централен старопланински
масив и пребиваването в историческите градове Пловдив,
Карлово, Калофер и Сопот предизвикват приятни емоции и
оставят незабравими спомени.
 12

Други балнеолечебни центрове и хотели

- хотел “Амбасадор” (Златни Пясъци); хотел “Палас”,
хотел “Марина” (Слънчев ден); гранд хотел “Варна”,
балнеохотел “Сана” (к.к. Св. Константин и Елена); хотел
“Поморие” (град Поморие).
- хотел “Св. Врач” (гр. Сандански);
- балнеохотел “Велина”, “Здравец”, “Камена”;
балнеосанаториум “Велинград”, балнеосанаториум “Клептуза”
(Велинград)
- хотел “Пауталия”, хотел “Велбъжд” (гр. Кюстендил)
- Хотел “Банкя -Палас” (гр. Банкя).

ГЛАВА II. СТАТИСТИЧЕСКИ МЕТОДИ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ

НА РАЗВИТИЕ

Статистическите методи за анализ включват изучаване на

явления, както в статиката, така и в изследването на тяхното
развитие, измерване скоростта на изменението, определяне
тенденцията на настъпващите промени. Въз основа на всичко
това могат да се разработват перспективни задачи и да се
съставят прогнози.
Данните, необходими за изучаване развитието на
явленията, обикновено се представят в динамични
(хронологични) редове. Динамичният ред се състои от
последователни числови значения за изучаване на явления и
процеси, които изразяват тяхното изменение във времето. Този
вид статистически редове се дели на моментни и периодни в
зависимост от това, дали съдържат заначения на признака за
отделни момементи или периоди във времето на изследване.
Познавателните цели и задачи на изследване развитието на
явленията и процесите са свързани с:
1. Определяне на показатели за измерване на скоростта на
развитието.
 13

2. Измерване на трайната тенденция и общата

закономерност в развитието.
3. Измерване на сезонни колебания.
4. Определяне на темповете на растежа, анализиране на
факторите и причините, от които е зависило развитието
при определени условия с подходящи подходи и модели
за прогнозиране на изменението в бъдеще.

2.1. Методи за измерване на трайната тенденция в

развитието

Както вече беше споменато една от важните части на

анализа на динамичните редове и статистическите изследвания е
да се характеризира основната тенденция на динамиката на
процеса или явлението. Това означава да се определят: общото
направление в изменението на фактическия размер на
изучаваното явление, тенденцията на развитието му - намаляване
или стабилизиране. Тази основна тенденция се нарича тренд.
За изучаване закономерностите на развитието в теория на
статистиката са разработени методи за изглаждане
(изравняване) на динамични редове. Това означава да се
проследи динамиката за по-продължителен период и да се отрази
изменението, настъпило в резултат не само на трайно действащи
причини, но и на случаен компонент. Всички останали
компоненти в този случай се пренебрегват. Прилагат се
следните:
а) метод на плъзгащите се (верижни) средни;
б) метод на средния прираст и средния темп;
в) графичен метод;
г) аналитичен метод;
д) метод на окрупнените периоди (на прегрупирането).
 14

Метод на плъзгащите се средни

Този метод се прилага, когато се разполага с данни за по-

дълги периоди. Неговата същност се състои в това, че се
изчисляват средни за окрупнени съседни данни за окрупнен брой
членове на реда и последователно се плъзга осреднителния
процес, като се изключват началното знчение и се изключва
следващото. За удобство се избира нечетен брой членове (3, 5, 7
…), тъй като изчисляваните средни се отнасят за определен
период от изходния ред. Ако се избират четен брой членове, след
това изчислитените процедури трябва отново да се повтарят за
двойките верижни средни, за да се получат средните за
определен период от изходния ред. Примерно ако членовете в
един динамичен ред са както следва:
У1, У2 ,У3 ,У4 ,У5 ,У6 … , УN
За първата осреднявана група от членовете У1, У2 ,У3
изгладеното значение е:
_ У1+ У2 +У3
У2 =----------------------,
3
а за втората група
_ У2+ У3 +У4
У3 =----------------------, и т.н.
3

Метод на средния прираст и средния темп

Същността на метода се основава на свойството на

аритметичната и на геометричната прогресия. В първия случай
се използват средните абсолютни прирасти за съседни
подпериоди за динамичния ред с нечетен брой членове. За всяка
група поотделно се изчислява средното значение, което се
приема за изгладена за този член стойност. След това се търси
 15

среден абсолютен прираст от всеки две съседни изгладени

значения и накрая, за да се получат междинните изгладени
значения, към всяко изгладено значение, получено чрез
осредняване, се прибавя съответният среден абсолютен прираст
за групата.
Когато е на лице изменение в геометрична прогресия,
изглаждането се извършва с помощта на среден темп.

Изчисленията стават по следната схема:

у0 у0+ у1 +у2 _
у1 Iгрупа ---------------------- = у1 _ _
у2 3 у4 - у1
у3 у3+ у4 +у5 _ 1 = ------------
у4 IIгрупа ---------------------- = у4 _ 3_
у5 3 у7 - у4
у6 у6+ у7 +у8 _ 2 = ------------
у7 IIIгрупа ---------------------- = у7 3
у8 3
_ _ _
у2 =у1 + 1
_ _ _
у3 =у1 + 21
_ _ _
у5 =у4 + 2
_ _ _
у6 =у4 + 22
Използвани са означенията:
уi (i = 0, … ,8) – фактическият размер на явлението;
_
уi (i = 1, … ,7) – изгладените значения;
_
i – средният абсолютен прираст.
 16

Графичен метод

Графичното изобразяване на статистически данни се

прилага за онагледяване и анализ. С помощта на линейна
диаграма се представя развитието на изследваните процеси. От
фактическия размер се получава т.нар. емпирична линия,
построена на равнината на координатната система XOY. В
основни линии тя изобразява насоката на развитие.
Изглаждането се извършва, като по преценка на изследователя се
прекарва линия, която най-близко да следва емпиричната линия
и след това по скалата на ординатната ос се отчитат стойностите
на изгладените значения уi за всеки период.

Аналитичен метод

Това е един от най-съвършенните методи за изглаждане

(изравняване) на динамични редове. Чрез него се определя
математическата форма на изравняване на основната тенденция,
определена чрез уравнението на права или крива линия, която
най-близко следва емпиричната линия. Коефициентите на
уравнението, което изразява аналитичния вид на функцията, се
определя по метода на най-малките квадрати. Чрез него се
осигурява изискването сумата от квадратите на отклоненията на
фактическите уi от изгладените уi стойности да бъде минимална,
т.е.

N _
 (уi- уI )2  min
I=1
Параметрите на изгладената (теоретичната) линия могат да
се намерят чрез решаване на система нормални уравнения в
зависимост от избора на функцията – линейна или нелинейна:
 17

у = а + bt,
y = a+bt + ct2,
y = a+bt + ct2 + dt3,
y = a + b Log(t)

Аналитичният метод за изглаждане на динамични редове

се прилага, когато развитието на явленията е функция от
времето. Приема се, че при теоретичния динамичен модел,
скоростта на изменението остава стабилна.
Аналитичният метод за изглаждане на динамични редове се
прилага, когато развитието на явленита е функция то времето.
Приема се , че при теоретичния динамичен ред скоростта на
изменението остава стабилна.
Етапите на работата при изглаждането са следните:
1. Построява се графика от фактическите значения на
динамичния ред и се прави качествена характеристика на
изменението и избора на подходяща функция.
2. Означават се номерата на периодите с числовите
значения на времето (I = 1, 2, 3, … , N).
3. Съставя се система от линейни уравнения.
4. Изчисляват се съответните параметри, които се
заместват в емпиричната формула.

2.2.Методи за измерване на сезонни колебания

За много явления са характерни изменения, предизвикани

от причини със сезонен характер. Сезонността се проявява в
много производства и дейностти – селско стопанство, транспорт,
търговия, туризъм, строителство и др.
Поради това статистическото изучаване на сезонността има
голямо практическо приложение. Изследва се дейсвието на
сезонните причини, което дава възможност да се направляват
 18

различните насоки, в които биха подобрили производството и

потреблението.
Сезонни колебания са периодично повтарящи се с
течение на времето колебания, свързани с годишните
времена. Закономерността в проявлението на сезонността се
проявява в увеличаване, намаляване или прекъсване на
изследваните явления в едни и същи времеви интервали от
годината. Съществува известна устойчивост в тези изменения за
по-дълги периоди. Освен сезонния компонент при
статистическото изучаване на развитието, постоянен период на
проявление имат и цикличните колебания. Това са такъв тип
колебания в икономиката на една страна при повтарящо се
редуване на фазите и икономиоческите цикли – криза, депресия,
оживление и подем. Изучаването и моделирането на цикличните
колебания е трудно, то винаги се свързва с анализи на
статистическите временни редове като един от компонентите на
развитието.
Статистическите методи за измерване на сезонността дават
възможност да се определи развитието на изследваното явление
под влияние само на сезонните причини и да се елиминира
действието на всички останали причини.

Разработено с различни методи:

1. Метод на верижните индекси;
2. Метод на простите средни;
3. Метод на коригираните средни;
4. Метод на отношенията на фактическите към изгладените
стойности и др.
За да се изследва сезонността, статистическата информация
за наблюдаваното явление или процес трябва да обхваща по-
дълъг период (няколко години) и данните да са представени по
месеци ( тримесечия).
 19

Метод на простите средни

Този метод е сравнително достъпен, поради което намира

най –голямо приложение. Етапите на работа са следните:
1. Представяне на първичната информация в шахматна
таблица, където в заглавния ред са годините, обхващащи
изследвания период, а в челната колона – месеците.
2. Изчисляване на едноименни месечни средни,
получени чрез осредняване на динамичния ред:
_ умес.(I…XII)
умес.(I…XII) = ------------------,
N
_
където умес.(I…XII) е средното значение за всеки месец;
N – броят на годините в периода.

3. Изчисляване на общата средна за целия изучаван

период. Полученото значение показва какъв би бил обемът
(равнището) за всеки месец, ако не действаха сезонни колебания.

12
умес.(I…XII)
i=1
_
умес.(I…XII) = ------------------.
N

4. Изчисляване на показатели за сезонност в абсолютно

и относитено изражение.
В абсолютно изражение показаталите за сезонност се
получават, като от значението на всяка едноименна месечна
средна се извади значението на общата средна.
 20

В относително изражение показателите за сезонност се

наричат “индекси за сезонност”. Те се получават за всеки
календарен месец като отношение на месечната средна към
общата средна, изразена в %.

умес.(I…XII)ср.
is(I…XII) = ----------------------- . 100,
y обща ср.
където is е индексът за сезонност.

5.Графично представяне на сезонната вълна.

ГЛАВА III. Изследване динамиката на туристическите

посещения в България

Туристическите посещения в България се наричат накратко

“входящ туризъм”, а пребиваването на българи в чужбина с цел
туризъм – “изходящ туризъм”.
“Входящия туризъм” се представя с малко на брой
негрупирани данни за периода 1990-2002 г.
ТАБЛИЦА N1
Обобщени данни за общия брой на посещенията в
България по години и за общия брой на посещенията с цел
туризъм за същия период.

Година Посещения на Посещения на Относителен

чужденци - чужденци с дял на
общо цел туризъм посещернията
с цел туризъм
1990 10 329 537 2 161 403 20.92%
1991 6 818 449 1 265 410 18.56%
1992 6 123 844 872 107 14.24%
1993 8 302 472 2 334 763 28.12%
 21

1994 10 068 181 2 622 882 26.05%

1995 8 004 584 2 721 026 33.99%
1996 6 810 688 2 191 911 32.18%
1997 7 543 185 2 335 626 30.96%
1998 5 239 691 1 973 437 37.66%
1999 5 059 873 2 084 668 41.2%
2000 4922118 2354051 47.8%
2001 5103793 2755717 53.99%
2002 5562917 2992590 53.8%
2003 6240932 3531567 56.6%

Средната величина на всички посещения на чужденци в

България е
Х^ = 6 866 447
Стандартното отклонение е  = 1 786 796
Средната величина на посещения на чужденци в България с
цел туризъм е
Х^ = 2 299 797
Стандартното отклонение е  = 667 036, 4

От горната графика се вижда, че на първо място са

посещенията на чужденци у нас през 1990 г. – 10 329 537 души,
на второ място са посещенията през 1994 г. – 10 068 181 и на
трето място са посещенията през 1993 г. – 8 302 472 души. Най –
 22

малък е броят на посещенията през 2001 г. –4 922 118. Забелязва

се тенденция на увеличаване броя на посещенията през периода
2001 г. –2003 г.

Тенденцията на посещенията на чужденци с цел туризъм у

нас е дори по –обнадеждаваща. От втората графика се вижда, че
на първо място са посещенията с цел туризъм през 2003 г. – 3
531 567, на второ място са посещенията през 2002 г. – 2 992 590
и на трето място са посещенията през 2001 г. – 2 755 717 души.
Най –малък е бил броят на този вид посещения през 1992 г.
– 872 107 души.
Анализът показва, че през периода 1990 – 1992 г. е на лице
тенденция към рязко намаляване на броя на чуждестранните
туристи у нас, но през финалния период от 1998 г. – 2003 г.
стабилно повишение.
Най –голям е относителният дял на посещенията през 2003
г. – 56.6%, а най –малък през 1992 г. – 14.24%.
 23

През последните седем години се забелязва трайна

тенденция към нарастване на относителния дял на туристите,
пребивавали у нас. През 2000 г. той е нарастнал с 6.6% в
сравнение с 1999 г., а през 2003 г. нарастването е с 2.8% в
сравнение с предходната година.
Средната стойност на относителния дял е 35.505%.
 24

Таблица N 2
ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ ПО СТРАНИ
/ЗА ПЕРИОДА 1990 Г.-2003Г./
Страни 1990г. 1991г. 1992г. 1993г. 1994г. 1995г. 1996г. 1997г. 1998г. 1999г. 2000г. 2001г. 2002г. 2003г.

Австрия 33712 18760 18602 13604 11390 10383 10810 12901 20444 21447 29839 55196 58805 67423

Белгия 12901 7701 8312 8936 7186 4799 6535 8254 14322 15199 23354 33001 42279 52733

Великобрита 90262 96945 82854 125162 60167 51063 41581 79206 80974 65032 64001 81873 124382 173765

ния

Германия 235387 136055 176487 241745 157221 202401 124592 228662 212919 239173 308619 435345 562239 631448

Гърция 220449 223416 294552 314070 357345 230767 156392 210963 389759 407269 422062 450561 486790 644512

Дания 7835 8127 9273 11682 10886 11271 8197 10462 11434 14729 48038 22820 35794 47434

Израел 3919 5273 8669 10544 6884 5292 5126 14347 17156 19505 34886 54147 69794 72883

Ирак 3377 1991 2919 2139 2664 1498 1193 2070 1185 1277 0 0 0 0

Иран 48411 44042 31685 7839 5182 5721 7338 12568 11313 11353 0 0 0 0

Испания 6106 4613 4360 3914 3300 3216 2676 5525 6393 5802 6620 7716 9629 10625

Италия 27534 22147 27055 28412 29542 23608 18886 24184 31322 28774 33732 36697 40953 46465

Йордания 4033 3986 5335 5105 3135 2037 1798 1474 1355 1396 0 0 0 0

Канада 2272 2882 4460 3622 3081 2154 1632 2447 4115 5724 6584 5998 5641 6826

Нидерландия 22074 20928 20124 19426 15129 19019 13143 17570 39639 33866 52099 53725 67040 80131

Норвегия 18926 14635 16764 23367 12109 13842 15096 14391 10929 9745 11731 11962 0 0
 25

Полша 830798 361215 94560 60899 39014 37324 83084 70511 101863 93754 93195 103561 102106 193989

Румъния 1809537 976862 1210097 1525664 1873818 1509601 1280431 1202325 1225776 1238708 833716 673739 571525 606572

Русия 794742 290502 396074 851167 1828894 0 0 548572 212576 102188 154790 176661 129598 153994

Словакия 0 0 0 0 0 0 55035 57312 89189 69141 85493 119380 145049 144476

САЩ 12102 13913 20144 21111 24375 17407 15190 16683 33332 31775 34013 42582 39153 45874

Турция 3951758 2716511 2380513 1581726 2005513 1825061 1185826 2587223 784465 514137 629358 560450 581291 607914

Украйна 0 0 0 0 0 0 0 846005 243840 170501 184304 189498 95820 104380

Унгария 348172 208289 177635 119513 39985 32379 33889 33864 44022 61798 48086 57157 203468 205085

Финландия 14613 9372 3751 4205 4507 5339 4762 16768 16269 17644 20759 30597 39293 50139

Франция 29827 25148 24204 23263 20140 19637 16708 28290 26927 22585 32279 39046 43238 49795

Чехия 263275 258609 147240 80548 47239 0 74139 61345 58144 63299 96956 111655 129945 142096

Швейцария 7539 5378 6146 6576 6421 4540 4121 7086 6892 6218 7061 9408 12723 18180

Швеция 20581 19924 15649 13538 11491 17223 10779 30415 22714 33528 46072 53059 61332 79026

ФР 1399262 553829 801636 2842074 3152580 0 0 601134 393710 415308 512497 591102 840881 887298

Югославия

Македония 0 0 0 0 0 0 0 487641 714195 976734 879784 859097 848849 886939

Други 110133 767396 134764 352621 328983 3949002 3631733 302987 412518 358641 252190 237760 188048 200836

Общо: 1032953 6818449 6123844 8302472 1006818 8004584 6810688 7543185 5239691 5056250 4922118 5103793 5536805 6210838

7 1
 26

От таблицата се вижда, че най –много посещения на

чужденци в България има от Турция (3 951 758 души през
1990 г.,2 716 511 души – през 1991 г.,2 380 513 – през 1992
г.,през 1997 г. –2 587 223 души), от ФР Югославия (2 842 074
през 1993 г.,3 152 580 души през 1994 г.), Румъния 1 225 776
души през 1998 г., от други страни (към тях ФР Югославия
и Македония) –3 949 002 през 1995 г. и през 1996 г. 3 631 733
и за последните 2000г. – 2003 г. съответно 879 784, 859 097,
848849, 886939 от Бивша Югославска република Македония .

По страни това разпределение е следното:

-за 1990 г.:
1. Турция 3 951 758
2. Румъния 1 809 537
3. ФР Югославия 1 399 262

- за 1991 г.:
1. Турция 2 716 511
2. Румъния 976 862
3. Други 767 396

- за 1992 г.:
1. Турция 2 380 513
2. Румъния 1 210 097
3. ФР Югославия 801 636

- за 1993 г.:
1. ФР Югославия 2 842 074
2. Турция 1 581 726
3. Румъния 1 525 664
 27

- за 1994 г.:
1. ФР Югославия 3 152 580
2. Турция 2 005 513
3. Румъния 1 873 818

- за 1995 г.:
1. Други 3 949 002
2. Турция 1 825 061
3. Румъния 1 509 601

- за 1997 г.:
1. Турция 2 587 223
2. Румъния 1 202 325
3. Украйна 846 005

- за 1998 г.:
1. Румъния 1 225 776
2. Турция 784 465
3. Македония 714 195

- за 1999 г.:
1. Румъния 1 238 708
2. Словакия 976 734
3. Финландия 514 137

- за 2000 г.:
1. Македония 879 784
2. Румъния 833 716
3. Турция 629 358
 28

- за 2001 г.:
1. Македония 859 097
2. Румъния 673 739
3. ФР Югославия 591 102

- за 2002 г.:
1. Македония 848 849
2. ФР Югославия 840 881
3. Турция 581 291

- за 2003 г.:
1. Македония 886 939
2. Гърция 644 512
3. Германия 631 448

Следователно може да се направи обобщението, че от

Македония, Румъния, ФР Югославия и Турция пристигат
най- много чужденци в България.
 29

Таблица N 3
ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ ПО СТРАНИ С ЦЕЛ ТУРИЗЪМ
/ЗА ПЕРИОДА 1990 Г. –2003 Г./

Страни 1990г. 1991г. 1992г. 1993г. 1994г. 1995г. 1996г. 1997г. 1998г. 1999г. 2000г. 2001г. 2002г. 2003г.

1. Австрия 3117 2017 2770 3076 3391 3483 3773 3978 5233 7075 7928 27254 24358 23215

2. Белгия 8264 3726 3709 4688 3765 2271 4249 4469 9302 10830 17499 24946 29076 32176

3. Великобритани 77162 84426 67972 110347 47698 39359 32044 68249 68678 53114 51973 69192 110902 159341

4. Германия 97069 71154 119984 202736 130630 178882 104000 194800 173216 206350 263034 374321 480460 534582

5. Гърция 136716 126937 133466 127281 141395 81632 44625 138276 255467 294291 321651 344677 391386 547700

6. Дания 0 3692 5090 8618 5883 9160 6573 6841 8660 12022 15035 19372 31628 42708

7. Израел 0 2791 5196 6350 3860 2833 2888 11188 13706 16444 30910 50368 64064 69055

8. Ирак 1261 1146 1444 791 1209 243 200 945 250 201 0 0 0 0

9. Иран 20595 12733 9206 787 741 674 1288 4649 1587 746 0 0 0 0

10. Испания 0 2388 2333 1795 1705 1584 1161 3917 3504 3233 4096 4681 6113 6871

11. Италия 7852 9015 11905 12601 12375 9709 7797 11513 14658 13466 16421 17318 21313 24582

12. Йордания 771 846 751 695 435 307 293 268 203 155 0 0 0 0

13. Канада 0 896 1341 1307 990 886 629 1148 2672 4023 4629 3996 3630 4368

14. Нидерландия 12332 12638 11175 12579 8986 13695 8911 8260 13344 13340 14193 14764 16515 21726

15. Норвегия 0 13567 15632 22517 11280 13137 14481 12550 9570 8230 10081 10485 14313 15605
 30

16. Полша 305116 137959 7852 9111 8219 8490 8459 16315 13710 13468 18968 31492 48738 61819

17. Румъния 162383 160101 65114 135060 138822 75796 70980 44532 139612 158374 203932 227285 92826 76645

18. Русия 592138 169024 81799 118782 710859 384041 664003 309264 156628 52356 105622 130886 99389 121332

19. Словакия 0 0 0 0 0 0 7721 22751 17294 13298 18739 31000 42452 63912

20. САЩ 5594 5250 8197 8815 9601 8413 7135 9895 22094 19536 20969 25560 25417 31126

21. Турция 2528 7273 18232 28659 86876 40847 35878 308478 66899 66547 95567 44245 29645 33007

22. Укарайна 0 0 0 0 0 0 0 355549 81098 51893 59279 70122 39426 42385

23. Унгария 155284 65077 5249 4610 2928 1878 1650 2442 3767 4029 5316 6818 10676 21848

24. Финландия 0 7684 1912 2055 3101 4211 3676 14797 12948 14555 19275 29178 38108 48833

25. Франция 14996 14266 12614 13354 11581 13063 10376 22009 17380 13052 21416 27305 30983 35766

26. Чехия 183735 95891 9105 9353 7884 23423 27350 34731 22796 22692 28992 36985 48485 78392

27. Швейцария 3412 2625 3149 3504 2939 2029 1929 4092 4067 3501 4270 6147 9354 14405

28. Швеция 14333 14271 9296 8440 8218 14869 8663 26188 17735 26294 39998 47970 54898 70461

29. ФР Югославия 278043 151284 216253 136658 116577 163097 921955 288927 216247 164293 218395 359475 534822 591781

9 5 4

30. Македония 0 0 0 0 0 0 0 277597 483505 723548 658395 643092 621875 672385

31. Други 78702 86733 41361 110263 91736 155137 189224 127008 117607 93712 77468 76783 71738 85541

Общо: 216140 126541 872107 233476 262288 272102 219191 233562 197343 208466 235405 275571 299259 353156

3 0 3 2 6 1 6 7 8 1 7 0 7
 31

От таблицата се вижда, че най –много посещения на

чужденци с цел туризъм има от Русия (592 138 души през
1990 г.,169 024 – през 1991 г.), ФР Югославия (216 253 души
– през1992 г., 1 366 589 – през 1993 г.,1 165 775 – през 1994 г.,
1630 974 – през 1995 г., 921 955 души – през 1996 г.), от
Украйна 355 549 – през 1997 г., от Македония 483 505, 723
548, 658 395, 643 092, 621 875, 672 385 души през периода
1998 г.- 2003 г. съответно.

По страни и години това разпределение е следното:

- за 1990 г.:
1. Русия 592 138
2. Полша 305 116
3. ФР Югославия 278 043

- за 1991 г.:
1. Русия 169 024
2. Румъния 160 101
3. ФР Югославия 151 284

- за 1992 г.:
1. ФР Югославия 216 253
2. Гърция 133 466
3. Германия 119 984

- за 1993 г.:
1. ФР Югославия 1 366 589
2. Германия 202 736
3. Румъния 135 160
 32

- за 1994 г.:
1. ФР Югославия 1 165 775
2. Русия 710 859
3. Гърция 141 395

- за 1995 г.:
1. ФР Югославия 1 630 974
2. Русия 384 041
3. Германия 178 882

- за 1996 г.:
1. ФР Югославия 921 955
2. Русия 309 264
3. Други 189 224

- за 1997 г.:
1. Украйна 355 549
2. Русия 309 264
3. Турция 308 478

- за 1998 г.:
1. Македония 483 505
2. Гърция 255 467
3. ФР Югославия 216 247

- за 1999 г.:
1. Македония 723 548
2. Гърция 148 939
3. ФР Югославия 98 628
 33

- за 2000 г.:
1. Македония 658 395
2. Гърция 321 651
3. Германия 263 034

- за 2001 г.:
1. Македония 643 092
2. ФР Югославия 359 475
3. Гърция 344 677

- за 2002 г.:
1. Македония 621 875
2. ФР Югославия 534 822
3. Германия 480 460

- за 2003 г.:
1. Македония 672 385
2. ФР Югославия 591 781
3. Гърция 547 700

Следователно най много туристи почиват в България от

трдиционните туристически пазари за нас: Русия, ФР
Югославия(Македония), Германия, а напоследък нараства
броят на туристите от Украйна и Гърция.
 34

ТАБЛИЦА N4
ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ С
ЦЕЛ ТУРИЗЪМ ПО МЕСЕЦИ
Месец 1999 г. 2000 г. 2001 г. 2002 г. 2003 г.
Януари 101 654 107 524 125 389 108 063 126 652
Февруари 93 446 124 298 124 418 130 876 124 890
Март 107 121 136 878 138 084 158 802 143 001
Април 96 876 138 170 152 543 142 557 156 158
Май 140 370 172 913 211 646 245 356 262 412
Юни 192 005 244 644 307 454 341 235 421 847
Юли 313 063 369 321 454 128 497 146 608 883
Август 333 657 363 602 444 484 495 173 610 138
Септември 210 164 219 669 292 711 324 088 394 193
Октомври 184 143 159 388 193 059 209 446 263 740
Ноември 158 585 147 778 173 384 170 999 202 953
Декември 153 584 169 846 138 417 168 849 216 700
ОБЩО: 2 084 2 354 2 755 2 992 3 531
668 051 717 590 567

От горната таблица и графиката, приведена по –долу, се

вижда, че най –голям е броят на туристите у нас през лятото и
ранната есен – юни, юли, август, септември, октомври, като
максимумът се достига през месеците юли и август.
 35

АНАЛИЗ НА СЕЗОННИТЕ КОЛЕБАНИЯ

ЗА ПЕРИОДА 1999 – 2003 Г.

Прилагайки описаните методи за анализ в ГЛАВА II,

получаваме:
ТАБЛИЦА N5
Резултати относно измененията на средните
стойности и стандартните отклонения по години.

Месеци 1999 г. 2000 г. 2001 г. 2002 г. 2003г.

Общо: 2 084 668 2 354 051 2 755 717 2 992 590 3 531 567
Х ср. 173722,3 196170,9 229643,1 249382,5 294297,3
 80052,29 88291,08 119087,6 136078,1 175825,3
След направените изчисления с помощта на SPSS,
получаваме следните резултати, характеризиращи тренда на
развитието по месеци:
ТАБЛИЦА N6 Тренд на развитието по месци за
периода 1999 г. – 2003 г.

Месеци Средна величина Х Стандартно

отклонение 
Януари 107893,4 11393,96
Февруари 125963,6 14869,83
Март 169887 18741,9
Април 215194,2 23719,5
Май 237851,8 50407,53
Юни 246606,4 88486,53
Юли 239922,4 114818,7
Август 208026,6 110356
Септември 141295,2 76369,04
 36

Октомври 99262,4 38993,13

Ноември 62433,8 20734,83
Декември 30716,8 29359,21

Горната диаграма отразява динамиката на месечните

колебания на относителния дял на посещенията с цел туризъм
за разглеждания период 1999 - 2003 г. по месеци. Най –голям
е делът на посещенията за месец август през 2003 г. – 17.3%,
на второ място е делът за месец юли същата година – 17.2% и
на трето място е делът за месец м. Юли 2002 г. – 16.6%.
На лице е тенденция за повишение на относителния дял
през месеците юни, юли, август, септември и октомври 2003 г.
в сравнение със същия период на предходната година.
Следващите графики илюстрират изменението на
относителния дял на туристическите посещения по години и
месеци.
 37

На тези графики е отразен най –големият дял на

туристическите посещения през 1999 г. през месец август–
16.1%, с 7,8 процента повече от средният дял за годината–8.3.

ТАБЛИЦА N7
Относителен дял на посещенията с цел туризъм в %

Месеци 1999 г. 2000 г. 2001 г. 2002 г. 2003 г.

Януари 4,90% 4,60% 4,60% 3,60% 3,60%
Февруари 4,50% 5,30% 4,50% 4,40% 3,50%
Март 5,10% 5,80% 5% 5,30% 4%
Април 4,60% 5,90% 5,50% 4,80% 4,40%
Май 6,70% 7,30% 7,70% 8,20% 7,40%
Юни 9,20% 10,40% 11,20% 11,40% 11,90%
Юли 15% 15,70% 16,50% 16,60% 17,20%
Август 16,10% 15,40% 16,10% 16,50% 17,30%
Септември 10,10% 9,30% 10,60% 10,80% 11,20%
Октомври 8,80% 6,80% 7% 7% 7,70%
Ноември 7,60% 6,30% 6,30% 5,70% 5,70%
Декември 7,40% 7,20% 5% 5,60% 6,10%
ОБЩО: 100,00% 100,00% 100,00% 100,00% 100,00%
 38

През зимните месеци туристическите посещения имат

колеблива тенденция, а през пролетта се забелязва най –голям
спад.

През лятото се наблюдава пик през м.юли и август,

докато от м. октомври до м. април има трайна тенденция на
застой на туристическите посещения у нас.
39
40
41
 42

За месец юни са констатирани колебания в границите

[9.20% - 11.9%], като измененията са в интервала [0.2% -
1.2%].
За месец юли се забелязва леко повишаване на
относителния дял в границите [15% - 17.20%], т.е.
измененията са в интервала [0.1% - 0.8%].
За месец ноември се констатира спад на относителния
дял в границите [7.6% - 5.7%], като измененията по години са
в интервала [0% -1.3%].
За месец декември са налице колебания в границите [5%
- 7.4%], като измененията между отделните години са в
интервала [-2.2% - 0.6%].
 43

Анализ на сезонните колебания по метода на простите

средни
По метода на простите средни, представен в ГЛАВА 2,
ще представим анализа на сезонните колебания на
посещенията на чужденци в България с цел туризъм.
В таблицата, приведена тук, са представени месечните
средни и индексите на сезонност за периода 1999 – 2003 г.

ТАБЛИЦА N8 Посещения на чужденци в България с цел туризъм по месеци за

периода 1999 г. –2003 г.

Месец 1999 г. 2000 г. 2001 г. 2002 г. 2003 г. Мес.сред Индекс на
ни сезонност
Януари 101 654 107 524 125 389 108 063 126 652 113856,4 49.8%
Февруари 93 446 124 298 124 418 130 876 124 890 119585,6 52.3%
Март 107 121 136 878 138 084 158 802 143 001 136777,2 59.82%
Април 96 876 138 170 152 543 142 557 156 158 137260,8 60.03%
Май 140 370 172 913 211 646 245 356 262 412 206539,4 90.33%
Юни 192 005 244 644 307 454 341 235 421 847 301437 131.84%
Юли 313 063 369 321 454 128 497 146 608 883 448508,2 196.16%
Август 333 657 363 602 444 484 495 173 610 138 449410,8 196.55%
Септември 210 164 219 669 292 711 324 088 394 193 288165 126.03%
Октомври 184 143 159 388 193 059 209 446 263 740 201955,2 88.33%
Ноември 158 585 147 778 173 384 170 999 202 953 170739,8 74.67%
Декември 153 584 169 846 138 417 168 849 216 700 169479,2 74.12%
 44

От месец юни до месец септември се наблюдава

значителен ръст на индексите на сезонност, които са
съответно 131.84 %, 196 .16%,196.55 %, 126.03 %. Индексът на
сезонност е най – малък през месец януари - 49.8%.
От месец януари до месец юни има плавно, постепенно
нарастване на броя на туристическите посещения у нас, след
това през летните месеци има рязък скок на повишение,
докъто от септември до декември се забелязва рязко
намаление. Това поведение на туристическия поток от гледна
точка на сезонността показва преобладаващо значение на
морския туризъм за летните месеци. В останалите месеци от
годината преобладаващо значение имат балнеолечебният
туризъм и посещенията на зимните курорти. Последните имат
сравнително малък дял при реализацията на туристическия
продукт.
Следователно изводът, които може да се направи е, че
през летните месеци туристическите посещения в страната са
значително по - големи от останалите месеци на годината.
Зимният туризъм трябва да се развива още предвид добрата
туристическа база.
При направения опит за моделиране на тренда с пакета
SPSS се констатира, че нито един от единадесетте методи не е
статистически значим.
От опита се вижда, че всички стойностти на SigF за
единадестте трендови модела са по – големи от статистически
допустимата грешка 0.05, от където следва, че нито един от
тях не е статистически значим.
Следователно не може да се направи статистическа
прогноза на базата на тези данни.
 45

ГЛАВА IV. Изследване динамиката на посещенията на

български туристи в чужбина

“Изходящия туризъм” се поднася с малко на брой

негрупирани данни за периода 1991 – 2003 г.
ТАБЛИЦА N9
Обобщени данни за общия брой на пътуванията на
български граждани в чужбина и за общия брой на
пътуванията в чужбина с цел туризъм от 1991 до 2003 г.
година Общ брой на Пътувания на Относителен
пътувания на бълг. дял на
бълг. гражд- граждани с пътуванията с
ани в чужбина цел туризъм цел туризъм
1991 2 044 596 1 623 455 79.4%
1992 2 610 090 2 098 053 80.38%
1993 2 141 908 1 360 599 63.52%
1994 4 394 272 2 882 227 65.59%
1995 3 524 039 2 314 810 65.69%
1996 3 006 292 2 353 457 78.28%
1997 3 059 009 1 807 950 59.1%
1998 2 591 648 1360 513 52.5%
1999 2 373 949 1 376 220 57.97%
2000 2 336 738 1 365 737 58.45%
2001 2 730 474 801 232 29.34%
2002 3 188 384 865 021 27.13%
2003 3 403 402 903 133 26.54%
 46

Средната величина на всички пътувания на български

граждани в чужбина е :

Х^ = 2 877 292.
Стандартното отклонение е  = 651 729.2.
Средната величина на всички пътувания на български
граждани в чужбина с цел туризъм е :

Х^ = 1 624 031.
Стандартното отклонение е  = 638 394.5.

От горната графика се вижда, че на първо място са

пътуванията на българските граждани през 1994 г. – 4 394 272
души, на второ място са посещенията през 1995 г. – 3 524 039
души и на трето място са пътуванията през изминалата 2003 г.
3 403 402 души. Най – малка е стойността на пътуванията през
 47

1991 г. – 2 044 596. Забелязва се тенденция на увеличаване

броя на пътуванията на български граждани в чужбина през
периода 2000 – 2003 г.

Аналогична е тенденцията на пътуванията на

българските граждани в чужбина с цел туризъм. От
следващата графика се вижда, че на първо място са
пътуванията от този вид през 1994 г. – 2 882 227, на второ
място са пътуванията през 1996 г. – 2 353 457 и на трето място
са пътуванията през 1995 г. – 2 314 810 души.

От графиката се вижда, че през периода 1994 – 1998 г. е

на лице тенденция на намаляване броя на пътуванията на
 48

български граждани с цел туризъм, а през периодите 1998 –

2000 г. и 2001 – 2003 г. леко покачване .

Висок относителен дял се забелязва през 1991 г., 1992 г.

и през 1996 г. През останалото време са налице твърде малки
отклонения в отрицателна посока, с изключение на
последните години, когато процентът спада наполовина. Като
цяло той е колеблив и променлив.
 49

Таблица N 10
ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ В ЧУЖБИНА ПО СТРАНИ
/ЗА ПЕРИОДА 1990 Г. - 2003 Г./

Страни 1990 г. 1991 г. 1992 г. 1993 г. 1994 г. 1995 г. 1996 г. 1997 г. 1998 г. 1999 г. 2000 г. 2001 г. 2002 г. 2003 г.

Австрия 15339 8361 28601 37961 54327 41907 25534 39530 40540 56814 43045 60701 70081 78977

Белгия 6112 2829 6535 7913 12387 11067 6537 7639 8220 10750 12873 17157 27225 36897

Великобритания 10139 5714 12437 15620 32925 33319 27154 23813 23534 26616 26398 324409 38434 48969

Германия 130529 30304 68837 96110 162382 139971 69581 75015 89624 125220 134420 185587 222007 250177

Гърция 364963 252933 207604 273873 589711 622237 303364 258209 212358 254117 264504 440305 464063 482422

Дания 1539 1177 1640 2630 5102 3803 2598 2081 3307 3351 3212 3269 4262 4954

Израел 3202 2457 6477 9733 23477 22563 18803 11965 8992 9168 9952 11907 9082 9698

Испания 4228 3754 5820 6442 13532 10738 8806 7746 10064 12517 24234 38782 61188 92338

Италия 13079 8286 17448 19961 38911 31959 28541 14106 14217 24627 32083 50893 70187 99951

Канада 2075 551 635 1887 5691 4146 1746 1861 2088 2602 3834 4369 5585 6304

Кипър 6521 7368 8928 12901 27914 25099 21155 14580 12526 12000 0 0 0 0

Нидерландия 5608 2313 3357 3807 10563 8375 5283 7568 10168 18441 19360 28942 38757 35801

Полша 32552 12283 18072 16171 25298 23544 16225 17924 16212 21189 19301 18704 20626 20492

Румъния 218938 160303 260128 303562 544806 525797 385444 466435 245123 184787 154960 150114 156414 156728

Русия 231462 36344 79772 32585 32840 0 0 48839 37083 30767 30046 25690 21582 22743

Словакия 0 0 0 0 0 0 828 1782 2282 2412 2051 1834 2247 2476

 50

САЩ 10519 6204 6231 10342 29504 23886 17597 16651 16910 19385 25158 29302 34072 40692

Тунис 4859 2531 5331 6454 9225 6567 5003 4964 6093 2329 0 0 0 0

Турция 264273 121593 946190 618357 826478 761144 597474 512284 509228 455713 544085 659942 925795 112058

7 7

Украйна 0 0 0 0 0 0 0 15740 13441 14196 15361 14464 16003 15855

Унгария 38464 10786 16426 20769 29548 21468 13283 18810 19356 22919 22732 24651 23697 20209

Финландия 2989 1047 1906 2267 3575 2694 1785 1711 1794 2083 1702 1223 1267 1414

Франция 16208 10426 19718 20723 36994 32850 25994 23734 25277 30192 41298 46778 47409 50656

Чехия 46334 10927 16372 7641 6624 0 10223 38386 41135 36337 30143 31887 36742 33539

Швейцария 8068 4863 12655 17060 26673 20980 17762 15721 15495 14448 14772 12316 12934 15373

Швеция 3021 1705 4961 4245 6972 5487 3346 389 4453 5198 4884 4061 3858 4819

ФР Югославия 819187 215649 825079 554935 174552 0 0 110967 821260 540835 447060 508456 553130 439269

4 3

Македония 0 0 0 0 0 0 0 235779 313885 348138 330680 240244 244102 222113

Други 134665 29544 28930 37959 93289 114443 139222 63074 66983 98598 78590 86487 77635 89949

8 6

Общо: 239487 204459 261009 214190 439427 352403 300629 305900 259164 237374 233673 273047 318838 340340

3 6 0 8 2 9 2 9 8 9 8 4 4 2
 51

От таблицата се вижда, че Българите пътуват най –много

във ФР Югославия ( 819 187 през 1990 г.,1 745 524 през 1994
г., 1 745 524 през 1994 г., 1 109 673 души през 1997 г., 821 260
- през 1998 г., в други страни ( 1 144 438 през 1995 г., 821 260
през 1996 г.) и в Турция ( 1 215 937 души през 1991 г., 946 190
– през 1992 г., 618 357 души през 1993 г. и съответно 544 085,
659 942, 925 795, 1 120 587 през 2000,2001, 2002, 2003 година).

По страни това разпределение е следното:

- за 1990 г.:
1. ФР Югославия 819 187
2. Гърция 364 963
3. Турция 264 273

- за 1991 г.:
1. Турция 1 215 937
2. Гърция 252 933
3. ФР Югославия 215 649

-за 1992 г.:

1. Турция 946 190
2. ФР Югославия 825 079
3. Румъния 260 128

- за 1993 г.:
1. Турция 618 359
2. ФР Югославия 554 935
3. Румъния 303 652
 52

- за 1994 г.:
1. ФР Югославия 1 745 524
2. Турция 826 478
3. Гърция 589 711

- за 1995 г.:
1. Други 1 144 438
2. Турция 761 144
3. Гърция 622 237

- за 1996 г.:
1. Други 1 392 226
2. Турция 597 474
3. Румъния 385 444

- за 1997 г.:
1. ФР Югославия 1 109 673
2. Турция 512 284
3. Румъния 466 435

- за 1998 г.:
1. ФР Югославия 821 260
2. Турция 509 228
3. Македония 313 885

- за 1999 г.:
1. ФР Югославия 540 835
2. Турция 455 713
3. Македония 348 138
 53

- за 2000 г.:
1. Турция 544 085
2. ФР Югославия 447 060
3. Македония 330 680

- за 2001 г.:
1. Турция 659 942
2. ФР Югославия 508 456
3. Гърция 440 305

- за 2002 г.:
1. Турция 925 795
2. ФР Югославия 553 130
3. Гърция 464 063

- за 2003 г.:
1. Турция 1 120 587
2. Гърция 482 422
3. ФР Югославия 439 269

Следователно, може да се направи заключението, че

българските граждани предпочитат да пътуват в съседните ни
държави - Турция, ФР Югославия, Румъния и Македония.
 55

Таблица N 11
ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ В ЧУЖБИНА С ЦЕЛ ТУРИЗЪМ
/ЗА ПЕРИОДА 1991 Г. – 2003 Г ./

Страни 1991 г. 1992 г. 1993 г. 1994 г. 1995 г. 1996 г. 1997 г. 1998 г. 1999 г. 2000 г. 2001 г. 2002 г. 2003 г.

Австрия 2876 22679 24989 40192 33780 23771 12403 12303 14691 13345 30246 38722 46197

Белгия 1228 5233 5145 8999 7491 5767 2053 2227 2935 3537 3990 9495 17596

Великобритания 2045 10139 9986 18174 17600 23480 6365 4055 6145 5251 1947 2447 3403

Германия 14358 54927 59970 106553 96193 59010 23373 28148 39974 42337 60846 78970 93553

Гърция 204870 172596 163611 426055 538518 274178 237693 197933 236591 245401 50796 53944 48296

Дания 429 1307 1643 3751 2499 2302 510 512 744 600 248 412 368

Израел 1023 5341 6202 20637 13764 16110 2566 809 1293 1274 383 196 112

Испания 1037 4644 3787 6934 4379 6664 1391 1429 2076 3983 18530 32031 50211

Италия 3551 13581 14527 31354 19172 23946 3990 3332 5855 7557 20246 33046 54041

Канада 273 520 1131 5110 3284 1729 231 98 246 295 174 187 189

Кипър 0 7259 7762 20197 11677 16343 3661 806 1979 1430 1049 0 0

Нидерландия 796 2664 2343 6432 4442 3817 1999 3200 5313 5849 13875 21303 18492

Полша 8387 14862 9475 19031 14527 15059 6720 5650 7624 6867 5273 7892 8217

Румъния 156347 211279 163880 248378 268372 284922 308762 171774 125794 83990 39215 42196 43860

Русия 14210 66654 18710 24708 5527 38224 20302 13863 12681 11482 1834 1533 1787
 56

Словакия 0 0 0 0 0 640 518 869 852 734 594 746 731

САЩ 2373 5007 7997 27873 19791 16549 3150 1163 2652 2694 1266 1320 1183

Тунис 0 4538 4209 7793 4066 4847 1251 386 409 129 67 0 0

Турция 102571 708618 373157 417706 418713 410480 301869 211359 236161 252283 117211 132186 139703

Украйна 0 0 0 0 0 0 6998 4654 5706 5827 1033 1081 1387

Унгария 6526 13277 11973 21919 17217 11984 5263 5632 6937 6624 9132 10088 7498

Финландия 352 1490 1382 2207 1419 1689 416 322 471 320 82 75 125

Франция 3849 16014 14366 27284 23062 23148 7043 6583 9080 11423 14601 14434 17001

Чехия 7085 13134 4439 4953 1914 9667 11925 14013 12147 10185 15741 19557 17085

Швейцария 2015 10141 12198 21287 16496 16532 4510 2892 3484 3044 1982 2581 4266

Швеция 734 4129 2601 3653 2899 2808 633 771 941 906 431 405 594

ФР Югославия 153970 704797 411802 129968 722224 967347 580869 340963 265130 195616 280238 259297 238178

Македония 0 0 0 0 0 0 233880 312144 344943 327716 85365 86211 68901

Други 9403 23223 23314 61363 45784 92439 17606 12623 23366 14029 33969 14672 20159

Общо: 162345 209805 136059 288222 231481 235345 180795 136051 137622 126573 801232 865027 903133

5 3 9 7 0 7 0 3 0 7
 57

По страни и години това разпределение е следното:

- за 1991 г.:
1. Турция 1 025 718
2. Гърция 204 870
3. Румъния 156 347

- за 1992 г.:
1. Турция 708 618
2. ФР Югославия 704 797
3. Румъния 211 279

- за 1993 г.:
1. ФР Югославия 411 802
2. Турция 373 157
3. Румъния 163 880

- за 1994 г.:
1. ФР Югославия 1 299 684
2. Гърция 426 055
3. Турция 417 706

- за1995 г.:
1. ФР Югославия 722 224
2. Гърция 538 518
3. Турция 418 713

- за 1996 г.:
1. ФР Югославия 967 347
 58

2. Турция 410 480

3. Румъния 284 922’

- за 1997 г.:
1. ФР Югославия 580 869
2. Румъния 308 762
3. Турция 301 869

- за 1998 г.:
1. ФР Югославия 340 963
2. Македония 312 144
3. Турция 211 359

- за 1999 г.:
1. Македония 344 943
2. Турция 265 130
3. Гърция 236 591

- за 2000 г.:
1. Македония 327 716
2. ФР Югославия 252 283
3. Гърция 245 401

- за 2001 г.:
1. ФР Югославия 280 238
2. Турция 117 211
3. Македония 85 365

- за 2002 г.:
1. ФР Югославия 3239 297
 59

2. Турция 132 186

3. Македония 86 211

- за 2003 г.:
1. ФР Югославия 238 178
2. Турция 139 707
3. Македония 68 901

Следователно ФР Югославия, Турция, Румъния и

Гърция, а напоследък и Македония са най-предпочитаните
дестинации за туризъм от българите , излизащи в чужбина за
разглеждания период.
 60

Глава V. Някои съпоставки и прогнози

Възходящата тенденция в развитието на туризма в

България, която се наблюдава от 2001 г., се запазва и през
2003 г., като основна предпоставка за това е нарастването на
броя на посещенията на чужди граждани в страната. През 2003
г. броят на посещенията на чуждите граждани в страната
достигна 6 240.9 хил., което е с 12.0% повече в сравнение с
2002 година. Посещенията с цел „туризъм“ нарастват след
1998 г. и през 2003 г. достигат 56.6% от всички посещения.
Най-голям е броят на туристите от Македония – 672 хил.,
Сърбия и Черна гора (ФР Югославия) – 592 хил., Гърция – 548
хил., Германия – 535 хил., и Русия – 121 хиляди.
Пътуванията на български граждани в чужбина през 2003
г. са 3 403 хил., като се увеличават с 6.8% в сравнение с 2002
година. С цел туризъм се осъществяват 903 хил. Пътувания,
или 26.5% от всички пътувания.
През 2003 г. в страната функционират 1 059 държавни и
частни средства за настаняване – хотели, мотели, хижи,
къмпинги и други места за краткосрочно настаняване с над 30
легла. Броят на стаите в тях е 74 хил., а на леглата – 159
хиляди. Средствата за подслон се увеличават с 333 (45.7%) в
сравнение с 1998 г. и със 145 (15.9%) в сравнение с 2002
година. Най-голям относителен дял имат хотелите – 80% от
всички средства за подслон.
От 2000 г. насам се наблюдава нарастване броя на
реализираните нощувки в средствата за подслон. През 2003 г.
са реализирани 12 521 хил. Нощувки, което е със 17.1% повече
отколкото през 2002 г. и с 46.3% повече в сравнение с 2000
година. Увеличеният брой на нощувките се дължи на
реализираните нощувки от чужденци. Броят на
пренощувалите чужденци в средствата за подслон започва да
нараства от 2000 г. и през 2003 г. достига 1.4 млн., като се
 61

увеличава с 34.5% в сравнение с 2002 година. Средният брой

нощувки, които реализира едно нощувало лице през 2003 г., е
4.2, като почти се запазва на равнището на 2002 г. – 4.1.
Валутните приходи от международен туризъм (без
транспорта) за десетте месеца на 2003 г. са нарастнали с 20.9
% и възлизат на 1473.3 млн.щатски долара.
Разходите за пътувания в чужбина на българските
граждани за периода януари-октомври 2003 г. са нарастнали
със 17.3 % спрямо десетте месеца на 2002 г. и възлизат на
619.2 млн.щатски долара.
Нетните приходи (положителното салдо) за десетте
месеца на 2003 г. от международен туризъм са 854.1
млн.щат.долара (+ 23.7 % спрямо същшя период на 2002 г.).

През 2002 г. България са посетили 2 992 590

чуждестранни туристи , което е с 8.6% повече от аналогичния
показател на предходната година. По данни на граничните
служби на България, броят на чуждестранните туристи (без
децата вписани в паспорта на родителите ), е нарастнал с
18.01% за дванадесетте месеца на 2003 г. Явно налице е
известно съкращаване на броя на децата, основно от Руската
Федерация, Украйна, Белорусия и някои страни на Централна
Европа.
През 2002 г. в България са почивали 99 389 руски
граждани, в т.ч. деца ( - 24.06% в сравнение с 2001 г.), в
резултат на което Руската Федерация заема шесто място сред
водещите страни, доставящи туристи на българския пазар.
През цялата 2002 г. са пребивавали в средствата за подслон 48
075 руски туристи ( - 48.7 % в сравнение с предходната 2001
г.). По предварителни данни на пограничната статистика за
12-те месеца на 2003 г. в България са пребивавали с цел
туризъм 121 332 руски граждани (без да се включват децата,
 62

вписани в паспортите на родителите), което е с 22.08% повече

отколкото през 2002 г. ( 99 389 туристи без деца).
Картината на посещенията в България на руски граждани
с цел туризъм, ако се разгледа по месеци за 2003 г. към
съответния месец на 2002 г., е следната:

май +20.02 %
юни +51.97 %
юли +14.75 %
август +11.82 %
септември +22.16 %
октомври -11.31 %
ноември -19.75 %
декември +25.17 %
2004 г.
януари +56.24 %
февруари +59.98 %
март +46.91 %
април + 16.67 %
 63

Ако се анализират горните данни, то може да се

отбележи, че след най – големия спад през ноември следва
рязко покачване от м. декември до м. март, когато ръстът
достига до почти 60 %, нещо което е чакано с нетърпение.
Дали тази тенденция е устойчива, следва да се направи
сравнение със следващите месеци на 2004 г.
Анализаторите в туризма смятат, че при благоприятно
стечение на всички обстоятелства, които оказват пряко
влияние върху пътуванията като цяло и особено на тези с цел
“туризъм”, през настоящата 2004 г. следва да се очаква
възстановяване обема на пътуванията в световен мащаб.
Прогнозите за 2004 г. предвиждат ръстове общо и по региони
както следва: Общо в света ръст от 5 %, Америка (Северна,
Централна и Южна) ръст от около 5 %, Европа ръст от около 3
%, Африка и Близък Изток като цяло ръст от около 6 %, Азия
и Пасифик ръст от около 10 % (ако не се повтори епидемията
SARS/ТОРС). Същинското нарастване на пътуванията с цел
“туризъм” в световен мащаб се очаква през 2005 г.
 64

Съпоставяне посещенията на български граждани в

Русия за 2003 г. към 2002 г.

През 2002 г., 21 582 български граждани са пребивавали

в Руската Федерация, от които 1 533 – с цел туризъм. Данните
от тази статистика на пограничните служби свидетелства за
това, че за цялата 2003 г. Русия са посетили 22 743 ( с 5.38%
повече, отколкото през 2002 г.), от тях с цел туризъм – 1 787
( +16.57% към съответния период на предишната, 2002
година).
Перспективите за 2004 г. се оценяват като нелоши, а по
някои основни пазари са възможни двузначни темпове на
ръста. Напълно е възможно, сред тях да се окаже и руският
пазар, които по традиция има потенциал да генерира в
България около 200-350 хиляди туристи ежегодно.

ТАБЛИЦА N12
ПЪТУВАНИЯ НА БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ В
ЧУЖБИНА ПО ЦЕЛ НА ПЪТУВАНЕТО И ПО СТРАНИ
ПРЕЗ 2003 ГОДИНА
Страни Общо Туризъм Гостуване Служебна Други
Общо 3 403 402 903 133 192 888 2 000 192 307 189
Австрия 78 977 46 197 1 889 27 606 3 285
Белгия 36 897 17 596 1 755 14 990 2 556
Великобритания 48 969 3 403 3 445 18 958 23 163
Германия 250 177 93 553 14 515 114 174 27 935
Гърция 482 422 48 296 20 529 382 424 31 173
Дания 4 954 368 566 3 174 846
Израел 9 698 112 387 5 359 3 840
Ирландия 1 924 63 106 538 1 217
Испания 92 338 50 211 7 148 24 138 10 841
Италия 99 951 54 041 4 447 32 705 8 758
Канада 6 304 189 890 504 4 721
 65

Люксембург 603 40 39 400 124

Бивша югославска република
Македония 222 113 68 901 61 965 86 235 5 012
Нидерландия 35 801 18 492 1 556 12 893 2 860
Норвегия 3 205 467 503 1 054 1 181
Полша 20 492 8 217 1 357 9 812 1 106
Португалия 5 445 2 366 528 1 628 923
Румъния 156 728 43 860 14 395 95 968 2 505
Русия 22 743 1 787 1 557 15 041 4 358
Словакия 2 476 731 123 1 462 160
САЩ 40 692 1 183 6 460 5 162 27 887
Турция 1 120 587 139 703 15 234 869 318 96 332
Украйна 15 855 1 387 737 12 543 1 188
Унгария 20 209 7 498 548 11 372 791
Финландия 1 414 125 159 670 460
Франция 50 656 17 001 3 558 22 668 7 429
Чехия 33 539 17 085 1 125 13 831 1 498
Швейцария 15 373 4 266 1 017 6 412 3 678
Швеция 4 819 594 674 2 141 1 410
ФР Югославия
(Сърбия и Черна гора) 439 269 238 178 17 801 174 187 9 103
Други 78 772 17 223 7 875 32 825 20 849

ТАБЛИЦА N13
ПОСЕЩЕНИЯ НА ЧУЖДЕНЦИ В БЪЛГАРИЯ ПО ЦЕЛ
НА
ПЪТУВАНЕТО И ПО СТРАНИ ПРЕЗ 2003 ГОДИНА

Страни Общо Туризъм Гостуване Служебна Други Транзит

Общо 6 240 932 3 531 567 28 656 215 760 271 880 2 193 069
Австрия 67 423 23 215 606 7 514 2 566 33 522
Белгия 52 733 32 176 175 2 834 286 17 262
Великобритания 173 765 159 341 684 9 841 909 2 990
Германия 631 448 534 582 1 981 16 536 6 210 72 139
Гърция 644 512 547 700 962 24 551 14 149 57 150
Дания 47 434 42 708 95 1 323 260 3 048
Израел 72 883 69 055 318 2 925 225 360
Ирландия 7 300 6 249 57 795 72 127
Испания 10 625 6 871 226 2 482 331 715
Италия 46 465 24 582 688 15 430 1 664 4 101
Канада 6 826 4 368 435 907 146 970
Люксембург 2 552 2 378 11 96 29 38
Бивша югославска
886 939 672 385 141 1 716 20 484 192 213
република Македония
Нидерландия 80 131 21 726 340 4 149 1 054 52 862
 66

Норвегия 17 972 15 605 77 628 97 1 565

Полша 193 989 61 819 290 2 757 4 592 124 531
Португалия 2 270 1 489 25 491 88 177
Румъния 606 572 76 645 563 7 989 19 888 501 487
Русия 153 994 121 332 1 889 9 224 17 836 3 713
Словакия 144 476 63 912 83 1 029 3 974 75 478
САЩ 45 874 31 126 1 473 8 690 1 254 3 331
Турция 607 914 33 007 10 361 42 528 68 336 453 682
Украйна 104 380 42 385 865 3 959 39 647 17 524
Унгария 205 085 21 848 150 2 916 6 586 173 585
Финландия 50 139 48 833 83 722 68 433
Франция 49 795 35 766 644 7 557 676 5 152
Чехия 142 096 78 392 262 2 493 4 370 56 579
Швейцария 18 180 14 405 191 2 174 191 1 219
Швеция 79 026 70 461 314 1 669 211 6 371
ФР Югославия
887 298 591 781 610 6 197 15 508 273 202
(Сърбия и Черна гора)
Други 200 836 75 425 4 057 23 638 40 173 57 543

 За първите 6 месеца на 2004 г. са зарегистрирани

21.3% повече туристи !
 Само през юни 2004 г. техният брой е с 13.4%
повече от юни предходната година !

Първите шест месеца бяха успешни за международния

туризъм. За периода януари – юни 2004 г., страната ни е
посетена общо от 1 497 595 чуждестранни граждани с цел
“туризъм” (без деца , вписани в паспорта на своите родители),
което е с 21.27% повече в сравнение със същия период на
2003 година.
Само през юни 2004 г. са пристигнали 478 297
чуждестранни граждани с цел туризъм (+13.39% по
отношение на юни 2003 г.).
 67

TАБЛИЦА N14 Пристигнали чуждестранни граждани

в България с цел “Туризъм” от някои основни пазари

Страна Бр.тур. 2003/2002(%) Страна Бр. туристи 2003/2002(%)

1. Македония 672385 108,12 % 11. Чехия 78392 161,68%
2. Сърбия и Черна 591781 110,65% 12. Словакия 63912 150,55%
гора
3. Германия 534582 111,26% 13. Украйна 42385 107,51%
4. Гърция 547700 139,94% 14. Финландия 48833 128,14%
5. Великобритания 159341 143,68% 15. Дания 42708 135,03%
6. Русия 121332 122,08% 16. Франция 35766 115,44%
7. Румъния 76645 82,57% 17. Турция 33007 111,34%
8. Израел 69055 107,79% 18. Белгия 32176 110,66%
9. Швеция 70461 128,35% 19. САЩ 31126 122,46%
10. Полша 61819 126,84% 20. Австрия 23215 95%

Освен пречислените в таблицата страни увеличение е

зарегистрирано и сред туристите от Унгария (+104.65%),
Люксембург (+70.36%), Швейцария (+54%), Нидерландия
(+23%), Канада, Италия, Португалия, Испания и всички
останали пазари, но без Румъния(-17.43%) и Австрия (-5%).

ТАБЛИЦА N 15 Първите шестнадесет страни по

количество пристигнали туристи в България за периода
януари – юни 2004 г.

Страни год. януари февруа март април май юни всичко 1- 1-6 6
ри 6м м.2004 м.2004
/1-6 /6 м.
м.2003 2003 г.
г. (%) (%)

1. ГЪРЦИЯ 2004 50204 51110 57449 62558 65999 51847 339167 +54.27 % 144%
2003 36 608 29 171 41 704 39 418 36 878 36 074 219 853
2. МАКЕДОН 2004 43274 40401 46912 50004 51938 50462 282991 +2.36 % 94%
ИЯ 2003 39 169 34 657 45 062 48 202 55 874 53 503 276 466
3. СЪРБИЯ 2004 25130 32469 36310 43635 42905 43711 224160 +7.46 % 94%
И Ч.ГОРА
2003 22 979 28 869 28 622 35 552 46 209 46 368 208 599
 68

4. ГЕРМАНИ 2004 2491 2506 3036 6657 59577 90991 165258 +6.92 % 99%
Я 2003 2 019 2 358 2 713 5 252 50 767 91 453 154 562
5. ВЕЛИКОБ 2004 11957 12733 6798 3052 22977 43010 100527 +66.53 % 158%
РИТ. 2003 6 388 7 201 5 074 1 570 12 997 27 136 60 366
6. РУСИЯ 2004 2778 1835 1425 924 3665 28638 39265 +3.94 % 93%
2003 1 778 1 147 970 792 2 255 30 834 37 777
7. РУМЪНИЯ 2004 3808 4772 6177 7365 7399 8562 38083 +10.84 % 121%
2003 3 911 4 689 5 450 6 667 6 579 7 062 34 359
8. ШВЕЦИЯ 2004 200 254 439 720 9362 22362 33337 +41.90 % 149%
2003 211 202 275 540 7 284 14 982 23 493
9. ИЗРАЕЛ 2004 2005 3464 3515 3515 5420 8174 26093 +33.47 % 104%
2003 2 140 1 711 1 435 3 162 3 208 7 894 19 550
10. ЧЕХИЯ 2004 260 380 448 608 2230 19130 23056 +36.02 % 133%
2003 230 300 353 352 1 372 14 343 16 950
11. ФИНЛАНД 2004 0 0 0 0 6605 14283 20888 +19.84 % 125%
ИЯ 2003 0 0 0 0 6 003 11 427 17 430
12. ДАНИЯ 2004 399 765 204 452 3929 13355 19104 +20.94 % 266%
2003 706 1 071 886 1 203 4 820 5 027 13 713
13. ФРАНЦИЯ 2004 666 981 885 1640 7063 6095 17330 +26.38 % 213%
2003 1 457 4 545 1 426 1 865 2 014 2 868 14 175
14. ТУРЦИЯ 2004 3616 1838 2384 3016 2443 3493 16790 +18.45 % 90%
2003 1 421 1 149 1 487 1 380 3 098 3 872 12 408
15. САЩ 2004 1090 1050 1356 1978 4316 6026 15816 +27.47 % 156%
2003 1421 1149 1487 1380 3098 3872 12408
16. ПОЛША 2004 562 503 593 747 2163 10666 14169 +29.33% 125%
2003 408 494 489 618 1250 8521 11779
ОБЩО: 2004 148440 155061 167931 186871 297991 420805 1376034 +21.36% 115%
2003 120846 118713 137433 147953 243706 365236 1133888

Тази графика показва относителния ръст на посещенията

на чуждестранните туристи в посочените в горната таблица 16
 69

страни за първите шест месеца на 2004 г. към същия период на

2003 г. Най –голямо е увеличението на туристите за посочения
период от Великобритания (166.53%), на второ място е Гърция
(154,27%), а на трето място - Швеция (141.9%). Със 36.2% е
завишен броят на туристите от Чехия за същия период.
Забелязва се, че всички държави бележат ръст на
посещенията в България с цел “туризъм” в сравнение със
същия период миналата година, като най – малък е той за
Македония (102.36%) и Русия (103.94%).
Средния процент на посещенията е 125.38%.

На лице е тенденция към устойчиво нарастване на

посещенията от м. януари към м. юни за всяка от изследваните
години, както и нарастване на посещенията през 2004 г. в
сравнение с разглеждания период на 2003 г.
 70

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Резултатите от направените изследвания могат да се

обобщят по следния начин:
1. Направените реформи в областта на туристическия
бизнес благоприятсват развитието на туризма у нас.
2. Най – голям е броят на посетителите в България от
съседните й страни – Турция, Румъния, ФР
Югославия, а на последък и Македония.
3. Най – много посещения на чужденци с цел туризъм
има от Русия, ФР Югославия, Украйна ,
Македония, Гърция.
4. Българските граждани предпочитат да пътуват в
съседните ни страни – Турция, ФР Югославия,
Румъния и Македония.
5. Българите, пътуващи в чужбина с туристическа цел, са
предпочитали главно Турция и ФР Югославия.
Следователно туристическият пазар в България през
разглеждания период е бил твърде ограничен в страните
на Балканите.
6. Като цяло се наблюдава слаба тенденция на
увеличение на туристическия поток у нас за
разглеждания период.
Основните насоки за развитие на туристическия
отрасъл следва да бъдат:
 Разширяване предлагането на туристически
услуги в България. Създаване на туристически
информационни центрове в населените места и изграждане на
съвети по туризъм за привличане и висококачествено
обслужване на българските и чудестранни туристи;
 71

 Оптимизиране на регионалната структура на

пазарите, като усилията се насочват към перспективни
потребителски групи и по –високо платежоспособи туристи в
страните от Европейския Съюз, страните от Централна и
Източна Европа и задокеанските пазари.
 Интегриране с Европейските туристически
структури, като се разширяват съществуващите контакти,
включително и чрез програмата PHARE. Привличане на нови
хотелски вериги в Блгария, участие в Европейските
туристически информационни центрове и международни
компютърни мрежи.
 Разнообразяване на предлагания туристически
продукт чрез насърчаване на агенциите, развиващи културен,
екологичен, селски, ловен, пешеходен и др. алтернативни
видове туризъм.
 Разширяване структурата на предлагания
туристически продукт съобразно реалния потенциал и
разположението на ресурсите. Предлагане на нови
туристически услуги и атрактивни, свързани със семейния бит
и традициите на българина.
 Задължително категоризиране и лицензиране на
туристическите дейности и обекти за повишаване
качеството на туристическия продукт и доближаване до
международните стандарти.
Непосредствените задачи в областта на туризма са:
Предвижда се да бъдат приватизирани активи в сектора.
Очква се над 20 млн. щатски долара чуждестранни и
наши инвестиции за обновяване на хотелската база и
прилежащата инфраструктура, в т.ч. и чрез учредяване на
 72

“джоинт венчърс”, като обособени части от туристическите

комплекси.
Туристическото предлагане и контролът на качеството на
услугите трябва да бъдат подбрани чрез създаване на система
от съвети и асоциации по туризъм като сдружения на
местно, регионално и национално ниво с участието на
държавния орган по туризъм, областните управи, местните
органи на самоуправление и браншовите организации. Ще
бъдат изградени местни бюра и регионални центрове за
туристическа информация, свързани по между си и
използващи съвременни компютърни и комуникационни
средства.
Важно място заема създаването на консорциуми на
основата на държавната, частната и общинската
собственост за поддържане и развитие на инфраструктурата,
осигуряване охраната, рекламата и др. спомагателни дейности
в големите курортни комплекси с оглед по –нататъчното им
функциониране под утвърдените търговски марки.
 73

ЛИТЕРАТУРА

1. Статистически методи за изучаване и прогнозиране

развитието на социално икономически явления,
София 1981г, проф.д-р на ик. н. Нигрета Величкова
2. Българската туристическа индустрия, “Програма на
правителството на Република България 2001 – 2005 г.”
3. Дирекция за статистика, анализи и прогнози в сферата
на туризма към министерството на икономиката –
http://www.mi.government.bg
4. Статистика болгарского туризма, Материали на
руското посолство в България,
http://www.bolgaria.ru/tourinfo
5. Статистически справочници, Национален
статистически институт, София 2004 г.