Софийски университет “Св.

Климент Охридски”

Геолого-географски факултет

Специалност Туризъм

Курсова работа на тема:

Световното наследство на ЮНЕСКО:

Същност и значение за Туризма.
Анализ на избран казус

Проверил:
Изготвили:
доц. Е. Дограмаджиева
Джемиле Фейзичауш
(8428)
Траяна Маркова
(8422)
Предмет:
Втори курс
Туристически ресурси
Специалност: Туризъм
1. Увод 3
2. Представяне на организацията и световното наследство под
закрилата на UNESCO 3
2.1. Кратка история, структура и функции на UNESCO 4
2.2. Критерии за включване на обектите на световното наследство 6
2.3. Общ преглед на обектите на световното наследство по региони 8
2.4. Нематериално културно наследство на ЮНЕСКО 13
3. Общо представяне на културното наследство на Турция.
Туристическо усвояване и опазване на Национален парк Гьореме и
скалните обекти на Кападокия. 14
3.1. Общо представяне на културното наследство на Турция 14
3.2. Туристико-географско положение и кратко описание на обектите 16
3.1.1. Достъпност и близост до други атрактивни обекти 18
3.1.2. Транспортна достъпност 19
3.2. Основни характеристики и туристическа усвоеност 20
3.2.1. Критерии за туристическа атрактивност на обекта 20
3.2.2. Състояние на обекта и околната среда 20
3.2.3. Капацитет на обекта и наличие на специален режим за достъп 21
3.2.4. Специализирана туристическа инфраструктура 21
3.2.5. Предлагани услуги и организация на обслужването 22
3.2.6. Наличие на база за настаняване и хранене в близост. 23
3.3. Туристически маркетинг 24
3.3.1. Туристическа информация и реклама 24
3.3.2. Ценова политика 25
3.4. Посещаемост и политика за управление на посетителите 26
3.4.1. Основни количествени и качествени параметри на търсенето 26
3.5. Специфични проблеми и перспективи на туристическото използване 26
3.5.1. Изисквания за защита и управление 26
3.5.2. Проблеми и перспективи 27
4. ЗАКЛЮЧЕНИЕ 28
5. Използвана литература. 28
1. Увод

Обект: Структура на ЮНЕСКО като институция и анализ на избраните от нас обекти -

Национален парк Гюреме и скалните обекти на Кападокия.
Предмет: Същност и значение за туризма на Световното културно наследство на ЮНЕСКО и
анализ на избраните обекти, посочени по горе.
Цел: С тази курсова работа целим да подчертаем атрактивността и уникалността на обектите
и да изтъкнем техните качества и предимства, които привличат туристи.
Задачи: Да се представи историята, структурата и функциите на ЮНЕСКО, както и
критериите за включване на обектите в световното наследство. Да се направи общ преглед
на обектите на световното наследство по региони и да се анализират избраните от нас обекти
според тяхното туристико-географско положение, основни характеристики и туристическа
усвоеност, маркетингови подходи, посещаемост и специфични проблеми.
Методология: За изготвянето на курсовата работа са използвани официални сайтове на
ЮНЕСКО и на обектите, както и доклади, други достоверни чуждoезични източници, които
дават сведения, данни и информация, на базата, на които направихме анализите.
Принос: Главният принос на нашата курсова работа е това, че представя синтезирана,
обобщена и сравнително кратка информация за ЮНЕСКО, събрана на едно място.

2. Представяне на организацията и световното наследство под закрилата на UNESCO

Организацията на обединените нации за образование, наука и култура, ЮНЕСКО (на

английски: United Nations Educational, Scientific and Cultural Organization, UNESCO) е
специална организация на ООН, учредена на 16 ноември 1945 г., за да насърчава
сътрудничеството между нациите в областта на образованието, науката, културата и
комуникациите. Чрез такива кооперативни усилия, ЮНЕСКО се надява да насърчи
универсалното зачитане на справедливостта, законите, човешките права и основните
свободи. Мотото на организацията гласи, че „мирът е създаден, не за да се нарушава, а за да
подпомага интелектуалната и нравствената солидарност на човечеството“. Целта на
организацията е да изгради мира в умовете на хората чрез образованието, науката, културата
и комуникациите.

В Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО влизат обекти

(например гора, планина, езеро, пустиня, сграда, археологически обект или град),
номинирани и одобрени по международната програма за световното наследство на Комитета
за световното наследство на Организацията на обединените нации за образование, наука и
култура (ЮНЕСКО). Програмата има за цел да каталогизира, именува и опазва обекти с
изключително културно или природно значение за общото наследство на човечеството. При
определени условия обектите от списъка могат да получат финансиране от Фонда за
световно наследство. Програмата е създадена с Конвенцията за опазване на световното
културно и природно наследство, която е приета от генералната конференция на ЮНЕСКО
на 16 ноември 1972 г. Оттогава 182 страни са ратифицирали конвенцията. Всеки обект от
Списъка на световното културно и природно наследство е собственост на страната, на чиято
територия е разположен, но се смята, че в интерес на международната общност е да се запази
всеки от тях за бъдещите поколения. Защитата и опазването на тези обекти са грижа на
всички страни, участващи в Програмата за световното наследство.

2.1. Кратка история, структура и функции на UNESCO

Идеята за създаването на международната организация за сътруд-ничество в областта на
образованието започва още в края на XVIII и началото на XIX век. Видния френски
публицист – основоположник на сравнителната педагогика Марк Антоан Жулиен -
Парижски (1775 – 1848) още през 1817г. призовава към :
“организиране под патронажа и подпомагане от един или няколко монарха, както и при
съдействие на вече съществуващи просветителски общества на Специални комисии по
образованието”.
Като активен участник във Великата Френска Революция, той пропагандира идеята за
международна солидарност, мир и сътрудничество между европейските народи. По негова
инициатива е било създадено Френското Общество на Обединените нации, което можем да
счетем и разгледаме в качеството на един от първите предшественици на ЮНЕСКО.
Изпреварил времето на много европейски мислители, той прави извода за това, че
сътрудничеството между държавите в областта на образованието е най- добрия начин да се
постигне всеобщо съгласие, и че това е първата крачка към политическото
взаиморазбирателство.
Уставът на организацията е приет на Лондонската конференция през ноември 1945 г. и влиза
в сила на 4 ноември 1946 г. след подписването му от 20 държави – Великобритания, Нова
Зеландия, Саудитска Арабия, Република Южна Африка, Австралия, Индия, Мексико,
Франция, Доминиканска република, Турция, Египет, Норвегия, Канада, Китай, Дания,
Съединени американски щати, Чехословакия, Бразилия, Ливан, Гърция. Членове на
организацията са 193 държави. Като предшественик на ЮНЕСКО Международната комисия
за интелектуално сътрудничество, учредена през 1921 г. в рамките на предшественика на
ООН – Общността на нациите, в нея са участвали известни личности като Алберт Айнщайн,
Мария Кюри, Анри Бергсон, Томас Ман и Бела Барток.

Главният щаб се намира в Париж, ръководи различни образователни, научни и културни

програми. Над 60 клона в световен мащаб си обменят информация. Това са офиси и няколко
института и центрове, като Статистическият институт в Монреал или Международното бюро
по въпросите на образованието в Женева. Проектите, които са спонсорирани от ЮНЕСКО,
включват международни научни програми; технически, тренировъчни и
научнообразователни програми за учители, както и програми за повишаване на
грамотността; районни и културни проекти по история и международни споразумения за
сътрудничество в опазването на културното и природното наследство на света и на
човешките права.

Организацията има 193 члена. Върховният орган на ЮНЕСКО е Генералната конференция,

която се свиква на всеки две години. Състои се от по един представител за всяка държава-
членка. Изпълнителният комитет се състои от 58 члена, които се избират за четиригодишен
период и секретариат, оглавен от генерален директор. Генерален директор е французойката
Одре Азуле. Те съвместно осъществяват програмите на организацията. След изменения в
Устава на ЮНЕСКО от 1993 г., в ИК се избират държави, а не отделни личности –
представители на съответните страни. Националните комисии и съдействащите групи от
държавите членки, действат като връзки между ЮНЕСКО и националните образователни,
научни и културни организации. ЮНЕСКО се опитва да подпомогне световния мир, като
насърчава свободната размяна на идеи, културни и научни постижения и подобрява
образованието.

Генералната конференция
Генералната конференция е върховният орган на ЮНЕСКО за вземане на решения и
ръководство. От 1954 г. тя се състои редовно на всеки две години. В Генералната
конференция се прилага принципът „една държава – един глас“. Този принцип се прилага
също и в по-голямата част от други специализирани агенции и общото събрание на ООН.
Генералната конференция е единственият орган с право да взима решения, защото той
определя целите и основните насоки на работата на организацията и взема решения за
програмите, поставени от изпълнителния съвет. Определя политическите цели и директивата
за действие след дискусия между страните членки въз основа на двугодишна работна
програма, представена от секретариата. Освен това Генералната конференция свиква
международни конференции, приема международните препоръки или споразумения и
обсъжда докладите на държавите-членки на Организацията върху мерки за изпълнение на
препоръките и конвенции. Генералната конференция избира членовете на Изпълнителния
съвет за един четири-годишен мандат. От 1995 г. Изпълнителният съвет се състои от 58
членове и се събира обикновено два пъти годишно.
Изпълнителен съвет
Изпълнителният съвет е съединителната връзка между Генералната конференция и
секретариата. Отговорен е за изготвяне на дневния ред на Генералната конференция,
проверката на работна програма и съответния финансов план, както и за надзора върху
секретариата при изпълнение на работната програма. Относно състава на изпълнителния
съвет може да се констатира едно увеличаване на „одържавяването“ през последните 50
години. До 1954 г. членовете са били приемани като физически лица – избирани са
представители на духовния живот, които действат в името на Генералната конференция. С
предложение на Съединените щати и Обединеното кралство представителите вече не са
независими, а се явяват и като политически личности, които представляват държавата-
членка, от която идват. Освен това от 1976 г. правителствата могат да освобождават и
заместват представителите си преди изтичането на четиригодишен им мандат, независимо от
тяхното съгласие. Според член V параграф 2 (б) от Устава на ЮНЕСКО се избират такива
личности, които имат необходимия опит и умения за изпълнение на административните и
изпълнителните задължения на Съвета.
Секретариат
Секретариатът е съставен от няколко отдели. В седалището му, което се намира в Париж,
работят около 2 100 служители от около 170 нации. Още 700 служители работят в 58
представителства в други населени места по целия свят. Секретариатът се ръководи от
генерален директор, който се избира по предложение на Изпълнителния съвет на
Генералната конференция за четиригодишен мандат. Директорът участва в заседанията на
Генералната конференция, на Изпълнителния съвет и в комисиите, без да има право на глас и
изготвя отчети за дейността на организацията
Национални комисии
Националните комисии на ЮНЕСКО не са органи на ЮНЕСКО, но според Устава на
ЮНЕСКО те се разполагат във всяка държава-членка. Съществуващите национални комисии
са създадени за осъществяване на връзка между работата на ЮНЕСКО и институциите на
държавите, които се занимават с образование, наука и култура.

Генерални директори
 Джулиън Хъксли, Великобритания (1946–1948)
Хайме Торес Бодет, Мексико (1948–1952)
Джон Уилкинсън Тейлър, САЩ (1952–1953)
Лутър Евънс, САЩ (1953–1958)
Виторино Веронезе, Италия (1958–1961)
Рене Мею, Франция (1961–1974)
Амаду-Махтар М'Боу, Сенегал (1974–1987)
Федерико Майор, Испания (1987–1999)
Коичиро Мацура, Япония (1999–2009)
Ирина Бокова, България (2009–2017)
Одре Азуле, Франция (2017–)
Емблемата на световното наследство представлява
взаимозависимостта на световното природно и културно
многообразие. Тя се използва за идентифициране на обекти,
защитени от Конвенцията за световно наследство и вписани в
официалния списък на световното наследство, и представлява
универсалните ценности, зад които Конвенцията стои.
Проектирана от белгийския художник Мишел Олиф, тя е
приета за официална емблема на Конвенцията за световно
наследство през 1978 г. Докато централният площад
символизира резултатите от човешкото умение и
вдъхновение, кръгът празнува даровете на природата.
Емблемата е кръгла, подобно на света, символ на глобална защита за наследството на цялото
човечество.

2.2. Критерии за включване на обектите на световното наследство

За да бъдат включени в списъка на световното културно наследство, обектите трябва да имат

изключителна универсална стойност и да отговарят на поне един от десет критерия за
подбор. Тези критерии са обяснени в Оперативните насоки за прилагане на Конвенцията за
световното наследство, която освен текста на Конвенцията е основният работен инструмент
за световното наследство. Критериите редовно се преразглеждат от Комитета, за да отразят
развитието на самата концепция за световно наследство. До края на 2004 г. обектите на
световното наследство са избрани въз основа на шест културни и четири природни критерия.
С приемането на ревизираните оперативни насоки за прилагане на Конвенцията за
световното наследство съществува само един набор от десет критерия. Комитетът за
световно наследство, основният орган, отговарящ за прилагането на Конвенцията, e
разработил точни критерии за вписване на имоти в списъка на световното наследство и за
предоставяне на международна помощ в рамките на Фонда за световно наследство. Всички
те са включени в документ, озаглавен „Оперативни насоки за прилагане на Конвенцията за
световното наследство“. Този документ е преработен от Комитета, за да отразява нови
концепции, знания или опит.
От 1978 до края на 2004 г. има 6 критерия за културно наследство (с номера от 1 до 6) и 4 за
природно наследство (с номера от 1 до 4). През 2005 г. тези критерии се обединяват в 10.
Комитетът за световното наследство счита, че един културен или природен обект притежава
„изключителна универсална стойност“, ако този обект отговаря поне на един от критериите
за ценност.

Културни критерии
I Обектите да представят шедьовър на човешкия творчески гений.
II Обектите да представят значителен обмен на човешки ценности в даден период от време
или в определена културна област от света, за развитието на архитектурата или
технологията, паметниците на изкуството, градоустройството или озеленяването.
III Обектите да бъдат единствени по рода си или най-малкото да са изключително
свидетелство за културни традиции или за цивилизация, която живее или е изчезнала.
IV Обектите да бъдат изключителен пример на някой вид сграда, архитектурен или
технологичен ансамбъл или пейзаж, които да илюстрират значими етапи от развитието на
световната история.
V Обектите да бъдат изключителен пример на традиционно човешко селище, използване на
земята или морето, които са показателни за култура или човешко взаимодействие с околната
среда особено в случаите, когато тя е станала уязвима под силно влияние на необратими
промени.
VI Обектите да бъдат пряко или осезаемо свързани със събития или живи традиции, с идеи
или с вярвания, с художествени или литературни творби, които са от изключително световно
значение. (Според Комитета на ЮНЕСКО за предпочитане е този критерий да се използва
заедно с друг.)

Природни критерии
VII Мястото да съдържа превъзходно природно явление или да има необикновена природна
красота и естетическо значение.
VIII Мястото да бъде изключителен пример, представящ важни етапи от историята на
Земята, включващ паметници от миналото за живота, символи, произлизащи от геоложки
процеси в развитието и формирането на релефа, или символи с геоморфоложки или
физиографически особености.
IX Мястото да бъде изключителен пример, представящ значими действащи екологични и
биологични процеси в еволюцията и развитието на земни, сладководни, брегови и морски
екосистеми и да бъде заедно със съжителство на растения и животни.
X Мястото да съдържа най-значимите и важни природни местообитания за запазване на
биологичното им разнообразие, включително на тези, които имат изчезващи видове от
изключителна световна значимост според гледището на науката и опазването на околната
среда.

2.3. Общ преглед на обектите на световното наследство по региони

Местата за световно наследство на Организацията на обединените нации за образование,

наука и култура (ЮНЕСКО) са места от значение за културното или природното наследство,
както е описано в Конвенцията за световно наследство на ЮНЕСКО, създадена през 1972 г.
Световното наследство на ЮНЕСКО разполага с 1121 забележителности, които са
разположени в 167 държави. От тях 869 са за културно наследство, 213 са за природно
наследство и 39 са със смесено (културно и природно) наследство. 39 от тях са
трансгранични, 53 са в опасност и 2 обекта са дерегистрирани съответно през 2009 долината
на Елба в Дрезден и през 2007 - Арабското светилище Орикс.

За целите на конвенциятa за „културно наследство“ се считат:

- паметници: архитектурни произведения, произведения на монументална скулптура и
живопис, елементи или структури от археологически характер, надписи, пещерни жилища и
комбинации от характеристики, които имат изключителна универсална стойност от гледна
точка на историята, изкуството или науката;
- групи от сгради: групи от отделни или свързани сгради, които поради своята архитектура,
хомогенност или място в пейзажа са с изключителна универсална стойност от гледна точка
на историята, изкуството или науката;
- обекти: произведения на човека и области, включително археологически обекти, които
имат изключителна универсална стойност от историческа, естетическа, етнологична или
антропологична гледна точка.
За целите на тази конвенция за „природно наследство“ се счита следното:
- природни особености, състоящи се от физически и биологични образувания или групи от
такива образувания, които имат изключителна универсална стойност от естетическа или
научна гледна точка;
- геоложки и физиографски образувания и точно очертани райони, които представляват
местообитание на застрашени видове животни и растения с изключителна универсална
стойност от гледна точка на науката или опазването;
- природни обекти или точно очертани природни зони с изключителна универсална стойност
от гледна точка на науката, опазването или природната красота.

Имотите се считат за „смесено културно и природно наследство“, ако едновременно

отговарят на част или изцяло на определенията за културно и природно наследство.
Комбинирани произведения на природата и на човека.

Комитетът за световното наследство е разделил страните на следните 5 географски региона:

• Африка;
• Арабски свят (Северна Африка и Близък изток);
• Азиатско-тихоокеански регион (без Русия и Америка, с Австралия и Океания);

• Европа и Северна Америка;

• Латинска Америка и Карибските острови;

Петте географски региона според ЮНЕСКО:

Африка
Арабски свят
 Азиатско-тихоокеански регион
Европа и Северна Америка
Латинска Америка и Карибските острови

Русия и Кавказките страни се разглеждат като част от Европа, докато Мексико се

разглежда като част от Латинска Америка и Карибските острови. Географските региони на
ЮНЕСКО са подчертано свързани повече с администрацията, отколкото с някаква
географска свързаност. Островите Гоф, например, са разположени в южната част на
Атлантическия океан, но се разглеждат като част от региона Европа плюс Северна Америка,
защото правителството на Великобритания е предложило мястото като кандидат за списъка
на световното наследство.

Регион Културни Природни Смесени Застрашени Общо %

Африка 53 38 5 16 96 8.56%
Арабски свят 78 5 3 21 86 7.67%
Азиатско-тихоокеански
189 67 12 6 268 23.91%
регион
Европа и Северна
453 65 11 4 529 47.19%
Америка
Латинска Америка и
96 38 8 6 142 12.67%
Карибските острови
Общо 869 213 39 53 1121 100%

Източник: Official World Heritage List Statistics, Официална статистика на списъка на

световното наследство, https://whc.unesco.org/en/list/stat
 От

диаграмите и таблицата става ясно, че Европа е най-богата на културни обекти под опеката
на ЮНЕСКО, както и на природни заедно с Азиатско-тихоокеанския регион. Всички региони
имат почти еднакъв брой смесени обекти. Арабският свят разполага с най- малко природни
обекти, което е разбираемо предвид факта, че територията на този регион е разположена
предимно върху пустини. Във всеки един регион се отличават няколко страни, които имат
значително повече обекти под егидата на ЮНЕСКО.

В Азия и Океания това са страните Китай (55), Индия (38), Иран (24), Япония (23) и
Австралия (20). Примери за обекти от този регион са Големият бариерен риф на
североизточния бряг на Австралия. Обектът е място с забележително разнообразие и красота,
съдържа най-голямата в света колекция от коралови рифове, с 400 вида корали, 1500 вида
риби и 4000 вида мекотели. Той също има голям научен интерес като местообитанието на
видове като дюгон („морска крава“) и голямата зелена костенурка, които са застрашени от
изчезване. Друг интересен обект от колекцията на Китай е Теракотената армия в Сиан. Тя
представлява археологическа находка и уникално произведение на изкуството. Докато
местни жители копаели кладенец през 1974 г., открили парчета от глина. Започнали да
свързват частите и видели, че те образуват фигури на войници. Това е едно от най-
мащабните открития на XX век и се счита за едно от новите седем чудеса на света. Според
преданията армията на император Цин се е превърнала мистериозно в теракотени фигури за
една нощ. Смята се, че огромната войска пази императора и му помага да построи още по-
могъща империя в отвъдния свят.

Регион Африка е най-бедния както на културни, така и на природни обекти. Страните,

които се открояват с повече обекти са Република Южна Африка (10), Етиопия (9), Кения (7),
Сенегал (7), Обединена република Танзания (7). В Република Мали се намира старият град
Дженне, населяван от 250г.пр.Хр. и е търговски център и важна връзка при транссахарската
търговия на злато. Той е един от центровете за разпространение на исляма. Традиционните
му къщи, от които са съхранени почти 2000, са построени на хълмове, за да бъдат защитени
при сезонните наводнения. Друга изключителна забележителност е алеята на боабабите в
Мадагаскар, в близост до град Морондава. Това е чаровна алея облицовани с
величествените баобаб дървета, извисяващи се на 30 метра в небето. Това са най-
посещаваните и снимани баобаби в света. Те могат да бъдат до 800 години стари
и съхраняват до 120 000 литра вода, позволявайки им да оцелеят през периодите на суша. В
Мадагаскар са известни като "майка на гората”.

Арабският свят, като регион на Юнеско, се отличава с най-малко природни обекти и с най-
голям брой застрашени обекти, причина за което са засилените военни действия в по-
голямата част от държавите в този регион, които за съжаление са разрушили и продължват
да рушат значими паметници на културата. Страните с най-много обекти на ЮНЕСКО са
Мароко (9), Тунис (8), Алжир (7), Египет (7), Ирак (6) и Сирия (6), чиито обекти изцяло
попадат в групата на застрашените. Освен на всички известните пирамиди в Египет,
арабският свят разкрива много други забележителни обекти. Един от центровете за културно
наследство на ЮНЕСКО е Тунис. Един от най-важните обекти е древният град Картаген,
основан от финикийците, той доминирал цяла Северна Африка. Между Картаген и Древен
Рим са се водили така наречените Пунически войни, като след последната Картаген бил
разрушен от римляните. Въпреки това, те оценили стратегическата му позиция и го
построили наново. Амфитеатърът на Картаген все още е действащ и всяко лято е домакин на
музикален фестивал. Друга изключителна забележителност е амфитеатърът в град Ел
Джем, постоен през III век, който е запазен и до днес. Той имал капацитет да побере 35 000
зрители, което го поставя на трето място в Римската империя след Колизеумът в Рим и
разрушеният театър на Капуа. Построен е от римляните и е използван главно за гладиаторски
борби и дребни състезания с колесници. Днес той е домакин на ежегодния Международен
симфоничен фестивал в Ел Джем. Третото най-посещавано туристическа място в Тунис, след
Картаген и Ел Джем е Сиди Бу Саид, известен е като "бяло-синият град" или "град на
художниците", тъй като в началото на ХХ век тук живеят и работят художници, музиканти и
поети. Носи името на основателя си - Абу Саид, който впечатлен от красотата на мястото
решава да построи селище там.

Регионът на Европа и Северна Америка е най-богатият на културни и природни обекти.

Доминиращите страни по брой обекти са Италия (55), Испания (48), Германия (46), Франция
(45), Великобритания (32) и Русия (29). Има хиляди примери за уникални обекти от този
регион, един от тях е абатството Мон Сен Мишел във Франция. Представлява скалист
приливен остров и община в департамент Манш, регион Долна Нормандия. Абатството на
острова е посветено на Архангел Михаил и е разположено е на около 1 км от брега, близо до
устието на р. Куено. Общината има население от 43 човека. Всяка година Мон Сен Мишел се
посещава от над 3 000 000 души. Статуята на Архангел Михаил, поставена на върха на
църквата, се извисява на 170 метра над водата. Пример за малко известен обект в Северна
Америка е националният парк Меса Верде в щата Колорадо. Паркът се разпростира на
площ от 211 km2 и е известен най-вече с каменните жилища на индианското племе анасази,
построени през около 1200 г. Тези жилища са построени в плитки пещери в скалите,
защитени от тях, труднодостъпни, по продължение на скалните стени.

В региона на Латинска Америка и Карибите на първите места по брой обекти се нареждат

Мексико (35), Бразилия (22), Перу (12), Колумбия (9) и Куба (9). Пример за природен обект
е Национален парк Лос Гласиарес, чиято територия се отличава с изключителна красота: с
назъбени, извисяващи се планини и множество ледникови езера. В най-отдалечената му
точка се обединяват три ледника, които отделят изпаренията си в млечносива ледникова
вода, която се влива в масивни айсберги в езерото. Леденото поле е най-голямата ледена
мантия извън Антарктида. Друг пример е соленото езеро Салар де Уюни - гигантското
огледало на света или най-голямата солена пустиня. Намира се в Боливия, в близост до
Андите. Езерото се простира на огромна площ от над 10 000 кв. км и съдържа 10 милиарда
тона сол, което го превръща в най-големия резервоар на сол в света. Магията се появява по

време на дъждовния период, когато Салар де Уюни се превръща в плитко езеро и се създава
неповторим огледален ефект, който кара мястото да изглежда нереално.

Списък със застрашени обекти

Източник: https://whc.unesco.org/en/danger/

Комисията за световно културно и природно наследство на ЮНЕСКО започва разглеждането

на обекти, намиращи се в списъка, които са под заплаха. Това са такива обекти, които се
намират в опасност от изчезване или разрушаване, поради множество причини, като
природни бедствия, войни, човешка намеса (бракониерство, сеч на гори) и др. Вписванията в
списъка са застрашени обекти на световното културно наследство, за опазването на които са
необходими големи операции и за които „е поискана помощ“. Списъкът има за цел да
повиши международната информираност за заплахите и да насърчи противодействащите
мерки. Заплахите за даден обект могат да бъдат или доказани непосредствени заплахи, или
потенциални опасности, които биха могли да имат неблагоприятни ефекти върху обекта.

В случай на природни обекти, установените опасности включват сериозният спад на

популацията на застрашен или друг ценен вид или влошаването на естествената красота или
научната стойност на обект, причинен от човешки дейности като дърводобив, замърсяване,
заселване, добив, селско стопанство и големи обществени дейности. Установените опасности
за културните ценности включват сериозно влошаване на материали, структура, орнаменти
или архитектурна съгласуваност и загуба на историческа автентичност или културно
значение. Потенциалните опасности както за културните, така и за природните обекти
включват проекти за развитие, въоръжени конфликти, недостатъчни системи за управление
или промени в правния защитен статус на имотите. В случай на културни обекти,
постепенните промени поради геология, климат или околна среда също могат да бъдат
потенциални опасности.

До момента ЮНЕСКО посочва 53 обекта, които се намират под заплаха. Сред тях са:
старият град на Йерусалим, причините са неконтролираното развитие на града и
неподдържането на обекта; археологическия град Самара в Ирак, причини – влошената
обстановка, поради войната в Ирак и старият град Сана в Йемен, отново за съжаления
причината е военна.

2.4. Нематериално културно наследство на ЮНЕСКО

На 17 октомври 2003 г. Генералната конференция на ЮНЕСКО на своята 32-ра сесия,

състояла се в Париж, прие Конвенция за опазване на нематериалното културно наследство.
Конвенцията е резултат на многогодишните усилия на международната общност с активно
участие на българската страна, за приемане на международен инструмент, който да
регламентира и подпомага усилията на държавите-страни за защита, ревитализация, опазване
и осигуряване на приемственост на онези традиционни форми на културата, които нямат
материален характер. По смисъла на Конвенцията, "нематериалното културно наследство" се
проявява по-специално в следните области : (а) устни традиции и форми на изразяване, в
това число и езика в качеството му на носител на нематериалното културно наследство ;
(б) художествено-изпълнителско изкуство; (в) социални обичаи, обреди и празненства;
(г) знания и обичаи, отнасящи се до природата и вселената; (д) знания и умения, свързани с
традиционните занаяти. До момента в света съществуват седем центъра изцяло за
нематериалното културно наследство, както и осми, чийто мандат включва и материално
културно наследство: Алжир, Бразилия, България, Китай, Иран, Япония, Перу, Република
Корея.

*Картата илюстрира балканските държави, които имат присъствие на нематериално

културно наследство, поради богатата си и смесена култура, традиции и обичаи.
Някои от тях са:
българският
обичай –

нестинарство; живата култура на трите системи за изписване на грузинската азбука;

арменски дудук и неговата музика; културни практики, свързани с 1-ви март в България,
Румъния и Молдова.

3. Общо представяне на културното наследство на Турция. Туристическо усвояване и

опазване на Национален парк Гьореме и скалните обекти на Кападокия.

3.1. Общо представяне на културното наследство на Турция

Турция е сред най-предпочитаните места за туризъм, с нейните спиращи дъха природни

красоти, уникални исторически и археологически забележителности, непрестанно развиваща
се хотелска и туристическа инфраструктура и традиционна гостоприемност. Бреговете на
Турция са осеяни с плажове, китни заливи, лагуни, пристанища, острови и полуострови.
Лятото е продължително, в някои области приблизително 8 месеца в годината. Пищната
турска природа се олицетворява от величествени планински масиви, просторни долини,
езера, реки, водопади и пещери, чудесна предпоставка за туризъм за скиори, планински
катерачи и любители на пешеходни туристически маршрути. Освен всичко, Турция
представлява един огромен музей на открито, предлагащ исторически и археологически
богатства. Разнообразието на места с религиозно значение, паметници, гробници и руини
показва, че Турция е била кръстопът на различни религии, включително исляма и
християнството.

Турция приема Конвенцията за световно наследство на ЮНЕСКО на 16 март 1983 г., като
прави историческите й места допустими за включване в списъка. Към 2020 г. в Турция има
осемнадесет обекта на световното културно наследство, включително шестнадесет културни
обекта и два смесени обекта.

Първите три обекта в Турция, Голямата джамия и болницата на Дивриги, Историческите

райони на Истанбул и Национален парк Гьореме и скалните обекти в Кападокия, са вписани
в списъка на 9-ата сесия на Комитета за световно наследство, проведена в Париж, Франция

през 1985. Последните включени обекти са Афродизиас през 2017 г. и Гьобекли Тепе през
2018 г. Останалите обекти са изобразени на изготвената картата по-долу.

Турция е изключително богата и на нематериално културно наследство. Някои от най-

интересните примери, включени в списъка на ЮНЕСКО за нематериално наследство са:

“Птичи език” е версия на турския език с подсвиркване, комуникация чрез свирене.

Първоначално е използван от турски фермери за комуникация на големи разстояния поради
стръмния планински релеф в селото Кушкьой. Сега са останали приблизително около 10 000
практикуващи, съществува риск от изчезване тъй като мобилните телефони го заменят.
Селото в северните понтийски планини на Турция е ежегоден домакин на „Фестивал на
езика, културата и изкуството на птиците“.

Ебру, изкуство за обработване на мрамор е традиционно турско изкуство за рисуване

върху водна повърхност и посредством специална техника за прехвърляне на рисунката на
хартия. Ебру е трудно изкуство, което изисква голямо търпение и усет. При него не може да
се предположи точно каква шарка ще се получи и рисунката е неповторима.

Турско кафе. Традицията на пиенето на турско кафе е символ на гостоприемство,

приятелство и развлечение. Приготвянето на турско кафе включва предварителна подготовка
и техника на варене. Прясно изпечените кафени зърна се смилат на фин прах. В специален
съд – кафеник/джезве се прибавят кафе, студена вода и захар. Кафето се вари на бавен огън
до появяване на желания каймак. Напитката се сервира в малки чаши, с чаша вода и е
основно питие в кафенетата, където хората се срещат за разговори и споделяне на новини и
истории.
Церемония Мевлеви Сема. Мевлевиите са мъжки дервиши (мюсюлмански монаси) от град
Коня. Церемониите им наречени Сема, които датират от 1273 г., включват много религиозни
песни, музика и танци, като именно танцът е най-известното им и интересно творение.
Докато танцуват дервишите се въртят около левия си крак. Мевлевиите имат дълги бели
роби, високи шапки и танцуват с широко разперени ръце.

3.2. Туристико-географско положение и кратко описание на обектите

Разположени на централното плато на Анадола в рамките на вулканичен пейзаж, изваян от

ерозия, за да образува поредица от планински хребети, долини и върхове, известни като
„приказни комини“ или худу, Национален парк Гьореме и скалните места в Кападокия
обхващат региона между градовете Невшехир , Юргюп и Аванос. Гьореме е град в
Кападокия, историческа област на Турция. Той се намира в провинция Невшехир в
Централен Анадол и е с население от около 2500 души. Националният парк Гьореме, който
прилича на лунен пейзаж, оформен от процесите на ерозия, е добавен към списъка на
ЮНЕСКО за световно наследство през 1985г. Районът е ограничен на юг и изток от редици
на изчезнали вулкани с Ерсийе Да (3916 м) в единия край и Хасан Даа (3253 м) в другия.
Географските елементи включват драматични образувания от меки вулканични скали,
оформени като кули, конуси, долини и пещери. В скалите са издълбани храмове и цели
тунелни комплекси, датиращи от византийско и ислямско време. Плътността на нейните
скални клетки, църкви, троглодитни села и подземни градове в скалните образувания го
превръщат в един от най-поразителните и най-големите пещерни комплекси в света. Макар и
интересна от геоложка и етнологична гледна точка, несравнимата красота на декора на
християнските светилища превръща Кападокия в един от водещите примери за периода на
иконоборското византийско изкуство. Смята се, че първите признаци на монашеска дейност
в Кападокия датират от 4-ти век, когато по това време малки анхоритни общности,
действащи върху учението на Василий Велики, епископ на Кайсери, започват да обитават
клетки, изсечени в скалата. В по-късни периоди, за да се противопоставят на арабските
нашествия, те започват да се обединяват в троглодитни села или подземни градове като
Каймакли и Деринкую, които служат за убежище. Кападокийското монашество вече е добре
установено през иконоборческия период (725-842 г.), както е илюстрирано от украсата на
много светилища, които съхраняват строг минимум символи (най-често изваяни или
темперирани рисувани кръстове). Въпреки това, след 842 г. в Кападокия са изкопани много
рупстрални църкви и богато украсени с ярко оцветена фигуративна живопис. Тези в
долината на Гьореме от 1985 г. са включени в Списъка на световното наследство на
ЮНЕСКО. Смята се, че някога църквите в околността са били 365, за да има по една за
всеки един ден от годината. Днес са останали само 30, които са действащи, като някои от тях
са обитавани от диви животни, други са още обитавани или са превърнати в необичайни
хотели. Останалите са отворени за посетители, които могат да вникнат в един необичаен
древен свят, който успява да просъществува в години на гонения. В скалните образувания в
долината Гьореме християните успяват да намерят спасение и оцеляват с векове. В музеят на
открито в Национален парк Гьореме е позволено да се снима и входът е около 15 турски
лири. Освен жилищните части, които са снабдени със всичко необходимо-легла, маси,
столове и т. н., най-голям интерес представляват църквите и параклисите заради богатите си
декорации. Някои от по-забележителните са:

- Църквата със сандалите (Carikli Kilise), която датира от 11-12 век. кръстена е така,
защото на входа й има два отпечатъка, приличащи на човешки обувки. Тя е на два етажа. На
първия има стенопис на Тайната вечеря, а на вторият има изображения на сцени от живота на
Исус. По-голяма част от тях са посветени на Страданията Христови. Има изображения и на
Матей, Лука, Марко и Йоан Кръстител, както и на Целувката на Юда.
- Мъжкият и девическият манастир, които се намират в началото на културната разходка,
богато изрисувани с геометрични форми, направени директно върху скалата. Останалите
картини изобразяват Света дева Мария и Исус, има и изображения на Св. Димитър. и Св.
Георги
- Змийската църква, известна и като Църквата на Св. Онуфрий, която се състои от две
камери, във втората от които са гробовете. В нея има интресни фрески, датиращи от 11 в.
- Църквата с ябълката, датираща от края на 11 в. или началото на 12 в. по размери тя е една
от най-малките и има формата на гръцки кръст. Предполага се, че някога тук е имало
ябълкова градина и затова църквата носи това име. Според други то й е дадено заради
сферата в ръката на Архангел Михаил, нарисувана на купола, която доста напомня ябълка.
Оригиналният вход на църквата е разрушен и се влиза чрез допълнително прокопан тунел. Тя
е богато изрисувана, като са представени петнадесет сцени от живота на Исус, сцени от
живота на други светци, епископи и мъченици.
- Параклисът на света Екатерина, който датира от 11 в. Има формата на кръст и в нея са
разположени няколко гробни ниши. Изображенията в нея са на Св. Екатерина и на други
светци.
- Църквата с катарамата, която се състои от няколко части, най-старата от които е от 10 в.
Това я прави най-старата църква в комплекса. Тя е много богато изрисувана, със сцени от от
живота на Исус Христос и други библейски моменти.

В района има запазили се още множество църкви, голяма част от които под земята. Те са
пример за изобретателността и последователността на християнските жители, които заради
гоненията са изпълнявали богослуженията си под земята.
Кападокия е било едно от най-важните места в разпространяващите се периоди на
християнската религия. Първите християни, които се опитват да избягат от римските
войници, които искат да избегнат разпространението на християнската религия, се заселват
именно в района на Кападокия, който е бил толкова подходящ за укриване и така те са
успели да продължат своята природа и да разпространяват своите религии. В тази връзка
името на националния парк Гьореме не е случайно, защото означава “никой да не ни види”.

Освен църквите, туристическа важност представляват и подземните градове. Сред най-

посещаваните подземни градове са Деринкую, Каймакли и Йозконак.

Каймаклъ (Kaymaklı) е подземен град, който се намира в цитаделата Каймаклъ. За първи

път отваря врати за туристите през 1964г. Древното му име е Енегуп. Къщите са построени в
около 100 тунела, като тунелите са тесни, ниски и под наклон. На четирите етажа отворени
за туристите всяко място е организирано около вентилационна шахта. По този начин всяко
помещение трябва да е съобразено спрямо наличието на вентилация. На първият етаж е
разположен обора. Отляво от него има вход, който води към църквата, а отдясно се намират
стаи за живеене. На вторият етаж се помещава църквата – в нея има храм и две апсиди. На
този етаж също има стаи за живеене. На третият етаж се намират най – важните зони в
подземния град – складовете, кухните и преси за вино или масло. Има също и съдове за
топене на мед, който се добивал от мини между Аксарай и Невшехир. Големият брой на
складове и стаи за грънчарство, намиращи се на четвъртия етаж указват икономическата
стабилност на града. Каймаклъ е един от най – големите подземни града в района.

Деринкую (Derinkuyu) е отворен за посетители през 1969г., като само 10% от него могат да
бъдат разглеждани. Градът е огромен – има 8 етажа надолу, а дълбочината му достига 85м.
Има всякакви помещения – складове, параклиси, спални помещения, кухни и др. Уникалното
на подземния град е, че на второ ниво има просторно помещения със сводест таван. Това
помещение най – вероятно е било използвано като религиозно училище. Някои от
стълбищата за преминаване между нивата са вертикални. Иначе като повечето велики
открития Деринкую е открит случайно. През 1969 г. жител на Кападокия, работещ върху
разширяването на пещерния си дом, разбива стена и вижда мистериозна стая, изсечена в
скалата до него. Вдъхновен от находката, той продължил да копае, разкривайки едно след
друго вдълбани в скалата пространства. Досега археолозите са проникнали до 40 м под
земята, без да са достигнали края. Според някои изчисления Деринкую се простира на 80 м
под повърхността (колкото 30-етажна сграда, обърната надолу). Днес за подземни
приключения на туристите са предоставени осем нива, а в останалите 12 само археолозите
имат право да влизат. Общият брой на нивата в града все още не е известен.

Йозконак (Özkonak) е подземен град построен на склоновете на връх Идис, североизточно

от град Аванос. Нивата му са направени от вулканичен гранит и се свързват едно с друго
чрез тунели. Комуникацията между нивата се е осъществявала благодарение на тръби.
Йозконак е открит през 1972г. от местен фермер – Латиф Акар, който бил любопитен къде
изчезва водата за напояване на зърнените му култури. Така той открил стая, която по късно
се оказала част от огромен град, който могъл да побере около 60 000 души. Комплексът
съдържа 10 етажа с дълбочина 40м, като само 4 от етажите са отворени за посетители.
Йозконак разполага с кладенец, вентилационна система, винарна, а вратите са кръгли и
каменни.

От туристико-географска гледна точка Кападокия се намира на 83 км от областния град

Невшехир, на 346 км от столицата Анкара, на 273 км от града Кония, който е важна
туристическа дестинация с много история и забележеителности и на 66 км от вилаета
Кайсери. Най-високият връх и планина на Анатолийското плато в Турция - Ерджиес даъ се
намира само на 77 км от Кападокия. Планината представлява силно ерозирал конус на
затихнал вулкан.

3.1.1. Достъпност и близост до други атрактивни обекти

Районът е популярна туристическа дестинация, тъй като има много области с уникални
геоложки, исторически и културни особености. Туристическа Кападокия включва 4 града:
Невшехир, Кайсери, Аксарай и Нигде. Районът се намира югозападно от големия град
Кайсери, който има авиокомпания и железопътна линия до Анкара и Истанбул и други
градове, което прави дестинацията леснодостъпна.

Придвижването пеша из Кападокия е незабравимо преживяване. Преминаването пеша

долината Гювенджерлик (Гълъбовата долина) между Гьореме и Учхисар е около 4 км.
Пътеката е обозначена. Започва край шосето до хотел "Ataman" в южната част на Гьореме и
свършва на северната страна на хълма, където се намира замъкът в Учхисар. Кападокия е
един от най-добрите винарски региони в Турция. Във винарна "Турасан" се събира
гроздето от местните земеделци. Там е възможна и дегустация на прочутите вина от
Кападокия. Учхисар се на 5 км от Гьореме и на 7 км от Невшехир. На върха се намира
замъкът Учхисар, откъдето се открива невероятна гледка към околността. Там има скални
домове - стаи издълбани в скалите. Много от тях са непроходими и не могат да бъдат
разгледани, тъй като се ползват от множество гълъби. Аванос се намира на 18 км северно от
град Невшехир. Най-известното занимание в града, което се практикува от древността, е
грънчарството, като се използва пръст от наносите на Червената река. Много живописни са
улиците, застлани с обли камъни, а също и гледките към реката. Ортахисар се на 15 км от
град Невшехир, по пътя за Юргюп. Най-забележителното формирование е Замъкът
Ортахисар, разположен в пещера на височина 86 м. Замъкът е използван за отбрана и като
жилище. В долината Зелве християните са се крили от нашествията на персите и арабите
между IX и XIII в. Там могат да се видят многобройни жилища в скалите.
Околността на Кападокия разкрива още загадъчни инетересни места за посещение като
селото, в което може да чуете древна българска реч – Мустафапаша. Старото име на
Мустафапаша е Синасос. До 1924 година селището има гръцко население, което се изселва в
Гърция. На мястото на гръцкото население е заселено помашкото население на костурското
село Жервени. Към началото на XXI век жервенци все още пазят обичаите мартинки
(мартеници), дудулешка (за викане на дъжд) и Гергеден (Гергьовден) и Митроден (Димитров
ден).

Кападокия се намира в сравнително достъпна близост до най-известния летен курорт на

Турция - Анталия, което прави възможно организирането на екскурзии. Друга важна
дестинация, която е близко разположена, това е Кония - градът на известния персийски поет
и суфистки мистик Руми. Коня е най-важният център в Турция на суфиите, мистична
ислямска секта, и близо 700 години тук пребивават танцуващите дервиши от ордена
Мевлеви. Кония е едно от най-древните селища не само в Анадола, но и в света – обитаван
още през неолита и късната каменна епоха – 7000 години преди новата ера. За това
свидетелства селищната могила Чаталхьоюк, под която е открито голямо праисторическо
селище датиращо от новокаменната и каменно-медната епоха към 7500-5700 г. пр. Хр. Това е
най-голямото и най-добре запазено неолитно селище, открито дотогава. Включено в списъка
на ЮНЕСКО за Световно културно наследство през 2012 г.

3.1.2. Транспортна достъпност

Понастоящем транспортът до регион Кападокия се осигурява по шосе и по въздух. Тъй като

регионът е разположен в средата на Анадола, той попада на пресечните точки на
магистралите север-юг и изток-запад на страната и има ефективна пътна транспортна мрежа.
Автобусни услуги се организират до почти всяка точка на страната. „Летище Невшехир
Кападокия“ е с годишен капацитет от 700 000 души, разположено е на 30 км от центъра и се
използва за въздушен транспорт до региона Кападокия. Турските авиолинии осигуряват три
пъти на ден полети от летище Невшехир Кападокия до летище Ататюрк в Истанбул всеки
ден от седмицата. Авиокомпанията “Pegasus” организира полети между летище Невшехир
Кападокия и летище Сабиха Гьокчен в Истанбул три дни в седмицата. Предвижда се пет дни
в седмицата да се организират насрещни пътувания от авиокомпания “Анталия Джет” между
Кападокия и Анталия, която е най-популярната туристическа дестинация в Турция. В този
случай въздушният транспорт между първите две дестинации, които привличат най-много
туристи и региона Кападокия, ще се осигурява често и лесно. Друго летище, използвано за
въздушен транспорт до регион Кападокия, е „Летище Кайсери Еркилет“.
В момента железопътната линия изобщо не се използва в регионалния транспорт и 5 града
ще бъдат свързани помежду си с проекта за високоскоростни влакове между Анталия и
Кайсери до 2023 година. Високоскоростната влакова линия ще покрива провинциите
Анталия, Коня, Аксарай, Невшехир и Кайсери. По този начин ще бъде гарантирано, че
туристическата дестинация, която привлича най-много туристи, Анталия и Коня, в която е
домът на мавзолея Мевлана, ще бъде свързана с района на Кападокия.

3.2. Основни характеристики и туристическа усвоеност

3.2.1. Критерии за туристическа атрактивност на обекта

Обектът отговаря на следните критерии за включване, определени от Конвенцията за
световно наследство:

Критерий (I): Благодарение на качеството и плътността си, рупстралните светилища на

Кападокия представляват уникално художествено постижение, предлагащо незаменими
свидетелства за периода на византийското изкуство след иконоборци.
Критерий (III): Рупстралните жилища, села, манастири и църкви запазват вкамененото
изображение на провинция на Византийската империя между IV век и идването на
селджукските турци (1071 г.). Така те са основните остатъци на цивилизацията, която е
изчезнала.
Критерий (V): Кападокия е изключителен пример за традиционно човешко селище, което е
станало уязвимо при комбинираните ефекти на естествената ерозия и в последно време на
туризма.
Критерий (VII): В зрелищен пейзаж, драматично демонстриращ ерозионните сили, долината
на Гьореме и околностите й предоставят глобално известен и достъпен показ на релсовите
форми на худу и други ерозионни особености, които са с голяма красота и взаимодействат с
културните елементи на пейзаж.

3.2.2. Състояние на обекта и околната среда

Националният парк Гьореме и скалните обекти на Кападокия, които се използват широко и
се модифицират от човека от векове, са пейзаж на хармонията, съчетаващи човешкото
взаимодействие и селищата с драматични природни форми. Има някои щети от земетресения
на някои от конусите и стълбовете, но това се разглежда като естествено срещащо се
явление. Съобщава се за прекомерно използване от туристи и някои форми на вандализъм и
са въведени някои несъвместими структури. Ерозионните процеси, формиращи
отличителните конусовидни скални структури, ще продължават да създават нови приказни
комини и скални стълбове, но поради скоростта на този процес, естествените ценности на
обекта все още могат да бъдат застрашени от неустойчиво използване. Културните
особености, включително църквите, изсечени от скали, и свързаните с тях културни
структури, основно изложени на риск от подкопаване от ерозия и други отрицателни
природни процеси, съчетани с масовия натиск на туризма и развитието, никога не могат да
бъдат заменени. Някои от църквите, споменати от ранните учени като Чарлс Тексиер и
Гийом дьо Джерфанион вече не съществуват. Според доклад на Международния съюз за
защита на природата има „някои опасения относно прекомерното въздействие на туризма
върху обекта. Естествената красота на Гьореме е сравнително добре запазена, но
строителните дейности за настаняване на нарастващия брой туристи, посещаващи обекта,
оказват натиск върху неговата живописна стойност. Необходими са повече изследвания, за
да се определи капацитетът на туризма, за да се подобри планирането на посетителите и
управлението на туризма.

Обектът отговаря на условията за автентичност, тъй като неговите ценности и техните

атрибути, включително историческата му обстановка, форма, дизайн, материал и изработка
адекватно отразяват културните и природни ценности, признати в утвърдените критериите.
Като се имат предвид техническите трудности при изграждането в този регион, където става
въпрос за изсичане на структури в естествената скала, създаване на архитектура чрез
отстраняване на материал, а не чрез обединяването му, за да образуват елементите на сграда,
основната морфологична структура и трудностите, свързани с боравенето с материала,
потискат творческите импулси на строителите. Това обуславяне на човешките усилия от
природни условия се запазва почти непроменено през последователни периоди и
цивилизации, като повлиява на културните нагласи и техническите умения на всяко
следващо поколение.

3.2.3. Капацитет на обекта и наличие на специален режим за достъп

Поради откритостта на обекта, капацитетът не е конкретизиран.
Обектите са отворени за посещение от понеделник до петък от 09:00 до 12:30 ч. и от 13:30 до
17:00 ч. Повечето музеи не работят в понеделник. От април до октомври повечето места са с
увеличено работно време, защото сезонът е именно през този период. Повреме на религиозни
или национални празници в Турция, работният ден е с намалено работно време (например
месецът за Рамазан). Почивните дни на някои места в Турция са петък и събота от
религизона гледна точка, заради това някои обекти не работят и в петък.
Специалният режим за достъп за хора в неравностойно положение не е особено развит.
Обектът е предимно скалист и преходът за инвалиди не е удобен. Поради крехкия състав на
скалите, изграждането на специална инфраструктура за хора в неравностойно положение е
труднопостижимо и в същото време застрашава състоянието на самия обект.

3.2.4. Специализирана туристическа инфраструктура

Туристическата инфраструктура представлява съвкупността от всички конструкции под и
над земята, свързващи дадена територия с останалите места и осъществяваща интензивна
дейност върху тях. Разделя се на обща и специализирана. Специализираните видове туризъм
се нуждаят от специфична инфра- и суперструктура, които участват пряко или индиректно в
създаването на туристическия им продукт. Във връзка с потребностите си от обща,
туристическа и специализирана инфра- и суперструктура специализираните видове туризъм
в Кападокия, за които е налична специализирана турустическа инфраструктура са:
• Здравен, СПА и уелнес туризъм – басейни, вани, душове, апаратура за лечение, спортни
салони, парни бани, сауни, джакузита и др.;
• Делови туризъм – конгресни и конферентни зали и центрове. Те са елемент от
туристическата супер-структура, т.е. Изградени се към големи и високо категорийни
хотели. Така се обогатява тяхното предлагане и конгресният туризъм може да се превърне
в техен профил;
• Панаирен туризъм – панаирни палати и специализирани изложбени площи;
• Винен туризъм – дегустационни зали, винарни, изби, достъп до лозовите масиви;
• Културният, религиозният и познавателният туризъм се базират на използването на
вече налични предимно антропогенни и културни туристически ресурси и на вече
 изградена туристическа супер-структура (хотели и други места за настаняване). Използват
също и общата инфраструктура (транспортна, енергийна и др.).

Към специализираната инфраструктура, изградена и налична в разглежданите обекти са и

еко-пътеки и пътеките около и в историческите и природни паркове, парапетите, мостовете,
стълбите и други съоръжения, осигуряващи достъп и безопасност, заслони, биваци,
информационни табели, указателни табели и знаци и др.;

3.2.5. Предлагани услуги и организация на обслужването

Кападокия е рай за туристите със своите красоти. В региона има дейности за много видове
туризъм, като природен и културен туризъм, религиозен туризъм, термален туризъм, балонен
туризъм, конгресен туризъм и конния туризъм. Градът е известен с керамиката, виното,
ръчно изработените килими и хотелите в скалите, които главно са били частни домове. Може
да отседнете в стая в скалите, ако не разрушавате историческата им структура. Някои от
пещерите са превърнати в нощни клубове и барове - като цяло в Юргюп кипи бурен нощен
живот.

От 2012 г. насам през юли се провежда многодневна писта, провеждаща ултрамаратон на

пустинна концепция, наречена Runfire Cappadocia Ultramarathon. Състезанието обикаля 244
км (152 мили) за шест дни през няколко места през Кападокия, достигайки до езерото Туз.
Между 9 и 13 септември 2016 г. за първи път турската президентска колоездачна обиколка се
провежда в Кападокия, където участват над 300 колоездачи от цялото земно кълбо.

Термичен и здравен туризъм

Според класификацията на Асоциацията на немските горещи извори, минералните извори на
област Козакли на провинция Невшехир са с натриев, калциев и хлорен състав от група А и
С и влизат в лечебната група. Температурата на водата варира между 27°C и 93°C. Повече от
20 хотела и мотела, които включват дейности за здравен туризъм в квартал Козакли на
Невшехир, един от най-важните термични здравни центрове в Турция, служат с капацитет от
около 6000 легла.

Конният туризъм, един от алтернативните видове туризъм има историческа връзка с

Кападокия, която в превод означава земята на красивите коне и е широко разпространен и
практикуван. В региона има повече от 20 туристически фирми, които организират турове с
коне от 3 дни до 15 дни, като гарантират, че туристите остават в региона повече време и
допринасят за разпространението на туристическите приходи в провинцията, като задържат
туристите в селските домове.

Конгресен туризъм
Привлекателността на Кападокия е позволила на региона да се превърне във важен конгресен
туристически център. Специални туристически предприятия имат силно развити конгресни и
заседателни зали, като по този начин регионът е домакин на национални и международни
конгреси.

Винен туризъм
Кападокия е един от най-важните центрове, които идват на ум, когато става въпрос за
винопроизводството в Централна Анатолия. Районът, който има много дълбоко вкоренени
традиции в производството на вино, е известен с качеството на белите вина, произведени от
гроздето на региона.
Cross Golf, вид голф, игран в естествена среда и уважаващ природата, започва да бъде в
експлоатация в Кападокия от Април 2009 г. под ръководството на “Indigo Tourism”.
Кападокия е единственото място в рамките на световното наследство на ЮНЕСКО в света,
където се играе Cross Golf. В тази игра, която е лоялна към общите правила на голфа, няма
дупка, а просто мрежа. Крос Голф по никакъв начин не причинява вреда на природата и е
един от важните примери за концепцията „Отговорен туризъм”.

Балонирането с горещ въздух е много популярно в Кападокия и се предлага в Гьореме.

Трекингът се осъществява в долината Ихлара, манастирската долина (Гузелюрт), Юргюп и
Гьореме. Полетът с балон е едно от най-запомнящите се преживявания в Кападокия, за което
желаещите трябва да станат в пет часа сутринта при минус осем градуса температура, за да
се насладят на незабравимото изживяване.
Цените варират около 200-250 лева на човек. Балоните се издигат преди изгрев. Десетки
балони се събират на площадката за излитане, а гледката на долината, изпълнена с цветни
летящи точици е изумителна.

3.2.6. Наличие на база за настаняване и хранене в близост.

Гьореме е богата на история, но не всички троглодитни жилища на Кападокия са музеи.
Някои все още служат като домове, а други като хотели, които предлагат наистина уникално
гостоприемно изживяване. Най-добрите исторически имения и пещерни къщи за
туристически престой са в Юргюп, Гьореме, Гюзелюрт и Учхисар.
Някои от някогашните скални жилища днес са превърнати в къщи за гости, в които можете
да почувствате поне частично какво е било да живееш в скала.
В провинция Невшехир за 2019г. има регистрирани 338 обекта за настаняване, които
разполагат с 22 717 леглова база.

Област Брой стаи Брой легла

Център 1 156 2 593
Аванос 862 1 798
Деринкую 37 74
Гореме 1 257 3 208
Гюлшехир 107 370
Хаджъбекташ 105 335
Каймаклия 279 565
Козакли 1 126 5 328
Мустафапаша 406 833
Ортахисар 607 1 334
Ючхисар 451 1 072
Юргюп 2 324 5 207
Общо 8 717 22 717
Разпределение на капацитета на леглa и стаи в Кападокия по региони:
(Източник: Министерство на културата и туризма, www.tuik.gov.tr )

В района на Кападокия има множество места за хранене, кафенета, чайни и ресторантчета,

вградени в камененните образувания, където може да се опитат вкусните местни
специалитети. Един от тях е тести кебап, което представлява задушено в запечатана
керамична делва месо със зеленчуци и подправки. Гостите имат възможността сами да
разбият гърлото на съда със сатър. Ресторантите, които сервират автентични керамични
тести кебапи, изискват най-малко 4 часа, за да се приготви ястието, така че е най-добре да се
прави предварително резервация. Други специалитети са лозовите сарми, турският хляб,
гьозлеме, пълнени едри смокини с орехи, бадеми или ядки от шам фъстък. Кападокия е
родината на турския дърпан сладолед. По улиците има множество дюкянчета, където освен,
че се продава сладолед, продавачите правят и някои забавни номера на клиентите.

3.3. Туристически маркетинг

3.3.1. Туристическа информация и реклама

Маркетингът на региона може да се развие чрез по-големи промоции и по-добра реклама на
региона.
Трябва да се концентрира върху общ облик на дестинацията, опит и предлагани услуги
(предлагане), желания на потребителите (търсене). Трябва да се изходи от техните очаквания
След това продуктът, който покрива услугите, трябва да се разпространи. Потенциалните
посетители трябва да бъдат информирани за всичко, свързано с дестинацията.
Маркетингът е много важна част, когато става дума за разпространение и реклама на даден
продукт, за това е необходимо да се идентифицират рекламни инструменти. Също така,
трябва да се предприемат дейности за развитие на продажбите. Връзките с обществеността
трябва да се подсилят. Процесът трябва да е последователен и да не спира, за да се постигне
стабилност и постоянство.
Визуалната или аудио рекламата в медиите, в наши дни, е доста разпространен вариант за
реклама. За да има по-добър резултат от това е важно самата реклама да е свързана с
промоция, например. По този начин интересът на потенциалните посетители ще бъде
подбуден и ще се „зарибят” много по-бързо и лесно.
Културата в региона е изключително богата, за това именно тя трябва да се популяризира.
Това може да бъде постигнато с интересни видеа, или пък филм, сниман там.
Емпиричното проучване изследва поведенческите и социално-икономическите
характеристики на чести и редки пътници в региона на Кападокия в Турция. Промените,
свързани с клиента, могат да бъдат използвани при изготвяне на стратегически маркетингови
планове по по-ефективен начин. В повечето развиващи се страни, включително и Турция,
маркетинговите планове за услуги са ориентирани към предлагането, а важните въпроси,
свързани с потребителите или търсенето, се игнорират или не се вземат под внимание. След
като сегментите са идентифицирани по различни измерения, чуждестранните пътници могат
да бъдат профилирани отново според демографски или социално-икономически
характеристики, демографски пътувания. Източници на информация могат да бъдат
използвани при избора на дестинация за почивка, ориентация на отношението и харесвания /
нехаресвания на предложенията на посетилите вече дестинациите. Такова богатство от
информация може да се използва в хотелиерските / мотелските оператори, туристическите
агенции и планиращите политики при подготовката на стратегически маркетингови планове
за туристическия сектор. Информацията, получена от това проучване, може да бъде
използвана от заинтересованите за по-точно насочване на техните маркетингови стратегии.
По-специално местната туристическа индустрия може да намери резултатите от
изследванията за полезни при планирането и организирането на ваканционни пакети за
привличане на повече чуждестранни туристи. Освен това чрез подходящи целеви
маркетингови стратегии и промоционални политики нередовните пътуващи могат да бъдат
превърнати в редовни пътници, и то към същите дестинации.
Интересен факт е, че районът е показван в няколко филма поради своята топография.
Италианският / френски / турски филм от 1983 г. „Ловецът от бъдещето“ е заснет в
Кападокия. Районът е използван за научнофантастичния филм от 1989 г. Slipstream за
изобразяване на култ към почитателите на вятъра. През 2010 г. и началото на 2011 г. филмът
Ghost Rider: Spirit of Vengeance също е заснет в региона на Кападокия. Медеята на Пиер
Паоло Пазолини, базирана на сюжета на „Медея на Еврипид“, е заснет в ранните
християнски църкви на Музея на открито. Зимните пейзажи и широките панорами на
Кападокия са видни във филма от 2014 г. „Зимен сън”, режисиран от Нури Билж Джейлан,
спечелил Палма д'Ор на филмовия фестивал в Кан през 2014 г.

3.3.2. Ценова политика

Валутата в Турция е TL - Турска лира (1 Евро приблизително се равнява на 7.74 Турски
лири; 1 лира е около 0,25 ст.). Виза се изисква за гражданите на повечето държави и се
получава при кацане на летище. Българите, притежатели на валидни паспорти, могат да
посещават Турция без визи при туристически пътувания с право на престой в страната до 90
дни без виза. Тези, които желаят да останат за по-дълъг период, трябва да се обърнат към
местните компетентни власти за издаване на разрешение за продължаване срока на
пребиваване. Много от туристите, посещаващи региона, идват чрез пакетни обиколки. В
Турция всички магазини и ресторанти приемат също плащането с карти. В Турция се
предлага пропуск, който е валиден 15 дни и струва 210 лири (около 50 USD). Този пропуск
обхваща 300 музея и туристически зони, свързани с Министерството на културата и туризма
на Република Турция. Те се продават в повечето билетни каси.

3.4. Посещаемост и политика за управление на посетителите

3.4.1. Основни количествени и качествени параметри на търсенето

Кападокия, един от най-важните туристически центрове в страната и посреща милиони
местни и чуждестранни туристи всяка година (главно Русия, Китай, Иран и др. генерират
най-много пътувания до там). Броят на туристите, посетили музея и руините в Кападокия,
достига рекордните 3 834 134 млн. през 2019 г. Според данните на дирекция „Култура и
туризъм на Невшехир“ Кападокия е била най-посетената туристическа атракция през август
(566 033 души) през миналата година, докато туристическият център, привличащ най-много
посетители в региона, е Музеят на открито на Гюреме, който е посетен от 1 417 118 млн.
души. Тенденцията е към увеличаване на посетителите през следващите години, но за тази
цел трябва да се подобри инфраструктурата и да се увеличи легловата база. В момента има
около 90 места за настаняване. Разпространението в социалните медии на визуалната красота
на тези обекти привлича туристи, и за това Кападокия е един от любимите туристически
центрове, избирани за посещение.
Много от туристите, посещаващи региона, идват чрез пакетни обиколки. Поради тази
причина туристите имат възможност да използват много туристическите услуги (настаняване
+ транспорт + музейни входове). Отделно от тях туристите харчат пари за нощни забавления
(например типичните турски вечери), покупки на сувенири (например, килими, керамични
изделия и др.), храна и напитки , както и за посещение на някои атракция (например
обиколка с балон над руините на Кападокия).
Пакетна цена за 6 дни (5 нощувки), с включен транспорт, пътни и гранични такси,закуски,
панорамни обиколки, екскурзовод е около 500 лв. на човек в двойна стая. Цената не включва
входни такси за музеи, полет с балон над Кападокия (около 270 лв., според зависи от сезона),
и други атракции или посещения (например турска вечер, която е около 50 лв.).

3.5. Специфични проблеми и перспективи на туристическото използване

Основните заплахи за този обект на световното наследство са от силите, които са го създали.

Ерозията връща някои човешки начинания към по-естествено състояние и се целят големи
усилия за опазване, за да се гарантира, че чудесата на Гьореме ще оцелеят още хилядолетия.
С увеличената туристическа търговия обаче хората са донесли модерно развитие и щети или
разрушения на някои от древните обекти, които някога са създавали.

3.5.1. Изисквания за защита и управление

Имотът за световно наследство Национален парк Гьореме и скалните обекти на Кападокия са

обект на правна защита в съответствие както със Закона за защита на културните и
природните ресурси № 2863, така и Закона за националните паркове № 2873. Цялата
територия между градовете Невшехир, Юргюп и Аванос е определена за национален парк
съгласно Закон №. 2873. Освен това в регистъра са вписани природни, археологически,
градски и смесени археологически и природозащитни зони, два подземни града, пет
троглодитни села и повече от 200 отделни скални църкви, някои от които съдържат
множество стенописи на недвижими паметници и обекти съгласно Закон № 2863.
Правната защита, управление и мониторинг на Националния парк Гьореме и скалните обекти
в Кападокия попадат в обхвата на националните и регионалните правителствени
администрации. Регионалните съвети за опазване на Невшехир и Кайсери са отговорни за
воденето на регистъра на паметниците и обектите, включително за извършване на всички
задачи, свързани с правната защита на паметниците и изброените сгради и одобрението за
извършване на всякакви дейности, свързани с реставрация. Те също така оценяват
регионалните планове и планове за опазване, подготвени от отговорните национални и / или
местни (т.е. общински) власти.

3.5.2. Проблеми и перспективи

Проучванията за преразглеждане и актуализиране на съществуващия план за ползване и
опазване на земята (Дългосрочен план за развитие на Национален парк Гьореме) от 1981 г.
Са завършени през 2003 г. Основните предложения за планиране са природните зони да
бъдат защитени, а незначителните корекции в периферните райони на населените места и
пространственото развитие на градовете, разположени в природните природозащитни
обекти, включително Гьореме, Ортахисар, Чавушин, Юргуп и Мустафапаша, да бъдат строго
контролирани. С други думи, планът предлага физическото израстване на тези градове да се
ограничи до наскоро създадени зони. Разработките на хотели ще вземат предвид
установените ограничения за капацитета на стаите. Освен това планът предлага местните
власти да бъдат съветвани да преразглеждат решенията за ползване на земята за райони,
които са запазени за развитието на туризма в градоустройствените планове.
Изготвят се планове за опазване на зоните за градски и / или смесени градско-
археологически обекти за опазване в историческите участъци на Гьореме и предоставят
критерии за зониране и правила и насоки, които да се използват при поддържането и
възстановяването на сгради, които не са регистрирани, но които са разположени в
историческите зони. Съществуват подобни проучвания за планиране за градовете Ортахисар
и Учхисар. След като бъде финализиран, ще бъде изготвен план за опазване на градската
зона в Юргюп. Всички съответни планове се актуализират непрекъснато. За подземните
градове Каймаклъ и Деринкую са завършени подходящи съоръжения, насочени към
подобряване на разбирането на собствеността на световното културно наследство и са
необходими за Гьореме и Пашабаджи. Паметниците в опасност поради ерозия, включително
църквата “Ел Назар”, “Църквата на ябълката” и църквата “Дева Мария” са изброени като
паметници, изискващи приоритетно действие. На ниво площадка са необходими специфични
мерки за тяхната защита, реставрация и поддръжка. Докато за отделни обекти са създадени
планове за опазване и мерки за защита, от основните страни, отговорни за управлението на
обектите, се признава, че за защита на ценностите на световното наследство на имота е
необходим интегриран регионален план за зоната за опазване и развитие на културата и
туризма в Кападокия. За осигуряване на управлението на имота е необходима и адекватна
финансова, политическа и техническа подкрепа.

4. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Изложената курсова работа, показва значимостта от съществуването на ЮНЕСКО като

институция, нейния принос за оценяването, опазването и поддържането на световното
културно наследство. Турция е страна с огромен туристически потенциал, който включва
множество материални и нематериални обекти, които са под егидата на ЮНЕСКО. Едни от
тях са именно Националния парк Гюреме и крепостите на Кападокия, които са сред най-
посещаваните места, както от местни, така и от чуждестранни посетители. Опазването и
поддържането на тези обекти е от изключително значение, за да се запази историята и
уникалността им, с оглед тяхното съхранение в бъдещето.

5. Използвана литература.

• https://whc.unesco.org/en/list/?
fbclid=IwAR26LHmFNeNDtzdhdvrLhQjsm6dc3ZjWs53yCovCWn5wOA_QMuGOIglbbx0

• https://unesdoc.unesco.org/ark:/48223/pf0000147330?fbclid=IwAR0fWos1jPjqoMggwYUTAq0-
xtIhYxqVmla8L2NZNeK4cOG5V_zvIOmHnMc

• https://whc.unesco.org/en/list/357?
fbclid=IwAR0MUK6ufXuJ7FfyooeAG_yA3ZGsnfFOw9RJFAH4lnLLap_39zzk1qTsUDQ
Информация за обектите Национален парк Гьореме и скалните обекти на Кападокия

• https://whc.unesco.org/en/list/1405?fbclid=IwAR2eo7SoekLZKspLxMixqlPloiUz9DacU-
4E0xbV13nbgHVstwmNQEAxmJI
Информация за обекта Чаталхьоюк

• https://www.nationalgeographic.com/travel/world-heritage/cappadocia/?
fbclid=IwAR2FMwwlKt7BIV4BRLzkqwpaifm-uKbtjFFDWsuis1cXcweH6kcJSirRPAI
• https://www.ahika.gov.tr/assets/upload/dosyalar/ahika__nevsehir-kapadokya-turizm-yatirim-
olanaklari-raporu.pdf?
fbclid=IwAR2uQ0wkPYWsJUiDepzS0I3hDZmnq6Qx6U0OFQcF_JhmGGQSRxWJSjncKnc

• http://www.cappadociaonline.com/restaurants.html?
fbclid=IwAR2WIWnSlboeyStSE3us4FU9564T45JoqrByu0xMredeztDGiR2XguiVJOM

• http://turkeytourism.com.my/destinations/cappadocia/?
fbclid=IwAR2PgHgZLRP5pts37wCyfTbECWBKA1ulaRp0JWdWZ1tsvy6_IVHfW3SSJwg

• https://www.dailysabah.com/tourism/2020/01/07/cappadocia-breaks-record-in-tourist-numbers-
with-over-38-million-visitors

• https://books.google.bg/books?
id=DfbZAAAAQBAJ&pg=PA52&lpg=PA52&dq=cappadocia+access+mode&source=bl&ots=TvVZHzp
MIW&sig=ACfU3U0rYCkFg58aww5O0ooWtD5R0_guxw&hl=bg&sa=X&ved=2ahUKEwiUjLDgvpLp
AhVKfMAKHXLzD34Q6AEwFHoECBsQAQ#v=onepage&q=cappadocia%20access%20mode&f=false

• https://www.goreme.com/goreme-open-air-museum.php

• https://www.unesco-centerbg.org/%D0%BD%D0%B5%D0%BC
%D0%B0%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%BA
%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%BE-%D0%BD
%D0%B0%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE/?
fbclid=IwAR31qYO_WkAO7a5fT8zNKUyYtwOowbyWdRihjDuoauiRrAlhCxABgDjgFRM

• https://www.kapadokyadayim.com/kapadokya-turistleri-hangi-ulkelerden-geliyor/