Изпитна тема № 8

Предварителна подготовка и провеждане на екскурзия

План-тезис:
• Методично-тематичен план на екскурзията.
• Съдържание на екскурзоводската беседа.
• Специфични техники при изнасяне на екскурзоводската беседа.
• Анимация в екскурзиите.
• Превод на текст, свързан с темата от български език на един от изучаваните чужди езици.

Примерна приложна задача/казус: Съставете методичен план за провеждане на панорамна

обиколка на град Варна.

Критерии за оценяване на изпитна тема № 8 Максимален

брой точки
1. Обяснява съдържанието на методично-тематичния план на 10
екскурзията.
2. Познава структурата на екскурзоводската беседа. 10
3. Описва подходящата форма на анимация в екскурзията. 10
4. Познава конкретните техники на изнасяне на екскурзоводска 10
беседа.
5. Прилага специфична терминология на чужд език. 10
6. Решава приложната задача/казуса. 10
Общ брой точки 60

1. Методично-тематичен план на екскурзията

Методиката на екскурзоводската работа е свързана с организацията и провеждането на
отделни етапи на подготовката на екскурзията. Те се свеждат до определяне на целите и задачите,
избор на тема, подбор на литература, запознаване с музейни експозиции, изучаване на
екскурзионните обекти, съставяне на маршрута, подготовка на екскурзоводската беседа.
1.1. Определяне целите и задачите на екскурзията - по този начин се подпомага подбора на
материала за бъдещата екскурзия.
1.2. Избор на тема - темата на екскурзията е това, което е положено в основата й, около нея се
гради разказа и показа. Темата е тясно свързана с обектите, тя определя съдържанието на разказа на
екскурзовода.
1.3. Подбор на литература - по темата се прави списък на книги, брошури, статии,
видеофилми и публикации в периодичния печат. Материал може да се намери и в музеите, научно-
популярните и художествените филми. Той трябва да бъде съобразен с обектите, които ще бъдат
показвани.
1.4. Запознаване с фондовете и експозициите на музеите - необходимо е да се изучат
експонатите, документите, които се пазят в музейните хранилища. Желателно е музейната екскурзия
да се води от един екскурзовод.
1.5. Подбор и изучаване на екскурзионните обекти - за разкриване на темата на екскурзията
решаващо значение има правилния подбор на обекта. Екскурзионните обекти се класифицират:
- по съдържание - еднопланови и многопланови;
- по функционално значение – основни и допълнителни;
- по степен на съхраненост – напълно запазени, преустроени и реконструирани.
В процеса на подготовка на екскурзията при избора на обектите се вземат под внимание
следните показатели:
 познавателна ценност;
 известност;
 необичайност (екзотичност);
 изразителност;
 съхраненост;

1
  месторазположение;
 временно ограничение на възможността да се види обекта.
Съставя се карта на обекта (паспорт). В нея се дават следните данни:
 име на обекта – първоначално и съвременно, а също и имената, под които е известен на
населението.
 събитие, с което е свързан, дата на събитието.
 местоположение – адрес, къде се намира.
 описание на обекта – как се стига до него; автор; дати, свързани с него; материал, от
който е направен; текст на мемориалните надписи.
 източникът на сведения за обекта.
 съхранимост на обекта – на паметника и територията около него; дата на последен
ремонт, реставрация.
 охрана на обекта – на кого е възложена.
 в какви ситуации се използва обекта.
 дата на съставяне и име на съставителя на картата.
1.6. Съставяне на маршрут на екскурзията - маршрутът представлява пътя, който следва
екскурзионната група. Необходимо е да се спазват две главни изисквания:
 показването на обектите трябва да върви в логическа последователност;
 маршрутът трябва да обезпечи показването на обекти, необходими за най-пълното разкриване
на темата на екскурзията
Съществуват три начина за построяване на маршрута: хронологичен; тематичен и тематично-
хронологичен.
При разработване на маршрута трябва да се имат предвид:
 Правилата за движение на съответните транспортни средства и нормативни документи,
свързани с движението им.
 Показването на обектите да става в логическа последователност, не допускайки повторно
минаване по един и същ маршрут.
 Да има достъп до обекта (удобни площадки за разглеждането му).
 Преходът между два обекта да не е повече от 10 -15 min.
 Да има благоустроени спирки – санитарно-хигиенни условия, място за паркиране на
транспортното средство и т.н.
 Препоръчва се да има няколко варианта за движение на група, за да може да се реагира в
случай на проблем – ремонт на пътя и др.
 Разработването на маршрута завършва с утвърждаването на паспорт и схема на маршрута,
разчет на километрите и времето за използване на транспорта.
1.7. Обход на маршрута - след съставяне на маршрута, участниците в творческата група
извършват неговия обход. Целта е:
- запознаване с планировката на трасето, улици, площади;
- да се уточни мястото, където се намира обекта и мястото на предполагаемото спиране на
автобуса или пешеходната група;
- да се обмисли достигането на автобуса до обекта или мястото на спиране;
- да се провери времето, необходимо за: показване на обектите, словесната им характеристика,
придвижване (на автобуса, пешеходната група и т.н.), екскурзията като цяло;
- да се провери целесъобразността от показване на избраните обекти;
- да се избере най-добрата точка за показване на обектите и разположение на групата;
- да се избере методиката за показване на обектите;
- да се изяснят потенциално опасните места при придвижване на групата и да се вземат мерки
за безопасност.
1.8. Подготовка на текста на екскурзията - подбира се само материал, който може да се
използва в разказа на екскурзовода. Подготвят се два вида текст – контролен и индивидуален.
 Контролен текст. Съставя се от творческата група и изпълнява контролни функции. В
повечето случаи съдържа хронологическо изложение на материала. Не отразява структурата
на екскурзията, не се построява в маршрутна последователност с разпределение на материала
по спирките и с анализ на обектите. Той включва внимателно подбрани и проверени по
източник материали, които са основа на екскурзията и на индивидуалния текст.

2
  Индивидуален текст. Съставя се от екскурзовода, на базата на контролния текст. Съдържа
пълно изложение на това, което ще се говори. Следва структурата на екскурзията и е в пълно
съответствие с методическата разработка. При наличие на добър контролен текст
индивидуалните текстове на различните екскурзоводи ще имат идентично съдържание, за
един и същ обект ще се говори едно и също, но с различни думи, различно богата реч. Може
разказът да е с различна последователност и различни факти, които да се използват.

2. Съдържание на екскурзоводската беседа.

Екскурзоводската беседа представлява устно представяне на информацията за обектите,
включени като обект на екскурзията. Чрез нея се реализира познавателната функция на екскурзията.
Във връзка с темата на екскурзията тя трябва да представя разнообразна информация – географска,
културно-историческа, социално-икономическа и др. Основните принципи, на които трябва да
отговаря екскурзоводската беседа, са за:
- научност;
- насоченост;
- тематичност;
- достъпност;
- нагледност.
Представената информация във вид на екскурзоводска беседа трябва да отговаря на принципа за
научност. Той се свежда до точно и научно-обосновано поднасяне на информация за екскурзионните
обекти, която да е актуализирана съобразно най-новите научни изследвания и тенденции в
съответната научна област, с която е свързана темата на екскурзията. Научните факти и
статистическа информация трябва да доказва съществуващите закономерности и да илюстрират
неповторимостта на обектите.
Принципите за целенасоченост и тематичност изискват подчиняването на всяка екскурзия на
точно определена тема, цел и произтичащите от нея задачи. Тези принципи съпровождат всички
етапи на екскурзоводското обслужване.
Принципът за достъпност е свързан с изискването за контакт между екскурзовода и турситите с
цел преценяване на възрастовите и интелектуални възможности и съобразяване с равнището на
поднасяната екскурзоводска беседа.
Нагледността отчита визуалното възприемане и въздействие на екскурзионните обекти.
Основните изисквания към екскурзоводската беседа са:
- логически последователен разказ, който да разкрива историческите особености в развитието и
съвременните тенденции на обектите, процесите и явленията;
- структуриране – тя съдържа увод, изложение и заключение. Уводът цели привличане на
вниманието на туристите и мотивирането им за предстоящата беседа. Изложението трябва да
се отличава с яснота, последователност, широкообхватност на обектите и емоционална
наситеност. Заключението е кратко и с обобщаващ характер. При него е мястото за извинение
за настъпили промени в екскурзоводската програма или за благодарности за толерантно
отношение на екскурзионната група;
- за да достигне екскурзоводската беседа до всички, са важни параметрите на говора –
тембърът на гласа, интонацията, яснотата на говора и образността на езика. Тембърът не
трябва да е дразнещ, а интонацията – да съответства на съдържанието на разказа. Езикът
трябва да е ясен, богат, с присъствие на метафори, сравнения, умозаключения, пословици и
поговорки, цитати и др.;
- друг важен елемент на беседата е показването (експонирането) – чрез него се постига
синхрон между зрителното и вербалното възприятие;
- Най-често използваното техническо средство за провеждане на беседата е микрофонът.
Процесът на разработване на екскурзоводската беседа е сложен и се отличава преди всичко с
творчески характер. Основните етапи при разработване на екскурзоводската беседа са: определяне на
темата; разработване на целта и задачите; определяне на основните екскурзионни обекти; проучване
на литературните източници за екскурзионните обекти; анализ на литературните източници;
разработване съдържанието на екскурзоводската беседа;работа по методическите средства за
демонстрация на обектите и изработване на карта на маршрута.

3
 По своя характер екскурзоводската беседа трябва да се отличава с интригуващи образен език, за
да поддържа постоянен интерес. Занимателният характер се постига с използване на любопитни
факти, анекдоти, пословици и поговорки.
Същевременно, поднесената информация трябва да е научно обоснована, логически свързана и
правилно структурирана. Характеристиката на основните обекти в маршрута се разграничават чрез
логически преходи.
Беседата има два елемента: показ и разказ.
- Показът като начин на представяне на обектите - показът е нагледен начин за
запознаване с един или няколко обекта едновременно. Може да се разгледа като действие (или
сума от действия) на екскурзовода за изясняване на същността на предмета. Той е система от
целенасочени действия от страна на екскурзовода и туристите за наблюдение на обекта.
Предполага анализ и активна самостоятелна работа от страна на екскурзиантите. Особеност
на показа е да се разкрие едно или друго качеството на наблюдавания обект, което остава
незабележимо при първоначалния поглед върху предмета. Това свойство или способност да
станат явни, очевидни. Показът се различава от съзерцанието и огледа. Вторите две са
свързани с пасивно, самостоятелно възприемане на предметите по зрителен път.
Показът в екскурзията е сума от три елемента:
o самостоятелна наблюдение на забележителностите;
o запознаване на екскурзиантите с експонатите (портфейла на екскурзовода);
o показ под ръководството на екскурзовода.
Особености на показа при екскурзиите:
o активност – не е пасивно любуване на паметници, природата или произведение, а
целенасочено наблюдение;
o логическа последователност – всеки следващ обект е степен в разкриването на
темата;
o има водеща роля в екскурзията – без показ няма екскурзия. Той е първичен и
тогава, когато с негова помощ се илюстрира разказа. В много екскурзии той се
явява единствено доказателство. В повечето случай при екскурзиите показът
предшества разказа (“от показа към разказа”). Основно при екскурзиите е
зрителното възприятие и впечатление, получени при участие и на други органи на
чувствата.
o сюжетност – сюжетът на една екскурзия може да е по-сложен от сюжета на
произведение на изобразителното изкуство. В тематичните екскурзии се следва
строга сюжетна линия, която обединява елементите на показ и разказ.
o парадоксалност – състои се в това, че по време на показа туриста вижда повече от
това, което стои пред него.
Жестове при показване на обектите:
 Жест показалка – обикновено е насочен в посока към обекта, показва на какво да
се обърне внимание. Може да е направо, дъгообразен, от долу на горе или от ляво
на дясно и т.н.
 Илюстративни жестове – дават представа за размерите на разглежданите обекти,
границите на териториите. Жестът очертава обекта, спира се на негови детайли.
 Подчертаващи – дават нагледна представа за размерите и формите на
разглежданите обекти. Може да се подчертае височината на сградата, дебелината
на стената и т.н.
 Реконструиращи жестове – помагат на туристите да възстановят незапазени части
на сгради, съоръжения.
 Подсещащи жестове – помагат на екскурзовода да подреди правилно групата за да
отгледат обекта.
 Нагледни жестове – чрез тях екскурзоводът демонстрира нагледното пособие.
 Емоционални жестове – изразяват емоциите на екскурзовода.
- Словесно описание (разказ) - разказът е “устната част” от екскурзията, съобщенията
и обясненията, които екскурзоводът дава на групата. Подготвя се в писмена форма, на се
излага устно. Счита се разказът е допълнение към показания зрително материал. Не трябва да
бъде пространен; не трябва да се допуска да се превърне в лекция.
Изпълнява две задачи:
4
 o коментира, пояснява, допълва видяното;
o реконструира, възстановява това, което не може в дадения момент да се види от
екскурзианта.
Разказът се подготвя предварително. Не трябва да се разглежда като импровизация. Тава не
означава, че в разказа на екскурзовода не трябва да има импровизации. Особеност на разказа е, че
носи характера на монолог, но някои екскурзоводи се опитват да превърнат част от екскурзията в
диалог. При диалог нараства активността на възприемане на материала.
За анализ на особеностите на обектите се използват следните логически операции:
- Описание – подробно изложение на материала за обекта, свързано с последователното
изреждане на основните му свойства и качества. Включва и определяне на най-съществените
страни и явления, процеси и събития, свързани с обектите. Описанието се използва най-често
при демонстрация на обектите без излизане на екскурзиантите от автобуса. Времето, отделено
за описание, е не повече от 2-3минути.
- Обяснение – способ, с помощта на който се изясняват вътрешните връзки на обекта. Изясняват
се причините за разглежданото събитие, явление, факт. При него разказът е с доказателствен
характер. Обяснението се използва при екскурзоводските беседи на всички видове екскурзии.
- Коментар (репортаж) – използва се при екскурзии, при които обектът се показва в движение
и се изменя по време на наблюдението.
- Цитиране – използва се за въвеждане в разказа на екскурзовода на откъси от произведения,
исторически документи, мемоари, статии и художествени произведения. Използва се, когато
цитираният откъс съвпада с конкретен екскурзионен обект и допълва зрителните впечатления
на екскурзиантите. Цитатът, точно отнесен към мястото и времето, придава авторитет на
думите на екскурзовода, но трябва да се използва с мярка, за да има нужния ефект.
- Индукция и дедукция – два противоположни принципа, които способстват за доказване на
логическата последователност на процесите и явленията. При индукцията анализът се
построява, като се върви от частното към общото, а при дедукцията – от общото към частното.

3. Специфични методи и техники при изнасяне на екскурзоводската беседа

3.1. Методи за провеждане на екскурзия
а/ Движението като методически прийом
Движението на екскурзионната група се явява един от задължителните признаци за
екскурзията. Под този признак като правило се разбира придвижването от един обект до друг (с
автобус, кораб, пеш), като групата се придържа към предварително съставен маршрут. Особеността
на екскурзията се състои в това, че показът на обектите и разказът за тях става в движение, т.е. в
целенасоченото придвижване от обект към обект, но и в това, че те се наблюдават също в "движение"
(от беглия оглед до дълбокия анализ на детайлите). Такова движение в близост до обекта и вътре в
него с цел по-доброто разглеждане и разбиране същността му представлява не просто признак на
екскурзията, а специфичен методически прийом, с помощта на който става наблюдение на
екскурзионните обекти. При бавното движение на екскурзиантите около обекта тяхното внимание се
концентрира върху отделни негови детайли.
Разказът на екскурзовода по време на движението се свежда до минимума, в такъв случай
преобладава показът и самостоятелното наблюдение на обекта. Движението като методически способ
има и друг аспект - екскурзоводът по време на огледа на обектите, свързани с историческите събития,
предлага на екскурзиантите сами да преминат маршрута, който са преминали героите от минали
събития. Умелото използване на този начин способства за по-доброто усвояване на екскурзията и в
същото време оказва силно емоционално въздействие върху екскурзиантите.
Движението в екскурзията може да стане по два начина:
- Придвижване от обект към обект по предварително съставен маршрут като задължителен
елемент на екскурзията.
- Движение като методически начин с цел по-детайлно и задълбочено изучаване на
екскурзионните обекти, свързани с историческите събития, когато екскурзиантите повтарят
маршрута, който са следвали героите от събитията.
б/ Организиране на състави (трупи), демонстриращи елементи от местни обичаи, свързани с
националния бит, фолклор и култура
В много дестинации по света в специално обособени етнографски комплекси и други
исторически обекти се демонстрират от специални фолклорни състави сценки от бита, обичаите,
5
песни и танци на съответния етнос (Мексико, Перу, САЩ, Китай, Бразилия, Испания и др.). В тях са
организирани и се показват производства от водещи занаяти от миналото на съответната дестинация,
чиито стоки се предлагат на туристите като сувенири (грънчарство, дърворезба, килимарство,
металообработване и др.). У нас такива демонстрации се правят в етнографските комплекси „Етьра",
"Боженци", „Жеравна", с. Аспарухово (Варненско) и др. Чрез тези демонстрации участниците във
вътрешния и международния туризъм се запознават с характерните особености на културно-
историческото наследство както на отделната страна, така и на етнографските различия вътре в нея.
в/ Създаване на Панорами, демонстриращи хода на знаменателни за дадена дестинация
исторически събития
Организирането на Панорами, пресъздаващи автентични епизоди от важни исторически
събития за определена дестинация, е един нов начин за мобилизиране на националното самочувствие
и патриотизъм в много страни с богато историческо минало. B същото време те са и действен мотив
за предприемане на туристически пътувания към тях. Световният пример показва, че те привличат
значителен туристически контингент от вътрешни и международни туристи. Такива са например
Париж, Москва, Токио, Сидни, Плевен и др.
г/ Създаване на увеселителни центрове за отдих и развлечение
През последните години значителен туристически поток привличат организираните в някои
страни увеселителни центрове (паркове). В тях са обособени кътове с различни атракции,
предлагащи на туристите емоционални преживявания и тонизиращи гледки. Пример за такива
центрове (паркове) са световно известните паркове Disneyland, Eurodisney, Виена и др. Към същата
категория може да бъде отнесена и най-новата специфична форма за привличане на туристи -
създаването на аквапаркове (например Акваполис на Златни пясъци). В някои от тях се предлагат
освен възможности за познавателен туризъм и атракции с делфини, акули и други водни обитатели.
д/ Използване на защитените територии за алтернативен туризъм
В редица страни с добре развито природозащитно законодателство е създадена мрежа от
защитени територии. В структурата й са включени националните паркове, резервати и др. Статутът
на някои от тях позволява в тях да се организира ловен, екологичен, спелеотуризъм, алпинизъм и
фототуризъм. Големи туристически потоци генерират националните паркове Йелоустоун (САЩ),
Крюгер (ЮАР), Килиманджаро (Кения), Рила, Пирин, Централен Балкан и др.
е/ Мултимедийни демонстрации
Те могат да се приемат като най-новата форма за демонстрации. Организират се в различни
форми и в големи туристически обекти, където екскурзиантите нямат възможност да обходят цялата
територия на историческата местност. На туристите се показват видеоматериали за епизоди от
ежедневието, организацията на живота, бита, обичаите, за знаменателно историческо събитие и
културата на местното население, прослушване на записи с речи на важни исторически личности,
песни на световноизвестни звезди, църковни песнопения и др.
ж/ Срещи на екскурзианти с участници в събития
При провеждането екскурзиите могат да бъдат организирани с учени, артисти, статисти,
космонавти, ветерани от войни и регионални конфликти и др. Такива срещи трябва да бъдат щателно
подготвени. Необходимо е предварително подготвяне съдържанието на беседата, за да може разказът
на участника в събитието да съответства на темата на екскурзията и съдържанието, да не повтаря в
никакъв случай информацията, включена в беседата на екскурзовода.
з/ Начини за активизиране познавателната дейност на екскурзиантите
Понякога екскурзоводите прилагат изследователския начин, който нагледно потвърждава
разказа на екскурзовода. Например при огледа на средновековна крепост, дълбочината на кладенеца
за вода може да се определи с помощта на горящ лист хартия, който, падайки, осветява стените,
после и дъното. Този начин спомага за активизиране вниманието на екскурзиантите, като предимно
се използва при работа с деца, по време на производствените (установява се времето за обработка на
някои детайли) и природоведските (определя се степента на вълнението в море, океан, посоката и
силата на вятъра и т.н.) екскурзии.
Изследователският начин често се съчетава с начина на възлагане на задачи. В този случай
екскурзоводът не провежда сам изследването, а се обръща с молба към екскурзиантите да прочетат
на глас надписа на колоната на Омуртаг или друг исторически паметник, да определят размера на
обекта и т.н. Този методичен прийом способства за по-дълбоко възприемане на съдържанието от
екскурзианта. Изследователският начин за провеждане на екскурзии е по-подходящ за екскурзии с
ученици и студенти.
6
 По време на екскурзията с ученици, студенти и възрастни хора екскурзоводът може да
подтикне екскурзиантите да направят нужните изводи и обобщения, задавайки им предварително
подготвени въпроси по темата, отчитайки по това състава на групата, мястото и времето на
екскурзията. При правилна организация методът „въпроси-отговори“ осигурява активна мисловна
дейност на участниците в екскурзията. Този метод за провеждане на екскурзията е доста сложен и се
използва само от опитни екскурзоводи.
3.2. Техника за провеждане на екскурзии
Ефективността на екскурзиите зависи до голяма степен от използваните техники за
провеждането им. Екскурзията започва с въвеждаща беседа от екскурзовода, която се извършва на
мястото на срещата на екскурзовода с групата (в началото на маршрута). След слизането от автобуса
екскурзоводът е длъжен веднага да определи мястото за разполагане на групата. В методическия
план обикновено са предвидени няколко варианта (места) за разполагане на групата. Това е
необходимо във връзка с обстоятелството, че в един и същ екскурзионен обект могат едновременно
да се намират няколко групи. Затова той трябва да разположи групата си отделно от другите. Освен
това мястото за разполагане на групата може да се променя в зависимост от състоянието на времето
през деня и поставените задачи. Ако обектът се разглежда заедно с околния ландшафт, за
разглеждане не се избира най-отдалечената точка, при което е желателно ъгълът на погледа да не е
по-голям от 18°. Ако обектът се изучава детайлно, то групата се разполага в непосредствена близост
до обекта, при което разстоянието се препоръчва да бъде около 2,0-2,5 пъти по-голямо от височината
на обекта. Например, ако крепостната кула е висока 15 м, разстоянието за разполагане на групата
трябва да е 30-40 м. Екскурзионната група трябва да е разположена така, че да вижда и обекта и
екскурзовода, а екскурзоводът трябва да вижда добре и обекта, и групата. Най-добре е
екскурзионната група да бъде разположена в полукръг. Екскурзоводът трябва да стои на края на
полуокръжността в профил към екскурзиантите. Ако екскурзиантите, подхождайки към обекта, не са
построени правилно, екскурзоводът с подбудителни жестове им показва как да се разположат. В
екскурзоводската практика екскурзоводът често застава в центъра на полуокръжността. В този
случай неговият разказ най-добре се чува от всички екскурзианти, без да се налага той да повишава
глас, но при такава постановка екскурзоводът застава с гръб към туристическия обект, което
затруднява показа и жестовете на екскурзовода към обекта, които не винаги са целенасочени и точни.
При провеждането на екскурзията се отделя строго определено време за показването на всеки
обект, предвиден в методическата разработка. Някои екскурзоводи, особено начинаещите,
увличайки се в разказа за дадена страна, преразходват времето още на първите 2-3 обекта, в резултат
на което времето за разказ, посветен на останалите обекти е по-малко. Това изисква да се премахне
всичко излишно от разказа, което води до преразход на време. Понякога по причини, независещи от
екскурзовода (продължителното събиране на участниците в групата, закъснение на групата и др.),
екскурзията започва след определеното време. В такива случаи автобусът не трябва да се задържа
след определеното време от остатъка на екскурзията, тъй като той трябва да обслужи нова
екскурзионна група. И в единия, и в другия случай се налага да се съкрати времето на екскурзията, но
не за сметка на намаляване количеството на подтемите и показа на основните обекти, а за сметка на
изключване на второстепенните детайли в показа и разказа. Всички основни обекти задължително
трябва да бъдат показани.
Разказът в екскурзията започва с показа на обекта, т.е. има насочен характер. Всеки
екскурзиант трябва ясно да си представи към какъв обект или неговите детайли се отнася разказът.
Екскурзоводът може да започне разказа само тогава, когато се убеди, че всички добре виждат обекта.
Покрай показа на обекта екскурзоводът трябва да владее и техниката за показване на нагледните
пособия. Те се показват тогава, когато това изисква излагания материал. Не се препоръчва по време
на разказа да се раздават нагледните пособия за запознаване с детайлите. Това той може да направи
едва след като е завършило изложението по подтемата и е настъпила паузата по време на
придвижването от един обект към друг. Нагледните пособия (материали), предвидени за показване,
не се показват предварително при разкриването на следващите подтеми на екскурзията.
Цялата екскурзия се провежда от екскурзовода, стоейки с лице (анфас) към екскурзиантите.
При по-дългите извънградски екскурзии, екскурзоводът може да е седнал в автобуса на мястото си до
шофьора с гръб към екскурзиантите.
Голямо значение за правилното провеждане на екскурзията има и правилното използване на
разказа, на начина за цитиране. Цитатите се записват на неголеми картончета (например 10/15 cm или
максимум на лист А4 формат). Картончетата имат номерация (от №1 до № n ) и се подреждат преди
7
екскурзията в нужната последователност. Екскурзоводът може да ползва тези картончета в процеса
на разказа, тъй като е трудно да се запомнят всички цитати, а точността при възпроизвеждането на
откъси от литературните източници и особено от исторически документи е много важно.
При спирането на автобуса за разглеждането на поредния обект екскурзоводът първи слиза от
автобуса и подхожда към обекта за показ. След приключване на огледа на обекта, той влиза в
автобуса след последните туристи. По време на престой (ползване на WC или покупки на сувенири)
екскурзоводът предупреждава туристите за часа на тръгване на автобуса. По време на обхода на
туристически обекти екскурзиантите задават въпроси, които могат да се отнасят за обектите,
свързани с темата на екскурзията или нямащи нищо общо с нея. В такива случаи да се отговаря на
въпросите, интересуващи един или двама човека, не трябва да става веднага, защото това ще отвлече
вниманието на останалите участници от възприемането на темата. В началото екскурзоводът е
длъжен да се договори с групата, че за отговори на въпросите, относно съдържанието на екскурзията,
ще отдели време след завършването й. Да се отговаря на въпроси, нямащи нищо общо с темата на
екскурзиите, не е задължително за екскурзовода. Той може да дава съвети в какви екскурзии и в
какви литературни източници може да се намери отговор на въпросите, интересуващи отделните
екскурзианти.

4. Анимация в екскурзиите
В последните години в целия свят активно се използва едно съвсем ново направление – анимация,
т.е. оживление и организация на почивката и непосредствени впечатления от личното участие в
мероприятията. Това явление е родено в областта на туризма от конкуренция между равни по
великолепие на интериора и услугите курорти. Туризмът е един от най-активните и интересни
развлекателни дейности, които съчетават едновременно забавна и познавателна дейност. В походи,
екскурзии, пътувания, пътешествия се възпитава търпение, смелост, издръжливост, любознателност;
на екскурзиите се поощрява познавателната активност; в клубовете по интереси се развиват
творческите способности.
Туристическата анимация е част от предлагания туристически продукт и е различна въз основа на
специфичните особености на туристическите ресурси, местоположението и специфичния профил на
конкретната туристическа дестинация. Чрез нейното прилагане се цели активно и разнообразно
оползотворяване на свободното време на туристите, които се обхващат в специални меропри ятия и
програми, които включват спортни игри и състезания, танцови вечери, карнавали, игри, хобита,
занимания, влизащи в сферата на интересите и т.н. Предлагането на анимационните услуги води до
повишаване качеството на туристическото обслужване и до увеличаване на търсенето, предимно на
международния пазар. Чрез тях се увеличават приходите от туристическите услуги.
По време на екскурзия могат да се проведат различни видове анимации като: творческа анимация,
културна анимация, анимация чрез общуване и елементи на спортна анимация.
Особено важно е да се отчитат особеностите на анимацията при пътуване с различни транспортни
средства.
Анимацията при пътуване с влак и автобус отчита продължителното и изморително пътуване.
Затова анимационната програма следва да съчетава почивката на туристите с освежителни
мероприятия и прояви, при които се отчита седналото положение на туристите. Могат да се
провеждат разнообразни конкурси и състезания (песни, анекдоти, поговорки), както и разнообразни
томболи и игри. Цели се масово участие на туристите.
Анимацията при пътуване със самолет е свързана с по-краткото време, с изключение на дългите
дестинации. Дейностите следва да са свързани с такива прояви, които успокояват туристите, като
викторини с познавателен характер за конкретни обекти от маршрута и други.

Примерна приложна задача/казус: Съставете методичен план за провеждане на панорамна

обиколка на град Варна.