Professional Documents
Culture Documents
Туризмът като социално икономическо явление
Туризмът като социално икономическо явление
На тема:
І. Увод
V. Заключение.
1
І. Увод.
2
Международният туризъм е еластичен спрямо цената и търсенето,
като измененията в която и да е от двете променливи обикновено
оказват ефект, по-висок от пропорционалния върху пътуванията с
цел отдих и почивка.
Поради тези специфични характеристики, може да се каже, че
значението на туризма в глобален мащаб нараства, особено с развитието
на съвременните технологии и комуникации;
Основна роля в координирането и развитието на туризма има
Световната организация по туризъм. Основният предмет на дейност на
СОТ е да насърчава развитието на туризма с цел да съдейства за
икономическата експанзия, международното разбирателство, мира и
просперитета, а също така и да прокламира всеобщо уважение и спазване
на основните човешки правила и свободи без разлика от раса, пол, език и
религия.
Целта на настоящата разработка е да разгледа туризма като
съвременно явление със социален характер, да проследи етапите му на
развитие, също така да обоснове значението на туриста като
икономически субект.
3
от другите здравни ефекти, както и от останалите аспекти и влияния на
туризма.
4
Не бива да се пренебрегва и екологичното значение на туризма
- при напреднало и прекомерно интензивно туристическо използване на
природните ресурси нерядко се стига до тяхното замърсяване, намаляване
на качествата им, дори до унищожаване. При това, най-застрашени от
деградация са именно най-ценните (затова и най-търсени) туристически
ресурси. Ето защо, съвременния туризъм оказва голямо влияние върху
екологичната политика на страните. Те би трябвало да се стремят да
опазват ценните си рекреационни ресурси чрез специално
законодателство, създаване на мрежа от национални паркове и други
защитени територии. Благодарение на туризма ще се повиши
екологичното съзнание на населението на посетените места и би се
подобрило общото природозащитно състояние на региона и страната.
Отделните аспекти и влияния на туризма не се изключват и обикновено се
проявяват паралелно и въздействат като цяло, като формират социално –
икономическата характеристика на туризма.
5
По въпроса кои са дълбоките причини за появата и развитието на
пътешествията, а по-късно и на туризма, има две основни мнения.
6
Темпът на научно-техническия прогрес, и изобщо на обществено-
икономическото развитие силно се ускорява при капитализма. Решаващо
значение за туризма имат откриването на парния двигател, инсталирането
му на парахода и особено изобретяването на локомотива и създаването на
мрежа от железници, позволяващи придвиждане на хора и стоки за кратко
време и на големи разствояния. По-късно техническо нововъведение с
решаваща роля за туризма е изобретяването на двигателя с вътрешно
горене и появата на автомобила и самолета.
Развитието на туризма е неделимо от развитието и
усъвършенстването на обществените отношения и материално-
техническата база.
Съвременният туризъм е модерен отрасъл, използващ широко
модерни технически средства и методи за управление и маркетинг.
Независимо от това той наследява от пътешествията много от
структурните им особености.
Ето защо, е логично и целесъобразно в хода на настоящата
разработка да се осъществи кратък исторически обзор с цел проследяване
на еволюцията на пътешествията и постепенното им трансформиране в
туристически движения, а по-късно и в целенасочени туристически
пътувания.
7
минерални източници, които са имали хигиенна, лечебна и дори култова
роля.
Като се има предвид примитивният транспорт по суша и вода е
ясно, че пътуванията извън местожителството през античността са се
осъществявали в един ограничен географски периметър. Много често
това са били посещения в съседни местности и селища, където са се
устройвали събори, празници и др. Това са били и места за натурална и
парична размяна.
Най-голямо развитие, както е извество, достигат великите
робовладелски цивилизации на Египет, Древна Гърция и Рим.
Египтяните широко използвали река Нил и нейните многобройни ръкави
за търговски цели, за военни операции и поддържане на администрацията,
за събиране на данъци, за посещения на свети места и т.н. В течение на
няколко века Римската империя обединява целия средиземноморски свят.
Създадена е огромна мрежа от пътища с твърда настилка, мостове,
крайпътни станции и крепости, голям военен и търговски флот, редовни
пощенски връзки между отделните части на империята. Макар военно-
административната функция на тази инфраструктура да е била
определяща, тя е улеснявала превоза на стоки и хора. Например, у нас,
римските пътища стават основата на пътната мрежа чак до края на
османското владичество. За римската аристокрация са били характерни
следните пътешествия с рекреационно-познавателна насоченост: летен
отдих във вили край Рим и други метрополии в империята (често с цел
лечение в термите), участие в спортни състезания и спектакли
(обикновено в Рим и големите градове), посещения на летни резиденции в
Сицилия, познавателно-образователни пътешествия в Елада и Египет.
Патрициите и търговците са пътували със семействата си и голяма свита
от близки и роби.
Голямо значение за разширяване на кръгозора на хората от античността
имат експедициите, организирани от финикийци, египтяни, елини,
римляни. Те са имали определено военна и търговска цел, макар често да
са били афиширани на преден план други причини – религиозни,
династически и т.н.
След разпадането на Римската империя настъпва периодът на
ранния феодализъм, характерен с херметизация на отношенията и
прекъсване на връзките между отделните части на Стария свят.
8
Стопанството е натурално, затворено, движенията на хора и идеи
прогресивно намаляват, Европа е разделена на множество враждуващи
държавици. Почти нищо не се прави за поддържането на римските
пътища. Огромно е влиянието на църквата, която със своите догми
отблъсква познавателния интерес.
Като цяло периодът на Средновековието не е благоприятен за
развитие на пътешествията. Известно развитие имат само
поклонническите посещения във Ватикана, Йерусалим, Константинопол и
някои други религиозни центрове. Те били организирани за богати
аристократи, пътуващи с охрана и слуги. Основните мотиви за тези
пътувания били религиозното поклонничество, вярата в целебната сила на
свети места и мощи, поддържането на социален статус и престиж. И през
този период се организират отделни експедиции, но тяхното
осъществяване било съпроводено с големи опасности, трудности и
лишения. Както през последните векове на Римската империя, така и през
целия феодализъм са широко разпространени разбойничеството,
корсарството и пиратството. Голямо е значението на кръстоносните
походи за поддържане на връзката между Европа и Изтока. С оглед
осигуряване на по-голяма сигурност пътуванията били групови и с
охрана. Пътешествия на големи разстояния, като тези на венецианеца
Марко Поло, са голяма рядкост и често са завършвали трагично.
Характерните общи особености на пътешествията през епохата на
Старата история се свеждат до следното:
Силно класово разслоение – достъпни са само за робовладелската и
феодална аристокрация.
9
Ето защо те не са имали съществен принос за икономиката на
посетените места. С други думи, в този ранен стадий пътешествията не
се отразяват върху разделението на труда чрез формиране на отделен
клон от стопанството.
10
този период започва през ХІІІ-ХІV в., а по-късно се разпространява във
Франция, Фландрия, Холандия, Англия, Бавария, Швейцария, Австрия и
други части на Европа. Ренесансът започва неслучайно в Италия –
страната, в която навсякъде личат следите на голямата гръко-римска
антична култура, страна, разпокъсана на множество княжества и градове-
държави, които търсят своята идентичност и просперитет след
прекъсването на връзките с Изтока в резултат на арабското и османското
нашествия. За пръв път именно хората на изкуството и интелектуалците
от италианските градове излизат от духовния затвор на феодализма и се
обръщат към ценностите на античността, възражда се интересът към
природата и природните явления.
През зрелия Ренесанс центърът на духовния живот се премества
към Атлантическа Европа – Франция, а също Англия, Фландрия и
Холандия – протестански страни, в които най-бързо си пробиват път
новите капиталистически отношения и които имат геополитическо
предимство по отношение на свободното корабоплаване и връзките с
Новия свят, Индия и Африка.
През Средновековието (около 1500 година), започват т.нар. Голямо
пътешествие (Grand Tour), в което участват млади аристократи от
Централна и Северна Европа, посещаващи главно Италия, но и други
земи от Средиземноморска Европа. Синове на благороднически фамилии
тръгват на дълго пътешествие, за да опознаят Европа и паметниците на
античността. В началото на периода средната продължителност на едно
такова пътуване е била 4 години, възрастта на участниците – 23 години,
докато към края на времето на Гранд Тур (около 1820 г.) тази
продължителност спада на 3-4 месеца, като възрастта респективно
нараства на 40 години. Твърде важна особеност на Гранд Тур е, че
мотивацията на пътешествията вече не е нито завоевателна, нито
търговска. Главната цел е познавателна – разширяване на културата,
езиковите и религиозните познания. Участни-ците в Гранд Тур
обикновено пътуват с цяла свита. По техните постоянни маршрути (напр.
от Париж през Дижон по долината на Рона към Женева и Италия)
възникват странноприемници, станции за почивка и смяна на конете,
наема се допълнителен обслужващ персонал, водачи, екскурзоводи.
Пътуването е дълго, понякога опасно и мъчително. Младите аристократи
имат нужда и от развлечения, музика, подходящи блюда. Всички тези
11
обслужващи дейности с времето стават постоянна професия на много
хора в посещаваните места. Обслужването на гости дава начало на редица
потомствени професии.
Друг важен пробив в средновековната застиналост е създаването на
държавни служби за редовни или междуградски съобщения с пътнически
и пощенски дилижанси.
През ХVІІ-ХVІІІ в. се активизира използването на някои минерални
бани за лечебни цели и почивка на короновани глави, знатни особи и
техните придворни. За нуждите на аристокрацията някои стари римски
терми се превръщат в бански курорти – Карлсбад, Виши, Байройт, Баден-
Баден, Евиан, Спа, Бат и др.
Ренесансът съвпада по време с големите научни и географски
открития. Строят се големи платноходни кораби, пътуванията стават по-
евтини, по-далечни и редовни, организират се множество експедиции с
научно-познавателна насоченост. Ако първите пътувания са с
разузнавателно-завоевателна цел, следващите имат ясно изразена
насоченост към поддържане на администрацията, търговските връзки и
към нарастваща роля на научно-изследователската и познавателната
мотивация.
Епохата на Средновековието и развиващия се капитализъм бележат
качествен и количествен ръст на пътешествията. Те все още не са
туристически, все още са класово ограничени за знатните и някои
представители на зараждащото се трето съсловие и интелигенцията. Но
вече се зараждат бъдещите курорти, създадени са някои от
предпоставките за обособяването на стопанските дейности, обслужващи
пътешествията, които са предимно познавателно-развлекателни.
12
водещите европейски страни. В Русия след Октомврийската революция и
Гражданската война се създават условия за масов, но контролиран от
партийно-държавната власт отдих и вътрешен социален туризъм – чрез
карти за почивка в профсъюзни почивни домове и за лечение в
санаториуми. Поради изолацията на Съветска Русия там практически не
се развива международен туризъм. Социален туризъм се развива и в
развитите европейски държави. Със значителни постъпления от
международен туризъм са отново старите туристически страни Италия,
Франция, Швейцария, следвани далеч назад от Австрия, Германия,
Чехословакия, Гърция, Унгария и т.н.
През междувоенния период в много европейски страни (Франция,
Англия, Австрия, Скандинавските страни и др.) се узаконява 8-часовият
работен ден и правото на 2-3 седмичен платен годишен отпуск. Това,
наред с развитието на железопътния и автомобилния транспорт и
развитието на санаторно-курортната база, създава условия за разширяване
на социалната база, за количествен и качествен скок в развитието на
туризма. Извършва се голямо строителство на пътища (особено в САЩ и
Германия). На практика обаче скок не се осъществява поради Голямата
икономическа криза, обхванала Европа и Америка (1929-1933 г.), поради
политическото напрежение и назряващия военен конфликт на държавите
от оста Рим–Берлин–Токио с Англия и Франция, а по-късно и със САЩ и
Съветска Русия, който започва още през 1935 г. в Далечния Изток и
Африка и се пренася на европейския континент с испанската гражданска
война и окупацията на Полша през 1939 г. Независимо от задържащата
роля на кризата, войните и вътрешните конфликти развитие има както по
линия на техническия прогрес на транспорта, така и в областта на
масовизирането на туризма и появата на т.нар. социален туризъм,
субсидиран от държавата, синдикатите, църквата, спестовните каси и
фондациите.
И все пак възможностите остават недоизползвани, туризмът не се
превръща в световен стопански отрасъл. Равнището на доходите на
широки слоеве от населението дори в развитите страни е такова, че те
остават извън туризма, той все още не се е превърнал в достъпен за
всички начин за използване на свободното време. Но събитията, като
превръщането на самолета в средство за бърз транспорт на големи
разстояния, строителството на огромни пътнически цепелини и др.,
13
сигнализират за наближаването на ерата на масовите пътувания.
Настъпването на тази ера се отлага от най-разрушителната война в
историята на човечеството – Втората световна война. Още преди
завършването на войната богати американци започват да посещават
Флорида и страните от Карибския басейн – най-вече Куба. По-голямата
част от Европа е разрушена и първите следвоенни години са години на
стопанско възстановяване на Западна Европа, подпомогната от
американския план Маршал, и на попадналата в съветския лагер Източна
Европа.
В старите туристически страни в Западна Европа в началото на 50-
те години настъпва истински “туристически бум”. По-късно той
обхваща една втора група страни от периферията на континента –
Испания, Гърция, Югославия, след това – Португалия, България,
Румъния, Унгария, Кипър, Тунис и Мароко в Северна Африка (страните
от “втората генерация”).
През целия следвоенен период развитието на туризма в Северна
Америка и Карибския район е много бързо. Днес САЩ е водещата страна
по развитие на вътрешен туризъм и редица основни показатели на
международния туризъм. Голямо е развитието на туризма също в
Мексико и Канада.
През 70-те години започва голямо развитие на нова група
туристически страни (страните от “третата генерация”), разположени в
Източна и Югоизточна Азия – Япония, Тайланд, Хонконг, Сингапур,
Тайван, Южна Корея. Към това бързо развитие напоследък се
присъединяват две страни с големи туристически възможности –
Индонезия и Австралия, както и множество островни държави в Тихия
океан.
В останалите райони на света – Южна Америка, Близкия изток,
Южна Азия, Африка на юг от Сахара – туризмът е развит значително по-
слабо, въпреки че има някои полюси на значителен ръст (Южна Африка,
например). В тях живее по-голямата част от населението на развиващите
се страни, чийто жизнен стандарт не позволява масово развитие на
вътрешен туризъм и пасивен международен туризъм. Пречка за
развитието на активен международен туризъм е липсата на местен
инвестиционен потенциал и ноу-хау, както и недостатъчната
инфраструктура. Тези дестинации са поставени в неизгодно положение от
14
големите туроператори, които ги предлагат на международния пазар по
такива цени и време, с които да не конкурират основните туристически
страни. Независимо от това тези страни имат голям туристически
потенциал с богатството на ценни природни и културно-познавателни
ресурси.
Към 1950 г. презатлантическите кораби окончателно загубват
състезанието със самолетите, които поемат изцяло пътническия трафик
между Америка и Европа. Бързината на полетите позволява да се съкрати
с около една седмица времето за пътуване с кораб в двете посоки, което
разширява възможностите за по-дълъг престой на американски туристи в
Европа. От 1958 г. започва използването на реактивния двигател в
пътнически самолети, за да се стигне до строителството на самолети-
гиганти като Боинг-747 и Конкорд. През 1991 г. над 1 млрд. са пътувалите
по въздух, голяма част от които са туристи.
От друга страна, усъвършенстват се фериботите и корабите на
подводни криле, чиято скорост е по-голяма. Последните се използват за
пътувания на къси и средни разстояния по реки, езера, морски
крайбрежия. С някои от старите лайнери и новопостроени кораби се
организират круизни туристически пътувания, съчетаващи превоза на
туристи с развлечения, посещения на пристанища и познавателни
екскурзии във вътрешността. Така водният транспорт намира ново амплоа
в туризма. Водещи в този нов вид туристическо корабоплаване са Англия,
Италия, Япония, СССР.
Наред с техническия прогрес в транспорта и особено в
автомобилостроенето, решаващ фактор за развитие на туризма е
увеличението на свободното време и доходите. Почти във всички страни
на света със закони се нормират работното време, годишният отпуск,
обезщетенията за лечение и други социални придобивки. Хората
разполагат с все повече компактно свободно време и пари, което им
позволява да предприемат дълги пътувания.
В следвоенния период бързо се увеличават материалната база и
инфраструктурата на туризма. Особено важни нейни елементи са
хотелските комплекси и вериги, заведенията за хранене от различен вид и
фирмите за туроператорска дейност и разнообразни туристически услуги
в посетеното място. В световен мащаб разкритите легла са над 25 млн.
15
само в хотелите. Пряко заетите в туризма са над 20 млн., а временно
заетите или индиректно обслужващите туризма са още десетки милиони.
Бурното развитие на туризма през 50-те и 60-те години бе
затормозено от нефтената криза и последвалите ценови и валутни
сътресения на международния пазар в периода 1973-76 г. Независимо от
това туризмът продължи да се развива динамично, макар и с по-ниски
темпове. Автомобилът се превърна в средство за транспорт на над 80% от
участниците в световния туризъм.
Много положително се отразиха върху международния туризъм
намаляването и дори премахването (между страните от Европейската
общност) на граничните формалности, облекчението на митническия
режим, широкото приложение на застраховките и т.н. Изчезването на
блоковото противопоставяне в света, въпреки наличието на локални
конфликти, силно разшири възможностите за избор на различни
туристически дестинации.
Историята на туризма е съвкупност от социални, икономически,
културни, политически събития, в които основен двигател е мотивацията
на хората, които изпитват потребност да възстановяват силите си чрез
пътуване, да опознават нови места и хора.
Количествените и качествените натрупвания и особеностите на
туризма предизвикаха обособяването му като динамична социално-
икономическа сфера с глобална значимост и характерна институционална
структура. Същевременно туризмът става все повече арена на голяма
конкурентна борба, в която всяко изоставане от научно-техническото
развитие и новите форми на управление, маркетинг и реклама заплашва
туристическите фирми с провал.
16
отдиха чрез пътуване (краткотраен и ваканционен) е основен елемент
от бюджета на времето. Всичко това превръща туриста в основен
икономически субект на туристическата индустрия. В развитите страни
6лизо 12% от индивидуалните разходи са свързани с отдиха и туризма.
Все по-силно се проявява избирателността на различните контингенти по
отношение на видовете туризъм и средите на тяхното провеждане,
материалната база и услугите. Основната маса участници в туризма има
предпочитание към рекреативните видове туризъм, съчетани със спорт и
опознаване, докато богатите туристи пътуват главно заради развлечения,
силни преживявания и удоволствия (т.е. туризмът е част от едно
поведение, при което удоволствията са основна цел). Разбира се ,
икономиката на туризма е свързана с преодоляването и на външни
трудности като тероризма и насилието, влошаването на екологическите
условия, както и с трудности вътре в отрасла, свързани най-вече с това, че
предлагането значително превишава търсенето на световния
туристически пазар. Несъобразеността с капацитета на естествените
дадености и локалното замърсяване на природната среда станаха
ограничителен фактор в някои райони с твърде интензивно използвани
природни рекреационни ресурси.
Туристът, обаче се превърна във важен, за някои страни основен,
икономически фактор, осигуряващ големи валутни постъпления и
трудова заетост. Туризмът се масовизира и планетизира. За всички слоеве
от населението на различните страни, туризмът не само стана достъпен,
но той няма алтернатива като форма за възстановяване на силите и
опознаване на света. Това определя важното значение на съвременния
турист за развитието на стопанството в глобален мащаб.
В самия отрасъл, понякога определян като “туристическа
индустрия”, настъпиха динамични структурни промени. Основните
дялове на туризма продължават да бъдат рекреативният и познавателният,
но с много по-сложна и динамично променяща се конфигурация на
търсените видове туризъм и с огромно разнообразие на свързаните с тях
дейности и услуги. В съвременния туризъм един от основните фактори за
успех е удачният избор на контингента (насочване към подходящ пазарен
сегмент) и правилната оценка на предпочитанията. Ето защо, туризмът в
днешни дни е свързан и с изучаване на настроенията, модата,
17
увлеченията, финансите и пр. на туриста – бъдещия консуматор на
услугата, която този отрасъл предлага.
Разбира се, съществуват и редица проблеми, които индустрията
трябва да преодолява непрекъснато, при удовлетворяване потребностите
на икономическия субект-туриста. Има се предвид следното:
Някои природни рекреационни ресурси се характеризират с големи
различия по сезони, които се задълбочават под въздействието на
социално-икономически и технологични фактори. Това обуславя силно
изразена сезонност в туристическите движения (потоци) и свързаната с
това голяма неравномерност във функционирането на базата и
трудовата заетост. Това е особено типично за двата най-масови вида
рекреация – морската и планинската. Смекчаването на сезонноста е
било винаги цел на оптималното туристическо управление, но успехите
в това отношение са ограничени.
Въпреки планетаризацията на туризма и превръщането му в
универсален път за развитие в зоните с необходимите ресурси,
неговото териториално разпределение е още по-неравномерно и
динамично от неравномерността в сезонен разрез. Това трябва да се
има неизменно предвид, като се изследват предпочитанията на
бъдещите консуматори на услугата.
С повсеместната автомобилизация се увеличава ролята на туризма в
движение за сметка на класическата стационарна почивка на курорт.
Тоест, туристът е свързан по – друг начин с индустрията, повишена е
неговата мобилност и пр.
V. Заключение
Днес пътуванията с рекреационно-туристическа цел са
необходимост за стотици милиони хора, които не са склонни да се
откажат от тях дори в периоди на икономически ограничения. Условията
на пазара са много динамични, дори конюнктурни, но това не променя
основната насока на развитието – разширяване на социалната база и
териториалния обхват на туризма в глобален мащаб, превръщането на
отдиха чрез пътуване (краткотраен и ваканционен) е основен елемент
от бюджета на времето.
18
За един продължителен период от най-новата история,
включително съвременния етап в развитието на туризма се очертават
следните тенденции:
нарастване на търсенето на по-чести, но по-кратки пътувания, като
времето, посветено на отдих и туризъм, има тенденции към
увеличение;
19
наблюдава се повишен интерес към културно-познавателния туризъм,
хоби-туризма, селския туризъм и “зелените” ваканции, лечебен
туризъм на хора от “третата” възраст, екотуризъм и т.нар. устойчив
туризъм. С последните два термина се обединяват най-разнообразни
туристически дейности, съобразени с приемателния капацитет на
ресурсите и базата и приемливи за местното население;
20
Списък с използваната литература:
3. www.journey.bg
21