У 1436

Станислав Пляков

ПЕШЕХОДЕН
ТУРИЗЪМ

Издателство „Наука и икономика"

Икономически университет - Варна
 Станислав Пляков

ПЕШЕХОДЕН ТУРИЗЪМ
 Гл. ас. д-р Станислав Пляков

ПЕШЕХОДЕН ТУРИЗЪМ

2014

Издателство "Наука и икономика"

Икономически университет - Варна
Тази книга или части от нея не могат да бъдат размножавани, разпространявани
по електронен път и копирани без писменото разрешение на издателя.

© Станислав Иванов Пляков, автор, 2014.

© Издателство "Наука и икономика", 2014.

ISBN 978-954-21-0784-2
 Съдържание

Въведение 7

Глава първа
Същност на пешеходния туризъм и неговото развитие в България 11
Глава втора
Форми на пешеходен туризъм, персонална екипировка на туриста
и приложение на алпийска техника в пешеходния туризъм 19
Глава трета
Физиологично въздействие на пешеходния туризъм и алпинизма
върху участниците в туристическите пътувания 34

Глава четвърта
Организация на движението при провеждане
на пешеходни туристически пътувания 41
Глава пета

Туристическа маркировка и техника на ходене 48

Глава шеста

Топография, ориентиране и характеристика на релефа 57

Глава седма
Задължения и отговорности на планинския водач
и участниците в пешеходния туризъм 72
Глава осма

Система за контрол и безопасност

на участниците в пешеходния туризъм 85
Глава девета
Поведение на туриста в критични ситуации 96

Глава десета
Опасности в планината и начин за предпазване 110

Глава единадесета
Основни познания по метеорология 130
Глава дванадесета
Описание на планините

Рила, Пирин, Стара планина, Витоша и Родопи 145

Глава тринадесета
Национални и природни паркове и резервати в България 163
Глава четиринадесета
Уникални природни забележителности в България 177
Глава петнадесета

Бноразнообразието в България - същност,

подходи за зашита и съхранение, значение за туризма 197
Използвана литература 207
 Въведение

Учебникът „Пешеходен туризъм" е предназначен за студентите

от Колеж по
Варна при ИУ - Варна, изучаващи дисципли¬
туризъм -

ната „Пешеходен туризъм". Целта на разработката е да се представят

както теоретичните основи на пешеходния туризъм, така и практи¬
ческия аспект на неговото
организиране и реализация. В учебника
са изяснени същността, характеристиките, подходите и принципите
за осъществяване на пешеходния
туризъм. Теоретичните понятия и
постановки са обяснени и допълнени с конкретни примери, насоки
и съвети за практическото изпълнение на пешеходни туристически
пътувания.
Учебникът представя етапите, правилата и средствата за практи¬
ческото организиране и реализиране на пешеходния туризъм, както
за организаторите и водачите на пътуванията, така и за техните учас¬
тници. В разработката се предлага ценна информация за безопас¬
ността и сигурността на туристи и водачи, за предотвратяването на
злополуки и нежелани ситуации, за опасностите и начините за спра¬
вяне с тях по време преходи и обиколки. В учебника са разгледани
конкретни възможности за осъществяване на пешеходен туризъм в
България чрез представяне на характеристиките на планините, при¬
родните паркове, резервати и уникални места в страната.
Учебникът включва задачи и въпроси, отнасящи се до органи¬
зирането и провеждането на пешеходния туризъм, както от страна
на водача, така и участниците в лицето на туристи и учащи. По този
начин разработката може да бъде използвана за упражняване на на¬
ученото и разсъждения върху конкретни проблеми и ситуации, са¬
моподготовка за изпит и подготовка за осъществяване пешеходни

туристически пътувания. Като цяло учебникът може да бъде полезен

не само за студентите от Колежа по туризъм, но и за преподаватели
и студенти от специалност „Туризъм" в други учебни заведения, за
планински водачи и екскурзоводи, за организатори на туристически
пътувания с пешеходни преходи в планината и други райони: общо и
конкретно в България.
Съдържанието включва въведение и 15 глави, следващи логиче¬
ската последователност на изясняване на основните характеристики
на пешеходния туризъм, правилата и принципите за неговото успеш-

7
но и безопасно организиране и реализация.
Всяка глава включва:
•
цели;

съдържание по плана;
•

ключови думи;
•

въпроси за целите на самоподготовка по дисциплината;

•

•
задачи за изпълнение.

В първа глава се разглежда същността на пешеходния туризъм и

историята неговото развитие в България.

Във втора глава се визират специфичните характеристики на

различните форми на пешеходен туризъм; представя се необходи¬

мата екипировка и правилата за алпийска техника, необходими за
безопасното и сигурно осъществяване на пешеходни туристически
пътувания.
В трета глава се обяснява физиологичното въздействие на пеше¬
ходния туризъм върху организма и преди всичко влиянието на над¬
морската височина при изкачване, както и същността на аклимати¬
зация иреклиматизацията, както и препоръчителните физиологични
стойности на туристите.
В четвърта глава се изясняват правилата и начините на движе¬
ние при пешеходния туризъм, както и подходите за преодоляване на
умората у туристите с цел безопасно и нормално достигане до плани¬
раното по маршрута място.
В пета глава се представят характеристиките на туристическата

маркировка, необходима за ориентиране на участниците в пешеход¬

ния туризъм в различни райони и техниката на придвижване, които
туристите трябва да прилагат в определени ситуации с цел безопасно
и нормално достигане до планираното по маршрута място
В пета глава се разглежда управленската функция организиране
и по-конкретно видовете организационни структури.
В шеста глава се разглеждат основни понятия от топографията
и характеристиките на релефа, които са важни за правилното ори¬
ентиране на участниците в пешеходния туризъм. Същевременно са
представени подходите и средствата за ориентиране на туристите
при пешеходни преходи, особено в планината.
В седма глава се представят задълженията и отговорностите на
водача и участниците в пътуванията за пешеходен туризъм, изяснява

8
се наказателната отговорност, която те носят съгласно действащото
законодателство в Република България.
В осма глава се разглеждат правилата и принципите за осигуря¬
ване на безопасност на участниците в пешеходния туризъм.
В девета глава се представят правилата и подходите за справяне
със ситуации, опасни за здравето и живота на участниците в пеше¬
ходния туризъм, като се разглеждат видовете биваци, необходими за
оцеляването в такива критични ситуации.
В десета глава са изяснени различните опасности, които крие
планината и начините за
предпазване на туристите от тях.
В единадесета глава се дават основни познания по метеороло¬
гия, необходими на водачи и участници в пешеходния туризъм за без¬
опасно и нормално достигане до планираното място по маршрута.
В дванадесета глава са разгледани отличителните характерис¬
тики на планините Рила, Пирин, Стара планина, Витоша и Родопи,
с цел запознаване с възможностите, които предоставят за пешеходен
туризъм
В тринадесета глава са разгледани отличителните характерис¬
тики националните и природните паркове и резервати в България и
възможностите, които предоставят за осъществяване на пешеходен
туризъм.
В четиринадесета глава са представени уникалните природни
забележителности в България и отличителните атракции за осъщест¬
вяване на пешеходен туризъм в страната, както за български така и за
чуждестранни туристи.
В петнадесета глава са посочени основните характеристики на

биоразнообразието в България и подходите за неговото опазване, как¬

то и значението му за развитието на пешеходен туризъм в страната.

9
 Глава първа

СЪЩНОСТ НА ПЕШЕХОДНИЯ ТУРИЗЪМ

И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ В БЪЛГАРИЯ

Цели
1. Да се проследи историята в развитието на пешеходния тури¬
зъм в България.
2. Да се придобият знания за големия принос на Алеко Констан¬
тинов -Щастливеца, за организирането на българския пешехо¬
ден туризъм.
3. Да се придобият знания за разграничаване етапите на разви¬
тие на пешеходния туризъм.

Ключови думи - пешеходен туризъм, алпинизъм, Алеко Кон¬

стантинов, апел-покана, БТС, хижа „Скакавица".

План-съдържание
1. История за туристическите прояви по света и България.
2. Определения за „пешеходен туризъм" и „алпинизъм".
3. Ролята на Алеко Константинов за появата на организиран ту¬
ризъм вБългария.
4. Периоди на развитие на пешеходния туризъм в България.

1. История на туристическите прояви по света

и България

България е планинска страна и любовта на хората към приро¬

дата има дълбоки корени. Причините за зараждането на пешеходния
туризъм са няколко. На първо място това е привлекателността на
българската природа, след това - органическата нужда на човека от
ходене и посещение на трудно достъпни места, и накрая - на чуждо
влияние и подражаване на напреднали народи.
Ако се погледне с усмивка, първият пешеходен турист би тряб¬
вало да е Мойсей, който изкачва планината Синай, висока 2 642 м,
и деянието му е описано подробно в Старият завет. Явно е бил зап-

11
ленен от невероятната и удивителна гледка, че си е намерил повод
за повторно изкачване. Сега върхът, на който се смята, че е получил
Десетте Божи заповеди, е известна туристическа дестинация за ми¬
лиони поклонници от цял свят.
Описан случай от втори век от новата ера (121 г.), когато
е и

римският император Адриан, добър стратег, ценител на изкуствата и

известен пътешественик, изкачва в Сицилия връх Етна, висок 3323 м,

за да посрещне и да се любува на изгрева на слънцето.1

До датата 26.04.1336 г. няма писмени данни хората да се из¬

качват по планини и върхове „ей така, за удоволствие". Дотогава

влизането в планината е преследвало някава цел - лов, дърводобив,

билкарство, разбойничество, религиозни или военно-стратегически

цели. На посочената дата италианският учен, поет, хуманист и един
от основоположниците на Ренесанса - Франческо Петрарка, заедно
с брат
си и още двама придружители се изкачват на връх Ванту в
Алпите. Върхът е висок само 1 909 м, но за онова време си е било
подвиг, понеже е било в зимни условия. Авантюрата е оставила неза¬
бравим спомен, който Петрарка описва в писмо до свой добър прия¬
тел. Именно тази дата се счита за „символичен рожден ден на „алпи¬
низма" като социално явление.2
професор Орас-Бе¬
Векове след това на женевския учен и после
недикт дьо Сосюр му идва идеята да покори първенеца на Алпите и
Европа - Мон Блан, висок 4 810 м. Дълга, трудна и драматична била
битката за покоряване на „гордия властелин". След пореден неуспе¬
шен опит заедно с художника и литератор Марк Теодор Бури да изка¬

чат върха, Сосюр обявява парична награда за първия, който успее да

го покори. Това изважда на „бойното поле" редица смелчаци и аван¬

тюристи. Щастието и успеха се усмихват на французите Жак Балма

и д-р Мишел Пакар, които стъпват заедно на върха на 8.08.1786 г.

Новината за невероятния им успех обикаля Европа, а в света се поя¬

вява нов термин - „алпинизъм"3.

bg.wikipedia.org/wiki/Алпинизъм (22.06.2013).
1

bg.wikipedia.org/wiki/ФранческоПетрарка (22.06.2013).
2

3
www.alpineclub-vihren.com/..,/8-mi-aug-na-dneshnia-den-predi-godini (23.06.2013).

12
 2. Определения за „пешеходен туризъм" и „алпинизъм"
Терминът „класически алпинизъм" означава изкачване и пре¬
минаване по скали и скални
участъци до 3-та категория по между¬
народната скала на UIAA (United International Association Alpine) и
снежни или ледени склонове с наклон до 50 градуса посредством

специална алпийска екипировка и съоръжения, и значителна помощ

на ръцете, като главната цел е достигане до най-високата точка.
Терминът „пешеходен туризъм" е обобщаващ за всякакъв вид
планинарство, което се осъществява във всички части на планина¬
та (ниски, средни и високи), така и в равнинни местности, долини,
пещери, културно-исторически забележителности и др., като пред¬
вижването се извършва главно пеша, а екипировката и съоръженията
са сведени до необходим минимум. Целта на пешеходния туризъм
е форма на активна почивка на човека със спортен, опознавателен
и възпитателен характер. Макар че ясна разграничителна линия
между двата вида дейности не може ясно да се очертае, най-общо
казано, може да се твърди, че колкото по-високо и трудно се из¬
качва туристът в планината, толкова повече „пешеходният тури¬

зъм" преминава в „алпинизъм" и обратното.4

3. Ролята на Алеко Константинов за появата

на организиран туризъм в България

Първият, който осъществява идеята за организиране на пеше¬
ходния туризма у нас, е Алеко Константинов - Щастливеца. Още
през 1889 г. при един излет той основава първата туристическа ор¬
ганизация, наречена „Урвич клуб". Тя съществува едва няколко го¬
дини. Алеко поредния излет до Рилския
не се предава и по време на

манастир през лятото на 1895 г. той осмисля принципите, върху кои¬

то да се изгради бъдещата туристическа организация. Разочарован

от надпреварата за материални изгоди и от пренебрежението към

всичко българско и най-вече към природните красоти на България,

на него му идва идеята да публикува във вестник „Знаме" апел-по-

кана, в която се обръща към любителите на българската природа,

навършили 20-годишна възраст, да се явят на 27 август 1895 г. на
Черни връх на Витоша, за да учредят Клуб на българските ту-

Разработено
4
от автора.

13
ристи. Този, който не може да се изкачи на Черни връх, според Але¬
ко неби могъл да бъде включен в състава на първооснователите на
туристическия клуб. Макар и отпечатана в подлистник на вестника,
„поканата" произвела ефект, който многократно надминал всякак¬
ви очаквания. Самият Алеко Константинов бил изумен от големия
брой Хората, тръгнали през нощта срещу неделя
отзовали се на нея.
през Драгалевци, Бистрица и Княжево, били над 400. Той озаглавява
фейлетона си, написан по този случай - „Невероятно, но факт - 300
души на Черни връх", и изказва популярната днес фразата: „Госпо¬
да, изучете България, за да я обикнете". Всъщност Алеко записва на
върха над 260 души, а ненавреме дошлите (и съответно незаписани)
са още около 50 човека. Списъкът на изкачилите Черни връх е много

пъстър според професиите и занятието им: 110 чиновници, 25 сту¬

денти, 15 учители, 20 ученици, 10 словослагатели, 10 търговци, 6
адвокати, 6 кондурджии (обущари), 4 печатари, 3 офицери, 3 запас¬
ни офицери, 4 типографи, 4 книговезци, 4 професори, 3 аптекари, 3

лекари, 2 кафеджии, 2 кръчмари, 2 прошенописци (молбописци), 2

механици, 2 дърводелци, 2 бивши министри, 3 селяни, 4 жени и по
един литератор, стенограф, гостинничар (хотелиер), войник, книжар,

предппреимач, скулптор, пенсионер, архитект, отговорен редактор,

златар, терзия (шивач), художник, бояджия, словолитник и още ня¬
колко без означени занятия. Алеко Константинов пояснява също, че

около Северна България, 50 от Южна България, 30

150 души са от
от Македония, Добруджа, Бесарабия, Турция, Сър¬
а останалите от
бия и няколко иностранци (чужденци). Интересен е и фактът, че в
списъка на основоположниците на туризма у нас под номер 176 е за¬

писан Иван Вазов с определението „литератор", а под номер 190

Алеко Константинов като „адвокат", макар че по това време той

е бил знаменит творец и автор на „Бай Ганьо", „До Чикаго и назад"

и стотици фейлетони. По-късно, на 2. 09.1895 г. чрез вестника се по¬

канват в салона (ресторант,бирария) при пивоварната фабриката на

братя Прошек всички, които в неделния ден са били на Черни връх, и

бъдещата организация.
тези, които желаят да се запишат за членове в
Дневният ред се състои от 4 точки:
1. Ще се прочете списъкът на записавшите се (записалите се) и
ще се допълни с незаписавшите се (записалите се) основателни чле¬
нове.

2. Ще се открие подписка на действителните членове.

14
 3. Ще се избере временен комитет за изработване проект за ус¬
тав и за облеклото на българските туристи
4. Ще се предложи според сезона една нова разходка за желае¬
щите.

Така се учредява първото излетно туристическо дружество в

България, което има характеристиките на клуб. За председател е из¬
бран Иван Вазов (който след известно време се отказва от тази длъж¬
ност), а за секретар Алеко Константинов. Учредителите гласуват и
подготвения от Алеко проектоустав. Предложено е клубът да се назо¬
ве „Мусала", но в оригинала името е
задраскано. Проявената резер¬
вираност се дължи на убеждението, че то трябва да звучи българско.
Целта на дружеството е „да възбужда любов към пътуванията
между цялото общество" и разкрива намеренията на Алеко да по¬
ложи началото на единна организация за цялата
страна. Предло¬
жена е дори разредна класификация на членския състав.5

За съжаление, след организирания от Алеко друг масов поход до

Погановския манастир, описан във фейлетона му „Какво? Швейца¬
рия ли?!", и няколко излета из Искърския пролом дружеството пре¬
установява своята дейност. Убийството на Алеко на 11 май 1897 г.
покрусява туристите и допълнително спомага за замирането на ту¬
ристическото движение. Едва на 23 юли 1899 г. на събор в Княжево
(сега София) е основано първото българско туристиче¬
квартал на
ско дружество, което приема името „Алеко Константинов". Набързо

съставеният устав, приет без разисквания, повтаря почти дословно

австрийските образци. Така влизат в сила необичайни и чужди на

демократичните идеи ограничения - кандидатите да са навършили
18 г., да не са евреи и да имат средно образование. По-късно той е за¬
менен по целесъобразност с принципно нов устав, приет през 1900 г.

4. Етапи в развитието на пешеходния туризъм

в България
В периода на утвърждаването на туристическото движение осо¬
бено място заема агитационно-пропагандната дейност. От 1902 г.
започва да излиза списание „Български турист". Отпечатват се пър¬
вите пътеводители, организират се курсове, разискват се проблемите
със строителството на хижи, заслони и спални, даването на първа по-
5
Константинов, А. Избрани творби. София: Библиотека за ученика. 1978.

15
мощ при нещастия в планината, използването на ските като средство
за придвижване, маркировката на пътищата до важни туристически
обекти, спазването на правила по време на преходи и др. Един гра¬
ничещ с подвиг успех на пешеходния туризъм и придобиващият все
повече популярност у нас нов спорт, наречен алпинизъм, е първото
покоряване от българин на първенеца на Европа Мон Блан на
03.08.1903 г. Името на този 22-годишен българин от Пловдив е Иван
Малеев, студент по медицина в Леон, Франция.
Бедствията, сполетели българския народ по време и след Пър¬
вата световна война, се отразяват негативно на туристическото дви¬
жение. За преустановяват своята дейност туристиче¬
няколко години

ските клонове в София, Варна, Пловдив, Бургас, Сливен, Нова Загора

и други градове. Държавата нямала възможност да отделя внимание

на туризма. С някои действия дори пречела за неговото развитие като

например премахването на намаленията по железниците за органи¬

зирани туристически групи. Въпреки всичко никой и нищо не било
в състояние да потисне любовта на българския народ към природата,
към планините. Хиляди хора от цялата страна започнали да практи¬
куват туризма, без да считат за необходимо да членуват в някоя орга¬
низация или дружество. На отделни места започнало построяването
на малки хижи със собствени средства и усилия. Така е построена

първата хижа у нас през 1921 г. от Дупнишкия туристически клон

на „Рилски езера" и е наречена „Скакавица". Примерът е последван
от софийските туристи, които започват строителството на кокетната
хижа Алеко Витоша, открита официално през 1924 г.
на

За популяризиране идеите на туризма и планинарството сред

българската младеж е създаден на 30.11.1911 г. Юношески туристи¬
чески съюз (ЮТС). Юношите туристи активно се включват в
стро¬
ежа на нови хижи на Витоша, Родопите и Средна гора. Те залесяват

също и много запустели планински райони.

Едно от легендарните имена, останали свързани завинаги с пла¬

нинския Павел Делирадев.6 Той е
туризъм и алпинизъм, е това на
всестранно развита личност: общественик, изследовател, писател,
революционер, съратник на Яне Сандански, воевода на собствена
чета, запален планинар и прочее. Имено той организира първото
зимно и масово покоряване на връх Мусала на 08.04.1923 г., дата,

считана за рождена на алпинизма в България. Павел

Делирадев е
6
bg.wikipedia.org/wiki/IIaBenJe.iHpafleB (23.06.2014).

16
и българин, който през 1933 г. преминава 700 км по билото
първият
наСтара планина за 30 дни и поставя началото на най-дългия поход в
България - похода „Ком - Емине". През 1947 г. има голям принос за
установяване на пътя на Ботевата чета като председател на комисията
и полагане основите на
популярния поход „По стъпките на Ботев" -

Козлодуй - Околчица.
На събора в гр. Елена през 1931 г. Българското туристическо
дружество е преименувано на Български туристически съюз (БТС).
С оглед да се запази здравият дух на патриотизъм и демократичните
идеи на Алеко, се взема решение туризмът да поддържа неутралитет

спрямо партийни идеологии и да се „държи винаги над всякакви пар¬

тийни течения".
Подготовката Втората световна война налага своя отпечатък
за
и върху дейността БТС и ЮТС. Опитите за милитаризиране на
на
двата съюза не успяват, независимо от становището, че дейността им

трябва да бъде насочена изцяло към „обществена полза и национална

отбрана".
През 1945 г. на конгрес в Пловдив БТС и ЮТС, които до този
момент съществуват като отделни организации, се обединяват в На¬

роден туристически съюз (НТС).

През 1951 г. се създава сектор „Екскурзионно летуване". Ор¬
ганизират се маршрути из най-красивите райони на Рила, Пирин,
Стара планина, Родопите, Черноморието и река Дунав с фантастичен
за брой участници.
времето си
През 1957 г. се взема решение НТС да се преименува и така се
обособява Българския туристически съюз (БТС) като самостоя¬
телна доброволна масова организация. Това допринася за развитието

и масовизирането освен на пешеходния туризъм, така и на други дей¬

ности (пещерен, воден, ски и колотуризъм). Поставя се началото на

традиционни масови прояви като „По стъпките на Ботев", на похода

„Ком-Емине", на събора в Оборище и др.
Периодът до 1990 г. се характеризира с изключителна масовост
на туристическите прояви. За това спомага както правителствената
политика на тогавашния режим за отдих и туризъм на трудещите се
(евтини нощувки, транспорт и услуги), както редица ограничения и
недостатъчна възможност за алтернатива. Например хижа „Вихрен"
отчита през 1981 г. рекордните 23 хиляди нощувки за една година.
С разпадането на Източния блок и настъпилите политически и

17
икономически кризи от 1991 до 1997 г. възможностите за туризъм
силно намалят. Редица хижи са изоставени, други са в окаяно поло¬
жение, а трети - превърнати в скъпоструващи хотели.
За щастие, този период е отминал и все повече хора предпочитат
допира с природата и планините. БТС загубва монопол над хижите и
те се стопанисват изцяло от отделните По¬
туристически дружества.
стоянно в хижите се подобрения, създаващи повече ком¬
извършват
форт на туристите. Като положително обстоятелство за стимулиране
на пешеходния туризъм са някои придобивки (пътуване с БДЖ със

75% групово намаление за ученици и студенти, ползване 30% от¬

стъпка за членове на БТС в хижите, възраждане на идеята за „100-

те Български национали туристически обекта" и получаване на

златна, сребърна и бронзова значка).

Контролни въпроси
1. Кой е човекът осъществил идеята за организиран туризъм в
България?
2. На коя дата и в кой била публикувана „апел-покана-
вестник е
та" за Българския туристически клуб?
учредяване на
3. Колко души приблизително са се изкачили на връх Черни

връх и под кой номер са записани Иван Вазов и Алеко Кон¬

стантинов?
4. Кой е първият българин покорил Мон Блан кога?
и
5. Кога е построена и как се казва първата хижа в България?
6. Кога е осъществено първото зимно покоряване на връх Му¬
сала?
7. Кой е първият българин минал по цялото било на Стара пла¬
нина?
8. С какво се характеризират трите периода 1895-1944 г., 1945—
1991 г. и от 1991 г. досега за развитието на пешеходния тури¬
зъм?

Задача: Да се потърси информация (данни, снимки и т.н.) за

първото масово изкачване на Черни връх.

18
 Глава втора

ФОРМИ НА ПЕШЕХОДЕН ТУРИЗЪМ,

ПЕРСОНАЛНА ЕКИПИРОВКА НА ТУРИСТА
И ПРИЛОЖЕНИЕ НА АЛПИЙСКА ТЕХНИКА
В ПЕШЕХОДНИЯ ТУРИЗЪМ

Цели
1. Да се подчертаят и разграничат различните пешеходни турис¬
тически дейности в зависимост от тяхната продължителност
и сложност.

2. Да се посочат най-важните елементи от личната екипировка,

предлагащи комфорт и сигурност на туриста.
3. Да се разяснят различните видове алпийски въжета и най-
употребяваните алпийски възли в туристическата практика.

Ключови думи - излет, поход, експедиция, екскурзионно лету¬

ване, екипировка, съоръжения, раница, туристически нож, ал¬
пийско въже, видове възли, „парапет", седалка, носилка.

План-съдържание
1. Форми на пешеходен туризъм.
2. Персонална екипировка на туриста.
3. Приложение на алпийска техника в пешеходния туризъм.

1. Форми на пешеходен туризъм7

Пешеходният туризъм е най-масовият, най-достъпният и по¬
пулярен вид спорт, който се практикува у нас от десетилетия и има
много създадени Той не изисква скъпа и сложна екипи¬
традиции.
ровка. Практикуването му е възможно навсякъде, независимо от се¬
зона и атмосферните условия, и дава възможност да се посещават и

най-отдалечените кътчета на нашата родина. Там където не могат да

проникнат никакви превозни средства, туристът може да отиде пеша,
а по-голямата част от красивите природни кътове у нас са достъп-

Разработено
7
от автора.

19
ни само по този начин. Въздействието на този вид туризъм е много¬
странно - възпитателно, здравословно, рекреативно и др. Той влияе
изключително положително върху дихателната и сърдечно-съдовата
система, както и върху опорно-двигателния апарат.
Практикуването обхваща различни фор¬
на пешеходния туризъм
ми, които според времетраенето могат да се разделят на краткотрай¬
ни (разходка, излет, екскурзия) и дълготрайни (поход, туристическо

пътешествие, екскурзионни маршрути, експедиция).

Основните форми на пешеходния туризъм са:
Разходка
•
една от най-често срещаните форми, характерна
-

със своята краткотрайност и предимно здравословно значение. Може

да се практикува индивидуално, групово и масово близо до местожи¬

веенето или базата за почивка. Характеризира се със слабо до уме¬

рено физическо натоварване. Разходката трябва да се практикува по-

често от лица, чиято професия или занимание е свързано с продъл¬

жителен престой в затворени помещения, с малко движения и разход

на Може да се провежда през цялата година при всякакви
енергия.
метеорологични условия, без специални изисквания за екипировка и
физическа подготовка.
•
Излет - това е лека и приятна туристическа проява, която не
изисква специална екипировка и сложна подготовка. Чрез излета се
осъществява активна почивка на хората сред природата на слънце и
чист въздух, при което се укрепва здравето и се повишават функцио¬
налните възможности на организма. Провежда се обикновено в окол¬
ностите на населеното място или базата за подслон по предварително

набелязан маршрут. По бъде еднодне¬

времетраене излетът може да
вен, двудневен и тридневен. За тази цел е необходимо физическото
натоварване да бъде съобразено с възрастта, пола и предварителна¬
та подготовка на туристите. Това се осъществява чрез подбиране на

подходящи местности и обекти, отговарящи на интересите на зани¬

маващите се и на тяхната физическа и техническа подготовка.
Екскурзия - като форма на
туристическа дейност е много
•

близка до излета, но има ясно изразен познавателен и учебен харак¬

тер. Въпреки че за достигане на повечето обекти се ползва превоз¬
но средство, не трябва да се пренебрегва физическото натоварване.
Маршрутите се подбират по такъв начин, че участниците да получат
нови знания в областта на историята, географията или естествените
науки. При тази форма много важно е ръководителят да бъде специа-

20
лист в областта на поставените пред екскурзията задачи.
•
Туристически събор - израз на една традиция в българско¬
то туристическо движение, водеща началото си от първото масово
изкачване на първенеца на Витоша - Черни връх, организирано от

Алеко Константинов. Целта и задачите му са да се пропагандират

идеите на туризма и да се честват исторически събития и бележити
дати с особено важно значение. Съборите имат основно агитационна
цел и много от тях са се превърнали в ежегодни и традиционни.
•
Поход - безспорно е най-ярко изразената форма на пеше¬
това

ходен туризъм. Походът е колективно, специално организирано ме¬

роприятие. При него се съчетават всички особености на туристиче¬
ска дейност. Той има подчертан спортно-волеви характер. Отличава
се със своята продължителност (над 4 дена), стриктна организация
и необходимост от значителна подготовка. Изисква се внимателно

подбиране на маршрута, местата за нощувка, необходимата екипи¬

ровка и самото ръководство. Самите походи могат да имат няколко
разновидности. Такива могат да бъдат преходите с лъчов, кръгов или
линеен характер.
Трудната обстановка при походите допринася много за форми¬
ране на ценни качества у участниците като взаимопомощ, себеотри¬
цание, колективизъм и съдейства за повишаването на морално-воле-
вите качества.

•
Туристическо пътешествие - в него се съчетават положи¬
телните страни на екскурзията и похода. Отличава се с продължи¬
телност, познавателен характер, стремеж за повишаване на физиче¬
ската подготовка ипридобиване на определени знания, сръчности и
навици. Туристическото пътешествие трябва да има ясно поставена

научно-познавателна и изследователска цел. Много важно е групата

да бъде сформирана от хора с еднаква физическа подготовка и инте¬

реси. Туристическото пътешествие се практикува предимно от уча¬

щи, тъй като представлява прекрасна възможност за продължаване
научебния процес и за свързването му с практиката. Предмет на тази
форма на туризъм са най-често географията, историята, геологията,
археологията, флората и фауната. За правилното протичане на пъте¬
шествието съществено значение има правилният избор на маршрута

и на ръководството, което трябва да бъде достатъчно подготвено, за

да отговори на всички възникнали въпроси.
•
Екскурзионно летуване - тази форма е изключително попу-

21
лярна. Откакто е въведена през 1951 г., хиляди хора са се запознали
с българските планини и красиви кътчета благодарение на нея. Ек¬
скурзионното летуване се осъществява в организирани групи от по
20-35 души, водени от опитни водачи и преминаващи определени
маршрути. Отделните преходи са сравнително кратки и обвързани
с няколкодневно пребиваване в хижи или туристически домове. По
време на тези престои се организират интересни излети с цел опо¬
знаване на околната местност, нейните красоти и исторически забе¬
лежителности. Тази форма е много подходяща за прекарване на уче¬
ническата ваканция или годишния отпуск сред природата. Марш¬
рутите на екскурзионното летуване могат да бъдат речно-морски и
планински.

•
Експедиция - тази най-висша форма на туристическа прак¬
тика надвишава по продължителност, организация и сложност на
поставените задачи всички форми. Основната разлика е в
останали

строго научноизследователския й
По време на експедиция¬
характер.
та се преминава през неизследвани райони, правят се геоложки, мете¬

ороложки, археоложки и др. изследвания. Това изисква в състава й да

бъдат включени хора с изключително голяма физическа подготовка и
същевременно отлични специалисти в областта на планираните из¬
следвания. Експедицията трябва да бъде отлично екипирана и снаб¬

дена с апаратура от най-високо качество. Често времетраенето й не

е определено и това налага да бъде разработена система за връзка и

снабдяване. В последно време се организират и експедиции с чисто

спортен характер.

2. Задължителна персонална екипировка на туриста8

Положителният ефект било туристи¬
и успех, при което и да е
ческо мероприятие, зависи до голяма степен от подбора на екипи¬

ровката и нейните качества. Неправилно подбраните екипировка и

съоръжения, неотговарящи на определени изискванията, са в състоя¬
ние дапровалят и най-старателно подготвената туристическа проява.
Основните изисквания към екипировката и съоръженията за пешехо¬
ден туризъм са:
-

да бъдат удобни и леки;

да са здрави и надеждни;
-

Разработено
8
от автора.

22
 -

да осигурят топлинен комфорт и непромокаемост.

Персонална екипировка - това са вещи и съоръжения, които все¬

ки турист трябва сам да осигури и да носи със себе си. Преди да
тръгне по туристическия маршрут, да помисли и се консултира какво
ще бъде необходимо. Най-добре предварително да се направи списък
на потребните неща и тяхното количество. Към личната екипировка
и съоръжения спадат:
•
Раница - едно от най-необходимите съоръжения на тури¬
ста. В нея се поставят дрехите, хранителните продукти, тоалетните
принадлежности, помощните средства, фотоапаратът и др. Поняко¬
га облягане, предпазване или пренасяне
раницата служи за сядане,
на пострадал. Тя трябва да е здрава,
удобна и лека. В зависимост
от особеностите на туристическата проява (излет, поход) добре е

да се използва малка - до 20 л, средна - до 50 л или голяма - над

50 л. Например при многодневни походи е препоръчително да се
използват големи раници с банели. В тях може да се побере всичко

необходимо.
Начинът на подреждането на раницата е от изключително значе¬
ние. Откъм страната на гърба се поставят дрехите. На дъното се по¬
ставят онези предмети, които по време на дневния преход няма да ви
потрябват. Най-отгоре и в джобовете се подреждат вещите, които се
предполага, че ще са най-необходими (слънчеви очила, дъждобран,
шапка, ръкавици, вода и др.). Предмети с остри ръбове и върхове,
се поставят така, че да не се забият в гърба при носене или да не

пробият или срежат други вещи. Върху раницата да не се поставят

небрежно дрехи или предмети, които могат да се загубят особено при
придвижване през гориста местност. Да се проявява особено внима¬
ние към продукти, които могат да повредят други или самите те да
станат негодни за употреба.
Подходящи - според сезона обувките биват летни
обувки
•

(полусезонни) За краткотрайни преходи през лятото може

и зимни.
да се използват маратонки или други обувки с нисък ток, но задъл¬
жително с грайфер. За многодневни преходи и особено през зимата

задължително трябва да се ползват специални туристически обувки.

Те трябва да са високи над глезена, за да укрепват и предпазват гле-
зенната става и с дълбоки грайфери за да не се хлъзгат при изкачване
и слизане.

•
Облекло - основното му предназначение е да предпазва орга-

23
низма от прякото въздействие на външните условия, да поддържа по¬
стоянна температура на тялото, да предпазва от измръзване през зи¬
мата и от прегряване през лятото. Регулирането на нормална телесна
температура на тялото става чрез събличане или обличане на част от
облеклото. Шеговито казват, че планинар може да стане този, който
не го облича и съблича. Облеклото не трябва да затруд¬
мързи да се
нява удобно и леко. За препоръчване са естествени¬
движенията, да е
те тъкани от памук и вълна или модерни „дишащи" технологии като

Гортекс. Към облеклото спадат: чорапи, бельо, панталон, фланелка,

риза с дълги ръкави, пуловер, яке и шапка. През зимата изискванията
за облеклото са по-големи, като се включват ръкавици и шал.
•
Дъждобран - необходима вещ, тъй като в планината времето
може да се влоши много бързо. Носенето на чадъри е опасно, понеже
острите им метални върхове привличат мълниите.
•
Туристически нож - той е необходим, както за рязане на хра¬
нителните продукти, така и за построяване на принудителен бивак
или за приготвяне на помощни средства за транспортиране на по¬
страдал.
•
Фенерче - често в планинските хижи електричеството спира
по различни причини. По пътя си туристите минават покрай пещери,
а не е изключена и възможността да
се стане тъмно, преди да се стигне
набелязаната хижа или заслон.

•
Средство за запалване на
огън - всеки турист трябва да носи
в раницата си торбичка с кибрит,
запалка и свещ, за да може да за¬
пали огън в случай на нужда. Към
комплекта може да се добави и маг¬
незиева запалка за по-голяма сигур¬
ност.
•
Слънчеви очила - те са не¬

обходими да предпазват очите от

ултравиолетовите лъчи и силната

слънчева светлина. Трябва да се Магнезиева запалка

знае, че евтините тъмни очила без

UV защита са опасни за очите. През увеличената от тъмното стъкло
зеница, ултравиолетовите лъчи нахлуват с по-голяма сила и разруша-

24
ват ретината на окото.
•
Гети - предпазват от намокряне обувките и крачолите особено
сутрин, когато има роса, а през зимата не позволяват снега да влиза в
обувките.
•
Щеки - служат на туриста за запазване на равновесие и по¬
магат при стръмни и хлъзгави участъци. С появата на телескопични
щеки, включването им в екипировката става все по-необходимо.
•
Котки - метални приспособления, които се поставят на крака¬
та. В България се използват предимно през зимата при изкачване на
върхове или при преходи по склонове с фирнован сняг. Трябва да се
знае, че във високите части на европейските планини над 3 300 м н.
в. снегът се задържа целогодишно, а при ходенето по ледници, полз¬
ването на котки е задължително!
•
Лична аптечка трябва да съдържа всичко необходимо -
- тя

превързочни материали: марля, бинт, памук, анкерпласт, кислородна

вода, реванол и медикаменти: аспирин, аналгин, амидофен плюс лич¬
ни лекарства.
•
Тоалетни принадлежности - към тях спадат: кърпа за лице,
сапун, четка и паста за зъби, бръснене, тоалетна
принадлежности за
хартия, нокторезачка, крем за слънце, вазелин. Не е излишно в не¬
сесера да се сложат вилица, лъжица, канче за чай, бързовар, игла за
шиене, черен и бял конец, няколко копчета, безопасни игли, здрави
въженца и ластик.
Шише за вода
•
добре е да бъде от лек и здрав материал и да
-

побира около един литър.

Резервни дрехи и обувки - препоръчително е да се поставят
•

в найлонови торбички за да се предпазят от измокряне по време на

дъжд.
•
Фотоапарат или камера - по-добре е, когато се разказва за
извършените подвизи, да се подкрепят със снимков материал.

3. Приложение на алпийска техника

при пешеходния туризъм9
Целите и задачите на пешеходния туризъм са коренно различни
от тези на алпинизма или скалното катерене, но все пак в туристи¬

ческата практика се налага, макар и епизодично, прилагането на от-

9
Златанов, М. и др. Учебник по ТАО. София: НСА. 1993.

25
делни елементи от алпийската техника. Тези елементи се използват
основно в три направления:
1. Осигуровка с алпийско въже;
2. Правене на възли с различно приложение;
3. Използване на въжета и възли за транспортиране на по¬
страдал.

3.1. Осигуровка с алпийско въже

Въжетата са основна част от екипировката на алпинисти, кате¬
рами и спелиолози и са получили термина мек инвентар. Използват
се най-често за осигуряване при изкачване, направата на „тролеии"
и „парапети, придвижване по труднодостъпни и опасни терени или
транспорт на различни товари. По своята структура са изградени от
сърцевина и броня. И бронята, и сърцевината са оплетени от голям
бройтънки нишки от синтетични полимерни материали (полиамид).
Тънките нишки формират по-дебели снопчета, наречени бобини.
Сърцевината на въжето е неговата основна и важна част. Тя опреде¬
ля неговата здравина, разтегливост, гъвкавост и др. характеристики.
Задачата на бронята е да предпазва сърцевината от външни фактори,
най-често механични (протриване, прорязване и др.) Всяко алпий¬
ско въже трябва да има в някои от краищата му етикет с маркиране
на неговия тип, сертификат ифабрична информация. Много често в
сърцевината се вплита единична информационна нишка с различен
цвят, указващ годината на производство. Самите въжета се делят на
две групи: полустатични и динамични
Полустатичните въжета се характеризират със своята голяма
здравина (достигаща до 25 кН) и надеждна устойчивост на механич¬
ни въздействия, но имат много ниска степен на разтегливост (до
5 % при натоварване 150 кг). Характерно за тях е, че имат два слоя
броня и са оплетени от неразтегливи нишки. На цвят са предимно
едноцветни, като най-често са бели с втъкани черни нишки. Най-упо¬
требяваните въжета от тази група са с диаметър между 10 и 12 мм.
Тяхното предназначение е да се използват за места, където се очаква
голямо триене и само статични натоварвания като рапели, „тролеи",
„парапети" и катерене на „горна установка".
Динамичните въжета от своя страна имат голяма разтегли¬
вост при динамични натоварвания и издържат натоварване до 22
кН в зависимост от диаметъра им, който варира между 7,8 и 11 мм.

26
Най-често шарена оцветка, за да се различават от полустатични-
са с

те въжета. Използват се като осигуровка при катерене на места със

съществуваща опасност от падане, тъй като имат способността да се
разтягат при натоварване (до 30 %) и могат да поемат част от силата
на удара при пропадане. В зависимост от начина и употребата дина¬
мичните въжета се делят на единични, двойни и близначни.
Най-широка употреба има единичното въже, което се използва
най-често в алпинизма, скалното катерене и пешеходния туризъм. То
има диаметър между 9,8 и 11 мм и дължина 40-60 м. Маркирано е със
знак единица, оградена в кръг.
Приложението на осигуровките при пешеходния туризъм се на¬
лага предимно в случаите при преминаване на стръмен планински
склон, заснежен или заледен кулоар, при стръмен улей или сипей,
преминаване на буйна планинска река, изкачване на труден връх и
навсякъде, където подхлъзването е с висока степен на допустимост.
За да се предпазят туристите от подхлъзване и пропадане при
определени ситуации, е необходимо
бъдат надеждно осигурени.
да
Водачът на алпийското въже и, оси¬
групата се привързва на края на
гурен от друг опитен участник, се придвижва бавно и внимателно
по трудния и опасен участък. Осигуряването се извършва, като въ¬

жето се прекарва зад здраво дърво, издадена скала или, ако е нало¬
жително, забит дълбоко в земята пикел. По този начин, ако водачът

случайно се подхлъзне и пропадне, увисва на „кантар", като другото

лице служи за противотежест. Съпротивлението при триенето на въ¬
жето около дървото или скалата позволява осигуряващото лице да е
с по-малко лично тегло от водача. Когато водачът премине от другата
страна на естественото препятствие, той завързва здраво осигури¬
телното въже около здрава опора (друго дърво или скала). Ако няма

такава възможност, се използва здраво забитият пикел, а въжето се

държи здраво от водача „през рамо". Тази въжена осигуровка се на¬

рича „парапет", която може да има вертикално или хоризонтално
разположение. Това е най-използваният начин в пешеходния тури¬
зъм за преминаване на относително опасните участъци. Построява¬

нето на „парапет" се препоръчва дори при преминаването на пръв

поглед банални препятствия като преминаване над река по паднало

дърво или навлизане в блатисти и мочурливи местности. Построява¬
нето и преминаването по „парапета" отнема време, но то по никакъв
начин не трябва да се счита за загубено, а за необходимо и правилно

27
използвано. Лекомисленото отношение към възникналата по време
на преход трудност я превръща в реална опасност, затова трябва да
се вземат всички възможни При преминаване на
мерки за сигурност.
относително кратки участъци по хоризонтален „парапет" туристите

могат да използват така наречения „спортен способ", като се държат

с ръце по опънатия „парапет". Обаче когато се отнася за по-дълъг и

вертикално разположен „парапет" участниците трябва да използват

самоосигуровка направена от помощно въженце и самозатягащ се
възел.

3.2. Възли с различно приложение

Въжета и възли се използват още от древността в помощ на
строителството, мореплаването, риболова, а сравнително от скоро
(3-4 века) и в алпинизма. С течение на времето са се обособили спе¬
цифични за всяка дейност групи възли, които могат да се нарекат
морски, рибарски, битови, алпийски и др. Познати са около 600 вида
възли, като основната им задача е да служат сигурно и надеждно
и с тяхна помощ да се удължават, закрепват, фиксират и откло¬
няват други въжета и помощен инвентар. В рибарството например
повечето възли не могат да се развържат лесно, след като са направе¬
ни. Морските се използват в корабоплаването и ветроходството, като
се използват около 200 различни възли.

В алпинизма обаче възлите трябва да бъдат извъндредно на¬

деждни и сигурни и повечето от тях са предназначени бързо, лесно и
многократно да се връзват и развързват. В туристическата практика
също се използват подбрани възли, които с някои разновидности сти¬
гат до 20 на брой. По тяхното предназначение и използване условно
се разделят на три групи: 1. Възли за обвързване към алпийско
въже; 2. Възли за съединяване на две въжета; 3. Помощни възли.
Към първа група най-
лесни и често използвани въ¬

зли са:

а) водачески възел - из¬

ползва се за обвързване през
гърдите, когато туристът се
движи в колона, и за направа¬
та на клуп в различни части
на алпийското въже. Обикновен водачески възел

28
 б) булин възел - Служи за
привързване на въжето към
дърво, стълб, скала или за
обвързване през гърдите. За¬
дължително се прави контро¬
лен възел в края на въжето
в) двоен булин възел - из¬
пълнява същите функции
като булин възел, но е по- на¬
Единичен булин възел дежден поради двойното му
преплитане. Задължително се
прави контролен възел в сво¬
бодния край на въжето.

Двоен булин възел

г) осморка (осмица) - това

е най-често използваният възел за

закрепване на алпийското въже към

закрепващи елемент. Универсал¬
ността на този възел е, че ако опора¬
та не се отваря, може да бъде опле¬
тен около нея.

Възел осмица

Към втора група възли често

използвани са:

а) Рифов възел (квадратен)

служи за свързване на две
-

въжета с еднаква дебелина.

Единичен рифов възел

29
 б) двоен рифов възел -

използва се за свързване на
две въжета с различна дебе¬
лина. Допълнителната намот¬
ка задължително се прави с
по-тънкото въже.

в) тъкачески възел - с
него също се свързват две от¬ Двоен рифов възел
делни въжета.

г) шкотов и двоен шко¬

тов възел - двата възела се
използват за свързване на две
въжета с различна дебелина.
При двойния шкотов възел
допълнителната намотка се

прави с по-тънкото въже. Обикновен тъкачески възел

Обикновен шкотов и двоен шкотов възел

Към трета група се отнасят възлите

а) змейка (прусек, прусик) - този възел е широко разпростра¬
нен сред туристите поради лесната му направа и ефикасност. Той е
самозатягащ се възел и служи за самоосигуряване на туриста при
движение по алпийско въже или „парапет". Високата стойност на
този възел се дължи на способността му да се затяга моментално око¬
ло въжето под въздействието на тежестта на паднал човек.

30
 Видове змейки (самозатягащи се възли)

б) стреме (кръстовиден) - из¬

ползва се за
привързване на алпий¬
ското въже към дърво, стълб, клин,
карабинер и др.
в) Деветка - Този възел има
славата, че най-малко отслабва
здравината на алпийското въже, но
се използва по-рядко, заради отно¬
сително голямото количество въже,
необходимо за направата му.
Като си има предвид, че в
определени планински ситуации
здравето или живота на туриста се Стреме
крепят на едно въже, трябва да се
запомнят две неща:

Винаги да се правят кон¬

тролни възли в свободните краи¬
ща на алпийското въже! Контрол¬
ният възел може да е съвсем еле¬

ментарен тип „бабин възел", но той

подсигурява допълнително монта¬
жа, в случай че по някаква причина
основният възел се поразхлаби и
приплъзне.
Дори само един възел на¬
маля здравината на алпийското
въже с около 50%! Всеки следващ
Възел деветка

31
възел също допълнително отслабва линията с няколко процента. Това
е така, понеже една част от снопчетата нишки не се натоварват на¬
пълно вследствие на прегъване на въжето във възлите.

3.3. Използване на въжета и възли

за транспортиране на пострадал
Носенето на алпийско въже като част от груповата екипировка
и съоръжения както и умението на всеки участник от туристическа¬
та група да прави алпийски възли може да послужи за направата на
специални устройства за спа¬
сяване или транспортиране
на пострадал човек. Въжето,
помощните въженца, щеките,

пикелът, карабинерите, по¬

дръчните материали и подхо¬
дящите възли могат да бъдат
използвани за направата на
специално съоръжение (се¬
далка, носилка) за пренасяне
на пострадал турист от един,
двама или четирима души.
Въжена носилка

Контролни въпроси
1. Какви са целите на излета?
2. Защо се провеждат туристическите събори?
3. С какво се характеризират походите?
4. Каква е същността на екскурзионното летуване?
5. По какво се различава експедицията от другите туристиче¬
ски форми?
6. Какви екипировката?
са основните изисквания за

7. Как се раницата?
подреждат вещите в
8. Защо трябва обувките да имат грайфер и да са по възможност
надглезена?
9. Защо не се използва чадър в планината при лошо време?
10. Какви са изискванията за слънчевите очила?
11. Кои тоалетни принадлежности са необходими при поход в

32
 планината?
12. Червило, лак за коса, маша за къдрене и ютия част ли са от
персоналната екипировка?
13. С какъв диаметър са най-често използваните алпийски въ¬
жета?
14. Кои възли спадат към групата за обвързване към алпийското
въже?
15. Какво означава терминът „парапет"?
16. За каво служи възелът „змейка"?
17. До колко процента се намаля якостта на алпийското въже при
направата на един възел?

Задачи
1. Да се разработи по един маршрут за всяка форма на пешехо¬
туризъм.
ден
2. Всеки член на потенциална група туристи-студенти да донесе
по един елемент от персоналната екипировка, така че да се
получи пълен комплект.
3. Да се направи умалено копие на носилка от въжета.

33
 Глава трета

ФИЗИОЛОГИЧНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ПЕШЕХОДНИЯ

ТУРИЗЪМ И АЛПИНИЗМА ВЪРХУ УЧАСТНИЦИТЕ
В ТУРИСТИЧЕСКИТЕ ПЪТУВАНИЯ

Цели
1. Да се оцени значението на мускулната работа.
2. Да се разбере въздействието на надморската височина върху
организма.
3. Да се обяснят измененията в организма вследствие понижено¬
то парциално налягане и появата на планинска болест.
4. Да се разбере ролята на аклиматизацията и реаклиматизация-
та.

Ключови думи - структура на придвижване, мускулна работа,

парциално налягане, хипоксия, планинска болест, симпатикус,
аклиматизация.

План-съдържание
1. Структурна характеристика на двигателната дейност.
2. Планинска болест.
3. Аклиматизация и реаклиматизация.
4. Препоръчителни физиологични стойности на туриста.

1. Структурна характеристика на двигателната дейност10

По своята увлекателност и наситеност с емоционални моменти,
по богатството на впечатления от красотите на величествената при¬
рода, необятните хоризонти, изпълнени с планински вериги с най-
чудновати форми, пешеходният туризъм и алпинизмът представляват
едни от най-интересните видове спорт. Няма друг вид спорт, който

би могъл да постави пред човека толкова разнообразни изисквания,

колкото поставя пешеходният туризъм и алпинизмът. Но в същото

Добрев Д., В. Георгиев, В. Гаврийски, Д. Стефанова. Физиология Со¬

10
на човека.
фия: Медицина и физкултура. 1987.

34
време дейността на туриста и алпиниста се характеризира с преодо¬
ляване на значителни разстояния в условията на високата планина с
раница, тежаща обикновено 20 кг. По пътя си туристите преминават
през препятствия от различен характер: високи и стръмни наклони,
буйни планински потоци и реки, трудно проходими участъци, по
фирнови и снежни склонове, при най-разнообразно време от ясен
слънчев ден, наситен с ултравиолетови и инфрачервени лъчи, които

действат пряко и чрез отражение върху кожата и очите, а също така в

мъгли, бури и големи студове и то в условията на разреден въздух с
понижено съдържание на кислород. Поради това структурата на не¬
говите придвижвания е твърде различна - в едни случаи циклична,
в други - ациклична, а в трети - смесена. По характер мускулната
работа в повечето случаи е динамична, но не липсват моменти на
силно статично напрежение. По интензивност тя също е неедно¬
родна обикновено преходите се правят със средна интензивност,
-

а ацикличната работа - с променлива интензивност. Туризмът

предявява високи изисквания към физическите качества сила и

издръжливост. Той развива особено много двигателния, вестибу¬
ларния, зрителния и кожния анализатор. Наред с това възпитава
и ценни качества като: съобразителност, наблюдателност, наход¬

чивост, смелост, себеотрицание в трудни моменти, взаимопомощ,

воля, дисциплинираност.
Физиологическото въздействие на туризма върху организма
е специфично. То се обуславя не само от характера на мус¬
твърде
кулната дейност, но и от това, че протича при по-ниско атмосфер¬
но налягане, виж таблица 1, намалено парциално налягане на

кислорода, увеличение на ултравиолетовото и инфрачервеното

излъчване, по-ниски температури, по-висока йонизация на въз¬

духа и др. Най-съществено за организма е намаленото налягане на

кислорода във въздуха и още по-ниското парциално налягане в ал¬
веоларния въздух. При преминаването на кръвта през белите дро¬
бове в кръвта преминава кислород, а от кръвта към белите дробове

преминава въглероден диоксид. Изследването на кръвни газове дава

информация за това колко добре белите дробове осигуряват кислород
на кръвта и отстраняват въглеродния диоксид. Това означава да се
определи какво е количеството на газове в артериалната кръв преди
да постъпи в тъканите. Парциално налягане на кислород (Ра02)
показва налягането на кислорода,който е разтворен в кръвта и колко

35
добре кислородът преминава от дихателните пътища на белите дро¬
бове към
кръвта, виж таблица I11.

Таблица 1
Изменение на атмосферното и парциалното налягане на кислорода
при изкачвания на различни височини

Парциално налягане на кислорода

Височина Атмосферно Във вдиша¬ В алвеолар¬ Насищане на

над морско¬ налягане ния въздух ния въздух артериалната

то ниво (в мм жива¬ (в мм жива¬ (в мм жива¬ кръв с 02(в %
(в метри) чен стълб) чен стълб) чен стълб) към кисл. й
вместимост)

0 760 159 105 95

1000 680 140 90 94

1500 630 132 85 93

2000 600 125 70 92

3000 530 110 62 90

4000 460 98 50 85

5000 405 85 45 75

6000 355 74 40 70

7000 310 65 35 60

8000 270 56 30 50

От таблица 1 се вижда, че колкото повече туристът се изкач¬

ва във височина, толкова по-малко е преминаването на кислорода в

кръвта и от там в тъканите.

2. Планинска болест

Изкачването на по-големи височини (над 3000 м) е съпроводено

с понижаване на парциалното налягане на кислорода в атмосферата,
което предизвиква намалено съдържание на кислород в кръвта. Това
се нарича хипоксимия, вследствие на която се нарушават окисли¬
телните процеси в тъканите - хипоксия, водеща до едно от харак-

Таблицата е разработена по Физиология на човека, медицина и физкултура. Со¬

фия, 1987. с. 342.

36
терните състояния на туриста или алпиниста познато като планин¬
ска болест. Това явление
протича доста различно и е в зависимост
от редица условия. Към тези условия може да се отнесе степента на
тренираност, честотата на походите във високопланински райони,
скоростта на преодоляване на денивелация или субективен фактор.
В България такова явление е минимално поради относително невисо¬
кия характер на планините. Единствено във високите части на Рила
и Пирин забележат отделни случаи. В Европа и по света
могат да се
обаче има множество високи планини, които биха били обект на из¬
качване и затова състоянието и
признаците на планинската болест
трябва добре да се познават.
За ликвидиране на острите промени, свързани с хипоксията, ор¬
ганизмът разполага с няколко приспособителни и компенсаторни
механизми. Дихателният апарат увеличава дълбочината и честотата
на дишането, което от своя страна води до увеличаване на белодроб¬
ната вентилация. Намаляването на въглеродния двуокис, свързано с
увеличената вентилация, благоприятства свързването на кислорода с
хемоглобина. В борбата на организма за преодоляване на хипоксията
се включват и сърдечно-съдовите механизми. При едно и също фи¬
зическо натоварване кислородната консумация, честотата на пулса,
ударният и минутен обем на сърцето във високата планина са значи¬
телно повишени в сравнение с тези на морския бряг. Друг компенса¬
торен механизъм се състои в увеличение на кислородната вместимост
на кръвта чрез изпразване на кръвните депа под влияние на усиления
тонус на симпатикуса и свързаното с това увеличение на кръвта в пе¬
риферното кръвообращение с 20-25 %. Симпатикусът се проявява
най-вече при неблагоприятни условия, телесни усилия, опасност
и др., при които е необходимо да се мобилизират и съсредоточат

редица дейности на организма за приспособяване и защита.

За нетренирани хора физиологичната граница е пребиваване¬
то на височина около 3 000 м. Когато изкачването продължи над тези
височини без предварителна подготовка на организма, компенсатор¬
ните механизми не се оказват достатъчни и се развива планинска
болест (позната още като височинна болест). Тя се изразява в редица
разстройства от страна на всички системи на организма, проявявайки
се под различна форма като: мускулна слабост, нарушена координа¬
ция на движение, отпадналост, умора, сърцебиене, главоболие, виене
на свят и повръщане.

37
 Влияние на надморската височина върху организма на
туриста при бързо изкачване на денивелация

h 11111.
////////////.*
У* У У / У
г
У У У У У У <?
V ^ ^ J*- 4Г
У У У
J, «

^
/ у
-V
* *»•

Фиг. 1. Влияние на надморската височина върху организма на туриста

при бързо изкачване на денивелация12

Когато пострадалият се свали на по-ниска надморска височина

признаците на планинската болест постепенно изчезват.

3. Аклиматизация и реклиматизация

Най-доброто болест е предвари¬

средство срещу планинската
телната аклиматизация физическата подготовка. Същността
и

на аклиматизацията се състои в приспособяване на организма

главно към престой в атмосфера с разреден въздух и главно хи¬

поксията. Това приспособяване е свързано с повишаване устойчи¬

востта на организма към недостиг на кислород. Аклиматизацията

към високопланински условия е процес, който изисква време от 10

до 14 дни, а характеризиращите го промени се появяват обикновено

след четвъртия-петия ден. Трябва да се отбележи, че колкото обща¬

та физическа подготовка на туриста, придобита още в равнината е
по-голяма, толкова симптомите на планинската болест по-слабо се

12
Фигурата е разработена по Очерци по физиология на физическите упражнения .

София: Физкултура, 1952, с. 497.

38
проявяват и толкова по-бързо става аклиматизирането към високо¬
планински условия. Придобитите в резултат на аклиматизацията тру¬
доспособност и увеличени възможности на организма за интензивно
анаеробно и аеробно протичане на енергийните процеси, както и го¬
лемият кислороден капацитет на кръвта, се връщат постепенно към
предишните си норми, когато човек слиза по-ниско в равнината. Този
процес се нарича реаклиматизация. Тя може да продължи поняко¬
га един-два месеца и в този период организмът на туриста пора¬
диподобрената си работоспособност може да понася значителни
физически и умствени натоварвания и да даде високи за своите
възможности постижения.

4. Препоръчителни физиологични стойности

на туриста13

За пешеходния туризъм продължителни преходи във високите

части на планината са придружени с изразходване на много енергия.
При еднодневните или двудневните излети и походите с ниска степен
на трудност физическото натоварване никога не е пределно и затова
не Тези натоварвания из¬
надхвърля възможностите на здравия човек.
искват допълнителен 900 до 1 100 ккал на дено¬
енергиен разход от
нощие. Допълнителният енергиен разход се прибавя към общия енер¬

горазход, който поддържа жизнените процеси на човека и нормално е

около 1 500 ккал за денонощие. При преходи с по-голяма трудност и

продължителност допълнителният енергиен разход надхвърля 1 500

ккал. Когато походите са с изключително висока степен на трудност,
особено в зимни условия, допълнителеният енергиен разход може да
надхвърли 4 500 ккал. Разбира се, на такова натоварване е способен
само физически здрав и добре подготвен организъм.
Скоростта на ходене при изкачване зависи преди всичко от баро¬
метричното налягане, от степента на наклона и сърдечния ритъм. При
барометрично налягане, съответстващо на 1 500-2 000 м (650-600 мм
живачен стълб) и наклон 10% средното темпо може да стига 3-3,5

км/ч и преодоляване на денивелация до 350 м. Съответно при на¬

лягане, съответстващо на 2000-2500 м (600-560 мм живачен стълб)

Разработено от автора. Виж изследване на 26. 03. 2011 г. по време на поход до връх
13

Мусала с пултестери, с 137, табл. 27, с 138, фиг. 36. Дисертационен труд на Ста¬
. .

нислав Пляков. София, 2012.

39
и наклон 20% средното темпо не трябва да надхвърля 2,5 км/ч и
денивелация 300 м. А когато налягането съответства на 2500-3000 м
(560-530 мм живачен стълб) и наклон 25-30% движението трябва
да се извършва с около 1 км/ч и преодоляване на денивелация до
200-250 м.

Трябва да В по-ниските части на плани¬

се следи също и пулсът.
ната по време на движение той не трябва да надхвърля 120-130 удара
в минута. В средните части стойностите могат да бъдат в границите

до 130-135 удара в минута. В най-високите части на българските пла¬

нини пулсът в покой се характеризира със значителна честота като

изходна точка и затова при стръмни изкачвания да достига до 150

удара в минута. За да не се прехвърля тази граница, е необходимо да

се правят по-чести, но кратки почивки. При направено изследване на

група студенти, изкачващи връх Мусала през зимата, се установява,

че на надморска височина над 2 000 м пулсът в покой (рано сутрин)

е в границите 110-120 удара в минута, а по време на придвижване,

макар и с бавно темпо, в границите на 140-160 удара в минута.

Контролни въпроси
1. С какво се характеризира дейността туриста?
на
2. Какви качества у хората развива пешеходният туризъм?
3. При какви обстоятелства възниква планинска болест и какви
са нейните симптоми?
4. В какво се изразява аклиматизацията и реаклиматизацията?
5. Какво приблизителното средно
е темпо на придвижване при
различна надморска височина?

Задача: Да се измери пулсът по време на покой и след петми-

нутен степ-тест.

40
 Глава четвърта

ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДВИЖЕНИЕТО
ПРИ ПРОВЕЖДАНЕ НА ПЕШЕХОДНИ
ТУРИСТИЧЕСКИ ПЪТУВАНИЯ14

Цели
1. Да се придобият знания за видовете придвижване в планина¬
та.

2. Да се разберат ролята и начините на проверките и периодич¬

ните почивки по
време на дълги преходи.
3. Да се представят характерни признаци на различните степени
на умора.

Ключови думи - преброяване, ръководство, спасително ядро,

проверка, почивки, колона.

План-съдържание
1. Начин придвижване и подредба в колоната туристи.
на

2. Видове преброяване и неговото значение.

3. Тактика за борба с умората (периодични почивки).
4. Препоръчителни съвети по време на преходи.

1. Начин на придвижване и подредба в колоната туристи

Организацията на движението на група туристи има голямо зна¬

чение за създаване на ритмичност в работата на организма, правилна
дозировка на натоварването, единство в действията на отделните хора
и сигурност при преходите. Във всяка дори и добре тренирана група
ще има по-силни и по-слаби участници. Независимо от това не тряб¬
ва да се допуска самоволно разкъсване на групата. Дългогодишната
практика показва, че когато се спазва установената дисциплина,

14
Разработено от автора. Виж Пляков, Ст. Пешеходен туризъм и ориентиране. Ва¬
рна:Наука и икономика, 2007.

41
инцидентите и нещастните случаи са сведени до минимум.
Обикновено туристическите групи вървят в колона по един. Това
не е случайно. Този начин на движение е единствен за преминаване
по тесни планински пътеки. Той говори за висока организираност и

дисциплинираност, гарантира максимална сигурност и владеене на

групата, дава възможност да се създаде стабилна връзка между ръко¬
водителя и участниците в похода.
В началото на колоната винаги се движи ръководството на
групата. В повечето случаи ръководителят на групата е и водач. Ако
за определени отсечки е нает специален водач или ръководителят по¬
сочи някого от групата за такъв, тогава водачът върви първи, а ръко¬
водителят непосредствено след него.
След ръководството се подреждат слабо физически подгот¬
вените или претърпелите леки травми, за да може ръководителят
да определя по тях темпото за цялата група.
Следват туристите с опит в планината и добре подготвените
физически.
На края на колоната, в зависимост от броя на участниците,
ръководителят определя един или двама души за „спасително
ядро". Негова задача е да не допуска разкъсване на групата или из¬
оставане на отделни хора, да отстранява незначителни повреди по
раниците и дрехите, да известява своевременно ръководителя за по¬
явил се проблем и т.н. При необходимост „спасителното ядро" пре¬
дизвиква преждевременно спиране на всички за оказване на помощ
или при други нужди.
При разделяне по необходимост на групата на части, всяка
от тях формира за себе си същия строй. Темпото на движение на
всяка група трябва да бъде съобразено с възможностите на пострада¬

лите, с наднормено тегло, слабата физическа подготовка, с присъст¬

вието на малки деца или други фактори. В никакъв случай водачът

и „спасителното ядро" не трябва да допускат да има хора преди

и след колоната.
Когато групата стигне открити и широки поляни, заоблени била,
коларски пътища и др., тогава движението може да се извършва в
„пакет". Това дава възможност на туристите да си поприказват, да
споделят мисли и впечатления и действа разтоварващо. И тук дейст¬
ва същият принцип както при движението в колона по един:
пред водача и след „спасителното ядро" да няма хора.

42
 В случаи, когато се загуби маркировка, човек, раница или друга
потребна вещ, ръководителят издава нареждане групата да премине
във вериженстрой. Съобщава се ясно какво се търси, след което гру¬
пата се Задължително условие е всеки участ¬
разгъва във верига.
ник ясно да вижда
другаря си отляво и отдясно. Придвижването е
бавно и внимателно (особено при мъгла, тъмнина, снеговалеж и др.)
Първият, който открие целта, обявява високо на глас, след което гру¬
пата се събира около него,
преброяват се всички и тогава може да
се продължи по пътя.

2. Видове преброяване и неговото значение

Много важно е своевременно да се установи отсъствието на
член от групата без знанието на ръководството. Това се случва при
пресичане на пътеки, изоставане за снимки, спиране за оправяне на
раницата и др. За да не се стига до такива ситуации, ръководителят е
длъжен да извършва периодични проверки. Те могат да се извърш¬
ват на място или в движение.

Проверката на място е поименна и има за цел да се устано¬

ви кой отсъства, причината и броят на участниците. Прави се преди

тръгване по маршрута, като ръководителят чете от списъка имената

на хората и отбелязва присъствието или причината за отсъствието на
някого. Окончателният брой се съобщава на цялата група.
Проверката във време на движение има предимно контро¬
лен Когато групата се движи в колона, ръководителят обя¬
характер.
вява, че ще се извършва проверка и силно казва: „Първи", следва¬
щият казва: „Втори", другият казва: „Трети" и така нататък до края

на колоната. Последният съобщава високо например: „Тридесети

последен". Ако има съмнения относно точния брой, проверката се

извършва отново.
Необходимо е преброяването да се прави сутрин преди тръгва¬
нето, преди спиране за почивка, след тръгването след почивка, преди

пристигането в крайния пункт за деня, а така също при мъгла, лошо

време, при преходи нощно време и др. С други думи, колкото опас¬
ността от загубване на човек е по-голяма, толкова по-начесто се из¬
вършва преброяването.

43
 3. Тактика за борба с умората

Най-ефективната борба с настъпващата умора са почивки¬

те. По правило почивки се дават, за да не се уморяват хората, а не
след като са се уморили. Дългогодишният опит показва и е утвърдил
практиката на 50 мин. ходене да се дават 10 мин. отмора. Този нор¬
матив е възприет за движението по път с незначително изкачване и
слизане. В планински условия това не може да се спазва, а по-скоро

служи като ориентир. Ако теренът е стръмен времето за ходене може

да е 35 мин. и съответно за почивка 5-6 мин. При продължително
слизане по малък наклон ходенето може да се удължи до 90 мин., а
почивката до 15 мин. Почивки, превишаващи 15 мин., не са препоръ¬
чителни поради настъпване на физиологични процеси в мускулите,
които намаляват тяхната работоспособност.
За да се даде почивка, е необходимо да се избере подходящо мяс¬
то. То трябва да е защитено от вятър, да е огряно от слънцето зимно

време и сенчесто при топло и слънчево лято, да не е в подножието

на сипеи, където има опасност от каменопад, да е на равно място, да
предлага хубава гледка и по възможност да е близо до питейна вода.
Освен редовните спирания за почивка в практиката са се утвър¬
дили и няколко Една от тях се дава 10-15 мин.
извънредни почивки.
след започването на обикновено за преорганизиране на група¬
прехода
та, отстраняване недостатъци по подредбата на раницата, събличане на
излишни дрехи и др. Друга извънредна почивка може да се даде при

влошаване на времето за изваждане и обличане на дъждобрана и съ¬

ответно за свалянето и прибирането му в раницата. Кратка почивка се

дава, когато се минава покрай рядко красива местност, гледка, водопад

и др. за направата на снимки и любуване на пейзажа.

Движението трябва да става по възможност с една и съща ско¬

рост. Грешно е схващането, че може да се почива по време на
ходене чрез забавяне на темпото. Ефектът от такава мярка е само

нарушаване на ритъма на движение. По-добре е да се направи извън¬

реден престой, отколкото да се променя скоростта. Самата скорост на
придвижване се определя от пулса на сърцето. За хора със средна фи¬
зическа подготовка средната пулсова честота не трябва да надвишава

120-130 удара/мин. Добре тренирани спортисти могат да поддър¬

жат темпо с около 135-145 удара/мин. При преходи на височина над

2 000 м сърцето учестява значително своята дейност и затова се изис-

44
ква по-бавно темпо и даване на извънредни почивки на „крак" за по
1-2 мин. Не трябва да се забравя, че туристическите преходи преми¬
нават през пресечена местност, често с големи изкачвания и спуска¬
ния и голяма продължителност. Поради тази причина ръководителят
трябва да определя винаги скоростта на предвижване и постоянно да
следи за появата на признаци на умора или преумора на участници от
групата туристи.
Таблица 2

Класификация на външните признаци на умората

Лека умора - Значителна умора - Силна умора -

Признак
физиологична остра, I степен остра,II степен
Цвят на кожата незначително значително зачервя¬ силно зачервяване,
зачервяване ване побледняване, по¬
синяване

Изпотяване нормално над голямо изобилно (под

кръста кръста), поява на
петна от сол

Движение бодро неравномерни крач¬ некоординирани

ки, леко, покашля- движения, отказ
не, изоставане от да се върви, силна
групата суха кашлица
Общ вид нормален намален или липса измъчен вид на ли¬
на обичаен интерес, цето, видима апа¬
уморено изражение тия, силно отпус¬
на лицето нати увиснали ра¬

мене, нарушаване
на стойката

Внимание добро,точно грешки и неточнос¬ забавено и непра¬

изпълнение на ти при изпълнение вилно изпълнение

команди на команди, вглъбе- на команди, не се

ност чуват указанията,
реагиране само на
повишен глас

Самочувствие няма оплаква¬ оплакване от болки оплакване от рязка

ния и мрънка- в корема и краката, слабост, силно сър¬
не, поносимост сърцебиене и задъх- цебиене, тежест в
към шеги, из¬ ване, загуба на ин¬ гърдите, липса на
раз на интерес терес към гледките, ориентация, повръ¬
раздразнение от на¬ щане

правени шеги
Пулс в минута До 140-150 160-180 над 180
(в зависимост
от надморската
височина)

45
 4. Препоръчителни съвети по време на преходи

При пристигане на мястото за почивка обявеният отдих започ¬

ва да тече след пристигането на последните в групата. Първото
задължение на всеки е да смени мокрите си или овлажнели дрехи
и чорапи. За да се запазят мускулите загрети и да не се допусне на¬
стинка, добре е да се облече нещо допълнително, което при тръгване
отново се съблича.
По време на десетминутните почивки не трябва да се пие много
вода. Колкото повече вода бъде изпита, толкова по-тежко ще бъде по¬
сле придвижването. При това жаждата няма да изчезне. Тя възниква в
резултат на отделянето на солите, чиято концентрация в потта е голя¬
ма. Възстановяване на водно-солевото равновесие не става чрез пи¬

енето на вода, тъй като съдържанието в нея на соли е незначително.

По-добре е да се приема подсладен чай или сок, нектар, разтворими

витамини и др.
Преди обявява: „Тръгва¬
тръгване по маршрута ръководителят
не минути". Това време е напълно достатъчно, за да се под¬
след две
готвят раниците и облеклото за предстоящия път.

По време на почивките, пък и на движението, не трябва да се

замърсява района с непотребни шишета, кутии от консерви, най¬

лонови торбички, обелки, обвивки и други отпадъци. Те трябва

да се събират в раницата и при достигане на хижа да се хвърлят в

предназначените за това места.

Недопустимо е хвърлянето и търкулването на камъни в до¬
ловете, защото под ударите им може да попаднат други туристи, гор¬
ски работници, пастири със стадата си или диви животни.
Важен необходимост е вечер, особено край лагерния
момент и

огън, да се направи разбор на преминалия ден, да се отчетат поло¬

жителните страни и особено недостатъците и грешките,
допуснати
от отделни хора. По този начин всеки ще има възможност активно да

мисли, да оценява своите и чужди постъпки, да анализира действи¬

ята и решенията на ръководителя. Една хубава туристическа
тради¬
ция предвижда за такива случаи скромен ритуал - ръководителят на
групата да поздрави всички с постижението им и да пожелае нови,
по-големи успехи.

46
 Контролни въпроси
1. Какви строеве на придвижване знаете?
2. Къде в колоната са физически слабо подготвените?
3. Кога и как се преброяване?
прави
4. Как се ходенето?
регулира скоростта на
5. Какъв е принципът за даване на почивка?
6. Кога се дават извънредни почивки?
7. Защо не трябва да се търкулват и хвърлят камъни?

Задача: Да се направи план за тематична вечер край лагерния

огън.

47
 Глава пета

ТУРИСТИЧЕСКА МАРКИРОВКА
И ТЕХНИКА НА ХОДЕНЕ15

Цели
1. Да бъдат представени видовете туристическа маркировка и
маркировъчни знаци в България, установени и поддържани от
БТС.
2. Да се покажат най-подходящите техники на ходене за прид¬
вижване по различни повърхности и терени.

Ключови думи - маркировка, маркировъчни знаци, азимутна

табела, стъпка в стъпка.

План-съдържание
1. Основна задача на туристическата маркировка.
2. Лятна маркировка.
3. Зимна маркировка.
4. Други видове маркировъчни знаци.
5. Техника на придвижване.
6. Движение по тревисти склонове.
7. Движение по сипеи и морени.
8. Движение по снежни повърхности.
9. Преминаване през лавиноопасни участъци.

1. Основна задача на туристическата маркировка

При движението в планината се забелязва, че туристическата

пътека е съпътствана от особени маркировъчни знаци. Това е ту¬

ристическата маркировка. Когато времето е хубаво, туристите не

й обръщат особено внимание, но при лошо време, когато гъста мъгла
обхване колоната, тогава се оценява колко на място е поставена тя.
Първата и основна задача на маркировката е да води ту¬
ристите по най-краткия и безопасен път между туристическите
15
Разработено от автора.

48
обекти, които те посещават. Тя трябва да бъде така оформена, че със
своя външен вид да „разказва" пейзажи, върхове, езера,
за околните
водопади, панорами и местностите, на които е поставена. Туристите,
които не познават планината, трябва да могат да
черпят непрекъс¬
нато сведения от
маркировката. Това е другата нейна задача.
Пътеките, които се ползват днес, са оставени като наследство
от местното население, което, изкарвайки поминъка си, е
установи¬
ло най-кратките и сигурни пътеки през превалите за влизане от една

долина в друга. С разрастване на туристическото движение, впослед¬

ствие тези пътеки са били маркирани. Оттогава до днес БТС полага

непрестанни грижи за създаване на нова и поддържане на съществу¬

ващата туристическа маркировка,
защото тя, особено в нашите високи
планини, не само подпомага ориен¬
тирането, но и предпазва туристите
от евентуални нещастия.
За да се създаде единство в марки¬
ровката в цялата страна, ЦС на БТС
е утвърдил единен правилник, с
който са утвърдени видът, разме¬

рът, цветът и начинът на поста¬

вяне на маркировъчните знаци.
Основно маркировката бива два
вида: лятна и зимна.

2. Лятна маркировка

Представлява знаци с боя и се по¬

ставя по маршрута на отделни ха¬
рактерни дървета, големи непод¬
вижни скали и камъни или на спе¬

циални колове. Състои се от лента

основен цвят, който може да бъде

червен, син, кафяв, зелен или
жълт. Всеки цвят показва различен

маршрут. Отгоре и отдолу на основ¬

ния цвят се поставя лента с допъл¬

Лятна маркировка
нителен цвят, който винаги е бял.

49
Лятната маркировка се по¬

i
ставя от двете страни на _

дърветата, скалите и ка¬

мъните по възможност на

височината на очите, за да
се забелязва лесно както на

отиване, така и на връщане.

Тя трябва да бъде поставяна j

т
достатъчно наместо и ако ту- «■?

ристите вървят повече от 5-6

минути, без да я виждат, зна- j
чи са я трябва да
изпуснали и Mi
спрат и предприемат дейст¬
вия за нейното намиране.

3. Зимна маркировка

Състои се от високи

метални колове, здраво ук- I

репени в основата си. Боя- Зимна маркировка
Зимна
дисани са в черно и жълто
в комбинация. Цветовете не са случайни. Черният цвят се откроява
най-добре на снежния фон, а жълтият - при мъгла. Поставя се във
високите части на планината, над гористия пояс и минава глав¬
но по билата и ръбовете с цел избягване на лавинната опасност.

4. Други видове маркировъчни знаци

В участъци, където следенето на маркировката е затруднено, на

маркировъчните колове се поставят азимутни табели. На тях се от¬

белязват азимутът в градуси, номерът на кола и разстоянието в метри
до следващия кол.

Трябва да се има предвид, че наличието на маркировка по даден

маршрут не изключва предварителното му разучаване и притежава¬
нето на карта и бусола.
Винаги да се помни, че при внезапно влошаване на времето и

при гъста мъгла може да се изпусне маркировката или да се наложи

аварийно отклоняване от набелязания маршрут. В такива случаи е не-

50
 обходимо водачът или самите

туристи да познават не само

предприетия маршрут, но и
възможните безопасни откло¬
A 70 0 40 м A 200 60 м
нения от него.

Освен постоянната лятна и

зимна маркировка в помощ

на водачите и туристите са
три групи знаци: указател¬
ни, предупредителни и за¬
бранителни. От наименова¬
нията им личат и задачите на

Азимутна табела всякагрупа.

Най-много са указателните,
от които често се срещат:
-

осведомително табло - по¬

ставя се предимно в изходни¬

те пунктове и дава сведения
за разстоянието и времето до
дадени туристически обекти,
както и определените цвето¬
ве на лятната маркировка на
различните маршрути.
показалци - поставят се
-

предимно на разклоненията
и там където пътят завива

под някакъв ъгъл. Предста¬

вляват стрелки от ламарина,
на които е написано името на
Показалци
целта и често разстоянието в
часове или минути. При среща на показалец да се внимава за правил¬
ната посока!
-

панорамни табла - имат правоъгълна форма и на тях се на¬

насят обекти, езера, реки, върхове с надморската височина,
пътеки,

границата на гората и др. Поставят се на масово посещаваните места,

откъдето се открива широка панорама към планината.

Предупредителните знаци са най-често с удивителен знак на

жълт фон. Използват се също табели с надпис „Внимание" с преду-

51
преждение за вида на опасността. В лавиноопаснитерайони са табе¬
ли на жълти и черни квадрати с надпис „Лавиноопасна долина".
Забранителните знаци се поставят на определени места, като
ясно е посочена конкретната забрана. Обикновено тя се отнася до
късане на цветя, лов или риболов, запалване на огън, влизане във во-
додайни зони и др.
Туристическата маркировка не трябва да бъде бъркана или
смесвана с други видове маркировка, съществуваща в планините.
Горското стопанство също
маркира границите на учас¬
тъците и сечищата си. Мно¬
го често тяхната маркировка
върви редом с туристическа¬
та. Трябва да се знае, че тя е
с боя по дърветата, но лен¬
тичките са в бяло и черно.

Краищата обозначават с бял кръг и в него черен

на участъците се
по-малък. обозначава номерът на горския участък.
С черни цифри се
Съществува и маркировка на военните. Характерното за нея,
че за обозначенията и надписите се използва червеният цвят. Среща

се в близост до височини със стратегическо значение, военни обекти

или гранични зони.

5. Техника на придвижване
Всеки нормално физически развит човек може да се движи в
планината, без да се замисля как го прави. Дори нещо повече. По
време на движение туристите говорят, пеят, любуват се на красиви
гледки. Това предполага въпросът, трябва ли тогава наистина да се
учи нещо относно техниката на придвижване. Дългогодишната прак¬
тика е доказала, че действително има какво да се учи по този въпрос.

Например, ако се знае, къде точно да се стъпи, как да се постави кра¬

ка, къде с какво темпо да се движи, как точно да се диша и т.н. все¬
ки турист ще се придвижва със значително по-малък енергоразход и
риск. Анализът на нещастните случаи в планината показва, че много
често причините за нещастията се крият именно в незнание на тези
неща. Затова е необходимо усвояване на специфична техника на хо¬
дене, която включва някои умения и двигателни навици, чрез които

52
може свободно и икономично да се преодоляват различни планински
терени. Изработването най-подходящата и правилна походка стои
на
в основата на пешеходния туризъм. Добрата техника на ходене дава
възможност да се преодоляват по-трудни и по-продължителни марш¬
рути със значителна икономия на енергия.
При ходенето не трябва да се чувства недостиг на въздух
и прекомерно ускоряване на дишането. Затова е необходимо, то
винаги да се съгласува с темпото на движение в определен ритъм.
Например вдишване и издишване на всеки две крачки. Тази норма е
индивидуална и зависи от състоянието на организма и физическите
способности на човека. Лош навик е задържането на въздух или
говоренето при изкачване. Всичко това пречи на дишането и за¬
труднява работата При движение в планината, особено
на сърцето.
над 2 000 м, разреденият въздух затруднява дишането. Недостигът на

кислород може да се компенсира само с добре регулирано и дълбоко

дишане.
Особено важно при движението е да се поддържа правилно тем¬
по на ходене. Интензивността зависи от ъгъла на склона. При скло¬
нове до 25 градуса обикновено се правят 65-70 крачки в минута,
при по-стръмни склонове крачките се намаляват до 35-40 крачки в
минута. Темпото на предвижване се контролира чрез пулса. Честота¬
та му не трябва да надвишава 130 удара в минута за млади и 120
за по-възрастни туристи.
При преодоляване на равнинни терени се използва т.нар. „пре-
търкаляща" стъпка. Кракът стъпва първо на петата, а след това се
„претъркаля" към пръстите. Когато се носи раница, тялото се при¬
вежда леко напред, за да може центърът на тежестта да падне по-ни¬
ско в областта на таза. По този начин се повишава стабилността на
туриста. При изкачване трябва да се стъпва на цяло стъпало, като се
изнася маховия крак свит в коляното. Ходилата са отведени встрани.
При изкачване не трябва да се стъпва на пръсти, защото се нато¬
варват предимно мускулите на задната част на подбедрицата, което
води до бързата им преумора. Стремежът при ходенето е да се нато¬
варват равномерно всички мускулни групи на долните крайници.
При слизане също се стъпва на цяло стъпало, като тазобедрената
става, коленната става и стъпалото поемат и омекотяват тласъците.
Тялото се изнася леко назад, така че общият център на тежестта да
се окаже в средата на опорната площ. Така се намаляват тласъците

53
при престъпването и ходенето се осъществява по-плавно. Пръстите
на ходилата задължително трябва да са изведени встрани, за да се
предпазят глезенните стави от навяхване или изкълчване. Необходи¬
мо е винаги да се оглежда маршрута и да се избират безопасни за
стъпване места.

6. Движение по тревисти склонове

Това движение крие много опасности. Ако тревистите склонове

са мокри, те са опасни почти толкова, колкото и ако са заснежени.
Подхлъзналият се турист може да се плъзне надолу с голяма ско¬

рост и да се нарани сериозно. Поради тази опасност се налага из¬

ползването на допълнителна опорна точка - пикел или щеки. При
изкачване краката се поставят на цяло стъпало върху неравностите,
за да се получи по-голямо сцепление между подметката и тревата. С
увеличаване на наклона повече от 15 градуса пръстите на краката се
разтварят навън. Колкото по-голям е наклона, толкова по-голям е ъгъ¬
лът на При изкачване и спускане
разтваряне на пръстите на ходилата.
по трябва да използва всяка възможност
тревисти склонове туристът
за хоризонтално поставяне на стъпалото. Да стъпва в основата на

тревисти туфи, малки ями или здраво захванати камъни. Когато се

пресича тревист склон по хоризонтала кракът се поставя напреки на
склона на цяло стъпало, така че пръстите на горния крак да сочат
малко нагоре, а пръстите на долния крак - малко надолу. Колкото по-
стръмен е склонът, толкова повече се разтварят пръстите на стъпала¬
та в съответната посока. Вниманието да се увеличава значително при

смяна на посоките!

7. Движение по сипеи и морени

Движението по сипеи крие опасност от каменопади и премина¬

ването трябва да се извършва внимателно. Ходенето по такива сипеи
(кулоари) по начало трябва да се избягва, но ако това е невъзмож¬
но, преминаването им трябва да става, като групата се подрежда в
колона, плътно един зад друг. Това се прави с цел, евентуално съ¬
борен камък да бъде спрян, преди още да е набрал голяма скорост.
Движението да става право нагоре, а ако се налага ходенето да става
на серпентини, всички от групата трябва да са в един диагонал. Не

54
трябва да се допуска разкъсване или краят на колоната да остава под
първите в групата. Ако въпреки усилията някой камък полети надолу,
първият, който забелязал, трябва силно да извика: „Камък", така
го е
че всички да го чуят. Необходимо е всички да погледнат нагоре и като

следят движението на камъка да отстъпват вдясно или вляво, за да

избягнат опасността от удар.
Морените представляват места, покрити с различни по големина
и форма камъни. Движението по морени трябва да става плавно и с

определен темп, наложен от тежестта на раницата. Морените често

са покрити с мъхове и лишеи, което ги прави хлъзгави, когато има
роса или по време на дъжд. Наложително е преценка на разстояние¬
томежду камъните и да се определя с поглед устойчивостта на ка¬
менните блокове. Слизането по морени е значително по-трудно от

изкачването им. Желателно е то да се избягва. Ако все пак това е

единственият път, то слизането трябва да става особено внимателно.

Недопустимо е скачането от камък на камък, което често се прави от
младите и неопитни туристи. Скачането води до стъпването на неста¬
билни камъни, подхлъзване, загуба на равновесие, падане и нерядко
до сериозни травми.

8. Движение по снежни повърхности

Движението в колона по един по снежни повърхности е продик¬

тувано от необходимостта да се икономисват силите на туристите.

Дълбокият и мек сняг затруднява многократно предвижването, кое¬
то налага периодична смяна на водещия за прокарване на пъртина.
Следващите го използват неговите стъпки, като в образуваната дупка
свличат част от страничния сняг, за да намалят нейната дълбочина.
По този начин се облекчава движението на тези, които вървят след
тях. Поради затрудненото ходене, скоростта на предвижване намаля¬
ва значително. За такива преходи е необходимо физическа издръжли¬

вост, предварителна подготовка и спазване на принципа: Стъпка в

стъпка и ротация на водещите.

9. Преминаване през лавиноопасни участъци

По принцип такива места трябва старателно да се избягват или
заобикалят. Понякога обаче пада извънредно много сняг, което може

55
да бъде причина за свличането на лавина на места, където това не е
често срещано явление. Тогава, при достигането на подобен участък,
задължително трябва да се предприемат редица мерки за безопас¬
ност: Всички членове на групата трябва да извадят ръце от каишките
на щеки или пикели, а раниците да са подготвени за бързото осво¬
бождаване от нея. Необходимо е да се ползва лавинен шнур, да се

търси за пресичане най-краткия или тесен участък, задължително да

се преминава поединично или на голямо разстояние на един от друг, а
останалите членове на групата да наблюдават от безопасно място, да
не се вдига шум и по възможност да се премине по най-бързия начин.

Контролни въпроси
1. Каква е първата и основна задача на туристическата марки¬
ровка?
2. Какво представлява лятната и зимната маркировка?
3. Къде се поставя лятната и зимната защо?
маркировка и
4. Каква информация дава азимутната табела?
5. По какво се различава маркировката на горското стопанство?
6. Как се контролира оптималната скорост на предвижване?
7. Каква е техниката на предвижване по сипеи и морени?
8. Каква е опасността при движение по тревисти склонове?
9. Защо трябва периодично да се сменя водачеството при дви¬
жение по сняг?
10. Как се преминава през лавиноопасни участъци?

Задача: Да се нарисуват всички видове маркировка и маркиро¬

въчни знаци.

56
 Глава шеста

ТОПОГРАФИЯ, ОРИЕНТИРАНЕ
И ХАРАКТЕРИСТИКА НА РЕЛЕФА

Цели
1. Да се придобият основни познания по топография.
2. Да се придобият знания за боравене с карта, компас и други
способи необходими за ориентиране.
3. Да се усвоят умения за придвижване по азимут.
4. Да се научи терминологията, използвана в пешеходния тури¬
зъм.

Ключови думи - топография, местност, мащаб, релеф, бусола,

осеверяване на карта.

План-съдържание
1. Същност и средства на топографията.
2. Способи за правилно ориентиране.
3. Придвижване по азимут.
4. Характеристика на релефа на планината.

1. Същност и средства на топографията

1.1. Що е топография?
Топографията е наука, която се занимава с подробното изучава¬
не на земната повърхнина в геометрично отношение и с начините на
изобразяване на местността.
Тъй като туристическата практика налага доброто познаване на
местността, в която се извършва преходът, това налага туристът да
владее основните топографски умения и сръчности.

57
 1.2. Туристическа карта16
Картата е умалено условно изображение на местността. Тя
съдържа всички данни, необходими за този, който я използва. С нея
се дава възможност на туриста в местност без път да намери исканата
посока. Съществуват различни видове карти, но за целите на пеше¬
ходния туризъм служат туристическите карти. Предназначението на
тези карти е да запознаят туриста с особеностите на даден район. По¬
казани са почти всички шосета, коларски и горски пътища и пътеки,
които водят до хижи, почивни домове, населени пунктове, манасти¬

ри, заслони, горски домове, природни и исторически забележително¬

сти и други интересни за туриста места. Нанесени саподробно реки,
езера, язовири, водопади, дерета и важни водоизточници. Дадени са
наименованията на местности, върховете, котите им, характерни за¬
бележителности, а също и видът на растителността. Релефът е преда¬
ден чрез сенки, оцветяване и хоризонтали.

1.3. Мащаб на картата

Един
от най-важните компоненти на картата е нейният

мащаб. При изработване на картите местността не може да се из¬

образи в действителни размери, затова се налага възприемането на
предварително определено умаление. Степента, с която са намалени
линиите на картата спрямо хоризонталната проекция на съществу¬
ващите им линии на местността, се нарича мащаб на картата. Ма¬
щабът на картата се изразява във вид на дроб, в числителят, на която
стои единица, а в знаменателя - числото, което показва колко пъти са
намалени изображенията на линиите в картата. При мащаб 1:10 000
на една единица от дължината на картата отговарят 10 000 единици
от местността. За улеснение е прието разстоянията на картите да се
мерят в сантиметри, а на местността - в метри. Разстоянието на
местността, съответстващо на 1 см. от картата, се нарича величина
на мащаба. При карти с мащаб 1:10 000 величината на мащаба е 100
метра, т.е. на 1 см. от картата отговарят 100 метра от местността.
Мащабът на картата обикновено е означен под долната рамка на
туристическите карти и изглежда например така:
М 1: 100 000

16
Използван материал от Пасков П., П. Христов. Ръководство за ориентира¬
не с карта и компас. София: Техника, 1963.
58
 1.4. Изобразяване на релефа
От всички елементи на местността релефът има най-голямо
значение. Той дава възможност да се проучи предварително марш¬
рутът на туристическата проява и да се направи графикът на движе¬
нието, а така също да се избягват трудно проходимите и опасни учас¬
тъци. Релефът на местността се изобразява така, че да могат лесно и
точно да се разпознават видът и формата на неравностите на земната
повърхност и абсолютната и относителната височина на местните
предмети. Като най-съвършен начин за изобразяване на релефа на да¬
дена местност е с помощта на хоризонтали. Това са въображаемите
гранични линии, които биха се получили от мисленото сечение на ре¬
лефа на местността с хоризонтални секущи плоскости. Следователно
хоризонталът е умалена в мащаба на картата хоризонтална проекция
на затворена крива линия, съединяваща всички точки с еднаква над¬
морска височина.
По положението на хоризонталите на картата се съди за форми¬
те на релефа на местността. Колкото повече хоризонтали има на един
склон, толкова той е по-висок, а колкото по-близо едни до други са те,
толкова той е по-стръмен.

Карта

Разстоянието между две съседни секущи плоскости се нарича

височина на сечението. Изразява се в метри и в туристическите
карти се дава под долната рамка на картата. Колкото цифрата в метри
е по-малка, толкова по-ясно се изобразява релефът на местността.
За да бъде по-лесно разчитането на картата, всеки пети хоризон¬
тал се удебелява и с цифра се означава надморската височина. Напри-

59
мер при карта с височина на сечението 50 метра, височината между
два удебелени хоризонтала е 250 метра.
Извънредно стръмните склонове не могат да се отбелязват с хо¬
ризонтали, тъй като те ще се слеят и няма да дават представа за те¬
ренната форма. За тях се използват специални топографски знаци.

1.5. Условни топографски знаци

За по-добро ориентиране по картата, освен релефа на местност¬

та се изобразяват и всички местни предмети, които се открояват и
изпъкват в околността. Тези елементи на местността се нанасят по

различен начин на картата.

В зависимост от особеностите на местните предмети и преди
всичко от размерите им, условните топографски знаци, които се от¬
белязват в картите, се делят на четири групи:
Мащабни условни знаци. Това са знаците, с които се изобразя¬
ват големи предмети - гори, езера, селища и др. Размерите им позво¬
ляват да бъдат намалени в същото съотношение като релефа и да се

отразяват в картата със

същия мащаб. условни ЗНАЦИ

Полумащабни ус¬
<07 ПЛОВДИВ областен център
ловни знаци. Много
Q? АСЕНОВГРАД общински център
от местните предмети Р Скобелеве кметство
имат линеен характер. о Гонде вода курорт, летовище
Това са реки, пъти¬ ш нормален железен път с гара

ща, електропроводи,
железопътни линии и

др. При тях в мащаба

на картата се предава
само дължината. За от¬
носителната широчина
юр, вода за пиене
на някои предмети като
реки, пътища и пътеки л гора а) шир
а>»6)А
.

6)
се използва различно
удебеляване на услов¬ Ф спасителна служба

ния знак.
——
маркирани туристически

Немащабни ус¬
ловни знаци. Те пред¬
ставляват групата на Условни топографски знаци

60
най-многобройните местни предмети. Това са извори, чешми, отдел¬
ни къщи, характерни дървета, отделно стърчащи скали, входове на

пещери и др. Техните размери не могат да се отразят в мащаба на

картата и затова за всеки от тях се използва условен знак.
Пояснителни условни знаци. Служат, за да се улесни изучава¬
нето и ползването на условните знаци, като се маркират с различни
цветове или към тях се добавят други поясняващи определени техни
особености. Такива са условните знаци, показващи например дъл¬
бочината на реките и степента на проходимост на гората или мест¬
ността.

Трябва да се знае, че всичко, свързано с водата, се оцветява в

синьо, а срелефа - в кафяво.
Систематизирането на условните знаци улеснява тяхното изу¬
чаване. За целта те са разпределени в следните групи: земни форми;

води и блата; растителност; скали и камъни; изкуствени обекти.

2. Способи за ориентиране

Да се ориентира туристическата карта означава да се завърти

така, че източната или западната й страна от рамката да застане
успоредно на посока¬
та север-юг. Ориен¬
тирането на картата се
използва от болшин-
ството туристи, когато
не е известна точката

на стоене в местността.

Това се извършва най-

лесно с компас или бу-
сола по следния начин:

картата се разгъва хо¬

ризонтално, като ком¬
пасът или бусолата се
поставят по западната
или източната рамка на
картата, така че означе¬
ната посока север-юг
върху скалата на ком-
Ориентиране (осеверяване) на картата

61
паса да съвпада с рамката на картата. След това картата се завърта в
хоризонтална посока, докато северният край на магнитната стрелка
се насочи и съвпадне с означението север на скалата на компаса или
бусолата. След като картата е ориентирана правилно, то всички
видими предмети в местността съответстват с обозначенията на
картата.
Когато туристите случайно не разполагат с компас или бусола,
те трябва да използват други умения и сръчности за ориентиране на
картата. Всички те се свеждат до сигурно откриване на една от по¬
соките на света и от там правилно поставяне на картата в положение
север-юг.
Ориентиране на карта по слънцето - географското положение
на България е такова, че сутрин слънцето изгрява приблизително от
изток, на обяд сочи юг, а залезът му е на запад. Този начин не е мно¬
го точен, понеже през лятото и зимата слънцето изгрява и залязва в

различни часове, затова се използва за приблизително ориентиране

на картата.
Ориентиране по слънце Юг <?~1>
с часовник-нужен е часовник
скръгъл циферблат и стрелки.
Ако няма такъв, установява
се точното време от електро¬
нен и се прави импровизиран.
Взема се часовника в ръка в
хоризонтално положение и
се ориентира така че малка¬
та стрелка да сочи към слън¬
цето. Ъглополовящата меж¬
Ориентиране по слънце с часовник
ду малката стрелка и цифрата
12 на циферблата на часовника показва посоката юг. Трябва да се има
предвид, че определянето на световните посоки по този метод и дос¬
та неточно поради географската ни ширина. Само на 15 април и на
1 септември слънцето и часовникът вървят едновременно. В останало¬
то време слънцето условно изпреварва часовника или върви след него.
Ориентиране по Полярната звезда - Полярната звезда се на¬
мира винаги приблизително на север спрямо точката на стоене. Тя се
намира на това място на небето, около което изглежда, че се въртят
останалите звезди. Затова е важно нейното сигурно и надеждно на-

62
 миране. Ако се познава
съзвездието Голямата
мечка, което никога не
се скрива под видимия
хоризонт, то откриване
на Полярната звезда е
сравнително лесно. Тя
лежи в продължение на
линията, която свързва
двете последни звезди
от Голямата мечка на

около пет пъти разстоя¬

Откриване на Полярната звезда
нието между тях. По¬

лярната звезда е крайната в опашката на съзвездието Малката мечка.

Ориентиране по фазите на луната - имайки предвид четирите
фази на луната, трябва да се запомни, че при пълнолуние тя изгрява
около 19 ч. от изток, в полунощ в 24 ч. се намира на юг, а около 6 ч.

сутрин - на запад. При първа четвърт, когато се вижда само дясната

половина на диска, в 18 ч. луната е на юг, а в 24 ч. - на запад. При

последна четвърт, кога-

Фаза първа четвърт
то се вижда сам0 ляваха

половина на диска, в 24
ч. луната е на изток, а
в 6 ч. - на юг. Сигурен
начин за разпознаване
на фазите първа или
последна четвърт е с
Фаза последна четвърт
прекарване на мислена
Фази
линия до осветената
на луната
част на лунния диск.
Ако се получи латинската буква „р", това означава по смисъл от ла¬
тински първа четвърт, а ако се получи латинска буква ,,d", съответно
пак от латински - последна четвърт.

Ориентиране по други признаци и явления - за да се опреде¬

ли посоката особености на местни предмети
север-юг по характерни
са необходими добра наблюдателна способност и опит. Този начин
е най-несигурен и определената посока е значително по-неточна.
Към него се прибягва само в изключителни случаи и по възможност

63
в комбинация с някол¬

ко признака. Все пак

всеки турист трябва да
е запознат с тези при¬
знаци и явления и да ги
използва при нужда.
1. Короната на са¬
мостоятелно растящите
дървета е значително
по-голяма от южната

страна.
2. Годишните кръ-
гове по пъновете на от-
Ориентиране по отделно стоящи дървета
рязаните дървета са по-
близко разположени от северната страна и по-раздалечени от южната.
3. Големите камъни и стволовете на старите дървета са обрасли
с мъхове и лишеи предимно от северната им страна.
4. Мравуняците обикновено са раз-

юг север положени южно от дърветата.

5. Снегът по северните склонове и
северно от стърчащи камъни или
дървета е по-дебел и с по-рохкъв
състав.

6. Тревата, растяща южно от отдел-

но растящи дървета, напролет е по-
избуяла, а наесен по-рано изсъхва и
Ориентиране по пъновете пожълтява
на отсечените дървета -
7. Олтарите на православните църк¬
г ^

ви са обърнати на изток, а входовете на минаретата - на юг.

8. Дървените части на прозорци и врати на изоставени планин¬
ски мандри или постройки от южната страна имат червеникавокафяв
цвят, а от северната страна - пепелявосив цвят.

3. Придвижване по азимут
Азимут е ъгълът, сключен между посоката север и посоката
на движение или към даден обект, измерен в градуси от 0 до 360
по посоката на часовниковата стрелка. Измерването се извършва с

64
помощта на усъвършенстван компас, наречен бусола. Това измерване
се осъществява благодарение на обстоятелството, че всеки предмет
на местността се намира под известен ъгъл по отношение на магнит¬
ната За нуждите на пешеходният
стрелка, показваща посоката север.
туризъм може да се ползва бусола от разпространените в България
бусоли като немската „Спорт", руската „Андрианов", испанската
„Силва" или финландската „Шунто". Макар и различни като вариан¬
ти, те нямат съществено големи различия. Съществуват и електронни
компаси, които изчисляват азимута автоматично, а също така и по-
скъпи GPS устройства с много полезни функции, характеристики и
точност. Те са предназначени предимно за професионална употреба,
но е възможно електронният уред да подведе туриста, ако сигналът
се изгуби или батериите се изтощят. Затова не е излишно да се носи
и класическа механична бусола.
Бусолата „Спорт" се състои от плочка и херметически затворена
капсула с течност.Капсулата е закрепена върху плочката с въртящ се
пръстен, разграфен на 360 градуса, като всяко деление отговаря на 2
градуса. На едната страна на плочката има милиметрова линийка, а
на другата - мащабна, за директно отчитане на разстоянието, измере¬

но от карта. В центъра на капсулата е монтирана игла, върху която е

поставена магнитна стрелка, чието северно направление е оцветено с

фосфоресцираща боя за работа и през нощта. На плочката също има
фосфоресцираща стрелка или две успоредни чертички, които служат
за насочване към желания предмет или посока и малка лупа за по-
лесно разчитане на условните топографски знаци.
В туристическата практика рядко се прибягва до движе¬
ние по азимут, но въпреки това всеки турист трябва да владее
умението да борави с
бусола и когато се на¬
ложи да се придвиж¬
ва по азимут. Това се
налага обикновено при

ф| движение в гора, при

липса на пътища, в

случаи на силно нама¬

лена видимост или при
движение в непозната
местност. Затова във
Бусола „Спорт 4"

65
високите части на планините, при изработване на съвременните мар¬
кировки на туристическите маршрути, по маркировъчните стълбове
или на специални табла се поставят указания за градусите азимут и
разстоянието в метри до следващия маркировъчен знак.
Измерването на магнитния азимут на местността се извършва по
следния начин: бусолата се насочва към определен ориентир (дърво,
голяма скала, сграда, връх или др) със стрелката за посока, отбеляза¬

на на плочката пред градуирания кръг. След това се завъртва кръгът

на капсулата, докато магнитната стрелка със северното си направле¬

ние се вмести между очертанията на двете успоредни прави чертички
на прозрачната капсула. Там, където посоката към ориентира пресича
стойността на магнитния азимут.
градуирания кръг, се отчита
Трябва да се внимава за най-често допусканата грешка по¬
ради разсеяност при измерване на азимута. Тя е поставяне на юж¬
ното направление на магнитната стрелка в очертанията на двете
успоредни прави чертички. Това довежда до движение в обратна по¬
сока със 180 градуса.

При измерване бусолата не трябва да бъде в близост до метални

предмети (нож, фотоапарат, щеки и др.) или под далекопроводи, по¬
неже те влияят на магнитната стрелка и измерването ще е погрешно.
Самото движение по азимут се извършва, като предварително се
измерят азимутите, разстоянията и ориентирите на отделните отсеч¬
ки. Тези данни се установяват предимно от картата. Самото измерва¬

не по карта се извършва, като се начертава маршрутът на движение,

разделен на отделни участъци, съвпадащи със смяната на посоките.
За всяка отсечка се измерва азимутът и разстоянието в метри или
време. По възможност отсечките трябва да завършват на характерни
ориентири. Резултатите може да се оформят във вид на схема или
таблица.
При движение предимно денем бусолата се насочва в желаната
посока. Намира се някакъв спомагателен ориентир като характерно
дърво, могила, голяма скала, до който се стига в права посока до него.
Нощем за спомагателни ориентири може да се ползват силуети на
големи дървета, светлини на хоризонта, ярки светлини и др. За ори¬
ентация на отдалечеността на дадени предмети и измерване на раз¬
стояние до даден обект виж таблица 3.

66
 Таблица 3
Окомерно определяне на разстояние в метри17
Обект Характеристика Раз¬ Разпознават се на око

стояние с просто наблюдение на обекта

строеж отделна едноетаж¬ 50 различават се отделните кере¬
на постройка миди

човек единично заста¬ 70 виждат се очите

нал неподвижно

човек сам, без предмети 150 забелязва се линията на носа и

наоколо очите

човек самостоятелно 200 различава се лицето

застанал

строеж едноетажна еди¬ 300 забелязват се рамките на врати¬

нична постройка те и прозорците
на открито
човек на открито 400 забелязва се главата

група на открито, не¬ 500 различават се отделните живот¬

животни подвижни ни и техните форми
група хора на открито, не¬ 700 отделните хора могат да се пре¬
подвижни броят
движение пешеходци и жи¬ 850 забелязват се само ако се дви¬

вотни жат хора и животни

кръстопът сравнително от¬ 1200 виждат се пътни знаци и табели

крита местност

движение превозни средст¬ 1500 каруци, автомобили, камиони

на превоз¬ ва в движение

ни средства
слабо зале¬ равнинен терен 2000 виждат се отделно разположени
сена мест¬ дървета
ност

строителна строеж 3000 различават се отделни сгради

площадка

строител¬ големи строежи, 6000 добре се различават високите

ство фабрика, завод, комини

хотел, комин

населено най-големите 15000 виждат се само извънредно

място сгради големи обекти като болница,
училище, църква

Янакиев, Ив. М. Диков, А. Аврамов. Наръчник София:

17
, на инструктора турист.
Медицина и физкултура. 1963.

67
 Колкото и прецизно да е движението по азимут, не е възмож¬
но да се следва съвсем точно определената посока. Грешка от 1
градус води до странично отклонение 20 м на всеки 1 000 м разстоя¬
ние. Следователно при грешка 2-3 градуса на всеки километър би се
получило странично отклонение около 50-60 м, поради което, като се
приближи набелязаното място, трябва да се търси съответния ориен¬
тир в кръг с радиус 1/10 от изминатото разстояние.

4. Характеристики на релефа на планината18

За всички, които желаят да прекарват свободното си време в
планините, е задължително да познават специфичните им релефни
характеристики. Така те ще могат да разчитат и разбират обяснител¬
натаинформация в ръководства, пътеводители и туристически карти.
Релеф - основен съставен елемент на местността. Представлява
съвкупност от всички гънки на земната повърхност. Той е най-важни¬
ят компонент за ориентиране по карта.

седловина връх

Релеф
Равнина местност -
преобладава равна или леко вълниста по¬
върхност. При нея разликата в надморската височина на отделните
точки не надвишава 200 м. Склоновете са полегати и обикновено
наклонът им е 2-3 %. Равнините, разположени до 200 м надморска
височина, се наричат низини, а над 200 м - високи полета.
Хълмиста местност -
характеризира се с ясно изразена вълно¬
образна повърхност. Склоновете имат наклон в рамките на 5-6 %, а
разликите в надморската височина достига 500-600 м. Тези местно¬
сти се отличават със заоблените си форми и плавния преход между
тях.

Христов, Хр. Турист НРБ. София: Медицина физкултура. 1962.

18
и др. и

68
 Планинска местност - има височина над 600 м. Отличава се с
голямо разнообразие релефа. Наклонът на склоновете надхвърля
на
10 %, а преходът от една форма към друга обикновено се осъществя¬
ва рязко. В България планинската местност условно се разделя на три

части според надморската височина: нископланинска - до 1000 м.,

среднопланинска - 1 000 - 1 600 м и високопланинска - над 1 600 м.

Пресечена местност - тя изобилства с неравности, рязко изра¬
зени възвишения и всякакъв род препятствия затрудняващи прохо¬
димостта. Тези препятствия могат да бъдат реки, блата, езера, сипеи,
стръмни склонове, оврази, гъсти гори и др.
Планина коническа или куполообразна земна
-
форма, издига¬
ща се значително над околната местност обградена от всички страни
с ясно Съставни елементи на планината са : под¬
очертани подножия.
ножие, склон, хребет, било, седловина, връх и др.
Хребет (рид) - продълговато възвишение на планината, започ¬
ващо от върха и изтеглено в едно направление, чиито срещуположни
склонове се пресичат в една линия. Тази линия се нарича било. Би¬
лото съединява най-високите точки на хребета и се явява вододелна
линия. Когато билото е заоблено се нарича гърбица, а когато е зао¬
стрено - гребен. Била със самостоятелно издигащи се почти непро¬
ходими скали са получили названието жандарми.
Подножие (поли) - онази част от равнината, откъдето тя преми¬
нава във възвишение.

Склон - съединяващата повърхност между хребета и неговото

подножие.

Връх - най-високата точка на планината или хребета.

Седловина - най-ниското място между два съседни върха на
едно и също възвишение или хребет. Ако през нея преминава път, се
нарича проход или превал.
Долина - голяма продълговата вдлъбнатина между склоновете
на два хребета.
Котловина - вдлъбнатина, заобиколена отвсякъде с възвишения
и ясно изразено дъно.
Клисура (дефиле, пролом) - долина със стръмни и скалисти
склонове, която прорязва планинска верига.

Урва - част от местност, където склонът рязко преминава от по¬

легат в много стръмен.

69
 Лъсчина (дере) - по-малка от долината продълговата вдлъбна¬
тина, която се спуска към равнината. Линията, в която се срещат сре¬
щуположните й склонове, се нарича водослив.
Овраг - ерозионна форма, създадена от оттичащите се дъждов¬
ни води с дълбочина до 20 м. По-широките оврази, обрасли с трева и

храсталаци, са получили названието суходоли.

Тераса- почти хоризонтална заравненост на склона.
Абсолютна височина (кота) - височината на дадена точка, из¬
разена в метри над морската повърхност. Световният океан се счита
за кота нула.
Относителна височина (денивелация) - височината на дадена
точка, изразена в метри спрямо друга взета точка или ниво.

Контролни въпроси
1. Какво представлява туристическата карта?
2. За какво служи мащабът на картата?
3. Как се изобразява релефът на местността?
4. По какво се съди от картата дали един склон е стръмен или
полегат?
5. Как се делят условните топографски знаци според размерите
им?
6. Какво означава да се ориентира картата?
7. Кой е най-сигурният начин за намиране посоката север-юг?
8. Коя посока се открива по слънцето счасовник?
9. Коя посока показва Полярната звезда?
10. Коя част от диска на луната се вижда при последна или при

първа четвърт?
11. Може ли слънцето или луната в даден момент да показват
посоката север?
12. От коя страна самостоятелно растящите дървета имат по-го¬
ляма корона?
13. Какво е азимут?
14. Какво представлява бусолата?
15. Какви марки бусоли са разпространени в България?
16. Как се измерва магнитен азимут?
17. Какво е релеф?

70
 18. Какво е определението за пресечена местност; хребет; урва;
тераса.
19. Каква е разликата между абсолютна и относителна височи¬
на?

Задача: Да се разработят по карта пет различни маршрута с

продължителност 2-3 часа и да се опише през каква местност се ми¬
нава и какви са
препятствията по пътя.

71
 Глава седма

ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ОТГОВОРНОСТИ
НА ПЛАНИНСКИЯ ВОДАЧ И УЧАСТНИЦИТЕ
В ПЕШЕХОДНИЯ ТУРИЗЪМ

Цели
1. Да се подчертае важната роля и отговорност на планинският
водач.
2. Да се представи начинът за придобиване званието „планински
водач".
3. Да се разясни наказателната отговорност, която носят водачът
и всички членове на туристическата група.

Ключови думи - планински водач, Наредба №8, тежка и средна

телесна повреда, непредпазливост, наказание.

План-съдържание
1. Роля, задължения и отговорност на планинският водач.
2. Формиране на наказателна отговорност.
3. Приложение на наказателна отговорност.

1. Роля, задължения и отговорност на планинският водач

Планинският водач е важна фигура в осъществяването на такива

основни туристически мероприятия, каквито са излетите и походите
в планината. Той участва в подготовката и провеждането на турис¬

тическата проява и наред с главния ръководител носи отговорност

както за цялостното и пълноценно реализиране на проявата, така и за
здравето и живота на участниците в нея.
Особено отговорна е ролята на водача при походи във ви¬
соката планина, при тежки климатични и метеорологични ус¬
ловия, както и когато участниците са ученици или студенти
без утвърдени навици и опит и по-трудно спазващи дисципли¬
на. При преминаване на дневния преход от една хижа до друга
планинският водач има пълно право да реши: тръгване или не,

72
темпо, почивки, минаване по тоя или друг вариант, осигуряване
своевременно и безаварийно пристигане на следващия пункт без
увреждане здравето и самочувствието на участниците.
Всичко това предполага солидна обща теоретическа и практиче¬
ска подготовка на водача, а също така отлично познаване на конкрет¬
ния маршрут с всички негови топографски и други особености като:
дължина на преходите, посоки, наклони, характерни местни предме¬

ти, маркировка, водоизточници, аварийни заслони и др. Необходимо

е също така познаване възможностите на всеки участник в похода и
съобразяване темпото на движение с възможностите на най-слабия.
От голямо значение е и съобразяването с екипировката, физическо¬
то и психическото състояние на туристите, за да се реши тръгване и
движение в тежки метеорологични условия като дъжд, снеговалеж,
мъгла, ниски температури, заледяване, виелица, буря и др.
Абсолютно необходимо е планинският водач да умее да си слу¬
жи с компас и карта, да разпознава посоките и по други сигурни спо¬
соби, да има понятие за движението на въздушните маси и в най-
общи линии да умее да предсказва изменение и влошаване на вре¬
мето поне в най-близките часове. В това отношение водачът трябва
да бъде с отворени очи и уши, да се вслушва в предупрежденията на

други планинари и местни хора, а указанията на служителите от ПСС

да приема заабсолютно задължителни.
Несъобразяването с всички тези изисквания, както и основни
пропуски в подготовката на планинския водач може да доведе, а и
на практика не рядко довежда до трагични инциденти. Това показва,
че задълженията на планинския водач са многообразни и отговорни
и че планината има свои закони, неспазването на които може да има

твърде тежки последици. Дълг е на планинския водач да ги спазва,

като в своята работа се подпомага от главния ръководител на групата
и останалите членове. Задължение на всички участници в турис¬
тическата проява е да спазват решенията, указанията и нарежда¬
нията на водача и главния ръководител, взети съвместно.
Планинските водачи добиват това звание след преминаване на
солиден курс за подготовка и след полагане на съответни теорети¬
чески и наредба Номер №8 от 04. 12.
практически изпити съгласно
2006 г. за квалификация по професия „Планински
придобиване на
водач", издадена от МОН и влязла в сила от 06. 02. 2007 г. и показани
в таблица 4:

73
 Таблица 4
Професионална квалификация на планинския водач*
Описание на Професионални компетенции
№ Предмети и средства
трудовите дей¬ нрофесионално-
на груда знания за: умения за:
ности (задачи) личноегни качества

1 2 3 4 5 6

1. Извършва пред¬ Топографски карти, компас, Начините на работа и Работа с компас, ал- Организираност, пре¬
варителна подго¬ пътеводители, радиостан¬ поддържане на уреди¬ тимегьр, GPS и топо¬ цизност, технически
товка за запозна¬ ции, GPS, алтиметри, ал¬ те за (GPS,
навигация графски способности,
карти, ориен¬ усе т и
ване с маршрута пийски инвентар за масови компаси, алтиметри), тиране по топографска информираност и
и набавя необхо¬ осигуровки, съоръжения за работата с топофаф- карта и асрофотосним- компетентност, ком¬
димата за марш¬ лавинно спасяване, бивачни ски карти, обща еки¬ ки, работа с комуни¬ пютърна фамотност,
рута информация съоръжения, компютри, пировка, чужди езици, кационни уреди, полз¬ чуждоезикова подт-
и фупова екипи¬ речници компютри и интернет ване на компютър и говка

ровка чужд език, търсене и

извличане на инфор¬
мация от интернет

2. Проверява Екипировка и съоръжения: 11равилсн подбор, Преценка на годнос т¬ Прецизност; наблю¬

годное за а и из- -

лична екипировка: раница, експлоатация и съхра¬ та на екипировката и дателност техниче¬

правността на спален чувал, обувки; об¬ нение на екипировка¬ съоръженията; подхо¬ ски усет и организи¬
екипировката и лекло; та и съоръженията дящ подбор,експло¬ раност; техническа
съоръженията на групова екипировка: па¬ атация и съхранение фамотност
-

участниците в латки, шалтета, кухненско на екипировката и

проявата оборудване; съоръженията
специални съоръжения:
-

алпийски инвентар, щеки,

персонално осветление, ла-
винни лопатки, петромаксови

лампи и др.

www.minedu.government.bg (30.07.2013).
'
 1 2 3 4 5 6

3. Инструктира Топографски карти, верти¬ Видове туристически Анализиране на ту¬ Комуникативност;

групата за харак¬ кална схема на маршрута маршрути в България; ристически маршру¬ умения за работа в
терните особе¬ метеорологичната ти; осъществява кому¬ екип; наблюдател¬
ности на марш¬ обстановка; тактиката никация с клиентите; ност; коректност и
определяне тактиката такт
рута и тактиката на проявите
за провеждането на придвижване; на¬
на прехода вигация

4. Води клиентите Топографски карти; компа¬ Правила за движение Четене на топограф¬ Наблюдателност; от¬
по набелязания си, GPS, специализирана по различни терени; ска карта; ориен¬ говорност; дисцип¬
маршрут, обезпе¬ екипировка и съоръжения, топография; ориен¬ тиране по местни линираност; способ¬
чавайки сигур¬ ност за обективни
средства за комуникация, тиране в непозната признаци и предмети;
ността им медицински пакет за доле- местност; метеороло¬ придвижване по преценки и адекват¬
карска помощ гия; оказване на пра¬ зимна и лятнатурис¬ ни решения; умения
вилна долекарска по¬ тическа маркировка; заработа в екип;
мощ и импровизиран работа с компаси, лидерски качества
транспорт; правила GPS, комуникационни и организираност;
за работа със специа¬ средства; оказване на справяне с критични
лизирани технически долекарска помощ и ситуации
съоръжения и екипи¬ транспорт; промяна
ровка; медико-биоло- на маршрута или пре¬
гични познания кратяване на прехода

5. Предоставя Пътеводители, специали¬ Историческите особе¬ Водене на беседа; Лидерски качества;

информация зирана и справочна лите¬ ности на различните систематизирано пре¬ обща култура;
за природни, ратура; топографска
карта; области райони;
и доставяне на инфор¬ коректност и такт;
културни и исто¬ рекламни материали; ком¬ географското разпо¬ мация за природни, техническа и компю¬

рически забеле¬ пютър ложение на интересни културни и историче¬ търна грамотност

жителности по природни обекти;еко¬ ски забележителности

маршрута логичната обстанов¬ по маршрута; после¬

ка; местната флора и дователност на изло-
 1 2 3 4 5 6

фауна; етнография и жението; намиране на

фолклор на етносите подходяща информа¬
в България ция в зависимост от
интересите на групата
6. Организира Бивачни съоръжения; по¬ Медико-физиоло- Приготвяне и раз¬ Организираност;
и обезпечава ходно кухненско оборудва¬ гични познания; ра¬ пределяне на храна; информираност;
настаняването, не; хранителни продукти и ционалното хранене; избор на място и компетентност;
изхранването напитки специфичните изиск¬ екипировка за биваку- умения за работа в
и почивката на вания нахраненето: ване; организиране и екип;
клиентите си религиозни, нацио¬ устрояване на биваци; способност за им¬

нални и етнически автономни осветления провизация

7. Подпомага Специализирана екипиров¬ Техническите и ка¬ Правилен и подходящ Наблюдателност;
туристите при ка и съоръжения чествените параметри подбор на екипиров¬ информираност;
ползване на на екипировката и ката; съхраняване и технически усет и
специализирана съоръженията; тен¬ експлоатация на еки¬ способности;взиска¬
туристическа денции в развитието пировката и съоръже¬ телност; способност
екипировка и на съвременната еки¬ нията; индивидуално за импровизация
съоръжения пировка; алпийския прогонване на екипи¬
инвентар и използва¬ ровката; организиране
нето му на масови осигуровки

8. Осигурява под¬ Психология, групови Разрешаване на кон¬ Компетентност,

ходящ микро¬ динамики, поведение фликти; обективна лидерски качества;
климат; съдейст¬ в критични ситуации, оценка на ситуацията самоконтрол
ва за разрешава¬ стрес и стресоустой-
не на критични чивост

ситуации
9. Подготвя и пред¬ Бланки, анкетни карти, ве¬ Счетоводство и фи¬ Анализиране и отчет¬ Прецизност; корект¬
ставя отчет за домости нансов отчет ност; изготвяне на ност; точност; отго¬
организираната счетоводни докумен¬ ворност; етичност
ти
проява.
 Системата за безотговорно скитане по планините е отдавна от¬
речена, когато се касае за организирани туристически групи. Заради
това е създадена цяла процедура на възлагане водачеството на пра¬
воспособен планински водач и документиране на проявата с писме¬
но разрешение на компетентен орган. Туристическите маршрути не
винаги са лесни и достъпни за всички. За обхождането на някои от
тях се изисква голяма физическа подготовка или издръжливост. Не
винаги обаче участниците в групите отговарят на тези изисквания.
Понякога поради недостатъчната подготовка или поради лошите ме¬

теорологични условия се стига до инциденти или нещастни случаи с

участници в групите. И тук изниква въпросът - каква отговорност
носи планинският водач след такива случайни събития?

2. Формиране на наказателна отговорност19

Наказателното право е този
действащ отрасъл на обективното
право в Република България, който отговаря на въпросите, кои лица
са наказателноотговорни и какви наказания им се налагат. Законът

определя изрично двете форми на вина - умисъл и непредпазли¬

вост, и дава легални определения за тях в чл. 11 от НК, ал. 2 и
3: „Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопас-
ния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последи¬
ци и е искал или допускал настъпването на тези последици" и „Дея¬
нието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги
предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици,
но е мислел да ги предотврати".
От казаното по-горе за планинския водач следва, че цялата
му работа е свързана с опазването живота и телесната цялост на
участниците в групата, съблюдаването на основните им задължения
и законовите изисквания за един преход. Тоест той е обучаван из¬
цяло да подпомага участниците и да знае как да реагира в стресови
ситуации. За това „умисъл" като форма на вина много трудно би се
съотнесъл към него.

Непредпазливостта като форма на вина може да се прояви в

две форми - престъпна самонадеяност и престъпна небрежност.
19
Наказателен кодекс, съобразен с действащото законодателство на Република Бъл¬
гария към 03. 2013. София: Нова звезда, 2013.

77
При престъпната самонадеяност деецът предвижда настъпването на
общественоопасните бил уверен, че ще ги предо¬
последици, но е
тврати и те няма да настъпят. Като примери могат да се дадат най-
често катастрофите с МПС. Често водачите на автомобилите са без
голям стаж зад волана, но и със самочувствието, че биха избегнали
катастрофа, ако се движат по-бързо или минават в последните секун¬
ди на жълтия светофар. Друг, за съжаление, често срещан пример е
и за ловните дружини, които по погрешка застрелват човек, вместо
дивеч. Пример за самонадеяност на планински водач е, ако реши да
запали огън в зона, в която има леснозапалими обекти, и причини
пожар. Той съзнава, че е опасно да се пали огън там, но мисли, че с
подходящите средства ще може да го загаси преди да е стигнал до
някой обект. Поради метеорологични условия или липса на време
и преценка, не успява. Тук той би носил отговорност, защото знае,
че на места паленето на огън е забранено от горските власти, а където
е разрешено, трябва да се спазват правила, изключващи разпростра¬
нението на огън вън от огнището. Трябва да се съобразява посоката
и силата на вятъра дали може да пренесе искри и дали наблизо има
леснозапалими материали. Абсолютно задължително е огънят да
се загася след ползване и да не се оставя нито тлеещо въгленче,
нито пушек. На пушачите на цигари трябва да се обърне специ¬
ално внимание къде да изхвърлят фасовете си, както и да съблю¬
дават дали са изгасени напълно. Особено важно е това в летния

сезон, когато има много сухи материали и по-голяма опасност от

пожар. По действащия НК, който по непредпазливост запали чужд

имот -
сграда, инвентар, стоки, земеделски или други произведения,
гора, машини, рудник или друго имущество, се наказва с лишаване
от свобода до 3 години. Чл. 331 НК, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 допълват:
„Който запали стърнище, вследствие на което предизвика пожар в

горския фонд, се наказва с лишаване от свобода до 3 години и глоба

от 500 до 5 ОООлева." и Ако е последвала смърт или значителни
„

вреди, наказанието е лишаване от свободадо 5 години." За палеж не

се наказва единствено деецът, който собствена подбуда е загасил
по
пожара, преди да са настъпили значителни вреди (чл. 332 от НК).
Втората форма на непредпазливост е престъпната небрежност.
При нея деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасни¬
те последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Пример за
небрежност има, когато едно лице X, е дало на лицето У да му пази

78
документи. У ги съхранява в бараката до дома си. Завалява пороен
дъжд, но У не отива да прибере документите, в следствие на което те
биват унищожени от стихията. Пример за небрежност при планински
водач би могла да се даде така: той и групата му млади и здрави хора
стигат до хижа А късно следобед, когато ръми лек дъжд. Водачът
обаче е убеден, че групата му е издръжлива и че след още няколко
минути преход ще достигнат по-горната хижа Б. За това тръгват. По
пътя дъждът се усилва много и предизвиква кални свлачища, едно от
които повлича младеж и в следствие на това той е със счупена ръка.
Тук водачът не предвижда, че младежите няма да издържат или че дъ¬
ждът ще премине в порой. Ако е имало и най-малка причина за тре¬

вога, каквато е бил слабият дъжд например, той е трябвало да остане

с групата в хижа А, докато не отмине дъждът. Престъпната небреж¬

ност много се доближава до „случайно деяние" което е ненаказуемо

,

по нашия НК. За да има небрежност,

трябва да се докаже, че деецът
е можел да предвиди настъпването на последиците, както е в случая.
И изобщо, за да има непредпазливост като форма на вина, трябва
изрично да се докаже, че настъпилият летален изход, тежка телесна
повреда или средна телесна повреда на член от групата са причинени
по непредпазливост от планинския водач, заради несъобразеност, не¬
марливост, неподготвеност, безотговорност, незнание или на друга
правно регламентирана дейност, представляваща източник на пови¬
шена опасност и неспазването на дисциплина, а не поради деяние на
пострадалия или друг член от групата. Тъй като деянията, за които
може да носи отговорност планинският водач, са изцяло свързани с
работата му като такъв, той попада в категорията на т. нар. профе¬
сионална непредпазливост - деянието се изразява в нарушаване на
определени правила и норми на закон или подзаконов нормативен
акт.То може да се осъществи чрез действие или бездействие, като

трябва да е налице причинна връзка между неспазването на тези нор¬

ми и престъпния резултат. За разлика от умисъл, непредпазливостта,

било то и професионална както е в случая, предполага сравнително

по-ниска степен на обществена опасност. По тази причина се извеж¬
да като общо правило, че непредпазливите деяния са наказуеми само
в предвидените от закона случаи (чл. 11, ал. 4 от НК). Конкретният
състав на съда определя каква форма на непредпазливост има за все¬
ки отделен случай.

79
 3. Приложение на наказателна отговорност
Ако все пак се докаже вината под форма на непредпазливост на
планинския водач, той би носил отговорност по Наказателния ко¬
декс както следва:
За причинена смърт:
чл. 123 ал. 1. Който причини другиму смърт поради незнание

или немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламен¬

тирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, се
наказва с лишаване от свобода от 2 до 8 години.
ал. 2. Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез
действия, които спадат към занятие или дейност по предходната али¬
нея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от
свобода от 2 до 8 години.
ал. 3. Ако деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена

смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от

3 до 10 години, а в особено тежки случаи - от 5 до 15 години.
Случай по ал. 2 ще има, когато планински водач с отнети права
за такъв, води група в планината поради това, че е излъгал или има

подправени документи.
За причинена тежка телесна повреда, а именно продължи¬
телно разстройство на съзнанието; постоянна слепота с едното или
с двете очи; постоянна глухота; загуба на речта; детеродна неспо¬
собност; обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на
речта или на сетивен орган;загуба на единия бъбрек, слезката или на
крило на белия дроб; загуба или осакатяване на крак или ръка; по¬
стоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, както и за
причинена средна телесна повреда, а именно - трайно отслабване
на зрението или слуха; трайно затрудняване на речта, на движението

на крайниците, снагата или врата, на функциите на половите органи

без причиняване на детеродна неспособност; счупване на челюст или

избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето или говоренето;

обезобразяване на лицето или на други части от тялото; постоянно

разстройство на здравето, неопасно за живота; наранявания, които
проникват в черепната, гръдната и коремната кухина е предвидено
наказание по чл. 134 ал. 1: Който причини другиму тежка или

средна телесна повреда поради незнание или немарливо изпъл¬

нение на занятие или друга правно регламентирана дейност,

80
представляващи източник на повишена опасност, се наказва:
1. с лишаване от свобода до 3 години при тежка телесна повреда
и

2. с лишаване от свобода до 2 години или с пробация при средна

телесна повреда.
ал. 2. Който по непредпазливост причини другиму тежка или
средна телесна повреда чрез действия, които спадат към занятие или
дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява,
се наказва за тежка телесна повреда с лишаване от свобода до 5 годи¬
ни, а за средна до 3 години.
ал. 3. Ако в случаите на предходните алинеи деецът е бил в пи¬
яно състояние или ако е причинена повреда на повече от едно лице,
наказанието е лишаване от свобода от 1 до 6 години при тежка телес¬
на повреда и лишаване от свобода до 5 години при средна телесна
повреда.
ал. 4. Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от
него за оказване помощ на пострадалия, това се взема предвид като
смекчаващо обстоятелство при определяне на наказанието.
Освен наказателна отговорност планинският водач носи и граж¬
данска такава. Тя е свързана с имуществените вреди, които могат да
настъпят при разрушаване на чужда собственост, смърт или причи¬
няване на тежка или средна телесна повреда на лице. Съгласно чл.
45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), всеки е длъжен
да поправи вредите, които е причинил другиму. Тази отговорност
се изразява в заплащането на определена парична сума на постра¬
далия, било то за да погаси имуществени, било за да го компенсира
за неимуществени вреди. Особеното тук е, че деецът, който изпла¬
ща сумата е самият извършител или негов родител, настойник или
попечител. Тоест, ако в една хижа има група с планински водач и
в някоя стая той не носи отговорност -
например се счупи стол, то
носят я тези от Планинският водач би отго¬
групата, счупили стола.
варял само, ако той лично е счупил стола. Най-често по граждански
път се реализира и моралната отговорност на водача. Тя е свързана с

вината му за произшествието или злополуката, станали по време на

негов преход. Освен наказателната отговорност тук, за извършване
на престъпление поради непредпазливост, в процеса ще му бъдат за¬
числени и моралните щети, които е получило потърпевшото лице.
За тях няма единен критерий, освен че са парични средства. Те се

81
определят по вътрешното убеждение на състава на съда, което те
формират по време на процеса.
Съществуват и няколко въпроса, които са специфични за пла¬
нинските преходи.
Не рядко по пътя си туристическите групи виждат затворени
хижи или заслони. Имат ли те правото да влязат вътре, било то със

собствени ключове или да насилят вратата? Отговорите варират в за¬

висимост от конкретния случай. Ако времето е хубаво, денят дълъг и
наблизо може да се достигне друга хижа, то никой няма право да вър¬
ши своеволие, да се самонастанява и обслужва. Тук би имало престъ¬
пление на повреждане и нахлуване в чужда собственост. Обратно -
ако времето е студено, вали дъжд или сняг, наблизо няма друга хижа
или някакъв заслон, хората са изморени, измокрени и премръзнали
и има опасност ако продължат по пътя някой от тях да пострада, то
влизането е разрешено с всякакви възможни средства. Известни са
редица случаи на такива постъпки от много групи, особено ако тури¬
стите са били деца или ученици. Основание за техните действия дава

чл. 13, ал. 1 от НК, който гласи: Не е общественоопасно деянието,

което е извършено от някого в случай на крайна необходимост,
за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на
другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която
деецът не би могъл да избегне по друг начин, ако причинените от дея¬
нието вреди са по-малко значителни от предотвратените. Тук действа
принципът на морала и справедливостта - ако има опасност човешки
живот да бъде основателно застрашен, ако не се влезе в хижата или

заслона, то много по-важно става опазването му, отколкото запазва¬

нето на определено имущество. Не може повреждането на вещ да е
по-важно от човешки живот!
Не са рядкост и случаите на вандалски и хулигански постъпки,
когато предимно млади туристи по целия си маршрут измъкват или
изкривяват маркировъчни колове, премахват или преправят указа¬
телни табели, обръщат стрелки в обратна посока и други подобни
деяния. Едва ли тези извършители съзнават последиците от своите
действия и трагедията, която могат да предизвикат. Тези чисто ху¬
лигански постъпки са съдебно наказуеми по чл. 344, ал. 1 от НК,
който гласи: „Който премахне или премести знак или сигнал, пред¬
назначен за обезпечаване сигурността на движението на железопът¬
ния и водния транспорт и електротранспорта, постави такъв лъжлив

82
знак или даде лъжлив сигнал и с това изложи на опасност живота

или имота на някого, се наказва с лишаване от свобода до 5 години".

Разбира се и тук наказателна отговорност носят само преките извър¬
шители - тоест ако има група с планински водач и той е разяснил на
участниците, че това са вандалски прояви и се санкционират от зако¬
на, ако все пак някой го направи без водачът да разбере и да може да
поправи вредата, то деецът трябва да си понесе вината.
Дълг на планинския водач е да предотвратява опити за разруша¬
ване или увреждане на паметници, старини, скални и пещерни обра¬
зувания, вековни дървета, редки и ценни растения и цветя, поставени
под специална защита, да се отнасят в къщи „сувенири" - части от
охраняваните природни красоти. Нарушителите носят отговорност
по чл. 278в от НК:

чл. 278 в ал. 1. Който унищожи или повреди защитена терито¬

рия или защитена зона, или екземпляр от защитен растителен или
животински вид, се наказва с лишаване от свобода до 2 години или с

пробация, както и с глоба от 500 до 2 000 лева.

ал. 3. Който унищожи или повреди изключително ценни еди¬
нични и невъзстановими земни и скални образувания и пещери, обя¬
вени за защитени, се наказва с лишаване от свобода до 3 години или с
глоба от 200 до 2000 лева, както и с обществено порицание.
ал. 4. Който унищожи, улови, задържи или продаде екземпляр
от европейски гръбначни животни,
или световно застрашени диви
включително от видовете по Закона за биологич¬
Приложение 3 на
ното разнообразие, означен със специален знак (*), без необходимо¬

то за това разрешение, се наказва с лишаване от свобода до 5 години ,

както и с глоба от 1000 до 5000 и с компенсиране на нанесените щети.

Ролята, задълженията и отговорностите на планинския водач
не се изчерпват само с отличната му физическа, теоретическа, прак¬
тическа и техническа подготовка, осигуряваща точно и безопасно
движение по маршрута. Той трябва да бъде също и високо морален
човек, бързо да да работи в екип,
преценява обстановката, отлично
без проява на предразсъдъци, адекватно да реагира в стресови или
конфликтни ситуации и най-вече с цялото си поведение да възпитава,
насочва ивнушава любов към природата и нейното опазване.

83
 Контролни въпроси
1. Каква е ролята на планинския водач във високата планина?
2. Какви задачи трябва да решава при преминаване на маршру¬
та?
3. По кой член от НК планинският водач носи отговорност за
причинена смърт по непредпазливост?
4. При какви обстоятелства може да се проникни в заключена
хижа?
5. Какво гласят чл. 331. и чл. 278в от НК ?

Задача: Да се направи списък с възможни нарушения и какви

наказания са предвидени за тях.

84
 Глава осма

СИСТЕМА ЗА КОНТРОЛ И БЕЗОПАСНОСТ

НА УЧАСТНИЦИТЕ В ПЕШЕХОДНИЯ ТУРИЗЪМ

Цели
1. Да се направи преглед на поведението на пешеходния турист
в планината.

2. Да се посочат най-вероятните причини за инцидент по време

на излети.

3. Да се опишат мерките за опазване здравето и живота на сту¬

дентите по време, на туристическо мероприятие.

Ключови думи - планиране, организация, постоянен контрол,

мерки за безопасност, поведение на студентите в група.

Плаи-съдържаиие
1. Предварителна подготовка.
2. Изпълнение.
3. Анализ и оценка.

1. Предварителна подготовка
В учебните програми на много учебни заведения са включени
излети и походи сред природата и високите части на планината. Ос¬
новно целите са три:
-

да се подобрят двигателните и морално-волевите качества на

младите;
-

да се опознаят маршрути, природни феномени, флора и фауна;

да се проведат практически занятия за усвояване на сръчности
-

и умения.
Постигането на тези цели зависи в по-голяма или по-малка
степен от редица обективни и субективни фактори, но най-важното
нещо остава гарантирането на здравето и живота на студентите
или с една дума казано, тяхната безопасност. Неговото постигане е
възможно, когато се комбинират няколко фактори:

85
 1. Наличиена много
добра предварителна подготовка.
2.Правилни действия по всяко време от страна на преподавате¬
ля (ръководителя).
3. Постоянен контрол.
4.Отговорност и самосъзнание.
Традиционно в специализираната туристическа литература се
отделя много внимание на темата „Опасности в планината". Това
безспорно е много важен въпрос и познаването на опасностите прави
по-малко вероятно тяхното връхлитане. Относно обаче „Безопасност
при туристическа дейност" е написано малко, твърде едностранчиво
и шаблонно, а в някои издания направо липсва. По своята същност
проблемът за запазване здравето и живота на студентите при туризъм
сред природата е основен. За всеки преподавател трябва да е ясно, че
това е приоритет, който никога не трябва да бъде подценяван.
Безопасността е хуманна категория, съвкупност от правилна
оценъчна, организирана и целенасочена дейност на туриста и турис¬
тическата група в конкретни природни условия, която го предпазва
от временни или трайни неблагоприятни въздействия. Тя е основно
и задължително изискване при извършването на различни трудови,
спортни и други действия на човека. При пешеходния туризъм опас¬
ността се проявява с различна сила в зависимост от степента на на¬
рушеното взаимодействие между човека и природата и съществена
роля играе обективния фактор (величината на опасността), докато за
безопасността решаващ е субективният фактор. Понякога опасността
действа мобилизиращо на туристическата група, а в други случаи до¬
принася за появата на психически състояния, които силно затрудня¬
ват или не позволяват овладяването на опасността. За безопасността
обаче има само едно измерение - сигурност, закрила във всеки един
момент през целия престой сред природата.
Въз основа на гореизложените заключения е нужна ефективна
система за безопасност на студенти при реализация на туристическа
дейност, която да включва следните структурно образуващи компо¬
ненти, виж фиг. 2 и фиг. 3.

86
 Фиг. 2. Безопасност по време на пешеходни преходи20

Основни причини за нещастия

при пешеходен туризъм
1. Непознаване на опасностите

2. Неумение своевременно да се открият

признаците на опасността и правилно
действа
да се
3. Самонадеян подход към опасностите

Конкретни причини за нещастия при пешеяходен туризъм

Предварително обусловени Непосредствени

I I I I
Организационни Психологически Обективни Субективни

неправилен избор стремеж за само¬ внезапно настъ¬ неорганизирани

- - - -

и слабо проучване стоятелно ходене пило лошо време действия

на маршрута в планината лавини, камено- невнимание в
- -

нецелесъобразен -

подценяване на пади екстремни ситуа¬

избор на екипи¬ съществуващи
-

мълнии ции

ровка, съоръже¬ опасности -

мъгла -

липса на съобра-
ния и хранителни недоверие в ръ¬ снежни козирки зителност
- -

продукти ководителя
-

неподготвеност
-

слабо ръководст¬ -

надценяване на
-

силна умора или

во собствените въз- преумора
неправилен под¬ нарушен воден
-
-

бор и подготовка
-
слаба волева или хранителен
на участниците подготовка режим
-

погрешен такти¬
-
негативни емо¬ -

неадекватни емо¬
чески план ционални нагласи ционални състоя¬
ния
непроучена прог¬ разглезеност
- -

състояние на лоши взаимоот¬

ноза за времето
-
-

липса на турис¬ афект ношения

тическа аптечка
-

употреба на ал¬
-
липса на средст¬ кохол или нарко¬
ва за комуникация тици

/телефон

Фиг. 3. Основни причини за инциденти в пешеходния туризъм21

20
Разработена от автора.
Фигурата е разработена по Маринов, Б., В. Жечев. Пешеходен туризъм за учени¬
21

ци. Благоевград: Корект, 2006.

87
 Огромна роля за безопасността при провеждане на туристиче¬
ско а) предвари¬
мероприятие играе комплекс от три важни етапа:
телна б) провеждане, в) анализ и оценка.
подготовка,
Предварителна подготовка: Този етап включва лекционен курс
през семестъра и организацията по избор на маршрута, продължи¬
телност на туристическата проява, хижите, в които ще се нощува,
вида транспорт до изходния пункт, списък на групата, изготвяне на
ценови план, запознаване студентите с целите на проявата, под¬
робен инструктаж, заповед за командировка и други формалности,
придвижване до изходният пункт в планината или която да е целта.
Лекционният теоретичен курс е необходима и задължителна
част от предварителната подготовка. По време на него студентите по¬

лучават основни познания за планините, организацията и техниката

на придвижване, за личната екипировка, туристическите маркиров¬
ки, ориентиране и топографски карти, правене на биваци, правенето
на различни възли и тяхното използване, метеорология, опасности в
планината, екологична култура и др. Точно тази теоретична подго¬
товка е нужна за правилното поведение на групата студенти по време
на туристическа проява с учебно-познавателна цел и спомага за из¬
бягване попадането в опасни ситуации.
Избраният маршрут трябва да бъде възможно най-интересен и
пленителен за студентите.По пътя да има известни и уникални при¬
родни забележителности (пещери, водопади, върхове с панорамни
гледки, езера и езерни групи, вековни дървета или уникална гора и

др.). Да се изхожда от принципа - за студентите винаги най-добро¬

то! Да няма дълги, скучни и прекалено тежки преходи. Да се има
предвид, че това не са спортисти, а млади хора с нормално развити
двигателни качества.

Продължителността на туристическата проява да бъде съобразе¬

на с опита на студентите. Например за първокурсниците е подходящ
двудневен излет, а за студенти от горните курсове, които са понатру-
пали опит в планината, поход с по-голяма продължителност. За ту¬
ристическите излети могат да се използват всички есенни и пролетни
уикенди, а за походите подходящо време е струпването на няколко
почивни дни около Великден, Гергьовден или националните празни¬
ци Освобождението, Съединението или Независимостта на България.
Хижите, в които ще се нощува, трябва да бъдат предварител¬
но информирани за броя на нощувките и числеността на групата. Да

88
бъдат уговорени предварително датите за нощувка, храна, броя на
леглата(нарове) в стаите, намаление на цена за група, отопление и
др.Хижите трябва така да са подбрани, че да позволяват равномерни
преходи или безпроблемно достигане в случай на влошаване на вре¬
мето.

За транспорт до изходния пункт обикновено се използва авто¬

бус или влак. Автобусът е по удобен, но по-скъп превоз и повиша¬
ва себестойността на проявата. Предвид, че студентите ползват 75
% отстъпка за група от цената за БДЖ, пътуването с влак е много
по-предпочитан транспорт. За издаване на групов билет за БДЖ с
75 % намаление на цената трябва да се направят задължително
няколко неща.

а) Да се който да са включени трите

изготви списък на групата, в
имена, курс, група,факултетен номер и рождена дата. Списъкът да
бъде заверен с подпис (Ректор, Директор), печат и изходящ номер от
учебното заведение. Списъкът да е размножен най-малко в 5 екзем¬
пляра.
б) Минимум 14 дена преди пътуването да се изготви писмо по
образец от БДЖ, подписано (Ректор, Директор), подпечатано и с из¬
ходен номер от учебното заведение и да се представи на ЖП гара,
гише „Групови пътувания".

в) Минимум 14 дена преди пътуването на гарата се попълва и

подава заявка за групово пътуване. Бланките се получават от гише

„Групови пътувания"
д) При подаване на заявката и писмото се заплащат запазените
места за бързите влакове за отиване и връщане.

е) 3-4 дена преди датата на пътуване се представят 2 броя списъ¬

ци на групата и се заплаща самия групов билет.
Забележка: Най-малкият брой студенти за пътуване с групов
билет с 75% намаление е 10 човека. На всеки 10 студенти с намале¬
ние може да пътува и един преподавател. Нямат право да пътуват с
групово намаление студенти навършили 26 г. или студенти небългар-
ски граждани.
По време на пътуването (с влак или автобус) студентите не тряб¬
ва да се оставят напълно без контрол. Още в началото докато студен¬
тите се събират на гарата, ръководителите трябва да огледат кой как
е облечен, колко и какъв багаж е взел и ако има голямо разминава¬
не между целта на пътуването и нагласата на студента, да се вземат

89
спешни и адекватни мерки. Именно сборен пункт
с тази цел се прави
около един час Преди са¬
преди потеглянето на превозното средство.
мото пътуване, трябва да им се заяви, че тютюнопушенето в общест¬

вения транспорт е абсолютно забранено и че са предвидени глоби и

наказания за това. Употребата на алкохол е нежелателна. Няма как да

им се забрани да употребяват спиртни напитки по време на път (и без

това ще го правят скришом), но ръководителите могат категорично и

с убедителни доводи да ги убедят да сведат до минимум употребата

на алкохол. Примери за такива доводи могат да бъдат, че предстоя¬

щият ден ще е труден, че много по-добре ще се чувстват, ако са във

форма, че това могат да го направят винаги и по всяко време в града,

че ръководителите ще разчитат на тяхната помощ, че са подписали
декларация да не уронват престижа на университета, че обществе¬
ния морал не толерира пиенето на алкохол в обществения транспорт
и прочее. Препоръчително е да им се възлагат дребни задачи, за да
имат ръководителите основателен повод да са често сред студентите.
Например да направят списък с разпределение по стаи за нощувките,
проверка за отсъстващи, да измислят анимационна програма за по¬
следнатавечер или дори лично запознанство с всеки член на групата.
По време на пътуването ръководителите са длъжни непрекъснато да
следят за целостта на групата и безпроблемното пристигане до из¬
ходния пункт.
Изготвянето на списък на групата е да се знаят имената, броят
на хората и от кои специалности са студентите. По този списък лесно
могат да се правят проверки, да се нанасят бележки и служи за нас¬
таняване в хижите.

Изготвянето на ценови план има за цел да информира студенти¬

те и преподавателите за финансовото измерение на туристическата
проява и дали е по възможностите на всички желаещи да се запишат
за нея.Включва цената на отделните нощувки в хижи, хотели, за¬
слони и др. Цената на транспорта в двете посоки. Цената на входове
(пещери, музеи). Цената на евентуални екстри (лифт, извозване на
багаж и др.). Ценовият план се поставя на информационното табло
заедно с обявата за излета, похода или туристическото пътешествие.
Няколко дена преди тръгването, но не повече от седмица, задъл¬
жително се провежда инструктаж. По време на инструктажа се дава
цялата нужна информация за бъдещото мероприятие: кога се тръгва
и пристига, какъв транспорт ще се ползва, къде ще се пренощува,

90
какви са условията в хижите, каква екипировка е нужна, какви неща
могат вероятно да се случат, какви опасности има в района, инструк¬
ции за поведение, целите и задачите на излета, похода, какви нака¬

зания и поощрения са предвидени и се отговаря на всички зададени

въпроси. Накрая на инструктажа, студентите подписват декларация,
че им е проведен инструктаж, че ще спазват разпоредбите на ръково¬
дителите и ще пазят доброто име на университета.
Заповедта за командировка служи, за да бъде ясно, че ръковод¬
ството на университета е запознато с планираната туристическа про¬
ява, кой е ръководителят, помощниците му, водачът и участниците и
кой носи главната отговорност за безопасното провеждане на меро¬
приятието.
След пристигане на изходния пункт (слизане от превозно сред¬
ство, начало на пътека в планината, хижа, от която ще се извършват
преходи и др.) се дава на студентите известно време да го използват
по усмотрение.Ръководителят е длъжен, след изтичане на даденото
време да събере групата и да направи поименна проверка, по вре¬
мето на която да се установи физическото и психическо състояние

на студентите след евентуално продължителното пътуване (с влак, с

автобус).

2. Провеждане на пешеходния преход

Самото изпълнение на туристическата програма и постигане на
положителния резултат започват сутринта в деня на първия преход.
Много полезно е предварително да бъде поставена на видно място
програмата с плана, целите и задачите за деня. След личния тоалет
и закуска ръководителят строява групата и задължително прави по¬
именна проверка. Записват се причините за отсъствие, ако има та¬
кива (болест, неразположение, травма и др.). Прави се личен оглед
на екипировката на всеки един и ако ръководителят има забележки,
дава време за тяхното изпълнение (забравена шапка, щека, слънчеви
очила, неподходящи обувки или облекло и др.), след което дава разяс¬
нение на плана за деня - времетраене на прехода, времето и мястото
за обедна почивка, учебните и практически задачи, какви евентуал¬
ни опасности може да има по маршрута, наличие или не на водо¬
източници, критериите за оценка и наказания и др. Ръководителят
обявява кой ще е водач, кои ще са помощниците му и кои студенти са

91
„спасително ядро", записва часа на тръгване и броя на хората и дава
сигнал за потегляне. По време на дневните преходи са констатирани
няколко вида нарушения на инструкциите от страна на студентите,
които могат да провокират попадане в опасна ситуация, и за които
ръководителят и помощниците му трябва непрекъснато да внимават
и напомнят на всяка редовна почивка:
Хвърляне на незагасени цигари - при продължително изкач¬
1.
ване белите дробове на човека хипервентилират и редовните пушачи

започват да чувстват никотинов глад. Когато се даде време за почив¬

ка, те трескаво палят цигари и може да ги хвърлят незагасени при

изтичане времето на редовната почивка, навик, който имат в града.
Съществува огромна опасност от пожар, тъй като изсъхналата трева
или боровите иглички са много лесно запалими.

2. Хвърляне или търкулване на камъни - на пръв поглед безобид¬

но действие, но с потенциал за причиняване на трагедия. В по-голяма

част от случаите студентите го правят неволно, затова ръководите¬

лите трябва да напомнят за този вид опасност, когато се преодоляват
много стръмни участъци.
3. Приближаване до ръба на скали и пропасти - това е един акт,
предимно от страна на момчетата, да демонстрират безстрашие и
„героизъм", а и гледката е зашеметяваща. Те не осъзнават, че един
порив на вятъра или неволно бутване от раницата на техен колега,
или подхлъзване може да стане причина за нещастен инцидент. Ръ¬
ководителите са длъжни да не допускат подобни опити и твърдо и
категорично да заявят, че предно стоящият крак трябва да отстои на
най-малко един метър от ръба на скалата или пропастта.
4. Самоволно напускане на хижата - предвид, че са пълнолетни,
част от студентите са на мнение, че са достатъчно зрели, за да пред¬
приемат едно или друго нещо, без да е необходимо да искат разреше¬
ние от През свободното време или вечер те напускат
ръководителя.
хижата, за да посетят друга хижа, да си купят нещо от близко село,

романтична разходка или по много други причини. Излишно е да се

изброяват всички опасни ситуации, в които могат да попаднат, но ня¬
колко от тях са много възможни и са се случвали - да се забъркат

в скандал с други студенти или местни жители, да бъдат прегазени

от пияни шофьори, да се загубят по пътя на връщане и др. Тук не

става въпрос за искане на разрешение от някого, а да бъде уведоме¬

но ръководството за тези действия. Ръководителят или помощници-

92
те му трябва да знаят къде смятат да ходят студентите, колко човека
ще бъдат и кога ще се върнат. В такива случаи не трябва сам човек
да напуска района на пренощуване, а най-малко трима души. Ако в
уречения час студентите не се появят, своевременно да се реагира
адекватно.
5. Комплексният краен резултат от рационалното осъществяване
на цялостната програма на туристическата проява е постигането на
благоприятно културно-познавателно, двигателно-приложно, здрав-
но-закалително, емоционално-волево и екологично въздействие вър¬
ху студентите в максимална степен.

3. Анализ и оценка

Последният етап има за цел да се направи правилна оценка на

постигнатите положителни резултати и допуснатите слабости по
отношение на предшестващите два етапа на базата на обективен
анализ. Също да се направят конкретни изводи и да се посочат за¬

дължителни препоръки за следващите туристически мероприятия.

Прави се разбор на туристическата проява и се поставя оценка на
изпълнението на задачите, свързани с организацията и провеждането
й - изпълнение на поставени конкретни задачи, вземане на правилни
тактически решения, извършване на разумни и коректни действия,
съблюдаване правилата за безопасност, спазване на дисциплина, еко¬
логична отговорност, старателност и др. В никакъв случай не трябва
да се премълчават установените негативни прояви на съзнателно или
лошо неизпълнение на конкретни задачи, или провокирането на си¬
туации, които са довели или са щели да доведат до неприятни и лоши
последици. Макар и в делова и спокойна обстановка и със спокоен
тон, тези случаи трябва да бъдат критикувани от ръководителя и ако
е наложително да се наложат съответни наказания. Също не трябва

да се подминава без внимание и положителните изяви на студентите.

Едно похвалване, едно даване за пример има понякога огромен емо¬

ционален и стимулиращ ефект и спомага за още по-голяма социална
отговорността на младия човек. Самият разбор и поставената оценка
на туристическата проява има голям превантивен потенциал и пре¬
доставят възможност на самите студенти и на ръководството да ана¬
лизират, осмислят и категоризират допуснатите грешки и да намерят
начин за тяхното недопускане в бъдеще.

93
 Основните критерии за оценка на изпълнението на трите главни
етапа са обобщени в таблица 5.
Таблица 5

Критерии за оценка на трите етапа за осигуряване на безопасност22

№ Обект на оценка Основно съдържание

1 Теоретични знания за планините и природата, екология, мете¬

орология, физиологични промени в орга¬
низма при поход, опасности в планината,
ориентиране и топография, първа помощ,
лична екипировка, видове биваци
2 Двигателни умения предвижване по различни терени, прео¬
доляване на препятствия, използване на
специални туристически съоръжения, по¬
строяване на бивак, ориентиране, палене
на огън, правене на възли, транспортиране
на пострадал
3 Физическа и психическа обща издръжливост, сила, волеви и нравст¬
подготвеност вени качества (воля, самоконтрол
внимание, отговорност, взаимопомощ)
4 Тактическа подготве¬ стриктно спазване на указанията на ръко¬
ност водителя и дисциплина по време на преход,
грамотни действия особено при попадане в
критични ситуации
5 Материално-техническо подходящ избор на лична екипировка (ра¬
осигуряване ница,обувки, дрехи, нож, щеки, гети, ту¬
ристическа аптечка и др.)
6 Лични качества подчиняване на груповите изисквания,
самоорганизиране, способност за разпре¬
деление на времето, включване в културно-
масова дейност
7 Екологична култура правилно отношение към природата, гри¬
жи за флората и фауната, нетърпимост към
вандалски прояви

8 Туристически опит постепенно натрупване на положителен

опит, желание за участие в бъдещи форми
на пешеходен туризъм

Задължителна част от етапа „Анализ и оценка" е студентите да

направят теоретичен тест около седмица след приключване на турис-

Разработена
22
от автора.

94
тическата проява. Това е категоричен начин за проверка на ефектив¬
ността от проведения излет, поход. Въпросите трябва да са разноо¬
бразни и да включват множество области - познания за планината,
метеорология, опасности в планината и предпазване от тях, екология,
ориентиране и топография, туристическа маркировка и др.
В заключение е нужно да се изведат основните принципи за

безопасност, които всеки един ръководител (преподавател, водач)

трябва даспазва безусловно по време на всяка туристическа проява:
1. Постоянна грижа за запазване здравето и живота на сту¬
дентите.
2. Вземане на всички необходими мерки за безопасност във
всяка конкретна ситуация или изпълнение на поставена задача.
3. Практическа и научна обосновка при изпълнение на ту¬
ристическа проява.
4. Никога да не се използва алкохол или опиати от страна на
ръководството през цялото време на проявата (поход, пътешест¬
вие, излет и др.).
5. Собствена убеденост, че опасността не подбира жертвите
си, а заплашва всеки, който се отнася пренебрежително към нея.

Контролни въпроси
1. Какви действия включва предварителната подготовка?
2. Кои са основните етапи при осъществяване на всяка туристи¬
ческа проява?
3. Кой са най-възможните опасности, които студентите могат да

провокират?
4. Каква е целта на анализа и оценката на туристическата проя¬
ва?
5. Кои са стъпките за закупуване на групов билет за БДЖ с 75%
намаление?

95
 Глава девета

ПОВЕДЕНИЕ НА ТУРИСТА
В КРИТИЧНИ СИТУАЦИИ

Цели
1. Да се познава същността и отличителността на различните
видове ситуации, които са критични и съответно опасни за
туристите.
2. Да се придобият познания за ключовите принципи на поведе¬
ние в критични ситуации.
3. Да се придобият познания за предварителна подготовка за
оцеляване в критични ситуации.

Ключови думи - екстремна и критична ситуация, оцеляване,

правила за оцеляване, екипировка, подръчни и налични сред¬
ства.

Плаи-съдържаиие
1. Същност на критичната ситуация и видове.
2. Правила за поведение на туриста преди и в критични ситуа¬
ции.

3. Бивакуване.

1. Същност на критичната ситуация и видове

Съществуват редица описани случаи, когато най-елементарни

разходки или излети в планината се превръщат в злощастни траге¬
дии. Друг път самите туристи провокират попадането в екстремни
ситуации, които са опасни за живота и здравето на хората. В тези
случаи тяхното оцеляване зависи не само от добрата физическа под¬
готовка, а и от цял комлекс познания и умения.

Критичната (или още екстремна) ситуация е ситуация, в

която животът и здравето на туристите е в опасност поради на¬
личието на екстремни природни условия и неочаквани или нео¬
бичайни природни и физически явления.

96
 В критичната ситуация:
-

физическото и често психическото здраве на човек са подло¬

жени на негативни въздействия;
възникнали са здравословни проблеми, които трудно могат да
-

бъдат решени с наличните средства;

съществуват трудности за преодоляване и излизане от ситу¬
-

ацията, което води до възможност за загуба на живота на един или

всички, които се намират в нея.
Видовете критични ситуации се определят от наличието на ня¬
кои от тези условия или фактори:
екстремни температури - високи и ниски, които не са лесно
-

поносими от човек, или той е подложен на тях по-дълго от поноси¬

мото, могат да нанесат трайни увреждания и след известно време да
доведат до смърт;
-

силен вятър, който е особено опасен в открити водни прос¬

транства, в пустиня, високо в планината и т.н.;
-

екстремно явление като буря, ураган, земетресение;

-лавина, наводнение, пороен дъжд, силен снеговалеж и т.н.;
нападение от животни.
-

В критичните ситуации човек има редица проблеми, но могат да

бъдат обособени седем, които са ключови. Основните проблеми на
човек в необичайна и екстремна ситуация, породена от редица при¬
родни фактори и явления, са:
студ и жега;
-

жажда;
-

глад;
-

умора;
-

отегчение и самота;
-

страх и тревожност;
-

болка и наранявания.

2. Правила за поведение на туриста преди

и в критични ситуации
Въз основа на проучване и анализиране на хилядите случаи на
необичайно опасни ситуации, са написани и публикувани голям брой
наръчници, инструкции и ръководства за оцеляване. Всички те имат
много сходни неща и се различават предимно в детайлите, които се

97
 специфични географски райони, годишен сезон, сложнос¬
отнасят за

тта на В последно време с най-голяма популярност,

ситуацията и др.
разбираемост и лесна осъществимост се ползва така нареченото
„Правилото на седемте"23.
„Правилото на седемте" представлява ръководен принцип за
планиране на оцеляването в екстремни ситуации. То може да слу¬
жи на първо място като подготовка за усвояване и придобиване на
умения и навици за излизане от критични ситуации, възникнали в
дивата природа. Също така помага да се определят и категоризират
опасностите, застрашаващи здравето и живота, и съответно да се

намерят противодействия, като се потърсят подходящите средства,

които предлага околната среда за противодействие. Ръководството е
наречено така, защото основните проблеми (изброени по-горе), кои¬
то възникват при попадане в опасни ситуации, са седем и основните
умения нужни за оцеляване са също седем. Виж таблица 6.
Съответно седемте основни умения и сръчности за оцеляване
са:

1. Палене на огън;
2. Осигуряване на вода;
3. Осигуряване на храна;
4. Изготвяне на подслон;
5. Сигнализиране;
6. Първа медицинска помощ;
7. Самозащита.

Таблица 6

Проблеми и правила за поведение в критични ситуации

Правила за поведение
Проблеми в критични ситуации
в критична ситу ация
1. Студ и жега 1. Палене на огън

2. Жажда 2. Осигуряване на вода

3. Глад 3. Осигуряване на храна
4. Умора 4. Изготвяне на подслон

5. Отегчение и самота 5. Сигнализиране

6. Болка и нараняване 6. Първа медицинска помощ
7. Страх и тревожност 7. Самозащита

23
xenos-bushcraft.com/..,/оцеляване-правилото-на-седемте/ (30.08.2012).

98
 Успешното изпълнение на „Правилото на седемте" изисква до¬
бри знания и умения за оцеляване в негостоприемна и дори враж¬
дебна околна среда и подходяща екипировка и оборудване. Трябва
да се знае, че всяко едно от уменията, в малка или голяма степен
влияе върху решаването на един или повече от другите проблеми.
Например с придобиването на опит в запалване на огън при всякак¬
ви обстоятелства, което спада към категорията „Палене на огън", се
решават и заплахите, свързани с основните проблеми „Студ и жега"
и „Страх и тревожност". Това е така, защото огънят не носи само то¬
плина и светлина, а спомага за преодоляване на редица трудности и
с неговото запалване се следват почти всички правила за оцеляване в

извънредна ситуация. Огънят служи за преваряване на водата, наме¬

рена в природата, с цел да се унищожат болестотворните организми
преди консумацията й (следване на правило „Осигуряване на вода").
Огънят също така е източник на дим през деня и светлина през но¬
щта (следване „Сигнализиране"/, може да се използва за
на правило
приготвяне на храна/следване на правило „Осигуряване на храна"),
стерилизация на инструменти за обработване на рани (следване на
правило „Първа медицинска помощ"), прогонване на хищници и ха¬
пещи насекоми (следване на правило „Самозащита") и много други
ползи. И не на последно място, огънят е отлично средство за повдига¬
не на духа и оптимизма. Затова всички умения предварително трябва
да бъдат придобивани чрез продължително обучение и практически
опит. С посочения пример по-горе се изтъква важното значение за
способността за правене на огън и затова му се определя приоритет¬
но първо място по време на практическите занятия в планината.

2.1. Палене на огън

Много хора считат, че правенето на огън е лесна задача. Това не

е така, поради липса на достатъчно материал, наличието на влага,
студ, вятър, дъжд или дори нараняване в редица критични ситуации.
Тъй като огънят е изключително важен за оцеляването, всеки турист

трябва да има поне три варианта за неговото запалване във всеки

един момент от похода, излета или тура. Ако една от възможностите
отпадне поради някаква причина (намокряне, загуба на средство за
палене, екстремна температура и т.н.), остават още най-малко две,
които да гарантират успех. Ето защо всеки турист трябва да бъде под¬

готвен за трите варианта като предварително си подсигури: кибрит;

99
запалка; магнезиева запалка.

Първите два варианта са познати и използването им е ясно на

всеки. Третият вариант (магнезиевата запалка) представлява пръчица
дебела колкото молив от химически елемент магнезий и посредством

твърда метална планка или острието на нож се произвеждат големи

искри чрез рязко остъргване на пръчицата. Температурата на потока
от искри достига до 3 000 градуса по Целзий и е в състояние да запа¬
ли лесно горими материали. Затова е препоръчително всеки турист
да носи в раницата си помощни материали като лентички от гума,
свещ, дървени стърготини, сух спирт, прахан и др., които ще помог¬
нат да се разпали огън дори при лоши метеорологични условия.
По отношение на поведението на туриста в критична ситуация е
необходимо да се съблюдават следните правила за да се запали огън:
-

да се събере достатъчно количество дървен материал и тогава

да се предприемат действия за паленето;
да се осигурят предимно изсъхнали клони, които не са падна¬
-

ли изцяло на земята, защото падналите винаги са по-влажни;

-

да бъде избрано на подходящо място за разположението на

огъня. Това не трябва да бъде под лесно запалими клони или в бли¬
зост до сухи треви, на пътека на горски диви животни и същевремен¬
но да е съобразено с преобладаващия вятър и др.;
мястото на огъня да се огради с камъни или ако няма такива да
-

се изкопае яма, защото това спомага за разпалването и поддържането

на огъня;
-

да се запалят най-лесно горимите материали и най-тънките

клечки и клонки както и сухи треви до постигане на стабилен огън,
след което постепенно да се прибавят по-дебели съчки и клони;
-

да се добавят периодично по две-три съчки за поддържане на

еднакво силен огън с цел по-голяма продължителност;
-

огънят от чамов материал гори буйно, но не оставя трайна жа¬

рава;
при влажен материал да се слага нещо от гума, защото гумата
-

се запалва при по-ниска температура от дървото, гори бавно и про¬

дължително, изсушава влажната или мокра дървесина, която впо¬
следствие се запалва.

Съществуват и други варианти, макар и не толкова сигурни за

запалване на огън Такива са използването на лупа (например на бу-

сулата или очила с диоптър и триене на дърво в дърво. Слънчевите

100
лъчи се концетрират в една малка точка и са в състояние да запалят
лесно горими материали. Триенето на дърво в дърво е познат метод
още от древността, но постигането на успех се явява много трудоем¬
ка задача.

2.2. Изготвяне на подслон (бивак)

Доброто убежище дава голямо предимство в условията на оце¬
ляване. То служи за следните цели:
защита от метеорологични фактори студ, слънце, вятър,
-

дъжд, сняг и др.;

укритие от насекоми и хищници;

-

предпазва важните провизии и екипировка;

-

дава чувство на сигурност;

-

служи за прикритие срещу животни, които могат да нападнат

-

от засада с цел набавяне храна.

С изграждането на добър бивак се решават поне четири от ос¬
новните проблеми на оцеляващия: „Студ и жега", „Умора", „Страх
и тревожност" и понякога „Болка и нараняване". Тъй като бивакът
е от изключителна важност, за по-лесното му построяване, личната
екипировка на всеки турист трябва задължително да включва турис¬
тически нож, комплект въженца и др. помощни материали. По време
на обучението си всеки потенциален турист е необоримо да се научи
също да използва различните подръчни материали, които му пред¬
лага средата, в която е попаднал. Такива например могат да бъдат
листа от папрат, клони, стебла и лиани. Всички те могат да бъдат
използвани за изграждането на удобни подслони. Снегът и ледът са
много добър изолатор и „отличен строителен материал" за направата
на убежище от типа „Иглу" или „Снежна колиба".
2.3. Осигуряване на вода
Известно е, че без вода човек може да издържи най-много до три
денонощия. Дори лекото обезводняване води до голяма физическа и
психическа криза - нещо, което многократно намаля шансовете за
оцеляване. Ето защо човек трябва да направи всичко възможно за да
осигури на достатъчно количество годна за пиене вода, която да под¬
държа неговото добро физическо и психическо състояние. Намира¬
нето на вода е най-важното и всъщност най-трудното за изпълнение
правило за оцеляване. Съществуват много разнообразни методи за

101
търсенето и добиването на вода, ако не може да се намери водоизто¬
чник като река, езеро извор и др.
-

събиране на кондензирана вода - от роса, от клони с листа, от

кална почва и др.;
-

от върбови дървета с направена дупка в ствола;

търсене на влажно място и копаене на дупка;
-

от убити животни.

За да се съхранява намерената или добита вода, личната екипи¬

ровка на всеки трябва да съдържа метално шише с вместимост около
един литър или метално канче.
По отношение на водата е задължително да се спазва едно важно

правило. Всички случайни и неизследвани източници се считат

за замърсени или заразени и водата, добита от тях, задължител¬
но трябва да се превари. Преваряването на водата дори и за кратко
време унищожава всички болестотворни за човека микроорганизми.
2.4. Осигуряване на храна
Това е едно от правилата за поведение при оцеляване, което не е

най-приоритетно, понеже без храна може да се издържи доста време.

От друга страна, храната е основен източник на енергия, нужна за

търсене на вода, осигуряване на още храна, придвижване, самоза¬

щита, поддържане на огъня, сигнализиране и др. дейности. Ето защо

трябва да се търси всичко, което дава калории: ядливи гъби, растения,

корени, животни, риба, раци, скакалци, яйца на мравки, горски пло¬
дове, мед от диви пчели и др. Добре е някъде в багажа да има гъвкава
жица или жило от велосипед за направата на прости, но ефективни
капани. С умението да се търси и разпознава годна за ядене храна се
елиминират няколко от основните проблема при оцеляването като:
„Глад", „Умора", „Отегчение и самота", „Страх и тревожност".
2.5. Сигнализиране
За да бъде открит човек в пустошта по-бързо и лесно, то той
трябва да сигнализира по някакъв начин за мястото, където се нами¬
ра, и че търси помощ. Виковете за помощ не се чуват надалеч, а след
известно време гласните струни ще откажат да действат. По тази при¬
чина в екипировката задължително трябва да бъде включена свирка.
С нея може да се свири неопределено дълго време, чува се много
по-надалеч и винаги се разпознава като сигнал за бедствие. С огле-

102
далцето за бръснене може да се сигнализира на прелитащи самолети
или хеликоптери.Всички пилоти са обучени да обръщат голямо вни¬
мание на проблястващи сигнали от земята. Димът през деня и свет¬

лината от огъня през нощта се забелязват на големи разстояния и са

задължителен елемент за сигнализиране. На открити пространства

трябва да се поставят сигнали за помощ, изписани от пясък, камъ¬

ни, стъбла, клони, дрехи и др. материали. По време на придвижване

периодично да се поставят знаци по дървета, скали, поляни, големи

камъни и др. места с указания за посоката, деня и часа.

2.6. Първа медицинска помощ

Голяма част от критичните ситуациите възникват поради полу¬
чаването на различни травми или наранявания. Дори едно леко из¬
кълчване на глезена, може да провокира изпадане в условия на оце¬
ляване. Една прободна или прорезна рана могат да бъдат причина за
загубата на голямо количество кръв и оттам нещата да се усложнят
допълнително. Ето защо багажът на всеки турист и по всяко време
е задължително да включва походна аптечка. В нея трябва да има
комплект дезинфектанти (кислородна вода,
превързочни материали,
риванол, йодна тинктура), лекарства (аналгин, аспирин), турникет и
др. За да се предотврати инфектиране или особено заразяване с тета¬
нус, всички рани трябва да бъдат почистени и обработени. При по-
големи и сериозни наранявания проблемът е сложен поради липса

на необходими материали или инструменти. Препоръчително е да се

направи опит за стабилизиране състоянието на пострадалия посред¬

ством обездвижване с подръчни материали, да се постави в странич¬
но щадящо положение, да се превърже, да се премести внимателно на
подходящо място и да се подготви за евакуация.

2.7. Самозащита

За да се защити човек, изпаднал в условия на оцеляване, не оз¬

начава да направи едно и ли друго нещо, а да предприеме редица

действия, които могат да бъдат:

предпазване от хищни животни или насекоми;
-

свеждане до минимум възможността за среща с опасни живот¬

-

ни или попадане в още по-сложна ситуация;

-

избягване на критични ситуации и такива, които изискват ог¬

ромни усилия като изкачване на опасен връх, преминаване през буй-

103
ни реки, преплуване на студени езера и др.;
да не се хранят или дразнят диви животни;
-

да се запази самообладание.
Най-важната част от самозащитата са решенията, които се взе¬

мат, а най-добрият инструмент за оцеляване остава натупаният прак¬

тически опит, знанията и уменията, придобити предварително, както
и разсъжденията, които трябва да се правят във всяка ситуация.
Относно личната екипировка на всеки турист може да се каже,
че по-добре е да се носи всичко необходимо за оцеляване и никога да
не потрябва, отколкото един път да е необходимо нещо и то да не е в
багажа.

3. Бивакуване

3.1. Видове биваци

Биваците биват главно два вида: предвидени, които се постро¬

яват на предварително определени места с осигурени бивачни съо¬
ръжения, и принудителни, когато ситуацията налага пренощуване
преди достигане на хижа. Прави се и едно условно, според сезона,
деление на биваците на летни и зимни и дали са в гористия пояс
или над него. В случая към зимните биваци се отнасят тези, при кои¬
то като основен Избо¬
материал за изграждането се използва снегът.
рът на мястото за бивакуване е от съществено значение. Местополо¬
жението на бивака трябва да предлага максимална безопасност по
отношение на лавини, каменопади, внезапни водни потоци, падащи

дървета и др. Трябва да се избягват улеи, сипеи, стръмни склонове,

пресъхнали реки и дерета, основи на ронливи скали, надвиснали ко¬
зирки, използвани пътеки на домашни и диви животни и др. Подхо¬
дящи места за направата на бивак се търси по големи равни плата,
широки седловини и превали, равни площадки или тераси под здрави
надвиснали скали. Безопасността на мястото на бивак е безусловна
необходимост и с нея компромиси не бива да се правят!
3.1.1. Видове летни биваци
Бивак палатки. Палатките са най-практичното средство за би¬
вак, тъй като се построяват бързо и осигуряват надеждна защита от
вятър, дъжд и роса. Преди да се разположи палатката, трябва да се

104
 подбере или направи
по възможност равна
площадка. Поставя се
палатката така, че вхо¬
дът да е ориентиран
по посока на преобла¬
даващия вятър. Първо
се прикрепва дъното,
като се внимава да не
се Колчетата за
усуче.

Бивак палатки задържане се набиват

под наклон около 30
градуса. При построяване на палатката да се внимава скатовете, об¬
разуващи покрива, да не правят гънки. За предпазване от стичащата
се от стрехите и склона вода при дъжд около палатката се изкопава
малка канавка за отичане на водата надолу по склона.
Островърха колиба се строи бързо и лесно с подръчни
Колиба.

материали. Няколко дълги и окастрени клони или пръти с подходя¬

ща дължина се завързват откъм тънките краища и се изправят. По
този начин се прави скеле, вър¬
ху което се подреждат клони,
папрат или друга растителност.
От подветрената страна се оста¬
вя отвор, който служи за врата.
Вратата се прави, като се забият
в земята два чатала на 50-60 см.

един от друг, а отгоре се поста¬

вя пръчка, летва, щека или нещо
подходящо. Колибата предпазва
от
Колиба
вятър, дъжд, скреж или роса.
Навес. За навеса се използ¬
ват същите материали като за
колибата. На един хоризонтално
прикрепен водещ прът се редят
под наклон първо пръти, после

клони, папрат и трева. Полегати¬

ят скат на навеса се оставя откъм

вягьРа- Навес

105
 3.1.2. Видове зимни биваци

Снежна колиба. С помощта на лавинна лопатка, по-голям ту¬

ристически нож или други подръчни средства се изсичат снежни бло¬

кове, с които се изгражда колиба с четири стени. Ако няма възмож¬
ност да се прокопае вход отдолу, той се оставя отстрани.Ширината,
дължината и височината се определят в зависимост от броя на хората
и времето, с което се разполага за построяване на колибата. Отгоре
за покривна конструкция се поставят клони, пръти или щеките, на
които се подреждат снежните тухли.

СНЕХОЧА KDJ1

н Г
'
. KJIOH

Снежна колиба

Снежна колиба на склон. За

изграждането й се подбира малка
тераса в склона с навят сняг. За¬
почва да се издълбава скатът, като

едновременно се добиват снежни

блокове (тухли), с които се затваря СНЕЖНИ ТУХЛИ

предната страна. Посредством пръ¬

ти, клони, ски, щеки и др. се прави

покривна конструкция, на която се

подреждат снежни блокове (тухли). Снежна колиба на склон
Снежна дупка. По правило тя
се прави, когато в беда брой хора. Снегът се издъл¬
попаднат малък
бава, като едновременно се добиват снежни блокове и се надгражда
ямата до нужната височина. Покривът се прави по същия начин как¬
то на снежната колиба. Когато снежният пласт е дебел, се издълбава
първо дупка за вход, а след това тя се разширява според броя на хора¬
та. Колкото по-малка е дупката, толкова тя е по-здрава.

106
 Снежна дупка

Снежна пещера. Прави се на

склон с дебел пласт сняг. С помощта
на лопатка, с ръце или други подръч¬
ни средства се прави отвор в снега, а снежет

склон
след това той се разширява навътре и
нагоре, като се отъпква с ръце. Тава¬
нът се прави сводообразен, за да из¬
държа налягането на снежната маса.
Издълбания сняг се избутва по скло¬
на, за да се образува малка площадка.
Снежно нглу. На кръгла пло¬ Снежна пещера
щадка с диаметър в зависимост от
броя блокове (снежни тухли)
на хората се подреждат еднакви снежни
спираловидно, като постепенно се стеснява кръгът. По такъв начин
се получава куполообразен свод, подобен на пещ. Отворите между

отделните блокове се фугират със сняг. Ако не може да се прокопае

вход отдолу, след построяването на иглуто се изсича отвор. Когато

се правят повече иглута и се използват за по-продължително време,
може да се свържат помежду си с входове под снега, за по лесна ко¬
муникация и да се запазва топлината.

Снежно нглу

107
 3.2. Съвети за бивакуването
Много важно за нормалното прекарване на нощта в планината
при всички снежни укрития е да се предпазят хората от минусовите
температури, снеговалеж или виелица. От физиката се знае, че тем¬
0 градуса по Целзий. Така
пературата на снега е около или малко под
че ако навън фучи силен вятър и температурата пада до минус 15-

20 градуса по Целзий, то в едно добре направено снежно укритие,

температурата вътре ще бъде поносима за хората. Отделно темпера¬

турата вътре се повишава от топлината на телата и от горящия при¬
мус и свещи, така че може да достигне 4-5 градуса по Целзий. Друго
условие при всички видове биваци е да има възможно най-голяма
изолация от студената земя или под. Това се постига чрез използва¬
нето на подръчни материали като сухи клони, слама, сено, кори от
дървета, платнища, надуваеми дюшеци, изолационни постелки и др.
При принудителното бивакуване, особено при снежните биваци,
всички от групата трябва да спазват следните правила и съвети:
при направата на снежна колиба и иглу да се фугира между
-

снежните блокове както отвън така и отвътре;

да се заглажда таванът, така че разтопената вода да се оттича
-

встрани и да не капе върху обитаващите бивака;

-

преди влизането да се почистват щателно дрехите и обувките

от сняг;
-

много е важно да се оставят малки отвори долу и горе за вен¬

тилация;
-

входът да се затвори със снежни блокове за да не влиза студен

въздух отвън;
-

белег или знак за да помогне на спаси¬

пред входа да се остави
телите да по-бързо бивака;
открият
винаги да се оставя дежурен /дежурство на смени/, който да
-

бодърства и следи за признаци на измръзване или бедствие;

обувките не се свалят от краката, само се сменят чорапите и се
-

разхлабват връзките;
при липса на спален чувал, краката се слагат в раница и се
-

връзват около коленете;

да се яде и да се приемат високо калорични храни независимо
-

от апетита и да се пият горещи подсладени течности;

напълно погрешно е да се пие алкохол за стопляне;
-

108
 когато се напускат биваците, да се оставят годни за евентуално
-

ползване от други хора;

да се отбележи на картата мястото на бивака.
-

Контролни въпроси
1. Кои са седемте основни проблема, с които се сблъскват оце¬
ляващите, попаднали в негостоприемна и непозната заоби¬
каляща среда?
2. Кои са двете най-приоритетни правила на поведение на ту¬
риста в критична ситуация?
3. Кои са най-често допусканите грешки от страна на туристи¬
тепреди предприемане на походи и турове?
4. Какви видове биваци има?
5. Кои места не са подходящи за биваци?
6. Как се прави навес?
7. С какви материали се прави снежна колиба?
8. Защо се оставят отвори долу и горе в снежната колиба и
иглу?
9. По каква причина се почиства снегът от дрехите и обувките
преди влизане в снежното укритие?
10. Може ли да се пие алкохол за сгряване?

Задачи
1. Да се посочат няколко критични ситуации, в които могат да
попаднат туристи, които:
практикуват пешеходен туризъм в Рила, Пирин и Стара пла¬
-

нина. Какво е необходимо да имат туристите, за да се справят

с тези ситуации? Какво трябва да знаят предварително;

участват в тур с цел риболов или разходка с лодка, яхта и т.н.
-

в море или езеро.

2. Да се направят миниатюрни блокчета от бял стиропор, фи-
бран или друг материал с цел изграждане на импровизирани
зимни биваци.

109
 Глава десета

ОПАСНОСТИ В ПЛАНИНАТА
И НАЧИН ЗА ПРЕДПАЗВАНЕ

Цели
1. Да се запознаят студентите с възможните опасности по време
на поход в планината.
2. Да се посочат начините за предпазване от тях.
3. Да се повишат техните знания с цел ефикасно даване на първа
долекарска помощ.

Ключови думи - опасности в планината, слънчева радиация,

измръзване, лавини, мълнии, отравяне, тетанус.

План-съдържание
1. Опасностите в планината - същност.
2. Видове опасности в планината.
2.1. Каменопади.
2.2. Мъгла.
2.3. Лошо време.
2.4. Слънчева радиация.
2.5. Измръзване.
2.6. Лавини.
2.7. Снежни козирки.
2.8. Гръмотевична буря и мълнии.
2.9. Отравяне.
2.10. Ухапване от змия.

2.11. Ужилвания.
2.12. Удавяне.
2.13. Нараняване и опасност от тетанус.
2.14. Слънчев и топлинен удар.
2.15. Клинична и биологична смърт.

110
 1. Опасностите в планината - същност24
Планината крие в себе си редица опасности, а непознаването
или подценяването им могат да доведат до фатални последици за
тези, които я посещават. Една обаче спира да бъде такава,
опасност
ако бъде опозната и има предварителна готовност за нейното посре¬
щане. Опасностите в планината се дължат както на климата, метео¬

рологичните условия и релефа, така и на субективни причини. Всеки,

който тръгва на излет или поход в планината, трябва да има предвид
характерните обективни опасности, да е подготвен за тяхното посре¬
щане и винаги да носи със себе си елементарните четири неща: огън,
нож, фенерче, джобна аптечка.

2. Видове опасности

2.1. Каменопади

Каменопадите се срещат по стръмните скалисти улеи, кулоари и

отвесни алпийски стени и склонове. Представляват естествен процес
на разрушаване на повърхностите вследствие на изветряването им
по физичен, биологичен път. Северните стени се рушат
химичен и
по-малко колебания в температурата, отколкото
поради по-малките
тези, обърнати на изток и юг. Така например много върхове в Пирин,
съставени от варовик и мрамор, се ронят по-лесно от тези на Рила,

съставени предимно от гранит. Често каменопади се причиняват от

поройни дъждове, силен вятър, от преминаване на диви животни или

невнимателни планинари. При преминаване на такива участъци е не¬

обходимо да се постави човек на подходящо място, който да следи и

предупреждава групата при евентуален каменопад. Движението да

се извършва внимателно и това да става не в централната част
на улея, а в близост с по-защитената му страна. Често първите па¬
дащи малки камъчета са предвестници на следващ голям каменопад.
Щом се чуе шум от каменопад, трябва да се избяга от улея или да се
потърси надеждно укритие под голяма скала или камък. Ако човек
бъде изненадан неподготвен, последното, което му остава, е да легне
свит на земята и да сложи раницата си над главата.

Разработено
24
от автора.

111
 2.2. Мъгла

Мъглата е чест спътник на любителите на планината. В повечето

случаи е безобидна, но намалявайки доброто

видимостта тя пречи за
ориентиране и опасността от изгубване е голяма. В мъгливо време
чувството за разстояние се променя. На човек му се струва, че е хо¬
дил много, а всъщност е изминал малко разстояние. Движението в

мъгла трябва да се извършва бавно, като непрекъснато се следи

маркировката или посоката с компас. Това води до значително на¬

маляване на средната скорост на придвижване, което се отразява на
промяна в часовия график за деня. Препоръчително е да се избират
за билата, където мъглата е по-рядка и при появата на
предвижване
вятър възможностите за проясняване са по-големи. Групата трябва да
се придвижва в сгъстен строй, да не се допуска спиране, изоставяне

или отклонение на отделни хора, а проверките и преброяванията

да са значително по-чести. През зимата всички участници трябва

да ходят по едни и същи следи, за да служи пътеката като сигурна

маркировка при евентуално връщане, а през лятото пътят се маркира

с цветни лентички, знаци, каменни пирамидки, боя и др. Ако групата
е съставена от неподготвени туристи, каквито са в повечето случаи
учениците и студентите, то не е срамно ръководителят да прекрати
излета с връщане в хижата или промяна на маршрута с цел достигане
на друго безопасно място.
По правило най-мъгливи са върховете Мусала, Вихрен и Ботев
с по 200-250 дни в годината. За хижите „Алеко", „Мусала", „Плевен"

съответно около 120 дни годишно. Най-малко мъгли се образуват в

Родопите - под 50 дена в годината.

2.3. Лошо време

То е опасно само тогава, когато настъпи внезапно, бързо и в не¬

обичайно за сезона време. Под лошо време се разбира силен снего¬
валеж, дъжд, буря, вятър, студ, при които се създават реални условия
от измръзване. В случай на застигане от буря или друго по време на
поход дисциплината и отговорността от страна на ръководството и
участниците трябва да бъдат Трябва строго да се
на голяма висота.
изпълняват Облича се външно¬
нарежданията на ръководителя.
то предпазно облекло (анорак или дъждобран) и придвижването

продължава до най-близката хижа или заслон без спиране. Ако

112
преходът е по-продължителен и няма наблизко подслон, трябва да се
правят кратки почивки, да се приема калорична храна и да се търси
възможност да се слезе в гористия пояс, където да се направи прину¬
дителен бивак. За преодоляване на трудностите, умората и студа са
необходими морално-волеви качества. В тези случаи е нужно по-
издръжливите да помагат на слабите и уморените.
Особено опасно е внезапното появяване на снежна виелица през
късния период на лятото и началото на есента. Това явление е обичай¬
но за планините Рила и Пирин, което може да продължи до няколко
дена и редовно подлага на изпитание любителите на планините. Ето
защо всеки турист трябва да бъде подготвен за промяна на времето
и да не прави компромис с подбора на личната си екипировка за
сметка на своята сигурност.

2.4. Слънчева радиация

В планината са налице реални условия за интензивно прониква¬

не на инфрачервени слънчеви лъчи. За това спома¬
ултравиолетови и
га извънредната чистота на въздуха. Обикновено се подценява силата

на слънчевите лъчи, което нерядко води до слънчево изгаряне или

слънчева слепота.

Слънчево изгаряне - често се случва при туристи, когато се

движат голи до кръста, без предварително кожата да е привикнала
към слънцето. Най-уязвими са гърбът и раменете, а когато не се носи

шапка и ушите, скулите и носът. Това са частите на тялото, които в

повечето време са перпендикулярно на слънчевите лъчи. При изгаря¬

не кожата се зачервява болезнено, а когато се прекали с излагането на

слънце се образуват мехури, пълни с течност. Особено вечер се чув¬

ства общо неразположение, втрисане, силни болки и непоносимост

към допир на поразените места. Ако са се образували мехури, най-

добре е да се потърси помощта на лекар, а ако няма такъв наблизо,

то в никакъв случай мехурите не трябва да се пукат, защото лесно се

инфектират и загнояват. Препоръчително е да се почисти кожата око¬

ло мехура с йодна тинктура или спирт, а самият мехур да се превърже

със суха стерилна превръзка, която да го предпазва от замърсяване в

случай на спукване.
За предпазване от слънчево изгаряне е необходимо привикване
на кожата към слънчевите лъчи, като за тази цел се правят предвари¬
телно системни и все по-продължителни слънчеви бани за постигане

113
на защитен тен. Използването на защитни кремове е препоръчител¬
но. Най-сигурното средство срещу изгаряне си остава разумното из¬
лагане на слънце и вземане на мерки при най-лекото зачервяване на
кожата.

Слънчева (снежна) слепота - при преминаване от градски ус¬

ловия на височина 1 600 м ултравиолетовите лъчи увеличават своята
интензивност два пъти през лятото и четири пъти през зимата. Сне¬
гът отразява тези лъчи до 90% в зависимост от неговата чистота. Ако
очите не са защитени, ултравиолетовите лъчи могат да доведат до
частична и трайна слепота. Първите симптоми се появяват
дори до
обикновено след 5-6 часа. Очите се зачервяват силно, появява се усе¬
щане за чуждо тяло в очите, болки, които се засилват при гледане
към Пострадалият трябва да бъде
светлина, и влошаване на зрението.
настанен в тъмно помещение и да се За
потърси лекарска помощ.
предпазване от тази опасност е необходимо да се носят подходящи
слънчеви очила, с UV-защита и с добри странични предпазители.

Временно могат да се ползват импровизирани очила от картон, като

се изрязва кръст в средата. Трябва да се знае, че евтините пластма¬

сови слънчеви очила нямат покритие срещу ултравиолетови лъчи и

вместо да помагат, те улесняват нахлуването им и разрушаване на
ретината, поради изкуственото разширение на зеницата.

2.5. Измръзване
Измръзването е увреждане на човешкото тяло под въздействие
на ниската температура. Измръзване се получава, когато температу¬
рата на въздуха е доста по-ниска от 0 градуса по Целзий, но когато
влажността е повишена, например при мъгла, измръзване може да
се получи и при 5-6 градуса над нулата. В зависимост от това дали
са измръзнали само части от тялото, или цялото тяло, се различава
местно и общо измръзване (т.нар. бяла смърт). Най-неблагоприятна¬
та комбинация за човека е наличието на студ, влага, вятър, липса на
движение и нецелесъобразно облекло.
Местно измръзване (частично) - на местно измръзване най-
често са изложени пръстите на краката и ръцете, ушите, скулите,
носът, защото получават по-малко кръв. Промените в измръзналите
части се дължат на нарушеното хранене на тъканите, които накрая
умират.
В зависимост от тежестта на увреждането се различават три сте-

114
пени на местно измръзване. При първа степен кожата на засегна¬
тата част побледнява. След затопляне се получава оток, придружен
със силнаболка, сърбеж и парене. След 1-2 дена всичко отшумява
обикновено без следи.При втора степен се получава умъртвяване на
повърхностните слоеве на кожата. След стопляне и няколко дена по-
късно се получават мехури, пълни с жълтеникава течност, и синьо-
червено оцветяване на засегнатите части.. Образуват се рани, които
заздравяват след 2-3 седмици. При трета степен се засягат и умърт¬
вяват тъканите в дълбочина - мускули, сухожилия, кости. Появили¬
те се след това мехури са пълни с кървавочервена или кафеникава
течност. Засегнатите места почерняват поради умиране на тъканта.
Образуването на мехури е признак за съживяване на тъканта, понеже
означава възстановяване на спрялата циркулация на кръвта. Появя¬
ват се дълбоки рани, които трудно заздравяват дори за месеци. След
заздравяване оставатбелези с остри краища. В напълно умъртвените
части не сеобразуват мехури, а засегнатите органи, ако останат не¬
чувствителни 24 часа след размразяването, не се възстановяват.
При втора и трета степен на измръзване не се допуска раз¬
триване на засегнатата част. Необходимо е постепенно затопляне с
водна баня, като се започва със студена вода и в разстояние на поло¬
вин час се стига до 40 градуса по Целзий. Да се потърси квалифици¬
рана медицинска помощ. Възможно е при измръзване трета степен,
умъртвената тъкан да предизвика гангрена и тогава се налага ампу¬
тация на засегнатия крайник или част от него, за да се спаси животът
на човека.

Общо измръзване (бяла смърт) - получава се при дълготрайно

излагане на тялото на ниска температура, в резултат на което жизне¬
ните функции забавят и на¬
на всички органи и системи постоянно се
края спират - настъпва смърт. За общо измръзване фа¬
настъпване на
тално значение имат гладът, умората, безсънието, изтощението, упо¬

требата на алкохол и липса на волеви качества. Отначало се появява

голяма умора, апатия, затруднена подвижност, поява на халюцинации
и сънливост.Човек сяда, уж за малко, да си почине, и заспива неза¬
белязано. Организма се охлажда и губи възможността да поддържа
собствена телесна температура, а сърцето и дишането забавят своята
дейност до пълно спиране.
Самото измръзване преминава през три стадия. Първи защитен
стадий е налице, когато температурата на човека е 36-34 градуса по

115
Целзий. Появяват се силно треперене, бледа студена кожа, учестен
пулс, неспокойствие, обърканост, некоординирани движения. Втори
стадий на изтощението е когато температурата на тялото премине
в границите 34-27 градуса по Целзий. Тогава треперенето престава,
започва 30 градуса
втвърдяване на мускулите, вцепенение, при около
преминаване в безсъзнание, дишането и пулът са забавени, неравно¬
мерна сърдечна дейност. Трети стадий „привидна смърт" започва,
когато температурата продължи да спада и достигне 27-22 градуса по

Целзий. Дишането и пулсът почти не се установяват. Състоянието се

характеризира като „клинична смърт". Счита се, че при понижение
на телесната температурата под 22 градуса по Целзий, шансовете за

връщане към живот са нищожни и настъпва „биологична смърт".

При откриване на човек, получил общо измръзване, то той трябва
внимателно и бързо да бъде пренесен в топло помещение, но не по-

топло от 30-32 градуса Целзий. По възможност да се постави във

вана с вода първоначално с температура 25-26 градуса Целзий и по¬

степенно с доливане на гореща вода да се повиши до 38 градуса Цел¬

зий. Ако няма възможност за топло помещение или вана, трябва да

се отстранят много внимателно мокрите дрехи и пострадалият да се
завие с грейки, бутилки, термоси, ка¬
одеяла, като се поставят топли
мъни или други излъчващи топлина предмети. Когато пострадалият
вече е в съзнание трябва да му се дадат топли (но не горещи) напитки
като чай, кафе, какао. След стабилизиране на състоянието пострада¬

лият да се транспортира бързо до болница за по-нататъшно лечение.

Да се избягва масажиране и активни движения, да не се дават

течности по време на безсъзнание, а след идване в съзнание -

никакъв алкохол!

2.6. Лавини

Най-голямата опасност за планинарите през зимата в плани¬

ните са лавините. Лавината е свличане на снежни маси по склоно¬

вете на планината. Основни причини за падането им са: натрупване

на големи снежни маси, стръмността на планинския склон и наруше¬
ното сцепление между новия и стария сняг или снега и повърхността
на склона. Причината никога не е само една, а сбор от обстоятелства.
Най-лавиноопасни са склоновете от 20 до 50 градуса. Трябва да
се помни, че при определени обстоятелства лавини могат да паднат
от по-полегати или по-стръмни от горепосочените склонове. Това за-

116
виси от количеството снеговалеж, температурата и повърхността на
склона - дали е залесен, или тревист, дали има по него естествени,
или изкуствени препятствия като скали или заграждения. Причини¬
те, които нарушават равновесието на снежните маси, могат да бъдат
вътрешни - лежащи в самия сняг, или външни - причинени от диви
животни, туристи, скиори, моторни шейни и др.
Лавините се класифицират различно в зависимост от следните
показатели:

състоянието на снега -
сух, влажен, мокър;
-

дали лавината е от сняг, фирн или лед;

пътят на лавината - по улей, склон, тераси.
-

Със своята внезапност, голяма скорост и огромна тежест лави¬

ните могат да отнемат живота на много хора и животни и да причи¬
нят големи разру-
Тежестта
ВИДОВЕ ЛАВИНИ
шения.

на един кубически
метър сняг, ако е
сух, е около 80 кг,
ако е улегнал -
200-300 кг, ако е
фирнован - до 600
кг, и ако е мокър
над 800 кг. Една
средна лавина в
България може да
има 100-200 хи¬

ляди кубически
метра сняг. Тези
ПО ХАРАКТЕРА цифри говорят
НА пътя по който
ПРЕМИНАВАТ ПРИ
ПАДАНЕТО
убедително, че ла¬
вините са твърде
голяма опасност.

По принцип лави-
ноопасните места

трябва да се избяг¬
ват. В планините

тези участъци са
Видове лавини
обозначени с пре-

117
дупредителни табели. Ако преминаването е наложително, то тряб¬
ва да се спазват следните правила:
-

лавиноопасните места да се преминават поединично, като ос¬

таналите членове на групата наблюдават от безопасно място;
-

улеите да се пресичат по възможност в най-тясната им част и

по най-бързия начин;
-

широките планински склонове да се пресичат само по необхо¬

димост и то в най-високолежащите им части;
-

да се носи винаги лавинен шнур - единият му край винаги

трябва да се влачи свободно по снега, а другият да бъде привързан за
кръста на туриста, а не за раницата;
ръцете да са извадени от каишките на щеките или ледокопа;
-

раницата да е подготвена за бързо освобождаване от нея;

Ако все пак турист или група попаднат в лавина, в такива

случаи е много важно да се запази самообладание и решимост за бор¬

ба до последната възможност. Докато снегът е в движение, могат да
се предприемат различни опити за облекчаване на положението. Те
се изразяват в следното:
-

бързо освобождаване от всички излишни предмети - раница,

ски, щеки, ледокоп, фотоапарат, камера;
-

опит за избягване встрани и нагоре;

опит за задържане на повърхността или за захващане за някой
-

неподвижен здрав обект - скала или дърво;

след спиране на свличането, ръцете да се поставят пред лицето
-

и да се осигури място за малко повече въздух.

Когато снегът преустанови движението си, той притиска здра¬
во затрупания от всички страни и човек не може да направи почти
нищо. Не трябва да се допуска паника или отчаяние, а внимателно
да се прецени, дали отнякъде не прониква светлина. Повърхността
може да се окаже съвсем близо и с известни усилия човек да успее да
се освободи. Ако въздухът е ограничен и отвсякъде е мрак, то силите
и въздухът трябва да се пестят. Вярата, че помощта скоро ще дойде,
в такива моменти е единственият източник на морални и физически
сили.

118
 Образуват се по висо¬
копланинските ръбо¬
ве под въздействието
на ветровете. Поняко¬
га надвисват на 6-8 м

над пропастта и са мно¬

го коварни.
При силно затопляне
на времето и когато
туристът попадне вър¬
ху тях, те се откъсват
и политат надолу, като
го увличат със себе си.
Трябва да се има пред¬
вид, че снежната козирка често се откъсва малко по-навътре от скло¬
на. Това обстоятелство налага да се преминава по-ниско от предпола¬
гаемия гребен на твърдата скала.

2.8. Гръмотевична буря и мълнии

Мълниите са една от най-големите опасности в планината. По
данни на ПСС от мълнии са загинали повече хора отколкото при дру¬
ги инциденти. Въпреки някои предварителни признаци, гръмотевич¬
ните бури се разразяват много бързо и понякога заварват туристите
на места, където е невъзможно да се намери безопасно и защитено
място. Най-голяма вероятност за гръмотевични бури е периодът от
май до октомври. Гръмотевични бури през зимата са по-малко веро¬
ятни.

При поразяване на човек от мълния най-често се наблюдава овъ¬

гляване на тялото или мигновена смърт от парализа на дишането и
сърцето, а в по-редки случаи се получава трайно оглушаване или ос-
лепяване поради увреждане на съответните органи.
За да не се стига до такива трагични инциденти, трябва да се
знаят някои неща за гръмотевичните бури. Мълнията представлява
гигантска искра между облака и земята или между два облака, за¬
редени с положително и отрицателно електричество. Напрежението
достига често над 50 милиона волта, а силата на тока до 200 хиляди

119
ампера. Дължината й може да достигне от 2-3 до 10 км. Тя е подчи¬
нена на физичен закон, според който електричеството търси винаги
най-късия път и най-малкото съпротивление. Между светлината и

звука на мълнията често има разстояние във времето поради огро¬

мната разлика в скоростта на разпространение. Ето защо туристите в
планината, ако установят по-малък от 10 сек. промеждутък между
светкавицата и гърма, означава че са в опасна близост от зася¬
гане от мълния. Бързо и без излишно да се губи време в чудене,
трябва да се направят следните неща:
-

моментално освобождаване от металните предмети - турис¬

тически нож, консерви, метални щеки, опаковани с метално фолио
храни и др.;
-

задължително изключване на мобилните телефони;

-

слизане по-ниско от билото, гребена или върха;

групата да се разпръсне;
-

да не се застава под единични дървета (особено дъб), до метал¬

-

ни маркировъчни стълбове и на брега на водни площи;

-

да се избягва границата на гората и местността, през която тече

вода;
да няма допир до мокра скала.
-

Трябва също да се помни, че не всяко засягане от мълния е смър¬

тоносно и че енергичната и разумната намеса за оказване на помощ
може да предотврати смъртта.

2.9. Отравяне
По своята същност отравянията се делят на два вида: отравяне с
въглероден окис и хранителни отравяния.
Отравяне с въглероден окис - получава се когато туристите
попаднат в района на горски пожар и продължително време са вдиш¬
вали дим от пожара. Възможно е отравяне и в затворени помещения,

които се отопляват с печки на твърдо гориво. При липса на пълно из¬

гаряне в печката, се отделя въглероден окис. Когато концентрацията

му във въздуха надвиши 0,1% се получава тежко отравяне, водещо
,

и до смърт. Въглеродният окис попада чрез дихателните пътища в

белите дробове, където се свързва с хемоглобина в кръвта 1 000 пъти

по-стабилно отколкото кислорода и постепенно го измества от чер¬
вените кръвни клетки. Те загубват способността да пренасят кисло¬
род до тъканите, след което настъпва кислороден глад и загиване на

120
клетките.

Признаците на остро отравяне с въглероден окис са следните:

първоначално главоболие, тежест в главата, виене на свят, шум в
ушите, гадене, сърцебиене, а по-късно повръщане, мускулна слабост,
восъчно блед цвят на кожата, замъгляване до загуба на съзнанието,

парализа на мозъчните центрове на дишането и сърцето и накрая

смърт.
При незабавно да се изнесе пострадалия на
оказване на помощ,
чист необходимост да се извърши изкуствено дишане и
въздух, при
сърдечен масаж и незабавно транспортиране в болница.
Хранителни отравяния - най-често се получават от консума¬
ция на развалени продукти като яйца, салам, месо, консерви и др.
поради невъзможност от охлаждане за по-дълъг период особено през
лятото. Последствията са твърде банални и се изразяват като болки
в корема, разстройство, повръщане и отпадналост. С поемане на ак¬
тивен въглен и повече течности, най-често всичко отминава безпро¬
блемно.
Не така стои обаче въпросът с отравянето от консумация на от¬
ровни гъби. Симптомите отначало са същите, но ако не се вземат
спешни фатален. Токсините поразяват сил¬
мерки, изходът често е
но дроб и възстановяването му е много бавно и несигурно.
черния
Отравянето става по грешка поради факта, че повечето вкусни гъби
имат отровни двойници. Също малко известно е, че неотровната гор¬

ска печурка, след като я попари слана, започва да натрупва токсични

вещества. Друг малко известен факт е, че гъби, които нямат отровни
двойници, ако растат на неподходящо място, извличат токсините от
почвата и ги натрупват.
При най-малкото съмнение за отравяне с гъби, трябва да се взе¬
мат спешни мерки, без да се губи и една секунда. Необходимо е пое¬

мането на много течности, (кафе, чай, сокове и др.), да се стимулира

обилно повръщане и спешен транспорт до болница.

2.10. Ухапване от змия

България се срещат
В предимно два вида отровни змии - пе¬
пелянка и усойница.

Пепелянката е сиво-пепелява на цвят, с леко сплесната глава и

малко Среща се по сухи, каменисти и огряни от слън¬
рогче на носа.
цето места. Усойницата е с кафяво-червеникав цвят и има тясна и из-

121
дължена глава. Живее
във влажни, сенчести и
гористи участъци. Поч¬
ти е изключено двата
вида да обитават едно и
също място. Инциден¬
ти с ухапване от змия
се дължат предимно
при настъпване по не¬
Усойница
внимание или опит за

улавяне или умъртвяване. Тогава змията се защитава и напада. Яв¬

ленията при ухапване зависят от вида и състоянието на змията, от
мястото на способности на индивида и
ухапване, индивидуалните
количеството На мястото на ухапването се виждат две кър-
отрова.
ваво-червени точки. В образувалата се раничка се излива отрова,
продукт на слюнчените жлези на змията. Отровата е сироповидна,
лимоненожълта до зеленикава течност. Налице е силна болезненост,
значително зачервяване и оток около мястото на ухапване. След из¬
вестно време се появява главоболие, отпадналост, световъртеж, при-
лошаване и чувство за страх, ускорение на пулса. След няколко часа
настъпва сънливост, унесеност, трудно дишане, частична или пълна

загуба на слуха или зрението, шоково състояние и макар и рядко, при

ухапване по лицето например - смърт.
За да не се разпространи отровата, веднага над мястото на ухап¬
ване да се превърже стегнато. Самата рана може да се изстиска или
изсмуче с вендуза или с уста само при положение, че няма ранички
или абцеси в устната кухина. След слагане на превръзката се налага
инжектиране на противозмийски серум, колкото се може по-скоро.
Внимание! Стегнатата превръзка не трябва да стои повече от час.

2.11. Ужилвания

Една от скритите опасности, която масово се подценява от ту¬

ристите в планината, е ужилването от пчели, оси и стършели. Тези

ципокрили са снабдени с жилещ апарат, разположен в задния край
на коремчето. С жилото си правят пробивна рана по кожата и в нея

впръскват секрет, предизвикващ алергични реакции. Всяко семей¬

ство оси или стършели може да наброи до 800-1000 индивида, а при
пчелите много повече. Тези жилещи насекоми нападат, когато се на-

122
прави рязко движение към тях в опит да се отпъдят. Много опасни
стават, когатотрябва да защищават гнездото си. Ако се посегне, дори
неволно, на гнездо работниците от него ще нападнат енергично и без¬

компромисно. Осата и пчелата много обичат да консумират човешки

храни и отпадъци. Поради тази причина, почивайки пред хижата, ту¬
ристът може да бъде заобиколен от известен брой от тези насекоми,
търсещи храна. Често те кацат по плодове или друга храна или вли¬
зат в чашите с чай или бутилки от бира, или безалкохолно и могат

да бъдат погълнати несъзнателно. Това може да провокира ужилване

по устата, езика или устната кухина и тогава вече изобщо не е безо¬
бидна ситуация. Вследствие на настъпилия оток е възможно човек да
се Също така многократното ужилване е опасно - отровата
задуши.
съдържа специфични токсини, които се натрупват и могат да бъдат
фатални за организма, предизвиквайки анафилактичен шок, който
сепрекъсва само с директно инжектиране на адреналин в сърцето.
Осите и стършелите не умират при ужилване и могат да жилят мно¬
гократно. По това се различават от пчелата, която оставя жилото си
в тялото на нападателя, минути след което умира. При ужилване по
тялото, мястото отича и е много болезнено. Ако няма последваща

алергична реакция, може да не се търси лекарска помощ, но е необ¬

ходимо да се направи компрес със студена вода и оцет. Препоръчва се
поемането на силен чай или кафе.

2.12. Удавяне

Причините за удавяния са комплексни. Много често туристите

не правят разлика между спокойната и топла вода в охраняваните ба¬
сейни и буйно течащите планински реки и коварно студените езера.

Буйните реки правят водовъртежи, които и опитните плувци не могат

да преодолеят. Във вировете се събират паднали клони и коренища,
които представляват опасност от заплитане в тях. Повърхностният
слой вода на езерото може на пипане да е приятно загрят от слънце¬
то, а само десетина сантиметра по-надолу водата да е леденостудена.
Водопадите вкарват мехурчета въздух във водата и в близост до тях
тялото на човека придобива отрицателна плавателност. Тези и още
много други фактори са причина за удавяне.
Давенето преминава през няколко фази:
Фаза I Борба за живот. Трае около една минута.
-

Фаза II Попада вода в белите дробове. Започва задушаване.

-

123
Трае около 1-2 минути.
Фаза III - Дишането спира след няколко конвулсивни безуспеш¬
ни опити за дихателни движения. Рефлексите изчезват. Тялото се от¬
пуска. Тази фаза също трае 1-2 минути.
Фаза IV - Настъпва спиране на сърдечната дейност и кръвообра¬
щението. Липса на мускулен тонус. Начало на клинична смърт. Със¬
тоянието е трудно обратимо. Процесът трае 5-8 минути.
Фаза V - Около 15 минути след потъването, започва началото
на необратимите процеси в организма и настъпване на биологична
смърт.
Както се подразбира, оказване на помощ трябва да е колкото се

може по-бързо, а престой под водата повече от 15 минути е почти ви¬

наги е фатални последици. Трябва да се знае, че удавянето в морска

или сладководна вода е различно по продължителност. Например в

солена и студена вода, смъртта може да настъпи е около десет мину¬

ти по-късно отколкото в сладка и топла вода. Ако липсват самосто¬
ятелно дишане и пулс, се налага извършване на изкуствено дишане
и сърдечен масаж в съотношение 2:30, като се започне първо с 5 об-
дишвания през устата и се продължи е 30 компресии на гръдния кош.
Продължителността на реанимационните действия продължава или
до възвръщане на жизнените функции, или до идването на медицин¬
ски екип, или до изчерпване силите на спасяващия.
За да не се стига до инциденти във водата, е необходимо да се
избягва къпане в буйни реки и гмуркане във вировете. В езерата да
се влиза бавно и постепенно, да не се плува навътре и престоят да
е кратък. Недопустимо е къпането след употреба на алкохол или
веднага след хранене.

2.13. Наранявания и опасност от тетанус

Раната е нарушаване целостта на кожата, лигавицата, тъканите

или вътрешните органи. Различават се два вида рани: повърхностни
и дълбоки (проникващи). Повърхностните рани е достатъчно да бъ¬
дат почистени с кислородна вода и да бъдат превързани със стерилна
превръзка, напоена с риванолов разтвор, за да не допусне инфектира¬
не. Дълбоките рани обаче са много по-опасни, защото могат да бъдат
засегнати важни за живота органи, кръвоносни съдове и др. Те биват:
прободни, прорезни, контузии, разкъсни, огнестрелни, от ухапване.
Когато има дълбока рана, трябва първо да се преустанови кръ-

124
вотечението чрез притискане на артерията с пръсти, пристягане на
крайника над раната или стерилна превръзка. След това да се обез-
движи раненото място, пострадалият да се положи в подходящо ща¬
дящо положение и накрая правилен подбор на транспортиране до
болница. Важни съвети в случая са:
1. Да не се пипа самата рана с ръце.
2. Да не се правят опити да се извадят от раната попаднали
чужди тела.
3. Да не се сменя напоената с кръв превръзка, а се слага дру¬
га върху нея.
4 Да не се пие вода при голяма
.
загуба на кръв.
При всички рани съществува огромна инфекциозна опасност.
Такава например е тетанусът. Това е остра инфекциозна болест,
вследствие на зараза с тетаничен бацил, попаднал след пробойни или

прорезни рани. Болестта притича тежко, с гърчове и често завършва

със смърт. Лекуването се извършва само в болница. След дълбоко

порязване или пробождане от замърсени предмети да се отиде в бол¬

ница за инжекция против тетанус.
Друг вид нараняване са контузиите, навяхване, изкълчване
или фрактура на крайник. Макар че са различни по характер, тези
възможни наранявания водят почти до едно и също - невъзможност
да се ползва пълноценно пострадалия крайник.
Контузията се получава вследствие на удар на части от човеш¬
кото тяло в твърд предмет. Получава се голям болезнен оток и за да се
спре по-нататъшното му развитие, се прави веднага студен компрес,
който се сменя няколко пъти. Може да се ползва ледена вода, сняг
или лед. За да се спре възможно възпаление, е препоръчително да се
направи вечерта компрес с напоен с риванол памук.
Навяхването е разтежение или частично разкъсване на ставни¬
те връзки, които укрепват ставната капсула, което се получава при
рязко движение, надхвърлящо нормалните граници на движение на
ставата. Отначало се прави студен компрес, за да се ограничи подува¬

нето, а след това обездвижване със стегната превръзка. Да се потърси

лекарска помощ, защото ако навяхването не се лекува, е възможно
появата на шипове на поразеното място.
Изкълчването трайно разместване на ставните повърхности
е

поради частично или цялостно разкъсване на ставните връзки. Ха¬

рактеризира се със силна болезненост при най-малкото движение,

125
деформация на ставата, подутина, неестествено положение или про¬
мяна на дължината на крайника. Не се препоръчва да се правят опи¬
ти за наместване на пострадалия крайник. Задължително се изисква
обездвижване чрез шиниране с подръчни материали и търсене на
компетентна лекарска помощ. При нужда да се дават на пострадалия
обезболяващи медикаменти (например течен аналгин).
Фрактура (счупване) е много сериозно нараняване и означа¬
ва нарушаване целостта на ставата или костта. Външните белези са:
липса на волево движение на засегнатата част, неестествено положе¬
ние на крайника, триене на костите, подвижност на място, което по
принцип е неподвижно. Задължително трябва да се постави тапици¬
рана шина, която даобхване две съседни на счупването стави, и да
бъде фиксирана към здрава част на тялото на човека. По най-бързия
начин и много внимателно пострадалият да бъде транспортиран до

болнично заведение.
При инцидент в планината, когато пострадалият не може да се
предвижва сам, се налага той да бъде носен от останалите членове на
групата до достигане на хижа или до място, до което може да дойде
помощ. Според ситуацията пренасянето може да се осъществи чрез
един от следните методи:
1. От сам човек -
пренасяне на гръб с „носачески" колан или
като се ползва „носачески" колан.
раницата като
2. От двама души - на столче с хванати ръце около китките.
3. От двама или повече спасители - с платнище, с носилка от
колове и въжета, с носилка само от въжета, с носилка от анораци.

2.14. Слънчев удар и топлинен удар

При своето продължително движение по билата или открити¬

те части на планината или обстоятелства, туристите често
при други
биват излагани на силните преки слънчеви лъчи. Когато главата и
тила биват излагани дълго време на директното действие на преките

слънчеви лъчения, има опасност от получаване на слънчев удар по¬

ради продължителното дразнене на мозъчната обвивка и прегряване

на главния мозък. Слънчевият удар се разпознава по следните при¬
знаци: силно главоболие, виене на свят, гадене, повръщане, вдърве-
ност на мускулите на врата, замайване, халюцинации. Макар и много
рядко може да се стигне до смърт. Пострадалият трябва да се постави
на сянка, да му се сложи мокра кърпа на главата и да му се дават по-

126
степенно студени напитки. Да не се приема никакъв алкохол! Пред¬
пазването от слънчев удар е много лесно и просто - носене на светла
шапка с козирка или импровизация с носна кърпа
Друго състояние на организма, зависещо пряко от слънцето, ви¬
соката температура на околния въздух, голяма влажност на въздуха,
неподходящите дрехи, пълнобезветрие, усилена мускулна дейност
и други фактори е топлинният удар.Топлинният удар най-често е
последствие от прегряване на организма. Когато температурата
на тялото се покачва и достигне до 40-41 градуса по Целзий, това

довежда до превъзбуда на нервните центрове, а от там разстройство

на сърдечната дейност и дишането. Настъпва гадене и повръщане.

Артериалното налягане се понижава и снабдяването на организма

с кислород се влошава. Появява се сив цвят на кожата поради срив

в кръвообръщението. Започват да се
проявяват неадекватни психи¬
чески реакции заради замъгляване на съзнанието. При достигане на

температура над 43-44 градуса по Целзий, се появяват гърчове и по-

късно настъпва смърт, поради коагулация на белтъка в организма. За

да не се стигне до фатален край, са наложителни следните бързи мер¬

ки: поставяне на сянка, разсъбличане, достъп на свеж въздух (венти¬

лация), разтриване със студена и мокра кърпа, даване на порции на

студени напитки, осигуряване на пълен покой.
За да не се стига до топлинен удар е необходимо да се носи под¬
ходящо „дишащо" облекло, да се поемат периодично течности и да се
дозира натоварването в горещи и влажни дни.

2.15. Клинична и биологична смърт

Предвид многобройните опасности в планината и по време на

поход е подходящо в контекста на горната тема да се изяснят поняти¬
ята и разликата между клинична и биологична смърт.
Клинична смърт - след спиране на дишането и кръвообръще¬
нието, клетките на организма са още живи. Най-чувствителни към
липсата на кислород са клетките на главния мозък. След четвъртата до
шестата минута от спиране на дишането и сърцето те умират, а малко
след това и останалите клетки на организма. Именно този малък пе¬
риод от 4-та до 6-та минута от спирането се означава като клинична
смърт. Характерни признаци са: липса на съзнание, спиране на диша¬
нето и дейността на сърцето, бледост и сиво-синкав цвят на кожата и

видимата лигавица (признак за спиране на кръвообращението). При

127
повдигане на клепачите, зени¬

ците реагират на светлината.

Този кратък период не трябва да
бъде пропуснат при някакво не¬
щастие, а пострадалият трябва
да се поддържа изкуствено жив
или да се съживява е помощта
на комплекс от мероприятия
наречен - реанимация. Част от
реанимационните действия са
Изкуствено дишане
елементарни и всеки би могъл
да ги осъществи до пристига¬
не на подготвен за това лекар¬
ски екип. Това са изкуственото
дишане и сърдечният масаж
в комбинация и съотношение
2:30.
Биологична смърт - ако
бъде пропуснат промеждутъкът
на клинична смърт поради без¬
действие, процесът на загиване
Сърдечен масаж
на клетките на организма става
вече необратим и следва биологична смърт. Видимите признаци са:
бледо син или пепеляво сив цвят на кожата и ноктите; восъчна бле-
дост на лигавицата на устните и очите; трайно разширени зеници,
които не реагират на светлинен дразнител; изстиване на тялото и вце¬
пеняване.

Контролни въпроси
1. Къде има опасност от каменопади?
2. Каква е разликата между местно (частично) и общо измръз¬
ване?
3. Какво трябва да се прави при попадане в лавина?
4. Кои склонове са най-опасни от падане на лавина?
5. Какви мерки се предприемат при гръмотевична буря?
6. Кога има опасност от отравяне с въглероден окис?
7. Кой орган е най-много засегнат при отравяне с гъби?

128
 8. Кои са причините за удавяне?
9. Каква е опасността от дълбоки рани?
10. Какви са симптомите при получаване на топлинен удар?
11. Какви действия са нужни за оказване на помощ при клинич¬
на смърт?

Задача: Да се симулират различни ситуации, които могат да се

случат в планината и да се опишат правилните действия за даване на
помощ.

129
 Глава единадесета

ОСНОВНИ ПОЗНАНИЯ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ

Цели
1. Да се придобият общи знания за атмосферата и процесите,
извършващи се в нея.
2. Да се направи разграничение между основните метеороло¬
гични елементи.

3. Да се научат важни правила за престой на открито в планина¬

та при определени метеорологични условия.

Ключови думи - атмосфера, метеорологични елементи, скала

на Бофорт, валежи, местни признаци за промяна на времето.

План-съдържание
1. Същност на метеорологията.
2. Съставни части на атмосферата.
3. Основни метеорологични елементи.
4. Местни признаци за краткосрочна прогноза за времето.

1. Що е метеорология25
е обкръжено от въздушна газова обвивка, коя¬
Земното кълбо
то се атмосфера. Всички явления, произхождащи в атмос¬
нарича
ферата, се изучават от науката метеорология. Метеорологията е
наука за атмосферата и атмосферните явления, изучаваща и прогно¬
зираща времето. Това става чрез изследване на метеорологичните
явления, които зависят от основни параметри като температура, ат¬

мосферно налягане, концентрация на водни пари, техните градиенти

и взаимни влияния и промените им във времето. Делът на метеоро¬
логията, занимаващ се с прогнозиране на времето, се нарича синоп-
тична метеорология.
Прогнозата за времето е приложение на науката и технологията
за прогнозиране на състоянието на атмосферата за бъдеще време на

Разработено Велев, Ст. Климатът на България. София: Народна просвета, 1990.

25
по

130
дадено място. Тя се изготвя на базата на различни атмосферни измер¬
вания и данни за текущото състояние на атмосферата и използването
на научното знание за атмосферните процеси, правени от метеоро¬
лози и синоптици. Има за цел да обществото възможно
представя на
най-точна информация най-близко бъдеще.
за времето в
Главните съставни части на въздуха, обвиващ земята са въздуш¬
ните газове: азот 78%, кислород - 21% и аргон - 0.93%. Освен тези
-

газове в състава на въздуха в нищожни количества влизат още: во¬

дород, озон, йод, амоняк, въглероден двуокис, хелий, неон, криптон,
ксенон и др., на които общо се пада по-малко от 0.1%.

2. Съставни части на атмосферата

Атмосферата има огромно жизнено значение за живота на земя¬
та. Кислородът, съдържащ се в нея, поддържа живота на човека, жи¬

вотните и растенията. Той е необходим за дишането, горенето, гние¬

нето и разлагането на органичните вещества. Въглеродният двуокис

играе важна роля в живота на растенията. От него те получават въ¬

глерод, необходим за образуването на органични вещества. Атмосфе¬
рата предпазва земната повърхност от изстиване, като поглъща част
от топлината, която излъчва земята, задържа я, след което отчасти
отново връща обратно пак чрез излъчване. Ако земята не е обвита
от атмосфера, то средната й температура от около 15 градуса би се
понижила до около минус 25 градуса. Това нейно свойство е познато
като оранжериен ефект.
Атмосферата се дели на три слоя:
Тропосфера - пластът въздух, намиращ се непосредствено над
земната повърхност и достигащ средно около 11 км, като дебелината
при екватора е най-голяма (до 18 км), а при полюсите най-малка (око¬
ло 5-9 км). Температурата в тази зона се понижава във височина

средно с 6-7 градуса по Целзий на всеки 1 000 м. Една от причи¬

ните е, че въздухът се нагрява не от слънчевите лъчи, а от земната

повърхност. Ето защо в тропосферата температурата се понижава

с височината - колкото по-високо над земята, толкова е по-студено.
Това обяснява снежните и ледените шапки на планините над 3 300
м В тропосферата главно се
дори на места, където е жарко лято.
развиват всички процеси и явления, обуславящи промените на
времето - появата и образуването на облаци, гръмотевични бури

131
и различните видове валежи.
Съществува преходен пласт, ограничаващ тропосферата от раз¬
положената над нея стратосфера, който се нарича тропопауза.
Стратосфера - тропосфера¬
въздушният пласт разположен над
та, достигащ до 80 Характерното е, че температурата
км височина.
е почти еднаква на различните височини до 30 км, където е около

минус 55 градуса. В границите от 30 км до 60 км температурата

бавно се повишава, като на височина 60 км достига до 75 градуса.
От 60 км до 80 км температурата отново се понижава, като стига
стойности до минус 80 градуса. В стратосферата въздухът е силно
разреден, небето е тъмновиолетово почти до черно. Поради нищож¬
ното количество влага, няма дъжд, нито сняг, нито облаци.
Йоносфера - третият слой на атмосферата над 80 км. В него
температурата нараства с височината и на 200 км тя достига 600
градуса. В йоносферата възникват красивите полярни сияния.

3. Основни метеорологични елементи

Основните метеорологични елементи са: слънчевата радиация,

атмосферното налягане, температурата на въздуха, посоката и силата
на вятъра, валежите, облачността, температурата на почвата, изпаре¬
нието и видимостта.

Температура на въздуха - измерва се в градуси, като в някои

1.

страни по скала на Фаренхайт, а в други, сред които е България, в

скала по Целзий. За да се превърне стойността от градуси Целзий във

Фаренхайт, е необходимо да се умножи стойността по коефициент

1.8 и да се прибави числото 32, а от Фаренхайт в Целзий обратното.
От стойността се изважда числото 32 и после се дели на коефициента
1.8:

F* = C*x 1,8 + 32.

C* = (F*- 32)/1,8.
За различните географски райони и области тя показва различ¬
ни денонощни и годишни колебания. Денонощната температурна
амплитуда зависи от географската ширина на мястото, годишното
време, релефа на местността, височината, облачносттаНапри¬
и т.н.
мер над големите водни басейни тя е сравнително малка 2-3 - около
градуса, а над степите и пустините достига повече от 30 градуса. За

132
целите на пешеходния туризъм трябва да се знае, че температурата
на въздуха по правило се понижава средно с 7 градуса по Целзий с
увеличението на надморската височина на всеки 1 000 м. Този верти¬
кален градиент се обуславя от два фактора.
Първият се нарича сухоадиабатен градиент и измененията на
температурата се извършва в ненаситен с водни пари въздух.
Другият е влажноадиабатен градиент и измененията настъп¬
ват в наситен с влага въздух. Сухоадиабатният градиент е равен на 1,
което означава, че на всеки 100 м температурата на въздуха е по-ни¬
ска с 1 °С.
При влажноадиабатния градиент изстиването е по-малко,
тъй като то е придружено с освобождаване на топлина от водните

пари в процеса на тяхната кондензация. Ето защо влажноадиабатният

градиент е по-нисък от 1.
Практически изстиването на въздуха във височина никога не
е при еднообразни условия. При издигането на маса от сух въздух

вертикално нагоре неговото изстиване става по сухоадиабатния гра¬

диент (с 1° на всеки 100 м). На известна височина поради спадане
на температурата въздухът започва да се насища с водни пари и при
неговото издигане нагоре изстиването му става по влажноадиабат¬
ния градиент. Ето защо за нашите планини е прието, че падането на
температурата с покачване на надморската височина е средно около 7
градуса по Целзий на всеки 1 000 м.
2. Атмосферно налягане - това е масата на въздуха, която оказ¬
ва натиск върху земната повърхност или по-точно силата, с която
въздухът наляга на единица повърхност. Атмосферното налягане не
е константна величина, което означава, че се променя непрекъсна¬
то.Причина за това е постоянното движение на въздушните маси.
За нормално атмосферно налягане е прието условно налягане на
живачен стълб висок 760 мм с напречно сечение 1 квадратен

сантиметър, при температура 0 градуса по Целзий на морското

равнище и на 45 градуса географска ширина, което представлява
бившата мерна единица 1 „атмосфера". По-късно е въведена мерна
единица „бар"(или за удобство „милибари"), заменена в последствие
от „паскал". В метеорологията атмосферното налягане се измерва
с живачни или метални уреди, наречени барометри (анероиди),
които разграфени в трите различни измервателни еди¬
най-често са

ници - в милиметри, милибари или хектопаскали. Междунароната

мерна единица за измерване на атмосферното налягане се нарича

133
„паскал" (респективно „хектопаскал").
Във всяка точкаатмосферното налягане е равно на теглото на
въздушния стълб До голяма степен тежината зависи от ха¬
над нея.
рактера на въздушните маси. Студените въздушни маси са по-тежки
и тяхното налягане е по-голямо от налягането на топлите такива. Де¬
белината на въздушния пласт също оказва влияние на атмосферното
налягане. Колкото се увеличава височината, толкова атмосферният
пласт намалява своята дебелина и плътност, което води до намалява¬
не на атмосферното налягане. Например на височина 5 км то е двой¬
но по-малко от на морското равнище, а на височина 20 км то е само
50 мм живачен стълб.
По промените, извършващи се ватмосферното налягане, реги¬
стрирани от барометър, може да се съди и за характера на времето
дали ще се подобри или влоши, затова то се следи стриктно. Обик¬
-

новено при повишено атмосферно налягане, времето е хубаво или се

движи към подобряване, и обратното - при понижение на налягането

има влошаване на времето или задържане на лошото време.
3. Посока и скорост на вятъра никога въздушните маси на
атмосферата не се намират в абсолютен покой. Причината за това е
неравномерното нагряване на въздуха над различни участъци на зем¬
ното кълбо. Нагретите повече над определени райони въздушни маси

стават по-леки започват да се движат нагоре, като изместват студения

въздух, който започва да тече надолу по посока на топлия. Именно

това хоризонтално движение на въздуха се нарича вятър. Той възник¬
ва в резултат на неравномерното нагряване на земната повърхнина
и въздушните слоеве, което създава неравномерност в разпределе¬
нието на атмосферното налягане. Това довежда до появата на сила,
заставяща въздуха да се движи в хоризонтална посока от районите
с по-високо налягане към районите с по-ниско налягане. Скоростта
му се измерва с ветромер в метри за секунда или километри за час.
Посоката може да се определи с компас или с различни видове вет-

ропоказатели.
Силата и скоростта на вятъра се измерват в бофорти по видими
признаци по така наречената скала на Бофорт. Тя категоризира дви¬
жението на въздушните маси в 12 степени - от лек ветрец до унищо¬
жителна стихия, виж таблица 7.

134
 Таблица 7
Скала на Бофорт26
Назва¬ Височина
Сте¬ Скорост на вятъра на вълните
Условия Условия
ние на
пен в морето на сушата
m/s km/h kn mph вятъра m ft

спокойно, тихо
0 0-0,2 0 0 0 щил 0 0
без вълни

1
0,3- 1-6 1-3 1-3
тих
0,1 0,33
бръчки по повърх¬ вятърът може да
1,5 вятър ността раздвижи пушек

1,6- 4-6
лек малки може да се усети
2 7-11 4-7 0,2 0,66
3,3 бриз вълнички по открита кожа

големи постоянно дви¬

3,4- 12-19 7-10 8-12
слаб
3 0,6 2 вълнички жение на листа и
5,4 вятър клонки

малки вълни вятърът вдига

5,5- 20-29
11- 13- умерен прах и хартийки,
4 1 3,3
7,9 16 18 вятър клати малки

клони

8,0- 17- 19- полу- средно дълги (1,2 м) разклаща малки

5 30-39 силен 2 6,6 вълни, наличие на дръвчета
10,7 21 24
вятър пяна и пръски
големи вълни с клатене на голе¬

10,8- 22- 25- пяна по върховете и ми клони,чадър

6 40-50 3 9,9
13,8 27 31 вятър пръски трудно може да
бъде удържан

доста
вълни в различни цели дървета се
13,9- 51-62 28- 32- посоки, откъсват се движат, трудно е
7 силен 4 13,1
17,1 33 38 парчета пяна да се ходи срещу
вятър
вятъра

средно високи въл¬ чупи клонки

много
17,2- 63-75 34- 39- ни с чупещи се вър¬ от дърветата,
8 силен 5,5 18
20,7 40 46 хове и водовъртежи, отклонява коли
вятър ивици пяна от пътя

високи вълни (2,75 леки повреди на

8 оо 41- 47-
м) с гъста пяна, вър¬ сгради и съоръ¬
9 76-87 щорм 7 23 ховете на вълните се жения
я ^1- 47 54
преобръщат, доста
пръски
много високи вълни, изкоренява дър¬
24,5- 88- 48- 55- силен морската повърх¬ вета, значителни
10 9 29,5
28,4 102 55 63 щорм ност е побеляла, на¬ повреди на сгра¬
малена видимост ди исъоръжения
изключително висо¬ множество по¬
28,5- 103- 56- 64- жесток
11 11,5 37,7 ки вълни вреди на сгради
32,6 117 63 72 щорм и съоръжения

огромни вълни, мо¬ множество ма¬

рето е изцяло бяло сивни повреди

и хвърля пръски, на сгради и съо¬
12 >32,7 >117 >63 >72 ураган 14+ 46+
въздухът е пълен с ръжения
пяна и пръски, силно

ограничена видимост

26
bg.wikipedia.org/wiki/CK^a_Ha_Bo({)opT (20.08.2012).

135
 4. Облачност - тя е един от най-важните показатели за проме¬
ните на Облаците са кондензирани водни пари, издигнати
времето.
и охладени в атмосферата под формата на микроскопични капчици

и ледени кристалчета. Тяхната големина и количество зависят от ко¬

личеството кондензирана влага, а формата, цветът и оттенъците им

от условията, при които се образуват, от плътност и от слънчевата

светлина.

Облаците биват в зависимост от височината:

-

ниски облаци - образуват се на височина до 2 000 м. Могат

да бъдат слоести, слоесто-дъждовни, слоесто-кълбести, кълбести и
кълбесто-дъждовни.
средни облаци - образуват се от 2 000 до 6 000 м. Различават
-

се високослоести и висококълбести.
-

високи облаци - образуват се над 6 000 м и са три вида: перес¬

ти, пересто-кълбести и пересто-слоести.
Освен тези основни облачни форми, трябва да се знае, че има и
редица техни разновидности. По приета международна класифика¬
ция облаците се обозначават с латински наименования и са разделени
на четири семейства, десет рода, множество видове и разновидности,
виж таблица 8. Семействата облачност са разделени според тяхното

разположение във височина на атмосферата.

Степента на покритие на хоризонта с облаци се отчита визуално
по 10-бална система. Хоризонтът мислено се разделя на 10 части и

облачността се определя на око от 1/10 до 10/10.

Таблица 8
Характеристика на облаците27
Наименование на облаците Външни признаци на облака
Перести (цируси) Единични, често бели, с копринен блясък
облаци, почти прозрачни е нишкообразна
или влакнеста структура. Видимо се дви¬
жат бавно и заемат различни форми на
пера, нишки, бели черти или куки, завити
нагоре. В последния случай това показва
наличието на вертикални течения предше¬
стващи влошаване на времето

Пересто-слоести Тънък прозрачен облъчен слой, съставен от

малки, приличащи на парцалчета или топ-

27
www.nauchensviat.eu/.../types-clouds.html (23.09.2012).

136
 пчета, разположени в групи, редове или
дребни вълни. Появяват се почти винаги
при настъпване на топъл атмосферен фронт
Пересто-купести Нежна бяла пелена, придаваща на небето
(цирокумулуси) млечен цвят на коприна. При наличие на
(циростратуси) такава облачност добре се наблюдава ефек¬
тът „хало"
Високо-купести Тънки пластове или мрежи, състоящи се от
(алтокумулуси) отделни редици или правилно подредени
замъглени фигури или кълбета със затъм¬
нени места, подредени на етажи понякога
образуващи просвети

Слоесто-купести Приличат на високо-купестите облаци, но

(стратокумулуси/) имат по-пълен строеж и са разположени на
Слоести (стратуси) по-ниска височина. По форма приличат на
пелена или пласт от плоски или кълбовид¬
ни фигури, разположени на групи, бразди
или вълни. Често покриват цялото небе във
вид на дебела пелена

Слоести (стратуси/) Еднороден равномерен облъчен слой, при¬

личащ на мъгла, без да достига земята и
може да покрие цялото небе. Често са на
височина 50-100 м и от тях ръми или падат
снежинки. Предхождат появата на топъл
атмосферен фронт
Слоесто-дъждовни Ниски дъждовни облаци с тъмносив, плътен
(нимбостратуси) и сравнително еднороден състав. Достигат
на дебелина до 6 000 м, покриват целия хо¬

ризонт и от тях падат изобилни валежи

Високо-слоести Сива или синкава облачна пелина с влак¬

(алтостратуси) неста или набраздена структура. Контурите

на луната и слънцето се виждат размазани
като през матово стъкло. Първоначално се
появяват на височина 6 000 м и постепенно
се снижават до 2 000 м, като се уплътняват
и удебеляват. От тях се очакват валежи
главно през зимата

Купести (кумулуси) Единични плътни облаци с плоска основа и

куполообразна бяла, набъбваща горна част.

Образуват хоризонтална основа и продъл¬
жават развитието си във височина. Ако
запазват закръглената форма до върха си,
предричат хубаво време

137
Купесто-дъждовни Мощни купести облаци достигнали във
(кумулонимбуси) вертикално развитие границата на ледени
ядра и кристали. Горната им част про¬
дължава да расте във височина и водните
капки или ледени кристали съставлява¬
щи облака достигат много голяма маса.

Вследствие на скоростно издигане върхът

се вледенява. При разпадането си се обра¬
зуват още видове облаци. Мощни поройни
дъждове, придружени със силни ветрове
и гръмотевични бури са резултат на тази
дейност

Буреносни облаци Имат формата на облъчен вал във вид на

(аркуси) тъмносива дъга, ясно отличаваща се от
останалите други облаци. Синоптиците са
поставили подходящ епитет на това явле¬

ние -
търкалящ се валяк. Мощни възходя¬
щи потоци са причина за почвата на шква¬
лов вятър или за образуване на смерч

5. Валежи - водни капчици или ледени кристалчета, които падат

на земната повърхнина в течно или твърдо състояние. С увеличаване
на надморската височина количеството на падналите през годината
валежи се увеличава. Затова в планините годишното количество на
валежите процентно е по-голямо. Валежите се делят главно на две
групи:
а) валежи, които се образуват на земната повърхнина - слана,
скреж и роса;
б) валежи, които падат на земната повърхнина - дъжд, сняг, су-
грашица и градушка.
По морфологична класификация валежите могат да се разделят
на следните видове:

Дъжд - това е течен валеж, които се състои от водни капки с

диаметър до 8 мм. Капки с по-големи размери при своето падане
обикновено се разпадат на части. Понякога при отрицателни темпе¬
ратури на въздуха може да падне дъжд от преохладени капки, които
при допир със земната повърхност замръзват и образуват ледена кора
(поледица).
Ръмеж - това е течен валеж, които се състои от водни капки с
големина до 0,5 мм и с много малка скорост на падане, затова леко се

138
пренасят от вятъра в хоризонтално направление.
Сняг - твърд валеж, който се състои от сложни ледени кристали.
Формата им е разнообразна и зависи от термодинамичните условия
на образуването им. Основната форма на снежинките е шестоъгълна

звезда. Диаметърът им е различен, но обикновено е няколко милиме¬

тра. Често при падане снежинките могат да се слеят и да образуват

снежни „парцали". При температура на въздуха около нулата или по-

висока пада мокър сняг.

Суграшица - сферични бели малки снежни зрънца с диаметър
2-5 мм. Образува се, когато около върху малки снежинки се натруп¬

ват и замръзват преохладени водни капчици.

Ледени игли - валеж, състоящ се от ледени кристали във вид на
шестоъгълна призма и пластинки без разклонения.
Леден дъжд - валеж, състоящ се от прозрачни ледени топчета,
които са замръзнали дъждовни капки и имат диаметър 1-Змм.
Град - валеж във вид на късчета лед със закръглена форма, кой¬
то пада през топлата част на годината. Диаметърът им е от няколко
милиметра до няколко сантиметра. Ледените зърна се състоят от бяло
матово ядро и последователно наредени прозрачни и матови слоеве
от лед. Нанася големи поражения над териториите, където пада.
Роса и слана - това са малки, често слети помежду си капчици
с температура съответно над 0 °С (роса) или под0 °С (слана). Обра¬
зуват се нощем и предимно по хоризонтални предмети. Слабият ве¬
трец, който донася нов и по-влажен въздух, спомага за образуването
на повече роса или слана.
Най-много роса пада в началото на есента, когато нощите се

удължават, почвата изстива силно, а въздухът е още топъл. В ниските

места роса или слана се образува по-често в сравнение с по-високите
места.

Скреж - скрежьт е бял, сипкав, подобен на сняг валеж със зър¬

нест или кристален строеж и се отлага по клоните на дърветата и
храстите, по жиците, издатините и ъглите на сградите. За разлика от
росата и сланата той може да се образува по всяко време на деноно¬
щието и върху вертикални, изложени на вятъра повърхности.
Зърнестият скреж се образува при бързо замръзване на преох-
обикновено в планински ра¬
ладените капки на мъглата, което става
йони. Кристалният скреж представлява лек слой от кристали, които
се образуват върху обветрени вертикални предмети, най-често при

139
мъгла и слаб вятър.
Поледица - представлява плътно, гладко наслоение на прозра¬
чен лед по различни повърхности - хоризонтално и вертикално раз¬
положени по земята, стълбове, проводници, клони. Наблюдава се в
началото и в края на зимата при променливо време и температури от
0 до - 5 °С. Образува се, когато дъжд и мъгла дойдат в съприкоснове¬
ние със силно изстиналите повърхности. Капките замръзват веднага
и покриват повърхностите с лед.
Освен основните метеорологични елементи, нужно е да се спо¬
менат и други характерни метеорологични явления, които се уста¬
новяват визуално и имат отношение към промените на времето. По-
важни от тях са: гръмотевична буря, дъга, хало и венци около лу¬
ната и слънцето.

Гръмотевична буря - съставни елементи са гръмотевицата и

светкавицата (мълния). Гръмотевицата е силен звук, наподобяващ

гърмеж и съпровождащ явлението мълния (или светкавица). Пораж¬

да се от рязкото затопляне и разширяване на въздуха във и около
светкавицата. Последната изменя въздуха в плазма, която се разши¬

рява изключително бързо, получава се вид ударна вълна, която пре¬

дизвиква Това явление се случва ед¬
звука, познат като гръмотевица.
новременно с проблясването на светкавицата, но самият гръм се чува
доста след като се види проблясъка, понеже скоростта на светлината

(299 338 км/секунда) е многократно по-голяма от тази на звука (около

1 126 км/ч)

Скоростта на звука е около 340 метра в секунда, а тази на свет¬

лината е толкова голяма, че може да се приеме, че достига наблюда¬

теля мигновено. Това означава, че ако гръмотевицата закъснее с 3

секунди, мълнията е паднала на приблизително 1 километър разстоя¬

ние. Едновременно проблясване и гръм пък означават, че мълнията е

била съвсем наблизо. Гръм рядко може да бъде чут на повече от 24

километра.
За туристите, застигани от гръмотевична буря, е много важно
следното правило: Като видят светкавица да броят до 10. Ако гър-
мът дойде след това число, значи е достатъчно далече. Ако не ус¬
пеят да преброят до 10, значи опасността е много голяма и трябва
да вземат спешни мерки.
Дъга - красиво оптично и метеорологично явление, в основата
на което стои дисперсията на светлината, свързано с появата в не-

140
бето на почти непрекъснат спектър на светлината, когато лъчите на
слънцето падат върху миниатюрни капки вода в земната атмосфера.
За да се наблюдава дъгата, слънцето трябва да е зад наблюдателя под
определен ъгъл. Тя представлява многоцветна част от окръжност с
червения цвят от външната страна и виолетов цвят от вътрешната.
Пълната поредица е червено, оранжево, жълто, зелено, синьо и вио¬
летово.

Хало -
феномен, създаден от ледени кристали високо
оптичен

в атмосферата образуващ цветни или бели дъги или ореоли в небе¬

и
то. Много често се образува около слънцето и луната, но всъщност

може да бъде навсякъде по небето. Обикновено се образува в студе¬

ни райони или при студено време, когато ледени кристали, наречени

„диамантен прах" се носят във въздуха. Има много разновидности на

хало. Образува се от малки ледени кристалчета на височината на пе¬

рестите облаци (5-10 км) в горната част на тропосферата. Светлината

се отразява и пречупва и по-късно се разлага на много цветове по¬
ради дисперсия на светлината. Кристалите се държат като призми,
които отразяват и пречупват слънчевата светлина, която на свой ред
дисперсира и образува красиви сияния. Наличието на хало се използ¬
ва от туристите за прогнозиране на времето.

4. Местни признаци за краткосрочна прогноза

за времето

Признаци за влошаване на времето:

-

атмосферното налягане спада непрекъснато и постепенно;

купестата облачност, появила се през деня, не намалява, а се
-

увеличава;
-

привечер се появяват облаци, които бързо се увеличават и

сгъстяват;
-

в тихо време далечните звуци се чуват по-добре и по-ясно;

димът от огньовете и комините се отнася от вятъра и пада ни¬
-

ско по земята;
звездите трептят по-силно поради неравномерно разпределе¬
-

ние на плътността на въздуха и увеличилото се количество влажност;

-

сутрин не се е образувала роса или слана;

около луната и слънцето се появи хало или малки и плътни
-

141
кръгове;
-

поява на слоесто-дъждовни или купесто-дъждовни облаци;

-

движението на облаците е в посока, противоположна на при¬

земния вятър;
-

на небето се появят почти всички видове облаци;

-

небето се покрива с мътна белезникава пелена;

вятърът, появил се през деня, вечер не стихва, а се засилва;
-

лястовичките летят ниско над самата земя;

-

врабчетата се „къпят" усърдно в праха;

мравките се скриват в мравуняците си;
-

вечерта е чувствително по-топла и задушна отколкото утринта;

-

от запад се появяват перести облаци;

-

прозрачността на въздуха е голяма и далечните обекти се оч¬

ертават ясно;
пчелите стоят в кошерите и жужат;
-

комарите са много по-активни;

-

денонощната температурна амплитуда е незначителна;

-

цветовете на водната лилия се затварят преди да настъпи дъж¬

-

довно време;
-

около водните басейни не се появят местните ветрове като

бриз и зефир в обичайните им часове;

-

при залез слънцето е червено, а облаците са обагрени в пур¬

пурно- червен цвят - означава, че на другия ден ще е ветровито със
силен и поривист вятър.

Признаци за задържане на продължително лошо време:

вали непрекъснато, а тихият дъжд или сняг пада косо;
-

ветровете се усилват и не стихват вечерно време;

-

атмосферното налягане е ниско и продължава да спада;

-

гъст слой слоести облаци са покрили небето;

денонощната температура продължава да е незначителна.
-

Признаци за гръмотевична буря:

-

рязко и голямо понижение на атмосферното налягане;

утринната роса се задържа дълго поради наситеността на въз¬
-

духа с влага, а слънцето препича силно;

кълбестите облаци бързо нарастват и достигат грамадни раз¬
-

мери;

142
 небето бързо се покрива с облаци и вечерта е топла и задушна.
-

Признаци за подобряване на времето:

-

атмосферното бавно и непрекъснато се повишава;

налягане
при западен вятър през облачния слой започнат да се появяват
-

просветления откъм запад и преминават в ивици синьо небе;

ветровете през деня се засилват, а вечер утихват.
-

Признаци за задържане на продължително хубаво време:

през лятото денят е горещ, а нощите прохладни и свежи;

-

сутрин се образува обилна роса;

пушекът от огньовете и комините се издига право нагоре;
-

през пролетта и лятото след изгрев се появят на небето малки

купести облаци, които през деня нарастват, а привечер изчезват;
-

след тиха нощ, ако сутрин излезе слаб вятър, който през деня
се засилва, а привечер утихва;
местните ветрове се появяват в обичайните си часове;
-

птиците са спокойни и летят високо;

-

облаците се движат по посока, съвпадаща с тази на приземния

вятър;
-

слънчевият диск е ясно очертан в лимоненожьлто, а небето

синьо;

прозрачността на въздуха е леко ограничена.

-

Местните признаци за промяна на времето позволяват да се

направи прогноза за кратко време напред, например 12-24 часа.

Прогнозата по тях не може да бъде валидна за седмица или по-дъ-
лъг период. Да не се правят заключения въз основа само на един
или два местни признака. Необходимо е да има налице няколко
различни и разнородни местни признака, по които прогнозата да
придобие по-голяма вероятност.

Контролни въпроси
1. На колко и какви слоеве се дели атмосферата?
2. В кой въздушен слой температурата на въздуха се понижава с
изкачване на височината?

3. Какво представлява атмосферното налягане?

4. На каква височина са средните облаци?

143
5. Какви видове валежи има?
6. Кои са признаците за влошаване на времето?

Задачи
1. Да се превърнат 29 градуса по Целзий във Фаренхайт и 78
градуса по Фаренхайт в Целзий.
2. Да се направи макет или схема на разпределение на различни¬
те видове облаци във височина.

144
 Глава дванадесета

ОПИСАНИЕ НА ПЛАНИНИТЕ РИЛА, ПИРИН,

СТАРА ПЛАНИНА, ВИТОША И РОДОПИ

Цели
1. Да се даде определение за планина.
2. Да се представят петте най-високи и популярни български
планини.

3. Да се направи анализ на дяловете на планините.

Ключови думи - планина, дял, връх, езерни групи, климат, рас¬

тителност.

План-съдържание
1. Определение за планина.
2. Обзор на Рила.
3. Обзор на Пирин.
4. Обзор на Стара планина .

5. Обзор на Витоша.
6. Обзор на Родопи.

1. Определение за планина

Що е планина? Планината е най-големият и внушителен при¬

роден феномен на дадена страна. По определение на БАН тя е до¬
бре обособено възвишение с голяма площ и надморска височина над
600 м. Съставните елементи на всяка отделна планина са: подножие,

склон, било, седловина и връх. Планините в България биват ниски

(600 -1 000 м), средно високи (1 000 - 1 600 м) и високи (над 1 600 м).
Според редица автори всички самостоятелни планини в България са
на брой 3728 но само 8 от тях превишават 2 000 м надморска височи¬
,

на. По-известни сред българските граждани са: Рила, Пирин, Стара

планина, Витоша, Родопи, Средна гора, Странджа, Сакар, Славянка,

28
Николов, В., Йорданова М. Планините в България. София: Проф. Марин Дринов,
1997.

145
Беласица, Малешевска планина, Осоговска планина, Руй, Конявска
планина, Верила, Плана, Люлин, Голо бърдо, Козница, Кожух, Мур¬
гаш, Огражден и др. Те заемат половината от територията на страната
ни. По своето разнообразие, външен облик и произход те са: ниски,

средни, високи, верижни, куполни и разчленени. По географското си

местоположение някои са гранични, други преминават на територия¬
та на Бълга¬
друга държава и такива, които са изцяло в пределите на
рия. За целите на масовия пешеходен туризъм (вътрешен и между¬
народен), значение имат главно големите български планини поради
вече изградената инфраструктура (пътища, хижи, пътеки, маркиров¬

ки и др.) и изобилието на информация за туристическите маршрути.

2. Рила

Безспорно най-високата планина на България и на Балканския

полуостров. Най-високият връх е Мусала, висок 2 925,40 м над¬
морска височина. Има приблизителни размери - 70 км дължина от за¬
пад на изток и 50 км широчина. Поради дълбокото вертикално разч¬
ленение Рила се разделя на 4 ясно обособени дяла, виж таблица 9.

Източна Рила (Мусаленски дял) - този дял е много посещаван

от туристи заради първенеца на Рила - вр. Мусала, и останалите 12

от 18-те рилски върхове над 2 700 м (/Иречек - 2 852 м, Дено - 2 790

м, Манчо - 2771 м и др.) Тук са езерните групи на Мусаленските и

Маричините езера. Най-високо разположеното езеро - Леденото - 2

709 м също се намира в този дял. Планинският курорт Боровец и
хижите „Мусала", „Марица", „Заврачица", ,Дакър войвода" и
др. да¬
ват възможност за разнообразни и с различни по степен на трудност

маршрути.
Средна Рила (Централен дял) заема с голяма точност средата
на планината. Това е най-скалистият дял на Рила. Тук са езерните

групи Манастирски и Рибни Шампионът по големина на ви¬

езера.
сокопланинските - Смрадливото езеро - 212
езера също е в този дял
дка. Възможност за подслон дава хижа „Рибни езера".

Северозападна Рила (Мальовишки дял) е най-известният и

най-посещаван дял на Рила. Тук са събрани най-много природни за¬
бележителности -
притегателна сила за всички туристи като: цирку-
сите на 7-те Рилски езера, Урдини езера, Мальовишки езера и Елен¬
ски езера, красивият и внушителен Скакавишки водопад с воден пад

146
52 м, символът на българския туризъм - Мальовица - 2 729 м
вр.
и много други. В този дял най-силно е очертан алпийският облик и
като че ли есъбрана цялата красота на планината. Не случайно тук
са 10 хижи, 3 заслона и много почивни станции. По-
съсредоточени
известни хижи са: „Рилски езера", „Скакавица", „Иван Вазов", „Пио¬

нерска", „Мальовица", „Мечит", „Седемте езера".

Югозападна Рила (Капатнишки дял) е най-ниският, но твърде
обширен дял на планината. Като леснодостъпна природна забележи¬
телност са Стобските пирамиди. Тази част на Рила е най-малко посе¬
щавана от „запалени планинари" и е повече обект на рекреационен
туризъм като условия за това дават почивната база „Семково" и хи¬
жите „Семково" и „Македония".
Таблица 9
Върхове в Рила29
Връх Височина (м) Дял
Мусала 2 925 Мусаленски дял
Малка Мусала 2 902 Мусаленски дял
Иречек 2 852
Алеко 2 713

Дено 2 790

Студения чал 2 785

Додов връх 2 661

Голям Калин 2 668
Малък Калин 2 664
Голям Полич 2 615

Юрушки чал (Овчарец) 2 768

Голям купен 2 731 Мальовишки дял

Мальовица 2 729 Мальовишки дял

Попова капа 2 704

Малка Мальовица 2 698

Лопушки връх 2 698

Отовишки връх 2 696

Ловница 2 695

Канарата 2 691

Орловец 2 685

29
bg.wikipedia.org/wiki/Рила (27.07.2013).
147
 Като цяло за Рила може да се каже, че тук е
най-студеното място
на абсолютен минимум - минус 31,2°С със средна годиш¬
България, с
на температура минус 3°С и преобладаващи силни ветрове от север-

северозапад. Това обяснява продължителната снежна покривка като

на връх Мусала е около 200 дни, а в района на хижа „Мусала" около

188 дни.
Еднинай-красивите украшения на Рила са ледниковите езера,
от

над брой постоянни езера. Те са пръснати по цялата й повърх¬

160 на
ност като са разположени поединично или в езерни групи. Планината

държи 3 езерни рекорда не само у нас, а и на Балканския полуостров

като: за най-голямо езеро - Смрадливото - 212 дка, за най-дълбокото

Окото 37,5 м (второто от групата на 7-те Рилски езера) и за най-

-

високото Леденото - 2 709 м н.м.в. Горно Рибно езеро пък претен¬

-

дира за рекорд по дължина - около 800 м.

От Рила извират едни от най-големите и пълноводни български

реки като Искър (368 км), Марица (321 км), Места (246 км) и др.
Растителността в Рила е много разнообразна. Тя се групира по¬
следователно в няколко пояса. Поясът на широколистната гора стига
до 1 600 м, като в ниската част са дъб, габър, бряст, ясен, явор, дрян и
др., а в горната са предимно бук
От 1 600 м до 2000 м е
и трепетлика.
поясът на иглолистните представители: ела, смърч, бор и бяла мура. В

резервата „Парангалица" расте най-високото и най-старото смърчово

дърво в България - височина 62 м и възраст 360 г. От 2 000 м до 2 400 м
е поясът на клека и храстовите формации на хвойна и различните ви¬

дове боровинки. Над 2400 м се среща предимно тревна алпийска рас¬

тителност и мъхове. Въпреки богатата алпийска растителност в Рила

еделвайс не се среща. Опитните планинари използват тази етажност

на планините за ориентир на каква надморска височина се намират
приблизително. На територията на планината се намира най-големи¬
ят национален парк на страната - Национален паркРила, през който
минават два основни европейски туристически маршрута - Е4 и Е8.

3. Пирин
Вторатапо височина планина в България и трета на Балканите.
В древността траките са я наричали Орбелус, а името Пирин се свър¬
за със славянския бог Перун. Нейният първенец е вр. Вихрен - 2
914 м. В съседство са още два исполина - върховете Кутело I - 2 908

148
м и Кутело II - 2 907 м. Общо 7 върха се извисяват над 2 800 м, 14
над 2 700 м, 32 - над м и 40 - над 2 500 м, което придава на
2 600
-

планината извънредно суров и внушителен вид.

В Пирин е изграден предимно от гранит и
геоложко отношение

мрамор, а алпийският облик с високи и заострени върхове определя

планината като най-труднопроходимата и същевременно най-краси¬

вата българска планина. Планината е ориентирана по посока от севе¬

розапад на юг-югоизток, с приблизителни размери 80 км дължина и

40 км широчина. Дели се на три различни по площ и облик дялове:

северен, среден и южен. Виж таблица 10.

Таблица 10
Върхове в Пирин30
Височи¬ Височи¬
Връх Било Връх Било
на (м) на (м)
Вихрен 2 914 Главно Джангал 2 730 Полежанско

Кутело 2 908 Главно Момин двор 2 723 Главно

Бански
2 884 Главно Котешки чал 2715 -

суходол
Голям Малка
2 851 Полежанско 2 712 Тодорино
Полежан Тодорка
Каменица 2 822 Каменишко Ченгелчал 2 709 Главно
Малък
2 822 Полежанско Дисилица 2 700 Полежанско
Полежан
Каменишка
Баюви дупки 2 820 Главно 2 690 Каменишко
кукла
Голяма
2 800 Полежанско Куклите 2 686 Каменишко
стража [2]
Малка Башлийски
2 790 Полежанско 2 670 -

стража чукар[2]
Муратов 2 669 Главно
Яловарника 2 763 Каменишко
връх
Газей 2 761 Полежанско Джано 2 668 Главно
Каймакчал 2753 Полежанско Безбог 2 645 Полежанско
Голяма
2 746 Тодорино Сиврия 2 593 -

Тодорка
Бъндеришки 2 732 Главно Синаница 2516 Синанишко
чукар

30
bg.wikipedia.org/wiki/Пирин (27.07.2013).

149
 Северен Пирин - този дял е най- големият (около 40 км) и най-
високият. Високите върхове, скалните гребени, дълбоките циркуси,
ледниковите езера, троговите долини, скалните прагове и морени му
придават подчертан алпийски характер и затова е най-посещаван.
Тук е царството на нежния еделвайс, който се среща само в мрамор¬
ната част или по-точно от скалните отвеси на Големия Казан под вр.

Вихрен до местността Стъпалата под вр. Разложки суходол. Добре е

да се знае, че той цъфти само през юли и август и брането му е абсо¬
лютно забранено. С изключение на хижа „Попови ливади" всичките
други 11 действащи пирински хижи и 4 заслона са построени в Се¬
верен Пирин. Две от тях („Вихрен,, и „Бъндерица") държат своеобра¬
зен рекорд по посещаемост. Макар че броят на хижите е голям, те са

разпръснати на големи разстояния, отстояващи на дълги и понякога

трудни преходи, което изисква от туристите добра екипировка и фи¬
зическа Средиземноморското климатично влияние през
подготовка.
зимата е свързано с обилни снеговалежи. Тук е отбелязана и най-де¬

белата снежна покривка в страната. На 05.04.1963 г. дебелината на

снега при хижа „Вихрен" достига 472 см. Затова в Северен Пирин па¬

дат много лавини, които са извънредно опасни за посетителите през

зимата и ранна пролет. В този дял 2 000
на планината на височина над
м са Те са около 125 постоянни
разположени всички пирински езера.
и още 30-40, пресъхващи през лятото. Езерата са групирани в езерни

групи (Попови, Кременски, Валявишки, Бъндеришки, Василашки) и

много рядко поединично. Най-известни сред планинарите са Попово,

Тевно и Безбожко. Виж таблица 11 и 12.

Реките Санданска Бистрица, Бъндерица, Демяница,
Пиринска и
Ретиже, Юлен и др., водещи начало от Северен Пирин са къси, с из¬
разен буен планински характер, образуващи красиви водопади, наре¬
чени скокове (Бъндеришки, Демянишки и Юленски скок).

Горската растителност е представена в нископланинския пояс

700 1400 м от широколистни видове (в ниската част дъб и габър, а
-

във високата бук). От 1 400 м до 1 800 м е поясът на иглолистните ви¬

дове ела, смърч бял и черен бор, а над тях до 2 100 м са представите¬
лите на бялата и черна мура. Във високите части над 2 000 м до около

2 300 м са иглолистните храсти клек и хвойна. Най-високо е разпо¬

ложен поясът на алпийската ливадна растителност. Интерес предста¬

вляват горите от бяла мура с възраст 300 - 500 г. и височина до 35 м.

По дълголетие обаче първо място заемат представителите на черната

150
мура. Нерядко отделни дървета достигат възраст 1 ООО г., като абсо¬
лютен шампион по дълголетие Байкушевата мура. Когато
се пада на
е била открита от лесовъда Костадин Байкушев през далечната 1897

г. възрастта й е била 1 200 г. Сега възрастта на мурата е над 1 300

г., обиколката на дънера - 780 см, а височината - 22 м. Интересно е

да се отбележи, че черната мура вирее в Европа само на Балканския

полуостров и в Пирин се среща само в Северния дял. Друга забеле¬

жителност на Северен Пирин е карстовия ръб „Кончето".

„Кончето" свързва върховете Кутело - 2 908 м, и Бански Сухо¬

дол - 2884 м, при което билото на ръба не пада по-ниско от 2 810

м, а широчината му на места е едва 50 см. До преди 1963 г., когато

е монтирано стоманено въже за по-голяма сигурност, по-предпазли¬
вите туристи са го преминавали яхнали като кон. Оттук и името му
„Кончето".

Таблица 11
Езера и езерни групи в Пирин31

Езерна група Брой езера

Попови езера 11

Кременски езера 5

Бъндеришки езера 16 (заедно Муратовите езера)

с
Василашки езера 12 (заедно с Тодорините езера)
Валявишки езера 10

Чаирски езера 9
Влахини езера 5
Самодивски езера 3
Малокаменишки езера 20 (но от тях някои пресъхват)
Превалски езера 4
Башлийски езера 4

Типицки езера 3
Влашки езера (Митрово и Аргирово 2
езеро)
Брезнишки езера 3

31
bg.wikipedia.org/wiki/Пирин (27.07.2013).

151
 Таблица 12

Характеристика на езерата в Пирин32

Площ Надморска Дълбо¬
Езеро
(дка) височина (м) чина(м)
Попово езеро 123,6 2 234 29,5
Долно Кременско езеро 98,0 2 304 27,0
Голямо Валявишко езеро 85,1 2 280 18,9
Горно Кременско езеро 66,1 2 354 13,6
Рибно Бъндеришко езеро 65,0 2 190 12,2
Тевно Василашко езеро 63,9 2 362 29,0
Голямо Влахино езеро 63,4 2 302 13,4
Тевно езеро 60,0 2512 4.0

Дълго езеро 45,5 2310 10,0

Голямо Георгийско езеро 39,6 2 294 40.0

Горно Полежанско езеро 2.2 2715

Горно Газейско езеро 11.5 2 642 4.0

Плешиво езеро 3.0 2592

Горно Брезнишко езеро 13.5 2579

Среден Пирин заеманай-малка част от планината. Изграден е

от гранит и мрамор. Най-голямото богатство на този дял са горите.
Тук не се срещат езера, а реките са къси и маловодни. Единствената
хижа е Попови ливади.
Южен Пирин най-ниският дял на планината. Изграден
- този е
е Езера и хижи няма, а потоците са маловодни.
предимно от гранит.
Притегателна сила за туристите са най-малкият град в страната Мел¬
ник, Мелнишките земни пирамиди и Роженския манастир, които се

намират в самото подножие на Южен Пирин.

32
bg.witopedia.org/wiki/IlHpHH (27.07.2013).

152
 Таблица 13
Хижи и заслони в Пирин33
Надморска Мес¬ Година на Местоположе¬
Хижа
височина та построяване ние

Предел 1 040 30 ? Северен Пирин

Бъндерица 1 810 95 1926 Северен Пирин
Вихрен 1 950 196 1941 Северен Пирин
Яворов 1 740 70 1933 Северен Пирин
Синаница 2 190 49 1979 Северен Пирин
Демяница 1 895 217 1932 Северен Пирин
Яне Сандански 1 230 44 1930 Северен Пирин
Беговица (Камени¬
1 750 90 1966 Северен Пирин
ца)
Тевно езеро 2 512 30 1972 Северен Пирин
Пирин 1 640 78 1934 Северен Пирин
Безбог 2 236
1960(новата
160 Северен Пирин
хижа 1985)
-

Гоце Делчев 1 412 150 1950 Северен Пирин

Попови ливади 1 412 78 1964 Среден Пирин
Малина 1 674 68 ? Среден Пирин
Заслон Кончето -

най-високият за¬ 2 760 10 1955 Северен Пирин

слон в България
Заслон Казана
2 445 5 1957 Северен Пирин
(в Големия Казан)

Заслон Спано поле 2 050 20 ? Северен Пирин

4. Стара планина
Може би Стара Планина е най-известната българска планина
както чужбина. Тя е най-дългата на Балканския полу¬
у нас, така и в
остров с обща дължина около 550 км, а широчината варира от 30 км в
източните до 60 км в средните и западните части. За начало се приема

вр. Бабин нос - 1 108 м при долината на р. Тимок и първоначално в

югоизточна а после в източна посока достига нос Емине при Черно
,

33
Пак там.

153
море. Имената, с която е била наричана, са много, но най-популярни¬
те са Аемон, Хемус, славянското Маторни гори, Балкан (име, с което
е позната в Европа), а Стара планина се споменава за първи път през
16 век, от далматинският пътешественик Вранчич. Будният българ¬
ски дух е съхранил това име и до днес. Най-високият връх е Ботев
с височина 2 376 м, което нарежда Стара планина на трето място по
височина в България след Рила и Пирин. Южните склонове на пла¬
нината се спускат стръмно към нисколежащите полета, а северните
постепенно преминават в редица разгънати вериги и хълмове, наре¬
чени Предбалкан. Главната Старопланинска верига се подразделя на
три части: Западна, Средна (Централна) и Северна. Виж. таблица 14.
Западна Стара планина започва от вр. Бабин нос (недалеч от
Белоградчишки проход) и стига до Златишкия проход с дължина око¬
ло 200 км. По-известни върхове в този дял са Миджур - 2 168 м, Ком
-

2 016 м и Мургаш - 1687 м На разположение на туристите са 21

хижи, 3 туристически спални и 3 туристически домове.

Средна (Централна) Стара Планина се простира от Златиш¬

кия проход до прохода Вратник (източно от вр. Чумерна - 1536 м).

Дължината е 185 км. Това е най-високият, атрактивен и посещаван

дял на планината. Тук има редица високи върхове като: първенеца
Ботев - - 2 198 м, Левски - 2 166 м, Голям Купен - 2
2 376 м, Вежен
169 м, 2 276 м и др. В тази част са построени най-много
Триглав -

места за подслон. (40 хижи, 5 заслона, 5 туристически спални и 3

туристически домове).
Източна Стара планина - от тук планината значително губи
височина и се разклонява. От прохода Вратник Източна Стара плани¬

на се разделя на три ясно очертани клона като средният върви право

на изток и завършва с нос Емине на Черно море. Високи и страховити
върхове няма, но въпреки това за туристите са построени 10 хижи, 2
2 туристически спални и 1 туристически дом.
заслона,
Сравнително ниската надморска височина и честотата на раз¬
положените места за подслон (общо около 71 хижи, 7 заслона, 10

туристически спални, 7 туристически домове и множество почивни

станции) Стара Планина създава впечатление, че е най-достъпната
и лесно проходима планина за туристи през по-голямата част на го¬
дината. Но това понякога съвсем не е така. Необходимо е да се знаят
някои особености за Стара планина. Тя се явява като важна естест¬
вена климатична граница между Северна и Южна България. Служи

154
 Таблица 14

Дялове на Стара планина*

Средна над
Площ надмор¬ 0-200 200-600 600-1000 1000-1600
Част % % % % % 1600 %
км2 ска висо¬ м км2 м км2 м км2 м км2
м км2
чина

Западна
4196,9 36,19 849 - -

907,1 21,61 2 074,9 49,44 1139,6 27,15 75,3 1,79

част

Средна 31,66 261,7

3400,9 29,33 961 - -

549,8 16,17 1512,7 44,48 1076,7 7,70

част

Източна
3998,6 34,48 385 560,0 14,00 2798,9 70,00 624,1 15,61 15,6 0,39 - -

част

Общо 11596,4 10,46 722 560,0 4,83 4255,8 36,70 4211,7 36,32 2231,9 19,25 337,0 2,91

bg.wikipedia.org/wiki/Стара (27.07.2013).
*

планина
като преграда за въздушните течения от север и затова по билата бу¬
шуват най-силните и студени ветрове в страната, което я прави най-
ветровитата планина у нас. Зимата е студена с чести мъгли. Дните
със снеговалежи надвишават 60. На връх Ботев снежната покривка
се задържа средно 191 дни. Много от склоновете са лавиноопасни.
Пролетта е по-хладна и настъпва по-късно по северните склонове,
отколкото по южните. Характерни са мрачните и мъгливи периоди.
Връх Ботев и връх Вихрен в Пирин си съперничат по броя на дните с
мъгли, стигащи до 230 в годината. Лятото е прохладно, а валежите са
повече от през зимния период, характеризиращи се с гръмотевични
бури. Есента е значително по-топла и суха от пролетта. Облачността
и дните с мъгла са значително по-малко. Общата оценка на климата
на Стара планина в сравнение с оценката на другите български пла¬
нини е, че той е по-неблагоприятен. Това се потвърждава от редица
нещастни случаи с туристи в планината и за съжаление Стара плани¬
на се очертава като най-опасната планинска единица у нас. Характе¬
рът на релефа позволява голяма част от маршрутите да преминават по
главното било, а то на практика е най-ветровито, студено и мъгливо в
сравнение с всички останали планини. Но когато времето е хубаво и
стабилно, Стара планина е прекрасна. Оттук водят началото си повече
от една трета от големите реки в България. Например от северните

склонове извират Лом (93 км), Огоста (144 км), Вит (195 км), Осъм

(314 км), Росица (145 км), Янтра (285 км), и Камчия (245 км), а от юж¬
ните Стряма (115 км), Тъжа и Тунджа (416 км). Високо в планината
-

повечето реки образуват красиви водопади (особено пълноводни през

пролетта и началото на лятото). Такива са Райското пръскало с пад на

водата 125 м (най-високият в България), водопадът Скакля (90 м), Ви-

димско пръскало (80 м), Кадемлийско пръскало (72 м) и много други.

Стара Планина е залесена предимно от широколистни видове,

като до 800 м са горите от дъб и габър, а поясът до 1 600 м е зает глав¬

но от бук. Поради относително ниската височина на повечето ста¬

ропланински била иглолистната растителност е слабо изразена, а на

места почти отсъства. По същата причина находищата на клек са на
точно (единствено в резервата „Боатин"). Ето защо
определени места
частите на планината 1 600 м са покрити с храстовидна (хвойна
над
и боровинка) и тревна растителност. В района на връх Козя стена и

връх Мазалат туристите могат да се любуват на рядко срещания не¬

жен и красив еделвайс. В Стара планина има един Национален парк

156
и редица резервати и защитени местности, които представляват най-
големия център за ендимични и реликтни видове у нас. За запалените
по пещери туристи Стара планина предоставя немалко възможнос¬
ти. Най-известни са пещерите Магура, Леденика и Бачо Киро, които
са благоустроени и осветени. Други природни забележителности са
Белоградчишките скали, Искърският пролом, Вратцата, Деветаш-
ката пещера, пещерата Проходна, Крушунските водопади, Екопарк

Златна панега-Искър и др. Не малко са културно-историческите за¬

бележителности като манастири и паметници. Както се казва, няма и
педя от Стара планина, която да не е свързана с героичното минало

на българския народ. Достатъчно е от манастирите да се споменат

Дряновски, Соколовски, Килифаревски, Капиновски, Троянски и др.,

а от паметниците връх Столетов, Орлово гнездо, храм-паметника
-

„Шипка", лобното място на Бенковски - Рибарица, Бузлуджа, Вола,

Околчица и много други.

5. Витоша

Издига се като самотен обграден от всички страни с висо¬

купол,
ки полета. Витоша е единствената Планината
куполна планина у нас.
има приблизителни размери 20 на 19 км като е слабо изтеглена в по¬

сока северозапад-югоизток, а в нейния център се издига най-високи¬

ят й връх - Черни връх (2290 м), виж таблица 15. Северните скло¬

нове са стръмни, а южните и източните - полегати. Относно древни¬

те имена на планината като Скомброс, Скомиос и подобно звучащи

се предполага, че се свеждат до значението остра, стръмна планина.

Произходът на днешното име Витоша също не е съвсем ясен. Пред¬
полага се, че е от 11 век, има тракийски корен и означава двуглава
(двувърха) планина, наречена така може би заради двата скалисти
върха Резньовите, които се виждат добре откъм София. Много харак¬
терни за Витоша са нейните етажирани плата, които й придават раз¬
селен характер. Каменните реки (морените) са истински планински

чар на планината. Те представляват натрупвания от големи и закръг¬

лени сиенитни блокове, някои с
диаметър 4-5 м и тежина до 30-40
тона. С най-голяма известност се ползва местността Златните мосто¬

ве във водосбора на Владайска

Витоша е важен хидрографски
река.
възел. Почти всички реки извират от района на Черни връх. Големите

торфени плата подхранват водите на реките Боянска, Владайска, Дра-

157
галевска, Железнишка, Бистрица, Струма и др., които не пресъхват и
през най-горещите летни месеци. Река Струма с дължина 290 км (до
границата) се нарежда на второ място по пълноводност в България.
Във Витоша липсват естествени планински езера и затова през 1906
г. от водите на река Боянска е създадено изкуствено Боянското езеро.

Задно с Боянският водопад (височина 15 м) придават особен колорит

на тази част от планината.

Климатът на Витоша е разнообразен и има своите специфични

особености. Той има ясно изразена височинна обусловеност, даваща
възможност за летен и зимен туризъм. В ниските части зимата е крат¬
ка (до 4 месеца), а валежите предимно от дъжд. В средните, което
включва по-голямата територия на планината, зимата е 5 месеца, а
снежната покривка е значителна (за хижа Алеко 122,8 см). В най-ви¬
соките части, по върховете, валежите през по-голямата си част са от
сняг.Трябва да се знае, че на Черни връх първата снежна покривка
се образува около първи ноември и се задържа средно около 200 дни.

Средните годишни температури са положителни. Облачността на

Витоша е значителна. Приблизително две трети от годината е с такава
синоптична обстановка и видимостта е намалена. Силните, бурни, а

понякога и опустошителни ветрове не са рядкост за планината. Под¬

ценяването на тази особеност на климата в планината често взема чо¬

вешки Като цяло Витоша не е лавиноопасна, но има няколко
жертви.
места (например района на Комините), където трябва да се внимава.

За Витоша е характерен фьонът. Той представлява топъл пори-

вист вятър със скорост 30-40 м в секунда. Проявява се през зимата и

предизвиква интензивно снеготопене по северните склонове, затова

са го нарекли „снегоядец".
Горите на Витоша са предимно по северните склонове. По юж¬
ните са били унищожени още през 18-ти и 19-ти век за нуждите на
рударството. Те нямат строго определени вертикални граници, но все
пак в ниското са широколистните съобщества на дъб, габър, бреза,
трепетлика, явор, ясен, акация, липа и др. Над тях са предимно буко¬
ви гори, а в горната граница на гористия пояс се срещат иглолистни
гори предимно от смърч. Рядко се среща клек, тис и хвойна.
Близостта на София и построяването на удобни шосета и лифто¬
ве превръщат Витоша в голям „парк за разходка". Само няколко са
столиците в света, които могат да се похвалят, че са в непосредствена
близост до толкова висока планина. Поради тази причина Витоша е с

158
най-гъсто разположената материална база за отдих, туризъм и спорт
в
български планини. Един от най-използваните
сравнение с всички
маршрути е покоряването на Черни връх. Така първенецът на Вито¬
ша заема първо място в листата на най-изкачваните върхове у нас.

Начало на масовото изкачване към върха поставя Алеко Константи¬

нов през август 1895 г. На неговата покана във вестник „Знаме" да

се изкачат на Черни връх се отзовават хиляди желаещи, макар че не

всички успяват да го достигнат.

В южната част на Витоша се намира най-дългата пещера в Бъл¬
гария - Духлата. Нейните етажно разположени галерии надхвърлят
15 км. Част от галериите са дълбоко под днешното ниво на р. Струма.
През пещерата протича подземна река, а със своите пещерни образу¬
вания тя се нарежда сред най-красивите пещери в България.

Таблица 15
Върхове във Витоша34
Връх Височина Връх Височина
в
метри в
метри

Черни връх 2290 Голям Котор (Сиврикая) 2113

Голям резен 2277 Самара 2108

Скопарник 2226 Лъвчето 2052

Карачаир 2208 Селимица 2 041

Купена 2196 Сива грамада 2 003

Малък резен 2182 Голям Купен 1 930

Ярловски купен 2173 Ушите 1 906

6. Родопи

Родопският масив заема доста голяма част от територията на

България. Той се простира от запад на изток и има дължина около
240 м и широчина 100 км. Планината представлява огромен наклонен
на изток блок, дълбоко прорязан от сложна долинна мрежа, с много¬
бройни разнопосочно ориентирани планински ридове. По-голямата
част от планината (близо 15 000 кв. км) са набългарска територия, а
ниските югоизточни части преминават в съседна Гърция.

34
bg.wikipedia.org/wiki/Витоша (27.07.2013).

159
 Името на планината е познато още в
древността, но и до днес не
е изяснен точният произход. Съществуват над шест хипотези, опира¬
щи се на различни митове, легенди и догадки. Спори се и по самото
наименование - Родопи или Родопа. Този спор засега е приключил в
полза на Родопи, 1964 г. БАН приема това наименование
когато през
и то се налага в географска литература.
цялата наша
По геолого-тектонски и морфографски белези Родопите се делят
на Западни и Източни.
Западните Родопи са характерни със своя планински облик, по-
голямата си надморска височина, значително вертикално разчлене¬
ние, високо разположените билни равнища и дълбоко вкопаните до¬
лини. Източните Родопи са с нископланински релеф (често хълмист),
изпъстрен с широки долини. Условната граница между двата дяла
се приема седловината „Три камъка" на югоизток от Златоград и по
долината река Върбица.
В Западните Родопи са повечето интересни забележителности и
природни феномени. Тук е най-високият връх на планината - връх
Голям Перелик (2 191 м) и други двухилядници като Голяма Сюткя

(2 186 м), Баташки снежник (2082 м), Голям Персенк (2091 м).

Таблица 16
Върхове в Родопите35
Връх Височина Връх Височина
в метри в
метри
Голям Перелик 2 191 Малък Персенк 2 074

Широколъшки снежник (Орфей) 2 188 Преспа 2 000

Голяма Сюткя 2 186 Модър 1992

Малък Перелик 2 147 Беслет 1 938

Голям Персенк 2 091 Снежанка 1 929

Баташки снежник 2 082 Свобода 1 915

Малка Сюткя 2 078

Друга атракция на този дял са многобройните пещери. Тук са

едни отнай-красивите и впечатляващи български пещери: Ухловица,
Ягодинска, Дяволско гърло, Снежанка и Ледницата. Някои от Родоп¬
ските реки са изваяли зашеметяващите скални феномени: Чудните

35
bg.wikipedia.org/wiki/Родопи (27.07.2013).

160
мостове, Буйновското Триградското ждрело. От този дял извират
и
големите Въча, Арда, Чепеларска и Чепинска. Освен
родопски реки
групата на Чаирските езера, разположени на 1 600 м.н.в., други ес¬
тествени езера са Смолянските. На територията на Западните Родопи

се намират множество големи язовири: Батак, Доспат, Въча, Широка

поляна. Беглика, Тошков чарк, новопостроената каскада Цанков ка¬

мък и други по-малки.

Едно от многобройните богатства обширните
на планината са и
иглолистни гори (83% България), представе¬
от иглолистните гори в
ни предимно от смърч и по-малко ела, черен и бял бор. Гъсто обрас¬

лите с гори ридове дават убежище на почти всички видове бозайни¬

ци, животни и птици, характерни за Европа. Например половината

от мечките в България се срещат в Родопите. Огромното природно

богатство е причина Родопите да се считат за едно от най-чистите в

екологично отношение места на европейския континент.

Климатът на Западните Родопи също е много благоприятен.

Чувства се средиземноморското влияние, което е причина средната

годишна температура да достига до 9°С. Масивната форма и редува¬

нето на планински ридове с дълбоки речни долини определя сравни¬

телно малката средна годишна скорост на вятъра. Значително малко

са и дните с мъгли (около 55 годишно). Общата оценка на климата на

Западните Родопи е, че той е най-благоприятен в сравнение с климата

на всички останали планини в страната.
На хилядите туристи, желаещи да се докоснат до красотите на
Западните Родопи, на разположение са над 40 хижи и туристически
домове, както и много почивни станции и курортни комплекси.
Източните Родопи представляват обширни ниски ридове, поч¬
ти лишени от растителност, със скалист и урвест релеф. В клима¬
тично отношение средиземноморското влияние тук се усеща по-осе¬
зателно. То се изразява във високите средногодишни температури,
стигащи до 13°С.
Реките са къси и са Арда. Силно неравномерни¬
притоци на река
ят
Арденската кас¬
речен отток се регулира от три големи язовира от
када: Кърджали, Студен кладенец и Ивайловград. Обширните неза-
селени планински райони, долното течение на река Арда и големите

язовири дават прекрасни възможности за ловен и риболовен туризъм.

За туристите интерес представляват разположените край село
Зимзелен и село Бели пласт Каменни пирамиди. Представляват из-

161
ключително разнообразие на цветове и форми, които наподобяват
фигури на хора, животни, цветя и пирамиди. На река Арда, северно
от град Ардино, се намира удивително красиво стеснение на реката
със старинен и уникален мост наречен Дяволския мост. По цялата те¬
ритория на Източните Родопи се намират свидетелства от древност¬
та. Могат да се посетят тракийски гробници и светилища. Достатъч¬

но е да се спомене Перперикон, предполагаемият гроб на Орфей до

село Татул и гробницата до село Мезек.
Разгледаните пет планини придават уникален характер на Бъл¬
гария в природно отношение. Едва ли има друга държава с подобни
размери, на чиято територия да има толкова големи и същевременно
коренно различни планини, представящи чудесни условия за пешехо¬
ден туризъм. В обобщи, че Рила е планината
заключение може да се
на балканския първенец - Мусла;
красивите ледникови езера и
Пирин на белоснежният еделвайс, ледниковите езера, страхо¬
витите зъбери и върхове и вековни мури; Стара планина на об¬

ширните широколистни и букови гори и водопадите; Витоша на

уникалните каменни реки и Родопите - планината на пещерите,
иглолистните гори, язовирите и екологичната чистота.
Природните дадености са най-голямото богатство на България и
затова природата трябва да се пази!

Контролни въпроси
1. На кои дялове се дели Рила?
2. Кои пълноводни реки извират от Рила?
3. Кой и колко е най-високият връх в Пирин?
4. Има ли еделвайс навсякъде в Пирин?
5. Какви имена е носила Стара миналото?
планина в
6. С каква Стара планина?
гора е залесена предимно
7. Какви размери приблизително има Витоша?
8. Кой е и колко е висок първенецът на Витоша?
9. Каква е общата климатична оценка на Западни Родопи?
10. Кой са най-известните пещери в Родопите?
11. По какво се различават петте големи български планини?

Задача: Да се направи списък на всички 37 планини в България

със съответните им най-високи върхове.

162
 Глава тринадесета

НАЦИОНАЛНИ И ПРИРОДНИ ПАРКОВЕ

И РЕЗЕРВАТИ В БЪЛГАРИЯ

Цели
1. Да се придобият познания за основните характеристики на
защитените територии - паркове и резервати, съгласно зако¬
нодателството на Република България.
2. Да се придобият познания за екологичното, социалното и ико¬
номическото значение и роля на националните/природни пар¬
кове и резервати в България.
3. Да се познават възможностите за пешеходен и друг вид тури¬
зъм в националните и природни паркове в България.

Ключови думи - защитена територия, резерват, природен парк

План-съдържание
1. Същност и значение на националните и природни паркове, и

резервати в България.
2. Национални и природни паркове в България.

Най-подходящите места за организиране и провеждане на пеше¬

ходен туризъм са планините и горските територии. Никъде другаде
не може да се срещне такава съвкупност от природни забележител¬
ности, флора и фауна. Затова е полезно и дори задължително всички
туристи да притежават и предварително да придобият екологична
култура и подготовка. Това е важно както за по-пълноценното пре¬
живяване по време на пътуването и пешеходните обиколки, така и за
опазването на околната среда.
При своите преходи в българските планински райони туристите
преминават през границите на три национални и единадесет природ¬
ни парка, 70 резервата и над 500 природни забележителности.36
36
Аладжем, С. Зеленото злато на България. София: МОСИВ, 2000.

163
 1. Същност и значение на националните и природни
паркове, резервати в България
Съгласно Законът за защитените територии от 11. 11. 1998 г. ка¬
тегорията „народен парк" отпада и се въвеждат две нови категории
на негово място -
парк" и „природен парк". Със закон
„национален

народните паркове „Рила", „Пирин" и „Централен Балкан" са обяве¬

ни за паркове с национално значение. През 15. 10. 1999 г. Народните

паркове „Рила", „Пирин" и „Централен Балкан" са прекатегоризира-

ни в национални паркове.37

Защитените територии са природни места, които са от из¬

ключително значение за съхранение и защита на екосистеми,
природни процеси и функции, на образци на природното наслед¬
ство. Ролята на тези територии е да се допринесе за благополу¬

чието на обществото, да се запазят природни национални богат¬

ства, да се завещаят на бъдещите поколения природни ресурси
и райони с висока екологична стойност, да се допринесе за раз¬
витието на науката и екологичното възпитание на подрастващи,
туристи и ползватели на природата.
Съгласно закона за защитените територии (ЗЗТ) категориите за¬
щитени територии са:
1. резерват;
2. национален парк;
3. природна забележителност;
4. поддържан резерват;
5. природен парк;
6. защитена местност.
Какво е значението на резервата?
За резервати се обявяват образци от естествени екосистеми,
включващи характерни и/или забележителни диви растителни и жи¬
вотински видове и местообитанията им.

(2) Резерватите се управляват с цел:

1. запазване на естествения им характер;
2. научна и образователна дейност и/или екологичен монито¬
ринг;
3. опазване на генетичните ресурси;
4. запазване на естествени местообитания и на популациите на
37
http://www.bg-parks.net/main.php?act=links&act 1 =rez&rec= 12

164
защитени редки, ендемитни и реликтни видове;
5. развитие на мрежа от представителни за България и Европа
екосистеми и застрашени местообитания.
Чл. 17. (1) В резерватите се забраняват всякакви дейности, с из¬
ключение на:

1. тяхната охрана;
2. посещения с научна цел;
3. преминаването на хора по маркирани пътеки, включително с
образователна цел;
4. събиране на семенен материал, диви растения и животни с
научна цел или за възстановяването им на други места в количества,
начини и време, изключващи нарушения в екосистемите;
5. (нова - ДВ, №28, 2000, изм. ДВ, №77, 2002) потушаване на
пожари и санитарни мероприятия в горите, увредени вследствие на
природни бедствия и каламитети.
В резервата туристическата дейност е допустима само в точно

определени райони или по определени маршрути и редица случаи с

ограничен брой туристи.
Какво е национален парк?
Чл. 18. (1) За национални паркове се обявяват територии, в
чиито граници не попадат населени места и селищни образувания
и които включват естествени екосистеми с голямо разнообразие на
растителни и животински видове и местообитания, с характерни и
забележителни ландшафти и обекти на неживата природа.
(2) Националните паркове се управляват с цел:
1. поддържане разнообразието на екосистемите и защита на ди¬
вата природа;
2. опазване и поддържане на биологичното разнообразие в еко¬
системите;
3. предоставяне на възможности за развитие на научни, образо¬
вателни и рекреационни дейности;
4. създаване на предпоставки за развитието на туризъм, еколо-

госъобразен поминък на населението и други дейности, съобразени

с целите по т. 1 - 3.
Чл. 19. В националните паркове се обособяват следните зони:
1. резервати и поддържани резервати;
2. туристическа зона;
3. зони на хижите, административните центрове за управление и

165
поддръжка на парковете и спортните съоръжения;
4. други зони съобразно конкретните условия в парковете.
Националните паркове предоставят сравнително повече възмож¬
ности за развитие на туризма. В тези територии съществуват условия
за пешеходен, екологичен, образователен, спортен, рекреационен и
дори приключенски туризъм. Туристическите дейности могат да се
осъществяват както в туристическата зона, така и в зоните за спортни

съоръжения, за отдих и др.

За природни паркове се обявяват територии, включващи раз¬
нообразни екосистеми с многообразие на растителни и животински
видове и на техните местообитания, с характерни и забележителни
ландшафти и обекти на неживата природа.
(2) Природните паркове се управляват с цел:
1. поддържане на разнообразието на екосистемите и опазване на
биологичното разнообразие в тях;
2. предоставяне на възможности за развитие на научни, образо¬
вателни и рекреационнидейности;
3. устойчиво ползване на възобновимите природни ресурси при
запазване на традиционни форми на поминък, както и осигуряване на

условия за развитие на туризъм.

Чл. 30. (1) В границите на природните паркове може да има
населени места, селищни образувания и курорти, както и да се осъ¬
ществяват производства и дейности, които не замърсяват околната
среда.
Най-големи възможности за развитие на туризма има в природ¬
ните паркове. Режимът за контрол над броя на туристите и местата за
посещение не е толкова строг, както в другите защитени територии,
но съществуват правила, с които всички посетители е необходимо да
се запознаят.

Закон за защитените територии

Отразена деноминацията от 05.07.1999 г. // ДВ, №133, 1998 г.,
последно изменение изм. ДВ, №27, 2013 г.
Основни видове национални и природни паркове в България
Ролята на природните и национални паркове е да съхрани, за¬
щити и предостави на настоящи и бъдещи богатството на
поколения
природата, с което България Например в Рило-
може да се гордее.
Родопския масив са защитени едни от най-хубавите естествени иг¬
лолистни гори в Европа. В гордата Стара планина са защитени най-

166
хубавите вековни букови гори, а в Странджа - уникалните за Европа
широколистни гори от южноевксински тип. Това дава възможност за
направата на уникални и невероятно интересни тематични маршру¬
ти, свързани предимно с екологията, опознаването на биоразнообра-
зието, богатството на местната флора и фауна и т.н.
В България има 3 национални и 11 природни парка.

Таблица 17
Национални и природни паркове в България38
Национални паркове
Природни паркове
и резервати в тях
„Боатин" „Българка"
„Царичина" „Витоша"
„Козя стена" „Русенски лом"
НП „Стенето" „Сините камъни"
„Централен „Стара река" „Врачански балкан"
Балкан" „Северен Джендем" „Персина"
„Джендема" „Странджа"
„Пеещи скали" „Беласица"
„Соколна" „Рилски манастир"
„Парангалица" „Шуменско плато"
„Златни пясъци"
„Централен рилски
резерват",
НП „Рила" „Риломанастирска
гора",
„Ибър"
„Скакавица"
„Баюва дупка - Джин-
НП „Пирин" джирница"
„Юлен"

•
Балкан"
Национален парк „Централен
Това е Национален парк. Обявен
първият създаден в страната
е за такъв през 1991 г. със заповед на МОСВ. Паркът са простира

на площ 73 262 хектара. На територията му се намират 9 уникални

природни резервата: „Боатин", „Царичина", „Козя стена", „Стенето",

„Стара река", „Северен джендем", „Джендема", „Пеещи скали" и
„Соколна". Те съхраняват най-добрите образци на уникалната при¬
рода на Стара планина. Това е най-големият защитен масив от ес-

38
Аладжем, С. Зеленото злато на България. София: МОСИВ, 2000, с.94-102.

167
тествени и на места първични букови гори в Европа. Паркът е едно
от важните в Европа местообитания на кафявата мечка, вълка, бал¬
канската дива коза, златка, скален орел, белогърб кълвач и на голямо

количество растителни видове - ендемити и реликтни. Достъпен за

хората от север и от юг, той е популярно и любимо място за отдих и

туризъм. Изградена е мрежа от туристически пътеки и маршрути, а
в целият район има над 21 туристически хижи и заслони. НП „Цен¬

трален Балкан" е единственият национален парк, който е включен в

системата на Пан-европейските паркове.

Резерват „Боатин"
Резерватът се намира под връх Тетевенска баба в близост до с.
Черни Вит. Резерватът е скрит в дъното на една приказните долини,
прорязали цялата северна част на Стара планина. Туристическите пъ¬
теки навлизат в тайнственото царство на бука - огромни достолепни

дървета на възраст 180 - 240 години, които са най-високите букови

дървета в България, получили специално название „Боатиски бук".
Особен интерес за туристите представлява последното останало на¬
ходище на клек в Стара Резерватът е подслонил за посто¬
планина.
янно най-едрия хищник наБългария - кафявата мечка. В резервата
има изключително голямо разнообразие на птици. Често могат да се

видят белоглав лешояд, уралска улулица, белогръб кълвач и др.

Резерватът предлага добри възможности за развитие на пеше¬

ходен туризъм. През него преминава част от европейския маршрут
Е-3 и Ком-Емине. Туристите могат да се настанят в хижите „Момина
поляна" и „Планински извори".
Резерват „Царичина"
Резерватът е получил името си от пленително красивото, огне¬
ночервено цвете българско омайниче, което местните хора нарекли
подобаващо „царичина". То не може да бъде сбъркано с друго цве¬
те, тъй като се среща само в този район и никъде другаде в Европа,
включително в Алпите и Пиринеите.

По-голяма част от горите са букови и буково-елови. Особено

ценни са смърчово-муровите гори, оформящи горната граница на

гората. Тук се намира и единственото ясно обособено находище на

бяла мура в Средна Стара планина, което представлява най-северно¬
то находище на ендимична бяла мура в света. В непрестъпните дебри

на резервата бродят постоянни обитатели като мечка, вълк, чакал, а в

бистрите потоци има палави видри.

168
 „Царичина" гарантира оцеляването на повече от 600 вида рас¬
тения, като 23 се считат за застрашени от изчезване и са вписани в
Червената книга на България. Сред тях са витошкото лале, нарцисо-
листната съсънка, самодивското лале и др., които са пословични със
своята красота.
През 90-те г. на миналия век резерватът скандално нашумя с
недопускането на туристи, разкопките и запечатването от страна на
военните на няколко пещери, в които се предполага, че са открити
скелети на извънземни и техните летателни апарати.
Резерват „Козя стена"
Резерватът обхваща северните склонове на връх Боба и при¬
родната забележителност „Козя стена". Само туристите, минали
помаршрута, имат представа, защо е получил заслужено името си.
Планината в този район е много стръмна, а скалите стърчат отвесно.
Склоновете са обрасли с букови и буково-елови гори. Резерватът е
обособен с цел както за запазване на естественото находище на енде¬
мичен еделвайс, който Стара планина,
се среща само на две места в
така и за Централна Стара планина видове, които имат
други редки за
реликтен произход - сребърник, лавровишня, тис и др.
Чести обитатели на резервата са кафява мечка, скален орел, ма¬
лък креслив орел. През резервата минава една от най-живописните

части на маршрута Ком-Емине, а едноименната хижа „Козя стена" е

кацнала смайващо над дълбока пропаст.

Резерват „Стенето"
От народен парк, обявен през 1963 г., е прекатегоризиран в ре¬
зерват и е включен в световната мрежа на биосферните резервати.
Счита се, че той е един от най-запазените и девствени природни
обекти в Европа. Голяма част от територията му е заета от компактни
първични букови и буково-елови гори със средна възраст над 160 г.
Резерватът е обитание на изключително редки и ценни животински
видове - сокол-скитник, ловен сокол, степна ветрушка, уралска улу-

Обширните карстови терени пред¬

лица, мечка, вълк, дива коза и др.
ставляват много добри условия за множество реликтни видове.
Резерват „Северен Джендем"
Това е един уникален със своята природа район. Тук се намират
около 30 водопада с височина над 20 м. Не случайно именно в този

район по замръзналите водопади се провежда всяка година зимната

алпиниада. В хижа „Плевен" си дават среща десетки, дори стотици

169
от най-добрите алпинисти на България и Европа. През лятото резер¬
ватът е много живописен.

Релефът е силно начленен от скални проломи, стени, тераси,

пръскала и др. Основната цел на защитената местност е да се запазят
субалпийските скални местообитания на ендимити, редки и застра¬
шени видове и уникални геоморфоложки и хидроложки обекти и ес¬
тествени горски екосистеми.
В източната част на резервата се намира находището на най-ряд-
кото растение в Стара балканското плюскавиче, български
планина -

ендимит, напълно непроучен до момента. Като перла в короната над

резервата се извисява връх Ботев - първенецът на Стара планина.

Резерват „Стара река"
Резерватът е разположен южно от старопланинското било и об¬
хваща водосбора на река Стара река, откъдето идва името му. Въпре¬

ки близостта на множество населени места и особено на Карлово,

резерватът за сега е слабо проучен. Причината е непристъпният му

характер. С обявяването му за резерват през 1981 г. се поставят под
закрила уникални за старопланинския комплекс екосистеми на широ¬
колистни букови, иглолистни и смесени гори, реликтни съобщества,
находища на редки и застрашени от изчезване в страната и Европа
видове. Единствено на това място в България са видени следи на рис
върховния хищник, смятан за изчезнал преди 70-80 г.
-

В туристическо отношение резерватът е много привлекателен

и предпочитан от хиляди туристи. Хижите „Хубавец", „Балкански

рози", „Левски" и „Равнец", разположени на час-два една от друга,

правят района лесно достъпен за ученици и студенти с образователна
цел. На 15 минути от хижа „Левски" се намира един от най-атрактив¬

ните старопланински водопади - Карловското пръскало, с височина

30 м.

Резерват „Джендема" (Южен джендем)

„Джендема" е най-големият резерват в НП „Централен балкан".
Има ландшафт, който е уникален за България и е богат на локални
ендимити. Резерватът е включен през 1977 г. в Световната мрежа на

биосферните резервати. Все още не е проучен поради големината си

и труднодостъпния терен.
Флората е много богата, а сред представителите на птиците и
фауната мога да се наблюдават скален орел, кръстат орел, високопла¬
нински гарван, мечка, вълк, дива котка и др. Над резервата се издига

170
старопланинският първенец връх Ботев, а под него е най-големият
водопад на България и Балканите - Райското пръскало. В района има
няколко буйни планински реки, които правят каскада от множество
високи водопади. Наименованието на хижа „Рай", намираща се в ра¬
йона, избрано като символ на красотата на този резерват.
е
Резерват „Пеещите скали"
Това е един резерватите, който е най-богат на представители на
животинския свят в Стара планина. Постоянни обитатели от вписа¬

ните в Червената книга са мечка, вълк, златка, дива котка, дива коза,

черен кълвач, белогръб кълвач и др. Името на резервата идва от мно¬

гото феноменални скални образувания, които при вятър издават раз¬

лични звуци, като че ли пеят. Удобство за пешеходни преходи дава

хижа „Тъжа". Пътеките преминават през вековна букова гора на въз¬

раст 170-200 години.

Резерват „Соколна"
Резерватът е уникален с най-ниското находище на еделвайс в
света, намиращо се само на 1 300 м н.в. Това е второто място в Стара
планина, където през юли и август може да се види това прелестно
планинско цвете. Също тук се намира и най-голямото находище на
обикновен България. Тисът обаче е един от малкото отровни
тис в

представители на дървесните видове. Гората е доста разнообразна и

се срещат дъб, габър, явор и др.

Много застрашени представители от флората са намерили убе¬

жище в този защитен район - старопланинска иглика, жълт планин¬

ски крем, старопланински еделвайс и др.

От фауната най-многобройни са представителите на пернатите

-

скален орел, ловен сокол, сокол-скитник, голям и малък ястреб, бу¬

хал, улулица и др.

Хижа „Мазалат" дава подслон на туристите, предимно като из¬
ходен пункт за излети до масива Триглав. В този район се намира
вторият по височина водопад в България - Кадемлийското пръскало.

•
Национален парк „Рила"
Национален парк „Рила" е с най-голяма площ от трите нацио¬
нални парка в България - 108 хил. хектара. Създаден е със заповед
на МОСВ през февруари 1992 г. В световен мащаб планината Рила
е една от най-посещаваните от туристи. Тя е най-високата планина
на Балканския полуостров, а нейният първенец връх Мусала е един

171
от най-често покорявани върхове в света през цялата година. Рила се
слави и с многоводието си. Постоянните високопланински езера са
над 160 на брой, разположени сред зелените виокопланински поля¬
ни и скалните й извират най-пълноводните бъл¬
сипеи, а от недрата

гарски реки - Марица, Искър

Места. Неописуема и несравнима е
и
красотата на езерните групи като 7-те рилски езера, Урдини езера,
Рибни езера, Маричини езера, Мальовишки езера и др., погледнати
от високите върхове. На територията на парка са разположени пет

резервата, които са изключително важни за оцеляването на редки и

застрашени природни видове: „Парангалица", „Централен рилски
резерват", „Рило-манастирска гора", „Ибър" и „Скакавица" В грани¬
ците на парка са описани 1 400 вида висши растения, някои от които

с първостепенно научно значение. В червената книга на България са

включени като застрашени и редки 75 вида - рилска иглика, жълта

тинтява, българско омайниче и др., а 11 растителни вида са включени

в Списъка за редките, застрашени и ендимични растения в Европа.

Рилските гори са предимно иглолистни - бял бор, смърч, ела и бяла

мура.
Резерват „Парангалица"
Това е вторият създаден резерват в България още през 1933 г. с
цел да се запазят вековните гори от смърч и бяла мура. Възрастта на
гората в този район е 150 - 350 г. Този горски пояс е разположен на
височина 1 700 - 2 000 м н.в. Според учените специалисти тук
между
е най-благоприятното място от цяла Европа за виреене на смърча.

Не случайно единични дървета стигат до 60 м височина. Също така

в резервата се намира най-голямата популация на ендимична Рилска

иглика, която по своето еволюционно положение няма родственици в

Европа. Също така през юли и август около връх Белмекен могат да
се видят розовите цветове на алпийската роза - един от редките видо¬
ве с вечнозелени листа във високата планина. В резервата се срещат
и много представители на редките бозайници - мечка, вълк, сърна,
благороден елен, дива котка.
Резерват „Централен рилски"
Резерватът е най-големият на Балканският полуостров. Създа¬
ден е през 1992 г. и обхваща части от три дяла на Рила - Източен,

Централен и Северозападен. Тук се намират най-високите върхове

на планината Мусала, Дено, Манчо, Голям Скакавец, много езера
-

и езерни групи и изворите на реките Искър и Марица. Горският пояс

172
е представен предимно от вековни смърч и бяла мура. В пояса над 2
000 м н.в. се намират обширни формации на клек на възраст около 70
г. Растителният свят е изключително богат, а от застрашените видове

се бъл¬
срещат рилска иглика, петниста тинтява, пролетно котенце,
гарско омайниче, крайснежно звънче.
Фауната също е много добре представена. От застрашените ви¬
дове сред бозайниците тук са намерили защита 70 - 80 мечки, 6-7
семейства вълци, около 600 диви кози, 150 - 200 златки и още много
белки, язовци, видри, диви котки и др. Засега само в този резерват се
срещат две малки стада от алпийски козирог, внесени от Швейцария
преди тридесетина години. От представителите на пернатите видове,
включени в Червената книга, са намерили убежище 10 двойки скал¬

ни орел и многочислени популации на голям и малък ястреб, сокол,

лещарка, черен кълвач, глухар.
В района около резервата има достатъчно голям брой хижи, а и
зимният Боровец дава отлична възможност за излети с опоз-
курорт
навателна и образователна цел.

Резерват „Риломанастирска гора"

Това е един типичен горски резерват. Горите заемат 48 % от те¬

риторията му. Във височина са се обособили три различни височинно

разположени растителни пояса:
-

пояс на буковите гори и смесените листопадни съобщества -

дъб, габър, шестил и др;

-

пояс на иглолистните гори - ела, смърч, бял бор, бяла мура;

два високопланински алпийски подпояса - храстови формации
-

(клек, хвойна, боровинка)

и треви и цветя.
От редките и застрашени цветя най-добре са се приспособили
Високопланинска гъжва, извита острица, рилска властика, полевица,
картъла, триделна дзука.
В сърцето на резервата,заобиколен от най-пъстрата резерватна
гора в България, се намира най-големият и ценен паметник на Въз¬
раждането - Рилският манастир.
Резерват „Ибър"
Резерватът носи името на намиращия се в непосредствена бли¬
зост връх Ибър, който заедно с връх Белмекен отделят резервата от

другите части на планината. В резервата се намира една от най-голе¬

мите популации на клек в страната.
От защитените видове се срещат рилска иглика, алпийска роза,

173
трансилванска камбанка.
Животинският свят също е много разнообразен. Срещат се ка¬
фява мечка, вълк, скален орел, голям ястреб, които са застрашени от
изчезване.

Резерват „Скакавица"
Резерватът е една от най-малките защитени територии в Бълга¬
рия, намираща се на относително голяма надморска височина (1 850
-
2 050 м) и с изключително богата флора. Той е типичен горски ре¬

който намират много добро развитие иглолистните дървесни

зерват, в
видове бял и черен бор, но от особено важно значение са вековните
-

гори от бяла мура. Тук се срещат голям брой защитени растителни

видове - планински божур, българско омайниче, златиста кандилка,

златовръх, планинска дилянка, преходна мурава и др.

Въпреки малките му размери, тук са намерили убежище и много
застрашени животински видове - глухар, черен кълвач, сокерица.
На територията на резервата се намира най-големият водопад на
Рила с височина 62 м - Скакавица, с едноименната хижа до него. В

района има мрежа от хижи и почивни станции в намиращия се наб¬

лизо туристически комплекс „Паничище".

•
Национален парк „Пирин"
Национален парк „Пирин" е обявен е за такъв през 1998 г. след
приемане на Закона за защитени територи (ЗЗТ) в България. Много
ценен за България и Европа парк, за което свидетелства включването
му Списъка на ООН за националните паркове и еквивалентните на
тях резервати. Освен това паркът е обект на Конвенцията за световно

културно и природно наследство.

Територията му е 40 400 хектара и попада изцяло в северния дял
на планината Пирин. Това е най-величествената и любима на тури¬
стите част на планината. Планинският колос връх Вихрен - 2 914 м

е най-високата част на парка, а най-ниската е на 950 м н.в. непосред¬

ствено над гр. Банско. Освен трудно достъпните зъбери и върхове

особена красота предават над 150 постоянни високопланински езера.

Флората и фауната на този парк е истинско богатсво. В Черве¬
ната книга на редките и застрашени растения в България са вписа¬

ни 113 вида, а пиринската флора наброява с над 2 000 вида и е ха¬

рактерна със своя ендимизъм. Установени са 114 вида ендимити, от

които 60 български и 54 балкански. Горите от бяла и черна мура на

174
Национален парк „Пирин" в по-голямата си част са вековни, дости¬
гащи 400 - 500 г., а няколко представители на черната мура са дори

хилядолетници. В близост до хижа „Бъндерица" се намира доказано

най-старото дърво в България - Байкушевата мура, на възраст повече
от 1 320 г. На територията на парка са разположени два резервата
с изключително важно значение: „Баюви дупки - Джинджирица" и
„Юлен".
Резерват „Баюви дупки - Джинджирица
Резерватът е създаден е още през 1934 г. с цел опазване на двата
редки дървесни вида бяла и черна мура и е един от най-старите ре¬
зервати в България. През 1977 г. резерватът е включен в програмата
на ЮНЕСКО ,Довек и биосфера". Около 60 % от територията
му е
заета с гори, които имат уникален характер. Тук може да се види една

от най-чудните гори на Палеартика, изградена от 7 вида иглолистни

вида - бяла мура, черна мура, смърч, черен бор, бял бор, ела и клек.
Особен интерес представлява формацията на клека. Средната висо¬
чина и възраст на този вид са 1,5 - 2 м и около 60-70 г, докато на места

тук достигат до 3 м височина и възраст 100 г.

Животинският свят е много богат. Характерни представители са
защитените видове - балканска дива коза, кафява мечка, златка, бел¬

ка, глухар, сокол, малък и голям ястреб, глухар, черен кълвач.

Резерват „Юлен"
Резерватът е създаден сравнително наскоро през 1994 г., с цел
наблюдение на растежа на различни алпийски и високопланински
растителни видове без влиянието на човека върху тях. Голямата над¬
морска височина (1600-2850 м) обуславя иглолистния вид на гората
-

бяла мура, бял бор, смърч, ела. Установени са и редица реликтни

видове, съществували още по време на ледниковия период - черен
емпетрум, разпростряна сибалдия. От животинският свят най-голямо
значение имат птиците -глухар, сокерица, черен кълвач, балкански
кеклик.

Контролни въпроси:
1. Кои резерватите, включени в
са Национален парк „Централен
Балкан"?
2. В кой резерват се намира находище на еделвайс, което е най-
ниско разположеното в света?

175
 3. С какво е уникален резерват „Парангалица"?
4. Кой иглолистен вид достига до най-голяма възраст?
5. Кои са седемте вида иглолистни дървета, които съставляват
гората в резерват „Баюви дупки - Джинджирица"?

Задача: Посочете кои от защитените територии са подходящи

за развитието на съответните видове туризъм:
-

екотуризъм с образователна цел за ученици;

екотуризъм за групи туристи на средна и над средната възраст;
-

спортен туризъм - алпийско катерене, скално катерене;

пешеходен туризъм през труднопроходими места;
-

планински велотуризъм;
-

къмпиране и рекреационен туризъм;

-

пешеходен и културно-познавателен туризъм.

-

176
 Глава четиринадесета

УНИКАЛНИ ПРИРОДНИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ

В БЪЛГАРИЯ

Цели
1. Да бъдат представени по групи най-интересните природни за¬
бележителности в България.
2. Да се посочи в кои райони се намират посочените обекти.
Ключови думи - природни забележителности, върхове, водо¬
пади, пещери, езерни групи, екопътеки, карстови ръбове.

План-съдържание
1. Върхове.
2. Водопади.
3. Пещери.
4. Скални образувания.
5. Високопланински езера и езерни групи.
6. Влажни зони.

7. Екопътеки.
8. Карстови ръбове.
9. Ждрела.
10. Уникални растителни видове.

Най-неоспоримото богатство на България е уникалната и

засега добре съхранена природа. На територията на страната са
разпръснати множество природни забележителности, които са при¬
тегателна сила за хилядите туристи. Някои от тях са леснодостъпни
и са придобили голяма популярност, а за други са нужни известни
усилия да бъдат достигнати. Това предлага голям избор на маршру¬
според предпочитанията и физическите или финансовите
ти за всеки

възможности. Ако човек се вслуша в призива на Алеко Константинов

-

Щастливеца, възприел максимата на Иван Вазов „Опознай родина¬

та, за да яобикнеш", и посети дори част от природните феномени, ще
остане възхитен от красотите на българската природа и с гордост ще

177
говори за България.
Изброените по-долу природни забележителности могат да пос¬
лужат като повод за организиране на излети и походи през свободно¬
то време.39

I. Върхове
1. Връх Мусала - 2 925,40 м.Безспорно най-високият връх на
Балканския полуостров. Намира се вИзточния дял на Рила. Изходен
пункт може да бъде известният планински курорт Боровец. Отлич¬
но оформена и мар¬
кирана пътека води
за около 4,30 ч. до
хижа Мусала - 2 389
м н.в. или е кабин-
ковия лифт за около
25 мин. до връх Яс-
требец и още час до
хижата по лятната

маркировка или още

2,20 ч. през зимата
по зимната марки¬
ровка. От хижа Му- вРьх Мусала
сала до връх Мусала
се стига за около 2 ч., като се минава покрай туристическия заслон
Леденото езеро. Върхът може да се покорява през цялата година. По¬
следната най-стръмна част към върха е осигурена с метални въжета
за изкачвания през зимния сезон.
Връх Мальовица - 2 729 м. Превърнал се в един от символи¬
2.
те на БТС.
Намира се в най-посещавания и красив дял на Рила - се¬
верозападния. По пътя към върха като че ли е събрана цялата красота
на планината. На сравнително малки разстояния се редуват безкрай¬

но контрасни форми - отвесни алпийски скали, скални зъбери, кар-

линги, остри страховити хребети, реки, езера, прословутите Първа

и Втора тераса и чудесни пейзажи. Най-популярният изходен пункт

е комплекс „Мальовица" на 1 720 м н.в., където има хотел и учебна

школа или хижа Мальовица - 1960 м н.в. От комплекс „Мальовица"

39
Разработено от автора.

178
 до хижата се стига
по широка и лека
пътека за около час

и от там до върха
отнема още 3 часа.
Пътят към върха е
много добре мар¬
киран със зимна и
лятна маркировка и
може да се покорява

през цялата година,

но трябва да се има
Връх Мальовица предвид, че районът
е лавиноопасен през
зимата.

3. Връх Вихрен -
2 914м. Втори по ви¬

сочина в България и

трети на Балканския
полуостров. Намира
се в северния дял на
невероятно краси¬
вата и привлекател¬
на планина Пирин.
От величественият

мраморен купол,
който представлява върха, се открива незабравима гледка във всички
посоки. Изходен пункт може да е гр. Банско или хижите Бъндерица
и Вихрен, до които има асфалтов път и са на два километра една от
друга. От двете хижи до върха са 2.30 - 3 ч. Пътеките са много добре
маркирани. Покоряването на върхът през зимата е опасно и риско¬
вано поради опасност от лавини и не се препоръчва за любители и

аматьори. През лятото трябва да се предвиди бързото влошаване на

времето и честите мъгли.

179
 II. Водопади

Пад на водата 125 м. Най-високият во¬

1. Райското пръскало.
допад в България. Намира се в Централна Стара планина от южната
страна на билото под първенеца на планината - връх Ботев. За дости¬
гането му най-често

се използва марш¬
рутът от гр. Кало¬
фер през местност
„Паниците" до хижа
„Рай". До местност¬
та „Паниците" може

да се стигне с авто¬
мобил и от там до
хижата са около 4 ч.

по добре маркира¬
на пътека. От хижа
„Рай"до самата ос¬
нова на водопада се
Водопад Райското пръскало
стига за 30 мин. Ця¬
лата околност действително отговаря на името си. Ако се продължи
покрай водопада, стръмна пътека води за 3 ч. до връх Ботев - 2 376 м
н.в. Водопадът е най-внушителен е през месеците май и юни.
2. Водопадът Скакля. Пад на водата 90 м. Под него следват
още два много атрактивни водопада с височина 15 - 20 м. Намира се
в Западна Стара планина на 1 ч. път от гара Бов по долината на Ска-
кленска река. Водопадът е най-красив през пролетта, когато реката е
пълноводна.
3. Видимско пръскало. Пад на водата 80 м. Намира се в Цен¬
трална Стара планина под връх Юрушка грамада на река Пръскалска
(десен приток на р. Видима). Тръгва се от хижа „Видима". През зи¬
мата целият район е лавиноопасен.
4. Кадемлийско пръскало. Пад на водата 72 м. Намира се в
Централна Стара планина. До водопада може да се достигне от хижа
„Тъжа" за 1,30 ч.
5. Скакавишки водопад. Пад на водата 52 м. Най-високият во¬

допад в Рила. Намира се в Северозападния дял на Рила на 25 мин. от

хижа „Скакавица"

180
 6. Крушунски водопади. Изключително красива и живописна
каскада от по-големи и малки пълноводни водопади с много варо¬
викови прагове, тераси и езерца. Изградена е специална пътека за
удобство на хилядите туристи, по която може да се обходи цялата
водна система. В най-горната част на каскадата има водна пещера,
от която извира реката, образуваща водопадите. Намира се близо до
село Крушуна на 34 км североизточно от град Ловеч.

III. Пещери
Пещера „Ухловица". Според мнението на повечето туристи е
1.

най-красивата пещера в България. Открита е през 1967 г., а е осветена

и пригодена за посетители значително по-късно. В последните години

придобива голяма популярност заради разнообразните си и голям на

брой пещерни образувания. Не случайно носи прозвището „Подземен
дворец". Прочута е с многото си скални водопади, красиви дендрит-
ни образувания, приличащи на морски корали и каскади от пещерни

езерца. От горния етаж, където е „Залата на пропастите", туристите

се спускат по стръмна метална стълба към долния етаж. Пещерата за¬

вършва с очарователния ,Диамантен водопад". Намира се в Западни

Родопи на 3 км от село Могилица (Смолянска област). Самият вход на
пещерата е на 1 040 м н.в. и до него се стига за около 20 мин. от шосето
по стръмна пътека, като последните метри се преминава по метални
стъпала. Температурата в пещерата е 10 - 11 градуса по Целзий, тра¬
сето за туристи е с дължина 330 и денивелация от входа до края 25 м.

Пещера „Ухловица"

181
 2. Ягодинска пещера. Доскоро най-красивата бъл¬
считана за
гарска пещера и в конкуренция с пещерата „Ухловица". Влиза се през
изкуствено направен вход до шосето. Пещерата е на няколко нива,
но за туристи е благоустроен само първият етаж, който представлява

коридор с дължина 1 100 м и се преминава за 50 - 60 мин. По марш¬

рута се забелязват характерните за пещерата образувания, получили
названия като: „Дядо Коледа", „Снежанка и 7-те джуджета", „Бого¬

родицата с Младенеца", „Пижо и Пенда", „Солетките", „Леопардо¬

ва кожа" и много други. Бижуто на пещерата са пещерните перли.

Температурата е 6 градуса по Целзий. Пещерата се намира в Западни

Родопи до с. Ягодина, Смолянска област. Популярен маршрут също е
от хижа „Триградски скали" (до с.Триград) за 2 ч. по добре маркирана

пътека.

3. Пропастна пещера „Дяволско гърло". Формирала се е

вследствие на пропадане на земните пластове и действието на река
Триградска под земята. По изкуствено прокопан тунел се стига до
най-голямата пропастна пещера в България. Размерите на залата са
впечатляващи: дължина 110 м, широчина 40 м и височина 35 м. По
вита стълба се изкачва до естествения вход на пещерата. По време на
изкачването се наблюдава най-високият подземен водопад на Балкан¬
ския полуостров с височина 42 м. В най-голямата
пещерата зимува
колония в България от пещерен дългокрил прилеп. Температурата в

пещерата е 8 градуса по Целзий. Пещерата се намира в Западни Ро¬

допи на 1,5 км от с. Триград. В близост до селото е хижа „Триградски
скали. В района наб¬

лизо има и други ин¬

тересни туристиче¬
ски обекти.
4. Пещера
„Снежанка". Пеще¬
рата е сравнително
малка, но е изклю¬
чително богата на

сталактити, сталаг¬
мити, сталактони,

драперии и синтро-
ви езерца. В нея мо¬
гат да се видят едни
Пещера „Снежанка'

182
от най-красивите ледникови форми в България. Състои се от някол¬
ко красиви зали като: „Залата на виметата", „Голямата" и „Малката
зала", свързани със „Срутещито". Във „Вълшебната зала", изградена
от снежно бял синтър, природата е създала фигура, оприличавана на
героинята от приказката, дала името на пещерата. Постоянната тем¬
пература е 6 градуса по Целзий. Пещерата се намира в Западни Родо¬
пи на 5 км отгр. Пещера.
5. Пещера „Леденика". Тя е най-посещаваната пещера в Бъл¬
гария и има защо. Дължината за посетители е около 300 м. Множе¬
ство галерии с интересни карстови форми свързват десетте зали.
През зимата и про¬
летта първата зала,
наречена „Предве-
рието", очарова с
ледено-кристална-
та си украса, дала
името на пещерата.
През ниския проход
„Плъзнята" се сти¬
га до най-голямата
зала „Концертната
зала", където са част
Пещера „Леденика" от най-интересните
карстови форми като „Крокодила", „Главата на великана", „Соколът",
„Къщичката на баба Яга" и др. Не по-малко интересна е и „Бялата
зала", където са удивителните образувания „Свекървеният език",
„Жената на великана", „Слонът", „Къпещата се девойка" и др. Най-
високата част на пещерата е наречена „Седмото небе", но се достига

само от смелчаци. Температурата в пещерата варира според сезона,

но във вътрешността е 8
градуса по Целзий. Пещерата се намира в
Западна Стара планина на 16 км от гр. Враца.
6. Пещера „Магура". Най-голямата благоустроена пещера в

България. Отделните зали имат колосални размери - стигат до 200 м

дължина, 50 м широчина и 20 м височина. Фантастични са и образу¬
ванията в пещерата, които поразяват със своите
размери. „Големият
сталактон" е с височина 20 м и
диаметър в основата 4 м. „Падналият
бор" пък енай-големият сталагмит срещан в изследваните българ¬
ски пещери с дължина Ими диаметър в основата 6 м. Уникални са

183
и скалните рисунки,
изобразяващи кул¬
тови и ловни сцени

и следите от чо¬
вешко присъствие,
датиращо от преди
12 ООО г. В едно от
разклоненията на
пещерата в „При¬
лепната зала" е съз-

дадена единствената
в България винарска Пещера „Магура'
изба за производ¬
ство на естествено пенливо вино по класическа технология. Пещера¬
та се Западна Стара планина на 1,5 км от село Рабиша и на
намира в
25 км северозападно от гр. Белоградчик. Постоянната температура е
12 градуса по Целзий.
7. Съева дупка. Много лесно достъпна за туристи пещера пора¬
ди близостта й до главният път София - Варна. Представлява три ог¬

ромни зали с обща дължина около 500 м. Ако в първата зала посети¬
телят е леко разочарова поради липса на много
образувания, паднали
в следствие на земетресения, то във втората е очарован, а в третата -
онемява от размаха на и щедростта на природата. Един от огромните
сталактони в третата зала достига обиколка 60 м. Пещерата е благо¬
устроена и отстои на
2 км от с. Брестница.
В близост до нея се

намира единствена¬
та класическа „Виа
Ферата" в страната.
8. Деветашка
пещера. Това е пе¬
щерата с най-го¬
лямо предверие в
Европа. До 90-те
години на миналия
век е била строго
охраняван секретен „Деветашка пещера"

184
военен обект, където се е съхранявало гориво, затова тя става из¬
вестна на
туристите след като военните изтеглят цялото си оборуд¬
ване и съоръжения. В свода нанай-голямата зала има четири кръгли
отвора, през които влиза тайнствена светлина. Пещерата е обитавана
от големим колонии различни видове прилепи. Намира се до село
Деветаки, Ловешка област.
9. Утробата. Тази малка пещера е открита и стана известна срав¬
нително отскоро. В нея няма типични пещерни образования, но уни¬
калното при нея е, че свързва природа, история и култ в едно цяло.
Твърди се, че е единствена по рода си в света. Играла е изключително
важна роля по времето на траките в техния култ към плодородието.
Намира се ориентировъчно до с. Ненково на 20 км северозападно от
град Кърджали. В района е хижа „Боровица". От нея до пещерата е
около 1.30 ч. по шосе и стръмна пътека.

IV. Скални образувания

1. Белоградчишките скали. Приказно красиви скални образу¬
вания високи до 200 м и обхващащи площ 80 квадратни километра и
разделени на няколко групи.
Скалите са из-
градени от внуши¬
телни пясъчници и

варовикови натруп¬
вания с червеника¬
ви, сиви и жълти
отенъци. В продъл¬
жение на 200 ми¬
лиона години под

действието на ес-

тествените природ¬
ни сили, са изваяни
от природата голям Белоградчишки скали
брой скулптори,
приличащи на хора и животни. Най-атрактивна е централната група,
разположена южно от гр. Белоградчик, където са известните образу¬
вания: Ученичката", „Дервишът", „Мечката",
„Кукувицата", „Овчар¬
чето", „Гъбите", „Камилата", „Конникът", „Мадоната", „Монасите",

185
„Адам и Ева" и др. Втора група, чиито скали имат алпийски вид, е
разположена западно от града и включва „Близнаците", Скалната фе¬
ерия „Магаза", „Борич". Друга група е ориентирана на изток и съдър¬
жа „Момина скала", „Пчелен камък", „Орлов камък", „Боров камък".
Природният феномен се намира в непосредствена близост до гр.
Белоградчик и е разположен от запад на изток около града.
2. Чудните мостове. Този уникален скален феномен, познат и
под името Скалните мостове или Еркюприя е разположен в карсто¬
вата долина на река
Айдарско дере на
1 450 м н.в. в под¬
ножието на връх
Персенк. Мостове¬
те са се образували
вследствие на еро-
зионната дейност
на пълноводната в

миналото река. В
резултат на това са
се образували два¬
та мраморни моста.
Големият е дълъг
Чудните мостове
почти 100 м, широк
40 м и висок 45 м. Състои се от три арки и е проходим. По-малкият
мост,който е непроходим, е на около 200 м по-надолу по реката и е
дълъг 60 м, висок 50 м. И двата моста са обезопасени и пригодени за

туристически цели. Преминаването е позволено върху и под тях. В

непосредствена близост е хижа ,Чудните мостове", а на 30 мин. пеша
по пътя е по-голямата хижа „Скалните мостове".
Чудните мостове се намират в Западни Родопи на рида Черна-
тица на 35 км от гр. Чепеларе. До тях се стига по автомобилен път,
който се отклонява от шосето Асеновград-Смолян и минава през с.

Забърдо.
3. Побити камъни. Нареждат се сред редките причудливи фор¬
ми на земята. Разположени са на седем малки и големи групи на площ
70 кв. км около селата Слънчево, Страшимирово и Повеляново. Най-
посещавани са Дикилиташките скали, около 300 на брой, които от¬
стоят на 18 км от гр. Варна. Те са най-впечатляващи и най-достъпни.

186
 Побитите камъни представляват каменни колони с височина от
5 до 7 м и различна дебелина стигаща до 3 м. Изглеждат като побити
в пясъка от неведома сила и оттам идва името им. Колоните са без
твърди основи, кухи и запълнени с пясък. За произхода им има две
основни хипотези. Първата е свързана с коралови и други организми.
Според втората произходът им се обяснява с призматичното изветря-
ване на скалите или собразуване на пясъчно-варовикови конкреции.
Най- разпространена е теорията, че „каменната гора" се е образувала

преди 50 милиона години, когато местността е била част от морското

дъно. След оттеглянето на водата, неорганичните отлагания по него

ерозирали, предавайки днешните си причудливи форми.

Намират се на 18 км западно от гр. Варна, от двете страни на
стария път Варна - София.
4. Мелнишките пирамиди. Представляват едни от най-оча¬

рователните естествени феномени не само в България, но и на це¬

лия Балкански полуостров. Красивите образувания, стигащи до 100

м височина и на места почти отвесни, са изградени от плиоценски

пясъци, премесени с глинести прослойки. В резултат на комбинира¬
но действие на водата, ветровете, топлината и студа са се
ерозионно
образували забележителните природни творения с причудливи фор¬
ми наподобяващи гъби, минарета, мечове, египетски пирамиди и др.
Впечатляващи са скулпторите сформата на скални гъби. Най-извест¬
ната група от този вид образувания се намира близо до Роженския
манастир.
Мелнишките пи¬

рамиди се намират
в Южен Пирин в
околностите на гр.
Мелник.
5. Стобски пирами¬
ди. Изключително
живописен приро¬
ден феномен, неот-
стъпващ по красота
на Мелнишките пи¬

рамиди. Пирамиди¬
те са с
разнообразна
Стобските пирамиди форма, но повечето

187
са конусовидни и завършват с каменна шапка, наподобяваща гъба.
Средната им височина е около 10 м, но има и по-високи. Свързани
интересна легенда. В селото имало двама
са с влюбени млади хора.
Решили да вдигнат сватба. Майката на момичето била против момъка
и проклела дъщеря си, когато целуне свекъра си, всички да се пре¬
върнат в камъни. Когато хорото се извило и дошъл моментът булката
да целуне свекъра си, в този момент, в който го целунала, всички
сватбари се превърнали в камъни. От този ден жителите в района
наричат приказните пирамиди „Сватовете", за да напомнят за една
незабравима легенда.
Стобските пирамиди се намират в Югозападна Рила над село
Стоб. До тях може да се отиде по автомобилен път, който се отклоня¬
ва за с. Стоб от шосето за Рилския манастир.

V. Високопланински езера и езерни групи

1. Седемте рилски езера. Това е най-живописната, най-попу¬

лярната и най-посещаваната от туристи езерна група в България.
Представлява група езера от ледников произход. Разположени
са в стъпаловидни вдлъбнатини по склона на планината между 2 100

м и 2 535 м н.в. Отделните езера са свързани чрез потоци, които об¬

разуват очаровател¬
на каскада от малки

водоскоци и водо¬

пади. Всяко от Се¬

демте рилски езера
има име, свързано
със специфичните
външни особености
на даденото езеро.
Езерото, което е
разположено най-
високо, носи име¬
то Сълзата поради —

прозрачността на Седемте рилски езера

водата. Следващото, разположено по-ниско е Окото, което е с почти
идеална кръглаформа. Окото е най-дълбокото циркусно езеро в Бъл¬
гария с дълбочина 37,5 м. Бъбрека е с типична за наименованието си

188
форма и с най-стръмни брегове. Четвърто е двойното езеро Близнака
и е най-голямото по площ езеро от групата. Трилистника е с непра¬
вилна форма и невисоки брегове. Шестото езеро е Рибното, което
е най-плитко от всичките. Най-ниско е разположено Долното езеро,
което събира изтичащата вода от останалите езера и дава началото на
река Джерман.
Групата на Седемте рилски езера се намира в Северозападна
Рила и попада в границите на национален парк „Рила". Като най-
удобен изходен пункт за целия район на езерата са хижите „Седемте
езера", „Рилски езера" и „Скакавица". От Сапарева баня през курорта
„Паничище" до хижа „Пионерска" води асфалтиран път и от там пеша
може да се достигне

една от посочените
хижи за 2 - 2,30 ч.
2. Урдини езера.
Приказно красиви
шест езера, разпо¬
ложени в западна¬
та част на Урдения
циркус, даващи на¬
чалото на река Ур-
дина. Наподобяват
изпълнени с вода

кратери на вулка¬
ни. Тази езерна
Урдини езера
група не е толкова
известна, тъй като е разположена в най-трудно достъпната част на
Северозападна Рила. Най- красива е гледката от връх Иван Вазов
2 670 м н.в.

3. Поповото езеро.
То е най-голямото, най-известното и посеща¬
вано Пирин. Намира се в Поповския циркус заедно с още 22
езеро в
по-малки постоянни езера. Размерите му са внушителни: площ 123

декара и дълбочина 29,50 м. Заема второ място по големина на Бал¬

канския полуостров. В северозападният му край има остров покрит с

клек, известен с името „Килимявката". С езерото са свързани няколко

интересни легенди.
До езерото се стига пеша за 1,30 ч. от хижа „Безбог", до която
има седалковлифт от хижа „Гоце Делчев". До хижа „Гоце Делчев"

189
води асфалтов път от село Добринище.
Смрадливото езеро. Най-голямото ледниково езеро в Бълга¬
4.

рия и на Балканския полуостров. Дълго е 900 м, широко 260 м, дъл¬

бочината му е а 24 м. То е второто от петте Смрадливи езера, разпо¬
ложени в циркус между върховете Рилец и Кьоравица. Името на езе¬

рото с свързва с преданието, че в миналото се е разразила извънредно

силна буря, която изхвърлила рибата от езерото и тя се вмирисала.

Други легенди се свързват с живота на св. Иван Рилски.

Смрадливото езеро се намира в Централна Рила. До него се сти¬
га за 1.30 ч. пеша от хижа „Рибни езра".

5. Леденото езеро. Официално се води най-високо разположено¬

то езеро в България. В миналото поради не дотам точни измервания,

друго езеро в Пирин е претендирало за това. Езерото се намира в

Източна Рила и покрай него се минава при изкачване на Балканският
първенец - връх Мусала.

VI. Влажни зони

1. Биосферен Сребърна. Резерватът е свързан с не¬

резерват
повторимото езеро Сребърна. Неговата уникалност произтича от
факта, че е главна „спирка" по т. нар. Виа Понтика, най-важното
миграционно трасе на прелетните птици между Северна Европа и
Централна Африка. Охраняваната площ възлиза на 600 хектара и още
543 хектара буферна зона. Микроклиматът, флората, фауната и дру¬
гите условия на езерото го превръщат в истински рай за пернатите.

В резервата гнездят над 100 вида птици, сред които е къдроглавият

пеликан единствената колония в България.
-

През 1977 г. езерото Сребърна е обявено за биосферен резерват

от списъка на ЮНЕСКО. През 1983 г. влиза в списъка на световното

културно наследство и природните забележителности на ЮНСКО.

Намира се край река Дунав, в непосредствена близост до село
Сребърна, на 16 км западно от град Силистра.
2. Защитена местност „Пода". Местността представлява ли¬
ман около отока наМандренското езеро към Черно море. Намира се
южно от Бургас и е с площ 100.7 хектара. На тази малка площ са
установени 269 вида птици, което го прави най-богатото на видове в
орнитологично отношение място в Европа.

190
 VII. Екопътеки

Екопътеките България са сравнително нова нетрадиционна

в

форма Целта им е да се представи уникалната природа в

на туризъм.
даден район по достъпен и безопасен за туристите начин. Повечето
екопътеки следват проломи и ждрела на реки, рядко използвайки вече

установени пътеки, като дават възможност чрез дървени съоръжения,

мостчета и незначителни корекции на терена туристите да проникнат
в допреди това недостъпни и непознати природни кътове. Най-често
по малките дървени мостчета се преминава над бучащата вода на ня¬
коя река, а по дървени стълби и съоръжения туристите катерят почти
вертикални скали и пропасти. На определени места неподвижни въ¬
жета осигуряват необходимата сигурност и безопасност. Кръговите
маршрути са с различна продължителност в зависимост от избора на
кратък или дълъг вариант и с продължителност от един-два до някол¬
ко часа. По маршрута има информационни табла, от които туристите

получават визуална информация за флора, фауна, природни и исто¬

рически обекти. Осигурена е възможност за наемане на водач-анима-
тор със солидни познания по дендрология, ботаника и зоология. За
изграждане на екопътеките в България се използват само материали,
взети от природата - дърво и камък. Изграждането на екопътеките

са по инициатива на Българската асоциация за селски и екотуризъм

(БАСЕТ). Засега най-атрактивни и най-популярни екопътеки са:

♦ Дряновска екопътека, Дряновски манастир.

♦ Екопътека Згориград, гр. Враца.

♦ Екопътека Бяла река, гр. Калофер.

♦ Трънска екопътека, с. Трън.

♦ Южно родопска екопътека, с. Ягодина.

♦ Копренска екопътека, с. Копиловци - вр. Копрен.

♦ Еменска екопътека.

♦ Крушунска екопътека.

VIII. Карстови ръбове

1. Кончето. Най-известната седловина в България между върхо¬
вете Кутело - 2 908 м н.в. иБански суходол - 2 884 м н.в. Най-ниската
част на билото не пада под 2 810 м н.в. На места широчината на ръба

е едва 50 см.

191
 В миналото, когато не е имало метално въже за осигуровка, ту¬

ристите са го яхали като кон при преминаването му, откъдето е дошло

името „Кончето". Преминаването му буди страхопочитание. Северо¬
източните склонове към циркуса Бански суходол са почти отвесни,
а стръмният наклон към Влахинска река, наречен Странето, достига
70 градуса. За сигурност на туристите по най-опасния участък е мон¬

тирано метално въже. За тези, които не рискуват да тръгнат по ръба

при лошо време, е прокарана също
обезопасена пътека по югозападния
склон на Странето.
Кончето се намира в мрамор¬
ната част на Северен Пирин. Изхо¬
ден пункт са хижите „Вихрен" или

„Бъндерица", до които има асфал¬

тиран път от град Банско. При вне¬
запно влошаване на времето в деня
на прехода, може да се потърси убе¬
жище в заслон „Кончето" разполо¬
жен на 2 760 м н.в.

2. Козята стена. Невероятно

красива седловина между върхове¬
те Боба -1 707 м н.в. и Козята стена
-

1 670 м н.в. По почти отвесните

северни склонове се намира най-го¬

лямото находище на белоснежния Кончето
старопланински еделвайс. За удоб¬
ство на туристите на самото старопланинско било е построена ко¬
кетната хижа „Козя стена". Козята Централна Ста¬
стена се намира в

ра планина.До едноименната хижа се достига пеша за 3 ч. от хижа

„Хайдушка песен", до която има 20 км асфалтиран път от град Троян.

IX. Ждрела
Триградско ждрело. Това е най-известното и посещавано от
1.

туристи ждрело в България поради изключително красивия и богат

на природни забележителности район на Западни Родопи. Малката,

но пълноводна река Триградска е успяла с течение на времето да про¬

реже тесен пролом между почти отвесните скали, достигащи 180 м

192
 от едната и над 300 м от дру¬
гата страна. В горния край
на ждрелото се намира най-
голямата пропастна пещера
в България ,Дяволското гър¬
ло", а 2 км по-нагоре самото
село Триград.
2. Буйновско ждрело. Обща¬
та му дължина е около 10 км
по поречието на река Буйнов-
ска, откъдето е дошло името

му и е съседно на Триград-
ското ждрело. Реката е проря¬
зала варовиковите скали, кои¬
то се извисяват величествено

една до друга. Виещият се

път едва минава между и под
скалите. Районът е изключи-
Триградско ждрело телно красив. На много мес¬
та могат да се видят високи
иглолистни дървета, стърчащи като свещи на малки изпъкнали пло¬
щадки в скалите. В горният край на ждрелото се намира една от най-
красивите и интересни пещери в България - Ягодинската, наречена
на близкото село Ягодина.

3. Ждрелото
на Ерма. Познато
р.
е още като Трънско-

то ждрело. Скалите

на този природен
феномен се издигат
над 100 м от двете

страни на река Ерма.

Районът е много

красив и за да могат
туристите да се лю¬
буват на природните
красоти е изградена
най-дългата в стра-
Буйновско ждрело

193
ната екопътека. Целият маршрут се изминава за около 8 часа. Ждре¬
лото отстои на около 4 км от град Трън.

X. Уникални растителни видове

1. Байкушевата мура. Най-известното дърво в България. Пред¬

ставлява иглолистно дърво от вида черна мура и вирее само на Бал¬
канския полуостров.
Дървото е наречено
на името на лесовъда

Костадин Байку шев,

открил я през 1897 г.
С помощта на сонда
той установил, че въз¬

растта на мурата е 1
200 г., което означава,
че сега е над 1 300 г. и

е съвременник на бъл¬ Байкушевата мура

гарската държава. Ди¬
аметърът на дървото е 2,3 м, обиколката - 7,8 м, а височината - над 22
м. Счита се за най-старото иглолистно дърво в България.

Намира се на 10 мин. пеша от хижа „Бъндерица" по посока хижа

„Вихрен".
_ 2. Гигантска секвоя. В България този
вид е интрудуциран за пръв път в края
на деветнадесети век и се среща на

десетина места в страната. Голям ин¬

терес за туристите предизвикват трите
вековни секвой в местността „Ючбу-
нар" на около 7 км югозападно от Кюс¬
тендил. Около тях вече са пораснали
стотина по-млади дървета от същия

вид. Гигантската секвоя е уникален

дървесен вид. Достига до невероят¬
на височина (над 100 м), а по дълго¬
летие няма конкуренция в природата.
Предполага се, че живее 4 000 - 6 000
Гигантска секвоя години, макар че досега от естествена

194
смърт не са намерени загинали дървета, а причината за тяхната гибел
е била
пожар или ураганен вятър.
3. Вековният чинар в село Гърмен. Това дърво е вид източен
чинар и е внушително по своите размери. На възраст надхвърля 600 г.
Защитен обект е, а през 2010 г. спечелва наградата от конкурса „Дър¬
во с корен" поради своята възраст,
размер и красота. Село Гърмен
се намира недалеч от град Гоце Делчев, в подножието на Западни

Родопи.
4. Вековният дъб Гранит. Преди години се е славело
в село

като най-старото България. Предполага се, че е пораснало

дърво в
около четвърти век от новата ера. За съжаление в момента е останал

само един жив клон. Селото се намира в Старозагорска област и е

близо до магистралата София - Бургас.

5. Тракийският дъб. Уникално вечнозелено широколистно дър¬
во. Природен феномен. Критично застрашен вид включен в Червена¬

та книга на България. Учудващо е, че е единственият екземпляр по¬

знат на земята. Намира се в Източни Родопи близо до село Кандилка,

до което води път от гр. Крумовград. Отстои на 1,20 ч. пеша от хижа

„Свежест. Туристите няма да могат да се удивляват на него още дълго

време, защото дървото прогресивно умира.
6. Еделвайс. Красиво и нежно бяло цвете, гъсто покрито с бели вла-
синки, станало символ на тури¬
зма в световен мащаб. Стига на
височина до 6 см. В България се
среща в две планини: Пирин и
Стара планина. В Северен Пирин
расте само в мраморната част от
циркуса на Голям казан до вну¬
шителното скално образувание
Стъпалата, на около 1 ч. пеша
от хижа „Яворов" В Централна
Еделвайс
Стара планина се среща на две
места: едното е недалеч от хижа „Козя стена", където е най-голямото
находище на еделвайс в България, а другото югоизточно от масива
Триглав в резервата „Соколна". Това находище от еделвайс е разпо¬
ложено на най-малка надморска височина в света. Еделвайсът цъфти
само от края на юни до август.
7. Родопски сили вряк. Истинско чудо в растителния свят на

195
България. Растението може да се изсуши до 98% , но останалите 2%
са достатъчни за поддържането дълго време на така наречената „вита
минима" или анабиоза. Затова хербаризирано и след
цветето ако е
това потопено във вода отново се съживява. Според интересна ле¬
генда цветето е поникнало от кръвта на Орфей. Освен в Родопите се

среща и в Централна Стара планина на височина до 2 ООО м н.в. Цъф¬

ти от май до август. Родопският силивряк е реликтен вид и балкански

ендимит.

Контролни въпроси:
1. В кой дял на Рила се намира връх Мусала?
2. Каква е височината на водопада Райското пръскало?
3. Къде се намира пещерата „Леденика"?
4. С пещерата „Магурата"?
какво е известна

5. Какво представлява скалният феномен Чудните мостове?

6. Какви са имената на езерата от групата на Седемте рилски

езера?
7. Какъв е статутът на езерото Сребърна?
8. Какви са изходните пунктове за преминаване на „Кончето" и
откъде идва името му?
9. Какъв вид дърво е Байкушевата мура?
10. Къде в България вирее еделвайс?
11. Какво отличава екопътеките от другите маршрути за пеше¬
ходен туризъм?

Задача: Да се открият, изброят и опишат още 10 природни забе¬

лежителности в България.

196
 Глава петнадесета

БИОРАЗНООБРАЗИЕТО В БЪЛГАРИЯ -

СЪЩНОСТ, ПОДХОДИ ЗА ЗАЩИТА И СЪХРАНЕНИЕ,

ЗНАЧЕНИЕ ЗА ТУРИЗМА

Цели
1. Да се придобият познания за същността и ролята на биораз-
нообразието - общо и в България.
2. Да се познават основните методи и средства за защита и съх¬
ранение на биоразнообразието, които се прилагат в България.
3. Да се разбере как богатото биоразнообразие в България може
да бъде използвано за целите на туризма, но същевременно
съхранено за бъдещите поколения.

Ключови думи - биоразнообразие, ендимити и реликти, резе-

рат, местообитание, Червен списък и Червена книга.

План-съдържание
1. Същност и значение на биоразнообразието - общо и в Бълга¬
рия.
2. Подходи за защита и съхранение на биоразнообразието в Бъл¬
гария.
3. Значение на биоразнообразието за развитието на туризма в
България.

1. Същност и значение на биоразнообразието40 -

общо и в България
Много страни са богати с огромните си залежи от полезни изко¬
паеми като злато, петрол, газ, ценни руди, скъпоценни камъни и т.н.

България не е сред тях, но все още има уникална и добре съхра¬

нена природа и това също е богатсво. С времето, рано или късно,
е възможно златните или петролни находища да се изчерпят, докато
природата на България, нейното „зелено злато" при добра еко-

http:/ www.biodiversity.bg/ (20.06.2013).

40

197
логична политика е практически неизчерпаемо. Това е най-нео¬
споримото богатсво на страната, с което тя се нарежда на едно от
първите места в Европа и света.

Същност на биоразнообразието
Биоразнообразието или биологичното разнообразие е научен
термин, с който се обединяват всички живи форми на Земята. То
може да има и локален характер, като например да обединява всич¬

ки растителни и животински видове в дадена екосистема. Същест¬

вуват 3 вида биоразнообразие:

♦ Генетично разнообразие - разнообразие на гените при отдел¬

ните видове. То включва т.нар. популационна генетика. Може да

отговаря и за популацииите на различните видове.

♦ Видово разнообразие - разнообразие на видовете флора и фауна
в отделна екосистема или Земята като цяло.
♦ Разнообразие на екосистемите - обединява различните еко¬
системи на планетата.

Значение на биоразнообразието
Това е цялата, заобикаляща ни жива природа, която виждаме,
която познаваме и за която дори не подозираме. Нещо повече - би¬
оразнообразието е в тясна и неразривна връзка със средата, която
обитава. То променя тази среда, а средата, от своя страна, променя
биоразнообразието. С други думи - биоразнообразието е тази тънка
корица на земната повърхност, известна като БИОСФЕРА. Не по-де¬
бела от 20 км, тя приютява в себе си цялото чудо, наречено ЖИВОТ.
Човекът, разбира се, е неделима част от биологичното разноо¬
бразие - той живее сред него, променя го, моделира го, но и биораз¬
нообразието оказва влияние върху човека. Оцеляването на човека
като биологичен вид е немислимо без оцеляването на биоразнообра¬
зието. Ето защо от изключителна важност е неговото опазване, съх¬

раняване, поддържане и защита.

Най-голямата опасност за биоразнообразието е неговата загуба,
която може да се дължи на множество фактори, действащи поотдел¬
но или заедно. В предисторически времена такива фактори са били
изцяло природни - глобални промени в климата, природни стихии,
метеорити, вулкани, земетресения. Известно е, че през юра след по-

198
редица от климатични изменения и природни катаклизми измират
над 90% от видовете, обитаващи Земята. На тяхно място се появяват
обаче други, приспособени към новите условия, които дават началото
на нови клонове в еволюцията на живата природа.
В днешно време най-голяма заплаха за биоразнообразието и за
неговата загуба е човекът. Индустриалното замърсяване, изсичане¬
то на тропически и екваториалните гори, пресушаването на големи
влажни зони и настъпването на пустините, определят глобалните
заплахи за живота. В локален план тези заплахи, съчетани с интен¬
зивно строителство, прокарване на нови пътища, ветрогенератори,
водноелектрически централи, бракониерско и неустойчиво ползване
на горски ресурси, промени във водните режими на водоемите, вна¬
сяне на неприсъщи растителни и животински видове, генно модифи¬
цирани организми, незаинтересованост на властите и гражданското
общество, са причина на много места по света биоразнообразието да
е безвъзвратно загубено. Установено е например, че само внасянето
на неприсъщи за даден район растителни и животински видове може

да доведе до екологична катастрофа, унищожавайки местните флора

и фауна и напълно заличавайки ги от лицето на Земята. Тази заплаха

може да доведе и до изчезване на 2/3 от сухоземните бозайници.

Биоразнообразието в България41
Уникалността на българската природа се състои в това, че стра¬
ната се намира на кръстопътя на три обширни биогеографски района
-

Средноевропейски горски, Евразийски степен и Средиземномор¬

ски, които се припокриват в различни комбинации и създават условия
за значимо климатично и биологично разнообразие. Географското

положение както и релефът на България, представляващ множество

планини и обширни горски масиви, осигуряват голямо разнообразие

във вертикалното разпределение на зоните на живот, започващ от ви¬

сокопланинските била и достигащ до дюнте на Черноморското край¬
брежие. Това, съчетано с интересното и динамично палеонтологично
образците на световното природно
минало, нарежда страната ни сред
наследство. Не трябва да се отбележи, че Балка¬
на последно място

България са огнища на видообразуване - места

ните и в частност

на възникване на нови биологични видове. Не случаен е

фактът, че
българските флора и фауна се нареждат на едно от първите места в
Европа по брой на ендемични видове.
41
http://www.bbf.biodiversity.bg/ (20.06.2013).

199
 Макар и да няма официална класация на страните в Европа по
разнообразие на екосистемите, но ако се направи такава класация,
то България вероятно би била на първо място. Приема се, че наша¬

та малка държава се нарежда на едно от първите места в Европа по

отношение на своето биоразнообразие, непосредствено след това на

Испания, Гърция.
Изобилието на водни басейни - реки, езера, вътрешни край¬
речни и крайбрежни влажни зони, включително река Дунав и Черно
море допринасят за сформирането на три категории биологични ви¬
дове. Местообитания не е правилен термин, виж определение за мес¬
тообитание - местообитание или хабитат (от латински „in inhabitas")
е естествената околна среда, в която индивидите от един конкретен
вид или популация живеят. За растения се употребява и термина
„месторастене".
Български Това са видове, които не се сре¬
ендимични видове.
щат никъде В България са се обособили девет райо¬
другаде по света.
на, богати на ендимити. Това са планините Рила, Пирин, Централна
Стара планина, Славянка, Голо бърдо и райони около Връшка чука,
Добростан, Острица и Триград. Ендимичните видове могат да бъдат
раздрлени в три групи:
а) локални - видове, които се намират в определен район и ни¬
къде другаде, като например старопланинска иглика, рилска иглика,
рилски ревен, рилски дъб и др.;
б) български - видове, които се срещат едновременно в няколко
района, но само на територията на България, като келеровият кен-
трантус, българското червено омайниче и др. от общо 170 вида бъл¬
гарски ендимични видове;
в) балкански - видове, които се срещат в България и друга
близка балканска държава. Например от растенята това са силивряк,
бяла мура, рамонда и др., а от фауната са балканска дива коза и пъс¬
тър пор от общо 200 вида.
Реликтни видове. Това са представители на видове, които са се

съхранили от минали геологични епохи в ограничени райони и съв¬

сем слабо повлияни от измененията, настъпили през дългата история

на живота на Земята. Такива представители за страната са конският

кестен, рилската иглика, източният бук, страндженската зеленика,
странджанският дъб, силиврякът, бялата мура и др.
Автохтонни видове. Това са местни видове, които човекът е за-

200
варил на определена географска територия - континент, страна или
район. Така например две трети от българските гори са автохтонни, а
една трета са изкуствено пренесени и засадени на нашата територия
като сребърната липа и др.
акацията, топлата,
В днешно българските гори покриват около 30 % от
време
територията на страната, като около 67% имат местен автохтоннен)
произход. Най-голяма площ заемат дъбовите и буковите гори (Стара
планина и Странджа) и иглолистните формации (Рила, Пирин, Запад¬

ни Родопи). Българските гори са най-сигурното убежище за редките

растителни и животински видове, като се има предвид, че в Европа

почти няма оцелели големи естествени екосистеми. Също така гори¬
те произвеждат така необходимият за живота кислород. Един хектар
широколистна гора произвежда годишно 2,56 тона кислород, а
един хектар иглолистна гора - 1,62 тона.

2. Подходи за защита и съхранение на биоразнообразието

в България
Истина е, че все още България е една от малкото държави в Ев¬
ропа със съхранена дива природа, затова много страни в света са го¬
тови да подпомагат нейното опазване. Именно с такава цел в много

държави се публикуват така наречените Червена книга и Червен спи¬

сък. Те са част от борбата за опазване на биоразнообразието и спася¬

ването на редките и застрашени видове.

Червената книга на България е публикувана през 1985 г. Тя
е издадена в два тома: Том 1. Растения и Том 2. Животни. Съдър¬
жа информация за 763 вида растения и 157 вида животни, които
са класифицирани в три категории:
а) изчезнали видове - такива които не се срещат вече на тери¬
торията на страната, но които са я обитавали в миналото. Типични
примери от близкото минало са рисът и тюленът монах;
б) застрашени от изчезване видове и подвидове - това са ви¬
дове, които са застрашени поради неблагоприятна промяна на место-
обитанията им или поради слабо възобновяване на популациитте им;
в) редки видове растения и животни - това са представители с
малка численост или имат твърде ограничено разпространение и ако
не се вземат бързи мерки за защитата им, ще възникне опасност за
тяното съществуване и следователно изчезване.

201
 От Червените списъци най-известен е този наМеждународни¬
ят съюз за опазване на природата и природните ресурси (IUCN). Той
служи за определяне степента на усилията, необходими за опазване¬
то на съответните видове:

1. изчезнали;
2. изчезнали в дивата природа;

3. критично застрашени;
4. застрашени;
5. уязвими;
6. нисък риск;

7. недостатъчно данни;
8. без оценка.
За опазването на биоразнообразието в България и съответно на
Европа, Българската държава подписва редица конвенции, споразу¬
мения и Глобалната стратегия за
програми, които са допълнения към
опазване на Например две такива програми са: „CORINE
Планетата.
Biotopes" и „Natura 2000"42.
Първата програма България подписва през 1994 г., с което стра¬
ната ни се задължава да издири и класифицира местата и биологич¬

ните съобщества с общоевропейско консервационно значение. Това

включва следните групи: висши растения, безгръбначни животни,

риби, влечуги, птици, животни и хабитати. Така са индентифицирани

141 места с общоевропейско значение, които обхващат 12.6 % от те¬

риторията на страната. Втората програма „Натура 2000" е подписана

като условие за влизането на България в Европейскиат съюз. Тя е

друга програма на Европейския съюз, която цели опазването на ев¬

ропейската дива флора и фауна и до известна степен се припокрива с
„CORINE Biotopes", но има още по-строги критерии при класифици¬
рането на територии и видовете, които са приоритетни за опазване.
Един най-ефикасните подходи за съхранение и защита на би¬
от
ологичното разнообразие е използването на два метода за опазване
на дивата природа. Единият метод е редките и застрашени видове

да се отглеждат извън техните местообитания, например в ботани¬

чески и зоологически градини се нарича „Ех situ". Зоологически и

ботанически градини има навсякъде по света и заместват някоя вече

унищожеа екосистема. Някои видове успяват дори да се разможават в
тях, с помоща на специалните грижи на учените. Другият метод е да
42
Аладжем, С. Зеленото злато на България. София: МОСИВ, 2000, с. 32.

202
се съхранани естествената среда на видовете, например в защитени
територии и се нарича „In situ". Въз основа на този метод в България
са формулирани шест категории:
1. Строг резерват - територия с дива природа. Това са резерва¬
ти, които са изключително ценни поради своята девствена природа.

Целта на тяхното обособяване е да се запазят екосистемите и проце¬

сите в тях в първичният им див вид. В тези територии няма сгради,
съоръжения или пътища. Има тесни пътеки, по които минават учени
с изследователски цели и се изискваспециално разрешение. Пример
за такива „Парангалица", „Бистришко бранище",
строги резервати са
„Царичина", „Боатин", „Силкосия", „Сребърна" и др.
2. Национален парк - територии със специален режим на уп¬
равление, които се обособяват с цел опазване на екосистемите и ви¬
довете в тях, но същевременно могат да бъдат използвани за отдих и
обучение на посетителите. Те са обикновено големи по площ тери¬
тории и служат също за извършване на научно-изследователски на¬
блюдения. В България има три национални парка: „Рила", „Пирин" и
„Централен Балкан".
3. Природен паметник - това е предимно сравнително малко
по площ място, представляващо комбинация от елементи от живата и
неживата природа. Неговото обособяване има за цел опазване на ес¬
тествените особености на територии с уникални физически качества.

Природните паметници са пещери, водопади, вековни дървета, скал¬

ни образувания и др.

4. Защитено местообитание - целта на обособяването на тези

територия за местообитания е опазване на биоразнообразието чрез

активно управление. За разлика от категорията „строг резерват", в
тези обекти се прилага активна човешка намеса, за да се запазят и
поддържат конкретни условия, които са необходими за здравето на
екосистемата. Защитените местообитания са по-малки от повечето

резервати и национални паркове. Типичен пример за тази категория е

самото езерото „Сребърна" признато като обект с излючително висо¬
ка консервационна стойност.
5. Защитени пейзажи - според българското законодателство
тази категория е „природен парк". В тези природни паркове също има
строги резервати, но в останалата част от територията им има изгра¬
дена инфраструктура, сгради, пътища, съоръжения и др.
6. Защитени територии за използване на ресурсите - в Бъл-

203
гария няма засега територии с характеристики, подходящи за тази
категория.
В последно време редица държави включително и България
се прилагат разнообразни програми и проекти, за да се запази поне
част от природното наследство на Земята, включително да се спа¬
сят колкото се може повече от редките и изчезващи диви животни и
растения. Ясно е обаче, че каквито и конвенции, програми, методи,
червени книги и научни списъци да се използват за опазване на би-
оразнообразието, те няма да доведат до реален резултат, ако хората и
то предимно младите не достигнат до относително по-висока степен
на обществено съзнание и не осъзнаят истинската ценност на приро¬
дата.

3. Значение на бноразнообразнето
за развитието на туризма в България
Животът на човека е неразривно свързан с природата. Няма
форма от дейността му, която да минава без нея. Докато в Европа
и в други части на света все по-трудно могат да се намерят места,
незасегнати от човешка

дейност, то в България
според редица меж¬
дународни експерти
българската природа е
уникална и до голяма
степен съхранена. И по
този въпрос всички са
единодушни. Вместо
грешното схващане за
безогледно догонване
на развитите индустри¬
ални държави, най-до¬ Родопски силивряк - български ендимит
бре е да се обърне вни¬
мание на уникалните природни дадености на България и включването
им в развитието на вътрешния и международен туризъм в страната.
Това може да стане чрез екотуризъм по екомаршрути, включително с
цел обучение и изследване, мониторинг и наблюдение, доброволен
туризъм - съчетание на труд за опазване на средата с къмпингиране,

204
 отдих, среща със съмишлени¬
ци, вело и пешеходен тури¬
зъм и Например в редица
др.
резервати: Царичина, Козята
стена, Стара река, Боатин,
Джендема, Парангалица, Ри-
ломанастирска гора, Баюви
дупки, Силкосия, Сребърна
и др. може да се наблюдават

и изучават стотици български

и балкански ендимити и ре-

ликтни видове, което включ¬
ва голям брой безгръбначни
животни и пеперуди, риби,
земноводни и влечуги, птици,
бозайници и прилепи, гъби,
растителни видове - мъхове,
треви и билки, цветя, храсти,
Бяла мура - балкански ендимит
дървета.
В трите наши национални парка е изградена подходяща инфра¬
структура (пътища, пътеки, хижи, маркировки и др.), което позволя¬
ва да се правят пешеходни преходи в сърцето на строгите резервати
естествено при строги условия и под контрола на горски рейнджьри.
По принцип защитените пейзажи (природните паркове) са лес¬
но достъпни и дават

възможност за спор¬
туване, джогинг, пе¬
шеходен туризъм,
маунтинбайк, зим¬
ни спортове и др. В
невероятно красива
обстановка, а както
е известно, туристът
се стреми именно
към това.

Странджанска зеленика - реликтен вид

205
Контролни въпроси:
1. Какво означава термина „локален ендимит"?
2. Каква е разликата между ендимичен и реликтен вид?
3. Какво количество кислород се произвежда годишно от един
хектар широколистната гора?
4. Кои са трите категории, в които са класифицирани растенията
и животните включени в Червената книга на България?
5. В какво се изразява техниката „In situ?

Задачи
1. Да се избере защитена територия или природен парк за цели¬
те на велотуризъм и ботанически екотуризъм - наблюдение и
изучаване на специални видове растения, вкл. реликти и ен-
димити.

2. Да се избере защитена територия и резерват и студентите да

предложат туристически дейности, които да се развиват и за
какъв вид туризъм.

206
 Използвана литература

1. Атанасов, Г., М. Златанов, М. Дойчинов, А. Щерев. Вътрешен и между¬

народен туризъм. София: Медицина и физкултура, 1975.
2. Атанасов, Г. Ив. Янакиев, М. Златанов, А. Николов. Ръководство по
,

ТАО. София: Медицина и физкултура. 1989.

3. Аладжем, С. Зеленото злато на България. София: МОСИВ, 2000.
4. Добрев, Д., В. Георгиев, В. Гаврийски, Д. Стефанова. Физиология на
човека. София: Медицина и физкултура. 1987.

5. Душков, Д., Г. Петрушев, Т. Ковачки. Пирин - пътеводител. София: Ме¬

дицина и физкултура, 1988.
6. Златанов, М., Г. Жълтов, Д. Бърдарев, К. Долабчиев, А. Николов. Учеб¬
ник по ТАО. София: НСА, 1993.

7. Йорданов, Д. Спорт и туризъм за всички. София: Медицина и физкул¬

тура, 1989.
8. Йорданов Й. Хижите в България - справочник. Бургас, 1996.
9. Канев, Д. Към тайните на релефа в България. София: Народна просвета,
1988.
10. Константинов, А. Избрани творби. София: Библиотека за ученика, 1978.
11. Крестовников, А. Очерки по физиология на физическите упражнения.
София: Физкултурник, 1952.
12. Маринов, Б. М. Диков Д. Димитров. Ръководство по туризъм. София:
, ,

Профиздат, 1977.
13. Наказателен кодекс, съобразен с действащото законодателство на Р. Бъл¬
гария към 03. 2013 г. София: Нова звезда, 2013.
14. Николов, В. М. Йорданова. Планините в България. София: Проф. Ма¬
,

рин Дринов, 1997.

15. Панайотов, Ив. Н. Папазов, К. Страшимиров. Родопи - пътеводител.
,

София: Медицина и физкултура, 1973.

16. Пасков, П. П. Христов. Ръководство за ориентиране с карта и компас.
,

София: Техника, 1963.

17. Пляков, Ст. Нормативна база за контрол на двигателната годност по Ев-
рофит на студенти от Колеж по туризъм - Варна. София: Дисертационен
труд, 2012.
18. Пляков, Ст. Пешеходен туризъм и ориентиране. Учебно помагало. Ва¬
рна: 2007.
19. Христов, Хр., Г. Данов, М. Минковски, П. Златев, Ст. Камбуров, В.
Петров. Турист НРБ. София: Медицина и физкултура, 1962.
20. Чорчопов, Г. Средна Стара планина. София: Медицина и физкултура,
1975.
21. Уикпедия - Интернет, 2013.

207
22. Янакиев, Ив. , М. Диков, А. Аврамов. Наръчник на инструктора турист.
София: Медицина и физкултура, 1963.
23. Associates in Rural Development, Inc.
24. Project №DHR-0039-C-00-5070-00. Използвани са данни от доклад на
Министерството на околната стреда и водите на Република България и
Отдела за околна среда, енергетика и социален преход към бюрото за
Европа и Евразия на Американската агенция за международно развитие.
25. http://www.biodiversity.bg/
26. http://www.bbf.biodiversity.bg/

Станислав Пляков

ПЕШЕХОДЕН ТУРИЗЪМ

Първо издание

Рецензент доц. д-р Генка Рафаилова

Редактор Добринка Станкова
Дадена за печат Х.2014 г. Излязла от печат Х.2014 г.
Печатни коли 13 Издателски коли 11,6
Формат 60x90/16 Тираж 300
Предпечатна подготовка Екатерина Йорданова
Издателство "Наука и икономика"
Икономически университет - Варна
ул. "Евлоги Георгиев" 24
Печатна база на ИУ -
Варна
ISBN 978-954-21-0784-2