ЖИВОТНОВЪДСТВО

Животновъдството е втория земеделски подотрасъл, който

осигурява необходими хранителни продукти, като мляко, яйце, риба и
други суровини като кожи и животни за езда. За разлика от
растениевъдството, животновъдството е с по-висока производителност
на труда и по-слабо изразена сезонност.
ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЖИВОТНОВЪДТВО- Основен фактор за
развитието на животновъдството е обезпечеността с фураж-
животновъдните дейности са силно повлияни от аграрната политика на
Европейския съюз и на България в частност.
СТРУКТУРА И ТЕРИТОРИАЛНО РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА
ЖИВОТНОВЪДСТВОТО
1. ГОВЕДОВЪДСТВОТО е най- големия производител на животинска
продукция като месо, мляко, кожи. Водещи са млечното и месо-
млечното направление. За производство на мляко се отглеждат
черношарено говедо, късорого родопско говедо и искърско говедо.
Говедовъдството е развито в Дунавска равнина, Горнотракийска
низина, Ямболско, Бургаско, около София.
2. ОВЦЕВЪДСТВО е развито в райони като Родопи, Бургаско,
Североизточна и Югозападна България. Този вид отрасъл разчита
основно на ръчния труд.
3. СВИНЕВЪДСТВОТО е развито в зърнопроизводителните районите
като Североизточна и Югоизточна България. Този отрасъл е главен
източник на калорично месо и ниска себестойност.
4. ПТИЦЕВЪДСТВОТО предлага най-ниско калоричното месо, яйца и
перушина. Териториалното му разположени е сходно с
свиневъдството. В страната се отглеждат кокошки, гъски, патица,
пуйки, яребици, щрауси и др.
5. ДРУГИ ВИДОВЕ- се отнасят магарета, мулета, катъри и коне. С малко
значение са зайцевъдството и бубарството. Развито е и
пчеларството, както и отглеждането на дивеч за кожи/норки/ и
месо, ловният туризъм и сладководното рибовъдство.
ПРОБЛЕМИ И ТЕНДЕНЦИИ- поради слабата механизация, ниските
изкупни цени и недостиг на фураж, прави българското
животновъдство слабо конкурентно в сравнение с други държави от
Европейския съюз.
 МЕТАЛУРТИЯ И МАШИНОСТРОЕНЕ
Металургията осигурява черни и цветни метали с широко приложение, като
изразходва много суровини, горива, вода, . Отрасълът се нуждае от добре развит
транспорт и техническа инфраструктура /електроцентрали, водопроводи и
пречиствателни станции/.
ОТРАСЛОВА И ТЕРИТОРИАЛНА СТРУКТУРА
1.ЧЕРНА МЕТАЛУРГИЯ. Металургичните комбинати край Перник и Бургас
работят с намален капацитет. Основните суровини за производство на черни метали
на желязна руда и черни въглища.
2.ЦВЕТНА МЕТАЛУРГИЯ- Цветните метали, които се произвеждат у нас са мед,
олово, цинк и алуминий. Построени са фабрики до находищата на медни руди в
Етрополска, Бургаско, Панагюрско и на оловно-цинкови руди в Родопския басейн.
Електролитна мед се произвежда в комбинат край Златица. Олово, цинк и други
редки метали се добиват в комбинатите край Пловдив, София. В Шумен с вносна
суровина се произвеждат алуминиеви профили и дограма.
Цветната металургия и сред основните замърсители на въздуха, водата и почвите у
нас. Тя е също и перспективен отрасъл с традиции в нашия износ и с позиции в
световния пазар.
МАШИНОСТРОЕНЕ И МЕТАЛООБРАБОТВАНЕ
В България то включва електроника и електротехника, транспортно , тежко и
др./инвестиционно, земеделско, битово машиностроене, производство на
металорежещи машини и др.
1.ТРАНСПОРТНОТО МАШИНОСТРОЕНЕ включва производство на подемно-
транспортни машини/ електрокари, мотокари/ в Пловдив и Лом, кораби,,
автомобили и жп вагони. В страната функционират над 50 предприятия за
производство на части на автомобили. Такива има в Кърджали, Ямбол, Смолян,
Пловдив, Ботевград и др. Центровете за строеж и ремонт на кораби са Бургас, Варна
и Русе. Пътнически и товарни вагони се произвеждат или рециклират в София,
Дряново, Бургас, Септември, с.Самуил, Разградско. България е сред най-големите
производители на велосипеди в Европа /Пловдив, Монтана, Ловеч /.
2.ЗЕМЕДЕЛСКО МАШИНОСТРОЕНЕ- Главните центрове са Пловдив, Русе,
Карлово, Ямбол и Нова Загора.
3.ЕЛЕКТРОНИКА И ЕЛЕКТРОТЕХНИКА- центрове за производство на
електронни елементи и медицинско оборудване са София, Ботевград, Пловдив.
4.ВОЕННАТА ПРОМИШЛЕНОСТ- е развита и в България. Центрове за
производство на оръжия са Казанлък, Сопот, Панагюрище, Лясковец и др.
Български оръжия се изнасят предимно в Азия и Африка.
 ТУРИЗЪМ
Туризмът е с водещо значение за стопанството на страната и за
здравето на хората у нас. ФАКТОРИТЕ ЗА РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА СА:
1.Изграждането и състоянието на материалната база;
2.От броя на и качеството на услугите на туристическите
организации
3.От подготовката на кадрите в отрасъла;
4.От рекламата на вътрешния и международния туристически
пазар .
Към материално техническата база се отнасят легловата база,
заведенията за хранене, заведения за развлечения и др. Легловата база
включва хотелите, къмпингите, квартирните бюра и хижите. Около 2/3 от
легловата база са по Черноморието. Развиват се нови туристически
дейности като спа еко и селски туризъм.
ВИДОВЕТЕ ТУРИЗЪМ СА:
1. МЕЖДУНАРОДЕН ТУРИЗЪМ. Броят на чужденците посетили
България през последните години расте, както расте и броят на
българите посетили чужбина. Това се постига чрез митническите и
правните улеснения за чужденците решили да посетят България.
2. ВЪТРЕШЕН ТУРИЗЪМ е развито основно през почивните дни и при
ползване на годишни отпуски. Тогава се посещават хижи, вили,
язовири, природни забележителности, както и пътувания да
Черноморието, планинските и балнеоложки курорти.
Туризмът е с възможности да стимулира развитието на общини, които
изостават в други отрасли на стопанството и губят население като
с.Момчиловци /община Смолян/, град Добринище /община Банско/.
ПРОБЛЕМИ НА ТУРИЗМА- Основните слабости на отрасъла са
прекомерното застрояване, както и липсата на обслужваща и пътна
инфраструктура.
В страната все повече се развиват форми на масовия туризъм като
екотуризъм, културен, селски, етнографски, религиозен и винен
туризъм.