Естония

Граничи с балтийската държава Латвия (339 km) на

юг и с Русия (229 km) на изток. На север е отделена
ГЕОГРАФСКО от Финландия с тесния Фински залив и на запад от
ПОЛОЖЕНИЕ Швеция с Балтийско море. Нейната брегова ивица е
дълга 3794 km. Естония е член на Европейския съюз
от 1 май 2004
 Полезни изкопаеми

Естония не притежава разнообразни полезни изкопаеми, но запасите на

някои от тях са значителни. Голямо богатство на страната са огромните
залежи (15млрд.т.) от горещи шисти. Те са съсредоточени край Финския
залив от град Раквере до река Нарва и край северното крайбрежие на
Чудското езеро. Намират широко приложение в енергетиката и химическата
индустрия.
Торф (1.6 млрд.т. запаси) е разкрит в Североизточна Естония (Маарду,
Тоолсе, Азери). Той се използва като енергийно и битово топливо
(торфобрикети) и в селското стопанство. Стопанско значение имат и
фосфоритите (350млн.т. запаси). Те се добиват в Маарду и се използват за
производство на фосфорни торове.
Наличието на варовици, глина, пясъци спомага за развитието на
промишлеността за строителни материали и на циментовата промишленост.
 Климат

Климатът е морски и преходен към умереноконтинентален. Лятото е прохладно

(средна юлска температура 16-17о), а зимата е мека и топла (средната януарска
температура е –3 - -6о). Валежите (средногодишно около 700мм) падат предимно
през втората половина на лятото.
Климатът е благоприятен за земеделието, но в сравнение с другите
прибалтийски страни е по-суров и вегитационният период е по-кратък.
Валежите и слабото изпарение предизвикват заблатяване.
 Води
Естония има добре развита речна мрежа.. Всички те имат
характерно пролетно пълноводие, а през есента често
явление са епизодичните прииждония в резултат от
поройни дъждове. Заледяват се за 2 – 2,5 месеца в
западните райони, до 3 – 3,5 месеца в източните.
Хидроенергийните ресурси на страната се оценяват на
1,4 млрд.квт/ч. По площта на своите езера и
водохранилища Естония заема 1-во място сред трите
прибалтийски държави (Естония, Латвия и Литва). В
страната има над 1000 езера
Столица-Талин
 ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ ЗА ЕСТОНИЯ
Чиста природа-За да запази природата си, държавата води активна екологична политика.
Големи части от столицата Талин са забранени за автомобили, а градската управа преди
няколко години въведе безплатен градски транспорт за местните жители, за да ограничи
замърсяването на въздуха.Балтийската република е една от държавите с най-чиста природа.
Естония има 1500 острова, 1000 езера и 7000 реки, а половината от територията й е покрита с
гори. Има голямо биоразнообразие и огромен брой едри хищници - сред природата често се
забелязват вълци, рисове, кафяви мечки. Друг интересен и необичаен факт е, че Естония има
най-голям брой метеоритни кратери на квадратен километър в света.

Безопасност на пътя-В балтийската държава много държат на безопасността. Когато се

движите по тъмно, е задължително да носите светлоотразители. Те могат да бъдат
прикрепени към чантата, палтото ви или на друго подходящо място, стига да се забелязват
лесно. Ако не спазите това правило, рискувате да бъдете глобени с до 400 евро.
Повече жени, много от тях супермодели
Кафенета на всеки ъгъл
Два национални празника-Подобно на България, Естония има интересна и динамична
история - в миналото страната е владяна от датчаните, шведите, германците и руснаците.
Именно заради това естонците празнуват своята независимост цели 2 пъти годишно.
Първо на 24 февруари, когато е извоювана независимост от СССР през 1918 г., а след това -
на 20 август, в чест на събитията през 1991 г., когато балтийската република възстановява
суверенитета си след 51 годишна съветска окупация. Вторият празник е известен като
„Възстановяване на Деня на независимостта".
С жената на гръб-В Естония ежегодно се провежда необичайното състезание по носене на
жени. Според регламента съпругът трябва да пренесе половинката си на гръб,
преминавайки през различни препятствия за възможно най-кратко време. Естонците са
ненадминати в този спорт.
 Замъкът Раквере

Замъкът се намира на около 100 километра

източно от Талин до едноименния град и до него
се стига с кола за около час и 10 минути. Замъкът
e бил построен постепенно в периода 14-16 век и
през годините на своето съществуване е бил под
различно влияние – датско, германско, руско,
шведско и полско. Замъкът е бил частично
разрушен по време на Полско-шведската война от
1602-1605 г. Оцелялата част на замъка е била
използвана и след тази война.
Първите изследвания и консервации на крепостта
датират от 1901-1902 година, а по-обстойни
проучвания на района започват след 1975 година.
Водопад Ягала

Водопад Ягала, на едноименната река, е

висок около 8 метра – красив, открит и
доста внушителен, пред вид голямата му
широта – според информационната
табелка в най-пълноводните си периоди
достига до 70 метра широчина. Не знам
дали е така, но макар да не беше в силата
си по време на нашето посещение, беше
очарователен.
 Средновековен манастир Падизе

Веднъж построен, манастир Падизе се е

разраствал и е бил облагородяван в
продължение на 200 години, но след
това е бил разрушен в следствие на
войни.Манастирът е като крепост.
Останките от манастир Падизе се
намират на около 32 километра
югозападно от водопад Кейла, които се
изминават с кола за около половин час.
Внушителните каменни стени на
манастира се виждат вдясно от шосето.