3 Води

Реките в региона на Северната родопска яка имат дъждовно-снежен

режим с максимум през пролетта. Важно обстоятелство за участието на
валежите в подхранването на речния отток във високопланинския пояс на
планините е високия дял на снеговалежите. За Родопите и в частност за
Родопската яка той е сравнително малък( около 20%), поради факта че
имаме малък височинен диапазон- до 2000м. Приблизително два пъти е
по-малко участието на валежните води в подхранването на речния отток в
средно и нископланинския пояс( 600-1200м.)- средно около 40% от тях се
трансформират в речни води.
Най- голямата река, която се явява и разделителна за региона е река
Въча. Чрез своето корито, образно казано, тя отделя Яката от същинските
Западни Родопи. Извира в района на връх Каинчал от 1558м.н.в. , който
рамкира на юг Велийшко-Виденишкия дял на Западните Родопи, в близост
до българо-гръцката граница. Реката се образува от сливането на други
две реки- Буйновска и Чаирдере. В горното си течение Въча е по известна
като Буйновска река и се ориентира на северозапад, като е сравнително
широка и се простира между обработваеми земи и ливади. Над язовир
„Тешел“ на юг по долината, реката протича в дълбока каньоновидна
форма наречено Буйновско ждрело, представляващо живописно и
спиращо дъха място. За мнозина това е най-внушителното и великолепно
ждрело в Родопите. Надолу река Въча навлиза в Горнотракийската низина,
където течението ѝ е спокойно в широко песъчливо корито, укрепено чрез
водно защитни диги. Влива се в река Марица. Водосборния басейн е 1645
км2, а реката е с дъждовно- снежно подхранване. Максимумът е през
април- май, а минимумът е през октомври.
Другата основна река протичаща в Родопската яка е Чепеларска.
Известна с различните си наименования- Асеница, Чая, Асеновица,
Чепеларска река води началото си от красивата Роженска седловина на
приблизително 1500м.н.в. От самия си извор течението на реката е
предимно на север като протича в тесни, дълбоки, притиснати от
планинските склонове долини. При навлизането ѝ в Горнотракийската
низина, коритото и става широко и песъчливо. Влива се в река Марица
западно от Садово. Дължината ѝ е 86км, а водосборната ѝ площ- 1010км 2.
Средногодишният отток при село Бачково е 12м3/s. Тези показатели ѝ
отреждат 39 място сред реките в България. Тя е с дъждовно- снежно
подхранване при максимум април- май, а минимумът е август.
Първенецка (Тъмръшка) река извира 500м. западно от връх Модър в
рида Чернатица на 1816м.н.в. Води началото си под името Рибеново дере
като тече в посока север-североизток, в дълбока и много гъсто залесена
долина. Течейки през заличеното село Тъмръш, приема името Тъмръшка
река. След устието на най-големия си приток Дормушевска, реката навлиза
в дълбок и красив каньон. Преди село Храбрино излиза от каньона и през
село Първенец навлиза в Горнотракийската низина, като течението ѝ е
спокойно, а коритото коригирано с водно защитни диги. Влива се в река
Марица отдясно на 164м.н.в. Общата ѝ дължина е 37км., а площта на
водосборния басейн е 217км2. Средния годишен отток е 1.62м3/s при
Храбрино. Протича почти през централната част на Родопската яка като
основните ѝ притоци са- Лилковска(Дормушевска) река, Чуренска река,
Ковачева река, Бърдашка река, Ходжово дере, Каличин дол. Първенецка
река е с дъждовно-снежно подхранване. Максимумът е в периода април-
май, а минимумът е през август-септември. На много места водите ѝ се
използват за напояване и частично за промишлено водоснабдяване.
Третокласният пътен участък между Първенец и Бойково(около 11км)
преминава по долината на реката.
В близост до град Кричим е изграден един от най-големите
хидроенергийни комплекси в страната. Включени са язовирите “Въча“ и
„Кричим“, захранвайки четири водноелектрически централи. По този
начин превръщат тази част на региона във важен водно енергиен
източник. Язовир Въча е изграден на едноименната река. Има
продълговата форма, поради това че не запълва голямо котловинно или
долинно разширение. Старото име на язовира е „Антонивановци“,
свързано със социалистическото минало на страната ни. Дължината му е
приблизително 13 км., а в по-голямата част ширината му е 100-150м. При
стената широчината е около един километър. Веднага след язовирната
стена водите на река Въча се събират в по-малкия, но също така
живописен язовир „Кричим“. В южния му край от лявата страна се влива
Фотинска река, на която се намират малките но красиви Фотински
водопади.
На четири километра в югоизточна посока от град Куклен в землището
на село Руен се намира Руенското езеро. Разположено на 450-500м.н.в. в
подножието на хълм с борова гора, то е заобиколено от красива природа.
Езерото е естествено, неголямо и се ползва за отмора и риболов.
В региона на Родопската яка се намират още множество минерални,
естествени извори, които са голямо богатство и са с изключително
значение.

4 Растителност и почви
Eдни от богатствата на Родопската яка са плодородните земи с
различни насаждения както и величествени иглолистни и широколистни
гори в по-високите планински части. Растителността е твърде
разнообразна. Яката е известна като изключително плодороден район.
Великолепни лозови масиви заемат ниско хълмистите части над
пловдивското поле. Значително разпространени са черешовите и
смокинови градини, овошките и ореховите дървета, за които
благоприятства както климата така и почвообразуването. По ниските
склонове на Северната родопска яка се срещат широколистни гори,
предимно бук, дъб и други.
Предпланинския район е един от най-интересните ботанически
райони, тъй като в голяма степен представлява „оазис“ на флорни
елементи, включително и от по-южна природа. По-голямата му част е
изградена от варовици и там е формирана ксеротермна растителност с
преобладаване на космат и виргилиев дъб, а също и вторични съобщества
от келяв габър. В северната част на района значителни масиви са
формирани от горите на бука, като в по ниските части се наблюдава и
мизийски бук. Най-разнообразно е съчетанието при смесените гори,
особено в дълбоките долове, където освен бук, габър и горун, във
формирането на горите участват водния габър, мъждрян, ясен и други.
По високите хълмове и върхове преобладават смърчовите гори, които
точно тук формират най-големите масиви в страната. Бял боровите гори
също доминират, но са разпокъсани. По-слабо са застъпени еловите гори.
Вторични тревни фитоценози от белизма и други видове са характерни
за региона. По речните тераси на по-големите реки алувиално-ливадните
почви са съпроводени от влаголюбива ливадна и горска растителност като
елша, върба, топола, а в закътаните и по-топли места се срещат и чинари.
Най-високите планински била са заети от високопланински ливади. В
региона на яката твърде много се среща хвойната. Иглолистните и храсти
са разпространени във всички пояси - от подножието до най-високите
планински хълмове. Навсякъде по територията са разпространени
многобройни видове диви плодове и билки.
Ниският пояс на Северната родопска яка е зает от канелени горски
почви. Формирането им протича при преходно-континентален и преходно-
средиземноморски климат и с участието на топлолюбива, широколистна
горска растителност и разнообразен почвен субстрат. В районите близки
до Тракийската низина където скалите са варовици и мрамори са
разпространени хумусно-карбонатните почви (рендзини). По-високите
склонове между 1000 и 2000м. са разпространени светло-кафяви горски
почви. Образувани са върху леко-песъчливо глинест алувий, при влажен
климат и участие на букови, иглолистни и смесени гори. Отличават се с
малка мощност и малко съдържание на хумус. Най-високите части на
региона са заети с планинско-ливадни почви. Образувани са при влажен
планински климат и тревна растителност. Притежават значително
съдържание на хумус (около 25%), каменист състав и голямо количество не
разложено органично вещество.

5 Животински видове
Животинският свят в Родопската яка е представен от
средноевропейски и средиземноморски видове. Средноевропейските
обитават по-високите части на региона, докато средиземноморските се
срещат само в по-ниските и топли склонове, както и в по-равните части над
пловдивското поле. Представени са почти всички бозайници характерни за
европейските и българските планински и предпланински райони кат
мечки, сърни, елени, диви свине, лисици, диви котки, зайци и други. По-
дребните представители разпространени в този регион са таралежите,
катериците, лалугери, къртици, мишки. В по-ниските части на яката( до
500-600м.) най-характерни обитатели са оризищната мишка, ветрушката и
тънкият стрелец( смок).
Птичият свят е също доста богат- срещат се орли, фазани, глухари,
яребици, лещарки, редкия белоглав лешояд, черния лешояд( картал) както
и много други представители на клас двукраки.
По реките и другите водни басейни в региона вирее голямо
разнообразие от риба – речен кефал, костур, пъстърва, мряна,
червеноперка, шаран, сом, каракуда, бяла риба, моруна, уклей, щука.
Алтернативни форми за развитие на съвременния туризъм в
Северната родопска яка. Описание, оценка, възможности.
Алтернативния туризъм е обобщаващо понятие на различни видове
нетрадиционен туризъм. Дефинирането на самото понятие доста често е
неточно и неясно. Това е така, защото обобщаването е условно и понякога
не може да бъде обхванато цялото разнообразие от взаимосвързани
видове и форми на туризма. Към тези форми могат да се отнасят- селски,
културен, религиозен, еко, винен, ловен, приключенски, орнитоложки и
други. Една част от туристическите продукти на алтернативния са били
елементи и са допълвали масовия туризъм, като впоследствие са се
развили самостоятелно, а някои от тях дори са го предшествали.
Например пешеходния туризъм е започнат от Алеко Константинов през
1895г., като поставя основата за създаването на съвременния български
туризъм. По други преценки се счита че балнеоложки и Спа туризъм се е
практикувал от богати римляни, които идвали за възстановителни
процедури в минералните извори на България. За едната от древните
наложени форми на туризъм, особено през средните векове, се считат
религиозния и манастирски туризъм. Това навежда на мисълта, че някои
от така наречените алтернативни форми на туризма по своята същност и
предназначение са възобновяване и доразвиване на старите и
традиционни форми на пътуванията на хората. Поради това трябва да се
счита, че алтернативния туризъм не се практикува самостоятелно, а доста
често се съчетава с масовия ваканционен туризъм.
От друга страна обаче, когато се говори за някои от характерните
особености които разграничават и противопоставят алтернативния на
масовия туризъм, са политиката насочена не само към икономическите и
техническите интереси, а акцента върху опазването на околната среда и
съобразяването с нуждите на местните хора. Алтернативните форми на
туристическо пътуване се противопоставят на всичко вредно и негативно
което се изразява в масовия и общоприет туризъм. Характеризира се в
опит да бъде намалено до минимум предполагаемото отрицателно
въздействие на туристите върху околната и социално-културната среда,
като се използват методи и подходи различни от тези на масовия туризъм.
По този начин природните и културни ресурси се поставят на преден план.
Именно поради тези причини за съвременния туризъм вече трябва да
се говори като за едно по-широко и комплексно понятие. Чрез
целесъобразното използване на природно-климатичните фактори,
културно-историческите ценности и традиции на населението, социалната
ефективност и ползите на туристическите селища, курорти и дестинации,
може да се гради база за устойчиво, стратегическо и ефективно развитие
на туристическата индустрия в региона на Родопската яка.

1 Селски туризъм
Една от най-популярните форми на алтернативен туризъм е селския
тип. Осъществява се в съхранена или възстановена автентична, културна,
архитектурна извънградска среда, кухня и традиции. Доста често този вид
туризъм се определя като „провинциален“,“местен“,“агро“,“рекреативен“
или всякакъв друг вид различен от масовия.
На териториите на общините Асеновград, Куклен, Родопи, Кричим,
Перущица има значителен брой села и селски райони, които притежават
потенциала и условията за развитие на селски тип туризъм. Едно от
големите преимущества на тези селски райони е тяхната непосредствена
близост до град Пловдив и други центрове и възможността за удобна и
бърза комуникация на туристите посредством изградената пътна
инфраструктура.
Друго особено важно нещо, е че тези села в Родопската яка не са
обезлюдени, а дори напротив. За разлика от други райони на страната тук
се наблюдава относителна стабилност относно негативните демографски
показатели. Почти всички села имат своите запазени традиции, обичаи,
фолклор и кухня. Всяко едно от тях е изключително богато на история,
култура, природни ресурси както и на отношението на местните към
външните хора. Като цяло селския туризъм е местен тип, за който се
грижат местните хора и се създава и контролира от тях. Това е туризъм при
който има контакт и споделяне на опит и преживяване. Извънградската
среда, природата, селския начин на живот предоставят подходящи
условия и успокояваща обстановка. Колкото по-стресиращ е градът,
толкова по-успокояваща е провинцията. Селският туризъм се разглежда и
като начин за запазване на земята и съхранение на начина на живот, което
е от полза и за градското население. Така например близките до Пловдив
села разположени в Яката като Брестник, Белащица, Марково, Първенец,
Брестовица, могат да предложат на туристите чудесна почивка съчетана с
различни интересни дейности, мероприятия и забавления.
 Село Брестник, например, се слави със своите традиции в издирването
и изучаването на много народни обичаи, свързани с труда и бита на
хората. Разположено на северния склон на родопския рид „Чернатица“,
намиращо се на 7км от Пловдив, селото предлага отлични условия и
възможности за практикуване на селски туризъм. Брестник има богато
историческо минало, като откритите ранноисторически паметници
потвърждават това. От тракийско-римската епоха са открити останки на
около четири заселени места в района. За празник на селото се счита
Бъдни вечер. Отбелязва се и Васильовден- вечерта срещу празника.
Трифон Зарезан се почита много, а Бабин ден се празнува от години на 21
януари. На този ден всеки излиза за да види изявите на учениците в
карнавала, който се провежда на площада. На Тодоров ден се провеждат
конни надбягвания. Брестничани са дружелюбни хора, като всеки ще те
поздрави или заговори.
Златитрап има седем хилядна история. Древни тракийски племена са
населявали това място, което първоначално е било разположено върху
селищна могила, намираща се на около километър от селото. Tова древно
селище е проучвано от френски археолози още през 1889-1904г., като
открити от тях археологически находки в наши дни се съхраняват в Лувър.
Заради това, че населението произхожда от различни етнографски
области, то и битовата култура на местните носи изключително
разнообразие. В читалище „Христо Ботев“ се развиват културните
мероприятия. Самодейци участват ежегодно със своя програма на
празника на селото, който се провежда през месец Юли на деня на Света
Марина.
Екологично чисто и високо разположено в Родопската яка е село
Марково. Намира се югоизточно от Пловдив, на 10км от центъра на града.
Природно-климатичните условия са доста благоприятни за развитие на
всички земеделски култури. Селото е добре благоустроено, като се слави с
впечатляваща архитектура на голяма част от къщите разположени в
горната му част. От местността „Марая“( извор край селото) е водил
началото си акведукт, който по римско време е захранвал с питейна вода
древния Тримонциум. Всички пътища в миналото са минавали около
северната част на Марково, затова и местността около пътя се нарича
„Друма“. Селото е заселено на няколко вълни. Първата е от Заридево със
няколко рода, втората е от Косово, третата от Извор и Добральк. Важен
обект е църквата „Света Троица“, която отначало не е била изографисана.
Има притворна част (женско отделение). В момента е една от най-
забележителните църкви в района, реставрирана, изографисана и с
позлатен иконостас. Над селото се намира малка крепост на име „Кастел“,
а над нея се намира Калоянов връх, който според преданията е бил
посещаван от цар Калоян. В близост е разположена и местността „Марата“,
на която през летните горещини много хора отиват за отдих и отмора.
Двете вилни зони са изградени в красива борова гора в източната и
западната страни над селото.
Разположено в най-северното подножие на Върховръшкия рид се
намира село Брестовица. В землището на селото има следи от
праисторическо селище през Палеолита. Има запазени останки от
манастира „Свети Никола“ строен по време на Търновското царство.
„Кулата“ е част от историята на селото, свързана с времето на турското
робство. Там са били владенията на Ахмед ага, което не е било просто
чифлик а е служило като крепост и летен дворец. Почивна база както и
множество хижи, брестовичани имат в местността Бряновщица на
930м.н.в. Празникът на селото е Трифон Зарезан. Брестовица е неразривно
свързана с лозята, любовта им към земята и виното. Обрядът по зарязване
на лозята се извършва от години на 14 февруари с шествие. След
църковните хоругви тръгва цялото село начело с кмета, свещениците и
водят със себе си и свирачи. Всеки носи пита, варена кокошка или
наденица, бъклица с вино и светена вода. Зарязването се придружава с
изричане на благословии за богата реколта.
Село Бойково е разположено в най-високите части на рида Чернатица
сред китни борови гори и зеленина, на около 25км от Пловдив. Множество
параклиси и имена на местности разказват за наличието на селище
отпреди османското нашествие, по времето на Второто българско царство.
Селото е създадено от множество колибарски махали и родове.
Местността „Калето“ е археологически паметник на север от селото.
Представлява византийска крепост със следи от крепостни стени. Друг
значим археологически паметник е“ Линът“- светилище за
жертвоприношения. В света подобно такова има само в село Петра,
Турция. С историческа стойност са крепостните стени „Свети Дух“ южно от
селото и крепостта на богомилите „Свети Врач“. Църквата храм-паметник
„Света Богородица“ е построена през 1888г. Тя е една от най-ранните в
Тъмришката нахия и издигната на една от най-високите точки на селото.
Традиционния събор на селото е на Света Богородица на 15 август.
Карнавални тържества се провеждат на Сирни Заговезни. През зимата
климата е мек и благоприятства приятна и здравословна почивка. От
Бойково се открива великолепна панорама към цялата Тракийска низина.
Горите изобилстват с горски плодове, има много извори и достъпни пътеки
за планински разходки. Интересно е да се отбележи, че в селото се
намират кошерите на известния пчелин бай Владо Деведжиев.
Друго характерно село, разположено на най-северните склонове на
средния родопски дял, е Белащица. Като селище то съществува от антични
времена. Находки доказват, че там е съществувало такова от 3000г. През
различни времена е било феодално имение и курортна резиденция, за да
се оформи около Освобождението като голямо село. При археологически
разкопки са намерени остатъци от голяма римска баня. От римския период
са останки от крепост на възвишението „Свети Спас“ и находки от
водопровод захранвал Пловдив. Важен културен паметник е манастира
„Свети Георги Победоносец“, построен от Никифор Скифий през 1020г.
Национален обект е вековната чинарова гора с дървета на възраст над
1180г. Интерес представлява и Старата къща, била някога турски сарай.
Белащица е известна с това, че големия поет и писател Пенчо Славейков е
летувал там и много от произведенията му са написани през този период.
Традиционния празник на селото е 24 май, а празникът на църквата е на
първи Юли- Свети Свети Дамян и Кузма.