КЛАС Югоизточният район в България е разположен в Географско югоизточната част на страната и се отличава с благоприятно географско положение. положение и граници Има широк излаз към Черно море (224 км на изток) и дълга граница с Турция на юг по Странджа и Дервентските възвишения.
Чрез ниските и удобни старопланински проходи
(Твърдишки, Вратник, Върбишки, Ришки, Дюлински и др.) се осъществява връзката със Североизточен и Северен централен район.
На запад районът граничи с Южен централен район.
В територията са включени 4 области: Бургаска, Сливенска, Ямболска и Старозагорска.
Северната граница следва билото на Средна и
Източна Стара планина. През района преминават транспортните коридори №8 и 9, както и железопътната линия София-Бургас. Природна среда и ресурси
Югоизточният регион разполага с благоприятни природни условия и ресурси за
развитие на земеделието, транспорта, туризма и курортното дело. Черно море играе важна роля за стопанството на региона. Релеф и полезни изкопаеми Релефът е низинен до нископланински. От енергийно-суровинните ресурси с най-важно значение са находищата на лигнитни въглища в Маришкия басейн, където са съсредоточени над 70% от въглищните запаси в страната. Агроклиматични ресурси Tе влияят върху земеделската специализация на отделните части на региона: Казанлъшко се специализира с производството етерично-маслодайни култури, Горноотракийската низина и Бургаската низина - на зеленчуци, плодове, грозде, технически култури и др. Води Водните ресурси са ограничени. Те се използват комплексно. От крайморските езера се добиват сол и лечебна кал. Минерални води са открити в Павел баня, Старозагорски минерални бани, Сливенски минерални бани, Меричлери. Почви Почвените ресурси благоприятстват за производството на зърнено-хлебни култури, зеленчуци, слънчочглед, памук, ориз, овощия, лозя. В региона са разположени около 10% от запасите на дървесина, предимно широколистна. Пасища Важно природно богатство са пасищата. Те са най-добри за овцевъдство. Дъбовите гори на Странджа са подходящи за пасищно свиневъдство, където съществуват традиции в тази дейност. Необходимо е тяхното активизиране. Население и селищна мрежа
В Югоизточния регион живеят 1039549 д. или около 10% от населението на България. През
последните 10 години неговият брой намалява с около 35000д., основно поради емиграциите към Турция и застаряването на населението в някои общини на Ямболска, Сливенска и Бургаска области. Най-слабо е намалението на жителите на Сливенска област, което се дължи на по-ниската им миграционна подвижност.
Днес жителите на региона са неравномерно разпределени под влиянието на политически,
стопански и чисто демографски фактори. Над половината от тях живеят на територията на Бургаска област, докато в Ямболска област живеят едва 20,5%.
Средната географска гъстота на населението е 56,6д./км 2 или тя е значително под средната за
страната. Най-голяма е стойността й в Сливенска област /над 65д./км 2/, докато най-слабонаселена е територията на Ямболска област - около 50д./км2. Южните части от региона /в Ямболско и Бургаско/ се характеризират с гъстота на населението си под 20д./км 2 /общините Малко Търново, Царево и др./. Това се дължи както на дългогодишното негативно влияние на границата с Турция, така и на влошената им транспортна достъпност.
С максимална гъстота /около 900д./км2 / е Ямболска градска община, което е отражение на
концентрацията на стопански, административни и културни функции на града в миналото. Висока концентрация на население има в Бургаска, Сливенска и Айтоска общини. Забележителности