Резовска Река

Географска характеристика

 Резовска река се образува от сливането на реките Паспалдереси (лява

съставяща) и Велика (дясна съставяща) на турска територия, на 291 m
н.в., на 2,3 m южно от турското село Паспала (Армутверен). За начало на
Резовска река се приема Паспалдереси, която извира под името Чаталар
от Странджа, на 41°57′08″ с. ш. 27°16′12″ и. д. и 666 m н.в., на 3,6 km
северозападно от село Бургазджик (Гечитаджи). До съединяването си с
река Велика Паспалдереси протича в югоизточна посока през язовира
„Армаган", а след изтичането си от него – в източна.
Водосборен басейн, притоци

 Площта на водосборния басейн на реката е 738 km², от които 183 km2 на

българска територия, като границите му са следните:
• на север – с водосборния басейн на река Велека;
• на югозапад, по билото на Странджа – с водосборния басейн на река 
Марица;
• на юг – с водосборните басейни на малки и къси реки, вливащи се
директно в Черно море.
 Притоци: → ляв приток, ← десен приток
Хидроложки показатели

 Резовската река е със силно изразена междугодишна и вътрешногодишна

неравномерност. Пълноводието е през януари-април, когато минават 64%
от годишния отток. Летните месеци са изключително маловодни. През
юли-септември минава едва 6% от годишния обем на оттока. Това се
дължи на специфичния климат, формиран под влиянието на трите морета
– Черно, Мраморно и Егейско. Поради засиленото влияние на Средиземно
море, климатът в района има преходно-средиземноморски характер:
максимален валеж през ноември-декември, минимален – през август, по-
големи валежи през студените месеци на годината, сравнително по-висока
средна годишна температура. През зимата температурата не пада под
нулата.
Селища

 Като цяло реката протича през безлюдни и девствени райони, като само в
най-горното ѝ течение (река Паспалдереси) има две турски села – 
Бургазджик и Дерекьой, а в устието е разположено българското село 
Резово. Бившите български села Маджура и Пиргопуло, разположени по
поречието, останали в турска територия, са обезлюдени през 1913 г
Флора и фауна, резервати

 Склоновете към Резовска река са обрасли с гъсти дъбови и букови гори. [4]

По скалистите скатове често срещани са средиземноморските маквиси,
редки видове орхидеи, бръшлян, повет, скрипка, аспарагус, гърбач, хмел и
дива лоза. Българският бряг е урвест, с много скални образувания,
пропасти и пещери. В района се срещат каспийската блатна костенурка,
безкракият гущер (жълтокоремник), вдлъбнаточелият смок, наричан още
змия гущерница, който е един от двата вида отровни смока в Европа,
големият стрелец, пепелянката и рядката черноврата стрелушка. В
бързите и усойни води на реката се въдят речна пъстърва и резовски 
карагьоз. Край биосферния резерват резерват Лопушна – най-големият
резерват на територията на природен парк Странджа реката образува
меандри, наричани от местните хора „буджаци“ (тихи, закътани, оградени
от реката места) – Дядокиров буджак, Големия буджак и др.[5]
Благодаря за вниманието.

 Изготвил: Йоанна Тодорова 7Г