ВОДИ

I. Фактори за формиране и специфични особености – изчерпаем, но възобновим ресурс. Водите в

България са подземни и повърхностни, липсват ледници и са неравномерно разпределени по
територията й.
Върху формирането и режима на водите влияние оказват природните (релеф, климат, почви, геоложки
строеж, скален строеж, растителност) и антропогенни фактори.
II. Видове води – в зависимост от начина на формиране се делят на подземни и повърхностни.
1. Подземни води – ⅓ от водите в страната – водите, които се съдържат в земните пластове и са под
повърхността на земята – в пукнатините, порите на скалите (течно/твърдо/газообразно състояние).
Според начина на залягане се делят на:
а) грунтови – формират се над първия водонепропусклив пласт. Разпространение - в ГТН (най-
много); крайдунавските низини; Казанлъшка к-на, Софийска к-на; наносните конуси в
подножията на високите планини и алувиалните наслаги на речните тераси
б) артезиански (напорни) – формират се между два водонепропускливи пласта.

в) карстови – в райони, изградени от карбонатни скали, формират 40% от подземните води. Имат
голям дебит.
 г) минерални - формирането и разпространението им е свързано с разломните структури в з.к.
В страната са установени над 600 минерални водоизточника. Повечето от тях се намират по Струмския,
Местенския и Задбалканския разлом. Минералните води имат различна температура (до 20°C – студени, 20°C -
40°C – топли, над 40°C – горещи) и хим. състав (метанови, сероводородни, азотни и въглекисели). ~ 70% са
хипертермални (над 37℃)

2. Повърхностни води
2.1. Реки – постоянен воден поток, който се подхранва от повърхностни и подземни води. Малката
площ на страната, непосредственото съседство с Черно море и река Дунав, средищното
положение на Ст. планина са причина за липсата на дълги реки с големи водосборни басейни.
а) Отточни области + главен вододел
 Черноморска отточна област Егейска отточна област
Тополовец, Арчар, Скомля, Лом, Цибрица, Тунджа, Марица, Арда, Места, Струма
Огоста, Скът, Искър, Вит, Осъм, Янтра,
Русенски Лом (чрез р. Дунав)
Батова, Провадийска, Камчия, Двойница,
Хаджийска, Ропотамо, Караагач, Дяволска,
Велека, Резовска (директен отток)

б) Речен отток
- количеството на речния отток е разпределено неравномерно – южна България е по-богата на
речни води;
- средната за страната вододайност е ~ 6 л/сек. кв.км;
- обща закономерност е нарастване на вододайността от единица площ с увеличаване на
надморската височина
в) Речен режим – режимът зависи от тяхното подхранване:
- ДР и Предбалкан –дъждовно-снежно подхранване
- в най-южните части, в ГТН и по черноморското крайбрежие – дъждовно подхранване
- във високите планини – снежно-дъждовно
- в Добруджа и части от ПБ - карстово
2.2. Езера – в Б-я има 400 езера, като 259 от тях са ледникови (140 в Рила и 119 в Пирин).
Според произхода си се поделят на:
а) карстови – в Предбалкана, Деветашко плато и др.
б) тектонски - в резултат на движения на з.к., при които са се формирали понижения на земната
повърхност, запълнени с вода

в) свлачищни – Смолянски езера, Чаирски езера (около с. Триград, Родопите)

г) крайречни езера – в алувиалните низини покрай река Дунав (в миналото, сега – пресушени), ез.
Сребърна в Айдемирската низина – биосферен резерват
д) крайморски – лимани и лагуни
 Лимани (удавени речни устия) Лагуни (преграждане на част от залив от
пясъчна коса)
Дуранкулашко ез. Балчишка тузла
Шабленско Наневска тузла
Езерецко Шабленска тузла
Варненско (най-дълбоко), свързано с Поморийското езеро
Белославско Атанасовско езеро
Бургаско/Вая (най-голямо) Алепу
Мандренско ез. (превърнато в язовир) Аркутино
Стомопло

е) ледникови ез. – само в Рила (Леденото, Седемте рилски, Рибни, Мусаленски, Ропалишки,
Маричини, Манастирски и др.) и в Пирин (Попово, Бъндеришки, Влахински, Валявишки,
Кременски, Самодивски, Полежански и др.)
- най-високо разположеното – Горно Полежанско езеро (2710 м) в Пирин
- най-ниско разположеното – Локвата (1858 м) в Рила
- най-дълбокото – Окото (37,5 м) (от групата на Седемте рилски езера)
- най-голямо по площ – Смрадливото езеро (21,2 ха) в Рила
2.3. Блата - покрай река Дунав (в миналото, днес – пресушени) - Гарванското блато (Лещава),
Силистренско, Алдомировско блато, Драгоманско блато, Стралджанско блато, Чокльовското
блато (Конявска планина)
2.4. Язовири (изкуствени езера) > от 2200, с общ воден обем около 7 млрд. м3 (33% от водния
потенциал на страната) – яз. Искър (най-голям), яз. Ивайловград, яз. Кърджали, яз. Студен
кладенец (р. Арда), яз. Доспат и яз. Батак (Западни Родопи), яз. Копринка и яз. Жребчево (р.
Тунджа), яз. Ал.Стамболийски (р. Росица), яз. Огоста и др.
III. Стопанска оценка и проблеми, свързани с водите.
1. Водни ресурси – общ обем около 19 млрд. м3
2. Стопанска оценка – водоснабдяване, хидроенергия, напояване, за промишлени цели (големи
потребители на вода са химическите комбинати, предприятия на целулозно-хартиената,
текстилната, захарната промишленост, нефтопреработването, топлоелектрическите централи и
др.). Минералните извори се използват за балнеолечение (санаториуми, почивни станции и
хотели), спорт, риболов и рибовъдство, добив на сол от Поморийско и Атанасовско езеро или
комплексно използване на водите в страната.
3. Опазване на водните ресурси
- рискове от наводнения
- замърсяване от изхвърляне на промишлени и битови отпадъци, замърсяване от рудодобива,
химическата, целулозно-хартиената, кожаро-кожухарската, консервната, захарната,
земеделската дейности (най-вече с нитрати, сулфати и хлориди и отпадни води от
животновъдството).
Най-силно замърсени са водите на река Провадийска, силно замърсени са р. Искър след гр. София, р. Янтра
след гр. Велико Търново, р. Тополница и др.